Трябва да се знае, че практически овощните дървета не растат добре и не са продуктивни, ако се засадят на място, където преди това е имало дърво от същия вид.

На почвената умора силно реагира ябълката, по-слабо крушата и дюлята.

Сред костилковите на повторно засаждане на едно и също място не много силно реагира вишня, череша, слива, кайсия.

Прасковата, засадена на същото място, на което е имало праскова, може няколко години да не да не се развива добре, да не дава прираст, а накрая да загине.

От ягодоплодните култури лошо понася засаждането на едно и също място ягодата.

По-слабо чувствителни са цариградското и френското грозде.

Ако се засади ябълка след ябълка, още първата година растението е силно угнетено. Изостава силно в развитието си, а плододаването е пет-шест пъти по-слабо от това на дърво, засадено едновременно с него, но на ново място.

Причина за всичко това е уморената почва.

При отглеждане на дърво на едно и също място няколко години се натрупват опадали листа, листенца от цвят, опадали цветове, опадали завързи, малки клонки, ежегодно се натрупват малки корени, а при изкореняване и по-големи.

Натрупаните от година на година остатъци се разлагат и образуват вредни продукти на полуразпад. Тези продукти на полуразпада угнетяват дървото.

Освен това, протича и едностранно извличане на хранителни елементи.

Растенията от един вид може да извличат повече азот и някои микроелементи и ако засадим фиданка от същия вид, тези елементи няма да стигат за нейното развитие.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 04 Октомври 2018 13:08

Резитба след засаждане на дръвчето

След засаждане на овощните дръвчета се извършва резитба за формиране на короната. Ако засаждането е извършено през есента, резитбата на овощните дръвчета трябва да се направи веднага след големите зимни студове (през февруари или началото на март). В случай че засаждането е извършено през пролетта, резитбата за формиране се прави веднага след засаждането. Резитбата трябва да се направи преди да набъбнат пъпките и преди да започне сокодвижението, защото запасните хранителни вещества се насочват най-напред към върховете, които именно се премахват при резитбата. Така закъснялата резитба лишава долните запазени за дръвчето части на клонките от ценни хранителни вещества, което се отразява твърде неблагоприятно върху прихващането и растежа през първата година след засаждането.

Главната цел на резитбата след засаждането на овощните дръвчета е да намалят пъпките, с което се намалява броят на развиващите се от тях листа, а оттам и изпаряваната от листата вода. Кореновата система на новозасадените овощни дръвчета не може да всмуква достатъчно количество вода, понеже корените са силно повредени и намалени при изваждането им от питомника. Затова именно се налага съкращаване и на клонките.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 04 Октомври 2018 13:07

Предстои засаждане на овощни дръвчета

Когато дупките за засаждане на овошки са изкопани по-рано, по време на засаждането е необходимо значителна част от дълбочината им да се запълни с пръст във вид на хълмче. Върхе него се поставят корените на овощното дръвче. Дупките се запълват само с пръст, която е от горния почвен слой, а с изкопаната отдолу пръст мястото се изравнява. Препоръчва се дупка, широка 1х1 м, да се натори с 8-10 кг добре угнил оборски тор, който да бъде добре размесен с пръстта, с която се запълва пространството около корените.

След като овощното дръвче се постави в реда, откъм страната на най-силните ветрове се забива кол на 8-10 см от стъблото и едва след това започва заравянето на корените. Корените трябва да бъдат разположени добре в дупката без да се преплитат или да са извити нагоре. Между корените се разстила рохкава пръст, която чрез стръскване на дръвчето и нагласяване с ръка трябва да запълни всички празнини между тях. Внимателно се притъпква неколкократно с крака, за да дойдат всички части на кореновата система в плътен допир с почвата и дръвчето да се закрепи здраво. Притъпкването става от периферията на дупката към стъблото на дръвчето.

Около стъблото се прави венец от пръст, така че да се образува чаша, която да поема и задържа водата, докато се просмуче към кореновата система. Полива се с 1 или 2 кофи вода. Поливането допринася както за навлажняване на почвата около корените, така и за по-доброто й улягане и прилепване към корените.

Горният край на забития кол не трябва да достига до клоните, защото при клатене от вятъра ще се трие в кората им и ще я поврежда. Превръзката на стъблото за кола се прави свободна във вид на цифрата 8, за да може при слягането на пръстта в дупката дръвчето да слезе надолу с пръстта, а да не остане неподвижно завързано за кола и корените му да изгубят плътния си допир със слягащата се в дупката пръст.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Неделя, 30 Септември 2018 17:14

Начин на засаждане на чесъна

Най-добрият начин за засаждане на чесъна е на висока, равна леха. Ширината на лехата може да бъде различна от 120 до 160 см. Разстоянията между лехите са 60-70 см. Лехата се оформя с височина 15-20 см, след което се подравнява.

Много важно за добива е качеството на посадъчния материал. Той трябва да е с добре оформени скилиди от здрави, стегнати и едри луковици, без признаци от болести по тях. Задължително е посадъчният материал да бъде обеззаразен с химични средства срещу най-опасните болести по чесъна – сиво гниене, бяло склероцийно гниене и фузариум. За целта скилидите се поставят в съд с разтвор от Топсин М в доза 0,2%, където престояват 30-40 минути. След това се отцеждат, леко се просушават и са готови за засаждане.

Дълбочината на засаждане на зимния чесън е 6-8 см, според едрината на скилидите. Отделните редове са на разстояние от 12 до 15 см един от друг. Разстоянието между отделните скилидки в реда също е 8-10 см.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Първата десетдневка на октомври е най-подходящото време за засаждане на зимния чесън. При късно засаждане на културата растенията не успяват да се вкоренят добре, в резултат на което при замръзване и размразяване на почвата част от тях се изтеглят и измръзват, а добивът намалява с 15-20%.

Зимният чесън се разполага на площ, където през лятото са отглеждани зеленчуци торени с оборски тор, като домати, пипер или бобови култури. Подходящ предшественик е и място, на което няколко години е отглеждана люцерна и е дошло време за нейното изкореняване. В сеитбооборота чесънът идва след себе си една на 4-5 година.

Недопустимо е площта да се тори с пресен или полуразложен оборски тор тъй като той благоприятства развитието на чесновата муха и влошава качеството на получената продукция.

Преди обработката на почвата, площта се наторява с комбиниран минерален тор, съдаржащ всички необходими хранителни вещества – азот, фосфор, калий в доза 15 кг/дка. Ако мястото е много сухо, както тази година, предварително трябва да се полее с по 20-30 литра вода на кв.м.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Луковичните цветя - нарцис, лале, декоративен лук, ирис, минзухар, кокиче, зюмбюл и др. се засаждат сега. Луковиците могат да издържат на отрицателни температури и спокойно могат да зимуват на открито в почвата, в градината.

Преди засаждането всички луковици трябва да бъдат внимателно прегледани за механични повреди, повреди на дънцето, болести и др. Добре е да се потопят преди засаждане за 30 минути в 0,1% разтвор на калиев перманганат.

В края на август - началото на септември се засаждат малките луковици на синчец, мускари, пушкиния, хианодокса, минзухари.

Дълбочината на засаждане на луковичните растения (с редки изключения) е равна на три диаметъра на луковиците (т.е. за луковици с диаметър 3 см оптималната дълбочина на засаждане е 9 cм).

Дълбочината също зависи и от механичния състав на почвата: при леки почви луковиците се засаждат малко по-дълбоко, а при тежки, по-плитко.

В началото на второто десетдневие на септември се засаждат нарцисите. Ако ги засадите по-късно, луковиците не образуват достатъчно корени и те загиват. Различните размери луковици се засаждат отделно, така те се развиват по-добре.Около една седмица след засаждането на нарцисите идва времето на зюмбюлите. През последната десетдневка на септември се засаждат и лалетата.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Едно от най-важните условия за засаждането на луковичните цветя е подготовката на почвата. След прекопаването трябва да има достатъчно време тя да улегне, иначе дълбочината на засаждането може да се окаже недостатъчна и малко сняг през зимата да повреди луковиците или те да измръзнат.

Добре е преди засаждане в почвата да се внесат органични торове (оборски тор 6-10 кг/кв.м.). Необходимо е също да се внесат фосфор и калий (обща доза - 40-60 г/кв.м). След внасянето на торовете е необходимо известно време, така че почвата да може да ги усвои и те да започват да "работят".

Обработката на почвата трябва да е на дълбочина най-малко 30 см, така че преди да замръзне новообразуваните корени на луковиците да са успели да проникнат на дълбочина до 20 cм.

Когато купувате твърди луковици, внимавайте да не са прекалено люспести. Огледайте ги добре дали нямат дефекти. Избягвайте луковици с покарали листа - те може и да не се развият директно в градината. Не е задължително луковиците да са много големи, но все пак не купувайте такива с прекалено малки за съответния вид размери.Засаждайте луковиците колкото се може по-бързо след покупката им.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Подготвителните работи за създаването на нови насаждения включват почистване и подравняване на мястото и дълбока обработка на почвата. Те трябва да се извършат минимум 1-2 месеца преди засаждането, за да може почвата да улегне и да се улесни прихващането на дръвчетата. Преди обработката на дълбочина 50-70 см се разхвърлят 80-150 кг троен суперфосфат и 50-100 кг калиев сулфат на декар, а след това се внасят от 3 до 5 тона оборски тор на декар, които се заорават с плитка обработка. При вкислена почва преди основната обработка трябва да се извърши варуване със сатурачна вар, смлян варовик, пепелина от варопроизводството и други. На по-леки, песъкливи почви се внасят 150-300 кг, при средно тежки - 200 до 400 кг, и при тежки - от 300 до 500 кг/дка варови материали. Подравняването на терена се извършва при необходимост, тъй като то улеснява мероприятията свързани с отглеждането на дърветата.

Необходимо е силно наклонените терени да се терасират. При силно заплевеляване с многогодишни плевели (троскот, балур и др.), може да се използват и хербициди.

За създаване на малинови насаждения на площите се извършват същите мероприятия за предпосадъчна подготовка, както при овощните дървета, но количествата тор, внесен предпосадъчно са по-ниски: 3-4 т оборски тор на декар, 70 до 120 кг троен суперфосфат и 15-30 кг калиев сулфат. Почвата се обработва на по-малка дълбочина - 40-50 см при почви с мощен хумусен хоризонт и се оре на дълбочина 25-30 см с плуг с продълбочител.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 03 Август 2018 11:14

Схеми на засаждане на ягодите

Схемата на засаждане на ягодите се избира в зависимост от сорта, срока на узряване, големината на сорта, планирания срок на отглеждане на ягодите, начина на поливане и др.

Трябва да се има предвид, че ранозрелите сортове не се отглеждат повече от две години, те бързо изчерпват потенциала си. Даже някои дават добри добиви и големи ягоди само през първата година. При тях засаждането е на разстояние между растенията 20-25 см, а в реда 15-30 см, като растенията се разполагат шахматно.

За двугодишна експлоатация се използва двуредово или редово засаждане.

Средно ранните и късни сортове достигат максимално плододаване на втора, даже и на трета година. За тях е най-добре да се използва редово засаждане (80-90х25-35 см в зависимост от големината на растенията) или шахматно (90-115+25-35х30-40 см). Имайте предвид, че при тях през първата година добивите не са високи.

Растенията се засаждат в предварително подготвени бразди, като коренчетата се оправят, а ако са много дълги, трябва да се намалят. Засипват се с пръст до кореновата шийка, като вегетативният връх се оставя над повърхноста на почвата. Ако се засипе с пръст, растението спира да расте и дори може да загине. След засаждането растенията се поливат. Ако времето е топло добре е да се защитят от слънцето.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Една от най-важните задачи е изборът на място за засаждане на ягодите. Не се препоръчва засаждане на ягоди след домати, картофи, пипер и други ягодоплодни култури!

Ягодите се развиват добре на различни типове почви, но е за предпочитане е да се засаждат на по-рохкави и с добра аерация, с рН от 4,5 до 7,5. Не е добре да се засаждат на терен с наклон по-голям от 8° или на площи, в които се задържа продължително вода.

Не са подходящи за засаждане северни площи, слабо осветени, а също така и с продължително замръзване. Южните терени също не са най-добрия избор за ягодите, тъй като при тях лесно се губи влагата в почвата. Най-подходящи са терени с източно и западно изложение.
Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта