Между 60 и 80% от парите по схемите за обвързана подкрепа се крадат, казва организационният секретар на браншовата организация

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Василев, защо българските производители на пипер работят с вносни сортове, а не с български?

- От вносните се изкарват между 4 и 6 тона от декар, а от българските – 2 тона. При тази ситуация, кой ще иска да работи на загуба? Ясно е, че вносните семена ще бъдат предпочитани. А и крайният потребител не иска да купува скъп пипер, а българският е такъв.

- Как може да се промени тази картина?

- Няма как. Ако българската наука започне да създава продуктивни сортове пипер, това изключва опазването на традиционните български такива, каквато е куртовската капия, например. В хибридните сортове няма достатъчно сухо вещество, те са с голямо съдържание на вода, с лоши вкусови качества, но са продуктивни. Българските сортове са ниско продуктивни, но са с изключителни вкусови показатели. Българският производител избира да печели, вместо да работи на загуба. Затова засажда хибриди. Затова и картината днес е такава – демокрацията и ЕС ни научиха да продаваме вода, вместо пипер, но да печелим. Или ще ядеш вкусно и скъпо, или ще ядеш безвкусно и евтино. Това е положението. И това се отнася не само за пипера, а за всички плодове и зеленчуци. Разликата между българските и чуждите сортове е непреодолима. На първите себестойността е 40 стотинки, на вторите – 20 стотинки. Как да стане? Всъщност, може да стане – с дотиране от държавата. Но с дотиране от 200%, а не с 4%, както е сега. Ако искаме да ядем вкусни български зеленчуци. Но такава политика няма. Затова в момента българските зеленчуци са около 0,5% от всички, които се предлагат на пазара. Това е истината.

- Какви количества пипер произвеждаме в момента и колко от тях отиват за преработване?

- Годината още не е приключила, но очакваните количества български пипер са около 45 хил. тона. От тях не повече от 1000 тона са българските сортове. Вносът е от порядъка на 200 хиляди тона.

- Доста печална картина – как стигнахме до тук?

- Европа ни научи на това. Да произвеждаме вода и да я продаваме като пипер. Важното е да прилича на пипер, а не какво има в него. Затова вместо да спечелим от демокрацията, ние се научихме на всички европейски тарикатлъци – принудиха ни и научиха да произвеждаме боклуци. Такава е истината. Българското зеленчукопроизводство преди се развиваше на светлинни години напред. Демокрацията ни научи на лошо – да получаваме субсидии, като продаваме вода. От вносните хибриди един производител ще изкара 1000 лева печалба, от българските ще е 500 лева минус. Какво да прави българският производител? Да фалира или да оцелява? Мисля, че отговорът се подразбира.

- И къде отиде прочутият „болгарский перец“?

- Няма го вече. ЕС го уби. В Русия 200 хиляди ресторанта продават „болгарский перец“, но това е само рекламен трик. Пиперът всъщност е турски, сръбски, холандски, но не и български.

- Защо у нас така се изкривяват схемите за обвързано подпомагане при плодовете и зеленчуците?

- Парите по обвързаната подкрепа при някои зеленчуци се крадат и този процент варира между 60 и 80. Реално производство всъщност няма – поне такова, каквото е описано за подпомагане. Ако тези количества български плодове и зеленчуци са реално произведени, вносът ще е около 60-70%. А днес той е над 90, което означава, че ние не произвеждаме.

- Работи се само по документи – това ли е причината, за да минават номерата на схемаджиите?

- Точно така, работи се само по документи и не се правят проверки на терен. От земеделското министерство заявиха, че нямат капацитет да проверяват на 100% площите, както поискахме от Асоциация „Български пипер“. Предложихме и нашата помощ – разполагаме с 240 експерти по пипера, толкова са нашите членове. Но от министерството отказаха, макар че разполагат с около 40 човека, които могат да проверяват на място и които нещо разбират от зеленчуци. От МЗХГ обещаха да увеличат проверките от 5 на 20%, но и това е крайно недостатъчно. Затова ще продължава да се лъже и да се краде по схемите. И скоро няма да се преборим с чертожниците. А за мен това поставя въпроса дали някои чиновници от МЗХГ и от ДФЗ няма да се окажат свързани с източването на парите по схемите за обвързана подкрепа и всъщност нямат интерес истината да излезе наяве? Така излиза, нали? Иначе защо отказват помощ, каквато им предлагаме, ние, браншовите организации?

- Как ще коментиране въведените минимални количества, който се изискват, за да се получи подпомагане по схемите за обвързана подкрепа?

- Нормативите са три пъти занижени надолу от това, което реално може се произвежда. Ако пиперът, например, е нормално да дава продукция 4 тона от декар, защо нормативът изисква 1 340? И тези данни не се отнасят само за пипера, а за всички зеленчуци. На последният Консултативен съвет предложих да бъдат променени минималните количества по схемите – да бъдат завишени, за да отидат парите само при тези, които произвеждат. Не се съгласиха. Защото управниците искат да раздават пари на калпак. Да има по малко за всички. Това е партиен подход. Така не се подпомагат производители, така се раздават се пари на гласоподаватели. Гонят се политически цели, не производствени. Тогава по-добре да сменят името на схемата. Защото излиза, че ни дават пари, за да не произвеждаме.

- Трябва ли да има специална стратегия за пипера и кои зеленчуци трябва да бъдат приоритетно подпомагани?

Пипер, домати и краставици – това са стратегическите български зеленчуци. 80% от продажбите на българския пазар са свързани с тях. Всичко друго е допълнение. Но на практика такава разлика не се прави в подпомагането. Това е погрешна политика. Сега ще вкарат по схемите броколите и аспержите, но българинът яде пипер. България е първа в света по консумация на пипер на глава от населението. Ние изяждаме 90% от пипера, който произвеждаме, включително и вноса. А той е 10 пъти повече от родното производство. Всички страни около нас изнасят пипер. А ние го консумираме.

- Какви са в момента площите с пипер у нас?

- Около 29 хиляди декара, при 330 хиляди по времето на социализма. Не, не искам да се върне социализма. Искам да произвеждаме, да изнасяме пипер и да живеем нормално.

- Кой е най-острият проблем в сектора днес?

- Липсата на работна ръка. И това е проблем за всеки, който изобщо се мъчи да произвежда нещо. Тази година около една трета от пипера ще остане необран, защото няма работна ръка. Това рефлектира и върху преработването. Въпреки, че имаме 37 преработвателни предприятия, те не могат да поемат толкова големи количества пипер, защото изпитват недостиг на работници. Фабриките преработват 2 тона, а пиперът, който чака е 6-8 тона. Но с четири женички в предприятието как да стане? И така пиперът или остава на корен, или залежава. Пада му качеството, пада му и цената. И фермерите търпят загуби. Проблемът с липсата на работна ръка става все по-жесток. И няма и как да се разреши. Качествените български работници избягаха в чужбина. Тези, които сме принудени да наемаме, нанасят повече щети, отколкото вършат работа. Но иначе искат големи заплати. А не различават ляво от дясно. Управниците и тук изостават в решаването на проблема. Много фирми са принудени да вкарват нелегално работници от Украйна, Молдова, Беларус, защото няма адекватни договорености на държавно ниво. Но работниците от тези държави са 4 пъти по-продуктивни от нашите и затова много производители опират до тях. Подчертавам, това е най-страшният проблем – липсата на работна ръка. Затова всичко е толкова зле и все по-зле ще става. Само в главите на управниците всичко е наред. Но аз съм сигурен, че те са наясно с цялата картинка. Лъжите им може да минават пред Европейския съюз, но не могат да излъжат нас, които живеем в България.

- Какво мислите за новия агрокомисар по земеделие Януш Войчеховски?

- Мисля, че той е късмет за нас, страните от Източна Европа. Войчеховски през целия си живот се е занимавал със селско стопанство и разбира от земеделие. Въпреки, че Полша е доста по-напред от нас в развитието на сектор „Плодове и зеленчуци“, ние все пак сме съизмерими с тях. Тъжното е, че поляците са по-напред от нас, защото по-рано се научиха да продават вода, вместо качество. И в момента изнасят за целия свят и най-много за Европа. Макар че, в началото същият този Европейски съюз им издърпа ушите, като изхвърли полските ябълки, защото били прекалено червени, тоест прекалено качествени. Европа обаче не иска качество, иска количества. И поляците бързо усвоиха този урок.

Публикувана в Растениевъдство

Виктор Илиев повече от 10 години се занимава със зеленчукопроизводство. Стопанисва 100 дка площи в землището на пловдивското село Катуница. Отглежда всякакви видове зеленчуци: пипер, аспержи, патладжани, зеле, тикви, дини, пъпеши и малко овошки. До миналата година работел заедно с по-големия си брат Васил. От тази есен обаче баткото се отказал от зеленчукопроизводството – вдигнал ръце от лошите практики в бранша. „И сам воинът е войн“, казва Виктор, който продължава да работи сам.

Младият фермер още вярва, че пазарът сам намира качествената стока. Погледът му се изостря, когато стане дума за подкрепа от страна на държавата. „Няма държава зад нас!“, отсича Виктор. И рисува бърза картина на проблемите в сектор „Зеленчукопроизводство“:

прекупвачите се регистрират като земеделски производители

цяла година продават тонажи от всички видове зеленчуци, с обявени няма и 20 дка площи. Че даже и субсидии получават за тях. „Как става тази работа? Няма как да стане, ясно е, че прекупуват. А ние, реалните производители, се борим с природата, блъскаме се, за да произвеждаме и накрая на борсата се нареждаме до всичките тези тарикати“, ядосва се стопанинът от Катуница. Когато споменавам думата контрол, Виктор риторично пита: „Да не би да не знаят в София, че тези шмекери ги има и че живеят на гърба на реалните зеленчукопроизводители? Аз ли да отида и да ги хвана измамниците, дето имат наглостта рамо до рамо да застанат до нас на борсата? Чиновниците за какво са сложени в София - в министерството, в Агенцията по храните?.

Виктор Илиев трепери над 8-те декара с аспержи. Миналата година наводненията в Катуница съсипаха насажденията на всички производители от региона, полето с аспержи едва оцелява, реколтата е почти нулева. „Прехвърляха си топката институциите, после обещаваха, телевизиите снимаха сърцераздирателни репортажи и ние накрая останахме сами - да си трошим главите и да се чудим как да оцеляваме“, разказва Виктор. Зеленчукопроизводителят от Катуница смята, че

субсидирането в сектора е сбъркано

Трябва да се подпомага само произведена и реализирана продукция. Като задължително се правят проверки на терен. По сегашните схеми винаги се получава изкривяване. Схемаджиите станаха повече от зеленчуците. Затова или сме държава на тиквите, или на картофите, смее се Вики.

Питам дали проблемите няма да се решават по-лесно, ако фермерите са сдружени. „С кого да се сдружаваме, то не останаха производители в региона вече, казва Виктор. А и хората толкова се отвратиха от липсата на държава, че никой не иска да гледа зеленчуци.

От тая работа богати не сме станали, но каквото сме придобили, е със собствените ръце. И това ни стига. Продължаваме да се борим. Даже и тикви още гледаме, нищо, че няма субсидии за тях. Просто ги харесваме. Абсурдно е да регистрираш една култура, само защото държавата ще ти даде едни пари, за да я отглеждаш. Още по-абсурдното е, че никой не ги проверява и не ги санкционира тези хора. Как така се нареждаш за субсидии с 300 дка тикви, които съществуват само на хартия? Значи системата ти позволява да правиш подобни схеми, да крадеш от държавата“, обобщава младия фермер. Махва с ръка, пали джипа и тръгва към полето. Защото работата там не е виртуална, а реална. И чака истински действия.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

На 17-ото събрание на Асоциация “Български пипер“ производителите бяха запознати с богатото портфолио с утвърдени продукти и иновативни решения

На 02. 02. 2019 г. в гр.Хисаря в хотел „Хисар” се проведе 17-ото Общо събраниена Асоциация “Български пипер“ (АБП). Това се превърна в голям национален форум, където се срещнаха науката с производството, преработката и търговията в сферата на пипера и зеленчуците като цяло.

Пред над 100 участници Ариста ЛайфСайънс – като член на АБП, представи своето богато портфолио, включващо утвърдени продукти и иновативни решения, подходящи за съвременните технологии за отглеждане на зеленчуци, осигуряващи на производителите качествена продукция и висока възвръщаемост на вложените средства.

За контрола на плевелите, на присъстващите производители бяха представени утвърдените в практиката селективните хербициди от различни химични групи Пантера 40 ЕК и Селект Супер, ефективни срещу едногодишни и многогодишни житни плевели. Клиофар 600 СЛ селективен, вегетационнен хербицид при редица култури срещу упорити едногодишни и многогодишни широколистни плевели.

От групата на инсектицидите бяха представени двукомпонентните Даскор 440 ЕК и Нуреле Д с контактно, стомашно и инхалационно (задушаващо) действие, осигуряващи дълготраен и надежден контрол на най-важните вредители, ефективни срещу най-важните вредителите от разреди Бръмбари, Пеперуди, Въшки и др. Еднокомпонентните инсектициди от групата на пиретроидите Цитрин макс, Суми Алфа/Сумицидин, Делтагри, притежаващи бърз нокдаун ефект, репелентно и антифидантно действие, ефективни срещу възрастните и ларвите на неприятелите.

За ефективната защита от болестите при зеленчуковите култури бяха представени знаковите фунгициди Проплант 722 СЛ, Каптан 80 ВГ, Банко 500, както и налагащите се сред производителите Проксанил, Димикс и Зоксис 250 СК. Проплант 722 СЛ, незаменим фунгицид при разсадопроизводството срещу набора от почвени патогени, причиняващи сечене (Fusarium ssp. Rhizoctonia ssp, Pythiumи др). Каптан 80 ВГ, под форма на лесноразтворима формулация с доказана във времето ефикасност срещу широк кръг патогени при зеленчуци, овощни и ягоди, неизменна част от интегрираните схеми за контрол на болести. Банко 500 - контактен, широкоспектърен фунгицид, с отлично предпазно действие срещу мани, алтернариози и ред други патогени, използван самостоятелно или в партньорство с други фунгициди. Проксанил СК – двукомпонентен, контактен и системен фунгицид със силно изразено лекуващо и предпазно действие за защита от болести, причинявани от гъбите от клас Oomycetes. Димикс 500 СК, продукт с предпазно, локално-системно действие срещу мани (Phytophtora infestans, Plasmopara viticola)със силен лечебен и изкореняващ болестите ефект. Зоксис 250 СК, широкоспектърен фунгицид с трансламинарно и системно действие от групата на стробилурините, ефективен срещу фитопатогени, причиняващи брашнести мани, мани, алтернариози, сиво гниене и др. при зеленчукови, бобови, зърнено-житни култури и ягоди, като освен фунгицидно действие има и положителен физиологичен ефект.

За повишаване на ефективността на растително-защитните мероприятия, на присъстващите зеленчукопроизводители Ариста представи и адюванта Силвет, нейонен суперомокрител от ново поколение, позволяващ смесване почти без ограничения с пестициди и листни торове, повишаващ многократно ефективността на продуктите за растителна защита и торовете. Обеззаразителят стерилизатор за субстрати и почви Базамид Г, ефективен срещу нематоди, фитопатогени, насекоми и плевелни семена, широко използван и предпочитан при оранжерийното производството.

Сред производителите особен интерес предизвикаха и биостимулаторите на Ариста. БМ Старт – листен тор и биостимулатор на основа патентована Физиактиватор технология (GA 142)с добавени бор (В) и молибден(Мо), Сиаптон (съдържащ свободни аминокиселини) и Атоник (растежен регулатор, съдържащ три активни съставки от групата на фенолатите). Освен подобряване физиологията и ефективността на биохимичните процеси в растенията, биостимулаторите повишават устойчивостта към биотичен и абиотичен стрес, повишават добива и качеството на продукцията и носят висока възвръщаемост на вложените средства.

Срещата протече в динамична обстановка с много въпроси, спорове и решения. Тя прерасна в многочасова дискусия по време на вечеря в хотелския ресторант „Панорама“. За доброто настроение допринесоха певци и музиканти на ансамбъл „Българе“.

“Иновации. Гъвкавост. Резултати.”

Повече информация за продуктите, предлагани от Ариста ЛайфСайънс, ще намерите на www.arystalifscience.bg

Публикувана в Растениевъдство

Схеми за тикви, картофи, моркови и лук източват национални и европейски пари за земеделие, но никой в МЗХГ не иска на потърси виновниците. „Все някой трябва да плати заради кражбите – и в министерството, и на полето“, заяви Георги Василев, отговорен секретар на АБП

Лили Мирчева

Подписването на меморандум между ръководството на министерството на земеделието с производителите от сектор „Плодове и зеленчуци“, гарантиращ на браншовите организации, че ще имат достъп до актуалната информация, свързана със заявените и изплатени субсидии в сектора, приключи с пълно фиаско. През миналата седмица представители на градинарите от цялата страна се събраха в МЗХГ, за да обсъдят държавна помощ с неясни параметри за закупуване на техника за преработка на плодове и зеленчуци. Най-недоволни от срещата излязоха зеленчукопроизводителите.

„Поводът за събирането беше дали да се отпусне държавна помощ за закупуване на техника за охлаждане и калибриране на плодове и зеленчуци. Ние и преди сме обсъждали такава помощ и накрая стигнахме до извода, че парите, които ни дават, са нищо. От тях ще могат да се възползват около 15 до 20 производители. Ние заявихме, че не ги искаме“, коментира веднага след злополучната среща Георги Василев, организационен секретар на Асоциация „Български пипер“. По думите му не може при 30 хиляди производители, само 20 човека да вземат помощ. „Ще се бием ли за тази помощ, за която никой ясно не каза колко ще е. Обещават да е около 1,5 млн. лв. и че щели да видят какви са възможностите за повече пари“, допълни Василев.

„Обясниха ни, че държавната помощ може да бъде отпусната за две години, тъй като програмният период свършва през 2020 г. Ако обаче има добри индикации, държавната помощ ще бъде нотифицирана и през следващия програмен период. Но е притеснително, че все още не е обявен бюджет за нея“, коментира Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я). Както обясни Петков, държавата ще поема 50% от инвестицията, но не повече от 100 000 лв. „Ние искахме бюджетът да е 35 млн. лв., защото съоръженията са много скъпи, но ни казаха, че е нереален“, допълни той.

Производителите от сектор „Плодове и зеленчуци“ единодушно са предложили парите от тази държавна помощ да стигнат поне за 250 - 300 кандидати. Иначе смисълът на държавната помощ се обезсмисля. Но най-притеснителното за тях е кой и как ще подбере тези 10-15 стопанства, които ще усвоят 1,5 млн. лв., какви принципи и правила ще измислят чиновниците, така че да вкарат своите хора в схемата.

Глас в пустиня останали предложенията

от браншовите организации

да се даде възможност кандидатите да са по-малки стопанства от 50 до 300 дка, тъй като големите в сектора имат възможност да кандидатстват по мерките от ПРСР.

Докато от министерството не казват ясно какъв в крайна сметка ще е този бюджет, градинарите отсъдиха: „Ако наистина предложат 1,5 млн. лв., просто няма смисъл“. На злополучната среща зам.- министър Вергиния Кръстена обещала, че ако бюджетът за помощта се изчерпи, а има още желаещи, той може да бъде увеличен. Сякаш още отсега не е ясно за чиновниците, че интересът е много голям.

На същата среща в земеделското министерство, на която е бил поканен и министър Румен Порожанов, който пък за пореден път е избегнал срещата с бранша, не е бил подписан и въпросният меморандум, за който споменахме в началото.

Повече от шест месеца ръководството на министерството на земеделието обещава да подпише документ, гарантиращ на производителите на плодове и зеленчуци, че ще имат пълен достъп до актуалната информация, свързана със заявените и изплатени субсидии в сектора.

„Те не би трябвало да имат право да ни отказват информация, както и ние да предоставяме всички данни. Като дойде времето за подписване на меморандума, ни казаха: „Вие се подпишете, а министърът по-късно ще се подпише. Ние решихме, че няма да подпишем едностранно меморандума и искаме министър Порожанов лично да дойде при нас, защото той никога досега не се е срещал с производители на зеленчуци и плодове“, заяви секретарят на пиперопроизводителите Георги Василев. По думите му напразни остават усилията на бранша да спре

кражбата на ДДС и фалшиви схеми за източване на евросубсидии

„В министерството на теория признават, че има хора, които крадат, и обещават, че щели да вземат някакви мерки. Ние сме им предложили около 20 мерки, но нито едно от нашите предложения не е прието. От април месец водим разговори с министерството на тази тема. В крайна сметка те представиха статистика и абсолютно безочливо заявиха, че няма никакви кражби и ние просто си въобразяваме“, обясни Василев

Ръководствата на браншовите организации в областта на зеленчукопроизводството настояха самите те да поемат контролавърху ефективността на производството, но агроведомството остави без отговор тяхното предложение.

От Националната асоциация на картофопроизводителите внесоха второ искане – агроведомството да даде отчет за

огромната разлика в размера на площите, които обработват фермерите

регистрирани в Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), и тези, които са заявили подпомагане пред фонд „Земеделие“ за производството на картофи през последните две години. През миналата година в агенцията по храните регистрираните картофопроизводители са заявили едва 39 хиляди декара с картофи. В същото време пред фонд „Земеделие“ са подадени заявления за подпомагане на производството на картофи за цели 120 хиляди декара.

Ще припомним, че производителите на картофи, за разлика от останалите зеленчукопроизводители, трябва да спазват ограничения за неразпространение на карантинни вредители. Затова от БАБХ ги наблюдават при покупката на семена и при отглеждането на картофите. Но се оказва, че Агенцията по храните не е регистрирали всички, които отглеждат картофи, а само малка част от фермерите. Така едните са строго контролирани от експертите по растителна защита, а останалите само си получават субсидията.

Според чиновниците в агроведомството огромното разминаване от 34 хиляди декара, регистрирани в БАБХ, и 120 хиляди декара, заявени за субсидии в ДФЗ, идвало от нивите с картофи, произвеждани за частно ползване. С една дума - картофите в домакинствата са над два пъти повече от тези, които се отглеждат за пазара.

Изкривеният модел на българското зеленчукопроизводство

ще продължава да бълва и още абсурди

които дори изискванията за обвързана подкрепа не може да промени, но и това си има причини. Как иначе да си обясним, че чиновниците в агроминистерството не приемат предложенията на браншовите организации да се въведат минимални прагове – на добив и доход от декар продукция, на продажни цени и др.

„Примерно може да се каже, че картофите от какъвто и сорт да са те, не могат да се продават за по-малко от 20 стотинки. Много картофопроизводители декларират, че са ги продават за 2 ст. и тогава ДДС-то е 0.004 ст., а така е много изгодно. Но ако нормалният доход е 500 лв. от дка, което е най-ниският за картофи, тогава производителят трябва да плати ДДС върху 30 ст. Но това е повече от субсидията, която ще получи. Много неща предложихме, но не ги приемат. Веднъж предлагат мерки против кражбите, но не желаят да разговарят за 2018 година. Казват какво ще правят през 2019-2020 година, а ние искаме да се върнат назад. Все някой трябва да плати заради кражбите – и в министерството, и на полето“, заяви Георги Василев. По думите му вече трета година

чиновниците осигуряват кухи схеми за източване на европари

„Първия път с тиквите откраднаха 17 млн. лв., но никого не наказаха - нито в министерството, нито в областните земеделски служби, нито производителите, които се възползваха. Миналата година се откраднаха 8 млн. лв. от лук и моркови – никой не е наказан. Тази година 11 млн. лв. се крадат от картофи и пак твърдят, че царят е облечен. Всички виждат, че царят е гол, но в МЗХГ твърдят, че е облечен“, коментира още Василев.

В крайна сметка браншовите асоциации в сектор „Плодове и зеленчуци“ са решени да направят специална пресконференция, на която да обяснят защо няма пари за реалните производители, докато милиони изтичат в кухи схеми.

Нетърпимостта в бранша е стигнала точката на кипене, защото 2018 година се оказа фатална заради слаба реколта, фалити и недостатъчно подпомагане в сектора. Според изказвания на пиперопроизводители

от 25 години насам не са преживявали толкова неблагоприятни условия

Според браншовата асоциация има двойно намаление на площите, заети с пипер. Лошите климатични условия са друг фактор, допринасящ за ниските добиви - обилните, нестихващи дъждове и градушки. Случвало се е едно и също поле да е ударено от градушка или наводнявано от дъждове по 5 – 6 до 8 пъти през миналата година.

„Статистиката сочи, че нашите членове произвеждат над 70% от пипера в България. Тази година нашите производители изкараха не повече от 1 тон от декар, като над 30% не получиха дори 500 кг от декар, а за да са на нула, трябва да имат поне 2 тона от добив от декар.

Миналата година

над 30% от пиперопроизводителите в България фалираха

– обяви Георги Василев. Той добави, че и в земеделското министерство отчитат спад от 9% при новата реколта от пипер.

Общо земеделците се прибрали малко над 43 тона продукция. Според браншовиците са необходими спешни политики за съживяване на производството, но не виждат никакви ответни мерки.

„Можем да охарактеризираме картината като потоп – нещо, което никога не се е случвало на пиперопроизводителите досега. В момента те са в много лоша финансова кондиция. Над 20% от нашите производители не обраха нито един пипер от полетата си, а инвестициите в един декар са 2400 –2600 лв. Вярно е, че има пиперопроизводители, които достигнаха по 5-6 тона от дка, но те просто бяха пощадени от Господ“, коментира още Василев.

На 31 януари изтече срокът, в който земеделците, кандидатствали в Кампания 2018 по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци, трябва да подадат декларация и да докажат с документи добивите и реализацията. С нескрит интерес очакваме да разберем какви количества картофи са продадени на пазара, което се доказва с фактури. Топката сега е в полето на чиновниците, които едва ли ще си направят труда да проверяват кои са реалните данни и кои – лъжливи. Затова и от Съюза на градинарите обявиха, че ще искат информация от министерството на земеделието за количествата реализирани картофи, декларирани през 2018 г. Очакват се уникални данни, стига да станат известни за всички. А междувременно заради сгрешения модел на подпомагане зеленчукопроизводителите искат оставката на министър Румен Порожанов и обещават национални протести.

Публикувана в Бизнес

Честотата на торене на зеленчуците е въз основа на скоростта на тяхното узряване:

  • Зеленчуците, които узряват бързо, могат да се отглеждат без допълнително торене. Това се отнася за репички и салата крес.
  • Културите със среден срок на зреене се хранят по веднъж на сезон.
  • Растенията с дълъг вегетационен период трябва да се подхранят 2-3 пъти.

Най-добре е при подхранване торът да се внася непосредствено преди или след поливка привечерс темперирана дъждовна вода от варел, докато небето няма слънце. След подхранването е добре обработената и полята повърхност да се покрие с торф, дървесни стърготини или слама, за по-дълго запазване на влагата.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Четвъртък, 13 Април 2017 10:08

Лехите в зеленчукопроизводството

Дойде време, когато повечето от отглежданите у нас зеленчуци се сеят или засаждат в градината.

За да получим добра реколта много важно е каква подготовка ще направим на почвата. Част от тази подготовка е на какви лехи ще засадим зеленчуците. За да направим съответният избор трябва да знаем начините за оформяне на почвената повърхност и кой начин е най-подходящ за отглеждане на различните зеленчуци.

Кои са начините за оформяне на почвената повърхност:

  • Равна повърхност

  • Дълги бразди и ленти

  • Високи лехи

  • Лехо-браздова повърхност

  • Фитарии

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Обилните дъждове и градушките в големи части от Европа се отразиха по неблагоприятен начин на зеленчуковите насаждения и реколтата. Зеленчукопроизводители определят настоящата ситуация, като най-лошата за последните 40 години. Голяма част от посевите са увредени или унищожени напълно. Това води и до очаквано ниски реколти и големи загуби.

Пострадали от лошото време са почти всички зеленчукови култури, като големи площи засадени с моркови, грах и листни зеленчуци са напълно унищожени.

Фермери в цяла Франция, Белгия, Холандия, Германия, Дания и Обединеното кралство са сред най-тежко засегнатите, като се очакват рекордни загуби през този сезон, отбелязва Европейската асоциация за обработка на плодове и зеленчуци Profel.

От Асоциацията отбелязват, че сеитбата на зелен фасул закъснява драстично, заради подгизналите площи. Те споделят, че производителите не са в състояние да направят преценка за очаквания размер на реколтата, тъй като лошото време продължава и това понижава добивите.

Адри ден Декер, директор в холандска фирма, работеща в сферата на селското стопанство, споделя пред fruitnet, че последната силно разочароваща реколта е била през 1976 г., заради сушата. Той отбелязава, че тазгодишната ще е още по-лоша.

Едно от основните притеснения, свързани с очакваните ниски добиви, е какво ще се случи, когато зеленчуците на склад привършат. Това може да доведе до недостиг на пазара, основно в Западна Европа, на някои видове зеленчуци и значителен ръст в цените им.

Използвани са данни на Ивтелиагро

Публикувана в Растениевъдство

Тази година българската продукция на плодове и зеленчуци е по-качествена от предходната. Това каза за Радио „Фокус” – Бургас Николай Недялков, председател на Асоциацията на зеленчукопроизводителите и овощарите в Бургас. „Това, което е произведено тази година в България, по мое мнение, е с много високо качество. Доматите са много качествени. Розовият домат тази година е перфектен. Краставиците са с хубаво качество. Имаше очакване у хората, че тази година няма да има череши. Не е така, има череши. И с другите плодове общо взето е така”, обясни той.
По думите му българското производство е малък процент, спрямо това, което се консумира в страната. „България е държава, която внася много голям процент. Над 90 % от това, което се консумира е внос”, посочи Недялков. Той обясни, че голяма част от реколтата се е похабила, заради сланите, които се наблюдаваха в началото на годината. „По Гергьовден е обичайно да валят дъждове. Малко след това е обичайно да падат градушки. Производителите, които ги е ударила градушката, имат тотална загуба”, допълни той.

Публикувана в Новини на часа

Според проучванията на оперативната иновативна група с водещ партньор „Био Австрия“, за зеленчуците, които се произвеждат през зимата с нисък разход на енергия, се отваря една иновативна пазарна ниша. Тази ниша представлява възможност за фермерите да повишат продажбите си, чрез разнообразяване на съществуващата си продуктова гама през зимата. За да се промотира производството на зимни зеленчуци като привлекателен бизнес и за да се повишат познанията на потребителите по тази тема, са необходими допълнителни проучвания и дейности.

Сред прогнозираните резултати от работата на оперативната група е да бъдат идентифицирани подходящи сортове и оптимални периоди за засаждане и отглеждане на зимни зеленчуци, така че в крайна сметка да бъде постигнато високо качество на продукцията. Освен всичко останало, проектът осигурява разработването на устойчиво решение за пакетиране на продуктите, анализ и оптимизация на работния процес в този вид производство и разработването на адекватни комуникационни канали като начин да се изясни уникалният статус на зимните зеленчуци на потребителите. Друг очакван резултат от проекта е изготвянето на икономическа и екологична оценка на производството на зимни зеленчуци. В крайна сметка земеделските производители ще имат полза от съществуването на нова, проучена пазарна ниша и от наличната експертиза по отношение на производството на зимни зеленчуци.

Всичко това ще бъде възможно благодарение на иновативния проект на водещия партньор в опративната група „Био Австрия“, който се осъществява съвместно със шест земеделски стопанства. Като изследователска база на оперативната група са включени Училището по градинарство и ландшафтен дизайн в Шьонбрун;Изследователският институт по биологично земеделие - FIBL Австрия; Агротехническият център Wies; Градинарското училище в Лангенлойс; Университетът по природни ресурси и Центърът за изпитване на технологии и иновации ОФИ. Консултантските усруги по проекта се предоставят от Renate Spraul и Eva Derndorfer. Ролята на иновативен брокер в оперативната група се изпълнява от Хранителния клъстър на Долна Австрия.

Материалът е разработен по материали на ЕПИ-АГРИ и е предоставен от Институт за агростратегии и иновации, част от информационна кампания „Иновациите – винаги на мода!“

Публикувана в Растениевъдство

„Днешният пазар е една от инициативите да скъсим веригата производител-потребител, като дадем възможност на стопаните да предлагат своята продукция директно на потребителите, които да закупят прясна стока с гарантиран български произход“. Това каза заместник-министър на земеделието и храните доц. Георги Костов при откриването на втория фермерския пазар в столичния квартал „Иван Вазов“ през изминалата събота. Политиката, водена от Министерство на земеделието и храните, има за цел да подкрепи секторите овощарство и зеленчукопроизводство, които не бяха достатъчно стимулирани в предходните години. В тази връзка са предприети редица мерки като приоритизирането им при кандидатстване по мерките от новата Програма за развитие на селските райони.

Доц. Костов заяви, че Министерството заедно със Столична община и Пазари „Юг“ ще продължат и в бъдеще инициативата си по организирането на тематични фермерски пазари. Днешният пазар ще продължи до 27 юни под надслов „Седмица на българските череши“. До края на годината ще бъдат реализирани пазари и за производители на сезонни плодове и зеленчуци. Кампанията е продължение на започналата през месец април съвместна инициатива в подкрепа на родните производители.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта