Все повече средства за растителна защита биват забранени за употреба или са в списъци за скорошна забрана. Често причините за тяхната забрана са доста спорни, но в днешните условия, когато обществото ни е под силното влияние на екологичните организации и не търси доказателства за техните твърдения, консуматорите са лесно манипулирани. Забраната на дадено химично вещество за широката и незапозната със земеделието публика изглежда логично и просто решение на проблемите.

Но какво ще се случи, ако това продължи и още вещества бъдат забранени? Учените предупреждават, че това ще доведе до рязък спад в реколтите.

Изследвания, проведени в Белгия, представиха и конкретни цифри за негативното въздействие на тези забрани върху земеделието. Без използването на химически препарати за растителна защита добивите от хектар картофи падат с 42 на сто, при пшеницата намалението е с 19 на сто, при ориза - минус 32 на сто, при царевицата минус 33 на сто, а при соята - 27 на сто.

Учените от Департамента по Растителна Биотехнология в Университета в Льовен са стигнали до заключението, че забраната на химическите вещества за растителна защита излага на огромен риск световната хранителна безопасност. Изследването е финансирано и под егидата на ЕPRS (Изследователски център на Европейския парламент).

Основният проблем са плевелите, но добивите падат и поради факта, че културите са подложени на много повече болести, когато не са защитени.

Публикувана в Растениевъдство
Сряда, 11 Септември 2019 20:16

No-till ... Или не...

Дискусията за минималните или традиционните почвообработки не престава вече много години. Когато стане дума за орно земеделие в Америка винаги сочат за пример за вредата му Голямата прашна буря от 1930 година, която отнесе милиони тонове почва, поради екстремното засушаване на почвата, предизвикано от години наред непрекъсната оран. Агресивната почвообработка оказва най-силно влияние върху почвените микроорганизми, които остават "голи" под влиянието на вятъра и водата.

От друга страна минималните почвообработки предполагат използването на голямо количество химически препарати за борба с плевелите. Друг е въпросът, че споровете срещу глифозата, например, са предизвикани повече от еколозите, отколкото от реално доказани факти за неговата вреда.
Засега все още няма ясен отговор дали почвообработката с използване на оран или тази без е по-добрият вариант.

Оранта е метод за контролиране на плевелите. При оран, на дълбочината, на която работят машините, е възможно да бъдат унищожени до 90 на сто от плевелите. Оранта прекъсва жизнения цикъл на плевелите.

Друго предимство на оранта е, че културите се развиват по-бързо, тъй като почвата за тях се подготвя по-бързо. Защитниците на No-Till обаче казват, че това води до загуба на почва и органична материя, което налага необходимостта от внасяне на торове.

Основният аргумент против No-Till е увеличената необходимост от използването на хербициди и пестициди. А това може да не е точно това, което се цели с концепцията за устойчиво земеделие.

От друга страна методът на минималните почвообработки също има много ползи за почвата и околната среда. Той оставя почвата необезпокоявана и с растителните остатъци на повърхността й. А основното предимство е, че се елиминира ерозирането на почвата. По отношение на въздействието върху околната среда практиката на No-till може да намали емисиите от вредни газове от фермите с цели 80 на сто.


Фермерите също се радват на значително намаляване на разходите за работна ръка и гориво в сравнение с оранта, тъй като се прилагат много по-малко работни операции с тежки земеделски машини. 

Все още No-till не е масово разпространен метод за почвообработка нито в САЩ, нито в Европа. Основната причина е, че преминаването към това земеделие изисква инвестиции в нова техника и много знания, а грешките могат да са са фатални.

Всеки фермер трябва сам да избере за себе си методът на почвообработка, който му подхожда най-добре. И тук той трябва да се ръководи от икономически съображения най-вече. И двата метода имат и предимства, и недостатъци. Но при всички случаи дори и да се премине към No-till поне веднъж на няколко години оран ще бъде необходима.
За съжаление, преминаването към no-till е все по-сложно поради претенции на еколози, които не мислят за бизнеса на земеделците и правят препаратите, използвани в земеделието по-черни от дявола. Много често без да имат реални научни доказателства за това.

 Ася Василева

Публикувана в Растениевъдство
Сряда, 11 Септември 2019 15:09

„Зелените“ пестициди

ЕС прилага много и различни тактики за ограничаване на използването на коннвенционалните пестициди в земеделиетo, не само защото са вредни за човешкото здраве, но и за околната среда като цяло. В тази връзка, проектите, с които ЕС финансира науката приближиха с още една крачка алтернативите, като обърнаха хормоните на насекомите срещу самите тях.

Химичните препарати за растителна защита се използват от десетилетия, за да се контролират болестите и неприятелите по културните растения. Но всяко нещо си има цена. Токсичните субстанции, които се съдържат в някои пестициди са опасни за човешкото здраве и вредни за околната среда, а в същото време някои от болестите и неприятелите оцеляват след третиране с тях и дори развиват резистентност към активното вещество. Данните сочат, че над 500 вида инсекти са развили тази способност през последните 50 години. А това струва само на американското земеделие над 10 милиарда долара всяка година.

Тези и подобни притеснения провокират европейските законотворци да гласуват забрана за употребата на неоникотиноидите (най-използваните инсектициди на световно ниво). В същото време е крайно необходимо да се намери алтернатива. Затова, чрез финансови средства и други стимули, ЕС подкрепя науката и изследователите в опитите да открият екологични начини за контрол на вредителите. Още повече, като се има предвид, че те са отговорни за 40% от загубите на земеделска продукция в световен мащаб.

Част от проблема с конвенционалните химични препарати е, че унищожават не само неприятелите на културните растения, но и полезни насекоми. Най-яркият пример са медоносните пчели.

Търсейки решение на този наболял в последно време проблем, консорциум от изследователи, работят над биоинсектицид от ново поколение, чиято функция е да обърне хормоните на насекомите срещу самите тях.

В проект NEUROSTRESSPEP се създават химикали, подобни на хормоните на насекомите, които вече могат да се използват за създаването на „зелени“ пестициди. Новото поколение биоинсектициди засяга вредителите, но не унищожава останалите насекоми, които могат да са от полза в растениевъдството и дори в горското стопанство, без да нанасят щети на околната среда.

Използвани са големи количества химични съединения за модифициране на пептидните хормони в естественото им състояние, за да са стабилни в околната среда и да не се разпадат.

„Това е истинската красота на използването на тези молекули. Другият основен резултат е успешното генериране на трансгенни щамове от насекоми“, казва координаторът на проекта Ширин Дейвис от Университета в Глазгоу, Великобритания.

Настройване на естествените хормони

Работейки с 20 вида насекоми и използвайки най-съвременни способи, изследователите са фокусирани върху хормоните, които отговарят за комуникацията между мозъка и тъканите. Целта е да се открият точните хормони, уникални само за едно насекомо. В последствие са разработени изкуствени субстанции, подобни на естествените хормони, но с обратно действие. Тоест, те предизвикват блокиране на способността на насекомите да оцеляват и да се възпроизвеждат. А същевременно с това самите изкуствени хормони се разпадат в околната среда, без да оставят вредни остатъци.

Генното инжинерство също има своя принос. Геномът на мъжки насекоми е бил модифициран така, че да се възпрепятства естественото производство на хормони за репродуктивност. С други думи, мъжките насекоми нямат желание да оплождат женските. И когато тези мъжки инсекти бъдат пуснати в природата, за да се чифтосват с нормални женски, се получава поколение със „смъртоносна черта“. С течение на времето популацията намалява драстично.

От лабораторията до практиката

По време на проекта е създадена база данни с повече от 5000 насекомни хормона, от които учените са създали много субстанции с потенциал да се превърнат в биоинсектициди. След провеждане на задължителните лабораторни тестове са направени опити и в оранжериини условия, за да се провери как работят новите препарати срещу неприятели, които реално се хранят с растителната маса на зърнени и зеленчукови култури. Следващата стъпка са тестове на открито.

Според Дейвис предстоят още трудности пред иновативните биоинсектициди. Комерсиализирането на такъв продукт е сложен процес, при който трябва да се спазят регулаторните стандарти. Освен това преминаването от фундаментални изследвания към реална употреба на препарата изисква налагането му на пазара. Земеделците също имат своята роля в този процес. Предстои патентоването на продуктите. Създадена е и кампания, която да осигури комуникация с индустрията. Към новите химикали вече има значителен интерес.

В хода на проекта са събрани данни от цял свят, а 25 изследователи са придобили знания и умения в пионерни техникиот функционална генетика до метаболомика и модерно изобразяване. Екипът е работил в тясно сътрудничество с национални агенции, като Министерство на земеделието на САЩ. Резултатите са обсъждани публично с фермери, политици и индустриалци, които също са заинтересовани от създаването на „зелени“ пестициди.

Координатор на проекта е Обединеното Кралство, а участие в него са взели Белгия, Израел, Швеция, Германия, Южна Африка. Цялото финансово вложение от ЕС възлиза на 6 995 053 евро. Работата на учените по NEUROSTRESSPEP е приключила през май тази година.

Повече информация относно проекта можете да намерите на http://neurostresspep.eu

Публикувана в Растениевъдство

Ребека Уилямс, министър на земеделието на Уелс, призова местните фермери да се приспособят към реалните пазарни условия. От съветите й за ефективен и печеливш бизнес могат да се възползват и родните производители

Farmers Weekly

За всички вече е очевидно, че златните дни на Европейския съюз, когато в различни сектори на икономиката, включително земеделието, се наливаха милиарди евро, свършиха. С хубавото бързо се свиква, но след две – три десетилетия щедри субсидии европейски фермери ще трябва да се примирят и с по-лошото. Субсидиите повече няма да растат. Дори все по-често се говори за тяхното премахване. Земеделието все някога ще бъде оставено да работи в реални пазарни условия и фермерите, включително българските, ще трябва да се приспособят към тях. Особено остро този въпрос стои във Великобритания, в навечерието на Брекзит.

На фона на очакваните и неминуеми промени свои съображения изказа министърът на земеделието на Уелс Ребека Уилямс на земеделска конференция, която се състоя неотдавна на Острова. Тя призова местните фермери да забравят „златните дни от миналото“ и да започнат да планират бъдещето си, тъй като занапред публичното подпомагане за тях ще намалява. Усилията им трябва да бъдат насочени към създаването на по-печеливш, устойчив и независим земеделски сектор.

Ребека Уилямс предупреди, че предстоящият референдум за бъдещето на Европа и непредвидимостта на цените и климата оказват голямо въздействие върху бизнеса на фермерите и правят още по-значима необходимостта от по-гъвкаво земеделие в бъдеще.

„Ясно е, че в бъдеще фермерите няма да могат да живеят за сметка на субсидиите, както правят много от тях сега – цитира списанието думите на министъра. – Трябва да се инвестира в устойчиво производство, достатъчно гъвкаво, за да устои на турбулентността на цените и времето. То трябва да е в много по-малка степен зависимо от субсидиите в земеделието досега.“

Министърът на земеделието на Уелс посъветва фермерите да погледнат в бъдещето с жизненоспособни бизнесидеи, вместо да се взират в „златните дни“ на миналото, защото то вече няма да се върне.

Ето някои ключови момента, върху които Ребека Уилямс акцентира вниманието на фермерите, за да станат те печеливши и финансово стабилни:

. Увеличаване на устойчивостта – икономическа, социална и екологична.

. Разнообразяване на произвежданата в стопанството продукция. Производство на стоки с висока добавена стойност, които отговарят на текущото търсене на пазара.

. Превръщане на фермера в ефективен производител с високи стандарти за здравето и хуманно отношение към животните. Ефективно и изключително отговорно използване на природните ресурси – почва, вода, естествени организми, което увеличава продуктивността, но и подобрява състоянието на околната среда в дългосрочен план.

. Активно проучване на новите методи и технологии и внедряването им в практиката.

. Фермерството трябва да се превърне в индустрия, която произвежда здраве и дава възможности за развитие на образовани специалисти.

И най-важното: фермерите да бъдат реалисти! Да отчитат всеки момент, че с предвиденото постепенно намаляване на плащанията на площ, ограничените възможности за печалба от земята и депресираните стокови пазари, днес атмосферата в земеделието е много различна от преди, счита министърът на земеделието на Уелс.

Публикувана в Бизнес

Младият животновъд от селце в кантона Берн разчита на автоматиката и предоставя пълна свобода на своите 75 крави

Мила Иванова

Селцето Тьорисхаус в кантона Берн,Западна Швейцария,   е обрамчено със зелени ливади от едната страна, а от другата протича река Сенжен. Малко извън селището, на леко полегат хълм се намира стопанството на Юрг Думермут, което се простира на 550 декара, разпределени с пшеница, царевица и ливади. През 2008 г. младият мъж поема фермата от родителите на съпругата си Сузане и се впуска в производство на мляко. Днес 44-годишният Юрг отглежда стадо от 75 крави в частично съдружие със свой съселянин. Оборът е обширен, с добра вентилация, а в големите горещини се разпръскват парни облаци. Още от самото начало швейцарският фермер се обзавежда с доилен робот с капацитет 2500 литра дневно. През него преминава задължително всяка от кравите, ако иска да излезе на ливадите, което животните извършват охотно. 

Фермата

Юрг Думермут описва себе си като «фермера с мобилните телефони».

Неговият смартфон го информира за всяка от млечните крави, за всичко, което трябва да знае – кога за последен път тя е доставила мляко в доилния аппарат, доколко се е нахранила, какъв е здравният й статус, кога проявява признаци за разгонване и още много други данни и параметри. Всичко това показва, че съвременният мениджмънт в животновъдството е все по-тясно свързан с високотехнологичните системи за наблюдение и отглеждане на стадото – те следят не само състоянието, но и поведението на животните във фермата. За швейцарския фермер

първостепенната грижа е благосъстоянието на животните 

Според метода на отглеждане на Юрг кравите сами могат да решат кога да ядат или да легнат, кога да бъдат издоени и да отидат на пасбището. Животните могат да излязат навън по всяко време на деня и нощта. Това стана възможно благодарение на електропастира с инсталираната система врата, която позволява свободното влизане и излизане от електрозаграждението в работен режим. Модерните технологии действително са практични, спестяват много време и труд на фермера. Но въпреки това той не пренебрегва ръчните манипулации, а контактът му с животните остава централен. Юрг знае всяка крава поименно и поддържа «лични» отношения с всяко животно.

2. В обора

Юрг Думермут се гордее със семейството си – със съпругата си Сузане имат три момичета, които отсега приучват да помагат според силите си във фермата. Сузане, учителка по професия, дели времето си между селското школо, фермата и домакинството. Тя е поела счетоводството на стопанството и периодично влиза в ролята на гид на групи от фермери и деца, които посещават фермата, за да се запознаят с нейните постижения. "Най-хубавото е, че сами сме си шефове, че можем сами да проектираме всичко" – казва Юрг. Благодарение на автоматизацията и разпределението на задачите със съдружника си, той си позволява да отсъства един ден седмично от фермата, за да извършва други професионални задачи. Сузане го допълва: "Животът ни е изключително пълноценен, доставя ни положителен стрес".

Автоматизацията предоставя гъвкавост на селянина, но и допринася за спокойствието на стадото. „Индивидуалният ритъм на всяко животно се спазва благодарение на робота. Забелязвам, че кравите са по-малко стресирани, което е добре за тяхното здраве и за качеството на млякото“ – споделя стопанинът. Юрг предава продукцията си директно на концерна Emmi, или 750 000 килограма годишно. „Като производител за Emmi, съм удовлетворен – предприятието, което произвежда голям асортимент на млечни продукти, ме поддържа. Само на няколко километра от моето село, познавам животновъди, които работят за подобна структура, но получават по-ниска цена на литър мляко. Смятам, че по принципцените трябва по-добре да възнаградят всички производители“ – проявява солидарност Юрг с други производители на мляко в областта.

4 На животните с любов Една от дъщерите

Добавка от 3 сантима за литър мляко

Фермата на Юрг Думермут е част от 16 577-те стопанства в немскоговоряща Швейцария (срещу 19 568-те в цялата страна), които през 2017 г. произведоха 2 628 400 тона мляко, или 77% от общото швейцарско производство. По принцип обаче в романската (френска) и германската части на Швейцария има големи разлики в най-ниските и най-високите цени на млякото.

Ясно е, че производителите на мляко искат да бъдат по-добре възнаградени за техните усилия, още повече че обявените от преработвателите печалби следват възходяща тенденция.

„Трябва да работим заедно, при равни условия. И производители, и преработватели, са принудени да правят инвестиции. Нямаме нищо против, че Emmi прави половината от своя оборот в чужбина, но ние, производителите, също искаме да се възползваме от това. Още повече че ние допринесохме за нейното увеличение на оборота. Затова е справедливо в този случай участието ни да бъде възмездено“ – това каза пред швейцарския аграрен седмичник Agri Андреас Хитц, президент на Mittelland Milch, организация, която включва 2000 директни производители на Emmi (360 милиона кг мляко годишно. А концернът Emmi– лидер в производството на сирена, масла и йогур в Швейцария, преработва 38% от млякото на страната и реализира оборот от 3,4 милиарда франка през 2018 г. или 2,8% увеличeние в сравнение с 2017 г. Ще припомним, че през октомври 2011 г. швейцарските медии разкриха, че групата внасяла 150 тона масло от Холандия годишно, докато излишъците от произведено масло в Швейцария достигали 8000 тона. Това внесено масло било използвано за производство на сирене фондю, предназначено за износ…

3. Кравите

Ето защо производителите на мляко приветстваха постигнатото споразумение в бранша, наречено Tapis vert (Зелен килим), което предвижда добавка от 3 сантима върху цената за литър мляко от клас А от септември т. г. За да се възползват от това добавка, производителите на мляко трябва да отговорят на редица изисквания, които включват хуманно отношение към животните, честота на доенето (най-малко два пъти дневно), норми на хранене (палмовото масло е изключено от дажбите), употреба на антибиотици само по предписание на ветеринар и т.н.

Tapis vert преследва две цели – производителят да получи 3 сантима допълнително за литър мляко, а потребителят, който има широк избор от млечни произведения в супермаркетите, да се солидаризира и идентифицира с него, като се съгласи да плати 3 сантима повече, за да поддържа националното производство с швейцарски етикет.

Публикувана в Животновъдство

Преминаването към нулева обработка изисква внимание и познание – всяка неправилна стъпка може да подведе земеделеца в оценката за ефикасността на технологията

Агр. Петър Кръстев

Нулевата обработка на почвата, известна в Америка като No-till технология, е въведена там преди повече от 30 години. Въпреки характерния за земеделците консерватизъм, тя намира все повече привърженици и у нас. Колебанието на скептиците започва да отстъпва място на прагматизма и те лека-полека се престрашават поне да пробват. Да, това е и препоръката на хората, които прилагат и са наясно с тази технология – тя първо трябва да се пробва. Но и при пробата трябва да се спазват определени стъпки, за да може земеделецът да получи максимално обективна картина дали технологията работи на неговите полета, или не. Това изисква да се търси начин да се избегнат всички възможни грешки, които биха дали невярна картина от прилагането на безорното земеделие. В тази връзка се постарах да проуча чуждия опит, но не за ползите от тази технология, за които много пъти сме писали, а за евентуалните грешки, които начинаещите могат да допуснат. Така искам да помогна на стартиращите No-till-ъри да ги избегнат, за да не претърпят провал и разочарование.

No-till набира все по-голяма популярност в съвременното селско стопанство

Отсъствието на традиционна оран в процеса на отглеждане на културите притежава редица предимства: подобрява структурната устойчивост и терморегулация на почвата; помага за съхраняване на органичното вещество и влагата в плодородния почвен слой; не нарушава естествените процеси на образуване на хранителните компоненти, протичащи благодарение на жизнената дейност на полезните микроорганизми; предотвратява или прекратява ерозията на почвата. Освен това повишава ефективността на процеса на отглежданите култури за сметка на намаляване на материалните и трудовите разходи (икономия на време при сеитбата, намаляване износването на техниката и много по-малко разходи за ГСМ, по-малко разходи за заплащане за обработки и др.).

96b76c02fd5baccffbe570704fced54f
Заедно с това обработката на почвата, включваща оран, в някои случаи не е подходяща за конкретните условия и земеделецът трябва много внимателно да подхожда към избора на един или друг метод.

Постепенен преход

В никакъв случай не е необходимо едновременно на всички обработваеми площи да се изключат прилаганите технологии и да се внедрява методът No-till. Такъв преход трябва да се осъществява постепенно. За получаване на оптимални крайни резултати е необходимо да се отчитат предимствата на една или друга технология във всеки конкретен случай и умело да се използват на практика. 

Избор на площ

Първоначално се избират няколко опитни участъка с малка по размери площ (2 – 4 дка). Желателно е те да са с различни типове почва, където ще се осъществява постоянен мониторинг на всички провеждани работи, състоянието на посевите в различни етапи от растежа и развитието им, а след това да се направи задълбочен анализ на получените резултати. В експерименталния сеитбооборот се включват няколко различни култури. Само след 3 – 4 години (за поливни площи) и след 5 – 6 на неполивна земя, по опитен път може да бъде определена целесъобразността на избора на нулевия метод на обработка за отглеждане на избраните култури на почви с конкретни характеристики.

a20f8d58f34064fd4a7c3a3d5a035fe7

Технологията No-till представлява комплекс от отделни мероприятия, които са тясно свързани помежду си и от точното им и внимателно изпълнение зависи успехът на целия процес. Тя включва подготовката на площта, правилния избор на техника, вида и сорта на културата, сеитбооборота, контрола на плевелите, болестите и неприятелите, равномерно разпределение на растителните остатъци на полето и др. Игнорирането на който и да било от тези технологични елементи може да доведе до негативни резултати.

Предварителната обработка на площта е задължителна

Една от най-разпространените грешки при преход към метода на нулеви технологии в земеделието е недостатъчната предварителна подготовка на посевната площ. Много важно е опитните участъци да са с равна повърхност, да не са били силно преовлажнени и уплътнени. С тази цел се осъществява предварителното подравняване на микрорелефа. За отстраняване на т. нар. „плужна пета“, която се образува в местата на прехода на тежката техника и представлява силно уплътняване на дълбочина 30 – 35 см слой почва, на тези участъци предварително (eсента) се прави дълбока оран, а след това повърхността се подравнява с помощта на култиватори и брануване. Препоръчителна е също сеитбата на многогодишни треви (еспарзета, детелина, фий) като почвопокривни растения и такива култури като рапица, притежаващи осева коренова система, която разрохква почвата и подобрява нейната структура. 

Избор на техника

Важни фактори са правилният избор, подготовката и експлоатацията на почвообработващата техники. Най-разпространените грешки по тази въпрос са: многократното преминаване на трактора по едни и същи коловози, водещи към уплътнение на почвата; силно напомпаните гуми на техниката, създаващи прекалено високо налягане, което причинява тяхната прекомерна твърдост и липса на пластичност при съприкосновение с почвата; максимално натоварване на техниката (комбайни, автомобили, прицепи) по време на прибиране на реколтата, водещо до нарушаване на почвената структура под действие на силата на тежестта. Най-удобни за този метод са малогабаритните леки агрегати, тъй като те са по-икономични, имат по-малък разход на гориво и защото не повишават съществено уплътнението на почвата.

662dd20a33f7b0960328cc2a385a2c6b

При избора на сеялки за технологията No-till се отдава предпочитание на агрегати с дискови ботуши. Точното поставяне на посевния материал от царевица, соя, слънчоглед се осигурява със сеялки с пневматична система на изсяване, а за пшеницата и ечемика е по-добре да се използват механични сеялки. Но тогава е желателно да се избират такива, чиято работна ширина не превишава 6 м. Освен това следва да се обърне внимание на способността на сеялките за работа в различни типове почви (преовлажнени, сухи, тежки и др.) и за лесно нарязване на растителните остатъци от различни култури. Настройката на сеялките при работа на леки почви се състои в намаляване налягането на дисковете. За образуване на равномерен мулчиращ слой при прехода към No-till е необходимо прибиращият комбайн да бъде снабден задължително със сламоразпръскващо устройство.

Мулчирането е важна част от No-till технологията

Без правилно и пълноценно мулчиране е невъзможно да се получат добри резултати от прилагането на технология за директна сеитба на културите. Малкото количество растителни остатъци на полетата в първите години на прехода на No-till се отразява негативно и на добива. Сламата, оставаща в полето след прибиране на реколтата, не само изпълнява защитна роля (препятства ветровата и водната ерозии на почвата, затруднява развитието на плевели, съхранява влагата и регулира температурния обмен в почвата), но служи и за торене. Разлагайки се, биомасата от растителните остатъци възстановява ценни хранителни елементи в плодородния слой. 

e000ededeca6df1f43b424a35d217692

На повърхността на почвата процесът на разлагане протича значително по-бавно, отколкото под въздействието на почвените микроорганизми при заравяне на остатъците биомаса в почвения слой. В първите 2-3 години натрупването на органични съединения в хумусния слой и тяхното бавно разлагане не е достатъчно да осигури напълно растежа и развитието на растенията. Подобни проблеми се решават с допълнително внасяне на минерални комплекси, на първо място азотсъдържащи торове (предпочтитан начин е листното пръскане). Разпръскването по повърхността на почвата на слабо подвижните съединения на калия и фосфора не дава необходимите резултати. Най-рационално е внасянето на тези компоненти в почвата по време на сеитбата със семената, заравяйки ги в междуредията на дълбочина до 10 см. С времето, когато вече има значително натрупване на мулчиращ слой, процесът на разлагане става по-интензивен и възстановяването на хранителната база за растенията протича по-бързо. Съответно намалява и потребността от торене. Увеличаването на количеството на растителните остатъци може да стане също чрез включване в сеитбооборота на почвопокривни култури. Те също така помагат и за справяне с плевелната растителност.

Отстраняване конкурентите на културата

Борбата с плевелите, неприятелите и болестите по растенията е много отговорен етап в системата на нулевата обработка на почвата. Задължително условие за успешно внедряване на No-till е своевременното й провеждане. За да се предотврати заплевеляването на полето, е необходима предсеитбено третиране на площта с хербициди. Видът на препарата, неговото количество, методът на прилагане – всички тези елементи могат да се различават във всеки конкретен случай. Изборът на хербицид зависи от преобладаващите на полето видове плевелни растения, нивото на заплевеляване на площта, климатичните особености. 

da01baaacbfdaa6b8d171a6a65d172a5

Преходът към нулев метод на обработка на почвата притежава не само предимства, но има и недостатъци. Неговата резултативност в значителна степен зависи от професионализма на агронома. Единен строг технологичен план за внедряване на технологията No-till не съществува: във всеки отделен случай е необходимо да се отчитат местните условия, които диктуват особеностите за прилагане на техника, оборудването, иригацията, торовете и пестицидите, правилата за спазване на сеитооборота и др.

Бед да претендирам за изчерпателност се надявам, че този материал ще допринесе полза на всички земеделци, които обмислят да пробват безорното земеделие.

Публикувана в Растениевъдство
Неделя, 08 Септември 2019 11:26

А над полето дронове не летят

За безпилотните летящи апарати се говори много – на конференции, в новините, в медиите. Но над полята те никакви не се виждат. Защо?

Ася Василева

През последните 3-4 години темата за дроновете е много модерна. Ние също не останахме настрани и доста писахме за новите безпилотни технологии, активно споделяхме новостите на пазара.


И защо все пак при целия този шум над полетата не се виждат никакви дронове? Къде са хилядите работещи апарати, за които се пише по медиите? Къде са стотиците безпилотни самолети, които уж всяка година се продават на земеделците?

Нека да се опитаме да погледнем трезво на ситуацията. Основният вид дронове, който се използва от земеделците са китайските DJI Phantom 3 и 4. В най-добрия случай те се ползват от грамотни агрономи, за да могат бързо и на място да идентифицират проблеми с посевите. Но най-вече не се използват изобщо или с тях се заснема някоя свадба или красиви кадри от жътвата за споделяне с колеги.

Земеделците купуват дронове, които не решават техните проблеми. Най-разпространените решения са квадрокоптерите DJI. Но техните мащаби не са относими за по-големите стопанства в България, които трябва да правят мониторинг на хиляди декари. Например, DJI Phantom 4 може с едно излитане да направи ортофотоплан с площ до 500 дка, въз основа на който може да се анализира състоянието на посевите. Същият дрон може да облети до 100 дка за едно излитане при събиране на данни за преброяването на поникналите растения при окопните култури (технология Plant Counting).

Това не е рационално за стопанства с обработваема земя над 30 000 дка. Може да се купят 10 батерии, да летиш цял ден, постоянно да зареждаш батериите през инвентор, да се опитваш да хванеш интернет на равното или да се връщаш в офиса, за да източиш данните... Но тогава ще трябва на всеки 2 месеца да сменяш батериите, а най-вероятно и самия дрон.

Да, този недостатък може да се компенсира с провеждането на видеомониторинг, когато с 1 излитане същият този DJI Phantom 4 снима видео от 3000 дка, а с 5 батерии може за ден да заснеме до 20 000 дка. Но какво става после? Това не е автоматична обработка на данните. Получавате 6 и повече часа видео запис, който някой трябва да изгледа, да анализира и да обощи. И това със сигурност няма да бъде агронома...

С дронове така и не се внасят средства за растителна защита...

Непрекъснато четем за скорошното нашествие на дронове за пръскане на културите. Времето си върви, а нашествие няма и не се предвижда. Защо? Защото тази технология няма гарантиран резултат и не е рентабилна в сравнение с класическото внасяне на средства за растителна защита с пръскачки.


Но при това успешно се развива пазарът на внасянето на трихограми с дронове (използването на трихограма (паразитна за царевичния стъблопробивач оса) е прост, ефективен и надежден метод за борба с този вредител.) Но той е много по-малък и не присъства в пубичното пространство. Затова всички продължават да четат новини за 10-литрови DJI Agras.

Смятам, че ултранискообемното пръскане е перспективна технология, но или само на опитни участъци, или при нишови култури.

Какви са перспективите за дроновете на агропазара?

Шест за основните посоки, в които използването на дронове в земеделието има бъдеще:

. Мобилен инструмент в помощ на агронома – когато агрономът използва дрона за минимализиране на загубите си на време;

. Измерване на площи – използването на самолетните платформи за получаването на точни контури и площи на полята с оглед на релефа;

. Анализ на ефективното прилагане на технологиите – използването на дронове за 1-2 облитания през сезона с цел анализиране на нарушения в технологията на производството, откриването на проблеми с оборудването и т.н.;
. Аналитичен инструмент за прецизно земеделие – използване на дронове и мултиспектърни или RGB камери за анализ на състоянието на посевите и създаване на работни карти за диференцирано торене и пръскане;

. R&D проекти – използване на дронове и мултиспектърни камери за мониторинг на демо участъци, използването на октокоптери за нискообемно внасяне на средства за растителна защита;

. Борба с кражбите – използването на дронове с топловизьори.

Еднозначно дроновете имат перспектива. Особено с оглед на динамичното развитие на computer vision, big data, machine learning технологиите и компаниите, които ги внедряват. Но трябва да се разбира кое е още перспектива и кое – съществуващ работен инструмент, който може да решава реални задачи още сега и да възвърне инвестицията в себе си.

Както е писал Марк Твен: „Шумът не доказва нищо: кокошката снася яйце, а кудкудяка така, сякаш е снесла цяла планета. “.

Публикувана в Агротехника

Явно от Европейският съюз са преценили, че технологиите и киберсигурността са прекалено голяма лъжица за предлаганите от Борисов хора за еврокомисари. Даже и за земеделието не ни огря, въпреки, че Борисов нещо не го харесва, тъй като там парите били разпределени. Затова и получаваме най-незначителният ресор. И дори това го приемам като подигравка.

Защо ли? Защото за 17 години сме закрили 1084 училища. След Освобождението на година се създават стотици нови училища. От тридесет години само закриваме училища.

Почти вече няма малко село с училище. От една грамотна нация се превърнахме в тълпа от неграмотници. Учителската професия се превърна в непрестижна. Вместо да учат децата, ги накарахме да се превърнат в хардбюрократи.

Държавата тотално се провали с намерението си за връщане на децата от малцинствените групи в училищата. Усвояват се едни пари, а резултат – никакъв.

Армията на неграмотните се увеличава с всеки изминал ден, съответно пазарът на труда е ограничен – има хора без работа, но без образование и квалификация те не могат да бъдат назначени.

Дадоха образователният ресор на държава, чийто премиер е прочел една книга в живота си, а вместо с книги, библиотеката му е пълна със снимки с Него. И това ако не е перфидна подигравка с нас....

А Марийка от Хаджидимово някак си не си кореспондира с този ресор. Дори само заради поглед, когато дискусията стане по-сложна от магистрали и суперкомпютри.

Елена Гунчева

Публикувана в Бизнес

Земеделецът и животновъд Милко Миланов от село Станьовци:

Отглеждам лимец в подходящите за културата условия, но няма пазар за него, а и работна ръка не се намира

. Най-трудното във фермерската работа е намирането на квалифицирани работници или поне такива, които да умеят да работят

Това сподели земеделецът и животновъд Милко Миланов от брезнишкото село Станьовци. Той е станал фермер преди 6 години, когато се е завърнал от Гърция, където е живял и работил в продължение на 11 години. Милко решил да вложи личните си средства, време и труд в родния си край, където обработва около 1300 декара ниви, 700-800 декара ливади и пасища и отглежда 120 овце и 14 крави. В земите му преобладават културите лимец и ечемик.  За него отглеждането на 4-5 овце не е животновъдство, а е просто тръпка.

Напористият фермер споделя, че се е завърнал в България не заради кризата в Гърция, а по собствено желание. Неговото семейство е отглеждало животни и е обработвало земи. От там и той решил да се занимава с този вид дейност. "Взех земята под аренда, която никой не я обработваше. Причината е, че в района на Станьовци и околните села климатът е друг. В Брезнишко има една планина, която събира всички северозападни ветрове, които остават откъм нашата страна. Земята в района не е плодородна, високо е и е много студено. Зимите са може би по-студени от тези в Кнежа, Трън и други райони на страната. Ето, миналата година ми измръзна житото точно преди да паднат снеговете. Имаше три денонощия с температури от -17, -18 и -19 градуса без сняг. Хем миналата година сеях жито.", спомня си Милко Миланов. През летния месец август температурата през нощта в близкото село Кошарево пада до 15, а в село Станьовци - до 7-8 градуса над нулата. Разликата в температурите смачква растенията, които се засаждат в района на брезнишкото село. Нулеви температури през пролетта са също сред честите аномалии в климата на Станьовци.

Житото, което бил засял преди да измръзне било от двама брезнишки земеделци, които са сред най-големите в общината. Милко взел от тях фуражно жито за семе, което измръзнало вследствие на студовете. Лимецът, който е сред модерните култури на 21-и век също не спасява фермера, тъй като пазарът в България е стеснен или няма такъв. "Не мога да се класирам никъде - нито в Европа, нито в България. Търсенето на лимец е много малко. Ето сега например съм си хранил животните с лимец. Не мога да сменя културата, защото лимецът иска височина, иска постна почва - точно този климат, който го имаме ние. Качественият лимец е над 900 метра надморска височина. Аз имам ниви на 1100 метра надморска височина и го отглеждам там, но българите сме бедни за тази култура. Народът не може да си позволи да си купува този хляб и брашно от истински лимец. Това, което се продава в магазините, не мога да гарантирам какво е, защото виждам различни нюанси на брашното. Земята не става за отглеждане на друго. Не смея да засея нито слънчоглед, нито царевица. Страх ме е дали ще успея да го ожъна заради студовете и влагата", споделя още Милко. Той е опитвал да предлага лимеца си на фурни, но те му искали по 50 или 100 килограма брашно. Фермерът е категоричен, че няма необходимото време, за да се разправя за подобни количества брашно. Той е отправил оферта на френски купувачи за лимеца си и се надява офертата му да бъде одобрена.

Милко е имал намерение да пласира културата си и в Австралия, но за там му искали минимум по 5 тона лимец всеки месец. "Къде да го произведа този лимец? Бяхме пратили проба, която показа, че по всички показатели лимецът ми отговаря на изискванията. Никой от другите колеги, които произвеждат културата не искат да губят пазара си, ако са се закачили някъде и затова няма с кого да се съдружа за Австралия.", казва още той.

Друг проблем, който е по-основен за Милко, е липсата на квалифицирана работна ръка. По думите му не се намират хора, които да могат да работят в земеделието и животновъдството. "Обикалям сутрин по селата в района да събера 5 човека, които да работят и няма кой да намеря. Това, което е останало всичко е тотална деградация, алкохолици, мързеливци. Няма кой да работи! Брат ми е покрай мен. Взимам и хора от селото, но работници не могат да се намерят, защото няма. Ходил съм и по Северна България и по Гоце Делчев, но няма кой! Основният проблем е, че никой не разбира и няма кой да разбира. Ти не можеш да намериш овчар. Ако тръгнем да обикаляме в цяла Югозападна България не можем да намерим овчар, който да знае как да дои, да остриже, да изроди... Това са много специфични неща. Тази дейност в нашите региони е приключена.", казва Милко.

В началото фермерът не се е възползвал от програмите, които Европейския съюз е предлагал, защото е имал средствата за започване на бизнеса. Според него, ако след 2020 година ако положението не се стабилизира, той ще се принуди да се откаже от земеделието и животновъдството. В селата около Станьовци фермерите се броят на пръсти заради трудностите, които срещат всекидневно.

Публикувана в Бизнес

По данни на Европейския парламент над 50% от селскостопанската земя в ЕС е собственост на 2,7% от всички собственици. В последните години се заговори за проблема с придобиването на земя от реални фермери, които напускат земеделието, като тази земя се съсредоточава в различни бизнес структури. Започва да се създава нов модел земеделие, което измества фамилната природа на селскостопанската дейност и тя отстъпва място на корпоративния тип производство. Към момента 76% от стопанствата в ЕС обработват само 11% от селскостопанската земя. Неравномерното разпределение на земята, измерено чрез съответния коефициент, достига стойности от 0,82 при максимум 1. Проблемът с разпределението на земята е по-притеснителен отколкото неравномерното разпределение на доходите, където същият коефициент е 0,3. По този показател ЕС се нарежда сред страни като Бразилия, Колумбия и Филипините, където исторически корените на поземлената собственост и селскостопанското развитие предполагат такава картина.

 В България ситуацията не се различава от общата европейска картина, като 0,1% от всички собственици притежават 21% от земята. България е между страните в ЕС, в които земеделската земя е съсредоточена в ръцете на голям брой собственици. В България собственици на земеделски парцели са 1,86 млн. граждани и фирми, които притежават общо 4,4 млн.ха земеделски земи, което представлява около 88% от използваната земеделска площ (ИЗП) през 2017 г. Броят на собствениците през годините не се променя чувствително, като единствено се променя средното разпределение и притежание на поземлена собственост, която става концентрирана все по-неравномерно. Тази динамика в поземлените отношения през годините на свободна пазарна икономика се извърши по пазарни правила, което доведе до увеличаване на концентрацията и до окрупняване на ползването, независимо от раздробения брой селскостопански имоти. Проблемът с протичащите в тази посока процеси е, че земята преминава не от едни земеделски производители в други, а преминава често в ръцете на различни инвеститори и структури, които превръщат правенето на земеделие във все по-скъпо занимание и ограничават по икономически начин достъпа до тази дейност.

Най-голяма е групата на собствениците, които притежават до 10 ха. Това са 99.88% от всички собственици. В тяхно владение са 7,3 млн. имота с обща площ от близо 3,5 млн. хектара при среден размер от 0,48 ха. Това означава, че в ръцете на най-дребните земевладелци са близо 80% от площите. Средният размер на притежаваната от тях земя възлиза на 1,87 ха. Това означава, че доминиращият чувствително брой на собствениците са малоимотни такива, които в тези условия или нямат възможност да се занимават със селско стопанство или нямат възможност да продадат своята земя заради съсобствеността с други, което затруднява последващо разпореждане.

На другия полюс са десетте най-едри собственици. Заедно те притежават близо 190 хил. ха или 4% от общата площ, обособени в 270 406 имота. Средната площ притежавана от всеки един от тези нововъзникнали собственици е 19 хил.ха, което представлява огромен ресурс. Това, което показва световният опит, е, че мобилността на земята, съсредоточена по този начин в такъв вид притежатели, е много трудна, малките и средни земеделски производители почти нямат достъп до наемане на такава земя, когато тя се преотдава, а при настъпване на събития, които водят до желание на такъв собственик да продаде притежаваната от него земя, обикновено това става чрез намиране на друг крупен инвеститор, а не чрез разпродажба на малки сделки.

 Въпреки че през последните 10 години се засилва уедряването на собствеността на земеделските земи, картината е наситена с висока фрагментираност, където 79% от частните земеделски парцели се притежават от сравнително дребни собственици. Това прави земеделските стопанства в страната зависими от арендоването и наемането на земеделски площи от различни наемодатели. Земеделските стопанства в страната продължават да разчитат на наета земя, която съставлява през 2016 г. 86% от използваната земя в стопанствата. Именно увеличаване на наетата земя е основният източник за увеличаване на ИЗП във фермите в България. Собствената земя в стопанствата в периода 2007-2016 г. дори намалява от 647 хил.ха до 557 хил. ха, като това намаление на собствената земя и цялостното увеличение на ИЗП във фермите се компенсира от арендоване на земя.

Ситуацията, която се констатира в България, не е непозната в ЕС, макар че не е сред най-разпространените. Във Франция, която е водещата земеделска страна в ЕС, около 79% от стопанисваната ИЗП във фермите през 2013 г. е наета, което силно наподобява ситуацията в България. На обратния полюс са Полша и Гърция, където 17% и 39% от разполагаемата земя във фермите е наета.

Съществена характеристика в стопанисването на земята у нас е, че целият размер на наетата земя не се разпределя равномерно между стопанствата, като средно за периода 2007-2016 г. около 20% от стопанствата наемат земя. Като тенденция характеризираща се в цялостно преструктуриране на производствените процеси в отрасъла и в промяна на облика на земеделието от дребно и средно фамилно към едро и корпоративно насочено България не прави изключение. Тези стопанства, където се концентрира преобладаващият размер на земята, разпределени към населението представляват около 0,7%. Съпоставено с европейския контекст, положението е почти идентично, като стопанствата, където се концентрира основен поземлен и производствен ресурс заемат между 0,5-1,5% към населението на отделните страните. Средният размер на наетата земя в стопанствата през 2013 г. възлиза на 59 ха, като през годините се забелязва чувствително увеличение. България се нарежда сред страните в ЕС, където размерът на арендованата земя в стопанствата е сред най-високите, като във Франция, където също има висок процент на наета земя, техният размер е 66 ха на стопанство.

Повишеният интерес към земеделие и насочването към екстензивни производства, където ефективността и рентабилността зависят от увеличаване на средните размери в стопанствата и мащаба доведе до засилване търсенето на земя и увеличаване на цените. Средната цена на рентата се повиши два пъти само за периода 2010-2017 г. Най-голямо е увеличението при обработваемите земи, където за този период скокът на рентата средно за страната се повишава с 96%. Увеличението на рентата, която производителите плащат на собствениците на земя, не е изолирано явление, а характеристика за почти целия Европейски съюз. За периода 2007-2017 г. рентните плащания във Франция нарастват с 59%, докато в Полша увеличението е още по-впечатляващо – над 8 пъти. Причините за това са няколко, като на първо място трябва да се отбележи подпомагането по линия на СЕПП и другите директни плащания, структурата на производство, което изисква постигане на икономическа ефективност и рентабилност на база консолидация на площи, както и не на последно място на насочване на инвеститорски интерес, което повиши, както цените, така и рентата.

Средната цена на земеделската земя също се увеличава, като темпът на увеличение е много по-голям отколкото при цената на наема. За периода между 2010-2017 г. се отчита 214% увеличение на средните цени на земеделска земя, като най-малко са нараснали цените на ливади и пасища – 38%. Трябва също да се отбележи, че ниската доходност и брутна печалба на единица площ обясняват тези по-ниски цени на земята. Съпоставена цената на земята към възвращаемостта и добавената стойност от единица площ се вижда, че България е сред страните с бавно откупуване. Тази възвращаемост у нас възлиза на 8% през 2017 г., докато във Франция е 17%, а в Полша – 7%, в Гърция – 9%. Отнесено към факторния доход, нормата на възвращаемост у нас е 10%, докато във Франция е 14%, а в Полша – 8%. Това дава основание да се заключи, че цената на земята у нас отнесена към доходността от земята е на равновесно ниво, което допуска увеличение, но то може да дойде при паралелно увеличение на възвръщаемостта от производството.

Освен възвръщаемостта от земята, търсенето и структурата на производство, цената на земеделската земя се определя и от цената на рентата. Изчисляване коефициента на откупуване на земята у нас показва най-високи стойност, като откупуването посредством рентите у нас се изчислява между 13-20 години. За периода 2007-2017 г. темпът на изплащане на цената на земята намалява забележимо и става все по-близък до средните за ЕС. Средният срок за откупуване на земята чрез рентата се изчислява на 25-35 години в различните страни. Това означава, че цената на рентата у нас е по-висока отнесено към средната рента в ЕС. Това предполага, че има надценяване на рентата, и ако продължи лекото поскъпване на земята и едновременно с това цената на наетата земя се понижи, ще се достигнат равнищата подобни за ЕС. Непрекъснато растящата рента през последните 10 години се явява пречка пред навлизане в отрасъла и стартиране на производство особено за малките стопанства и младите фермери, което е съществен въпрос за облика, който ще има земеделието в бъдеще, какво ще се случи със селските райони и какви промени ще настъпят в работната сила.

 

Автор: доц. Божидар Иванов

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 44

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта