Определена е ставката за подпомагане за един допустим хектар по Схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания) за Кампания 2019 г., със заповед на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева. Тя е в размер на 122,67 лева на хектар.

Схемата за зелените директни плащания е задължителна за прилагане от държавите членки и от земеделските стопани, получаващи плащания по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП).

Във вторник, 14 април 2020 г., ще бъдат изплатени средствата на земеделските стопани.

Публикувана в Бизнес

Стефан Христов, генерален директор земеделска и градинска техника в Мегатрон:

Работата не спира, оставаме до земеделците!

. Сервизните екипи са на първа линия, те са бързата помощ на полето, пазарът върви с леко намалени темпове

Интервю на Ася Василева

- Господин Христов, промени ли се нещо в работата на фирма Мегатрон в условията на настоящата ситуация?

  • Не, не сме спирали работа нито за момент! Работим на пълни обороти при спазване на всички изисквания за безопасност. Това е причината част от колегите в София да работят от вкъщи, защото иначе няма как да осигурим необходимата дистанция в офиса. Този проблем обаче не съществува в базите ни из страната и там се работи в обичайния ритъм. Иначе казано Мегатрон работи с пълен капацитет, нямаме никакви намаления на персонала и работното време.

Мога да кажа, че спрямо миналата година по това време, резултатите на сервиза се по-добри, натовареността е по-голяма и освен екипите, които работят в сервизните ни халета, имаме и мобилни екипи, които се отзовават при проблем на полето. Благодарение на това, че ремонтните ни работилници в базите са големи, правим по 5-6 ремонта едновременно, като се спазва и необходимата дистанция между сервизните ни специалисти. Осигурили сме също предпазни облекла за колегите, които трябва да направят обучение на оператора при пускането в експлоатация на нови самоходни машини. В тези случаи, наш служител трябва да бъде в кабината с оператора, за да му обясни всички подробности свързани с управлението и настройването на машината. Самоходните пръскачки например не тръгват преди да се затвори вратата на кабината, затова е нужно предпазното облекло – така хем нашият служител е спокоен, хем операторът, който е с него в кабината.

Що се отнася до частите – разполагаме с два пъти по-голяма наличност на части на склад. Успяхме да заявим и да получим всички части и консумативи, преди да затворят границите и да се наруши ритъмът на доставка. Мога да уверя фермерите, че имаме налични части сигурно до края на годината. Освен това и двата ни отдела „Части“ и „Сервиз“ са на разположение на клиентите ни и в събота – дежурни екипи имаме винаги по време на кампания и това не се е променило, въпреки настоящата ситуация.

Това, на което наблягаме в момента са дистанционните обучения, дистанционна помощ на операторите по време на работа, дистанционна диагностика (възможно е за машини оборудвани с JDLink). В това отношение John Deere са няколко крачки пред конкуренцията и точно в тези времена отчитаме колко полезни са всички тези възможности и функции, с които разполагат така наречените свързани машини (Connectedmachines) John Deere.

Държа да кажа, че над 80% от нашите машини са Connected, което ни позволява да използваме всички дистанционни функции, с които те разполагат. Със съгласие на собственика на машината ние можем не само да наблюдаваме нейните показатели по време на работа, но и да сигнализираме за смяна на даден компонент, преди още да е настъпила повредата. Благодарение на проактивната ни подкрепа машините не спират да работят и са максимално ефективни. Освен това можем да помогнем на оператора с настройките по време на работа – не е нужно наш служител да ходи на полето, защото с функцията за дистанционен достъп до дисплея в кабината можем да коригираме настройките от разстояние. Но когато се налага да сме на полето, ние сме там. Вчера доставихме нов трактор в рамките на 24 часа от поръчката. Мисля, че по-бързо не може...

Към момента сме договорирали почти половината от заложените по план трактори за 2020 г. Сравнено с миналата година няма особена разлика. Не е същото обаче положението с комбайните. Отбелязваме спад в продажбите към същия период миналата година.

Що се отнася до заводите на John Deere в Европа – там сътресения няма.

  • Какво е настроението на земеделците? Мислят ли са инвестиции в този момент? Как, според вас, ще се отрази ситуацията върху земеделието?

- След първоначалното стъписване, шокът премина и земеделците се върнаха в напълно работен режим. Фермерите работят нормално, нямат проблеми с придвижването до полетата си и работата тече спокойно. Сеитбата започна с пълна пара. Даже мога да твърдя, че в момента земеделците повече ги притеснява сушата, отколкото коронавирусът. И в някои части на страната имат основание за притеснение.

Още е рано да прогнозираме как всичко това ще се отрази на пазара на земеделска техника за годината. Факт е, че в началото на никой не му беше до покупка на машини. Но това беше седмица-две, сега нещата се завръщат в нормален ритъм. Очаквам пазарът на комбайни да се раздвижи в края на май. Все пак никой няма да жъне на ръка. Българските земеделци са високотехнологични, те работят модерно, и най-важното – с ниски разходи, което е важно за крайния икономически резултат. А ниски разходи в производството могат да се постигнат само с модерна техника. Така че техника ще се купува.

Кризата няма да се отрази негативно на земеделието в България, дори може да се окаже, че е шанс за него. Вярно е, че банките са по-консервативни напоследък, но и това няма да продължи дълго. Цените на земеделската продукция са добри. Българските земеделци нямат проблеми като западните си колеги с работна ръка, така че и в това отношение не са ощетени. Сега вече и българската продукция ще получи своя шанс с подкрепата на МЗХГ. Коронавирусът ще отмине скоро, но се надявам всички да научим уроците си и тотално да се промени отношението към българските земеделци и тяхното производство след това.

А ние им обещаваме, че през цялото време и винаги ще бъдем твърдо до тях и няма да ги изоставим в нито един момент. Нека бъдат спокойни – Мегатрон продължава да работи и имаме готовност да помогнем на всеки фермер потърсил нашите услуги.

Публикувана в Агротехника

В началото на април агрометеорологичните условия ще се определят от променливо и студено за сезона време. Прогнозираните валежи до средата на първото десетдневие ще поддържат преовлажнени горните почвени слоеве на много места в страната, което ще забави провеждането на предсеитбените обработки и сеитбата на слънчогледа. Агротехническите срокове за сеитбата на слънчогледа в Южна България изтекоха в края на март.До средата на първото десетдневие на април е оптималният срок за сеитбата на слънчогледа в Дунавската равнина, а до края на десетдневието – в Североизточна България, в крайморските райони и високите полета на Югозападна България.

Повишение и нормализиране на температурите и активизиране на вегетационните процеси при есенните посеви и засетите пролетни култури се прогнозира в края на първото и първата половина от второто десетдневие. В средата на април при зимните житни култури ще преобладава фаза вретенене, при рапицата - фаза бутонизация. При рапицата във фаза бутонизация (от зелен до жълт бутон) е необходимо да се извърши обследване за наличие и плътност на един от най-опасните вредители - рапичният цветояд. При численост на вредителя над прага на икономическа вредност (ПИВ >5 бръмбара на растение) трябва да се проведе своевременно третиране.

През втората половина от месеца развитието на земеделските култури ще се осъществява с по-ускорени темпове, при температури около и над нормата за периода. При рапицата ще протича масово фаза цъфтеж. При пшеницата ще се наблюдават фазите вретенене, преход от вретенене към изкласяване и фаза изкласяване, предимно при посевите вретенили най-рано - през втората половина на март (агростанциите: Новачене, Силистра, Царев брод, Разград, Д.Чифлик, Карнобат). През този период зимните житни култури трябва да се обследват за появата и вредната дейност на житната дървеница, обикновената житна пиявица и пшеничният трипс.

В началото на третото десетдневие температурата на почвата в 10cm слой в полските райони ще бъде с подходящи стойности за сеитбата на царевица за зърното, а в края на месеца – и за топлолюбивите пролетни култури (памук, фъстъци, фасул, дини и пъпеши и др.).

Падналите значителни валежи в началото на пролетта, надвишили на много места 30-35l/m², увеличиха почвените влагозапаси в 100сm слой. В по-голямата част от страната, с изключения на места в източните и крайните южни райони, при зимните житни култури са измерени нива на влагозапасите до и над 90% от ППВ. Очакваните валежи през април, около и над нормата, ще осигурят влага за нормалното протичане на началните фази от вегетацията на засетите пролетни култури и на встъпилите в репродуктивен стадий от развитието си есенни посеви.

През месеца прогнозираните стойности на минималните температури, до минус 2°С, ще бъдат поредно изпитания за напредналите в развитието си овошки. По-подходящи условия за провеждане растителнозащитните пръскания при овощните култури, незасегнати от пролетните слани, ще има през втората половина от първото, началото на второто и в средата на третото десетдневие.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Предлагам ръцете си, за да напълня чинията ти

Под това мото във Франция бе открита национална платформа за набиране на работна ръка в помощ на селското стопанство. Над 200 000 доброволци и съкратени от работа откликнаха на призива

Към 31 март т.г. 200 000 французи са се записали в националната платформа с метафоричното мото „Предлагам ръцете си, за да напълня чинията ти“, за да помогнат на земеделците в отглеждането на култури и прибирането на реколтата. Този неочакван по мащабите си отклик изненада и дори стъписа земеделците, тъй като платформата бе създадена и открита от стартъпа WiziFarm само две седмици преди тази дата, в разгара на коронавирусната пандемия във Франция.

Призивът да се помогне на земеделците в брането на моркови, ягоди, салати, на различни сезонни зеленчуци и плодове бе отправен съвместно от френския министър на земеделието Дидие Гийом и националния земеделски синдикат FNSEA, който обединява 31 специализирани асоциации (зърнени, мляко, месо, плодове и зеленчуци) и обхваща 212 000 селски стопани. Селското стопанство на Франция тепърва ще изпитва остър недостиг на работна ръка след въвеждането на извънредното положение и закриване на границите вследствие на коронавируса, с което се лишава между 50 000 и 70 000 чуждестранни сезонни работници.

„Всички бяхме изненадани от скоростта на тази мобилизация“ – споделя Жан-Батист Верви, който ръководи WiziFarm. Той допълва, че земеделието е сектор, който трудно се попълва от местни хора, защото селскостопанските дейности се смятат трудоемки и изнурителни. 

Каруцата пред коня

Изненадващо е обаче и друго – за момента френските фермери не проявяват голям интерес към платформата. В нея са се записали само 3500 производители, депозирани са 648 оферти (всяка оферта е различна и търси различен брой работници). Причината е, че широкото популяризиране на призива – помогнете на полето, предизвика спонтанен прилив от доброволци и съкратени служители след затварянето на офиси, ресторанти, хотели, предприятия… В същото време обаче фермерите са предпазливи, те не могат да вземат веднага решение, тъй като се опасяват от несигурността от комерсиализирането на продуктите им.

Ето и два от многото примера.

В селцето Сен-Мартен-Льо-Бо, провинция Турен в Долината на Лоара, зеленчуково стопанство с площ 500 декара и 50 служители на пълно работно време се ръководи от кметицата Анжелика Делайе. Тя споделя, че е засипана от телефонни обаждания от кандидати за работа. „Но аз не мога да реша нищо в момента. Затова им казвам да ми пуснат CV-то си в пощенската кутия.“

 „Наистина са сложили каруцата пред коня – продължава кметицата Делайе. – Телефонните обаждания на кандидатите за работа са повече, отколкото тези на моите клиенти. Не мога да наема работници да прибират салатите ми, без да съм сигурна къде и на кого ще ги продавам. Да отправяш призив за работна ръка, като затваряш пазарите, не смятам, че е много удачно“ – заключава стопанката.

Студен душ за аспержите

В комуната Лонге, район Анжу в Долината на Лоара, производителят на аспержи Фредерик Пупар също е в изчаквателна позиция. Чувства се несигурен за пазара, още повече че завърналият се студ е спрял растежа на растенията му. „Имам много обаждания от хора, които искат да дойдат в Анжу, за да работят. Ако аспержите поникнат и ако ги продам, ще имам нужда от много хора след 15-ина дни. Но за момента не мога да взема никого“ – описва ситуацията производителят.

Пред този дисбаланс, стъртъпът WiziFarm се опитва да успокои топката. „Селското стопанство ще може да разполага с още 200 000 труженици. Но те ще могат да разчитат за работа в период от три месеца, не става въпрос за утре сутринта. Селскостопанската дейност зависи от метеорологичните условия, от периода на реколтите, от пазарите. Ние обясняваме на кандидатите, че могат да бъдат потърсени вероятно днес, или през следващата седмица, а може и идния месец“ – обяснява Жан-Батист Верви.

„А ето че на някои им потръгна – хвали се Верви. – В град Анже (департамент Мен е Лоар) работодателското сдружение Elioreso се записа в платформата и откри работните ръце, които му трябваха. Петима души, в частична безработица от търговската сфера, подписаха контракт за работа, ще излязат от изолацията си и ще се заемат с беритба на медицински растения.“

Публикувана в Агроновини
Четвъртък, 02 Април 2020 15:03

Всички сме в една лодка

При условие, че по 3 хил. души на ден се регистрират като безработни, защото цели браншове затварят врати, меко казано е неуместно земеделието да вдига вой до небесата.

Ако в едно стопанство има случай на заразен с Covid-19, болният и контактните с него се изолират, работата продължава, беше категоричен за „Гласът на земеделеца“ главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев. За да бъдат земеделците спокойни, вече има и нарочно издадена заповед от здравния министър – за правилата на работа във фермите в режим на извънредно положение. Отварят и фермерските пазари. Така че повод за паника няма.

Правилата са повече от ясни – за да се опазят хората от вируса, режимът на работа в стопанствата трябва да се промени – да се въведат смени, да се ограничи максимално контактът между работниците, да не се допускат външни лица. Когато това е наложително – да се спазват епидемиологичните изисквания.

Какво значи да се иска специален статут за работниците в сектор „Земеделие“? Дори и да бъдат короновани с такъв, това ще намали ли риска от разпространението на заболяването, ако не се спазват правилата? Всъщност

всички сме наясно, че става дума за пари

Колко му е, ще се покрият разходите за допълнително гориво, маски, ръкавици, дезинфектанти и т. н. Хората да си пазят фактурите, каза вече шефът на ДФЗ Васил Грудев. Мисли се в посока на компенсации за тези непредвидени разходи. Едва ли обаче ще се кротнат обичайните схемаджии – хитреци, които и този път ще се наредят на опашка, за да се възползват от ситуацията. Да си носят греховете, дето се вика.

На земеделският министър Десислава Танева перушина й излезе на устата да обяснява, че продоволствена криза не се задава, че коронавирусът не ходи по храната и по животните. Даже кандиса на исканията на браншовици и създаде Щаб на продоволствието. Абсолютно излишно, само приказки да се търкалят в пространството. Нали си се знаем – ако една работа няма как да се свърши, веднага се сформира работна група. И цялата пара отива в свирката. Мир да има, сега това е по-важно. В момента

белият бизнес работи на пълни обороти

спекула при цените няма, България просто се държи блестящо на фона на държави, които имат претенции да са с изрядни икономики. Това казва Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Логистиката по границите е отрегулирана, „зелените коридори“ и у нас вече са определени. Който изнася не би следвало да има проблем.

Ако обаче кризата се задълбочи и европейски държави затворят границите си за износ, тогава вече картината може би ще се промени. Въпреки това, продоволствена криза у нас едва ли ще настъпи. Най-вече заради свитото потребление. Земеделието и животновъдството ще произвеждат, но кой, какво и колко ще купува – не е ясно.

Стотици хиляди българи се завръщат от чужбина. Вероятно повечето от тях ще увиснат на гърба на НОИ, като се регистрират на борсата. Колко обаче ще отидат да работят в земеделието като сезонни работници, ако сравняват чужбинските надници с нашите? Скоро ще разберем. И в тази посока се мислят мерки. Тъжно е, че няма единомислие между отделните браншове, между синдикатите и институциите. Някои стигнаха до странни идеи – от АЗПБ предложиха да се въведе задължителен 14-дневен труд на полето за регистрираните безработни. Пълен абсурд, естествено. Някои браншови организации от сектор „Плодове и зеленчуци“ опитват да се възползват от мярката 60/40, но също със странни идеи – безработните да си получават обезщетенията и в същото време да работят на полето с намалени надници. Това щяло да бъде подкрепа хем за безработните, хем за градинарите. И това няма как да се случи. Да гледаш да удариш кьоравото във времена на криза също не е адекватна идея. А проблемът с липсата на сезонна работна ръка в земеделието стои на дневен ред от 30 години. С такива мерки няма да бъде решен, тук са нужни кардинални промени в сферата на заетостта, които да минат през законодателството.

От КТ „Подкрепа“ призоваха правителството да ограничи непрестанното движение на хора през границите ни. Защото така заразата се разпространява по-бързо. Гладът обаче е по-категоричен съветник от страха. И кой ще спре стотици българи, които ще изберат да рискуват здравето си, но поне да припечелят пари на сезонен гурбет, отколкото да гладуват у нас? Ясно е, че родните производители няма как да се мерят по платежоспособност със своите колеги във Великобритания, Франция, Италия или Германия. Каквито и мерки на подкрепа да бъдат въведени, едва ли някой у нас ще извади 1 500 евро на месец, за да плати на сезонен работник.

Кризата удря най-малките производители

Хиляди салати умират в Петричко, защото няма как да стигнат до търговските вериги. Няма как, ако всеки сам си е правил до момента логистиката. Доказалите се на пазара нямат проблем. Сега е моментът дребните фермери да седнат и да пресмятат. Къде излиза аритметиката, ако сам си уреждаш транспорта на продукцията и колко по-евтино ще струва, ако 15-20 човека от един регион сте в кооператив и само веднъж се плаща тази цена, вместо всеки малък производител сам да се бори за пазар?

Десислава Танева тръгна на битка с веригите - да изкупуват българска продукция, но не може да ги задължи с декрет, нали сме наясно? Онези времена отдавна свършиха. А и защо не сме мислили какви договори подписваме, преди да пуснем търговските вериги у нас? Дебатът предстои, по-важно е какъв ще бъде резултатът и дали ще е временен – докато трае кризата. Свободният пазар си има собствени правила и колкото по-малко са регулациите върху него, толкова по-нормално се случват нещата. Все повече икономически анализатори казват, че агробизнесът не просто е най-слабо засегнатият в момента, но кризата отваря пред него шанс. Стига да се прояви гъвкавост и да не се изпадне в ступор.

Скромен Великден се задава

Глъчката при овцевъдите е най-голяма. Ревнаха до небесата, че няма пазар за агнета. Черен пазар няма, нека уточним. За да ангажира кланиците да изкупуват български агнета, от МЗХГ и ДФЗ въведоха скоростно схема: дават на кланиците по 7 лева за изкупено агне, ако то е от ферми с до 500 животни и е на цена минимум 5 лева, без ДДС. В момента всички се ослушват, а броженията не спират. Подозрения в схеми, животновъди алармират, че кланиците не мърдат от цена 4-4.50 за агнета и 3-3.50 за ярета живо тегло. Кланиците пък не бързат да купуват, защото очакват свито потребление. За какво им е подпомагане, ако няма да могат да реализират месото?

Гневни стопани питат: защо развъдните асоциации гълтат над 7 млн. лева, какво толкова са свършили за тези пари? Къде са браншовите организации, те какво правят, за да защитят животновъдите?

Аз пък бих попитала: защо у нас има близо 100 животновъдни организации и колко от тях всъщност реално представляват сектора? Ако има подозрения за схеми и нарушения, колко сигнала са подадени до Прокуратурата, до Комисията за защита на конкуренцията, до НАП?

И до кога няма да е ясно, че всички сме в една лодка? Тя в момента силно се клати. Всяко излишно движение може да се окаже фатално. Не е време за пунически войни и за разчистване на сметки. Просто трябва спокойно да стигнем до някакъв спасителен бряг.

Крайно време е да отбележим Великден с повече размисъл и с по-малко ядене и пиене. Не ни ли докара тъкмо безмерната лакомия до тази световна криза?

Публикувана в Коментари
По данни на Организацията на обединените нации, световното население ще достигне 8,5 млрд. още през 2030 г. Това ще доведе и до увеличаване в търсенето на храна до безпрецедентно ниво с потенциал за дефицит в някои райони. Но футуролозите смятат, че потенциален недостиг на храни, и не само в някои райони, а в целия свят, може да настъпи значително по-рано, ако правителствата по време на пандемията вземат невярни решения.

Гладът в наши дни не е проблем на производство, ефективност или дори разпределение. Той е въпрос на приоритети.

Всяка държавна стратегия, насочена към изкореняването на риска от глад, трябва да е базирана върху нуждите на всички участници във веригата на производителите на хранителни продукти, като не ги възпрепятства, а напротив - ги подържа в трудни времена. Колкото и трудни да са те. Това е особено очевидно в условията на настоящата пандемия. Болестта е страшна, но може би гладът е още по-страшен. Право на храна има всеки човек на тази Земя, следователно секторът на земеделието има право на глас, право да иска държавни и наднационални мерки за защита и подкрепа. Правото да иска съдбата на земеделието да се решава от професионалисти.

Професионалисти, които знаят, че всеки пестицид и всяка обработка трябва да се приложат в точния час, за да имат ефект. Които знаят кога земеделците торят, кога сеят, кога са им необходими работници и кога - допълнителни средства и да осигуряват безпрепятственото им получаване точно навреме. 

Защото без средства за растителна защита земеделците могат да загубят до 80 на сто от добивите. Без сеялка не могат да засеят, а без комбайн - да ожънат. 

Днес наблюдаваме ситуация, в която в различните страни се прилага различен подход към мерките за карантина в земеделието. Земеделците навсякъде са приоритетен сектор, но обслужващите ги сектори също трябва да продължат да работят с пълна сила. И трябва да бъдат също подкрепени. В условията на пандемия трябва да се осигурят по-добри и по-стабилни условия за работата на земеделците, да се привлече допълнителна работна ръка в земеделието, все пак сигурно може да се отделят пари за тях от онези 10 млрд., да се намалят рисковете от инвестициите в земеделието.

Но отговорността лежи не само върху държавата, но и върху гражданското общество.

Благодарение на бързото икономическо развитие и нарастването на производителността в земеделието, броят на гладуващите в света през последните години намаля почти наполовина, поради това по време на пандемия, когато хората все още имат възможност да получават храна без проблеми, е точното време да си говорим за земеделие.

Сега е време чиновниците да слушат земеделците и да направят всичко по силите си, за да им помогнат. За да могат зедемелците на време да произведат реколтата си, която означава храна за децата, старите, болните, за всички нас. 

Защото гладът не е неизбежност, той е избор...

 Ася Василева

Публикувана в Бизнес

През изтеклия период агрометеорологичните условия се определяха от ниски за сезона температури под биологичния минимум необходим за нормалното протичане на вегетационните процеси при земеделските посеви от есенни култури. Регистрирани бяха и отрицателни минимални температури от минус 1 – 2о С, които създадоха в различна степен опасност от допълнително измръзване при цъфналите овощни видове. В Западна и Централна България паднаха валежи между 20 – 40л2 като в тези райони се образува и снежна покривка с височина 10 – 20 см, което доведе до увеличаване на почвените влагозапси и преовлажнение на горните почвени слоеве.

През следващия седемдневен срок се прогнозира постепенно повишение на средноденонощните температури и стойности около биологичния минимум, при които протича вегетацията при зимните житни култури и рапицата. При тези температурни условия вегетацията им ще протича със забавени темпове и преминаване към следваща фаза от фенологичното им развитие не се прогнозира. През периода при пшеницата ще се наблюдава масово фаза братене. В някои райони на Североизточна България (агростанции Долни чифлик, Силистра) е регистрирано начало на фаза вретенене. Рапичните посеви се намират във фаза образуване на разклонения. Критични минимални температури за овощните видове намиращи се във фаза цъфтеж и разпукване на пъпките не се прогнозират.

Честите превалявания през периодаи прогнозираните значителни валежи в самия му край в съчетание с преовлажнения орен почвен слой главно в централните и западни райони на страната ще възпрепятстват провеждането на сезонните агротехнически мероприятия – почвообработка и сеитба на площите със слънчоглед. През периода тече агротехническия срок за сеитба на слънчоглед в Северна България.

Драгомир Атанасов

Агрометеоролог в НИМХ

Публикувана в Агропрогноза
  1. Стопанинът изпраща по електронен път до РВЛ, който обслужва обекта, декларация за актуализация на информацията във ВетИС по обр. ЗХОЖКФ 87 Б / Утвърден със Заповед № РД 11-525/20.02.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ.

  2. Регистрираният ветеринарен лекар извършва актуализация на данните във ВетИС и изпраща по електронен път декларацията на ОВЛ.

  3. ОВЛ, на база получена Декларация от РВЛ, извършва проверка във ВетИС, изготвя и издава СПРАВКА ЗА ЖИВОТНИ В ОБЕКТ ПО КАТЕГОРИИ от Интегрирана информационна система на БАБХ.

  4. ОВЛ изпраща сканирана, заверената с подпис и печат електронна СПРАВКА ЗА ЖИВОТНИ В ОБЕКТ ПО КАТЕГОРИИ, от Интегрирана информационна система на БАБХ на земеделския стопанин, с посочен входящ номер на подадената декларация. ОВЛ изпраща и информация за калкулираните от него дължимите такси (такса за обслужване по тарифа, такса екарисаж, издаден АУАН, др.) от страна на ЗС в табличен вид.

  5. Земеделският стопанин попълва изтеглената в електронен формат анкетна карта, с данни от справката на ОВЛ и я подава електронно в Общинската служба земеделие, ведно със сканираната СПРАВКА ЗА ЖИВОТНИ В ОБЕКТ ПО КАТЕГОРИИ от Интегрирана информационна система на БАБХ /предоставена от ОВЛ/.

  6. В Общинска служба земеделие се извършва проверка и се изпраща информацията електронно до ОДЗ за издаване на регистрационна карта (зелена карта).

Публикувана в Бизнес

Който се опитва да всява смут в такива времена, прави пир по време на чума

Анета Божидарова

В ситуация на извънредно положение, агробизнесът работи. И всеки вой за специални мерки към сектора е лицемерие. Какви специални инструкции очакват фермерите от земеделското министерство, след като в страната вече е гласуван съответен Закон за мерки, въведени в период на извънредно положение и той важи за всички български граждани? Аграрният министър нещо специално ли трябва да съчини? Това просто не е състоятелно.

Бърз поглед към всички стопански сектори показва, че световната пандемия, обявена заради коронавирсуната зараза, слабо засяга земеделието. Неслучайно това е и най-бързо възстановяващия се сектор в Китай, след като пикът на заразата там премина и след 2 месеца ситуацията изглежда овладяна.

Зърнопроизводителите у нас не са притеснени. „Спазваме въведените ограничения, комуникираме от разстояние с работниците, раздали сме предпазни средства, дезинфекцираме регулярно“, казва Георги Милев, зам.-председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Режимът на движение в страната е повече от ясен

– декларацията, която се изисква по образец от МВР и Регистрация по наредба 3 /анкетна карта или зелено картонче/. Каква е драмата?

По отношение на пазарите, зърнопроизводителите също не са притеснени. Даже напротив. След като за няма и три месеца Китай е изразходил част от вътрешния си резерв, това означава, че може да се очаква раздвижване на световните борси. Което крие шансове за нашите земеделци.

През каквито и кризи да преминава светът, хората трябва да се хранят

лаконичен е Милев. По отношение на някои искания за удължаване на срока за кандидатстване в Кампания 2020, от НАЗ припомнят, че това означава отлагане и на плащанията във времето.

Проблемът с очертаването всъщност няма нищо общо с извънредното положение. От години неговият генезис е един и същ. Типично по български, всички чакат да наближи края на обявения срок и тогава хукват да се очертават. Вероятно и сега ще е така. Областните и общинските земеделски служби всъщност са в работен режим, макар и с въведен график за прием. Повече от ясно е, че близките контакти изобщо не са желателни, предвид риска от разпространение на заразата. Затова и от Държавен фонд „Земеделие“ призовават фермерите да се регистрират в Системата за електронно управление /СЕУ/ и да работят дистанционно, по електронен път. Едва 20-30% обаче от стопаните имат профили в СЕУ.

Големите ферми, със собствено счетоводство, няма да имат проблем да се очертаят, по-трудно ще бъде това за малките и средните зърнопроизводители, които са около 30-40 хил. души. Сега е моментът да тестват системата, интернет гъмжи от обучителни клипове в тази посока, нито един служител няма да откаже помощ по телефона, а и колеги, които са минали през СЕУ, също могат да помагат.

Спокойна е и картината в сектор животновъдство. Агнилната кампания почти е приключила, стопаните чакат да си продадат стоката и да започнат да доят.

Очертава се добър пазар за агнета

Макар и в тесен семеен кръг, Великден ще се празнува и няма да останат непродадени агнета, коментира за „Гласът на земеделеца“ Димитър Зоров, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите в България. Наша проверка показва, че в момента прекупвачите предлагат цена на едро от 5 лева на родните овцевъди, а внос от Румъния и от Северна Македония почти няма. Заради мерките, свързани с ограничаването на коронавирусната инфекция, логично е той да намалее, коментира още Зоров. Затова в момента овцевъдите се пазарят с кланиците за по-висока изкупна цена на едро – от 5.50 на килограм живо тегло.

Животновъди от Ихтиманско коментират, че спекулирането с цените в този период на годината е редовна практика, но до дни картината ще се нормализира. В зависимост от региона, изкупната цена на агнета живо тегло варира. Около София стопаните продават животни до 20-22 килограма – такива се търсят от клиентите. В други региони на страната, където има мюсюлманско население, се търсят по-големи агнета – до 35-40 килограма.

При директна продажба на клиент, цената е между 7-8 лева на килограм живо тегло. В магазинната мрежа то се движи от 12.50 до 17.00 лева. „Нямаме толкова голямо производство на агнета, до сега не е останала непродадена стока. Всеки търси високата цена, но в крайна сметка цените се движат в един диапазон и плавно се качват. 10 години продавахме на 6 лева живо тегло, последните две – на 7, тази година някои колеги са вдигнали на 8 лева“, разказват овцевъди от Северна България. Стопани около София признават, че за да задоволят нуждата от търсене, голяма част от фермите са продавали румънски агнета като български.

Сега ще лъсне колко и какво произвеждаме

коментират те. Вече имат яснота и как ще се изкупува овчето мляко – между 1.20 и 1.35 за литър. „Иска ни се повече, но това предлагат от мандрите“, казват животновъдите. Те не са притеснени от извънредното положение, наясно са с въведените правила, работата в стопанствата върви с нормален ритъм. „Който се опитва да всява смут в такива времена, си навлича грехове на душата“, казват стопаните от Ихтиманско.

Извънредното положение едва ли ще бъде отменено за Великденските празници, но макар и в тесен семеен кръг, българинът ще спази традицията и ще сложи агнешко на трапезата. Какво по-хубаво от това да е българско.

В сектор „Плодове и зеленчуци“ грижите в момента повече са свързани с лошото време, което вече съсипа голяма част от градините на дунавските овощари. Ако и месец април поднесе изненади, браншът ще претърпи още загуби. Черешопроизводители от Кюстендилско са притеснени, че спре ли износът към Италия, родният пазар ще се наводни и това ще свали цената на българската череша. Подобни са тревогите на производителите на ягоди и малини.

Коронавирусът ще излекува пазара

категоричен е в своята оценка председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов. „В момента само белият бизнес е на пазара, за тарикатите няма място“, казва той. Да, има проблем с логистиката, на места стоката върви със закъснение, но това не означава, че ще има недостиг или дефицити, а и хората хукнаха да се презапасяват, коментира още Иванов. Спекула при цените няма, ако има такава, тя е в дребната търговия, показват анализите. „Чест прави на големите фирми – доставчици на основни храни, че нито една от тях не си позволи пир по време на чума. Тези хора заслужават да бъдат поздравени. Не така се случиха нещата в Австрия, например, която има претенции да е с перфидни правила в търговията. Малка България удари всички в земята“, казва шефът на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

По повод притесненията на производителите на плодове и зеленчуци, Владимир Иванов напомня, че ако фермерите действат единно, като организация на производители, тогава могат да търсят по-добра цена. „Пазар има – и вътрешен, и външен. Просто трябва да се работи по стандарти и по правила. Със селска хитрост не става, пазарът не може да бъде излъган“, категоричен е Иванов.

Всички са съгласни в едно – кризата с коронавируса показа, че

Обединена Европа е израз, изпразнен от съдържание

Вместо да вземе конкретни мерки, Брюксел просто „разреши“ на националните правителства да преструктурират харчовете на едни вече разпределени европейски пари. Вместо да действа адекватно, ЕК продължава да разтяга дъвката „Зелена сделка“ – абсолютно неуместно на фона на задаващата се световна рецесия.

В толкова голяма по мащаб криза всеки ще научи своя урок. И всеки ще плати своята цена. Въпросът е кой ще съумее да запази здрав разум, да предприеме адекватни мерки, да прояви гъвкавост и далновидност. Защото е повече от ясно: човечеството няма да загине от един вирус. Дали ще бъде подготвено обаче да живее със следващия?

Публикувана в Бизнес

Интервю на Ася Василева

Господин Минев, ситуацията в момента е изключително неясна и динамична, но все пак една бизнес браншова организация трябва да мисли изпреварващо. Какво очаквате да се случи на пазара на земеделска техника в България в тази ситуация? Все пак работата на полето не може да спре...

Негативен ефект върху пазара ще има, но е факт, че земеделското производство няма как да спре. То осигурява храната за всички нас. Земеделието винаги е било стълб в икономиката на страната и както и в други кризисни моменти в миналото, е „подпирало“ стопанската система значително.

В такъв момент по време на криза е жизнено важно ползването на нова техника, защото тя дава възможност за максимално ограничаване на разходите и то най-вече на оперативните разходи. Разбира се, новите технологии изискват инвестиции и само тези, които имат смелостта да инвестират в тях, ще могат да видят положителния икономически резултат, които те носят.

Имате ли вече информация как работят търговците и сервизите и могат ли фермерите да бъдат сигурни, че при необходимост ще получат необходимата подкрепа от тях? Все пак по време на кампания работата не чака...

Вносителите на техника правят всичко възможно да осигурят най-адекватна подкрепа на земеделските производители в тази тежка ситуация. Работим по поддръжката на техниката, която оперира по полетата, осигуряваме сервизно обслужване, резервни части и консумативи. Разбира се, извънредното положение налага ограничения, които обуславят затруднения както с времето на реакция, така и с наличността на части и консумативи. Уверявам земеделските производители, че всички вносители на техника правят всичко по силите си, за да не прекъсва производствения процес на полето.

Предвиждате ли проблеми с доставката на машини и резервни части в настоящата ситуация?

Неминуемо ситуацията ще се отрази на доставката на машини и вече се отразява. Много производители намалиха капацитета си на производство в една или друга степен в резултат на пандемията от коронавирус. Доставките на резервни части също не са безпроблемни и има най-малкото забавяния. От друга страна, големите вносители на техника разполагат с налична техника в страната, която може да бъде подготвена и пусната в работа за дни. Важно е в момента земеделските производители да се фокусират върху техния бизнес, а ние ще се фокусираме върху осигуряване на възможно най-бърза реакция и безпроблемна работа на машините.

Какво ще се случи с планираното провеждане на изложението БАТА АГРО през май?

Поради извънредното положение в страната и неяснотата по отношение на неговата продължителност, БАТА АГРО взе решение за отлагане на изложението.

За нас е приоритет здравето и безопасността на всички наши служители, партньори, участници и посетители на изложението и благодарим на всички наши изложители и партньори за разбирането и доверието, което ни гласуват.

Новите дати на 13-ото издание на Специзализираното изложение за земеделие са 10-14 май, 2021 година.

Публикувана в Агротехника

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта