В Нова Зеландия също обявиха пълна изолация на страната. Премиер министърът на страната  Jacinda Ardern обяви земеделието за критично важен сектор, който трябва да продължи да работи.  Според нея, ако има нещо сигурно в настоящата ситуация, то това е, че земеделието ще изведе цялата икономика на страната през кризата. 
Хората все още иват нужда от храна и каналите за доставката й остават отворене, каза тя. Основният стълб на икономиката и износът на страната остава земеделието. Тя призова обществото да подкрепи земеделците: "За да се справят с тази трудна ситуация, фермерите имат нужда от подкрепата ни. Те имат нужда от надеждна и сигурна информация. Те имат нужда да получават досегашните си доходи, суровини и части от индустрията. Те също така ще имат нужда от свободно от политически ходове пространство, което би могло да ограничи възможността им за работа".
" Земеделците произвеждат храна, а светът има нужа от храна. В тези трудни времена повечето хора работят от дома си, но земеделците не могат да си го позволят", каза премиерът и ги призова да спазват мерките за сигурност.
Публикувана в Бизнес

Протичащите негативни процеси в българското село на обезлюдяване и демографски срив са обезпокоителни. Въпреки усилията на държавното управление, процесите остават неуправляеми. Наблюдавайки протичането на тези социално-икономически процеси, крайно време е държавата да се намеси с нови подходи в земеделието.

Разграбването на българската земя, която е национално богатство, национална сигурност и продоволствен комплекс за изхранването на българските граждани, при определена ситуационна обстановка ще се прояви като бумеранг за националната сигурност. В условията на едно регулирано държавно, социално пазарно стопанство обезлюдяването в българските села би следвало да се коригира доколкото е възможно чрез

социална политика и форми на коопериране в земеделието

Предстои разработването на нов проект на Закона за собствеността и стопанисването на земеделските земи и на проект на Закон за кооперациите.

Възстановена бе земята на българските граждани в нови реални граници и българинът придоби собственост. Държавата обаче не посочи какъв път на развитие да поеме собственикът на земя и той беше оставен сам да решава. Без да има пари за техника, без необходимите знания, държавата го остави в тази икономическа среда – сам да избира своя път на развитие.

Много от собствениците на земя избраха колективното обработване на земята чрез българската кооперация, а други побързаха да се разделят със земята, като я продадоха на безценица. Ето в този исторически момент имаше потребност от държавна политика - с насоченост за развитие на семейни ферми и в по-нататъшното им управление чрез изграждането на кооперативи, които са форма на съхранение на земята, условие за дребен и среден бизнес и „съхранение” на селото.

Липсата на такава политика, с изключение на земеделските кооперации, създадоха благоприятна икономическа среда за криминално придобития капитал - чрез закупуване земя на безценица, у нас да се развие безконтролното латифундистко земеделие.

Въпреки изградените 3200 земеделски кооперации, бившите управляващи чрез своята политика унищожиха 2140 кооперации и днес останалите 900 кооперации доказват със своята социална политика, че са нужни за българското село. На този етап земеделската кооперация, символично казано, е църквата, училището, читалището, тя е спортният клуб, тя е селският сбор, тя помага, ако някой се разболее, тя плаща на лекар, зъболекар, тя почиства снега през зимата и всичко това спасява хората по селата.

У нас, по отношение пазара на земята, е прецедент разрешаването от страна на държавата на инвестиционни фондове да изкупуват земя, да не плащат поземлен данък, а само данък печалба, когато я отдават под наем. Това е несправедливост по отношение облагането на доходите.

В тази посока трябва да се направи стъпка за справедливост и равнопоставеност. Час по-скоро трябва да се въведе поземлен данък, диференциран според размера на закупената земя. След като държавата не ограничава какъв да е таванът на закупената земя от физически и юридически лица, какъвто закон има в много страни, то такъв

диференциран поземлен данък

ще повлияе положително на това разграбване и ежегодното повишаване на рентата или наема за земята, което води до фалити.

Държавата, след като пропусна регулирането на комасацията на собствеността на земята и въведе ново понятие комасирано земеползване, което противоречи на конституцията за неприкосновеността на собствеността, създаде условия за появата в нашето земеделие /неизвестно в света/ на понятието „бели петна”. Тази негативна кампания с белите петна дойде на живот от недалновидна поземлена реформа в прехода към демокрацията, и за която държавата плати 15 млрд. лева за земеразделяне. Прилагането на „белите петна” е решение за стопанисването на непотърсени, но възстановени земеделски земи на собствениците или техните наследници.

Там, където има земеделски кооперации и добри арендатори, които редовно плащат рента или наем, няма интерес земята да пустее. Ползвателите на тези бели петна плащат предварително средното рентно плащане за даденото землище по сметката на ОДЗ и в срок до 10 години собствениците или наследниците могат да си потърсят парите, а след този 10-годишен срок непотърсените остават в полза на държавата.

По отношение на социалната политика в българското село, обработката на общинските пътища, заложени в картата за възстановената собственост, като технологични пътища до всеки парцел - би било справедливо

тези пари да не потъват в общинския бюджет, а да остават в съответното населено място

- за подобряване на инфраструктурата и стимул за местната общност да подкрепя бизнеса. Тези средства е добре да се управляват от т. н. Местен обществен съвет - с оглед на тяхното целево използване. Има малки по брой на жителите села, но с големи землища. И този финансов ресурс - от общинските пътища от кадастралният план – могат да направят селото привлекателно за младите хора - да се върнат в него и да работят земеделие.

Правителство, което чрез държавно регулиране и социално пазарно стопанство в земеделието, в условията на ОСП, доразвие и осъвремени кооперативното движение, ползвайки традициите и натрупания световен опит, ще съхрани българското село, земята като национално богатство и България като традиционна аграрна страна.

Кирил Боянов

Председател на

ОСЗК – Силистра

Настоящата статия написах в подкрепа интервюто на проф. Иво Христов на тема Българската земеделска политика е грешна, публикувано в брой 648/23 март 2020г. във в-к „Гласът на земеделеца”.

Публикувана в Бизнес

Разрушихме всичко и зачеркнахме България като аграрна страна от световната и европейската карта, казва народният представител

Проф. Иво Христов е роден на 5 септември 1966 г. в Киев. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“, магистър по право, доктор по социология на правото, специализирал е в Международен институт по право във Вашингтон, завършил е и Московската школа за политически изследвания. Работил е към Съвета на Европа в Стокхолм и Страсбург, консултант на правната парламентарна комисия, преподавател в Пловдивския университет. Избран е за депутат в 44-тото Народно събрание.

Интервю на Анета Божидарова

- Проф. Христов, няма как да не започнем нашия разговор с най-актуалната тема днес - един вирус ще събори ли света?

- Историята с коронавируса малко ми прилича на историята за снежния човек от Хималаите. Всички говорят за него, но никой не го е виждал. Очевидно става въпрос за вид зараза, но какъв е нейният произход, дали е изкуствена или естествена, дали е въпрос на мутация или на съзнателно прокарване – не знаем. Има аргументи и за едното, и за другото.

- Какъв е резултатът обаче?

Т. нар. глобализиран свят започва да се фрагментаризира. Преди няколко години, в статия в американското издание „Форин афеърс“, се говореше, че през 21 век бъдещето на света не е в глобализацията, а в глобалните блокове: Америките, зона на еврото, зона на рублата, зона на юана. Някой май движи нещата в тази посока. Виждате какво става, започнаха да прекъсват връзки – ударени са Китай и Европа – през Италия. Не можем обаче да говорим с конкретика, защото не разполагаме с достоверна информация.

- Да се върнем на темата, за която ви поканих на този разговор – българското земеделие днес. Може ли да бъде променен сегашният модел, който е силно дисбалансиран?

- Нищо не може да се направи. Това не е технократски въпрос, това е социално-политически въпрос. През последните 30 години в България за първи път беше създадена една клика от едри латифундисти, каквито никога не е имало в българската история, даже и по време на турското робство. Експлоатират се големи площи земя с минимален разход на сили, на енергия и най-вече на хора. Изнася се само суровина, без да се преработва – на борсова цена. Това облагодетелства единствено шепа хора. Това е смърт за българското земеделие. Но то беше абсолютно съзнателно унищожено още в началото на 90-те години. Под формата на борба с комунизма, бяха унищожени изключителни активи, най-вече комасацията на земята. Резултатът е, че една традиционно земеделска страна, с перфектни условия за сложни индустрии, каквато е и земеделието, беше унищожена. Земеделието не е да копаеш на нивата, земеделието е свързано с множество преработки, фундаментална и приложна наука – всичко това беше разрушено. Мисля, че няма никакъв шанс за възстановяване, поне в обемите и качеството отпреди 30 години.

- Правят се опити през последните години да бъде върнат балансът в земеделието. Виждате ли промяна?

- Има и ще продължава да има частични опити. Може да се говори за леко раздвижване в областта на зеленчукопроизводството, на овощарството, но това е по-скоро продукт на ентусиазма на отделни хора. Това са пренебрежимо малки резултати и не променят общата картина.

- Адекватни земеделски политики ли липсват?

- Политики има, интерес няма. Да се промени сегашният модел в българското земеделие означава да се влезе в конфронтация с мощни финансови кръгове, които имат своето политическо представителство. Казано грубо, те биха предали своите позиции само с кръв.

- Т. нар. европейска Зелена сделка може ли да се превърне във фактор за промяна на модела на българското земеделие?

- Зелената сделка по-скоро ще удари традиционната енергетика. Само сенилна Европа я поддържа. Нито една от сериозните световни сили не споделя този делириум. Америка директно заяви, че няма да се занимава с глупости, Китай също подминава темата, Русия се отнася скептично. Само Европа, не знам защо, тича пред локомотива. Има елементи на суицидност в цялата история със Зелената сделка.

- Мнозина български икономисти смятат, че Зелената сделка не е обоснована икономически, бие се с ефективното земеделие.

- Пак казвам, въпросът за структурата на селското стопанство е по-скоро социално-икономически. Ако ние имахме сложно земеделие, базирано на балансирано развитие на зеленчукопроизводството, овощарството, зърнените храни, животновъдството, обвързани с предимствата, които ни дават нашите климатични и почвени дадености, ако не бяхме разрушили нашия научно-технически потенциал в земеделието, можехме да имаме съвършено други резултати. Нещо повече, това би създало съвършено различен социален облик на българското общество. Ако произвеждаш няколко милиона тона зърно, колко хора участват в тази дейност, какви умения имат, какъв е социалният ефект? Няма нито една развита земеделска страна, която да изнася просто едни суровини, каквато е България в момента. И, Русия, за съжаление.

- Европейските субсидии изкривяват ли пазарната картина в земеделието?

- Добре е, че ги има, но те всъщност са подаяние за българския земеделец. Ние сме вкарани в съвършено различно международно разделение на труда. В Европа ние сме бедните роднини. Влизаме в състезание, в което предварително се знае кой ще бъде шампионът. Как ще сравните българската субсидия с тази на френския фермер? Те са несравними. Опитайте се да пипнете един евроцент на френския фермер и ще видите какво ще стане. Франция има най-глезеното селско стопанство в света. Естествено, че субсидиите изкривяват пазарната картина, но Европа не ни е виновна за това, че едно лоби у нас е обсебило повече от две трети от европейското финансиране в земеделието. От друга страна, Европа няма никакъв интерес да създава в наше лице силен конкурент, тъкмо обратното. За България това е въпрос на национален гръбнак, на разбиране, на компетентност, на отстояване на националния интерес в областта на земеделските политики – нищо от това не сме видели – от момента на започване на преговорите за присъединяването ни към Европейския съюз до ден днешен.

- Още с т. нар. Ликвидационни съвети ли объркахме политиките в земеделието?

- Самият факт, че нашият преход започна с ликвидационни съвети трябваше да покаже дори на незрящите какво ни чака – ликвидация на страната. Най-голямото предимство, което имахме преди 1989 година, беше комасираното ползване на земята. Върху това трябваше да се надгражда. В това уедрено стопанисване на земята трябваше да бъде вкарана науката, високите технологии, преработването, което носи качество и висока добавена стойност. Вместо това, ние разрушихме всичко. И зачеркнахме България като аграрна страна от световната и европейската карта.

- Тотална грешка ли беше връщането на земята в реални граници?

- Не съм привърженик на сегашните адепти, които говорят за преразглеждане на резултатите от приватизацията, но има хора, които заслужават разстрел заради щетите, които са нанесли на българското земеделие. Както е казал Талейран: „Това беше по-лошо от престъпление - беше грешка!”.

- Тъжна е и съдбата на българската аграрна наука днес, има написани смислени стратегии за земеделието, но кой ги чете и кой ги прилага?

- По брой стратегии на глава от населението може би сме на първо място в света, по тяхното неизпълнение също държим първенство. Всички тези стратегии са просто купчина хартия, която няма никакво значение. Когато ти не си субект на собствената си съдба, не можеш да имаш стратегия. Нито тактика. Ти си обект. Правят с теб каквото си искат.

- Казвали сте го много пъти - разрешението за продажба на земя на чужденци ли ще бъде финалният мрачен акорд в този процес?

- Абсолютно закономерен финал. Ако трябва да бъдем честни, това и в момента е възможно и е практика. Нямаме никакви ограничения за граждани и търговски дружества на страни от Европейския съюз да купуват земя – още съгласно предприсъединителните договорености. Всеки отвън винаги може да се регистрира през едно българско юридическо лице и да купува каквото си иска. Проблемът тук е по-скоро чисто психологически – земята е единственият невъзстановим ценен национален ресурс. От друга страна, България вече е рядко населена страна. Българската територия може да изхранва съвсем спокойно над 20 млн. души, ние сме около 5-6 милиона. Въпрос на време е този вакуум да бъде запълнен. Не България като държава, територията, на която е разположена България, е изключително важна и ценна. Тя неслучайно е била сърцевина на четири империи и ги е изхранвала. Никой няма да остави тази златна територия да стои просто така. Въпрос на време е. Земеделието днес е хладен национализъм и бизнес. И днешните истински български фермери са просто едни ентусиасти, които съществуват въпреки националната земеделска политика, а не благодарение на нея.

- В какво се превърнаха българските села?

- През 80-те години българските демографски проблеми бяха сравними с тези на Германия. Казано просто, когато хората са си надвили на харча, те не гледат на децата си като на пореден чифт работни ръце, а като на инвестиция в бъдещето. Затова и раждаемостта намаля. Българинът иска да инвестира в децата си. И когато не може да си го позволи, решава да има по-малко деца. След 90-а година това се превърна в катастрофа. По една много проста причина – хората нямаха никаква перспектива за собствения си живот. Как и защо да създават деца? Всичко това е част от варварското разрушаване на българското село. За това, разбира се, огромна историческа вина носи и предишният социализъм, който след колективизацията по съветски модел през 50-60 –те години, чрез т. нар. АПК-та сложи голям кръст върху българското село. Аз не съм от тези, които плачат за нивата на дядо и разправят какъв голям рай е била България през 1939 година. Била е бедна и мизерна страна. Трябвало е да се спре след колективизацията с ТКЗС-тата, за да не избягат хората от селата в града. Тогава се появява изразът „Учи мама, за да не работиш“. Днес имаме цели региони, изпразнени от присъствие. Въпреки, че сега е модерно да се говори за живот на село, това са частни случаи, това не е тенденция. Тя е точно обратната. Знам от коя страна се хваща мотиката, но нямам илюзии за съдбата на българското село. Да, земята днес навсякъде се работи, има модерен машинен парк в земеделието, но на фона на какво – на опустяващите български села. Въпросът не е само да се обработва земята, по-важно е какво се произвежда. Едно е да изнасяш зърно, съвсем друго е да изнасяш преработено месо, отгледано на базата на това зърно.

- Много от зърнопроизводителите казват, че не могат да поемат този риск – заради пазарите.

- Естествено, че е най-лесно да си прибереш парите от продадената суровина. Свърхпечалби при минимум разходи, плюс субсидия. Кой ще се откаже от такъв лъвски пай? Но точно това е пътят на деградацията в земеделието. Процесите в българското селско стопанство са необратими. Хората няма да се върнат на село.

- Никаква надежда ли няма за промяна, проф. Христов?

- Не мога да дам надежда, не съм психотерапевт. Аз съм социален учен и се опитвам, доколкото това е възможно, да направя обективен анализ на картината – според собствените компетенции. В селското стопанство през последните 30 години имахме едно тотално, страховито пропадане. В момента има някаква стабилизация, но тя е на много ниско ниво. Представете си, че сме били на върха на един водопад и сме се сринали до долу. Какво значение има дали ще паднем още по-надолу или ще се закрепим на някаква скала по пътя и ще водим битка да останем там. Нека не забравяме, че много хора напуснаха България. Народите не са количествено, а качествено понятие. Когато качеството си замине от България, имаме това, което е в момента. Всеки да преценява какво е то.

- Имаше ли начин да бъде наложено ограничение върху ползването на земята у нас след 90-те години. Ако в държавата има двама души, които стопанисват по близо 2 млн. дка земеделска земя, значи същата тази държава го е позволила?

- Олигархическият модел не е от вчера. И той не е само в селското стопанство. Просто имаше едни „късметлии“ момчета, които получиха всичко наготово.

- Няма как тези хора да бъдат преборени, така ли?

- Аз не виждам такъв ресурс. И най-вече политическа воля. Статуквото устройва много хора – по различни причини. Да анализираме нещо елементарно – малките производители трябва да могат да предлагат своята продукция директно на краен клиент. Какво се случва у нас? Имаме едни смешни фермерски пазари за по половин ден. Цялата паразитна пасмина, която стои между производителя и крайния купувач, няма интерес това да се промени. И разполага с ресурс да задържи това статукво, включително и политически. Затова нашите производители от Петричко например, нямат мотив да произвеждат и отиват да работят в Гърция. Дотам са докарани.

- Още няма работещ Закон за браншовите организации – затова ли сдружаването буксува?

- В България законите не струват и цената на хартията, върху която са написани, казвам го като юрист. Беше направено всичко необходимо, само и само да не се допусне реално коопериране между земеделските производители. Във Франция, в Германия, в Италия, в Англия – навсякъде земеделието е организирано на коопертивен принцип. Фермерът си обработва земята, всичко останало – доставка на семена, торове и всякакви агротехнически услуги, плюс преработката, маркетинга и пласмента - това го държи кооперативът. Така има разделение на труда, комбинация между индивидуална мотивираност, мащаб и пазар. Така се прави земеделие - мощна държава зад производителите и капиталистически пазарни правила. У нас не виждам мощна политическа сила и съответния интерес, който да даде шанс на хората, които наистина искат да се занимават със земеделие, да правят това по съвършено различен начин. Сегашният модел е дълбоко погрешен и не подлежи на реформи. Пак казвам, ако искаме такива, това означава да се тръгне на директна конфронтация с мощни финансови интереси, които вече 30 години живеят и паразитират върху това статукво.  

Публикувана в Интервюта

Първите данни от изледванията на възстановяващата се икономика в Китай сочат, че селскостопанският сектор може да се окаже най-слабо засегнат от вируса. Правителството освободи милиони субсидии, за да помогне на фермерите да придобият машини и инструменти, за да гарантира, че могат да започнат да сеят и прибират реколтата възможно най-скоро. Например, земеделският производител на дронове XAG очаква приходите да нараснат четири пъти тази година. Очаква се обаче по-малките фермери да бъдат по-силно засегнати, което може да доведе до вълна на консолидация.

Другата добра новина идваща от Китай е, че консумацията на храна се възстановява бързо. Проучване на потребителите в провинция Дзянсу показа, че 90% от анкетираните имат за цел да наваксат да консумират това, което са пропуснали, тъй като бизнесът се връща към нормалното си състояние. Ресторантите, които се отвориха отново, отчитат скок в резервациите, като в един ресторант казват, че потребителите са поръчали цялото меню. Друг магазин за чай съобщи, че един потребител е поръчал 77 чаши чай.

От друга страна, спадът в цените на горивата ще помогне за по-ниски производствени разходи  за фермерите в целия свят, които тепърва започват да сеят

Публикувана в Бизнес
Един неочакван въпрос възникна с идването на вируса COVID-19. А той е - неоходими ли са зелените мерки всъщност или земеделците просто бяха подложени на пореден експеримент? 
Най-голямата полза, която вирусът донесе, е безспорно за природата. Със сигурност, ако можеше да говори, би му благодарила, че постави под карантина най-големия замърсител на околната среда, за да може да си отдъхне и възстанови.

От Европейската космическа агенция разпространиха изображения, на които се вижда намаляване в емисиите на азотен диоксид във въздуха над Италия след въвеждането на мерките там. Най-добри резултати се виждат в Северна Италия, където е и най-засегнатият регион на страната.

Мерките помогнаха и за друго - водата в канала на Венеция днес е толкова чиста, колкото не е била от години. А това върна в нея лебеди, делфини и различни видове риби, които заместиха липсващите гондоли с влюбени.

Феноменът "по-чист въздух" се наблюдаваше в началото на месеца и в Китай.

Замърсяването от промишлеността в страната рязко е намаляло след въвеждането на мерките срещу коронавируса, според спътникови снимки на НАСА. Те показват рязкото намаляване на азотен диоксид във въздуха в периода 1-20 януари и 1-20 февруари тази година, в сравнение със същия през миналата.

Някой спомена ли, че земеделието, кравите, пестицидите и тракторите не са се променили?
Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 19 Март 2020 18:24

Земеделецът заслужава подражание

Той не скръства ръце пред трудности и изпитания и независимо от капризите на природата – суша, киша, градушки и бури, проявява отговорност, дисциплина и желязно търпение

Агр. Петър Кръстев

Българският земеделец се слави със своя пословичен оптимизъм. Нашите производителите, въпреки тревогите, които преживяха от миналата есен до първите месец-два на 2020 година, в момента имат повод за оптимизъм. Те и без друго никога не губят надежда! Пролетта, характерна с възраждането на живота, настъпи с покълналите надежди на земеделците. По-голямата част от есенниците със зимни житни култури в страната вече са в много добро състояние и пораждат очаквания за берекет.

А каква беше картината само преди месец… Отчайваща, някои я определяха дори като трагична, без искрица надежда – слаборазвити, масово небратили, недобре гарнирани, жълтеещи посеви с пшеница и ечемик. Но ето че с идването на пролетта картината драстично се промени и то във възможно най-благоприятна светлина. Да, светлина, която земеделците чакаха и не спираха да се надяват, че ще дойде! И тя просветна на хоризонта! Грижите и усилията, положени още от есента, не останаха напразни. Реколта ще има и дори се очертава да е доста добра!
Така е и в живота – надеждата никога не трябва да ни напуска.

Земеделският оптимизъм е необходим на всички българи

Точно този земеделски оптимизъм искам да посоча като пример за поведение на всички наши сънародници, които преживяват извънредната ситуация в момента с коронавируса! Сега всички ние имаме нужда да сме оптимисти, да вярваме, че сполетялата ни пандемия ще отмине. А това е повече от сигурно. Но за да победим безпощадния COVID-19, нека да следваме принципите на земеделците, които винаги постъпват отговорно. Независимо от това какво ще им сервира природата – суша, киша, градушки и бури, те винаги правят всичко, което трябва и както трябва. Не спират да обработват земята, да я торят, да търсят най-добрите семена, да полагат най-добрите грижи за посевите и усилията им се възнаграждават. Е, разбира се, че невинаги получават най-добрия добив, който са планирали и биха желали, но винаги достатъчно, за да имат сили и средства да продължат следващия сезон.

Точно това трябва да правим всички ние в сполетялата ни трудна житейска ситуация – да бъдем отговорни и дисциплинирани, да спазваме правилата, за да запазим здравето –нашето, на близките ни, на приятелите ни, на всички съграждани!

Реколтата от зърнено-житните есенни култури се очертава да е доста добра

С всеки изминал ден все по-приятна става гледката в полето – повечето от посевите с есенници са в много добро състояние. Това личи от плътните посеви и интензивнозеления цвят на пшениците. Дори най-изостаналите в развитието си посеви успяха да влязат в оптимална фаза, формираха достатъчно листна маса и са в края на фаза братене. Затова им помогнаха падналите валежи, последвани от благоприятни температури. Подхранването с азотни торове също въздейства положително за възобновяване на пролетната вегетация. Дори редуването на периоди от топло със студено време напоследък оказа своеобразно регулаторно действие на растежните процеси. Климатичните колебания не позволиха прерастване на растенията и оптимизираха времетраенето на фазите. Това е много важно условие, за да може процесът на залагане на репродуктивните органи да протича с бавна скорост, а не в галоп. Някои земеделци с висок професионализъм детайлизираха дозите на торене и в момента правят второ подхранване, което още повече ще подобри състоянието на житните култури.

Падналите около 30 литра на кв. м валежи в Добруджа дадоха добър пролетен старт на посевите и спомогнаха за оптимално усвояване на азота. Това количество дъжд беше достатъчно и за нормално провеждане на пролетните обработки, които почти навсякъде са направени и то много качествено. Друг е въпросът, че тази влага няма да е достатъчна за по-късни периоди както за есенниците, така и за пролетните култури, ако не паднат още валежи. Но времето е пред нас. А ние всички да се поучим от земеделците – да не скръстваме ръце пред трудности и изпитания и да гледаме с оптимизъм напред!

Публикувана в Бизнес

Екипът на Тайтън Машинъри с удоволствие съобщава за представянето на онлайн платформата за употребявани машини - used.titanmachinery.eu, създадена за всички фермери и строители, които търсят изгодна оферта за качествена техника. Платформата включва секция както за използвана селскостопанска техника, така и за употребявана строителна техника в петте европейски държави, в които Тайтън Машинъри оперира: България, Германия, Румъния, Сърбия и Украйна. Всяка употребявана машинаот портфолиото на ТМ преминава през задълбочен процес на реконструкция, под внимателния надзор на координиращ инженер. Специфичното оборудване е предмет на техническа експертиза и е напълно реконструирано за продължителна употреба.

agro used

Ако сте на пазара на селскостопанска техника, ще намерите богат избор от селскостопанско оборудване, като комбайни, хедери, 2WD трактори, 4WD трактори, пръскачки, сеялки, оборудване за обработка на почвата, оборудване за зелена линия и много, много други. Предлагаме оборудване на някои от водещите марки в селското стопанство - включително Case IH, New Holland, Vadestad, John Deere, CLASS, Fendt и много други. За клиентите на строителна техника - включително подизпълнители и общини - имаме разнообразие от строителна техника за продажба, включително мини челни товарачи, компактни верижни товарачи, колесни товарачи, булдозери, багери, мини-багери, валяци, преработващи машини и други. Предлагаме всички основни марки за строителна техника, включително Case Construction, CAT, MERLO, VOGT и др. Тайтън Машинъриправи леснокупуването и намирането на подходящата селскостопанска или строителна техника, която търсите.

С близо 40-годишен опит, групата на Тайтън МашинъриИнк. от Съединените Американски Щати притежава и управлява световна мрежа за дистрибуция на оборудване и услуги в селскостопанската и строителна индустрия. Тайтън Машинъри е най-големият дистрибутор на селскостопанска и строителна техника в САЩ и един от най-големите вносители и дистрибутори на такова оборудване в целия свят. Основният партньор на Тайтън Машинъри е CNH Industrial, който включва известни марки, сред които Case IH, Case Construction, Iveco, New Holland Agriculture и New Holland Construction. Тайтън Машинъри е и най-големият дистрибутор на CNH Industrial продукти в света.

Визията на Тайтън Машинъри е да бъде предпочитаният партньор на фермерите. И за това компаниятае отговорна не само за предлагането на първокласни продукти, но и върху това да бъде стабилен бизнес партньор на земеделските производители. Компания, посветена и отдадена наангажимента винаги да подкрепя селското стопанство. Визията на Тайтън Машинъри есподелена от целия търговски и технически екип, който управлява продуктите и услугите на територията на САЩ и Европа.

Публикувана в Агротехника

Съобразяването с особеностите на всички свързани с пръскането фактори е задължително условие за постигане на добър резултат

Агр. Петър Кръстев

. Дори най-марковите препарати за растителна защита са толкова ефективни, колкото е високо качеството на тяхното внасяне.

Всеки агроном знае, че ефективната защита на растенията е комплексна и включва няколко пункта: вид на използвания препарат, време на внасяне и не на последно място – техниката, с която се внася (пръска). На пръв поглед тези три фактора са достатъчни, за да се получи добър резултат. Но сега технологията у нас за внасяне на препарати за растителна защита невинаги е на ниво, което означава, че земеделците не притежават задълбочени знания по ефективно пръскане. Това води до загуба на средства и влошаване на екологичното състояние на техните полета. При внасянето на препарати, ефектът, който активното вещество осъществява, представлява само 50% от успеха. Останалите 50% ефективност зависят от: времето на внасяне на препарата, оборудването, регулирането на дюзите на пръскачката и др.

Какви са резултатите на некачествено внасяне на препарати?

Първо, слаб ефект от продукта, което от своя страна води до неудовлетвореност на ползвателите и резистентност на вредните обекти. Второ, потенциален проблем с остатъчни количества от продукта в почвата, които влияят отрицателно на околната среда. И трето – различна степен на проява на фитотоксичност върху третираната култура.

За да знаем какъв ефект ще получим от внесените препарати, трябва да познаваме всички оказващи влияние фактори. Преди всичко това са: времето на приложение, механизмът на действие на препарата, дозата на внасяне, възможността за смесване. (Важно е да се знае с какво може да се смесва, защото някои препарати встъпват в антагонизъм, което може да е фатално за растенията. Затова прочитането на инструкциите е задължително). Към набора от фактори ще прибавим: фазата на растеж и развитието на културата, вредоносността на обекта и степента на неговото развитие (праг на икономическа вредност), природните условия (температура, относителна влажност, направление и скорост на вятъра), оборудването, техниката за внасяне на препарата, покритието (повърхност на полето, обем на листната маса на културата), качеството на водата, безопасността (на оператора и на околната среда). А как природните условия могат да намалят ефективността на препаратите?

Влияние на природните условия на ефективността на препаратите за растителна защита

Вятър – лимитиращ фактор, предизвикващ загуба от препарата при внасяне. А това създава потенциална заплаха за съседните посеви, за замърсяване на водите, за здравето на оператора и др. За да се намали вредното въздействие на този фактор, вече могат да се използват противоветрени дюзи. При пръскане трябва да се следи и стойността на допустимата сила на вятъра, която не трябва да е повече от 5 м/секунда.

Относителна влажност – важен фактор, влияещ на загубата и ефективността на препаратите за растителна защита и тяхната фитотоксичност. Необходимо е да се следи времето в дните, когато колебанията на относителната влажност и температурата на въздуха са максимално благоприятни за внасяне на препарати. В период, когато относителната влажност на въздуха е ниска, а температурата висока, протича интензивно изпарение – това води до намаляване масата на капките до състояние, при което те лесно се отнасят под въздействието на вятъра. По този начин препаратът не попада върху обекта, за който е предназначен. Следва да се има предвид, че повърхността на листата и капките имат еднакъв електрически заряд, но с различен потенциал. Затова капките на работния разтвор и листната повърхност са подложени на взаимно отблъскване. Такава електрическа сила може да се компенсира само с кинетичната енергия на капките, пропорционална на тяхната скорост и маса.

Целесъобразно е да се отбележи, че за постигане на максимална ефективност от хербицидите, те трябва да се внасят при относителна влажност на въздуха, не по-малка от 55%. При такива условия повърхността на листата ще бъде добре навлажнена, заедно с това изпарението на изпръскваните капки остава слабо. Уместно е да се отчита, че ефективността на повечето пестициди зависи от степента на хидратация на листните тъкани и активността на движение на веществата в растенията, определящи постъпването и действието на химичните препарати вътре в тях. От друга страна, хидратацията на листата и активността на движение на веществата в растенията зависят от съдържанието на вода в почвата.

Установено е, че загубата на инсектициди в отделни случаи може да превиши 99%. С други думи, само по-малко от един процент от внесения инсектицид ще работи по предназначение. Ефективността намалява в резултат на изпарението и отнасянето на разтвора под действието на вятъра, поради непопадането върху обекта, целта на третирането и други фактори.

Температура – оптималната за внасяне на препарати е не по-ниска от 10°С и не по-висока от 25°С.

Като правило, оптималният период за внасяне на пестициди е в промеждутъка от време между 21.00 и 10.00 часа. Особено да се избягва внасянето на препарати за растителна защита в обедните часове, тъй като в този период рискът от загуба на препарата поради изпарение е най-висок. При тези условия е най-висок и рискът от фитотоксичност.

Качество на водата

Още един от най-важните фактори, влияещи на ефективността на пестицидите, е качеството на водата. Самата вода може да е с кисела (рН <7), неутрална (рН7) или алкална (рН> 7) реакция. Освен това водата в работния разтвор може да бъде твърда или мека (в зависимост от съдържанието на калций, магнезий и наличието на карбонатни йони), мътна (съдържаща разтворени органични материали, почва, твърди вещества) или прозрачна; да притежава електропроводимост, която зависи от общото съдържание на соли. Стандарти за качеството на водата за приготвяне на резервоарни смеси не съществуват. Въпреки това трябва да се знае, че твърдостта на водата се определя от повишеното съдържание на соли в нея. Високата твърдост е свързана със съдържанието на бикарбонати, сулфати, хлориди и нитрати на калция и магнезия. Също така част от разтворимите вещества се разпада на йони, които остават свободни за съединения с други намиращи се в разтвора йони. Например, йоните на активното вещество на 2,4-Д могат да се съединят с йоните на калция и магнезия, провокирайки аглутинация на частици и утайка на дъното на резервоара. От една страна, това води до запушване на филтрите и накрайниците на дюзите, а от друга – намалява концентрацията на активното вещество в разтвора и повишава вероятността от фитотоксичност на третираната култура. Намаляването на твърдостта на водата може да се постигне чрез добавяне на различни средства, например амониев сулфат или сулфати на дву- или тривалентно желязо, които влизат в реакция с алкалните компоненти, образувайки полимери и неутрализирайки свободните йони във водата.

Резултати от научни изследвания показват, че добавянето на 1-2% амониев сулфат във водата повишава ефективността на активните вещества на разтворените в нея пестициди. В този случай е необходимо да се вземе предвид съвместимостта на препаратите с амониев сулфат. Повишена ефективност на препаратите за растителна защита се наблюдава също и при добавяне на амоний (NH4) и сяра, които подобряват абсорбцията на препаратите от растенията. В същото време добавянето на посочените спомагателни вещества, които обикновено са придружени с добавяне на повърхностно-активни вещества (ПАВ), изисква внимание.

Влияние на водата върху действието на препаратите за растителна защита

В резултат на алкалната хидролиза високото рН на водата (рН> 8) може да причини деградация на някои хербициди. Степента на разлагане варира в съответствие с рН и температурата на водата, а също така зависи от продължителността на престояване на работния разтвор в резервоара на пръскачката. За да се реши този проблем, в работния разтвор трябва да се добавя вещество, намаляващо неговото рН.

Как да се предотврати алкалната хидролиза на инсектицидите?

Първо, трябва да се обърне внимание на етикета на продукта, особено когато той съдържа препоръка за относителното рН на водата. Защото много инсектициди от групите на органофосфорните и карбаматните активни веществата са твърде податливи на алкална хидролиза. Желателно е да се знае рН на водата от източника, който се използва за пръскане, и да се следи как този индекс се изменя в продължение на сезона. Измерването на рН на водата преди приготвянето на разтвора може да бъде подвеждащо, защото внасянето на препарати в резервоара може да намали или повиши рН на целия работен разтвор. Стойността на рН 4-6 е препоръчителна за повечето пестициди. Нивото на рН може да се коригира чрез добавянето на специални буферни вещества в работния разтвор.

Влияе ли качеството на водата на действието на фунгицидите?

С многобройни изследвания е установено, че алкалната вода влияе на фунгицидите по-малко, отколкото на хербицидите. В земеделието има няколко препарата, които не трябва да се подкисляват при обикновени условия. Това са разтворите на медсъдържащите фунгициди (бордолезов разтвор, меден оксихлорид, меден сулфат, меден хидроокис и др.).Ако на етикета на продукта е посочено, че трябва да се избягват алкални вещества или материали, това означава, че най-добър ефект от приложението се получава при приготвяне на работния разтвор до рН 6 и по-малко.

Правила за смесимост на препаратите за растителна защита

В крайна сметка, за да се приготви ефективен работен разтвор, е необходимо да се спазват основни правила за смесване на компонентите в следната последователност:

– резервоарът на пръскачката се пълни с вода на 1/4 или 1/2 от общия му обем;

– включва се бъркалката;

– добавят се течните торове;

– добавят се коректорите на водата, подкислители, антипенители;

– изсипват се гранулираните и кристалните торове, предварително разтворени във вода;

– водоразтворимите пакети (WSP);

– намокримите прахове (WP);

–-водоемулсионните гранули (WG);

– добавя се антидрифт (продукт против отнасяне на капките от вятъра);

– маслените дисперсии (OD);

– концентрираните суспензии (SC);

– емулсии (микро- и суспо-) (ME, SE);

– концентрираните емулсии (ЕС);

– водоразтворимите прахове и гранули (WSP, WSG);

– водоразтворимите концентрати и разтвори (WSС);

– адюванти.

Само когато се подхожда детайлно към всеки фактор, който влияе на ефективността на внасяните препарати, може да се получи 100%-на ефективност от използването им.

Препоръки за регулиране на дюзите на пръскачката

Ако пръскачката е снабдена с електронна система за контрол и показва, че на 1 ха е внесен 240 л работен разтвор, това все още не означава, че през всяка дюза е минал еднакъв обем течност. Затова се прави калибриране на всяка дюза по формули за разход на една дюза за слято пръскане и разход на една дюза за редово пръскане.

Ако разликата в разхода на работна течност между дюзите е 5-8% от нормата, необходима е смяна на дюзите с нови. В идеалния случай пръскачката и дюзите са калибрират веднъж на 100 хектара, но преди началото на сезона пръскачката трябва задължително да премине калибриране. За да се провери качеството на работа на дюзите в полето, се използват специални хартии, които се разстилат на произволни места на площта за пръскане. След минаване на пръскачката тези хартии се събират и се преценява качеството на пръскане.

Внасянето на работни смеси с препарати за растителна защита на различни участъци на полето с нерегулирани дюзи води до неефективно действие на препарата, което може да причини химична фитотоксичност върху третираните растения и съответно намаляване на добива.

При прилагането на пестициди с цел получаване на висока ефективност от тях е необходимо да се вземат предвид следните фактори: негативно влияние от изпарения, неправилна концентрация на разтвора, относителна влажност на въздуха за формиране на капки с различни размери, а също така и физиологичното състояние на растенията. Познаването на посочените механизми е важно за безопасността на третираната култура от химичен стрес, свързан с внасянето на хербициди, които са били разтворени в недостатъчно количество вода. Това е особено важно за продуктите за борба с плевелите, използвани през вегетацията.

Публикувана в Растениевъдство

Земеделските стопани, които искат да заявят финансова подкрепа по схемите на държавните помощи, могат да подават заявленията си по електронна поща до областите дирекции на ДФ „Земеделие“. Това са част от мерките, които институцията налага във връзка с ограничаване опасността от разпространение на коронавирус (COVID-19) и гарантиране на непрекъснат процес за обслужване на бенефициентите.

За улеснение на земеделските стопани, на интернет страницата на Фонда са публикувани образците на заявления по схемите за държавна помощ. Те се намират в главното меню, в категорията „Държавни помощи”, в подменю „Схеми по Регламент (ЕС) 702/2014”:

  • Заявление за „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по „Национална програма от мерки за контрол на почвени неприятели по картофите от сем. Телени червеи (Elateridae)“- образец

  • Заявление за „Помощ за компенсиране разходите на земеделски производители, свързани с изпълнение на мерки по „Национална програма от мерки за контрол на Доматен миниращ молец - Tuta absoluta Meyrick (Lepidoptera)“ - образец

  • Заявление за „Помощ за сертифициране на стопанства в сектор „Плодове и зеленчуци“ по стандарта GLOBALG.A.P.“ - образец

  • Заявление за „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“ - образец

След като заявленията, заедно с изискуемите документи, бъдат подадени по електронната поща на съответната областна дирекция, те ще бъдат обработени. По изготвен график стопаните ще бъдат уведомени кога да са явят в областната дирекция на фонда, където на място ще се пристъпи към окончателно им подписване.

Публикувана в Бизнес

ДФ „Земеделие“ продължава да извършва плащанията по схемите и мерките за директни плащания за Кампания 2019, съгласно публикувания индикативен график . Всички обявени графици за прием остават в сила, както и сроковете за прием по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2020, съгласно Наредба № 5 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Областните и Общинските служби „Земеделие“ в страната продължат да работят с граждани, спазвайки мерките за дезинфекция и препоръките на здравните власти.

Заради извънредното положение, въведено в страната и ограничителните мерки, свързани епидемиологичната обстановка, препоръчваме на стопаните да подават своите заявления по директните плащания по електронен път. Насоките за кандидатстване, както и условията за регистрация на данни по електронен път са публикувани на интернет страницата на ДФЗ - раздел „Директни плащания 2014-2020“, секция „Кампания 2020“.

За земеделски производители, които нямат техническа или физическа възможност да използват електронните услуги, предоставяни от Разплащателна агенция - Държавен фонд „Земеделие“, се изготвят графици за подаване на заявленията в съответната общинска служба по земеделие (ОСЗ). Целта е подобряване на административното обслужване и избягване концентрацията на много хора на едно място в затворени помещения с цел предотвратяване разпространението на коронавируса COVID-19. Графиците ще бъдат оповестени в ОСЗ и ще бъдат публикувани на страницата на съответната Областна дирекция „Земеделие“. Желание за включване в график може да заявите по електронна поща или по телефон. На сайта на всяка Областна дирекция "Земеделие" ще откриете телефон и електронна поща за контакт.

Приемите на проектни предложения по Програма за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020), Програма за морско дело и рибарство (ПМДР 2014-2020), Национална програма по пчеларство (НПП 2020-2022 г.) и Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор (НППЛВС 2019-2023) продължават, както и обработката на подадените заявления и извършването на плащанията по мерките от програмите.

Всички пролетни обработки и мероприятия, които се извършват ежегодно на територията на страната, включително и сеитбата на пролетници - слънчоглед, царевица, пролетен ечемик, подхранване и третирания с препарати за растителна защита на есенните култури са изключително важни и е необходимо да бъдат проведени в подходящия агротехнически срок. Всички агротехнически мероприятия се извършват на открито и не предполагат събиране на повече хора на едно място.

При провеждане на технически инструктаж, при извършване на подготовката на машините и прикачения инвентар за пролетните обработки на почвата, работа с препарати за растителна защита и обеззаразени семена, освен съществуващите правила за работа с тях, следва да се спазва издадената заповед на министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки. Работодателите следва да организират провеждането на засилени противоепидемични мерки в работните помещения, в т. ч. филтър, дезинфекция и проветряване, инструктаж за спазване на лична хигиена на персонала и недопускане на работници и служители или външни лица с прояви на остри заразни заболявания.

Проверките на място по схемите и мерките администрирани от ДФЗ и МЗ ще продължат да се извършват, защото по този начин се гарантира подпомагането на земеделските производители. При извършването им ще бъдат спазени изискванията на здравните власти.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта