Увеличеният интерес към продажбите беше основната характеристика на американските зърнени пазари през изминалите седем дни, но в Евросъюза наблюдавахме стабилизиране на ценовата картина благодарение на активизирането на експортния фронт. На борсата в Чикаго пшеницата завърши седмичния период (7-13.02.20 г.) с отрицателно ценово отклонение от 4-5 долара, на равнище малко под $200/т за доставка през м. март. В същото време мартенските котировки на мелничарската пшеница на борсата в Париж запазиха нивата си от края на предходния седмичен период – около EUR203/т. Въпреки натиска отвъд Океана, непроменени останаха и експортните цени на френското и германското хлебно зърно в европейските пристанища. На 13-14 февруари френска пшеница 11,5-12,5% протеин се предлагаше за износ от Руан по EUR 198FOB, а германска пшеница мин. 12,5% протеин се котираше по EUR 198-202/т СРТ Хамбург и EUR 208-212/т FOB Балтийско море (EUR 205FOB Руан, EUR 209/т СРТ Хамбург и EUR214/т FOB Балтийско море на 13.02.19 г.).

Както вече коментирах по-горе основен фактор за твърдото развитие на европейския зърнен пазар бяха окуражаващите новини от експортния фронт и най-вече успешното представяне на френското зърно в алжирския търг – продажба на680 хил. тона за товарене през април при средна цена $ 237,50-238 за тон CFR. Анализаторите отбелязват, че търсенето на европейското зърно за износ за трети страни нарасна благодарение на валутния фактор и понижението на курса на еврото спрямо щатската валута. Въпреки стабилизирането на житните котировки повечето авторитетни анализатори са на мнение, че потенциалът на позитивните за ценовото развитие фактори е ограничен, предвид големите наличности от зърно на пазара. На 11 февруари Министерството на земеделието на САЩ (USDA) публикува редовния си месечен доклад за състоянието на световния зърнен пазар. В новата редакция на глобалния баланс липсват значими изненади, но в раздела за пшеницата има „лек негативен за ценовото развитие нюанс”. Става въпрос за запазване на януарската оценка за рекордния размер на преходните запаси в края на текущия сезон (288 млн.т, спрямо 278 млн.т в края на 2018/19 г.), при положение че повечето експерти залагаха на редуцирането на тези числа. Междувременно според водещите специалисти агрометеорологичните условия почти във всички основни страни производителки са благоприятни за развитието на новата реколта. Търговците коментират най-вече високите очаквания за размера на новата руска реколта от пшеница – 81-82 млн.т, в сравнение с – 73,5 -74,0 млн.т ожънати през миналата година.

Експортните котировки на руската и украинската пшеница през изминалите седем дни се понижиха с минималните 1-2 долара за тон и към 14 февруари 2020 г. са били както следва: $221-223/т FOB за пшеница 12,5% протеин, $219-220/тFOB за зърното с 11,5% протеин и около $218/тFOB за фуражната пшеница ($242/т; $238/т и 228-230/т FOB съответно на 14.02.19 г.).

Експортните котировки на френската и украинската царевица през изминалите седем дни също останаха почти непроменени, около EUR 175т FOB Бордо и $183-185/т FOB черноморско дълбоководно пристанище (EUR170/т FOB Бордо и $178/т FOB Одеса -14.02.19 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

След продължителното зимно засушаване падналите значителни валежи през първата половина на февруари, надвишили на много места в страната40-50l/m² (Враца- 76l/m², Ловеч- 60l/m², Свищов-54l/m², Русе-56l/m², Пловдив- 44l/m², Елхово- 46l/m², Хасково-52l/m², Чирпан- 46l/m², Бургас- 41l/m²), доведоха до съществено увеличение на почвените влагозапаси в 50сm слой. Тези валежи бяха решаващи за преодоляване дефицита на влага в горните почвени слоеве при зимните житни култури – една от причините довела до пожълтяване на част от пшеничните посеви на места в източните райони на страната.

През първата половина от следващия седемдневен период агрометеорологичните условия отново ще се определят от наднормени температури и средноденонощни стойности в полските райони на страната значително над биологичния минимум, необходим за вегетацията на зимните житни култури.

Високите за сезона температури нарушиха принудителния покой при значителна част от овощните култури. В края на второто десетдневие при раноцъфтящите овошки в полските райони ще се наблюдава фаза масово набъбване на пъпките, а на отделни места в крайните южни райони при някои видове (бадем, праскова) - и начало на разпукване на плодните пъпки.

През втората половина от следващия период агрометеорологичните условия ще претърпят промяна. В началото на третото десетдневие се прогнозира съществено понижение на температурите, но без критични минимални стойности за преждевременно развилите се овошки. Очакваното застудяване ще доведе до затихване, а на места в Добруджа и Лудогорието, където се очакват валежи и от сняг – и до прекратяване на вегетационните процеси при есенните посеви.

Подходящи условия за провеждане на сезонните агротехнически мероприятия - резитби в лозовите и овощните масиви, подхранване на есенниците с азотни минерални торове, зимни растителнозащитни пръскания при овошките, предсеитбени обработки на площите предвидени за засяване с ранни пролетни култури (фий, овес, пролетен ечемик, градински грах) ще има през първата половина от периода.

Сеитбата на градинския грах е желателно да се извърши при възможност до края на февруари. Предсеитбените обработки включват култивиране и брануване.

Грахът се сее на дълбочина 5-6 сm. Сеитбата може да се извърши по няколко начина: гнездова сеитба – в едно гнездо се поставят 4-5 семена при разстояние 30сm между гнездата и 60сm между редовете; редов посев - при разстояние 20сm между редовете и 8-10сm вътре в реда; лентова сеитба – редуват се ленти с 2, 3 до 4 реда в лента. Разстоянието между редовете в лентата е 15-20сm, а между лентите 50-60сm.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Всеки собственик e свободен да избира начина на управление на земеделските си земи, съобразно тяхното предназначение, се казва прес релийз, разпространен от МЗХГ. Може да я обработва лично или чрез предоставянето й под наем или аренда с договор. За тези обстоятелства собственикът е длъжен да подаде декларация, като може да го направи и електронно. В тази декларация собственикът на земеделска земя може изрично да отбележи, че не желае имотите му да се включват в масиви за уедрено ползване (така наречените едногодишни споразумения за уедрено ползване).

В България земеделската собственост е изключително разпокъсана, като средният размер е 5,5 дка на собственик и прави не е ефективно земеползването в реални граници. Именно тази разпокъсана структура на земеделието в България безусловно определя нуждата от уедравяне по масиви.

В тази връзка в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е разписана процедура за уедрено ползване на земеделските земи чрез едногодишни споразумения, без промяна на правото на собственост. В тези споразумения участват всички земеделски производители със съответните права на земеползване съгласно сключените договори. В тези масиви влизат и т.нар. „бели петна“ или земите, за които собствениците не са сключили договори и не са подали декларация за начина на стопанисване, както и не са подали декларация, че не желаят да се включат в тези масиви.

Процентът на тези площи спрямо общата обработваема площ в годините намалява, както следва:

Обработваема площ

(дка)

"Бели петна"

(дка)

% на "белите петна" спрямо общата обработваема площ (дка)

Стопанска година 2018-2019

32 542 980

1 305 020

4,01

Стопанска година 2017-2018

32 505 190

1 410 770

4,34

Стопанска година 2016-2017

32 425 120

2 289 128

7,06

Стопанска година 2015-2016

32 218 530

1 983 440

6,16

Режимът на „белите петна“ - понятие „бели петна“ не съществува, както и няма имоти без собственици. Има обаче имоти, за които не се регистрира никакво действие по управлението им от страна на собственици или ползватели, т.е. това са изоставени имоти. В практиката тези имоти разговорно са добили популярност като „бели петна“.

Чрез споразумението за ползване се постигат следните цели:

1. Възпрепятства се неправомерното ползване на имоти, чиито собственици не се интересуват от тях поради различни причини – в чужбина са, неразбирателство между наследници, разходоемко управление заради малкия размер на площите, нямат възможност и др.

2. Чрез провеждането на т.нар. „уедрено ползване“, без промяна на правото на собственост, се дава възможност на собственици и ползватели, които желаят да се занимават със земеделие, да обработват земите в дадено землище уедрено, чрез образуване на икономически ефективни земеделски площи.

3. Защитават се правата и интересите на малките собственици, като им се гарантира и получаването на рента съгласно пазарните стойности, изчислена по ясно регламентиран ред в закона.

4. Постигат се добри икономически резултати в земеделското производство, като същевременно се отчитат и пазят интересите на дребните собствениците.

Земеделски имоти се предоставят за едногодишно уедрено ползване чрез заповед, като всеки имот е индивидуализиран със собственика си и по никакъв начин не може да се придобива по давност.

С този режим са абсолютно гарантирани правата на собствениците на най-малки размер имоти, както и собствеността, опазването и съхранението на качеството на земеделските земи и получаването на пазарната рента за района.

От прилагането на тази процедура средно годишно 237 хиляди собственика на земеделска земя имат право ежегодно да получат доход от нея, без разходи за стопанисването и управлението й. Собствениците на т.нар. „бели петна“ могат да получат сумите от Общинските служби по земеделие, платени за ползването им. Необходимо е да подадат заявление и да се легитимират като собственик или наследник.

Публикувана в Бизнес

„61% от всички лозови насаждения у нас са вписани в европейския регистър за Защитено географско указание и Защитено наименование за произход“. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на ритуалното зарязване на лозя в село Нисово, област Русе, по случай празника Трифон Зарезан. Тя уточни, че това е много важно, защото дава възможност на съответните производители да се брандират за своя регион и да гарантират за местното качество. По думите й, точно тези производители ще могат да се възползват най-добре от отварящия се прием по мярка „Популяризиране в трети държави“ от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023 (НППЛВС). Той ще стартира от 17 февруари тази година, като условията са по-добри за производителите на вино. Министър Танева обяви още, че за първи път по Програмата, тази година след 4 май, ще бъде отворена и мярката „Застраховане на реколтата“. Според нея, трябва да се работи в посока за превенция на последствията от климатичните изменения. „След проведени разговори с производители, мярката „Инвестиции в предприятия“ също е променена. Освен за инвестиции в активи, за първи път ще се допуснат и строително-монтажни дейности за ремонт, изграждане, надграждане на сгради, в които се произвежда или съхранява вино“, каза още Танева.

Земеделският министър припомни, че българското земеделие е на прага на новия програмен период и новата Обща селскостопанска политика (ОСП). „Тази година очакваме приключване на всички европейски актове, които ще ни дадат регулаторната рамка. По нея България ще изработи своя Национален стратегически план, в който ще намери място лозаро-винарският сектор, както и НЛВП. Това е част от реформата на новата ОСП“, поясни министър Танева.

Тя подчерта, че секторът се развива с възходящ темп, прилагайки Програмата. Лозовите насаждения в страната са малко над 60 хил. ха., като част от тях са изградени по мярката „Преструктуриране и конверсия на лозята“. За миналата година са изградени близо 8500 дка нови лозови масиви.

По отношение на износа, също има възходящ тренд. Всяка година той се нараства, с еднакъв темп на растеж. За 2019 г. страната ни е реализирала износ от 64 млн. литра вино. Пазарите са Западна Европа, Китай, САЩ. Винопроизводителите също се увеличават, като избите с разрешение наброяват 282.

Министър Танева честити празника Трифон Зарезан и пожела на всички производители една добра година с богата реколта.

Публикувана в Новини на часа

Произвеждаме годишно едва 46 кг месо от крава срещу над 200 кг в европейските страни

Доц. Въто Христов

Добре известен е големият срив в животновъдството, станал след промените от 1989 г. Много аграрни специалисти определят този срив като катастрофа. Изводите са въз основа на конкретни числа от статистиката. През изминалите 30 години, броят на различните видове животни и птици, както и на продукцията от тях, са намалели от два до осем пъти. От износители на животни и животински продукти се превърнахме във вносители. При производството на говеждо и телешко месо спадът е най-голям. Да направим анализ на данните.
 

                   Брой крави и произведено месо (*)                                                  

Показатели 1989 г. 2018 г. Намаление в пъти
Крави - хил. броя 659 351 1,8
Месо - кл. тегло, хил. т 130 16 8,0
Месо от крава - кг 197 46 4,3



* В броя на кравите и произведеното месо са включени за 1989 г., 11 хил. биволици и за 2018 г.,10 хил. биволици и месото от тях.
Източници: Статистически годишник на РБ, 1991г.
                       Аграрен доклад на МЗХГ, 2019г.


     Очевидно и доста голямо е намалението през 2018 г. в сравнение с 1989 г.: на кравите – 1,8 пъти; на произведеното месо – 8 пъти; на месото, изчислено на крава – 4,3 пъти. Страните членки на ЕС произвеждат от крава от 200-240 кг., ние само 46 кг. Изводите оставям на читателите.
     Нека се спрем и анализираме по-подробно числата за 2018 г. При наличието на 351 хил. крави (в т.ч. 10 хил. биволици), ако сме нормална държава е логично да произведем около 70 хил. тона месо в кланично тегло, а отчетеното е само 16 хил. тона. Далеч по-малко от възможните 54 хил. тона.


                                           Какво показват изчисленията?


     При 20% годишен ремонт на основните стада (крави и биволици) ще се осигури производството на около 14 хил. тона (70 хил. х 200 кг). При плодовитост от 95 %, годишно се раждат над 333 хил. телета. От тях 70 хил. остават (се отглеждат) за подмяна на бракуваните крави, за ремонт. За производство на месо чрез угояване остават 262 хил. (в т.ч. 96 хил. женски), като ресурс за 52 хил. тона.
     Повече и интересна информация за произведеното месо през 2018 г. ни дават данни от Аграрния доклад за 2019 г. По числата могат да се направят много коментари, изводи и да се поставят важни въпроси.

  • Съотношението на месо. Млади: Възрастни говеда е 43:57%, а би трябвало да бъде приблизително 75:25%.

Производство на говеждо месо през 2018 г. – кланично тегло                                  

Месо от Промишлено производство В стопанствата Всичко
  тона                                            % тона                  % тона                  %
Телета и млади говеда 592                                      8,1 6530               73,4 7122             42,8
Възрастни говеда 6665                                  91,9 2369               26,6 9034             57,2
Всичко 7257                                   100,0 8899             100,0 16156           100,0
  • • От възрастните говеда липсват 5 хил. тона месо или 35,5% от възможното производство, докато при телетата и младите говеда липсата е 46 хил. т или 86,5% от възможното производство.
    • Основния извод е, че от двата вида месо липсват повече от 50 хил. тона месо. Резонният въпрос е - къде е месото? Да потърсим отговора.
  •   При положение, че разполагаме с ресурс от 263 хил. телета с възможност за производство на повече от 53 хил. т месо от млади говеда сме произвели (отчели) само 7 хил. Това количество, разделено на броя на телетата означава, че от едно животно сме получили само по 27 кг. Това число обаче скрива истинската картина, тъй като макар и неголяма част от телетата се угояват до по-голямо тегло и по този начин се завишава средното кланично тегло. За това, че по-голямата част от телетата се колят наскоро след отелването, се потвърждава и от данните за структурата на говеждото стадо. Към 01.11.2018 г. кравите заедно с биволиците са 65% от общия брой на животните. При угояване на телетата той ще бъде под 45%. Общия брой на говедата и биволите към посочената дата е бил 542 хил., а би трябвало да бъде над 750 хил.

Затруднявам се да намеря подходящи думи, за да охарактеризирам отношението към създадения и похабен (неизползван) ресурс за производство на месо. В целия свят се счита за икономически грях подобно действие - за да бъдат задоволени, макар и скромните ни консумативни нужди, сме принудени да внасяме всяка година 15-20 хил. тона говеждо месо. Някои могат да възразят, че направените от мен изчисления не са точни – висока е заложената плодовитост на кравите или, че не е отразена смъртността при телетата, която често е висока при някои стада. Подобни въпроси ще отворят теми за друг разговор, който няма да е излишен и ще добави още аргументи за обяснение на лошите резултати.

Преди няколко години с проф. Трифон Дарджонов (вече покойник) се опитахме да убедим един зам. министър – зооинжинер за необходимостта от угояване на телета, изключени от разплод. По този начин можеше да бъде преустановен вноса и дори да разполагаме с количества за износ. Изненадахме се от отговора. Той дословно беше – ние не угояваме телета, защото те произхождат от крави, специализирани за мляко и са със слаби месодайни качества. Европа подлага на угояване всички телета. Това сме правили и ние. В Аграрния доклад на МЗХГ за 2019 г. стр. 36, ще видим, че от посочените 341 хил. крави, 107 хил. са месодайни. Само от тях би могло да се произведе над 20 хил. тона месо – повече от произведените 16 хил. тона от всичките крави. Тук изниква въпросът - толкова ли са реално месодайните крави и наистина ли са от това специализирано направление?

От първата таблица се вижда още, че производството на месо е достигало 130 хил. т – повече от 14 кг на човек, износът е 15-20 хил. тона, а консумацията е възлизала на 12-13 кг. Сега, при намалено по брой население, произведеното месо на човек е по-малко от 2,5 кг., а с вноса консумацията се движи около 5 кг.

Числата във втората таблица показват и други тревожни факти. Промишленото производство на месо от телета и млади говеда е едва 8,1 % от всичкото добито месо в тези кланици и само 3,7% от общото производство. В стопанствата се добива по-голямото количество. Явно е, че там разцъфтява сивия сектор, но няма кой да види тази дейност.

 През 2018 г. в 8 оторизирани кланици са класифицирани 10 785 говежди трупа на животни над 8 месечна възраст. Основната част на класифицираното месо по скалата на общността EUROP е добито от животните с млечно направление, чийто кланични трупове са с нисък рандеман и слаба конформация Р (слаб) – 71,3% и залоеност 2 (слаб) – 56,2%. Тези показатели дават оценка слаб 2 и на работата ни по качествено месо от говедовъдството.

     От националния бюджет ежегодно се изплащат около 90 млн. лв - за кравите за мляко и за месо, за селекционна дейност и за биволите. Тук е големия парадокс. Плащаме за женските разплодни животни, за да се заплодят и отелят, а в млада възраст ликвидираме новородените. Някои ще ми възразят, като кажат, че на нас ни трябва мляко. Годишното производство на краве мляко след присъединяването ни към ЕС е намаляло с 416 хил. т , това на месото със 7 хил. тона при почти запазен общ брой на кравите. Кравите за мляко са сведени до 234 хил., а тези с месодайно направление са достигнали 107 хиляди. Въпреки това, пропускаме възможността да произведем още 50 хил. тона месо. С какво разполагаме?

  • Налице е основният ресурс – телета и крави
  • Достатъчно фуражи. Всяка година изнасяме огромни количества зърно и белтъчни фуражи. Много от грубите фуражи се похабяват чрез изгаряне или биват заоравани. При необходимост може да се промени структурата на растениевъдството.
  • Добре укрепнали производствени структури, част от които могат да се заемат с тази дейност. Могат да се създадат и нови специализирани предприятия.
  • Имаме значителен опит в угояването на телета. Богат е опитът на европейските страни, който можем да използваме
  • Налице са научни институти, ВУЗ-ове и проектантски организации, които могат да разработят съвременни технологии за угояване на телета и окажат научно – техническа помощ за тяхното внедряване.
  • Не са необходими големи инвестиции. При желание могат да се осигурят от европейските субсидии (по Втори стълб) и от националния бюджет.

                                                        Какво липсва?

  • Управленски капацитет на най-високо равнище в отрасъла, придружен с безхаберие и безотговорност

  • Икономическа изгода, която да стимулира фермерите и личните стопани да угояват телетата. Кратко и ясно казано, това са ниските изкупни цени на угоените животни. От тази дейност печелят прекупвачите и месопреработвателите. Това принуждава голяма част от собствениците да заколят преждевременно животните и да ги реализират в сивия сектор. ДФЗ през тази година ще плати за земеделието близо 3 млрд. лв. (2,899 млрд.) по различните програми, но за угояване на телета не се дава и лев. Няма защо да се чудим, че резултатите са плачевни.

         В отрасъл “Животновъдство” няма по-добра икономическа ниша от угояването на телетата. Ще се увеличи работната ръка заета с тази дейност, с производството и преработката на фуражите, транспорта и натоварването на кланиците. Брутната продукция ще нарасне с повече от 200 млн., а успоредно с нея и брутната добавена стойност. Ще осигурим достатъчно говеждо и телешко месо за вътрешна консумация и за износ.

         Министър Танева, вие повече от 10 години сте начело в управлението на земеделието, храните и горите – в Народното събрание - като председател на ресорната комисия, два пъти сте министър. В състояние ли сте да промените трагичното състояние в производството на говеждо месо или ще продължавате да бъдете първи съучастник в това безхаберие и икономическа безотговорност? Надявам се да вземете мерки.



Публикувана в Животновъдство
  • Зам.-министър Вергиния Кръстева и експерти обсъдиха със стопани от Добруджа проблемите в родното селско стопанство

  • Залата се оказа тясна, за да побере присъстващите над 150 производители от осемте общини

Габриела Събева

Нови правила, нови условия, нови възможности… Факт е, че през следващите години земеделието ще се развива чрез други механизми и в друга среда. Факт е, че българският стопанин трябва да съобрази редица нормативи и да понесе повече тежест – административна, финансова, лична. Как ще се справи и как ще оцелее – това са въпроси, на които земеделецът търси отговори.

Възможностите на държавата да подкрепи различните сектори от родното селско стопанство и прилагането на европейските регламенти у нас бяха представени пред повече от 150 земеделски стопани от Добричка област на информационна среща в Добрич, на която присъстваха зам.-министърът на земеделието Вергиния Кръстева и директори на дирекции от агроведомството. Те разясниха новостите при директните плащания, държавните помощи през 2020 г., предстоящите приеми по ПРСР 2014-2020, новите моменти в законодателството в сектор „Животновъдство” и Общата селскостопанска политика след 2020 г.

Статистиката показва, че Добричка област е първенец в производството на зърнени и маслодайни култури, обобщи зам.министър Кръстева. Регионът е на второ място по усвояване на средства у нас – по линия на европейското субсидиране и от държавни помощи. Общо земеделците от Добричка област са получили 927 млн.лв. за периода 2014 – 2019 г. Тази сума представлява над 6 % от общия ресурс за страната. Земеделският отрасъл в област Добрич формира 14 % от брутната добавена стойност.

Sreshta mzhg Dobrich 3

Добруджа е водеща в производството на зърнени и маслодайни култури в национален мащаб. Обработваемите земи в областта представляват 7,3 % от всички площи в страната, като общият им размер достига близо 3,500 млн.дка. Със 7 % са нараснали площите със зърнени култури в сравнение с 2014 г., когато стартира настоящият програмен период. За този срок седем пъти са нараснали посевите с технически култури. Ръст се отчита и при зеленчукопроизводството, което се удвоява, и при трайните насаждения, които нарастват с 15 %. През 2019 г. в Добричко се обработват над 11% от всички площи със зърнени култури и 8% от тези с маслодайни култури в страната.

Пред присъстващите представители на МЗХГ земеделските стопани от Добруджа поставиха част от проблемите, които ги вълнуват. Те алармираха, че овощарството, зеленчукопроизводството и пчеларството в Добричка област са обречени на гибел. По думите на производител не е възможно от Гърция да пристигат праскови у нас и да се продават на 50 ст., докато родното производство не може да оцелее. По-високите субсидии в съседната държава правят рентабилно производството, докато у нас стимулирането на овощарството започва едва след 4-5 години разходи и при настъпване на плододаване.

Общо 491 са земеделските стопани, които отглеждат плодове на територията на Добричка област, сочат данните на областната земеделска служба. Половината от насажденията с ябълки се отглеждат в трите черноморски общини Шабла, Каварна и Балчик. През предходната стопанска година от този плод са събрани общо 2 475 тона. Според статистиката най-много нови овощни градини са създадени в община Каварна. В цяла Добричка област новозасетите насаждения са със сливи, праскови, кайсии, бадеми, орехи и малини.

Един от фермерите, които са се насочили към овощарство, е Тодор Карагюлиев. През 2005 г. той създава овощна градина от 42 дка с 6 сорта ябълки, разположена в землището на село Българево в община Каварна. След 10 години обаче фермерът се отказва от производството на вкусния плод, тъй като според него няма бъдеще. Стопанинът калкулира много разходи за пръскане, поливане, торене, складове и т.н., което показва себестойността, а пазар няма. Вносът на по-евтини ябълки отвън подбива родното производство.

Подобна е картината и в зеленчукопроизводството, което се оказва нерентабилно за стопаните от община Каварна. През изминалото лято българският домат се превърна в дефицитна стока. Трудностите по отглеждането му са показател за това какво се случва в зеленчукопроизводството.

През 2019 г. най-много площи с домати са заложени от земеделците в община Каварна – 150 дка. В цяла Добричка област декарите са били 275. В крайморската община от десетилетия има традиции в производството на домати и чушки. За съжаление през изминалата година природата се оказа немилостива към фермерите, които отглеждат домати на открито и им поднесе мана, променливи и екстремни температури. Затова според стопаните най-удачната форма остава оранжерийното производство, което гарантира запазване на растенията и по-дълъг период на реколтиране, но изисква по-сериозни инвестиции.

Статистиката на Министерството на земеделието сочи, че 67 % от доматите у нас са внос. Това количество подбива родното производство, което през лятото на 2019 г. излиза с много висока себестойност, изчисляват стопаните от Каварна.

В цяла Добричка област са регистрирани 849 земеделски производители, които отглеждат зеленчуци. Те представляват почти 30 % от фермерите в Добруджа. В същото време само около 2 % или 52 000 дка от обработваемите площи се заемат от зеленчукови градини. Оранжериите са едва 190 дка според данните на областната земеделска служба. В тях се отглеждат предимно домати и пипер. 69% от общата продукция зеленчуци в Добричка област се продава, 18% се използват за промишлена преработка, а 13% от зеленчуковата реколта е за собствена консумация.

Какви са възможностите на държавата да се намеси и да регулира нередностите в сектора, които спъват развитието му – това попитаха стопаните от Добруджа на срещата с представители на МЗХГ.

Запазват се правилата при схемите за подпомагане за плодове и зеленчуци за предстоящата кампания, разясни Преслав Петков от дирекция „Директни плащания”. Новост е въвеждането на официални теренни проверки за съвпадение на декларираната култура и начина на трайно ползване на земята. При положение, че се установи различна култура от предварително декларираната в заявлението за кандидатстване, ще се отчита като наддекларирана площ и ще се налагат санкции. Зам.-министър Вергиния Кръстева допълни, че това се случва заради опитите за злоупотреби, установени през 2019 г. Освен това проверките са констатирали 96 стопани, които са очертали парцелите си на други места, а не там, където са регистрирани правните им основания. Бенефициентите са заявили неправомерно 160 000 дка, като общо заявената площ за подпомагане по СЕПП е почти 250 000 дка. Тези площи също ще се третират като наддекларирани, т.е. санкционирани. Зам.-министър Кръстева призова земеделските производители след подаване на заявленията за подпомагане да следят системата за предупреждения за грешки. Така ще си спестят редица проблеми по-късно.

За да се спасят от капризите на природата и бедствията, с които може да съсипе реколтата, стопаните могат да се включат на доброволен принцип във взаимоспомагателен компенсационен фонд. Той се очаква да заработи през 2021 г., съобщи още Вергиния Кръстева. Ощетените земеделски производители ще бъдат подпомагани чрез средства от ПРСР по мярка „Управление на риска”. Изпълнителната агенция по борба с градушките вече е поставила седми радар край гр.Шумен. Той ще заработи през пролетта на тази година и ще даде възможност за включване на самолетен способ и защита на цялата територия на страната. Включването във фонда ще става чрез вноски, размерът на които в момента се обсъжда. Очертава се диференцирано заплащане на зърнени култури и за плодове и зеленчуци, посочи още зам.-министър Кръстева.

По време на срещата в Добрич фермерите се запознаха още с новите схеми за подпомагане в сектор „Животновъдство”, с държавните помощи, с предстоящите за отваряне мерки по ПРСР. Акцент беше поставен и върху изготвянето на националния стратегически план и дебатите за новата ОСП.

Публикувана в Бизнес
Внедряването на дронове в земеделието не е панацея срещу проблемите и сами по себе си те няма да повишат добивите, няма да въведат ред в работата и няма да помогнат с планирането. Само при наличието на желание, време, техническа и финансова възможност е възможно стъпка по стъпка да се внедрят новите технологии като се интегрират с уникалната система на работа на всяко конкретно стопанство.

Някои от рационалните варианти за използването на дрони в земеделието са следните:

Получаване на данни за планиране и контрол на разходите

1. Създаване на картографска основа (граници и площи на полята, препятствия, разполагане на културите и т.н.);
2. Създаване на релефа на полята;
3. Получаване на съпътстващи данни (определянето на площи за жътва, определяне на участъци с полегнали култури, идентифициране на пропуски в сеитбата, сгъстени посеви и т.н.)
4. Картиране на областите със слабо развитие на растенията в периода на максималната листна маса.

Получаване на данни за контрол на работата и оперативна намеса в технологичните процеси в периода на вегетация на културите

1. Контрол върху изравнеността на площите;
2. Планиране и контрол на оптималните посоки на почвообработката;
3. Контрол върху гъстотата на поникналите растения
4. Картиране на разпределението на плевелите (анализ по междуредията);
5. Картиране на разпределението на азота в листната маса;
6. Картиране на пропуските непосредствено сред провеждане на мероприятия по растителна защита;
7. Контрол на площите за поразеност от заболявания (видове и степен), в това число и на поразеност от ръжди.

Получаване на данни за диференцирано внасяне на азот.

Получаване на данни за дългосрочно планиране на работата.

Важно е да се разбира, че внедряването на безпилотните технологии е системен и поетапен процес.

1. Получаване на картографска основа и инвентаризиране на площите е първостепенна задача. Целта е планиране и предвиждане на ресурсите. Данните се използват 2-3 години.

2. Получаването на релефа на полята е втората по важност задача. Целта са влагоопазващи, мелиоративни, противоерозионни мероприятия. Данните могат да се използват средно 5 години.

3. Получаването на съпътстващите данни цели контрол на ресурсите, планиране на резултатите, изглаждане на технологичните процеси и управлението на работата. Тези данни могат да бъдат използвани само през текущия сезон.

4. Картиране и анализ на областите на слабо развиващи се растения. Целта е вземане на решения и провеждане на мероприятия за увеличаване на продуктивността на културите в следващия сезон.

Ася Василева
Повече - във вестник "Гласът на земеделеца"
Публикувана в Агротехника
Сряда, 12 Февруари 2020 12:33

Тракторът на бъдещето

Водещите световни производители имат различни визии за тази поливалентна машина, но общият им знаменател е, че във всеки един модел са вложили много въображение и авангардна експертиза

Инж. Алекс Петров

Тракторите отдавна са оборудвани с нови технологии – автоматизирани и роботизирани, те са претъпкани със сензори за данни и анализ, но конструкторите на водещите световни производители продължават да усъвършенстват моделите на тази поливалентна машина, създават авангардни прототипи и развихрят въображението си по различни начини и посоки. Трактори със или без кабина, изцяло или частично автономни,  роботи или рояци от малки машини с най-малка мощност, дизелов, метанов, хибриден или електрически двигател – пазарът тепърва ще се насища за всеки вкус и джоб.

Как изглежда тракторът на бъдещето – специализираният френски сайт Terre-net Média представя футуристичната визия на конструкторите от различни световни брандове. Някои от моделите вече се внедряват или са в експериментален стадий, а други граничат с научната фантастика, която може да стане реалност един ден…

  1. Автономният трактор на Case IH

1. Case IH Автономният трактор Magnum се сбогува с кабината си

Автономното управление е ключов елемент за конструкторите на Case IH , защото отсъствието на оператор дава отговор на недостига на работна ръка в аграрния сектор. В този случай машината е под изключителния контрол на електрониката и на вградените сензори. Роботът изпълнява задачи, които му е поверил операторът, директно от компютъра или от таблета си.

Case IH пренаписа стандартите на автоматизацията в селското стопанство. Още при представянето на своята концепция за автономен трактор през 2016 година, брандът показа възможностите на автоматизацията при работа в селското стопанство. Оттогава досега конструкторите на компанията разработват технологиите по автоматизация в реални условия. Според Роберт Земенчик, глобален продуктов мениджър на Case IH AFS „Концепцията послужи за основа за започване на дискусии между земеделци и производители за определяне на нуждите на земеделието в бъдеще. Конструкторът се стреми да покаже как роботизацията ще ускори развитието на системите за прецизно земеделие, които се използват и в момента от земеделските производители“.

През 2018 г. Case IH започва сътрудничество с американското стопанство Bolthouse Farms като част от пилотната си програма за управление на изцяло автономен трактор. Целта е да се провери дали новата технология отговаря на нуждите на фермерите, за което няма по-добър начин от този земеделецът да тестира техниката в реални условия. Така прототипите се интегрират в материалния парк на фермата и участват във всекидневните дейности.

 Bolthouse Farms се занимава целогодишно със земеделие в широк район в четири американски щата и в Канада и е един от най-големите производители на моркови в Северна Америка. Като начало пилотният проект на Case IH се фокусира върху първичната обработка и дълбоката оран на почвата – и двете изключително важни за Bolthouse Farms. За целта в стопанството навлиза флотилия от автономни трактори Steiger Quadtrac. Машините теглят дискова брана или стърнищен култиватор, за да се оцени автономното им управление при различна обработка на почвата, различни типове почви и метеорологични условия.

Една допълнителна трудност създава липсата на регламентация. Защото до момента не е позволено роботизирани коли да се предвижват сами по обществените пътища. Този сюжет тепърва ще се дискутира, преди автономният трактор да се отправи на работа в земеделските стопанства.

Case IH периодично ще предоставя актуална информация по време на пилотната програма, която ще откриете на сайта на Тайтън Машинъри България, официален представител на този бранд у нас.

2.Massey Ferguson се готви да лансира своя MF Next на Луната?

2. Маssey Ferguson

Massey Ferguson представи на Agritechnica 2019 своя зашеметяващ нов концептуален трактор MF Next. С футуристичен дизайн и разрешен в черно, сиво и златно – същите цветове при лунното кацане преди 50 години, Тиери Лоте, управляващ директор на компанията за Европа и Близкия изток, подчерта паралела, като обяви, че това е „малка стъпка за Massey Ferguson, но гигантски скок за нашата индустрия“. Той допълни, че „тази концепция въплъщава ДНК-то на компанията, а именно – да направи технологията на трактора достъпна и лесна за използване за повечето фермери по света“.

Ключовите елементи на MF NextConcept са следните:

  • Футуристичен, но практичен дизайн, извеждащ операциите до следващото ниво на удобство за потребителя
  • Пълна и частична автономия за пътни и полеви операции
  • Бордова интегрирана технология, осигуряваща лесни за използване функции за прецизно земеделие
  • Вградени сензори и камери за управление на входовете в реално време
  • Следващо ниво на комфорт и контрол в напълно нова кабина без волан, с четири стойки и работа с три екрана
  • Пространствено наблюдение на 360° с heads-up дисплей
  • Телеметрия с безпроблемен трансфер на данни за системи за управление на фермата и с възможности за отдалечена диагностика, позволяваща превантивна поддръжка
  • Автоматично управление на налягането в гумите
  • Параметрично LED осветление

Технологията включва например сканиране на културите от борда, за да предостави в реално време данни, необходими за инструментите за корекция на дозата на въвежданите продукти. На капака и покрива на кабината на трактора са монтирани свързани сензори и камери. Целта е да се сканират почвата и културите в реално време за измерване на техни параметри на място (степен на влажност, ниво на органична материя и др.). Определяйки областите, където например има недостиг на азот, системата автоматично взема агрономически решения и внася необходимата доза.

Операторите на трактора MF Next няма да използват волан, а вместо това ще използват два джойстика. Левият лост управлява кормилото, а десният управлява трансмисията – променя скоростта и посоката.  На полето фермерът може да избере напълно автономно управление. За тази цел се използват три дисплея за настройка и управление на функциите на трактора и инструментите. Телеметрията предава работните данни директно на операционния компютър на стопанството. Премахват се и огледалата за обратно гледане. Те са заменени от две широкоъгълни HD камери за нощно виждане. Изображенията се излъчват на екрани в кабината.

Въпреки способността MF Next Concept да работи напълно автономно, операторът упражнява пълен контрол над трактора, удобно разположен в напълно нова, широка 4-стълбова кабина, която предлага максимално пространство, комфорт и превъзходна 360° видимост с помощта на Head up дисплей (устройство, което прожектира информация върху предното стъкло).

3.Fendt Xaver: рояк от роботи

3 Fendt Xaver

Според представите на германския Fendt автономните малогабаритни роботи са по-добрата алтернатива за земеделието на бъдещето. Първоначално проектът е кръстен Mars (Mobile Agricultural Robot Swarms), но когато през 2017 г.баварската компания го взема под крилото си, за да подготви неговото серийно производство, тя го преименува на Xaver, на името на един от основателите на Fendt.

Принципът на проекта Xaver е следният: роботите, които компанията планира да разработи и произведе, са многобройни, многофункционални, електрически задвижвани и управлявани от облачни технологии. В този рояк те си взаимодействат автономно, ефективно и с висока точност. Дори един от тях да се повреди, другите роботи от рояка поемат щафетата и работата ще бъде свършена.

Как работи системата? Достатъчно е да разполагате с логистичен модул в единия край на парцела. Той се използва за транспортиране на роботите и притежава бункер за съхранение на семена и продукти. В същото време модулът има допълнителни функции – на зарядна станция за роботите и поддръжка на RTK антените. Всеки от роботите има свой собствен сеитбен блок и е оборудван с електрическо задвижване. Той комуникира с другите роботчета и с логистичната станция чрез облака. Планирането и мониторингът на работата се извършва от таблета на фермера.

Системата Xaver на Fendt е разработена за засаждане на царевица. Тя използва роботите, работещи в рояци, управлявани чрез облака, за да планира, наблюдава и документира точното засаждане на културата.Сателитното управление чрез данни от облака позволяват денонощна навигация, с постоянен достъп до всички данни. Точното положение и времето на сеитба на всяка култура се записва. В резултат на прецизната документация за всяко растение, засяването и последващите операции като фитозащи или торене могат да бъдат прилагани селективно, тоест много икономично.

Благодарение на батерията, електродвигателя (приблизително 400 W), ниското тегло (приблизително 50 кг) и автономната работа, засаждането може да продължи денонощно, 7 дни в седмицата, дори и при условия, невъзможни за конвенционалните машини. Роботите имат опростен дизайн, не използват сложни сензори и затова са много здрави. Това увеличава производителността и гъвкавостта на системата. 

4.John Deere извади своя Joker!

4 1 . Autonomouselectrictractor 1

На Agritechnica2019 John Deere демонстрира водеща позиция в прецизното земеделие чрез новата зона Future Technology. Ще ви запознаем с три от новаторските разработки на американския гигант в сферата на електрифицирането, автономността и изкуствения интелект.

 John Deere нарече своя нов авангарден проект Joker. Тракторът с футуристичен дизайн няма кабина и се придвижва с гъсенични вериги. Той се задвижва от 100%-ов електрически двигател с мощност 500 кВт, който се захранва от батерия. Тракторът може да бъде оборудван и с колела. Joker се намира в равновесие благодарение на ниската център на тежестта и се комбинира с различeн прикачен инвентар, включително с дискова брана или сеялка. Възможно е гъвкаво баластиране от 5 до 15 тона, в зависимост от приложението, за да се намали уплътняването на почвата. Благодарение на електрическото задвижване вредните емисии са нулеви, а нивата на шум са изключително ниски. Други предимства са ниските разходи за износване и поддръжка.

 Цистерната на Joskin се задвижва с електричeство от трактора на John Deere

4 2 joskin slurry tank transport dsc

Златен медал за иновации на Агритехника 2019 спечели технологията eAutoPowr – първата електро-механична безстепенно променяща се трансмисия. Тя бе разработена в партньорство на John Deere с белгийската компания за транспортни селскостопански машини Joskin. В сравнение с конвенционалните CVT, задвижването е по-ефективно и без износване. Интегрираният електрически генератор доставя до 100 kW мощност за външни приложения и за захранване с енергия на прикачения инвентар. John Deere и Joskin създадоха изключително продуктивна система за подпомагане на сцеплението при полагане на течен тор. Модифицираната цистерна на Joskin, с две задвижващи оси, се отличава със значително по-добро сцепление и по-малко приплъзване. Това може да намали разходите за полагане на течен тор с до 25 на сто.

Кабината на бъдещето се нарича Command Cab

4 3 CommandCab1080 copy

Визията на бъдещата кабина на водача разкрива нови възможности на изкуствения интелект. Със своето управление с джойстик, сензорен дисплей и работа в мрежа на всички компоненти на машината, John Deere представя напълно нова концепция за работа. Чрез интегриране на данните в реално време, индивидуални предварителни настройки и процедури за управление на работата, кабината се превръща в команден център за селскостопански операции.

5.Steyr залага на хибридна технология с Konzept

6. Steyr Konzept

На последната Agritechnica австрийският конструктор на групата CNH демонстрира визията си за трактора на бъдещето, наречен Steyr Konzep, съчетаващ иновативни технологии по уникален начин. В основата на проекта е модулно хибридно електрическо задвижване, включващо основен двигател, генератор и няколко електрически двигателя, които могат да се управляват поотделно и които след това да доставят енергия там, където е необходимо.

Този концептуален трактор използва високоефективен четирицилиндров дизелов двигател с 250 к.с. Архитектурата на машината позволява интелигентни решения като автономно управление на всяко колело. Действието се осъществява чрез електрически двигатели, така че мощността винаги да е налична там, където е най-необходима за ситуацията в момента.

Увеличаването на въртящия момент се осъществява чрез енергия от централна батерия, осигуряваща допълнителна мощност. Резултатът от тази система е високоефективно електрическо непрекъснато променливо задвижване. Това гарантира по-малко движещи се части, оптимален енергиен поток и по-малко загуби на мощност и енергия.

Възможността за рекуперация и съхраняване на енергия, например, при спускане по склонове, е още едно предимство на електрическите двигатели. Зареждане се осъществява и в местни условия.

По отношение на управлението, кабината се доближава до болида на Формула 1: точност и изчистен дизайн.

Публикувана в Агротехника

Ако не получат адекватно плащане за своя допълнителен труд при покриване на новите зелени изисквания, мнозина земеделци ще се откажат от субсидиите, смята управителят на Агротайм

Иван Иванов е трето поколение земеделец. Днес компанията Агротайм обработва 80 хил. дка земя. Изнася зърно в Европа, в Близкия Изток и в Северна Африка. Фирмата е един от най-големите производители и износители на семена. Тя развива и образцово овощарство с марката Бориса - 700 дка са само площите с черешови градини. Фирмата произвежда и плодови ликьори.  Агротайм изгражда първия модерен индустриален комплекс в Югоизточна Европа за свободни прасета – с годишен капацитет от 80 хиляди животни. „Агротайм техник“ е център за земеделска техника и сервизно обслужване. Компанията има изградена международна техническа и научна мрежа – за иновации в земеделието, които прилага във всички свои производствени дейности.

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Иванов, притеснява ли ви бъдещата Обща селскостопанска политика и така широко прокламираната Зелена сделка? Как ще повлияе тя на производители от вашия мащаб?

- Нека да видим какъв ще бъде финалният вариант на тази зелена рамка. Индикациите са, че тя ще влияе не само върху агробизнеса, но и върху всички видове стопански и производствени дейности. Много важно е как пазарите ще възприемат продукцията, обвързана с т. нар. зелени практики. Ще обясня с пример. Нашата компания в момента има договор с голяма фабрика за макарони в Италия, за която произвеждаме устойчива пшеница. Имаме вменени задължения по силата на договора да поддържаме екологични и природосъобразни площи – свободни от пестициди, отворени за пчели и насекоми. За тази продукция обаче италианската компания плаща премия в цената и за нас е оправдано да я отглеждаме по този начин. Този пример е изолиран случай, малък проект. В по-голям мащаб не се знае как ще реагират пазарите, какво развитие би имало подобно производство, дали крайният потребител ще може да поеме цената? А тази цена е висока и някой по веригата трябва да я плати – цената на зелените практики. Дали ще е под формата на субсидии, дали ще е в крайната цена – това е ключовият момент. Предстои да видим.

- Икономически анализатори казват, че е възможно много от земеделците да се откажат от субсидиите и да разчитат изцяло на пазара. Как ще го коментирате?

- Абсолютно е възможно. Ако не намерят адекватно признание под формата на плащания за своя допълнителен труд, който ще положат, за да изпълнят зелените изисквания, естествено, че ще се откажат.

- Фондация „Еврика“ ви връчи наградата „Млад фермер“ – лесно ли е човек да бъде фермер в България днес?

- Никак не е лесно и никога не е било. За големите производители е по-трудно. Аз твърдя, че ние сме дискриминирани спрямо малките и то от най-високо ниво в Европа. Всички говорят за приоритет върху малките, стимулите са насочени към тях. А големите, които също са били малки и които са искали да пораснат, като че ли сега са наказани за това, че са станали големи. Не знам дали това е справедливо, според мен не е. Затруднения винаги има, свикнали сме с тях.

- Не е ли нормално да има място за всички – и за малките, и за големите в агробизнеса?

- Така е, но това трябва да се случва единствено на конкурентен принцип. Европа обаче не е шампион по дясна политика и по конкурентни нагласи. Европейските политики в земеделието, за съжаление, произвеждат непазарни механизми.

- Изкривяват ли субсидиите пазарната картина?

- Категорично я изкривяват. Европа много се гордее със своя общ и отворен пазар. И в същото време, на този пазар се борят производители от отделните държави - членки, които имат различни ставки на субсидиране в земеделието. Това е абсолютно непазарно. И всички, които са въвлечени в общия пазар, понасят последствията от тази несправедливост.

- Каква е формулата едно стопанство да бъде устойчиво?

- На първо място да бъде иновативно. Трябва да има отношение към природата, към хората, за които произвежда своята продукция. Тя да бъде издържана в качествено отношение, да бъде здравословна. Да има една здрава финансова основа за инвестиции – за всички иновативни практики, които са необходими в едно съвременно стопанство – дигитализация, цифровизация. Върви се към нов ред в земеделието и едно устойчиво стопанство трябва да се съобразява с него.

- В каква степен българският фермер може да си позволи да инвестира в иновации?

- Зависи от мащаба, с който работи. По-малките по-трудно могат да си позволят това, за съжаление. Не е толкова лесно обаче и за големите. Защо? Защото българските фермери имаме много по-ниски ставки на субсидиране на единица площ в сравнение със земеделците от Западна Европа. И това ни ощетява във възможността да инвестираме в модерни технологии. Без иновациите обаче няма как да бъдем конкурентноспособни. Досега не съм чул някой министър да е подхващал сериозно тази тема в Брюксел.

- Няма как да не ви попитам и за Африканската чума по свинете – вие управлявате един от най-големите свинекомплекси в страната. Закъсняха ли мерките от страна на държавата срещу заболяването?

- Свинефермата, която е край Исперих, е един от основните бизнеси на нашата компания. Остана една от малкото големи свинеферми в страната, незасегнати от АЧС. Целият екип положихме огромни усилия, за да постигнем възможно най-високото ниво на биосигурност. Сигурен съм, че сме въвели мерки, каквито дори и в Европа няма. И те дават резултат. Шест месеца след голямата криза през лятото, все още работим. Мерките, които държавата предприе, определено закъсняха. Още през 2018 година всички бяхме наясно, че рано или късно Африканската чума по свинете ще влезе от Румъния и у нас. Още тогава можеха да бъдат предприети по-сериозни мерки по подготовката на стопанствата за идващото заболяване. Липсваха информационни кампании, липсваха дори проверки по границите и дезинфекция на преминаващите превозни средства. Затова и резултатите днес са такива. 

Публикувана в Бизнес
През 2018 г. възвръщаемостта от всяко евро за продадена земеделска продукция към германските фермери е била 21 на сто. В началото на 70-е години на миналия век, този показател е бил 48 %, тоест 48 цента, което е над 2 пъти повече.
 
Общата потребителска консумация през 2018 г. в Германия е възлязла на 1, 659 млрд. евро, от които 231, 9 млрд евро или 14 % са били за хранителни продукти. 71.5 млрд. евро са били похарчени в страната за храна в ресторанти.

Делът на разходите за храна в общото потребление не се е променил съществено през последните години, но в дългосрочно отношение е нараснал значително. Причината е значителното увеличаване на доходите и незначителното увеличение на цените на хранителните продукти. Доказателство за повишения жизнен стандарт на германските граждани са увеличените разходи за жилища, транспорт, отдих и здравни грижи.
За България такова изследване едва ли съществува.
Публикувана в Агроновини

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта