На дневен ред е поредният опит за блокиране достъпа на нови играчи до пазара на земеделска земя в страната. Само седмица, след като нелепото решение за удължаване на мораториума върху покупката на земя от граждани на ЕС падна в Конституционния съд, депутати от БСП внесоха поправки в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. С тях най-общо казано се въвежда изискване за уседналост като условие за закупуването на земеделски земи или гори (виж тук). Както физическите, така и юридическите лица, съответно техните съдружници/акционери, трябва да са пребивавали непрекъснато в страната или да са били установени в нея поне три години преди сключването на сделката.

Забележително е, че вносителите на промените не са счели за нужно да мотивират предложението си. Въпреки че наличието на подобни практики на ограничения в други държави не би трябвало да бъде ползвано като аргумент за въвеждането на законови промени, все пак е интересно да хвърлим поглед върху нормите по въпроса в другите страни-членки на ЕС. Неизчерпателна справка (върху 19 страни членки на ЕС) показва, че толкова строги ограничения (тригодишна уседналост) върху покупката на земя има само в Унгария и Словакия. В повечето от останалите държави, в които има някакви ограничения, те не важат за граждани на ЕС (какъвто изглежда няма да е случаят у нас). Сравнително изчерпателно скорошно изследване по темата може да бъде намерено тук.

Интересен пример е Холандия, където няма абсолютно никакви ограничения върху покупко-продажбата на земеделски земи, няма данъци и такси (освен нотариални) за регистрация, а таксата по прехвърлянето може да бъде върната на купувача, ако се занимава със земеделие в определен период от време. В резултат на това страната се радва на един от най-активните пазари на земеделска земя в Европа. От това селското стопанство на Холандия не изглежда да страда особено – по стойност на произведената аграрна продукция страната се нарежда на шесто място в ЕС с дял от 6,7% от общата продукция на ЕС-28.

Но да се върнем на България. Въпреки че за момента не се наблюдава огромен интерес от страна на чужди инвеститори към селското ни стопанство, с поправката значително ще се намалят теоретичните шансове за привличане на такива. Другият сериозен проблем е, че на практика се ограничават правата на настоящите собственици на земеделски земи да се споразумяват и продават свободно собствеността си, съответно да договарят по-висока цена. Ако предложената поправка е от полза за някого, то това са единствено свръх-едрите стопанства, които са натрупали достатъчно финансова мощ, за да доукрупнят евтино парцелите си. За собствениците на земя тя означава единствено увеличаване на зависимостта им от местните феодали.



Автор Николай Вълканов

 

Публикувана в Коментари
Понеделник, 03 Февруари 2014 12:31

Нивите поскъпнаха c 4,6% за година

Средната пазарна цена на нивите през миналата година е била 429 лв. за декар, което е с 4,6% повече, отколкото през 2012 г. Сключени са 117 727 сделки за 1 165 287 дка, сочи анализ на Системата за агропазарна информация (САПИ). С 20%, или с една пета по-малко са продажбите спрямо година по-рано. Цената на житото това лято падна драстично и арендаторите не разполагаха с много излишни пари, за да ги инвестират в парцели.


Най-много сделки са сключени в Северозападния район, там са извършени 31 267 продажби на общо 331 486 дка земя. Средната цена е била 380 лв. за декар. Във Врачанска област пазарът е бил изключително активен, изтъргувани са 107 129 дка земя срещу средно 485 лв. за декар. И през 2014 г. ще има добра търговия в този район, прогнозират експертите. Все още има достатъчно свободни територии, защото в последните години там продажбите вървяха вяло.


Северният централен район също отчита активен пазар, сключени са 21 176 сделки за 246 987 дка. В сравнение с 2012 г. е отчетен спад в покупко-продажбата с 31 на сто. Средната цена за региона е 560 лв. за дка, което е с 11% повече в сравнение с 2012 г. Традиционно активни са продажбите в Североизточния регион. Там са сключени 20 697 сделки за 208 904 дка, а средната цена е била 555 лв. на дка, което е с 14 на сто повече спрямо година по-рано. В Добричка област средната цена е 775 лв. за дка и тя е с близо 3,6 пъти по-висока от най-ниската, постигната в Габровска област.


В Южния централен район са продадени 144 673 дка, средно по 372 лв., което е повишение с близо 9% за година. В Югоизточния район са изтъргувани 210 368 дка, или с 36 на сто по-малко спрямо 2012 г. Средната цена е 404 лв. за дка.


Няма особена промяна на пазара в Югозападния район, сключени са 2853 сделки за 22 869 дка. Районът е на последно място в търговията с ниви. Средната цена също е най-ниската - 301 лв. за дка и това представлява спад със 17% спрямо 2012 г. 

Публикувана в Новини на часа

Данните на аграрния доклад за 2012 г. показват, че използваната земеделска площ в страната е надхвърлила 51, 2 млн. декара, което е с близо един милион декара повече от 2009 г.
 
Увеличението се дължи на нарастването на обработваемите площи и в намаляването на пустеещите земи. За 4 години постоянно затревените ливади и пасища са намалели от 17 милиона на 16 милиона декара, а необработваемите земи са се свили от 4,5 млн. дка на 3,5 млн. дка.
 
Най-голямо увеличение се отчита в размера на площите, засети със зърнени и технически култури. Докато при пшеницата има намаление на терените, обработвани през 2012 г. спрямо 2009 г., с около 600 хил. дка, то при царевицата и слънчогледа се отчита сериозен интерес.
 
За четири години площите с царевица са нараснали от 3 млн. на 5 млн. дка, а при слънчогледа – от 6,8 млн. дка на 8,5 млн. дка.
 
При зеленчуците се наблюдава постоянно намаление.

Публикувана в Новини на часа

 Пазарът на земеделска земя е традиционен за региона на Добруджа и за разлика от бума, който се наблюдаваше през 2012 и началото на миналата година, сега ситуацията е съвсем различна. Това каза Асен Гатев, ръководител на офис в добруджанския град на водеща национална компания за недвижими имоти,. Предлагането в този период на пазара на земеделска земя е доста по-ниско, а реалните сделки се сключват на цени от порядъка на 1250 – 1350 лв. и в редки случаи до 1500 лв., докато в предишни години е имало сделки на цени 1800 лв., в редки случаи над 2000 лв. за дка. Това е обусловено от връзката на цените и възвръщаемостта на инвестицията, коментира Асен Гатев. При средни ренти, които се изплащат в района между 50 и 70 лв. за дка, инвестициите се изплащат за 20-годишен период, дори и по-дълъг. Досега наложените норми в този сектор са били 12-13 години, максимум 15 години за изплащане на инвестициите, каза Асен Гатев. Той посочи, че на пазара в момента са активни средните собственици. Големите собственици отдавна не са играчи на тоя пазар, те имат крупна собственост и стабилни договори, затова на тях не им се налага да купуват или продават земеделска земя. Традиционно добруджанските общини с висока стойност на земеделска земя са Тервел, Балчик и отчасти Каварна. 

Публикувана в Новини на часа

Третото тримесечие на 2013 година бе най-слабото за земеделската земя от гледна точка на сключените арендни договори от 2 години насам. Три месеца по-късно, данните сочат за общо 15 756 сключени контракта, което е с около 22% по-малко спрямо година по-рано. Въпреки спадът от последните две тримесечия за 2013 г. сделките са 55 806, което е с 0.7% повече спрямо 2012 година. Анализаторите в сектора обаче очакват атрактивността на земеделската земя да се запази и през настоящата година. Припомняме, че в края на декември стана ясно, че в България е на път да се сключи нова голяма сделка със земеделска земя. Според документи, подадени в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) двете дружества "Солатер" ЕООД и "Орбиас" ЕООД, притежавани от собствениците на "Винпром Пещера" Антон Щерев и Атанас Петров, възнамеряват да придобият контрол върху "Уинслоу ленд инвест". Придобиваното дружество нашумя в последните месеци, след като успя да придобие първо "Омега агро инвест", а наскоро и публичното "Агро финанс" АДСИЦ, където се очаква и търговото предложение и може би евентуално делистване на компанията от Българска фондова борса. Това ще е поредната голяма сделка на пазара на земеделска земя у нас, след като през август Ромфарм Компани придоби 100% от капитала на Серес АД, притежаващ 186 хил. дка земи. Росфарм Компани бе и купувач на ЕЛАРГ Фонд за земеделска земя, като сделката за 180 хил. дка земи бе осъществена на цена от 90 млн. лв., или 500 лв./дка.

Публикувана в Новини на часа

С промени в Закона за собствеността върху земеделската земя купувачите ще бъдат задължени (по принципа на уседналостта) до 5 години след сключването на сделката да я обработват и да не могат да я продават. Това съобщи вчера пред БНР председателят на парламентарната комисия по земеделие Светла Бъчварова. При сключването на сделките ще се представят и доказателства за произхода на средствата, пише в днешния си брой вестник Дума.
Така с промените в Закона за собствеността върху земеделската земя управляващите ще затегнат и режима на ползването й така, че след отварянето на пазара за чужди граждани да не се допусне навлизането на спекуланти. С тези регулации мораториумът върху покупката на земеделски земи от чужди граждани, който падна от първи януари, на практика ще бъде продължен защото въвежда защитни механизми срещу спекулативните покупки с цел препродажба.
Почти всички европейски държави имат регулации при сделките със земя, които задължават новите собственици да обработват купените имоти, така че да има икономическа ефективност от тези продажби. Само шест държави в ЕС са отворили свободно пазара на земя за чужденци, без да имат допълнителни изисквания, каза Светла Бъчварова.

Публикувана в Новини на часа

Недобросъвестни арендатори, които обработват пустеещи земи (така наречените „бели петна”), без да плащат рента на собствениците, през 2015 г. няма да получават субсидии, ако не представят документ за ползване на терените.
 
Това предвиждат измененията в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които се очаква да бъдат приети до края на януари, съобщи за Farmer.bg Света Бъчварова, председател на парламентарната комисия по земеделие и гори.
 
Проблемът с „белите петна” съществува от години. Това са земеделски имоти, чиито собственици след реституцията на земята не са потърсили правата си, но имат право на рента, която постъпва по специална сметка на съответните общини.
 
Тази категория имоти обединява както земеделските земи, които не са били заявени за възстановяване от собствениците им по административен ред в установените срокове пред общинските служби по земеделие (бившите поземлени комисии), така и имоти, за които са постановени решения за признаване на правото на възстановяване на собствеността по административен или по съдебен ред, но процедурата по възстановяването им не е приключила, защото границите на имотите на са установени от собствениците. 
 
Първоначално земите от остатъчния поземлен фонд бяха предоставени за стопанисване и управление на общините, а след изтичането на 10-годишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне, съответно от одобряването на картата на възстановената собственост, се предвиждаше да се придобият в собственост от общините. 
 
С изменението на ЗСПЗЗ през 2007 г. (ДВ, бр. 13 от 09.02.2007 г.) земите по чл. 19 бяха прогласени за общинска собственост по силата на закона, но върху тях бе наложен временен 5-годишен ограничителен режим за разпореждане и управление, който изтичаше на 13.02.2012 г.1 С отмяната на алинеи 4, 5, 7-12 в чл. 19 (§ 5 от ЗИД на ЗСПЗЗ), ограниченията при разпореждането и управлението на земите по чл. 19 формално отпадат с влизането на изменението в сила. 
 
Но задължението на общинските съвети да предоставят земи от общинския поземлен фонд за: а) установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; б) изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; в) обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена, което е възпроизведено в § 27, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ и не е ограничено със срок, изисква заделяне на необходимия поземлен ресурс, за да се гарантира предоставянето на земите от общинския поземлен фонд на собственици с признати права на възстановяване на собствеността.
 
Въпреки законово разписаното задължение да представят в земеделските служби споразумения за ползването на земята, голяма част от арендаторите формално представят тези договори, без да превеждат изискуемата рента.
 
Според съществуващото законодателство арендаторите могат да обработват тази земя, като за целта плащат минимален наем от 15-20 лева за дка. 
 
По данни на земеделското министерство площта на „белите петна” достига 8 млн. дка за цялата страна. 
 
При средна рента от 20 лв., това означава, че годишно по сметките на собствениците би трябвало да постъпват 160 млн. лв. Вместо това за миналата година администрацията е отчела едва 1,5 млн. лв.
 
„За да преустановим тази порочна практика, с новите промени ще задължим ползвателите на имотите да представят правен документ за ползването на земите”, поясни Светла Бъчварова.
 
Те трябва да имат заверен договор със собствениците или заповед от министъра на земеделието, доказваща, че арендаторите са сключили споразумения с притежателите на земята. 
 
Това ще принуди арендаторите да търсят наследниците на реалните собственици, така че ползването на пустеещите земи да бъде законно и да бъдат защитени интересите на собствениците, допълни Светла Бъчварова.
 
Законовите промени трябва да влязат в сила още преди първи март тази година, когато започва заявяването за субсидии за 2014 г. Самите споразумения със собствениците пък трябва да се сключат до края на септември.
 
С промените за закона за собствеността управляващите ще затегнат и режима на ползването на земеделска земя, така че след отварянето на пазара за чужди граждани, да не се допусне навлизането на спекуланти.
 
Почти всички европейски държави имат регулации при сделките със земя, които задължават новите собственици да обработват купените имоти, така че да има икономическа ефективност от тези продажби.
 
„Само шест европейски държави в ЕС са отворили свободно пазара на земя за чужденци, без да имат допълнителни изисквания”, посочи пред БНР Светла Бъчварова.
 
Затова и законовите промени ще задължат купувачите (по принципа на уседналостта) до 5-години след сключването на сделката да я обработват и да не могат да я продават. При сключването на сделките ще се представят и доказателства за произхода на средствата.
 
С тези регулации мораториумът върху покупката на земеделски земи от чужди граждани, който падна от първи януари 2014 г., на практика ще бъде продължен, защото въвежда защитни механизми срещу спекулативните покупки с цел препродажба.
 

Публикувана в Новини на часа
Четвъртък, 02 Януари 2014 10:31

Пазар на земята

 

 Отпадна ограничението за продажба на земя на чужденци. Независимо, че депутатите гласуваха удължаване на мораториума, България няма как да се противопостави на споразумението с Европейския съюз (ЕС). 

До дни се очаква и Конституционният съд да излезе с решение по казуса и също да потвърди възможността за покупка на земя от физически лица, граждани на страни от евросъюза.

В момента няма сериозно количество земя, което да се продава - нито на едро, нито на дребно. Последните няколко години арендаторите купуват, само когато имат финансова възможност. Тази година цените на земята у нас са се увеличили с близо 20% на едро.

Очакванията са цените на дребно догодина да се задържат като през 2013 г. от 450 до 700 лв., а в Добружда земята достигна 8 000 – 10 000 лв. на декар. Анализатори на българския пазар на земеделска земя твърдят, че нито досега, нито в бъдеще ще има силен наплив на чужденци да закупят земя у нас. 

Антон Андонов, директор на портал за продажба на земя: Основната причина чуждестранни инвеститори на не желаят да купуват земя в България е разпокъсаността на нашата земя, което. Повярвайте, много е сложно да разбере как така ще вземе под аренда примерно 5 000 дка с около между 500 и 1 000 договора. 
Ако цената на земята тръгне нагоре или надолу фактор ще са не свободната продажба на земя, а цените на зърното на международните пазари, както и субсидиите за следващия програмен период.

От Земеделското министерство нямат притеснение от масово изкупуване на родна земя и смятат да изпълнят договорката с евросъюза, според която мораториумът за чужденци да падне. 

Явор Гечев, зам.-министър на земеделието: Ние няма да забраняваме на хората да купуват земя, но както има примерно режим в Германия, предварително обследване, т.е. физически лица могат да купуват земя примерно, ако са изпълнявали три години земеделска дейност в България.


Докато такива заработят, европейските граждани ще имат свободен достъп до българската земеделска земя.

 

Българската земя става напълно достъпна за европейците. Всеки гражданин на държава членка на общността може да дойде и да си купи нива без никакви допълнителни усложнения. Това е договорено от страната ни още при присъединяването към Евросъюза.

Освен гражданите на общността земя у нас може да купуват и поданици на трети държави, с които страната ни е сключила двустранно споразумение. Такива са например Турция и Сирия, коментират земеделци. В момента се обмисля въвеждане на по-строги изисквания към хората, които евентуално биха купили земя у нас. Някои от предложенията са чужденците, които искат българска нива, да докажат, че имат нужното образование, за да я обработват. Друг обсъждан вариант е да са били арендатори у нас в продължение на две или три години. Към всички ще се прилага изискване за грижливо стопанисване на земите. Тези промени обаче ще се представят за обществено обсъждане в някой от следващите месеци на годината. Дотогава за всички чужденци, купуващи земеделска земя у нас, ще се прилагат същите правила, както и към българските купувачи.

 

 

Отпадането на забраната граждани на ЕС да купуват земя у нас ще доведе до повишаване на цените на земеделските земи, прогнозираха от агенцията за недвижими имоти „Адрес".

Въпреки сериозния ръст на цената на земята в България през последните години, тя остава значително по-ниска от тази в други страни-членки на ЕС, което е важен фактор за нейното повишаване в средносрочен план.
Общата селскостоланска политика на ЕС за следващия програмен период 2014-2020 предвижда увеличаване на субсидиите - за земеделските производители от новоприсъединилите се държави, каквато е България, а също така поставя акцент върху биоземеделието, за развитието на което страната ни притежава значителни предимства, коментираха от агенцията.

Според тях интересът към земеделската земя като инвестиционен актив ще се запази в средносрочен план за различни групи инвеститори, поради изключително бавното възстановяване на останалите сектори в икономиката.

Много от големите и средни фермери ще продължат да закупуват земя с цел да подобрят съотношението собствена земя/ арендована земя и така да гарантират позициите си в определени землища, а също така да реализират дългосрочни проекти, като трайни насаждения или поливни системи, което е възможно само върху собствена земя.


Най-много агроимоти се купуват около Ямбол, Бургас и Сливен. Купувачи са основно фермери и арендатори, а също и хора, които не се занимават със земеделие, но инвестират в покупката на земя. Активен като цяло е пазарът на земя в целия Южен централен район на страната. В равнинните райони около Петрич и Сандански също има доста сделки за покупка на земя.

 

 

 

Публикувана в Новини на часа

От 1 януари 2014 година по силата на договора за присъединяване на България към Европейския съюз (ЕС) пада забраната за граждани на държавите-членки да придобиват собственост върху българска земя. 

Договорът влиза в сила, независимо, че в края на октомври парламентът взе решение за удължаване на мораториума върху продажба на земя на чужденци. Предложението бе внесено от „Атака“ на 22 октомври и бе подкрепено от депутатите на ГЕРБ и част от депутатите на БСП. Единствено ДПС се обяви твърдо против.

С решението депутатите задължиха правителството да предговори поетото задължение за отваряне на пазара с всички държави-членки. До края на декември подобни стъпки не са предприети.

След острата реакция на Брюксел за удължения мораториум, премиерът Пламен Орешарски успокои още тогава, че няма да се стигне до изпълнението му. Очаква се в средата на януари Конституционният съд да го обяви за противоконституционно.

Публикувана в Новини на часа

Данните за пазара на земеделската  земя в Република България на Националния Статистически институт през периода 2010 - 2012 г. показват постоянно нарастваща активност на основните видове оператори - фондовете за земеделска земя, земеделските производители и дружествата, опериращи с недвижими имоти. Доказателство за това е устойчивата тенденция в нарастването на броя на сделките, размера на площите - обект на покупко-продажба, и средните цени на единица площ земеделска земя.

Броят на сделките със земеделска земя през 2011 г. е с 3.8% по-висок спрямо предходната година, а през 2012 спрямо 2011 г. - с 5.3%. Размерът на продадените площи отбелязва известен спад през 2011 г. - със 7.4%, но през 2012 г. нараства, при това значително - с 23.2% спрямо 2011 година. Тенденцията се отнася за всички категории земя по начин на трайно използване, които са наблюдавани в рамките на изследването - ниви, овощни насаждения, лозя и постоянно затревени площи (естествени ливади, мери и пасища).

Средният размер на продадената земеделска земя през 2010 г. в рамките на една сделка е 9 дка, през 2011 г. - 8 дка, и през 2012 г. - отново 9 декара. Средният размер на нивите е еднакъв с този на земеделската земя, тъй като те доминират в броя на сделките и в размера на продадената земеделска земя. Средният размер на постоянно затревените площи е 4 дка.

Средният размер на лозята е 2 декара (за 2011 г. - 3 декара).Цената на един декар земеделска земя се увеличава през 2011 спрямо 2010 г. - с 42.7%, и през 2012 спрямо 2011 г. - с 37.4%. Докато при цената на нивите се забелязва известно забавяне в движението на цените - от 48.0% през 2011 г. на 34.6% през 2012 г., увеличението на цената на овощните градини е съществено - от 17.4% през 2011 г. спрямо 2010 г. на 45.1% през 2012 г. спрямо 2011 година.

В регионален план най-активен е пазарът на земеделска земя през 2010 г. в Югоизточния район, в който са реализирани 29.4% от сделките и 26.7% от продадената земя. На второ място по броя на сделките през 2010 г. е Северният централен район - с 23.7%, а на трето е Северозападният - с 19.8%. По размера на продадената земя на второ място през 2010 г. е Североизточният район -с 22.8% от земята, а на трето - Северният централен - с 22.6%. Слаба активност на пазара на земеделска земя е отбелязана в Южния централен район - 8.9% от броя на сделките и 6.5% от земята.

В Югозападния район пазар на земята на практика няма, което се обуславя от ограничения селскостопански фонд. Там са установени едва 0.1% от броя на сделките и от продадената земя в България през 2010 година. През 2011 и 2012 г. най-активен е пазарът на земеделска земя в Северозападния район. Там са реализирани най-много сделки със земеделска земя - съответно 23.1 и 26.3% от броя на сделките и 26.1 и 34.5% от продадената земя. На второ място през 2011 г.

По отношение на продадената земя през 2011 г. на второ място е Североизточният район - с 21.6% от земята, следван от Северния централен - с 19.7%. През 2012 г. по броя на сделките на второ място след Северозападния се нарежда Северният централен район - с 22.3%, следван от Югоизточния - с 20.3%. По размера на земята през 2012 г. Северният централен район запазва второто място - с 22.3%, а на трето място е Югоизточният - със 17.6%.

И през трите години на периода най-висока е цената на земеделската земя в Североизточния район - 365 лв. на декар през 2010 г., 555 лв. на декар през 2011 г. и 860 лв. на декар през 2012 година. През 2010 г. на второ място е Югозападният район с цена на земята 302 лв. на декар, а на трето - Северният централен - с 295 лв. на декар. През 2011 г. Северният централен район вече заема второ място - с 447 лв. на декар, а Северозападният е на трето място - с 420 лв. на декар. През 2012 г. Северният централен и Северозападният район са на второ и трето място - съответно с 623 и 493 лв. на декар.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта