Над 20 стопани от региона на двете общини поставят на дневен ред проблема с набезите на диви животни в земеделските ниви, решението е чрез ясни правила и промени в законодателството, казват от НАЗ. Ловците предлагат да се създаде специален застрахователен фонд, който да покрива такива щети

faximile02

Анета Божидарова

Години наред българските земеделски производители търпят щети от набези на диви животни. Проблемът поставят в писмо до редакцията на „Гласът на земеделеца“ стопани от общините Попово и Опака. Въпросът е отнесен и до българските институции – национален омбудсман, министърът на МЗХГ, комисията по земеделие в Народното събрание, до местната власт и държавното ловно стопанство „Черни Лом“ в град Попово.

„Обръщаме се към вас, по простата причина, че в продължение на години наред усилията ни за редуциране на популациите от елени и диви прасета в района на община Попово и община Опака остават напразни. Жалбите ни до горското стопанство, последвани от комисии, които уж правят оценка на щетите, гледайки посевите, са

подигравка с труда на десетки земеделски производители

от района. Обещанията за намаляване на популацията от тези видове дивеч, които нямат естествени врагове в природата, са напразни. Всяка година броят на кошутите и елените расте в геометрична прогресия. Ние, като стопани на наети и арендувани от собственици земеделски земи, успяваме да „нахраним добре“ държавната собственост от дивеч, дадени да се стопанисват на наш гръб на горско и ловно стопанство. А когато плащаме наемите на собствениците на земи, върху които се шири този дивеч и какво накрая остава за нас – за това никой нехае“, пишат в своето писмо, подписано от над 20 производители от региона на двете общини.

По казуса потърсихме становище от Националната асоциация на зърнопроизводителите и от Съюза на ловците и риболовците в България. „Проблемът е изключително голям и той не касае само земеделците – освен щетите върху посевите от диви прасета, елени и сърни, страдат и животновъдите в планинските райони – там стадата са нападани от мечки. Държавата наистина нехае за размера на щетите, а има години, в които те са огромни. Най-уязвими са полетата, които са в близост до гори. Виждал съм цяла нива с току що засята царевица, изровена от дивите прасета.“, заяви за „Гласът на земеделеца“ председателят на НАЗ Костадин Костадинов.

За да спасят продукцията си, фермерите използват репеленти, които да държат на разстояние от нивите дивите животни, обясни Костадинов. Според него държавните горски и ловни стопанства са отговорни за дивите животни. „Да получиш обаче от тях съдействие или компенсация за нанесени щети е като да чакаш от умрял писмо. Тази структура е като държава в държавата и е абсолютно недосегаема“, смята председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите. „Всичките ни опити да търсим работещо решение от тях са много трудни.

Препращат ни от една институция към друга, прехвърля се топката

и резултатът е нулев“, показва опитът на Костадинов, както и на земеделците от общините Попово и Опака. Затова от Националната асоциация на зърнопроизводителите ще предложат конкретни промени в Закона за опазване на земеделската продукция, които да защитят стопаните, претърпели щети от набези на диви животни.

Пакетното законодателство обаче, свързано с мегазакона за земята и поземлените отношения, част от което е и този за опазване на земеделската продукция, все още е в работен режим и тепърва ще се гледа на заседание на парламентарната земеделска комисия. „Наясно сме, че миграцията на дивите животни няма как да бъде спряна, наясно сме, че дивите животни търсят прясна храна, но проблемът за нас е изключително сериозен и трябва

да има ясно разписани правила и мерки за действие

при такава ситуация. Сега всеки се спасява както може, но това не решава въпроса“, категоричен е Костадин Костадинов. Според него проблемът не може да бъде решен от Съюза на ловците и риболовците, защото това е неправителствена организация, която няма задължението да отговаря за този проблем, а и не би могла да се справи с него. „Агенцията по горите, държавните ловни и горски стопанства – това са отговорните структури по този казус. Държавата изкарва добри пари от дивеча, но защо това да е на гърба на земеделските производители. Популацията на дивите животни нали се следи, нали се правят планове за отстрел, прави се таксация, защо проблемът стои нерешен от години“, риторично пита председателят на НАЗ.

Проблемът е деликатен, проблемът е двустранен и наистина

има празнина в действащото законодателство

което трябва да урегулира тези обществени отношения, казва от своя страна инж. Васил Василев, председател на Съюза на ловците и риболовците. Дивечът е държавна собственост, държавата предоставя правата за неговото стопанисване на определени структури – горски стопанства, ловни участъци, ловни дружинки и т. н., припомня той. В същото време, по Конституция държавата е длъжна да гарантира опазването на видовете. Така

ловците се оказват между чука и наковалнята

– от една страна ги грози санкция от страна на държавата, ако не увеличават дивечовите запаси, от друга страна пак са заплашени от санкции - ако има прекомерно увеличение на дивеча, обяснява шефът на Съюза на ловците и риболовците. И анализира сложния генезис на проблема, който произлиза от предмета на неговото естество.

Дивите животни не познават административните граници, не четат наредби и закони

Ловните, дивечовъдните стопанства и дружинките имат задължението да подпомагат изхранването на дивите животни през зимата, в рамките на три месеца. Но нагонът на дивите животни да търсят прясна храна е естествен, дори и хранилките да са пълни. Едно животно не обитава само една горска зона, то се движи. Така един благороден елен, например, денем може да се движи в участъка на едно ловно стопанство, а нощем да търси храна в нивите. Ако обаче няма отчетена популация на благороден елен в една територия, ловците нямат задължението да я регулират. Но те се оказват отговорни за щетите, които са нанесени върху дадена земеделска територия от дивото животно. Дружинката няма възможност да регулира числеността на този вид дивеч, защото по официална статистика той не обитава въпросния район, нито има финансовата възможност да изплати щетите на фермерите. Дори и да има заведено дело и съдебно решение.

Според сега действащата нормативна уредба, когато се констатира щета, нанесена в земеделски площи от дивеч, от Регионалната дирекция по горите се назначава комисия, която да установи на място дали може по безспорен начин да се докаже какво животно е причинило щетата и какъв е нейният размер. Ако нанесената щета е в размер до 5% от земеделския масив, за нея не се изплаща обезщетение. Ако е над този размер и се дължи обезщетение,

трябва да се произнесе съдът

При такива дела държавата често бива подвеждана под отговорност като солидарен длъжник, тъй като тя има задължението да опазва дивеча. Самите ловни сдружения почти не разполагат с финансови ресурси и дори и да има осъдителна присъда в тази посока, те нямат откъде да вземат средства, защото като обществени организации не разполагат с имущество и не оперират с финансови средства. Така проблемът остава без решение, обяснява картината Васил Василев.

В момента много стопани ограждат с електропастири своите площи, но това е скъпо решение на проблема с набезите от диви животни. Според шефа на Съюза на ловците и риболовците, по-приемливо и работещо решение е

земеделските застраховки да покриват риска и от щети, нанесени от дивеч

Ако подобен тип застраховане бъде стимулирано от държавата и се превърне в масово, то няма да бъде скъпо за земеделските производители – все пак става дума за милиони декари обработваеми земеделски земи, изчислява председателят на Съюза на ловците и риболовците. Щетите могат да бъдат покрити и от специален Гаранционен фонд, какъвто навремето е имало в рамките на Държавния застрахователен институти /ДЗИ/, казва още Василев. Земеделското министерство може да инициира създаването на такъв фонд. Според Василев, добре е да се направи широка обществена дискусия с всички заинтересовани страни по казуса, за да се намери онова решение, което ще проработи на терен. Казусът засега остава отворен, а проблемът стои от години. Земеделските стопани от общините Попово и Опака бият барабана и искат конкретни отговори. Време е институциите да се задействат.

Публикувана в Бизнес

От утре, 8 юли 2019 г., (понеделник), започва последният етап на самолетно заснемане за изготвяне на нова цифрова ортофотокарта (ЦОФК) на цялата страна. При благоприятни климатични условия, заснемането за 2019 г. трябва да приключи до края на месец юли. To ще обхване изцяло или частично областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Търговище, Шумен, Разград, Силистра, Добрич и Варна, както и пограничните с Република Сърбия райони в областите София и Перник.

Заснемането се извършва с два самолета, оборудвани с високотехнологични цифрови камери, осигуряващи необходимото качество на получената карта.

Обновяването на ЦОФК започна през 2016 г. и се осъществява в рамките на период от четири години, като ежегодно се заснема по около една четвърт от територията. До момента самолетно заснемане е извършено над 16 области от страната.

Данните от картата се използват в Системата за идентификация на земеделските парцели (СЕЗП), която е основна подсистема на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Именно поради тази причина, те трябва да са максимално актуални и достоверни, тъй като се използват при изчисляване на директните плащания на земеделските стопани.

Публикувана в Новини на часа

Ако декларациите за обработване на земите се подадат до 31 юли, то тогава няма как да има конфликт за т.нар. „бели петна“. До 15-ти август има срок за корекции, а регистрите са публични. Това заяви пред Националното радио Николай Маринов, ръководител на Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ в Министерството на земеделието и храните. Коментарът му бе по повод протестите през миналата седмица в Хаджидимово и Гърмен, когато собственици изразиха недоволството си заради начина, по който за обработка се разпределят земите, по-известни като „бели петна“.

Всяка година има изненадани, въпреки че законът действа от 2009 година, коментира Маринов. Той припомни, че при обработката на земята, най-вече когато България влезе в ЕС и започнаха да се получават субсидии, много от земеделските стопани са обработвали земята на собственици, без да заплащат за това и без да има сключени договори. Това е наложило и създаването на „споразумения“ в закона. „Много от арендаторите не плащаха за това, че обработват земите на хората, затова се въведе едно законово изискване – всяка година до 31 юли всеки един, който ще обработва земята си за следващата стопанска година, да подаде декларация, че той ще обработва. Едновременно с това той представя сключените наемни договори, арендни договори – за всичко това, което той ще обработва за следващата стопанска година“.

Николай Маринов коментира още, че ако до 31 юли собствениците не са подали заявление, че ще обработват земята си, се прави регистър, в който са вписани всички договори и собствени земи.

„И остават едни земи, които са свободни, в съответните масиви на съответното землище. Тези земи се наричат „бели петна“ и те са обект на споразумение между самите арендатори. Когато те успеят да се споразумеят, се казва „доброволно споразумение“, а когато не успеят –„служебно разпределение“.

Арендаторът задължително плаща за обработка на „белите петна“ средната рентна цена на декар за съответното землище. Цените пък варират, като в Добричко стигат до 100 лева на декар, в Благоевградско 25-30 лева на декар в зависимост от качеството на земята и от съответните добиви. Тези средства се внасят по сметките на съответната Областна дирекция „Земеделие“ и се съхраняват в продължение на 10 години.

Публикувана в Бизнес

Едногодишните договори за ползване на земеделски земи да не се заверяват пред нотариус, предвиждат разпоредбите на публикувания на сайта на аграрното ведомство законопроект на новия закон за земята. Подобна заверка  на подписите на страните по споразумението пред нотариус ще се изисква за многогодишните договори за ползване на земеделски земи, които подлежат на вписване в службата по вписванията по местонахождението и.. Едногодишните и многогодишни договори за ползване на земеделските земи подлежат на регистрация в общинските служби Земеделие.

Договори за ползване на земеделски земи ще могат да сключват собственикът или упълномощено от него лице; съсобственик или съсобственици на земеделска земя, или упълномощено от тях лице или лице, което притежава права върху земеделската земя, включващи в в съдържанието си правомощие да ползва или да управлява имота, предоставено от собственик или от упълномощено от него лице, или по силата на нормативен акт

Упълномощаването за сключване на договор за ползване на земеделска земя трябва да бъде извършено с изрично пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите на упълномощителите. Договорите за ползване на земеделска земя от общинския и държавен поземлен фонд ще се вписват в службите по вписвания по местонахождението им.

Нотариусите ще са длъжни да направят проверки за спазване на изискванията на членове 20-23 от закона в хода на удостоверяване на подписите на страните по договорите. Скиците се заявяват за получаване от нотариуса чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър или се предоставят от страна в нотариалното производство. Когато за съответното землище няма влезли в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, нотариусът съхранява скици на имотите, издадени от съответната общинска служба по земеделие по местонахождението на имотите. Предвижда се нотариалната такса за удостоверяване на подписите на страните по договорите за ползване на земеделски земи да е в  размер на 10 лева.

Публикувана в Бизнес

С решение на кабинета ще бъде намалена концесионната площ за добив на скалнооблицовъчни материали - варовици, от находище „Ирма“, за да се избегне засягането на обработваеми земеделски земи. Находището е разположено в землищата на селата Горна Кремена и Кален, община Мездра. Концесионният договор за добив от него е сключен през 2016 г. за 35 години с плевенското дружество „Конструктинг“ ООД. Промяната е поискана от концесионера. Според инвестиционното предложение, в най-южната част на площта е предвидено да се изгради депо за скална откривка, отделяна при добива. Концесионерът счита, че значителна част от нея може да се използва след преработка за пътни основи и настилки. Това дава възможност да бъде изградено по-малко по обем от първоначално предвиденото депо за скална откривка и концесионната площ да бъде намалена от 253 на 240 дка. От „Конструктинг“ ООД изтъкват още, че по този начин ще се избегне засягането на по-продуктивни земеделски земи.

Публикувана в Новини на часа
Общинските служби по земеделие трябва в срок до 1 август да изготвят предварителни регистри на имотите, които трябва да бъдат включени в процедурата за създаване на масиви за ползване. В срок до 20 август местни комисии с участие на кметовете и службите по земеделие определят върху копие от кадастралната карта територията, върху която са създадени масиви за ползване и техните граници. Това е записано в заповед на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов с указания за прилагане на два от новите членове на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Документът от десет страници разписва всички процедури и срокове за внасяне на декларации в общинските служби по земеделие, както и за създаване на масиви за ползване на земеделски земи. Заповедта на министъра урежда прилагането на два члена от Закона – член 37б и 37в.
 
Споразуменията за ползване на масивите се сключват в срок до 30 август по образец, утвърден от министъра на земеделието, храните и горите. За стопаните е важно да знаят, имотите, които са декларирани за ползване в реални граници, както и имотите с траен начин на ползване - пасища, мери, ливади, не се включват в процедурата за създаване на масиви за ползване.
 
Общинската служба по земеделие в срок до 25 август публикува обява да изготвените регистър и карта на ползването в кметството и в сградата на службата. Обявата се публикува и на интернет страницата на общината и на съответната областна служба „Земеделие".
Промени в проектите на регистъра и картата могат да се правят в срок до 30 август по инициатива на комисията или на заинтересуваните лица.
 
В срок до 1 октомври директорът на областната дирекция „Земеделие" издава заповед, с която одобрява сключеното споразумение за масивите за ползване, като до 10 октомври те трябва да бъдат обявени в кметството, в сградата на общинската служба по земеделие и на интернет страниците им.
 
 
Ако собствениците и особено тези от тях, които обработват лично земите си и ги заявяват за подпомагане, не подадат декларация за ползването, имотите за които не са сключени договори за наем или аренда ще се включат в процедурата за създаване на масиви за ползване, като т.нар. имоти - бели петна.
 
За целта се публикуват съобщения на интернет страницата на МЗХГ и на областните дирекции „Земеделие“, както и обяви на видни места в кметствата, общините, областните администрации и местния печат. Декларациите за начина, по който ще се използва имотът през следващата стопанска година, се подават в срок до 31 юли, гласят Указанията.Всеки от съсобствениците може да подаде декларация, като всички останали съсобственици в имота могат да се ползват от нея. Ако собственик не желае някой от имотите му да се включва в масиви за ползване, той трябва изрично да посочи това в декларацията си.
 
Службите по земеделие няма да се занимават със споровете кой от два или повече договора за ползване на един и същи имот е действителен за съответната стопанска година. Това ще се решава от съсобствениците, а ако те не могат да се разберат, ще трябва да се обърнат към компетентен съд.
Публикувана в Новини на часа
 Румен Порожанов, министър на земеделието, храните и горите внесе в Народното събрание информация за броя на собствениците на земеделски земи и обработваните от тях ниви. 
Според данните, в България има десет собственици, всеки от които владее над 100 000 декара земеделски земи. Данните за поземлената собственост, притежавана от физически и юридически лица, бяха поискани от депутата Искрен Веселинов във връзка с публикации, че „България е между страните в ЕС, в които земеделската земя е съсредоточена в ръцете на малък брой собственици“. Това бе казано на срещу с журнаристи от Марио Милушев, директор на дирекция „Развитие на селските райони и пред-присъединителна помощ“ в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони.“
 
 
Представената от министъра информация е в табличен вид и не съдържа имената на едрите собственици. От таблиците става ясно, че в България собственици на ниви са 1 861 410 граждани и фирми, които притежават общо  44 млн. декара земеделски земи.
 
Източник: МЗХГ
 
Най-голяма е групата на собствениците, които притежават до 1000 декара. Това са 1 859 316 граждани и фирми или 99.88% от всички собственици. В тяхно владение са 7 298 246 имота с обща площ от близо 35 млн. декара при среден размер от 4.772 декара. Това означава, че в ръцете на най-дребните земевладелци са близо 80% от площите.
 
На другия полюс са десетте най-едри собственици. Заедно те притежават близо 2 млн. декара или 4.3% от общата площ, обособени в 270 406 имота. Средният размер на един имот в тази група е 7 декара.
Публикувана в Новини на часа
Депутатите отхвърлиха ветото на президента Румен Радев върху промените в Закона за посевния и посадъчния материал, с които се изменя Законът за опазване на земеделските земи. Оспорените текстове са свързани с изменените правила за промяна на предназначението на земеделски земи, предаде БНТ.
 
Със 124 гласа "за", 73 "против" и 6 "въздържал се" мнозинството в парламента прие повторно промените в закона и на практика отхвърли ветото. 
 
От ГЕРБ, "Обединени патриоти" и "Воля" подкрепиха измененията, а от "БСП за България" и ДПС се обявиха против тях.
 
Припомняме, че между гласуванията в София се състояха протест и контрапротест срещу промените. Еколози и природозащитници настояват за вето върху текстовете, тъй като заплашват да позволят застрояване на крайбрежието.
 
Собствениците на такива земи обаче обявиха, че с наложената забрана на промяната на предназначението от години не могат да използват земите си.
Публикувана в Новини на часа

Проблемите с реституираните имоти дълго време ще стоят пред администрацията за решаване, защото възстановяването на земеделска земя в реални граници е изключителна грешка. Това заяви на пресконференция главният архитект на София Здравко Здравков, отчитайки първата година от работата си в "Архитектура и градоустройство", цитиран от БТА.

По думите на Здравков не може един имот като бивша нива да бъде възстановен в реални граници в територия, която вече е урбанизирана с изградени ток, вода, канал, транспортни връзки, без да се отчете добавената му стойност. Когато тази нива е имала характеристика на земеделска земя, цената й е била една, в момента, в който се възстанови, цената й е умножена по 10, 20, дори по сто, каза Здравков. Според него, още навремето не се е отчитала добавената стойност на тези имоти и те са били възстановени в реални граници, което води до проблеми, които тепърва трябва да се решават.

Дори тези имоти да се отредят за озеленяване, след това общината трябва да ги изкупи. Възстановихме едни бивши ниви, сега ги плащаме като урбанизирани територии, за които ни искат над 100 евро на кв. м, посочи главният архитект. Той е на мнение, че на целия механизъм на възстановяване на частната земеделска собственост трябва да се сложи край. Всички останали реституционни закони имаха начало и край, само Законът за възстановяване на земеделските земи по думите му продължава да създава проблеми. Главният архитект каза, че районите с комплексно застрояване на принципа на модернизма през 70-те и 80-те години като "Левски", "Мусагеница", "Обеля", "Младост" са изградени като градове спални, с градоустройствена структура, носила духа на онова време.

В момента обаче, в който започва реституиране на земеделска земя в тези комплекси, се създава предпоставка за „тиктакаща бомба“, каза главният архитект.

Според него проблемните имоти в "Младост" не са в целия комплекс, а става въпрос за 10-20 имота, за които Здравков каза, че е помолил кмета на района Десислава Иванчева ясно да ги дефинира.

"Ако ги намерим, можем да задействаме процедура за изменение на ПУП, да търсим решение за всеки един по отделно", каза Здравков.

Той смята, че е неправилно да се спира изцяло  строителството, защото така само се отлага проблемът във времето.

„Работим за промяна на нормативната уредба, за затваряне на вратичките в законите и дефиниране на местата, където искаме да се изгради бъдещото сити“, каза още Здравко Здравков в коментар за високото строителство в столицата.

Според Здравков мястото на високите сгради трябва да бъде там, където има транспортни връзки, защото цялостната концепция за придвижване пеша е насищането на функции на местата на метростанциите, там където има паркинги и довеждаща инфраструктура, газ, ток, вода и канал.

Попитан за коментар във връзка с намерение за строеж на 44-етажна сграда на бул. "България", главният архитект каза, че инвеститорите ползват поредица от вратички в нормативната уредба, за да постигнат изграждането на високо застрояване. Задължих инвеститора да си преработи проектната документация в съответствие с влезлите в сила общи планове, тъй като ПУП на тази територия няма, каза Здравков.

Той е имал поредица от срещи с инвеститорите, при които те категорично са отказали да преработят проектната документация. В момента съм в ситуация, в която Върховният административен съд ми наложи глоба от 1000 лв. за неспазване на съдебното решение. Обжалвам глобата и считам, че не мога да изпълня съдебно решение, което ме кара да извърша закононарушение, посочи главният архитект Здравков. Той обясни, че има решение на съда, с което общият устройствен план, който по закон е необжалваем, отпада за техния конкретен имот.

„Задължават ме да изпълня съдебното решение, като допусна изграждането на една 44 етажна сграда, като в същото време ме задължават да изпълня ОУП, който е действал към 2007 г., в който теренът е отреден за зона за обществено обслужване“, допълни главният архитект. Той подчерта, че няма да извърши закононарушение и е против толкова високо строителство в този район на града.

Публикувана в Бизнес

Земеделието, визуализирано в невероятни карти

Земеделските карти ще ни помогнат да видим какво крие бъдещето на фермите.

Земеделска карта на районите с воден недостиг

Земеделието се възползва от хранителните вещества в почвата и количеството вода, която е на разположение. Водата е ключов елемент. Когато културите не получават достатъчно вода, земеделските производители трябва да търсят други начини за напояване на посевите. Напояването може да промени всяка почва в плодородна земеделска земя. Затова когато водата липсва, фермерите изграждат резервоари и дълбоки кладенци.

Институтът за Световни Ресурси начертава карта, показвайки къде по света има районни с воден стрес. Земеделската карта на районните с воден недостиг измерва какво количество вода е нужно и какво е нейното предлагане на пазара. Страни като Индия, Мароко, Испания и Филипините са изправени пред голям воден дефицит на обработваемите земи. Големите полета със основни суровини също са визуализирани като кафе, ориз и зърнени култури.

Линк : http://www.wri.org/applications/maps/agriculturemap/#x=0.00&y=0.00&l=2&v=home&d=rice

Карта за изхранване на населението

Растениевъдството ще трябва да удвои добивите до 2050 г., за да отговори на нуждите на все по-голямият брой жители, който се стремят да избират все по - качествени продукти. Посрещането на това предизвикателство ще бъде трудно, но не и невъзможно“ казва Института по околна среда в Минесота.

Ще може ли глобалното земеделие да отговори на бъдещите изисквания? Институтът в Минесота прави проучване на сегашните добиви и търси решения на най-големите проблеми в селското стопанство. Това е и целта на картата за изхранване на населението. За да се справим с този нарастващ проблем, ние ще трябва:

  • Обработваемите земи трябва да станат по-продуктивни

  • Увеличаване на водната ефективност

  • Промяна в реколтата и диетата на хората.

Линк :

http://storymaps.esri.com/stories/feedingtheworld/

Карта на обработваемата земеделска земя (% от земеделската земя)

Световната банка има уникален набор от земеделски карти показващи исторически и бъдещи земеделски тенденции. Те включват :

-Поливни площи (% от общата земеделска земя)

-Земеделска земя (% от територията)

-Селскостопанска техника (трактори на 100 кв. км. в обработваеми земи)

-Земи с добавена стойност (% от Брутният вътрешен продукт)

-Земи, показващи стойността на един работник (константна 2005$)

Линк : http://data.worldbank.org/indicator/AG.LND.AGRI.ZS?view=map

Организацията по прехранване и земеделие (FAO) към ООН с карта на гладуващите.

Един от всеки седем души на Земята живеят с по-малко от долар на ден.“

Гладът означава недостатъчно количество храна и брой хранения. Недостига пречи на работоспособността при възрастните и развитие на организъма при подрастващите. По-голяма част от хората изпитващи този проблем са в развиващите се страни.

ООН има за цел да се бори с глада и да го намали двойно в развиващите се страни. Интерактивната карта на Обединените Нации повишава информираността за глада в световен мащаб.

Линк : http://www.fao.org/hunger/en/

Карта на почвените мрежи (ISRIC)

Богатата почва съдържа живи същества като буболечки, червей, корени и сухи листа. Те са органичният материал, който се намира в горният почвен слой, той е към 10%, а останалата част от почвата са пясък и камъни. Органичният материял е в основата на растежа при земеделските култури.

Има и други фактори за производството на растителни култури. Структурата на почвата (%пясък, %тиня, %глина) е важна защото влияе върху задържането на хранителните вещества. Катионообмена показва как почвата може да достави хранителни вещества като калций, магнезий и калий.

Картата на почвените мрежи е важа за вземането на решения на земеделските производители. Някои от най-добрите почвени карти могат да бъдат намерени с вградени функции за класификация, органичен въглерод, pHвъв водата, %пясък, % тиня, % глина, катионен обменен капацитет, наситеност, плътност и груби парчета.

Линк : https://www.soilgrids.org/#/?layer=geonode:taxnwrb_250m

Глобална база данни на обработваемите земеделски земи

Агро картите разделят основните хранителни култури в различните административни области. Информацията се обобщава от земеделските култури и добива от посевите.

Около 40% от световната работна заетост е в селското стопанство. Това са 1,3 милиарда души, което означава че този отрасъл предлага най-много работни места. Картите на обработваемите земи дават лимитирана, номного важна информацията как се използват земите.

Линк : http://kids.fao.org/agromaps/

Земеделските карти помагат за взимането на решения

Земеделието изхранва земното кълбо. В този списък с карти можем да следим какви реколти са подходящи за различните региони.

Селското стопанство е изправено пред редица проблеми – нарастващо население, климатични изменения, глад и воден недостиг. Тези карти събират информацията в база данни и помагат за по-премислено и информирано решение на земеделските производители.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта