Според графика на ДФЗ днес, 18 октомври ще бъдат платени 16 млн. лв. от преходната национална помощ за дребните преживни животни овце и кози.

В седмицата 2 -6 декември фондът ще преведе на животновъдите 121 милиона лева по обвързаното производство – това са 100% от полагаемите средства за 2019 г.

От 9 – 13 декември всички земеделски производители ще получат първия транш по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) – около 640 милиона лева.

Между 16 и 20 декември ще бъдат платени средствата за необлагодетелстваните райони НР1 и НР2, чийто бюджет е съответно 83 млн. лв. и 17 млн. лв.

Публикувана в Бизнес
„Плащания, в размер до 1 млрд. лв. ще получат до края на годината българските земеделски производители. Сумата включва плащанията по схемите за директни плащания, както и очакваните плащания по инвестиционните мерки от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.)“. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време откриването на 15–тото юбилейно ,,Национално животновъдно изложение Сливен 2019”, което се провежда в с. Мечкарево. Тя и премиерът Бойко Борисов разгледаха животните на Изложението. 
Министър Танева посочи, че е планирано на 18 октомври Държавен фонд „Земеделие“ да започне плащанията  по Националната преходна помощ за говеда, овце-майки и кози-майки, които не са под селекционен контрол. През ноември ще бъдат изплатени средствата по de minimis, както и държавната помощ за зимните пръскания, чиито прием е отворен и в момента. „На 1 декември ще започне изплащането по всички схеми по обвързаната подкрепа за животни на 100%. Планираме това да приключим до 9 декември. След това ще стартира най-голямото плащане за всички земеделски стопани – по Схемата за единно плащане на площ“, обясни Десислава Танева. Тя увери, че работата по картата за допустимия слой върви по график и именно това ще направи възможни плащанията.  
Министърът на земеделието подчерта, че е планирано за първи път до 20 декември да се изплатят средствата по мярка 13.1 "Компенсационни плащания в планински райони" – НР 1 и НР 2. 
Десислава Танева каза още, че предстои финализирането на  първия SWOT анализ, а до края на годината ще бъдат представени другите два. „Благодаря на браншовите организации за добрата комуникация и предложенията, които получихме от тях за първия анализ. Вярвам, че в режим на такъв креативен диалог ще постигнем полезни мерки в новата Oбща селскостопанска политика“, допълни министърът. 
Министърът на земеделието приветства участниците в Изложението и подчерта, че това е празник за българското елитно животновъдство. „Радвам се, че независимо от трудностите, можем ежегодно да се срещаме тук, за да покажем най-доброто от селекционните животни у нас“, каза още министър Танева.
15–тото юбилейно ,,Национално животновъдно изложение Сливен 2019”. Събитието се организира от Министерство на земеделието, храните и горите и Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството.
На изложението се представят над 600 селскостопански животни, демонстриращи богатото биологичното разнообразие на страната ни и достиженията на селекцията, провеждана от развъдните организации в областта на говедовъдството, овцевъдството, козевъдството и коневъдството.
Публикувана в Бизнес

Над 20 стопани от региона на двете общини поставят на дневен ред проблема с набезите на диви животни в земеделските ниви, решението е чрез ясни правила и промени в законодателството, казват от НАЗ. Ловците предлагат да се създаде специален застрахователен фонд, който да покрива такива щети

faximile02

Анета Божидарова

Години наред българските земеделски производители търпят щети от набези на диви животни. Проблемът поставят в писмо до редакцията на „Гласът на земеделеца“ стопани от общините Попово и Опака. Въпросът е отнесен и до българските институции – национален омбудсман, министърът на МЗХГ, комисията по земеделие в Народното събрание, до местната власт и държавното ловно стопанство „Черни Лом“ в град Попово.

„Обръщаме се към вас, по простата причина, че в продължение на години наред усилията ни за редуциране на популациите от елени и диви прасета в района на община Попово и община Опака остават напразни. Жалбите ни до горското стопанство, последвани от комисии, които уж правят оценка на щетите, гледайки посевите, са

подигравка с труда на десетки земеделски производители

от района. Обещанията за намаляване на популацията от тези видове дивеч, които нямат естествени врагове в природата, са напразни. Всяка година броят на кошутите и елените расте в геометрична прогресия. Ние, като стопани на наети и арендувани от собственици земеделски земи, успяваме да „нахраним добре“ държавната собственост от дивеч, дадени да се стопанисват на наш гръб на горско и ловно стопанство. А когато плащаме наемите на собствениците на земи, върху които се шири този дивеч и какво накрая остава за нас – за това никой нехае“, пишат в своето писмо, подписано от над 20 производители от региона на двете общини.

По казуса потърсихме становище от Националната асоциация на зърнопроизводителите и от Съюза на ловците и риболовците в България. „Проблемът е изключително голям и той не касае само земеделците – освен щетите върху посевите от диви прасета, елени и сърни, страдат и животновъдите в планинските райони – там стадата са нападани от мечки. Държавата наистина нехае за размера на щетите, а има години, в които те са огромни. Най-уязвими са полетата, които са в близост до гори. Виждал съм цяла нива с току що засята царевица, изровена от дивите прасета.“, заяви за „Гласът на земеделеца“ председателят на НАЗ Костадин Костадинов.

За да спасят продукцията си, фермерите използват репеленти, които да държат на разстояние от нивите дивите животни, обясни Костадинов. Според него държавните горски и ловни стопанства са отговорни за дивите животни. „Да получиш обаче от тях съдействие или компенсация за нанесени щети е като да чакаш от умрял писмо. Тази структура е като държава в държавата и е абсолютно недосегаема“, смята председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите. „Всичките ни опити да търсим работещо решение от тях са много трудни.

Препращат ни от една институция към друга, прехвърля се топката

и резултатът е нулев“, показва опитът на Костадинов, както и на земеделците от общините Попово и Опака. Затова от Националната асоциация на зърнопроизводителите ще предложат конкретни промени в Закона за опазване на земеделската продукция, които да защитят стопаните, претърпели щети от набези на диви животни.

Пакетното законодателство обаче, свързано с мегазакона за земята и поземлените отношения, част от което е и този за опазване на земеделската продукция, все още е в работен режим и тепърва ще се гледа на заседание на парламентарната земеделска комисия. „Наясно сме, че миграцията на дивите животни няма как да бъде спряна, наясно сме, че дивите животни търсят прясна храна, но проблемът за нас е изключително сериозен и трябва

да има ясно разписани правила и мерки за действие

при такава ситуация. Сега всеки се спасява както може, но това не решава въпроса“, категоричен е Костадин Костадинов. Според него проблемът не може да бъде решен от Съюза на ловците и риболовците, защото това е неправителствена организация, която няма задължението да отговаря за този проблем, а и не би могла да се справи с него. „Агенцията по горите, държавните ловни и горски стопанства – това са отговорните структури по този казус. Държавата изкарва добри пари от дивеча, но защо това да е на гърба на земеделските производители. Популацията на дивите животни нали се следи, нали се правят планове за отстрел, прави се таксация, защо проблемът стои нерешен от години“, риторично пита председателят на НАЗ.

Проблемът е деликатен, проблемът е двустранен и наистина

има празнина в действащото законодателство

което трябва да урегулира тези обществени отношения, казва от своя страна инж. Васил Василев, председател на Съюза на ловците и риболовците. Дивечът е държавна собственост, държавата предоставя правата за неговото стопанисване на определени структури – горски стопанства, ловни участъци, ловни дружинки и т. н., припомня той. В същото време, по Конституция държавата е длъжна да гарантира опазването на видовете. Така

ловците се оказват между чука и наковалнята

– от една страна ги грози санкция от страна на държавата, ако не увеличават дивечовите запаси, от друга страна пак са заплашени от санкции - ако има прекомерно увеличение на дивеча, обяснява шефът на Съюза на ловците и риболовците. И анализира сложния генезис на проблема, който произлиза от предмета на неговото естество.

Дивите животни не познават административните граници, не четат наредби и закони

Ловните, дивечовъдните стопанства и дружинките имат задължението да подпомагат изхранването на дивите животни през зимата, в рамките на три месеца. Но нагонът на дивите животни да търсят прясна храна е естествен, дори и хранилките да са пълни. Едно животно не обитава само една горска зона, то се движи. Така един благороден елен, например, денем може да се движи в участъка на едно ловно стопанство, а нощем да търси храна в нивите. Ако обаче няма отчетена популация на благороден елен в една територия, ловците нямат задължението да я регулират. Но те се оказват отговорни за щетите, които са нанесени върху дадена земеделска територия от дивото животно. Дружинката няма възможност да регулира числеността на този вид дивеч, защото по официална статистика той не обитава въпросния район, нито има финансовата възможност да изплати щетите на фермерите. Дори и да има заведено дело и съдебно решение.

Според сега действащата нормативна уредба, когато се констатира щета, нанесена в земеделски площи от дивеч, от Регионалната дирекция по горите се назначава комисия, която да установи на място дали може по безспорен начин да се докаже какво животно е причинило щетата и какъв е нейният размер. Ако нанесената щета е в размер до 5% от земеделския масив, за нея не се изплаща обезщетение. Ако е над този размер и се дължи обезщетение,

трябва да се произнесе съдът

При такива дела държавата често бива подвеждана под отговорност като солидарен длъжник, тъй като тя има задължението да опазва дивеча. Самите ловни сдружения почти не разполагат с финансови ресурси и дори и да има осъдителна присъда в тази посока, те нямат откъде да вземат средства, защото като обществени организации не разполагат с имущество и не оперират с финансови средства. Така проблемът остава без решение, обяснява картината Васил Василев.

В момента много стопани ограждат с електропастири своите площи, но това е скъпо решение на проблема с набезите от диви животни. Според шефа на Съюза на ловците и риболовците, по-приемливо и работещо решение е

земеделските застраховки да покриват риска и от щети, нанесени от дивеч

Ако подобен тип застраховане бъде стимулирано от държавата и се превърне в масово, то няма да бъде скъпо за земеделските производители – все пак става дума за милиони декари обработваеми земеделски земи, изчислява председателят на Съюза на ловците и риболовците. Щетите могат да бъдат покрити и от специален Гаранционен фонд, какъвто навремето е имало в рамките на Държавния застрахователен институти /ДЗИ/, казва още Василев. Земеделското министерство може да инициира създаването на такъв фонд. Според Василев, добре е да се направи широка обществена дискусия с всички заинтересовани страни по казуса, за да се намери онова решение, което ще проработи на терен. Казусът засега остава отворен, а проблемът стои от години. Земеделските стопани от общините Попово и Опака бият барабана и искат конкретни отговори. Време е институциите да се задействат.

Публикувана в Бизнес

„За България е важно да се запази ежегодното подпомагане на земеделските стопани в рамките на Общата селскостопанска политика (2021-2027г). Необходимо е да се предостави правна сигурност на плащанията за периода до приемане на новото законодателство.“ Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на срещата на министрите на земеделието на страните от Вишеградската група и България, Хърватия, Румъния, Словения и Финландия в Прага.

Тя посочи, че в рамките на директните плащания е необходимо да се продължи прилагането на настоящите схеми, включително опцията за подпомагане на преходната национална помощ. Страната ни ще отстоява правото, ако не като национална преходна помощ, то като възможност с този бюджет да бъде увеличен пакетът обвързана подкрепа. По думите й двата пакета помощи са насочени към чувствителните сектори „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“, където са и малките стопанства. Без това финансиране няма да може да се осигури социалната устойчивост на земеделските производители в тези области.

По отношение на предложените еко-схеми за доброволно участие от страна на стопаните, земеделският министър посочи, че България оценява подхода като положителен метод за осигуряване на допълнителен стимул за по-високия принос към околната среда и климата. „Ние застъпваме доброволността, но тази тема я разглеждаме като неделима с останалите чувствителни въпроси по пакета на реформата на ОСП, тъй като искаме справедливо насочване на подпомагането“, обясни министър Танева.

Публикувана в Новини на часа

В България е модерно да се сдружаваме по западен образ и подобие. Царе сме на създаването на НПО-та и всякакви други сдружения и съюзи. Само в областта на животновъдството те надхвърлят огромната цифра 60.

Но забележете, че при всички случаи става дума за „усвояване“ на някакви пари, най-често европейски, а в крайна сметка пак на данъкоплатеца. Не само статистиката може да каже точно колко на брой са тези организации. С особена помпозност и тържественост преди вече доста години беше обявена цяла програма за създаване на организации на производителите на земеделски продукти. Те трябваше да доставят евтини суровини и препарати на сдружилите се ентусиасти и най-вече да намират пазари и по-високи цени за тяхната селскостопанска продукция.

Не сме чули обаче да се отбелязват тържествено епохалните резултати от тази дейност. Лично в моето съзнание единствената организация, която изниква като се заговори за такива е „Фермерско мляко“ от Раковски.

Едно е сигурно - похарчени бяха милиони евро за да се сдружават земеделците, а резултатът е доста плачевен - едва 0,5 на сто от всичката селскостопанска продукция се реализира от тези сдружения.

А причината е една. Това, което е пригодно и приложимо за западния фермерски модел на земеделие, очевидно е далеч от нашите реалности и няма как да проработи успешно. И колкото и пари да хвърлиш в тях, всъщност ще ги похарчиш нахалост.

Преди да се дават едни пари за земеделие винаги трябва да ги съобразиш с българските условия. Не е тайна, че бившите ТКЗС-та чрез тогавашните външнотърговски дружества изнасяха хиляди тонове селскостопански продукция на отлични цени по цял свят. И се ползваха с авторите и уважение сред чуждестранните партньори.

А сега 7 човека, от които обикновено присъстват двамата сина и секретарката, никому неизвестни и без опит във външнотърговската дейност, а често и финансово неосигурени, се опитват да прокарват нови пътища на територии, които отдавна са завоюваювани от други. Така жадуваните пазари на западните държави, където цените действително са високи, са си изградили една много успешна и функционираща защитна система на тарифни и нетарифни прегради.

Пътят е да се търсят търговски партньори в съответната държава, които да продават от твое име. А как се постига доверието на такива партньори всеки от нас знае. Или като минимум да си изградил складова база в съответната държава, одобрена от местните органи.

Няма как да накараш българинът да се сдружи със съседа. Всеки знае, че е по-добре Вуте да е зле, отколкото сам да си добре. Такава ни е народопсихологията. Не знам дали е добре или зле. Има общества, които са индивидуалисти. Разбира се, за да се усвоят едни пари ще направим и с Вуте сдружение, но нали за тази работа има управляващи, които трябва да са наясно, че тази работа у нас няма да проработи и няма как директно да пренесем европейските модели в родното земеделие без да ги съобразим с нашите специфики.

 

Ася Василева

Публикувана в Бизнес

Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) публикува актуализираната индикативна годишна работна програма на ПРСР 2014-2020 г., която бе гласувана на 20 юни 2019 г. по време на дванадесето заседание на Комитет по наблюдение на програмата, предава ruralnet.bg.

Очакваните периоди на прием до края на 2019 г. по подмерки на ПРСР 2014-2020 са:

  • юни 2019 г.- август 2019 г.

 подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“ с бюджет до левовата равностойност на  14 532 817 евро;

  • юли 2019 г.- септември 2019 г.

подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ (ТПП) с бюджет до левовата равностойност на 22 000 000;

  • август 2019 г.

подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ с бщджет за 2019 г. 1 000 000 евро;

  • август 2019 г.- септември 2019 г.

подмярка 1.1 „Професионално обучение и придобиване на умения“  с бюджет до левовата равностойност 8 000 000 евро;

  • септември 2019 г.- октомври 2019 г.

подмярка 4.2.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ с бюджет до левовата равностойност на 1 685 121 евро;

подмярка 16.4. „Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки“ с бюджет до левовата равностойност на 8 000 000 евро за втора фаза;

  • септември 2019 г.- ноември 2019 г.

подмярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“ с бюджет до левовата равностойност на 20 000 000 евро;

  • октомври 2019 г.- декември 2019 г.

подмярка 4.3 „Инвестиции в инфраструктура“ с бюджет до левовата равностойност на 50 465 860 евро;

  • ноември 2019 г.- декември 2019 г.

подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“  с бюджет остатъкът по подмярка 19.1 + остатъци от другите подмерки на мярка 19, чиято стойност предстои да се уточни.

Публикувана в Бизнес

На 17 юни приключи приемът на заявления по схемите за директни плащания, преходна национална помощ и мерките от ПРСР, които са включени в общото заявление за подпомагане.

Общо 65 474 са кандидатите по схемите и мерките за плащания на площ. Подадени са заявления за 3 914 610 хектара земя. По основната Схема за единно подпомагане на площ (СЕПП), участие са заявили 60 248 земеделци, декларирали 3 870 547 хектара земя.

За сравнение, за Kампания 2018 общата декларирана площ беше в размер на 3 885 735.15 ха, заявена от 68 451 земеделски стопани, като само по СЕПП, тя беше 3 843 748. ха, с 62 464 кандидата. Това показва, че се запазва тенденцията от последните години да намаляват плавно кандидатите, но да се запазва размера на обработваемата земя, което на свой ред води до извода, че окрупняването става по естествен път.

В схемите от сектор „Животновъдство“ се запазва интереса на стопаните към обвързаното с производството подпомагане за млечни крави и месодайни крави под селекционен контрол.

ДФ „Земеделие“ уведомява кандидатите по схемите за подпомагане на животни за Кампания 2019, че срокът за задържане на животните по схемите за обвързана подкрепа (80 дни) е от 18 юни до 5 септември 2019 г. включително, а по схемата за преходна национална помощ за овце и кози (100 дни) – от 18 юни до 25 септември 2019 г. включително.

Кандидатите по схемата за преходна национална помощ за говеда (необвързана с производството) следва да отглеждат 70% от референтните животни в стопанството си към последния ден за подаване на заявления – 17 юни 2019 г.

Публикувана в Бизнес

ДФ „Земеделие“ преведе още близо 5 млн. лв. (4 944 870 лв.) по мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 година. Субсидии получиха 6 048 земеделски стопани.

     Окончателното плащане по Мярка 13 е направено след актуализация на данните в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), на база подадени възражения и изясняване принадлежността на констатираните двойно заявени площи за Кампания 2018.

    Изчисленията на финансовата помощ са извършени въз основа на ставки, регламентирани в чл. 7 и чл. 8 от Наредба 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 година.

    С това плащане общо оторизираните средства по Мярка 13 за кампания 2018 достигнаха  97,4 млн. лв. През февруари земеделските стопани получиха основната част от плащанията по мярката, в размер на 86,2 млн. лв., а през март - още 6,2 млн. лв.

Публикувана в Бизнес

Над 2 млрд. лв. са средствата, изплатени по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 и директни плащания през 2018 г. са изплатили Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и Разплащателната агенция  сочи годишният им отчет  пред Министерският съвет. От правителствената пресслужба съобщават,че документът е одобрен.

Данните показват,че за миналата година са подписани 789 договора по ПРСР 2014-2020. Преведените средства са на стойност 582 882036 лв. В Кампания 2018 по схеми и мерки, администрирани по линия на директни плащания, са приети 110 944 заявления

През 2018 г. преведените субсидии за директни плащания по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието възлизат на 1 542 050 690 лв.

Финансовото подпомагане по пазарните мерки по линия на селскостопанските пазарни механизми през 2018 г. възлизат на 78 855 781 лв. От тях 51 932 666 лв. са от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и 26 923 115 лв. – национални средства.

През миналата година са изплатени 146 984 266 лв. по 20 схеми за краткосрочно подпомагане, от които са се възползвали 20 500 земеделски стопани.

Публикувана в Новини на часа

На този свят нищо не е сигурно, освен смъртта и данъците, гласи известната реплика на американския държавник Бенджамин Франклин. Над 50 хиляди земеделски производители бяха „забравили“ да платят данъци върху субсидиите за 2017 година, скочиха миналия септември от Националната агенция за приходите. Беше оповестена сумата от 120 млн. лева – зад нея стояха фермери, които изобщо не бяха подавали данъчни декларации за получените от тях субсидии.

Палитрата се оказа пъстра – от стопани с няколко хиляди лева годишна субсидия до такива с над милион, уточниха от НАП. Тази картина лъснала след

засичане на данните от Държавен фонд „Земеделие“ и подадените данъчни декларации

от земеделските производители. В тази връзка от НАП започнаха масирана информационна кампания и към днешна дата това дава резултат, заяви за „Гласът на земеделеца“ говорителят на НАП Росен Бъчваров. За окончателния ефект от кампанията още няма конкретни данни, уточни той.

По силата на българското данъчно законодателство, земеделските производители дължат данъци върху различните видове субсидии, които получават, защото те са вид доход. Върху доходите от реализирана земеделска продукция, фермерите дължат освен данъци и осигуровки.

Единственото подпомагане, което не се облага с данък

са компенсациите и обезщетенията за пропаднали площи, заради неблагоприятни климатични условия.

Законът предвижда санкции за неподалите данъчни декларации земеделски производители, както и за онези, които са декларирали неверни данни. Глобата е съразмерна спрямо процента на нарушението. Санкцията за неподадена декларация е 500 лева. Субсидиите, които получават земеделските стопани са видни за НАП, защото агенцията разполага с персонални данни за всеки един регистриран фермер. Те се предоставят на ведомството от Държавен фонд „Земеделие“.

В сравнение с останалия бизнес и всички заети на пазара на труда,

регистрираните земеделски производители са в облекчен режим на данъчно облагане

припомнят от Националната агенция за приходите. Лицата на трудов договор, както и самоосигуряващите се дължат данък в размер на 10%. За регистрираните фермери като физически лица този данък е 4%, защото има 60% нормативно признати разходи, които не се доказват с документи. Стопаните ползват преференция и по отношение на осигуряването – прагът, върху който всеки регистриран земеделски производител е длъжен всеки месец да внася осигуровки е 350 лева.

Големите браншови организации у нас своевременно информират своите членове за всички промени, свързани с данъчните закони. На интернет страницата на НАП има специална брошура, свързана с данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски на земеделските производители. Тя е актуализирана на 20 май, тази година.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 9

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта