Който се опитва да всява смут в такива времена, прави пир по време на чума

Анета Божидарова

В ситуация на извънредно положение, агробизнесът работи. И всеки вой за специални мерки към сектора е лицемерие. Какви специални инструкции очакват фермерите от земеделското министерство, след като в страната вече е гласуван съответен Закон за мерки, въведени в период на извънредно положение и той важи за всички български граждани? Аграрният министър нещо специално ли трябва да съчини? Това просто не е състоятелно.

Бърз поглед към всички стопански сектори показва, че световната пандемия, обявена заради коронавирсуната зараза, слабо засяга земеделието. Неслучайно това е и най-бързо възстановяващия се сектор в Китай, след като пикът на заразата там премина и след 2 месеца ситуацията изглежда овладяна.

Зърнопроизводителите у нас не са притеснени. „Спазваме въведените ограничения, комуникираме от разстояние с работниците, раздали сме предпазни средства, дезинфекцираме регулярно“, казва Георги Милев, зам.-председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Режимът на движение в страната е повече от ясен

– декларацията, която се изисква по образец от МВР и Регистрация по наредба 3 /анкетна карта или зелено картонче/. Каква е драмата?

По отношение на пазарите, зърнопроизводителите също не са притеснени. Даже напротив. След като за няма и три месеца Китай е изразходил част от вътрешния си резерв, това означава, че може да се очаква раздвижване на световните борси. Което крие шансове за нашите земеделци.

През каквито и кризи да преминава светът, хората трябва да се хранят

лаконичен е Милев. По отношение на някои искания за удължаване на срока за кандидатстване в Кампания 2020, от НАЗ припомнят, че това означава отлагане и на плащанията във времето.

Проблемът с очертаването всъщност няма нищо общо с извънредното положение. От години неговият генезис е един и същ. Типично по български, всички чакат да наближи края на обявения срок и тогава хукват да се очертават. Вероятно и сега ще е така. Областните и общинските земеделски служби всъщност са в работен режим, макар и с въведен график за прием. Повече от ясно е, че близките контакти изобщо не са желателни, предвид риска от разпространение на заразата. Затова и от Държавен фонд „Земеделие“ призовават фермерите да се регистрират в Системата за електронно управление /СЕУ/ и да работят дистанционно, по електронен път. Едва 20-30% обаче от стопаните имат профили в СЕУ.

Големите ферми, със собствено счетоводство, няма да имат проблем да се очертаят, по-трудно ще бъде това за малките и средните зърнопроизводители, които са около 30-40 хил. души. Сега е моментът да тестват системата, интернет гъмжи от обучителни клипове в тази посока, нито един служител няма да откаже помощ по телефона, а и колеги, които са минали през СЕУ, също могат да помагат.

Спокойна е и картината в сектор животновъдство. Агнилната кампания почти е приключила, стопаните чакат да си продадат стоката и да започнат да доят.

Очертава се добър пазар за агнета

Макар и в тесен семеен кръг, Великден ще се празнува и няма да останат непродадени агнета, коментира за „Гласът на земеделеца“ Димитър Зоров, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите в България. Наша проверка показва, че в момента прекупвачите предлагат цена на едро от 5 лева на родните овцевъди, а внос от Румъния и от Северна Македония почти няма. Заради мерките, свързани с ограничаването на коронавирусната инфекция, логично е той да намалее, коментира още Зоров. Затова в момента овцевъдите се пазарят с кланиците за по-висока изкупна цена на едро – от 5.50 на килограм живо тегло.

Животновъди от Ихтиманско коментират, че спекулирането с цените в този период на годината е редовна практика, но до дни картината ще се нормализира. В зависимост от региона, изкупната цена на агнета живо тегло варира. Около София стопаните продават животни до 20-22 килограма – такива се търсят от клиентите. В други региони на страната, където има мюсюлманско население, се търсят по-големи агнета – до 35-40 килограма.

При директна продажба на клиент, цената е между 7-8 лева на килограм живо тегло. В магазинната мрежа то се движи от 12.50 до 17.00 лева. „Нямаме толкова голямо производство на агнета, до сега не е останала непродадена стока. Всеки търси високата цена, но в крайна сметка цените се движат в един диапазон и плавно се качват. 10 години продавахме на 6 лева живо тегло, последните две – на 7, тази година някои колеги са вдигнали на 8 лева“, разказват овцевъди от Северна България. Стопани около София признават, че за да задоволят нуждата от търсене, голяма част от фермите са продавали румънски агнета като български.

Сега ще лъсне колко и какво произвеждаме

коментират те. Вече имат яснота и как ще се изкупува овчето мляко – между 1.20 и 1.35 за литър. „Иска ни се повече, но това предлагат от мандрите“, казват животновъдите. Те не са притеснени от извънредното положение, наясно са с въведените правила, работата в стопанствата върви с нормален ритъм. „Който се опитва да всява смут в такива времена, си навлича грехове на душата“, казват стопаните от Ихтиманско.

Извънредното положение едва ли ще бъде отменено за Великденските празници, но макар и в тесен семеен кръг, българинът ще спази традицията и ще сложи агнешко на трапезата. Какво по-хубаво от това да е българско.

В сектор „Плодове и зеленчуци“ грижите в момента повече са свързани с лошото време, което вече съсипа голяма част от градините на дунавските овощари. Ако и месец април поднесе изненади, браншът ще претърпи още загуби. Черешопроизводители от Кюстендилско са притеснени, че спре ли износът към Италия, родният пазар ще се наводни и това ще свали цената на българската череша. Подобни са тревогите на производителите на ягоди и малини.

Коронавирусът ще излекува пазара

категоричен е в своята оценка председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов. „В момента само белият бизнес е на пазара, за тарикатите няма място“, казва той. Да, има проблем с логистиката, на места стоката върви със закъснение, но това не означава, че ще има недостиг или дефицити, а и хората хукнаха да се презапасяват, коментира още Иванов. Спекула при цените няма, ако има такава, тя е в дребната търговия, показват анализите. „Чест прави на големите фирми – доставчици на основни храни, че нито една от тях не си позволи пир по време на чума. Тези хора заслужават да бъдат поздравени. Не така се случиха нещата в Австрия, например, която има претенции да е с перфидни правила в търговията. Малка България удари всички в земята“, казва шефът на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

По повод притесненията на производителите на плодове и зеленчуци, Владимир Иванов напомня, че ако фермерите действат единно, като организация на производители, тогава могат да търсят по-добра цена. „Пазар има – и вътрешен, и външен. Просто трябва да се работи по стандарти и по правила. Със селска хитрост не става, пазарът не може да бъде излъган“, категоричен е Иванов.

Всички са съгласни в едно – кризата с коронавируса показа, че

Обединена Европа е израз, изпразнен от съдържание

Вместо да вземе конкретни мерки, Брюксел просто „разреши“ на националните правителства да преструктурират харчовете на едни вече разпределени европейски пари. Вместо да действа адекватно, ЕК продължава да разтяга дъвката „Зелена сделка“ – абсолютно неуместно на фона на задаващата се световна рецесия.

В толкова голяма по мащаб криза всеки ще научи своя урок. И всеки ще плати своята цена. Въпросът е кой ще съумее да запази здрав разум, да предприеме адекватни мерки, да прояви гъвкавост и далновидност. Защото е повече от ясно: човечеството няма да загине от един вирус. Дали ще бъде подготвено обаче да живее със следващия?

Публикувана в Бизнес
В Нова Зеландия също обявиха пълна изолация на страната. Премиер министърът на страната  Jacinda Ardern обяви земеделието за критично важен сектор, който трябва да продължи да работи.  Според нея, ако има нещо сигурно в настоящата ситуация, то това е, че земеделието ще изведе цялата икономика на страната през кризата. 
Хората все още иват нужда от храна и каналите за доставката й остават отворене, каза тя. Основният стълб на икономиката и износът на страната остава земеделието. Тя призова обществото да подкрепи земеделците: "За да се справят с тази трудна ситуация, фермерите имат нужда от подкрепата ни. Те имат нужда от надеждна и сигурна информация. Те имат нужда да получават досегашните си доходи, суровини и части от индустрията. Те също така ще имат нужда от свободно от политически ходове пространство, което би могло да ограничи възможността им за работа".
" Земеделците произвеждат храна, а светът има нужа от храна. В тези трудни времена повечето хора работят от дома си, но земеделците не могат да си го позволят", каза премиерът и ги призова да спазват мерките за сигурност.
Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 19 Март 2020 18:24

Земеделецът заслужава подражание

Той не скръства ръце пред трудности и изпитания и независимо от капризите на природата – суша, киша, градушки и бури, проявява отговорност, дисциплина и желязно търпение

Агр. Петър Кръстев

Българският земеделец се слави със своя пословичен оптимизъм. Нашите производителите, въпреки тревогите, които преживяха от миналата есен до първите месец-два на 2020 година, в момента имат повод за оптимизъм. Те и без друго никога не губят надежда! Пролетта, характерна с възраждането на живота, настъпи с покълналите надежди на земеделците. По-голямата част от есенниците със зимни житни култури в страната вече са в много добро състояние и пораждат очаквания за берекет.

А каква беше картината само преди месец… Отчайваща, някои я определяха дори като трагична, без искрица надежда – слаборазвити, масово небратили, недобре гарнирани, жълтеещи посеви с пшеница и ечемик. Но ето че с идването на пролетта картината драстично се промени и то във възможно най-благоприятна светлина. Да, светлина, която земеделците чакаха и не спираха да се надяват, че ще дойде! И тя просветна на хоризонта! Грижите и усилията, положени още от есента, не останаха напразни. Реколта ще има и дори се очертава да е доста добра!
Така е и в живота – надеждата никога не трябва да ни напуска.

Земеделският оптимизъм е необходим на всички българи

Точно този земеделски оптимизъм искам да посоча като пример за поведение на всички наши сънародници, които преживяват извънредната ситуация в момента с коронавируса! Сега всички ние имаме нужда да сме оптимисти, да вярваме, че сполетялата ни пандемия ще отмине. А това е повече от сигурно. Но за да победим безпощадния COVID-19, нека да следваме принципите на земеделците, които винаги постъпват отговорно. Независимо от това какво ще им сервира природата – суша, киша, градушки и бури, те винаги правят всичко, което трябва и както трябва. Не спират да обработват земята, да я торят, да търсят най-добрите семена, да полагат най-добрите грижи за посевите и усилията им се възнаграждават. Е, разбира се, че невинаги получават най-добрия добив, който са планирали и биха желали, но винаги достатъчно, за да имат сили и средства да продължат следващия сезон.

Точно това трябва да правим всички ние в сполетялата ни трудна житейска ситуация – да бъдем отговорни и дисциплинирани, да спазваме правилата, за да запазим здравето –нашето, на близките ни, на приятелите ни, на всички съграждани!

Реколтата от зърнено-житните есенни култури се очертава да е доста добра

С всеки изминал ден все по-приятна става гледката в полето – повечето от посевите с есенници са в много добро състояние. Това личи от плътните посеви и интензивнозеления цвят на пшениците. Дори най-изостаналите в развитието си посеви успяха да влязат в оптимална фаза, формираха достатъчно листна маса и са в края на фаза братене. Затова им помогнаха падналите валежи, последвани от благоприятни температури. Подхранването с азотни торове също въздейства положително за възобновяване на пролетната вегетация. Дори редуването на периоди от топло със студено време напоследък оказа своеобразно регулаторно действие на растежните процеси. Климатичните колебания не позволиха прерастване на растенията и оптимизираха времетраенето на фазите. Това е много важно условие, за да може процесът на залагане на репродуктивните органи да протича с бавна скорост, а не в галоп. Някои земеделци с висок професионализъм детайлизираха дозите на торене и в момента правят второ подхранване, което още повече ще подобри състоянието на житните култури.

Падналите около 30 литра на кв. м валежи в Добруджа дадоха добър пролетен старт на посевите и спомогнаха за оптимално усвояване на азота. Това количество дъжд беше достатъчно и за нормално провеждане на пролетните обработки, които почти навсякъде са направени и то много качествено. Друг е въпросът, че тази влага няма да е достатъчна за по-късни периоди както за есенниците, така и за пролетните култури, ако не паднат още валежи. Но времето е пред нас. А ние всички да се поучим от земеделците – да не скръстваме ръце пред трудности и изпитания и да гледаме с оптимизъм напред!

Публикувана в Бизнес

В седмия ден от извънредното положение, някак започваме да свикваме със ситуацията. А и днес за първи път сигналите от Националния кризисен щаб са в положителна посока: ако спазваме ограниченията, до три месеца може би ще се справим с кризата.

В аграрния сектор картината на пръв поглед изглежда спокойна. „Който казва, че знае какво ще се случи – лъже. Ясно е, че нищо вече няма да е същото. Но хляб винаги ще трябва да има на масата“, категоричен е председателят на УС на НАЗ Костадин Костадинов.

Коронавирусът, сушата, рестриктивната наредба за пръсканията, неясното бъдеще - това е кръгът от проблеми, които се очертават пред зърнения бранш. Засушаването през последните години отдавна не е новина за българските земеделци. И те реагират според ситуацията. Дали ще се забави сеитбата с една седмица или не, няма особено значение. Във всеки регион се реагира според съответните показатели – температура и влажност, състояние на горния почвен слой и т. н.

Остава и напрежението между зърнопроизводителите и пчеларите. Последните искат пръсканията да се извършват само нощем, опция, която от НАЗ категорично отхвърлят. „Направили сме своите предложения до МЗХГ в тази посока и се надяваме към казуса да се подходи отговорно и с разум“, коментира Костадинов.

Някои от стопаните обаче остават тревожни в друга посока – какво би се случило, ако някой от работниците в стопанството се окаже с положителна проба за KOVID-19? Това ще ограничи ли работата на полето или не? Специални инструкции в тази посока от аграрното министерство няма, в подобни случаи важат общите правила, спуснати от Националния кризисен щаб – 14-дневна карантина и дезинфекция. В момента

стопаните взимат всички възможни мерки

– не допускат струпване на работници на едно място, осигурили са маски и ръкавици, а и естеството на работата е такова, че една машина се обслужва от един човек и така рисковете се минимализират.

Притеснени са земеделци, чиито площи са в близост до села с ромско население. В момента то масово се прибира от чужбина, не се знае дали стриктно ще спазва задължителната 14-дневна карантина, под съмнение е и контролът в малките населени места. Още по-голям е рискът за сектор „Плодове и зеленчуци“, който обикновено работи с този контингент. Засега масова работа на полето няма, по-големите притеснения на овощарите са свързани с резките промени във времето и на доста места в страната вече има измръзнали овошки. Прогнозата за рязък спад на температурите през следващата седмица още повече тревожи бранша. Коронавирусната криза на първо четене отваря възможности пред „Плодове и зеленчуци“, „Мляко и месо“. Цели сектори ще освободят работна ръка. Но дали тя ще хукне към земеделието или ще предпочете да получава помощи за безработица и да очаква кризата да отмине, не е много ясно. Малко наивно е да се смята, че сервитьори, готвачи, фризьори, маникюристки, рецепционистски и т. н. ще хукнат към полето. Кризата има и добри страни.

Искат, не искат, фермерите ще трябва да се електронизират

Както за два дни учители и ученици успяха да се организират и да започнат работа в онлайн режим, даже стана видно, че и електронното правителство е възможно, така и земеделците ще трябва да се преборят със своята съпротива да работят през интернет. А и сега внуците са си вкъщи, има кой да помага, както се казва.

В подобен момент е нужна солидарност – областните и общинските земеделски служби не са спрели да работят, помощ може да бъде оказана и дистанционно. Услугите на Националната служба за съвети в земеделието са безплатни. Че Системата за електронно управление /СЕУ/ е сложна за работа, така е. Веднъж обаче човек като мине стъпка по стъпка, по-нататък става по-лесно. Сега е моментът да блеснат във фонд „Земеделие“ – един кризисен кол център ще свърши страхотна работа.

В ситуация на подобна криза всички трябва да са изключително внимателни и да не усилват излишно напрежението. Да, ще има забавяне на доставки с препарати за растителна защита, но пък и фермерите да не се презапасяват излишно. Да, ще има трудности при реализацията на пазара, но засега търговията не е спряна – макар и със забавяне, ЕС пропуска стоките по зелени коридори. Излишното мрънкане и извиване на ръце в ситуация на обявена пандемия меко казано е неморално. Ясно е, че за всички е трудно. Паниката обаче е излишна. Старите битки и днес остават същите. Защо пък това да не подейства мобилизиращо? Въпреки наложителната изолация, ключът към спасението се крие в солидарната отговорност. А тя е в ръцете на всички хора.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Вторник, 17 Март 2020 12:39

Пренареждане

В условията на пандемия от коронавирус, за аграрния сектор картината изглежда без съществена промяна. Работата на полето не чака отлагане, стопаните единствено се молят за още дъжд.

Сривът в цените на горивата и стагнацията на зърнения пазар по-скоро са моментни, казват експерти. На по-късен етап, поради огромно търсене, цените вероятно ще тръгнат нагоре. Въпреки, че Европа затваря граници, търговията не е спряла. Ако се случи, това би превърнало картината в апокалипсис.

Бърз поглед в социалните мрежи показва, че он лайн търговията набира скорост. Заради ограничителните мерки и страхът от заразата, хората започват да пазаруват през интернет. Контрол върху тази търговия обаче няма. Затова е нужна бдителност. Винаги се намират недобросъвестни хора, които търсят бърза печалба на гърба на ситуацията. Внимавайте – става дума за храна.

Пренареждане има и в ежедневието. Изумителни са възгласите на ентусиазирани майки, които благодарят на Бога, че са приготвили храна за децата си. Извинявайте, досега гладни ли ги държахте? Ако в едно семейство липсва изконната българска традиция вечер всички да седнат на масата, може би наистина трябва да сме благодарни на един вирус, който ще ни върне към някаква нормалност в отношенията.

Сега е моментът хората да си спомнят за запустелите селски къщи. Изолацията на открито място се понася по-леко от тази в затвореното панелно пространство. Мнозина ще запалят колите и ще се захванат да разчистват запустелите селски дворове. Сега е моментът да боднете няколко зеленчука – лук, чесън, репички и салати, подправки, картофи. Като зарови човек ръце в пръстта, това е повече от добра терапия.

Мерките за подкрепа, които взима държавата към бизнеса, са повече от предпазливи. Фалитите ще се броят след няколко месеца. Рано е за прогнози, казват анализаторите. Паниката е лош съветник, психолози предричат зачестяване на домашното насилие – животът, изваден от своя обичаен ритъм, подлудява хората. Представете си натъпкано 4-членно семейство в една двустайна панелка седмици наред.

Междувпрочем, нямаше ли да излезе по-евтино на държавата да изолира българските пенсионери в няколко курорта, където да им осигури всички необходими грижи, а за останалите, които вероятно ще изкарат коронавируса на крак, животът да продължи в работен режим? Като затворихме учебните заведения, къде изпратихме децата? При бабите и дядовците.

Един по-широк хоризонт пред погледа изглежда спасителен. И този път земята може да се превърне в най-сигурната опорна точка. Защото и след пренареждането животът трябва да продължи. Няма значение по какъв нов ред. Важното е да останем нормални.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Освен с високи температури, отиващата си зима беше и с оскъдни валежи, което остави почвата без зимно влагозапасяване

Агр. Петър Кръстев

Меките и топли зими, които станаха все по-често природно явление, влияят значително на добивите от селскостопанските култури и доходността на аграрния бизнес. И това влияние далеч невинагие положително. Селскостопанският сезон 2019/2020 може да е окаже такъв.

Отсътствието на силни студове в почти всички райони на страната даде възможност за добро презимуване на зимните култури. В резултат на това повечето от тях се намират в добро състояние, тъй като успяха да наваксат изоставането в развитието си от късното есенно поникване и влязоха във фаза братене.

Влага, храна и студ

Повечето аграрнис пециалисти са доста внимателни и се въздържат в коментари относно състоянието и предстоящото развитие на есенниците. Известно е, че топлата зима отслабваи изнежва зимните култури, което се отразява негативно на добива. Положителните температури, често над биологичния минимум от 5°С, и липсата на сняг не позволиха напшеницата и ечемика да претърпят необходимият им дълбок покой. По тази причина голяма част от тях продължиха активно да изразходват запасите си от захари и ще влязат в пролетта изтощени. Такива посеви изискват специални грижи – допълнително минерално подхранванес малки дози на няколко пъти и ще възобновяват вегетацията си за по-дълъг период от нормалното.

Известно е, че при температура плюс 4-5°С зимните култури започват да изразходват енергия за поддържане на жизнената си дейност. Когато топлите дни се задържат в продължение на 5 дни, растенията започват да излизат от състояние на биологичен покой, както е в момента. Дори слаб замръз без сняг в такъв период е опасен и може до доведе до гибел на културите. Затова в момента е много трудно да се направи обективна оценка за състоянието на посевите и да се прогнозира тяхното развитие и впоследствие добиви. Това може да стане на по-късен етап след пълното възобновяване на вегетацията.

Активизиране на неприятелите и причинителите на болести

Топлата зима носи след себе си още едно негативно последствие – безпроблемно презимуване на неприятелите и възможност за по-ранното им активиране. Отсъствието на сняг и високите температури създадоха благоприятни условия заоцеляване на популациите на зимуващите форми на неприятелите. Затова земеделските производители трябва много внимателно да наблюдават и да следят за появата и плътността на листни въшки, житен бегач, цикади, а по-късно и житната пиявица, и житната дървеница и др.

Неприятните последици от топлатаи суха зимане свършат дотук. Очаква се увеличаване числеността на мишевидните гризачи с основен представител обикновената полска мишка – полевката. При студена и влажна зима тези гризачи се нападат от болести, които значително редуцират числеността им.

Агрономите също така са сигурни, че топлата зима ще благоприятства и по-ранното активизиране и развитието на болестите по земеделските култури, които също отлично презимуваха и могат реално да застрашат бъдещата реколта. Това се отнася преди всичко за болести като брашнеста мана, септориоза, кореново гниене, видовете ръжди и др.

Плевелите също ще създадат по-голям проблем от обичайното. Условията за тях бяха повече от добри, особено за ефемерните плевели. Те се развиха много по-рано, добре вкоренени са и вече представляват сериозна конкуренция на житните култури и рапицат за хранителни вещества и влага. Поради напредналата им фаза контролът над тях ще бъде доста труден, още повече че някой видове (великденце, видовете мъртва коприва и др.) са с овласинени листа и по принцип са по-слабо чувствителни към някой от използваните хербициди.

Предвид всички тези фактори, земеделските производители имат сериозно основание за тревога от топлата и безснежна зима. Повечето от тях вече планират и договарят закупуването или вече са купили препаратите за растителна защита и торове за подхранване на зимните житни култури. Метеоролозите вече изразяват мнение, че земеделците трябва да свикват с променените климатични условия, които стават все по-трайни и да търсят адекватни начини за намаляване на негативното им въздействие върху селскостопанското проиводство.

Публикувана в Растениевъдство

На второ четене в Народно събрание окончателно бяха гласувани промените в Закона за горивата. Земеделските производители се изваждат от обхвата на този закон. Такова беше и искането на Националната асоциация на зърнопроизводителите, припомни нейният председател Костадин Костадинов.

„Ние, зърнопроизводителите, не сме търговци на горива, ние сме крайни потребители. Нашата дейност е строго разписана от закона - заплащаме акциз, ДДС и ползваме горивото за производство на крайна селскостопанска продукция. Всеки производител декларира горивото, с което работи – в деня на пристигането, с електронен подпис, изписва се посредством работни карти, както е по Закона за счетоводството. Така че, нашето отчитане на горивото е напълно ясно и проследимо. Това показаха и направените проверки от финансовото министерство – няма установен нито един случай на нарушение на закона от страна на земеделските производители“, каза още Костадинов.

С окончателните промени в Закона за горивата се облекчават финансовите изисквания за регистрация на търговците и банковите гаранции, които ще са в зависимост от оборотите на фирмите, за да не се нарушават конкурентните принципи на пазара.

Бензиностанциии и складове за горива ще бъдат запечатвани за 2 години, ако продават контрабандни нефтени продукти, а цистерните, които ги превозват, ще бъдат спирани от движение за 1 година. Занижават се и техническите изисквания към фирмите, които пълнят или продават втечнен газ. Първоначалното изискване да притежават поне 10 хил. бутилки беше редуцирано на хиляда. Глоба от 10 до 100 хиляди лева и имуществена санкция от 20 до 200 хиляди лева заплашва нарушителите.

Промените в Закона за горивата влизат в сила от 26 януари, тогава изтича и срокът за регистрация на земеделските производители. Около 9 хиляди стопани ще направят това.

Публикувана в Новини на часа

Георги Радев, зам.-председател на УС на НАЗ:

Българските земеделци са победители напук на обстоятелствата

Те са с два пъти по-малко подпомагане от това на европейските фермери

Георги Радев се занимава със земеделие повече от 15 години. Обработва над 11 хил. дка земя, отглежда зърнено-житни култури и трайни насаждения в региона на Сливен. От 2 години е зам.-председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/.

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Радев, как работи Националната асоциация на зърнопроизводителите с властта, със земеделското министерство?

- Винаги търсим диалог. Сегашният земеделски министър Десислава Танева винаги е била балансьор. Посочва както грешките, така и постиженията. Това е конструктивно отношение в работата с отделните браншове в селското стопанство. Ние, зърнопроизводителите, също сме активни в диалога с управляващите – не спестяваме нашите критики към министерството. Хубавото е, че министър Танева се вслушва в тях и заедно търсим добрите решения за сектора.

- Кои са вашите най-големи страхове, свързани с бъдещата Обща селскостопанска политика?

- Докато не станат нейните параметри конкретни, нормално е тази неизвестност да ни държи в напрежение. Добра новина лично за мен е, че през следващия програмен период всички ще бъдат с равен старт по европейските програми – производителите от градските и от селските райони. Аз работя в градски регион и от моя край няма нито един проект, свързан със земеделие, който да е класиран по сега действащата точкова система. Имаме обещанието на земеделското министерство, че това ще се промени – всички ще тръгваме с равни възможности, което смятам, че е справедливо. В крайна сметка, всички работим земята, нали? Какво значение има дали сме в градски или в селски регион?

- Как ще коментирате данните, че 80% от финансирането в земеделието отива при зърнопроизводителите?

- Това е логично. Зърнопроизводството е сектор, който оперира с най-голям обем земеделска земя и е нормално субсидирането да заема също толкова голям дял. Моето семейство отглежда и трайни насаждения, там също има финансиране. Цифрата може да изглежда стряскаща за обществото, но тук става дума за стопанисването на милиони декари със зърнени култури. Затова и цифрата е толкова голяма.

- Субсидирането изкривява ли пазарната картина?

- Много пъти сме коментирали с колеги дали е правилно или не да се взимат субсидии и до каква степен. Вярно е, че откакто получаваме субсидии на декар площ, скочиха цените и на земята, на горивата, на семената, на препаратите за растителна защита. Субсидиите ни помагат, когато вече сме на червено – зимата е такъв период. Януари, февруари и март са най-тежките месеци за един земеделец. Тогава само се наливат едни пари в земята – за семена, за горива, за торове и препарати. И тези пари няма откъде да дойдат. Всички знаят, че зърнопроизводителите са силни от август до декември. Затова субсидиите идват в едно критично за нас време, те са спасителната финансова сламка, за която да се хванем, за да оцелеем. В този смисъл – помагат.

- Стана ясно, че има и злоупотреби със субсидиите. Как ще се борите с подобни лоши практики?

- Не е тайна, че има хора, които само чертаят площи заради субсидиите, а не произвеждат нищо. Те преотстъпват земята, която са очертали на нас, реалните земеделци. Ние поемаме всички рискове, защото обработваме земята, правим инвестиции, а те спят спокойно и взимат едни добри пари наготово. Ние се молим за дъжд, да ни отминат градушки и никога не сме сигурни за реколтата. А техният доход е постоянен. Слава Богу, тази порочна практика вече е на път да изчезне. Отчитаме се с фактури – за горива, за закупени машини, за продадена продукция. Не е логично да заявяваш 200 дка земя за подпомагане и да нямаш нито един трактор в стопанството, нали?

- Законът за градушките отново беше отложен - кое е работещото решение за вас, зърнопроизводителите? Защо застраховането остава проблем?

- Защото няма доверие между нас и застрахователите. То се изгражда бавно и трудно. А Законът за градушките трябва да бъде внимателно прецизиран. От него определено има нужда, но той трябва да бъде изработен така, че да удовлетворява нуждите на всички страни. Няма начин ние да не плащаме някакви пари за градозащита, стига механизмът, по който това ще се случва, да е абсолютно прозрачен и справедлив. Никой няма да откаже да плати, все повече ще ставаме зависими от климатичните аномалии. Но трябва да имаме гаранции, че парите, които ще плащаме, ще бъдат използвани ефективно. Най-добрата защита срещу градушките според мен е изграждането на повече ракетни площадки. Намирам самолетния способ за малко по-труден и по-слабо ефективен. Там, където има ракетни площадки, градозащитата е ефективна. В региона на Сливен, където аз работя, площадките са достатъчно, не сме имали проблем с градушките. Благодарни сме за работата на хората, които обслужват ракетните площадки – тази година няколко пъти реагираха абсолютно професионално и спасиха нашата реколта – продукция за милиони левове. Ние, земеделците, зависим от тях, затова още веднъж им благодаря.

- Успява ли българският земеделец да бъде конкурентен? Има ли формула за това как едно стопанство да бъде устойчиво 10 години напред? Това зависи ли от неговия мащаб?

- Мащабът има значение. Ако работиш 300 декара земя няма как да си купиш трактор за 300 хиляди лева. Ако обаче стопанисваш 3 хиляди декара, можеш да се замислиш как да си вземеш машина, която да направи твоята работа по-рентабилна. Дали сме конкурентноспособни – явно да. И не защото ние, българските земеделци, сме много упорити, не защото сме много инат, а защото като цяло българинът е такъв. Аз не съм виждал предприемач да се отказва лесно от онова, с което се е захванал. В момента много европейски фермери протестират срещу позеленяването на бъдещата Обща селскостопанска политика. Ако те обаче са на нашето място и работят в нашите условия, досега да са се отказали тотално. А ние не се отказваме. Нищо, че получаваме два пъти по-малко субсидии от техните. Значи ние сме по-добри от тях, нали? Затова сме можещи и конкурентни. Затова сме победители. Напук на обстоятелствата.

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 12 Декември 2019 13:26

Предколедно затишие

Въпреки, че така чаканият от земеделците сняг се бави, Коледа неумолимо наближава. На пръв поглед в аграрния сектор всичко изглежда прекрасно. Обещаните пари по директните плащания и по схемите за обвързана подкрепа вече тръгнаха към сметките на фермерите. И до края на календарната 2019 всичко ще е платено. „За първи път!“, похвалиха се земеделският министър Десислава Танева и изпълнителният директор на ДФЗ Васил Грудев.

Африканската чума по свинете не е преборена, но и тя някак кротко настъпва. А пък в Агенцията по безопасност на храните ще чакат скромно увеличение на заплатите. Извоюваха си го с протести.

Чудно преколедно затишие. Какво обаче се задава след него?

Задават се напрежения и неизвестности. Два важни законопроекта отлежават на трупчета – за поземлените отношения и за градушките. Балансът на интересите ще бъде постигнат трудно. Особено когато всеки тегли чергата към себе си. Бомба със закъснител е и тол системата, която тежко ще удари зърнопроизводителите. Ако гласовете им не бъдат чути, напролет се задават протести.

Неяснотите около бъдещата ОСП създават допълнително напрежение в бранша. Очертава се зелена, дори тъмнозелена архитектура и въвеждане на тавани в подпомагането – само най-прозорливите и гъвкавите ще се преборят с подобна европейска и национална конюнктура. Сигурно вече трескаво мислят по въпроса. И едва ли са се отдали на предколедното настроение.

Сектор „Плодове и зеленчуци“ търпеливо чака добрите намерения на ресорния зам.-министър Чавдар Маринов да бъдат облечени в конкретни резултати. Това означава създаването на регистър на производителите и търговците. И най-сетне да бъде прекратена порочната практика вторите да си мешат с лекота капите с първите. От това печелят единствено търговците, а реалните градинари едва оцеляват.

Не е ясна още и присъдата върху сектор „Биологично производство“. Трусовете през последните няколко години доведоха до отпадане на доста фермери от тази ниша. За беда – реални производители. Което означава, че някъде нещо в системата е дълбоко сбъркано. И вместо да чакат каква ще е присъдата на Брюксел след одитния доклад, най-добре е браншовици и ресорен министър да седнат и да го измислят така, че повече да не се попада в подобни капани. Трудно ще бъде изчистено името на България в тази посока, но отнякъде трябва да се започне.

Животновъдите също имат върху какво да умуват. Най-светлия бранш – свиневъдството – остава под заплахата на АЧС. Въпреки, че картината изглежда предколедно кротка, напролет чумата неминуемо ще напомни за себе си. И то гръмко, особено ако отново удари някой от големите свинекомплекси. Още от сега ловците бият барабана, че в МЗХГ и в БАБХ не бива да се отпускат, защото АЧС е налична почти в цялата страна при дивите прасета. Чува ли обаче някой ловците е съвсем друг въпрос.

И птицевъдите са под риск – инфлуенцата и нюкясълската болест са опасни зарази, а щетите от тях са огромни. Междувпрочем, след като води битка няколко години, едва от няколко месеца страната ни се води свободна от това заболяване. Още обаче не сме свободни от чумата по дребните преживни животни – заради една ферма в Странджа, която води дела срещу държавата, а на съдебната сага не й се вижда краят.

Иначе овцевъди и козевъди бавно и упорито постигат целите си. Извоюваха за сектора три нови държавни помощи, но какъв ще е регламентът за тяхното получаване и дали това най-накрая ще има нужния ефект, рано е да се говори. Може да се окаже, че и този път ще се налива от пусто в празно, а така бленуваната подкрепа отново няма да стигне до реалните стопани.  

В говедовъдния бранш картината изглежда малко по-предвидима. Сектор „Мляко“ остава зависим от пазарната конюнктура, месодайният продължава да набира скорост, като залага на професионализма, добрата генетика и качественото хранене. И там напролет ще стане ясно кой кой е в новоучредената Браншова камара на месодайното животновъдство. Дали и тя няма да се окаже мъртвородена - заради неумението на българския животновъд да преглъща егото и интереса си. Дай Боже наистина ще постави началото на нещо продуктивно, което да работи в полза на целия месодаен сектор. Рождество наближава, хубаво е да вярваме в чудеса.

Предколедното затишие обаче не дава отговор на трудните въпроси. Това не означава, че българските земеделци трябва да спрат да си ги задават. И най-вече – да търсят консенсусните решения. За да не се окажат всички напролет в тежък водовъртеж от проблеми.   

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Страница 1 от 5

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта