Терените могат да се продават бързо, без ненужни скандали с роднини и наследници

Нерядко се случва наследниците на неделими земеделски земи да са няколко. Например може четири имота земеделска земя да имат четири съсобственика – братя и сестри, като всеки наследник притежава по 1/4 идеални части от всеки имот. Още по-сложно става, ако се намесят деца, роднини или пък други съсобственици, особено ако голяма част от тях живеят в чужбина.
За тези, които са объркани от сложните наследствени отношения, решение предлага лидерът в  поземлените сделки „Агрион“.
Дружеството вече има нови условия и облекчена процедура при този тип сделки, за да могат желаещите да прехвърлят притежаваните иделани части възможно най-лесно и бързо.
Компанията съдейства на всички желаещи, които притежават над 25% от площта на парцела, да сключат сделка за своята собственост, без да се налага да влизат в сложни и дълги преговори с останалите съсобственици.
 agrion 2„Насочихме се към този сегмент за облекчение на нашите клиенти. Поради разпокъсаността на българското земеделие, в момента големи парцели пустеят, тъй като са собственост на много наследници, част от които дори не живят в България. За индивидуалните собственици често е много трудно да открият останалите стопани и да се снабдят с нужните документи, за да продадат целия терен“, коментират експертите от „Агрион“.
С новите правила всеки, който притежава над 25% от земеделски имот, може да посети офис на компанията, да се консултира през уебсайта www.agrion.bg или да позвъни на националния телефон 0800 111 66, за да сключи сделка за своята част от собствеността.
Сделките с идеални части са сравнително нов сегмент от пазара. Доскоро преобладаваха тези с цели имоти.  Заради честото неразбирателство или пък липса на контакт с останалите собственици обаче, все повече  хора, които притежават идеални части, предпочитат да ги продадат или да ги прехвърлят на друг, вместо да влизат в спорове или затруднения. В случай на продажба на идеална част, купувачите стават съсобственици с останалите физически или юридически лица, притежаващи останалата част от парцела.
Експертите на „Агрион“ могат да дадат безплатни съвети и на тези, които имат заплетени казуси с наследствени имоти. „Земята е един от най-ценните, макар и подценявани активи. Често заплетените  казуси с наследници и арендатори обезкуражават тези, които имат собственост, да трупат доход от нея.  Ние можем да помогнем и за разрешаването на тези проблеми, за да могат собствениците да печелят от земеделските си земи, без да се налага да плащат за скъпи консултации“, заявиха от „Агрион“.
Най-честите казуси, които разрешават юристите на „Агрион“, са наследствените. Често земята е разпокъсана между десетки собственици, някои от които живеят извън страната.  Експертите на „Агрион“ са доказали, че могат да намират решения на такива случаи, дори с по 30 собственици от различни части на страната и чужбина.
За тези, които са решили да продават, „Агрион“ предлага безплатна оценка на имота, както и справедлива цена. За разлика от други компании, „Агрион“ не използва метода на осреднена оценка за дадено землище, който изкривява ценообразуването, а формира цената на конкретния имот със специално създаден алгоритъм, който гарантира честна и коректна сделка.

Публикувана в Растениевъдство

ВЪПРОС: Земеделска кооперация сме и обработваме земята на нашите членове, съгласно сключени договори. Един от нашите членове иска да продаде наследствената си част от земята, като с другите наследници нямат делба.

Може ли да се продава идеална част от земята и след това ние как ще определим, коя част от парцела да върнем на новия собственик, ако иска да си вземе земята, за да я обработва лично?

ОТГОВОР: Идеална част от земеделска земя може да се продава при спазване изискванията на чл.33 от Закона за собствеността, т.е. ако първо се предложи за закупуване на останалите съсобственици и само, ако те откажат може да се продаде на трето лице.

Читателят информира, че има сключени договори между кооперацията и найните членове за обработване на земите им, но не уточнява какъв вид са тези договори, не се уточнява и дали останалите наследници са членове на кооперацията. Ако договорите са за аренда и само един от съсобствениците го е сключил, отношенията по между им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от Закона за собствеността, т.е. всеки сънаследник участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Когато общата вещ се ползва лично само от някои от наследниците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. Читателят не е конкретизирал дали всички наследници на въпросната земя са членове на кооперацията или само един от тях - този който иска да продаде своята идеална част и как са уредени имуществените отношения между тях по повод ползването на земята.

Ако само един от наследниците е член на кооперацията – този, който иска да продаде своята идеална част, то кооперацията трябва да върне цялата наследствена земя на наследниците и новия собственик. Това е така, защото член-кооператорът може да прехвърли идеална част от земята си, но не може да прехвърли членствените си правоотношения и третото лице не става автоматично член на кооперацията, а само ако желае и общото събрание на кооперацията го приеме.

Уставът на кооперацията е документа, в който трябва да бъдат уредени въпросите, които поставя читателят, но явно тези въпроси не са уредени там. В случая най-важно е съсобствениците на земеделската земя, включително и новия собственик на част от нея да уредят въпросите относно нейното ползване. Съгласно чл.32 от Закона за собствеността, общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.

Разбира се, всеки от съсобствениците по всяко време може да поиска доброволна или съдебна делба на земеделската земя, което е най-добрия вариант.

Публикувана в Бизнес
  • Зам.-министър Вергиния Кръстева и експерти обсъдиха със стопани от Добруджа проблемите в родното селско стопанство

  • Залата се оказа тясна, за да побере присъстващите над 150 производители от осемте общини

Габриела Събева

Нови правила, нови условия, нови възможности… Факт е, че през следващите години земеделието ще се развива чрез други механизми и в друга среда. Факт е, че българският стопанин трябва да съобрази редица нормативи и да понесе повече тежест – административна, финансова, лична. Как ще се справи и как ще оцелее – това са въпроси, на които земеделецът търси отговори.

Възможностите на държавата да подкрепи различните сектори от родното селско стопанство и прилагането на европейските регламенти у нас бяха представени пред повече от 150 земеделски стопани от Добричка област на информационна среща в Добрич, на която присъстваха зам.-министърът на земеделието Вергиния Кръстева и директори на дирекции от агроведомството. Те разясниха новостите при директните плащания, държавните помощи през 2020 г., предстоящите приеми по ПРСР 2014-2020, новите моменти в законодателството в сектор „Животновъдство” и Общата селскостопанска политика след 2020 г.

Статистиката показва, че Добричка област е първенец в производството на зърнени и маслодайни култури, обобщи зам.министър Кръстева. Регионът е на второ място по усвояване на средства у нас – по линия на европейското субсидиране и от държавни помощи. Общо земеделците от Добричка област са получили 927 млн.лв. за периода 2014 – 2019 г. Тази сума представлява над 6 % от общия ресурс за страната. Земеделският отрасъл в област Добрич формира 14 % от брутната добавена стойност.

Sreshta mzhg Dobrich 3

Добруджа е водеща в производството на зърнени и маслодайни култури в национален мащаб. Обработваемите земи в областта представляват 7,3 % от всички площи в страната, като общият им размер достига близо 3,500 млн.дка. Със 7 % са нараснали площите със зърнени култури в сравнение с 2014 г., когато стартира настоящият програмен период. За този срок седем пъти са нараснали посевите с технически култури. Ръст се отчита и при зеленчукопроизводството, което се удвоява, и при трайните насаждения, които нарастват с 15 %. През 2019 г. в Добричко се обработват над 11% от всички площи със зърнени култури и 8% от тези с маслодайни култури в страната.

Пред присъстващите представители на МЗХГ земеделските стопани от Добруджа поставиха част от проблемите, които ги вълнуват. Те алармираха, че овощарството, зеленчукопроизводството и пчеларството в Добричка област са обречени на гибел. По думите на производител не е възможно от Гърция да пристигат праскови у нас и да се продават на 50 ст., докато родното производство не може да оцелее. По-високите субсидии в съседната държава правят рентабилно производството, докато у нас стимулирането на овощарството започва едва след 4-5 години разходи и при настъпване на плододаване.

Общо 491 са земеделските стопани, които отглеждат плодове на територията на Добричка област, сочат данните на областната земеделска служба. Половината от насажденията с ябълки се отглеждат в трите черноморски общини Шабла, Каварна и Балчик. През предходната стопанска година от този плод са събрани общо 2 475 тона. Според статистиката най-много нови овощни градини са създадени в община Каварна. В цяла Добричка област новозасетите насаждения са със сливи, праскови, кайсии, бадеми, орехи и малини.

Един от фермерите, които са се насочили към овощарство, е Тодор Карагюлиев. През 2005 г. той създава овощна градина от 42 дка с 6 сорта ябълки, разположена в землището на село Българево в община Каварна. След 10 години обаче фермерът се отказва от производството на вкусния плод, тъй като според него няма бъдеще. Стопанинът калкулира много разходи за пръскане, поливане, торене, складове и т.н., което показва себестойността, а пазар няма. Вносът на по-евтини ябълки отвън подбива родното производство.

Подобна е картината и в зеленчукопроизводството, което се оказва нерентабилно за стопаните от община Каварна. През изминалото лято българският домат се превърна в дефицитна стока. Трудностите по отглеждането му са показател за това какво се случва в зеленчукопроизводството.

През 2019 г. най-много площи с домати са заложени от земеделците в община Каварна – 150 дка. В цяла Добричка област декарите са били 275. В крайморската община от десетилетия има традиции в производството на домати и чушки. За съжаление през изминалата година природата се оказа немилостива към фермерите, които отглеждат домати на открито и им поднесе мана, променливи и екстремни температури. Затова според стопаните най-удачната форма остава оранжерийното производство, което гарантира запазване на растенията и по-дълъг период на реколтиране, но изисква по-сериозни инвестиции.

Статистиката на Министерството на земеделието сочи, че 67 % от доматите у нас са внос. Това количество подбива родното производство, което през лятото на 2019 г. излиза с много висока себестойност, изчисляват стопаните от Каварна.

В цяла Добричка област са регистрирани 849 земеделски производители, които отглеждат зеленчуци. Те представляват почти 30 % от фермерите в Добруджа. В същото време само около 2 % или 52 000 дка от обработваемите площи се заемат от зеленчукови градини. Оранжериите са едва 190 дка според данните на областната земеделска служба. В тях се отглеждат предимно домати и пипер. 69% от общата продукция зеленчуци в Добричка област се продава, 18% се използват за промишлена преработка, а 13% от зеленчуковата реколта е за собствена консумация.

Какви са възможностите на държавата да се намеси и да регулира нередностите в сектора, които спъват развитието му – това попитаха стопаните от Добруджа на срещата с представители на МЗХГ.

Запазват се правилата при схемите за подпомагане за плодове и зеленчуци за предстоящата кампания, разясни Преслав Петков от дирекция „Директни плащания”. Новост е въвеждането на официални теренни проверки за съвпадение на декларираната култура и начина на трайно ползване на земята. При положение, че се установи различна култура от предварително декларираната в заявлението за кандидатстване, ще се отчита като наддекларирана площ и ще се налагат санкции. Зам.-министър Вергиния Кръстева допълни, че това се случва заради опитите за злоупотреби, установени през 2019 г. Освен това проверките са констатирали 96 стопани, които са очертали парцелите си на други места, а не там, където са регистрирани правните им основания. Бенефициентите са заявили неправомерно 160 000 дка, като общо заявената площ за подпомагане по СЕПП е почти 250 000 дка. Тези площи също ще се третират като наддекларирани, т.е. санкционирани. Зам.-министър Кръстева призова земеделските производители след подаване на заявленията за подпомагане да следят системата за предупреждения за грешки. Така ще си спестят редица проблеми по-късно.

За да се спасят от капризите на природата и бедствията, с които може да съсипе реколтата, стопаните могат да се включат на доброволен принцип във взаимоспомагателен компенсационен фонд. Той се очаква да заработи през 2021 г., съобщи още Вергиния Кръстева. Ощетените земеделски производители ще бъдат подпомагани чрез средства от ПРСР по мярка „Управление на риска”. Изпълнителната агенция по борба с градушките вече е поставила седми радар край гр.Шумен. Той ще заработи през пролетта на тази година и ще даде възможност за включване на самолетен способ и защита на цялата територия на страната. Включването във фонда ще става чрез вноски, размерът на които в момента се обсъжда. Очертава се диференцирано заплащане на зърнени култури и за плодове и зеленчуци, посочи още зам.-министър Кръстева.

По време на срещата в Добрич фермерите се запознаха още с новите схеми за подпомагане в сектор „Животновъдство”, с държавните помощи, с предстоящите за отваряне мерки по ПРСР. Акцент беше поставен и върху изготвянето на националния стратегически план и дебатите за новата ОСП.

Публикувана в Бизнес

Сагата с поземленото законодателство се точи от 5 години, краят остава неясен във времето

Законът за земята и поземлените отношения за пореден път е поставен на трупчета. Аргументите на политиците: добре е първо да станат ясни параметрите на бъдещата Обща селскостопанска политика и едва след това да структурираме нашето национално законодателство. В един бъдещ дебат е полезно да бъдат чути повече гледни точки. Особено на хора, които години наред наблюдават картината в българското земеделие. Един от тях е доц. Въто Христов. Специално за „Гласът на земеделеца“ той коментира парламентарната сага за съдбата на Закона за земята.

Сагата с този закон е почти 5-годишна. Всички започнаха с голям ентусиазъм, но след като се потопиха в проблемите, видяха, че

нямат интерес да променят статуквото

категоричен е доцентът. Първоначално, инициативата за промяна на законодателството е на министър Десислава Танева – по време на нейния първи мандат и на тогавашния председател на земеделската комисия в парламента Румен Христов. Платени са 462 хил. лева на адвокатско дружество, което да направи анализ на земеползването в България, припомня Въто Христов. Написан е доклад от 960 страници, който доцентът е „изчел от началото до края – с молив в ръка“. В него се прави сравнителен анализ със земеползването в Австрия, Унгария и Полша. Но нашите политици не са взели нищо от тези примери. Ние и досега

не сме прочели европейското земеделие

То е предимно семейно, а ние работим точно в обратната посока, казва аграрният специалист. Как продължава сагата със закона? На фирмата, която е изготвила доклада, се възлага да изработи и проекто-закон за земята. Платени са й авансово 100 хил. лева. Фирмата изготвя проект за Кодекс на земята и по него има 348 забележки. „Самият закон е със 600 члена – няма изчитане“, казва Христов и проследява по-нататъшните събития. Румен Порожанов сменя Десислава Танева на поста земеделски министър. Според Порожанов изработеният проекто-закон е „боза“. И той отива в кошчето. Започват нови политически игри по темата. Маневри и отбиване на номера в пленарна зала, като

на закона така и не е отделено необходимото време за дебат

В края на 2017 г е внесен нов проект на закона от ГЕРБ и цялата сага започва отначало. Политическо говорене и конфронтации по темата в парламента и в парламентарната земеделска комисия колкото щеш и нито една от тях – по същество и с положителен резултат. Всичко това е видно от стенограмите на Народното събрание, казва Въто Христов, който внимателно ги следи. И така става видно, че правителството изобщо не е влязло надълбоко в проблемите на земята и поземлените отношения и действа единствено по политически подбуди. Което е грешка.

Никъде в бъдещото законодателство не се споменава Европейската резолюция от 27 април 2017 година – базов документ, върху който трябва да се стъпи. Той се отнася до крупната собственост и стопанисването на земя, до крупното арендаторство и изводите и препоръките в резолюцията се отнасят предимно до България, Румъния и Унгария. Резолюцията е с 47 регламента и дава насоки за развитието на средното и дребното земеделие. Европа прави извод, че крупното фермерство е една от причините за обезлюдяването на селските райони и затова трябва да се вземат мерки то да бъде ограничено. Трябва да се даде достъп на повече млади хора и на повече жени до земята. „Ние още мълчим за тази европейска резолюция и се правим, че такава не съществува. Е, тогава в Европа ли сме или не сме?“, пита доц. Христов и допълва.

„Най-отговорно заявявам, че у нас има много земя, купена от чужденци чрез подставени лица. И смятам, че могат и трябва да бъдат въведени

ограничения върху ползването и стопанисването на земята

Тогава повече хора ще имат достъп до нея. Това е сърцевината на един нов и по-справедлив Закон за земята. И европейските препоръки са в тази насока.“

В България има двама собственици с по близо 1 млн. дка собствена земя, припомня експертът. Всички се позовават на своетоконституционно право, че частната собственост е неприкосновена. Какво искат да ни кажат? Не ни закачайте! Да не говорим за онези, които със своите свързани фирми стопанисват над 2 млн. декара земя. Това е моята голяма тревога. Как ще се поправи такава несправедливост? Това е раната, в която трябва да бръкнем и да я лекуваме. Но ние не го правим.

Въто Христов поставя и друг въпрос. У нас всеки купува земя. Защо купува, с какви пари и с каква цел – никой не знае. В много европейски държави има ред в тази работа, има правила. У нас няма. Във Франция има специална държавна организация, която се занимава със земеделско настаняване и с комасация на земята. Ние не правим нищо по този въпрос. В европейската резолюция от 2017 година тази тема е поставена – всяка европейска държава да поощрява създаването на

държавно-обществени структури, които да управляват земята

нашето аграрно министерство бяга от този въпрос. А нима не се знаят зулумите със заменките на земи и гори. Явно някой има интерес от това, констатира Христов.

Могат ли крупните арендатори да бъдат впрегнати в полза на държавата? Могат и още как. Като зърнопроизводството се обвърже с животновъдство. Само за 1 година в България влизат между 2 и 3 млрд. лева за земеделие. Нека по-малко отиват за зърнопроизводство и повече за животновъдство, предлага доцентът.

Подпомагането трябва да се обвърже с брутната продукция от декар земеделска площ, смята Въто Христов. Известно е, че сме на последно място в Европа по брутна продукция от декар – с 80-85 евро. А в другите страни-членки това число е чувствително по-високо - 300 до 1760 евро от декар.

Важно е да бъдат посочени и

добрите примери

Такъв е агробизнесменът Недко Митев. При него брутната продукция от декар е между 450 и 900 лева. Стопанството отглежда животни, има затворен цикъл на производство, произвежда месни и млечни продукти. „Халал да са му парите на Недко Митев! Той може само да служи за пример!“, казва доцентът и добавя, че трябва да има повече такива като него, които освен със зърнопроизводство се занимават и с животновъдство.

Държавата трябва да стимулира подобни стопански модели, за да не бъдем това, което сме в момента – суровинен придатък на Европа.

Сега дотираме зърнопроизводството с 20%, животновъдството – с 8-10, да не говорим за зеленчуците – там субсидирането трябва да е два-три пъти по-високо, но не е така, анализира Христов и предлага:

Лидерите на всички политически партии трябва да седнат и да се разберат по този въпрос. Как да се управлява земята. Толкова ли ще е страшно ако всеки голям арендатор отстъпи по едни 1000 дка – на един млад човек, който тепърва иска да се захване със земеделие. Но за това е нужна воля и закон.

Ако има едно политическо споразумение за дългосрочна стратегия в земеделието, смяната на правителствата няма да има значение. Просто там няма да се пипа и на земеделския сектор ще бъде осигурено спокойствие да работи. Такава политическа воля обаче засега няма. А сагата със Закона за земята е с неясен във времето край.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Цените на земята зависят от много фактори: особености на националното законодателство, климатичните условия, качествата на почвата, развитие на транспортната инфраструктура, търсене и предлагане, затова на територията на Евросъюза се наблюдава значително вариране на нейната стойност.

Сред страните на ЕС, най-ниското текущо ниво средна стойност на един хектар обработваема земя е в Румъния – малко над 2 хил. € (200 €/дка), най-висока - в Нидерландия - почти 68,2 хил. €.

В топ-5 по висока стойност на земята със селскостопанско предназначение влизат също Люксембург (35,6 хил. €/ха), Италия (33,5 хил. €/ха), Великобритания (23,5 хил. €/ха) и Ирландия (19, 9 хил. €/ха).

Сред страните с най-ниска стойност на земята, освен Румъния са и Естония (2,9 хил. €/ха), Латвия (почти 3 хил. €/ха), Хърватия (3 хил. €/ха) и Литва (3,6 хил. €/ха).

За последните седем години в повечето страни-членки на ЕС стойността на земеделската земя расте. За този период значително се е повишила цената в Чехия (3,5 пъти), Литва (почти 3 пъти), Естония (2,7 пъти), Унгария, България и Полша (двойно).

Петър Кръстев

Публикувана в Агроновини

- Г-н Стайков, силната раздробеност на земята у нас ли е основната причината за липсата на голям външен инвестиционен интерес?

- Кой ще инвестира средства в ограничено количество земя, която е силно разпокъсана, относително скъпа и без ясни възможности за напояване? Интензивно земеделие без напояване не е възможно. При такава картина не може да се направи дългосрочен бизнес план за развитие. Затова от години нашата асоциация настоява за комасация на земеделската земя.

- На прага сме на новата Обща селскостопанска политика, какви са вашите очаквания?

- Очакваме да има пари за напояване. Всичко обаче е в ръцете на собствениците и на ползвателите. Те трябва да работят ръка за ръка с държавата и да търсят най-добрите решения за стопанисването на земята. В ход е създаването на Земеделска камара, в която да влязат всички браншови организации. Трябва да имаме едно лице пред Европа, ако искаме да отстояваме конкретни политики в земеделието и нашият глас да се чува. Този процес е труден, но първите стъпки вече са направени. Самите земеделци вече инвестират собствени средства, макар и в по-малки площи, за да напояват. Без общи усилия обаче и без участието на държавата в него, е трудно.

- Напояване и комасация – това ли са важните стъпки към по-устойчивото стопанисване на земята?

- Комасацията е невъзможна без участието на държавата. Ако в едно землище се реализира комасационен проект, това е свързано с подобряване на местната инфраструктура, с възможностите за напояване, с определянето на характера на почвите и съответно на подходящите за тях насаждения. Сега тези процеси са хаотични, не са премислени и планирани. Не може някой да реши и да засади прасковена градина по средата на полето, без да се съобразява с общата картина. Земеделският бранш трябва да работи екипно. В едно землище зърнопроизводителите трябва да се съобразяват с производителите на плодове и зеленчуци, всички трябва да контактуват с пчеларите, за да се съгласуват така работните дейности, че никой да не пречи на никого. А държавата трябва да осигури адекватната инфраструктура за всички тях. Тя е мощен фактор за добрата комасация. Както и за напояването. При добра инфраструктура, при възможности за напояване, младите българи ще проявят интерес към земеделието. Защото ще видят в него бизнес перспектива.

Цялото интервю със Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи - в следващия брой на в. "Гласът на земеделеца".

Публикувана в Интервюта

Нов команден пункт с 22 ракетни площадки от днес ще защитава около 2 млн. дка земя в областите Стара Загора и Пловдив. Новият полигон се намира в землището в село Тъжа, община Павел баня, област Стара Загора. Той ще защитава нови 1 млн. дка обработваема земя в общините Павел баня, Карлово, Казанлък и Мъглиж. До момента Изпълнителната агенция за борба с градушките (ИАБГ) защитаваше близо 4 млн. дка обработваема земя на територията на двете области.

Общата стойност на командния пункт и площадките е 1 млн. и 90 хил. лв.

След откриването на командните пунктове в град Хасково и в село Тъжа в рамките на последната седмица, броят на ракетните площадки в страната е увеличен с 57. Към днешна дата те са 256, като предстои пускането на още нови 5 към старите полигони в Плевен и Пловдив и една към този в село Тъжа.

В реално време може да се наблюдава метеорологичната обстановка и радарното покритие, което Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ (ИАБГ) осигурява. Към момента агенцията разполага с 5 радара:

•Враца (Бърдарски геран)

• Сливен (Старо село)

• Пловдив (Голям чардак)

• Пловдив (Поповица)

• Монтана (Долно Церовене)

На интернет страницата на Агенцията може да бъде наблюдавана метеорологична информация на база радарна отражаемост.

МЗХГ, Дирекция „Връзки с обществеността и протокол“

Публикувана в Новини на часа

-         Категоричен е 72-годишният добруджанец Георги Балабанов

-         Писателят-фермер изповядва любовта си към земята и словото - две неразривно свързани чувства в сърцето му

Габриела Събева

Единственият фермер-писател в света! Нескромни думи, с които описваме един скромен и земен човек. Човек на земеделието, на труда, на словото, на силните чувства. Това е Георги Балабанов, който от 27 години обработва 15 600 дка земя и който откакто се помни, пише разкази и пиеси.

Роден е през 1947 г. в добруджанското село Краище. Жизненият му път го отвежда в съседното Изворово, където е разположена днес базата на стопанството му. Разхождаме се сред безкрайните добруджански полета с пшеница и рапица, източник на толкова много вдъхновение.

„Виждате ли това тъмнозелено море с пшеница, ние я обработваме. Вижте колко е хубава въпреки липсата на дъжд”, посочва Георги Балабанов с вълнение. След това посочва пукнатините в земята и сухата почва. Въпреки че през последните седмици в цяла Добричка област валя сериозно, в района на село Изворово имат общо около 50 литра за последния месец, крайно недостатъчно. Това не пречи писателят-земеделец да се радва на простора с леко полюшващата се пшеница, която вече изкласява. Знае, че няма да получи миналогодишните добиви заради трудностите от есента насам, но това не пречи да даде всичко на новата реколта от жито - не само торове и препарати, но и любов.

 

G Balabanov Izvorovo 16 1

Посещаваме и площите с рапица, които красиво се жълтеят на фона на мръщещото се небе. „Вече прецъфтява. Това е част от рапицата, която засяхме през есента, много развалихме, тъй като есента и зимата бяха сухи”, кратко обяснява Георги Балабанов. Не защото няма думи, а защото не иска да се оплаква. Цялата ни среща беше изпълнена с оптимизъм, с ведро чувство, с положителна емоция.

Неизменен беше въпросът ни кой надделява – фермерът или писателят? Отговорът е еднозначен – словото и земята са едно цяло. „Земята свързва материалното с духовното. Човек не може без хляба, той е основата, но не може без духовността, която отваря сърцето и възпитава”, категоричен е Георги Балабанов. Земеделието, работата със земята дава стимул и муза, дава вдъхновение на енергичния писател-фермер. Сред полетата той изповядва житейското си верую: „Ако не обичаш земята, не се хващай за нея! Ако не й дадеш любов, ще те остави гладен и жаден! Така е и с думите, със словото българско!”

Георги Балабанов е родом от село Краище, разположено на самата българо-румънска граница. По официални данни в него днес живеят 20 души. На практика от 1300 жители вече няма нито един, допълва писателят-фермер. А мястото е уникално - истински зелен оазис в Добруджа, който запустява. Може би именно там се заражда писателската дарба на добруджанеца, кой знае? „Без Божията дарба нищо не можеш да постигнеш. Всичко е предопределено. Когато искрата е запалена и огънят гори, непременно се получават хубави светлини”, допълва сладкодумният фермер. „Не искам да звучи силно, но така го чувствам. Земята е в сърцето ми, толкова много я обичам. Огромно вдъхновение ми дава. Така мога много добре да чувствам хората. Така разбирам тяхната радост, разбирам тяхната мъка, когато стават толкова много нередности”, разказва още Балабанов.

G Balabanov Izvorovo 12 1

Възможностите на писателя се проявява още в ученическите години. Завършил е СУ „Кл.Охридски” със специалност български език и литература. В продължение на 21 години е главен редактор на в-к „Добруджански глас” в община Ген.Тошево. Автор е на 6 пиеси, които са поставени в 5 държави, в момента излиза 11-та му книга. Печели осем първи награди за най-добър разказ в България. Категоричен е, че всички негови творби са вдъхновени от реалността, от живи хора, от истински случки. Нищо не е измислено, а пресъздадено чрез похватите на литературата. Така Добруджа и родният му край оживяват в пиеси и разкази.

Според Георги Балабанов това нямаше да се случи, ако не беше закърмен с традиции на добруджанската земя, ако ги нямаше корените назад във времето: „Земеделието е в кръвта ми. Искам да го подчертая, тъй като аз съм пето поколение земеделец. Моите деди, прадядо ми, дядо ми, баща ми много са ми говорили и са били категорични, че земята е всичко!”, изтъква земеделецът и за пореден път подчертава, че словото, земята и чувствата са свързани. С гордост разказва за синовете си – Иван и Йордан, които са поели „щафетата” в семейната фирма и всеки според уникалните си способности развива стопанството. С още по-голяма гордост говори и за внуците си. Пет момчета и едно момиче са седмото поколение на добруджанския род на Георги Балабанов. А най-големият, едноименният внук, вече ще прави първите си стъпки в стопанството.

Началото е поставено преди 27 години. Тогава Георги Балабанов основава земеделската си фирма – с 1 трактор и 300 дка земя. През 1992 г. е направена първата сеитба. Фермерът се връща в спомените си и разказва за ръчното обеззаразяване на семената, тъй като тогава не са имали машини. Днес вече стопанството разполага с добър машинно-тракторен парк – две комбайни New Holland, една Laverda, осем трактора, две фадроми, два камиона, целия набор от инвентар.

В средата на май т.г. Георги Балабанов се завръща от Албания. Там се среща с наши сънародници, пред които представя цялото си творчество. Поводът е 24 май – празникът на славянската писменост и култура. „Докоснах се до култура, бит и душевност. Направи ми огромно впечатление тяхното уважение към прародината им България. Там видях хора, които обичат отечеството си”, развълнуван обяснява писателят. Той е посетил българското училище в Албания, от което са излезли надарени деца. Впечатление му прави, че завършилите това училище всяка сряда обучават малките български деца, за да не забравят своя език и писмо, да незабравят корените си.

Публикувана в Бизнес

Българската земеделска земя остава най-евтината и най-разпокъсаната в Европа. Нормативната база, която засяга собствеността и обработката на земята, е променена 60 пъти за последните години, информира БНР.

Настоящият състав на Европейския парламент не реши как ще изглежда новата обща селскостопанска политика. Проблемите трябва да се решат от следващите евродепутати.

"Накратко, нищо не е ясно", казва Галина Пейчева - член на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи и фермер.

България трябва да разработи стратегически план и да постави конкретни цели за страната като определи кои сектори са стратегически и в кои има нужда от подпомагане, припомни Галина Пейчева.

"Ако не бъдат изпълнени целите и има разлика от 25%, има реална опасност от спирания на плащанията, което е много сериозно, защото от нас се очаква да кажем какво ще изпълним много конкретно - залагаме определени цели и те са свързани с определени ангажименти", каза Пейчева.

По думите й, ако заложените цели не бъдат изпълнени и разликата е 25%, комисията започва процедура и трябва да бъде направен екшън-план, а ако не бъде изпълнен - плащанията спират.

В ресорното министерство засега не отговарят какви цели са заложени в българското предложение, допълни Пейчева и заяви, че "това създава огромно напрежение и несигурност" в бизнеса.

Земите, които не са потърсени от реалните си собственици са другият проблем, който създава напрежение. Те са т.н. "бели петна". Те се обработват от земеделци срещу заплащане. Липсата на работна ръка също е проблем. Заради липсата на работници в България се отглежда зърно и по-малко плодове.

Информацията препечатваме от news.bg.

Публикувана в Новини на часа
Понеделник, 28 Януари 2019 12:59

Българите пак ще останат без земя

Пакетът от данъци, които земеделските кооперации плащат на декар земя, е десет пъти повече от този на арендаторите, изчисли Явор Гечев, председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България

Лили Мирчева

Земеделските кооперации загиват, а имуществото, което имат, и него няма да могат си вземат хората, предупреди Кралю Кралев, председател на ЗК „Асен Първи“ в каварненското село Белгун на ежегоден семинар, проведен в курорта „Златни пясъци“ край Варна. Той направи образно сравнение: „В община Каварна имаше 8 кооперации, останаха 5, да не казвам колко от тях вече са извън лодката и дишат със шнорхел“.

Щом са много добра форма на организация, защо от 3200 кооперации останаха само 400, попита Кралев. „Дано умра в кооперацията и да не дочакам арендаторът да дойде с думите: Казах ли, че ще те взема тебе. Казах ли, че ще взема кооперацията!“, сподели страховете си председателят на една от най-добрите кооперации в североизточна България. По думите му в новия Закон за земята се отстояват интересите само на едрите собственици и арендатори, а дребните, устояли досега заради кооперациите, нямат никакви права.

Върви процес на поредното обезземляване на българските граждани. Това е заложено и в новия Закон на земята, където комасацията се диктува от едрите ползватели на земя. Те ще обработват хубавите ниви, а чукарите ще оставят на реални собственици, но без права. Оттам до обезземляването има само една стъпка – (не)доброволната продажба на земя.

„Скъсват ни от ревизии. Минава трудовата медицина – акт, минава Инспекцията по труда – акт, а арендаторите няма кой да ги намери“, продължи Кралев.

„Нашата кооперация стои стабилно и има високи доходи - заплашваха, че ще ме убият, че ще ми вземат внучетата. Полицията ги залови, а после 10 пъти Окръжният съд връща делото, докато накрая го прекрати. Целта е мен да ме няма, но аз догодина вдигам рентата на член кооператорите на 120 лв. Моите работници почиват пет месеца и получават по 1500 лв., през другото време - по 3-4 хил. лв. заплата. Ако въведат прогресивен данък, мен ще ударят, защото през лятото комбайнерът като взема 5 хил. лв. заплата, аз няма откъде да извадя за данъци. В същото време арендаторът ще ги изкара като дивидент. От кооперацията хората излизат с 1200 лв. пенсия, при арендаторите излизат с 200-300 лв., защото са осигурявани на 4-часов работен ден“, обясни Кралев.

Но най-страшното е, че дяловете в кооперацията не са защитени. „На Общото събрание вземаме решение да залагаме движимо и недвижимо имущество. Но ако кооперацията не може да се издължи на банката, тя си взема имуществото“, продължи председателят.

Според него дори изискването, залегнало в Закона за кооперациите, за ежегодно провеждане на Общо събрание, се организира трудно. „Давам кебапчета и кюфтета да дойдат на събрание. Други колеги вадят по 50 лв., за да дойдат на събрание член кооператорите. Не ни питайте откъде ги вадим“, коментира Кралев.

По думите му няма кой да погребе хората в селата. Преди избори партиите обещават подвижна здравна служба и какво ли още не, но веднага след това забравят. Кооперацията плаща на доктор, който да посети Белгун, а той прави преглед в кметството, пред очите на всички, защото здравната служба отдавна е закрита.

„Миналата година отчетохме 1 млн. лв. печалба. От тях 100 хил. лв. плащаме на държавата. Преотстъпен данък не ползваме, защото откъм техника кооперацията вече си има всичко. САПАРД беше направен заводите в Германия да работят – правят трактори и ни ги продават. Но скъпа техника не се сменя всяка година“, коментира Кралев.

Картината на бавната, но сигурна смърт на земеделските кооперации в България си има своите икономически обяснения. Пакетът от данъци, които земеделските кооперации плащат на декар земя, е десет пъти повече от този на арендаторите, изчисли Явор Гечев, председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България. По думите му, за да плати дивидент едно капиталово дружество, трябва да намали рентата и да реализира по-висока печалба. Кооперацията плаща 10% данък печалба и 5% данък дивидент, а арендаторите пак са едни гърди напред защото не плащат данък дивидент.

„При кооперирането в България има куп субективни фактори, въпреки които земеделските кооперации оцеляват, но са финансово и законово неравнопоставени. Трябва нов, реален Закон за земеделските кооперации“, категоричен е Явор Гечев.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 7

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта