Вируси, фузариум, дефицит на фосфор: главни фактори, които можем да предотвратим

Агр. Петър Кръстев

В сезон 2018/19 година много земеделците се сблъскаха с огнища на вирусни заболявания при пшеницата и ечемика, горещият юни допринесе за активното възпроизвеждане на вредители - въшки и акари, преносители на вирусни инфекции, а влажният август - патогенни микробиоти. Специалистите са на мнение, че за опасностите трябва да се говори , за да се вземат превантивни мерки, а не когато те вече са факт, да няма полезен ход.

Цялото внимание към гъбите

Сухият край на лятото не е повод да се пренебрегва фунгицидното третиране на семената. Да, сушата потиска развитието на много патогенни гъби, но не всички. Действително, сушата може да ограничи развитието на листните болести, но на причинителите на кореновото и базичното гниене, на заболяванията по проводящата система тя няма особено влияние, твърдят фитопатолозите. Тези патогени живеят в съдовете на растенията и се хранят със соковете им. При засушаване количеството вода в растенията намалява, но количеството на фитотоксините, отделяни от патогените, не се променя. И този концентрат може просто да убие растението.

По пшеницата има три групи паразитиращи микроорганизми: бактерии, гъби и вируси

Влиянието на бактериите не е за подценяване, но сериозни бактериози през последните години не са наблюдавани. Много по-важно е да не се пропуснат гъбните инфекции: фузариум, септориоза, пиренофороза, видовете главни.

Есента на 2019 година особено важно ще бъде да не се пропусне превенцията срещу кореновото и базичното гниене. Сред тях доминират тези, които причиняват видовете фузариум – вид „хищници“ в царството на гъбите.

Повишеното торене с азот през последните години води до активно размножаване на фузариум. Тази година има съобщения от различни лаборатории в страната, че много от семената от пшеница са силно колонизирани от фузариум – причинител на видовете гниене и съдови заболявания. Ако тази инфекция се реализира, възможно е да се наложи третиране срещу фузариум още през есента.

Взаимоотношенията между микроорганизмите в полските агроценози са много трудни – често един патоген поглъща друг. Учените са забелязали това, изследвайки ръждите. Ръждите често не успяват да се развият, защото причинителите на петнистостта (гъби от родовете Pyrenophora gramineum, по-известна у нас като Helminthosporium gramineum и Septoria), използват нападнатите от ръжда участъци на растенията като входна врата в тъканите и при навлизането попътно поглъщат инфектираните структури от ръждата. Все пак трябва да сме предпазливи спрямо жълтата или стъблената ръжда, която се развива в относително сухи условия. Тя е много вирулентна и много бързо унищожава листната маса, стъблата и накрая класа. С навлизането на чужда селекция у нас тя вече се развива и само благодарение на ефикасните фунгициди, пораженията от нея са ограничени.

Трябва да знаем къде да действаме – да санираме сламата

Главната препоръка преди сеитба е да се направи анализ на растителните остатъци на предшественика и почвата, така също и на семената за наличие на патогени. Резултатите от изследванията помагат да се срещне врагът „в лице“ и да знаем срещу кого, какво и защо да се борим.

Вече стана дума за връзката между азотното торене и фузариума. Оказва се, че доброто намерение на стопаните – по-скоро да разложат стърнището с помощта на внасяне на значителни количества азотни торове, често води до активно размножаване на патогени от този род. Фузариумът и алтеранарията активно се заселват върху растителните остатъци от пшеница. Освен това нахутът – смятан за много добър предшественик, способства натрупването и паразитирането на гъби от род Fusarium.Този факт трябва да се взема предвид при избора на дадена култура за предшественник на зимните житни култури, за да бъдем готови да реагираме на атаката на фузариума върху пшеницата.

За такъв инфекционен фон селекционерите преди 20-30 години можеха само да мечтаят. А сега той може да се открие на всяко поле, смятат фитопатолозите. Ние обеззаразяваме семената, за да дезактивираме патогените до зимата, след това правим пролетно третиране на посевите при братенето. А по-късно, когато растенията отслабват от различни видове стрес или при наливането на зърното, наблюдаваме следната картина: при добър стъблостой и чиста надземна маса долният лист отмира. Заглеждайки се в зоната на основата, виждаме загниване.

Намаляване на патогените в полето може да стане по различен начин, в това число и с набиращите популярност напоследък биопрепарати. При своевременна обработка бактерии-антагонисти доста активно заемат хранителната ниша на фузариума и други патогенни гъби и по този начин задържат техния растеж. „Микробиологичното саниране“ с биопрепарати в продължение на няколко години може в крайна сметка значително да оздрави почвата. Анализите от ефекта на такова биосаниране показват, че е най-добре препаратите да се внасят веднага след прибиране на реколтата, ако, разбира се, природните условия позволяват.

В сухо и горещо време и бактериалните, и гъбните композиции могат просто да загинат или за дълго време да изпаднат в състояние на покой. В такива случаи е по-добре обработката да се отложи до първите валежи или появата на роса. В такъв случай ефективността на третираните площи ще бъде по-малка, но въпреки това задачата за контрол численността на патогените ще бъде решена.

Впрочем биолозите и химиците успяха да решат проблема с влагата с комплексни бактериални препарати, които могат да се внасят както още след комбайна, така и в по-късни срокове, в това число и след появата на пониците на зимните, и дори пролетта след възобновяване на вегетацията. Тези препарати представляват многородови, многощамови балансирани микробни консорциуми, в които влизат щамове на живи микроорганизми от родовете Azotobacter, Pseudomonas, Rhizobium, Lactobacillus и други. Различните компоненти позволяват прилагането им в различни комбинации, което значително разширява „свободно маневриране“ по време и природни условия.

В съчетание с биоприлепители ефективността на микробиалните препарати нараства. В състава им има гелообразен компонент, който позволява при падане на температурите да се натрупва влага от въздуха и след това тя да се отдава на полезните бактерии. Вече е доказан ефектът при есенно приложение, когато те действат и като биостимулатори, и като саниращи, отмиращите в полето през зимата листа. Последното е особено актуално за ранните посеви зимна пшеница.

Вирусите дебнат по фланга

Миналата година есенната сеитба в много стопанства се направи в суха почва. Надеждите, че пшеницата ще поникне след първия дъжд, не се оправдаха. Семената престояха в почвата повече от 3 месеца, преди да поникнат.

През лятото на 2019-а много посеви бяха нападнати от вирусни болести. В какво се състои тяхната опасност? Прониквайки в клетките на растенията, вирусите предизвикват дълбоки нарушения на физиологичните процеси: рязко се понижават фотосинтезата, въглеродният и азотният обмен, активността на ензимите, повишава се възприемчивостта на растенията към гъбни и бактериални болести. В резултат на това намаляването на реколтата може да достигне до 85%, влошава се и нейното качество. Вирусните болести по зимните житни култури са много, но от тях само два се пренасят със семената – причинителите на ивичестата мозайка по пшеницата и ивичестата мозайка по ечемика, един вирус – мозайка по пшеницата се предава чрез почвата от почвени гъбоподобни организми. Повечето от вирусните болести се разпространяват от насекоми-преносители.

Топлите и влажни условия на този сезон са способствали активното размножение на въшки, трипсове, цикади. Много от тях мигрират през лятото от културните растения на диворастящи и плевели, а есента отново прелитат на новите посеви със зимни житни култури. Затова за борба с вирусите много важно е навреме да се направи инсектицидно третиране, за да се защитят посевите от вируси, които по един или друг път са попаднали на посевите.

Земеделците се вълнуват дали ще се повтори и през следващия сезон историята с пожълтяване на шеницата, причинено от вируси. Това беше масово наблюдавано в района на Северозападна България. Вирусите не са за една година. Преносителите им, инфузирани с тази инфекция, я пренасят от полето до горските пояси, до плевелите, така че трябва да сме готови за тях и догодина. Какво можем да направим? Да обработим участъците около полетата, да унищожаваме плевелите в горските пояси и да се борим с вредителите – преносители на вируси.

Есенно подхранване на пшеницата: акцент на сярата и фосфора

Как най-правилно да се изчислят нормите на торене? Работата следва да започне с анализ на почвата. Съдържанието на макро- и микроелементи ще покаже къде има дефицит. Преди всичко най-голямо внимание трябва да се обърне на съдържанието на подвижен фосфора в слоя 0-20 см, количеството сяра и азот.

Известно е, че добивът се определя от елемента, който се намира в минимум. А най-често ние не знаем кой е този минимум. Сега, есента, хранителният елемент номер 1 е фосфорът. Ликвидирането поне частично на неговия дефицит може да стане само сега. Пролетта за това ще бъде твърде късно. Пролетта ние можем да отчетем само колко фосфор е останал в почвата и в зависимост от това да направим корекция на внасянето на азотните торове.

Дефицитът на сяра, която определя качеството на продукцията, също трябва да се отстрани есента. Сярата може да се внесе с фосфорните торове (сулфоамофос) или с азотните (амониев сулфат). Пролетното подхранване с амониев сулфат ще бъде неефективно, защото за неговото поглъщане се изисква време.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на Гласът на земеделеца

Публикувана в Растениевъдство

Все повече земеделски производители по света се интересуват от тези култури

Агр. Петър Кръстев

Покривните култури са растения, отглеждани на обработваемите земи в междинните сезони, за да защитят почвата от ерозия. Освен това те подобряват качеството на почвата, а в някои случаи осигуряват паша за животните. Покривните култури осъществят контрол над плевелите, намаляват потребността от прилагането на агрохимия и създадат обитаема среда за насекомите-опрашители. Ето защо тяхното отглеждане се поощрява със субсидии като част от плана за управление здравето на почвата.

Типичните почвопокривни култури варират в зависимост от географското местоположение на площите и предназначението си и включват зърнени (ръж – зимна и пролетна, овес, ечемик и др.), бобови (грах, видове фий и др.) и зеленчукови култури (ряпа, репички), както и някои едногодишни треви (сорго, суданка, разновидности на сорго). Използването на такива култури изисква планиране и спазване на срокове, а често и специално оборудване

Наред с борбата с ерозията, едно от основните предимства на отглеждането на покривни култури е подобряване здравето на почвата. Разнообразието от растителност целогодишно увеличава съдържанието на органично вещество и въглерод в почвата, фиксира азота от въздуха и намалява потребността от прилагането на азотни торове. Пасищните култури дават допълнителна изгода от органичен тор. Многогодишните треви могат да помогнат за намаляване засолеността на почвата, макар и не веднага.

Почвопокривните култури са добър инструмент в борбата с плевелите, защото намаляват плътността и размера на плевелните растения, като образуват своеобразен фон, който заема своя дял от вода, светлина и хранителни вещества - така се ограничава размерът на плевелите и се намалява количеството на необходимите хербициди.

Идентификацията на видовете плевели, които трябва да се контролират, времето на тяхното появяване и растежът са ключови елементи в програмата за борба с тази растителност, както и сеитбата на растения, които ще произведат адекватна биомаса.

Всяка култура има своя специфика и е важно да се избере най-правилният вариант за постигане на преследваната цел. Пролетната ръж или сортовете зимна ръж, засети в по-студени климатични условия, помагат за разрохкване на твърдата почва и препятстват развитието на плевели. Ряпа, тип дайкон, е подходяща за естествена обработка на почвата, тъй като има дълбок централен корен. Косматият фий пък е отлична култура за фиксация на азота. Червената детелина е оптимален вариант за пасище на добитък и за привличане на насекоми-опрашители.

Миксовете от почвопокривни култури работят съвместно за изпълняване на най-различни задачи. Подборът на видове за почвопокривен тревостой със стокова култура, които делят едно и също поле, е важен за получаване на максимална изгода.

Ръжта например се съчетава добре със соя. Тя потиска плевелите, осигурява контрол на ерозията по време на силни пролетни дъждове, а нейните брадести корени помагат да се предотврати уплътняването на почвата от преминаването на техниката по време на пролетните сеитби.

Днес опциите за сеитба включват използването на различни сеялки, сеитба от въздуха и презасяване между редовете на постоянна култура. Специални навесни сеялки позволяват на земеделците да сеят традиционни култури в площи с постоянни покривни култури. Покривната култура в този случай осигурява контрол над плевелите и влага за стоковата култура, когато започва вегетация.

Но докато този подход може добре да работи при соята, при царевицата може да създаде проблеми – има болести, преносими от тревите от една култура на друга.

Успехът с почвопокривните култури включва правилното унищожаване на културата в точното време, така че планирането е важно. При използването на хербициди задължително трябва да се използва подходящият продукт както за покривната, така и за стоковата реколта, както и спазване на ограниченията, свързани с температурата и валежите.

Анализ на разходите показва, че почвопокривните култури носят най-голяма финансова изгода в рамките на програми, включващи паша на добитък. При пресмятане разходите за сено, гориво и работна сила, пускането на крави на площите с покривни култури икономисва за някои производители значителни средства на крава, което освен това дава още две предимства – подобрено хранене на животните и подобряване състоянието на почвата.

В допълнение към общоизвестните предимства, някои земеделци смятат, че прибирането на зърнените култури за продажба на семена може да повиши стойността на тяхната система на производство.

Експертите съветват, че работата с покривните култури трябва да се върши с малки стъпки. Затова поставете си ясни цели, проучете методите и се запасете с търпение. Качеството на почвата не се подобрява за ден или година. Почвопокривните култури са дългосрочна перспектива.

Публикувана в Растениевъдство

Стимулирането или забавянето растежа на растенията в точно определени фази допринася за постигане на висок и качествен добив

Агр. Петър Кръстев

В условията на съвременния интензивен тип земеделие в света получаването на високи и устойчиви добиви от зърнените култури изисква комплексно прилагане на минерални и органични торове, препарати за растителна защита и регулатори на растежа на растенията.

Използвайки регулатори на растежа на растенията, производителите на зърно имат възможност да влияят на растежните процеси с най-голяма полза за културата, което ще способства достигането на максимален краен резултат. Растежните стимулатори предизвикват форсиране на растежа на зърнените култури, затова прилагането на такива препарати е целесъобразно преди всичко в недостатъчно развити посеви, отглеждани на бедни почви. Внасянето на регулатори на растежа на растенията с ретардантно (забавящо) действие, обратно, помага да се намали интензивността на линейния прираст биомаса на растенията. В резултат от действието на такива препарати протича удебеляване стените на стъблата, което влияе положително на устойчивостта към полягане.

Високите норми азот водят до полягане

Интензивната технология на отглеждане на зимните житни и пролетни зърнени култури предполага внасянето на големи количества азот. Съвременните високопроизводителни сортове пшеница са способни да растат добре и да дават високи добиви на висок хранителен фон. При това дори нискостъблените сортове при прекомерна гъстота на посева и превишаване дозите на азота могат да полегнат. Затова прилагането на ретарданти в много ситуации елиминира негативния ефект от повишеното минерално хранене. Препаратите с ретардантно действие повишават устойчивостта на растенията към полягане не само чрез регулиране на тяхната височина, а едновременно с това удебеляват стените на стъблата. Известно е каква огромна вреда нанася масовото полягане на пшеницата в определени години.

Нежелателното явление зависи от четири основни фактора:

. анатомичните особености на сорта (дължина и дебелина на стъблото, количеството механични тъкани в стъблото и корените, развитие и анатомичен строеж на корените);

. физическите фактори на външната среда (дъжд, вятър, град, светлинен режим и температура);

. поражение от гъбни болести и вредители (кореново гниене, листни оси);

. агротехническите фактори (преовлажняване, висок фон минерални торове или техният дисбаланс, гъсти посеви).

Нискостъблените високоинтензивни сортове пшеница и ечемик се характеризират още и с това, че освен скъсеното стъбло и междувъзлия, те често формират не добре развита коренова система. В резултат на това някои сортове имат недостатъчна устойчивост на суша. При средностъблените сортове пшеница и ечемик този проблем отсъства, затова интензивността на растежните процеси при тях е значително по-висока.

Особено критичен период за полягане на посева има във фаза вретенене – изкласяване. В този период на вегетацията при интензивно азотно хранене често възниква голям разрив между потребностите на растенията от органични вещества и тяхната асимилация. Форсираното увеличение на линейните размери на растенията води до това, че механичните тъкани не успяват да се формират. В такъв случай израстват дълги тънкостенни стъбла, които носят върху себе си тежкия клас – те са обречени на полягане при първия силен вятър. Затова за предотвратяване на полягането стъблото трябва да се укрепи по цялата му дължина чрез удебеляване на неговите стени. Това важи особено за най-долните междувъзлия, на които се пада най-голямата тежест. Достигането на тези цели е възможно благодарение на внасянето на ретарданти.

Ретардантите задържат растежа и удебеляват стените на стъблата

Визуално действието на ретардантите се проявява в скъсяване на линейните размери на стъблото, намаляване дължината на междувъзлията. При напречен разрез стените на такива стъбла са удебелени. Формира се повече механична тъкан и добре се развиват влакнесто-съдовите снопчета. На устойчивост към прикореново полягане преди всичко влияят двете най-долни междувъзлия. Затова обработката с ретарданти трябва да се проведе в периода на активен растеж на първото и второто междувъзлия. При закъснение с внасянето, когато растежът на първите две междувъзлия вече завършва, препаратът влияе на по-високите междувъзлия, които не играят толкова важна роля в устойчивостта към полягане. Освен опасността от полягане на растенията, късната обработка с ретарданти води до намаляване размерите на класа и неговата озърненост.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на земеделеца"

Публикувана в Растениевъдство

Зърнените култури попадат във все по-трудни условия

Намирането на най-ефективните технологии е ключов елемент за опазване на реколтата

Агр. Петър Кръстев

Никакви добавки и подобрители не могат да направят хляба вкусен и ароматен, ако той е изпечен от лошо брашно, получено от некачествено зърна.

А качеството зависи от много фактори – от подбора на сорта до съхранението. Но в тази верига един от главните елементи е здравето на посевите по време на зреенето на пшеницата. Болестите, които „отрязват“ от реколтата стотици хиляди тонове, водят до това, че тя пада в по-нисък клас. Как да се борим с болестите, за да получим зърно с високо качество, дори при неблагоприятни условия, каквито тази година наблюдавахме в много райони на страната?

Как да предпазим посевите от болести

Можем да кажем, че изтичащата година беше характерна със своите контрасти. Времето беше както по-хладно и по-влажно, така и доста сухо и много горещо в сравнение с други години. Всичко това се отрази на зърнената реколта, която беше поразена от болести. На много места посевите бяха силно нападнати от различни видове кореново гниене, болести на листния апарат и класовете, стигащи почти до епифитотии и водещи до значително намаляване на тяхната продуктивност. Проявиха се и опасни гъбни болести по пшеницата: няколко вида ръжди, фузариум по класа, жълта петнистост по листата и септориоза. Наложи се борбата да се извежда с разпространените болести като брашнеста мана, септориоза, хелминтоспориум и други. Ечемикът на много места беше нападнат от мрежеста петнистост. Наблюдаваше се и Helminthosporium triticirepentis, известна още като Drechslera triticirepentis по зърнените култури, която се проявява в ранно изсъхване на листата, намаляване количеството на продуктивните стъбла, спарушване на зърната, намаляване дължината на класа и неговата озърненост.

Разбира се, че селското стопанство е зависимо от природните условия, срещу които няма какво да направим, а в бъдеще експертите прогнозират още по-непредсказуеми климатични промени. Въпреки това ние сме в състояние да предотвратим заболяванията по зърнено-житните и другите култури, да намалим последиците от анормалните явления и дори напълно да излекуваме растенията. На първо място, това зависи от факта доколко ефективни средства за борба сме избрали. При избор на некачествени, евтини препарати пропускаме ценно време, без да помогнем на растението, което вече не е способно да се противопостави на болестите и загива.

Фермерите трябва да търсят правилните решения

Такива ситуации, като през тази селскостопанска година, изискват от фермерите ясни и точни действия. Те трябва да се проявяват буквално навсякъде – от избора на семена и препарати до тяхното прилагане. Затова е необходимо да се търсят и използват сортове, които притежават висока устойчивост към болести.

Такива сортове има, но дори и посеви с великолепни сортове също се нуждаят от защита, а слабоустойчивите могат да заболеят, дори в случай че бъде проведен пълен комплекс от защитни мероприятия.

Особено актуален в хода на сеитбената кампания на зимните житни култури е изборът на ефективен обеззаразител за предпосевно третиране на семената. Правилно постъпват тези селскостопански и фермерски стопанства, които провеждат 100-процентна обработка на семенния материал: качествените обеззаразители предотвратяват болестите по кореновата система за дълъг период – от момента, в който зърното попадне в почвата, до края на фаза вретенене на зърнените култури.

За предпочитане са препаратите, които имат повече от едно активно вещество с различен механизъм на действие и иновативни формулации. Обработката с тези препарати осигурява на семената надеждна защита срещу комплекса от болести в най-важния за растенията период – вегетацията.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Немски учени изясниха защо зърнените култури по-добре от другите растения понасят сушата

Учени от Баварския университет във Вюрцбург „Юлий Максимилиан“ (JMU), Германия, успяха да отговорят на загадъчния въпрос: защо зърнените култури са по-устойчиви на суша, отколкото другите растения. Тяхното откритие, публикувано в научното списание Current Biology, ще помогне за създаване на култури с повишена сухоустойчивост.

Изследователите на растенията от JMU: професор Райнер Хедрич, професор Дитмар Гейгер и д-р Питър Аш изучили механизмите на работа и компонентите защитаващи клетките на зърнените растения. По техните наблюдения, зърнените култури имат двойка защитни клетки във формата на гири, които образуват и регулират порите. Тези клетки са разположени между две спомогателни клетки, които поглъщат и съхраняват калиеви и хлорни йони от защитните клетки при затварянето на порите. Когато устицата се отварят, те предават йоните обратно в защитните клетки.

„Зърнените култури използват спомагателните клетки като динамичен резервоар за осмотично активните йони. Този йонен трансфер между защитните и спомагателните клетки позволява на растенията да регулират порите особено ефективно и бързо“, казва професор Гейгер.

Освен това те открили, че освен използването на абсцизова киселина (ABA), за да определят достъпността на вода и да поддържат водния баланс, зърнените култури използват нитрати, за да оценят ефективността на фотосинтезата. „Обединявайки тези два механизма, ечемикът по-добре от другите растения е способен да поддържа баланс между такива крайности, като«смърт от глад» или «смърт от жажда», когато растенията се окажат в ситуация на недостиг на вода“, пояснява професор Хедрич.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

За да се избегне конфликтът при прибирането на пшеницата, може да се избере по-ранен сорт рапица. Не си струва да икономисвате от работната ширина на хедера

Grain magazine

Селекцията и техническият прогрес станаха причина в много ситуации досегашните технологии вече да не са валидни. При днешните условия на жътва комбайните се натоварват средно на 50 на сто от техния производствен потенциал. Специалистите твърдят, че проблемът не е в техниката. Според тях в голяма степен всичко зависи от такива фактори, като етапността на узряването на културите, обучението на комбайнерите, логистиката и т.н. Много от работните операции по традиция се извършват неоптимално, а би могло да се постигне много повече, тъй като от увеличаването на производителността печелят не само собствениците на селскостопанските машини. Навременното прибиране на реколтата с ниски загуби е от полза и за онези фермери, които не притежават собствена техника.

Идеите, представени в статиятана Grain magazine, не съответстват на общоприетите правила, но едно по-внимателно вглеждане и осмисляне разкрива, че зад отчасти провокативните предложения се крие голям потенциал. Във всеки случай те могат да бъдат дискутирани.

jatva 3

ЕФЕКТИВНОСТТА НА ЖЪТВАТА МОЖЕ ДА СЕ ПЛАНИРА

При едновременното узряване на културите на всички поля със своевременното прибиране на реколтата няма да се справи дори и най-добрият комбайн. Ако работата започва рано сутрин и свършва късно вечер, то производителността за един час работа съществено намалява, а разходите за сушене на зърното се увеличават.

Поетапното узряване на културите позволява да се увеличи периодът за провеждането на жътвата. Още при засяването на културите може да се заложи основата на оптималното прибиране на реколтата:

. избор на сорт (много ранни и късни сортове);

. избор на площи за засяване (да не се засяват едновременно всички късни сортове на сухи участъци, а ранните – на влажни);

. вариации на сроковете на засяване (ако времето през есента позволява);

. регулиране на узряването, благодарение на прилагането на фунгициди и използването на датчици за азота;

. оценка на риска – къде ще бъдат претърпени най-големи загуби, откъде трябва да се започне?

jatva 4

Безусловно, поетапното узряване на културите изисква голямо майсторство на агрономите. А лошото време в сезона на жътвата лесно може да разруши всички планове. Но въпреки това поетапното узряване на културите залага фундамент за ефективно провеждане на жътвената кампания в големите стопанства.

ПРИБИРАЙТЕ РАПИЦАТА СЛЕД ПШЕНИЦАТА

Нови сортове, високи добиви, голямо съдържание на масло – съвременните сортове на рапицата са високопродуктивни. Но дебелите зелени стебла и недоузрелите еластични стръкове затрудняват навременното овършаване. И дори при сипещи се горни стръкове рапицата все още не е готова за овършаване. Недоузрелите стръкове в долната част на стеблото няма да бъдат овършани, тоест ще бъдат загубени. Тези загуби са по-големи в сравнение със загубите поради ронене на горните стръкове – те просто не се забелязват веднага, тъй като недозрелите стръкове се наситняват от сламораздробителя.

Вследствие на интензивното разклоняване и неравномерното цъфтене на рапицата се стига до неравномерното й зреене. Това усложнява вършитбата, намалява производителността на площ и повишава загубите и влажността на зърното. Ако се изчакат още два или три дни за зреене, по-горе изброените параметри значително се подобряват. Първите шушулки в горния участък на растенията започват вече да се разпукват, но това все още не е значителна вреда, защото формирането на добива от разположените в долната част шушулки е в текущ процес и качеството се повишава. Но е трудно да се определи точният момент за жътва.

jatva 8

Жътвата изисква опит в работата с комбайн и се извършва, когато рапицата е достигнала пълна зрялост. Това означава: 
• Семената са черно-кафяви до черни и твърди 
• Шушулките и разклоненията са оцветени в сиво-кафяво 
• При движение семената в шушулките шумолят.

Ако се жъне твърде рано, се спира нарастването на добива и на масленото съдържание. Зърното в ранен период на зреене допълнително се овлажнява и от влажната слама. При леко преминаване на срока за жътва, опасни на първо място са вятърът и градушката. Влажността на реколтата трябва в началото на жътвата да е под 12%. Няма да са налице изменения, намаляващи качеството на реколтата след жътвата, ако съдържанието на влага е 8%

От изключително значение е оборудването на комбайна с допълнително приспособление за жътва на рапица! При вършитбата има много източници на загуби и щети. Най-високите загуби се причиняват от режещите инструменти. Режещата плоскост трябва да се удължи с около 40 – 60 см, за да могат зърната от шушулките да падат без разпиляване при разтърсване. Чрез режещите инструменти, пригодени за рапица, тези загуби намаляват най-малко наполовина. Движещите се вертикални ножове разделят растенията чисто и с малки загуби. Разделителните ножове от двете страни са от голяма полза. Режещото устройство трябва да работи на височината на най-долния участък с шушулки на растението. Когато е достигната зрелостта за вършитба, трябва да се жъне с голяма ударна сила. Колкото по-сухи са растенията и по-узрели са шушулките, толкова по-щадящо трябва да работи вършачният апарат. Шушулките по правило лесно се разпукват. Горното сито се отваря на 7– 9 мм. Струята се настройва така, че да не издухва навън от ситото овършаните шушулки и частиците плява. Долното сито също трябва да е в добра координация с вентилаторите. Броят на оборотите на барабана се избира така, че да е достатъчен за доброто овършаване. Отстоянието от него до хедера е около 15 – 20 мм (според количеството растителна маса). Оборотите на барабана са между 400 и 600 в минута според масата и влажността.

jatva 2

Комбайнът трябва да се движи бързо (4 – 6 км/ч). Един добре настроен комбайн постига с до 25% по-добри резултати в сравнение с един лошо настроен. Настройката на машината оказва голямо влияние върху качеството на семената и загубите. Най-висока производителност през благоприятните часове на деня изисква транспорт, който да съответства на капацитета на комбайна. Всяка минута престой в най-подходящото време за жътва носи загуби. Днешните хибриди са сравнително устойчиви на разпукване, ако са здрави растенията, така че рапичната жътва трябва да бъде изместена назад, за да се постигне добро зреене.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Агротехника

Организацията на европейските търговци на зърно (COCERAL) прогнозира увеличение на производството на зърнени култури в страните от ЕС през сезон 2017/18.
Според публикуваната прогноза реколтата от зърно в Европейския съюз през сезон 2017/18 ще бъде 301,5 млн. тона, което е повече в сравнение с показателите от миналия сезон – 296,5 млн. тона.
Производството на пшеница, се очаква да бъде 151,1 млн. тона (145,2 млн. тона през сезон 2016/17), ечемик - 58,4 млн. тона, царевица - 61,4 млн. тона.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
По-ниските цени на зърнените култури през последните години и високите добиви доведоха до разширяване на употребата на зърнени за фуражи. Развитието на птицевъдството и свиневъдството у нас е предпоставка за увеличаване употребата на по-богати на протеини фуражи. В резултат нараства делът на зърнените култури, които се използват за фураж за селскостопанските животни. Така до 2022 г. в света и у нас все по-големи количества пшеница, слънчоглед и царевица ще остават в България за преработка. Това прогнозира в доклада си за зърнено-маслодайния сектор Центърът за икономически анализи на селското стопанство (САРА) към Института по аграрна икономика.
 
Според доклада през последните години, поради големия обем на производство и сравнително по-ниските цени, пшеницата се търси и за изхранване на животните. Същевременно у нас консумацията на хляб и макаронени изделия намалява ежегодно.  
 
 
В периода 2007 – 2011 г. пшеницата, използвана за човешко потребление, e средно 1,04 млн. тона на година, докато в следващия петгодишен период – 2012-2016, потреблението е под 1 млн. тона годишно – 951 хил. тона. Предвижданията на САРА са в периода 2017-2022 г. общото потребление да намалее допълнително до средно 915 хил. тона годишно.
 
 
Тук силна е конкуренцията на фуражи, базирани на употребата на соя, която не позволява рязкото нарастване на употребата на кюспе. Най-висок ръст в използването на фуражи за животновъдството се очаква да има не при пшеницата, а при царевицата. Увеличението на влаганата царевица за фуражи в периода 2017-2022 година се очаква да бъде с около 20% отколкото в предходния период 2012- 2016 година, се казва в доклада.
 
В последните години използването на царевицата за индустриална преработка се увеличава - за периода между 2012-2016 година влагането на царевица в индустриални нужди е около 450 хил.т. годишно, а за периода 2017-2022 година се очаква тези количества да нараснат до 630 хил.т. 
 
Потреблението на слънчоглед за човешка консумация обхваща консумацията на белен слънчоглед, както и количествата използвани за преработка в слънчогледово олио. Предвижданията за периода 2017-2022 година са за ръст в потреблението на слънчоглед - 163 хил. тона средно на година за периода. Това е свързано с очакванията за разширяването на преработвателния капацитет и ръста в производството на слънчогледово олио.
Брутната продукция от зърнени и маслодайни култури ежегодно представлява почти 50% от брутната продукция от отрасъл „Селско стопанство“ у нас. Това показва огромното значение, което има производството на тези култури за българското земеделие. Произведените количества от следените 5 култури ежегодно зависят от засетите и реколтирани площи и получения среден добив от единица площ. 
 
Ежегодният ръст на реколтираните площи до пика през 2013 година позволяваше достигането на значителни количества, а по-високите средни добиви на някои от културите - царевица и рапица, през 2014 година допълнително доведе до ръст в производството, дори над този от 2013.
 
България изнася между 50-70% от производството на зърнени и маслодайни семена, което я поставя в силна зависимост от глобалната пазарна конюнктура. Очакваната добра реколта през 2017/18 стопанска година ще задържи световните цени на сравнително ниски нива, далеч от рекордните за 2012-2013. 
 
Предвижданията на САРА за изкупните цени от място на пшеница – Североизточна България, царевица, слънчоглед – Северно-централен район, ечемик и рапица – Югоизточен район, за настоящата 2017-2018 година у нас са за 280 лв./тон, при ечемика - 255 лв./т., около 630 лв./тон за слънчогледа и 670 лв./тон за рапицата, а цените на царевицата се предвижда да са около 280 лв./тон. Тези цени са по-високи от предходната година, като единствено при слънчогледа може да се очаква спад, коментират от САРА.
Публикувана в Бизнес

Тежката суша заплашва реколтата на зърнени култури в Южна Европа

Сушата в Италия и Испания води до рекорден спад на добивите от зърнени култури. Фермерите съобщават, че показателите за реколтата са достигнали двадесет годишен минимум.

Особено тежко са засегнати Кастилия и Леон - най-големите райони за отглеждане на зърнени култури в Испания. Там загубите при реколтата се оценяват на 60-70%.

"Тази година не е просто лошо, това е бедствие. Не си спомням такава суша от 1992 г. насам, когато бях дете ", заяви Хоакин Антонио Пино, фермер от испанската провинция Авила.

Според фермера, в значителна част от областта все още не се жъне, тъй като печалбата от реколтата няма да покрие разходите по заплатите за жътва.

В резултат на сушата в района, има рискове и за други култури. Рязко падна производството на орехи, бадеми и шам фъстък. Анализаторът от испанската селскостопанска асоциация Хосе Угарио очаква падане на производството от бадеми през 2017 г. с 23% в сравнение с миналата година.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Големите играчи на пазара се преориентират към по-малко известни продукти като киноа или органически земеделски продукти с високо търсене от страна на потребителите, които искат да се хранят здравословно, пише агенция Bloomberg.

Доходите от търговията с водещите зърнени култури спаднаха, след като фермерите започнаха да отглеждат по-големи количества, отколкото са необходими на пазара. Този период продължава вече 4 поредни години. Това подбуди големите играчи на пазараq като немската компания BayWa AGq да търсят други ниши, например домати или биологични зърнени култури, където доходите са по-високи. Други насочиха своето внимание към безглутеновите култури.

Брокерската къща Grain Services Srl, например, получава 30 на сто от доходите си от безглутенови, биологични и нишови продукти, като киноа, ориз, амарант и леща, въпреки, че те са едва 7 на сто от обема на цялата продукция, с която търгува.

Безглутенови продукти

Потребителското търсене прави безглутеновите и биологичните продукти едни от най-динамично развиващите се сегменти на пазара. Производството на безглутенови продукти ще нараства с 10 на сто ежегодно, а световните обеми на продажбите им до 2020 година ще се увеличават до 7 милиарда щатски долара годишно.

baywa logo2

Компания BayWa се превключва на билогично и оранжерийно производство.

Френската групировка Soufflet, която е най-големият купувач на зърно в Европа, започва търговия с бобови култури.

Дори такива гиганти в бранша като Glencore и Bunge се насочиха към различни от зърното сегменти. Bunge, която е търговска компания вече 200 години купи производител на зехтин от Турция, а Glencore търгува със зехтин от офиса си в Мадрид. По данни на FAO, обемите на световната търговия с бобови култури са по-малко от 6 на сто от световния пазар на пшеница през 2013 г. Но все повече големи играчи се ориентират към тези култури като допълнение на зърненото си портфолио, за да компансират спадащите световни цени на зърнените култури.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта