Зърно за хляб ще има, но мнозина колеги ще са на ръба на фалита, казва Цветан Берберов, член на УС на НАЗ, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Берберов, критична година се очертава пред зърнения сектор – какво е положението при вас, в региона на Стара Загора?

- В момента сме изключително притеснени – времето е против нас, имаме проблеми с опрашването на пшеницата заради нетипичните застудявания през месец април и нещата никак не изглеждат добре. Ситуацията с коронавируса остава непредвидима. Лично аз съм затегнал мерките в стопанството, външни хора не се допускат, защото един да се появи с Covid-19 и това може да обърка всичко, а чакаме да жънем. Но като цяло моята прогноза не е добра – между 100-120 лева приход от декар, това виждам аз като средно число за страната. На места дори и по-ниско. Пролетните култури няма да могат да компенсират тази разлика.

- При добра година какви са приходите от декар и какво покрива субсидията?

- Между 150 и 170 лева. Субсидията е 30 лева на декар площ. Рентите се движат средно между 40 и 70 лева. Така че на много места субсидията не покрива дори 50% от рентите. Субсидията е толкова преекспонирана, а ние дори още не сме получили дори окончателните плащания по СЕПП.

- Само 100% пропаднали площи с пшеница ще бъдат компенсирани, по данни на МЗХГ това са близо 30 хил. дка. От НАЗ обявихте още близо 200 хил. дка, които са в критично състояние – какво ще се случи с тези производители, как ще оцеляват?

- Да уточним, че става дума предимно за Добруджа. Онези със 100% загуби поне няма да амортизират машините, няма да им се налага да влизат в полето. Най-критични са производителите със 75% загуби. Те няма да им бъдат признати като такива и въпреки това ще трябва да направят допълнителни разходи. Зърно за хляб ще има, но не вярвам да постигнем 5 млн. тона реколта тази година. Много от колегите ще изпаднат в неплатежоспособност. И с банките вече е трудно. Което означава, че много от зърнопроизводителите вероятно ще прибегнат до редукция на земеделските площи, които обработват. До месец всичко ще стане ясно.

- Защо има проблем с банките?

- Кредитните нива се вдигнаха и причините за това са комплексни, включително и Covidкризата. Рисковите климатични условия през последните 5-6 години сигурно също са повлияли на анализите на банките.

- Нервна е картината, а какъв пазар се очертава?

- И там не е лесно. Търговците се ослушват, предпазливи са по отношение на резервирането на контракти. Въобще – ситуацията е нестабилна за всички.

- Земеделският министър Десислава Танева обяви 9% увеличение по СЕПП – това няма ли да компенсира отчасти загубите?

- Раздробеното изплащане на субсидиите не ни помага. Това не дава добра индикация нито към нас, нито към банките. Паричният поток трябва да бъде по-добре планиран. Постоянно сме в някаква изчаквателна позиция и това е изнервящо. На нас сега са ни нужни пари – да заредим машините с гориво преди жътвата. Трябва да закупим торове, да плащаме работни заплати – да покрием режийните разходи. На много от колегите се наложи да преструктурират своите кредити, което също струва пари. И всички сме в тази ситуация от 5-6 години. Колко още ще издържим? В особено тежка ситуация са колегите, които плащат високи ренти. Ако нямат вариант за някаква комулация на средства, това означава да се отиде към фалити.

- В този смисъл не е ли належащ един обществен дебат за рентите?

- Изхожда се от позицията, че сектор „Зърно“ е пазарно ориентиран, рентите се договарят свободно. Има обаче т. нар. справедлива рента, средна рента, диференцирана рента. Още Маркс е писал за тези неща, има какво да се прочете по въпроса. Вярно е, че през последните 10-12 години българското зърнопроизводство се модернизира и стана конкурентоспособно, но през последните 4-5 години този мастодонт започна някак да се подяжда. И трябва да се разсъждава върху това. Защо нещо, което е изградено, тръгва да се руши, а не се надгражда върху него? Трябва ли да се върнем 22 години назад в земеделието? Нека бъдем много внимателни. При нас парите са ясни. Публична тайна е обаче, че парите, с които се купува земеделска земя, меко казано са завоалирани. Много от собствениците видяха спекулативна възможност за натрупване на капитал от земята – чрез ренти. Да заповядат да я работят – да инвестират в техника, в работна ръка, във всичко. И да видят как се изкарват пари от земеделие. Затова призовавам – нека всички бъдат внимателни по тази тема. Как се плаща рента след една тотална загуба?

- Как ще коментирате намеренията на Брюксел да прилага Зелената сделка в следващите 10 години?

- Ако трябва 25% от площите, които обработвам, да са екологично насочени, по-добре да не стопанисвам нищо. И веднага една проста сметка ще ви направя: при моя размер на стопанството, това означава около 2 хил. дка. За тях трябва да платя на собствениците минимум около 100 хил. лева рента. От къде да ги взема, кой може да обезпечи подобно нещо?

- Говори се за поетапност, за обезпечаване на тези европейски политики…

- Може ли някой да каже какво ще се случи до 2030 година? Едва ли.

Публикувана в Интервюта
Понеделник, 08 Юни 2020 14:27

Земеделието – стихия и съдба

В семейното стопанство на Светла, Георги и техният син Ради от Костенец

Анета Божидарова

Когато повече от 25 години работиш земя, това няма как да бъде случайно занимание. Това се превръща в съдба. Гостуваме на семейство Михайлови -Светла, Георги и техният син Ради – трима зърнопроизводители от Костенец, отдадени на своята стихия - земеделието.

Те са най-големите в региона – със 7 хил. дка земя. Тази година са засели пшеница, царевица, слънчоглед, просо. Земя, грижливо наемана парче по парче в този полупланински район, където хората само могат да мечтаят за добивите на своите колеги от златна Добруджа, от Дунавската равнина или от Тракийската низина. Когато обаче работиш, земята се отблагодарява.

„Най-добрата година в земеделието е следваща“, смее се Светла. Дама с изключителен вкус и финес, художник-дизайнер по образование, тя поддържа цялата документация на семейната фирма, с вечна усмивка ръководи парада и като малко дете се радва на всеки житен клас. А слънчогледът е най-голямата й страст. Затова често го рисува и той „наднича“ от неочаквани места в спретнатия офис на семейната фирма.

Вдъхновяващи хора са истинските земеделци

Човек плъзга поглед по зелената пшеница, която се люлее от вятъра и окото му се радва. Там, на полето, разбираш колко е малък човекът и колко важен е хлябът. И колко много труд стои зад цялата тази пасторална картина.

1 zemГеорги е моторът на фамилното стопанство. Зад прямият и твърд поглед, категоричност в изказа, всъщност се крие деликатна и чувствителна природа. Георги трудно се отпуска да говори публично, особено пред медии, неговата стихия е работата. „Всичко, което знам за земеделието, го дължа на Георги“, простичко обяснява Светла.

Устойчивите земеделски стопанства у нас са онези, в които вече са отгледани второ и трето поколение земеделци. По някакъв невидим, но естествен начин, силната връзка със земята като че ли се предава по наследство. 22-годишният Радослав, хубаво и кротко момче, се чувства по-силно свързан със земеделието дори от своите родители. Неговата страст са машините. „Качвам се в трактора - да си почина. И докато почивам – карам и си работя. Работата не ми пречи на почивката“, обяснява тихо Ради и не разбира моето учудване от онова, което ми казва. Че как така човек си почива в трактора? Явно има и такива хора. Младият мъж с часове се улисва около машините, замисля се когато го питам колко от неговите приятели по този начин прекарват своето време. „Май съм само аз“, премисля той.

Земеделието не е трудно, хората са по-трудни

усмихва се той. Някак му е тъжно, че ежедневният и упорит труд на полето не се вижда отстрани. „Хората виждат само една голяма и хубава машина, с която работиш, но не си задават въпроса как си изкарал парите, за да си я купиш, колко усилия струва това. А то никак не е лесно“, казва Ради.

2Светла и Георги, горди със своето момче, ме уверяват, че когато си науми с нещо да се справи по машините, няма земна сила, която да го спре. Упорит характер, кроткият му вид бил подвеждащ, казват те. Ради ще запише висша агрономия, но за момента счита, че е по-важно да бъде до своите родители – работата на полето няма край и точно тази година няма как да ги остави сами. А и такава страст се оказва пустото земеделие - за един млад човек, който не помни от кога е на полето и сред машините. Образованието няма да избяга, има време – само на 22 е. 

Модерно земеделие не се прави с каква да е техника

категорични са земеделските стопани от Костенец. Кризата с Covid -19 изобщо не е попречила на плановете им. „Тези дни си купихме нова сеялка и направо не можем да й се нарадваме“, казва Светла. За няколко часа Ради засял 200 дка със слънчоглед по технологията Strip-till. За първа година стопаните опитват този метод на работа. Наесен ще чакат резултати, за да решат дали ще заложат и отглеждат повече площи по Strip-till . Технологията определено спестява време и средства, обработките са по-малко /без оран и дисковане/ и това задържа влагата в почвата. „Земеделие без добра техника не става, но трябва да ти идва и отвътре.

Не разбирам хората, които гледат в чуждата паница

казва Георги. Ако човек работи – халал да му е спечеленото, заслужил си го е, показва житейската логика на земеделeца. По-страшни са чертожниците, категорични са двамата стопани от Костенец. И днес има хора, които не си знаят нивите, очертават постоянно затревени площи и просто точат едни пари от държавата. И Светла, и Георги недоумяват защо се допуска това. Ако някой краде пари, значи някой го е позволил, има законен начин това да се случва.

Бизнесът на българските зърнопроизводители е на светло. „Просто няма как да се скриеш. Произвеждаш количества, с които излизаш на пазара и няма как да продаваш без фактури“, казва арендаторката от Костенец. Затова се ядосва, когато някой седне да им пресмята субсидиите. Прозвището „зърнари“ е обидно. „Да заповядат, да видят как се работи“, кани отруденият Георги. Ако си мислят, че е лесно – сгрешили са.

Никъде няма лесно, ако има – няма да дойде при нас

смее се фермерът. „Много преди да се чуе за субсидии, сме се захванали със земеделие. Сложили сме си главата в торбата, теглили сме кредити, постоянно сме под напрежение, защото тази работа е риск“, обяснява Светла. Мнозина от зърнопроизводителите са готови да се откажат от субсидиите, на много места в страната само рентата не може да бъде покрита с тях. Единственото предимство е, че в момента те могат да послужат като гаранция за банков кредит – близо 90% от българските средни зърнопроизводители купуват техника на лизинг. „Цялата техника в стопанството ни е на лизинг. Купуваме модерни машини, иначе не сме рентабилни“, уточнява Светла. В повечето случаи обаче, като теглят в края на стопанската година чертата, излизат на нула. Времето все повече се превръща в най-големия враг на стопаните и често се отчитат пропаднали площи. Компенсациите дори не си струва да бъдат коментирани, всички обаче четат субсидиите на зърнопроизводителите. „По-добре да ги спрат, тогава ще останат истинските земеделци в България“, предполага Светла. Затова колкото и да коментират зърнения бранш, земеделците от Костенец си имат мир на душата.

Не искат помощ от държавата, искат само да не им се пречи

Ако пък най-сетне и излишната бюрокрация намалее, работата сама ще върви. Тъжно е да не можеш да стигнеш до полето, защото се налага дни наред да се занимаваш с документи, казва Светла.

Стопаните от Костенец не гледат в чуждата паница, молят се като всички за хубаво време и вярват, че земеделието е тяхна съдба. „Подпомагането за земеделците трябва да бъде реално, независимо какво отглеждат – зърнени култури, плодове и зеленчуци, животни или нещо друго. Просто трябва да са истински фермери, а не само на хартия“, категорична е Светла. „Да направят подпомагането на базата на произведена продукция и тогава ще ги видим чертожниците“, предлага Георги.

„Завинаги оставаме на полето, това е нашият живот. Това ни е стихията, това го можем. Щастливи сме, че и синът ни Ради тръгва по този път. Хубаво е да виждаш, че си отгледал дете, което дори повече от теб обича земята“, правят оценка на постигнатото до тук Светла и Георги. И смело заявяват, че с гордост могат да се наредят до онези, които произвеждат хляба на държавата.

Нищо, че малцина разбират, че когато всеки ден работиш под открито небе, няма гаранция за печалба. Когато обаче земеделието е твоя стихия и съдба, земята се отблагодарява. И надеждата никога не умира. Нали казахме вече, най-добрата година в земеделието е следващата.

Публикувана в Бизнес

На дневен ред отново застава остро темата за напояването

Анета Божидарова

Светът бавно започва да се отърсва от коронавирусната пандемия. Градската болест, както я наричат мнозина анализатори, слабо засяга селата и селските региони. На полето работата върви с пълна пара, особено в сектор „Зърнопроизводство“. В момента за голяма част от българските земеделци по-големият проблем се явява сушата. Въпреки това, недостиг на зърно не се очаква, за глад изобщо не може да се говори.

„При вътрешно потребление от 700-800 хил. тона пшеница, ще ожънем такива количества без проблем, прехраната на България изобщо не е под въпрос“, коментира за „Гласът на земеделеца“ Георги Милев, зам.-председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Той обработва 20 хил. дка земя, близо половината от тях – собствена. Въпреки, че в региона на Плевен валежите също не са били обилни, в почвата все още има влага, казва Милев. Ако до десетина дни обаче не завали, добивите и в Дунавската равнина ще претърпят редукция.

Какво казват аграрните специалисти

Картината на полето днес е такава и поради друга причина – заради комбинацията от суша и прекомерно използване на азотни торове, казват аграрни специалисти. Там, където положеният азот е в по-малки количества, посевите дори и сега изглеждат се държат добре. Казано просто, наторяването действа като сол, когато е суша, а когато вали –като азот. Затова фермерите трябва да се съобразяват с валежните норми и да прилагат адекватна норма при наторяването, съветват учените.

Щети и компенсации

Тежка е картината в Сливенско, където е стопанството на Георги Радев, зам.-председател на УС на НАЗ. „Чакаме дъжд, положението при нас е трагично. Силният и постоянен вятър изсмуква за няма и ден дори и малкото влага, която се образува след оскъдните валежи. Засега не мислим да презасяваме, защото ако сушата продължи, съвсем нищо няма да приберем от полето. А ако падне дъжд, поне стотина килограма от декар все ще ожънем “, тревожи се Радев. В Добруджа мнозина от фермерите дори смятат да разорават и да презасяват, информира преди дни председателят на НАЗ Костадин Костадинов.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите очакват да минат комисии, които да констатират щетите по посевите. Обезщетения ще се изплащат при 80 до 100% загуби. „Нали знаете как става, каквито сме късметлии, ще се окаже, че щетите ни са 79%“, коментира Георги Радев. Дори и да бъдат компенсирани обаче, земеделците трудно ще покрият реалните загуби, особено когато става дума за хиляди декари с посеви и за огромни инвестиции в тях, пресмята земеделецът от Сливенско.

Как се плаща рента при 100% загуби

В регионите, в които ще се претърпят големи щети от сушата, със сигурност ще има фалити, прогнозира Георги Милев. В този смисъл е редно да бъде обявена нулева рентна година, особено за фермерите с тотални загуби. Сушата е пагубна за всеки земеделец, но тази година отново поставя остро на дневен ред темата за рентите. Според земеделеца от Плевенско, справедливото образуване на рентното плащане от декар е като се раздели на две печалбата на едно стопанство в края на всяка стопанска година. 50% от нея – за рента. „Нормално ли е в Добруджа рентата да е 95 - 110 лева от декар, при сегашната суша как ще се плаща такава висока рента?“, пита Милев. По думите му, реалният размер на рентата за цялата страна трябва да е от 35 до 45 лева. „Големите арендатори работим на светло, в края на всяка година правим отчет, имаме годишна печалба и всичко е видно“, казва още Милев. Според него е абсолютно несправедливо рентата да е фиксирана. Така някои земеделци при 70 лева чиста печалба от декар, плащат 60 лева рента на собствениците и едва 10 лева остават за тях, обяснява още той. Смяната на този режим на плащане обаче трябва да бъде облечена в съответното законодателство, в момента рентното плащане е въпрос на договаряне.

Напояването – мисия невъзможна

В контекста на все по-големите засушавания през последните години, Георги Радев поставя на дневен ред и темата за напояването. Арендатори от Сливенско са сключили договори с местното водно дружество, което ще кандидатства по подмярката 4.3 „Инвестиции в инфраструктура за напояване“. Според Радев обаче възстановяването на напоителните съоръжения ще стане факт едва през следващата година. „Ние бихме инвестирали в напояване, но ако имаме сигурност, че ще стопанисваме земята, която сме наели поне в рамките на 5 последователни години. Иначе какъв е смисълът да направим толкова голяма инвестиция и след това някой да реши и да я ползва на готово? При сегашното преподписване на арендните договори година за година, как да имаме сигурност“, разсъждава зам.-председателят на НАЗ от региона на Сливен. „Всяка година даваме пари за какво ли не – за торове, за препарати, за машини, за инвентар. Ще извадим и за напояване, няма кой друг да извади такива пари. Но ни трябва поне малко предвидимост в бизнеса“, казва Радев. Според него именно това е една от причините за казуса с напояването все още да няма трайно решение.

Проблемът всъщност е по-дълбок и е на ниво държава. Депутати от левицата преди старта на мярката за напояване зададоха въпрос към земеделския министър Десислава Танева по време на петъчен парламентарен контрол: чрез подмярката 4.3 няма ли да бъде реанимирано едно губещо предприятие, каквото е „Напоителни системи“ – не чрез пряко финансиране от националния бюджет, а през европейските програми? „Напоителни системи“ не се ли явяват единственият възможен бенефициент по подмярката 4.3? Ако цената за един кубик вода за напояване на 1 декар земеделска земя е между 0.17 – 0.20 лева, защо за вецовете е 0,003 лева на кубик? Кой има интерес от това? Защо се стига до абсурда да няма вода за напояване, защото се оказва, че тя е източена от вецовете за производство на ток, и то на скъп ток? Държавата очевидно трябва да преосмисли този казус и то на ниво политики. На въпрос на „Гласът на земеделеца“ към министър Танева дали няма риск подмярката 4.3 да бъде обсебена изцяло от „Напоителни системи“, аграрният министър заяви, че е даден шанс на всички, които желаят, да участват с проекти и да инвестират в съоръжения за напояване. Само времето ще покаже как реално е сработила тази подкрепа и за кого.

Полезният ход е да се направят реални сдружения за напояване, в които да участват и земеделците. Така, ако в момента те нямат дългосрочна сигурност по отношение на стопанисването на земята, ще могат да продават услугата „напояване“ на онзи, който иска да я ползва. В момента обаче законодателството не работи в полза на създаването на реални сдружения, защото напоителните системи и канали могат да преминават само през собствена земя, а не през наета. Това лишава арендаторите от възможността да участват в този процес. В Конституцията пише: „Частната собственост е свещена и неприкосновена“, тоест, само държавата може да отчуждава частни имоти в обществена полза. Напояването явно не се възприема като такова.

От полето по-хубаво няма

И двамата зам.-председатели на НАЗ казват, че нямат проблем с доставката на торове, семена, препарати и резервни части за машинния парк в своите стопанства. Заради очертаващата се суша в цяла Европа, се очакват по-ниски добиви от зърно. Това ще вдигне цената, както се случва при всеки дефицит, казва Георги Милев. С оглед на неясния изход от развитието на пандемията и на постепенното възстановяване на икономиките, износът на българско зърно очевидно ще е по-малък. Но вътрешното потребление изобщо не е под съмнение.

„Ако компаниите за селскостопанска техника добре са се справили във времето с продажбите, сега спокойно могат да преживяват само от сервизното обслужване“, анализира земеделецът от Плевенско. И Милев, и Радев са категорични, че който е планирал покупка на техника за своето стопанство, ще я направи. Защото въпреки извънредното положение, работата на полето си върви.

„Ние не сме натъпкани в офис, ние сме навън, от полето по-хубаво няма, карантината изобщо не ни бърка. Само малко дъжд да капне, всичко съвсем ще бъде наред.

Двамата стопани са благодарни на полицаите от КПП-та, които ги пропускат, защото вече добре ги познават. Някак за всички е ясно, че земята не признава карантина, а иска работа. И то навреме.    

Публикувана в Бизнес

В тази криза явно много хора видяха някаква възможност за изява. И започнаха да творят…глупости, казва председателят на УС на НАЗ

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, сушата в Добруджа май се оказа по-страшна от коронавируса?

- Така се оказа, картината е плачевна. За целия валежен сезон – от миналия септември до момента, натрупаното количество дъжд е около 100 - 115 литра на квадратен метър. Обичайната норма е близо десет пъти повече. Така че влага в почвата в Североизточна България изобщо няма, просто липсва. Преди няколко дни падна дъжд от 4-5 литра на квадратен метър, възбуди за кратко пшениците, но след това нещата пак тръгнаха на зле. Посевите отхвърлят братя и съхнат. Меката зима и студената пролет също влияят зле на растенията. Наблюдаваме ниски нощни температури – до минус 8, минус 9 градуса. През деня пък стават необичайно високи. Тези големи амплитудни колебания причиняват стрес на посевите. В комбинация с липсата на влага, нещата отидоха в лоша посока. Всички сме притеснени и се чудим какво да правим.

- Уведомихте ли за проблема земеделското министерство?

- Наясно са вече, очакваме комисии да обследват на място посевите и да установят пропадналите площи. Това е добре да се случи възможно най-бързо, защото много от колегите смятат да разорават пшениците и да сеят пролетници – с надеждата, че ще завали. Така е при нас, земеделците – често гледаме към небето и се молим за дъжд. Прогнозите, за съжаление, не са в наша полза. И неминуемо вече търпим загуби.

- Как очаквате да бъдете компенсирани за щетите?

- След като минат комисиите, за да обследват посевите, надяваме се, че констативните протоколи ще бъдат уважени от данъчните служби, отделно се надяваме да бъдем облекчени, като не внасяме ДДС за пропадналите площи. Презасяването ще ни струва още разходи. Преди около две седмици в Румъния беше забранен износът на пшеница и ние недоумявахме по каква причина. Оказа се, че в северната ни съседка също има проблем със засушаването - в южната част на Румъния. И сега вече проумяваме защо се е стигнало до такава мярка.

- Да разбирам ли, че се очаква недостиг на зърно – у нас и в Румъния?

- За недостиг едва ли може да се говори. При нас обаче, в североизточната част на страната, загубите ще са огромни. Добруджа е житницата на България. В трите области – Добрич, Силистра, Варна и отчасти в Шумен, засятата пшеница е близо 1,2 – 1,3 млн. дка. Общата площ със зърно в страната е около 12 млн. дка.

- Тази година земеделците навреме получиха всички плащания, дори по-рано в сравнение с други години – това не прави ли положението по-леко?

- Така е и сме доволни от това, имаме добър диалог с аграрното министерство. Въпреки въведеното извънредно положение, ние, зърнопроизводителите, не сме спирали да работим. Пролетната кампания върви с пълна сила. Взели сме всички мерки по отношение на спазването на епидемиологичните изисквания. Дори и да се появи случай на заразен с коронавирус, стопанството няма да спре да работи – според правилата, въведени специално за земеделските производители. Благодарни сме за това. Големият ни проблем е сушата, по-голям се оказа дори от коронавируса, както казахте и вие.

- Срещате ли трудности с доставките на семена, торове, препарати за растителна защита – имаше такива индикации в началото на извънредното положение?

- Няма такъв проблем. Всяка фирма си има търговска политика, планира и осигурява своите доставки, а земеделците сами избираме с кого ще работим. Нормално е най-търсеното най-бързо да свърши. Има фирми, които използват този момент, за да продадат наличното. Наясно сме, това са нормални търговски похвати. Фирми на пазара дал Господ, има какво да се избира. Не сме притеснени в тази посока.

- Ще се въздържат ли земеделците в периода на извънредното положение да купуват земеделска техника?

- Всеки решава какви инвестиции ще прави в своето стопанство. Логично е в режим на извънредно положение човек да си стиска средствата, защото не се знае утре какво ще се случи. Но онези, които вече са планирали подобна инвестиция, ще я направят и няма да се повлияят от кризата. Проблемът със закупуването на земеделска техника е друг – ние, като зърнопроизводители, не сме участвали през последните години в програми, чрез които да можем да си закупим земеделска техника. Като изключим преотстъпения данък, не сме имали целево подпомагане в тази посока. Имаше такава мярка след влизането ни в Европейския съюз, но след това бяхме изключени от подобен тип подкрепа. Днес има други приоритети. Вицепремиерът Красимир Каракачанов пак има идеи за мерки в земеделието, които излага на заседания на Министерския съвет.

- Още сте обидени от неговите думи…

- Не става дума за нашата обида. Лошото е, че се налива от пусто в празно. Някои мерки при сегашното извънредно положение са закъснели, други са неадекватни. Не знам откъде се извъдиха толкова специалисти по земеделие. Неприятното е, че им се хващат на акъла. В тази криза явно много хора видяха някаква възможност за изява. И започнаха да творят…глупости. Както и да е. Ние не казваме нищо, работим си. Само сушата в Североизточна България ни дойде в повече.

Публикувана в Интервюта

Фитопатолозите са обезпокоени от появата на нова разновидност на причинителя на жълтата ръжда по пшеницата

Зърнопроизводителите от цяла Великобритания наблюдават безпрецедентно нивона заболяване назимната пшеница от жълта ръжда, особено в по-късните посеви. Според фитопатолози от селскостопански научни институти, необичайно високото ниво на инфекция е обусловеноили от мутация на познатата досега раса на жълтата ръжда, или в островната държава вече има напълно нова раса на болестта.

„Ние направихме изводивъз основа на това, че дорисортове пшеница с рейтинг на устойчивост към болестта осем-девет (по десетстепенна скала), демонстрират признаци на заболяването“, коментират специалистите. Ако болестта не се спре навреме, земеделците ще понесат значителни загуби, тъй като жълтата ръжда значително намалява фотосинтезиращата повърхност на растенията.

„Ако производителите на пшеница не контролират жълтата ръжда навреме, могат да понесат загуби на добив до 70% от високочувствителните сортове, а среднатазагуба надобив от болестта без контрол е около 40%, поясняват експертите.

В настоящия моментна всички британски зърнопроизводителите препоръчано да направят преглед на своите посеви с пшеница за наличие на тази болест и ако тя присъства, да приложат фунгициди, колкото се може по-рано, за да избегнатпо-късно третиране с по-високидози пестициди.

Днес производителите на пшеница имат два основни варианта за борба с болестта: триазоловфунгицид или продукт на основата на стробилурин. Фитопатолозите препоръчват дасе използва триазол, тъй като тази група фунгициди е бързодействаща и активното вещество бързо прониква в растенията. Също така триазолът да се смеси с фунгицид от друга група, за да може едновременно да се изведе борбата и с развиващата се по това време инфекция от септориоза в културата, препоръчват специалистите.

След безпрецедентния зимен сезон нова раса жълта ръжда е последното нещо, от което сега се нуждаят производителите на зимна пшеница. Затова стопиране развитието на болестта с прилагането наподходящи фунгицидие жизнено важно за максимално опазване потенциала на заложения добив,категорични са експертите.

Тази информация трябва да е сигнал за внимание и към нашите зърнопроизводители, които масово се отказаха от българските сортове пшеница и отглеждат западноевропейски сортове, които са чувствителни към жълтата ръжда.

Публикувана в Растениевъдство

Който е планирал да купува техника, ще си я купи. Търсенето на пшеница ще расте, казва зърнопроизводителят от Плевенско

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Милев, очаквате ли срив на пазара на земеделска техника – заради коронавирусната пандемия?

- Който е планирал да купува техника, ще си я купи. Сегашната ситуация няма да повлияе. Заради един вирус няма да се върнем към мотиката. Ако нямаш адекватни машини, днес не можеш да работиш. Щом субсидиите се изплащат регулярно, пазарът върви, ние сме на полето – какъв е проблемът. Дори като земеделци сме облагодетелствани спрямо други сектори, които са в доста затруднено положение – ресторантьорският бизнес, транспортът, различни услуги.

- Затрудняват ли ви наложените ограничения?

- Не, спазваме наложените изисквания, хората работят на нужното отстояние един от друг, ограничили сме максимално контактите между работниците, оборудвали сме ги със защитни средства, пропускателният режим е ясен. Единственото, което ни притеснява е, какви ще са мерките към едно стопанство, ако в него се появи човек с положителна проба за коронавирус – само той ли ще бъде изолиран или ще трябва да спре изобщо работата във фермата. Няма пълна яснота по този въпрос. Ако се наложи 14-дневна карантина на цяла фирма, тогава вече е проблем. Има дейности на полето, които не търпят отлагане.

- Как ще се повлияят зърнените пазари от кризата?

- Борсите няма да затворят. Ако има похарчени резерви заради пандемията – трябва да бъдат попълнени. Това означава раздвижване на пазарите. И е добра новина за нас. Търсенето на пшеница ще расте.

- Очаква ли се недостиг на торове, семена, препарати?

- Нормално е да има забавяне в доставките, предвид ограниченията. Убеден съм, че повечето колеги имат в наличност всичко, необходимо за сезонната работа. Може да има дефицит на препарати от някои фирми, зависи от тях самите как са организирали своята логистика. Ние имаме избор – като няма в наличност един препарат, ще намерим друг. Така че нямаме притеснения.

- Зимата се завърна, това сигурно е лошо за посевите?

- Проблем е. Не му беше сега времето на този сняг, който падна при нас, в Северна България. Житото е към края на братене, началото на вретенене. Ако снегът се стопи бързо, ще отмие всичко, с което сме наторили. Но това са процеси, върху които не можем да влияем, няма какво да се мрънка. Свикнали сме с тези рискове, те са част от бизнеса.  

Публикувана в Интервюта

Парите, които се плащат за стари полски пътища, да отиват за благоустрояване на малките населени места, а не да потъват в общинските бюджети, предлагат от НАЗ

Интервю на Анета Божидарова

- Г-жо Йорданова, на дневен ред отново се поставя въпросът за т. нар. „бели петна“ – какво показва в тази посока вашият опит като земеделски производител?

- Нямам обяснение за тази негативна кампания по повод практиката с белите петна, тъй като тя от много години се прилага у нас и определено е решение за стопанисването на непотърсени от собственици и наследници земи. Ще дам пример, за да стане по-ясна картината. Преди повече от 10 години в едно от землищата, които обработвам – в село Горичево, когато направихме първите споразумения, 395 дка се оказаха без абсолютно никаква идентификация – няма собственици, няма наследници. Към днешна дата въпросните близо 400 дка се стопиха до около 60. Това показва, че хората са започнали да управляват своята земя. Там, където има добри арендатори, където редовно се плащат рентите, никой няма интерес земята му да пустее, да не е отдадена, да не се работи или да не е в комасация. Хората сами ни намират и сключват договори – за да им се работи земята. В нашия район – Разград, белите петна са малко. Това са или малки по площ земи с много голям брой собственици или с такива, които са в чужбина и уреждането на ползването на тези земи би струвало повече, отколкото самата земя. И затова стоят като бели петна, а голяма част от площите всъщност изобщо и не стават за обработване. В цялата тази работа наистина има известна несправедливост.

- В какво се състои тази несправедливост, за кого се отнася?

- Когато сключим споразумение за ползване, ние плащаме предварително - и пътищата, и белите петна. Така другите другите арендодатели се оказват дискриминирани, защото на тях плащаме рента в края на стопанската година. А онези, които нехаят за земята си, предварително вече са си получили парите. Не знам защо държавата не си защитава интереса – от наема, който плащаме за белите петна, трябва да се удържа процент за администриране. Защото това е разход. А и това е още една причина собствениците на т. нар. бели петна да имат мотив да управляват по-добре земята си и да получават по-добър доход от нея. Има и нещо друго – след изселническите и емигрантските вълни след 10 ноември 1989 г., голяма част от собствениците изобщо не знаят, че са наследници на земя. Те няма и как да бъдат издирени, особено ако нямат роднини в България. Тези хора не са толкова много, но има такива.

- Има ли чужди граждани като арендодатели?

- В нашия район – в Разгардско, имаме такива и проблеми с тях няма. За нас излиза малко скъпо да комуникираме с тях, налага се да превеждаме пари извън страната, но в крайна сметка това е въпрос на сделка и на договорни отношения. Те се спазват и от двете страни.

- Ако бъде въведен данък върху земеделската земя, това как би повлияло на поземлените отношения?

- Може би ще дисциплинира онези собственици, които не управляват земята си или нехаят за нея. Държавата ще ги открие, за да си събере данъка. Ако не си плащат данъка, ще загубят земята си, защото държавата би следвало да им я секвистира – заради неплатени данъци. Не мога да кажа дали е добре да има данък върху земята. Ако има такъв и това повиши рентните вноски, няма да съм особено щастлива. Но ако пък чрез въвеждането на данък се въведе по-голям ред и прозрачност в земеползването – да се знае кой кой е и колко земя притежава – още по-добре.

- Какви проблеми още трябва да реши бъдещото законодателство, свързано с поземлените отношения?

Имаме прецедент в България – инвестиционни фондове с изключително голяма собственост, това в други европейски държави това не се среща. Има и друга несправедливост, която трябва да се изправи - фирми, които имат собствена земя, плащат данък печалба когато я отдават под наем. А физическите лица с огромна собственост не плащат такъв данък. Това е абсолютно несправедливо по отношение на облагане на доходите от земеделска земя. Тези въпроси трябва да бъдат решени в новото законодателство – но не емоционално, а единствено и само с оглед на икономическия резултат и равнопоставеност. Защото в този случай и интересът на държавата е ощетен. Един ЕТ или регистриран земеделски производител с 1000 дка собствена земя плаща данък върху наема, защото това е приход. А един собственик с 40 хил. дка земеделска земя като физическо лице – не плаща нищо. Справедливо ли е това?

- От Националната асоциация на зърнопроизводителите имате идея как да се разходват по-справедливо парите, които плащате на общината за бивши полски пътища, които попадат в земеделските масиви – разкажете повече?

- По комасация на нас ни се налага да работим едни стари полски пътища, които са между земеделските парцели. Те никога всъщност не са съществували, но са начертани в картата за възстановената собственост. Ние, за да направим един масив от 100 дка, който се състои от 20 по-малки имота, работим и пътищата между тях, които винаги са били обработваема земя, но по документи стоят като пътища. И за тях плащаме на общината – след съответното решение на Общинския съвет. При мен, например, попадат 20 дка пътища и аз ги плащам според определената с решение на Общинския съвет цена.

- Какво предлагате да се промени в този режим?

- В Националната асоциация на зърнопроизводителите отдавна коментираме този въпрос. Предвид на това, че селата обезлюдяват, ние, зърнопроизводителите, искаме малко по-добри условия на живот в тях. Без да се хвалим, ние сме социалната политика в селата – ние сме църквата, ние сме училището и читалището, ние сме селския сбор, ние сме спортния клуб, ние помагаме когато някой се разболее, разриваме снега през зимата и всичко това е в реда на нещата. Защото ние сме част от живота на българското село. И в тази връзка, никак няма да е лошо, средствата, които плащаме за т. нар. пътища – по доброволно разпределение, да бъдат разходвани за инфраструктурата на съответното населено място. Така ще бъде по-честно и това ще бъде стимул за местната общност да подкрепя бизнеса. Тези средства могат да се управляват от един местен обществен съвет и да се разпределят по целесъобразност. В едно село например имат нужда от ремонт на църквата, в друго – пътят има нужда от ремонт, в трето – трябва да се направи селски сбор. Хората от селото трябва да имат думата къде да отидат тези пари. Аз, например, плащам за едно село 5 хил. и 600 лева за пътища. Това са много пари за едно малко село с 250 жители. Но същите тези пари просто потъват в общия кюп на бюджета на общината. И жителите на същото това село нямат реална полза от тях. Ако бъдат дадени за инфраструктура на селото, година след година, те ще оставят траен отпечатък. Какво пречи, например, да платим на цялото село годишната такса за кабелна телевизия и за интернет? Или да направим клуб за младежите? Това би било много по-смислено, отколкото парите да потънат в общинския бюджет.

- Как ще прокарате тази идея?

- Ще бъде част от разговорите по Закона за собствеността и стопанисването на земеделските земи. Ще са нужни и промени съответно в Закона за общинския бюджет, като планираме разговори с Националната асоциация на общините. Вече сме разговаряли с няколко кметове, с общински съветници в Разград и има разбиране към нашето предложение.

- Имаше ли контрааргументи?

- Има малки села с големи землища и обратното. Което създава известна неравнопоставеност по отношение на разпределението на тези пари. Но тук е ролята на Общинския съвет – да изправи тази несправедливост и да вземе адекватни управленски решения. Това са извънредни приходи за едно малко село с малък брой жители. Но тъкмо те ще го направят привлекателно за младите хора – да останат или да се върнат в него. Особено ако се инвестират в инфраструктура и в благоустрояване на населеното място.

Публикувана в Интервюта

Тол системата трябва да влезе в търговска експлоатация най-късно до 1 март 2020 година

С постановление на Министерския съвет, днес е приета тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. Tол таксите ще са от 4 до 7 стотинки на километър за масовите тежкотоварни автомобили от 3.5 до 12 тона. За по-тежките, над 12 тона, в зависимост от броя на осите, ще се плащат между 10 и 36 стотинки на километър. Компенсаторната такса за ползване на платената пътна мрежа без толтакса варира от 150 до 750 лева. Винетните такси остават непроменени за пътните превозни средства до 3,5 тона. Тол таксите са обвързани и с екологичната категория на превозното средство, с класа, и с категорията на пътя - магистрали, първи и частично втори клас пътища.

Товарните автомобили с тегло между 3,5 т и 12 т ще плащат една и съща такса за трите категории пътища, но тя ще зависи от емисионния им клас. Тези с най-високите еко класове Евро V, Евро VI или EEV ще плащат по 4 ст. на километър. За тези с емисионен клас Евро III или Евро IV тарифата ще е 5 ст. на километър, а за тези с най-ниската екокатегория - клас Евро 0, I или II - 7 ст. на километър. Целта е да се поощрява модернизирането на автопарка, за да се пази и околната среда. Тежкотоварните автомобили с тегло над 12 т и с две или три оси ще плащат в зависимост от емисионния си клас между 11 ст. и 22 ст. на километър за автомагистрали, между 10 ст. и 21 ст. на километър - за първи и втори клас пътища. Камионите с тегло над 12 тона, с четири и повече оси ще плащат в зависимост от емисионния си клас между 18 ст. и 36 ст. на километър за автомагистрала, между 17 ст. и 35 ст. на километър - за първи клас пътища, и между 16 ст. и 34 ст. на километър - за втори клас пътища.

С тарифата се определя и компенсаторната такса, която се дължи, ако товарен автомобил ползва платената пътна мрежа без тол такса. За камиони между 3,5 т и 12 т тя е 150 лв., за камиони над 12 т с две до три оси - 450 лв., за тежкотоварни превозни средства над 12 т с четири и повече оси - 750 лв., за автобусите - 150 лв. Компенсаторната такса се заплаща с цел да се избегнат административните санкции. Тя не е санкция, а по-висока пътна такса, която осигурява свободно придвижване по платената мрежа до 23:59 часа на деня, в който е наложена. Ако водачът откаже да плати компенсаторна такса на място, той трябва да заплати т.нар. максимална тол такса, за да продължи пътя си. За товарните автомобили между 3,5 т и 12 т предложеният т.нар. максимален тол е от 27 лв. до 48 лв., в зависимост от емисионния клас, за товарни автомобили над 12 тона с 2-3 оси - между 71 лв. и 146 лв., за товарен камион с тегло над 12 тона, с 4 и повече оси - от 119 лв. до 242 лв., и за автобусите - от 24 лв. до 49 лв. Електронната система за събиране на пътни такси на база изминато разстояние - тол, ще бъде въведена в търговска експлоатация най-късно до 1 март 2020 г. Дотогава ползвателите на платената пътна мрежа ще продължат да плащат винетна такса за пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, както следва: месечна, седмична и дневна.

Въпреки известните отстъпки, които зърнопроизводителите успяха да договорят за бранша, в сегашния вариант тол тарифата не ги удовлетворява, защото цялата тежест се стоварва върху вътрешните превози, изчисляват от НАЗ. На заседание на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите, което ще се проведе след Нова година, браншовата организация ще дебатира темата и възможните реакции. От регионалното министерство смятат, че всички възможни отстъпки вече са направени и в сегашния си вид тол системата е възможно най-справедливата. 

Публикувана в Бизнес

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Мачуганов, какви са действителните предизвикателства пред бранша, които се очертават в следващия програмен период?

- Зелената архитектура и въвеждането на тавани в подпомагането. Още в настоящия програмен период Европа въведе изискването за 5% екологично насочени площи. Виждаме, че Брюксел все повече вдига критериите и очертава по-строга рамка на т. нар. позеленяване в новата ОСП. Досегашните изисквания, свързани с плащания за екологично насочени площи /ЕНП/ стават задължителна база. Така че пожелателните 5% се превръщат в задължителни. И върху тях ще бъдат надграждани допълнителни критерии, които трябва да покрием. Въвеждането на тавани ще принуди голяма част от големите и средните стопанства да се откажат да заявяват за подпомагане част от своите обработваеми земеделски площи. Като теглим чертата, какво излиза: един път стопаните ще бъдат ощетени по линия на зелените площи, втори път – с въвеждането на тавани. Това ще удари мащабните земеделски стопанства – за тях новите изисквания ще бъдат скъпи и неприемливи за изпълнение.

- Защо толкова много ви плаши този момент – това ще ви струва нови инвестиции в специфична техника, ще ви направи по-слабо конкурентни на пазара?

- Позеленяването ще намали нашите доходи от конвенционалното земеделие и ще ни направи по-слабо конкурентни на Русия и на Украйна, на САЩ, на Аржентина, на Бразилия - на всички държави, които не работят по правилата на ЕС. Земята в Европа е скъпа, поскъпват торове, препарати, семена, плащаме високи ренти, високи са вноските по кредитите, които обслужваме, изкупните цени на зърното все по-често не покриват в достатъчна степен разходите за поддържането на едно стопанство на високо ниво. Да държиш плодородна земя под формата на екологично насочени площи – това ще ни струва загуба на пари. Това е истината. Ако бъдем по-меки – ще кажем, че от екологично насочените площи няма да имаме доходи. Идеята за въвеждането на тавани съдържа в себе си социален елемент. В тази връзка бих попитал: ако отнемеш на един земеделец 10 хил. дка земя, за да я дадеш на друг– какви са гаранциите, че този друг ще се справи – ще поеме ли риска да работи земя, да тегли кредити, за да инвестира, да се бори за пазар и да е рентабилен в крайна сметка? Става дума за възможности, за капацитет. Има ли оценка и анализ на този търсен ефект от въвеждането на тавани? Съмнявам се.

- На ежегодния аграрен форум на НАЗ стана ясно, че има близо 100 души, които неправомерно са получили субсидии. Има ли действителен проблем с т. нар. субсидаджии и ако да – какъв е неговият мащаб?

- На фона на близо 120 хил. регистрирани земеделски производители, няма и 100 нарушители са несъществена цифра. Наскоро чухме за една госпожица, служител в банка, която е присвоила близо 1 млн. лева. Така че, навсякъде има опити за злоупотреби. Задачата на държавата, на институциите и на службите е да не позволяват това. Като цяло, аз смятам, че гилдията на земеделците е чиста и си изпълнява коректно ангажиментите. Не мисля, че е добре заради една бълха да се изгаря целия юрган.

- Мегазаконът за поземлените отношения за пореден път беше отложен – кои са най-проблемните точки в него?

- Всички се опасявахме, че в така подготвения закон има голяма доза лобизъм – от страна на големите собственици на земя, от фондовете. Но вече е ясно, че и те не го приемат в сегашния му вид. Мога да говоря с часове колко са нещата, които не са на правилното място. Ще маркирам едно от важните неща. С лека ръка се прекратяват едни отношения за свободно договаряне между собственици и ползватели на земя, като се регламентират конкретни срокове. Като краен ползвател на закона, недоумявам как е възможно подобно нещо. С въвеждането на регламент за краен срок на договора между собственика и ползвателя, се погазва правото на свободно договаряне между тях. Имаме хиляди българи, собственици на земя, които са пръснати по целия свят. Нормално е те да искат да си уредят отношенията с ползвателите на тяхната собственост поне за 10 години напред, предвид това, че живеят извън страната. Как така се поставя срок в закона – недоумявам как точно са го измислили, това е абсурдно. Нека задам и другия важен въпрос – как един земеделец да инвестира в своето стопанство, ако няма сигурност, че ще стопанисва земята в годините напред? Как да вложим средства в напояване, в инфраструктура, ако нямаме сигурност за бизнеса си?

- Къде не може да бъде постигнато съгласие по отношение на Закона за градушките?

- В този закон трябва да има солидарна отговорност. Застрахователите казаха твърдо „Не, не участваме“. Ние питаме: къде в закона е мястото на държавата, на общините? Защото изграждането на цялата градозащитна система не е свързано само с покриването на риска за стопанствата на фермерите. Тя ще пази също така държавната, общинската и частната собственост. И тук трябва да се търси балансът. Има и друго изкривяване в сегашния вариант на закона, което трябва да се избегне. Ще го илюстрирам с пример. Ако някой гледа 5 дка аспержи, а друг 5 дка царевица или пшеница, справедливо ли е да плащат по равно за риска и по равно да получават обезщетение при нанесени щети? Не мисля, че е редно аз, като производител да плащам наравно с другите, а те да получават защита и протекция, която ще бъде платена с моите пари.

- България все още не членува в Копа и Коджека - възможно ли е създаването на Национална земеделска камара у нас?

- Трябва да узреем за това, няма начин просто. От 30 години работим в демократична среда, границите са отворени, ходим по Европа, виждаме, чуваме, четем, срещаме се с колеги от други европейски държави. Ние сме една от малкото страни, които нямат национална камара, която да представлява целия земеделски бранш. Копа и Коджека още питат България: Къде е вашата национална земеделска камара? Направиха специално за нас компромисен вариант за членство, но не това е начинът. Трябва да седнем всички заедно на масата, да извадим своите аргументи, ако трябва да се скараме, но накрая да узреем за създаването на единна национална земеделска камара. Иначе ще продължим да се обвиняваме в егоизъм и лобизъм. А това не е продуктивно. Това вероятно обслужва добре нечии интереси, но не и нашите собствени – на хората, които се занимават с аграрен бизнес. Независимо дали са зърнопроизводители, животновъди, производители на плодове и зеленчуци и т. н. Всички работим и правим бизнес на територията на република България и е нормално да подредим къщичката си. Тук отново трябва да напомним, че е нужен Закон за браншовите организации, който да регламентира кой кого представлява. И това да е реално, а не както е сега – събира се група хора и заявява, че представлява на национално ниво даден бранш.

- Лакомията и голямото его ли стоят в основата на това трудно узряване?

- До преди 30 години всички трябваше да бъдем еднакво богати. После рязко се наложи да се превърнем в капиталисти – по пътя на натрупването на опит в частния бизнес. Възпитани сме в едно време, днес живеем в съвсем друго. Българинът от онова време беше задружен, помагащ, подкрепящ. В условията на свободна пазарна икономика, в един момент материализмът и егоизмът надделяха. Промени се и ценностната система, особено при младите хора. Но нека кажем и хубавите неща. Българинът бързо се учи на добрите практики. Както успяваме да вземем най-доброто от Европа по отношение на производството, на иновациите, така ще трябва да узреем и за съюзяването. Този процес иска време, но нека си признаем - днес егоизмът ни е в повече.

- Пазарът фактор ли е в тези процеси?

- Европа ухажва Украйна. Украинското зърно е нашият най-голям конкурент и в момента бърка в джоба на българския земеделски производител. Това ни огъва, кара ни да търсим нови технологии, да се събираме на групи, да посещаваме чужбина, да обменяме информация и да търсим начин да сме по-конкурентни пазари. Макар и трудни, това са наченки на истинско сдружаване. Нека го кажа така: всичко се движи от пазара. На пазара празни ниши няма. За да оцеляваме, трябва да се научим да се съюзяваме. Не става дума за браншови организации. Става дума за друго – българският земеделец все още действа на пазара като свободен електрон, а това не е печелившо поведение. Няма какво да се лъжем – България е малка държава, произвежда малки обеми продукция. Ако играем индивидуално, ставаме незначителни, незабележими. За да оцелеем, трябва да сме единни и да гоним качество и обеми. Вярвам, че с всеки изминал ден узряваме в тази посока.

Публикувана в Интервюта

Деветият национален агросеминар на Националната асоциация на зърнопроизводителите тази година беше по-различен. За най-успешния български бранш в земеделието настъпва време разделно. Въпреки очертаващият се буферен период от около 3 години, острите въпроси вече стоят на дневен ред. И те засягат всички – държавата, производителите и цялото общество.

Какво стои зад емоционалната реч на земеделския министър Десислава Танева на откриването на форума на НАЗ? Страх от бъдещето и надежда - най-силните да поемат най-голямата отговорност. Такива безспорно са зърнопроизводителите.

Какво казва статистиката

През 2018 година сме произвели общо 12 млн. тона зърнeни култури - пшеница, ечемик, царевица, рапица и слънчоглед. 6,8 млн. от тях са износ. Той възлиза на общо 3 млрд. 141 хил. лв., което е 37.3 % от общия износ на селскостопански стоки от България, показват данните на националната статистика. Страната ни заема 11-то място в света по износ на мека пшеница, с реализиран експорт 4.17 млн. тона за 2018 г. На второ място сме в света по износ на черен маслодаен слънчоглед, с експорт от 779 хил. тона. Заемаме осмо място по износ на рапица.

Зад този колосален производствен и търговски успех на сектор „Зърно“ стои адекватно подпомагане, припомни аграрният министър. И добави конкретика със съответните числа. През последните 4 години прякото подпомагане в сектор „Земеделие“ възлиза на 7 млрд. 724 млн. лева. Това е 8,1 % от всички инвестиции в българската икономика за посочения период. В рамките само на една година подпомагането в селското стопанство се движи между 1,4 и 1,9 млрд. лева. На този фон, бюджетът за периода 2014-2018 година, отделен за Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ е чувствително малък – едва 500 млн. лева, подчерта министър Танева. И добронамерено посъветва зърнопроизводителите да не поглеждат към парите по ПРСР, защото получават достатъчно. Като отново се подкрепи с цифри.

Подпомагането никога не е достатъчно

Каква е подкрепата за сектор „Зърнопроизводство“? Държавна помощ под формата на схема за отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван за първичното селскостопанско производство. За 2019 г. финансовата подкрепа е изчислена на база на 0.37 лв. за литър гориво. Схемата е със срок на прилагане до 2020 година, но вече е изпратена нотификация до Брюксел тя да бъде удължена до 2022 година и зад това стои политическата воля на цялото правителство, подчерта Десислава Танева. Втората държавна помощ е свързана с инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък. Сумата за 2018 година е 41 млн. 205 хиляди лева. И по тази схема ще се иска удължаване до 2022 година или ще се чака нов европейски регламент. Подпомагането по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ е на декар. От бранша изчисляват, че субсидията покрива около една трета от рентата, които земеделците плащат върху наетата или арендована земя.

Картина на земеползване към 2019 г.

Размерът на земеделските площи, заявени за подпомагане за 2019 година възлиза на 19 млн. 316 хил. дка. Терените с технически култури са 9 млн. 765 хил. дка. Това е равно на 74% от обработваемата земя в България. Ако се прибавят към тях близо 2,8 млн. дка, заявени като сеитбооборот, процентът надхвърля 80%. Внушителна цифра, постигната от българските зърнопроизводители. Съпоставката с другите сектори – 1,6% от земеделските площи в страната са заети от трайни насаждения, 1% са зеленчуците и 1,4 % - етерично-маслените култури. Пасищата у нас са над 5 млн. и 300 хил. декара.

Такава е картината в българското земеделие днес. Тя е логично следствие на прилаганите политики в земеделието – на европейско и на национално ниво.

След като постави постиженията на българските зърнопроизводители по-високо от тези на родните олимпийци, аграрният министър Десислава Танева призова бранша да бъде визионер на прага на новата Обща селскостопанска политика /ОСП/. И като абсолютен отличник – да сподели добрия си опит с останалите, да е готов на компромиси.

Как обаче да мислиш за визии, когато те чакат тежки битки?

Много вече се изговори и изписа за т. нар. „зелена архитектура“ в бъдещата ОСП. Ясно, че голямата част от този товар ще падне върху плещите на сектор „Зърнопроизводство“. Най-умните вече са го измислили, по-малко предприемчивите ще лавират, много земеделци ще понесат загуби. Такива са коментарите сред членовете на НАЗ. Резонен е въпросът към аграрното ведомство: как се очаква от един стабилен и експортно ориентиран сектор да прояви благородство, ако изобщо не е ясна цената, която ще трябва да плати за него?

Нека припомним и друго: въпреки, че се тиражира мнението, че българските земеделци вече имат опит в прилагането на зелени политики, все още няма анализ на този сегмент – какви инвестиции е струвала тази мярка на фермерите и какъв е крайният резултат? Вероятно затова и силното „позеленяване“ на бъдещата ОСП толкова силно плаши. Като екстра към целия разкош, следва да добавим и вероятността да бъдат въведени тавани в подпомагането. Това със сигурност би превърнало битката за визии в битка за съхранение на постигнатото от сектор „Зърно“ до сега.

Какви са възможните сценарии?

Големите земеделци вероятно ще вземат тежкото решение да намалят своите обработваеми площи. За да покрият по-лесно изискванията за зелени политики и да се вкарат в таваните на подпомагане. Те обаче ще се откажат от най-слабо плодородните земи, което е повече от логично. Тези земи ще останат свободни – за производители от други сектори, за млади фермери. Ако се предположи, че към тях ще бъде насочен освободен от сектор „Зърно“ финансов ресурс, какво биха постигнали новите фермери? Едно е ясно – те ще започнат отначало. И тепърва ще водят своите битки – с правилата, с администрацията, с намирането на пазар. Вероятността да се превърнат в устойчиви производители трудно покрива обозрим хоризонт от време. Защото нищо в земеделието не е лесно. Защото добрите експерти на ниво държавна администрация все още са кът. Призна го самата министър Танева, като припомни случая „Праматаров“. Мнозина от новите фермери вероятно ще се откажат да водят битки. И така земята може да се окаже пустееща. За сметка на това – дива и зелена. За радост на поддръжниците на екополитиките. Много важно, че ще напуснем челните редици в сектор „Зърно“. Важно е в каква околна среда ще живеят децата ни.

Във всичко това има здрава логика. Въпросът е обаче защо да се плаща толкова висока цена за сляпото следване на политиките на Брюксел? Тук е мястото да напомним, че сами ще си пишем националните стратегически планове. Ако министър Десислава Танева е решила, че назидателното размахване на пръст към зърнопроизводителите ще има ефект, сбъркала е.

Не това е начинът

Аграрният министър „захапа“ зърнения бранш, като употреби конкретни имена и цитира реплики по повод два закона, които са на трупчета – Законът за градушките и мегазаконът за поземлените отношения. Излишно е да припомняме подробностите, по-важни са аргументите. От НАЗ са наясно, че солидарно ще трябва да участват в споделената финансова отговорност, заложена в Закона за градушките. И да, ще участват. Просто искат гаранции, че парите, за които ще се бръкнат, ще им гарантират реална градозащита. Зърнопроизводителите не са съгласни новият Закон за земята и поземлените отношения да се превърне в поредния кърпеж, който вместо да изпише веждите, ще избоде очите. Интересите тук са много, трудно се намират пресечните точки, още по-трудно се постига съгласие. Затова е по-добре да не се бърза. И производители, и собственици на земеделски земи са на това мнение. И е добре от аграрното министерство да ги чуят.

Ако министър Танева очаква от зърнопроизводителите да бъдат визионери, първо трябва да застане до тях в ежедневните битки. Това, междувпрочем, се отнася за всички земеделски браншове. По пътя на противопоставянето няма да стане. Не е продуктивно, не е и много честно. Освен ако от МЗХГ не искат точно това. Но за какъв дявол им е подобна катастрофична среда? Кой какво ще спечели и каква ще е в крайна сметка обществената цена? Нали мантрата в новата ОСП е тази: земеделието да носи обществени ползи. За такива политики наистина са нужни визии. Но не от граждани без общество, а от обединена земеделска общност. Това зависи от главата на рибата. Тя първа се вмирисва.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 7

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта