• За това алармира Кирчо Шарков, председател на ЗКПУ „Сеяч”, с.Царевци, област Варна

  • Пролетните култури също страдат от жестоката суша, реколтата от тях също е застрашена

Габриела Събева

Поредна тежка година отчитат земеделските стопани от Варненска област. Оказва се, че двата съседни региона – Варна и Добрич, са жестоко поразени от сушата. Резултатите след жътвата са повече от показателни. „Пшеницата беше много зле. Изкарахме средно по 50 кг/дка”, споделя председателят на ЗКПУ „Сеяч” Кирчо Шарков. През есента на 2019 г. той залага 4400 дка с пшеница. Още през април се вижда, че посевите са в плачевно състояниеи се налагат спешни мерки: „Развалих 1000 дка още в средата на май и презасях слънчоглед. Впоследствие разорах още 1000 дка пшеница и върху тези площи засях царевица. Така реколтирах само 2400 дка, от които добивите са трагични!”, допълва още Шарков. При рапицата добивите също са ниски – по 70-80 кг/дка.

Наблюденията и горчивия опит на земеделския стопанин показват, че проблемите със сушата се натрупват през годините. Основният „виновник” за изгарянето на посевите е липсата на зимна влага. „Дебел сняг, голям комат!” казват старите хора и са напълно прави. Още миналото лято горещините и липсата на валежите си казват думата, анализира Кирчо Шарков. „През есента и зимата нямаше валежи и сняг. Пролетта на тази година също се оказа без дъждове и това доведе до изсъхване на пшеницата през пролетта”, продължава стопанинът. Като втора причина за бедствието през настоящия стопански сезон кооператорът посочва ниските пролетни температури. „Определящият фактор е сушата с наслагване на още фактори – до минус 7 градуса и слани в края на април. После пристигна суховеят и той довърши посевите”, продължава с анализа Кирчо Шарков.

Едно от лошите последствия на оскъдната реколта е липсата на семена за есенната сеитба. В момента кооперацията купува посевен материал, с който да заложи новата реколта от пшеница. „Имах 350 дка елитни семена за възпроизводство, но всичко замина. Зърното е спаружено и свито”, разкрива още Шарков.

Това не е първият финансов удар за кооперацията и за региона на село Царевци. През май миналата година градушка унищожава реколтата от рапица. Поразени са и полетата с царевица. Пшеничните класове също са били увредени от тежките ледени зърна.

Въпреки тежките „дарове” на природата, през миналата година кооперацията успява да изплати по 60 лв./дка рента. През тази есен собствениците на земя също ще очакват добри суми. „Тази година най-вероятно рентите ще са по-малки. Хората обаче не искат и да чуят за по-ниски. Никой не оценява усилията, които полагаме и риска, на който сме подложени”, категоричен е председателят на ЗКПУ „Сеяч”.

Варненска област заема четвърто място в страната през 2019 г. по размер на рентите – 59 лв./дка. Най-високи суми са получили собствениците на земя в областите Добрич и Силистра, съответно по 87 лв./дка и 79 лв./дка. Какво ще се случи в края на тази стопанска година и как ще се стигне до консенсус за рентата, предстои да разберем.

Кирчо Шарков е категоричен, че ако има още една такава година, много хора ще бъдат принудени да се откажат и ще фалират. Това се отнася за голяма част от производителите в Североизточна България, смята фермерът. Песимистичните прогнози се дължат и на наблюденията му върху пролетните култури, от които след месец-месец и половина ще започне събирането на реколта

„В момента сушата продължава, температурите растат. Царевицата и слънчогледа също са зле. Имам общо 5000 дка с пролетници, при които нещата с всеки изминал ден се влошават”, не крие състоянието им Кирчо Шарков. „При нас не е валяло от началото на юни. Явно и при царевицата и слънчогледа няма да имаме реколта. Очертава се хайде да не казвам нулева година, но с много загуби”, тревожи се стопанинът. Той допълва, че след края на май-началото на юни, след падналите валежи, е имал някаква надежда, че поне пролетните култури ще се „отчетат” както трябва. Валежите обаче са били повърхностни и влагата бързо се е изпарила.

Кирчо Шарков е председател на ЗКПУ „Сеяч“ вече 13 години и обработва 13 000 дка земя. Поема една окаяна и с много задължения структура. През годините успява да я съживи и модернизира – с внедряването на нови технологии, обновяване на машините, прилагане на иновативни семена и продукти за растителна защита. Преди няколко години изгражда и кравеферма в кооперацията, в която се отглеждат 400 млечни животни. „Добре се развиваха нещата в животновъдството, но дойде COVID – 19 и обърка всичко. Заради затварянето на границите спадна потреблението и цените тръгнаха надолу. В момента има леко задържане, изкупуват ми млякото на 67 ст. за литър”, продължава с разказа си Кирчо Шарков.

Фермерът е категоричен, че въпреки трудностите ще продължава да се бори. Една от причините е малкият му син, който вече обикаля в прегръдките на баща си полетата и машините.

Публикувана в Бизнес

Добрата технология е в основата на успеха на зърнопроизводството. Икономическите закони казват, че печалбата на зърнопроизводителите винаги ще е от порядъка на 15 %. Но рискът е огромен. No-till изисква по-малко време на полето и много повече време пред компютъра и книгите.

Интервю на Ася Василева

  • Господин Вукодинов, каква е 2020 г. за българското земеделие?

  • Годината, както всяка година в земеделието, е предизвикателна. В различните региони тези предизвикателства са по-големи или по-малки. Имахме много трудна есен. В Южна България нямаше почти никакви валежи. Дъждовете заваляха през ноември и точно тогава поникнаха есенниците. В Северна и Източна България тогава имаше малко по-добри валежи, но после нещата се смениха. През зимата в нашия район имаше нормални валежи, а понякога дори и по-добри. В част от районите, обаче, имаше много оскъдни валежи и там има доста сериозни проблеми в момента.

  • Тази година предизвикателствата са от една страна сушата. От друга страна общественият катаклизъм, който настъпи с коронавируса. Вярно, че пандемията не рефлектира пряко върху земеделското производство. Нашата работа е сред природата, хората са много по-изолирани така или иначе, и Слава Богу до момента няма сериозни проблеми в земеделските фирми. Но независимо от това, ние сме една свързана система, а нещата в обществото се наслагват, проблемите рефлектират и върху нашия сектор.

  • Според мен, очакванията в България в момента са доста полюсни. В райони, които през годините се славят като Житницата на България, тази година има доста проблеми. Миналата седмица бях на обиколка в Централна Северна България и наистина видях недобри картини. При нас е по-шарено, но на фона на колегите Господ е по-благодатен към нас.

  • Имате ли вече някакви очаквания за цени?

  • Трудно може да се каже. Ние работим с борсови стоки. При тях цените се определят на световните борси, а цените в България са следствие. За момента има индикации за част от реколтата, че ще бъде на малко по-добро ценово равнище. Но нека да изчакаме жътвата, да видим как ще тръгне пазара и тогава ще правим прогнози.

  • По отношение на дежурния въпрос, който ми задават винаги, за зърнения баланс, мисля, че тук няма никакво място за притеснение. Ние работим и живеем в пазарна икономика и всеки дефицит винаги може да бъде компенсиран с внос от друго място.

  • От друга страна, дори и да има проблеми с реколтата, те ще бъдат за сметка най-вече на отделните производители, които евентуално ще приберат по-малко реколта и е възможо някои от тях да не могат да си върнат дори себестойността на производството. Но балансът в държавата винаги ще се върже, защото на нас ни трябват 1,7-2 млн. тона за хлебопроизводството и животновъдството. При всички положения ние ще произведем поне 2-2,5 пъти повече зърно.

  • Но пак повтарям – тежко и горко на този, който не успее да прибере нормална реколта. Говори се, че на места въобще няма да се прибира пшеницата от някои площи. На тези колеги трябва да се намери начин да се помогне.

  • Трудната година ще се отрази ли на инвестиционните намерения на българските земеделци?

  • Предполагам, че да. От една страна са климатичните промени. От друга – трябва да видим какъв ще бъде пазара. Защото в края на краищата нашите приходи са произведение от количеството на продукцията, която прибираме умножено по цената, по която продаваме. Понякога дори и добрата реколта не е гаранция, че ще имаме добри приходи, ако цената е много ниска. А някога дори средна реколта с по-добра цена може да даде по-добър резултат.

  • При зърнопроизводителите има общо-взето четири възможни варианта. Единият е много добра реколта с много добра цена, което аз в моя 30-годишен опит почти не съм преживявал, да се е случвало 1-2 пъти. Другото, което се случва най-често, е добра реколта с нормална цена. Или с малко по-ниска, но все пак компенсирана от добрата реколта. Имало е случаи, в които реколтата е по-ниска, но цената е по-добра. И това е положение, което се преживява. И много тежко положение, когато се случи, е ниска реколта с ниска цена. А има опасност, ако се срутят цените, колегите от районите, които страдат в момента да попаднат точно в тази ситуация. Това не го пожелавам на никого.

  • Доколко добрата техника е фактор в рентабилното земеделско производство?

  • Аз бих казал – добрата технология. Защото техниката е елемент от технологията. Българските зърнопроизводители спокойно можем да кажем, че стоим на едно добро световно равнище. И това се дължи именно на добрата технология, която се прилага. В последните десетилетия тази технология се разви много и не случайно резултатите в нормални от климатична гледна точка години, вече са доста прилични. Ако преди си мислехме, че при пшеницата добиви от 500-600 кг/дка са възможни само в Житницата на България, в момента това е стандарт за добив. А на места, където има добри условия, с добрите технологии се постигат много по-високи резултати, съпоставими с европейските и световните. Независимо от хаоса, в който се развиваше земеделието през тези години, знаете, че и тези дни има доста брожения около Министерството на земеделието, около това как се развиват различните подсектори, зърнопроизводството е изключение и се разви наистина добре. То се разви добре от една страна, благодарение на това, че стоката е борсова и се продава на световни цени. От друга страна, без да е нескромно, се разви и благодарение на нас земеделците и търговците на техника, които ни дадоха възможност не само да се докоснем, а и да внедрим всички световни технологии. Да, техниката е много важна. Всичко това, което ние преди виждахме само по панаири и в пресата, сега вече го има и в България.

  • Каква технология използвате във вашето стопанство?

  • От 2 години прилагаме минимални почвообработки. По-скоро No-Till. Ние сме изхвърлили оранта от около 10 години. В началото го направихме поради това, че една голяма част от земите ни са в необлагодетелствани полупланински райони със силно абразивен характер на почвите. Каменисти, песъкливи. Традиционните технологии, особено в сухи години, водеха до огромни разходи и амортизация на машините. Беше ни неизгодно да продължаваме да произвеждаме продукция по наложената технология – оран, дисковане, култивиране, засяване, уплътняване и т.н. В един момент това стана много скъпо. Още повече, че на тези бедни почви ние не успявахме да произведем добра реколта. И тогава се принудихме да минем на стърнищни култиватори, с които да заменим оранта. Разходите по амортизация на машините и директно на инвентара паднаха около 3 пъти. От сегашна гледна точка се оказва, че това е бил един добър ход. Защото това е една добра предпоставка за преминаване към последващи, още по-минимализирани технологии. Както казах, от 2 години прилагаме технологията No-till. Закупихме специализирана сеялка. Миналата година вече прибрахме някакви реколти. Тази година сме на по-големи площи, около 70 процента от стопанството. Засега нещата се развиват нормално, но времето ще покаже.

  • Доволни ли сте от добивите при No-till?

  • По-скоро човек трябва да си отговори по другия начин. Дали може да направи добра оптимизация на производството. Добивите са важно нещо, но те не решават доходността на едно стопанство. Ако добивите са постигнати с прекомерно високи разходи, може да се окажат безмислени. Лично аз преди няколко години прочетох една статия за двама братя, фермери от Русия. Те бяха правили различни експерименти и бяха получили много висока за онова време в Русия реколта. Обаче единият брат, който разказваше своите наблюдения и опити, каза една мисъл, която до ден-днешен ми е в главата: „Накрая като теглих чертата, се оказа, че съм нахранил всички освен себе си“. Не е важно колко са добивите, важно е каква е разликата между приходи и разходи.

  • Истината е, че през годините, в които правим производство, забелязваме, че ние никога не можем да спечелим повече от едни нормални около 15 процента. Независимо дали сме правили производство със себестойност 60 лв, както беше преди 15 години и сега, когато себестойността в зависимост от културата е 150-180 лв. Ако тогава сме печелили 10 лв, сега при 150 лв разходи имаме възможност да спечели 20-25-30 лв., не повече. И то само при благоприятни условия. Икономическите закони казват, че ние винаги ще печелим от порядъка на този процент. Но рискът е огромен.

  • А когато прилагаме минимални обработки, или в нашия случай No-till, ние имаме възможност да си намалим риска. И вместо да влагаме 150-180 лв до 200 лв в зависимост от културата, ние може да влагаме 120 лв. или 100 лв. Тогава рискът за мен е 100 лв. И ако се запазят същите 15 % печалба, дори и малко по-малко да са, е по-добре. Естествено, че ние се целим в печалбата, ако не печелим, няма да можем да се разплащаме с партньорите си. Но в един момент ще се окаже, че ние сме в по-благоприятна ситуация.

  • Не на последно място, в света се говори усилено за вредните емисии. Въглеродът е главната съставка на вредните емисии. С всяка обработка, която ние правим на полето,отделяме от 80 до 400 кг въглерод обратно в атмосферата. Всеки от нас знае, че основната функция на фотосинтезата на растението е да акумулира въглерода, да го обработи, да изхрани себе си, да го транспортира до корените си и до почвата и да го складира там. И след това да нахрани добрите микроорганизми. Защо трябва да го връщаме обратно във въздуха? Още много може да се говори за биоразнообразие, за живи корени, за микориза, за бактерии и т.н.

  • За да реши да прилага минимални технологии човек трябва да почете 2-3 години и вътре в него нещо да му трепне и да си каже – да аз мога да направя толкова рентабилно или по-малко рентабилно производство, но за сметка на това ще спестявам повече ресурси, ще рискувам по-малко, ще пазя повече природата и евентуално ще оставя по-добра почва като наследство за следващите поколения. Всеки от нас трябва да бъде и еколог. Но ние сме принудени първо да помислим през джоба си, защото трябва да спечелим. Ако не спечелим, ние ще фалираме. Но ако можем да печелим и да пазим донякъде природата, какво по-хубаво от това...

  • Казват, че No-till е повече работа с главата, отколкото на полето...

  • В никакъв случай да си купиш една сеялка за No-till не означава, че вече си но-тилър. Първо трябва да прилагаш всички необходими изисквания. А те са - никакво безпокоене на почвата; максимално дълго време да има живи корени; максимален растителен остатък да има върху почвата, за да може да се осигури храна за микро- и макрофауната и чрез това да постигнем вече намаляване на използването на пестициди, торове и изобщо на химизацията в производството. Но за да се постигне това трябва първо, както казахме, технология. И второ – малко по-малко време на полето и много повече време пред компютъра и книгите.

  • Тоест намаляване на химизацията при No-till е възможно...

  • Възможно е, но изисква път. Трябва да се мине този път и да възвърнем естественото плодородие на почвата.

Публикувана в Бизнес
  • В село Владимирово очакват добри добиви от пшеницата въпреки жестоката суша

  • Кампанията ще стартира в Добричко с десет дни по-рано, комбайните ще зажънат преди 30 юни

Габриела Събева

„Познавам всяко растение, всяка нива, всяка почва. Всеки ден ги обикалям и наблюдавам”, споделя Минко Желязков, председател на ЗК „Сплотеност” в село Владимирово, Добричка област. Превратностите на съдбата не са случайни. Завършва Математическа гимназия в Добрич, а след това висше икономическо. Никога не е предполагал, че ще се занимава със земеделие. Родом е от селото, но излиза от него преди 50 години. Образова се, започва бизнес в Добрич.

Minko Zheyazkov

„Цял живот съм се занимавал с програмиране и компютри. Съпругата ми също е математик, завършила Софийския университет. Преди 8 години дойдох съвсем случайно във Владимирово, защото почина старият ни председател, агроном с 40 години стаж. Тогава нямаше кой застане начело на кооперацията. Старият председател беше уважаван човек, професионалист, за когото нямаше тайни в селското стопанство. Аз пък нямах познания”, с усмивка си спомня Желязков. Той е категоричен, че когато човек иска, успява да се научи. И по-важното – да не спира да се учи.

„Родом съм оттук, но животът ми е минал извън Владимирово от 1970 г. насам. Така дойдох за малко, но останах за дълго. Аз съм на принципа, че човек трябва постоянно да се самообучава и така се захванах със земеделие. Без да учиш, не става, тъй като нося отговорност за 4000 дка земя”, допълва разказа си стопанинът. „Не твърдя, че съм станал агроном, защото това е цяла наука. Успях обаче от практиката през тези 8 години да натрупам опит и да успявам що-годе успешно да го прилагам. Много добре се научих и на още нещо - да преценявам кого да питам, ако не знам нещо. Това е от съществено значение. Работя много добре с регионалните представители на агрофирмите. Търся и получавам съвети от тях”, не крие Минко Желязков.

Резултатите от полето са най-добрият атестат за неговата работа: „На нивата грешките не могат да се скрият, там всичко се вижда. Става ясно какво си направил и какво не!”.

Pchenica Minko gl 4

 

В момента полетата с пшеница, царевица и слънчоглед изглеждат много добре, обещават добри резултати. „Каквото зависи от мене, съм го дал на културите. Аз всеки ден съм на полето, оглеждам всяко растение. Това ми доставя удоволствие. Не мога да си представя, че мога да се затворя между четири стени и да правя нещо друго”, категоричен е още председателят на кооперацията.

Неговият поглед на икономист и математик, логическите му разсъждения и натрупаният 8-годишен скромен опит го навеждат на следните изводи: „Има три основни момента в земеделското производство. Първият е ниска себестойност. Работиш и търсиш препарати за растителна защита, торове и семена на оптимална цена. Компромис в качеството не правим, но търсим ефективност. Тук вече влизат машини, горива, всички останали елементи на себестойността”, разкрива основните си принципи на работа Минко и продължава: „Вторият момент са високите добиви. Ако ги нямаме, няма да имаме и добри приходи. Третата точка са цените на земеделската продукция. Тук вече нищо не зависи от нас. Търговците идват, предлагат цена и са непоклатими. Така от тези три елемента – себестойност, добив и цена, ние можем да въздействаме на първите два и трябва да го направим”, категоричен е земеделецът.

Защото в края на стопанския сезон, след прибиране на реколтата, идва следващият основен момент - изплащането на рентите. „От години тук се е наложила практиката за високи ренти. В последните години даваме по 100 лв./дка на собствениците на земя. Какво ще се случи през тази година и как ще успеем да изплатим някаква сума, все още не мога да кажа. Едно е ясно - ще бъде много трудно с рентите. Миналата година за първи път свалихме на 90 лв./дка, тъй като беше с много трудна и нямаше добри резултати. През тази година проблемите ескалират”, анализира Минко Желязков.

Pchenica Minko gl 2

Настоящата година е много сложна за добруджанци. Всичко изцяло е подчинено на природните катаклизми, сушата, очакванията за дъжд и решенията на стопаните, смята още земеделецът.

„Постоянно се надявахме поне на 20-30 дни да вали, за да можем да очакваме някакви добиви. Сега имаме спешна нужда от дъжд. В противен случай ще заприличаме на 2001 г., когато земята беше напукана до 1 метър дълбочина. Тогава имахме слаби добиви от пшеница, никакви от слънчоглед и царевица. Това е много тежко, особено за хора, изплащащи кредити, лизинги и инвестиращи в машини и съоръжения”, не крие опасенията си Минко. Той допълва, че един добър стопанин след изплащане на рентата трябва да е предвидил и средства за инвестиции: „За изминалите 8 години изцяло съм сменил машинния парк. Нищо не е останало от старите машини, тъй като те не са рентабилни. В същото време обаче ако нямаш пари и нямаш идеи, тъпчеш на едно място. Новите машини подобряват работата и производството, но те изискват и нови инвестиции. Ако един председател на кооперация не си направи сметката и не инвестира, наистина работата ще буксува”.

В момента пшеницата на кооперацията е в добро до много добро състояние. Житните ниви с тежки класове рязко се открояват на фона на масовата тежка картина с изсъхнали полета в Добруджа. Дали е късмет, подарък от Господ или правилни агротехнически решения, питаме Минко Желязков?

Pchenica Minko gl 1

„Отвсякъде съм орязал торовите норми, защото ме е страх да не прегоря растенията. Може би затова нашата пшеница е жива и жизнена. Преди една седмица беше зелена. Сушата си казва думата, посевите вече са жълти. Чакаме дъжд, всичко сме направили като мероприятия, но с по-ниски дози.”, разкрива стопанинът. Той не крие, че масовата практика по селата за обилно торене понякога може да те вкара в грешки: „Свикнали сме когато дойде краят на февруари-началото на март, да се тори здраво. В края на април още веднъж. Тогава обаче беше най-сушавия период през тази година. Почти всеки ден бях по нивите, обикалях полетата, гледах, мислех как да торя при това положение без да си изгоря пшениците? И тъй като не съм агроном, притесненията бяха още по-големи да не допусна грешка”, не крие тревогите си Минко и споделя още за решенията си: ”На практика наторих след 8-10 май, когато паднаха 55 литра дъжд. Така всичко се разтвори и усвои. След това сложих биостимулатори за преодоляване на стреса, за стимулиране на кореновата система, по-доброто усвояване на хранителните елементи от почвата. Но пак казвам: дъжд трябва, много дъжд трябва в Добруджа! Ние имаме сумарно 60 литра за последните седем месеца”.

Според Минко Желязков настоящата стопанска година се отличава с още един важен момент - сланите през пролетта. Отрицателните сутрешни температури са редуцирали наполовина житните класове по някои полета в областта. Това автоматично води до по-нисък добив.

Земеделецът-икономист е оптимист, че ще има сравнително добри резултати от жътвата на пшеница. Той е един от малцината, които имат в нивите си пълни класове и добре изхранените растения, които да гарантират поне 400-500 кг/дка добив. Докато влезе зърното в хамбара обаче има още време. Според фермера жътвата в кооперацията ще започне през това лято по-рано, някъде преди 30 юни. Обичайно през последните години кампанията започва 5-8 юли във село Владимирово. Сушата и горещините обаче прегориха и без това изсъхналите посеви в цяла Добруджа.

Публикувана в Бизнес

Зърнопроизводство без големи площи и сериозни инвестиции няма как да е рентабилно, а печалбите от декар не надхвърлят 30 лв

Ася Василева,

Търговище

Агроелит е компания с почти 30-годишен опит в областта на земеделието. Компанията развива дейността си в следните направления: зърнопроизводство, семепроизводство, производство на комбинирани фуражни смески, свиневъдство, кланица и собствена марка месарски магазини. Още от началото, през 1990 година и до днес, колеги, приятели и партньори на Божидар Митов, собственик на компанията говорят за него и неговото семейство с уважение и възхищение. И още от началото семейство Митови вярват, че с много работа, с любов към земята, със съвременни и високопроизводителни машини, с вяра, амбиция, доверие, отговорност и екипност ще постигнат мечтите си. В годините дейността се разширява, регистрират се и нови дружества, с управлението на които заемат синът Борислав, дъщерите Милена и Ивияна.

Благодарение на професионализма и новаторския си дух компанията се превърна в един от големите земеделски производители в страната и предпочитан бизнес партньор за редица български и международни компании.Известно е, че дори големите арендатори се съобразяват с Божидар Митов. С неговият начин на работа, с това каква техника купува. Той е като законодател в това отношение. На какво се дължи това мнение? За това и за още много актуални теми разговаряме с Божидар Митов на полето край Търговище.

  • Господин Митов, каква е реалната сметка в зърнопроизводството?

  • Радваме, се когато годината е горе-долу добра и от вложените средства се върнат и ни останат 20-30 лв. В хубави годините, когато е влажно и цената на зърното е по-висока беше значително по-добре. Като казвам значително, имам предвид 50 процента над тази сума. Но иначе, това е печалбата, която се радваме, когато я постигнем.

  • А субсидиите?

  • Субсидиите са хубаво нещо, но има едно изкривено мислене, че те едва ли не решават всичко. А това съвсем не е така. Особено със зелените изисквания, които трябва да спазваме, за да получим изобщо някакви субсидии. Голяма част от получените средства отиват, за да спазим тези изисквания. Това са си допълнителни разходи. Едното е оставянето на площи за угар, което аз не мога да преценя като някаква зелена компонента. Другото е да сеем междинни култури, които са сериозен разход. Затова гледаме, ако нещо могат и да помогнат за структуриране на почвата. Тези неща ги прилагаме вече 5-6 години и сме ги усвоили. Но сега не знам какви ще са новите допълнителни изисквания. Защото при всички положения ще има нещо допълнително. Говори се и за тавани на плащанията. Но и за двете неща още не се знае нищо. Има много неясноти при нас. Вярно е, че пандемията отдалечи тези проблеми за известно време и спряха да говорят за субсидиите и за зелените мерки, но вече отново ще се върнат на дневен ред и дано стане по-скоро ясно какво точно ни очаква. Предполагам обаче, че вземането на решения ще се удължи поне с една година.

  • При положение, че е ясно, че зелените изисквания ще бъдат разширявани, как ще остане бъларското зърнопроизводство конкурентно с това на страни като Русия и Украйна, където такива изисквания няма?
  • Зърнопроизводството е на световния пазар. Вътрешните ни цени на зърното нямат значение. Хубаво е че имаме износ, за да може пазарът да се освободи от свръхпроизводството. Зърнопроизводството е едно от нещата, които в България сме доказали, че можем да правим и една от малкото борсови стоки, с които участваме на световния пазар. Изнасяме зърно, пък ще внесем нещо друго, дори и това да са зеленчуци и месо.
  • Не са само държавите от Черноморския регион, които са ни конкуренти, но те са непосредствените, понеже с тях транспортът ни е един и същ. А транспортът е друго сериозно перо на разходи. Но и в Съединените щати, и в Южна Америка и в Австралия нямат подобни екологични изисквания. Така че трябва по някакъв начин да се компенсират тези разходи на зърнопроизводителите. Иначе зелените мерки са хубави, аз не съм против тях. Но за да се приложат, производителите трябва да бъдат подпомогнати по някакъв начин, за да останат конкурентноспособни на международния пазар.
  • Вие сте един от първите, които започнаха да се занимават със земеделие в България още в годините, когато никой не виждаше земеделието като успешен бизнес. Какъв е пътят, които измина българското земеделие и в правилна посока ли беше той?

  •  Земеделието е съществувало винаги. Преди беше под друга форма. Тогава беше още по-непривлекателно. Нямаше машини. Нямаше интерес към земята. Основният проблем беше липсата на пари, с които да се купят машини. Сега вече нещата са съвсем различни. Минахме през много перипетии. От страни може да изглежда лесно. Обикновено, когато се говори за развитието на зърнопроизводството се казват или лоши работи, или че много лесно става. Определено не беше лесно. Но имаме доста добри постижения. Особено в зърнопроизводството в Северна България. А в България обикновено като върви нещо и няма проблеми се нарочва за виновно за проблемите на другите.

  • Аз съм ходил на много места по света и твърдя, че нивото, което е постигнало българското зърнопроизводство е много високо. Не мога да кажа, че надскачаме световните производители, но и не им отстъпваме. Особено по рентабилност. Най-рентабилните зърнопроизводителни стопанства, според статистиката, са в Черноморския регион. И, разбира се, Русия, където за около 20 години се направиха много неща и от нетен вносител на зърно страната вече е един от големите износители. Украйна също не отстъпва. Там има много хубави и големи площи. И съответно – много голяма възможност да постигнат още повече.

  • Какъв е пътят за рентабилно земеделие? Намаляване на разходите ли?
  • Експериментираме. Опитваме по-намалените обработки. Пробваме с тях да постигнем почти същите резултати. Не е реалистично да се вярва, че с тях може да се постигнат по-високи добиви. Тези технологии не са предназначени за големи добиви. Целта е да намалим разходите. Работим основно в тази посока.

  • Другата посока, в която работим сериозно е да облекчим труда на механизаторите. Това изисква много пари за техника. За един комбайн вече половин милион лева не стигат. А да намерим хора, които да могат да управляват тези скъпи машини с толкова високо ниво на оборудване е трудно. Работата с тази техника изисква познания. Затова трябват млади хора, но това е още по-трудно. И съответно – добро заплащане. При нас заплатите на механизаторите никак не са ниски на фона на останалите производства. Това е един от начините, по които можем да задържим хората. Основната ни конкуренция е транспорта и особено международния транспорт.

  • Знам, че вие непрекъснато експериментиране и сте пробвали най-различни технологии за почвообработка, намерихте ли нещо, което да е по-добро от другите или всяко нещо си има конкретно място и време?
  • Не става дума за по-добро. При нас и класическата почвообработка е без оран, а с някакъв вид разрохкване или продълбочаване. В нашето стопанство оранта е сведена до изкючително малки площи. Да намалим още и тази обработка ще бъде успех. Правим опити и то на няколко хиляди декара и постепенно навлизаме в детайлите. Особено при слънчогледа вече имаме някаква концепция, която е относително сполучлива. Но всичко зависи дали през пролетта има достатъчно влага да тръгнат растенията, да поникнат, да се развият. Това е решаващо.

  • Тази година обаче проблемът е точно с липсата на влага ... Какво е положението при вас?
  • Площите, които са без обработки или с намалени обработки определено са по-назад засега. Дано дъждовете, които паднаха тези дни помогнат, за да се получат по-нормални добиви.

  • Очевидно ще е трудна годината, но все пак ако трябва да я обобщим накратко...
  • Толкова суха година аз не помня от всичките около 30 години, през които съм в земеделието. Особено зимата, когато изобщо нямаше влага. Есенниците са на ръба на оцеляването при нас. Може би не сме чак толкова зле, както казват за Добуджа. Определено не очакваме някакви дори и нормални добиви от есенниците.

  • А ако тенденцията за засушаване продължи с климатичните промени, които са факт?

  • Да, затоплянето е факт. Мисля обаче, че влагата не е свързана с това. Има и по-топли страни от България с влажен климат. Определено има разлика в температурата през последните години. Но в растениевъдството най-важна е влагата.

  • Винаги сте казвали, че земеделие без добра техника не става. Продължавате ли да го твърдите?
  • Няма как да стане. Това е едно от нещата, без които не може. Много е хубава идеята за фамилното фермерство. Въпреки, че и нашето стопанство е фамилно, но на по-големи площи и с наемен труд. Няма как да се купува техника, която е скъпа, в малки стопанства. А без техника не става. Който каквото иска да говори земеделие без добри машини не става. Не е възможно вече да се върнем към малките тракторчета или конете.

  • Вече говорим за цифровизация, нови технологии. А всичко това иска пари. Аз прогнозирам съвсем скорошно развитие и навлизане на полята на автоматизираните машини без водач в кабината. Дори и преди това да се случи в автомобилния транспорт. Това ще помогне да се реши проблемът с кадрите, но отново дебело подчертавам, че това иска пари. И няма как да стане с малко декари в зърнопроизводството. Техниката за максимум 10 години и морално, и физически остарява и трябва да се купуват нови машини. Колкото са по-малки площите, толкова производството е по-нерентабилно спрямо машините. А без тези машини няма как да стане.

  • Зърнопроизводството изисква много инвестиции и то не може да стане с 1000 или 2000 декара. В такива стопанства трябва да карат само на машини втора уотреба, а едно семейство да работи само повече от 3000-4000 дка е много трудна работа. Около 200 лв е прихода на декар, от което 20-30 лв да останат като печалба в стопанството. А колко пари трябва да се отделят, за да се купи техника, която за едно стопанство от 3000-5000 дка не е под няколко милиона?

Публикувана в Бизнес

Костадин Костадинов, председател на УС на НАЗ:

Брюкселските чиновници се оказват вредни за земеделието

Популизъм е в условията на криза да се говори за наливане на милиарди в т. нар. Зелена сделка

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, на фона на кризата, причинена от Covid -19, в Европейската комисия отново се заговори за Зелената сделка – планира се финансиране от 20 млрд. евро годишно по две стратегии – „От фермата до вилицата“ и за опазване на биоразнообразието. Какъв е вашият коментар?

- Следим темата отдавна. По мое лично мнение, няколко брюкселски бюрократи и чиновници са решили, че с нещо трябва да се занимават по време на криза. Това е предложение на Европейската комисия. Европейската народна партия обаче предупреди, че сега моментът не е удачен за подобни стратегии. Сега е по-важно да бъдат възстановени работните места, да бъдат стабилизирани устойчивите стопанства. Това предложение първо трябва да мине през Европейския парламент и след това през Съвета на министрите. И понеже има голяма съпротива, включително от Копа и Коджека, то едва ли ще се случи във варианта, в който се предлага.

Контактуваме с колеги и от други страни, много от тях са против т. нар. Зелена сделка. Тези стратегии са правени от чиновници, които работят само на маса и боравят грубо с цифрите. Това са нереални неща. Как ще се залагат цели до 2030 година, след като се очертават поне 2 години преходен период до определянето на параметрите на новата ОСП? Това означава, че стратегическите планове ще се пишат през 2023, а новият програмен период трябва да започне 2024 г. И тези срокове също са условни, предвид кризата. Нужно ли е такова натоварване на земеделските производители, след като и сушата е проблем не само у нас, но и почти в цяла Европа? Ще се окаже, че брюкселските чиновници са вредни за европейското земеделие. Защото пишат популистки стратегии, а не се съобразяват с реалностите. А и какво ни показа пандемията – цяла Европа светна в „зелено“, а земеделието не е спирало да работи. Значи не то е основна причина за замърсяването на въздуха и на околната среда. Но най-лесно е да се посочи някой с пръст и той да е виновен.

- Какви са реалностите у нас, какъв трябва да бъде балансът в земеделието?

- Неслучайно Добруджа се нарича житницата на България. Какво биологично производство може да се прави там? Как между две полета с конвенционална пшеница сееш биологична? Кого лъжем? Могат ли да се гледат плодове и зеленчуци в Добруджа, след като напояването е невъзможно? Мястото на биологичното земеделие и животновъдство е в планинските и полупланинските райони. България е толкова богата на природни дадености – във всеки район може да бъде адекватно развиван и защитен съответният вид земеделски бизнес. Ние не сме против опазването на природата, ние сме против популистките мерки, които не почиват върху националните реалности. А те трябва да бъдат отчетени и според тях да се пишат стратегическите планове.

Има и друг въпрос: как ще бъдат стимулирани земеделците да прилагат зелени политики? Един път се иска от нас да произвеждаме - евтино и здравословно. Колко хора могат да си позволят да консумират био домати, например? Колко достъпна е биологичната продукция за крайния клиент? Не може по време на криза, в която голяма част от хората ще изгубят или ще намалеят доходите им, а всички бизнеси и национални икономики търпят загуби, да се планират нереални неща.

- Тежки загуби търпите в Добруджа тази година заради сушата, а рентите там са най-високи – как ще ги плащат зърнопроизводителите?

- Всичко се обърка още в началото, тръгнахме, водени от принципите на дивия капитализъм. Давай, давай, давай - вдигай рентите, за да наемеш повече земя. И тази година какво стана – няма резерв, някои хора са натрупали задължения за две години назад, за да плащат високи ренти и сега са в калта. Не в калта, защото кал в Добруджа няма – поради липса на дъжд. В прахоляка са. Рентата е пазарно измерение на добитото, на печалбата. Така е в целия свят. Само у нас нещата са различни.

- Не може ли това да се промени?

- Може, нужна е политическа воля. Във Франция например, наемът на земя е държавно регулиран. Защо? Защото селското стопанство е приоритет за държавата. Рентите се определят на базата на приходите, разходите и печалбата за всеки регион. Черно на бяло, по документи. Държавата на тази база определя средно рентно плащане. В САЩ няма субсидии за земеделците. Там има застраховка „добив“ или „ферма“. Те гарантират, че на определени нива, разликата в добивите или в продуктивността във фермата, се покриват от застраховката. Рентите са строго определени.

Не може селското стопанство в България да се сочи като приоритет от няколко правителства, а държавата да не участва в урегулирането на поземлените отношения. Собствениците на земя веднага ще ме обвинят, но до голяма степен и те са виновни за това положение в Добруджа – ако обаче една фирма винаги започва от 105 лева рента на декар, всяка година има арендатор, който е фалирал или се е отказал, защото не може да плаща толкова висока рента. Колкото и красиво да си говорим по форумите в интернет, нямаш ли първоначален капитал, не си ли теглил заем от банка, не можеш да правиш земеделие само с помощ от държавата. Европейският модел на земеделие всъщност е социален, той не подкрепя устойчивия бизнес, който работи на пазарен принцип. Това е истината.

- Мега законодателството за земята беше поставено във фризера доста преди кризата – защо?

- Защото там се преплитат големи интереси. От Асоциацията на собствениците на земеделски земи спряха закона и скочиха срещу „белите петна“. А те са гарантирано вземане за малкия производител. И тази година пак ще има война по сключването на доброволните споразумения. Защото няма адекватно законодателство. Имаме един многократно преправян в годините Закон за собствеността и стопанисването на земеделските земи, в който има неуредени отношения между собственици и ползватели на земя. Т. нар. споразумения са доброволни, но ако там не бъдат въведени правила, всичко се превръща в слободия. Българска слободия. Ние, от НАЗ, искаме да бъдат премахнати всякакви възможности за шикалкавене и за подмяна, за действие от позицията на силата. Това не се харесва на много хора. И затова законът беше спрян. От една клика хора, бивши номенклатурни кадри, които са големи собственици на земя. Техните апетити в момента са към „белите петна“. Фондовете, които изкупуват земя, искат да съберат „белите петна“ в собствен фонд, през който те да ги отдават под наем, а на когото на му се занимава – да им продаде „белите петна“. Това е цялата работа.

- За поредна година пчелари сигнализират, че заради пръскания по посевите, масово умират пчели. Имаше и протести в Плевен. Този проблем защо остава хроничен, няма ли как да бъде решен?

- Този проблем изниква всяка година и то в една и съща област – в Плевенско. Миналата година пчеларите получиха по 60-70 лева Deminimis за пропаднал кошер. И пак бяха виновни зърнопроизводителите, макар, че проверките нищо не доказаха. В момента очакваме прословутата Наредба 13, която трябва да сложи ред в тези отношения. Пчеларите ще бъдат уведомявани по електронен път – чрез SMS и на електронна поща - за предстоящи пръскания, като те ще бъдат съобразени с фенофазите на развитие на посевите. Така че, ясно да бъде указано кога и какви мероприятия ще се провеждат. Питам защо трябва да пръскаме нощем, когато една току що поникнала царевица трябва да се пръска срещу вредители през деня? Питам също какво правят пчелите върху една току що поникнала царевица, след като те търсят цвят? Същото се отнася и за слънчогледа. Какво прави пчелата там – разходка из парка – в царевицата и слънчогледа?

От НАЗ настоявахме пролетните прегледи на пчелните семейства, които до миналата година се правеха от частно практикуващите ветеринарни лекари, този път да бъдат направени от комисия – в нея, освен ветеринарният джипи, да влизат също производител, представител на областната или общинската земеделска служба. Защото преди две години, при проверка в Ловеч, се оказа, че от подадените 100 кошера, пчели има само в 30. Това ни дава основание да се съмняваме в коректността на колегите пчелари. Най-лесно е обаче да бъдат обвинени зърнопроизводителите, които пръскат. Пролетните прегледи на пчелините тази година бяха прехвърлени върху държавните ветеринари, но те реагираха остро и заявиха, че поради многото свои задължения и малък по обем кадрови капацитет, няма да могат да извършват и тези проверки. И това задължение отново беше върнато към частно практикуващите ветеринари. Според справка на БАБХ, жалбите от пчелари тази година не са повече в сравнение с минали години. Проверката на случая в Плевенско показа, че пчели са загинали от пръскане с биоциди, а не следствие на пръскане на земеделски култури с продукти за растителна защита. Но защо отново да не са виновни зърнопроизводителите и защо да не се спретне едно активно мероприятие срещу тях, особено в период на криза – може и да се изпросят някакви пари от цялата ситуация, нали? Но нашият авторитет отново е подронен – репортажи по телевизиите, говорят некомпетентни хора, настройва се общественото мнение срещу нас. Получи се за пореден път една добра спекулация. Извинявам се, но пробите излязоха и показаха друго. Това защо не се превърна в новина?

Затова с нетърпение очакваме една работеща наредба, която да очертае правната и нормативна рамка за работата между двете страни – пчелари и зърнопроизводители. Всеки трябва да носи своята отговорност. На много места конфликтите са междуличностни, там където има диалог, проблеми няма. Проблеми има там, където има схемаджии – такива, които си гледат пчелините само през камерата на телефона, но им е важно да вземат едни пари. Съжалявам, но нали е по-добре да си казваме истината в очите. За да можем реално да решаваме проблемите.

Знам, че на всички сме им виновни ние, зърнопроизводителите, но според мен измина един програмен период, в който бяха облагодетелствани определени групи от хора - от сектори, определени като приоритетни. Тези хора днес всички наричат чертожници, схемаджии. Това повече не бива да се допуска. Трябва да се подпомага реалното производство, а не къщи за гости, риби, прилепи и не знам още какво. И като се появи проблем – съответният чиновник трябва да отива директно при фермера. А не да излиза в болничен.

- Няма да се съгласят с вас нито биопроизводителите, нито пчеларите – ще ви четат субсидиите на декар и ще казват, че зърнопроизводителите получават най-голямо подпомагане.

- Защото не четат правилно. Премиерът Борисов няколко пъти каза, че земеделието е най-подпомаганият сектор, нали така? Хайде да смятаме. 1,5 млрд. лева всяка година отиват за директни плащания. Обработваемата земя е 35 млн. дка. При средна рента от 50 лева на декар, тези пари отиват при собствениците на земеделска земя, връщат се при хората. А ние, арендаторите и наемателите на земя, работим на пазарен принцип. Какво да кажем за малцината господа, които са собственици на близо 3 млн. дка земя – при тях субсидиите са чист доход, това по цял свят го няма. А ние плащаме данък върху субсидиите, които получаваме. 800 млн. лева всяка година се разплащат по Програмата за развитие на селските райони – там няма нито един зърнопроизводител. Ние искаме да знаем какъв е ефектът от тези мерки и програми, които са само за приоритетни сектори – био, плодове и зеленчуци, животновъди и т. н. Така че, много е лесно да гледаш отстрани и да правиш чужда сметка.

- Как да бъде постигната справедливост?

- В своята предизборна програма, например, Обединените патриоти предлагаха да бъде въведен данък върху физически и юридически лица, които притежават над 30 хил. дка собствена земя. Това е добро решение, но то още си стои само като точка в предизборната програма на Патриотите. Вместо това, се развиха какви ли не абсурдни идеи – като задължителен 14-дневен обществено полезен труд в земеделието, например. Такива мерки не вършат работа. В сектор „Зърно“ наетата работна ръка е на постоянен трудов договор, плащат се адекватни за квалификацията на труда заплати и реалните осигуровки върху тях. Пак казвам – трябва да се работи с реалностите, а не с добрите намерения.

Публикувана в Бизнес

Липсата на зимна влага не е основната причина за състоянието на културата тази година. Допуснати са редица съществени грешки в агротехниката при отглеждането й у нас

Проф. Иван Панайотов,дссн

Опитна станция по земеделие-Дунав,

с. Алеково, общ. Свищов

Ето вече втора година българските сортове пшеница показват превъзходството си над западноевропейската, но нали нашият човек обича чуждото. А от Министерството на земеделието съобщиха, че сушата нямало да се отрази на пшеничения баланс… Ще се отрази, ще се отрази! Обиколката, която направих през Централна Северна България до Ген. Тошево и ДЗИ, и наблюденията върху посевите от пшеница показват грешките при отглеждането на тази култура.

Първата грешка е в сортовете - над 90 % от площите са засети със западноевропейски сортове за получаване на добиви над 1 тон от декар. Но какво зърно се получава от тези сортове, за фураж. Пшеницата не е фуражна култура, с какви химикали се получава хляб от това зърно, това отчита ли го тази Комисия по контрол на храните? Котките и кучетата не го ядат, какво показва това. Г-жо министър на земеделието, направете така, че за качественото зърно да има по-висока цена, не по-малко от 25-30 % над стандартната цена. Тук няма да изтъквам качествата на българските сортове, те са доказани, а и от тях се получават високи добиви, не по-ниски от западните.

Втората грешка – свръхнормално торене с азотни торове, предполагам, че над 20 кг/дка чист азот, което е пагубна доза за нашите почви и условия. Нашата агротехническа наука определя точно дозите за азота – от 8 до 12 кг/дка а.в. азот. Българските сортове са много по- икономични по отношение на торовете, а също така притежават генетическа устойчивост срещу основните болести. Това са ефективни сортове – с по-малко разходи се получава качествена продукция. Не се ли знае, че от българските сортове се получават добиви от порядъка на 850-950 кг/дка, знае се, но нали не са чужди. Гледам опита при Стефан Пенев в гр. Лозница, някои от чуждите сортове не могат да изкласят, а от някои полета в Добруджа едва ли ще получат и 100 кг от декар. А в същото време и в съседни площи българските сортове се развиват съвсем нормално.

Трета грешка –– въпреки сушата  е извършено пръскане с различни видове агрохимикали. Запомнете,  уважаеми зърнопроизводители,  те могат да се усвоят и да окажат положителното си въздействие само от  свежо, растящо растение, с нормален тургор на листата, в противен случай ефектът от  тях  е напълно отрицателен.

Четвърта грешка – забелязвам прекалено гъсти посеви, което означава висока посевна норма, с 600-700 семена на кв.м. Някои посеви бяха прекалено плътни през ранната есен, което означава ранна сеитба. Опитите, извеждани повече от 120 години, показват оптимален срок на сеитба 1-20 октомври и посевна норма 500 жизнени семена на кв. м.

И петата причина – естественото засушаване. Е , имало е суша и преди нас и ще има и след нас. Добре помня сушите през 1983 и 1985 години, тогава добивът варираше от 480 до 750 кг/дка, напълно приемливо за трудните условия. А през 1948 г. пшеницата е била скубана, същото е било и през 1924 година.

Изводът е ясен – да се върнем към българската пшеница и качественото зърно, изкупувано на цени, които да съответстват на положените разходи и изискването на народа за качествен хляб. Трябва да се вземат под внимание и средствата, които ще останат в страната, над 1 милиард лева годишно за семена от различните култури. Като пример – 3 лева за килограм семена от пшеница западна селекция при 1 лев за българските сортове, при по-добра ефективност, да не говорим за качество. Има над какво да се замислим.

Ето, това исках да ви кажа. А българските сортове всеки знае къде да ги намери.

Публикувана в Растениевъдство

Както и прогнозирахме в предишния ни пазарен обзор ограниченията за износ на пшеница, въведени от редица страни и преди всичко от Русия и Украйна, повлияха за прекъсване на низходящото развитие на цените на пшеницата на европейските пазари и обърнаха вектора във възходяща посока. Вчера и румънското правителство взе решение за временно спиране на износа на зърнени храни за държави извън Евросъюза. Междувременно търсенето на пшеница за износ остана на високо равнище и в Европа и в САЩ.

Търговските източници информират, че египетското правителство усилено изкупува зърно на вътрешния пазар и вероятно ще засили и вноса с цел изграждането на „стратегически запас, достатъчен да покрие вътрешното търсене в продължение на 7-8 месечен период. Като подкрепяща цените новини беше възприета и първата покупка на саудитската държавна агенция SAGO на 60 хил. тона руска пшеница. Анализаторите акцентират, че сделката стана възможна след като саудитската страна облекчи фитосанитарните изисквания за внос от Русия.

През периода от началото на сезона 2019/20 г. Русия натовари за износ общо 33,7 млн. т зърнени храни, с 11,7% по-малко, в сравнени със същия период на предходния сезон, като износа на пшеница спадна с 11,8% - до 27,9 млн.т. Вчера Министерството на земеделието на САЩ намали оценката си за обема на руския износ на пшеница през 2019/20 маркетингова година от 35,0 млн.т до 33,5 млн.т, а това е с 2,3 млн.т по-малко спрямо предходния сезон.

В същото време прогнозата за ЕС е увеличена с 1,5 млн.т – от 32,0 млн.т на 33,5 млн.т. Участниците в зърнената търговия са обезпокоени от информациите за недостатъчни количества валежи в редица европейски страни.

Предвид несигурността свързана преди всичко с пандемичната криза в глобален мащаб и ограничителните мерки е напълно разбираемо увеличеното търсене и по-високите цени на пшеницата в навечерието на дългите католически празници. Европейските зърнени пазари ще са във ваканция от петък до понеделник включително и участниците във фючърсната търговия в Париж побързаха да покрият късите си позиции през последните дни.

Майският контракт пшеница завърши седмичния период (3-9 април) с драстично положително отклонение от около 8 евро, на равнище EUR 198 за тон. С 4 – 6 евро поскъпна френското мелничарско зърно и на експортния пазар – до EUR 206-207FOB Руан (EUR 197FOB Руан (10.04.19 г.). Цената на царевицата обаче остана практически непроменена - около EUR165/т на борсата в Париж и 168-171/т FOB Бордо/Рейн (ЕUR 170/т иЕUR173/т FOB – към 10.04.19 г.).

Експортните котировки на пшеницата на руския и украинския пазар през изминалите седем дни се покачиха с 4-5 долара и ва момента са както следва : $221-223FOB за пшеница 12,5% протеин, $217-220FOB за зърно с 11,5% протеин и около $211-213FOB за фуражна пшеница ($227; $222/т и 215 FOB съответно към 10.04.19 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Георги Радев, зам.-председател на УС на НАЗ:

Българските земеделци са победители напук на обстоятелствата

Те са с два пъти по-малко подпомагане от това на европейските фермери

Георги Радев се занимава със земеделие повече от 15 години. Обработва над 11 хил. дка земя, отглежда зърнено-житни култури и трайни насаждения в региона на Сливен. От 2 години е зам.-председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/.

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Радев, как работи Националната асоциация на зърнопроизводителите с властта, със земеделското министерство?

- Винаги търсим диалог. Сегашният земеделски министър Десислава Танева винаги е била балансьор. Посочва както грешките, така и постиженията. Това е конструктивно отношение в работата с отделните браншове в селското стопанство. Ние, зърнопроизводителите, също сме активни в диалога с управляващите – не спестяваме нашите критики към министерството. Хубавото е, че министър Танева се вслушва в тях и заедно търсим добрите решения за сектора.

- Кои са вашите най-големи страхове, свързани с бъдещата Обща селскостопанска политика?

- Докато не станат нейните параметри конкретни, нормално е тази неизвестност да ни държи в напрежение. Добра новина лично за мен е, че през следващия програмен период всички ще бъдат с равен старт по европейските програми – производителите от градските и от селските райони. Аз работя в градски регион и от моя край няма нито един проект, свързан със земеделие, който да е класиран по сега действащата точкова система. Имаме обещанието на земеделското министерство, че това ще се промени – всички ще тръгваме с равни възможности, което смятам, че е справедливо. В крайна сметка, всички работим земята, нали? Какво значение има дали сме в градски или в селски регион?

- Как ще коментирате данните, че 80% от финансирането в земеделието отива при зърнопроизводителите?

- Това е логично. Зърнопроизводството е сектор, който оперира с най-голям обем земеделска земя и е нормално субсидирането да заема също толкова голям дял. Моето семейство отглежда и трайни насаждения, там също има финансиране. Цифрата може да изглежда стряскаща за обществото, но тук става дума за стопанисването на милиони декари със зърнени култури. Затова и цифрата е толкова голяма.

- Субсидирането изкривява ли пазарната картина?

- Много пъти сме коментирали с колеги дали е правилно или не да се взимат субсидии и до каква степен. Вярно е, че откакто получаваме субсидии на декар площ, скочиха цените и на земята, на горивата, на семената, на препаратите за растителна защита. Субсидиите ни помагат, когато вече сме на червено – зимата е такъв период. Януари, февруари и март са най-тежките месеци за един земеделец. Тогава само се наливат едни пари в земята – за семена, за горива, за торове и препарати. И тези пари няма откъде да дойдат. Всички знаят, че зърнопроизводителите са силни от август до декември. Затова субсидиите идват в едно критично за нас време, те са спасителната финансова сламка, за която да се хванем, за да оцелеем. В този смисъл – помагат.

- Стана ясно, че има и злоупотреби със субсидиите. Как ще се борите с подобни лоши практики?

- Не е тайна, че има хора, които само чертаят площи заради субсидиите, а не произвеждат нищо. Те преотстъпват земята, която са очертали на нас, реалните земеделци. Ние поемаме всички рискове, защото обработваме земята, правим инвестиции, а те спят спокойно и взимат едни добри пари наготово. Ние се молим за дъжд, да ни отминат градушки и никога не сме сигурни за реколтата. А техният доход е постоянен. Слава Богу, тази порочна практика вече е на път да изчезне. Отчитаме се с фактури – за горива, за закупени машини, за продадена продукция. Не е логично да заявяваш 200 дка земя за подпомагане и да нямаш нито един трактор в стопанството, нали?

- Законът за градушките отново беше отложен - кое е работещото решение за вас, зърнопроизводителите? Защо застраховането остава проблем?

- Защото няма доверие между нас и застрахователите. То се изгражда бавно и трудно. А Законът за градушките трябва да бъде внимателно прецизиран. От него определено има нужда, но той трябва да бъде изработен така, че да удовлетворява нуждите на всички страни. Няма начин ние да не плащаме някакви пари за градозащита, стига механизмът, по който това ще се случва, да е абсолютно прозрачен и справедлив. Никой няма да откаже да плати, все повече ще ставаме зависими от климатичните аномалии. Но трябва да имаме гаранции, че парите, които ще плащаме, ще бъдат използвани ефективно. Най-добрата защита срещу градушките според мен е изграждането на повече ракетни площадки. Намирам самолетния способ за малко по-труден и по-слабо ефективен. Там, където има ракетни площадки, градозащитата е ефективна. В региона на Сливен, където аз работя, площадките са достатъчно, не сме имали проблем с градушките. Благодарни сме за работата на хората, които обслужват ракетните площадки – тази година няколко пъти реагираха абсолютно професионално и спасиха нашата реколта – продукция за милиони левове. Ние, земеделците, зависим от тях, затова още веднъж им благодаря.

- Успява ли българският земеделец да бъде конкурентен? Има ли формула за това как едно стопанство да бъде устойчиво 10 години напред? Това зависи ли от неговия мащаб?

- Мащабът има значение. Ако работиш 300 декара земя няма как да си купиш трактор за 300 хиляди лева. Ако обаче стопанисваш 3 хиляди декара, можеш да се замислиш как да си вземеш машина, която да направи твоята работа по-рентабилна. Дали сме конкурентноспособни – явно да. И не защото ние, българските земеделци, сме много упорити, не защото сме много инат, а защото като цяло българинът е такъв. Аз не съм виждал предприемач да се отказва лесно от онова, с което се е захванал. В момента много европейски фермери протестират срещу позеленяването на бъдещата Обща селскостопанска политика. Ако те обаче са на нашето място и работят в нашите условия, досега да са се отказали тотално. А ние не се отказваме. Нищо, че получаваме два пъти по-малко субсидии от техните. Значи ние сме по-добри от тях, нали? Затова сме можещи и конкурентни. Затова сме победители. Напук на обстоятелствата.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 23 Декември 2019 10:18

Земеделската 2019 – диви разкази и боза

„Диви разкази“ на Хайтов и боза. С такива неочаквани подаръци земеделското министерство изненада аграрните журналисти на традиционна почерпка във ведомството. На прага на всяко ново начало човек има склонност да разчита знаците.

Къде сме ние и къде е българското земеделие? Не пребиваваме ли още в един див разказ, написан по нашенски? Самобитно вкусен, нищо, че е боза. Бозата пък вече е био.

А светът вече е друг. Предстои пренареждане. Със световни лидери като Доналд Тръмп, Владимир Путин, Ким Чен Ун, Реджеп Таип Ердоган, Борис Джонсън и Еманюел Макрон бъдещето изглежда меко казано непредсказуемо.

Със сигурност обаче идват интересни времена. Защо китайската поговорка: „Дано живееш в интересни времена“ се определя като едно от най-жестоките проклятия, предстои сами да разберем. Едва ли ще се случи в рамките на следващата 2020 година, но знаците за бъдното време ще бъдат поставени.

Населението на планетата расте, расте и нуждата от неговото изхранване. В този контекст не е логично да се очакват особени сътресения в сектора на земеделието. Земята остава най-важният ресурс. Както и всички стоки и продукти, които тя произвежда.

България е периферен пазарен играч

в световната търговска надпревара. Тя е силно зависима от европейската конюнктура и Черноморския регион. При силно субсидирано земеделие в съседна Турция и в Русия, родните фермери срещат силна конкуренция на всички фронтове. В рамките на Европейския съюз, България не се очертава като мащабен конкурент по една проста причина – българските земеделски производители играят индивидуално на пазара. Включително и в сектор „Зърнопроизводство“. Всеки се спасява поединично. В съседна Румъния например, местните зърнопроизводители продават по-успешно своята продукция – играят екипно на пазара, гонят партидност, количество и не на последно място – качество. У нас стопаните са брокери на собствената си продукция. Затова често изпадат в ситуацията „Хитрата сврака – с двата крака“. Въпрос на узряване е това да се промени, да се гледа в една посока, да се мисли и да се действа екипно. В останалите сектори картината е още по-критична. По същата причина. Вместо качествените български плодове и зеленчуци, месни и млечни продукти, билки и мед да търсят заедно общ пазар, всеки прави опити да пробива сам. Някои успяват, но това не носи ползи за цялостната картина в българското земеделие. И държавната политика не помага. Още се умува по темата нужен ли е Закон за браншовите организации и как точно да изглежда той? Пореден дебат по темата показа, че още сме диви и в този разказ.

Следващите две години се очертават неясни по отношение на бъдещата Обща селскостопанска политика /ОСП/. Онова, което наблюдаваме, е свързано предимно с натрупване на

страхове от промяна на сегашното статукво

Малко вероятно е обаче да очакваме радикално нова ОСП, защото Брюксел едва ли има интерес да предизвика сериозни сътресения в националните икономики. Предвид цената, която ще се плати за БРЕКЗИТ и въпреки амбициите на Холандия, Франция и Германия за по-твърд курс по отношение на борбата с климатичните промени. Въпреки предложеният Зелен пакт от желязната лейди Урсула Фон дер Лайен, когато нещата опрат да бюджет и до сметки - какво ще струва това на европейските фермери, параметрите вероятно ще претърпят промени. Европейските производители вече дадоха знак, че не са съгласни да платят толкова висока цена за позеленяването на ОСП, като излязоха многократно на протести.

В българската земеделска къща през 2019 година имаше

бурни скандали и кротки развръзки

След като стана ясно, че построените с европейски пари къщи за гости всъщност са къщи за тъщи, земеделският министър Румен Порожанов подаде оставка. Последва го шефът на ДФЗ Живко Живков, след като във фонд „Земеделие“ бяха извършени арести и проверки. Последваха кротки развръзки. На горещия стол в аграрното ведомство седна старият нов министър Десислава Танева, а ДФЗ беше поет от Васил Грудев. Държавата ще си търси 46 млн. лева от нарушения при къщите за гости и 80 млн. лева от скандалните заменки, направени преди повече от 10 години. Трудно е да се каже колко от тези пари ще бъдат върнати. Ясно е, че се задава сага от дълги съдебни дела, в които санкциите ще се обжалват. Бозата е гъста, трудно ще се излезе от нея.

Към днешна дата картината изглежда повече от кротка, с едно малко изключение – Африканската чума по свинете разваля целия комфорт. И въпреки, че министър Танева обеща реорганизация в работата на Българската агенция по безопасност на храните, като започна със смяна на изпълнителния директор, при повсеместното настъпление на АЧС в цялата страна, малко вероятно е ведомството да се справи с проблема. А дали предприетите до сега мерки са били ефективни, ще стане ясно напролет – когато ветеринарите тръгнат да проверяват колко са домашните прасета в личните стопанства. И дали българинът е успял да се пребори със себе си и да наруши извечната традиция да отглежда прасе за Коледа. Ако за някого не е ясно, да обясним за пореден път – битката с Африканската чума ще отнеме години, вирусът е упорит, пренася се бързо и срещу него няма ваксина. Европейските правила разписват в такива случаи евтаназия. Междувпрочем, защо спря да се върти онзи постен клип, свързан с информиране на населението за заболяването АЧС? Някой да не се окаже изненадан напролет, когато започнат да гърмят поредните свиневъдни комплекси от влязлата зараза?

В Държавен фонд „Земеделие“ цари мир и спокойствие. Новият изпълнителен директор Васил Грудев има амбицията фондът да заработи на пълни обороти и в пълна прозрачност. Един от начините за това е

дигитализация на процесите

По тази причина от 2020 година всички заявления за кандидатстване по директните плащания и по мерките от Програмата за развитие на селските райони ще се подават само по електронен път. Да му мисли който няма достъп до интернет. Но нали се славим като една от държавите в света с най-високоскорстна интернет мрежа? Значи извинения не се приемат. Кол центърът за фермери в ДФЗ все още е само една идея в процес на разработване, но пък горещите телефони във ведомството бяха увеличени с още два – за въпроси от животновъди по обвързаната подкрепа. И това е нещо, нали?

В законодателен и нормативен план повечето браншове очакват промени. За пореден път бяха отложени във времето мегазаконът за поземлените отношения, за градушките, за розата. За браншовите организации казахме вече. Животновъдите перманентно нищят на работни групи промени в някоя наредба. Изобщо, създава се впечатление, че се работи на парче, според моментната конюнктура. Липсва единно мислене.

Дано не изглежда така и националният ни стратегически план. Него поне ще го одобряват в Брюксел. Бюрократите там не си поплюват. Дават, но в кошара не вкарват. Ако бъде прието държавите всяка година да се отчитат за постигнатото според написаното в плана, може би този път ще се наложи да сме по-внимателни. Нека си признаем обаче – докато сме подвластни на мисленето, че е важно

да се докопаме до едни субсидии

няма как да очакваме по-светла картина в земеделието. Показват го и последните данни на Националния статистически институт: крайната продукция по базисни цени от отрасъл „Селско стопанство“ за 2019 г. възлиза на 8, 318 милиарда лева. Това е с 1,7% по-малко в сравнение с предходната. Намалението се дължи на спад с 1,9 % на обемите на производство на земеделска и животинска продукция. По-малко произвеждаме, повече субсидии искаме. Обичаме я тази боза и това е.

Каква 2020 да си пожелаем? Бедна на климатични промени, бедна на промени изобщо. За да не попадаме в онова страшно китайско проклятие: Дано да живееш в интересни времена! Светът определено е интересен, но ние не. На фона на фамозните Тръмп и Джонсън, на вълците единаци Путин и Ердоган, на мистичния Ким, на агресивния Макрон, на онова плашещо до абсурдност момиче Грета Тунберг, понесло на плещите си битката срещу климатичните промени, нашите хора изглеждат скучни до смърт. Така и се справяме, по нашенски: бурни скандали и кротки развръзки. Световно пренареждане със сигурност предстои, ние вероятно ще останем на място. В един самобитен и див разказ, пред чаша боза. Крайно време е да направим опит и да променим картинката.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
  • Пшеницата се превръща в култура с най-висока себестойност

  • Кои са факторите, които влияят върху зърнопроизводството – разговор със земеделския стопанин Петър Димитров, който обработва 12 000 дка в общините Балчик, Каварна и Ген.Тошево

Габриела Събева

Почти 720 000 тона зърно са произведени в Добричка област през тази година от засетите 1 млн.300 хил.дка с пшеница. Средният добив е 553 кг/дка. Зад тези цифри се крият много усилия, свързани не само с прякото производство, но и със справянето с редица проблеми, които през последните години „набират” скорост и се появяват по полетата у нас. Оказва се, че за да изкарат тези 500-600 кг/дка пшеница, фермерите влагат много средства. Пшеницата се превръща в култура с най-висока себестойност.

В Черноморския басейн наши основни конкуренти в производството на зърно са Русия и Украйна. При едно сравнение обаче става ясно, че пшеницата, произведена в България, е неконкурентна, т.е. има по-висока себестойност. „Причините са няколко. Специално за Добруджа важен фактор са високите ренти”, обобщи Петър Димитров, земеделски стопанин, обработващ 12 000 дка в общините Балчик, Каварна и Ген.Тошево. Той посочи, че конкуренцията между самите фермери също играе роля. „Имаше периоди, в които земеделската продукция беше по-скъпа и високите нива на рентите се запазиха оттогава. Реално в момента стопаните печелят по-малко, а в дадени случаи могат да излязат на загуба, за да издържат на конкуренцията. Затова през последните 5 години рентите са между 80 и 100 лв./дка”, уточни още земеделският производител. Според него лавинообразният ефект при изплащането на дължимото на собствениците на земя се предава от една община на друга, от едно землище на друго. „В Добричка област в община Балчик има най-високи средни ренти. Голяма част от земята ни е там и съответно когато даваме ренти, изплащаме еднакво във всички общини – и в Балчик, и в Каварна, и в Ген.Тошево. Съответно това оказва влияние върху съседите. Така щафетата се предава”, коментира още Петър Димитров.

P Dimitrov 3

Като втора причина за „скъпата” пшеница производителят посочва заплащането в сферата на земеделието, а като трета – цените на горивата, на торовете и на препаратите за растителна защита, които скачат с всяка стопанска година. В Европа продуктите търпят редуциране на активните вещества. „Получава се така, че на пазара остава по-скъпата химия. Преди да се разреши едно активно вещество, то минава редица изпитания години наред. След известен период става ясно, че това активно вещество ще се спира пак в резултат на някакви изследвания. Тук следва въпросът кога бяхме излъгани – когато го пускаха на пазара или когато го спират. Не може в единия случай да е отговаряло на изискванията, а в следващия момент – не”, коментира още Петър.

Цената на пшеницата също следва логиката на международните пазари. Украйна има до 2028 г. квоти за безмитен внос на земеделска продукция. Това означава не само житни и технически култури, а плодове, месо и други агростоки, на които се сринаха цените в ЕС – именно в резултат на този безмитен внос. Т.е. засегнат е секторът не само на зърнопроизводството, а и много други. При една по-висока себестойност на пшеницата, субсидиите се оказват недостатъчни, за да покрият разликата”, изчислява още Петър Димитров и дава пример: „При 700 кг/дка среден добив при цена да речем от 30 ст./кг и субсидия от 30 лв. излизат бруто 240 лв. на декар. От тях 100 лева е рентата. Остават 140 лв., в които фермерът трябва да се вмести с разходи от 80 до 120 лева. Сами виждате какво се получава. А да не говорим, че има разходи по пшеницата, които надвишават тази сума. С всяка изминала година тази култура става все по-скъпа”, посочва Петър. Още от есента започват пръскания срещу болести, неприятели, напролет отново. „Имаме многократни влизания, за да стигнем до добив, който едва покрива себестойността. Да не говорим, че земеделският производител трябва да има възможност да прави капиталови инвестиции, независимо каква му е печалбата. Без да инвестира, той няма възможност за развитие. Получава се амортизиране на техниката, а в този програмен период зърнопроизводителите бяха „отстранени” от програмите. Така този сектор от едни високи нива на развитие сега търпи загуби и дърпа назад. Вече имаме фалирали кооперации и арендатори”, посочи Петър Димитров.

В Добричка област вече има производители, които губят земя, а други имат проблеми с разплащанията. „Смятам, че този проблем тепърва ще се задълбочи. Тези процеси се очакваха. Моите притеснения са, че следващия програмен период ще има сериозни проблеми и промени в сектор „зърнопроизводство”. От една страна ще се запази или ще има лек спад в субсидиите. В същото време обаче изискванията ще доведат до по-големи разходи. Пак ще дам пример – с повечето третирания с пестициди една част или цялата субсидия отива за извеждане на химическа борба. С една дума, спазването на условията води до допълнителни разходи, които преди това си ги нямал”, не крие горчивите изводи фермерът. Това ще доведе до неконкурентно зърнопроизводство у нас.

Инфраструктурата в България също не трябва да се пропуска като елемент от цялостното калкулиране на разходите. „Имам предвид пристанищата. Нашите пристанища не могат да поемат големи кораби, докато в Констанца или Одеса могат. По-голям тонаж от 25-50 000 тона може да пътува на по-големи разстояния и така разходите за транспорт са по-малки. Плавателните съдове с по-малък тонаж могат да доставят продукцията да речем само в рамките на Средиземно или Черно море или по-близо. Така инфраструктурата, която имаме, също оказва влияние”, обобщи Петър Димитров. Той допълни, че не трябва да пропускаме и тол таксите, които се предвиждат, тъй като това ще окаже влияние върху разхода от вътрешността на страната към пристанищата. До какво ще доведе всичко това? Пшеницата ще стане още по-нерентабилна, тъй като пада цената към фермера. Това също е част от причините в Добруджа да се търсят други решения и през последните 5-6 години те дойдоха в сектора на етерично-маслените култури.

Новата стопанска година започва с разходи за пшеницата. 1 млн.245 хил.дка са площите с жито, които засяха стопаните от Добруджа през тази есен. Според земеделския производител Петър Димитров големият проблем и през тази година ще бъде опазването на площите от заболяването „кафява ръжда”. По думите му вече има двукратно третиране на пшениците. Според учени от Добруджанския земеделски институт, участвали в обследването на посевите, вече има до 90 % поражение от заболяването. Селекционерите и фермерите посочват, че основната причина за разпространението на проблемните болести и неприятели са така наречените междинни култури, при които е забранено пръскането и разораването. Тези „зелени площи” са част от европейските правила за земеделие. Изискванията за екологично насочени площи обаче имат обратен ефект у нас. Посевите с междинни култури стават първопричина за масовата поява и разпространение на кафява ръжда и житни мухи, смята Петър Димитров. „Идеята на това зелено плащане е да се увеличат биоразнообразието, да няма загуба на въглероден двуокис, да се запази органичната материя. В същото време обаче ако сложим чертата, виждаме, че се увеличават болестите и неприятелите”, анализира стопанинът.

Правилата за екологично насочени площи не са съобразени с особеностите на европейските държави, смята още той. „На практика имаме една обща селскостопанска политика, валидна както за Гърция, така и за Финландия, т.е. за различни климатични, почвени и биологични условия. На един места тя може да действа, но у нас има обратен ефект”, категоричен е Петър. Той прогнозира, че през декември и януари кафявата ръжда отново да бъде на „дневен ред” и фермерите да чакат подходящ момент за поредното пръскане.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 5

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта