Георги Радев, зам.-председател на УС на НАЗ:

Българските земеделци са победители напук на обстоятелствата

Те са с два пъти по-малко подпомагане от това на европейските фермери

Георги Радев се занимава със земеделие повече от 15 години. Обработва над 11 хил. дка земя, отглежда зърнено-житни култури и трайни насаждения в региона на Сливен. От 2 години е зам.-председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/.

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Радев, как работи Националната асоциация на зърнопроизводителите с властта, със земеделското министерство?

- Винаги търсим диалог. Сегашният земеделски министър Десислава Танева винаги е била балансьор. Посочва както грешките, така и постиженията. Това е конструктивно отношение в работата с отделните браншове в селското стопанство. Ние, зърнопроизводителите, също сме активни в диалога с управляващите – не спестяваме нашите критики към министерството. Хубавото е, че министър Танева се вслушва в тях и заедно търсим добрите решения за сектора.

- Кои са вашите най-големи страхове, свързани с бъдещата Обща селскостопанска политика?

- Докато не станат нейните параметри конкретни, нормално е тази неизвестност да ни държи в напрежение. Добра новина лично за мен е, че през следващия програмен период всички ще бъдат с равен старт по европейските програми – производителите от градските и от селските райони. Аз работя в градски регион и от моя край няма нито един проект, свързан със земеделие, който да е класиран по сега действащата точкова система. Имаме обещанието на земеделското министерство, че това ще се промени – всички ще тръгваме с равни възможности, което смятам, че е справедливо. В крайна сметка, всички работим земята, нали? Какво значение има дали сме в градски или в селски регион?

- Как ще коментирате данните, че 80% от финансирането в земеделието отива при зърнопроизводителите?

- Това е логично. Зърнопроизводството е сектор, който оперира с най-голям обем земеделска земя и е нормално субсидирането да заема също толкова голям дял. Моето семейство отглежда и трайни насаждения, там също има финансиране. Цифрата може да изглежда стряскаща за обществото, но тук става дума за стопанисването на милиони декари със зърнени култури. Затова и цифрата е толкова голяма.

- Субсидирането изкривява ли пазарната картина?

- Много пъти сме коментирали с колеги дали е правилно или не да се взимат субсидии и до каква степен. Вярно е, че откакто получаваме субсидии на декар площ, скочиха цените и на земята, на горивата, на семената, на препаратите за растителна защита. Субсидиите ни помагат, когато вече сме на червено – зимата е такъв период. Януари, февруари и март са най-тежките месеци за един земеделец. Тогава само се наливат едни пари в земята – за семена, за горива, за торове и препарати. И тези пари няма откъде да дойдат. Всички знаят, че зърнопроизводителите са силни от август до декември. Затова субсидиите идват в едно критично за нас време, те са спасителната финансова сламка, за която да се хванем, за да оцелеем. В този смисъл – помагат.

- Стана ясно, че има и злоупотреби със субсидиите. Как ще се борите с подобни лоши практики?

- Не е тайна, че има хора, които само чертаят площи заради субсидиите, а не произвеждат нищо. Те преотстъпват земята, която са очертали на нас, реалните земеделци. Ние поемаме всички рискове, защото обработваме земята, правим инвестиции, а те спят спокойно и взимат едни добри пари наготово. Ние се молим за дъжд, да ни отминат градушки и никога не сме сигурни за реколтата. А техният доход е постоянен. Слава Богу, тази порочна практика вече е на път да изчезне. Отчитаме се с фактури – за горива, за закупени машини, за продадена продукция. Не е логично да заявяваш 200 дка земя за подпомагане и да нямаш нито един трактор в стопанството, нали?

- Законът за градушките отново беше отложен - кое е работещото решение за вас, зърнопроизводителите? Защо застраховането остава проблем?

- Защото няма доверие между нас и застрахователите. То се изгражда бавно и трудно. А Законът за градушките трябва да бъде внимателно прецизиран. От него определено има нужда, но той трябва да бъде изработен така, че да удовлетворява нуждите на всички страни. Няма начин ние да не плащаме някакви пари за градозащита, стига механизмът, по който това ще се случва, да е абсолютно прозрачен и справедлив. Никой няма да откаже да плати, все повече ще ставаме зависими от климатичните аномалии. Но трябва да имаме гаранции, че парите, които ще плащаме, ще бъдат използвани ефективно. Най-добрата защита срещу градушките според мен е изграждането на повече ракетни площадки. Намирам самолетния способ за малко по-труден и по-слабо ефективен. Там, където има ракетни площадки, градозащитата е ефективна. В региона на Сливен, където аз работя, площадките са достатъчно, не сме имали проблем с градушките. Благодарни сме за работата на хората, които обслужват ракетните площадки – тази година няколко пъти реагираха абсолютно професионално и спасиха нашата реколта – продукция за милиони левове. Ние, земеделците, зависим от тях, затова още веднъж им благодаря.

- Успява ли българският земеделец да бъде конкурентен? Има ли формула за това как едно стопанство да бъде устойчиво 10 години напред? Това зависи ли от неговия мащаб?

- Мащабът има значение. Ако работиш 300 декара земя няма как да си купиш трактор за 300 хиляди лева. Ако обаче стопанисваш 3 хиляди декара, можеш да се замислиш как да си вземеш машина, която да направи твоята работа по-рентабилна. Дали сме конкурентноспособни – явно да. И не защото ние, българските земеделци, сме много упорити, не защото сме много инат, а защото като цяло българинът е такъв. Аз не съм виждал предприемач да се отказва лесно от онова, с което се е захванал. В момента много европейски фермери протестират срещу позеленяването на бъдещата Обща селскостопанска политика. Ако те обаче са на нашето място и работят в нашите условия, досега да са се отказали тотално. А ние не се отказваме. Нищо, че получаваме два пъти по-малко субсидии от техните. Значи ние сме по-добри от тях, нали? Затова сме можещи и конкурентни. Затова сме победители. Напук на обстоятелствата.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 23 Декември 2019 10:18

Земеделската 2019 – диви разкази и боза

„Диви разкази“ на Хайтов и боза. С такива неочаквани подаръци земеделското министерство изненада аграрните журналисти на традиционна почерпка във ведомството. На прага на всяко ново начало човек има склонност да разчита знаците.

Къде сме ние и къде е българското земеделие? Не пребиваваме ли още в един див разказ, написан по нашенски? Самобитно вкусен, нищо, че е боза. Бозата пък вече е био.

А светът вече е друг. Предстои пренареждане. Със световни лидери като Доналд Тръмп, Владимир Путин, Ким Чен Ун, Реджеп Таип Ердоган, Борис Джонсън и Еманюел Макрон бъдещето изглежда меко казано непредсказуемо.

Със сигурност обаче идват интересни времена. Защо китайската поговорка: „Дано живееш в интересни времена“ се определя като едно от най-жестоките проклятия, предстои сами да разберем. Едва ли ще се случи в рамките на следващата 2020 година, но знаците за бъдното време ще бъдат поставени.

Населението на планетата расте, расте и нуждата от неговото изхранване. В този контекст не е логично да се очакват особени сътресения в сектора на земеделието. Земята остава най-важният ресурс. Както и всички стоки и продукти, които тя произвежда.

България е периферен пазарен играч

в световната търговска надпревара. Тя е силно зависима от европейската конюнктура и Черноморския регион. При силно субсидирано земеделие в съседна Турция и в Русия, родните фермери срещат силна конкуренция на всички фронтове. В рамките на Европейския съюз, България не се очертава като мащабен конкурент по една проста причина – българските земеделски производители играят индивидуално на пазара. Включително и в сектор „Зърнопроизводство“. Всеки се спасява поединично. В съседна Румъния например, местните зърнопроизводители продават по-успешно своята продукция – играят екипно на пазара, гонят партидност, количество и не на последно място – качество. У нас стопаните са брокери на собствената си продукция. Затова често изпадат в ситуацията „Хитрата сврака – с двата крака“. Въпрос на узряване е това да се промени, да се гледа в една посока, да се мисли и да се действа екипно. В останалите сектори картината е още по-критична. По същата причина. Вместо качествените български плодове и зеленчуци, месни и млечни продукти, билки и мед да търсят заедно общ пазар, всеки прави опити да пробива сам. Някои успяват, но това не носи ползи за цялостната картина в българското земеделие. И държавната политика не помага. Още се умува по темата нужен ли е Закон за браншовите организации и как точно да изглежда той? Пореден дебат по темата показа, че още сме диви и в този разказ.

Следващите две години се очертават неясни по отношение на бъдещата Обща селскостопанска политика /ОСП/. Онова, което наблюдаваме, е свързано предимно с натрупване на

страхове от промяна на сегашното статукво

Малко вероятно е обаче да очакваме радикално нова ОСП, защото Брюксел едва ли има интерес да предизвика сериозни сътресения в националните икономики. Предвид цената, която ще се плати за БРЕКЗИТ и въпреки амбициите на Холандия, Франция и Германия за по-твърд курс по отношение на борбата с климатичните промени. Въпреки предложеният Зелен пакт от желязната лейди Урсула Фон дер Лайен, когато нещата опрат да бюджет и до сметки - какво ще струва това на европейските фермери, параметрите вероятно ще претърпят промени. Европейските производители вече дадоха знак, че не са съгласни да платят толкова висока цена за позеленяването на ОСП, като излязоха многократно на протести.

В българската земеделска къща през 2019 година имаше

бурни скандали и кротки развръзки

След като стана ясно, че построените с европейски пари къщи за гости всъщност са къщи за тъщи, земеделският министър Румен Порожанов подаде оставка. Последва го шефът на ДФЗ Живко Живков, след като във фонд „Земеделие“ бяха извършени арести и проверки. Последваха кротки развръзки. На горещия стол в аграрното ведомство седна старият нов министър Десислава Танева, а ДФЗ беше поет от Васил Грудев. Държавата ще си търси 46 млн. лева от нарушения при къщите за гости и 80 млн. лева от скандалните заменки, направени преди повече от 10 години. Трудно е да се каже колко от тези пари ще бъдат върнати. Ясно е, че се задава сага от дълги съдебни дела, в които санкциите ще се обжалват. Бозата е гъста, трудно ще се излезе от нея.

Към днешна дата картината изглежда повече от кротка, с едно малко изключение – Африканската чума по свинете разваля целия комфорт. И въпреки, че министър Танева обеща реорганизация в работата на Българската агенция по безопасност на храните, като започна със смяна на изпълнителния директор, при повсеместното настъпление на АЧС в цялата страна, малко вероятно е ведомството да се справи с проблема. А дали предприетите до сега мерки са били ефективни, ще стане ясно напролет – когато ветеринарите тръгнат да проверяват колко са домашните прасета в личните стопанства. И дали българинът е успял да се пребори със себе си и да наруши извечната традиция да отглежда прасе за Коледа. Ако за някого не е ясно, да обясним за пореден път – битката с Африканската чума ще отнеме години, вирусът е упорит, пренася се бързо и срещу него няма ваксина. Европейските правила разписват в такива случаи евтаназия. Междувпрочем, защо спря да се върти онзи постен клип, свързан с информиране на населението за заболяването АЧС? Някой да не се окаже изненадан напролет, когато започнат да гърмят поредните свиневъдни комплекси от влязлата зараза?

В Държавен фонд „Земеделие“ цари мир и спокойствие. Новият изпълнителен директор Васил Грудев има амбицията фондът да заработи на пълни обороти и в пълна прозрачност. Един от начините за това е

дигитализация на процесите

По тази причина от 2020 година всички заявления за кандидатстване по директните плащания и по мерките от Програмата за развитие на селските райони ще се подават само по електронен път. Да му мисли който няма достъп до интернет. Но нали се славим като една от държавите в света с най-високоскорстна интернет мрежа? Значи извинения не се приемат. Кол центърът за фермери в ДФЗ все още е само една идея в процес на разработване, но пък горещите телефони във ведомството бяха увеличени с още два – за въпроси от животновъди по обвързаната подкрепа. И това е нещо, нали?

В законодателен и нормативен план повечето браншове очакват промени. За пореден път бяха отложени във времето мегазаконът за поземлените отношения, за градушките, за розата. За браншовите организации казахме вече. Животновъдите перманентно нищят на работни групи промени в някоя наредба. Изобщо, създава се впечатление, че се работи на парче, според моментната конюнктура. Липсва единно мислене.

Дано не изглежда така и националният ни стратегически план. Него поне ще го одобряват в Брюксел. Бюрократите там не си поплюват. Дават, но в кошара не вкарват. Ако бъде прието държавите всяка година да се отчитат за постигнатото според написаното в плана, може би този път ще се наложи да сме по-внимателни. Нека си признаем обаче – докато сме подвластни на мисленето, че е важно

да се докопаме до едни субсидии

няма как да очакваме по-светла картина в земеделието. Показват го и последните данни на Националния статистически институт: крайната продукция по базисни цени от отрасъл „Селско стопанство“ за 2019 г. възлиза на 8, 318 милиарда лева. Това е с 1,7% по-малко в сравнение с предходната. Намалението се дължи на спад с 1,9 % на обемите на производство на земеделска и животинска продукция. По-малко произвеждаме, повече субсидии искаме. Обичаме я тази боза и това е.

Каква 2020 да си пожелаем? Бедна на климатични промени, бедна на промени изобщо. За да не попадаме в онова страшно китайско проклятие: Дано да живееш в интересни времена! Светът определено е интересен, но ние не. На фона на фамозните Тръмп и Джонсън, на вълците единаци Путин и Ердоган, на мистичния Ким, на агресивния Макрон, на онова плашещо до абсурдност момиче Грета Тунберг, понесло на плещите си битката срещу климатичните промени, нашите хора изглеждат скучни до смърт. Така и се справяме, по нашенски: бурни скандали и кротки развръзки. Световно пренареждане със сигурност предстои, ние вероятно ще останем на място. В един самобитен и див разказ, пред чаша боза. Крайно време е да направим опит и да променим картинката.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
  • Пшеницата се превръща в култура с най-висока себестойност

  • Кои са факторите, които влияят върху зърнопроизводството – разговор със земеделския стопанин Петър Димитров, който обработва 12 000 дка в общините Балчик, Каварна и Ген.Тошево

Габриела Събева

Почти 720 000 тона зърно са произведени в Добричка област през тази година от засетите 1 млн.300 хил.дка с пшеница. Средният добив е 553 кг/дка. Зад тези цифри се крият много усилия, свързани не само с прякото производство, но и със справянето с редица проблеми, които през последните години „набират” скорост и се появяват по полетата у нас. Оказва се, че за да изкарат тези 500-600 кг/дка пшеница, фермерите влагат много средства. Пшеницата се превръща в култура с най-висока себестойност.

В Черноморския басейн наши основни конкуренти в производството на зърно са Русия и Украйна. При едно сравнение обаче става ясно, че пшеницата, произведена в България, е неконкурентна, т.е. има по-висока себестойност. „Причините са няколко. Специално за Добруджа важен фактор са високите ренти”, обобщи Петър Димитров, земеделски стопанин, обработващ 12 000 дка в общините Балчик, Каварна и Ген.Тошево. Той посочи, че конкуренцията между самите фермери също играе роля. „Имаше периоди, в които земеделската продукция беше по-скъпа и високите нива на рентите се запазиха оттогава. Реално в момента стопаните печелят по-малко, а в дадени случаи могат да излязат на загуба, за да издържат на конкуренцията. Затова през последните 5 години рентите са между 80 и 100 лв./дка”, уточни още земеделският производител. Според него лавинообразният ефект при изплащането на дължимото на собствениците на земя се предава от една община на друга, от едно землище на друго. „В Добричка област в община Балчик има най-високи средни ренти. Голяма част от земята ни е там и съответно когато даваме ренти, изплащаме еднакво във всички общини – и в Балчик, и в Каварна, и в Ген.Тошево. Съответно това оказва влияние върху съседите. Така щафетата се предава”, коментира още Петър Димитров.

P Dimitrov 3

Като втора причина за „скъпата” пшеница производителят посочва заплащането в сферата на земеделието, а като трета – цените на горивата, на торовете и на препаратите за растителна защита, които скачат с всяка стопанска година. В Европа продуктите търпят редуциране на активните вещества. „Получава се така, че на пазара остава по-скъпата химия. Преди да се разреши едно активно вещество, то минава редица изпитания години наред. След известен период става ясно, че това активно вещество ще се спира пак в резултат на някакви изследвания. Тук следва въпросът кога бяхме излъгани – когато го пускаха на пазара или когато го спират. Не може в единия случай да е отговаряло на изискванията, а в следващия момент – не”, коментира още Петър.

Цената на пшеницата също следва логиката на международните пазари. Украйна има до 2028 г. квоти за безмитен внос на земеделска продукция. Това означава не само житни и технически култури, а плодове, месо и други агростоки, на които се сринаха цените в ЕС – именно в резултат на този безмитен внос. Т.е. засегнат е секторът не само на зърнопроизводството, а и много други. При една по-висока себестойност на пшеницата, субсидиите се оказват недостатъчни, за да покрият разликата”, изчислява още Петър Димитров и дава пример: „При 700 кг/дка среден добив при цена да речем от 30 ст./кг и субсидия от 30 лв. излизат бруто 240 лв. на декар. От тях 100 лева е рентата. Остават 140 лв., в които фермерът трябва да се вмести с разходи от 80 до 120 лева. Сами виждате какво се получава. А да не говорим, че има разходи по пшеницата, които надвишават тази сума. С всяка изминала година тази култура става все по-скъпа”, посочва Петър. Още от есента започват пръскания срещу болести, неприятели, напролет отново. „Имаме многократни влизания, за да стигнем до добив, който едва покрива себестойността. Да не говорим, че земеделският производител трябва да има възможност да прави капиталови инвестиции, независимо каква му е печалбата. Без да инвестира, той няма възможност за развитие. Получава се амортизиране на техниката, а в този програмен период зърнопроизводителите бяха „отстранени” от програмите. Така този сектор от едни високи нива на развитие сега търпи загуби и дърпа назад. Вече имаме фалирали кооперации и арендатори”, посочи Петър Димитров.

В Добричка област вече има производители, които губят земя, а други имат проблеми с разплащанията. „Смятам, че този проблем тепърва ще се задълбочи. Тези процеси се очакваха. Моите притеснения са, че следващия програмен период ще има сериозни проблеми и промени в сектор „зърнопроизводство”. От една страна ще се запази или ще има лек спад в субсидиите. В същото време обаче изискванията ще доведат до по-големи разходи. Пак ще дам пример – с повечето третирания с пестициди една част или цялата субсидия отива за извеждане на химическа борба. С една дума, спазването на условията води до допълнителни разходи, които преди това си ги нямал”, не крие горчивите изводи фермерът. Това ще доведе до неконкурентно зърнопроизводство у нас.

Инфраструктурата в България също не трябва да се пропуска като елемент от цялостното калкулиране на разходите. „Имам предвид пристанищата. Нашите пристанища не могат да поемат големи кораби, докато в Констанца или Одеса могат. По-голям тонаж от 25-50 000 тона може да пътува на по-големи разстояния и така разходите за транспорт са по-малки. Плавателните съдове с по-малък тонаж могат да доставят продукцията да речем само в рамките на Средиземно или Черно море или по-близо. Така инфраструктурата, която имаме, също оказва влияние”, обобщи Петър Димитров. Той допълни, че не трябва да пропускаме и тол таксите, които се предвиждат, тъй като това ще окаже влияние върху разхода от вътрешността на страната към пристанищата. До какво ще доведе всичко това? Пшеницата ще стане още по-нерентабилна, тъй като пада цената към фермера. Това също е част от причините в Добруджа да се търсят други решения и през последните 5-6 години те дойдоха в сектора на етерично-маслените култури.

Новата стопанска година започва с разходи за пшеницата. 1 млн.245 хил.дка са площите с жито, които засяха стопаните от Добруджа през тази есен. Според земеделския производител Петър Димитров големият проблем и през тази година ще бъде опазването на площите от заболяването „кафява ръжда”. По думите му вече има двукратно третиране на пшениците. Според учени от Добруджанския земеделски институт, участвали в обследването на посевите, вече има до 90 % поражение от заболяването. Селекционерите и фермерите посочват, че основната причина за разпространението на проблемните болести и неприятели са така наречените междинни култури, при които е забранено пръскането и разораването. Тези „зелени площи” са част от европейските правила за земеделие. Изискванията за екологично насочени площи обаче имат обратен ефект у нас. Посевите с междинни култури стават първопричина за масовата поява и разпространение на кафява ръжда и житни мухи, смята Петър Димитров. „Идеята на това зелено плащане е да се увеличат биоразнообразието, да няма загуба на въглероден двуокис, да се запази органичната материя. В същото време обаче ако сложим чертата, виждаме, че се увеличават болестите и неприятелите”, анализира стопанинът.

Правилата за екологично насочени площи не са съобразени с особеностите на европейските държави, смята още той. „На практика имаме една обща селскостопанска политика, валидна както за Гърция, така и за Финландия, т.е. за различни климатични, почвени и биологични условия. На един места тя може да действа, но у нас има обратен ефект”, категоричен е Петър. Той прогнозира, че през декември и януари кафявата ръжда отново да бъде на „дневен ред” и фермерите да чакат подходящ момент за поредното пръскане.

Публикувана в Бизнес

Деветият национален агросеминар на Националната асоциация на зърнопроизводителите тази година беше по-различен. За най-успешния български бранш в земеделието настъпва време разделно. Въпреки очертаващият се буферен период от около 3 години, острите въпроси вече стоят на дневен ред. И те засягат всички – държавата, производителите и цялото общество.

Какво стои зад емоционалната реч на земеделския министър Десислава Танева на откриването на форума на НАЗ? Страх от бъдещето и надежда - най-силните да поемат най-голямата отговорност. Такива безспорно са зърнопроизводителите.

Какво казва статистиката

През 2018 година сме произвели общо 12 млн. тона зърнeни култури - пшеница, ечемик, царевица, рапица и слънчоглед. 6,8 млн. от тях са износ. Той възлиза на общо 3 млрд. 141 хил. лв., което е 37.3 % от общия износ на селскостопански стоки от България, показват данните на националната статистика. Страната ни заема 11-то място в света по износ на мека пшеница, с реализиран експорт 4.17 млн. тона за 2018 г. На второ място сме в света по износ на черен маслодаен слънчоглед, с експорт от 779 хил. тона. Заемаме осмо място по износ на рапица.

Зад този колосален производствен и търговски успех на сектор „Зърно“ стои адекватно подпомагане, припомни аграрният министър. И добави конкретика със съответните числа. През последните 4 години прякото подпомагане в сектор „Земеделие“ възлиза на 7 млрд. 724 млн. лева. Това е 8,1 % от всички инвестиции в българската икономика за посочения период. В рамките само на една година подпомагането в селското стопанство се движи между 1,4 и 1,9 млрд. лева. На този фон, бюджетът за периода 2014-2018 година, отделен за Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ е чувствително малък – едва 500 млн. лева, подчерта министър Танева. И добронамерено посъветва зърнопроизводителите да не поглеждат към парите по ПРСР, защото получават достатъчно. Като отново се подкрепи с цифри.

Подпомагането никога не е достатъчно

Каква е подкрепата за сектор „Зърнопроизводство“? Държавна помощ под формата на схема за отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван за първичното селскостопанско производство. За 2019 г. финансовата подкрепа е изчислена на база на 0.37 лв. за литър гориво. Схемата е със срок на прилагане до 2020 година, но вече е изпратена нотификация до Брюксел тя да бъде удължена до 2022 година и зад това стои политическата воля на цялото правителство, подчерта Десислава Танева. Втората държавна помощ е свързана с инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък. Сумата за 2018 година е 41 млн. 205 хиляди лева. И по тази схема ще се иска удължаване до 2022 година или ще се чака нов европейски регламент. Подпомагането по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ е на декар. От бранша изчисляват, че субсидията покрива около една трета от рентата, които земеделците плащат върху наетата или арендована земя.

Картина на земеползване към 2019 г.

Размерът на земеделските площи, заявени за подпомагане за 2019 година възлиза на 19 млн. 316 хил. дка. Терените с технически култури са 9 млн. 765 хил. дка. Това е равно на 74% от обработваемата земя в България. Ако се прибавят към тях близо 2,8 млн. дка, заявени като сеитбооборот, процентът надхвърля 80%. Внушителна цифра, постигната от българските зърнопроизводители. Съпоставката с другите сектори – 1,6% от земеделските площи в страната са заети от трайни насаждения, 1% са зеленчуците и 1,4 % - етерично-маслените култури. Пасищата у нас са над 5 млн. и 300 хил. декара.

Такава е картината в българското земеделие днес. Тя е логично следствие на прилаганите политики в земеделието – на европейско и на национално ниво.

След като постави постиженията на българските зърнопроизводители по-високо от тези на родните олимпийци, аграрният министър Десислава Танева призова бранша да бъде визионер на прага на новата Обща селскостопанска политика /ОСП/. И като абсолютен отличник – да сподели добрия си опит с останалите, да е готов на компромиси.

Как обаче да мислиш за визии, когато те чакат тежки битки?

Много вече се изговори и изписа за т. нар. „зелена архитектура“ в бъдещата ОСП. Ясно, че голямата част от този товар ще падне върху плещите на сектор „Зърнопроизводство“. Най-умните вече са го измислили, по-малко предприемчивите ще лавират, много земеделци ще понесат загуби. Такива са коментарите сред членовете на НАЗ. Резонен е въпросът към аграрното ведомство: как се очаква от един стабилен и експортно ориентиран сектор да прояви благородство, ако изобщо не е ясна цената, която ще трябва да плати за него?

Нека припомним и друго: въпреки, че се тиражира мнението, че българските земеделци вече имат опит в прилагането на зелени политики, все още няма анализ на този сегмент – какви инвестиции е струвала тази мярка на фермерите и какъв е крайният резултат? Вероятно затова и силното „позеленяване“ на бъдещата ОСП толкова силно плаши. Като екстра към целия разкош, следва да добавим и вероятността да бъдат въведени тавани в подпомагането. Това със сигурност би превърнало битката за визии в битка за съхранение на постигнатото от сектор „Зърно“ до сега.

Какви са възможните сценарии?

Големите земеделци вероятно ще вземат тежкото решение да намалят своите обработваеми площи. За да покрият по-лесно изискванията за зелени политики и да се вкарат в таваните на подпомагане. Те обаче ще се откажат от най-слабо плодородните земи, което е повече от логично. Тези земи ще останат свободни – за производители от други сектори, за млади фермери. Ако се предположи, че към тях ще бъде насочен освободен от сектор „Зърно“ финансов ресурс, какво биха постигнали новите фермери? Едно е ясно – те ще започнат отначало. И тепърва ще водят своите битки – с правилата, с администрацията, с намирането на пазар. Вероятността да се превърнат в устойчиви производители трудно покрива обозрим хоризонт от време. Защото нищо в земеделието не е лесно. Защото добрите експерти на ниво държавна администрация все още са кът. Призна го самата министър Танева, като припомни случая „Праматаров“. Мнозина от новите фермери вероятно ще се откажат да водят битки. И така земята може да се окаже пустееща. За сметка на това – дива и зелена. За радост на поддръжниците на екополитиките. Много важно, че ще напуснем челните редици в сектор „Зърно“. Важно е в каква околна среда ще живеят децата ни.

Във всичко това има здрава логика. Въпросът е обаче защо да се плаща толкова висока цена за сляпото следване на политиките на Брюксел? Тук е мястото да напомним, че сами ще си пишем националните стратегически планове. Ако министър Десислава Танева е решила, че назидателното размахване на пръст към зърнопроизводителите ще има ефект, сбъркала е.

Не това е начинът

Аграрният министър „захапа“ зърнения бранш, като употреби конкретни имена и цитира реплики по повод два закона, които са на трупчета – Законът за градушките и мегазаконът за поземлените отношения. Излишно е да припомняме подробностите, по-важни са аргументите. От НАЗ са наясно, че солидарно ще трябва да участват в споделената финансова отговорност, заложена в Закона за градушките. И да, ще участват. Просто искат гаранции, че парите, за които ще се бръкнат, ще им гарантират реална градозащита. Зърнопроизводителите не са съгласни новият Закон за земята и поземлените отношения да се превърне в поредния кърпеж, който вместо да изпише веждите, ще избоде очите. Интересите тук са много, трудно се намират пресечните точки, още по-трудно се постига съгласие. Затова е по-добре да не се бърза. И производители, и собственици на земеделски земи са на това мнение. И е добре от аграрното министерство да ги чуят.

Ако министър Танева очаква от зърнопроизводителите да бъдат визионери, първо трябва да застане до тях в ежедневните битки. Това, междувпрочем, се отнася за всички земеделски браншове. По пътя на противопоставянето няма да стане. Не е продуктивно, не е и много честно. Освен ако от МЗХГ не искат точно това. Но за какъв дявол им е подобна катастрофична среда? Кой какво ще спечели и каква ще е в крайна сметка обществената цена? Нали мантрата в новата ОСП е тази: земеделието да носи обществени ползи. За такива политики наистина са нужни визии. Но не от граждани без общество, а от обединена земеделска общност. Това зависи от главата на рибата. Тя първа се вмирисва.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

Земеделските производители, които отглеждат зърнени и маслодайни култури на обща площ от 5 или повече декара са задължени да подават декларация за количеството произведено и налично зърно. Това е записано в обнародваната от Държавен вестник Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 23 от 2015 г. за условията и реда за мониторинг на пазара на зърно. До момента декларации подаваха зърнопроизводителите с площи над 500 дка, а тези с по-малки площи бяха освободени от това задължение.   

Декларация за количеството произведено и налично зърно от земеделските стопанства съгласно приложение № 3 подават всички земеделски производители, които произвеждат зърно – обикновена пшеница, твърда пшеница, ечемик, ръж, овес, тритикале, рапица, царевица, слънчоглед и соя на обща площ от 5 или повече декара. Производителите на оризова арпа подават произведените количества съгласно приложение № 5. Когато лицето произвежда и/или съхранява зърно на територията на повече от една област, подава отделна декларация за зърното, произведено и/или налично във всяка една от тях.

Декларациите се подават ежегодно от земеделския производител в областната дирекция „Земеделие“ по местонахождението на площите за производство за съответната реколтна година в срок до: 30 септември – за обикновена пшеница, твърда пшеница, ечемик, ръж, овес, тритикале и рапица; 30 ноември – за царевица, слънчоглед, соя и оризова арпа.

Предвидените в наредбата санкции за не подаване на декларация приложение №3 са от 500 лв. до 5 000 лв. физически лица и от 1 000 лв. до 15 000 лв. за юридически лица.

Друга промяна, записана в Наредбата за мониторинг на пазара на зърно предвижда специализираната администрация в МЗХГ да води и поддържа публичен електронен регистър на обектите за съхранение на зърно. 

Промените предвиждат земеделските производители да подават декларация за произведеното количество зърно по видове веднъж годишно в определен срок, а не както досега всяко тримесечие. За тази цел е изготвен нов образец на декларацията. 

Уредени са  сроковете, реда и контрола за подаване на декларация от предприятията за преработка на зърно за преработеното от тях зърно. Декларацията се подава за всяко тримесечие. 

Разписани са реда и периодичността за извършване на мониторинг на пристанищата, от които се извършва износ, внос и вътрешнообщностни доставки на зърно. 

За настощата година, съгласно приетите промени в Наредбата, всеки стопанин отглеждащ над 5 дка зърнени култури е длъжен да подаде Декларация приложение №3 за произведеното зърно през стопанската 2019 г. до 12 декември 2019 г.

Публикувана в Растениевъдство

С какво са свързани най-големите страхове на българските земеделци по отношение на зелената архитектура в бъдещата ОСП

Анета Божидарова

Бъдещата „Зелена архитектура“ на Общата селскостопанска политика /ОСП/ след 2020 година се очертава като най-голямото предизвикателство пред българските земеделци. Въпреки, че конкретните параметри по зелените политики, изобщо не са ясни, браншът вече прави опит за анализ.

На пръв поглед, схемите по директните плащания /Схема за единно плащане на площ/ остават непроменени и в бъдещата ОСП, което е относително успокояваща новина. Новата амбиция за „зелена архитектура“ обаче плаши с неяснотата какви и колко ще бъдат завишени изискванията по нея.

Екипно заложени зелени политики

От изключителна важност е в национален мащаб те да бъдат регламентирани екипно – от земеделския бранш и от администрацията. Земеделците трябва да покажат добри и работещи зелени практики, като заявят поемането на отговорност за тяхното прилагане. Всичко това – в контекста на изпълнението на бъдещите стратегически планове.

В новия регламент, който се отнася до изготвянето на националния стратегически план, на едногодишна база се дава голяма свобода на всяка европейска държава сама да определи своята политика в земеделието и да поеме отговорност – през задължителните условности и през доброволните ангажименти. Изпълнението на заложените земеделски политики ще се отчита по критерии и маркери, определени от Брюксел. Казано просто, това означава, че онова, за което сами сме поели ангажимент да изпълним, трябва да имаме готовност да можем да го отчетем. В противен случай ни очакват санкции. В това е и разковничето за една успешна ОСП на български терен след 2020 година – какво ще заложим и ще можем ли да го изпълним.

Зелено, зелено – до къде е възможно?

Малко са до момента европейските държави, които имат голям и сериозен опит в прилагането на т. нар. „зелени практики“. Най-напред в това отношение е Холандия, тя е и държавата, който най-остро поставя въпроса в Брюксел. Опазването на чистотата на въздуха и на почвата, управлението на водите, по-малката употреба на препарати за растителна защита – всички тези индикатори, свързани с прилагането на зелените политики, трябва да бъдат изработени така, че да не компрометират рентабилността на земеделските стопанства. Ако изискванията по тези параметри бъдат силно завишени, това може да обезсмисли кандидатстването по СЕПП, прогнозират от зърнения сектор у нас.

Диверсификация на посевите, протеинови и покривни култури, сеитбооборот, синори и група дървета – това са зелените практики, по които към момента работят българските земеделци. Повечето от тях са несъвместими с националните реалности, защото изискванията са въведени на принципа „Копи-пейст“ от Европа, показват анализите на бранша. В момента усилено се провеждат информационни срещи по повод бъдещата „зелена архитектура“ на ОСП след 2020 година – на национално и на европейско ниво - и това е полезно за всички. По-голяма яснота за зелените политики в националния стратегически план се очертава след оповестяването на swot-анализа „Околна среда и климат“, изготвен от Аграрния университет в Пловдив. Той ще бъде представен и дебатиран на 3 декември, тази година в Пловдив. Swot-анализът трябва да даде отговор на въпроса какви зелени политики са нужни, за да се подобрява екологичният климат в страната.

Реално постижими цели, съобразени с националните специфики

Зелената архитектура на бъдещата ОСП трябва да бъде построена с разум и с използването на квалифициран опит в нейното прилагане. Целите, заложени в политиките, трябва да бъдат реално постижими. Те обаче непременно трябва да бъдат поставени в контекста на устойчивост на земеделските стопанства. Ако не носят приходи, то поне не бива да образуват тежки разходи за фермерите. Каквито са в момента изискващите се 5% екологично насочени площи. При досега прилаганите правила, стопанство с обработваема земя над 15 ха трябва да поддържа поне 5% от обработваемата земя като екологично насочени площи (ЕНП). Това включва земя, оставена под угар, площи с междинни култури или зелена покривка, както и азотфиксиращи култури. Тези 5% са чиста загуба за стопанствата, коментират от земеделския бранш.

При националните специфики на българското зърнопроизводство, което е силно комасирано, в изтичащия програмен период трудно приложими се оказаха зелените изисквания, свързани с поддържането на особености на ландшафта, на естествени водоеми, на ивици допустими площи по краищата на гори, площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация. Този опит също трябва да се вземе предвид. И зелените политики да бъдат съобразени, както с промените в климата и околната среда, така и със земеползването у нас.

Зелено, но на каква цена?

Другият важен момент е свързан с нужните инвестиции, които фермерите ще трябва да направят, за да могат да прилагат изискванията по зелените политики. Те са свързани с вложения в дълготрайни материални активи, в специфична земеделска техника, в изолация на земеделски площи. Колко от българските земеделци могат да си позволят подобни инвестиции? Как се изработва и залага 7-годишна програма за един терен, при условие, че няма устойчивост в земеползването, защото земята е наета, питат зърнопроизводители.

В тази връзка на дневен ред отново стои изработването на ново национално законодателство, свързано с поземлените отношения. То няма пряко отношение към прилагането на зелените политики, но е важен фактор за стабилността на сектора. Мнозина земеделци изразяват скептичност по отношение на бъдещите промени в мегазакона за земята. Очакванията са по-скоро това да бъде пореден кърпеж, а не радикална промяна на основния фундамент, върху който стъпват тези отношения. В тази посока още няма узряване, нека припомним, че до момента Законът за стопанисването и ползването на земеделските земи е променян близо 90 пъти. Изцяло новият фундамент, върху който трябва да се изгради едно бъдещо законодателство е свързан с два основни фактора: пазарна ориентация и устойчиво управление на собствеността.

Удар по пазарната конкурентност

Вложенията, които ще се изискват по прилагането на т. нар. „Зелената архитектура“ в новата ОСП, неминуемо ще ударят българските земеделци и по отношение на реализацията на тяхната продукция на пазара. Торове, семена и препарати от години поскъпват. Рентите се вдигат, както и цената на земята. Държавите от Черноморския басейн, с които родните производители се конкурират, произвеждат на далеч по-ниска себестойност. През последните няколко години в Русия, Украйна и Казахстан, държавната подкрепа за местните производители мощно е нараснала. А това са преките конкуренти на България на азиатските пазари. Важният въпрос е до колко родните земеделци ще устоят на тази конкурентност, ако се наложи да правят сериозни инвестиции, свързани с прилагането на новите зелени политики?

Субсидиите отдавна не играят роля в тази посока, коментират от бранша. Те покриват една трета, а в Добруджа една четвърт само от рентните плащания. В новата ОСП не се очаква изравняване на субсидиите между България и останалите европейски държави, нивата на субсидиране по СЕПП вероятно ще останат същите. Те могат да нараснат единствено при намаляване на обработваемите земеделски площи, но такова не се очертава.

Въвеждането на тавани – последваща тема

Смятана за една от най-горещите, темата за въвеждането на тавани в подпомагането се оказва последваща за българските земеделци. По-важно е какви ще бъдат дефинициите, условията за достъп до подпомагане, задължителните условности. Всяка една държава сама ще може да определя въвеждането или не на тавани, както и при какви условия. Това дава известно спокойствие на родния бранш, макар че още не е ясно дали националните стратегически планове ще трябва да влязат в задължителна европейска рамка. Тази тема тепърва ще е предмет на дебати в Брюксел. Европейският регламент, свързан с правилата за изготвяне на националните стратегически планове, вероятно ще бъде готов едва в края на 2020 година. А отделните държави – членки ще разполагат с още една година, за да ги изработят. Това очертава буферен период от около 2 години, в който ще се запази досегашната Обща селскостопанска политика.

Важна е инициативата от страна на всички браншови организации в дебата за бъдещата ОСП. Не трябва да се чака какво ще каже Европа и какви правила ще бъдат зададени от земеделското министерство. Слабата активност от страна на браншовите организации в този разговор е камък в собствената градина на земеделския бранш. Колкото и типично по български той да е разделен и всеки да дърпа чергата към себе си, всеки бурен дебат е по-продуктивен от липсата на такъв.

Публикувана в Бизнес

Земеделци превзеха Пловдив. Стотици членове на Националната асоциация на зърнопроизводителите се събраха на Девети национален Агро Семинар. Трудно е да се каже, че те бяха сами. Присъстващите на семинара носеха посланията и към тях бяха отправени погледите на хиляди техни колеги от цялата страна, които очакваха да се решат сложните проблеми на отрасъл зърнопроизводство.

Националната асоциация на зърнопроизводителите е организация с характер, с традиции, които идват от времето и се доказват и в наши дни. Това е тази НПО, която през 2009 г.  докара стотици трактори и комбайни от всички крайща на страната на национален протест в столицата. Единствената, която някога е успявала да направи това в България.

Малко е да се каже, че тогава управляващите се стреснаха и изпълниха исканията на протестиращите. И добре направиха. Защото не могат някакви хора от чиновническите си бюра, от консултантските си агенции и други измислени структури да разбират по-добре от зърнопроизводителите и истинските земеделци какво трябва да се направи в земеделието. Защото НАЗ е почти единствената истинска организация на земеделци в България, която реално обединява реални производители, и то не десетина, а хиляди. И нейната сила идва отдолу, а не отгоре.

Ако сме честни, и днес много не се е изменило по отношение на НПО-тата. Не всички ябълки в тази област са гнили… Но не са малко и чантаджиите, които обикалят около ръководствата на земеделските държавни органи с широко отворени ръце ... И получават това, което искат.  А някои дори получиха милиони, за да организират широка рекламна кампания за министерството и неговите огромни структури, макар че те сами по себе си са милионери. Но дори с милионите не се справиха и не промениха мнението на обществото за тази структура. А и как да очакваме хора, които вече са бръкнали в кацата с меда, да защитават интерсите на истинските земеделски стопани?!

Преди десетина години един председател на такава една измислена структура сподели пред мен следното: "Абе, как да защитавам интересите на земеделците, като току-що чух министърът да казва на своите помощници който много знае, да му намалят отпуснатите пари. А аз имах да строя още един басейн край крайморския си хотел. Да не съм луд!"

Затова днес вярвам в НАЗ. Силни, честни и самоотвержени хора, които дори и днес продължават да са с работните дрехи на полето. Знам също, че тези в ръководството, са останали на полето и няма да изневерят на десетките хиляди земеделци от цялата страна. Затова те имат право да тропнат с крак на всеки министър, дори и на министър Танева, а министрите са длъжни да се съобразят с тяхното мнение.

Друго работещо земеделие в България няма. Има само програми, през които се въртят някакви пари, повечето от които накрая влизат в джобовете на министерски чиновници и приближени до тях. Програми за зърнопроизводителите отдавна няма. И въпреки това, те са силни и обединени. И деветият годишен семинар на НАЗ, койтосе проведе в Пловдив, отново го доказа.

Ася Василева
Публикувана в Бизнес

Националната асоциация на зърнопроизводителите организира Деветия Национален Агро Семинар. Тази година най-голямото събитие в земеделския сектор ще протече под надслов „Зърнопроизводството – реалност и възможности в новия програмен период след 2020 г.“

Събитието ще се състои на 28 и 29 ноември в Гранд Хотел Пловдив, град Пловдив.

Гости ще бъдат високопоставени представители на европейски институции, които пряко отговарят за развитието на земеделския сектор.

Поканени са министър-председателят Бойко Борисов, министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев и председателят на комисията по земеделие и храни Мария Белова.

Националният Агро Семинар се утвърди като водещо престижно събитие в календара на земеделските производители, предоставящо възможности за срещи и дискусии относно най-иновативните и оптимални решения в областта на Зърнопроизводството.

В семинарната програма ще включва и презентации от партньорски компании, дискусии по актуални за бранша теми и обмяна на опит с гост-лектори.

Генерален спонсор на Деветия Национален Агро Семинар е Белхим.

Публикувана в Агроновини

За 12 години членство на България в Европейския съюз българското земеделие остава неконкурентно, със силно застаряваща работна сила и ниска производителност на труда, а колкото до квалифицираните кадри, то там положението е направо катастрофално. Ако в Европейския съюз средният процент на заетите с основно образование е 54 на сто от всички фермери, то в България този процент е 72,3 на сто. И това е само елемент от изводите за състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, подготвен от Института по аграрна икономика, т.нар. SWOT-анализ, представящ данните за развитието на сектора от присъединяването на страната през 2007 г. в ЕС до 2017 г.

Анализът беше представен на браншовите организации от земеделието преди месец, като до 23 август те трябва да направят своите препоръки по него.

До края на годината пък учени от Аграрния институт в Пловдив и Университета за национално и световно стопанство ще подготвят останалите два SWOT-анализа, които да дадат пълна картина за социалния и икономически ефект, въз основа на които ще бъде подготвен и Националния стратегически план за подпомагането на българското земеделие след 2020 г.

Според данните на статистиката за 10 години – от 2007 до 2017 г. делът на селското стопанство в брутния вътрешен продукт БВП на страната е намалял съществено от 5% през 2007 на 3,9% - през 2017 г. Сравнен със средния за ЕС през 2017 г., страната ни е в по-добро положение, тъй като при 27-те държави членки делът на земеделието в БВП на ЕС е 3,2%, посочи Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика.

Ако сравним обаче брутната добавена стойност, която българските фермери получават от единица площ и я сравним с тази в ЕС, ще видим колко неефективно се използва земята у нас. Което от своя страна води и до изключително ниските доходи на българските земеделци.

Според статистиката брутната стойност от един хектар в държавите от ЕС достига 1 180 евро, докато в България тя се движи между 200 и 400 евро от ха.

Още по-страшна е разликата  при съотношението между растениевъдство и животновъдство в брутния вътрешен продукт на родното селско стопанство. Ножицата там е огромна, защото докато през 2000-та година делът на двата подсектора е бил почти 50 към 50, то през 2017 г. растениевъдството вече държи 70% от БВП в земеделието, докато животновъдството – 30 процента.

По отношение на индекса на цените на производствените и инвестиционните разходи в селското стопанство България държи последното място, сравнено с Гърция, Франция, Полша и средният показател за ЕС-28. Докато Гърция е на първо място с индекс от 113 пункта през 2017 г., то България е със 104. Средният за ЕС е бил 110, сочи Евростат.

На този етап износът на селскостопанска продукция отчасти спасява бранша, но независимо от положителния търговски баланс, вносът плавно и много устойчиво расте. Или, ако износът на селскостопански стоки от България през 2007 г. е надхвърлял 1,2 млрд. евро, то през 2017 г. числата вече са над 4,112 милиардалева. Сериозен е ръстът при вноса – през 2017 г. той е съставлявал над 1,3 млрд. евро, а през 2017 г. 3,1 млрд. евро. Или в проценти, ако през 2007 г. вносът на земеделска продукция  е съставлявал 6 на сто от общия внос, през 2017 г. вече е 10 на сто.

За 12-те години членство в ЕС единственият конкурентен подсектор е зърнопроизводството, докато при производството на мляко и на зеленчуци сривът е значителен.

Към 2017 г. като конкурентни подсектори се водят свиневъдството и птицевъдството, но данните от последната година коренно променят ситуацията, но все още не са отчетени от НСИ.

Вътрешният пазар продължава е подвластен на силната асиметрия в цените на производител и крайните пазарни цени, което допълнително отблъсква фермерите от животновъдството, плодовете и зеленчуците, където себестойността е висока заради големия ръчен труд.

Колкото до участието на младите хора, то и по този показателстраната ни рязко изостава, въпреки субсидиите, които уж приоритетно трябваше да се насочат към хората до 39 години, работещи в земеделието.

Към 2016 г. делът на младите хора в родното земеделие е 14 на сто, при 10,6% средно за ЕС. Въпреки лекия ръст страната ни остава с най-висок дял на възрастните хора над 65 години, които са заети в агросектора. През 2016 г. у нас заетите над 65 г. са били 36,4 на сто от общо заетите в сектора, докато средно в ЕС възрастните хора са съставлявали 32,8%.

Родният агробизнес е на опашката по доста от икономически показатели, които се следят в ЕС, затова и основните изводи по три от целите, които страната ни си е заложила да постигне с европодпомагането, не са изпълнени. Според експертите от института отрасълът ни страна не само заради ниските доходи, слабата производителност на труда, но и от ограничения достъп до кредити и все още ниското ниво на механизация в сектора.

Засега основният интерес е към производството на зърнени и маслодайни култури, докато екстензивните дейности не са привлекателни за нов бизнес.

Публикувана в Бизнес

Димитър Димитров стопанисва 8 хил. и 500 дка земя и отглежда 150 млечни крави в брезнишкото село Слаковци . Синът Йордан и племенницата Евелина са плътно до него

Истинските земеделци са специална порода хора. Особено онези, които носят по наследство любовта към животните и земята. Такава е фамилията на Димитър Димитров, управител на фирма „Дива“ ООД - Перник. Животновъдството е наследствен занаят в семейството, преди много години бащата на Димитър започнал с две млечни крави в брезнишкото село Слаковци. През 1984 година Митко и покойната му вече сестра станали горди стопани на 150 дойни животни. Заради тях започнали да наемат и земя и към днешна дата фамилията обработва близо 8 хиляди и 500 дка площи. Отглеждат житни култури и царевица за силаж. Близо 20 души е наетата работна ръка във фирмата на Димитрови, половината от тях са заети в земеделието. За млечните крави се грижи племенницата Евелина Новакова. 34-годишната дама с лекота кара и машините на полето. Израснала е с животните, с работата по нивите и това й харесва. „Физически си изморен, но душата ти е свободна“, казва младата фермерка. „Всичко ми носи спокойствие – когато съм сред животните, като се кача на трактора – също се чувствам свободна. Административната работа е супер натоварваща, но няма начин – и тя трябва да се свърши“, говори с размах Евелина. Според нея,

618 Племенницата Евелина 1

гледането на животни в България е скъпо платено хоби

защото секторът не се подкрепя от държавата достатъчно и в правилната степен. Липсата на работна ръка обрича животновъдството на хронични проблеми. Въпреки, че не липсват млади хора, мераклии да гледат земя и животни, малко са желаещите за този вид работа, казва Евелина и търси корена на проблема. Много от старите земеделски училища са закрити, а едно време те са били сред най-престижните учебни заведения. Затова

решението на въпроса с липсата на работна ръка трябва да започне от образованиетото

смята фермерката. „Животновъдството е древен български занаят. Иска обаче специални умения – да усещаш, да чуваш животните, не просто да ги ползваш. Затворим ли цикъла в животновъдството с построяването на мандра, няма да сме зависими от изкупните цени на млякото“, смята дамата от Брезнишко. Убедена е, че за добрата продукция пазар винаги ще се намери. По повод зачестилите екзотични заразни болести по животните у нас през последните години, Евелина е категорична: всичко зависи от добрата превенция, а тя означава адекватни мерки за биосигурност в стопанството.

Йордан Димитров е на 29 и е винаги до своя баща. „Удоволствие е да се работи земята. Хората, които го правят са разбрани и земни. На полето най-добре се вижда какво си свършил и дали си се справил.

618 Синът Йордан 1

Личи си по резултата. Работата на полето за мен е свобода, защото всичко е в моите ръце. Трудно е, но има време и за почивка“, разказва младият мъж. „Делът на зърнопроизводството в българското земеделие е голям, защото

този бизнес по-лесно се планира, по-бързо се организира работата и пазарът е относително сигурен

В другите сектори – плодове и зеленчуци, животновъдство – рискът е по-голям, ангажиментите са повече, проблемът с липсата на работна ръка се усеща по-остро. Реализацията на суровото мляко винаги е трудна, изкупните цени са в стотинки и това демотивира. Затова и решихме да изградим собствена мандра, да затворим цикъла“, разказва Йордан. Фамилията има одобрен проект за изграждането на мандра по подмярката 4.2 от Програмата за развитие на селските райони и така цикълът на производство ще се затвори. Мандрата е с планиран капацитет на преработка до 9 хил. тона сурово мляко на ден, предстои подписването на договор с Държавен фонд „Земеделие“. В мандрата ще се произвежда кашкавал, сирене, извара, бутилирано прясно и кисело мляко. Нейното бъдещо изграждане просълзява стожера на фамилията Димитър Димитров. Защото продължава сам, без своята сестра, да преследва мечтите. Синът Йордан и племенницата Евелина обаче са плътно до него. Така по-лесно се гледа напред.

Без модерна и иновативна техника в стопанството, рентабилността във фермата е невъзможна

Неслучайно през последните две години фамилията инвестира в селскостопанска техника, закупена от фирма Рапид КБ – доказан лидер на българския пазар. Повечето машини фамилията е закупила с кредити, защото малка част от зърнопроизводителите имат достъп до мерките от Програмата за развитие на селските райони, особено през последния програмен период. Затова браншът настоява за целева подкрепа именно в тази посока – за закупуване на земеделска техника. „Всички ни броят субсидиите, но ако един земеделец не полага усилия, за да постигне по-високи добиви, субсидиите няма как да му стигнат“, казва Димитър Димитров. „ Субсидиите помагат, но не бива да се разчита единствено на тях, нещата са свързани“, разсъждава стопанинът от Брезнишко. Най-голямата му радост е, че синът и племенницата са рамо до рамо с него на полето. „Не искат ли да работят в офис, на климатик?“, провокирам Димитър.

„Че то и в трактора, и в комбайна има климатик“, смее се той и уточнява, че децата във фамилията са имали възможност да работят друго, но са избрали семейния бизнес. Стопанинът от Слаковци се чувства най-щастлив на финала – когато жътвата приключва, когато бункерът бързо се пълни и добивите са добри. „Тръпка е!“, вълнува се Димитър. И продължава да преследва общата мечта – семейното стопанство да затвори цикъла, да е устойчиво и да храни всички. „Работиш ли както трябва, и животните, и земята се отблагодаряват“, казва в заключение племенницата Евелина. И яхва трактора, защото работата не чака.

Анета Божидарова

Публикувана в Агроновини
Страница 1 от 6

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта