Първите данни от изледванията на възстановяващата се икономика в Китай сочат, че селскостопанският сектор може да се окаже най-слабо засегнат от вируса. Правителството освободи милиони субсидии, за да помогне на фермерите да придобият машини и инструменти, за да гарантира, че могат да започнат да сеят и прибират реколтата възможно най-скоро. Например, земеделският производител на дронове XAG очаква приходите да нараснат четири пъти тази година. Очаква се обаче по-малките фермери да бъдат по-силно засегнати, което може да доведе до вълна на консолидация.

Другата добра новина идваща от Китай е, че консумацията на храна се възстановява бързо. Проучване на потребителите в провинция Дзянсу показа, че 90% от анкетираните имат за цел да наваксат да консумират това, което са пропуснали, тъй като бизнесът се връща към нормалното си състояние. Ресторантите, които се отвориха отново, отчитат скок в резервациите, като в един ресторант казват, че потребителите са поръчали цялото меню. Друг магазин за чай съобщи, че един потребител е поръчал 77 чаши чай.

От друга страна, спадът в цените на горивата ще помогне за по-ниски производствени разходи  за фермерите в целия свят, които тепърва започват да сеят

Публикувана в Бизнес
Наскоро по време на пчеларско събитие беше констатирано, че за качествения мед има пазар. Но не само при меда е така. Навсякъде се търси качествена стока. Но...
 
За да произвеждаш качествено трябва да инвестираш. За да инвестираш трябват пари. Пари обаче няма, тъй като докато не произвеждаш качествено, няма откъде да дойдат. Няма как да правиш качествено земеделие с некачествени семена, торове и руска и турска техника. Но пари за друго откъде да вземеш?
 
Наскоро икономистът Николай Вълканов отбеляза, че българското земеделие за втора година е вече в криза. Защо се случва това, при положение, че световното земеделие не е в криза? Защо цените на основните земеделски продукти у нас падат при положение, че световните цени на същите тези продукти не падат? 
 
Аз, разбира се, нямам отговор на този въпрос, защото, ако имах щях да направя кариера като икономист, но ми се струва, че все пак част от отговора е в липсата на свежи пари за инвестиции у фермерите и все по-големите компромиси, които им се налага да правят с качеството...
 
Сега от всички "партийни" медии се тръби колко много пари ще тръгнат догодина към земеделците... Колко да са много? 500 млн. лв разделени на 100 000 регистрирани земеделски производители не са много. А като имаме предвид, че много избрани фермери бяха информирани от консултантите за тези програми още преди обществото, със сигурност мога да предположа кой ще вземе парите. И консултантите...Най-вече те. 
 
Може би трябва сериозно да се помисли за това как фермерите могат да имат достъп до свежи пари, които да инвестират. Как да стане е работа на икономистите и на държавните чиновници, които бая пара потрошиха да ходят да изучават чуждестранния опит, но аз се сещам за няколко - като данъчни облекчения, евтини кредити, дори безлихвени, субсидиране на наемането на работна ръка от държавата, увеличаване на доходите, и съответно - покупателната възможност на населението ...
 
Това обаче явно няма да стане защото в бюджета има огромна дупка, която някак трябва да се запушва, защото парите на всички ни за пенсия и здравно осигуряване отдавна са изчезнали някъде. И никой не ни казва къде. Затова и осигуровките на земеделските производители се вдигат, вместо да се свалят, каквато е логиката, ако държавата иска да стимулира фамилното земеделие.
 
Обаче  едва ли... И затова цялото производство потъва, а пазар за некачествена продукция наистина няма...
 
Ася Василева
Публикувана в Бизнес

Правителството одобри позицията на България по Съобщението на ЕК „Чиста планета за всички - европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“, представено на 28 ноември 2018 г. Съобщението се явява отговор на призивите ЕС да запази водещата си глобална роля в действията срещу изменението на климата и има за цел да въвлече всички нива и заинтересовани лица в широк дебат, на базата на който да бъде изготвена рамка за дългосрочния принос на ЕС към постигане на целите, установени със Споразумението от Париж.

Съгласно одобрената позиция, страната ни подкрепя провеждането на задълбочена и всеобхватна дискусия и търсенето на широка подкрепа от обществото, от всички сектори на икономиката и от всички административни нива. В рамките на този преход за България ще бъдат водещи принципите за разходо-ефективност, отчитането на националните специфики, правото на държавите сами да определят енергийния си микс, технологичната неутралност,
икономическото развитие и не на последно място социалното благополучие на гражданите. Страната ни смята за важно мерките, които ще се предприемат, да бъдат съобразени с технологичните възможности на индустрията и да са базирани върху оценки на въздействие по сектори, особено по отношение на малките и средни предприятия.

За България е важно да има повече яснота и относно прилагането на принципа за солидарност в процеса на постигане на общите цели на Съюза, както и справедливото разпределение на разходите и ползите от прехода. Разглеждаме като необходимо създаването на обща, европейска политика за стимулиране на научната и развойна дейност, за създаване на благоприятна среда за иновативни решения чрез осигуряване на публично финансиране, в това число и субсидии за частна изследователска и развойна дейност, демонстрационни проекти и най-вече подпомагане на практическото внедряване на иновациите.

Публикувана в Новини на часа

Държавата и бизнесът трябва да инвестират във високи технологии и роботизация, за да се повиши добавената стойност на продукцията и икономиката ни да не бъде базирана на ниска цена на труда. Това заяви заместник министър-председателят Томислав Дончев на откриването на 74-тото издание на Международния технически панаир в Пловдив.

Дончев подчерта, че за последните десет години бизнесът е успял да извърви дълъг път и да се ориентира към повече производство и повече износ, с което да се конкурира успешно на европейския пазар. По думите му държавата трябва да насочи усилията си в облекчаване на условията и процедурите за предприемачите и да инвестира в добра администрация и качествено образование.

Тази година в Международния технически панаир участват над 550 компании от 35 държави от Европа, Азия и Северна Америка. Най-силно представени са Германия, Италия, Индия, Румъния и Турция. Специален акцент е поставен с мащабна експозиция на Индия. В рамките на изложението ще бъдат представени над 40 компании от държавата с една от най-бързо развиващите се икономики в света и ще се проведе форум за активизиране на деловите контакти между Индия и България.

Публикувана в Новини на часа

Haй-ниска е печалбата зa paбoтeщитe в ceлcĸoтo, гopcĸoтo и pибнoтo cтoпaнcтвo през изминалата година. Toвa пoĸaзвaт пpeдвapитeлнитe дaнни нa Haциoнaлния cтaтиcтичecĸи инcтитyт (HCИ) зa дeйнocттa нa нeфинaнcoвитe пpeдпpиятия пpeз 2017 гoдинa. Taм зaeтитe лицa ca пoд 100 000 или тoчнo 87 002 дyши. Πpoизвeдeнaтa пpoдyĸция oт тяx e нa oбщa cтoйнocт oт 6,823 милиapдa лeвa, a пeчaлбaтa нa пpeдпpиятиятa зa минaлaтa гoдинa възлизa нa 1,114 милиapдa лeвa.

Πpoмишлeнocттa e нaй-пeчeлившият ceĸтop oт бългapcĸaтa иĸoнoмиĸa зa  2017 гoдинa, ĸaтo зa изминaлитe 12 мeceцa пpeдпpиятиятa в нeгo ca зaвъpшили c oбщa пeчaлбa oт 5,627 милиapдa лeвa. Πpoизвeдeнaтa пpoдyĸция oт тeзи ĸoмпaнии ce изчиcлявa нa 74,742 милиapдa лeвa, ĸoeтo e и нaй-дoбpият peзyлтaт пo тoзи пoĸaзaтeл зa изминaлaтa гoдинa.  Cпopeд изчиcлeниятa нaй-гoлям бpoй в тoзи ceĸтop ca ĸoмпaниитe, зaeти c дeйнocти в пpepaбoтвaщaтa пpoмишлeнocт. Индycтpиятa e дoпpинecлa зa 44,5% oт oбщия oбeм нa пpoдyĸциятa нa вcичĸи нeфинaнcoви дpyжecтвa, a зaeтитe в нeя ca oбщo 643 318 дyши. Ha пъpвo мяcтo пo oтнoшeниe нa paбoтнитe мecтa oбaчe e ceĸтopът нa ycлyгитe. Taм зaeтитe ca 864 954 дyши или нaд 38 нa cтo oт вcичĸи в ĸaтeгopиятa нa нeфинaнcoвитe пpeдпpиятия.

Πo oтнoшeниe нa cтoйнocттa нa пpoизвeдeнaтa пpoдyĸция oбaчe бpaншът ocтaвa дocтa зaд пpoмишлeнocттa c peзyлтaт oт 49,987 милиapдa лeвa. Зaeтитe в ceĸтopa дpyжecтвa ca зaвъpшили гoдинaтa c пeчaлбa oт 5,035 милиapдa лeвa. Πpoмишлeнocттa и ycлyгитe взeти зaeднo дoпpинacят зa eднa тpeтa oт пpoизвeдeнaтa пpoдyĸция oт нeфинaнcoвитe пpeдпpиятия, coчaт изчиcлeниятa. Tpeти пo знaчeниe e ceĸтopът нa тъpгoвиятa, ĸaтo пpи нeгo нaй-гoлям e дeлът нa пpeдпpиятиятa зa тъpгoвия нa дpeбнo - близo 70 нa cтo oт вcичĸи. Πpoизвeдeнaтa тaм пpoдyĸция e нa oбщa cтoйнocт oт 23,012 милиapдa лeвa, a зaeтитe лицa ca 498 161 дyши. 

Koмпaниитe oт бpaншa ca зaвъpшили гoдинaтa c пeчaлбa oт 4,110 милиapдa лeвa, ĸaтo пoчти 69 нa cтo oт нeя e билa фopмиpaнa oт ĸoмпaниитe, зaeти c тъpгoвия нa eдpo. Koмпaниитe в cтpoитeлcтвoтo ca пpoизвeли пpoдyĸция зa 13,786 милиapдa лeвa пpeз минaлaтa гoдинa, нo пeчaлбaтa им ocтaвa нaй-ниcĸaтa cpeд тaзи нa нeфинaнcoвитe пpeдпpиятия - 843 милиoнa лeвa. Зaeтитe в бpaншa ca 141 782 дyши. 


Публикувана в Бизнес

Нов индекс на шведския мозъчен тръст Timbro разкрива истинския размер на споделeната икономика в световен мащаб. Исландия оглавява списъка, а България е на 63-то място.Timbro е основан през 1978 г. и е най-големият мозъчен тръст, застъпващ се за свободния пазар в скандинавските страни. Институтът за пазарна икономика е партньор на Timbroза представянето на индекса в България.

"Индексът Споделена икономика на Timbro е първият световен индекс на споделената икономика. Той е съставен чрез използването на данни за обема на трафика и извличане на информация от самите сайтове на различните услуги, и дава нова представа за движещите фактори, стоящи зад peer-to-peerикономиката (икономика, основана на директни транзакции между купувач и продавач)",казва главният изследовател Александър Функе, доктор на науките в Университета на Пенсилвания.

Предишни доклади за размера на споделeната икономика се базират на анкети или полеви проучвания. За индекса Споделена икономика на Timbro изследователите са събрали месечни данни за трафика към 286 услуги в 213 страни. Проведено е и пълно преброяване на активните доставчици за 21 от 286-те услуги, сред които и Airbnb, използвайки програми за автоматизирано извличане на информация от интернет (т.нар. scraping).

Исландия, островите Търкс и Кайкос, Черна гора, Малта и Нова Зеландия оглавяват списъка с най-високи индекси. България е на 63-то място.

"Като цяло страните с развита интернет инфраструктура и значителен туристически сектор имат големи споделени икономики. Нека вземем за пример Исландия. Когато исландската икономика започна да се възстановява от финансовата криза, страната отбеляза значителен ръст на туризма. Споделената икономика нарасна бързо, за да отговори на търсенето, по начин, по който трудно бихме могли да си представим, че традиционна туристическа индустрия би могла да стори", казва Александър Функе.

Най-голямата компания в набора от данни е Airbnb, като почти 1,5 милиона доставчици са активни средно в дадена седмица. От 286-те компании, анализирани в проучването, една трета предлагат жилищно настаняване, а половината попадат в широката категория на бизнес услугите.

"Проучването показва, че същите индикатори за икономическа свобода, които благоприятстват развитието на традиционната икономика, имат значение и за размера на споделената икономика. Това противоречи на хипотезата, че споделената икономика служи главно за избягване на данъчното облагане и регулациите", казва Карин Сванборг-Сьовал, изпълнителен директор на Timbro. Ако тази хипотеза беше вярна, можеше да се очаква по-голяма споделена икономика в районите, където има по-големи регулации.

В доклада също така се установява, че няма връзка между размера на споделената икономика и различни индикатори за доверие в обществото. Причината за това може да се дължи на факта, че споделените услуги често помагат за изграждането на доверие между търгуващите страни. Това наблюдение опровергава схващането, че споделената икономика,за разлика от традиционната икономиката като цяло, разчита на вече установени междуличностни отношения и доверие.

ТОП 10 СТРАНИ

1. Исландия

2. Островите Търкс и Кайкос

3. Малта

4. Черна гора

5. Нова Зеландия

6. Хърватия

7. Фарьорските острови

8. Дания

9. Аруба

10. Ирландия

Пълният доклад на английски език може да намерен тук. Резюме на доклада на български език, направено от ИПИ, може да се прочете тук. Представянето на доклада на живо във Фейсбук може да се гледа тук.

Публикувана в Бизнес

„Неблагоприятните климатични промени през последните десетилетия и развитието на икономиката, водещо до увеличаване на нуждата от природни ресурси, поставиха горите под допълнителен натиск. Това налага активно да се стремим към усъвършенстване и въвеждане на иновативни подходи в стопанисването на горите“. Това заяви Атанас Добрев, зам.-министър на МЗХГ при откриването на неформална среща на генералните директори по горско стопанство на държавите членки от Европейския съюз. Срещата се проведе в Националния дворец на културата. Добрев подчерта перспективите за повишаване ролята на горите в зелената икономика чрез стимулиране на агролесовъдството, създаването на плантации за ускорено производство на дървесна биомаса, поддържането и създаването на нови полезащитни горски пояси.

На форума участваха представители от Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Испания, Италия, Литва, Малта, Кралство Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чешка република, Швеция, Организацията на европейските фермери и европейските земеделски кооперативи, Европейска асоциация на държавните гори, както и инж. Григор Гогов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите и експерти от Агенцията.  

На срещата беше представено състоянието на горското стопанство в Р България- животинско и растително разнообразие, защита на горите от пожари, системата за проследяване на дървесината, информация за горите във фаза на старост.

Обект на дискусия бяха ангажиментите на страните по изпълнение на Регламент 995 на ЕС за дървесината (EUTR). Инж. Валентин Чамбов, директор на дирекция в Изпълнителна агенция по горите подчерта необходимостта от спазване на единен подход при изпълнение на регламента.

На срещата беше обсъдена и общата позиция на държавите членки за подобряване стопанисването и управлението на горите, която ще бъде представена на 13-тата сесия на форума по горите на ООН.

В рамките на мероприятието, на 12 април, ще бъде организирано теренно посещение на Природен парк „Рилски манастир" и Национален парк „Рила", както и залесяване с участниците в срещата под надслов „За зелена, обединена Европа".

Публикувана в Бизнес

Пропуснатата полза за българската икономика от напусналите страната сънародници се изчислява на над 4 милиарда лева годишно, което означава 4 процента по-нисък брутен вътрешен продукт (БВП). Около 700 хиляди са българите, които работят в страните от ЕС, а в същото време 38 процента от компаниите у нас не намират работници, което спира тяхното развитието. Това са основните изводи от проучване за трудовия пазар у нас и загубите на човешки капитал в страната, направено специално за 12-та среща на бизнеса с правителството от Colliers International по поръчка на „Икономедия", организатор на срещата.

В проучването се препоръчва част от заетите в администрацията да преминат към частния сектор след електронизацията на услугите. Вицепримиерът Томислав Дончев, който отговаря за административната реформа, смята това за отчасти за постижимо. По думите на Дончев, 100 процента този процес предполага намаляване на нуждите от персонал. „Хората, които са във фронт офисите в перспектива година-две-три напред се свиват с една трета, ако не и повече. Няма как да закрием гишетата, защото за съжаление в България все още има хора, които са аналогови или са напълно офлайн", посочи вицепремиерът.

Друг източник на квалифицирани кадри според проучването е обратната миграция на българите, живеещи в чужбина. Според Томислав Дончев, заплатата не е определяща къде да живее и работи човек и посочи като много голям резерв възможността общините да осигуряват жилища, когато привличат инвеститори. „Звучи дори примитивно, но аз съм абсолютно убеден, че това може да бъде един от стимулите, когато някой реши да приеме работа обратно в България или друго населено място. Решението къде да живееш, къде да работиш зависи от детска градина, училище, тротоар, път, опасността да ти откраднат автомобила."

Томислав Дончев цитира данни, според които всяка година около 25 хил. българи напуснат страната, а приблизително половината от тази бройка - 11.5 хил., се връщат.

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков допълни, че през тази година ще бъдат организирани срещи между българи, живеещи в Германия и Великобритания, с германски и британски компании, работещи в България. Такава среща вече е преминала успешно във Виена с участието на австрийски инвеститори тук. Отзовали са се 150 българи, които са получили конкретна информация за работните места, които биха могли да заемат, и размера на възнагражденията. Следващите срещи ще са в Берлин и Лондон.

Представеното проучване посочва и трети източник на работници. Това са страните извън ЕС и особено православните държави. Дончев отбеляза, че този сценарий работи.

Попитан от бизнеса какъв ефект се очаква от електронното управление, Дончев отговори: „Ще има ефект за намаляване на администрацията, но той няма да е шоков. Вицепремиерът прогнозира, че в рамките на следващите до 5 години служителите на гише ще намалеят с около една трета, а причината е въвеждането на новия модел административно обслужване, при който постепенно отпада задължението на гражданите да изискват от държавата различни видове удостоверения.

Публикувана в Бизнес

86% от цялото производство на страната са съсредоточени във и около 20 от по-големите градове начело със София. Магистрала "Тракия" и по-добрите пътища на юг от Балкана оформят"топла връзка" по линията София - Стара Загора - Бургас и точно край нея се намират най-големите и като територия, и като производство зони на страната.

Според доклада на ИПИ, озаглавен "Икономическите центрове в България", около 2/3 от територията на България са икономическа пустиня с малко на брой оазиси, сочи проучване на Института за пазарна икономика. 

А лошите пътища на север от Стара планина са една от водещите причини за изоставането на тази част от България, коментират авторите на проучването.

В Северна България тук-там има "острови" на икономическа активност - около Козлодуй (основно покрай атомната централа), Плевен, Габрово и Севлиево. Те са заобиколени от големи територии, където предприятия почти няма и безработицата е висока.

По на изток се отличават като производствени средища Варна, Шумен и Търговище. Козлодуй впрочем е национален шампион по високи заплати - през 2015 г. средната заплата там е била 1465 лв. при 1174 за столицата. В челото е и по ниска безработица. 

Естествено, столицата е ядро на най-големия икономически център в България. София е №1 по територия, население, инвестиции, продукция и по заетост, като "засмуква" работна ръка от всички съседни общини начело с Перник. Този мегацентър дава 43% от цялото производство на България. Едно от обясненията е, че тук са съсредоточени 55 на сто от всички преки чуждестранни инвестиции. Освен това в София е и най-голямата концентрация на образовани хора - една трета от населението са висшисти спрямо 1/5 средно за страната.

Център Пловдив е вторият най-голям в страната. Той обхваща 12 общини и в него се генерира близо 1/10 от производството. Той е и сред най-бързо развиващите се. През 2015 г. продукцията на център Пловдив е отчела 39% ръст спрямо 2011 г. Това е вторият най-висок ръст за периода - водач е център Русе, отбелязал 40% ръст.

В 20-те икономически центъра работят 75% от всички наети в икономиката, сочат данните за 2015 г. В същото време в тях живеят 62% от населението, посочват още икономистите. 

Сериозна причина за дебалансираното икономическо развитие е липсата на финансова самостоятелност на общините. Те са зависими от централния бюджет, който определя "порциите". Това "връзва" ръцете на местните власти да прилагат различни стимули и да привличат инвеститори, които да създават производства и работни места, така че местните хора да не търсят препитание в чужбина.

Другата голяма причина е липсата на държавна политика при изграждането на икономически структури и съответната инфраструктура. Работи се на парче, запушват се дупки, одобряват се проекти по политически причини, а в същото време региони с потенциал да развиват силна местна икономика са оставени на доизживяване, критикуват от ИПИ.

Прословутата програма за развитие на Северозападна България, Странджа и други изостанали райони си остава голо обещание.

Публикувана в Бизнес

Китай и Чили спряха вноса на месо от Бразилия, а ЕС и Южна Корея наложиха ограничения във връзка с голям скандал с развалено месо. "Очакваме повече от 30 страни да наложат ограничения на Бразилия като вносител заради тази афера", каза министърът на земеделието на пресконференция в столицата Бразилия. "Ако всички затворят врати за бразилското месо, това ще е бедствие за страната, която вече се намира в историческа рецесия", призна той. Най-тежкият удар дойде от Китай, който е вторият по големина вносител на бразилско месо.

Страната блокира вноса за месо от Бразилия до второ нареждане, три дни след разбиването на бразилска мрежа за търговия с негодно за консумация месо. През 2016 Бразилия е изнесла в Китай пилешко за повече от 859 млн. долара и говеждо за 702 млн. долара, сочат данни на бразилското министерство на търговията.

Чили, която е на шесто място по внос на червено месо от Бразилия, също спря вноса си. ЕС поиска от Бразилия да изтегли незабавно всички компании, замесени в скандала , от списъка с компании, одобрени като износителки за европейските страни.

От 21 бразилски склада за замразени храни, заподозрени в нарушения, четири имат лиценз за износ в ЕС. До момента обаче няма обща забрана за внесени и продавани стоки на европейския пазар. Междувременно Южна Корея спря вноса на пилета от Бразилия докато не установи тяхното качество, съобщи посолството на страната в Бразилия. В скандала са замесени две бразилски мултинационални хранително-вкусови компании JBS и BRF.

В месопреработвателния сектор в страната работят повече от 7 млн. души и той заема 15% от бразилския износ, припомня Бразилската асоциация за износ на месо. Страната е заплашена от потенциални загуби на стойност около 3.5 млрд. долара, което представлява 0.2% от БВП, според министерството на земеделието.

Три от складовете, за които има съмнения, че участват в разпространението на развалено месо, вече са затворени, а 33 ръководители са уволнени. /АФП

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта