От днес стартира процедурата по подмярка 16.1. “Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ”. Това каза зам. министърът на земеделието, храните и горите Лозана Василева на посещение в Община Кула. По думите й, в общината към момента постъпват инвестиции за над 11 млн. лева по Програмата за развитие на селските райони.

Според Василева, новостартиралата процедура ще осигури подкрепа за процеса по внедряване на иновативни решения в земеделската практика. Чрез подмярката ще се осигури възможност за засилване и разширяване на връзките между образователните, научните звена и бизнеса, като се създадат съответните механизми за практическото реализиране на иновативни решения в практиката. “Бюджетът, определен по подмярката е на стойност 20 млн. евро, като 2 млн. лв. допълнително по процедурата ще бъдат насочени за целева подкрепа за сектор „Животновъдство”, каза още зам. министър Василева. Подкрепата за сектора е насочена към иновативни решения за превенция и подобряване на здравословно състояние на животните. По този начин ще се осигури възможност за разработване и тестване на нови практики, процеси и технологии. Те ще спомогнат за преодоляване на последиците от усложнена епизоотична обстановка в животновъдните стопанства в страната, както и минимизиране на рисковете за в бъдеще, категорична беше тя.

Бенефициенти по подмярката могат да бъдат оперативни групи в рамките на ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост, които изпълняват конкретен иновативен проект. Членовете на оперативните групи могат да са научни институти, висши училища и неправителствени организации в областта на земеделското стопанство и земеделски стопани.

Публикувана в Бизнес
Вторник, 01 Октомври 2019 20:24

Хей, ресор – здравей, здравей!

Хей, ресор – здравей, здравей! Примерната и акуратна българка Мария Габриел, бъдещ еврокомисар с ресор „Иновации и младеж“ беше изпратена след изслушването в европарламента с ръкопляскания. А българските й колеги евродепутати казаха добри думи за нея. Доколко са били искрени или просто са искали да спазят благоприличие, няма значение.

През следващите 5 години Габриел ще се бори за по-справедливо разпределение на европейския бюджет, заделен за нейния огромен ресор. В момента 100 млрд. евро са само парите по програмата „Хоризонт Европа“ и 15 млрд. евро по „Еразъм +“. Българският еврокомисар ще гони увеличение на тези бюджети, защото ресорът „Иновации и младеж“ обхваща широк кръг отрасли: наука, образование, култура, спорт.

В хода на изслушването и последвалите въпроси, Габриел спомена и селското стопанство, като го обвърза с иновациите.

Ха сега да видим! Каква е картината у нас? Прословутата мярка 16.1, свързана с иновациите в земеделието, така и още не е видяла бял свят. Мярката се прочу повече със своето отлагане, отколкото с възможностите, които предлага – общ бюджет от 20 млн. евро и между 60 и 100% финансиране на одобрените проекти.

Според последното отлагане, 16.1 трябва да бъде отворена в края на октомври, най-късно през ноември, но дали това ще се случи, изобщо не е ясно.

Струва си задълбочено да бъдат анализирани следните въпроси – имаме ли реална готовност за сътрудничество между науката, земеделието и новите технологии или просто отново сме водени от лошия импулс за „усвояването“ на едни пари.

Ако се направи анализ на състоянието на българската наука, изводите ще бъдат по-скоро печални. Въпреки, че мнозина от нашите аграрни учени са световно признати, у нас те по-скоро имат славата на „синодални старци“, както грубо ги нарече един финансов министър, който си служеше с прийоми, непознати по нашите географски ширини. Като например да илюстрира бюджета с постна пица. Междувпрочем, въпреки грубия израз, Симеон Дянков се оказа прав в същината на своята оценка.

Българските учени са самотни войни на българското обществено поле. Те трудно работят в екип и са на опашката по брой подадени и одобрени европейски проекти. От друга страна, държавата нехае за техния труд и рядко ги чува. Така малкото смислени стратегии за устойчиво развитие на българското земеделие остават само на хартия. А общественият образ на българският учен от години се свързва с една тъжна процесия: в Деня на будителя едни хора правят мирно шествие в центъра на София, като развяват черни знамена и плачат, защото науката в България била хронично недофинансирана. Къде тогава отиват европейските пари, предназначени за наука, пита се средностатистическият българин? И защо учените глави продължават да напускат страната, вместо да работят за нея?

Как българският фермер може да бъде конкурентен? Като развива модерно фермерство. То обаче се прави с нови технологии, които струват пари. Иновациите не са някакви отвлечени решения, които се раждат само в главите на компютърните специалисти. Иновациите са реални решения на реални проблеми.

Днешното земеделие има нужда от конкретни отговори: как производителите ще се справят с предизвикателствата на климата, как да се реши въпросът с контрола върху всяка агрохранителна верига, за да спрем да си говорим за измами? Как европейските пари наистина да стигат до човека и не просто да направят неговия живот по-хубав, а да създадат поминък и смисленост на онова, което се нарича малък и среден семеен бизнес? Защото това е гръбнакът на всяка икономика. И ако Габриел има амбицията Европа да се мери с Китай и САЩ, ние нека първо подредим собствената си къща. Защото Европа дава, но в кошара не вкарва.

България в момента предимно изнася земеделски суровини. Иновациите могат да придвижат селското ни стопанство една идея напред – като активно участват в създаването на добавена стойност. Чрез преработване, затваряне на цикъла на производство, разширяване на цялата верига, като към нея се привличат и други субекти. Най-накрая всичко това би имало и социален ефект.

Политики, ориентирани към човека – такава е заявката на Мария Габриел. Остава да си отговорим на въпроса: какви човеци сме днес, повече от 10 години след влизането ни в Европейския съюз. Ако продължаваме да се правим на тарикати, номерът няма да мине. И без друго, рано или късно, си плащаме цената за това. Ако сме мнителни и не залагаме на екипното начало – отново ще се провалим. Ако все гледаме в паницата на другия, а не мислим за цялата общност, далече няма да стигнем.

Хей, ресор – здравей, здравей! Винаги готови – да „усвоим“ едни пари! За утрешния ден ще му мисли някой друг! Ние днес да си спасим кожите.

С такава философия, язък ни за хубавия ресор.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

С проекта „Лактофол“ фирмата даде своя принос в създаването на алтернативни технологии за отглеждане на култури, щадящи природата и растенията

Агр. Петър Кръстев, спец. пратеник в Търговище
ЕКОФОЛ чества 30 години от създаването си на знаменателната за нея дата 11 септември, когато преди три десетилетия бе регистрирана фирмата. На тържеството в местността „Борово око“ в Търговище присъстваха над 250 човека – всички работещи в компанията заедно със семействата си, клиенти, партньори и приятели. Огромното пространство на местността беше богато аранжирано, както подобава за юбилейното събитие – празнична сцена, голяма шатра, щандове с разхладителни напитки, коктейли, бира и вкусна скара. Не бяха пренебрегнати и най-малките гости – за внушителния рояк деца беше изграден атрактивен кът с множество игри и забавления. На сцената се изявиха известни български попизпълнители и фолклорни танцови състави. Извиваха се дълги народни хора, деца и възрастни пожелаха да участват в отбори с различни видове спорт, и както се полага, победителите бяха отличени с награди.
НАЧАЛОТО
Стартът на празника беше даден от Иван Михайлов – председател на Съвета на директорите на ЕКОФОЛ. В приветственото си слово той маркира хронологично етапите от развитието на фирмата от самото начало досега. Фабриката в Търговище е създадена на вододела на две епохи – когато започна тоталната смяна на икономическата и политическата система в България. На 11 септември 1989 г. се е появила и революционната иновация „Лактофол“, за реализирането на която е създадена фирмата.
Г-н Михайлов благодари на хората, които са работили и работят за ЕКОФОЛ, защото заедно с тях трудният период е преодолян в рамките на първите 10 години. Той подчерта, че успешното развитие на фирмата се дължи и на новата маркетингова концепция за реализация на продуктите, чийто автор е Татяна Михайлова – изпълнителен директор на ЕКОФОЛ. А през 2011 г. е започнала и тоталната технологична модернизация на ЕКОФОЛ, заслугата за която е на Радослав Михайлов, също член на Съвета на директорите.
Специален гост на тържеството бе проф. Ана Павлова – идеолог на проекта „Лактофол“, чийто принос към фирмата бе подчертан в словото на председателя.
НОВИ СТАНДАРТИ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО
Иван Михайлов посочи мястото на проекта „Лактофол“ в международен и в национален контекст. В международен план „Лактофол“ се оценява като български принос в усилията на човечеството да създава алтернативни технологии за отглеждане на културите, щадящи природата и растенията. В национален план проектът е родил научни направления и школи, дискутиран е на симпозиуми и конференции, изследван е в няколко защитени докторски дисертации. В практически план „Лактофол“ показа, че е възможно да се създават нови стандарти за добри селскостопански практики. Третирани са културите на милиони декари с продуктите на „Лактофол“. Но най-важното, според г-н Михайлов е, че успешният проект показа на хората, които се занимават със земеделие, че иновации и високи технологии има не само в IT сектора и в областта на изкуствения интелект, а и в дейности на селското стопанство. Всъщност това е голямата победа на иновацията „Лактофол“.
Още моменти от празничното честване 30-годишнината на ЕКОФОЛ четете в следващия брой.

Публикувана в Растениевъдство

Германската земеделска общност (DLG) присъжда сребърен медал на три иновации на CLAAS на изложението Агритехника 2019.

Новите серии на LEXION са отличени с два сребърни медала за новия вършачен модул APS SYNFLOW WALKER на сламотръсните модели LEXION и за CEMOS AUTO CHOPPING за автоматично регулиране на разхвърлянето на слама. Третият медал е за CEMOS AUTO PERFORMANCE, който позволява контрол на мощността на двигателя и скоростта на движение на фуражокомбайна JAGUAR.

71372040 2989755777708091 7852088162921742336 n

Сребърна награда за новата вършачна система на сериите LEXION Благодарение на APS SYNFLOW WALKER, моделите LEXION 6000 и 5000 задават нови стандарти за ефективност на овършаването и сепарацията при сламотръсните комбайни.

Изцяло новата вършачна система разполага с ускорителен барабан с диаметър 450 мм, вършачен барабан с диаметър 755 мм и десет бойни шини, и допълнителен сепариращ барабан с диаметър 600 мм преди отбойния битер. Ширината на механизма е 1700 мм при моделите от серия 6000 и 1420 мм – от серия 5000. Големият диаметър на барабана създава малък ъгъл на контакт от 132 градуса на вършачния барабан и от 116 градуса – на сепариращия барабан. Тези характеристики, заедно със синхронизирането на скоростите на барабаните, позволяват директен, равномерен и спестяващ гориво зърнен поток. В резултат сепариращите площи достигат съответно 3.18 кв.м и 2.66 кв.м.

С цел бърза адаптация към всички видове култури и към всякакви условия на прибиране на реколтата, сегментите на вършачните контри се регулират хидравлично и паралелно в системата CEBIS. Системата за защита от претоварване предпазва от повреди. Една допълнителна вършачна шина може чрез завъртане да се активира на пътя на зърнения поток пред вършачния барабан. По този начин агресивността на работа на механизма може да бъде регулирана с изключителна прецизност, за постигане на надеждно овършаване при ечемик, например. Както при параметрите на всички останали вършачни системи, системата за управление на тази шина е интегрирана в CEMOS AUTOMATIC.

Достъпът до всички сегменти на контрите e отстрани и те лесно могат да бъдат подменяни. Със 2 скорост на барабаните от 160 до 920 оборота в минута, APS SYNFLOW WALKER е подходящ за всякакви култури. CEMOS AUTO CHOPPING спестява гориво и оптимизира резултатите при нарязването Друга иновация на новите комбайни LEXION, която получава сребърен медал, е CEMOS AUTO CHOPPING. По време на овършаването, системата непрекъснато определя съдържанието на влага и качеството на сламата, като автоматично регулира положението на контра-ножа и фрикционната основа на сечката към актуалните условия. Така се спестява до 10 % дизелово гориво. Използвайки терминала CEBIS, водачът лесно посочва дали иска да постигне най-високо качество на нарязвания материал или най-голяма ефективност. CEMOS AUTO PERFORMANCE контролира мощността на двигателя и скоростта на движение.

70730798 2989755791041423 8748862628358520832 n

Силажокомбайнът JAGUAR поддържа постоянна скорост, като регулира мощността на двигателя и скоростта на движение според количеството растителна маса, благодарение на CEMOS AUTO PERFORMANCE. При увеличение на растителната маса, мощността на двигателя най-напред се повишава, а след това скоростта на движение спада. Ако растителната маса е по-малко, мощността на двигателя се понижава автоматично. По този начин се поддържа постоянна скорост на двигателя и се елиминират резки промени в натоварването.

Резултатът се изразява в равномерен зърнен поток с висока надеждност на работата и по-ниско потребление на гориво. Водачът е разтоварен най-вече от взискателността на жътвените мероприятия.

Техниката на CLAAS ще намерите при официалния вносител на бранда в България - фирма РАПИД КБ.

Публикувана в Агротехника
Германското земеделско общество DLG, организатор на най-престижното изложение за земеделска техника, което ще се проведе през ноември в Хановер, днес обяви наградите си за иновации, които ще участват на изложението. Ето техния списък:
Златен медал:

Трансмисия eAutoPower и интелигентни системи e8WD от John Deere в сътрудничество с Joskin


Сребърни медали:

 
. Автоматично управление на машини от  AGCO Deutschland GmbH Business Unit Fendt
. Fendt IDEALDrive от AGCO International GmbH, Switzerland
. 398 MPT - меки гуми за високи скорости от Alliance Tire Europe BV, The Netherlands
. AmaSelect Row от AMAZONEN-WERKE H. Dreyer GmbH & Co. KG
. EasyMix от AMAZONEN-WERKE H. Dreyer GmbH & Co. KG
. 3D Varioflex от BISO GmbH, Austria
. APS Synflow Walker от CLAAS - Vertriebsgesellschaft mbH Germany
. CEMOS Auto Chopping от CLAAS - Vertriebsgesellschaft mbH Germany
. CEMOS AUTO Performance от CLAAS - Vertriebsgesellschaft mbH Germany
. ISOMAX от CNH Industrial Italy SpA съвместно с OSB AG, Fliegl Agrartechnik GmbH and Competence Center ISOBUS
. ESM system biduxX от ESM Ennepetaler Schneid- und Mähtechnik GmbH & Co. KG
. ModulaJet от Forigo Roter Italia Srl, Italy
. SmartCutот  Gebr. Schumacher GmbH
. Лифтер за царевица Horizon Star III Razor от Carl Geringhoff Vertriebsgesellschaft mbH & Co. KG
. Интелигентно управление на вибрациите при големи сламопреси от  John Deere Walldorf GmbH & Co. KG
. Интелигенти предсказващи системи за настройки на машините от John Deere Walldorf GmbH & Co. KG

Публикувана в Агротехника

Световните производители на земеделска техника днес вече предлагат впечатляващ набор от цифрови решения, насочени към устойчиво свързване на различните процеси в стопанствата към цифровата информация. А по ниво на внедряване на тези решения, ние все още се намираме в началото на пътя, което предопределя колосалния потенциал на това направление и неизбежния му взрив в близките години. А в близките години цифровите технологии обещават да променят традиционния образ на земеделието, с който сме свикнали. Разбира се, засега не може и дума да става за мечтата на всеки фермер – да управлява стопанството от таблета си, лежейки под някоя палма край Карибско море. Но очевидно е, че в близките години ни очаква мащабна трансформация на аграрния сектор, свързана с цялостна цифровизация на всички процеси – от работата на полето до производствено-маркетинговите вериги.

А двигател на този прогрес са станали производителите на земеделска техника и оборудване. Нивото на инвестициите в научно-технически изследвания в световното земеделско машиностроене днес е 5 на сто от печалбата, което прави този отрасъл един от най-иновативните в света.

В началото на всички цифрови решения, дали сериозен тласък на развитието на това направление, бе и си остава универсалният протокол ISOBUS, инициатор за създаването на който бяха Асоциацията на производителите на земеделска техника в Германия VDMA Agricultural Machinery и водещи световни производители на земеделска техника. Днес, наред с традиционните изолирани решения в различните сегменти, повечето големи производители на агромашини вървят по пътя на създаването и развитието на собствени цифрови екосистеми, влизайки в партньорство както със специализирани компании, така и един с друг.

Една от важните насоки в цифровата трансформация е поставянето на основите на автоматичната обмяна на данни между машината и информационните системи в офиса. В този сегмент компания John Deere в партньорство с компанията ЦПС създаде решението AGDI (Ag Data Integrator), осъществяващо автоматичен обмен на данни между техниката на John Deere и офисната системата на базата на 1С в двустранен формат. Системата позволява не само да се контролират техническите характеристики на работата на машините, но също изпълнява функциите на Агродиспечер с реализирана функционалност за работа по предварителни задания. И въпреки че това решение е разработвано като част от цифровата екосистема на John Deere, то позволява да се интегрира техниката на различни производители в една система, както и дава възможност за използването на различни картографски данни.

И наистина – съвместимостта на различна техника и софтуер от различни производители в рамките на едно решение е най-важната задача в цифровата епоха. Повечето стопанства имат смесен машинен парк, поради което предпочитат универсални решения.

Пример за такова решение е платформата Agrirouter, в състава на която влизат брандове като AGCO, Amazone, Grimme, Horsch, Krone, Kuhn, Lemken, Pöttinger, Rauch, Same Deutz-Fahr и други. Платформата е разработена в сътрудничество с компанията DKE Data и позволява да се осъществява обмяна на данни между машините и софтуера на различни производители. Това решение се адаптира за техниката на всеки производител. Например, от 2017 г. всички самоходни комбайни на GRIMME, а от 2019 г. и картофокомбайните EVO 280 и EVO 290 се произвеждат серийно с телеметрично устройство, което предава данните на машината и GPS координати на клиентския портал, и ги обединява с платформата  Agrirouter. При това потребителят може да задава сам данните и GPS координатите, които ще се предават на различни приложения от типа Farm Management Information System (FMIS).


Важно е да се отбележи, че водещите производители на земеделска техника предлагат цифрови решения не само за своите клиенти, но и за дилърите си, което помага да се изведе работата на сервизните служби на ново ниво. В тази посока компания CLAAS е разработила система CLAAS Remote Service, която осигурява на дилърите възможност за дистанционна сервизна поддръжка на машините. С помощта на системата дилърът може дистанционно да определи причината за проблемите в машината, и в зависимост от характера на проблема или да подскаже на механизатора по телефона как той може да се отстрани, или, ако е необходима замяна на част, да я вземе още когато тръгва към клиента.Освен това дилърът може навреме да съгласува времето за техническо обслужване на машините, за да се избегне спирането на работа по време на кампания. Системата CLAAS Remote Service от 2018 г. влиза в стандартното оборудване на комбайните LEXION, тракторите XERION, както и при някои модели комбайни TUCANO и JAGUAR и тракторите AXION серия 900.


Известен факт е, че от нивото на сервиза и техническото обслужване зависи своевременното и качествено извършване на работата на полето. Поради това световните производители на земеделска техника прилагат най-съвременните технологии, за да оптимизират сервиза и да повишат качеството му. Наред с възможностите за дистанционна поддръжка, в областта на сервиза и техническото обслужване за пръв път започнаха да се прилагат технологии за допълнена реалност. Пример — мобилното приложение на REDVISTA на Kuhn, което помага да се провежда плановото техническо обслужване и регулиране на земеделската техника. Това е първото приложение, създадено с използване на технологията на допълнената реалност и осигуряващо ефект на присъствие. Приложението позволява безпогрешно да се определят всички точки на смазване, дори без измиване на машината след работния ден, което не просто пести време, но и отстранява човешкия фактор – демонстрацията на екрана на всички точки, изискващи обслужване, просто не дава възможност да се забрави за някоя от тях или да се пропусне. И дори повече – цялата техника се оборудва със специални стикери, при сканирането на които може да се получи веднага цялата необходима информация дори и без връзка с Интернет. Това прави възможно провеждането на техническото обслужване дори и от хора без специална техническа подготовка. Иновативният характер на разработката и широкият потенциал на внедряването й бяха отличени със сребърен медал SIMA Innovation Awards – 2019.

С такъв арсенал от цифрови решения световните производители на земеделска техника днес често изпреварват времето и задават посоката, по която ще се осъществява цифровата трансформация на земеделието в близките десетилетия. Важно е обаче еволюцията на външната среда да не изостава от развитието на цифровите технологии и да осигурява благоприятна почва за тяхното внедряване

(нормативна рамка, развитие на инфраструктурата, въпросите за собствеността и безопасността на данните и т. н.).

Ася Василева

Публикувана в Агротехника

Повечето процедури, по които ще се кандидатства през тази година са нови, но се предвижда и втори прием по подмярка 6.3, която е насочена към малките земеделски стопанства. Освен това отново ще се приемат проекти за ремонт на религиозни храмове. Това съобщи Милен Кръстев, експерт в Дирекция „Развитие на селските райони“ по време на семинар във Велико Търново при представяне на предстоящите приеми през 2019 година.

„Работи се също така по широколентовия интернет в селските райони, както и по внедряване на иновации в селското стопанство и хранителната индустрия. Предоставянето на възможност за обучение на земеделски стопани също е акцент в предстоящия прием. През есента е предвиден прием за къси вериги на доставки и местни пазари. Мярката е изключително интересна и не е прилагана до момента у нас. Предстоят и две процедури в рамките на подхода ЛИДЕР.“, уточни Кръстев.

Мярката за иновации,  има бюджет в размер на 20 млн.евро. Допустимите кандидати по тази подмярка са оперативни групи, които представляват сдружения по Закона за задълженията и договорите. Разходите, които може да бъдат подпомогнати по тези проекти са най-разнообразни. Идеята е да се стимулира този тип дейност, за да се постигнат резултати и да се поемат възможно най-много разходи, които да не минават за сметка на одобрените бенефициенти, тъй като крайният резултат от проекта е един експеримент, чийто изпълнение и резултат трябва да се установи накрая дали е успешен или не, за да се мултиплицира и в други стопанства. Максималния размер на разходите по тази процедура е в размер на 450 хил. евро. Тази сума е предмет на петото изменение на програмата, тъй като предишният таван беше значително по-голям.

Предстои да стартира прием и по подмярка 1.1 за професионално обучение. Там целта е да бъдат подпомогнати организации, провеждащи курсове за обучение на земеделски стопани. Предвиденият финансов ресурс е 8 млн. евро, като приемът ще бъде през май и юни.

Чака се петото изменение на ПРСР за мярката за  напояване. За възстановяване на част от напоителната структура ще спомогне подмярка 4.3, която е насочена към инвестиции в селскостопанска инфраструктура. Допустими кандидати са „Напоителни системи, сдружения за напояване, както и юридически лица, които са собственици или ползватели на хидромелиорационна инфраструктура. Бюджетът по тази мярка е 50 млн. евро. Текстът на мярката, включително условия за допустимост са предмет на пето изменение на програмата, което се очаква в скоро време да получи одобрение.

Подмярката за малки земеделски стопанства – 6.3 е включена в тематичната програма за малки стопанства. 77 хил. стопанства попадат в тази категория. Те са с икономически размер между 2 000 и 7 999 евро стандартен производствен размер. Предвижда се бюджет на приема е 22 млн. евро, като финансовата помощ е 15 хил. евро и се предоставя на два транша.

През есента е предвиден прием с остатъчния ресурс от 12 млн. евро на подмярка 7.6, която е насочена към възстановяване на религиозни храмове.

Също в периода септември – октомври се очаква прием по подмярка 16.4 „Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригите на доставки“. Помощта е насочена към къси вериги на доставки и местни пазари. Разликата е, че за пазар има определено условие в програмата, според което „пазар е в диапазона на максимум 75 км от производителя“, докато късите вериги на доставки предвиждат максимум един посредник между производителя и крайния потребител на стоката. И те не са ограничени с териториален диапазон. Предвиденият размер е 8 млн. евро. Подпомаганите дейности са два типа – подготвителни дейности и възможност за привличане на земеделски стопани, а втората фаза включва преки инвестиционни и неинвестиционни разходи. Максималния размер на разходите е 500 хил. евро.

В края на годината се предвижда прием за местни инициативни групи, които не са успели да получат финансиране за стратегиите си, уточни още Кръстев.

Публикувана в Бизнес

Тези дни известен български фермер сподели на стената си във Фейсбук един пост на пловдивския адвокат Елена Гунчева. Публикуваме го така, както го е написал авторът:

ЗА ПРАВОТАТА НА КРАСТАВИЦИТЕ Е ВАЖЕН ИНТЕРНЕТЪТ НА НЕЩАТА!

Признавам, че от известно време с нездрав интерес наблюдавам гордостта на евроджендъргербавите - Марийка. Та сутринта Марийка ни свежда до знанието дълбоки размисли за някаква декларация за интелигентно и устойчиво цифрово бъдеще за земеделието и т.н. и т.н.. Насладете се на текста:

"Министрите на земеделието на държавите членки подписаха важна декларация днес, наречена Интелигентно и устойчиво цифрово бъдеще за земеделието и селските райони в Европа. Нейната цел е да отговори на икономическите, социалните и екологичните предизвикателства пред сектора на земеделието и храните, както и пред селските региони. Тяхното бъдеще зависи от успешното усвояване на технологии като изкуствения интелект, роботиката, Интернет на нещата и връзка с бърз широколентов Интернет. "

Чувствам се дигитално неграмотна!!! Като дете съм ходила на село и съм виждала нивите с пшеница, овощните градини, ухаещи праскови, ябълки, въздухът, миришещ на цъфнали дървета. А тогава не бяхме и чували за интернет. Но всеки можеше да си позволи салата и плодове на трапезата.

Сега 80 % от плодовете и зеленчуците са вносни. И това откакто влязохме в ЕС. И договорихме квоти, които обрекоха селското ни стопанство.

По много от селските райони често спира тока. А и водата. За интернета не знам. Не се чувствам оптимистично. Широколентовият интернет някак си не го виждам наред с доматите, но явно не съм образована като Марийка. Аз простодушно си мисля, че държавата трябва да дава повече субсидии и да остави хората да работят, без безумни изисквания и санкции.

И ако може някой грамотен да ми обясни "интернет на нещата", че се чувствам комплексирана!

В коментар под поста Интернет потребител находчиво е обяснил какво точно се има предвид с въпросния термин „интернет на нещата“:

„Пшеницата като узрее праща SMS на стопанина, който дрънва една смарт жица на комбайна. Съответно комбайнът отива, ожънва полето и си прави селфи за доказателство, поства го в профила си, а събраните лайкове складира на специален силоз-сървър. 

Общо взето това би трябвало да са "нещата", няма какво да е друго“.

Аз лично съм съгласна с всичко написано. Но ако трябва да погледнем от сериозната страна на нещата, бих добавила следното.

Новите технологии са много хубаво нещо! Никой не спори, че това е бъдещето. Но не така, както по традиция пак го разбрахме ние! Чухме, че в новия програмен период ще се дават пари за иновации и веднага предприемчиви консултанти спретнаха информационно програми, центрове, рубрики, хъбове и т.н. Реална полза от тях няма, освен за тези, които ще усвоят парите. Но това по никакъв начин не се отразява на иновативността на фермерите. За да има иновации, трябва да има добри доходи за фермерите. Трябва да подкрепим фермерите, а не консултантите с тези пари, предвидени за новости!

И не само аз смятам така. Смятат го и фермерите. Ето какво коментира най-големият български ябълкопроизводител Красимир Кумчев пак във Фейсбук:

„ Защо някои смятат, че хората, произвеждащи храни не знаят какви нови технологии да внедрят, а трябва точно ТЕ да ни кажат?“.

Наистина, защо?

Ася Василева

Снимка

Комбайн си прави селфи (Снимката сподели във Фейсбук фермерът от Калояново, Пловдивско, Петър Славков)

Публикувана в Коментари

Иновациите са водеща тема за всяка една СИМА, на която фирмите се надпреварват да показват какви новости и нови възможности са включили в последните си модели машини, а някои дори още не са в масово производство.

Друга тема, тясно свързана с иновациите, е тази за така наречените „старт-ъпи“ (start-ups). Вярно, че случайно попадайки на родна реч в парижката СИМА 2019 от български посетители, подочухме интересно изказване от рода на: „Не ме води на тоя стартъп, бе! Знам, че съм стар и че съм тъп, ама трябва ли да ми го навираш в очите?“ Въпреки този цветущ балкански коментар, старт-ъпите се оказаха нещо съвсем различно и дори точно наопаки на смисъла в горната реплика.

Става дума за млади, прохождащи фирми, които се опитват да се наложат на пазара, като предлагат нещо ново и обикновено изискващо висока степен на специализация, специфични високотехнологични знания и т.н. На СИМА 2019 беше отделено специално място, наречено „Селото на старт-ъпите“(или селото на стартиращите компании).

sn2 1

Това е пространство, споделено от 35 прохождащи компании, които се опитват да оцелеят в света на големите и вече утвърдени фирми, които произвеждат всякакво оборудване за селското стопанство. Голямата част от тези старт-ъпи се състои от фирми, които са софтуерно ориентирани и предлагат различни софтуерни решения и апликации за управление на един или повече процеси в едно стопанство, от измерване на оптималната температура за складиране на зърно (Javelot) до прецизен контрол над работното време на служителите (Aptimiz). Има обаче и по-различни предложения като например система за препоръчване кога е най-подходящото време да се продава земеделска продукция (Captain Farmer). Даването на възможност на нови фирми с нови идеи да се опитат да покорят пазара, определено е в хармония с общата идея на СИМА да се дава път на новостите и да не спира усъвършенстването на всички процеси, свързани с ефективно и модерно земеделие.

Особен интерес представляват, и все повече присъстват на подобни изложения, земеделските роботи, които напълно автоматизирано изпълняват някаква важна, често изключително трудоемка за хората, работа. Тези машини фокусират в себе си няколко основни идеи: иновации, дигитализиране, прецизно земеделие и ефективност. Да започнем с иновациите. Аграрните роботи (или агроботи) сами по себе си са новост, а промените при тях настъпват с грамадна скорост и те стават все по-добри и по-добри. По линия на дигитализирането, то е изцяло интегрирано в тях, цялата връзка с робота става през специализиран софтуер, който, естествено, може да бъде удобно инсталиран на телефона ви. Ползват се сложни алгоритми за изпълнение на разнообразни дейности. Сложността им достига вече до нивата на изкуствен интелект като се разработват неща, които уж са за след 50 години, но май ще навлязат след 20 или по-скоро. Роботите разполагат с изключителни сензори, които им позволяват да „виждат“ там, където има проблем и да го отстранят (в рамките на заложените им функции, естествено, те няма как да ви сдобрят с тъщата, ако там нещо не върви. Е, освен може би ако й дадете робота да й оплеви градината, но това е вече съвсем друга тема). „Виждането“ им е дигитално, „мисленето“ им е дигитално, комукацията им е дигитална, с една дума - те са венецът на дигиталните технологии.

sn3 1

 

Що се отнася до прецизното земеделие тук нещата стават още по-интересни. Помислете си колко време и усилия се изискват от един човек да мине и да оплеви една нива от няколко декара. Ще се измори, ще пропусне, ще си сецне кръста... Пуснете в същата нива един робот, който е програмиран да отстранява всякакви растения, които не отговарят на целевия модел. Няма умора, няма спиране, няма пропускане, а и кръста няма да го заболи. Или, още по-голям проблем - всякакви болести и вредители. Да, можете да изсипете няколко тона препарати и да се надявате, че няма да дойде някоя екзотична буболечка, която не знае, че тия точно препарати са много отровни и хрупа ли хрупа продукция с наслада. Не е много сигурно като решение, да не говорим за щетите върху околната среда и всякакви екологични проблеми. Пуснете обаче в нивата един робот, програмиран да разпознава буболечки и поразени от разни болести растения. Да изгорите заразената нива? Откъде-накъде?

Ден и нощ роботът кръстосва нивата и лично и индивидуално съобщава на всяка нежелана колония насекоми, че не й е там мястото, пръска точно определен инсектицид на конкретното място или отстранява заразени листа и спира развитието на болестта и заразяването на околните здрави растения. Прецизното земеделие определено е една от големите тенденции за устойчивото развитие на земеделието изобщо, а роботите са ключов механизъм, който прави възможна цялата система.

sn4 1

Накрая, ефективността. От описаното дотук за роботите става повече от очевидно, че това е най-голяма им сила - точно и качествено, без умора и без спиране, ден и нощ, вършат работа, която понякога не могат да свършат и големи екипи от хора. Може да кажете: „Ами цената? Ами горивото? Ами поддръжката?“ Първо, пресмятайки надниците на няколко души за същата работа бързо ще се окаже, че за сезон, най-много за два, роботът ще се изплати. При адекватна експлоатация роботите имат висока трайност и издръжливост. А що се отнася до горивото, може би в този аспект ситуацията създава най-голям комфорт. За голямата част от роботите гориво изобщо не ви трябва. Нито да зареждате батерии. Много модели са със слънчеви батерии - пускаш го на полето и го забравяш, само хвърляш вечерта един поглед в телефона да видиш колко работа е свършил роботът за деня. Че дори може и латинските имена на насекомите, които е „изгонил“ да ти каже.

Разбира се, включването на роботи в земеделието има и негативи. Например много от тях са достатъчно малки и лесно могат да бъдат откраднати или повредени от недобронамерени хора. Има защити, разбира се, като постоянно ДжиПиЕс следене на маршрута на робота и включване на аларма веднага щом се отклони от планирания път. Друг, може би дори по-сериозен, проблем е дали роботите няма да вземат хляба и поминъка на хора, които са работили земеделски труд цял живот. Да, подобна опасност има. Но се обръща внимание и на нещо друго.

sn5 1

В световен мащаб и във всякакви сектори на човешката дейност има ясно изразена тенденция тежките, трудните, еднообразни и потенциално опасни за човешкото здраве дейности да се предават в грижовните манипулатори на специално разработени роботи. Това отваря възможност хората да се занимават с по-интересни, по-интелектуални и по-творчески дейности, за което обаче трябва да се разчита и на образованието и на активното и критично търсене на информация. Ако имате заложби на човек, който умее да сплотява и да поддържа добрите отношения в група хора, трябва ли да се занимавате цял живот с плевене и разказване на весели историйки на другите плевящи, вместо да станете мениджър на екип или да създадете собствена фирма за шоу бизнес? Роботите не застрашават същината на това да бъдеш човек, напротив, като им се делегира тежкият физически труд, хората могат да се насочат в области, в които истински да реализират потенциала си.

СИМА 2019 приключи, като достойно защити името си на голямо изложение за земеделска техника, на което се представят множество новости. Стартъпите и роботите са от най-ярките примери за това. За посетителите-земеделци остава да се възползват по най-добрия възможен начин от постиженията и да реализират на максимум потенциала на стопанствата, които управляват.

Любчо Нарлев

Публикувана в Агротехника
Два златни медала, пет сребърни и 20 бронзови отличия получиха разработки в областта на земеделската техника и технологии изложението SIMA 2019, което се провежда от 24 до 28 февруари в Париж, Франция.
 Златеният медал на SIMA Innovation Awards 2019  е за новият модел при силажокомбайните на CLAAS - JAGUAR 960 TERRA TRAC.  CLAAS е първият производител, който представя на пазара силажокомбайн с подобно решение за ходова част. Новата концепция предпазва оптимално почвата при всякакви условия. Интелигентна система за защита на полето в края на браздата предотвратява увреждания на повърхността на насажденията и дава възможност за употреба през цялата година.
 До него, също със златно отличие, се нареди интерфейсът DynaTrac на LAFORGE. Той представлява система, която позволява на фермерите да бъдат прецизни с наличната им техника. Благодарение на DynaTrac, земеделските производители могат да намалят вложените ресурси и да подобрят рентабилността на стопанствата си.
Със сребърен медал са отличени 5 иновации. Първата от тях е на Airbus и John Deere. Най-големият производител на трактори в света получи награда за услугата Live Nbalance. Досега нито един инструмент не е бил достатъчно точен, за да провери ефективността на азотните приложения на всяко място в полето за целия сезон. Комбинирайки агрономическите данни, събрани от сензорите на селскостопанските машини и точните измервания на растежа на културите, извършвани от спътници, Live NBalance предоставя сезонна информация за нивата на азот на всяко място чрез многосекционно табло.
BOSCH също получи сребърен медал за сензор, който в реално време извършва мониторинг на растенията на полето. Сребърно отличие получи и KUHN за разработения си виртуален помощник, който помага на фермерите с рутинната поддръжка и настройка на машините, както и иновацията от John Deere – Support Connecté, която представлява система за навременна и лесна поддръжка на селскостопанската техника.
Бронзови отличия получиха 20 земеделски решения, сред които се отличават брандовете Manitou, Amazone, Berthoud, Case IH, Claas, Kverneland Group и Trimble.
 
Публикувана в Агротехника
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта