Световните производители на земеделска техника днес вече предлагат впечатляващ набор от цифрови решения, насочени към устойчиво свързване на различните процеси в стопанствата към цифровата информация. А по ниво на внедряване на тези решения, ние все още се намираме в началото на пътя, което предопределя колосалния потенциал на това направление и неизбежния му взрив в близките години. А в близките години цифровите технологии обещават да променят традиционния образ на земеделието, с който сме свикнали. Разбира се, засега не може и дума да става за мечтата на всеки фермер – да управлява стопанството от таблета си, лежейки под някоя палма край Карибско море. Но очевидно е, че в близките години ни очаква мащабна трансформация на аграрния сектор, свързана с цялостна цифровизация на всички процеси – от работата на полето до производствено-маркетинговите вериги.

А двигател на този прогрес са станали производителите на земеделска техника и оборудване. Нивото на инвестициите в научно-технически изследвания в световното земеделско машиностроене днес е 5 на сто от печалбата, което прави този отрасъл един от най-иновативните в света.

В началото на всички цифрови решения, дали сериозен тласък на развитието на това направление, бе и си остава универсалният протокол ISOBUS, инициатор за създаването на който бяха Асоциацията на производителите на земеделска техника в Германия VDMA Agricultural Machinery и водещи световни производители на земеделска техника. Днес, наред с традиционните изолирани решения в различните сегменти, повечето големи производители на агромашини вървят по пътя на създаването и развитието на собствени цифрови екосистеми, влизайки в партньорство както със специализирани компании, така и един с друг.

Една от важните насоки в цифровата трансформация е поставянето на основите на автоматичната обмяна на данни между машината и информационните системи в офиса. В този сегмент компания John Deere в партньорство с компанията ЦПС създаде решението AGDI (Ag Data Integrator), осъществяващо автоматичен обмен на данни между техниката на John Deere и офисната системата на базата на 1С в двустранен формат. Системата позволява не само да се контролират техническите характеристики на работата на машините, но също изпълнява функциите на Агродиспечер с реализирана функционалност за работа по предварителни задания. И въпреки че това решение е разработвано като част от цифровата екосистема на John Deere, то позволява да се интегрира техниката на различни производители в една система, както и дава възможност за използването на различни картографски данни.

И наистина – съвместимостта на различна техника и софтуер от различни производители в рамките на едно решение е най-важната задача в цифровата епоха. Повечето стопанства имат смесен машинен парк, поради което предпочитат универсални решения.

Пример за такова решение е платформата Agrirouter, в състава на която влизат брандове като AGCO, Amazone, Grimme, Horsch, Krone, Kuhn, Lemken, Pöttinger, Rauch, Same Deutz-Fahr и други. Платформата е разработена в сътрудничество с компанията DKE Data и позволява да се осъществява обмяна на данни между машините и софтуера на различни производители. Това решение се адаптира за техниката на всеки производител. Например, от 2017 г. всички самоходни комбайни на GRIMME, а от 2019 г. и картофокомбайните EVO 280 и EVO 290 се произвеждат серийно с телеметрично устройство, което предава данните на машината и GPS координати на клиентския портал, и ги обединява с платформата  Agrirouter. При това потребителят може да задава сам данните и GPS координатите, които ще се предават на различни приложения от типа Farm Management Information System (FMIS).


Важно е да се отбележи, че водещите производители на земеделска техника предлагат цифрови решения не само за своите клиенти, но и за дилърите си, което помага да се изведе работата на сервизните служби на ново ниво. В тази посока компания CLAAS е разработила система CLAAS Remote Service, която осигурява на дилърите възможност за дистанционна сервизна поддръжка на машините. С помощта на системата дилърът може дистанционно да определи причината за проблемите в машината, и в зависимост от характера на проблема или да подскаже на механизатора по телефона как той може да се отстрани, или, ако е необходима замяна на част, да я вземе още когато тръгва към клиента.Освен това дилърът може навреме да съгласува времето за техническо обслужване на машините, за да се избегне спирането на работа по време на кампания. Системата CLAAS Remote Service от 2018 г. влиза в стандартното оборудване на комбайните LEXION, тракторите XERION, както и при някои модели комбайни TUCANO и JAGUAR и тракторите AXION серия 900.


Известен факт е, че от нивото на сервиза и техническото обслужване зависи своевременното и качествено извършване на работата на полето. Поради това световните производители на земеделска техника прилагат най-съвременните технологии, за да оптимизират сервиза и да повишат качеството му. Наред с възможностите за дистанционна поддръжка, в областта на сервиза и техническото обслужване за пръв път започнаха да се прилагат технологии за допълнена реалност. Пример — мобилното приложение на REDVISTA на Kuhn, което помага да се провежда плановото техническо обслужване и регулиране на земеделската техника. Това е първото приложение, създадено с използване на технологията на допълнената реалност и осигуряващо ефект на присъствие. Приложението позволява безпогрешно да се определят всички точки на смазване, дори без измиване на машината след работния ден, което не просто пести време, но и отстранява човешкия фактор – демонстрацията на екрана на всички точки, изискващи обслужване, просто не дава възможност да се забрави за някоя от тях или да се пропусне. И дори повече – цялата техника се оборудва със специални стикери, при сканирането на които може да се получи веднага цялата необходима информация дори и без връзка с Интернет. Това прави възможно провеждането на техническото обслужване дори и от хора без специална техническа подготовка. Иновативният характер на разработката и широкият потенциал на внедряването й бяха отличени със сребърен медал SIMA Innovation Awards – 2019.

С такъв арсенал от цифрови решения световните производители на земеделска техника днес често изпреварват времето и задават посоката, по която ще се осъществява цифровата трансформация на земеделието в близките десетилетия. Важно е обаче еволюцията на външната среда да не изостава от развитието на цифровите технологии и да осигурява благоприятна почва за тяхното внедряване

(нормативна рамка, развитие на инфраструктурата, въпросите за собствеността и безопасността на данните и т. н.).

Ася Василева

Публикувана в Агротехника

Повечето процедури, по които ще се кандидатства през тази година са нови, но се предвижда и втори прием по подмярка 6.3, която е насочена към малките земеделски стопанства. Освен това отново ще се приемат проекти за ремонт на религиозни храмове. Това съобщи Милен Кръстев, експерт в Дирекция „Развитие на селските райони“ по време на семинар във Велико Търново при представяне на предстоящите приеми през 2019 година.

„Работи се също така по широколентовия интернет в селските райони, както и по внедряване на иновации в селското стопанство и хранителната индустрия. Предоставянето на възможност за обучение на земеделски стопани също е акцент в предстоящия прием. През есента е предвиден прием за къси вериги на доставки и местни пазари. Мярката е изключително интересна и не е прилагана до момента у нас. Предстоят и две процедури в рамките на подхода ЛИДЕР.“, уточни Кръстев.

Мярката за иновации,  има бюджет в размер на 20 млн.евро. Допустимите кандидати по тази подмярка са оперативни групи, които представляват сдружения по Закона за задълженията и договорите. Разходите, които може да бъдат подпомогнати по тези проекти са най-разнообразни. Идеята е да се стимулира този тип дейност, за да се постигнат резултати и да се поемат възможно най-много разходи, които да не минават за сметка на одобрените бенефициенти, тъй като крайният резултат от проекта е един експеримент, чийто изпълнение и резултат трябва да се установи накрая дали е успешен или не, за да се мултиплицира и в други стопанства. Максималния размер на разходите по тази процедура е в размер на 450 хил. евро. Тази сума е предмет на петото изменение на програмата, тъй като предишният таван беше значително по-голям.

Предстои да стартира прием и по подмярка 1.1 за професионално обучение. Там целта е да бъдат подпомогнати организации, провеждащи курсове за обучение на земеделски стопани. Предвиденият финансов ресурс е 8 млн. евро, като приемът ще бъде през май и юни.

Чака се петото изменение на ПРСР за мярката за  напояване. За възстановяване на част от напоителната структура ще спомогне подмярка 4.3, която е насочена към инвестиции в селскостопанска инфраструктура. Допустими кандидати са „Напоителни системи, сдружения за напояване, както и юридически лица, които са собственици или ползватели на хидромелиорационна инфраструктура. Бюджетът по тази мярка е 50 млн. евро. Текстът на мярката, включително условия за допустимост са предмет на пето изменение на програмата, което се очаква в скоро време да получи одобрение.

Подмярката за малки земеделски стопанства – 6.3 е включена в тематичната програма за малки стопанства. 77 хил. стопанства попадат в тази категория. Те са с икономически размер между 2 000 и 7 999 евро стандартен производствен размер. Предвижда се бюджет на приема е 22 млн. евро, като финансовата помощ е 15 хил. евро и се предоставя на два транша.

През есента е предвиден прием с остатъчния ресурс от 12 млн. евро на подмярка 7.6, която е насочена към възстановяване на религиозни храмове.

Също в периода септември – октомври се очаква прием по подмярка 16.4 „Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригите на доставки“. Помощта е насочена към къси вериги на доставки и местни пазари. Разликата е, че за пазар има определено условие в програмата, според което „пазар е в диапазона на максимум 75 км от производителя“, докато късите вериги на доставки предвиждат максимум един посредник между производителя и крайния потребител на стоката. И те не са ограничени с териториален диапазон. Предвиденият размер е 8 млн. евро. Подпомаганите дейности са два типа – подготвителни дейности и възможност за привличане на земеделски стопани, а втората фаза включва преки инвестиционни и неинвестиционни разходи. Максималния размер на разходите е 500 хил. евро.

В края на годината се предвижда прием за местни инициативни групи, които не са успели да получат финансиране за стратегиите си, уточни още Кръстев.

Публикувана в Бизнес

Тези дни известен български фермер сподели на стената си във Фейсбук един пост на пловдивския адвокат Елена Гунчева. Публикуваме го така, както го е написал авторът:

ЗА ПРАВОТАТА НА КРАСТАВИЦИТЕ Е ВАЖЕН ИНТЕРНЕТЪТ НА НЕЩАТА!

Признавам, че от известно време с нездрав интерес наблюдавам гордостта на евроджендъргербавите - Марийка. Та сутринта Марийка ни свежда до знанието дълбоки размисли за някаква декларация за интелигентно и устойчиво цифрово бъдеще за земеделието и т.н. и т.н.. Насладете се на текста:

"Министрите на земеделието на държавите членки подписаха важна декларация днес, наречена Интелигентно и устойчиво цифрово бъдеще за земеделието и селските райони в Европа. Нейната цел е да отговори на икономическите, социалните и екологичните предизвикателства пред сектора на земеделието и храните, както и пред селските региони. Тяхното бъдеще зависи от успешното усвояване на технологии като изкуствения интелект, роботиката, Интернет на нещата и връзка с бърз широколентов Интернет. "

Чувствам се дигитално неграмотна!!! Като дете съм ходила на село и съм виждала нивите с пшеница, овощните градини, ухаещи праскови, ябълки, въздухът, миришещ на цъфнали дървета. А тогава не бяхме и чували за интернет. Но всеки можеше да си позволи салата и плодове на трапезата.

Сега 80 % от плодовете и зеленчуците са вносни. И това откакто влязохме в ЕС. И договорихме квоти, които обрекоха селското ни стопанство.

По много от селските райони често спира тока. А и водата. За интернета не знам. Не се чувствам оптимистично. Широколентовият интернет някак си не го виждам наред с доматите, но явно не съм образована като Марийка. Аз простодушно си мисля, че държавата трябва да дава повече субсидии и да остави хората да работят, без безумни изисквания и санкции.

И ако може някой грамотен да ми обясни "интернет на нещата", че се чувствам комплексирана!

В коментар под поста Интернет потребител находчиво е обяснил какво точно се има предвид с въпросния термин „интернет на нещата“:

„Пшеницата като узрее праща SMS на стопанина, който дрънва една смарт жица на комбайна. Съответно комбайнът отива, ожънва полето и си прави селфи за доказателство, поства го в профила си, а събраните лайкове складира на специален силоз-сървър. 

Общо взето това би трябвало да са "нещата", няма какво да е друго“.

Аз лично съм съгласна с всичко написано. Но ако трябва да погледнем от сериозната страна на нещата, бих добавила следното.

Новите технологии са много хубаво нещо! Никой не спори, че това е бъдещето. Но не така, както по традиция пак го разбрахме ние! Чухме, че в новия програмен период ще се дават пари за иновации и веднага предприемчиви консултанти спретнаха информационно програми, центрове, рубрики, хъбове и т.н. Реална полза от тях няма, освен за тези, които ще усвоят парите. Но това по никакъв начин не се отразява на иновативността на фермерите. За да има иновации, трябва да има добри доходи за фермерите. Трябва да подкрепим фермерите, а не консултантите с тези пари, предвидени за новости!

И не само аз смятам така. Смятат го и фермерите. Ето какво коментира най-големият български ябълкопроизводител Красимир Кумчев пак във Фейсбук:

„ Защо някои смятат, че хората, произвеждащи храни не знаят какви нови технологии да внедрят, а трябва точно ТЕ да ни кажат?“.

Наистина, защо?

Ася Василева

Снимка

Комбайн си прави селфи (Снимката сподели във Фейсбук фермерът от Калояново, Пловдивско, Петър Славков)

Публикувана в Коментари

Иновациите са водеща тема за всяка една СИМА, на която фирмите се надпреварват да показват какви новости и нови възможности са включили в последните си модели машини, а някои дори още не са в масово производство.

Друга тема, тясно свързана с иновациите, е тази за така наречените „старт-ъпи“ (start-ups). Вярно, че случайно попадайки на родна реч в парижката СИМА 2019 от български посетители, подочухме интересно изказване от рода на: „Не ме води на тоя стартъп, бе! Знам, че съм стар и че съм тъп, ама трябва ли да ми го навираш в очите?“ Въпреки този цветущ балкански коментар, старт-ъпите се оказаха нещо съвсем различно и дори точно наопаки на смисъла в горната реплика.

Става дума за млади, прохождащи фирми, които се опитват да се наложат на пазара, като предлагат нещо ново и обикновено изискващо висока степен на специализация, специфични високотехнологични знания и т.н. На СИМА 2019 беше отделено специално място, наречено „Селото на старт-ъпите“(или селото на стартиращите компании).

sn2 1

Това е пространство, споделено от 35 прохождащи компании, които се опитват да оцелеят в света на големите и вече утвърдени фирми, които произвеждат всякакво оборудване за селското стопанство. Голямата част от тези старт-ъпи се състои от фирми, които са софтуерно ориентирани и предлагат различни софтуерни решения и апликации за управление на един или повече процеси в едно стопанство, от измерване на оптималната температура за складиране на зърно (Javelot) до прецизен контрол над работното време на служителите (Aptimiz). Има обаче и по-различни предложения като например система за препоръчване кога е най-подходящото време да се продава земеделска продукция (Captain Farmer). Даването на възможност на нови фирми с нови идеи да се опитат да покорят пазара, определено е в хармония с общата идея на СИМА да се дава път на новостите и да не спира усъвършенстването на всички процеси, свързани с ефективно и модерно земеделие.

Особен интерес представляват, и все повече присъстват на подобни изложения, земеделските роботи, които напълно автоматизирано изпълняват някаква важна, често изключително трудоемка за хората, работа. Тези машини фокусират в себе си няколко основни идеи: иновации, дигитализиране, прецизно земеделие и ефективност. Да започнем с иновациите. Аграрните роботи (или агроботи) сами по себе си са новост, а промените при тях настъпват с грамадна скорост и те стават все по-добри и по-добри. По линия на дигитализирането, то е изцяло интегрирано в тях, цялата връзка с робота става през специализиран софтуер, който, естествено, може да бъде удобно инсталиран на телефона ви. Ползват се сложни алгоритми за изпълнение на разнообразни дейности. Сложността им достига вече до нивата на изкуствен интелект като се разработват неща, които уж са за след 50 години, но май ще навлязат след 20 или по-скоро. Роботите разполагат с изключителни сензори, които им позволяват да „виждат“ там, където има проблем и да го отстранят (в рамките на заложените им функции, естествено, те няма как да ви сдобрят с тъщата, ако там нещо не върви. Е, освен може би ако й дадете робота да й оплеви градината, но това е вече съвсем друга тема). „Виждането“ им е дигитално, „мисленето“ им е дигитално, комукацията им е дигитална, с една дума - те са венецът на дигиталните технологии.

sn3 1

 

Що се отнася до прецизното земеделие тук нещата стават още по-интересни. Помислете си колко време и усилия се изискват от един човек да мине и да оплеви една нива от няколко декара. Ще се измори, ще пропусне, ще си сецне кръста... Пуснете в същата нива един робот, който е програмиран да отстранява всякакви растения, които не отговарят на целевия модел. Няма умора, няма спиране, няма пропускане, а и кръста няма да го заболи. Или, още по-голям проблем - всякакви болести и вредители. Да, можете да изсипете няколко тона препарати и да се надявате, че няма да дойде някоя екзотична буболечка, която не знае, че тия точно препарати са много отровни и хрупа ли хрупа продукция с наслада. Не е много сигурно като решение, да не говорим за щетите върху околната среда и всякакви екологични проблеми. Пуснете обаче в нивата един робот, програмиран да разпознава буболечки и поразени от разни болести растения. Да изгорите заразената нива? Откъде-накъде?

Ден и нощ роботът кръстосва нивата и лично и индивидуално съобщава на всяка нежелана колония насекоми, че не й е там мястото, пръска точно определен инсектицид на конкретното място или отстранява заразени листа и спира развитието на болестта и заразяването на околните здрави растения. Прецизното земеделие определено е една от големите тенденции за устойчивото развитие на земеделието изобщо, а роботите са ключов механизъм, който прави възможна цялата система.

sn4 1

Накрая, ефективността. От описаното дотук за роботите става повече от очевидно, че това е най-голяма им сила - точно и качествено, без умора и без спиране, ден и нощ, вършат работа, която понякога не могат да свършат и големи екипи от хора. Може да кажете: „Ами цената? Ами горивото? Ами поддръжката?“ Първо, пресмятайки надниците на няколко души за същата работа бързо ще се окаже, че за сезон, най-много за два, роботът ще се изплати. При адекватна експлоатация роботите имат висока трайност и издръжливост. А що се отнася до горивото, може би в този аспект ситуацията създава най-голям комфорт. За голямата част от роботите гориво изобщо не ви трябва. Нито да зареждате батерии. Много модели са със слънчеви батерии - пускаш го на полето и го забравяш, само хвърляш вечерта един поглед в телефона да видиш колко работа е свършил роботът за деня. Че дори може и латинските имена на насекомите, които е „изгонил“ да ти каже.

Разбира се, включването на роботи в земеделието има и негативи. Например много от тях са достатъчно малки и лесно могат да бъдат откраднати или повредени от недобронамерени хора. Има защити, разбира се, като постоянно ДжиПиЕс следене на маршрута на робота и включване на аларма веднага щом се отклони от планирания път. Друг, може би дори по-сериозен, проблем е дали роботите няма да вземат хляба и поминъка на хора, които са работили земеделски труд цял живот. Да, подобна опасност има. Но се обръща внимание и на нещо друго.

sn5 1

В световен мащаб и във всякакви сектори на човешката дейност има ясно изразена тенденция тежките, трудните, еднообразни и потенциално опасни за човешкото здраве дейности да се предават в грижовните манипулатори на специално разработени роботи. Това отваря възможност хората да се занимават с по-интересни, по-интелектуални и по-творчески дейности, за което обаче трябва да се разчита и на образованието и на активното и критично търсене на информация. Ако имате заложби на човек, който умее да сплотява и да поддържа добрите отношения в група хора, трябва ли да се занимавате цял живот с плевене и разказване на весели историйки на другите плевящи, вместо да станете мениджър на екип или да създадете собствена фирма за шоу бизнес? Роботите не застрашават същината на това да бъдеш човек, напротив, като им се делегира тежкият физически труд, хората могат да се насочат в области, в които истински да реализират потенциала си.

СИМА 2019 приключи, като достойно защити името си на голямо изложение за земеделска техника, на което се представят множество новости. Стартъпите и роботите са от най-ярките примери за това. За посетителите-земеделци остава да се възползват по най-добрия възможен начин от постиженията и да реализират на максимум потенциала на стопанствата, които управляват.

Любчо Нарлев

Публикувана в Агротехника
Два златни медала, пет сребърни и 20 бронзови отличия получиха разработки в областта на земеделската техника и технологии изложението SIMA 2019, което се провежда от 24 до 28 февруари в Париж, Франция.
 Златеният медал на SIMA Innovation Awards 2019  е за новият модел при силажокомбайните на CLAAS - JAGUAR 960 TERRA TRAC.  CLAAS е първият производител, който представя на пазара силажокомбайн с подобно решение за ходова част. Новата концепция предпазва оптимално почвата при всякакви условия. Интелигентна система за защита на полето в края на браздата предотвратява увреждания на повърхността на насажденията и дава възможност за употреба през цялата година.
 До него, също със златно отличие, се нареди интерфейсът DynaTrac на LAFORGE. Той представлява система, която позволява на фермерите да бъдат прецизни с наличната им техника. Благодарение на DynaTrac, земеделските производители могат да намалят вложените ресурси и да подобрят рентабилността на стопанствата си.
Със сребърен медал са отличени 5 иновации. Първата от тях е на Airbus и John Deere. Най-големият производител на трактори в света получи награда за услугата Live Nbalance. Досега нито един инструмент не е бил достатъчно точен, за да провери ефективността на азотните приложения на всяко място в полето за целия сезон. Комбинирайки агрономическите данни, събрани от сензорите на селскостопанските машини и точните измервания на растежа на културите, извършвани от спътници, Live NBalance предоставя сезонна информация за нивата на азот на всяко място чрез многосекционно табло.
BOSCH също получи сребърен медал за сензор, който в реално време извършва мониторинг на растенията на полето. Сребърно отличие получи и KUHN за разработения си виртуален помощник, който помага на фермерите с рутинната поддръжка и настройка на машините, както и иновацията от John Deere – Support Connecté, която представлява система за навременна и лесна поддръжка на селскостопанската техника.
Бронзови отличия получиха 20 земеделски решения, сред които се отличават брандовете Manitou, Amazone, Berthoud, Case IH, Claas, Kverneland Group и Trimble.
 
Публикувана в Агротехника
 
Тя е наречена GUSS  (Global Unmanned Spray System) и е създадена от калифорнийската компания Crinklaw Farm Services. Машината се задвижва от двигател Cummins.
Създателите на GUSS са си поставили за цел да решат проблемите с липсата на работна ръка в земеделието и да осигурят на земеделците повече печалба с увеличаване на ефективността, прецизността и безопасността на работата. Използвайки комбинация от GPS,сензори и софтуер, един човек може до управлява до 10 GUSS пръскачк, които работят на различни места.
GUSS е 100% автономна. Пръскачката има мощност от 173 к.с. и система за рециркулация EGR.
Гари Томпсън, маркетинг директор на Crinklaw Farm Services, казва " Философията на GUSS е базирана на иновацията, ефективността и производителността. Създадохме машина, която може да пръска културите ден след ден, ред след ред. За нас 2019 г. ще бъде много вълнуваща, започваме производството на пръскачките в завода ни в Кингсбур, Калифорния, и ще ги продаваме в целия свят".
Вече са произведени 7 пръскачки GUSS. Засега те са предназначени само за овощарство, но се очаква и пускането на версия за полски култури.  

 

Публикувана в Агротехника

В София бе създадена градска лаборатория, която е част от проекта на Европейската комисия (ЕК) „FIT4FOOD 2030“. В рамките на проекта се предвижда създаване на градски и политически лаборатории, както и на европейски мозъчен тръст, с който да се стимулират иновациите в хранителната индустрия във всички европейски страни.

Проектът „FIT4FOOD 2030“ е създаден, за да подпомогне необходимата трансформация на изследванията и иновациите в областта на храните и продоволствената сигурност. Създаването на градска лаборатория (City Lab) в София ще улесни работата на Европейската комисия в България, като насочи общественото внимание към четирите основни приоритета на програмата - хранене в контекста на устойчиви и здравословни навици; създаването на екологично устойчиви хранителни системи, щадящи климатичната среда; кръгова икономика, която е насочена към ресурсно ефективна затворена хранителна система и стимулиране на иновации.

В първата дискусия, проведена на Градска лаборатория София (City Lab) по инициатива на Центъра за изследване и анализи (ЦИА), взеха участие учени и експерти в областта на храните и биотехнологиите, които дискутираха проблема за адекватната и достоверна информация, която се предоставя на крайния потребител. В следствие на проведената дискусия, хранителните експерти и учени насърчиха провеждането на събития за повишаване на информираността на обществото във връзка с неизяснената и неточна информация, която му се предоставя.

Дейностите по проекта „FIT4FOOD 2030“ бяха представени в рамките на европейската конференция „Храни 2030 – изследвания и иновации за продоволствена сигурност и повишаване на качеството и сигурността на храните и хранителните системи“, която се проведе по-рано в Пловдив, както и на специализирания семинар „Осигуряване на качеството на безопасността на храни, напитки и фуражи“, който бе проведен под съвместната инициатива на Българска агенция по безопасност на храните, Центъра за обучение по качество и безопасност на храните, катедра „Биотехнология“ на УТХ и Центъра за оценка на риска по хранителната верига към Министерство на земеделието, храните и горите.

За Център за изследвания и анализи (ЦИА):

Център за изследване и анализи (ЦИА) е организация с нестопанска цел, извършваща дейности в обществена полза. ЦИА извършва мониторинг и анализ на състоянието и перспективите на българското образование и наука, създава мрежа от изследователски колективи и институции,

работещи в тази сфера и, чрез изпълнение на съвместни проекти стимулира интегрирането им в европейското научно и образователно пространство. Центърът осъществява контакти освен с националните, и с чуждестранни университети, научно-изследователски центрове и организации в областта на образованието, науката и иновациите. ЦИА е партньор на различни държавни институции при изпълнението на международни и национални проекти и е член на мрежи като SEE Science, ECSITE, Enterprise European Network и OBSERVAL-Net.

Публикувана в Новини на часа
„Иновативните решения повишават качеството на произвежданата продукция, което води до увеличаване доходите на земеделските стопани". Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева при откриването на Международния форум „Аграрната икономика в подкрепа на земеделието“.  Тя подчерта, че разпространението на научните знания и генерирането на нови идеи са съпътстващ елемент при развитието на иновациите и бизнес моделите. 
 
Заместник-министърът обясни, че подмярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. осигурява възможност за насърчаване на сътрудничество в селскостопанския сектор, хранителната верига и горското стопанство за разработване на нови продукти, практики, процеси и технологии.  
 
„Надявам  се през следващите години иноваторите да стават все повече и с по-голяма популярност, да нараства ролята им за устойчивото развитие на обществото и повишаване на добавената стойност“, каза още д-р Василева.
Публикувана в Новини на часа

Хитът на изложението - мобилните технологии

Париж, МЕТОДИ СТАНЧЕВ

наш специален пратеник

В края на февруари и началото на март т. г. бе реализирано поредното 77-мо издание на SIMA в Париж - един от най-големите, в световен мащаб, форуми на агротехниката. На него представиха водещите си нови модели при почти всички земеделски машини от най-големите и утвърдени производители, до по-малките, но амбициозни играчи, стремящи се да се наложат на пазара. Лозунгът на тазгодишното изложение „Иновацията първо!“ задаваше общия облик и акцентите при представянията на машините и техните качества. Ако в минали години често основната конкуренция е била по линия на цена или съотношението цена-качество или мощност или ефективност, то тази година производителите се надпреварваха да демонстрират кой каква най-нова и почти космическа технология е успял да внедри в своето серийно производство. Най-големият хит беше масовото използване на мобилни технологии. Човек вече може да направи какво ли не чрез мобилния си телефон или таблета - да провери имейла си, да огледа къщата си от хиляди километри разстояние през камерите на домашната охранителна система, дори да си включи пералнята от офиса... Защо не и

да провери налягането в гумите на трактора

или къде точно на полето се намира (с точност до 2 сантиметра за маниаците) или да получи много точна прогноза за оставащото време, което е необходимо на машината, за да извърши поставените задачи? Малко като виц, на който съвсем скоро му предстои да се превърне в реалност, звучи ситуацията, в която мъж и жена се любуват на красотата на Люксембургската градина в Париж, мъжът получава нежно мелодично съобщение по телефона, жената леко ревниво се обръща към него и пита: „Някоя друга ти пише, а?“, а той отговаря: „Да,

моето Варио ме пита

да раздуе ли малко гумите, че е завалял дъжд, почвата е омекнала и има опасност ефективността да спадне“.

Иначе в бюлетините на пресцентъра на изложението се отбелязваше, че SIMA е международно изложение с 1770 изложители от 42 държави и над 240 000 професионални посетители от 142 държави. Този световен агропанаир може да предложи оптимални решения на проблемите на всеки един професионалист от сферата на земеделието, без значение каква е дейността му, както каква е големината или вида на стопанството му. Ето защо там, където имаше нововъведения в машините, имаше и най-много хора, дошли да получат информация от първа ръка.

Точно за една от тези иновации говорихме с търговския директор на фирма „Златекс“ - Стара Загора, Красимир Минев, която предлага на българския пазар машините на Fendt.Vario Grip на трактор Fendt 1050 е изцяло интегрирана система в шасито на машината. Системата позволява да се регулира налягането на гумите от кабината, в реално време и вече, което е новост, и през Интернет, посредством терминала. Това дава на фермера голямото предимство да получи

минимално утъпкване на почвата

и да получи максимални добиви с правилното налягане плюс по-нисък разход на гориво и плюс 20% по-голяма теглителна мощност. На практика с тази система тракторът, който предизвиква такъв голям интерес тук, на щанда на Fendt на SIMA 2017, е с мощност 500 к.с. Така той е равнопоставен изцяло на верижна машина с мощност 600 к.с. благодарение на системата Vario Grip.“

В какво, на практика, се състои голямото предимство на тази интегрирана система за напомпване и разпомпване на гумите? Най-важното и специалното е, че операторът на трактора може от кабината, без да слиза, да зададе напомпване или спускане на гумата, като за по-малко от 5 минути налягането може да се промени с 2 бара. Системата е особено полезна в ситуации, в които пръстта лесно се сляга, което

води до допълнителни разходи

в последствие за разрохкването й. От една страна това може да е полезно на места с рохкава или тежка почва, от друга страна в едно добре изпръхнало поле, над което завалява дъжд, рязко се променят свойствата на земята, която се обработва. На стандартните машини трактористът би могъл и да слезе да спусне гумите и те да омекнат до равнище, при което да бъде възстановен оптималният работен контакт с почвата. При обикновените гуми обаче това е операция, която изисква операторът да спре работа, да слезе от машината и да напомпа / разпомпа всяка една гума за около 15 минути. Простата сметка показва, че тази операция би отнела около час, което

не е нито удобно, нито ефективно

При Vario Grip 1050 подобна ситуация се решава бързо, лесно, с минимални усилия от страна на тракториста и с максимална ефективност. Това, че системата е напълно интегрирана, означава, че се предлага още на ниво заводска изработка на машината и тя е надеждно включена и предпазена в основния корпус.

Това обаче не е единственото предимство на трактора Vario Grip 1050. Друго негово ключово предимство, казано кратко и ясно е – лек е! Ясно е, че колесните трактори си имат ограничения и има условия, при които само верижните трактори могат да се справят. Само че верижните, заедно с прикачния инвентар, надскачат с няколко тона Vario Grip 1050. Това го прави многофункционален –

върши работа при сухо време и при дъжд

на полето и на пътя, изобщо - където и да ви потрябва трактор, независимо за каква функция.

Друго предимство на Vario Grip 1050 и на всички трактори от предишната серия е голямата здравина и издръжливост. Този тип машини могат да изкарат между 10 000 и 15 000 часа без ремонт, което прави 5 – 7 години при сериозно натоварване. Естествено, като при всяка машина, има износване и в някакъв момент се налага да се осъществи поддръжка. И за това също е помислено. Из цяла България има общо 15 ремонтни бази, което означава, че от всяка точка на страната на не повече от 150 км има база, в която се правят всички необходими ремонти, сподели г-н Минев.

С моя събеседник се намираме на територията на световния концерн AGCO, който има една от най-обширните изложбени зони на SIMA 2017. Споделяме впечатлението, че залата гъмжи от хора и много от тях откровено проявяват интерес към машините на брандовете на AGCO, катерят се по експонатите,

възрастни и деца се редят на опашки

за да влязат в кабините, да седнат на операторското място, да пробват лостовете, да видят какво се вижда отгоре и какви чудеса на техниката са включени на контролните табла. Картината е ясна: броят на хората, които минават покрай тракторите, комбайните, балопресите, инвентарите, пръскачките от различните марки на AGCO е забележителен. Като че ли на никой друг щанд тук на панаира нямаше повече хора, особено млади земеделски производители и техните деца. Те имаха пълната възможност свободно да оглеждат, да пипнат и да пробват предпочитаната машина. Това доказва, че на тазгодишната SIMA се проявява подчертано внимание към

високите технологии, прецизните обработки и иновации

каквито предлагат изложителите на голямата цифровизирана техника.

„Това е благодарение на постоянните конструкторски търсения на екипа на концерна AGCO през последните 20 години. Отново, с всички високопродуктивни технологии и технически решения, които влагат в машините си конструкторите на AGCO, водещата компания показва на пазара, че е с години напред в сравнение с подобни производители на агротехника в световен мащаб“, коментира г-н Минев.

Свидетелство за това е новината, достигнала до пресцентъра, която до скоро е била пазена в тайна: стремежът към иновации е толкова голям, че съвсем скоро, вероятно след около 2 години, на следващото издание на SIMA, а може би дори и още през ноември тази година на АГРИТЕХНИКА в Хановер ще бъде представен трактор, изцяло задвижван с електробатерии, т.е. в него е приложено иновативно електрозадвижване.

Е, докато свикваме с новите космически технологии в земеделската техника, водещите производители като AGCO вече готвят следващата вълна, с която ни дават ясната насока и сигнал, че да си фермер не означава да си човек, забил поглед в миналото, а напротив, човек, когото и пилотите на космически совалки трудно могат да впечатлят с оборудване и технологии. Затова и тематиката на SIMA 2017 внушаваше идеята, че сега земеделецът трябва да се готви

за следващите 10 и повече години

време на дигитализация, автоматизация и роботизация на земеделския труд. Както отбеляза в своето послание към участниците в SIMA 2017 г-жа Мартин Дегремон, директор на салона за агротехниката: “Изложението е витрина на агроиновациите. Тук вие открихте, казва тя, най-иновативните машини, оборудване и услуги за земеделската роботика, геномика, дигитално земеделие, био ресурси и екоземеделие“.

Така SIMA 2017 стана за хиляди хора, ангажирани в селското стопанство, една от следващите крачки в еволюцията на съвременното земеделие... Значителна крачка, биха добавили и българските фермери, които видяха и научиха много от панаирните палати през тези дни.

Публикувана в Агротехника

Светлана Боянова

Председател на Институт за агростратегии и иновации

През изминалата 2016 година Министерство на земеделието и храните направи някои предложения за съществени промени и въведе нови моменти в схемите за обвързана подкрепа на производството. След по-задълбочен поглед обаче, много от тях изглеждат нелогични, като на моменти дори застрашават допустимостта на схемата и нейното прилагане от България като страна-членка.

Схемите за обвързана подкрепа се прилагат по желание от страните-членки, като всяка една от тях сама преценява дали ще ги използва и в какъв размер. Единствените две условия, които са нормативно поставени пред държавите-членки, когато решават дали и как да прилагат тази схема, са залегнали в чл.52, ал. 3 и ал.5 от Регламент 1307/2013 г., а именно:

  • Обвързано с производството подпомагане може да се отпуска само на онези сектори или онези региони от дадена държава-членка, в които отделни видове селскостопански практики или отделни селскостопански сектори, които са особено важни по икономически, социални или екологични причини, претърпяват определени трудности;

  • Обвързаното с производството подпомагане може да се отпуска само в степента, необходима да се създаде стимул за поддържане на настоящите равнища на производство във въпросните сектори или региони.

Много е важно да се отбележи, че за разлика от останалите схеми по директните плащания, където може да се прави евентуален паралел и сравнение между държавите-членки, при обвързаното подпомагане такова не може да има, защото то отразява проблемите и спецификите на съответната държава-членка. Само за пример може да се посочи, че спецификите при изготвяне на анализа по отношение на обвързаната подкрепа могат да варират от географско положение и климат, да се премине през покупателна способност на населението и се стигне до Брутен национален продукт на конкретната държава-членка.

Подкрепените у нас сектори

Към настоящия момент Р България е избрала да предоставя обвързана подкрепа в секторите „говеждо и телешко месо”, „плодове и зеленчуци”, „мляко и млечни продукти”, „протеинови култури” и „овче и козе месо”.

В своя анализ Министерство на земеделието е разделило обвързаната подкрепа най-общо в две направления - растениевъдство и животновъдство. Настоящия материал се фокусира по-конкретно върху направлението животновъдство, поради факта, че от общо 10 схеми, 6 са посветени на него. Останалите четири са за протеинови култури, за зеленчуци, за оранжерийни зеленчуци и за плодове.

Промените

Прави впечатление, че на страницата на Министерство на земеделието и храните липсва текстови файл с аналитична част относно причините довели до нотифициране на измененията в обвързаната подкрепа Единствената информация се съдържа във файла Презентация - Икономически анализ и оценка на влиянието на обвързаната подкрепа с европейски средства в сектор животновъдство. Там в графичен вид е показана тенденцията по отношение на изменението на структурата на стопанствата в годините 2010 – 2015, разделени най-общо по категория ферма и категория животни. В последните слайдове се намеква, че анализът е изготвен единствено на база сравнение на данните до момента. За съжаление обаче, никъде не се посочва целта на подпомагането и това какво ще се постигне към края на бюджетния период - 2020 г. Интересна е таблицата на страница 8 във файла Презентация_животновъдство_обвързана подкрепа-прилагане 2015-2016. Там в табличен вид е показано сравнението между 2015 г. и 2016 г. за всяка една от схемите в направление животновъдство. Последната колона озаглавена „Тренд 2016/2015 в %” показва стряскащи резултати. По пет от шестте схеми се отчита значително увеличение както в броя на подадените заявления (съответно самостоятелни бенефициенти), така и в броя на животните. Този „тренд” обаче е в пълно противоречие с чл.52, ал.5 от Регламент 1307/2013 г., съгласно който „Обвързаното с производството подпомагане може да се отпуска само в степента, необходима да се създаде стимул за поддържане на настоящите равнища на производство във въпросните сектори или региони.” Отделно в ал.3 на същата разпоредба Регламентът казва, че за да получат подкрепа, въпросните сектори трябва да претърпяват трудности. Показаното в тази таблица увеличение обаче показва точно обратното. Показва изкривяване в подпомагането. Показва наличие на материален стимул за започване на производство с цел получаване на субсидия, което не само че ще бъде за сметка на реалните животновъди, но може да постави под въпрос допустимостта на самата обвързана подкрепа. Изключение правят данните по отношение на схемата за млечните крави, където цифрите все пак са с отрицателен знак и трендът може да покаже запазване на производството. Проблемът е, че намаление с 0,34 процента в бенефициентите (22 броя заявления за подпомагане по-малко на фона на 6 368 общо подадени заявления) е пренебрежително малко и по никакъв начин не отчита намалението в броя на млечните ферми в Р България, свързано с отпадане в края на 2015 г. на дерогацията за производството на неотговарящо на стандартите мляко. Един анализ на броя на фермите, които произвеждат отговарящо на стандартите на ЕС мляко по отношение на хигиенните изисквания може да покаже точно обратен тренд в схемата от показания. Защото подпомагане по схемата имат право да получат само производители, които произвеждат мляко в съответствие с изискванията на Регламент 853/2004 г., като следва да се има предвид, че дерогацията в чл. 10, ал.8 от същия регламент е по-скоро с инцидентен и временен характер. За съжаление обаче, публични данни по този въпрос ще има по-късно през настоящата година, когато се публикува Аграрния доклад за 2016 г. Ако се направи сравнение с данните в Аграрния доклад за 2015 г. ще се види, че тенденцията за годишно намаление в броя на млечните крави е сравнително стабилна и ръстът е около 4% от 2013 г. насам.

Имайки предвид горното, е нормално да се очаква, че с предложените изменения Министерство на земеделието и храните цели премахване на изкривеното подпомагане в схемите на обвързаната подкрепа. А такова несъмнено има. Няма логика при повишаване на броя на бенефициентите да няма повишаване в търсенето на пасища.

Странно е защо след като измененията бяха широко презентирани още през месец август 2016 г. Министерство на земеделието и храните публикува проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания пет месеца по-късно - в последните дни на 2016, а именно на 29 декември.

Ето и какво по-конкретно гласят промените и моментите, които е важно да се отбележат в тях:

  • Изменението в схемата за обвързано подпомагане на млечни крави представлява въвеждане на горна граница на броя подпомагани животни – 250 крави и въвеждане на изискване за минимален размер на произведено годишно количество мляко от крава – 1500 кг. за крава в планински район и 2000 кг. за крава в равнинен район. Въведените две нови изисквания, макар и обидно малки по отношение на количеството мляко, по своята същност са ограничителни. А въвеждането на условия, които ще ограничат достъпа до финансиране при една схема, целта на която е да запази нивото на производство и анализа на която показва отрицателен тренд в броя на фермите и животните, е меко казано странно. Няма нито икономическа, нито политическа логика да въвеждаш ограничения, които ще намалят броя на подпомаганите животни в сектор, в който от 2014 г. насам се твърди, че има сериозни затруднения.

  • Изменението в схемата за обвързано подпомагане на месодайни крави и/или юници представлява въвеждане на горна граница в броя подпомагани животни – 250 крави и/или юници. Тук въведените ограничения са отново нелогични. С предложения прогнозен бюджет, въпреки приложените ограничения, за 2017 г. ще се подпомогнат 125 000 животни (страница 8 от файла „Презентация - Проект за нотификация на обвързаната с производството подкрепа в сектор животновъдство”, а това е с 2 211 животни повече от заявените през 2016 г. (страница 8 от файла „Презентация_животновъдство_обвързана подкрепа-прилагане 2015-2016”). Де факто с въведените ограничения се постига увеличение на подпомаганите животни. Тук логиката отново е меко казано странна.

  • Изменението в схемата за обвързано подпомагане на млечни и/или месодайни крави под селекционен контрол представлява разделяне на схемата на две (млечно и месно направление), въвеждане на минимална долна граница от 20 животни от една порода, вписани в главния раздел на родословната книга, въвеждане на изискване за минимално годишно произведено количество мляко в размер на 4000 кг. от крава и въвеждане на модулирана ставка. Логиката за въвеждане на ограничение от минимум 20 животни в схема, основната цел на която е да се запази производството в един сектор, в който се твърди, че има икономически проблеми, няма да бъде коментирана. Странно е, че въпреки въведените ограничения, след въвеждане на измененията за 2017 г. очакването е да бъдат подпомогнати с 20 552 животни повече спрямо заявените през 2016 г. (референтните данни от сайта на МЗХ са същите като данните посочени в предходното изменение).

  • Изменението в схемата за обвързано подпомагане на овце майки и/или кози майки представлява промяна на условията по схемата за планински райони - общо 6 000 ферми с около 120 000 овце и/или кози майки, като ограничението е 10-49 животни. Отново логиката тук е странна, защото предложеното ограничение ще доведе до намаление на броя бенефициенти от 6 528 през 2016 г. на 6 000 през 2017 г. Това означава намаление с 528 стопанства или с около 8% от заявеното през 2016 г., което съотнесено с процента увеличение за 2016 г. – 53,96% е пренебрежително малко.

  • Изменението в схемата за обвързано подпомагане на овце майки и/или кози майки под селекционен контрол представлява въвеждане на минимална долна граница от 50 (респективно 20 кози) овце от една порода вписани в главния раздел на родословната и въвеждане на модулирана ставка. Тук отново за 2017 г. въпреки въведените ограничения се предвижда подпомагане с 16 342 животни повече отколкото през 2016 г.

  • Изменението в схемата за обвързано подпомагане на биволи представлява подпомагане само на женски животни, въвеждане на минимално количество произведено мляко в размер на 400 кг. и въвеждане на модулирана ставка. Това е единствената логически и икономически издържана промяна с оглед заложените 8 660 животни за подпомагане.

  • Въвежда се нова схема за обвързано подпомагане на млечни крави в планински райони. Съгласно предложената схема ще се подпомагат 6 653 ферми с около 120 000 крави или ферми със средно около 5-9 крави. Предложението е резонно т.к. е напълно в духа на чл.52 от Регламент 1307 от 2013 г. Все пак е редно да се направи препратка и по отношение на спазването на изискванията на Регламент 853/2004 г. относно хигиенните изисквания.

Заключение

В заключение може да се каже, че предложените изменения в схемите за обвързаната подкрепа в направление животновъдство въпреки, че по своята същност изглеждат ограничителни, реално водят до увеличение в броя както на фермите, така и на животните. Това може да постави под съмнение самата допустимост на схемите. Реалният проблем обаче не е в допустимостта, а в евентуалното създаване на „нови” животновъди, които са такива единствено заради субсидията. Такъв вид фермери не се интересуват от производителността на своите животни, нито от икономическото състояние на фермата си, нито от земята която ползват, а единствено от броят животни, който им е необходим за целите на схемите и мерките, по които могат да получат финансиране. Техният „бизнес“ почива на логиката, че колкото повече животни притежаваш, толкова по-голяма субсидия ще получиш. Въвеждането на изискване за количество произведено мляко през предходната година е стъпка в правилната посока, но заложените количества реално са нищожни.

Изкривяването в подпомагането на животновъдите е факт. И направените досега промени в политиката по отношение на животновъдството като цяло по никакъв начин не кореспондират с проблема – дори напротив, създават условия за конфронтация с другите сектори и производства. 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта