В резултат от прекомерно влажните условия при прибиране на реколтата в САЩ и Канада, прибирането на пролетната и твърда пшеница закъснява, а качеството й силно се влошава. Това още веднъж доказва, че проблемът, за покълване на зърното в класа при влажни условия, за който писахме в последния брой на „Гласът на земеделеца“ от днес, е глобален.

Прекомерно влажните условия в северните равнини на САЩ и в канадските прерии оказаха негативно влияние на качеството на реколтата от пролетната и твърда пшеница в региона, което може да доведе до проблеми с доставката на зърно от висококачествени сортове, смятат търговци и агрономи

Дъждовете и голямата роса забавят прибирането на реколтата и което е още по-лошо - водят до това, че в някой райони зрялото, но неприбрано зърно пшеница започва да прораства в класа. Това сериозно е повредило качеството му и довело до значителни отстъпки в цената от страна на купувачите на зърно в размер на 1$ и повече за бушел.

„Това действително са лоши новини в такава година, когато цените на суровините са ниски от самото начало“, казва Джоел Ренс, агроном от Университета във Фарго, щата Северна Дакота.

Фермерите в Северна Дакота (щатът, безусловно е най-големият в САЩ по производство на мека пшеница) вече са преживели ниските цени на соята, основна култура в щата. Излишекът на соя в Северна Дакота и други американски територии е увеличен в резултат на многогодишните рекордни добиви в съчетание със забавяне на експортното търсене, както и търговската война между САЩ с Китай, главният купувач на соя, която продължава вече втора година.

Твърдата пшеница, отглеждана в северните равнини и преработвана в брашно за макаронение изделия, за пици и за смесване с други сортове пшеница, обикновено представлява от 20% до 30% от общата пшенична реколта в САЩ.

Като цяло доставката на пшеница в САЩ и в света остава достатъчна, но проблемите с качествто могат да вдигнат цените на качествените сортове, които мелниците търсят.

До средата на септември, 2019-а в Северна Дакота са били прибрани 73% от реколтата от пролетна пшеница. Останалата част от реколтата – около 86 милиона бушела – все още остава на полетата поради лошото време и вероятно ще е с влошено качество.

В Канада прибирането на реколтата от пшеница е с още по-бавни темпове, отколкото в САЩ. До средата на септември, 2019-а в провинция Саскачеван е прибрана едва 13% от реколтата на пролетна пшеница.

Качествените сортове американска и канадска пролетна пшеница „просто няма да бъдат достъпни в тези обеми, както по-рано“, коментира Чък Пенер, анализатор от агенция LeftField Commodity Research. Той допълва, че времето създава проблеми и за качеството на реколтата от твърда пшеница, използвана за производство на макаронени изделия. „Твърдата пшеница също изглежда ужасно… Половината от реколтата в крайна сметка може да отиде на фуражния пазар“, казва Пенер.

За селекционното разрешаване на глобалния проблем с покълване на узрялото зърно в класа при влажни условия, четете в днешния брой на „Гласът на земеделеца“.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Проведено допитване на Асоциация  «Росспецмаш» сред руски компании, производителки на земеделска и строителна техника е показало, че заводите са потвърдили недоволството си от качеството на произвеждания в Русия метал. Те посочват недостатъци като висок процент на брак в метаа, несъблюдаване на стандартите за плътност, ниско качество на външните повърхности, наличието на остатъчно вътрешно напрежение. 
 
Несъответствието на продукцията на руските металургични заводи със стандартите за качество води до големи допълнителни разходи за производителите, които се опитват да отстранят проблемите със собствени сили.
 
Публикувана в Агротехника

Търсете дръвчета само от лицензирани, утвърдени пепиниеристи, които работят професионално и отговорно. Гаранцията идва от това, че тяхната работа се следи от семеконтролни и фитосанитарни органи, които следят както здравословното състояние на използваните подложки и калеми, така и показателите, на които трябва да отговарят произведените дръвчета.

Закупуването на посадъчен материал от случайни производители, чиято дейност не се познава, е рисковано.

На облагородената фиданка трябва да присъства етикет за вида, сорта и подложката. На него трябва да е изписана фирмата на производителя, както и неговият адрес. Може да поискате здравно свидетелство от продавача за фитосанитарен контрол, както и копие от лиценза му за разрешение на тази дейност. Ако тези неща липсват – не рискувайте.

ПРЕГЛЕДАЙТЕ ВНИМАТЕЛНО ДРЪВЧЕТО

След като се убедите, че няма да направите покупка от случаен продавач, направете избор на дръвче от вида, който търсите. Огледайте всички органи внимателно – коренова система, място на присаждане, стъбло, местата на листните отпечатъци, следете и за повреди от болести или неприятели.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Търсете дръвчета само от лицензирани, утвърдени пепиниеристи, които работят професионално и отговорно. Гаранцията идва от това, че тяхната работа се следи от семеконтролни и фитосанитарни органи, които следят както здравословното състояние на използваните подложки и калеми, така и показателите, на които трябва да отговарят произведените дръвчета.

Закупуването на посадъчен материал от случайни производители, чиято дейност не се познава, е рисковано.

На облагородената фиданка трябва да присъства етикет за вида, сорта и подложката. На него трябва да е изписана фирмата на производителя, както и неговият адрес. Може да поискате здравно свидетелство от продавача за фитосанитарен контрол, както и копие от лиценза му за разрешение на тази дейност. Ако тези неща липсват – не рискувайте.

ПРЕГЛЕДАЙТЕ ВНИМАТЕЛНО ДРЪВЧЕТО

След като се убедите, че няма да направите покупка от случаен продавач, направете избор на дръвче от вида, който търсите. Огледайте всички органи внимателно – коренова система, място на присаждане, стъбло, местата на листните отпечатъци, следете и за повреди от болести или неприятели.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Закупуването на нестандартни семена е идентично с купуването на евтини семена. Често, опитвайки се да се спестят пари, се икономисва от семенния материал! Какво може да се получи, като се посеят нестандартни семена? В най-добрия случай в контейнера ще растат слаби разсади, които по-често ще боледуват и със сигурност няма да дадат добра и качествена реколта. В най-лошия случай от такива семена няма да поникне нищо.
Нищо чудно, че казват, че скъпото винаги излиза по-евтино и скъперникът плаща двойно. Когато купувате семена, не забравяйте да следвате тези правила:

  .  Изберете семена само от марка или производител, в който сте сигурни, който отдавна търгува на пазара и никога не ви е накарал да се съмнявате в качеството на семената.
   . Уверете се, че на опаковката е посочено количеството на семената, съдържащи се вътре, или теглото на тези семена (това обикновено се прави, когато семената са много малки).
  .  Уверете се, че опаковката съдържа номер на партида (това е много важно!) и датата, до която семената могат да се използват като семена.

   . На опаковката да е посочен процентът на кълняемост на семената.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

„В България зърнопроизводството е на световно равнище като технология и  ефективност. Посоката ви на развитие е само една- напред и нагоре. Тази година има проблем с качеството, затова пък цената се вдигна с 22%, което не допусна загуби за сектора, а на много места по света сушата провали реколтата. За сметка на по-ниските добиви от пшеница,  с 30%  са по-големи при царевицата, а с почти 13% на слънчогледа”. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на Осмия Национален агросеминар, организиран от Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Той информира, че в момента се подготвя задание за т. нар. SWOT- анализ, свързан с подготовката на стратегическите планове в новата Обща селскостопанска политика. Това е най-важния документ, който ще изведе целите, инструментите и начина по който ще бъдат финансирани плащанията, каза министър Порожанов.

„Темата за бюджета е много важна. България го запази, като абсолютна сума със съвсем леко увеличение  на директните плащания в рамките на целия програмен период“, каза още министърът на земеделието.

„Приветствам изкючително обединената Асоциация на зърнопроизводителите, която освен, че защитава Вашите професионални интереси, дава сигурност в търговски аспект“, обобщи Румен Порожанов.

Публикувана в Бизнес

В България селекция на пшеница се прави от 100 г. , но от всички 10 млн. декара, засети с пшеница, само върху 1 млн. дка се сеят наши сортове. Маржът в цените на зърното от различните групи трябва да е 60-70 лв. на тон, твърдят учените - селекционери от Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево

Лили Мирчева

Наше научно изследване показа, че от 26 български и 50 чужди сортове пшеница, само един чужд сорт се равнява на нашите по издържливост при лоши метеорологични условия. Това обяви проф. д-р Иван Киряков, фитопатолог, завеждащ отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“ в Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево пред в. „Гласът на фермера“. „Аз не твърдя, че чуждата селекция е лоша, но българската селекция отговаря на условията в страната. Западните семена навлязоха при нас от 2010 година насам и това не е достатъчно време да се докаже, че тази пшеница е стабилна у нас”. Според учения няма търсене на българската селекция като цяло, а продължава тенденцията да се сеят чужди сортове семена – предимно френски, но и австрийски, сръбски.

проф Иван Киряков 1

 

Приключилата стопанска година в България бе доста стресираща за фермерите. „Заради валежите стопаните малко позакъсняха със сеитбите, но пък зимата беше мека и даде възможност на пшениците да влязат във вегетация и братенето им да продължи. Нещата вървяха много добре, но само до април месец, когато започна суша и проливни дъждове с градушки на места в страната“, обясни проф. Киряков. По думите му откакто е прибрана пшеницата, е станало ясно, че имаме 20-25% по-нисък добив и цената на зърното се повиши, а оттам - и цената на хляба. „После започна да се говори, че причината е в малкото количество качествена пшеница. Не може, грубо казано, при 10 млн. дка пшеница, да имаме само1 млн. дка, които да са покрити от пшеници от качествените групи, говоря за А и Б1 група, а да очакваме поне половината количество от добитата пшеница да е качествена. Според статистиката около 5.6 млн. тона е прибраната пшеница. Когато сортовете са от по-ниските групи, като качество за хляб, когато имаме резки климатични условия, особено по време на прибирането на реколтата - какво да очакваме“, попита риторично професорът.

Той с горчивина сподели, че в 30-годишната си научна и професионална практика в Добруджанския земеделски институт, наблюдава оттеглянето на фермерите от българските сортове зърно. „Не може да не искате нашите сортове, защото били нискодобивни, без да отчитате качеството и после да казвате, че хлябът ще скочи, защото видите ли, няма да има достатъчно качествена пшеница. Аз искам да питам – откъде точно ще я вкараме качествената пшеница в хляба. От години твърдя, че за да започнем в България да ядем хляб, който не мухлясва на втория ден, е необходимо държавата да регулира по някакъв начин пазара. Вярно – ние сме пазарна икономика, но трябва като в Турция, Чехия, Полша, да има минимална изкупна цена за качествена пшеница. А маржът в цените на зърното от различните групи трябва да е 60-70 лв. на тон“, коментира професорът пред няколко добруджански фермери.

„Трябва да кажа, че маржът в цените в Турция е от 90 до 100 лв. разлика, но никой не си позволява да сее пшеници от т. нар. групи на фуражките. В науката термин фуражна пшеница няма. Има нискокачествени сортове“, заяви ученият. По думите му селекция в Добруджанския институт се прави от 60-70 години, а в В България селекция на пшеница има над 100 години.

Доц Илия Илиев 1

 

„Всички изследвания показват, че от генетична гледна точка връзката между висок добив и качество много трудно се преодолява. Затова навремето, когато са определяли групите на пшеницата, са направили висококачествени сортове, които са подобрители на по-ниските групи. Според мен тази година в България, независимо, че институтът в Генерал Тошево разполага с 4 сорта пшеница с много високо качество, надали има и 10 хил. дка засети с тези сортове. Ако имаше повече декари от силните групи, то тогава добитата от по-ниски сортове, може да се допълни с качествените, за да имаме добро брашно, което не се нуждае от изкуствени глутенини, набухватели и други подобрители на хляба“, категоричен е проф. Киряков. Той добави, че въпросът с количеството и качеството на произведеното зърно е основополагащ в българското земеделие. По думите му ако метеорологичните условия станат още по-тежки, тогава българските фермери, избрали да отглеждат зърно от чужда селекция, ще бъдат поставени на колене.

„За съжаление сортовете на Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево са високо оценени в Турция, където има дори по-тежки метеорологични и почвени условия от нашите. Същото е и при сортовете памук, селектирани от колегите в Института по полски култури - Чирпан, който е единственият на Балканите институт за памука“, заяви проф. д-р Маргарита Нанкова, завеждащ секция „Агрохимия и торене“ в института в Генерал Тошево. По думите й фермерите използват неконтролируемо количество торове и препарати за растителна защита, за да спасят добивите от зърно, чужда селекция, и така силно увреждат плодородния слой на почвата. Проф. Нанкова предложи държавата да предприеме радикални мерки като позволи само 45% внос на чужд генетичен материал. „Не бива да затриваме нашите сортове и да оставяме да ги оценяват само в чужбина. Но трябва да има минимална изкупна цена за качествената пшеница, да има сериозен марж между различните категории“, допълни проф. Нанкова. По думите й недопустимо е при 10 млн. дка засети с пшеница, само 1 млн. дка да са качествени и да очакваме да имаме качествена реколта. Тя подкрепи идеята на колегата си проф. Киряков държавата да регулира пазара на пшеница.

„Докато разликата в цените между едната и другата пшеница е само 2 стотинки за килограм, няма да има качествена пшеница в България“, заяви фермерът Георги Балабанов, чието семейство обработва16 000 дка земя в различни землища в Генерал Тошево.

„Земеделците казват, че нашите сортове дават по 500 - 600 кг от декар, а вносните фуражки дават 800 килограма“, включи се в разговора директорът на Добруджанския земеделски институт доц. д-р Илия Илиев. На места нашите сортове дадоха по-високи добиви от вносните. Идеята е с разумни инвестиции да се отгледат посевите, като не се гонят максималните добиви, които науката е постигнала до момента“, каза директорът на института доц. Илиев.

Публикувана в Бизнес

Лошото качество на зърното това лято се отрази върху износа на пшеница от нова реколта, като от август до октомври от страната са експортирани около 200 хиляди тона. Силният експорт на зърно е бил през юли т.г., когато по данни на Националния статистически институт извън страната са реализирани 758,2 хил. тона пшеница, но всички те са от старата реколта.

Лошите прогнози за състоянието на пшеницата в Западна Европа ускори търговските сделки и това даде начален старт и на поскъпването на зърното. Миналогодишната пшеница обаче беше с изключително добри показатели, затова през юли т.г. експортът започна с летящ старт.

С изчерпване на старите количества обаче интересът към тазгодишното зърно спадна и затова крайните данни за износа от първи юли до началото на октомври сочат едва 983 601 т пшеница, докато за същия период на миналата година този износ е достигнал почти 1,2 млн. т., сочи справката на министерството на земеделието.

Срив от 84 на сто има и в търговията с ечемик. За периода от началото на юли до началото на октомври от страната са изнесени само 13 625 т, при 86 684 т за трите месеца на миналата година. Запазва се единствено интересът към рапицата, при която за отчетните три месеца на тази година са изнесени 120 053 т. За същия период на 2017 г. този експорт е надхвърлял 150 хил. т.

Засега върви слабо и задграничната търговия с пролетни култури. През изминалата седмица през Пристанище Варна не са преминавали товари с царевица и слънчоглед за износ, съобщиха от министерството на земеделието. Общо за периода от началото на септември до 14 октомври 2018 г. експортът на царевица през порта е с 55,3% по-малко на годишна база. Тази есен са натоварени едва 105 617 т, при 236 423 т по същото време на 2017 г.

Статистиката все още не отчита реализиран експорт на слънчоглед, при изнесени 51,3 хил. тона година по-рано.

Публикувана в Бизнес

Много важно условие при избора на посадъчен материал за засаждане на овошка в градината е да подберете възможно най-добрата фиданка.

За да не рискувате

Търсете дръвчета само от лицензирани, утвърдени пепиниеристи, които работят професионално и отговорно. Гаранцията идва от това, че тяхната работа се следи от семеконтролните органи, които следят както здравословното състояние на използваните подложки и калеми, така и показателите, на които трябва да отговарят произведените дръвчета.

Направете проучване къде най-близо до вашия град или село има разсадник, какви са отзивите, какво е здравното състояние на разсадника и купени и засадени по-рано от там дръвчета и др. Никога не вземайте решение за покупка на дръвче в последния момент, когато случайно видите на пазара, че се продават облагородени дръвчета. Тогава риска от фалшификати е най-голям. Закупуването на посадъчен материал от случайни производители, чиято дейност не се познава, е рисковано.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Микроелементите играят съществена роля за усвояване на азота от растенията в комбинация с адекватно основно торене

През последните години много се говори за листното торене при пшеницата. Продуктите, които се предлагат за тази цел, са толкова много, че е изключително трудно за производителите на зърно да се ориентират дали те са необходими и кой точно от всички тях да ползват. Колебанието им донякъде е оправдано и поради честите спекулации в тази насока – псевдоспециалисти убеждават за прилагане на продукта, който точно те предлагат, но най-често го правят не от компетентност и професионализъм, а с чисто комерсиална цел.

Затова, за да бъдем полезни на зърнопроизводителите, им предоставяме информация, която се базира на доказани научни изследвания. Чрез тях е установено, че действително подхранването на пшеницата с микроелементи в периода от началото на фаза изкласяване до наливане на зърното влияе на добива и качеството на основната продукция. Колкото по-късно е направено подхранването, толкова по-малко е влиянието на микроелементите върху добива и по-голямо върху качеството на продукцията. (Бел. ред.)

Прилагане на минерални макро- и микроторове при пшеницата

Направени са многобройни изследвания за определяне ефективността от съвместното прилагане на минерални торове и извънкореново (листно) подхранване на пшеницата с микроторове във фази братене и изкласяване за количествените и качествените показатели на добива.

В опитите за основно хранене на растенията са използвани амониева селитра, гранулиран троен суперфосфат, калиев хлорид, а за листно подхранване – хелатни микроторове със съдържание на цинк 25 г/л, мед – 6 г/л, бор – 3 г/л, молибден – 0,1 г/л, кобалт – 0,04 г/л, манган – 5 г/л и желязо – 5 г/л.

За тригодишно изследване добавката към добива на зърно от пшеница на първия агрохимически фон (N60P60K60) е била 143 кг/дка (37%), а от внасянето на основното торене в доза N30 P30 K30 били получени в повече 128кг/дка (33% ). Както се вижда от резултатите, в случая внасянeто на увеличена доза минерални торове има само тенденция към увеличаване добива на зърно. Получените практически еднакви добавки към добива на два различни агрохимически фона са обусловени от средното съдържание на минерален азот и подвижен фосфор и повишеното ниво на подвижен калий, лимитиращи внесените за подхранване увеличени дози минерални торове.

Съществена разлика на добивите по години на изследванията е обусловена ​​от влиянието на природните условия по време на вегетацията, но като цяло, те са били достатъчно благоприятни за пшеницата. Прибавката към добива на зърно от листното подхранване на растенията с микроторове е била 42 кг/дка (11%). На фона на различни дози азотно-фосфорно-калиеви торове, прибавката към добива се е увеличила с 39 кг/дка (7%) и с 24 кг/дка (5%). Достоверните прибавки към добива на зърно за всички години на изследванията били получени във варианта с прилагане на листно подхранване на растенията на пшеницата с микроторове на парцелите с първия агрохимически фон.

С изследванията е установено, че подхранването на пшеницата с микроелементи в периода от началото на фаза изкласяване до наливане на зърното влияе на добива и качеството на основната продукция. Главният показател за качеството на зърното при пшеницата е съдържанието на протеин. Доказано е, че този показател зависи от количеството азот, абсорбиран от растението. Ако благодарение на подхранването с торове и прилагането на микроелементи се създадат условия за постъпване в пшеницата на значително по-голямо количество азот, отколкото е необходимо за формиране на добива, с увеличението на добивността се наблюдава и повишение съдържанието на азот във вегетативните органи, което създава благоприятни условия за натрупване на протеин в зърното.

В изследванията е установено нееднозначното влияние на извънкореновото подхранване на пшеницата във фаза изкласяване с микроторове върху показателите на качеството на зърното. Така на наторените с минерални торове в дози N60 P60 K60 и N30 P30 K30 посеви, извънкореновите подхранвания във фаза братене и изкласяване с микроторове са спомогнали за увеличаване на съдържанието на протеин в зърното на пшеницата. В първия агрохимически фон съдържанието на протеин в зърното се е повишило до 13,1%. Съвместното прилагане на макро- и микроторове е повлияло на азотното хранене на растенията, като по този начин се е увеличил добивът на протеин. Трябва също така да се отбележи, че увеличаването на протеина се дължи основно на по-високите добиви, т.е. по-високият добива на зърно не намалява съдържанието на протеин. За три години изследвания най-голям добив на протеин е бил отчетен във варианта N60P60K60 + микроторене.

Съдържанието на глутен в зърното повишава хранителната му стойност (цвят, вкус, аромат), хлебопекарните свойства (обем, пористост) и дава добър търговски вид на хляба. Внасянето на различни дози макроторове в почвата и листното подхранване на растенията през вегетацията с микроторове увеличават съдържанието на суров глутен в зърното на пшеницата.

Качеството на тестото зависи не толкова от съдържанието на глутен, колкото от неговото качество. Качеството на глутена действа като комбиниран индикатор за физични свойства на тестото като еластичност, разширяване, свързване, способност за запазване на тези свойства в процеса на печене на хляб.

Колкото по-късно е направено подхранването, толкова по-малко влияят микроелементите на добива и повече на качеството

В изследването е използван сорт пшеница със средни хлебопекарни качества. Колебанията в показателите за силата на брашното във всички варианти са били почти на нивото на контролата, с изключение на варианта с листното подхранване на растенията с микроторове на първия агрохимически фон, където е наблюдавано съществено увеличение на силата на брашното.

Микроелементният състав на селскостопанските растения е важен показател за тяхната биологична стойност. Отклонението от съдържанието на елементи в зърното и в допълнителната продукция от оптималното ниво в посока увеличение или намаление води до пряко негативно влияние върху здравето на човека и животните. Както дефицитът, така и излишъкът на съдържание на елементи в хранителните продукти могат да се проявят във формата на микроелементоза — заболяване, причинено от нарушение баланса на микроелементите в организма.

Според мнението на изследователите важен резерв за регулиране елементния състав на селскостопанските култури е подхранването им с макро- и микроторове. Учените стигнали до извода, че размерът на вариране на съдържанието на микроелементи в растенията зависи от тяхното количество, внесено с торенето. Във връзка с това са направени актуални проучвания за екологичните последствия от прилагане на микроелементи на почви в достатъчно количество за тяхната обезпеченост, които позволяват да се оцени степента на натрупването им в основната продукция от селскостопански култури.

По литературни данни, съдържанието на кобалт в зърното на пшеницата не трябва да превишава 1 мг/кг, на мед – 30 мг/кг, цинк – 50 мг/кг и желязо – 100 мг/кг. Дневната потребност на човешкия организъм от манган е 4 мг, желязо – 10-20 мг, мед – 3 мг, цинк – 15 мг, кобалт (витамин В12) – 3 мг/кг.

Получените данни от проучване за съдържанието на микроелементи в зърното на пшеницата показват, че различията в елементния състав на зърното зависят от дозите минерални торове и обработката на растенията с микроторове. От изследваните елементи в зърното на пшеницата преди всичко се съдържат манган, желязо и цинк.

Извънкореновото подхранване на пшеницата с микроторове двукратно през вегетацията в контролата и на агрохимическите фонове увеличава съдържанието на кобалт, мед и цинк в зърното до оптимално ниво.

Внасянето на макроторове при пшеницата намалява съдържанието на мед в зърното с 12 – 19% в сравнение с контролата. Обработката на растенията с микроторове, съдържащи Cu в доза 25 г/л, повишава съдържанието на мед в зърното на фон N60P60K60 с 13%, а на фон N30P30K30 – с 24% , в сравнение с агрохимическите фонове без такава обработка.

Под действието на макро- и микроторовете съдържанието на желязо в зърното на пшеницата се увеличава с 18 – 35%. Продължителното прилагане на торове води да вкисляване на почвата, което, от своя страна, повишава достъпността на мангана за растенията и натрупването на елемента в основната продукция. На двата агрохимически фона съдържанието на манган в зърното на пшеницата се е повишило средно с 9%.

Оптимизирането на храненето на пшеницата с макро- и микроелементи не само повишава добивите, но влияе и на качеството на продукцията. Включването в метаболизма на пшеницата на микроелементи на азотния обмен, към които се отнасят Cu, Mo и Zn, повишава съдържанието на протеин и суров глутен в зърното, а така също подобрява и хлебопекарните й свойства.

Внасянето на макроторове увеличава съдържанието на кобалт в зърното на пшеницата средно с 50%, в сравнение с контролата. Обработката на растенията с микроторове, които съдържат Со – 0,04 г/л, способства за повишаване съдържанието на този елемент в зърното на пшеницата с 20%, в сравнение с контролата, и с 13% – в сравнение с фона N60P60K60.

Подхранването на пшеницата с микроторове увеличава съдържанието на цинк в зърното на първия и втория агрохимически фон съответно с 8,6 и 14% спрямо контролата.

И така, въз основа на посочените дотук данни, базирани на научни изследвания, можем да направим извод, че листното подхранване на пшеницата с микроторове двукратно през вегетацията, отчетено на абсолютна контрола и на два конкретни агрохимически фона, не води до превишаване на установената допустима концентрация на микроелементи в зърното, предназначено за продоволствени цели.

Петър Кръстев

По материали от чуждестранния печат

 

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 5

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта