Wagyu- японската крава която пие саке и бира

За българите, които не са засегнати от кризата, в търговската мрежа има достатъчно изкушения. Тази Нова година най-префърцунените чревоугодници могат да се нагостят с кравешко по 300 лева килото. То е от японска крава от свещен тип, съобщават от http://archp-bg.com. Това всъщност е говеждо бонфиле от Австралия. За сравнение бразилското говеждо бонфиле струва само 55 лв. за килограм, а аржентинското около 60 лв.

Високата цена на австралийското говеждо се дължи на това, че то е добито от специална порода японски крави или бикове Wagyu, които се отглеждат в нетрадиционни условия. За да стане вкусно месото, тези животни се масажират със саке, поят се с бира и се хранят само със специални треви. Освен това, за да е спокойно животното, му се пуска музика. Освен японското говеждо, любителите на екзотични меса могат да намерят и стек от кенгуру и газела. Цената е по 72 лв. за килограм. Хората с възможности предпочитат именно месо от кенгуру вместо свинската пържола, за да не тлъстеят. Ако искаме на трапезата си газела, трябва да броят най-малко 95 лв. Любителите на дивеча могат да се поглезят със стек от бизон.

ЦЕНАТА МУ Е 90 ЛВ., КАТО ОПАКОВКАТА ТЕЖИ ОКОЛО 2 КГ.

По 96 лв. върви еленското. Вместо пуйка, богаташите могат да сложат на трапезата пържола от щраус по 20 лв. за килограм. Но това вече се смята за профанско сред много от тях.

Експертите и гурме ценителите се обединяват около мнението, че говеждото месото от селектирани породи Wagyu e най-крехкото, най-сочното и вкусно месо в света. Забележителната сочност на месото от Wagyu е поради великолепното мрамориране, вкусът е толкова наситен и необикновен, че изпълва всички сетива и превръща говеждото месо от Wagyu в кулинарен деликатес. Животните от селектираните породи Wagyu са генетично предразположени да образуват интензивна прошареност на месото, която е съставено предимно от мононенаситени мазнини и особено богато на безценните Омега 3 и Омега 6 мастни киселини. Това прави месото от Wagyu здравословен и пълноценен продукт, особено подходящ за нискохолестеролни диети. Порцинирането и заготвянето на стековете от Wagyu се извършва в месопреработвателното предприятие на ВиВенда при спазване на най-строги правила за хигиена и контрол.

Поради  неравените терени в Япония  и изолирани области, различните способи за отглеждане и хранене са били използвани от фермерите, като масажиране или добавяне на бира или саке в  хранителната дажба. Предполага се, че това е направено, за да подпомогне храносмилането и предизвикване на глад по време на влажния сезон, но това изглежда  има и ефект върху вкус на месото.Масажът може да са били въведени, за да се предотвратят мускулни спазми при животните в малките ферми в Япония, където животните не са имали достатъчно възможности да използват мускулите си.

 

Публикувана в Животновъдство
Четвъртък, 28 Ноември 2013 15:42

Високомлечна крава се избира по вимето

Успешната селекция личи по виметата на млечните крави
Създадени са животни с вименни способности за продуциране и отделяне за едно денонощие от 40 до 60 литра мляко, а за рекордистките и повече, т.е около 40% от живата маса на кравата
За една минута през вимето на лактираща крава протича около 3,5 л кръв, а за образуване на един литър мляко през млечната жлеза преминават около 400 до 500 литра кръв. Вимето е най-важният орган, в който се синтезира жизнено важният за всички новородени бозайници хранителен продукт - млякото. В резултат на съзнателната и целенасочена селекционна дейност в млечното говедовъдство са създадени животни с вименни способности за продуциране и отделяне за едно денонощие от 40 до 60 литра мляко, а за рекордистките и повече, т.е около 40% от живата маса на кравата. Тази удивителна способност на млечната жлеза се дължи на специфичното морфологично устройство и интензивна функционална дейност.
Установена е положителна корелация между големината на вимето и млечната продуктивност. През последните десетилетия обаче световната селекция освен на големината обръща изключително голямо внимание на формата на вимето, а също така прикрепване (окачване) към коремната стена, развитие на четирите дяла на млечната жлеза, форма и големина на цицките и пригодност за промишлено отглеждане на животните и машинно доене.
Най-подходящи за тези цели са кравите с т. нар. коремно или ванообразно виме, при което четирите дяла са еднакви и правилно развити.
Задните дялове изпъкват над скакателните стави с елипсовидна форма, а предните дялове са с голям плавен и широк захват, вимето е добре окачено и независимо от своят голям обем (главно назад и напред), не е провиснало, което обяснява движението и машинното доене. Цицките са цилиндрично, правилно, симетрично разположени и раздалечени една от друга с дължина от 8 см. Най-желателно е когато всяка четвъртина отделя около 25% от издоеното мляко, но в повечето случаи задните дялове произвеждат повече мляко - около 55% спрямо 45% от предните дялове на вимето.
Американските фермери - световни лидери в генетиката, селекцията и развъждането в млечното говедовъдство, при преценката на бици по потомство правят изключително прецизна преценка на виметата по 7 показателя на техните дъщери:
- окачване (прекрепяне) предна част на вимето;
- височина на окачване на задната част на вимето;
- широчина на окачване на задната част;
- бразда на задната част на вимето (колкото е по-дълбока и изразена толкова по-добре);
- дълбочина на вимето;
- постановка на цицките;
- дължина на цицките.
КАКВО НЕ СЕ ДОПУСКА В ПЛЕМЕННИТЕ СТАДА
Бракуват се животни с провиснало до скакателните стави виме, което пречи на движението на животното, пречи и при поставяне на доителния апарат и по време на доенето, а от друга страна е причина за травми и заболявания от мастит. Нежелателни са също кравите с несиметрично развити предни и задни дялове в т. нар. стъпаловидно виме, козе виме и други неправилни форми.

Публикувана в Животновъдство

Отговорът на този въпрос не е еднозначен. Млечната продуктивност на животното зависи от редица фактори и далеч не всички от тях са известни на човека. При една и съща крава, в зависимост от тези фактори, има резки варирания не само в количеството на млеконадоя, но и в състава и свойствата на млякото. Възможностите на самото животно като подвижна млекоцентрала са огромни, а пределът им днес просто не е известен. 
Кои са тези фактори
Образуването на мляко в млечната жлеза настъпва едва с началото на половата зрялост и се засилва по време на стелния период. След оттелването започва лактацията - най-интензивното млекообразуване и млекоотделяне.
Нормалният лактационен период при кравата е средно 300 дни годишно. През този период съставът и свойствата на млякото значително се променят. През първите 6-8 дни след оттелването млякото значително се различава от нормалното и дори се нарича по друг начин - коластра. То е жълтеникаво на цвят с гъста консистенция, солен вкус и специфичен аромат.
В периодът на пресъхване на кравата млякото придобива горчиво-солен вкус, съдържанието на мазнини в него рязко се повишава като може да достигне до 9 %. Увеличава се количеството на белтъчините, а киселинността намалява. Поради това през последните 7 дни от лактацията млякото не се приема от млекопреработвателните предприятия.
От момента на прекратяване на доенето настъпва сухостойния период, които продължава до следващото оттелване. Тогава целият цикъл на млекоотделянето се повтаря.
При пълноценно хранене по време на сухостойния период се възстановява теглото на животното и функционирането на млечната жлеза, нормално се развива потомството.
Правени са опити кравите да се доят от оттелване до оттелване, тоест на животното да не се дава почивка. В резултат организмът на кравата се изтощава, оттелванията са ненормални и неблагополучни, рязко намалява млеконадоя.
При други равни условия млечната продуктивност и съставът на млякото зависят от породата. Съвременните специализирани породи от млечно направление (голдщайн-фризийска, черно-шарена и др.) имат най-висока продуктивност. Годишният млеконадой при тях достига 3500-5500 кг при средно, сравнително невисоко съдържание на мазнини - 5-6,5 % и белтъчини - 3,12-3,4%. Други породи, като Джерсей, напротив имат по-нисък млеконадой - 2500-3500 кг и повишено съдържание на мазнини - 5-6,5 % и белтъчини - 3,3-3,6 %.
Кравите от комбинираните направления на продуктивност обикновено се отглеждат и за мляко, и за месо. Но сред тях има породи, при които е по-изразена млечната продуктивност. Техният годишен млеконадой достига 3500-5000 кг, а съдържанието на мазнини в млякото - съответно до 3,7-3,9 %
Породите се различават не само по млеконадоя, съдържанието на мазнини и други вещества, но и по технологичните свойства на млякото. Малко хора знаят, че закупувайки килограм твърдо сирене, че за неговото приготвяне са необходими средно 9,5 кг мляко от кафяво говедо, 10 кг от Симентал, а от някой други породи и до 12 кг. Разликата се обяснява основно с разликата в съдържанието на белтъчини. При производството на масло се използва основно млякото на Симентал и Черно-шарената порода.
Трябва да се отбележи, че в рамките на всяка порода има както високопродуктивни животни, така и с относително ниска производителност. Същото се отнася и за съдържанието на мазнини, белтъчини и други компоненти в млякото. Те зависят не толкова от условията на отглеждане и възрастта на кравата, а от индивидуалните, предаващи се по наследство особености на животното.
По тази причини селекционерите по цял свят работят върху отглеждането на крави с висока млечна продуктивност. Вземат се предвид данните не само на избраните крави и бикове, но и на техните предци.
Наследствеността определя, а условията на живот реализират развитието на организма
Млякообразуването, съставът и свойствата на млякото са пряко свързани с общото здравословно състояние на животното. Заболяванията водят до падането на млеконадоя, а понякога и до пълното му прекратяване. Особено това се отнася до заболяванията на храносмилателната система и млечната жлеза. Влошават се и технологичните свойства на млякото. Така, в млякото, получени от животни, страдащи от мастит, се съдържат вещества, които потискат развитието на млечнокиселите бактерии и то губи качествата си за производството на кисело мляко. Достатъчно е да се добавят 10-15 % от такова мляко към нормалното и цялото количество става негодно за преработка. Това мляко е причина и за неприятния вкус, който придобиват маслото и сметаната.
Млеконадоят е фактор, по който може да се следи реакцията на животното към всичко. Когато обстановката е позната, стадото е добре подбрано, привикнало е към площадката за издояване, то и само гласът на доячката е достатъчен, за да се отправи то за доене. Кравите знаят времето си за издояване, ако то строго се спазва ден след ден. Но само ако веднъж се наруши - млеконадоят спада. И тук идва едно правило, което трябва да се спазва - когато се сменя времето от лятно на зимно или обратно, то времето за доене в никакъв случай не бива да се премества.
Върху млекообразуването влияе и способът и броят на доенето. Това се отразява особено върху количеството на полученото мляко и на съдържанието на мазнини в него. Така масажът на вимето способства за увеличаването на маслеността на млякото.
Върху маслеността оказва влияние и времето на доене - вечерното мляко е по-мазно от сутрешното. Но ако интервалите между издояванията са малки, то утринното мляко може да е по-маслено от вечерното. Освен това първите порции мляко мляко съдържат по-малко мазнини от последните.
Многократното доене стимулира образуването на мляко. Но икономически изгодно е двукратното издояване. И разбира се, количеството и качеството на млякото зависят от това с какво се хранят животните, в какви условия се отглеждат и много друго.

Публикувана в Животновъдство

За да се вземат нужните мерки, кравата трябва да е в спокойно състояние: краката трябва да са вертикално разположени, а главата да е на нивото на гърба. Измерването са прави със сантиметър сутрин преди храненето на животното.
Първо се измерва разстоянието от лопатката на предния крак на животното до основата на опашката L (коса дължина на тялото). След това се измерва гръдната обиколко на нивото на предните крака D. Измерването е в сантиметри.

teglo1

Публикувана в Животновъдство
Вторник, 18 Юни 2013 10:31

Трудности при добрия избор

Стойките за фиксиране на животните и обработката на копитата са нужни във всяка животновъдна ферма. На какво трябва да се обърне внимание при избора на стойките и при тяхната покупка?

Рене Пейл, Германия, специалист по обработка на копитата
Трябва ли стойката за обработка на копитата да бъде накланяща се? Това е принципен въпрос. След това ще трябва да отговорим и на други въпроси. Дали трябва да е еднопосочна (проходна) или със затворен край (кравата влиза и излиза от едно място)? Трябва ли да е поцинкована или е достатъчно да е покрита с лак и боя, колко надеждна трябва да бъде рамата? Нужно ли е допълнително фиксиращо устройство за задните крака? Как да се фиксират предните? Достатъчно удобна за работа ли е стойката? Какъв трябва да е размерът й? Каква сума можете да си позволите за закупуване на машините? И накрая, но не на последно място: как да намалим стреса на животните?
ВАЖНИ ОТГОВОРИ
krava1Отговор на първият въпрос трябва всеки сам за себе си да намери. Ако предпочитате и четирите крака на животното да са едновременно на нивото на работната зона, трябва да изберете накланяща се стойка. „Оперативното поле“ ще бъде чисто, защото няма да ви се налага да работите зад или под животното. Този вариант обаче има и своите минуси. Например, преди да поставите кравата да легне трябва много добре да я позиционирате, за да можете да поставите ремъците. Опитът показва, че много от животните, които вече са изпитали това „удоволствие“, неохотно отиват към стойката, а това означава, че ще ви е нужно повече време за фиксирането на животните. Още един недостатък е, че краката се разполагат на нивото на очите на работника, което не на всички се харесва. Затова пък, предположението, че поставянето на кравата да легне странично може да провокира родова дейност, все още не се е потвърдило.
СТОЙКАТА: ЛЕКА И ПРОСТА
Вертикалната стойка е мобилна и може лесно да бъде пренесена до мястото, където се обработват копитата, за разлика от накланящата се. След вкарването на животното, първо се фиксира главата, а след това се поставя ремък под стомаха на кравата. Обикновено работникът е до животното и може във всеки момент да оцени работата по обработката на копитата.
Ако стойката е „проходна“, кравата спокойно излиза напред. Недостатък тук е, че е възможно работното място да бъде замърсено с урина и фекалии от животното. Когато трябва да се обработят копитата само на няколко животни, обикновено се използват стойки, които се плъзгат отзад на животните, като ги фиксират към решетки до местата за хранене. Това е много удобно, ако работите самостоятелно.
КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА КОНСТРУКЦИЯТА
Разбира се трябва да се предпочитат стойки с поцинковани елементи – те най-продължително могат да се ползват. Лаковите покрития рано или късно се износват, а стоманената основа е подложена на агресивното влияние на външната среда. Покритието на стойката е особено важно, когато тя преседява продължително във фермата.
Голяма роля играе и размерът. Много малки стойки няма, но често някои производители предлагат много големи такива. Ако по време на работа кравата има възможност да се движи от една на друга страна, то обработката на копитата ще бъде трудна. Освен това, когато стойката е прекалено дълга, животното ще се опитва постоянно да прибере обратно крака, който обработвате. С повдигнат заден крак животното ще стои спокойно, ако скакателните стави са разположени на растояние една длан под седалището. Освен това скакателната става трябва да е фиксирана към задната страна на седалищните мускули. Ако дърпате ходилото назад, за да можете да го фиксирате към напречната греда, то животното естествено ще се съпротивлява.
Друг проблем при прекалено дългите стойки е, че кравата се движи напред-назад вътре. За да се избегне това, тя трябва да бъде „приклещена“ от фиксаторите и задната стена. Важно е да не е прекалено тясно – гърбът на кравата трябва да бъде прав. Допълнителното фиксиране с повдигане на задните крака се прави само в крайни случаи. То има смисъл единствено при хирургическа намеса.
Диаметърът на тръбите, от които е изработена установката не определят нейната здравина. Желателно е вертикалните тръби да имат амортизационна устойчивост. Така при продължително използване имаме по-малко пукнатини на местата на свързване на рамата с тръбите.
krava2ФИКСИРАНЕ НА ПРЕДНИТЕ КРАКА
Най-простото фиксиране е когато краката се застопоряват с помощта на ремъци. За съжаление това изисква търпение и не винаги е лесно да се фиксира животното. Процедурата значително се опростява, когато се използва лебедка за предните крака с обезопасяващи примки, които позволяват да се вдигнат краката до удобна работна височина.
Понякога краката на кравата се поставят във фиксиращо устройство, а в други случаи са крайниците се блокират. За да се ограничи движението на копитата се препоръчва на края на стоперите да се поставят специални ленти, които обхващат венечния край на копитото.
Страничните ротационни лебедки са принципно интересни, но трябва да помните, че не при всички животни се получава краката да са фиксирани достатъчно отдалечено в страни. Това важи в особена сила за едрите и възрастните животни.
В някои случаи се налага да се повдигне и фиксира и задният крак на животното от същата страна, където се обработва предното копито. Това се прави, за да се избегне инстинктивното ритане със задните крака при обработката на предните (особено при достигането чувствителната зона на копитото).
Изборът на стойката за обработка на копитата е строго индивидуален. Личният опит и предпочитанията играят много важна роля. Трябва да се има предвид, че стойката не се взема само за една година, пък и се използва доста интензивно. Ето защо не бива лекомислено да си затваряме очите пред недостатъците, надявайки се, че някои от преимуществата ще ги компенсират.
КАКВА ЦЕНА МОЖЕМ ДА СИ ПОЗВОЛИМ
Цените за стойките за обработка на копитата са в доста широк диапазон: от 5 хил. евро до 25 000, в зависимост от планираната интензивност на използване и „луксовете“, които можете и искате да си позволите.
Онези, които искат да избегнат тежкия физически труд, трябва да приготвят около 10 хил. евро. Трябва да се има предвид обаче, че колкото повече са техническите приспособления в установките, толкова по-голяма е вероятността те да излезнат от строя. Ремонтът им изисква работа на специалисти, което допълнително ще увеличи разходите.
Особено внимание трябва да се обърне на електрониката, която ще бъде в постоянно съприкосновение с влагата – преди да купите се уверете, че всички електронни елементи са сигурно защитени от попадането на влага и мърсотия. На подвижните части трябва да има задължителна маркировка СЕ.
krava3Помислете и за въртящите се елементи, гръдните ремъци и устройствата за фиксиране на предните копита. При стойките с хидравлично-механично задвижване трябва да се вземе под внимание силата и скоростта , с които работят лебедките за повдигане на краищата.
При всяко положение стойката за обработка на копитата е принудително средство. Заслужава ли си (и до каква степен) трябва да прилагаме насилие? Ако животното подхожда неспокойно, трябва да се открие причината. Още по-важно е копитата да се намират в удобна за оглеждане и работа позиция, която позволява правилната обработка, без усложнения.
ВСИЧКО СЕ РЕШАВА ОТ КАЧЕСТВОТО НА РАБОТАТА
Закупуването на установка за обработка на копитата трябва да бъде добре обмислено. При изборът трябва да се отчетат размерите на животните, няма ли прекаленото напрягане на фиксиращите ремъци да оказат негативно влияние на животното. По поведението на кравите може да прецените колко комфортно се чувстват те при обработката на копитата.
И нека не забравяме, че дори и най-скъпата и технологична стойка за обработка на копитата не може да замени работата на човека.

Публикувана в Агроновини
  • Кои са най-разпространените грешки, които допускаме при храненето на телетата

Проф- Манфред Хофман, Консултант по храненето, ФРГ

За да отгледаш здрава и плодовите крава още от първата година, трябва да осигуриш на добър прираст на телето (костна система, гръден кош, натрупване на мазнини във вимето). През първите девет месеца храненето трябва да е интензивно, след което може да се намали, за да се избегне ранното затлъстяване. В таблица 1 са показани препоръчваните параметри за прираст през първите 17 месеца.

Възраст при първото отелване, месеци

Възраст, месеци

24

26

Живо тегло, кг

Среднодневен прираст, г/ден1)

Живо тегло, кг

Среднодневен прираст, г/ден2)

раждане

40

-

40

-

1-ви месец

60

660

60

660

2-ри месец

80

735

80

735

3-ти месец

105

800

105

800

4-6-ти месец

185

890

185

890

7-8-ми месец

240

900

240

900

9-10-ти месец

290

850

290

800

11-12-ти месец

340

830

330

700

13-ти месец

365

800

350

665

осеменяване

Височина на холка над 130 см

14-15-ти месец

над 410

750

-

-

16-17-ти месец

-

-

415

над 500

Холщайн-Фризийска порода с живо тегло 650 кг;

  1. - в края на периода; 2) - в средата на периода

По-долу са изброени най-разпространените грешки при организацията на хранене на телетата през първите четири месеца от живота им.

  1. Коластрата се дава 2 и повече часа след раждането;
  2. Първата „порция“ коластра е по-малко от 2 литра. Оптималното количество и 4 литра! Ето защо захранването с коластра трябва да стане веднага след раждането. Животните, които са получили достатъчно количество коластра растат по-бързо, по-рядко боледуват, имат по-висока млечна продуктивност през първата и втората лактация.
  3. Важно е не само количеството на коластрата и навременното й поемане, но и съдържанието на имуноглобулини в него. Коластра със съдържание на имуноглобулини под 50 мг на литър се смята за нискокачествена. Препоръчаното количество имуноглобулини е над 70 мг на литър. Причината за ниското качество на коластрата може да е неправилното хранене на кравите през сухостойния период.
  4. Количеството питейна вода не бива да превишава 6, максимум 8 литра. По-голямото количество вода води до намаляване на количествата приемани концентрати.
  5. Ако при храненето използвате мляко с високо съдържание на соматични клетки (бактериален бульон), то обезателно го пастьоризирайте: дръжте го поне 30 минути при температура 60 оС, след което го охладете до 40 градуса.
  6. Често се прави грешка при определянето на концентрацията на заместителя на пълномасленото мляко (ЗПМ). От първата до четвъртата седмица се препоръчва на литър вода да се добавя 160 г. Сухо мляко, след които дозата се намалява на 120 г. Американците дозират сухото мляко като процент от живото тегло на телетата (1,8-2%)
  7. Използването на т.нар. „нулеви“ заместители като единствена храна през първите четири седмици не гарантират нито добър прираст, нито добро здраве на животните.
  8. Съдържанието на суров протеин в заместителя на млякото не трябва да е с ниско съдържание: препоръчва се то да е между 22 и 24 процента.
  9. Избягвайте излишъка на мазнини. Съдържанието на мазнини не трябва да превишава 2,5%. Не допускайте гранясали мазнините да попадат в ЗПМ. Пероксидното число трябва да е над 10, киселинното – над 5, а алдехидното – над 1.
  10. Не прехранвайте телетата със захари: достатъчни са 10-12 г. Лактоза и глюкоза на килограм живо тегло.
  11. При изследванията ние често откриваме „погрешни“ компоненти в състава на ЗПМ (табл. 2). През първия месец от живота най-добрият източник на аминокиселини е суроватката и нейното количество трябва да е от 30 до 50%. Действително това е най-скъпият компонент, но положителното му влияние върху прираста, здравето и последващата млечност го правят най-подходящ и от гледна точка на получените резултати. През първите пет седмици растителните белтъци не са подходящи за телетата (табл. 3).

Табл. 2. Компоненти, които се съдържат в заместителя на пълномаслено мляко (по M. Hoffman, O. Steinhofel,2001)

 

Компоненти

Приложение

Максимално количество, %

Коментар

Пред 5-та седмица

След 5-та седмица

Обезмаслено сухо мляко

ОО

ОО

б.о.

-

Суха суроватка

О

ОО

б.о.

-

Суха млечно-кисела суроватка

н. ц.

О

8

Високо съдържание на пепел

-с понижено съдържание на захар

О

ОО

10

Високо съдържание на пепел

-минерализирана

О

ОО

15

-

Концентрат на растителен протеин

н.ц.

О

5

Ниска усвояемост

Концентрат на соев протеин

н.ц.

О

10

Ниска усвояемост

Изолат на соев протеин

н.ц.

ОО

10

Ниска усвояемост

Казеин на прах

ОО

ОО

10

-

Желирано нишесте

н.ц.

О

5

Ниска усвояемост

Растителни мазнини

ОО

ОО

По-малко от 25

Качество на мазнините

ОО – много добре; О – възможно; н.ц. – не е целесъобразно; б.о. – без ограничения

 

  1. Понякога се прекалява с поенето на телетата с вода. От екологични и физиологични съображения трябва да се стремим кърмаческия период да продължава 8-10 седмици.
  2. Повишеното пепелно съдържание в заместителите на млякото, последвано от суроватка с лошо качество води до здравословни проблеми. Един килограм заместител трябва да има не повече от 80 г. пепелно съдържание.

Табл. 3: Съдържание на хранителни вещества, микро- и макроелементи в пълноценния заместител на млякото

Хранителни вещества

съдържание

Витамини и киселини

съдържание

Суров протеин

над 20%

Витамин А

  1. IE

Лизин

над 1,45%

Витамин D3

 

Мазнини

15-18%

Витамин Е

над 200 мг

Пепелно съдържание

под 10%

Витамин С

над 200 мг *

Калций

над 0,7%

Биотин

5 мг *

Фосфор

над 0,7%

Витамин В1

15 мг *

Магний

над 0,15%

Витемин В2

10 мг *

Желязо

над 60 мг

Витамин В6

8 мг *

Манган

над 100 мг

Витамин В12

40 мг *

Цинк

над 100 мг

Пантотенова киселина

15 мг *

Мед

над 10 мг

Никотинова к-на

30 мг *

Йод

над 1,0 мг

Натриев хлорид (сол)

250 мг *

Селен

Над 0,4 мг

-

-

Кобалт

Над 0,5 мг

-

-

  • На по-късен етап от развитието достатъчното количество се синтезират от микроорганизмите в търбуха. Също така се съдържат антиоксиданти, органични киселини (в т. ч. Ензими, млечна киселина)

 

  1. След втората седмица следете за правилното съотношение между млечните смески, концентрираните фуражии грубите фуражи. За развитието на функциите на търбуха количеството и качеството на концентратите са най-важни. След премахването на млякото от храненето, животните трябва да приемат минимум 1,5 кг. (най-добре 2 кг) концентрат със съдържание на суров протеин 22 на сто. Много добри резултати даде прибавянето към храната на 30 % цели зърна царевица, особено ако останалата част от храната са пелети с размер 3,5-5 мм. Положителната роля на сеното при изхранването на телетата напоследък се преувеличава. След кърмаческия период като груб фураж много добре се понася от животните царевичния силаж и смески.
  2. Честа в дажбите на телетата се констатира дефицит на макро- и микроелементи, а така също и на витамини (желязо, йод, цинк, селен, витамин Е и бета-каротин). За разлика от тях калий, натрий и мед, като правило винаги са в излишък. (табл. 5)
  3. Огромни пропуски – ограничен достъп на телетата до вода
  4. Ако забележат диария при телетата, много от фермерите изключват от дажбата млякото. Това е погрешно. Достатъчно е между две хранения с мляко да дадете на телето разтвор на електролит.
  5. Както кравите, така и телетата, намаляват храненето, когато храната съдържа бактерии, дрожди, гъби или гранясала мазнина. Същото се случва и когато хранилките не са почистени и в тях има остатъци от предишно хранене.

Табл. 5: Потребности на телетата от макро-, микроелементи и витамини

Макроелементи

Микроелементи

Витамини

Калций

8

Желязо

50

Витамин А

 

Фосфор

4

Кобалт

0,2

Вета-каротин

15 мг

Магний

1,5

Мед

10

Витамин D3

500 МЕ

Натрий

1

Манган

45

Витамин Е

15-20 мг

Калий

8 -10

Цинк

45

Витамините от група В се набавят от заместителя на пълномасленото мляко

Хлор

1,5

Йод

0,25

   

Селен

0,15

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Четири литра коластра с високо качество през първите два часа след раждането са основата на доброто здраве и бъдещата продуктивност на телетата. Качественият заместител на млякото, доброто съотношение на млечните смески, концентрираните и грубите фуражи са изключително важни за добрият старт при телетата.

Публикувана в Животновъдство

Това става във фермата на холандското семейство Ноеф-Хендриксън

Биг Клара 120, от породата Черно-шарена, стана петдесетата крава в тази ферма, която е дала 100 000 литра мляко, от както са започнали да я доят.
Биг Клара 120 е дъщеря на Клара 115, която в началото на годината също достигна 100 000 л. млеконадой. Фермата на Ноеф-Хендриксън съчетава традиция и постоянство при отглеждането на животните. Тайната на успеха е в огромното внимание, с което обграждат кравите, правилния и последователен отбор. За разплод се оставят само най-добрите животни.
Преди 16 години Джоли 155 бе първата крава от това стадо, която мина границата от 100 000 литра млеконадой. Всички крави-рекордьорки са заплодени от холандския бик Съни Бой. В момента той има осем дъщери.
В Холандия има повече от 23 000 крави, които дават над 100 000 литра мляко през целия си живот.
Фермата на  Ноеф-Хендриксън от Гистерен се състои от високопродуктивни животни с огромен потенциал.

Публикувана в Агроновини

Следродилният период определя здравето и плодовитостта.

През следродилният период (пуерпериума) организмът на кравата се възстановява до състояние, което в максимална степен се доближава до това преди заплождането. Представлява един доста напрегнат интервал от време и продължава около 30 дни. От това как ще протече раждането и следродилния период се определят три неща – бъдещото здраве, новото заплождане и продуктивността на кравата !
Пуерпериумът се характеризира с определени специфични особености
Преди всичко те се отнасят за половите органи. Макар и видимо недобре установими, динамичните процеси в тях дават отражение върху целия организъм, и върху по-натътшната репродуктивна и продуктивна съдба на животното. Настъпва рязка промяна в анатомо-топографското и функционалното състояние на половите органи. Преходът от напреднала бременност към раждане и след това към следродилния период е уникален. Изисква наблюдение от ветеринарен лекар !
След евакуиране на плода, матката остава като голяма празна „торба”. Нерядко телето травмира родилния път – охлузвания, притискания, наранявания, понякога доста значителни. Те биха могли да са причина за фатални кръвотечения, счупване на кости, увреждане на нерви и мускули, възникване на трайни придобити аномалии, оставяйки след себе си значителни дефекти. Обратното развитие и възстановяването на половите органи трябва да става максимално бързо и да бъде задача номер едно на фермерите и ветеринарните лекари. По този начин се намалява риска от инфекция и възпаление, последвани от сериозни усложнения.
На второ място място - отелването и следродилния период са свързани с рязка промяна, дори обрат, в процесите на обмяната на веществата в организма. Ако по време на бременноста пребладават процеси на натрупване, то през пуерпериума доминират тези на разграждане, най-характерно за високопродуктивните крави. Настъпва рязка промяна в нервно-хормоналната регулация, което засяга обмяната на въглехидрати, минерали, белтъци. И това е свързано с много рискови моменти. Например, отклоненията в обмяната на калция и фосфора водят до следродилното залежаване (кома). Едно често срещано и доста характерно заболяване. При типичния за следродилния период енергиен дефицит най-силно се натоварват черния дроб, мускулите и бъбреците. Съществува риск от интоксикация, проникване на бактерии от червата в кръвообращението, възникване на такива болести като кетоза, дори чернодбробна кома.
На трето място е рязката промяна във функцията на млечната жлеза - от сухостоен период към усилена лактация. При най-високопродуктивните крави това е свързано с едем, трудно раздояване и максимална функционална натовареност. През този период вимето е най-уязвимо. Тогава се изяват скрито протичащи мастити, възможно е да възникват нови. Обичайни са и някои функционални заболявания – кръв в млякото, пресичане, задържане и др.
Често проблемите в различни системи рефлектират в опорно-двигателния апарат. Обикновено през първите 50-60 дни след отелването възникват ламинити, язви на копитата, бурзити и др. Не трябва да се забравя, че рязката промяна в разположението на органите е предпоставка за някои дислокации, като превъртане на сирищника и др.


Основни моменти, върху които фермерите трябва фокусират вниманието си през следродилния период
Непосредствено след отелването и първите дни след това трябва да се следи за евентуални травми, разъксвания на мекия родилен път, съпроводени с обилно кръвотечение, нестабилност в походката, понякога залежаване и невъзможност за изправяне. Рязкото спадане на нивото на калция в организма се проявява най-често през първите 2-4 дни. Кравата губи способност да стои изправена, ляга и извива по срецифичен начин шията си. Не реагира на външни дразнения. Изпада в т. нар. хипокалцемична кома!
Отделянето на плацентата трябва да е в рамките на първите 12 часа. Голямо значение се придава на изтеченията от външния полов орган. Непосредствено след раждането те са слизести, с примеси от нишки тъмна кръв. Постепенно в рамките на няколко дни намаляват, избистрят се и след 5-я - 6-я ден почти спират. Всеки един случай на наличие на светлочервена кръв, гной, неприятна миризма, налага ветеринарно-медицинска намеса.
За улеснение и по-обективна преценка, фермерите и гледачите биха могли през първата седмица след отелването да измерват температурата на кравите веднъж на ден. Когато телесната температурата се повиши над 39.5 °C, незабавно трябва да се потърси помощ.  
Ако очите хлътнат, съпроводено с диария или запек, прогресивно и бързо слабеене, млечността е ниска, вървежът и походката са нестабилни, то тогава би могло да се мисли за кетоза или някакво друго чернодробно увреждане. Засягат се най-високопродуктивните крави!
През следродилния период, кравите са нестабилни при изправяне, придвижване, при лягане, манипулации и др. Това налага особено внимание да се отдели на подовото покритие в родилното отделение - то трябва да е стабилно, щадящо, да не позволява хлъзгане и нараняване, да създава комфорт за животните. В противен случай, ако подът е твърд и гладък например, последствията биха могли да бъдат дори фатални - трайни залежавания, неуспешни опити за изправяне, подхлъзване падане.
Изключително грешна е стратегията добила популярност в много ферми у нас, през първите дни след отелването да се намалява дажбата, с цел да се избягва едема на млечната жлеза и постигане на по-лесно раздояване. Намаленият прием на храна през следродилния период е с особено тежки последствия. От една страна енергийният дефицит се задълбочава, организмът рязко отслабва, а от друга страна, ако някъде съществуват патологични процеси, те се утежняват много по-бързо. Забавя се обратното развитие на матката, последвано от възпалителни процеси и трайно безплодие.
Какво би могло да се препоръча, за да се намалят неблагополучията по време на следродилния период.
- Третиране на бременните крави в последния месец от бременността с препарати съдържащи високи дози селен и витамините Е, А и D.
- Постепенно засилване на дажбата със старт около 10-14 дни преди очакваваното раждане.
- Ежедневен лекарски контрол през първите 7 дни след отелването.
- Обезпечаване на подходящо подово покритие – най-добре от гума.
- Акушерската помощ трябва да целесъобразна. Разраждането да се извръши така, че в най-малка степен да причинява травми! Известно е, че в много случаи, цезаровото сечение, като метод щадящ и майката и плода е за предпочитане пред усилената екстракция !
- Особено внимание да се обърне на пълното раздояване. Това изисква повече време и усилия, но винаги се възнаграждава.

Доц. д-р Пламен Георгиев

Публикувана в Животновъдство
Страница 2 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта