България ще получи 12 млрд. евро от пакета, който Европейската комисия предлага за възстановяване на икономиките на 27-те след Covid– 19.

Общият спасителен пакет възлиза на 750 млрд. евро. Това се казва добра новина! Полезно е обаче да припомним: Брюксел дава, но в кошара не вкарва.

12 млрд. евро за България, срещу връщане на 3,3 млрд. извън тази сума и то след години, не звучи никак зле. Ще ни ги дадат обаче, ако имаме план, който можем да защитим. А имаме ли план и какъв е той?

Показателно е името, с което ЕК е кръстила спасителния корона пакет – Ново /следващо/ европейско поколение. Каквото и да означава това – 3,3 млрд. ще ги връща следващото поколение, а 12-те ще ги похарчи сегашното. Няма лошо, ако ще твори блага за години напред и ще създава устойчив бизнес.

Колко от тези пари ще стигнат до земеделието? Засега Брюксел не отстъпва от приоритетите си: дигитализация, Зелена сделка, успешен Общ пазар. Тази попара обаче не ни харесва. И нямаме никакъв план как точно ще се впишем в нея.

У нас си играем на политика. Кризата с Covid– 19 все повече заприличва на популистка предизборна препирня. Всеки дава акъл и смята, че държи нотариален акт върху истината. През това време редица бизнеси остават в ступор, възстановяването ще отнеме години. Постигнат с национален консенсус план за възстановяване на икономиката няма.

Това означава, че има реална опасност въпросните 12 млрд евро да потънат в неясни проекти с неясен резултат. Какво пък – нищо ново под българското слънце. Нали сме царе в усвояването на европейски пари. Дори без план и без стратегия. Криза е, кой ще ти мисли за такива работи, нали? Да му мисли следващото поколение.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

С писмо до МЗХГ, от Националната асоциация на младите фермери в България изпратиха становище, в което са отразени вижданията на младите земеделци за излизане от кризата, предизвиката от Covid - 19. Ето и становището на браншовата организация:

„Кризата, която продължава вече месеци, дестабилизира пазарите на селскостопански продукти в световен мащаб и засегна значително земеделските производители като прекъсна нормалното функциониране на веригата за доставка на храни и ограничи достъпа им до основни суровини и работна ръка.

Този период на нестабилност застрашава продължителността и ефективността на работа на нашите ферми, много от които малки стопанства, включително такива с биологично производство. Като млади земеделски стопани, които спазват стриктно високите екологични стандарти във фермите си, сме длъжни да защитим бъдещето на нашето производство, за да има чиста храна на българската трапеза и жизнени селски райони.

Отчитайки предприетите до този момент спешни мерки за подкрепа на сектора, както на европейско, така и на национално ниво, настоящата позиция има за цел да очертае предизвикателствата, пред които са изправени младите земеделски стопани в България в краткосрочен и дългосрочен план, както и да отправи някои конкретни препоръки за действие.

Възстановяването от кризата няма да бъде лесно и вероятно ще отнеме години, но ние вярваме, че при наличие на добра воля и сътрудничество на държавата, бизнеса и гражданите с нас - младите фермери, българското земеделие има потенциал да се превърне в модерен, устойчив и иновативен сектор.

Ето и основните предизвикателства за младите - с предложение в КРАТКОСРОЧЕН ПЛАН да се разрешат следните проблеми:

*затруднения при организацията на работните процеси във фермата, в т.ч. при заплащане на служителите;

*осигуряване на предпазни облекла и дезинфектанти за заетите в стопанството;

*липса на ликвидни средства, трудно обслужване на банкови кредити, изплащане на аренда и т.н.;

*снабдяване с фуражи и други основни суровини за производство /особено внимание се насочва към затруднения при вноса на каменна сол от Румъния/;

*достъп до пазари и реализация на продукцията;

*намиране на сезонна работна ръка;

*ниски изкупни цени и затруднения с достъпа до преработка на продукцията;

*проблеми с търгуването и наемането на земеделска земя като основен актив на земеделските производители;

*загуба на доходи от селски туризъм;

*очаквания за увеличение на битовата престъпност, в т.ч. кражби на животни и селскостопанска продукция.

В ДЪЛГОСРОЧЕН ПЛАН:

Ако има печеливш сектор от настоящата криза, то той със сигурност е дигиталният. В много кратък период от време се наложи да адаптираме икономическия, социалния и личния си живот към новата „виртуална“ реалност. Земеделските производители са част от този процес и единствено ще спечелят, ако приемат кризата като възможност за предлагане на повече „он-лайн“ услуги и дигитализация на дейността си, в:

*преосмисляне на традиционните вериги за доставка и прилагане на повече дигитални решения - онлайн платформи за реализация на продукция, в т.ч. от малки/местни производители;

*онлайн трудови борси за търсене/предлагане на обща и квалифицирана работна ръка в земеделието;

*иновативни онлайн платформи за борба с разхищението на храни, благотворителни кампании и др. дейности на местната общност;

*инвестиции в дигитализация на стопанството и процесите на работа;

*осигуряване на широколентов достъп до интернет и в най-отдалечените селски райони;

*повече възможности за безплатни он-лайн курсове и обучения за младите фермери;

*интерактивни образователни програми, насочени към деца и ученици, за да „запалят“ интереса им към земеделието и живота на село;

*инвестиции в стандарти за качество и проследимост на продукцията „от фермата до трапезата“ чрез блокчейн технологии, специализиран софтуеър и нови системи за етикетиране.

ПРЕПОРЪКИ ЗА ДЕЙСТВИЕ

Гъстотата на населението в градовете и възрастовата характеристика са два от основните катализатори на COVID-19. Колкото и жестоко да звучи, критичните случаи, засегнати от вируса, са във възрастовата група 50+, а най-много са жертвите в големите мегаполиси. След началото на пандемията и преди обявяването на масова карантина много хора „избягаха“ обратно на село, за да опазят здравето си и да си осигурят домашно произведена храна.

Тази тенденция има своята положителна страна, доколкото съдейства за промяна на обществените нагласи относно значението на земеделието и живота в селските райони. Все още обаче, сме далеч от постигане на желания резултат и затова се нуждаем от насочени действия и подкрепа от държавата за мерки, свързани с:

*обновяване на поколенията в земеделието и привличане на повече млади хора в сектора;

*признание на ролята на земеделските производители в обществото и уважение към селскостопанския труд;

*стимулиране на организирането на стопанствата с цел задоволяване на местните и регионални потребности от качествени храни и земеделска продукция;

*дигитализация и иновации във всички изброени по-горе аспекти;

*активно включване на младите фермери в дебата за бъдещето на ОСП, както и за реализацията на новите ключови политики на ЕС – Зелената сделка, стратегията „От фермата до трапезата“, стратегията за биоразнообразие и др."

Публикувана в Агроновини

Анета Божидарова

За поредна година драмата в сектор „Розопроизводство“ е покъртителна. Всички гледат към държавата и чакат подпомагане. То е ясно, че тя ще го даде, въпросът е до колко това ще реши трайно проблемите в сектора.

Механизмите на свободния пазар са безпощадни. Има ли свръхпроизводство, цената пада по цялата верига. На всичкото отгоре и пандемия. Ами сега?

Истината трябва да бъде сложена на масата. Законът за розата закъсня и хаосът в бранша трудно ще бъде оправен. Защото българинът така прави – като види, че в нещо има сметка, юрва се да произвежда. И до съвестните розопроизводители и преработватели веднага се нареждат и едни тарикати. Преди няколко години тъкмо те компрометираха на външния пазар качественото българско розово масло. Днес от това страда целият сектор. И Турция тихомълком завзема досегашните български територии на този пазар.

Ако в условията на свободна пазарна икономика е мираж да се мисли за солидарност, значи каузата е изгубена. Между производители, преработватели и работна ръка може да бъде постигнато съгласие – всички тази година ще спечелят по-малко. Това е положението. Лакомията няма да помогне на никого. То не ни ли връхлетя тъкмо поради нея пандемията?

А ако държавата иска да помогне, да го направи реално – не като даде пореден Deminimis или закъсняла обвързана подкрепа по неясни правила, а като постави розопроизводството на мястото, което му се полага – то е национално богатство, защото по целия свят сме прочути с българското гюлово масло. И подкрепата трябва да отиде при реалните производители, а не при схемаджиите.

В противен случай ще си останем с един хубав, но тъжен рефрен „Една българска роза за мен…“. И нищо повече.

Публикувана в Коментари

Ниска цена на труда – това е основната причина за липсата на сезонни работници в земеделието у нас

Темата за сезонната заетост в земеделието е изключително сериозна и ние, от КТ „Подкрепа“, отдавна се опитваме да я дебатираме, за да намерим всички заедно добрите и правилните решения.

Ниска цена на труда – това е основната причина за липсата на сезонни работници в земеделието. За поредна година, а сега и в условията на извънредно положение, започваме на пожар да търсим решение на проблема. При такъв подход се намират временни, а не трайни решения. Във Франция, в Германия, в Италия такъв проблем не съществува. При часова ставка от 10.15 евро на час, естествено, че българските работници ще отидат там.

Как обаче да бъдат вдигнати нашите ставки за сезонните работници в земеделието?

Има начин и механизми през ОСП и ПРСР да бъде стимулирана заетостта в аграрния сектор. Особено сега, в условията на световна пандемия заради Covid-19. Европейската комисия дава възможност на всяка държава да прояви достатъчно гъвкавост и да намери нужните механизми, през които да стимулира високо заплащане на сезонния земеделски труд. Само с привлекателни ставки можем да задържим в страната качествените сезонни работници.

Няма смисъл фермерите да се насочват към социално слабите и трайно безработните. Това не са хората, които ще могат да работят на полето и мисля, че всички сме наясно с това. За мен е нехуманно да се изисква от тези хора задължителен обществено полезен 14-дневен труд, за да получат 75 лева социални помощи на месец. Това е грешен подход. Ако по този начин ги принудим да дойдат на полето, те ще ни отвърнат със същото – ще хитруват, ще излязат в болнични и пак реколтата няма да е прибрана. Затова от КТ „Подкрепа“ сме категорични – не това е начинът.

Фермерите трябва да бъдат стимулирани през техните доходи – да създават трайна и добре платена заетост в земеделието. А за да бъдат ангажирани трайно безработните в земеделието, те не трябва да губят правото си на социално подпомагане, след като са приключили своя ангажимент като сезонни земеделски работници. Те трябва да бъдат наети на трудов договор, като

държавата да поеме ангажимент за 60% от тяхното месечно възнаграждение

за да бъдат облекчени производителите. По наши изчисления, при гарантирана месечна сезонна заплата от 900 лева, трайно безработните могат да бъдат мотивирани отново да отидат като наета работна ръка в земеделието. Докато са на полето обаче, работниците не трябва да получават социални помощи, което пък ще облекчи бюджета на НОИ. 100 хиляди безработни за последните няма и два месеца не са шега работа.

Проблемът със сезонната трудова заетост първо трябва да се решава на местно ниво – кметовете познават бизнеса, Агенцията по заетостта работи тясно с Бюрата по труда. Работниците, бизнесът и държавата най-после трябва да се срещнат. Трябва да имаме нормален социален диалог. Какъвто има в Германия, в Италия, във Франция.

Ако всяка година се изливат по 1 млрд. евро в българското земеделие, толкова ли е трудно да се намери механизъм, по който да бъде стимулирана сезонната заетост в него – трайно и устойчиво. За да останат българите да работят у нас, а не да хукват към чужбина.

Най-важният ресурс са хората. Ако другите браншове имат силни работодателски организации, защо земеделските сектори да не се обединят под шапката на една Национална земеделска камара? Само така те биха имали силата да променят политиките в аграрния сектор. Това зависи от нашите общи усилия.

Публикувана в Бизнес

В тази криза явно много хора видяха някаква възможност за изява. И започнаха да творят…глупости, казва председателят на УС на НАЗ

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, сушата в Добруджа май се оказа по-страшна от коронавируса?

- Така се оказа, картината е плачевна. За целия валежен сезон – от миналия септември до момента, натрупаното количество дъжд е около 100 - 115 литра на квадратен метър. Обичайната норма е близо десет пъти повече. Така че влага в почвата в Североизточна България изобщо няма, просто липсва. Преди няколко дни падна дъжд от 4-5 литра на квадратен метър, възбуди за кратко пшениците, но след това нещата пак тръгнаха на зле. Посевите отхвърлят братя и съхнат. Меката зима и студената пролет също влияят зле на растенията. Наблюдаваме ниски нощни температури – до минус 8, минус 9 градуса. През деня пък стават необичайно високи. Тези големи амплитудни колебания причиняват стрес на посевите. В комбинация с липсата на влага, нещата отидоха в лоша посока. Всички сме притеснени и се чудим какво да правим.

- Уведомихте ли за проблема земеделското министерство?

- Наясно са вече, очакваме комисии да обследват на място посевите и да установят пропадналите площи. Това е добре да се случи възможно най-бързо, защото много от колегите смятат да разорават пшениците и да сеят пролетници – с надеждата, че ще завали. Така е при нас, земеделците – често гледаме към небето и се молим за дъжд. Прогнозите, за съжаление, не са в наша полза. И неминуемо вече търпим загуби.

- Как очаквате да бъдете компенсирани за щетите?

- След като минат комисиите, за да обследват посевите, надяваме се, че констативните протоколи ще бъдат уважени от данъчните служби, отделно се надяваме да бъдем облекчени, като не внасяме ДДС за пропадналите площи. Презасяването ще ни струва още разходи. Преди около две седмици в Румъния беше забранен износът на пшеница и ние недоумявахме по каква причина. Оказа се, че в северната ни съседка също има проблем със засушаването - в южната част на Румъния. И сега вече проумяваме защо се е стигнало до такава мярка.

- Да разбирам ли, че се очаква недостиг на зърно – у нас и в Румъния?

- За недостиг едва ли може да се говори. При нас обаче, в североизточната част на страната, загубите ще са огромни. Добруджа е житницата на България. В трите области – Добрич, Силистра, Варна и отчасти в Шумен, засятата пшеница е близо 1,2 – 1,3 млн. дка. Общата площ със зърно в страната е около 12 млн. дка.

- Тази година земеделците навреме получиха всички плащания, дори по-рано в сравнение с други години – това не прави ли положението по-леко?

- Така е и сме доволни от това, имаме добър диалог с аграрното министерство. Въпреки въведеното извънредно положение, ние, зърнопроизводителите, не сме спирали да работим. Пролетната кампания върви с пълна сила. Взели сме всички мерки по отношение на спазването на епидемиологичните изисквания. Дори и да се появи случай на заразен с коронавирус, стопанството няма да спре да работи – според правилата, въведени специално за земеделските производители. Благодарни сме за това. Големият ни проблем е сушата, по-голям се оказа дори от коронавируса, както казахте и вие.

- Срещате ли трудности с доставките на семена, торове, препарати за растителна защита – имаше такива индикации в началото на извънредното положение?

- Няма такъв проблем. Всяка фирма си има търговска политика, планира и осигурява своите доставки, а земеделците сами избираме с кого ще работим. Нормално е най-търсеното най-бързо да свърши. Има фирми, които използват този момент, за да продадат наличното. Наясно сме, това са нормални търговски похвати. Фирми на пазара дал Господ, има какво да се избира. Не сме притеснени в тази посока.

- Ще се въздържат ли земеделците в периода на извънредното положение да купуват земеделска техника?

- Всеки решава какви инвестиции ще прави в своето стопанство. Логично е в режим на извънредно положение човек да си стиска средствата, защото не се знае утре какво ще се случи. Но онези, които вече са планирали подобна инвестиция, ще я направят и няма да се повлияят от кризата. Проблемът със закупуването на земеделска техника е друг – ние, като зърнопроизводители, не сме участвали през последните години в програми, чрез които да можем да си закупим земеделска техника. Като изключим преотстъпения данък, не сме имали целево подпомагане в тази посока. Имаше такава мярка след влизането ни в Европейския съюз, но след това бяхме изключени от подобен тип подкрепа. Днес има други приоритети. Вицепремиерът Красимир Каракачанов пак има идеи за мерки в земеделието, които излага на заседания на Министерския съвет.

- Още сте обидени от неговите думи…

- Не става дума за нашата обида. Лошото е, че се налива от пусто в празно. Някои мерки при сегашното извънредно положение са закъснели, други са неадекватни. Не знам откъде се извъдиха толкова специалисти по земеделие. Неприятното е, че им се хващат на акъла. В тази криза явно много хора видяха някаква възможност за изява. И започнаха да творят…глупости. Както и да е. Ние не казваме нищо, работим си. Само сушата в Североизточна България ни дойде в повече.

Публикувана в Интервюта
Вторник, 21 Април 2020 17:52

Нищо няма да се промени

С всеки изминал ден става безпощадно ясно, че нищо няма да се промени. Нищо. Защото в същината си оставаме такива, каквито сме – егоисти, водени от личен интерес, солидарни само на думи. Ако всяка криза е възможност, кой и как ще се възползва от нея? Епичната битка на правителството с веригите на пръв поглед приключи с победа за държавата. Защо обаче никой не се радва? И защо никой не вярва на вдъхновената по апостолски министър Десислава Танева? Браншът резонно пита: защо едва сега от МЗХГ се сетиха да защитават малките и средни земеделски стопани? И ако мерките са предвидени само за периода на извънредното положение, какъв е смисълът от подобна пирова победа?

Впрочем, целият земеделски бранш беше доволен когато Румен Порожанов подаде оставка и Десислава Танева се върна за втори път на поста като земеделски министър. Към днешна дата какво точно се промени? Нищо. Просто сме си същите. Наричаме Танева диалогичен и консенсусен човек, а в социалните мрежи я хулим. И дълго разсъждаваме върху скритата далавера зад драмата с търговските вериги. Дали има такава и каква точно е тя, времето ще покаже. Каква нужда имат от допълнителна подкрепа компании и фирми, които от години са устойчиви на пазара, особено в млекопреработвателния бранш? За чии интерес бие всъщност тази камбана?

Едрите и устойчиви стопанства бълха ги ухапала, хич не им дреме за някаква си карантина. И за какво да се тревожат? Субсидиите си вървят, даже ги плащат по-рано от всяка друга година. Европейският съюз определено се чуди накъде да хване в целия хаос. Щом стоманената Урсула фон дер Лайен публично се извини на Италия за липсата на адекватна подкрепа от страна на ЕС и за децата вече е ясно, че

прочутата европейска солидарност е с глинени крака

Очертава се запазване на статуквото от поне 2 до 4 години. Какво по-хубаво от това за онези, които се чувстват комфортно в същото това статукво?

Битките на роден терен изобщо не са нови. От 20 години слушаме, че в България няма Закон за браншовите организации и затова секторът е разединен. Тази мантра обаче изобщо не върши работа. Защо познати и популярни лица, представители на мощен и устойчив аграрен бизнес, дъвчат едни и същи приказки от години, но никой не се хване реално да го направи прословутото сдружаване? Отгоре – надолу. Не е ли нормално така да се случват нещата в едно зряло и демократично общество? Явно нито сме едното, нито сме другото. Ако се появят достатъчно на брой устойчиви земеделски сдружения, законът няма ли сам да се напише, дето се казва. Но днес българските закони обикновено са като врата в полето. А групите и организациите на производители са няма и 40 на брой.

Още водят битка малки срещу големи. До кога и защо? Не е ли безпощадно ясно, че ако работиш по правилата, ако залагаш на пазарно ориентиран бизнес, нещата се случват от самосебе си. Дори без да се разчита на субсидии. Както за всеки влак си има пътници, така за всяка стока си има купувач. В голямата търговска верига има място, както за млечните продукти на омразния на всички Димитър Зоров, така и за малкия биокозевъд от Банско Иван Мутафчиев. Междувпрочем, и двамата са стъпили в търговските вериги отдавна, без това да има връзка с извънредното положение и с въведените преди Великден нови правила.

Ако поне още стотина средни и малки български производители успеят да се промушат през иглените уши на изискванията на търговските вериги, това не би ли било успех? На онези, които смятат, че това ще стане някак си покрай извънредното положение, по втория начин, добре е да знаят – няма такъв филм, няма такива закони в свободната търговия. Ако не играете по правилата, няма как да се получи. И не закон за извънредното положение, ами и възкръсналият Исус не може да ви помогне.

Потресаваща е липсата на единство в земеделския бранш

Само един бегъл анализ върху поведението на нашите участници в първата интернет дискусия „Агнешко по време на криза“ е достатъчен, за да се очертаят цели пропасти. Кристално видни са чувството на безпомощност и липсата на хоризонт при малките животновъди. Още по-омерзителна изглежда за тях великодушната компетентност на браншовиците, седнали в удобни офис кресла. Това са хора, които живеят на различни планети, такова е усещането.

На различни езици говорят дори синдикатите в земеделието. По проблема със сезонната работна ръка няма единомислие. Липсват диалог и избистрени, премислени решения. Затова и проблемът от години стои нерешен. Само с декларации, изявления и отворени писма работата трудно ще бъде свършена. И това също е ужасно тъжно. Още едно основание за пореден път човек да си каже наум: Нищо няма да се оправи. Нищо.

Такова чувство създават и емоционалните реакции на земеделския министър Десислава Танева. В последното интервю за „Гласът на земеделеца“, тя споделя колко се натъжава от плуващите лебеди в празните канали на Венеция. И се пита ще научим ли добре урока, който ни задава природата? Кои уроци преди това обаче пропуснахме да научим, министър Танева, за да стигнем до тук? Отговорът на този въпрос не е ли по-важен? Защо беше нужно да има форсмажорни обстоятелства, за да се сети ръководеното от вас ведомство за малките производители? И не ги ли подвеждате, като толкова често ги споменавате, а пропускате да им обясните, че изобщо няма да е толкова лесно да стъпят в големите търговски вериги, колкото на тях им се струва?

Ясно е, че голямата европейска пара до нас няма да стигне, защото сме извън Шенген. Но

пак някой ще се възползва от едни определени за справяне с кризата национални средства

които едва ли ще бъдат изхарчени по предназначение. Този филм го гледаме толкова години… Ако правителството искаше реално да помогне на хората, да беше раздало макар и по 500 лева на семейство, но безвъзмездно. Да беше обявило, че ще изкупи продукцията на всички български производители и преработватели и с нея да подпомогне социално изпадналите в кризата българи, болниците, училищата, старческите домове. Още по-прозрачно и лесно това можеше да се случи през местната власт –кметовете. Ама и тук се знаем какви сме. Пак едни наши хора ще се уредят за сметка на други. И идеята няма да е хуманна, а с поглед към следващите избори. Нали ви казвам – нищо няма да се оправи. Защото сме такива каквито сме.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Не отричам, че в момента кризата ни принуждава да действаме регулаторно, а не пазарно , но днес всяка държава има един единствен приоритет – да спаси здравето и поминъка на народа си, казва аграрният министър

Интервю на Анета Божидарова

- Министър Танева, защо ни сполетя тази криза и на какво иска да ни научи? Заради нашата лакомия ли се докарахме до тук?

- Научно обяснение не бих могла да дам, защото нямам необходимата експертиза. В морален план – имам усещането, че природата ни казва: „Стоп! Не можете да продължавате по този начин! Не можете да живеете, без най-напред да бъдете хора, човеци. Не можете да живеете против природата и против естествения кръговрат на живите организми.“ Така ги усещам нещата, чисто емоционално. Често пред очите ми са празните канали на Венеция и появилите се лебеди в тях. Надявам се, че тези картини не са монтаж и не са част от фейкнюз потока. Чрез лебедите в опразнените венециански канали, все едно природата ни казва: „Живот може да има и без вас, хората. Внимавайте как живеете, не ми пречете!“ Сегашната криза е урок към човечеството. Надявам се да го научим с по-малко плесници. И да стигнем до разбирането, че не всичко се прави в името на парите, на печалбата, а в името преди всичко на здравето на хората и на запазването на хармонията между човека и природата. Трябва да се научим да живеем всички заедно, без да си пречим един на друг.

- Макар и след трудни преговори, постигна се споразумение с търговските вериги – какви стъпки обаче трябва да направят малките фермери, за да стъпят реално в тях? Веригите обещаха гъвкавост, но те имат високи изисквания и стандарти.

- Не отричам, че в момента кризата ни принуждава да действаме регулаторно, а не пазарно. В ситуация на световна пандемия всяка държава има един единствен приоритет – да спаси здравето и поминъка на народа си. Това отговарям на всички обвинения към мен.

Ако бъдем обективни, част от изискванията на търговските вериги са техни фирмени стандарти, които са над законовите европейски и национални регулации. Това са доброволни стандарти, но това са и вид административни бариери пред производителите. Веригите отсяват по-големите, по-пазарно ориентираните, по-конкурентноспособните. Пред малките и пред средните български земеделски производители стои път на развитие, който те така или иначе трябва да извървят.

- Очаквате ли кризата да катализира процеси на сдружаване при малките производители – с оглед на присъствието им на пазара?

- Сдружаването трябва да бъде реално. Към момента имаме 75 организации на производители, но пазарният ефект от тях не се усеща. Те трябва да се организират, да укрепнат административно и да направят последващи стъпки – по отношение на сортирането, на заготовката на първичната земеделска продукция, която може да бъде доставена свежа до хипермаркетите. Мисля, че кризата ще провокира тези процеси и те ще се случат по-бързо, ако успеем на финален етап да постигнем устойчиви модели на къси регионални доставки с търговските оператори. Такива модели работят успешно във всяка държава-членка на Европейския съюз. Така че нашето предложение към търговските вериги е мотивирано и от европейските практики. Още повече, че потребителската тенденция в развита Европа е покупката и изборът на храна да бъдат по много критерии, включително и в зависимост от произход на суровината, регион и стопанство, сортова характеристика и т. н. Всички тези критерии показват, че се търси сближаване с природата и един по-естествен начин на живот. Нека бъде наясно - всеки земеделец ще понесе загуби тази година. Справедливото управление на кризата е богатите да понесат повече, бедните – по-малко. За да могат да останат всички в сектора. Ако постигнем това, значи сме успели. Предимството на България е, че ние произвеждаме храна, която можем сами да консумираме. Това предимство обаче в условия на криза трябва да го реализираме чрез достъпа на тази храна до крайния потребител.

- Въпреки кризата и ограниченията, земеделието работи – имате ли обаче усещането, че някои просто ще гледат да се възползват от ситуацията и да получат още едни пари?

- Винаги има такива хора. И те се появяват не само по време на криза. Тук, разбира се, става дума за контрол. Ще дам пример. От Европейската комисия предлагат да бъдат намалени административните проверки на място – заради пандемията. Благодарим, но България няма да се възползва от това предложение. Защото считаме, че проверките не само не трябва да бъдат намалени, а ако можем – бихме ги увеличили. За да гарантираме, че средствата, с които разполагаме и които винаги се смятат за недостатъчни, ще бъдат разпределени справедливо.

- Какво агнешко ще сложите на вашата трапеза за Великден, министър Танева?

- Лично произведено. Все още нашата голяма фамилия сама си произвежда плодове и зеленчуци, месо. Купуваме само млякото – директно от ферма. Сами си правим киселото мляко. Купувам си сирене и кашкавал от български производител, купувам био.

- Задавам ви този въпрос по повод мярката, която има за цел да подпомогне агнешката кампания – доста животновъди скочиха срещу това, че парите отиват при кланиците?

- Фермерите са свикнали парите да отиват при тях. Но аз казвам така – ако сега дадем тези пари на животновъдите, с тях те ще компенсират частично своите загуби, но те пак ще са големи. Със задържането на агнетата, продължават разходите за изхранване, когато животното надхвърли 30 килограма, цената му пада. Интересът в момента на овцевъдите и козевъдите е този – да продадат стоката си.

А до колко всички доходи в сектор „Земеделие“ ще паднат и до колко ще можем да компенсираме това – ще го смятаме наесен. След като сме приложили всички мерки, с които искаме да мотивираме реализацията, за да не изхвърляме храна и за да получат фермерите доход. Според ресурса, с който разполагаме тогава. Но нека веднага кажа, че той няма да бъде нито стотинка повече по отношение на националните средства, заложени в бюджета. И каквото Брюксел определи за такава подкрепа. Всеки ще получи помощ – според анализите, които ще направим и според данните от статистиката.

- Какво ще пожелаете на българските земеделци за Великден?

- Да са живи и здрави. Да изживеят Възкресение Христово в размисъл – пред иконата вкъщи, усещайки го с душата си, а не физически. На всички земеделци – успешна реализация на продукцията. Тя зависи както от подкрепата, така и от техните усилия. Надявам се заедно да преживеем настоящата криза и с възможно най-малки щети. Да си вземем поуката от нея и да живеем малко по-различно след това.

Публикувана в Интервюта

Постигнахме обединение за регионалните къси вериги за доставка на свежа продукция от местни производители в търговските обекти. Това заяви на брифинг в Министерски съвет министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева, след среща с премиера Бойко Борисов и представители на "Метро", "Лидъл" и Сдружението за модерна търговия. Поводът бе приетото Постановление, с което търговските вериги се задължават да предлагат българска продукция на местни (регионални) производители в обектите им.

Десислава Танева съобщи, че Постановлението се отнася за всички собственици, които имат повече 10 обекта за търговия с храни. Министърът на земеделието подчерта, че приетите изменения не изискват промяна на досегашния ред на доставки в обектите.

Земеделският министър благодари на всички оператори, които ще бъдат достатъчно експедитивни и ще предприемат мерките бързо. „Настоящата пандемия ни принуждава да вземем бързи ликвидни мерки, с цел минимизиране на щетите и загубите от свитите пазари, като цяло в Европа и света”, заяви още министър Танева. По думите й, целта е да се минимизира изхвърлянето на продукция и фермерите в най-уязвимите сектори да оцелеят.

Десислава Танева изтъкна, че мерките, които държавата предприе през последните седмици, са в няколко направления, но безспорно основната е, достъпът до българския потребител. „Изборът е само негов какво ще потребява и консумира”, подчерта министърът. „Мерките са насочени към всички възможни канали за достъп на тяхната продукция - магазините за храни. Именно поради тази причина изготвихме и приехме Постановлението за търговските вериги. Другата мярка, която предприехме, е отпускане на държавна помощ в размер на 5 млн. лв. за стимулиране на малките хранителни магазини за изкупуване и заплащане на българските оранжерийни домати, крастивици и пипер, които вече се реколтират“, посочи още министърът на земеделието.

Десислава Танева припомни и предоставената възможност на над 200 бенефициента в Сектор „Растениевъдство“, авансово да им бъде платена субсидията по държавната помощ за инвестиция. „Целта е да бъде максимално бързо завършена инвестицията им, така че да отговорят на изискванията на търговските оператори. МЗХГ ще съдейства логистично на всички дребни производители, за да стигнат до търговските вериги“, посочи тя.

„Предоставихме чрез ДФЗ на сектор „Плодове и зеленчуци“ да получат авансово 75 % от обвързаната си подкрепа под формата на кредит с ниска лихва 2 %. Целта е да продължат производството си“, каза още министър Танева. В последните години, именно благодарение на обвързаната подкрепа, в някои от тези сектори се отчита сериозен ръст. Министърът на земеделието даде за пример черешите, при които се отчита ръст на износа с над 30 %. Правим всичко възможно да преодолеем настоящите последствия от пандемията, които се случват не само у нас, а в Европа и света, допълни още тя. 

От своя страна представителите на търговските вериги заявиха, че качествената българска продукция ще продължи да бъде на рафтовете в магазините им. Те допълниха, че изборът е на българския потребител и затова апелират да се избере българското, защото това е мъдрото решение. Представителите на веригите подчертаха, че е важно за тях сега да са от полза на хората, защото продукцията е по полето и трябва да се намери най-бърз път до магазините. Представителят на МЕТРО заяви, че Постановлението напълно съвпада със стратегията им за търговия с местни български продукти. Управителят на Лидъл България посочи, че всички вериги са се обединили около работещи мерки и има разбиране от тяхна страна да бъде подпомогнат българският производител.

Публикувана в Бизнес
Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели подкрепя усилията на правителството да намери работещо решение в полза на българските земеделски производители, подходящо за преодоляване на задаващата се икономическа криза.
Като сдружение, което е приело като своя основна цел защитата на интереса и правата на повече от 150 000 хиляди малки семейни ферми и стопанства на територията на Р. България нееднократно сме настоявали и работили в посока на облекчаване и предоставяне на равнопоставен достъп до пазара на най-уязвимите, в същото време най-устойчиви стопански субекти в сектор селско стопанство, а именно малките семейни ферми. Но въпреки многократните ни усилия, до момента работещ механизъм за това не бе изработен и не бе приет, не бяха взимани под внимание и резултатите от статистическите данни, които недвусмислено показваха нездравословното разслояването на структурата на земеделските стопанства.
В условията на задаваща се криза структурните грешки стават по-видими и най- вече незаобиколими.
Въпреки това да благодарим за внезапния поврат в политиката на МЗХГ в лицето на министър Десислава Танева и да я уверим, че ние от НСМСФП сме готови да осигурим експертна и логистична подкрепа за реализирането на тази справедлива инициатива – равен достъп до пазара, с отчитане на спецификите на различните икономически сегменти.
Ние ще настояваме това да се случи с приемането на цялостен пакет от мерки за насърчаване и запазване на малките стопанства, а не с предприемането на частични, кризисни, временни решения.
Трябва да отчетем факта, че в момента голяма част от тези стопанства нямат капацитета и възможността да осигурят и обезпечат предлагането на продукцията си до търговските обекти. И това състояние не е резултат на настоящата кризисна ситуация, а ефект от дългогодишно подценяване на базовия икономически сегмент в земеделието – малките семейни фермери и преработватели. За целта сега ще нужно изграждането на логистични екипи и центрове, които да координират работата между фермерите и пазара. Създаването на така структура която ще осигури експертна помощ за малките стопанства за приемане на маркетингова стратегия и прилагане на добри практики за достъп до магазинната мрежа, мерки, които трябваше отдавна да бъдат изготвени и приети от стопанствата си, за да се подпомогне комуникацията и преговорите между търговците и фермерите.
Необходимо е да се предприемат спешни мерки по дефинирането на понятието семейно стопанство, ферма по отрасли и подотрасли.
Необходима е цялостна ревизия на данъчно и осигурителното законодателство и освобождаването на тези структури от корпоративен данък и преминаване към опростен модел на облагане чрез патентен данък. Това ще осигури свежи постъпления в държавния бюджет и ще изкара на светло и най-сенчестите субекти в сектора. Така ще бъдат създадени механизми за намаляване на сивия сектор и стимулиране на малките фермери към обявяване на производствата и извършване на производство и преработка при спазване на общи и достъпни правила. Само и единствено земеделски производители платили патентния си данък (след 2020) година би трябвало да имат достъп до търговската мрежа и до директни продажби и канали за доставка.
Необходимо е насърчаване на сдружаването на производителите на регионален принцип и допускането до пазара на регионални производители. Може да се използва италианският модел на коопериране, по схемата 60/30/10 – в кооператив могат да се предлагат 60 % собствено произведени стоки, 30 % от съседни региони и 10 % национални. Това ще даде възможност на региони непроизвеждащи даден продукт да се снабдят с него от съседен регион.
Необходимо е да се доразвие определението за малко стопанство до 2000 СПО и да се даде възможност на всички фермери попадащи в категорията малко стопанство да получават европейски и национални субсидии и подкрепа само и единствено ако членуват в браншова или друга структура представляваща интересите им. С цел насърчаване на сдружаването да се допускат до организирани и подкрепяни от държавата или местна власт различни събития промотиращи, предлагащи земеделска или преработена продукция единствено членуващите в браншова организация фермери, както и осигуряването на различни форми на финансиране и подпомагане да става само и единствено за членуващи фермери.
Ние от НСМСФП смятаме, че това не са единствените възможни предложения и решения, но сме готови да се включим в работни срещи и групи на работно ниво, където да предоставим целия си експертен потенциал за постигане на най-добър резултат както за фермерите, така и за веригите и крайните потребители. Считаме, че това е възможно да се постигне в кратки срокове, когато има добра воля и сътрудничество между всички заинтересовани страни.
Семейните и малки стопанства винаги са изваждали тази страна и от най-тежките кризи, дори и по време на война. Ние сме в такава. Единствената възможност за осигуряване на заетост в регионите и в земеделието, осигуряването на качествена земеделска продукция, по-икономически целесъобразен и устойчив начин, е да се даде възможност на малките фермери да работят за себе си, без ненужни условности, без административен рекет и без организационни трудности. Считаме, че с помощта и подкрепата на колегите си от всички останали браншове и съюзи, можем да преодолеем и тази криза и то в полза на всички производители и преработватели.
Публикувана в Бизнес

Търговските вериги предлагат да обособят фермерски пазари с български производители на паркингите си. Около това предложение се обединиха Сдружението за модерна търговия и представителите на търговските вериги. Това стана по време на видеоконферентен разговор с министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева, иницииран от Сдружението за модерна търговия. Частните оператори могат да поемат този крактосрочен ангажимент във всеки обект, където имат паркинг, като предоставят площ от него, на която родни производители да предлагат продукцията си. Срокът за осъществяване на тези пазари да бъде обвързан с извънредното положение в страната.

,,Няма да отстъпим от искането си в търговските вериги да присъства българско местно производство. Действията на Министерството са насочени в подкрепа на българското производство, на малките и местни производители и запазване на поминъка им“, заяви министър Танева. Местната българска продукция е по-свежа, по-прясна и по-позната, тя е част от местния бит и култура. Потребителите трябва да имат право на достъп до местното производство, а техен е изборът какво ще предпочетат. Десислава Танева коментира, че предложението на търговските вериги ще бъде включено в предложенията на МЗХГ и изпратено до браншовите организации в сектор „Земеделие“ за становище. По него ще бъде даден срок до петък, когато окончателно ще се оформи проектното предложение за подкрепа на местно производство.

 По искане на Сдружението за модерна търговия още днес бе създадена работна група между МЗХГ и търговските вериги. Нейн председател е директорът на дирекция „Политики по агрохранителната верига“.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта