Първата причина това да става е, ако виждате, че лалетата няма да имат място за отглеждане през следващата година.

Вторият аргумент за това дали да се извадят лалета след цъфтежа е обедняването на почвата. Отглеждани на едно и също място години наред, растенията извличат едни и същи хранителни вещества от почвата. Ако не извадите лалетата цъфтежа им става все по-беден и по-беден.
Третата причина е свързана с биологичната особеност на растежа на тези растения. Луковиците постепенно потъват в почвата.

Кога да извадите лалета след цъфтежа?
Ако листата в по-голямата си част станат жълти, то е дошло време за изваждане на луковиците. Пожълтяването на листата показва, че луковицата е готова за съхранение.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол е първата държавна структура, която провежда опити с културата шафранов минзухар на българска територия. Агенцията, заедно с още няколко научни института, има подписано Рамково споразумение за сътрудничество с Българската национална асоциация на производителите на шафран и биологични шафранови продукти, с председател Хасан Тахиров.Наскоро беше подписано тристранно споразумение между Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа, Българската национална асоциация на производителите на шафран и биологични шафранови продукти и „Джъдзян Янтйен за земеделие, наука и технологии Ко.“ ООД за износ на 640 тона български шафранови луковици за Китай. Споразумението е с три-годишен срок на действие. Разговор с Бистра Павловска, изпълнителен директор на ИАСАС.

Г-жо Павловска, какво показват опитите, които провеждате на ваши полета с шафрановия минзухар?

Шафранът има бъдеще у нас. България, със своите специфични агроклиматични условия, отдавна е доказала, че има подходяща среда за развитието на етерично-маслените и лечебните растения. Изпитванията, които проведохме с културата, бяха успешни. В зависимост от посоката, в която ще се развиват интересите на Българската национална асоциация на производителите на шафран и биологични шафранови продукти, ще продължим да изпитваме различни компоненти на шафрановия минзухар, на неговото растително здраве.

Какви са бизнес перспективите пред производителите на шафран у нас?

Секторът, свързан със шафрановия минзухар, е изключително нишов, но в същото време – изключително перспективен. Хубаво е, че България първа от европейските държави ще стъпи на един необятен пазар, какъвто е китайският – след подписаното споразумение за продажба на луковици между двете страни. Това е още една възможност пред българските земеделски производители.

В чисто прагматичен план, какво бихте посъветвали фермерите, които смятат да се захванат с отглеждането на шафран?

Първо да внимават за здравното състояние на посадъчния материал. Да почерпят опит от фермери, които вече имат практика с отглеждането на културата. Българската национална асоциация на производителите на шафран и биологични шафранови продукти има издадени материали в тази посока. Шафрановият минзухар е нова за страната ни култура и експериментирането на огромни площи не би било подходящо. Затова, съветвам стопаните стъпват внимателно. Пътят е широк и благодатен, но нека първите стъпки са предпазливи.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

Интересът към екзотичния шафранов минзухар у нас е факт. Броят на фермерите, които засяват площи с лековитото цвете расте. Би било полезно за стопаните предварително да се разделят с някои илюзии относно отглеждането на шафрана.

Преди да се хвърлите да засаждате на големи площи, опитайте на няколко квадрата. За да не се окаже впоследствие, че сте хвърлили маса пари, а не можете да се справите с отглеждането на културата.

Мит е, че шафранът не е трудоемък. Въпреки, че реалната работа по него е в рамките на няма и два месеца, всички дейности се извършват на ръка – от засаждането на луковиците, до прибирането на цвета и неговото сортиране.

Минзухарът не е капризен, по-скоро е сухолюбив. При по-продължителна суша обаче е желателно да се полива. Шафранът не обича мочурливи и влажни почви. Подходящо е да го засадите на слънчев и полегат склон. Задължително е да изследвате почвата.

Плевелите са враг №1 на шафрана. Ако искате качествен и биологичен продукт, трябва внимателно да третирате с препарати. При окачествяването на изсушения шафран, става ясно дали и с какво сте третирали почвата. Плевенето на ръка е трудоемко.

Обирането на цъфналия цвят също не е лек процес – извършва се на ръка. Добрата новина е, че лековитото цвете цъфти поетапно. Прибран сутринта, лилавият цвят е добре да се сортира до края на деня, за да не изгуби от своите качества. Ако няма такава възможност, трябва да се съхранява в студено помещение.

Най-тежък е процесът на сортирането. Червените стигми или както са по-популярни – близалцата, се отделят на ръка от всеки цвят. И това всъщност е най-ценната част от шафрана. Особено трябва да се внимава в тях да не попаднат външни замърсители като влакна, косми, пръст или други. Затова сортирането се извършва изключително прецизно, в почти аптекарска среда, от работници с перфектно зрение, сръчни и бързи ръце, и задължително с прибрани под шапка коси.

Фермерите у нас сушат шафрана в сушилня за плодове. Всеки сам е стигнал до определен начин на работа в този процес. В Иран, например, меката на минзухара, големите преработватели на шафран, първо изсушават шоково, след това намаляват градусите. Специалистите казват, че по този начин качествата на червеното злато се запазват от 5 до 7 години.

За да съхраните обаче правилно шафрана, също си има тънкости. Той трябва да е в херметически затворен съд и да не е изложен на пряка слънчева светлина.

Най-важен, разбира се, остава пазарът. У нас шафранът няма как да бъде окачествен в лаборатория, защото културата е непозната и такава лаборатория няма. Това обаче може да бъде направено в съседна страна и не струва скъпо. Със сертификат за качество може да се търси по-добра цена за продукцията. В момента българските малки стопани, които отглеждат шафран, продават на случаен принцип, предимно през интернет. По-големите вече са се доказали на външния пазар.

Отделен бизнес е този с продажбата на луковици. Предвид многото тънкости в отглеждането на шафрана и деликатните процеси до превръщането му в краен продукт, бизнесът с луковици е по-сигурен и по-бързо доходоносен. Особено като се отчете интереса към културата у нас.

Абсолютно възможно е да се справите с целия процес по отглеждането на шафрана и накрая да можете да се похвалите с един буркан червено злато. Въпросът е какво ще се случи с него. Дали ще остане за вътрешна консумация или ще се превърне в бизнес.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Нарцисът остава на едно място в продължение на 3-5 години. Поради голямата му размножителна способност (образуване на голямо количество малки луковички около основната), за 3-4 години се получават сгъстени туфички от растения. При такава гъстота, растенията си пречат взаимно и започват да дават некачествени цветове или изобщо да не цъфтят. Това налага периодичното изваждане и сортиране на луковичките по големина, и презасаждане.

Макар и да не е капризен, нарцисът се нуждае от малко внимание и през време на вегетацията. Той обича повишена почвена влажност, затова при липса на валежи поливките са задължителни. Ако влагата е недостатъчна – цветът е некачествен. Освен поливане, нарцисът се нуждае и от 2-3 подхранвания с комбинирани минерални торове, съдържащи основните елементи (NPK) по 40-80 г на кв.м. Първото подхранване се прави рано напролет, второто по време на формиране на пъпката и третото – в края на цъфтежа.

Луковиците се изваждат, когато листата пожълтеят и полегнат. Извадените луковици се почистват от почвата и се просушават на сянка. След това се сортират по едрина и се съхраняват в проветриви помещения до есента, когато отново се засаждат.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство
Събота, 26 Януари 2019 18:40

Тънкости при студен форсаж

За да е успешно студеното форсиране на луковичните цветя за по-ранния им цъфтеж, трябва да се спазват някой лесни за изпълнение практики:

  • През деня, когато времето е слънчево и температурите са високи тунелите за форсаж задължително се отварят и проветряват;
  • Ако разликата в дневните и нощни температури е голяма, през нощта върху полиетилена се поставя допълнителен пласт полиетилен или друг материал за избягване на големи температурни амплитуди;
  • Поливането на цветята за форсаж трябва да е умерено и винаги се използва темперирана вода (30˚С). Полива се при хубаво време в предиобедните часове на деня, без да се мокрят листата и цветоносите на растенията, за да не заболеят от гъбни болести;
  • Заедно с поливките в началото на форсажа на растенията може да се направи и подхранване. Торовете се разтварят предварително и се подават чрез поливната вода, непосредствено след което растенията се поливат само с чиста вода. Могат да се използват комбинирани торове, съдържащи повече азот и калий, като използваната концентрация не бива да надвишава 1%.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Ако харесвате аромата на зюмбюла, нарциса, лалето и др. пролетни цветя, но нямате двор където да ги засадите, това не е причина да се лишавате от удоволствието да усетите вашите любими аромати.

С метода „форсиране“ на луковици в стайни условия това е възможно.

Октомври е подходящ да осъществите тази ваша мечта.

Не комбинирайте различни видове в един и същи съд, ако изискват различно време за поникване.

Ако все пак решите да правите комбинации, предварително се убедете, че ще цъфнат по едно и също време.

Най-подходящи са разлятите съдове. Ползвайте готова обогатена почва за цъфтящи растения.

Сипете в съда от субстрата и сложете отгоре луковиците . Сложете ги на гъсто. Тъй като няма да останат в тази саксия за дълго те не се нуждаят от много пространство.

Може да поставите например в саксия с диаметър 18-20 см - 6 лалета , 3 зюмбюла, 6 нарциса или 15 минзухара, но всеки вид в отделна саксия.

Отгоре насипете от субстрата, но така че част от луковиците да се виждат.

Полейте с чиста вода и поставете саксията на хладно място с температура от 5°С до 10°С.

Много е важно температурата на помещението където ще стоят саксиите да не надвишава 15°С, но и да не пада под 1°С.

Почвата трябва винаги да е леко влажна.

За да могат да се форсират луковиците те трябва да престоят определено време на тази ниска температура.

Средно - това е 12-13 седмици. Обикновено след тези няколко седмици престой на студено се показват първите листенца.Това е моментът да внесете на малко по-топло и светло саксиите. Поливайте ги вече както саксийни растения и скоро ще се появят и първите цветове.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Луковичните цветя - нарцис, лале, декоративен лук, ирис, минзухар, кокиче, зюмбюл и др. се засаждат сега. Луковиците могат да издържат на отрицателни температури и спокойно могат да зимуват на открито в почвата, в градината.

Преди засаждането всички луковици трябва да бъдат внимателно прегледани за механични повреди, повреди на дънцето, болести и др. Добре е да се потопят преди засаждане за 30 минути в 0,1% разтвор на калиев перманганат.

В края на август - началото на септември се засаждат малките луковици на синчец, мускари, пушкиния, хианодокса, минзухари.

Дълбочината на засаждане на луковичните растения (с редки изключения) е равна на три диаметъра на луковиците (т.е. за луковици с диаметър 3 см оптималната дълбочина на засаждане е 9 cм).

Дълбочината също зависи и от механичния състав на почвата: при леки почви луковиците се засаждат малко по-дълбоко, а при тежки, по-плитко.

В началото на второто десетдневие на септември се засаждат нарцисите. Ако ги засадите по-късно, луковиците не образуват достатъчно корени и те загиват. Различните размери луковици се засаждат отделно, така те се развиват по-добре.Около една седмица след засаждането на нарцисите идва времето на зюмбюлите. През последната десетдневка на септември се засаждат и лалетата.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Едно от най-важните условия за засаждането на луковичните цветя е подготовката на почвата. След прекопаването трябва да има достатъчно време тя да улегне, иначе дълбочината на засаждането може да се окаже недостатъчна и малко сняг през зимата да повреди луковиците или те да измръзнат.

Добре е преди засаждане в почвата да се внесат органични торове (оборски тор 6-10 кг/кв.м.). Необходимо е също да се внесат фосфор и калий (обща доза - 40-60 г/кв.м). След внасянето на торовете е необходимо известно време, така че почвата да може да ги усвои и те да започват да "работят".

Обработката на почвата трябва да е на дълбочина най-малко 30 см, така че преди да замръзне новообразуваните корени на луковиците да са успели да проникнат на дълбочина до 20 cм.

Когато купувате твърди луковици, внимавайте да не са прекалено люспести. Огледайте ги добре дали нямат дефекти. Избягвайте луковици с покарали листа - те може и да не се развият директно в градината. Не е задължително луковиците да са много големи, но все пак не купувайте такива с прекалено малки за съответния вид размери.Засаждайте луковиците колкото се може по-бързо след покупката им.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Луковиците на гладиолите и лилиумите се изваждат ежегодно, за да се повиши размножителната им способност. Ако това не се направи, те ще слязат по-надълбоко в почвата, а това води до издребняване на цвета, до затормозяване на растението и до постепенното му отмиране след няколко години.

Грудките и луковиците на гладиолите, лилиумите и туберозата се изваждат непосредствено след спирането на техния вегетативен растеж.

Важно е да изберем точното време за изваждане на луковиците. Най-вредно е да се прави веднага след прецъфтяването. Трябва да изчакаме листата да пожълтеят – не да изсъхнат, а да са все още меки. Пожълтелите листа подсказват, че луковиците са се развили напълно и са готови за съхранение.

След изваждането луковиците не бива да се държат на слънце, а се просушават няколко дни на сянка. Почистват от старите люспи и се отделят дребните луковички. Добре е всеки сорт да се прибира отделно и и да не се смесват.

Така подготвени, луковици следва да се съхраняват до следващия сезон в помещения с добра вентилация и подходяща температура. Влагата, а така също и сухият въздух се отразяват неблагоприятно върху качеството и безопасността на луковиците. Ако се допусне пресушаване при съхранението, след засаждането им те ще имат слаб и беден цъфтеж.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Най-популярните пролетни луковици (лалета, зюмбюли, нарциси и минзухари) изискват задължително изваждане след цъфтежа. Кога и как трябва да се прави?
За да може следващата пролет тези луковични растения отново да ви радват с ярките си цветове, трябва правилно да се погрижите и съхраните посадъчния материал.

Изваждане и съхранение на лалетата
Трудно е да намерите луковиците от лалета в земята, ако ги изкопавате през август - началото на септември. Поради тази причина опитните цветари изваждат луковиците веднага щом надземната част на растението стане жълто (края на юни - началото на юли). Това е по-надежден начин да не загубите нито една луковица.
За съхраняване на извадените през юни луковици трябва първо да ги сортирате, като отделите луковицата от детките. След това ги просушете за 2-3 дни, като ги предпазвате от пряка слънчева светлина.
Добре изсушеният посадъчен материал трябва да се почисти от излишните люспи и корени, да се накисне поне половин час в розов разтвор на калиев перманганат и да се прибере на проветриво място за съхранение няколко месеца до засаждането.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта