За съжаление пряко излъчена по българската национална телевизия

Петър Тонев
На 9 юни българската национална телевизия отдели време за българския мед под тема „Как да различим истинския мед от фалшивия?”, като беше подчертано още в началото, че медът е третият хранителен продукт по фалшифициране в света!? Като дискутиращи с водещата Мира Добрева, бяха поканени д-р Сергей Иванов, молекулярен микробиолог и експерт по безопасност на храните и Петко Симеонов, зам. председател на сдружението за биологично пчеларство. Признавам, с интерес очаквах разговора и се надявах да се получи една полезна дискусия за колкото се може по-добра информираност на българския потребител на храни, за ценните качества на ПЧЕЛНИЯ МЕД, от векове устно или печатно етикиран като НЕЗАМЕНИМА ХРАНА И ЛЕКАРСТВО.
За моя огромна изненада и огорчение един самозванец, представящ се като експерт по безопасност на храните, през цялото време на дискусията представяше пчелния мед само в отрицателна и отблъскваща светлина. Но нека да се спра по-подробно на всички негови отрицания на меда като храна и лекарство.
В сложното и тревожно врме, когато света е в стрес и уплаха от коронавирус и хората все по-активно прибягват до употребата на меда и останалите пчелни продукти, един случаен човек, представящ се като експерт по безопасност на храните изказа „научното твърдение”, че по време на епидемии медът не стимулира имунитета и не е подходящ за превенции и терапии!. Какви са тези научни доказателства за отрицание на меда, след като по време на всички грипни епидемии хората и у нас, и по света, масово купуват и засилено употребяват мед, доказано от вековния опит, че медът им помага да се предпазят или преодолеят по-бързо болестта? Хората много мъдро са казали: „Не питай знайника, питай патника”.
Още по-учудващо и раздвояващо за милионната телевизионна аудитория прозвучаха думите на „експерта”, че нямало разлика между конвенциналния и биологичния мед. Очевидно той трябва да прочете повече и по-задълбочени книги и трудове по молекулярна микробиология за меда и останалите пчелни продукти.
Интересно, откъде черпи такава задълбочена и обобщаваща информация експертът по безопасност на храните, за да се произнася така категорично от екрана на националната телевизия, че пчелния мед не трябва да се употребява от деца под десетгодишна възраст. И в допълнение на дилетанската си компетентност молекулярният микробиолог Сергей Иванов също в негативен план се произнесе, че
Училището не е място, където трябва да се дава пчелен мед!?
Човешкият живот и в случая организмите на учениците могат ли да съществуват нормално, без употреба на въглехидрати? Не могат! И тогава вероятно тези въглехидрати трябва да бъдат набавяни от бонбони, вафли, бисквити, шоколади, всевъзможни захарни сладкиши и изделия, подсладени сокове и прочее.
И накрая, експертната компетентност на д-р Иванов достигна до ниво глюкоза и фруктоза при представянето на състава на пчелния мед, пропускайки да добави, че в този сложен и богат хранителен продукт съществуват още десетки витамини, минерали, микро и макроелементи, белтъци, биогенни стимулатори и пр., и пр., и пр...
След края на предаването „Питай БНТ“, спонтанно у мен възникна въпрос: „Кому бяха нужни тези „научни” пасквили, произнесени пред милионна аудитория на българската национална телевизия?” Трябва ли дилетанти и неподготвени хора да бъдат допускани да представят в изопачен и негативен план един от най-сложните и полезните хранителни продукти, като пчелния мед. По този начин се разколебават и още по-лошото – отблъскват се стотици хиляди хора като потребители на една от малкото храни, етикирана от векове наред като ХРАНА И ЛЕКАРСТВО. Или както казва нашият приятел и 100% световен експерт по анализите и качествата на пчелния мед д-р Стефан Богданов: „Пчелният мед е единственият остров на 100% чиста и натурална храна”.
А що се отнася до участието на Петко Симеонов в телевизионното предаване, той не можа да намери достойни аргументи да опонира на и без туй ниското ниво на познания за сложната природа на пчелния мед, на „експерта” Сергей Иванов.
А също така учудващо е, че все още никой от националните пчеларски вождове не е поискал от БНТ правото на отговор на тази нескопосана антирекламна атака срещу пчелния мед.

Публикувана в Пчела и кошер

На 10 февруари почитаме Св. Харалампий Магнезийски, свещеномъченик на вярата. Празникът остава в българската традиция като един от последните зимни празници. От този ден народът започвал да обработва земята, след като зимата си е отишла със Св. Атанас.

Sveti HaralampiiСв свмчк. Харалампий живял през II век в Магнезия, Мала Азия, епоха, дала много мъченици, защото имало страховити гонения срещу християните. Той бил много праведен и още приживе показвал своята святост, разпространявайки Божието слово. А не след дълго станал епископ и имал голямо влияние върху хората. Дълго живял той, почти 100 години, но жестокият римски император Септимий Север не го пожалил заради възрастта му и го измъчвал близо 13 години, само и само да се откаже от Христа. Твърд и непоколебим оставал той, а вярата му лекувала всичките му рани и всяка сутрин той осъмвал непокътнат. На 113 години издъхнал.

Може би заради чудодейното му излекуване, народът също много почита Св. Харалампий, като му отрежда роля на целител и пазител на здравето. В народната традиция Св. Атанас е покровител на чумата, а Св. Харалмпий пази от нея. Той често е изографисан, как я държи затворена в стъкленица.
Заради лековитата си роля Св. Харалампий е смятан за покровител на меда и пчеларите, които смятат 10 февруари за свой професионален празник. А народът нарича този ден още Хараланбей, Араланбей, Чуминден, Харалапинден.

На този празник не се върши никаква домашна работа, да не се разсърди светецът и да пусне болестите. Само жените месели обреден хляб с орнаменти кръст, няколко пъпки, имитиращи чумата, и по края на питата - венец, символ на здравето. Докато ставал хляба, носели мед в църквата да бъде осветен на специална празнична литургия. С този мед се ядяла питата, чупела се за здраве, а меда пазели като цяр до догодина.

Още едно поверие свързваме с днешния празник, днес Араланбей „араландисва” земята, т.е. тя се затопля и може да започне обработката й.

На днешния ден се прави и освещаване на меда. Всеки, който иска да има мед за цяр или просто благословен, го носи в църквата и свещеникът чете молитва. В Благоевградско обичаят е много разпространен.

Публикувана в Пчела и кошер
Понеделник, 16 Декември 2019 13:55

Пчелите са висши същества!

72-годишният Димитър Димитров от добричкото село Славеево е посветил живота си на медоносните създания

Габриела Събева

Мед от магарешки бодил, липа, лавандула, слънчоглед, рапица – това са част от продуктите, които произвежда 72-годишният пчелар Димитър Димитров. Пчелинът му е разположен край добричкото село Славеево. Вече 50 години опитният стопанин се радва на даровете на пчелите. „През 1970 г. на сватбата си получих подарък един кошер. Така без прекъсване стигнах до 130 пчелни семейства”, разказва за началото Димитър. Сега обаче смята, че годините си казват думата и за да смогне да ги обгрижва, намалява броя им наполовина. „Морето вече не е до колене и затова 60 кошера ми стигат”, смее се пчеларят.

D Dimitrov pchelar 3

Димитър споделя още, че е пораснал с пчелите. Постепенно се запознава с техния свят – възхитен е от организацията вътре в кошера. „Няма човек на земята, който да е проумял биологията на пчелата, да е вникнал в особеностите от живота й. За мене това е извънземно същество, дошло на земята. Толкова е съвършено! Ако то изчезне, свършва и човешкия живот. Пчелите са висши съзнания”, споделя стопанинът своята философия, трупана в продължение на 50 години.

За него пчеларството не е бизнес, не е само за прехрана или за пари. Димитър допълва, че всъщност не се печели кой знае колко от пчеларство, по-скоро то носи огромно удоволствие. „Светът на пчелите е различен, невероятен! Около мене има три акациеви гори и винаги ми е било удоволствие когато цъфтят, да наблюдавам пчеличките как пристигат, летейки ниско над земята натежали от прашец. Това е удоволствието за пчеларя – да наблюдава как армията от пчели работи!”, с усмивка разказва още Димитър.

Въпреки наличието на акациеви дръвчета, през настоящата година мед от акация почти няма. Като цяло годината се оказва слаба за пчелина на опитния пчелар. „Имаше растителност, от която пчелите изобщо не успяха да съберат прашец. За 2-3 дни имаше акация, но после паднаха дъждове. След това цъфна гледичията и пчелите започнаха да носят прашец от нея. И двата вида мед са много хубави и полезни”, разказва Димитър. От липите около Славеево също е събрано малко количество. В същото време стопанинът е извадил сравнително добри добиви от лавандула и слънчоглед. И още: „Около мене имаше над 50 дка тикви за семе, до тях беше лавандулата, наблизо горичките с гледичия. Когато ходех в масивите с тикви и лавандула, полетата жужаха от пчели. Освен това край селото имаше огромни магарешки бодили и от него също имаме мед”, разказва за даровете на природата пчеларят.

Изненадата на сезона се оказва лавандулата. Заради увеличените площи от етерично-маслената билка в цяла Добруджа, пчеличките са успели да съберат сериозно количество прашец от ароматната билка. „Около мене има над 500 дка с лавандула. Досега съм смятал, че лавандулата е поддържаща паша. През тази година обаче се оказа силна, лавандулата беше много медоносна и за първи път всички пити в магазина бяха запечатани с лавандулов мед. Това е необичайно за мене от толкова години насам”, пояснява още Димитър. А ароматният мед се оказва един от най-търсените.

D Dimitrov pchelar 6

Дългогодишният пчелар споделя, че за щастие е успял да опази през годините пчелите си от отравяния. Проблемът е много сериозен в Добруджа и всяка пролет напрежението нараства след третиране на полските култури и овощните видове. Димитър е категоричен, че и пчеларите, и земеделските производители не могат едни без други. „Това е истината. Няма как да се разделяме и да дърпаме чергата към себе си. Ако пчелите не опрашват културите, няма да има добив. Ако не събират прашец, ние пък няма да имаме мед. Всичко опира до съвест. Уж бяхме стигнали до консенсус, а пак се случват инциденти”, не крие разочарованието си пчеларят. Големите добиви и големите реколти идват не само с пръскането, смята той. Всяко едно третиране на семена или растения е вкарване на отрова. „Ние, пчеларите, разчитаме на пчеличките. Гледаме ги цяла година, създаваме, събираме рояци, докато направим оптималното семейство, което да донесе прашеца и до момента, в който извадим меда. И после пак отначало. Тежко е, но е невероятно!”, разказва с ентусиазъм Димитър.

Той допълва, че през последните години пчелите са станали много агресивни през април, когато цъфти рапицата. „Пръсканията се отразяват върху здравословното състояние на пчелите и влияят върху нас. Отровите се пренасят в кошера, в питите и се влошава качеството на меда. Тогава е трудно да се доближиш до един кошер и да работиш с него”, допълва стопанинът.

D Dimitrov pchelar 10

От дългогодишните си наблюдения Димитър стига до много изводи. Разказва, че през 70-те години химията не е била навлязла толкова в селското стопанство, а болестите при пчелите не са били масови и многобройни. „Дори и най-слабото пчелно семейство можеше да изкара спокойно зимата. Сега е трудно да се гарантира, че едно силно семейство, дало добър мед през лятото, ще успее да презимува, да оцелее за следващата година”, обобщава пчеларят. И още един тревожен извод - преди 40-50 години не е имало такова нападение от акари. „Те се впиват в тялото на пчеличките, изтощават ги и ги умъртвяват. От 1973 г. насам този паразит става все по-масов, увеличава се. Дори препаратите за справяне с кърлежа стават неефективни, тъй като те стават резистентни към тях”, не крие притесненията си Димитър. Той подчертава, че не е срещал пчелар който да не се оплаче от акарите. При него също се срещат и затова води непрекъсната борба.

За да има по-добра рентабилност, пчеларят реализира меда и пчелните продукти през последните години само на дребно. Категоричен е, че изкупните цени са обидно ниски и не отразяват реалната стойност на добитата продукция. ”Оставени сме в ръцете на търговците, които имат силата да ни изкупуват меда без пари. 3-3,20 лв./кг не могат да покрият разходите. Затова от няколко години вече не даваме на прекупвачите, предлагаме само на дребно мед и си имаме хора, които разчитат на нас и ни търсят”, допълва Димитър. Той смята, че е крайно време да има по-твърда държавна политика в сектора, чрез която да се регламентират както качеството на продукцията, така и вноса на мед от други държави и дори континенти. Така пчеларят ще може да получи достойна цена за труда си.

Опитният стопанин е категоричен, че ще бъде в пчелина докато има сили и възможност. Убеден е, че медът е богатство, но малко се знае за неговите лечебни качества. „У дома на масата задължително стои буркан с липов мед, от който си слагам в чая и добавям лимонов сок. Това е здраве”, обяснява още Димитър. През целия разговор усмивката не слизаше от лицето му. „Обичам много пчелите. Това е любов! Това ми дава настроение за работа, а щом има усмивки, значи всичко е наред!”, завършва дългогодишният пчелар.

Публикувана в Пчела и кошер
Понеделник, 30 Септември 2019 13:58

Субсидирането изкривява пчеларския сектор

  • Подпомагането на кошер води до злоупотреби и не стимулира развитието на пчеларството
  • Субсидиите да се дават на произведена продукция, предлага пчелар от Добруджа

Габриела Събева

От години проблемите в пчеларския сектор стоят нерешени. Засягат се козметично, на парче, ден за ден. Пчеларските организации се роят като пчелите в кошер, но чуваемостта за трудностите им остава спорна. Да не говорим за конкретни решения на проблемите.

Как вижда основните „препъни камъни” в сектора и какви са конкретните стъпки за преодоляването им – предлагаме ви откровената позиция на Красимир Костадинов, пчелар от Добруджа, който повече от 20 години отглежда пчели и добива мед от 240 кошера, разположени по поречието на Суха река.

„Българското пчеларство е на изчезване. Казвам го с болка. В бранша ще се задържат само тези колеги, които се борят едва ли не с вятърни мелници. Наблюдавам процесите у нас и виждам какво се случва” – така започва срещата ни с Красимир Костадинов. „Имам колеги, които изоставиха собствените си пчелини си и отидоха да работят в Турция и Норвегия. На тях им е по-изгодно да работят там като пчелари, отколкото сами да произвеждат мед у нас, да имат собствена продукция. Този тормоз в пчеларския сектор продължава вече над 20 години”, категоричен е стопанинът. Той добавя, че младите пчелари у нас или изчезват, бягат в чужбина, или се преориентират. По думите на Красимир излиза по-изгодно да работиш на заплата, вместо да отглеждаш 200 пчелни семейства. „Ако си някъде на робота не се тревожиш за пчелите, зимата, арендаторите, пръскането, търговците или цената. Тези тревоги си ги спестяваш. А проблемите са много – първо при производството на качествен мед, второ - за опазването на пчелите, трето - за това колко струва килограм мед, а да не говорим каква издръжка остава за семейството ти”, разяснява младият мъж. Той е убеден, че ако трябва да се издържа само с пчеларство, ще трябва да ликвидира пчелина си и да остави само 20-на кошера.   

Тук се иска държавна политика, категоричен е още Красимир. „Отговорно заявявам, че не е добре да се дават субсидии. Това е нещо лошо за сектора. Субсидирането изкривява отрасъла”, смята още пчеларят. Той уточнява, че от субсидията се ползват най-много големите пчелини, т.е. с голям брой кошери. Субсидирането отваря врата и за други процеси - появяват се фиктивни пчелари, които имат само на документи кошери. „Целта е усвояване на помощите. Създава се един пчелин с 2-3 рамки пчелни семейства и се имитира дейност. Това го имаше по „Млад фермер”, допълва още Красимир. „Аз не можах да участвам в програмата, защото се оказва, че години наред съм си плащал осигуровки и данъци, т.е. фирмата ми не е новорегистрирана. Предложиха ми да прекратя регистрация, да обявя ликвидация на пчелина и след година пауза да започна наново и така да участвам в мярката „Млад фермер”. За мене това е абсурдно. В същото време има и знам за хора, които създадоха пчелини именно по тази причина. Те имитираха пчеларство, за да вземат субсидията и след като изтекоха нужните години, просто приключиха. Това е абсурдът в сектора”, продължава с разказа си Красимир. Затова той е убеден, че субсидията сама по себе си не е предпоставка за развитието на пчеларството у нас. Нужно е подпомагането да бъде на произведена продукция, а не на брой кошери. В същото време обаче при сблъсъка с ниските изкупни цени, пчеларите виждат субсидирането като единствен изход. Така омагьосаният кръг се върти, върти…

Българският пчелен мед е качествен, стига пчеларят да не е приложил недобри практики. А тези практики ги налага пазарът. „Започва един цикъл, който вече е извън „ръцете” на пчеларя. Например от Германия искат качествен мед, но ако може на ниска цена. Нашите търговци също искат да печелят и в резултат при пчеларя остава малка, да не казвам никаква печалба. С парите след реализацията на меда ние трябва да покрием всички разходи. Така обаче се поставя основата на още недобри практики, например подхранване със захар и т.н. Този кръг води до влошаване на качеството”, категоричен е още пчеларят.  

Още преди година той излиза с предложение за създаване на стандарт „Български пчелен мед”. Този продукт трябва да е произведен и добит у нас и задължително да отговаря на определени качествени показатели. Съответно доказателствата за това трябва да се издават от сертифицирана лаборатория и достъп до нея да имат и самите пчелари. „По този начин няма да се допусне в продукта „Български пчелен мед” да се влагат украински или китайски пчелен мед и да се срива както качеството, така и реномето на родния”, смята Красимир. Той допълва, че пчелният мед, който съдържа примеси от захар, антибиотици и пестициди, може да бъде категоризиран като „индустриален пчелен мед”. Така ще се направи разграничение не само в качеството, но и в цената на продукта.

„Всичко това вече се случи в Словения. Словенските пчелари са защитили понятието „Словенски пчелен мед” с определени качества. Ако това нещо беше станало у нас, щеше да бъде ясно и категорично, че този мед е качествен и отговаря на строги показатели. Така на външните пазари цената на българския мед щеше да е друга. Така какво се получава – търговецът купува некачествена стока на ниска цена и се опитва да излъже след това и другия купувач по веригата. В резултат цената и на българския качествен мед се срива”, подчертава пчеларят.

„Годината беше оскъдна откъм прашец, прополис и мед. От доста години за първи път се случва да изкараме по-малко прополис. От 240 кошера сме извадили общо около 100 кг мед от акация, което е почти нищо”, прави равносметка пчеларят. Добил е малки количества мед от липа, от лавандулата е извадил що-годе някакво количество. От всички видове мед отчита редуциране на добивите. Най-много прашец и съответно най-много мед е имало по време на слънчогледовата паша, както и букет от седем вида растения. „Пчеличките направиха и невъзможното да съберат прашец, ние също дадохме от себе си максималното, за да ги обгрижим. Доволен съм, тъй като имам колеги, които почти нищо не успяха да извадят”, не крие положителната равносметка пчеларят. Категоричен е, че продукцията ще се реализира само на дребно, тъй като в момента офертите на прекупвачите вървят по 3,60-3,80 лв./кг.

Публикувана в Пчела и кошер
Понеделник, 30 Септември 2019 11:49

Нарастване на пчелите през есента

Внимателното наблюдение за това, какво става в кошера в края на лятото, може да ни спести сериозни затруднения пролетта

Петър Бонев
За осигуряване на зимата се препоръчва допълването на храната за едносемейните кошери да става до началото на август, за да бъдат използвани пчелите, които няма да зимуват за самата преработка на храната. Правени са изследвания, публикувани в чуждия печат, изводите от които показват, че количеството запаси от храна, които има в гнездото през юли-август, оказват решаващо влияние и за нарастването на пчелите, които ще зимуват и за медодобива през следващата година.
ПРИМЕР
В началото на август са проследени две групи еднакви по сила семейства, като в едната е имало средно по 13 kg, а в другата група по 20,5 kg мед в кошер. В края на месеца храната в двете групи е изравнена, като е допълнена в групата, в която е имало по-малко мед. За зимата и в двете групи количеството храна е било еднакво. Въпреки това, резултатите били много различни, защото от края на юли до края на август, в периода в който се отглеждат зимните пчели, поради по-малките запаси, пчелите от тази група са икономисвали от храната и са отгледали около 31%, а през пролетта на следващата година - 46% по-малко млади пчели в сравнение с групата, която в началото на август е имала по над 20 kg мед в кошер. Тези резултати се отразили и на добивите от мед през следващата година, които били средно по 28 kg срещу 12,5 kg от кошер, чиито пчели са икономисвали от храната, като са водели полугладно съществуване през периода на нарастването на зимните пчели.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО
Най-късно до началото на август, след осигуряване на необходимата храна за зимата от пчелите, които няма да зимуват, в едносемейните кошери в средата на гнездото между питите с пило се поставят пулверизирани със сироп 2, а на по-силните семейства - 3 светло кафяви пити с малък венец от мед, за яйцеснасяне. Тези пити са извадени от същия кошер при стесняването на гнездото преди допълване запасите със сироп. Впоследствие се следи за празни килийки и се добавят още пити. По-късно, след излюпване на пилото при зазимяването, те се изваждат от гнездото, защото в тях няма или има малко храна. Пълните пити, които сме осигурили до началото на август, са достатъчни за зимуващите пчели.
При осигурена храна за зимата над 20 kg, само при липса на принос на нектар от природата от поддържаща паша, което се случва някоя година, е необходимо да даваме рано сутрин или по-добре привечер по 200 ml сироп - 1:1 ежедневно, или за икономия на труд - по 400 ml през ден, не толкова за стимулиране яйцеснасянето на майката, доколкото да не консумират от храната за зимата за изхранване на пилото и пчелите. Когато пчелинът е отдалечен, е необходима пълна хранилка за 5-6 дни.
За много дейности в пчеларството има коренно противоположни мнения. Това се отнася и за стимулиращото подхранване. В специализираната литература се посочва да се съчетават подхранване за стимулиране яйцеснасянето на майката с допълване на храната за зимата. Това смятам, че не е правилно. Пчелите, които ще зимуват, трябва да изхранват пило, да натрупват белтъчни резерви и то в период, когато цветният прашец не е в изобилие в природата, за да ги натоварваме и с преработката на сиропа за зимната храна, за разлагането на който също са необходими белтъчини.
До другата крайност са изводите в една публикация в пчеларски вестник, цитираща изследвания относно стимулиращото подхранване. „Яйцеснасянето на майката през есента е генетично заложено, затова не е необходимо подхранване, дори да няма някакъв принос от нектар. През пролетта такива семейства се развиват по-добре.“ Може и да е така, дори Шабаршов в своята книга „Ако имате пчели“ пише, че майката осеменява и без стимулиращо подхранване, стига в кошера да има храна над 18-20 kg. Необходимо е обаче пчелите да изхранват и затоплят пилото, а и самите те да се хранят. В такъв случай, ако няма принос от природата, ще използват храната за зимата, което впоследствие ще създаде проблеми за благополучния изход от зимуването поради намаленото й количество. Правилно е, зимните пчели да не преработват храната с която ще зимуват, но сироп 150-200 ml ежедневно при липса на паша, няма да изтощи 20-25 хиляди пчели и ще се запази храната за зимата. Ако в този период пчелите не трябва да преработват изобщо храна, то при наличие на поддържаща паша трябва ли да ги затваряме да не излитат
Смятам, че
СТИМУЛИРАЩОТО ПОДХРАНВАНЕ С МИНИМАЛНА ДОЗА Е НЕОБХОДИМО, АКО НЯМА НЯКАКЪВ ПРИНОС ОТ ПРИРОДАТА
Но не само защото се нарушават зимните запаси и трябва да им осигуряваме храна в края на зимата, което не трябва да допускаме, а ги принуждаваме да преминат към зимен режим, което намалява мотивацията им за отглеждане на пчелите, които ще зимуват и най-важното, при положение, че няма поддържаща паша и не им даваме сироп, който да преработват и да се активизират преработвателните им органи, жлезите им няма да отделят пчелно млечице.

Само при разграждането на нектар или обикновен сироп съответните жлези отделят млечице за майката и захранващата капчица за излюпената личинка за пчела работничка. В такъв случай не си правят и труда да принасят цветен прашец от природата, дори и да го има. Резултатът е, вместо да нараства мастното им тяло, те го използват за храна на съществуващите личинки. Голяма част, от които дори изяждат или изхранват с тях други личинки.
Изхождайки от изнесеното по-горе, стимулиращото подхранване при нарастване на пчелите, които ще зимуват, не трябва да става с инвертиран сироп, както го правят някои пчелари, за да не се изтощавали пчелите от преработката на обикновения сироп. Инвертираният сироп се употребява, след центрофугирането на меда от последната паша,
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗА ДОПЪЛВАНЕ НА ХРАНАТА ЗА ЗИМАТА И ЗА СПАСЯВАНЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА ОТ ГЛАДНА СМЪРТ
ако се налага, вместо захарните питки в края на зимата. Не е целесъобразно да бъде използван като подбуда за стимулиране на яйцеснасянето на майката, защото той не се преработва от пчелите, пренася се за кратко време и до следващата порция, след като няма поддържаща паша, пчелите бездействат. Обикновения сироп, особено когато е по-рядък, пчелите преработват продължително време и преработката на сиропа от следващото подхранване се застъпва с предишното. В ПЧЕЛИТЕ СЕ СЪЗДАВА ИЛЮЗИЯ ЗА НЕПРЕКЪСНАТА ПАША
Периодично проверяваме дали има килийки за снасяне на яйца от майката и ако трябва, добавяме празна пита, но тя пак трябва да бъде от същия кошер, което е особено важно през есента. Това се прави, ако пчелите са запълнили питите със сироп или късен нектар, ако такъв се отделя в природата. В такъв случай стимулиращото подхранване със сироп се преустановява, за да не се блокира яйцеснасянето на майката.
За изхранване на пилото, а и за нарастване на мастното тяло на пчелите, които ще зимуват,
СА НЕОБХОДИМИ И ПРОТЕИНИ
Пчелите ги набавят от цветния прашец. Но ако в този период няма принос на нектар, то обикновено няма и достатъчно прашец в природата. Необходимо е в такъв случай в сиропа, който даваме, да прибавим някакви белтъчини. Най-достъпна и подходяща по отношение на вложения труд се оказва препоръката на проф. Таранов - да се заменят 20% от водата за сиропа с пълноценно мляко. Белтъчините от млякото в сиропа, допълнени дори с оскъден принос на цветен прашец, задоволяват относително добре потребностите на пилото и пчелите.
Друг много ефикасен източник на протеини е хомогенатът –
БЕЛТЪЧНОТО МЛЯКО
получено от личинките в изрязаните и пресовани търтееви далаци, изграждани в дълбокото дъно или от строителната рамка, съхранявано във фризер. В готовия сироп, охладен до 35-40°С слагам 5-10% белтъчно мляко.
Стимулиращото подхранване, когато се налага, трябва да завърши най-късно до 5-10 септември, защото последните излюпени пчели трябва да имат около 25 благоприятни за летеж дни, за да се осигурят физиологически подготвени пчели със запас от резервни белтъчни вещества в организма им. Напоследък има публикации, че с излюпването си пчелата има вече натрупано мастно тяло. Ако действително е така, то последните пчели са най-ценни. Не са отглеждали пило и ще живеят най-много. Независимо от това и на младата пчела е необходимо да се облети един-два пъти за да изчисти задното си черво и да заякнат крилете и.
С излюпването и облитането на последните пчели през октомври се пристъпва към зазимяването.

Публикувана в Пчела и кошер

Внимание – срещу нозематозата трябва системна, целогодишна борба

Д-р Илиян Гечев, двм – експерт „Болести по пчелите и биологично сертифициране”
Билковите продукти НОЗЕМАТ ХЕРБ, НОЗЕМАТ ХЕРБ ПЛЮС, АСКОМАТ ХЕРБ и ИМУНОСТАРТ ХЕРБ са създадени за да опазят здравето на пчелите. Те съдържат екстракти само от български билки, не съдържат оцветители, ароматизатори и генетично модифицирани организми. Може да се прилагат през цялата година, включително и през активния сезон без да има остатъчни количества от тях в меда и без да променят неговите качества. Всички те оказват положителен ефект върху организма на пчелите, но имат и своите различия.
Когато говорим за здраве на пчелите трябва да се има предвид, че повечето пчелари считат вароатозата за основен проблем. Но лабораторните изследвания, проведени в НДНИВМИ и в БАН през последните години показват, че преобладава нозематозата (проф. д-р К. Гургулова). И това е така, защото обикновено в литературата се пише, че
Нозематозата, предизвикана от Nosema ceranae протича безсимптомно
Има обаче признаци, които може да се считат за насочващи, а това са: пълзящи пчели, разкрилица, проявява се целогодишно и т.н. – моя презентация в youtube (https://www.youtube.com/watch?v=lO3FIiGbzlY) или http://extractpharma.com/.
Поради широкото разпространение на нозематозата и трудностите при лекуването (липсват химиотерапевтици) е необходимо да се обърне по-сериозно внимание на това заболяване. Пчелни семейства, които не са се развили през годината, въпреки наличието на млади майки и достатъчно паша, и от които не е получена продукция следва да бъдат наблюдавани за гореописаните признаци. Поведението на пчелите работнички и на търтеите е важно и много често може да ни ориентира за нозематоза.
Семействата в тези пчелини е добре да бъдат третирани с билкови продукти, които поддържат нормалната физиологична устойчивост на пчелите към нозематоза, оказват положителен ефект върху чревната микрофлора и епителните им клетки и укрепват имунната им система. Такива продукти са НОЗЕМАТ ХЕРБ и НОЗЕМАТ ХЕРБ ПЛЮС, които изпълняват тези функции и пчеларите, които ги използваха през тази година вече се убедиха в техните качества.
Продуктите се прилагат 4-кратно през интервал от 5-7 дни. Много добри резултати се получават при комбинираното прилагане на НОЗЕМАТ ХЕРБ или НОЗЕМАТ ХЕРБ ПЛЮС и ИМУНОСТАРТ ХЕРБ. Тук може да се използва схемата от 2-кратно третиране с НОЗЕМАТ ХЕРБ ПЛЮС и 2-кратно третиране с ИМУНОСТАРТ ХЕРБ също през интервал от 5-7 дни като продуктите се редуват. Тази схема е подходяща за пчелини, в които нозематозата протича в лека форма. При напреднала степен на проявление на заболяването 4-кратното третиране с тези продукти през интервал от 3-4 дни е за препоръчване.
Необходим е нов подход в борбата срещу това заболяване и както третираме пчелните семейства срещу Varroa destructor (причинителят на вароатозата) през пролетта и есента, така трябва да подходим и при нозематозата.
Превенцията срещу нозематозата следва да се води целогодишно
Третиране на семействата през зимата с твърда храна, в която е добавен НОЗЕМАТ ХЕРБ или НОЗЕМАТ ХЕРБ ПЛЮС, през пролетта (март-април) и в края на лятото (август-септември) заедно със захарния сироп е утвърдена схема с положителни резултати.
Ако обаче през тези периоди не сме третирали, то това е добре да се направи непосредствено при появата на клинични признаци. Не е необходимо да се изчаква да се получи самооздравяване. При нозематозата това е невъзможно, а изчакването означава напредване на болестния процес.
Успешното зимуване на пчелните семейства зависи от тяхната подготовка. Пчелите, излюпени през м. август са тези, които зимуват. През август семействата се третират срещу акара Varroa destructor. Тогава трябва да се третират и семействата с НОЗЕМАТ ХЕРБ или НОЗЕМАТ ХЕРБ ПЛЮС и ИМУНОСТАРТ ХЕРБ.
Доказано е, че при семейства, болни от нозематоза ефективността на някои ветеринарномедицински продукти (ВМП) срещу вароатоза намалява, поради промяна в социалните контакти на болните от нозематоза пчели. Т.е. за да очакваме добра ефективност от продуктите за борба срещу вароатозата, семействата не трябва да са болни от нозематоза. Смесените инфекции може да компрометират ефикасността не само на ВМП, но и на използваните добавки. Ето защо борбата трябва да се води комплексно и по схеми, препоръчани от производителите на такива продукти.
Акарът Varroa destructor е преносител и на вируси. Пчели от семейства с лабораторна диагноза Nosema ceranae (нозематоза) в комбинация с вирус, деформиращ крилата и остър вирусен паралич показват признаци на масово пълзене пред кошерите, а значителна част от пчелите умират пред тях. Тези семейства след 4-кратно третиране с НОЗЕМАТ ХЕРБ ПЛЮС през интервал от 5-7 дни се повлияват отлично от продукта. От тези семейства се получават и добиви пчелен мед.
Пролетта е период, в който има много резки промени в температурата през деня и през нощта, както и много валежи. С много валежи протича и това лято. Преразширяването на семействата, заедно с високата влажност са предразполагащи фактори за проява на заболяването аскосфероза (варовито пило). Пчелите изхвърлят на дъното на кошерите и на прилетната дъска мумии, а пилото на тези семейства изглежда като прошарено.

(Повече може да прочетете в новият 507 брой на в. "Пчела и кошер", който излиза на 17 юли - сряда)

Публикувана в Пчела и кошер

В Добруджа се учреди Областен пчеларски съюз

Габриела Събева

Отдавна не е тайна, че пчеларските организации у нас са като пчелните рояци – безброй много. Стари, новосъздадени, добре функциониращи или не толкова. Често дейността и плановете им не надхвърлят утрешния ден, липсва дългосрочен план за работа и ясни цели.

Едно пчеларско дружество от Добруджа си поставя за цел да промени статуквото и да излезе от клишето. Преди две години Сдружение „Пчела Добрич 1946” започва да работи в посока обединение на пчеларите от региона. Целта е ясна, колкото и банално да звучи – само чрез единение ще се докаже силата на един бранш, ще се покаже развитието на един древен поминък по българските земи, ще се представи ясната визия за бъдещето.

Председател на сдружението от Добрич е Добрин Добрев, отглеждащ 150 пчелни семейства в добричкото село Драганово. Още в началото, когато застава начело на браншовата структура, той си поставя за цел да обедини колегите си от Добруджа. Днес сдружение „Пчела Добрич 1946” събира над 220 стопани с близо 20 000 пчелни семейства, като членовете периодично нарастват. Точно преди година, на 5 март 2018 г., Областният пчеларски съюз „Добруджа” става факт като получава юридическа регистрация. Постепенно в новоучредената структура влизат сдруженията от седем добруджански общини - Тервел, Добричка, Крушари, Каварна, Шабла, Балчик. През март предстои среща с пчелари от община Ген.Тошево, за да се възстанови общинското сдружение там. Така Добричка област ще бъде единствената с работещи пчеларски организации във всички общини, подчерта Добрин Добрев, който е и председател на областната структура. Фактите са следните: повече от 30 000 пчелни семейства, обхванати в съюза и обгрижвани от над 300 пчелари, ежеседмични лекции по проблеми, свързани със заболявания на пчелите, месечни информационни срещи за разясняване на възможности за финансиране, практически уроци в пчелините през пролетта и лятото.

Pcelar D Dobrev 1

Една от основните цели на обединението е опазването на пчелните семейства от отравяне. Официалната статистика показва, че в Добруджа има между 2000 и 2200 пчелари с близо 90 000 пчелни семейства. Редица случаи от последните години показват натравяне на пчелите след третиране на посевите с продукти за растителна защита. Това обаче се доказва извънредно трудно. Като член на Консултативния съвет по пчеларство към МЗХГ, Добрин Добрев полага усилия да уточни какви точно изследвания се правят в акредитираните лаборатории у нас и какви са начините са доказване на използваните пестициди и въздействието им върху пчелите. Писмото със запитването на Добрин Добрев е изпратено до ветеринарите на 26 февруари.

Един от първите успехи на съюза, които доказват, че обединението е сила, са организираните колективни продажби на мед. Причина за това стават ниските изкупни цена на меда от порядъка на 3,60 до 4,00 лв. за килограм. „Целта ни е пчеларите да получават достойно възнаграждение за положения труд и грижи за пчелите. Рядко прекупвачите дават до 4,20 лв./кг, а това е обидно ниско”, коментира председателят на Областния съюз Добрин Добрев. „Ние сме първата браншова структура, която излиза единно на пазара и може да си отстоява цената. Изградили сме склад, в който се събира продукцията. Смея да твърдя, че като цена взехме максимума от това, което позволява пазарът в момента. Показваме сплотеност, отстояваме си труда”, допълва още браншовикът. Колективните продажби на мед се осъществяват вече втора поредна година и доказват и на скептиците, че обединението работи. „Само заедно можем да успеем. Хората трябва да видят, че работиш в техен интерес и съдействаш при решаване на проблемите,“ категоричен е Добрев, визирайки не само продажбите на мед, но и работата си в Консултативния съвет по пчеларство към МЗХГ.

По-ниски са добивите от мед през изминалата стопанска година в Добричка област. Ако през 2017 г. пчеларите са извадили средно по 25 кг от кошер, то сега от едно пчелно семейство са добити до 15 кг мед. Причините за по-слабите резултати се дължат основно на дъждовната пролет и лято. Студовете и снежните виелици в края на март са стресирали пчелните семейства. Последвалите тримесечни дъждове са попречили на пчелната паша и са понижили добивите.
Сериозен проблем в пчеларския сектор е недостатъчното му финансиране от страна на държавата. В момента пчеларството е извън обсега на директните плащания от ОСП. Според Добрин Добрев това трябва да се промени през новия програмен период чрез субсидиране на услугата опрашване, тъй като ползата от пчелите в растениевъдството е неоспорима. Сега основното подпомагане идва по линия на Националната пчеларска програма. Тя обаче е недостъпна за повечето пчелари, смята браншовикът. Процентът на подпомогнатите стопани е малък - около 1 300 души на фона на 13 700 регистрирани пчелина в страната. „Държавната помощ  de minimis се отпуска при определени условия, не е постоянна и предвиждапо 5-6 лв.за пчелно семейство, което е крайно недостатъчно”, подчерта още Добрин Добрев.

За да проучат възможностите за европейско финансиране, пчеларите от Областния пчеларски съюз „Добруджа” организираха информационна среща съвместно с ОИЦ-гр.Добрич. На нея се запознаха с подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от Програмата за развитие на селските райони. По нея ще могат да кандидатстват пчелари с най-малко 32 пчелни семейства. Финансовата помощ за един кандидат възлиза на левовата равностойност на 15 000 евро и ще се изплаща на два транша. Очаква се приемът на проекти да бъде отворен през май т.г.

Шанс за пчеларите дава и още една очаквана подмярка от ПРСР - 16.4. „Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки“. По нея се предвижда финансиране на създаването и развитието на къси вериги на доставки и за създаване и развитие на местни пазари. Допустими кандидати са организации, съставени от земеделски стопани или търговци на дребно, които извършват своите дейности в обхвата на конкретната къса верига или в обхвата на местен пазар.

Сдружение „Пчела Добрич 1946” е съорганизатор на ежегодното специализирано изложение „Пчеломания”, което ще започне от 7 март в Добрич. На него не само ще се съберат пчелари от страната и чужбина, но ще се обсъдят проблемите в сектора и ще се търсят решения.

Публикувана в Пчела и кошер
Понеделник, 04 Февруари 2019 10:37

Съхранение и реализация

Възможностите за дребните производители на пчелен мед са свързани с обединяването им

Стефан Стефанов
Ето един възможен вариант за по-добро планиране и изкупуване на меда. По време на "Пчеларство Плевен 2019" ще бъде представен по-подробно в лекционната програма.
Медът на организацията на производители се приема в склад на всяка организация. Членовете на организацията могат да предлагат за продажба и мед от пчелари, които не членуват в организацията, но по цени по-ниски от тези на членовете. Тези пчелари могат и да не бъдат регистрирани земеделски производители.

Лабораторията взема проби от медовете в склада, извършва анализи докато се отстранят тези доставки, които са обременени (ако има такива) и поставя свой втори катинар.
Преработвателното предприятие взема анализирания мед от склада на организацията,  заплаща го на пчеларите по действащи в момента изкупни цени и го извозва до своя склад.
Когато се появят една-две организации на производители, те могат да обсъдят възможностите за обединяване в асоциация на организациите на производители. В нея трябва да се включат възможно по голям брой организации на производители, които да произвеждат поне 1000 - 2000 тона мед в т.ч. биологичен и конвенционален.
В състава на регистрираните и утвърдени асоциации на организации на производители трябва да се потърси възможност да се включват пререботвателни предприятия или да се търси възможност асоциацията да си построи такова предприятие и желателно към него да има и лаборатория, която да може да извършва основни анализи – влага, полен, диастазна активност, ХМФ, а защо не и антибиотици.
Към асоциацията могат да се привлекат и производители на майки, восъчни основи и други свързани с дейността на пчеларите.

Повече може да прочетете в бр. 495 на в. "Пчела и кошер"

Публикувана в Пчела и кошер
Петък, 01 Февруари 2019 14:50

Медополенът е новост

Целта е максимално запазване на биологично активните съставки на прашеца и меда при стайна температура

Горан Миленков
Медополенът е продукт, ако не идентичен, то подобен на пергата. За получаването му е използвана цялостно технологията на пчелите за получаване на перга. Разликата е само във физическото обработване на полуготовия продукт от прашецови топчета, донесени от пчелите в гнездото. По физиологически причини пчелите обработват полуготовия продукт от прашецовите топчета в перга само с притъпкване и заливане с разреден до 30% воден разтвор от мед или нектар, като в последствие в процеса на зреене, част от водата се изпарява, в зависимост от влажността в гнездото, спадайки до под 20%. Това водно съдържание и температура в гнездото ускоряват биохимичните процеси и прашецът по-бързо се превръща в перга. Пчелите се хранят с последно донесената храна и това облекчава изхранването на семейството със свежо донесена и преработена храна. За медополен полуготовият продукт от прашецови топчета се смесва със зрял течен пчелен мед с водно съдържание под 20% и полученият медополен по данни от лабораторен анализ е с водното съдържание на пергата. Притежава постоянни органолептични, физични и биологични свойства с химичен състав, който варира в сравнителни тесни диапазони и има дълъг срок на съхранение при стайна температура. Медополенът е предизвикателство, новост и е нормално да се приеме с критично мнение и известен скептицизъм от пчеларите и обществото. Това е отношение на съмнение спрямо дадено знание, което изисква информация от всякакъв вид, която да бъде добре подкрепена и обоснована от доказателства.
Въпросът е защо досега не е получен, след като знаем технологията и процесите за получаване на перга, идентична на медополена?
По литературни данни в близкото минало са правени неуспешни опити за дълго съхранение на прашец, получен от пчелите с прашецоуловител. Преди повече от 60г проф. Таранов описа пчелната килийка с перга, като миниатурна силажна ямичка. И всъщност тя е такава. Но не направи опит да я увеличи, като смеси компонентите на тази яма извън гнездото на пчелите. Друг опит ни описва апитерапевт д-р Починкова отпреди повече от 40г, като го нарича интресен начин за консервиране на прашец с мед, както това ставало в кошера. Някой си A. Kaillas разтворил 150g мед в 0,250 л топла вода и при непрекъснато бъркане постепенно добавя 1кг сух прашец до получаване на еднородна маса. Сместа се поставя в стъклен съд и залива с восък. Всъщност колко близо е бил до медополена и защо трябваше да използва сух прашец с последващото му размекване с вода. Проблемът за съхраняването на пчелния полен е решаван по различни начини, обичайният от които е изсушен и поставен в стъклен съд на тъмно и хладно място, но с течение на времето хранителните му съставки деградират и той бързо става безполезен. Съгласно патент UN2017/0318846, проблемът за съхраняването на полен преди включването му в  хранителен състав е решаван чрез замразяване, което е само физическо съхранение на прашеца и води до разрушаване на уникалната структура на поленовите частици.

Повече четете в новия 495 брой на вестник "Пчела и кошер".

Публикувана в Пчела и кошер

Възможно е пчеларите да бъдат подпомогнати по схемата „де минимис”, след като се направи анализ, който да потвърждава твърденията им за  намалено производство на мед, най-вече заради климатичните условия тази година. Това каза министърът на земеделието Румен Порожанов  по време на официалното откриване на Деня  на българския производител, което се проведе в магазин на търговската верига „Метро“ в София. Събитието е част от кампанията на министерството “Аз подкрепям българските производители, подкрепи ги и ти!”

По думите на Порожанов има разминавания в представените данни за смъртност при пчелите  от Българската агенция по безопасност на храните  и  тези на пчеларите.

“Имаше среща при зам.-министър Янко Иванов и по данни от Агенцията по храните смъртността съвсем не е 30%, както обявяват пчеларите, а тя клони към нулата. Или по някакви причини пчеларите не обявяват всички смъртни случаи”, каза Порожанов.

Той уточни, че е възложил да се направи анализ на  добитото количество мед през 2018 г., тъй като през 2017 г. е отчетен спад в производството му.  „Ако този анализ установи, че по-малкото количество  мед влошава до критично ниво финансовото състояние на пчеларите,  ще им бъде предоставена единствената законово възможна  помощ по схемата „де минимис“, обясни Порожанов. 

Земеделският министър подчерта, че в сектор „Пчеларство“ са предприети редица мерки за стабилизирането му, като една от тях е забраната за използването на неоникотиноиди, които увеличават  смъртността  при пчелите. Той допълни, че е необходим стриктен контрол за спазването на рестрикциите.

Публикувана в Пчела и кошер
Страница 1 от 10

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта