Зам.-министър Атанас Добрев обеща по-меки мерки и финансова подкрепа от страна на държавата

Среща-дискусия по основните проблеми, свързани с Африканската чума по свинете се проведе в София между ръководството на СЛРБ с представители на ловните сдружения от страната. Разгледани бяха приетите поправки в Закона за лова и опазване на дивеча и възможностите на ловно-рибарските сдружения да изпълняват мерките за биосигурност, необходими за ограничаване на заболяването. В срещата участваха зам.-министърът на МЗХГ Атанас Добрев, изпълнителният директор на ИАГ Мирослав Маринов, зам.-изпълнителният директор на БАБХ Петя Петкова, народният представител Александър Сабанов. След близо двучасови дебати представителите на ловните сдружения се обединиха около следните предложения към държавните институции:

1. Да бъдат смекчени ограниченията за лова в зоните за сигурност, където има регистрирани случаи на АЧС, с оглед дружините да могат да изпълняват задълженията по намаляване популацията на дива свиня.

2. МЗХГ да планира осигуряване на необходимия финансов ресурс за обезпечаване на мерките, които трябва да се изпълняват от ловно-рибарските сдружения, понеже те в момента по същество изпълняват и държавни задачи.

3. Нужни са още законодателни промени, включително в Закона за защитените територии, за да се осигури законова възможност за претърсване и изнасяне на намерени мъртви диви свине в резерватите и включване на природозащитните организации в контролирането на популациите в Националните паркове.

Необходима е и промяна на статута на свободно отглежданите свине от източнобалканската порода, за да могат да бъдат третирани като диви и съответно да подлежат на отстрел и така да не се превръщат в разпространители на заболяването.

Предлага се още изменение на ППЗЛОД, с което приходите от вноската за стопанисване на дивеча да остават изцяло в ловно-рибарските сдружения, тъй като се очаква бюджетите на сдруженията да се свият заради по-малките приходи от разрешителните за групов лов на дива свиня, а с подобна промяна ще бъдат генерирани средства за стопанисване на останалите видове дивеч.

4. Ще бъде поискано държавата да възстанови премиите за отстрел на хищници, тъй като тези видове са сред основните преносители на заразата.

5. Както и през миналия ловен сезон изследването на пробите за трихинелоза да бъде безплатно или на символична цена в случай, че се предостави и проба за АЧС.

Зам.-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев подкрепи почти всички направени предложения. Той съобщи, че работна група обсъжда мерките, с които финансово ще бъдат подпомогнати ловците.

Добрев не се ангажира с конкретен срок за откриване на сезона за групов лов на дива свиня като заяви, че това е решение на министър Десислава Танев, която тя ще вземе след публикуването на последните законодателни промени в “Държавен вестник” и след консултации с всички заинтересовани страни. Преди да се вземе това решение ръководствата на ловните сдружения ще преминат през нови обучения за мерките за сигурност в навечерието на новия ловен сезон.

Таксата от стопанисване, която влиза в републиканския бюджет, да остава в ловните сдружения, за да могат да изпълняват мерки, които държавата им налага за борба с африканската чума.

Таксата за стопанисване е в размер на 2 млн. лв. и работна група в МЗХГ ще прецени дали тези средства ще са достатъчни. Държавата и ловците трябва да намерят баланс в интересите. Налагането единствено на забрани и задължения от страна на държавата не е работещ подход, категоричен е председателят на Съюза на ловците и риболовците инж. Васил Василев. По време на срещата, представители на ловните сдружения многократно изтъкнаха, че колкото по-строги забрани за лова се въвеждат, толкова по-демотивирани ще бъдат ловците да помагат на държавата в борбата с АЧС.

Публикувана в Агроновини

На 18 септември събират ловците в София - на прага на сезона за групов лов на дива свиня

Ново огнище на АЧС при домашно отглеждани прасета в Плевенско. Положителни проби са дали двете животни в частно стопанство в село Гиген, община Гулянци. „Домашните прасета в Дъбован и селата около община Гулянци са ликвидирани още през месец юли“, заяви за „Гласът на земеделеца“ кметът на Дъбован Таня Кръстева.

Два нови случая на африканска чума при диви прасета във Видинско и в Плевенско са констатирани и потвърдени от БАБХ. Единият е в община Кула, Видинско, вторият в община Долна Митрополия, Плевенско.

На 10 септември София беше домакин на 14-ата годишна среща на Постоянната експертна група за АЧС в Европа.

Експерти от 34 страни обсъдиха общи действия срещу разпространението на заразата. Строгите мерки за биосигурност при домашни и диви свине, бързо умъртвяване на болни животни и на прасета в риск, както и недопускане на изключения от законодателството са основните и единствени мерки за борба със заболяването. Мерките са базирани на последните научни и технически проучвания за болестта и всички държави се задължават да ги изпълняват.

АЧС е сериозна заплаха за икономическия сектор в глобален мащаб, ваксина срещу заболяването засега няма. Тепърва ще се пише Глобална стратегия за контрол и изкореняване на АЧС в световен мащаб.

България още не се е преборила със заболяването, предупредиха от Съюза на ловците и риболовците. В над 20 области в страната са констатирани случаи на АЧС при диви прасета. На 18 септември представители на ловните дружинки в страната се събират на среща в София, на която ще им бъдат дадени указания във връзка с предстоящото откриване на ловния сезон за групов лов на дива свиня. На срещата ще присъства заместник-министърът на МЗХГ Атанас Добрев, домакин е инж. Васил Василев, председател на Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“. След последните промени в Закона за лова и опазване на дивеча, земеделският министър има правото да променя сроковете за ловуване в ситуация на епизоотия, каквато е АЧС.

Публикувана в Новини на часа

Законът за лова да създаде необходимата правна и нормативна рамка за реакция и при други епизоотии, искат ловците

Интервю на Анета Божидарова

Г-н Василев, на първо четене в парламентарната земеделска комисия беше гласувана промяна в Закона за лова и опазване на дивеча, която позволява в случаи на епизоотия земеделският министър да може да променя сроковете за ловуване на дива свиня – закъсняла ли е тази мярка?

Промяната в закона беше поискана от мен още преди повече от година, но за съжаление тогава ситуацията с африканската чума по свинете беше подценена. Промяната дава възможност на аграрния министър да реагира превантивно при наличие на риск от навлизане на епизоотични заболявания. Ако още преди година беше дадена такава правна възможност за реакция, може би картината днес с АЧС щеше да бъде по-различна. По тази причина и ловците не можахме да се справим с ограничаването на популацията на дивата свиня в заложените срокове по начин, по който отговорните институции очакваха.

Промяната в Закона за лова и опазване на дивеча ще реши ли този проблем?

По същество поправката в закона не се различава от тази, която ние сме внесли като предложение преди повече от година. Има обаче една съществена разлика – вносителите са се опитали да се фокусират върху частния случай – африканската чума. В тяхното предложение за промяна в закона става дума само и единствено за промяна на сроковете при лов на дива свиня. Според нас това е неправилно, защото законът трябва да създаде необходимата правна и нормативна рамка за реакция и при други епизоотии. Законът трябва да може да сработва при всякакви ситуации. Ако утре, например, бъдем изправени пред заплаха от навлизане на антракс, на шап или на някакво друго заболяване, което засяга и дивите животни, земеделският министър отново не би имал законов инструмент за действие, защото сегашният текст на закона го ограничава да действа единствено по отношение на регулация на популацията на дивата свиня, обвързано с кризата с АЧС. Изразихме нашето становище в рамките на заседанието на парламентарната земеделска комисия и смятам, че нашите аргументи бяха чути и приети от народните представители. Очаквам между първо и второ четене на промените в Закона за лова тази поправка да бъде направена.

Картината с африканската чума по свинете изглежда овладяна за момента, как виждате вие ситуацията?

Голяма част от стопаните, които отглеждат свине за лична консумация, заклаха своите животни и така единият от векторите за разпространение на заболяването почти е елиминиран. Голяма част от свинекомплексите вероятно са завишили нивото на биосигурност и е радостно, че от доста време нямаме засегната от АЧС индустриална свинеферма, защото това е най-тежкия удар за икономиката на страната. Всичко това внесе спокойствие в обществото. Но не така стоят нещата при популацията на дивите свине. В рамките на по-малко от месец, констатираните случаи на намерени или на отстреляни диви свине, носители на вируса на АЧС, са се увеличили повече от два пъти. Ако към началото на месец август бяха констатирани около 20 случая, към днешна дата те са над 50 и то на територията на близо 20 области в страната. Което на практика означава, че географски България почти изцяло е обхваната от разпространението на вируса. Това показва, че мерките, които се прилагат по отношение на популацията на дивата свиня не дават очакваните резултати.

Какъв е ефектът от въведените ограничения в инфектираните с АЧС зони и в горските територии?

Мярката, която касае забраната за придвижване, за човешко присъствие изобщо в горски територии, очевидно не може да бъде приложена навсякъде с цялата необходима строгост. Едва ли има институция, която да е в състояние да ограничи всеки един пастир, гъбар или турист от присъствие в ловните райони. Това съответно поражда напрежение. Най-лесно е да бъдат спрени ловците. Държавата събира разрешителните за ловуване и ние автоматично не можем да ловуваме. Но на много места дърводобивът продължава, продължава събирането на гъби и на билки, и това поражда напрежение в местните общности. Затова се чуват призиви за протести, хората реагират емоционално. При по-добър диалог и чуваемост, проблемите могат да бъдат решени адекватно. Сигнализирал съм ръководството на БАБХ, както и земеделският министър да бъдат преосмислени заложените мерки и да се осигури възможност на ловците да имат достъп дори до инфектираните с АЧС зони – да се даде възможност за ловуване в тях при спазване на всички мерки за биосигурност, за да може ефективно да се намалява популацията на дивата свиня на територията на цялата страна.

Статистиката отчита близо 100 хил. броя диви свине у нас, от които над 80 хиляди подлежат на отстрел – коректни ли са данните и по силите ли е тази задача за ловците?

На срещата, която инициира президентът Румен Радев по повод кризата с АЧС, беше изтъкнато, че към ловците трябва да се подхожда със стимулиращи, а не с административни мерки. В тази връзка все още има известно неразбиране и затруднена комуникация между нас и институциите. Още не е намерен балансът между възможностите на държавата и на ловните сдружения по места. От друга страна, всеки един ловец, когато излиза на лов, воден най-малкото от своята ловна страст, полага максимално усилие да отстреля повече животни, ако има такава възможност. Малцина са онези, които ако имат възможност да отстрелят две или три диви свине и свалят пушката, след като са отстреляли първото животно. Ние правим максимално възможното в рамките на разрешените за ловуване срокове, с разрешените методи и средства.

По отношение на популацията на дивите свине, нека да е ясно, че всички диви животни непрекъснато се придвижват и затова трудно могат да бъде преброени коректно. Няма как дивите свине да застанат в редица и да чакат някой да ги брои. Законът в момента казва, че установяването на популацията на дивата свиня става по време на пролетната таксация и на базата на целогодишните наблюдения върху дивеча. В този метод, обаче има определен процент грешка, който за съжаление не може да бъде точно определен. Защото дивата свиня е склонна към миграция – през лятото и есента едни и същи животни обитават територията на едни ловни дружини, през есента се преместват в други, през зимата – в трети. Тоест, възможно е тези животни да бъдат преброени три пъти и така значително се изкривява националната статистика. Но така или иначе, тя работи по тази методика повече от 50-60 години. Затова няма как, например, да отстреляме 50 животни, ако в гората реално е имало 20. В този смисъл, не е коректно да бъдем обвинявани, че не изпълняваме препоръките за намаляване на популацията на дивата свиня.

Проработи ли въведеният финансов стимул при индивидуален лов на дива свиня?

По традиция, повече от 100 години, в България дивата свиня се ловува групово. Индивидуалният отстрел, който се прилага в Германия и в други държави от Западна Европа, е слабо познат у нас. Българските ловци, които умеят да ловуват индивидуално, за съжаление са малцина. А и теренните условия в момента не позволяват такъв лов. Въпреки това, за да се съобразим с призивите на държавата, във всичките ловни дружини се извършва индивидуален отстрел и той е задоволителен, но не е ефективен. Ще дам пример: ловното сдружение в Троян успя за миналия месец да отстреля индивидуално около 30 животни. Но само за един уикенд при груповия лов се отстрелват между 100 и 200 диви свине. Разликата е очевидна. Има и друг момент: разрешителното за индивидуален лов е валидно само 7 дни и това ограничава ловеца във времето. Нашата вътрешна статистика показва, че на 10 издадени разрешителни за индивидуален лов на дива свиня се отстрелва средно по 1 животно. В този смисъл, груповият лов на дива свиня е безалтернативен.

Публикувана в Интервюта
Четвъртък, 15 Август 2019 15:13

Първи случай на АЧС в Благоевградско

Първи случай на африканска чума по свинете е регистриран в Благоевградска област. Намерено в Кресна умряло прасе е с положителна проба. Заразеното животно е извадено от водите на Струма. Веднага беше свикана извънредна епизоотична комисия в областния град. На срещата са обсъдени мерките, които ще бъдат предприети във връзка с установения случай на африканска чума.

Определена е 3-километрова предпазна зона. В нея всички заразени и контактни домашни свине, както и домашните свине тип „заден двор“ подлежат на евтаназиране.

В 10-километровата зона от огнището ще се извършва преброяване на животните, вземане на кръвни проби и ежеседмични клинични прегледи.

Забранява се движението на хора, животни и превозни средства, включително селскостопанска техника, без разрешение на БАБХ в района на обектите.

БАБХ апелира обществото да бъде съпричастно и отговорно към сериозната епизоотична ситуация и да изпълнява мерките за превенция и биосигурност.

Публикувана в Новини на часа

Двете прасета на бай Иван са също толкова ценни, колкото 20-те хиляди прасета в един свинекомплекс, коментира народният представител от ДПС

- Г-н Абазов, как ще коментирате мерките по овладяване на кризата с Африканската чума по свинете ?

- Ситуацията е почти изтървана. Повече от тревожно е, че заразата прониква в големите индустриални свиневъдни обекти. Не разбирам защо хората не проумяват, че кризата е голяма, а Африканската чума по свинете е опасно заболяване. Не случайно се нарича чума. Вирусът е изключително устойчив и много бързо се разпространява. В подобна критична ситуация институциите трябваше бързо да сработят заедно, а това не се случи. Ангажиментът по овладяване на кризата не е в ръцете единствено на земеделското министерство. Още при първия констатиран случай на АЧС, трябваше да се включат армията, жандармерията, МВР, полицията и други служби, за да се изолира огнището. Тези мерки се взимат днес, но те са закъснели. Трябваше да се предприемат още преди повече от година, когато вирусът за първи път проникна в България, в провадийското село Тутраканци. В други държави при констатиране на АЧС мерките са драстични – пълна блокада, пълно заграждане на всички входове и изходи, дезинфекция и контрол. У нас те не бяха взети по този начин. Не е достатъчно само ветеринарните служби да са на терен. Държавата трябва да застане зад тях. При констатиране на огнище първо трябва да се ликвидират всички домашни прасета в широк периметър около него, и да се отстрелят всички диви свине в околността. Фактът, че заразата се движи толкова нелогично в страната, показва, че досегашните мерки не са сработили.

- Най-трудна се оказва битката с манталитета на българина, за когото отглеждането на домашно прасе е традиция – какво е работещото решение в тази ситуация?

- При криза от такъв мащаб, манталитетът не е извинение, отговорност носи държавата, управляващите. Решенията, които сега се взимат са закъснели, некоординирани и на принципа „проба-грешка“. Пример за адекватна реакция на АЧС е Чехия. През последните 6 месеца там не се констатират нови огнища на заболяването, защото мерките в Чехия бяха светкавични и безапелационни. Защо ние тепърва трябва откриваме топлата вода, след като директно може да се приложи чешкия опит? Пак казвам – не може да се констатира поредното огнище и достъпът до него да свободен. Трябва пълна изолация на мястото, чрез всички възможни институции. А ние какво правим – в т. нар. областни епизоотични щабове е една говорилня, институциите само си прехвърлят топката – горските, ветеринарните, кметовете. На едните им пречела някаква заповед, на другите – някакъв правилник и т. н. Това е абсурдно, всички тези хора трябва да разберат, че при такава криза действията трябва да бъдат извънредни, като при военно положение. Промяната на наредбите и правилниците ще отнеме месеци. Ние не разполагаме с такова време. Държавата трябва да действа бързо, ако иска да овладее кризата с АЧС.

- Координацията между институциите не трябва ли да е на ниво правителство?

- Абсолютно. Но и т. нар. Национален щаб, с председател вицепремиера Томислав Дончев закъсня със своите решения. Той беше свикан дни след като огнищата пламнаха. В условията на върлуващ вирус, който не признава граници и територии, ние не разполагаме с лукса да си прехвърляме топката по отношение на отговорностите.

- Взе се решение да се дадат по 300 лева на личните стопанства за дезинфекция – закъсня ли и тази мярка към хората, които отглеждат прасета за лична консумация?

В началото на кризата постоянно се обясняваше, че ще бъдат компенсирани само регистрираните животни, а тези от типа „заден двор“ няма да бъдат обезщетени. Това беше грешка. Хората започнаха да търсят варианти как да си спасят прасетата. И при условие, че селата не бяха заградени и отцепени, започна товарене на домашните свине в багажници и изнасянето им през три села в четвърто. Ето обяснение за разрастването на АЧС. Час по-скоро властта трябва да обяви, че ще плати всички евтаназирани прасета, за да се успокоят хората. Иначе ще продължат да ги крият или да ги колят. Но и прибраното във фризера месо е опасно, защото вирусът на АЧС е жив месеци след това в него. Трябва да се намери решение за вътрешния мотив на хората да си спасят стоката. Двете прасета на бай Иван са също толкова ценни, колкото 20-те хиляди прасета в един свинекомплекс.

- Носител на вируса са и дивите прасета – справи ли се държавата с намаляването на тяхната популация?

Не беше адекватно решен и този проблем. Това не е задача, която е по силите на ловните стопанства и дружинки. Това отново е задължение на държавата. При сегашното състояние на горите, кой нормален ловец ще тръгне да стреля по диви прасета? При толкова разлистени гори, по-скоро има риск да се самоизбият ловците, отколкото да отстрелят някое диво прасе. На ловците сега се възлага не само да отстрелят диво прасе, но да вземат проба от него, че да носят кирки и лопати, хлорна вар за дезинфекция и т. н. Това просто няма как да стане, нека не си правим илюзии. Какво направиха в Чехия? При констатиране на огнище с АЧС, в съответния горски периметър около него влизат спец части с пълно бойно снаряжение, с оптика, с термовизия и отстрелват всички диви прасета. След тях влизат ветеринарните власти и си свършват работата. Така се прави. Затова през последните 6 месеца в Чехия няма чума. А у нас всеки ден броим огнища.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

До 26 август 2019 г. е крайният срок за представяне на протоколите за санитарно прочистване на дворовете и дезинфекцията в населените места във връзка със регистрирани случаи на Африканска чума по свинете (АЧС). По този начин стопаните ще могат да получат финансова подкрепа в размер на 300 лв. за почистен и дезинфекциран двор. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на брифинг след среща с областни управители от страната и представители на Националното сдружение  на общините в Република България (НСОРБ), в гр. Велико Търново. Тя посочи, че отговорността за това е на кметовете на населените места и ветеринарните доктори.

Министър Танева обясни, че средносрочната цел, която са си поставили е независимо от мястото и големината на стопанството, в което се отглеждат домашни свине, то трябва да бъде регистрирано и с мерки за биосигурност. Тя увери, че режимът за регистрация по Наредба №44 ще бъде административно облекчен. „Експерти от Българската агенция по безопасност на храните са подготвили два модела информационни бюлетини, които в 10-дневен срок ще бъдат раздадени във всяко населено място. В единия е обяснено какво значи биосигурност в тип „лично стопанство“, а в другият е за по-големи стопанства с развъдна дейност. Всеки, който спази изискванията може да бъде регистриран“, обясни министър Танева. Тя подчерта, че успехът в борбата с АЧС зависи от биосигурността в стопанствата, в които се отглеждат свинете.

Земеделският министър благодари на всички стопани, които са се включили заедно с държавните органи за максимално ограничаване на щетите, така че България да стане държава, която сравнително бързо се е справила с този проблем.

Тя каза още, че на територията на страната има 2795 ловни дружинки, като 104 от тях ще бъдат ограничени в ловните дейности. „Разчитаме основно на тях за депопулация на дивата свиня. Държавата може да се справи с АЧС само, ако работим заедно в тази посока“, категорична бе министър Танева.

Заместник-министър Атанас Добрев посочи, че в капаните за улов на диви свине на територията на Държавните горски предприятия са хванати над 70 животни. Той припомни, че утре се открива ловният сезон за прелетен дивеч и призова ловците да спазват мерки за дезинфекция.  След приключване на ловния излет трябва да мият обувките си с вода и сапун и гумите на автомобилите. 

Председателят на НСОРБ Даниел Панов, заяви че организацията активно участва във всяка кампания на МЗХГ. В ежеседмичния си бюлетин, който се разпространява до местната власт, Сдружението публикува актуална и подробна информация за болестта по данни на Министерството.

На срещата присъстваха заместник-министрите на земеделието, храните и горите доц. д-р Янко Иванов и Атанас Добрев, представители на МОСВ, МВР, МРРБ и Българската агенция по безопасност на храните.

Публикувана в Новини на часа

45% от българското производство е за сектор „Свиневъдство“, казва председателят на Съюза на производителите на комбинирани фуражи

- Г-н Божков, без съмнение, ситуацията с АЧС е притеснителна и за вашия бранш, какви загуби се очертава да претърпите?

- Всичките 65 индустриални свинеферми са членове на Съюза на производителите на комбинирани фуражи и почти всички разполагат със собствени заводи. Ако африканската чума не бъде овладяна час по-скоро, засегнатите сред тях ще трябва да спрат производство.

- Каква част от българското производство на комбинирани фуражи е предназначена за сектор „Свиневъдство“?

- Най-голяма част от фуражите, които се произвеждат у нас, са насочени към сектор „Птицевъдство“. Около 40-45% от комбинираните фуражи са предназначени за свиневъдния сектор. Ако още производители бъдат засегнати от АЧС, ние няма как да пренасочим фуражите към други въдства, защото те са само за изхранване на свине.

- Една от тиражираните версии е, че африканската чума е влязла у нас чрез фуражите – как ще го коментирате?

- Това няма как да стане. Още когато беше констатирано първото огнище на АЧС в България преди 1 година, във варненското село Тутраканци, ние сме взели съответните мерки, предписани от БАБХ: дезинфекция на входа и на изхода, норми на съхранение на прибраните зърнени фуражни суровини. Те се включват в производство 2 месеца след съхранение. Около 60 % от българските фуражи са гранулирани, а това е процес, при който се развива температура от 75 до 82 градуса по Целзий. Вирусът на АЧС няма как да живее в такава среда, той умира. Вероятно е влязъл по много други начини, най-вече с „помощта“ на човека, но чрез фуражите – изключено е.

- Внасяме ли фуражи от Румъния?

- Не, нашите свободни мощности са около 60%. Българското производство задоволява вътрешния пазар. Опитваме се да разширяваме външния, който към момента е около 5-10%. Но при такава сложна епизоотична обстановка, това е трудно. От няколко години държавата се бори с Птичия грип, сега с Африканската чума по свинете. България произвежда едни от най-качествените и безопасни фуражи в Европа и затова искаме да разширим външния пазар поне с още 10%.

- Къде изнасяме комбинирани фуражи?

- Освен с държави от Европейския съюз, търгуваме с Турция, с бившите руски републики, с Китай.

- Закъсняха ли мерките срещу АЧС, как по-бързо да се овладее ситуацията?

- Хората трябваше да бъдат по-рано и по-добре информирани колко опасно е заболяването. Когато вече е влязло в страната, всички, които са засегнати от АЧС, трябва да бъдат обезщетени – и малките, и големите стопанства. Надявам се, че ситуацията ще бъде овладяна в най-скоро време. Защото със свиневъдния сектор са свързани много други браншове.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

Предупреждение, че мерките по новата Обща селскостопанска политика могат да се забавят с 2 години, публикува ирландското министерство на земеделието. Според информирани източници, новите мерки е твърде възможно да не могат да бъдат приети и съгласувани преди 2022 г, а говорителят на министерството заяви, че началната дата на новата ОСП е "твърде несигурна".


"Докато преговорите в Брюксел не бъдат завършени, не е възможно да посочим потенциална начална дата за новата ОСП", се казва в изявлението на ирландското министерство на земеделието.

Според първоначалната програма на Еврокомисията, държавите членки трябва да представят стратегическите си планове до 1 януари 2020 г. След това те трябва да бъдат одобрени в рамките на 8 месеца, като очакванията са новите мерки да стартират от 2021 г.

Но този график е тотално нарушен поради Брексит и неговото огромно влияние върху бюджета на ЕС и Многогодишната финансова рамка, тъй като вноската на Великобритания в бюджета на ЕС е 10 млрд. евро годишно.

Ирландските земеделски съюзи изразиха загриженост за директните плащания, и заявиха, че те трябва да бъдат защитени.

Публикувана в Бизнес
Сряда, 07 Август 2019 02:24

За кожата на едно прасе

В августовската жега да колиш прасе, да топиш сланина и да лееш сълзи си е кофти работа. Кофти зар се падна и на земеделския министър Десислава Танева – с трето вирусно заболяване се бори в рамките на два мандата. Този път обаче положението е изтървано. Вместо да кърши пръсти пред еврокомисаря Витянис Андрюкайтис и да проси пари за обезщетения, крехката Танева трябваше отдавна да удари по масата в Министерския съвет. Премиерът Борисов нали обичал жени с характер. Той обаче явно още не осъзнава, че не продънената система на НАП, не потресаващо единодушният и предизвестен избор на нов главен прокурор, а тъкмо африканската чума по свинете може да бутне кабинета. Нищо, че протестите по места изглеждат малобройни и властта отчита по-скоро сговорчивост от страна на населението, което доброволно е изклало домашните прасета. Домашният коледен дух на българина вече е накърнен.

Трудно, а и някак обидно е да се разпределя европейската милостиня от 2,9 млн. евро между хилядите стопани у нас, чиито животни принудително са евтаназирани. Не за друго, а защото никой не знае точния им брой. Ах, колко са изненадани ресорните институции, че има толкова нерегламентирано отглеждани прасета и сивият сектор цъфти. Защо, бихме попитали ние. Нали има контрол?

Подхвърлените 300 лева на домакинство от типа на т. нар. „заден двор“ /семантиката на това определение заслужава отделен анализ/ няма да платят накърненото чувство у българина, че държавата нехае за него. Защото малкото хора, останали в обезлюдяващите ни села, очакват на държавата еднакво да са й мили както двете прасета за Коледа в кочината на бай Киро, така и онези в индустриалните свинеферми. Държавата обаче нехае. И ужасно закъсня с мерките срещу АЧС.

Още преди година, когато се появи първото огнище във Варненско, мерките трябваше да са драконовски. Да се намали рязко популацията на дивите прасета, като тази задача не е по силите единствено на ловците. Още след Коледа и Нова година, трябваше да се дадат на хората пари на ръка, да им напълнят фризерите със свинско и от врата на врата кметовете да обяснят, че тая горчива чаша с АЧС няма да отмине, но поне личните драми могат да бъдат избегнати. На кметовете обаче изборите са им по-важни от хората. Както и на политиците, които вече яхат недоволството.

Вместо анемичния информационен клип, който се върти от време на време в национален телевизионен ефир, трябваше лично премиерът Бойко Борисов да призове хората да не гледат домашни прасета поне 1 година. Можеше да го прави и докато реже поредната лентичка на някой магистрален участък. Или в извънредно новогодишно слово по телевизията. Късно изреваха индустриалните свиневъди, късно се сети и целият земеделски бранш да застане зад мерките на Агенцията по безопасност на храните.

Африканската чума гази наред и проблемът трудно ще бъде овладян. В някои държави се борят с вируса от 30 години. У нас той е на път да затрие не само един работещ бизнес. У нас той убива домашния коледен дух и това не е просто въпрос на някакъв си манталитет. Домашното прасе е тъжна марка на окаяното българско битие. Скоро всички може да платим висока обществена цена за него. Междувпрочем, на ход е Прокуратурата. Най-малкото, има да се разследва една смехотворна ограда по границата с Румъния.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Г-н Иванов, как да бъдат убедени хората, че в България има Африканска чума по свинете?

На мен ми се иска хората най-после да повярват на институциите, а не на социалните мрежи. Там се стига до абсурди просто. Нямало Африканска чума по свинете, ние сами си я измислихме, така ли? Това наистина е абсурдно. В съседна Румъния също ли са си измислили заболяването? Да не изреждам други държави по света, които с години се борят с АЧС.

Има и още по-важен въпрос – как да бъдат убедени хората в правотата на мерките, които се прилагат от Агенцията по безопасност на храните и от земеделското министерство?

Мерките са непопулярни и съпротивата е очаквана. Мерките не щадят отделния стопанин, а щадят обществения интерес. Това заболяване не е опасно за хората, но е огромна заплаха за икономиката на страната. За голямо съжаление, цялото свиневъдство е съсредоточено в Северна и Североизточна България. Там са големите свинекомплекси, в които има налични около 400 хиляди свине. Умножете по 10 на годишна база, като прибавите приплодите и ще разберете за какви потенциални икономически загуби става дума. Десетки ще останат без препитание. Затова сме толкова силно разтревожени от настъпването на болестта. Благодарен съм, че чрез вас, медиите, имаме възможност да стигнем до повече хора. Обществото трябва да осъзнае, че наистина има проблем. Чума има и тя няма да отмине просто така. Ако не вземем мерки, или ние ще ликвидираме чумата, или тя ще ликвидира българското свиневъдство. Друга алтернатива няма. Няма как да стоим със скръстени ръце.

Водите тежка битка с хората, които отглеждат прасета за лична консумация, появиха се протести, повечето кметове не съдействат – как ще се справите с тази ситуация?

Разбирам защо кметовете не съдействат – те се намират в деликатна ситуация, задават се местни избори. От друга страна, сега е моментът да докажат, че могат да взимат адекватни управленски решения в кризисна ситуация, а не да действат популистки, като яхат недоволството на хората. А стопанствата тип „заден двор“ просто трябва да останат в миналото. Иначе нищо добро не ни очаква. Докато Африканската чума по свинете е налична в България, стопанствата тип „заден двор“ не са съвместими със ситуацията, защото са перманентен носител на вируса. Те просто трябва да изчезнат, ако искаме да овладеем заболяването.

Не трябваше ли още преди 1 година да направите опит да решите този проблем – бизнесът и държавата – солидарно? Да предложите, например, на хората по 2 прасета за едно, отглеждано в тип „заден двор“ или да им предложите финансови компенсации, за да ги заколят доброволно?

В няколко от районите, където има големи свинекомплекси, се приложи такава мярка. Предложиха на хората пари или свинско месо, за да преустановят да отглеждат за известен период от време прасета за лична консумация. И знаете ли какво стана? Хората взеха парите, заклаха си прасетата и после си закупиха нови. Така че тази мярка не даде траен ефект. Сега искат компенсации. Но няма законов механизъм, по който да обезщетим някого за нещо, което не фигурира никъде. Дори и да намерим начин да го направим, това не бива да се случва повече. Всички частни стопанства просто трябва да бъдат регистрирани.

Как ще регламентирате „задния двор“, ако официалните ветеринарни лекари нямат капацитета да го обхванат, а частнопрактикуващите нямат финансов интерес да го контролират?

Това не е проблем само у нас, нека припомня, че най-голям е броят на стопанствата тип „заден двор“ в Румъния и Африканската чума тръгна именно от тях. Дискутирахме темата с нашите европейски колеги, които скоро бяха на посещение в България заради АЧС – проблемът ще бъде поставен на европейско ниво и ще се търси неговото трайно решение. Категорично е едно – тези животни трябва да бъдат приведени в известност, те не могат да продължат да съществуват по този начин. Те са изключително рискови, защото в „задния двор“ не се прилагат никакви мерки за биосигурност и животните са извън всякакъв ветеринарен надзор. Това не може да продължава повече така.

Г-н Иванов, нали разбирате, че хората по селата ще продължат да отглеждат прасе за Коледа? Как ще ги контролирате?

По сегашното законодателство хората и сега имат право на това – да отглеждат до 4 броя домашни прасета. Но на какво се натъкваме, когато правим проверки заради Африканската чума – отглеждат се по 14-15 прасета, които не са регистрирани. Очевидно е, че това не са животни за лична консумация, а за търговия. В такива случаи следва да се приложи цялата строгост на закона. И това няма нищо общо с АЧС. Днес обаче най-важно е да овладеем заразата.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта
Страница 1 от 9

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта