През 2019 г. добивът на мляко в ЕС е нараснал с 0,4% - най-ниският от 2012 г. насам. Очаква се през тази година стойностите му да са подобни. Сезонният пролетен пик в производството съвпадна с пандемията от коронавируса. Ограничителните мерки могат да смутят събирането на суровината и доставките на храни. Освен това ограниченият достъп до работна ръка може да обърне производството към не толкова трудоемки млечни продукти.

Потреблението на сирена през 2020 г. в ЕС може слабо да се увеличи с 0,3%. Търсенето на азиатските пазари се очаква да доведе до нарастване на износа. Тези два фактора прогнозно ще породят ръст в производството. Луксозните сирена обаче ще бъдат повлияни негативно от затварянето на заведенията за хранене.

Продукцията на говеждо месо в ЕС намалява през 2019 г. заради понижение на цените и свиване на стадата. Тази тенденция ще продължи и през 2020 г., повлияна от същите фактори. Корона-кризата се отразява най-вече в отрицателно въздействие върху търсенето на по-високостойностни меса поради затварянето на ресторантите и ограничението на продажбите им в супермаркетите. Слабото търсене и достъп ще доведе до последващо намаление на потреблението в ЕС.

Производството на птиче месо продължава да расте и през 2019 г. благодарение на увеличеното търсене. Нарастването се очаква да продължи и през 2020 г. поради заместването на по-скъпите меса с птиче. И този сектор обаче ще бъде засегнат от затварянето на ресторантите, което ще се отрази най-вече на някои видове меса като патешко.

Устойчивото азиатско търсене слабо увеличава производството на свинско. Пазарът на жълтия континент все още страда от недостига на свинско, предизвикан от Африканската чума по свинете. Очакванията са износът да нарасне с 12%, след като през 2019% отбеляза 17% увеличение. Настоящата пандемия не би следвало да засегне особено сектора. Потреблението в ЕС обаче ще намалее заради повишените цени и преориентирането към други видове меса.

Овцевъдството и козевъдството бяха засегнати от корона-кризата, тъй като сезонното търсене около Великден и Рамадан не се случи в традиционните мащаби. Продукцията на сектора обаче се очаква да остане стабилна и през 2020 г.

Публикувана в Животновъдство

Произвеждаме годишно едва 46 кг месо от крава срещу над 200 кг в европейските страни

Доц. Въто Христов

Добре известен е големият срив в животновъдството, станал след промените от 1989 г. Много аграрни специалисти определят този срив като катастрофа. Изводите са въз основа на конкретни числа от статистиката. През изминалите 30 години, броят на различните видове животни и птици, както и на продукцията от тях, са намалели от два до осем пъти. От износители на животни и животински продукти се превърнахме във вносители. При производството на говеждо и телешко месо спадът е най-голям. Да направим анализ на данните.
 

                   Брой крави и произведено месо (*)                                                  

Показатели 1989 г. 2018 г. Намаление в пъти
Крави - хил. броя 659 351 1,8
Месо - кл. тегло, хил. т 130 16 8,0
Месо от крава - кг 197 46 4,3



* В броя на кравите и произведеното месо са включени за 1989 г., 11 хил. биволици и за 2018 г.,10 хил. биволици и месото от тях.
Източници: Статистически годишник на РБ, 1991г.
                       Аграрен доклад на МЗХГ, 2019г.


     Очевидно и доста голямо е намалението през 2018 г. в сравнение с 1989 г.: на кравите – 1,8 пъти; на произведеното месо – 8 пъти; на месото, изчислено на крава – 4,3 пъти. Страните членки на ЕС произвеждат от крава от 200-240 кг., ние само 46 кг. Изводите оставям на читателите.
     Нека се спрем и анализираме по-подробно числата за 2018 г. При наличието на 351 хил. крави (в т.ч. 10 хил. биволици), ако сме нормална държава е логично да произведем около 70 хил. тона месо в кланично тегло, а отчетеното е само 16 хил. тона. Далеч по-малко от възможните 54 хил. тона.


                                           Какво показват изчисленията?


     При 20% годишен ремонт на основните стада (крави и биволици) ще се осигури производството на около 14 хил. тона (70 хил. х 200 кг). При плодовитост от 95 %, годишно се раждат над 333 хил. телета. От тях 70 хил. остават (се отглеждат) за подмяна на бракуваните крави, за ремонт. За производство на месо чрез угояване остават 262 хил. (в т.ч. 96 хил. женски), като ресурс за 52 хил. тона.
     Повече и интересна информация за произведеното месо през 2018 г. ни дават данни от Аграрния доклад за 2019 г. По числата могат да се направят много коментари, изводи и да се поставят важни въпроси.

  • Съотношението на месо. Млади: Възрастни говеда е 43:57%, а би трябвало да бъде приблизително 75:25%.

Производство на говеждо месо през 2018 г. – кланично тегло                                  

Месо от Промишлено производство В стопанствата Всичко
  тона                                            % тона                  % тона                  %
Телета и млади говеда 592                                      8,1 6530               73,4 7122             42,8
Възрастни говеда 6665                                  91,9 2369               26,6 9034             57,2
Всичко 7257                                   100,0 8899             100,0 16156           100,0
  • • От възрастните говеда липсват 5 хил. тона месо или 35,5% от възможното производство, докато при телетата и младите говеда липсата е 46 хил. т или 86,5% от възможното производство.
    • Основния извод е, че от двата вида месо липсват повече от 50 хил. тона месо. Резонният въпрос е - къде е месото? Да потърсим отговора.
  •   При положение, че разполагаме с ресурс от 263 хил. телета с възможност за производство на повече от 53 хил. т месо от млади говеда сме произвели (отчели) само 7 хил. Това количество, разделено на броя на телетата означава, че от едно животно сме получили само по 27 кг. Това число обаче скрива истинската картина, тъй като макар и неголяма част от телетата се угояват до по-голямо тегло и по този начин се завишава средното кланично тегло. За това, че по-голямата част от телетата се колят наскоро след отелването, се потвърждава и от данните за структурата на говеждото стадо. Към 01.11.2018 г. кравите заедно с биволиците са 65% от общия брой на животните. При угояване на телетата той ще бъде под 45%. Общия брой на говедата и биволите към посочената дата е бил 542 хил., а би трябвало да бъде над 750 хил.

Затруднявам се да намеря подходящи думи, за да охарактеризирам отношението към създадения и похабен (неизползван) ресурс за производство на месо. В целия свят се счита за икономически грях подобно действие - за да бъдат задоволени, макар и скромните ни консумативни нужди, сме принудени да внасяме всяка година 15-20 хил. тона говеждо месо. Някои могат да възразят, че направените от мен изчисления не са точни – висока е заложената плодовитост на кравите или, че не е отразена смъртността при телетата, която често е висока при някои стада. Подобни въпроси ще отворят теми за друг разговор, който няма да е излишен и ще добави още аргументи за обяснение на лошите резултати.

Преди няколко години с проф. Трифон Дарджонов (вече покойник) се опитахме да убедим един зам. министър – зооинжинер за необходимостта от угояване на телета, изключени от разплод. По този начин можеше да бъде преустановен вноса и дори да разполагаме с количества за износ. Изненадахме се от отговора. Той дословно беше – ние не угояваме телета, защото те произхождат от крави, специализирани за мляко и са със слаби месодайни качества. Европа подлага на угояване всички телета. Това сме правили и ние. В Аграрния доклад на МЗХГ за 2019 г. стр. 36, ще видим, че от посочените 341 хил. крави, 107 хил. са месодайни. Само от тях би могло да се произведе над 20 хил. тона месо – повече от произведените 16 хил. тона от всичките крави. Тук изниква въпросът - толкова ли са реално месодайните крави и наистина ли са от това специализирано направление?

От първата таблица се вижда още, че производството на месо е достигало 130 хил. т – повече от 14 кг на човек, износът е 15-20 хил. тона, а консумацията е възлизала на 12-13 кг. Сега, при намалено по брой население, произведеното месо на човек е по-малко от 2,5 кг., а с вноса консумацията се движи около 5 кг.

Числата във втората таблица показват и други тревожни факти. Промишленото производство на месо от телета и млади говеда е едва 8,1 % от всичкото добито месо в тези кланици и само 3,7% от общото производство. В стопанствата се добива по-голямото количество. Явно е, че там разцъфтява сивия сектор, но няма кой да види тази дейност.

 През 2018 г. в 8 оторизирани кланици са класифицирани 10 785 говежди трупа на животни над 8 месечна възраст. Основната част на класифицираното месо по скалата на общността EUROP е добито от животните с млечно направление, чийто кланични трупове са с нисък рандеман и слаба конформация Р (слаб) – 71,3% и залоеност 2 (слаб) – 56,2%. Тези показатели дават оценка слаб 2 и на работата ни по качествено месо от говедовъдството.

     От националния бюджет ежегодно се изплащат около 90 млн. лв - за кравите за мляко и за месо, за селекционна дейност и за биволите. Тук е големия парадокс. Плащаме за женските разплодни животни, за да се заплодят и отелят, а в млада възраст ликвидираме новородените. Някои ще ми възразят, като кажат, че на нас ни трябва мляко. Годишното производство на краве мляко след присъединяването ни към ЕС е намаляло с 416 хил. т , това на месото със 7 хил. тона при почти запазен общ брой на кравите. Кравите за мляко са сведени до 234 хил., а тези с месодайно направление са достигнали 107 хиляди. Въпреки това, пропускаме възможността да произведем още 50 хил. тона месо. С какво разполагаме?

  • Налице е основният ресурс – телета и крави
  • Достатъчно фуражи. Всяка година изнасяме огромни количества зърно и белтъчни фуражи. Много от грубите фуражи се похабяват чрез изгаряне или биват заоравани. При необходимост може да се промени структурата на растениевъдството.
  • Добре укрепнали производствени структури, част от които могат да се заемат с тази дейност. Могат да се създадат и нови специализирани предприятия.
  • Имаме значителен опит в угояването на телета. Богат е опитът на европейските страни, който можем да използваме
  • Налице са научни институти, ВУЗ-ове и проектантски организации, които могат да разработят съвременни технологии за угояване на телета и окажат научно – техническа помощ за тяхното внедряване.
  • Не са необходими големи инвестиции. При желание могат да се осигурят от европейските субсидии (по Втори стълб) и от националния бюджет.

                                                        Какво липсва?

  • Управленски капацитет на най-високо равнище в отрасъла, придружен с безхаберие и безотговорност

  • Икономическа изгода, която да стимулира фермерите и личните стопани да угояват телетата. Кратко и ясно казано, това са ниските изкупни цени на угоените животни. От тази дейност печелят прекупвачите и месопреработвателите. Това принуждава голяма част от собствениците да заколят преждевременно животните и да ги реализират в сивия сектор. ДФЗ през тази година ще плати за земеделието близо 3 млрд. лв. (2,899 млрд.) по различните програми, но за угояване на телета не се дава и лев. Няма защо да се чудим, че резултатите са плачевни.

         В отрасъл “Животновъдство” няма по-добра икономическа ниша от угояването на телетата. Ще се увеличи работната ръка заета с тази дейност, с производството и преработката на фуражите, транспорта и натоварването на кланиците. Брутната продукция ще нарасне с повече от 200 млн., а успоредно с нея и брутната добавена стойност. Ще осигурим достатъчно говеждо и телешко месо за вътрешна консумация и за износ.

         Министър Танева, вие повече от 10 години сте начело в управлението на земеделието, храните и горите – в Народното събрание - като председател на ресорната комисия, два пъти сте министър. В състояние ли сте да промените трагичното състояние в производството на говеждо месо или ще продължавате да бъдете първи съучастник в това безхаберие и икономическа безотговорност? Надявам се да вземете мерки.



Публикувана в Животновъдство
Четвъртък, 23 Януари 2020 11:30

Психология в животновъдството

Полин Гарсиа съчетава академичното си обучение по етология с практическия опит по отглеждане на стадо Салерс. Разберет как действат 5-те сетива на кравите, за да ги обгрижвате по-добре, съветва тя

Мила Иванова

Как виждат кравите? Чувстват ли, когато стопанинът им е стресиран, или не? Кога и как пускат гласа си и усещате ли разликите в тяхното мучене? Всеки стопанин се сблъсква всекидневно с различни прояви в поведението на своите животни, но не всеки умее да ги разкодира и да разбере мотивите за едно или друго действие. Компетентни съвети на животновъдите дава френската специалистка по етология Полин Гарсиа. Младата жена е изучавала академично психологията и поведението на животните в Университета в Рен, има и практически опит – отглежда стадо от месодайни крави Салерс във ферма в департамента Кантал, Централна Франция, Тя споделя теоретичния и практическия си опит от общуването на човека и животните в сайта Terre-net, предлага обучение на животновъди на говеда, коне, кози… изнася лекции в цялата страна. Полин иска да помогне на стопаните да опознаят по-добре и да предвиждат поведението на своите животни, "да изпитат задоволство от разкодирането на техните постъпки и реакции и да работят по-безопасно.“

2. Любов необяснима една от двете

Като че ли има някаква магия…

На хълма край селцето Аланш (780 жители), департамента Кантал, на височина 1280 метра, няма нито една сграда, не се вижда и човек – на поляната пасе кротко стадо крави Салерс. И ето че идва Полин Гарсиа, тя разговаря с юниците, леко ги приближава. С голямата четка минава по гърба на една юница, после на втора – милва ги, продължава да им говори, обяснявайки с прости думи всяко свое действие. Много скоро цялото стадо се скупчва около нея, притихнало… Наистина това е животновъдка, която не прилича на никоя друга. С диплома по етология, Полин се възползва от шанса да прилага на място познанията си за връзките между стопанина и неговите животни, отношения, които често са основани на страха, стреса, недоверието, което може да се окаже опасно както за човека, така и за животното. Ако прилага обаче позитивно отношение и обучение към животните, човекът няма да се възприема като заплаха, а манипулациите (преместване, грижи, транспортиране, конкурси) се възприемат без стрес, спокойно и безопасно. „За да разберем едрия рогат добитък, трябва да се поставиш на неговото място, да проумееш дейността му и да го наблюдаваш в неговата цялост. Кравата ни сканира и разбира, когато не сме добре, което със сигурност ще я накара да реагира“ – споделя Полин

Доверието е двустранен процес

От първостепенна важност е да познаваш начина, по който едрият рогат добитък възприема околната среда, как реагира на външните информации – животните изпращат послания, които трябва да бъдат декодирани от човека, за да предвиди следващите им реакции. От друга страна, посланията, предавани от стопанина към животното, позволяват да се установи доверие, особено в трудни моменти или при неговото връзване.

Кравите имат 5 сетива като човека – зрение, слух, обоняние, вкус иосезание, но със свои специфики, както е при различните животни – обяснява Полин.

Стресът замъглява зрението на едрия рогат добитък

„При говедата 70% от сензорната информация преминава през зрението. Те обаче нямат същата визия като нас и имат 2 слепи ъгъла: от линията на гърба до ханша (образува се фуния на гърба на животното) и под муцуната. Между другото, тези слепи петна се въртят с движението на главата", споделя специалистката.

3. С юниците на 18 месеца

Зрението на едрия рогат добитък е насечено. „Животните виждат няколко образа, които следват един след друг. Всяко преместване от страна на животновъда и дори на кучето на стадото предизвиква стрес, поради което е необходимо да се изчака кучето да спре, за да могат животните да проумеят неговото положение“ – казва Полин и продължава: – Цветовете са ясно видими за животните, но с по-голям контраст. Всичко, което е ярко или флуоресцентно, привлича погледа им и може да ги заслепи. Същото се отнася и до отраженията, които предизвикват неприятно усещане у кравите. Например, отразяващото се от снега слънце заслепява добитъка още повече. Освен това те се нуждаят от повече време от човека (от порядъка на 5-6 пъти), за да се приспособят към промяната на осветлението. Това трябва да се има предвид, когато вкарваме кравите в доилната зона или в обора.“

Полин обръща внимание на още една особеност при говедата. „Когато те са стресирани, мускулите на очите им се свиват, което променя зрението им. Някои от тях могат да не виждат абсолютно нищо и те се измъкват от това неудобство чрез бягство или чрез нападение.“

Пускайте на кравите радио, за да привикнат и към други звуци

Говедата общуват помежду си чрез звуци, включително да се разпознават, да се открият, да се заплашват… Те могат също така да си „говорят“ с човека, за да му поискат нещо (особено храна) или да показва болка по време на интервенция.

"Кравите имат предимството с тяхната подвижна ушна раковина, която им позволява да насочват слуха си, без да обръщат главите си. От друга страна, те са много чувствителни към ултразвука (това трябва да се има предвид при млечните крави в доилните зали) и реагират особено на остри, пискливи звуци.

Специалистката по етология обяснява: „В утробата на майка си телето чува звуци и може да го свърже със стреса, ако го почувства чрез поведението на майка си. Ако бременната крава се паникьосва винаги щом чуе гласа на селекционера, телето ще направи същото по-късно. Полин препоръчва на животновъдите да пускат радио на своите животни, което е добър начин да привикнат и към други звуци.

Стопанинът трябва да знае, че

говедата са чувствителни на допир животни

Полин цитира 3 вида чувствителност: тактилна (където кожата е тънка, т.е. бузите, гушата, в началото на опашката, вимето и т. н.), термична (животното може да възприема температура, влажност) и болезнена. По тази последна точка тя предупреждава: "Бъдете внимателни, някои стопани използват за връзване на животните си носа (през ноздрите) и основата на рогата, а това са чувствителните и болезнени области на животното“.

Друг аспект е близането. Говедата се ближат много, за да покажат връзките си на привързаност. Това действие е важно също и за хигиената и им позволява да забавят сърдечния си ритъм (важно по време на стрес).

Обоняние и вкус: повече или по-малко изразена чувствителност

Муцуната на едрия рогат добитък е 15 пъти по-голяма от тази на човека, така че обонянието играе голяма роля при добичето. Освен това учени са установили, че по температурата на муцуната на кравите може да се съди за тяхното настроение – негативни емоции като стрес и страх могат да доведат до съществен спад в назалните температури.

"Подушването им служи за изследване. Не трябва да се забравя, че говедата улавят обонятелни сигнали като феромони. Трябва да им позволим да ни подушат, това е важно за връзката ни с тях. Кравите имат и една специфична поза, при която горната им устна се сбръчква, за да анализират миризмите“ – обяснява Полин.

"Що се отнася до вкуса, говедата също имат свои хранителни предпочитания. Те разпознават 4 вкуса: горчив, кисел, солен и сладък. "Соленият и горчив вкус ще намали апетита и следователно приема на храна. Обратно, сладкият вкус стимулира консумацията на храна, поради което на кравите се дават и меласирани храни.“

Философията на Полин Гарсиа се свежда до няколко постулата: да отглежда животните си в обширните пространства на Кантал, където природата е запазена и съществува биоразнообразие; да отделя време за наблюдение на животното, за да определи неговия профил и да действа по произтичащия според това начин; да уважава благосъстоянието на животното, като се вземат предвид всички неговинужди и биологични изисквания; да намали максимално напрежението в ситуация на обучение, като се избягват дразнещи стресфактори (връзване, викове, удари); да се изгради реципрочно доверие за позитивни и ефикасни отношения между човека и животното, което ще помогне то да се приучи и да се управлява.

Публикувана в Животновъдство

До момента 39 индустриални ферми и 66 кланици са освободени за движение на живи свине и месо. Във всички обекти е извършен официален контрол и надзор , доказващ отсъствие на вируса на Африканска чума по свинете (АЧС).  Заради влошената епизоотична обстановка бе забранено движението на свине от и към животновъдни обекти и кланици в цялата страна.

От общо от 65 свинекомплекса в България, заболяването бе регистрирано в 10 от тях и за това те не подлежат на контрол. 39 от обектите вече са освободени, а под възбрана остават още 16 , като за същитепредстоят да излязат взетите проби за наличие на вируса и предстои освобождаването им. При фермите тип „А“ са освободени 8 обекта от общо 176, като 4 не подлежат на контрол поради заразяване. Останалите 164 ферми също ще бъдат освободени за движение при доказване на отсъствие на вируса. Обектите, от които е разрешено да се извършва движение, са изпратили проби за изследване в Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ), за да докажат отсъствието на вируса на АЧС на тяхна територия и в превозните им средства.

За период от 10 дни бе възстановена дейността на всички 66 кланици в страната, които изършват клане на свине. За тях бяха предоставени лабораторни анализи за ефективно извършена дезинфекция, както на помещенията, така и на транспортните средства за живи свине. Те бяха проверени с цел да се удостовери изпълнени ли са изискванията по отношение на  допълнителните мерки за дезинфекция. В Националния регистър на БАБХ има регистрирани 76 кланици за свине, от които 10 или са с временно преустановена дейност, или към момента не проявяват интерес за клане на свине.

Припомняме, че вземането на проби се извършва под контрола на официални ветеринарни лекари, които остават на територията на свинефермите и кланиците за проследяване на спазването на мерките за биосигурност. Изпращането на пробите се извършва от бизнес операторите, а резултатът излиза в рамките на три дни. При отрицателен резултат за АЧС, движението от фермата се освобождава до 24 часа. Изследването е за сметка на БАБХ, собствениците на фермите не заплащат такси.

Публикувана в Новини на часа

Отделете зърното от плявата във вашите разсъждения и решения, призовават френски експерти и професионалисти

Мила Иванова

Прекалено много приблизителни информации или направо фалшиви новини съпътстват животновъдството. Често те се разпространяват от псевдонаучни индивиди, вегани и дори невежи всезнайковци, чиято цел е да обезверят всеки животновъд или да го убедят да изостави своята дейност. За да можем да вървим напред, нека възстановим някои истини, призовава авторитетното френско сп. France Agricole и посвети на темата обоснован материал. В него експерти и професионалисти в бранша разглеждат (не)верни твърдения и най-разпространени заблуди в сферата на животновъдството и след критичния анализ ги подпечатват с резолюцията „Вярно“ или „Невярно“.

  1. Влиянието на животновъдството върху емисиите на CO2 превишава въздействието от транспорта. Невярно. Това шокиращо твърдение – че 14% от парниковите газове (ПГ) са отделяни от транспорта срещу 14,5% от домашните животни, бе публикувано от ФАО през 2006. Оттогава неговите автори се коригираха. При транспортните показатели се отчитат само преките емисии, докато при емисиите от животните се съчетават преките и непреките емисии. Във Франция селското и горското стопанство заедно представляват 19% от ПГ, а транспортът – 29%. При това в тези 19% животните са отговорни за 14% от емисиите. А потенциалът за намаляване съставлява 20%. В страните, които отбелязват развитие в периода от 1961 до 2010 г., парниковите емисии са се намалили до 23 на сто, докато в развиващите се страни те са се увеличили на 117%. Според доклад на ФАО за 2016 г. глобалният потенциал за намаляване на парниковите емисии съставлява 30%.
  2. Едрият рогат добитък може да намали емисиите си. Вярно. Във Франция например променящите се практики (намаленото използване на торове, повишената продуктивност на животните, оптимизирането на хранителните продукти) позволиха въглеродният отпечатък да намалее с 15 – 25% между 1990 и 2010 г., като същевременно се запази обемът на производство.
  3. Ако се спре консумацията на месо, бедността в най-слаборазвитите страни ще намалее. Невярно. Твърдото ядро на бедността обхваща един милиард хора, от които 800 милиона са земеделци и животновъди. За тях животното представлява продукция за изхранване, но също така работа, тор, средство за спестяване. Два милиарда в света използват животинската тяга. В Бангладеш 90% от едрия богат добитък „работи“ (тяга или обработка на земята). В Индия преди десет години 60% от площите се обработваха от животни, 20% ръчно, 20% – от трактори. Екологическото въздействие на PVD от животновъдните ферми може да се намали за сметка на увеличаването на производителността. В частност, чрез засилване на борбата с болестите, които водят до огромни загуба на ресурси. В бедните страни половината от животните умира от тях. В по-малко напредналите страни растящото търсене на месо, мляко и яйца води до увеличаване на тяхното количество, а следователно и на парниковите емисии: ако са по-ефективни, тези системи могат да намалят емисиите със 70 на сто, според Жан-Пол Прадер, ветеринар в Международното бюро по епизоотии (OIE).

4. Производството на килограм месо изисква 15 000 литра вода. Невярно. Това число циркулира в телевизионните студии и в публикации за широката публика. Но тези 15 000 литра включват дъждовна вода, уловена от почвите и растенията (95%). "Зелената" се връща към водния цикъл. "Синята" е този, който всъщност се консумира от животните и служи за напояване на културите. "Сивата" се използва за почистване на отпадъчните води и рециклирането им. Като се вземат предвид "синята и сивата", научната общност оценява, че е необходимо между 550 и 700 л за производство на 1 кг говеждо месо.

5. На животновъдството се падат три четвърти от световните земеделски площи. Вярно е, но… Животновъдството използва 75 на сто от световните селскостопански площи, но две трети от тях не могат да бъдат използвани. Единственият способ те да се оползотворят е да се отглеждат тревопасни. От тях има само полза. Що се отнася до обработваемите площи, животните разполагат с една трета. По думите на Жан Луи Пейро из Института INRA, само 14 на сто от храните, изядени от животните, се конкурират с тези, консумирани от хората. Що се отнася до глобалното производство на зърно, конкуренцията между животинската и човешката храна съставлява една трета от обема му.

6. Необходими са от 2,5 до 10 кг растителни протеини за производство на 1 кг животински протеини. Вярно е, но... Конкуренцията се отнася само за фракцията на растителните белтъци, които могат да се консумират от човека. Или 86% от храната, погълната от животните, не попадат в тях. Способността на животните да произвеждат протеини следователно е по-голяма, отколкото се предполага. Съществуват нетни системи за производство на протеини: птиците имат много нисък индекс на консумация; при свинете голяма част от трупа може да се консумира и те усвояват съпътстващи продукти (шротове и др.). И накрая, ако всички народи на света приемат вегетариански хранителен режим, ще са необходими повече обработваеми зами за изхранване на планетата. Според INRA около 20-25% от животинските протеини в глобалната хранителна дажба, които нямат да бъдат консумирани от човека, ще бъдат пропилени. Ще бъде необходимо излишък от обработваеми земи, за да се произведат растителни продукти, които да дадат енергия и полезно изхранване на човешкия индивид.

7. Преживните животни са вредители. Невярно. Това твърдение произтича от тяхната чревна ферментация. Но благодарение на преживянето, те обработват грубите субпродукти, които иначе ще бъдат изгорени. Използват сухите площи (16% от земната повърхност в света). Те са работна и транспортна сила. Пашата компенсира голяма част от емисиите на парникови газове, поддържа фауната, биоразнообразието и ландшафта.

8. Авторитетната група от експерти към ООН Giec препоръчва вегетарианска диета. Невярно. Някои прибързано оповестиха, че Giec (Междунарона група от експерти по изменение на климата) съветва да се премине към постепенно изключване на храните от животински произход. Тези експерти никога не са поддържали подобен специфичен режим, а още по-малко в глобален мащаб. Те препоръчват "балансирани диети, включително храни на растителна основа, като например вторични зърнени култури, бобови растения, плодове и зеленчуци, ядки и семена.И храни отживотински произход, произведени в устойчиви, нисковъглеродни системи.Ще напомним, че 30% от храната в развитите страни се пропилява. Що се отнася до развиващите страни, Giec предупреждава, че е трудно да изиска от някого да стане вегетарианец, при положение че има недостиг от протеини. „Промяната на режима преминава през хранителна диверсификация, включително консумацията на месо на равнища, които спомагат за доброто здраве.“

9. Яденето на по-малко месо е по-здравословно. Вярно и невярно. В света има 1 милиард затлъстели хора, но също 800 милиона, които страдат от недохранване. Така че не може да има една и съща рецепта за всички. Във Франция лекарите препоръчват да се премине от две трети животински протеин в храната до разпределение 50/50 на белтъчните от животински и растителен произход.

10. Растителните протеини са по-полезни от животинските. Невярно. Белтъчините, както въглехидратите и мазнините са хранителните вещества, които осигуряват жизненоважните функции в нашия организъм. Девет „незаменими“ протеина трябва да присъстват задължително в храната ни. Животинските протеини имат високи хранителни качества и са по-богати на аминокиселини, отколкото растителните.

Освен това нашето тяло ги абсорбира по-добре. Най-добрият начин да не пропуснете една необходима аминокиселина е да комбинирате животински и растителни протеини, като ги консумирате в разумни количества. Що се отнася до минералите, животните, хранейки се с растения, ги „сдъвкват“ вместо нас, защото ги предоставят в по-лесен за човека смилаем вид. Желязото от животните се асимилира шест пъти по-добре от нашия организъм, отколкото желязото в растенията. Същото се отнася за цинка. А жизненоважният витамин B12 не съществува в никоя растителна храна. Разбира се, могат да се вземат хранителни добавки. Но според проф. Филип Льогран, специалист по хранене и професор по биохимия в Agrocampus в Рен, „това е равнозначно да си помагаш с химическа патерица“.

11. Прекалената консумация на животински продукти също е опасно за здравето. Вярно. Храната, която е много богата на животински белтъчини, може да доведе до недостатъчен прием на фибри и прекомерен прием на наситени мазнини. Хроничните прекалявания допринасят за появата на наднормено тегло и на заболявания като високо кръвно налягане, сърдечно-съдови проблеми, диабет тип 2. Високата консумация на червено месо и на преработено (колбаси, консерви, месни продукти) е свързана с повишен риск от колоректален карцином. Във Франция Върховният съвет за обществено здраве препоръчва ограничаването на консумацията на червено месо (с изключение на домашните птици) до 500 г/седмично, а тази на колбаси – на 150 г. В храната трябва да присъстват сухите зеленчуци най-малко два пъти седмично.

12. Да бъдеш вегетарианец или веган не е опасно. Невярно. Веганите не ядат месо, риба, мляко, мед, яйца... Изместването на храните от животински произход създава риск за здравето. При веганския режим на хранене особено алармиращо е отсъствието на витамин В12, както и на калций заради липсата в менюто на продукти като мляко и сирене. Витамин В12 е важен за стабилната имунна система, а калцият – за доброто здраве на костите и зъбите. Веганизмът не трябва да се прилага при кърмачета, деца до 18-годишна възраст, бременни жени, възрастни. Той трябва да бъде забранен за хора, които нямат достъп до достатъчно разнообразна и балансирана храна. Тези лишения създават проблеми с развитието на мозъка, особено при кърмачета и деца, и крият рискове от депресия. И накрая, излишната консумация на соя не се препоръчва, защото съдържа изофлавони, които разрушават ендокринната система.

13.Зеленчуковият стек е по-добър от стека от животински произход. Невярно. Създаването на растителни „стекове“се извършва с много добавки и технологии. Дванадесет съставки за фалшиво сирене, повече мазнини, захар и по-малко протеини оформят един вегетарианския бургер. Въпреки това този пазар нарасна с 24% за една година. Всички големи ресторанти, супермаркети, както и веригите за бързо хранене предлагат в менюто си и veggy. Ще прибавим и изследванията за създаване на изкуственото месо, което неоснователно е наречено clean meat  ( "чисто месо"). Всичко това е далеч от природата и от здравословното хранене. И се дължи на бизнесинтереси, реклама, а вероятно и на снобизъм.

Публикувана в Животновъдство

Секторите „Хляб“, „Мляко“ и „Месо“ скочиха срещу нелоялни търговски практики на магазинните вериги, които поставят браншовете на колене. Каква е картината и какви са исканията на браншовиците? Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България пред „Гласът на земеделеца":

Търговските вериги за пореден път прилагат нелоялни търговски практики. Идентична ситуация имахме преди няколко години. Тогава беше направена законодателна поправка, но толкова йезуитски и в услуга на търговските вериги, че това изобщо не реши проблема и днес отново сме в подобна криза. Няма български доставчик, който да разкрие и да пренебрегне конфиденциалността на договора, който е подписал и да разкаже какви са клаузите, които са залегнали в него. Този договор е разписан априори, с доброволно съгласие.

Нашите искания са в две посоки. От една страна – пакетът от бонуси, отстъпки и търговски надценки, който търговските вериги формират, да не надхвърля 30%. Така изглежда лоялната търговска практика в отношенията между веригите и доставчиците в цивилизования, в белия свят.

Второ – трябва да има индиферентен срок, отнасящ се и до двете страни – при подаване на проектно предложение за смяна на цените при форсмажорни обстоятелства.

В България такива обстоятелства са налични – както по отношение на земеделските растителни суровини, които са борсови стоки – зърнено-житните култури вече се търгуват с 30% нагоре, при млякото, при говеждото и особено при свинското месо също имаме ръст в цените, който надхвърля 50%.

Каква нелоялна практика наблюдаваме днес – обикновено търговските вериги променят своите цени в рамките на една нощ - в ущърб на нетната цена на доставчика. Проектни предложения за нови цени не се разглеждат с месеци, няма никаква гаранция дали те ще бъдат или не променени.

Какво се получава– след няколко месеца форсмажорните обстоятелства са съвсем различни – цените на тока са различни, цените на труда са различни, цената на транспорта е различна, цената на суровината е различна. Тоест, предложенията за нови цени вече не са актуални. От друга страна, доставчикът няма право да спре да зарежда търговската верига, защото ще дължи огромни неустойки – в някои случаи в пъти по-големи от общата стойност на договорните цени.

За секторите „Хляб“, „Мляко“ и „Месо“ тази картина е меко казано неприемлива. Не тръгваме на война, а питаме: кога и как трябва да се променят нещата, така щото да се разбере, че няма рецептура, която да пази живота на магарето, при положение, че то е спряло да яде. Магаретата, които спират да се хранят, винаги умират. Затова бием тревога – ако трябва ще сезираме и марсианците, и американците, и Путин, и г-н Бойко Борисов.

Публикувана в Бизнес

Земеделският производител Стефка Боева:

Във всеки областен град може да има пазар за прясно месо – ако фермерите си подадат ръка

Анета Божидарова

Фамилната ферма „Мерата“, която предлага качествено прясно телешко месо, е една от най-успешните у нас. Семейството започнало преди 20 години със зърнопроизводство. През 2009 г. решило да надгражда. Днес отглежда над 750 месодайни говеда, със затворен цикъл на производство. Животните са от породите Абърдийн Ангус, Блонд а`китен, италианските породи Кианина и Маркиджана и съответно кръстоски. Какъв е пътят от фермата до пазара?

Мобилни магазини за фермерска продукция

Стефка Боева, мениджър на „Мерата“ започва да работи по пилотен проект, който заимства от Европа. Във Франция тя вижда мобилни магазини за фермерска продукция. Идеята й харесва, защото една бърза аритметика показва, че така се спестяват пари от ежегодна поддръжка на стационарен търговски обект. Като жена и домакиня, Стефка бързо пресмята, че едно семейство обикновено пазарува месо веднъж в седмицата. В този смисъл е лесно да се планира график на един мобилен магазин за месо и хората от различни населени места да знаят в кои дни могат да пазаруват от него.

stefka 2a

 

Към днешна дата Стефка Боева има два мобилни магазина за месо и през тях успява да реализира част от продукцията от семейната ферма. В нея се развиват и двата процеса: работи се на ниво технологично стадо „майка с теле“ и отделно има телеугоително стопанство. Капацитетът на стопанството е по-голям и затова то е разделено на два сегмента: продават се живи животни за клане, работи се на ишлеме, като се коли в регистрирана кланица и месото се продава през двата мобилни магазина.

Трудно ли е узаконяването на този тип продажби

За да продава прясно месо, фермата на Стефка Боева е регистрирана по Закона за храните – това се оказало предизвикателство дори за експертите от ведомството. Документацията, която се изисква за подобна регистрация, е като за всеки магазин: вход и изход, чисти и мръсни процеси, място за санитарни принадлежности и т. н. Програмите на ХАСЕП са приложими в този процес. Детайл: за адрес се води регистрационният номер на мобилния магазин-камион. В наредба 26, която обхваща директните продажби, няма разписан сегмент, който да покрива дейността на фермата „Мерата“, която иска да продава прясно месо. Прилагайки обаче обхвата на наредба 26, стопанството на Боева, което е в региона на Монтана и граничи със София област и със София град, се позиционира предимно в столицата. Веднъж в седмицата мобилните магазини отиват и в Пловдив.

Stefka 2

 

Пазарски неволи по български

Разказано така, изглежда просто, но всъщност е доста сложно, признава Стефка. Защото пазарските неволи са типично по български: добре организираните тържища и пазари в България, със задължително осигурени течаща вода и тоалетна за персонала, със спокойно позициониране на мобилния камион в определено пространство, са малко. Обикновено се налага допълнителна организация на място, обяснява Боева. А това отнема ценно време, струва нерви и създава несигурност за едно предварително оповестено присъствие. Въпреки, че за него има платено разрешително. Пазарът в София, например, не се ангажира със заделяне на място. Това не е проблем за хората, които продават своята продукция на сергии. Когато обаче става дума за продажба на месо, условията са по-специфични – изисква се хладилна среда, за да може нормално да се осъществи целият процес по съхранението и последващата реализация на месото. От тази гледна точка пазарът е труден и сложен.

Обединени или всеки сам да се спасява

Ако фермерите са обединени в името на пазара, това може да осигури целогодишно прясно месо в цялата страна, разсъждава Стефка Боева. Не е сериозно един месец да се работи и да си на пазара, след това три месеца да няма никой. Това е добра ниша за малките фермери – те трябва просто добре да се организират и да планират продукцията си така, че тя да бъде разпределена във времето за една година напред. И това ще е полезно за всички. И би било приложимо във всеки областен град, в който има организиран пазар. Малкото специализирани фермерски пазари у нас, които прохождат едва от няколко години, не покриват сегмента „прясно месо“.

Липсата на работна ръка – факт и фактор за инвестиции във високи технологии

Стопанството на Стефка Боева е успешно, защото тя инвестира във високи технологии. Дефицитът на квалифицирана работна ръка и в този сектор от години е факт и фактор. Има и друг проблем – високите технологии изискват и специалисти от висока проба, с отношение към автоматизацията на процесите. Такива още по-трудно се намират у нас. Въпреки това, и в зърнопроизводството, и в животновъдството семейството залага на високите технологии. Посланието да се механизираш, за да избегнеш проблема с работната ръка не е красиво, но е изход за нас, казва Стефка.

Във фермата се обработват около 60 хил. дка земя. Преди 10 години семейството решава да диференцира портфейла и се насочва към месодайното животновъдство. Подобно решение повече е въпрос на личен избор, а не непременно на държавни стимули, смята Боева. Диференцираното стопанство, в което е включено животновъдство, иска съвсем различна експертиза, различна организация на работния процес. Без съмнение, зърнопроизводителите разполагат с перфектните условия да отглеждат и угояват животни. Но дали ще го направят – решават сами.

Месодайното е лесно – това е погрешна мантра

„Когато решихме да се занимаваме с говеда, и то с месодайни породи, общата мантра беше: Лесно е, нищо не правиш! Не ги доиш, те си излизат на паша, лесно е! Това изобщо не е вярно“, казва Стефка. Но отново би извървяла този труден път. Защото така успехът е по-сладък. И най-вече – по-осмислен. Не е нужно обаче всички да правят едно и също.

Ако могат да се произвеждат качествени месодайни животни в планинските и полупланинските райони, като се ползва суровината от зърнопроизводителите, които са в равнината, за да се финализира процесът на угояване в животинските ферми, това би било доволно, честно и справедливо за всички по веригата. Възможно ли е това при доказано

трудната нагласа на българския фермер да се сдружава

„Нямаме избор! Поединично няма как и за кога да продължаваме да работим. Сдружаването е житейски доказана практика, никой в нищо не може да успее сам“, възкликва Боева. Вярва, че узряването в тази посока ще дойде, когато бъдат въведени и правила: утвърдени стандарти във всички посоки и на всяко ниво – за изискванията в производствения цикъл, за суровинната база, за технологията на отглеждане, за живите животни, за месото и т. н. И когато всеки фермер се научи първо да смята, преди да се увлича да прави всичко на всяка цена, тогава сам ще намери своето място в един толкова дълъг и сложен процес, какъвто е животновъдството. При добро и разумно планиране, положителните резултати няма да закъснеят. Защото всички земеделци в крайна сметка работят за това – за висока принадена стойност и добра печалба.

Публикувана в Животновъдство

Ефективност и ритмичност са ключовите думи в ирландската угоителна ферма в графство Мийт на могъщата хранителна компания Кепак груп. Животните се хранят със смески „домашно” производство, но дозирани индивидуално на компютър

Мила Иванова

Говеждото месо е големият бизнес на Ирландия – страната произведе 615 000 тона през 2017-а, което й позволи да изнесе продукция за 2,5 милиарда евро същата година. Над половината от ирландското говеждо месо се продава във Великобритания, но пред надвисналия Дамоклев меч на Брекзит, Ирландия, която е член на Европейския съюз, трескаво търси нови международни пазари. Засега на ирландската оферта е откликнал Китай, готов да внесе замразено говеждо месо за 100 милиона евро, като се предполага, че това е само върхът на айсберга...

С цел да изпълни националните и експортните поръчки, могъщата ирландска хранителна компания Кепак груп (Kepak Group) управлява вещо 12 месодобивни завода на територията на Великобритания и Ирландия, един от които се намира в селцето Клоуни (826 жители) в графство Мийт, до град Дънбойн. Фирмата закупува едър рогат добитък от цялата страна и лансира брандовете Big Al’s, Rustlers и Kepak Gold. Освен това тя притежава и собствена угоителна ферма, на 15 минути път от кланицата в Дънбойн , в която екип от двама души на пълен работен ден и още един на половин, под ръководството на мениджъра Сам Майлс предават на заколение 3500 животни годишно.

1. Sam Myles

Разположена на площ от 3200 декара, фермата беше закупена в началото на 80-те години от Ноел Кийтинг (вече покойник), който с предприемчивия си дух създаде Кепак груп. Днес в стопанството се отглеждат царевица, пшеница, бобови и силажна трева – тази „домашно” произведена храна влиза във формирането на дажбите на животните. Фермата „Кепак” има капацитет за 1800 глави добитък, но обикновено броят им е около 1500 – всичките се угояват средно по 120 дни, за да бъдат предадени в месодобивния завод.

Всяка седмица 70 – 80 говеда напускат фермата за кланицата

– мястото им веднага се заема от нова партида в същия брой, за да не се наруши ритмичността на цикъла. Политиката на фермата е да закупува 60 на сто от животните директно от стопанства вместо от тържищата, защото практиката е показала, че фермерските животни са по-здрави и имат по-ниска смъртност. Сам Майлс и екипът му угояват млади животни – бичетата се закупуват на възраст от 10 до 14 месеца, а юниците – между 12 и 24 месеца, като представляват 60 на сто от стадото. Животните пристигат с тегло 400 – 500 кг.

„Ние предпочитаме да купуваме бичетата директно от фермите и тогава ги настаняваме в същите колективни сектори, в които са били на предишното място – разказва мениджърът Сам. – Правим го, защото животните вече са си създали собствена социална група, свикнали са помежду си и не се чувстват стресирани. А ние искаме да избегнем именно стреса.”

2. Юниците

Четирима купувачи кръстосват надлъж и нашир Ирландия, за да изберат най-качествените добичета за фермата и да осигурят непрекъснат приток за месодобивния завод. Между тях съществува своеобразна конкуренция, защото показателите на всички доставени животни се записват и в края на цикъла се вижда кои очи са били най-проницателни и кой ще си заслужи премията.

Още с пристигането си във фермата бичетата и юниците са настанени в помещения със сламена постелка и в първите 24 до 48 часа им се дава прясна вода, за да се намали стресът. След това те преминават през здравен контрол, окачват им ушните марки с уникалния идентификационен код за всяко животно, ваксинират ги срещу пневмония и клостридни заболявания, дават им определени дози срещу паразити и накрая ги претеглят. Стадото се тества за туберкулоза веднъж годишно. Когато влязат в новия си дом, те могат да се движат или да си почиват върху дъсчен под, покрит на места с гума – най-вече за бичетата, или пък със слама – за юниците.

Животните се хранят с пресен микс веднъж дневно, използвайки прочутия ирландски патент на фирмата „Кийнън” –

вагона-смесител с монтирана InTouch система

Услугата InTouch осъществява наблюдение и подкрепа на живо от квалифицирани специалисти по хранене, които използват новаторски технологии, за да гарантират, че животните получават точно това, от което се нуждаят, последователно всеки ден. От фермата се изпращат данни за животните в информационния център Alltech в Дънбойн, където след обработка и анализ специалисти по хранене дават конкретни препоръки на фермерите за подобряване здравето на стадото, за формулацията на дажбите, теглото, желания прираст, контрола на разходите.

Но тъй като стадото се състои от разнородни и на различна възраст животни, които изискват и различни дажби, мениджърът отчете, че с постоянната смяна на параметрите в контролния блок, монтиран на вагона-смесител, храненето с InTouch работи много бавно. След като Сам поговори с персонала на „Кийнън”, решението бе намерено: в смартфона му ще бъде вградено ново приложение за фермата му, което ще направи храненето по-бързо и по-лесно. „Фирмата вече разработва модела, така че ние ще можеш да вкараме номера на животните от всяка секция в приложението на нашите телефони и то ще инструктира смесителя да разпръсква храната съобразно потребностите” – обяснява в очакване на бъдещата си придобивка ирландският фермер

Хранене и наддаване

Сам Майлс и неговият екип искат да финишират юниците на възраст под 22 месеца, докато за бичетата амбицията е да бъдат подготвени до 16 месеца, с толеранс до 22. Юниците се хранят с различни предкланични дажби, съдържащи 5 кг пивоварни зърна, 9 кг царевичен силаж, 8,7 кг премикс и 0,6 кг житна слама на глава дневно. Дажбите за бичетата са 4 кг пивоварни зърна, 5,5 кг царевичен силаж, 10,1 кг премикс и 0,8 кг пшеничена слама. Бичетата наддават с 1,7 кг живо тегло на ден, докато юниците с 1,3 кг, пояснява Сам. „Ние отглеждаме наши собствени зърнени храни, включително ечемик и бобови, и правим две коситби на силажната трева. Всеки ден трябва да смесваме осем заготовки във вагона-смесител, за да нахраним добитъка веднъж на ден” – разказва за трудовото си всекидневие фермерът.

Породите на животните във фермата „Кепак” включват Шароле, Лимузин, Белгийско синьо говедо и Обрак. „Шароле се представят по-добре от другите – хвали ги Сам. – Но те са и много по-скъпи като покупка. Освен това сукалчетата телета в Ирландия непрекъснато намаляват, а това може да се окаже пагубно за снабдяването ни в една по-дългосрочна перспектива” – споделя страховете си ирландецът.

Заключение. Фермата „Кепак” се използва като образователен център и се посещава от различни групи през цялата година. Здравето на животните има първостепенно значение за стопаните, както и поддържането на ниско ниво на стреса. Лишената от стрес атмосфера може да се почувства при обиколката на помещенията със 700 юници, а после и с 500-те бичета – всичките те изглеждат спокойни и са най-вече тихи – а това е един от най-верните показатели за доброто самочувствие на животните.

Публикувана в Животновъдство

Доналд Тръмп благодари на ЕС, който по думите му е отстъпил, за да се осъществи сделката

Гарантираната квота от висококачествено говеждо месо, което ЕС ще внася от САЩ, е 45 000 тона. То ще е без хормони на растежа. Това се предвижда в подписаното споразумение между САЩ и ЕС, което облекчава достъпа на американското месо на пазара в ЕС, съобщава Euronews.

В специалното си обръщение в Белия дом по този повод, президентът Доналд Тръмп благодари на ЕС, който по думите му е отстъпил, за да се осъществи сделката.

„Това е голяма победа за американските фермери и животновъди и, разбира се, за европейските потребители, защото американското говеждо е смятано за най-доброто в света. Оглавяваната от мен администрация защитава нашите фермери и животновъди, както никога досега, и ние правим това по различни начини, включително чрез преговори с Китай”, каза Тръмп.

На свой ред посланикът на ЕС в САЩ Ставрос Ламбринидис заяви: "За нас този договор се превърна във възможност да подчертаем факта, че под търговия се подразбират не само пари, но гарантиране на високи стандарти в условията на честна конкуренция”.

По думите на Тръмп споразумението ще позволи да се увеличи годишната печалбата от износа на американско годишно със 150-180 млн. долара. През първата година обемът на износа ще нарасне с 46%, а следващите години с още 90 процента.

От 1981 г. в европейските страни е забранено използването на хормони на растежа за угояване на животните.

Публикувана в Животновъдство

Да, месоядството влияе на околната среда, но кравите не убиват климата, твърди в дискусионна статия американският проф. Франк Митлънър

4 Франк

Проф. Франк Митлънър е виден специалист по животновъдни науки в Калифорнийския университет „Дейвис“. Статията, която публикуваме, е от платформата The Conversation (Разговорът), създадена за основани на факти дискусии и обмяна на мнения, често противоположни, по актуални и важни теми. Американският професор оспорва зачестилите напоследък несправедливи и на практика необосновани обвинения за пораженията на животновъдната индустрия върху околната среда и климата.

Тъй като мащабите и въздействията от изменението на климата стават все по-тревожни, месото се превърна в удобна боксова круша. Радикални еколози призовават обществеността да яде по-малко месо, за да спаси околната среда. Някои активисти пък настояват за облагане с данък на месото, за да се намали консумацията му.

СХЕМА СВЕТОВНО ПРОИЗВОДСТВО NB

Основното твърдение, което стои зад тези аргументи, е, че в световен мащаб производството на месо генерира повече парникови газове в сравнение с целия транспортен сектор. Това твърдение обаче е очевидно погрешно, както показват фактите. Но упоритото придържане към него доведе до фалшиви предположения за връзката между месото и изменението на климата.

Изследванията на проф. Франк Митлънър се фокусират върху начините, по които животновъдството влияе върху качеството на въздуха и климатичните промени. „Според мен има много причини дали да изберем животинския протеин или вегетарианската селекция. Пренебрегването на месото и месните продукти не е екологична панацея, както мнозина биха повярвали. Но ако го доведем до крайност, това също би имало вредни хранителни последици“ – предупреждава американският учен.

Вменени рекорди на месото и парниковите газове

Основната причина за лошата репутация на месото произтича от твърдението, че добитъкът е най-големият източник на парникови газове в световен мащаб. Така например в публикувания през 2009 г. анализ на института Worldwatch със седалище Вашингтон, се твърдеше, че 51% от глобалните емисии на парникови газове идват от отглеждането и преработката на добитъка. Според американската Агенция за опазване на околната среда най-големите източници на емисии на парникови газове в САЩ през 2016 г. са производството на електроенергия (28% от общите емисии), транспортът (28%) и промишлеността (22%). Емисиите от цялото селско стопанство възлизат общо на 9%.

Приносът на животновъдството в тази сума е по-малко от половината, защото представлява едва 3,9% от общите емисии на парникови газове в САЩ. Това е много различно от твърдението, че негативните последици от отглеждането на добитъка са съизмерими и дори надвишават тези от всички видове транспорт – позовава се на фактите проф. Митлонър.

Как да си обясним това погрешно схващане?

През 2006 г. Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) публикува проучване, озаглавено "Дългата сянка на добитъка", която получи широк международен отзвук. В него се казваше, че животните са произвели стряскащите 18% от световните емисии на парникови газове. Агенцията направи изненадващо заключение: Животновъдството нанася на климата повече вреди, отколкото всички видове транспорт, взети заедно.

Последното твърдение бе погрешно и още тогава бе коригирано от Хенинг Щайнфелд, главния автор на доклада. Проблемът е, че анализаторите на ФАО бяха използвали всеобхватна оценка за жизнения цикъл на животните, за да проучат влиянието на добитъка върху климата, и съвсем различен метод при анализа им за транспорта.
При добитъка те бяха отчели всеки фактор, свързан с производството на месо. Това включваше емисиите от производството на торове, от превръщането на горите в пасища, отглеждането на фуражи и преките емисии от животните (освобождаване на газове и производство на оборски тор) от раждането до смъртта.

Въпреки това, когато изследваха въглеродния отпечатък на транспорта, авторите на доклада пренебрегнаха въздействието върху климата от производството на материали за автомобили и автомобилни части, за монтажа на превозни средства и поддържането на пътища, мостове и летища. Вместо това те изчисляваха само газовите емисии от готовите автомобили, камиони, влакове и самолети. В резултат, сравнението на ФАО за емисиите на парникови газове от добитъка с тези от транспорта беше значително изкривено.

Изследователите вече откриха множество възможности за намаляване на емисиите на парникови газове от животновъдния сектор. Червени кодове алармират за потенциалната заплаха от всяка практика.

В статията си американският професор твърди, че е посочил този недостатък в речта си пред колегите учени в Сан Франциско на 22 март 2010 г., която предизвикала потоп от медийно отразяване. „Чест прави на ФАО, че незабавно призна грешката си. Но за съжаление, първоначалното твърдение на агенцията, че на животните се пада лъвският пай от световните емисии на парникови газове вече бе получило широко покритие. И до ден-днешен ни се налага да оборваме това твърдение.“

В най-новия си оценъчен доклад ФАО изчисли, че животновъдството произвежда 14,5 процента от глобалните емисии на парникови газове в резултат на човешката дейност. При транспорта все още не съществува съпоставима пълна оценка на жизнения цикъл. Въпреки това, както посочва Щайнфелд, преките емисии от транспорта в сравнение с добитъка могат да бъдат сравнени и съставляват респективно 14 срещу 5%.

Отказването от месо няма да спаси климата

Много хора продължават да мислят, че ако избягват консумацията на месо поне веднъж седмично, ще допринесат значително за положителна промяна на климата. Но според едно скорошно проучване дори ако американците елиминират напълно животинския протеини в диетата си, те биха намалили емисиите на парникови газове в САЩ само с 2,6%. „Според изследването ни в Калифорнийския университет "Дейвис", ако практиката на Безмесен понеделник (Meatless Monday) бъде възприета от всички американци, ще намалим емисиите само с 0,5%“ – съобщава проф. Франк Митлънър.

Освен това технологичните, генетичните и управленските промени, които се случиха в селското стопанство на САЩ през последните 70 години, направиха животновъдството по-ефективно при интензивно намаляване на парниковите газове. Според статистическите база данни на ФАО директните емисии на парникови газове от добитъка в САЩ са намалели с 11,3% от 1961 г. насам, докато производството на месо се е увеличило повече от два пъти.

Търсенето на месо се увеличава в развиващите се и нововъзникващите икономики като Близкия изток, Северна Африка и Югоизточна Азия, която смело проправя пътя си напред. Но потреблението на месо на глава от населението в тези региони все още изостава от това на развитите страни. През 2015 г. средното годишно потребление на месо на глава от населението в развитите страни е 92 килограма, в сравнение с 24 килограма в Близкия изток и Северна Африка и 18 килограма в Югоизточна Азия.
Все пак, предвид прогнозирания ръст на населението в развиващия се свят, със сигурност ще има възможност за страни като САЩ да развиват и занапред устойчивото си животновъдство.

Месото е важна съставка от качествената храна

Ако предположим, че премахнат постепенно животните от американското селско стопанство, то това би намалило само в малка степен националните емисии на парникови газове, но в същото време ще затрудни задоволяването на населението с качествена храна. Много критици на животновъдството прибързано твърдят, че ако фермерите отглеждат само растения, те биха произвеждали по-голямо количество храна и повече калории на човек. Но хората се нуждаят също така от много важни микро- и макроелементи за поддържане на доброто им здраве.

Трудно е да намери убедителен аргумент за това, че в Съединените щати изпитват калоричен дефицит, предвид високите национални нива на затлъстяване при възрастни и деца. Нещо повече, не всички части от растенията са годни или желани за консумация. Увеличаването на добитъка е начин да се добави хранителна и икономическа стойност за растителното земеделие.
Ето един убедителен пример: енергията в растенията, които се консумират от животните, най-често се съдържа в целулозата, а тя е несмилаем за хората и за много други бозайници. Но кравите, овцете и другите преживни животни могат да преработват целулозата и да освобождават слънчевата енергия, която се съдържа в този огромен ресурс. Според ФАО до 70% от земеделските площи в световен мащаб представляват земя, която може да бъде използвана като пасищна за преживните животни.

Според прогнозите световното население се очаква да достигне 9,8 милиарда души до 2050 година. Изхранването на толкова много хора ще представлява огромно предизвикателство. Освен това порция месо е по-питателна и богата на хранителни вещества, отколкото вегетарианското блюдо, а преживните животни до голяма степен използват храна, която не е подходяща за хората. Развитието на животновъдството осигурява така необходимите доходи за дребните земеделски стопани в развиващите се страни. В световен мащаб животновъдството осигурява прехрана за 1 милиард души.

Климатичните изменения изискват неотложно внимание, а животновъдната промишленост слага глобалния си екологичен отпечатък, който влияе на въздуха, водата и земята. Тези фактори, в съчетание с бързо нарастващото население в света, ни дават властни аргументи да продължаваме работата за повишаваме ефикасността на животновъдството. Смятам, че отправната ни точка трябва да бъде базирането на научните факти – пише в заключение проф. Франк Митлънър.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 11

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта