поред Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), световното производство на месо през тази година се очаква да нарасне, макар и скромно.
 
Въпреки това, докато производството нараства, докладът на ФАО публикуван този месец показва, че производителите ще продължат да се борят със завишените цени на фуражите дори и при очакваното постепенно намаление на цените на зърнените култури.
 
Производство на месо се очаква да расте най-силно в развиващите се страни, тъй като те стават по-богати и населението започва да консумира повече месни продукти.
 
Очаква се производството да нарасне с 4,3 милиона тона до 308, 2 млн. тона тази година, което е с 1,4% повече, отколкото през 2012 година.
 
Търговията също ще се разширява, увеличавайки се с 1,1% в сравнение с 29,9 милиона тона до 30,2 милиона тон.
 
Световното производство на свинско месо се очаква да достигне рекордни нива, увеличавайки се с 1,5% до 114,20 милиона тона.
 
Въпреки това, най-новият тримесечен доклад на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за броят на свинете показва, че пазарното стадо в страната е намаляло с 0,1%, дори при обем на клането намалял с 1,3%.
 
Лекото увеличение на племенните стада и последните данни за клането показват потенциал за увеличаване на производството на свинско месо през следващата година.
 
В Европа Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) призова за подобряване контрола на говедата, овцете, козите и конете за месо, както и на произведеното в кланиците месо. EFSA каза, че традиционните методи за инспекция на месото не винаги са подходящи за откриване на основните вредни бактерии в месните продукти като кампилобактер и салмонела или заразяването на месото с химикали, такива като устойчиви органични замърсители или забранени вещества. По тази причина Европейската комисия реши, че практиката на инспекция на кланиците и проверките на качеството на месото в ЕС следва да се модернизират.
Публикувана в Новини на часа
Общо 33 000 от всички 80 000 ферми в България не отговарят на изискванията на Европейския съюз. Ако в края на годината те не изпълнят нормите, ще бъдат затворени от 1 януари 2014 г. Млякото им ще може да се преработва само в България и да се продава в рамките на страната. Мандрите, които работят с такова мляко, ще могат да правят от него единствено сирена с дълъг срок на зреене, но не и да го продават като прясно или кисело мляко.
 
Изискванията към българските ферми са свързани със сградите, питейната вода, дезинфекция, огради, място за съхранение на трупове на умрели животни, родилни боксове, доилни съоръжения и др. В момента върви одит за актуалното състояние на фермите, а резултатите ще станат ясни до една седмица.
 
33 000 ферми може да бъдат затворени
 
След като се разбере какво се случва в млечния сектор, след като имаше няколко удължавания на преходния период, в който фермите трябваше да отговорят на изискванията, може да поискаме от Брюксел ново удължаване на срока, но то няма да реши проблемите, коментира аграрният министър Димитър Греков пред Дарик радио.
 
Министърът не смята, че поевтиняването на фуражната пшеница ще се отрази върху крайната цена на месото. Едва 20% от месото на пазара в България е произведено у нас, останало е внос, посочи Греков. Дори и да се направи малка промяна в цените, това не би се отразило на пазара, смята той. Проблемът, според него, не е в производителите, а в прекупвачите и големите търговски вериги. В чужбина изкупната цена на трупното месо е много по-висока, отколкото у нас. По този начин, формираните печалби отиват в чуждите, а не в нашите производители на месо.
Публикувана в Новини на часа

„В момента хората купуват евтини храни, което е един от основните проблеми. Производителите произвеждат това, което се търси“. Това каза д-р Любомир Кулински от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

На въпрос какво съдържат най-евтините колбаси и пакетчета с кайма той каза, че колбасите в ниския ценови сегмент съдържат сланина, соеви изолати и много Е-та.

„Е-тата“ от 100 до 200 са оцветители, от 200 до 300 са за удължаване срока на годност. Ние следим в храните да се влагат „Е-та“, които са разрешени от наредбите, защото има такива, предназначени например само за сладкарската или месопреработвателната промишленост“, посочи Кулински.

По думите му колкото са по-евтини колбасите, толкова повече количеството на соята и на консервантите в тях се увеличава.

„Има стоки, които сравнително добре балансират между качество и цена. Лошото е, че в последните 1-2 години купуваме най-евтините стоки, които по правило са и с най-лошо качество“, заяви той. Експертът обаче успокои, че все пак тези продукти не са опасни за здравето на потребителите.

Кулински добави, че на пазара има и храни с доста високо качество - както местни, така и млечни продукти на български производители.

Публикувана в Новини на часа

Цените на живите агнета варират от 4,80 до 5,50 лева за кг в различните райони на страната.

По предварителни данни на МЗХ, общият брой на овце и кози към 1 ноември 2012 г. е около 1 636 000, което е с 8,9 процента по-малко в сравнение с 2011 г. Броят на отглежданите овце е спаднал със 7,5 на сто до 1 345 000, а броят на козите е намалял с 14,9% до около 291 000.  
Общото производство на овче и агнешко месо през 2011 г. е спаднало до 15 927 тона или с 6,4% в сравнение с предходната година. Произведеното в кланиците месо (промишлен добив) е спаднало до 2 431 тона или с 46%. През 2011 г. в кланиците са заклани общо 321 хил. овце и кози. Произведеното в стопанствата агнешко и овче месо е възлязло на 13 496 тона - увеличение с 7,8%.

По предварителни данни от МЗХ през 2012 г. в кланиците са заклани 311 хил. броя овце и кози, което е със 6% по-малко в сравнение с предишната година. Промишленото производство на месо от дребен рогат добитък се оценява на 2 133 тона или спад с нови 13%. Очаква се добивът на агнешко месо директно в животновъдните стопанства да продължи да нараства и през 2012 г. и да достигне около 14 000 тона. Общото производство на месо от дребен рогат добитък през 2012 г. вероятно остава на равнището от предходната годена.

Износът на агнешко месо продължава да намалява шеста поредна година. По предварителни данни износът на агнешко месо през 2011 г. е спаднал до 2166 тона или близо два пъти в сравнение с предходната година, като темповете на спадане на износа постоянно се увеличават. В сравнение с 2006 г. износът е спаднал 3,8 пъти, което е една изключително негативна тенденция. Износът на охладено агнешко месо се осъществява основно за Италия, Гърция и Хърватска, по-малки количества се изнасят за Австрия. През 2011 г. износът е спаднал спрямо предходната година за всички  основни пазари, като най-голям спад се отчита в износа за Италия - със 55%, за Хърватска износът е спаднал с 33%, а за Гърция - с 31%.

Негативните тенденции в износа се задълбочават през 2012 г., като износът на агнешко месо спадна до само 1641 тона или с нови 25%. Най-значително е спаднал износът за Гърция – повече от 3 пъти. Интересно е, че за Русия са изнесени 116 тона.

Износ на месо от дребен рогат добитък от България за периода 2006-2012 г. /тонове/

Страна

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

Общо износ

8187

7244

6314

4955

3923

2166

1641

В т.ч :

             

- Гърция

3895

3122

3600

2544

1581

1105

353

- Италия

2387

2922

1337

1662

1409

646

635

- Хърватска

1610

919

1094

650

616

418

537

- Австрия

-

102

81

13

19

   

Унгария

   

37

57

-

   

Македония

     

104

     

Румъния

       

78

   

Русия

       

215

 

116

Източник: НСИ

През 2007 г. износът на живи агнета се е увеличил почти двойно спрямо предходната година и е възлязъл на 43 709 броя, но през 2008 г. е отбелязано значително намаление - изнесени са само 12 898 броя. През 2009 г. износът на живи агнета се е увеличил до 20 014 броя. Най-голямо увеличение на износа на живи животни е отбелязано през 2010 г., когато са изнесени 208 417 броя, от които 199 767 броя са изнесените за Турция овце. През 2011 г. износът на живи агнета и овце бележи рекордно увеличение и достига 782 444 броя, или увеличението е почти 3,8 пъти. Най-голям е износът за Турция, като за тази страна са изнесени 732 436 броя. Изнесени са и 14 000 броя за Либия и само 2 111 броя за Гърция.

През 2012 г. износът на живи агнета за Турция силно спадна – до 100 365 броя, като общият износ също драстично се сви – до 107 365 броя. Основната причина трябва да се търси в  наложените временни ветеринарни ограничения от Турция при внос от България , които действаха през по-голямата част от годината.   

Не може да не отбележим, че за сметка на увеличения износ на живи животни през последните години силно е намалял износа на агнешко месо, стока с добавена стойност и много добра експортна цена. С намаляването на износа на агнешко месо намалява и дейността на кланиците и се засягат интересите на предприятията от сектора. Съответно се намаляват доставките на българско агнешко месо и за вътрешния пазар, а цените му се увеличават. 

В същото време през последните 9 години България внася значителен брой живи агнета, основно от Румъния. През 2004 г. вносът на живи агнета е бил 220 074 броя, а през 2007 г. се е увеличил близо 2,4 пъти до 517 751 броя. Броят на агнетата в северната ни съседка е значителен, кланиците в България имат поръчки за износ, а животните в България не достигат. Освен това, изкупната цена на живите агнета в Румъния е по-ниска от тази в България. Въпреки че през следващите 3 години вносът в сравнение с 2007 г. показва намаление, броят на внасяните живи животни от Румъния остава значителен. През 2011 г. обаче се наблюдава рязко увеличение на вноса - внесени са 694 хил. броя, или 2 пъти повече в сравнение с предишната година. През 2012 г. вносът на живи животни рязко намаля – до 156 585 броя или близо 5 пъти, в т.ч. - от Румъния – до 150 хил. броя..

Внос на живи агнета в България от Румъния за периода 2006-2012 г.

 

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

Живи агнета, броя

363 845

517 751

441 544

288 836

329 133

694 206

150 761

Източник: НСИ

В България се внася и неголямо количество замразено агнешко месо - през 2005 г. този внос е бил 135 тона, внесени основно от Испания и Австралия, 25 тона през 2006 г. и 91 тона през 2007 г. През 2008 г. обаче след присъединяване на България към ЕС се наблюдава рязък скок при вноса на замразено агнешко месо - до 614 тона или той се е увеличил повече от 6 пъти. Основните количества са внесени от Испания - 494 тона, Нова Зеландия - 83 тона и Аржентина - 74 тона. Вносът на агнешко месо през 2009 г. е възлязъл на 268 тона , а през 2010 г. - на 547 тона, от които 288 тона са внесени от Нова Зеландия. Въпреки че вносът се е увеличил, количеството което се внася е много малко в сравнение с изнасяните количества. Много важно е да се подчертае, че от България се изнасят млечни охладени агнета с тегло на каркасите от 8 до 12 кг, а месото което се внася е замразено, от животни от месодайна порода и с много по-голямо тегло на каркасите. Това личи и когато се прави сравнение на средната експортна със средната импортна цена, като експортната цена от България е почти два пъти по-висока. През 2011 г. вносът на агнешко месо спадна почти 3 пъти и възлезе само на 204 тона, като най-голямо беше количеството, внесено от Нова Зеландия - 69 тона. Вносът от Испания възлезе само на 37 тона. Средната импортна цена от Нова Зеландия обаче значително се повиши. През 2012 г. вносът отново се повиши до 539 тона. От Испания бяха внесени 281 тона, а от Нова Зеландия – 167 тона.          

Търсенето на агнешко месо както в България, така и в другите страни от Балканския регион е сезонно, като най-голямо е в дните преди големи религиозни празници, и основно преди Великден. Износът също се осъществява основно в периода преди католическия Великден за Италия, и преди православния за Гърция. Известни количества се изнасят през август - за празника Успение Богородично и в периода преди Коледа. Две поредни години - 2010 г. и 2011 г. - християнският и католическият Великден съвпадаха, което би било основание за известен недостиг на агнешко месо на българския пазар, ако потреблението му не беше ограничено от високите цени. През 2012 г. разликата между католическият Великден, който се празнуваше на 8 април и православният, който беше на 15 април, беше само една седмица, което също е предпоставка за недостиг на пазара в България и съответно по-високи цени, тъй като значителни количества се изнасят за Италия и съответно за Гърция.

През 2013 г. католическият Великден е на 31 март, а православния – в началото на май – на 5 май и съвпада с Гергьовден. До тогава износа на агнешко месо за Италия ще е приключил, а и агнетата вече ще бъдат малко по тежки, което предполага цените на агнешкото месо да не са много по-високи в сравнение с 2012 г. 

Потреблението на агнешко и овче месо в страната в домакинствата през 2009 г. беше 2,2 кг на глава от населението, като през 2010 г. то спадна до 1,7 кг или с 23%. През 2011 г. беше отбелязан поредния спад – потреблението спадна до 1,3 кг или с нови 24%, главно поради високите му цени. Основно се търси агнешко месо около Великден и Гергьовден, докато потреблението на овче месо е ограничено в определени райони на страната.

 

Вътрешно потребление на месо от дребен рогат добитък

през 2011 г. (в тонове)

Произведено месо

Внос

Износ

Вътрешно потребление

% на вноса в потреблението

15 927

244

2 218

13 952

1,7%

Източник: МЗХ, отдел Агростатистика 2012

Данните показват, че България почти изцяло се самоснабдява с месо от дребен рогат добитък.

Цените на агнешкото месо през последните години показват непрекъсната тенденция на нарастване. По данни на системата за агропазарна информация /САПИ/ в средата на март 2011 г. средната изкупна цена на живи агнета варира от 4,50 до 5,00 лева за кг. живо тегло, а по данни на Съюза на животновъдите, в средата на март 2012 г., изкупната цена на живи агнета е около 6 лева за кг живо тегло. Според САПИ средногодишната цена за 2012 г. беше 5,80 лева  за кг живо тегло.

В края на март 2013 г. цените на живите агнета варираха от 4,80 до 5,50 лева за кг в различните райони на страната и в зависимост от големината на животните – съответно до 25 кг са по-скъпи и цената е около 5,50-6 лева за кг, а над 30 кг са по-евтини– до 5,50 лева за кг.

Очаква се от началото на април 2013 г. пазара да се активира по повод наближаващите празници Великден и Гергьовден и очакваното отваряне на турския пазар, като изкупните цени да покажат тенденция на известно нарастване.

Според данни от Националната асоциация на животновъдите условията за внос на живи агнета от България в Турция се уточняват между българските и турските ветеринарни власти и вероятно износа отново ще бъде възобновен.

Средната цена на дребно в магазинната мрежа за агнешкото месо в началото на април 2013 г. варира от 12.00 – 13.00 лева за кг за цяло агне, до 13,50 – 14,50 лева за кг за задно бутче и 11,50-12,50 за кг плешка в различните магазини. Цените на дребно остават на равнището от предишната година, но с наближаването на празниците вероятно ще бъде отбелязано по-значително покачване на цените.  

Замразеното агнешко месо, внос от Нова Зеландия, се продава  разфасовано. В търговската верига Метро през март 2013 г. цените на различните разфасовки са от 9 лева за кг за цяла предна четвърт, 14,40 лева за цял бут и 20,40 лева за агнешки бут слайс, до 21,60 лева за агнешки котлети. Замразеният агнешки комплект е 3 лева за кг, а замразените агнешки чревца – 6,60 лева за кг.

В страните от ЕС цените на агнешкото месо също показват нарастване през последните години, но и в периода преди Великден. Средната референтна цена в ЕС на 18 март 2012 г. беше 520 евро за 100 кг кланично тегло за тежките каркаси /нарастване с 3,8% спрямо предишната година/. Цените на леките каркаси /в тази категория спада агнешкото месо от България/ бяха 586 евро за 100 кг /нарастване с 7,8% в сравнение с предишната година/. Увеличението на цените през март 2013 г. е с около 3% в сравнение с предишната година. 

 

Публикувана в Бизнес

Интервю на Маргарита Цветанова с директора на Българската агенция по безопасност на храните д-р Йордан Войнов

- Д-р Войнов, измененията в наредбата за директните продажби чакат одобрението на Брюксел. Какво трябва да знаят стопаните? Как ще се облекчи работата им?
- В Наредбата за директните продажби има доста изменения. Всички са в помощ на стопаните и дават облекчения за развитие на малкия бизнес в селата. На първо място документът либерализира режима за производството на млечни и месни продукти. Животновъдите ще получат право да изграждат малки цехчета във фермите си, в които да преработват продукцията си. Те ще функционират на същия принцип, както големите предприятия от хранително – вкусовата промишленост. Разликата е единствено в това, че стопаните сами ще си бъдат доставчици е ще си произвеждат суровината. Идеята е стоките да се реализират в малките магазинчета, фермерски пазари или ресторанти, в близост до около 100 км. от фермата.
- Да разбирам, че най-накрая у нас ще се въведе европейския модел, по който работят фермерите в Германия, Франция, Белгия и САЩ?
- В цяла Западна Европа се работи на този принцип. Разкриват се действащи фермерски пазари с подкрепата на общината, която предоставя мястото. На тези своеобразни хранителни борси могат да се намерят в изобилие пресни, вкусни и по-евтини храни от тези в супермаркета - краве и овче мляко, масло, сирене и кашкавал, до месо и колбаси. Директните продажби подпомагат от една страна доходите на стопаните. Но от друга - са предпочитани и от потребителите, които на достъпни цени слагат на трапезата си качествени продукти.
- Как ще се организирани фермерските пазари?
- Предстои да се пуснат  мобилни кланици с професионални колачи и мобилни мандри, които да обслужват основно планинското животновъдство. Те ще се помещават в различни превозни средства - бусове или малки камиончета, обзаведени със специализирано оборудване, което да гарантира безопасността на продукцията.
- Има ли подготвени кадри - професионални колачи и мандраджии, които да обслужват мобилните отряди?
- Има доста специалисти. Едно време в кланиците към предприятията на „Родопа” бяха ангажирани много хора, които работеха интензивно. За една смяна обработваха хиляди животни. В един момент останали без работа, им се наложи да се преквалифицират. Очаквам същите тези хора да се върнат към професията, както и да обучат по-млади колеги. Същото се отнася за мандраджиите. Досега беше разрешено клането да се извършва само в лицензирани кланици. Това изискване беше не добре работещо и затрудняваше по-малките фермери. Много скъпо излизаше на собственика на едно животно да го закара на десетки или стотици километри до сертифицираната кланица, да го заколи и да го върне обратно.
- Ще сертифицирате ли мобилните обекти?
- Всички, които отговарят на условията ще получат сертификати и ще бъдат заведени в регистъра на Агенцията по безопасност на храните. Допълнително, работим по съвместен проект с швейцарските колеги. Следващия месец наши експерти ще преминат обучение в Швейцария, ще се запознаят с тяхната система за доставки и начините за контрол. Оптимист съм и вярвам, че директните продажби ще заработят с пълен капацитет от средата на тази година. Те са алтернатива на търговските вериги, която ще поощри местното производство. Не може в 21 век да има монопол, който да диктува и на преработвателите, и на потребителите качеството на хранителните продукти и техните цени. Във Франция например, подкрепата между различните подсфери на бизнеса е уникална. Там действа неписано правило, според което ресторантьорите купуват и ползват в кухните само продукцията на фермерите от околността. Те казват: „Ние не можем и да си помислим, че храната в ресторанта ни ще се подправя или готви с лук от Китай.“ Такива са и правилата на френската кулинарна школа. В момента нито един френски ресторант няма да ви предложи салата от домати, защото не се произвеждат през зимния сезон от местните зеленчукопроизводители. Така се стимулира местният бизнес, а качеството на храната е перфектно. Този модел е действал преди доста години у нас, когато имаше развито животновъдство и трябва да се завърне.
- Наредбата  ще даде ли шанс за оцеляване на близо 27 хиляди ферми у нас, които имат срок до края на годината да отговорят на европейските изисквания за качество на млякото?
- Мобилните мандри са панацея за тях, особено за по-малките, в планинските райони. Чрез тях планинското мляко ще може да се събира два пъти на ден – сутрин и вечер и до два часа от издояването да се подквасва, сири или охлажда. По този начин малките ферми ще отговорят на всички европейски директиви и изисквания за качество на млякото, защото в него няма да могат да се размножават микроорганизмите.  Това е единственият начин да останат на пазара, а от друга страна – ще съхраним планинското млечно животновъдство, където се произвежда най-хубавото българско мляко.
- Има ли яснота колко ще струват мобилните услуги?
- Към момента не, но при всички положения цените ще са общодостъпни и ще са изгодни за фермерите. Те ще могат и в задния си двор да заколят животното, което все още е забранено. На практика услугите ще се извършват от магазинчета на колела. Надяваме се да имаме зелена светлина от ЕК, за да се развие тази идея. Във връзка със създаването на фермерски пазари  активно работим със Столична община софиянци да имат такъв пазар. Има голям интерес към наредбата, която досега на практика циклеше. По нея към момента са регистрирани едва 220 производители, предимно на мед и яйца.
- Има ли идеи кланиците и мандрите на колела да се субсидират с европейски средства или чрез нисколихвени кредити от фонд „Земеделие”?
- Предполагам че ще се помисли за работещ вариант в тази насока. Въпросът обаче е в ръцете на  колегите от министерство на земеделието, които работят по приоритетите на аграрната политика за следващия програмен период до 2020 г. Например, има доста животновъди, които си купиха млекомати и считат, че са направили добра инвестиция. Една такава вендинг машина за мляко струва около 16 000 лева, като половината от стойността й се подпомага от фонд „Земеделие” под формата на нисколихвен кредит. Скоро разговарях с фермер, който сподели, че с млекомат всеки ден реализира на пазара около 200 литра мляко, по 1,50 лв. за литър и си осигурява прилични доходи. А знаете, че преработвателите дават за литър мляко първо качество не повече от 0,70 лв.  
- От кога се очаква наредбата да влезе в сила?
- Моите очаквания са, че до април документът ще получи одобрение от Брюксел и до началото на лятото ще влезе в сила. Надявам се през това време животновъдите да се информират за новите възможности, които ще получат за развитие на малкия бизнес по места. Те ще могат и чрез публично–частни партньорства с общините да създадат мобилните групи, да разработят логистиката за тяхното функциониране. А активните кметове ще решат въпроса с поминъка и заетостта в районите си. В цяла Европа се работи по този начин. Там директните продажби даже създадоха нова вълна потребителско търсене – така наречения фермерски туризъм. Тази форма на ваканция е още по-търсена и по-атрактивна от селския туризъм, защото вади като с магическа пръчка градският човек от стреса на ежедневието и още повече го доближава до автентичността на природата.

 

ВИЗИТНА КАРТИЧКА
VOINOVД-р Йордан Войнов е роден на 28 декември 1966 г. От 2008 г. до създаването на БАБХ е бил последователно заместник генерален директор и генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) в България. В периода 2001–2008 г. е бил директор на РВМС – Софийска област. Завършил е Ветеринарния техникум в гр. Ловеч и Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора. Специализирал е „Ветеринарно-санитарна експертиза“ в Тракийския университет в Стара Загора. Владее руски и английски език.

Публикувана в Интервюта
Страница 11 от 11

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта