Днес селекционерите в животновъдството предлагат много продуктивни породи едър рогат добитък. Сред съвременните породи има както много едри, масивни животни, така и почти миниатюрни такива с лек корпус и изящни габарити. Едните са добри в едни случаи, другите – в други. Но какво да изберем?

Ако вземате решения за управление на стадото, основавайки се само на стойностите на средният ежедневен прираст и млеконадоя за породата, купуването на животното е много лесно. Но по-дълбокото изучаване на проблема и интегрирания подход към управлението на стадото изисква малко по-различен подход.

За никого не е тайна, че в животновъдството биологичната ефективност на животните не винаги съвпада съвпада с икономическата ефективност. А ако говорим за грамотен подход за водене на бизнеса в животновъдството, ефективността трябва да се пресмята изхождайки и от други показатели.

Могат да се отделят три основни критерия:

. Генетичния потенциал на животните.

. Средата, в която те се отглеждат

. Стратегията на бизнеса.

На първо място размерът на кравата има значение в месодайното животновъдство. Ако животните се отглеждат на закрито и се хранят само с фуражи, то фермерът може да избира толкова едри животни, колкото му харесва, ако е в състояние да им осигури необходимите фуражи. Практиката на племенното животновъдство показва, че за последните 30 години средното тегло на кравите, отглеждани на закрито, е нараснал с 40 на сто.

Интересно е, че голяма част от производителите недооценяват теглото на своите крави и смятат, че те са по-леки отколкото всъщност са.

Теглото на кравата оказва влияние върху ефективността на нейното използване не само пряко, но и косвено. Така например, има пряка зависимост на теглото на телето от теглото на майката. Ако кравата тежи 500 кг, телето в момента на отбиването трябва да тежи около 60 на сто от това тегло, тоест около 300 кг. А ако кравата тежи 630 кг, то телето, теглото на което е дори 50 на сто от теглото на майката, вече ще бъде с 40 на сто по-тежко от първото. По-тежките крави, като правило, износват по-едри и жизнеспособни телета, които после могат да се продадат по-скъпо в живо тегло.

Но както е ясно, едрите животни потребяват повече храна и технологията на грижите за тях изисква по-особени условия, пространства и оборудване. При ограничен обем на пасищата ще може да осигурите храна на по-малък брой едри животни.

За повече мляко

Експертите са пресметнали, че увеличаването на теглото на кравата с 27 на сто (което означава по-висок млеконадой) изисква увеличаване на общото натоварване на обслужването на животното с 20 на сто.

Не бива обаче да се смята, че теглото оказва пряко влияние върху това какво количество изяжда кравата. Крави, които тежат 650 кг, употребяват средно толкова храна, колкото и 500 килограмовите. Разлика обаче има – ефективността на усвояването на фуражите при едрите и при дребните животни не е еднаква.

Да фуражите, които са необходими на животното, са повече, но количеството на хранителните вещества на 1 кг при по-едрите животни са много по-малко. Поради това ефективността на използването на храната от едрите животни е по-висока.

Да, кравите с голяма маса на тялото и притежаващи при това добър генетичен потенциал за млечна продуктивност ще изискват различни условия за отглеждане, но от тях ще получите по-едри и жизнеспособни телета, което също е много важно.

Разбира се, универсален отоговор на въпроса за оптималния размер на кравата не може да има. За всеки конкретен случай трябва да се направи разчет на ефективността. Но е важно да се спазва основното правило – колкото повече фуражни ресурси има на разположение, толкова по-лесно е да се получи печалба от едрите животни. Ако наличието на храна е ограничено, много по-разумно е да се отглеждат животни със средни размери. Те могат да реализират своя потенциал на продуктивност много по-пълно. Едрата крава, ако не бъде осигурена с достатъчно количество фуражи, няма да бъде толкова продуктивна, колкото фермерът е очаквал. Така няма да се изплатят разходите за нейното закупуване.

Дребни породи

Миниатюрни зебу

Тези миниатюрни крави напомнят телета на обикновени зебу, обаче това са възрастни животни. Височината на миниатюрните зебу е около 91 см в хълбока, средното тегло – около 80 кг. По параметри те са около 10 пъти по-малки от обикновените крави.

Интересно е,че миниатърните зебу съвсем не са продукт на селекционерите, а естествено съществуваща разновидност. В природата се срещат рядко и дори се е смятало, че са изчезнали. Преди няколко години генетиците са решили да възстановят популацията на тези редки крави.

Миниатюрни ангуси

Тази порода се отглежда в Австралия съвсем от скоро. В сравнение с обикновените ангуси, тежат много по-малко – само 250-300 кг. Породата е много популярна сред дребните фермери. В САЩ вече има 11 стопанства, които я отглеждат. Но такава крава струва скъпо. Ако едно животно от породата ангус може да се закупи за около 1000 щатски долара, то мини-кравите достигат до 15 000 щатски долара.

Мини кравите могат да бъдат дори икономично по-изгодни за месодайната промишленост, тъй като те ядат по-малко и заемат по-малко място, при това давайки повече месо. Например, за отглеждането на 10 малки крави с тегло по 300 кг всяка са необходими 20 дка земя, докато на същата площ могат да се отгледат само две крави с обикновени размери.

Публикувана в Животновъдство

Евроакцентът върху производството на говеждо месо ще стане приоритет следващите три години, заяви еврокомисарят по земеделие Фил Хоган.
На ежегодното събрание на представителите на европейския аграрен сектор Хоган коментира: "През периода 2017-20202 г. ще акцентираме на производството на говеждо месо в развитието на месния отрасъл, за да подчертаем ролята му в устойчивото икономическо развитие."
Фил Хоган изрази поддръжката си за Трансатлантическо споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ и отбеляза дейността на Еврокомисията, насочена към получаване на достъп до месните пазари на трети страни.
Представители на европейския месен сектор неведнъж са заявявали, че експортът на месо от ЕС в трети страни може да окаже съществено положително влияние на бъдещето на европейския месен отрасъл, но при това трябва да има и балансиран внос.

Публикувана в Животновъдство

Надявам се, че нарасналата покупателна способност на българина не се изразява само в безумни екскурзии и че хората вече се ориентират към подбор на качествена храна, твърди Стоян Чуканов, председател на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ)

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Чуканов, последните тенденции на българския пазар показват, че на фона на растящо потребление на месо – предимно пилешко и свинско, опитът да се наложи вкуса на телешкото и говеждото месо засега не дава резултати. В свое предишно изказване твърдите, че „говеждото“ у нас е мръсна дума. Защо?

  • В България има традиция за консумация на месо, но тя е малко погрешна. Като се каже говеждо, всеки си представя продукт от старо животно, който се смила и се смесва със свинско. Според новата наредба за етикетиране всяко животно над 22-24 месеца е говедо, но реално говеждото е прекрасно месо.

  • Какво е нивото на селекция у нас? Питам ви това, защото се шири мнението, че българското говедовъдство разчита на западната селекция.

  • Тук трябва да внесем яснота. По един или друг канал всеки един от членовете на нашата асоциация се е сдобил с т. нар. кръвност. Всъщност се шири мнението, че нямаме селекция. Аз лично съм ходил в чужбина, купил съм животни и ги отглеждам в един много изолиран район на България. Но не съм единствен - знам за доста колеги, купили скъпи животни с определено родословие, ходили в чужбина, за да натрупат опит и знания. На всички ни е ясно, че трябва да има генетика, да има родословие, да има кръвност. Хубавото е, че се обединихме в асоциация и намерихме не само сходна история, но и сходни интереси. Както знаете, след 10 ноември 1989 г. доста хора отидоха в чужбина, върнаха се и България вече не е изолирана държава, където се отглеждат т. нар. „експериментални стада от месодайна порода“. И в момента у нас има хора с възможности, които консумират телешко месо по начина, по който то трябва да е подготвено и приготвено, които са две различни неща. Нормално е в тази образувала се бизнес ниша разумните хора да потърсят възможности.

  • А запълнена ли е тази пазарна ниша в България?

  • Почти на 100% е запълнена и това е една естествена еволюция в хранителните навици на българина.

  • Това означава ли, че България може да изнася говеждо месо в ЕС или на пазарите в трети страни?

  • На базата на икономическите анализи и на собствения ни опит, пазарната ниша е в България. Лошото е, че в нашата страна съществува огромен сив сектор, но това е друга тема на разговор. Заради по-ниската себестойност, която имаме възможност да постигнем в страната на базата на пасищните площи, които все още са достатъчно, бихме могли да излезем на европейските пазари и да сме конкуретноспособни. Месодайното животновъдство е много добре развито в старите страни-членки на ЕС, но навсякъде, където съм бил, стопаните се впечатляват като им кажем на какви площи можем да го развиваме у нас. Дори имаме примери как фермери от Белгия и Германия идват, за да го развиват в България. Във Франция примерно се оглежда породата Гаскон и там има прекрасни условия, но няма място за нови ферми. Там стадата са на ограничени площи и хората са принудени да правят големи миграции, за да могат да ги изхранват. Съществуващата фуражна база, в комбинация с пасищата в България, са идеална възможност за месодайно говедовъдство.

  • Как се тръгва към този бизнес в България? Има ли откъде да се купят разплодни животни?

  • Не мога да обобщя как всеки от моите колеги е тръгнал към това начинание. Иска се финансов ресурс. Много ясно трябва да се каже, че не може просто да започнеш от нищото да правиш селекция и истинско месодайно животновъдство.

  • Разчитате вероятно и на субсидии?

  • Трябва да кажем, че субсидирането в Ирландия е на базата на отработени газове във фермата. Определя се, че едно и също количество животни, независимо от тяхната порода и качество, правят еднакви количества вредни емисии. Само че едното животно нараства и достига до 500 кг, а другото остава хърбаво и крета на 250 кг. Логиката на субсидирането е да подпомага продуктивните породи животни. Често се споменава, че евросубсидиите спират. Това трябва да го мислим отсега, защото ако се събудим на 1 януари 2020 г. и видим, че нямаме продуктивни животни, после трябва да се сърдим на себе си.

  • Какви очаквате да са субсидиите през следващия програмен период?

  • Тепърва предстои да се обобщава и да се определя какви ще са субсидиите през новия програмен период, и това не е моя работа. Ние трябва да се поучим от опита на другите държави-членки, които очевидно са по-напред от нас. Далеч съм от идеята какво ще е субсидирането, но във всеки всеки случай това, което се налива в сивия сектор - на „буфосинхронистите“ и на всичките виртуални палячовци, това не може да продължи. Ние се стремим към една пазарно ориентирана аграрна политика и целта на нашата асоциация е да представляваме позицията на реалните фермери.

  • В практиката си имате ли наблюдение за много неправомерно ползване на пасища от т. нар. виртуални палячовци?

  • Българското законодателство трябва да е синхронизирано с европейското, а там се предвижда да има възможност хора да поддържат ливади „в готовност за косене“. Изрично е да споменавам злободневната тема, че повечето ползватели на пасища, особено в Югоизточна България, където аз работя, са именно заради субсидиите. Като се чуе, че на 15 септември ще има проверка – веднага започва косене. Какво коси се питам, като не е капнала капка дъжд? Но наистина в европейския регламент съществува такава опция и ние не можем да я изключим напълно. Нашето предложение е това да се обвърже с продукцията и реализацията на сеното. Защото едва тогава може да се проследи от всички огромни площи, които някой чертае и казва, че ги коси за бали, какво реално произвежда. И ако излизат много бали сено, защо себестойността на една бала остава толкова висока? Защото ако ние произвеждаме толкова много сено, би трябвало цената му да е една пета от сегашната. Крайно време е нещата да се обвържат с произведен продукт, с конкретни цифри и параметри, защото иначе се получава страшен луфт – някой чертае някакви ливади, които ужким ги коси, а всъщност продукция няма. На всичко отгоре ги пали, а така и ние не можем да пасем животните си там. Това са административни лостове, върху които действат действат сили и в двете посоки. Ние сме в ЕС вече 10 години и не може просто да симулираме, че правим нещо.

  • Могат ли да се привлекат големи инвеститори от други области в този сектор и как ще стане това?

  • Има различни подходи и един от тях е подмярка 4.1 от ПРСР 2014-2020 г. Ръководството на МЗХ определи, че животновъдството е приоритет, заедно с трайните насаждения. Както знаете, съфинансирането по проектите за животновъдство, е 50 до 60 на сто от бюджета им и това е една невероятна помощ. Голяма част от банките дават доста изгодни условия за стартиране, за закупуване на земя, за изграждане, за реновиране на животновъдни обекти. Необходимо е малко повече вътрешна енергия и желание за работа.

  • От 2017 г. стартира европейска програма за промотиране на традиционни, местни продукти в ЕС и в трети страни. Ще може ли щом говедата са чуждестранни породи, да се възползвате от субсидиите по този програма?

  • Идеята на асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България е да добавяме все повече стойност, т.е. идеята, че България ще остане завинаги една ресурсна икономика в ЕС, на никого не харесва. Предпочитаме да продаваме български телета, отколкото българско зърно, защото така добавяме стойност. Идеята е това хубаво месо да се предлага и на българския пазар. Примерно в нашия район произвеждаме т. нар. деликатес Странджански дядо. А знаете ли, че сега той се прави без българско месо? Ние не сме защитили българско прошуто, но защо пък това да не е следваща стъпка? Нашата асоциация работи в посока към сдружаване и изграждане на собствена кланица. Това улеснява и производители, и търговци.

  • Защо все още е трудно да се сдружават българските фермери?

  • Ние сме се сдружили вече като асоциация. Говоря за сдружения на производители по цялата верига до крайния продукт. Ако ползваме опита на по-старите държави в ЕС, ще видим, че това е обединение или кооператив, който има общинска кланица. Малко са общините у нас, където има натрупана достатъчно производствена мощност, примерно в дадена община да има 1500 месодайни крави. При 80% отелване и при ремонт на стадото, това би могло да ни даде една възможност да колим определен брой телета всяка седмица и да предлагаме свежо месо на местния пазар.

  • Да се затвори цикълът – от производство до потребление, като се включват фермери, търговци и ресторантьори. Това ли е уникалното послание на СТЕКСПО 2016?

  • Нищо уникално няма. Само откриваме топлата вода. В държавите, където не е била разрушена връзката със земята и има традиции в животновъдството, се вижда дори в малки градчета с 2-3 хил. жители, че си имат местен месар. Всяка седмица той взема едно теле, разфасова го, слага го на витрината и предлага свежо месо, както и различни деликатеси от него. Така потребителят знае какво купува и откъде идва храната му. А тя идва от местния фермер. За съжаления българинът се отчужди от земята си и в момента се опитваме да възстановим неща, съществували много отдавна. Трябва да минем през един ценови катарзис и разбирането, че купуваш това, за което плащаш. Когато голяма част от хората търсят най-евтиното на всяка цена, няма защо да се сърдят, че ядат имитиращи храни.

  • Това означава ли, че само ниската покупателна способност дели българина от истинската храна?

  • Не, за съжаление. По-скоро се надявам, че нарасналата покупателна способност на българина не се изразява само в безумни екскурзии и че хората вече се ориентират към подбор на качествена храна. Това трябва да е обвързано и със здравното образование, и със здравните застраховки, т.е. качествен живот, свързан с много зависимости. Безумно е някой да плаща по 5 лв. за кутия цигари и да твърди, че няма пари за качествена храна за семейството си.

Публикувана в Животновъдство
Питам се дали това животно има слаба имунна система след като всички продукти  от него са толкова лечебни
Д-р Валентин ИВАНОВ, квмн
Повод  да напиша настоящите редове ми даде прочетеното във вестника наскоро за съжителството на овце и кози и за някои опасности, които крие съвместното близко отглеждане.  Каква  е всъщност истината и какви са фактите?
Най-много кози се отглеждат в Гърция, Испания, Португалия и Турция.   Най-популярните марки сирена в Испания и  Гърция се правят именно от козе мляко.
Козите са доста по-нежни като конструкция от овцете - те нямат вълна, която да ги предпазва от студа и по-лесно заболяват от инфекции на дихателния тракт. Копитата и краката им са по-слаби, но по-рядко боледуват от копитен гнилец, поради факта, че козата винаги избягва калните терени и пътеки. Те са изключително чисти животни. Тъй като козите се движат много повече от овцете и дори се катерят на високи места имат здрави стави и рядко страдат от  болежки на  опорно-двигателната  система. Козите имат по-дълго виме и цицки и по-често стават жертва на мастит. Освен това кожата им е по-тънка и еластична.
Всички си спомняме бума на заболяването син език преди година-две.  Факт е, че макар да са податливи на болестта, много малко кози се заразиха, докато  синият език не пощади нито овцете, нито говедата. Заболяванията на кози бяха изключителна рядкост. 
На какво се дължи това?  
Козата има много добър естествен имунитет. Факт е, че когато стадо кози се пуснат на паша в гора или ливада, животните първо изяждат билките и лековитите растения и чак след това започват да пасат тревата. Освен това  за козите любимо лакомство са  пъпките на дърветата и младите филизи, където е концентрирана „силата“ на растенията. В тези млади пъпки и филизи има всичко на куп- витамини, минерали и др. Овцата не може по никакъв начин да достигне до тези пълни с биологично активни вещества храни.  Козето мляко  е по-богато на белтъчини, много от които  тепърва ще се изучават. Факт е, че много хора са преборили рака именно с козе мляко, при това сурово. Това мляко с успех  се използва при хора, работещи с йонизиращи лъчения и изложени на радиация. А ако добавим и излъчванията от компютрите и  телефоните, с които всички вече сме „сраснали“, става ясно защо интересът към козето мляко непрекъснато расте. И то ще става все по-популярно. Разбира се, и цената на козето мляко и козите продукти расте успоредно с търсенето. Питам се дали това животно има слаба имунна система след като всички продукти  от него са толкова лечебни и  интересни? Може би  по-скоро е  наложено схващането заради по-финната и конструкция…  
Козите не трябва да лежат на земята, за да не се простудят. За целта се поставя дървен одър, повдигнат на 10-20 см от земята.  Козите обичат чистотата. Това са двете неща, с които хората трябва да се съобразяват, когато отглеждат тези невероятни животни.  
Още някои факти- 
Козата не боледува от туберкулоза.
Козите  са многоплодни – новите породи раждат вече по 4-5 ярета.
 Месото на  козите и яретата  е по-крехко и по-диетично от овчето и агнешкото. 
Козето сирене е много вкусно, узрява по-бързо и може да се съхранява с месеци и дори с години в саламура, тъй като  има по-нисък процент мазнини. 
Съществуват и кози с доста маслено мляко - 5-6 %, но млякото на по-старите месни  породи е с ниска масленост и много диетично. Козата е много интелигентно и умно същество и много по-лесно от овцата се научава на основни навици. 
Иначе овцете и козите са под общ знаменател - дребни преживни и като такива се лекуват по един и същи начин, страдат от едни и същи болести  и имат сходни хранителни навици и изисквания.  Дали, обаче козата отстъпва на овцата по имунитет може да прецените сами.  И, разбира се да решите  коя от двете стоки да отглеждате.
Публикувана в Животновъдство
Епидемията от африканска чума по свинете докара полските животновъди почти до банкрут. Като един от способите да подобри положението, министерствотго на замеделието на Полша избра доста спорен вариант - интервенционно изкупуване на свинско с последващото му преработване в консерви при температури над 80 градуса по Целзий и консумацията им в държавните учреждения.
"Вирусът не е опасен за хората, дори и ако те консумират месо от болно или заразено животно, - казва Тадеуш Якубовски, ръководител на отдела по инфекциозни заболявания в Главната школа по земеделие. Това решение на правителството беше посрещнато на нож от защитниците на правата на потребителите.  
Да, днес е факт, че Африканската чума по свинете не е заразна за хората, но доколко е безопасно месото на заразените животни никой не може да каже със сигурност. Мярката ще позволи на фермерите да намалят загубите, тъй като при възникване на огнище на зараза, се колят и здрави животни, за да се спре разпространението на болестта. Потребителите са притеснени и от факта, че информация за наличието на заразено месо в консервите ще бъде тайна и няма да бъде изписвана на етикетите.
Публикувана в Животновъдство

Увеличеният внос през последните години на евтино замразено телешко и говеждо месо в България оказва отрицателно влияние на родните производители. Това заяви за Радио „Фокус” – Варна доц. д-р Милена Панайотова, председател на Експертния съвет към Националната асоциация за месодайно говедовъдство в България (НАМГБ). Тя посочи, че друг проблем е липсата на знания и умения на българския фермер да отглежда месодайни говеда.
„Тук не може да се прави аналогия с млечния сектор т.е. - директно преориентиране на фермери с практика в млечното говедовъдство, а са необходими специализирани ноу-хау и практики за това производство, технологии на отглеждане, при които да се съчетават ниските разходи за сгради, оборудване, работна сила и т.н. с покриване на изискванията за конфорт и благополучие на животните, и ефективна трансформация на растителните фуражи във висококачествено телешко месо”, посочи доц. Панайотова. Тя каза още, че при увеличаване на броя на стопанствата и на кравите от специализирани породи за месо, може да се очаква увеличаване на произведените угоени животни и на висококласно трупно месо (класове U и E по системата EUROP, които са и с най-високи цени на международния пазар). „За тази цел обаче е необходима активна работа на организация за развъждане на месодайните породи говеда, която да организира и подпомага процеса на интродукцията и генетичното усъвършенстване на месодайните породи, да консултира и обучава своите членове в изкуството да са успешен фермер-развъдчик в месодайното говедовъдство и да печелят от дейността си. Това бе мотивът за създаването и дейността на Националната асоциация за месодайно говедовъдство в България”, добави още Милена Панайотова.

Публикувана в Животновъдство
Понеделник, 25 Юли 2016 11:51

Цени на цяло агне в страната

По области, цените на едро на цялото агне варират от 11,50 лв./кг в Кърджали до 13,70 лв./кг в Бургас. Единствено в област Кърджали се отчита седмично ценово изменение, като продуктът поскъпва с 2,2%. Така, средната цена на едро на цяло агне за страната се повишава с 0,2% на седмична база, до 12,77 лв./кг. , посочват в седмичен анализ експерти на МЗХ.

През периода на наблюдение не е отчетено предлагане на цяло агне в големите търговски вериги (ГТВ).

В другите търговски обекти (ДТО) цените на цялото агне са в диапазона от 11,40 лв./кг (Бургас) до 14,20 лв./кг (Велико Търново, Ловеч и Плевен), като седмично изменение е отчетено единствено в област Благоевград – понижение с 1,1%. Средно за страната, цената на дребно на продукта в ДТО намалява с 1,1% на седмична база, до 13,18 лв./кг.

Маржът между цените на едро на цяло агне и тези на дребно в ДТО е средно 0,41 лв./кг, като достига до 1,50 лв./кг в Кърджали. Изключение са областите Сливен, Ямбол и Бургас, където цените на продукта в ДТО са с между 0,75 лв./кг и 2,30 лв./ко по-ниски спрямо тези на едро.

Публикувана в Бизнес

Нов трик за сгъстяване на киселото мляко прилагат някои производители. Имаме много сериозни съмнения за влагане на трансглутаминаза, алармира Богомил Николов, шеф на Асоциация „Активни потребители”, цитиран от „Телеграф”. Той обясни, че става въпрос за слепващ елемент, който позволява да се получи желаната консистенция. Така продуктът може да съдържа по-малко истинско мляко и повече допълващи заместители.„Имаме идея как се открива това вещество, но лошото е, че няма официален метод, по който да става това”, каза Николов. Затова той настоя да се вземат спешни мерки, за да може това ново явление да бъде спряно навреме. 

Въпросното вещество, известно още като лепило за месо, вече масово се използва и в сиренето, за да бъде то по-твърдо. Това позволява в него да се влага по-малко мляко и да не се спазва естественият процес на зреене.

Шефът на „Активни потребители” подчерта, че в интернет има доставчици, които предлагат свободно трансглутаминаза и в сайтовете си пишат за какво служи. Николов даде пример и за трикове с месото. На едно от изложенията на щандовете се продавала добавка течен пушек, за да се правят колбасите с вкус на пушено. Николов препоръчва на хората да избягват продуктите със стандарт като гаранция за качество.

„Не знам защо хората ги разлюбиха”, коментира той. Николов съобщи, че в някои от продуктите без стандарт било открито три пъти по-високо съдържание на калций. А има европейски регламент, който дава горна гаранция за него. Когато се влагат остатъците около кокалите, съдържанието на калции се вдига, обясни Николов. Той каза още, че организацията, която ръководи може да направи проверките на месни продукти. Той смята, че тези, които не са по стандарт, ще бъдат с по-високо съдържание на вода.

Публикувана в Бизнес

Необходимо е да бъдат взети мерки за намаляване на натиска върху производителите на овче месо в Европейския съюз, оказван от вноса му от държави извън общността, призова Чарлз Съркъм, който е сред водещите специалисти в европейския овцевъден бранш, цитиран от електронното издание Meatinfo. Съркъм предупреждава, че ЕС трябва да възпрепятства притока на вносно овче месо на своя пазар, за да могат местните производители да не губят приходи.

В момента около 15% от консумираното в ЕС овче и агнешко месо се внасят, най-вече от държави с голямо производство като Австралия и Нова Зеландия. И макар внасяните количества да не са чак толкова големи, експертът е убеден, че те оказват натиск и върху вътрешното производство.

Секторът на овчето месо в ЕС преминава през труден период, колебаейки се между слаб ръст и доста резки свивания на производството, което показва, че нивото на потребление на продуктите в ЕС не се повишава, а по-скоро гравитира около миналогодишните количества.

Съркъм вече призова производителите да разработят нови и интересни за приготвяне продукти, както и да популяризират нови рецепти за ястия от овче и агнешко месо, за да стимулират потребителското търсене.

Публикувана в Бизнес

През 2015 година общото промишлено производство на месо в страната е 205 307 тона, като червеното месо е 99 653 тона в кланично тегло, обобщават в анализ експерти на МЗХ. Червеното месо, добито в регистрирани кланици, е 70 034 тона или 70% от общото производство, а останалите 29 619 тона (30%) – в стопанствата. Произведеното бяло месо е 105 654 тона, като промишленото производство на бяло месо представлява 96% или около 101 252 тона. Само 4 402 тона или 4.2% от месото от заклани птици и зайци се добива в стопанствата.

През 2015 година действащите на територията на страната кланици за червено месо са 73. Броят на закланите животни в кланиците се увеличава до 1.33 млн. животни или с 4.3% повече в сравнение с 2014 г., а произведеното от тях месо е с 13.2% повече. Закланите животни директно в животновъдните стопанства през 2015 г. са над 1 милион броя и намаляват с 19% в сравнение с предходния период. През 2015 г. закланите говеда в кланиците са около 10% повече, а закланите свине – с 15.2%. С 2.5% се увеличава броят на закланите овце и кози. По отношение на кланичното тегло през наблюдавания период при говедата и свинете се наблюдава увеличение съответно с 10% и с 16.4%. При овцете и козите се наблюдава намаление на произведеното месо с 6.5% в съответствие с 2014 г.

Действащите кланици за производство на бяло месо в България през 2015 година са 22. Произведеното месо е 91 296 тона – с 3 088 тона повече спрямо 2014 година, субпродуктите са 7 300 тона (със 7.0% повече) и втлъстения черен дроб е 2 656 тона – с 10.3% по-малко спрямо 2014 г. Броят на закланите пилета бройлери се увеличава с 6.3%, а произведеното месо (вкл. субпродуктите) е 75 798 тона и представлява 75% от добитото бяло месо в кланиците. Броят на закланите кокошки и петли е с ръст от 13.2%, а добитото месо от тях е с 20% повече спрямо 2014 г. при отчетено по-високо живо тегло при клане.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта