Епидемията от африканска чума по свинете докара полските животновъди почти до банкрут. Като един от способите да подобри положението, министерствотго на замеделието на Полша избра доста спорен вариант - интервенционно изкупуване на свинско с последващото му преработване в консерви при температури над 80 градуса по Целзий и консумацията им в държавните учреждения.
"Вирусът не е опасен за хората, дори и ако те консумират месо от болно или заразено животно, - казва Тадеуш Якубовски, ръководител на отдела по инфекциозни заболявания в Главната школа по земеделие. Това решение на правителството беше посрещнато на нож от защитниците на правата на потребителите.  
Да, днес е факт, че Африканската чума по свинете не е заразна за хората, но доколко е безопасно месото на заразените животни никой не може да каже със сигурност. Мярката ще позволи на фермерите да намалят загубите, тъй като при възникване на огнище на зараза, се колят и здрави животни, за да се спре разпространението на болестта. Потребителите са притеснени и от факта, че информация за наличието на заразено месо в консервите ще бъде тайна и няма да бъде изписвана на етикетите.
Публикувана в Животновъдство

Увеличеният внос през последните години на евтино замразено телешко и говеждо месо в България оказва отрицателно влияние на родните производители. Това заяви за Радио „Фокус” – Варна доц. д-р Милена Панайотова, председател на Експертния съвет към Националната асоциация за месодайно говедовъдство в България (НАМГБ). Тя посочи, че друг проблем е липсата на знания и умения на българския фермер да отглежда месодайни говеда.
„Тук не може да се прави аналогия с млечния сектор т.е. - директно преориентиране на фермери с практика в млечното говедовъдство, а са необходими специализирани ноу-хау и практики за това производство, технологии на отглеждане, при които да се съчетават ниските разходи за сгради, оборудване, работна сила и т.н. с покриване на изискванията за конфорт и благополучие на животните, и ефективна трансформация на растителните фуражи във висококачествено телешко месо”, посочи доц. Панайотова. Тя каза още, че при увеличаване на броя на стопанствата и на кравите от специализирани породи за месо, може да се очаква увеличаване на произведените угоени животни и на висококласно трупно месо (класове U и E по системата EUROP, които са и с най-високи цени на международния пазар). „За тази цел обаче е необходима активна работа на организация за развъждане на месодайните породи говеда, която да организира и подпомага процеса на интродукцията и генетичното усъвършенстване на месодайните породи, да консултира и обучава своите членове в изкуството да са успешен фермер-развъдчик в месодайното говедовъдство и да печелят от дейността си. Това бе мотивът за създаването и дейността на Националната асоциация за месодайно говедовъдство в България”, добави още Милена Панайотова.

Публикувана в Животновъдство
Понеделник, 25 Юли 2016 11:51

Цени на цяло агне в страната

По области, цените на едро на цялото агне варират от 11,50 лв./кг в Кърджали до 13,70 лв./кг в Бургас. Единствено в област Кърджали се отчита седмично ценово изменение, като продуктът поскъпва с 2,2%. Така, средната цена на едро на цяло агне за страната се повишава с 0,2% на седмична база, до 12,77 лв./кг. , посочват в седмичен анализ експерти на МЗХ.

През периода на наблюдение не е отчетено предлагане на цяло агне в големите търговски вериги (ГТВ).

В другите търговски обекти (ДТО) цените на цялото агне са в диапазона от 11,40 лв./кг (Бургас) до 14,20 лв./кг (Велико Търново, Ловеч и Плевен), като седмично изменение е отчетено единствено в област Благоевград – понижение с 1,1%. Средно за страната, цената на дребно на продукта в ДТО намалява с 1,1% на седмична база, до 13,18 лв./кг.

Маржът между цените на едро на цяло агне и тези на дребно в ДТО е средно 0,41 лв./кг, като достига до 1,50 лв./кг в Кърджали. Изключение са областите Сливен, Ямбол и Бургас, където цените на продукта в ДТО са с между 0,75 лв./кг и 2,30 лв./ко по-ниски спрямо тези на едро.

Публикувана в Бизнес

Нов трик за сгъстяване на киселото мляко прилагат някои производители. Имаме много сериозни съмнения за влагане на трансглутаминаза, алармира Богомил Николов, шеф на Асоциация „Активни потребители”, цитиран от „Телеграф”. Той обясни, че става въпрос за слепващ елемент, който позволява да се получи желаната консистенция. Така продуктът може да съдържа по-малко истинско мляко и повече допълващи заместители.„Имаме идея как се открива това вещество, но лошото е, че няма официален метод, по който да става това”, каза Николов. Затова той настоя да се вземат спешни мерки, за да може това ново явление да бъде спряно навреме. 

Въпросното вещество, известно още като лепило за месо, вече масово се използва и в сиренето, за да бъде то по-твърдо. Това позволява в него да се влага по-малко мляко и да не се спазва естественият процес на зреене.

Шефът на „Активни потребители” подчерта, че в интернет има доставчици, които предлагат свободно трансглутаминаза и в сайтовете си пишат за какво служи. Николов даде пример и за трикове с месото. На едно от изложенията на щандовете се продавала добавка течен пушек, за да се правят колбасите с вкус на пушено. Николов препоръчва на хората да избягват продуктите със стандарт като гаранция за качество.

„Не знам защо хората ги разлюбиха”, коментира той. Николов съобщи, че в някои от продуктите без стандарт било открито три пъти по-високо съдържание на калций. А има европейски регламент, който дава горна гаранция за него. Когато се влагат остатъците около кокалите, съдържанието на калции се вдига, обясни Николов. Той каза още, че организацията, която ръководи може да направи проверките на месни продукти. Той смята, че тези, които не са по стандарт, ще бъдат с по-високо съдържание на вода.

Публикувана в Бизнес

Необходимо е да бъдат взети мерки за намаляване на натиска върху производителите на овче месо в Европейския съюз, оказван от вноса му от държави извън общността, призова Чарлз Съркъм, който е сред водещите специалисти в европейския овцевъден бранш, цитиран от електронното издание Meatinfo. Съркъм предупреждава, че ЕС трябва да възпрепятства притока на вносно овче месо на своя пазар, за да могат местните производители да не губят приходи.

В момента около 15% от консумираното в ЕС овче и агнешко месо се внасят, най-вече от държави с голямо производство като Австралия и Нова Зеландия. И макар внасяните количества да не са чак толкова големи, експертът е убеден, че те оказват натиск и върху вътрешното производство.

Секторът на овчето месо в ЕС преминава през труден период, колебаейки се между слаб ръст и доста резки свивания на производството, което показва, че нивото на потребление на продуктите в ЕС не се повишава, а по-скоро гравитира около миналогодишните количества.

Съркъм вече призова производителите да разработят нови и интересни за приготвяне продукти, както и да популяризират нови рецепти за ястия от овче и агнешко месо, за да стимулират потребителското търсене.

Публикувана в Бизнес

През 2015 година общото промишлено производство на месо в страната е 205 307 тона, като червеното месо е 99 653 тона в кланично тегло, обобщават в анализ експерти на МЗХ. Червеното месо, добито в регистрирани кланици, е 70 034 тона или 70% от общото производство, а останалите 29 619 тона (30%) – в стопанствата. Произведеното бяло месо е 105 654 тона, като промишленото производство на бяло месо представлява 96% или около 101 252 тона. Само 4 402 тона или 4.2% от месото от заклани птици и зайци се добива в стопанствата.

През 2015 година действащите на територията на страната кланици за червено месо са 73. Броят на закланите животни в кланиците се увеличава до 1.33 млн. животни или с 4.3% повече в сравнение с 2014 г., а произведеното от тях месо е с 13.2% повече. Закланите животни директно в животновъдните стопанства през 2015 г. са над 1 милион броя и намаляват с 19% в сравнение с предходния период. През 2015 г. закланите говеда в кланиците са около 10% повече, а закланите свине – с 15.2%. С 2.5% се увеличава броят на закланите овце и кози. По отношение на кланичното тегло през наблюдавания период при говедата и свинете се наблюдава увеличение съответно с 10% и с 16.4%. При овцете и козите се наблюдава намаление на произведеното месо с 6.5% в съответствие с 2014 г.

Действащите кланици за производство на бяло месо в България през 2015 година са 22. Произведеното месо е 91 296 тона – с 3 088 тона повече спрямо 2014 година, субпродуктите са 7 300 тона (със 7.0% повече) и втлъстения черен дроб е 2 656 тона – с 10.3% по-малко спрямо 2014 г. Броят на закланите пилета бройлери се увеличава с 6.3%, а произведеното месо (вкл. субпродуктите) е 75 798 тона и представлява 75% от добитото бяло месо в кланиците. Броят на закланите кокошки и петли е с ръст от 13.2%, а добитото месо от тях е с 20% повече спрямо 2014 г. при отчетено по-високо живо тегло при клане.

Публикувана в Бизнес

Чарлз Серкомб, един от водещите специалисти в европейската овцевъдна индустрия, призова да се вземат мерки, за да се намали влиянието на европейските производители на агнета, оказвано от вноса на това месо от страни, извън границите на ЕС. Той предупреждава, че ЕС трябва да намали потокана вносни агнета на своя пазар, за да могат местните производители да не загубят доходите си. Вносът на агнета оказва негативно влияние на местните производители в ЕС.
Днес около 15% от потреблението на агнета в ЕС е внос, основно от страни,които саголеми производители на червени меса, като Австралия и Нова Зеландия. И въпреки, че обемите на вноса не са толкова големи, Серкомб заяви, че предлагането на вносно месо оказва влияние на вътрешното производство. Като цяло, секторът за производство на агнета в ЕС преживява лоши времена, колебаещ се между малко и значително рязко съкращаване на производството, което говори за това, че нивото на потребление на агнешко в Европа не расте и остава на нивото на миналата година. Но без оглед на стабилността на показателите, Серкомб прогнозиранамаление на обема на потребление на агнета в ЕС. Той призовава производителите да разработят нови интересни и лесни за приготвяне продукти от агнешко месо, а така също да популяризират интересни рецепти от агнешко, за да стимулират ръст в потребителското търсене.

Публикувана в Животновъдство

Хиляди килограми месо и колбаси, разопаковани и препакетирани с нов срок на годност, са установени в цех на софийска фирма, съобщиха от пресцентъра на МВР.Съвместната акция, проведена вчера в София и Пловдив, е осъществена от служители на ГД „Национална полиция“, Национална агенция за приходите и Българската агенция по безопасност на храните. В складовете на фирмата са открити общо 30 000 килограма месни продукти. За близо половината от тях (14 тона) няма валидни документи за произход и те ще бъдат иззети и бракувани от БАБХ. При счетоводната проверка се оказало, че в касата на дружеството липсват близо 1 млн. лева в брой, които би следвало да има налични, информира "Флагман".

Екипите на НАП и полицията са открили документи, които сочат недекларирана търговия с месо с фирми от държави в ЕС. В скритото счетоводство на фирмата е отразено движението на голямо количество месни продукти, които не са декларирани пред данъчните власти. Фирмените сметки, банковите трезори и наличната стока в складовете са запорирани.

Възложена е пълна данъчна ревизия на дружеството, като ще бъдат изследвани операциите на компанията за последните 5 години. Управителят на дружеството също ще бъде ревизиран като физическо лице. 

Публикувана в Бизнес

Русия извади от списъка със забранените за внос от западните държави селскостопански продукти месото и зеленчуците, предназначени за производството на детски храни, съобщи агенция „Новости”. Съответното постановление е подписано от премиера на страната Дмитрий Медведев още на 27 май, но информация за него се появява едва сега. Вносът ще може да бъде осъществяван „при потвърждаване на целевото предназначение”, става ясно от документа.

Това потвърждаване ще е задължение на руското министерство на селското стопанство, което ще има и правата да одобрява и внасяните количества, вземайки предвид потребностите на производителите на детски храни в страната и местното производство на съответните продукти.

Русия въведе забраната за внос на голяма част от селскостопанската продукция и храните от САЩ, Канада, държавите-членки на Европейския съюз, Норвегия и Австралия на 6 август 2014 г. в отговор на санкциите, които те наложиха спрямо нея заради окупирането на Крим и положението в източна Украйна.

Впоследствие към списъка бяха добавени Албания, Исландия, Лихтенщайн и Черна гора. Забранени за внос са месата и продуктите от тях, рибата и морските продукти, зеленчуците, плодовете и млечните продукти.

Публикувана в Бизнес

Аграрната политика на България е най-скъпата икономическа политика в управлението за последните 25 години, в която са вложени милиарди левове, но без адекватен ефект за икономиката на страната. До този извод стигат учени от Икономическия институт към БАН, които в годишния си доклад за 2015 г. изследват състоянието на селското стопанство и неговата роля за българската икономика. Статистиката е доста стряскаща, сравнявайки размера на брутната стойност, внесена от селското стопанство в икономиката на страната и милиардите левове, вложени за реформиране на сектора през двете десетилетия.  

В същото време приходите на земеделието, животновъдството и горския сектор взети заедно в брутния вътрешен продукт на страната са почти непроменени и през 2001 г., и през 2015 г. Нещо повече, секторът дори е намалил ефективността си. И ако през 2001 г. брутният вътрешен продукт на селския и горски сектор е възлизал на 4 млрд. лева годишно, то през 2008 година тези показатели вървят надолу, падайки до 3 млрд. лв. След плавно покачване към 2015 г. брутният продукт на селското стопанство отново е над 3,8 млрд. лева, без да достигне  4-е милиарда от 2001 г.

В същото време през годините в този сектор са наляти милиарди лева европейски и национални средства. Още за поземлената реформа през 1992-1998 г. са изхарчени над 400 млн. долара от бюджета, като тук не влизат заплатите повече от 300 чиновници, работещи в аграрното министерство по въпросите на земеразделянето, и на повече от 900 служители, работещи в поземлените комисии, се посочва в доклада.

За разлика от другите бивши социалистически страни, където поземлената реформа приключи до 1993 г., в България тя продължи почти до 1998 г., като негативните последици продължават и днес със съдебните дела по нерешени проблеми, посочват икономистите от БАН.

Друг елемент, определящ цената на аграрната политика, е свързан с разходите за издръжка на държавната администрация в сферата на тази политика.

На щат в министерството на земеделието са заети общо над 17 000 човека. В това число не са включени държавните фирми. Такава е например „Напоителни системи” ЕАД, в чиито активи са най-големите язовири и магистрални канали, големи административни сгради в областните градове и т.н. По данни на Министерството на финансите, балансовата стойност на тази държавна фирма надвишава счетоводната стойност на активите на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД.

Следователно, това е най-голямата като брой заети лица държавна административна машина към икономическия блок на Министерския съвет на България.

По отношение на бюджетните разходи, МЗХ е с трети по размер бюджет и заема около 25% от средствата, предназначени за финансиране на министерствата.

В същото време нивото на брутната добавена стойност по цени на производител през 8-годишния период на пълноправно членство на страната в ЕС показват ясна тенденция на регрес.

До приемането на страната за пълноправен член на ЕС по линия на предприсъединителните фондове на ЕС и програма САПАРД в аграрната сфера са реализирани проекти за около 6 млрд. лв. След 2007 г. и приемането на страната в ЕС средногодишно по линия на ОСП се усвояват около 2 млрд. лв. (вж. фиг. 4). Очевидно този огромен по размер финансов ресурс няма непосредствено влияние върху БВП, произведен в аграрната сфера.

От 2008 г. се наблюдава свиване и на добавената стойност в селското стопанство. Брутната добавена стойност, изразена в съпоставими цени, като цяло спада. През 2015 г. тя достига нива, които са с 1/4 по-ниски от средните за периода 1998-2006 г. Съответно и делът на селското стопанство в общата БДС спада под 5% за първи път, откакто има статистика за БДС на страната (фиг. 2 и 3).

Въпреки еврофинансирането основният извод, който се налага е, че ваграрния сектор на България протичат парадоксални икономически процеси, които не са характерни за страните от Европейския съюз,както и за страните-членки от Източна и Централна Европа със сходна историческа съдба.

Икономистите от БАН дават и конкретни примери.

Първо: Страната се характеризира с висок дял на силно уедрени стопанства.

През 2007 г. в България използваните площи са между 53-59 млн. дка, а обработваемата земя е 46 млн. дка.

Стопанствата с размери над хиляда декара заемат 78% от използваните земеделски площи със среден размер 6 240 дка. В тази група се включват и стопанства с обработваема земя на един стопанин от 24 300 декара (общо 477 стопани, обработващи 11.6 млн. декара или 38% от обработваемата земя в тази група).

В ЕС средният размер за групата над хиляда дка е 2 500 дка, а стопанства с размери средно 24 000 декара въобще няма.

Дори в САЩ, страната с най-едрото фермерско земеделие, групата на най-доходните стопанства има средни размери под 12 000 дка, или те са 2 пъти по-дребни от българските и заемат едва 16% от ползваните земи. 

Второ. Развитие на монокултурно земеделие.

Към 2009 г. няколко юридически свързани лица, регистрирани във фонд "Земеделие", стопанисват 494 664 дка площи, което им позволява да усвоят огромна по размер субсидия. Това води до монокултурно земеделие и отглеждане само на зърнени култури, без традиционните за нашия географски район животни, зеленчуци и плодове.

Трето. Спад в производството на традиционни продукти.

В периода 2007-2013 г. са произведени средногодишно за консумация на човек едва 7% от ябълките, 22% от доматите, 33% от месото и 44% от млякото. Дори зърното, което страната изнася, е едва 78% от консумацията на човек от населението. Останалите 22% са вносни хлебопекарни смеси и тестени изделия.

Както беше споменато, в България 1.5% от всички регистрирани стопанства обработват 82% от земята. В тях са концентрирани основните финансови ресурси – и като стойност на произведената продукция, и като размер на субсидиите, които получават.

На практика участието на България в общата селскостопанска политика на ЕС показва:

По І стълб – Директни плащания 2007-2013 г. (75% от субсидията е получена от 3700 физически и юридически лица, които на практика представяват 100 свързани лица).

По ІІ стълб – Развитие на селските райони (от 3242 млн. евро са усвоени около 2609 млн. евро, от тях 67% са усвоени от 100-те свързани лица).

Тези деформации очертават няколко трайни тенденции за последните 20 години:

• концентрация на земята и капитала;

• оформяне на монопол при арендуването на земеделската земя;

• прекъсната връзка между земеделските производители и потребителите;

• инвазия на мултинационални търговски вериги;

• западащо животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство;

• производство на продукция с ниско ниво на добавена стойност, основно зърно и други суровини;

• почти напълно преустановено производство на традиционни български храни;

• липса на интегриране на земеделското производство и производството на храни с туризма като приоритетен отрасъл.

Опростеният отговор е, че това е резултат от ОСП на ЕС и начина на организация и регламентиране на директните плащания по І стълб.

Това наистина е логичният отговор, защото ако за зърнопроизводството 20 лв. на един дка (средният размер на субсидията на 1 дка земеделска земя) съставлява около 30% от производствените разходи, то при зеленчукопроизводството, овощарството и лозарството тази сума не надвишава 1-2% от разходите за производство.

Така практически европейската субсидия се превръща в икономически стимул за производство на интензивни култури – зърнени и технически, при огромна концентрация на земята и капитала.

Тук обаче е необходимо да се изтъкне, че ОСП описва само рамката на общите цели, правилата и инструментите на политиката, а останалото е въпрос на национална политика, вместена в тази широка рамка.

Във всички страни на ЕС, където се прилага системата на „Единно плащане на единица обработваема земя“, с изключение на България и Чехия, се прилага модулация на размера на субсидията. Това е механизъм, при който след определени размери на земеползване субсидията на единица площ се намалява, а над определен размер въобще не се изплаща. Например, в Германия субсидията на единица площ се изплаща по следната схема:

• до 500 дка – 100%;

• от 500 до 1000 дка – 80%

• от 1000 до 3000 дка – 60%

• над 3000 дка – не се плаща субсидия.

В Чехия няма модулация според размера, защото там основна стопанска форма е модернизираната кооперация, която е с големи размери, докато в България политиката е насочена към стимулиране на едрите арендни стопанства или на практика към монополистични структури в земеползването.

В повечето от старите членки на ЕС системата на единно плащане на единица обработваема земя не се прилага, а земеделието се субсидира на база стопанство в зависимост от наличие на животновъдство и други земеделски производства с по-голям дял на добавената стойност.

Следователно, в България е избран модел на прилагане на ОСП, в резултат от който се наруши традиционната за България структура на земеделското производство.

Този избор може да се илюстрира с историческата реалност на земеделието в България преди 30 години.

През 1987 г. България произвежда годишно над 10 млн. т зърно, което нарежда страната между 20-те водещи аграрни страни в света. Въпросът е защо през този период България изнася не повече от 450 хил. т, а днес, когато произведеното зърно не надвишава 4.5 млн. т, над 2 млн. т от тях е износ?

Опростеният отговор, който всички специалисти и хора на село знаят, е, че от зърното се произвежда фураж, с фуража се хранят животни, от животните се произвежда мляко и месо, а от млякото и месото се произвеждат млечни и месни произведения.

Голяма част от тези продукти, освен че осигуряваха рационалното хранене на българина, отиваха за износ не само по линия на СИВ, но и в Западна Европа

(т.нар. Стара Европа) и в много други страни от целия свят. Немалка част от тази продукция отиваше в чинията на туристите по нашето Черноморие и планинските курорти. Тази сложна верига може да се изрази икономически с един показател – добавена или новосъздадена стойност.

През 2015 г. страната е 10-та в Европа по износ на зърно.Според данните на НСИ, България изнася зърно главно за страните от Европейския съюз.

Нашето зърно е нискоглутеново и е изключително ценно за арабските страни поради спецификата на произвеждания там хляб. Износителите за тези страни са фирми, регистрирани предимно в Европа. Техните адреси са в Женева, Париж, Лондон. Това са фирми, които не притежават складове, товарни автомобили или търговски кораби.

Тяхната дейност се изчерпва с логистика. Те купуват от нас и продават на арабските страни само по документи. Въпросът е защо ние и арабските ни партньори не можем сами да организираме търговския процес, а трябва да ползваме логистика на трети лица?

Това е пазар, на който страната някога изнасяше големи количества живи животни, месни и млечни продукти, зеленчукови консерви и други продукти с

висок дял на добавената стойност, значително по-голям от този на зърното.

Когато зърното се преработи в брашно добавената стойност е почти два пъти по-висока отколкото в произведеното и изнесено като суровина зърно. За съжаление страната почти не изнася брашно. Следователно се губи добавена стойност.

Ако това брашно бъде преработено в хляб, хлебни и други тестени изделия, добавената стойност нараства значително (2.2 пъти). Ако се произведе фураж – над 3 пъти. Ако с този фураж се хранят животни, ще се произведе мляко и месо, чиято добавена стойност е почти 9 пъти по-голяма от тази на зърното, което се изнася.

Ако се преработи произведеното мляко и месо в млечни и месни продукти, добавената стойност нараства близо 13 пъти. Ако тази продукция, или поне част от нея, се поднесе в чинията на туриста, добавената стойност ще е 20 пъти повече от стойността на суровината в началото на веригата – зърното.

Влияние върху добавената стойност на крайната продукция оказва не само зърното. Факторите са много – технологиите, другите отрасли и т.н. Точно заради тях ефектът би бил още по-голям, ако се изпълни докрай математическият модел за изчисляване на добавената стойност. Този ефект е приблизително 1.5-2.5 млрд. лв. добавена стойност ежегодно.

За съжаление, ефектът не се състои само в добавената стойност.

Освен добавена стойност България и българите губят и около 200 000 работни места в преработката на зърното от суровина до краен продукт.

Следователно, за периода, в който България е член на ЕС, теоретично с модела на свръхедро, монокултурно земеделие в сравнение с модела на традиционното българско производство страната губи около 10 млрд. лв. добавена стойност и около 500 000 работни места (условно целогодишно заети)!

Учените от БАН дават и препоръки, насочени за преодоляване на натрупаните диспропорции.

1. Необходими са реформи, които да възстановят традиционните производства като база за реализация на големия природно-географски потенциал и конкурентните предимства на българското земеделие за постигане на реален икономически растеж.

2. Схемите на ОСП на ЕС в България трябва да бъдат преформатирани към прилагане на по-добри инструменти и практики: схема за преразпределително плащане, въвеждане на прогресивно намаление на плащанията, схеми за обвързване на производството с директната подкрепа, специални преференции за младите фермери, отпускане на директни плащания само на активни фермери и т.н.

3. Стимулиране на производството на храни с висока добавена стойност, т.е. предлагане на скъпи храни, с което българското земеделие може да бъде конкурентоспособно.

4. Структурната политика в земеделието трябва да подкрепи приоритетно създаването на широк сектор от жизнени фамилни стопанства като основа за устойчиво производство. Такава политика не само ще създаде предпоставки за стабилизиране на земеделското производство, но и ще допринесе за развитие на селските райони.

Тези схематично представени изводи и препоръки по отношение на аграрната политика на Република България за засилване на ролята на аграрния сектор за икономическото развитие на страната правят актуална дискусията за бъдещата й аграрна политика в контекста на глобалното развитие в дългосрочен план.

Въпросът е много по-дълбок – какъв ще бъде моделът на аграрната политика през следващите десетилетия в България и каква структура ще придобие отрасълът земеделие и производство на храни?

Учените препоръчват и така наречения модел на „Средиземноморска диета".

Първо. От тази диета произтича изискването за консумация на преснизеленчуци, от местни сортове. Това предполага развитие на зеленчукопроизводство, териториално разположено непосредствено около големите консумативни центрове. Изисква се и конвенционален тип производство, осигуряващо сезонни зеленчуци, а през сезоните, в които те не могат да се произведат по традиционните технологии – съответно съхранение, консервиране или преработка по традиционни методи.

Традиционните местни зеленчуци изискват и друг тип търговия – създаване на пазари и хранителни вериги на къси разстояния от местни производители.

Второ. Месото и млякото също трябва да са преди всичко пресни, само охладени при минимална първична обработка, без химически и други нетрадиционни методи. Превес се дава на птичето месо и месото от дребен рогат добитък.

Млечните и месните продукти като правило трябва да са произведени от мляко и месо, добити в непосредствена близост до преработвателя, както и да са от местни породи животни.

Има и изисквания при хранене на животните да преобладават естествените фуражи, свободно отглеждани животни, при превес на естествената паша на съответната територия. Всичко това отново изисква друг тип организация и структура на производството и търговията.

Трето. Очевидно се смесват две икономически, иначе самостоятелни политики: Аграрната и Продоволствената политика

Проблемите на продоволствената политика на България, Европа и света са

обект на няколко десетилетия изследвания в БАН, и в ИИИ при БАН. Като продоволствената политика става водеща при „Средиземноморската диета“ и е определяща за аграрната политика.

Четвърто. Моделът „Средиземноморска диета“ не може да се развива и да бъде ефективен, ако не се основава на постиженията на науката и техническия прогрес. Задължително е обаче да се изключат ГМО технологиите, химическите методи и другите инструменти с недоказана безвредност за човека и природната екологична система. Но в същото време трябва да се подчертае, че без развитие и използване на постиженията на съвременната генетика и химия и на другите природни науки няма как да се съхранят традиционните храни и производствените методи!

Пето. Производството на „биохрани“ е част от модела„Средиземноморска диета“. Но не всички храни в този модел са био, защото повечето от тях са произведени по конвенционални методи. В случая е важно, че в Средиземноморската зона, където географски е и България, все още преобладават екологично чисти територии. Това дава на България безспорни предимства в производството на скъпи храни!

В чист вид нито една държава в света няма само един модел на развитие на аграрната сфера. В САЩ, Канада, страните от Латинска Америка преобладава свръхинтензивен модел на индустриално или по-точно свръхинтензивно постиндустриално производство на храни.

Китай също се ориентира към този модел на структуриране на аграрната сфера. В Европа и в ЕС моделът е по-скоро смесен.

Следователно, България би трябвало да се стреми към изграждане на модел на „Средиземноморска диета“ за организацията на производството и търговията с храни. Това обаче не може да бъде самостоятелно решение извън общата стратегия за развитие на другите сектори на икономиката и на България, се посочва в икономическия доклад на БАН.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта