споделя младият Тодор Христов, който преди 4 г. стартира в професионалното фермерство с 450 овце-майки, 80 млечни крави и 6 коня

Рая Петрова,

с. Проход,община Средец

За да станеш добър животновъд

освен пари ти трябват мерак и любов към животните

споделя младият фермер Тодор Христов от бургаското село Проход, който преди 4 години получава приза за “Най-добър млад фермер-овцевъд“ за 2012 г. Номинацията е оповестена по време на годишната среща на Експертния съвет по животновъдство към Областна дирекция "Земеделие" в Бургас. Тогава Тодор е на 31 години и отглежда 450 овце-майки. Кравите са 80, като 50 от тях са млечни, 30 са юниците и телетата. Преди години с кредити и собствени средства купува стопанския двор на местното ТКЗС и обора на кооперацията.

Животновъдството е наследствен бизнес в семейството

на Тодор Христов. С отглеждане на животни в рода се е занимавал и дядото, чието име Тодор носи. Когато казах на родителите си с какво искам да се занимавам, малко се дърпаха. Майка ми нямаше нищо против, но баща ми искаше да избера сигурността на държавната работа, връща се назад в 2001 г. Тодор. Тогава точно дядо му бил човекът, който дал на младежа подкрепа и ценни напътствия за нелеката работа на селския стопанин. От малък бях запален за тая работа, защото много обичам животните. В тоя бизнес всичко става постепенно, разсъждава животновъдът.

Трудностите не закъсняват

За Тодор най-тежък е периодът, когато преди години заради шапа в Странджа бяха избити хиляди глави добитък. Село Проход тогава се оказва на границата на шапната епидемия, а продукцията на семейната ферма е заложник на ембаргото, наложено за изкупуване на мляко заради риска от зараза. Сега шапът е в историята, но пък изкупната цена на млякото е нереално ниска. Много бе ниска цената от 65 стотинки, на която аз продавах. Беше трудно, припомя си фермерът за ежедневните си неволи. Иначе пазар за продукцията има. Мандрите, с които Тодор работи, произвеждат продукция за износ. Екологично чистият продукт от семейната ферма в с. Проход е пресякла граници и се предлага на пазара в САЩ. Трудностите по производството и реализацията му обаче си остават в България. Имал съм големи притеснения. Теглил съм кредити, връщал съм ги, последният беше преди няколко години, отдавна го изплатих, разказва Тодор Христов. А на въпроса защо не се включи по проекти за усвояване на европейски средства още в самото начало, Тодор отговаря, че се страхува от големия обем на документи и не е готов да рискува. Общината прави разяснителни кампании, провежда семинари, винаги участвам, но не съм убеден, че трябва да се включа. Засега се справям сам. Цената на това справяне е сериозният труд и липсата на свободно време. Нямаш ли мерак, любов нямаш ли към това, което правиш, нищо не става, категоричен е младият фермер от село Проход.

Вместо да стане гурбетчия в чужбина младият фермер отглежда животни

В днешните трудни за физическо оцеляване времена много рядко млад човек избира трудния път на животновъда. Особено ако се захване с отговорната задача да отглежда жива стока, както казва народът. А за това се иска много кураж и голям мерак. На пръсти се броят случаите, в които с радост и възхищение научаваме за нелекото всекидневие на български животновъд. Може би една от причините е, че нашият главен герой е млад мъж, който би могъл да избере по-лесен и спокоен начин за живот и препитание.

Когато преди години Тодор привлича вниманието на специалистите от ОД Земеделие и по-точно на Експертния съвет по животновъдство,Тодор Христов отглежда 50 млечни крави, 450 овце-майки и 6 коня. Макар и твърде млад, той категорично се е отказал от гурбет в чужбина и остава в родното си място, в село Проход. И то за да се занимава с животновъдство като основен поминък и източник за прехрана. Това е рядко явление за родната ни българска действителност. Може би и затова работата на младия животновъд не остава без нужната подкрепа от професионалистите от ОД“Земеделие“ в Бургас. Те насърчават усилията, които той полага при отглеждане на животните. А всички знаем в какво време живеем - то няма за хората, какво да говорим за животните.

Началото

Взел решението да се занимава с животновъдство, Тодор започва постепенно да купува голяма част от сградите на стария стопански двор в селото. Преустройва ги и ги модернизира със собствени средства. Изгражда два обора, в които отглежда 66 крави, от които 55 млечни. Първото нещо, което осигурява, е помещение във фермата за съхранение на млякото - разполага с хладилна вана с вместимост 600 л.

На онзи етап успоредно с животновъдството поддържа в добро земеделско състояние 365 дка пасища, обработва и 34 дка с люцерна.

Работният ден за Тодор започва рано сутрин - той е пръв във фермата си. Работейки сам за себе си, осигурява работа и препитание на още 7 души работници, които му помагат при отглеждането на животните.

Тодор не пренебрегва и обучението

Той е завършил три специализирани курса, проведени в Земеделския институт - Стара Загора: “Съвременни технологии на хранене и отглеждане на преживни и непреживни животни“, “Основи на маркетинга на земеделските стопанства и създаване на сдружения на производителите производителите“,“Качество и безопасност на храните от животински произход и хуманното отношение към животните“.

И ето че за втори път

признанието отново не закъснява

През 2015 г. Областната експертна комисия по животновъдство към ОД“Земеделие“ – Бургас, отново награждава младия животновъд от с. Проход. Но този път не като млад и перспективен фермер, а като “Най-добър животновъд-овцевъд за 2014“ в Бургаска област. А това означава само едно – Тодор Христов вече е изграден професионален животновъд и го е доказал с работата си.

Публикувана в Животновъдство

През миналата година производството на мляко в Ирландия е нараснало с 4,4% спрямо резултата от 2015 г. до 6,6 млрд. литра, обявиха от Централната статистическа служба на страната, цитирани от електронното издание AgriLand. Страната е на 8-мо място в ЕС по произведени количества.

Само през декември обаче изкупеното мляко от преработвателните предприятия се оценява на 177,6 млн. литра, или с 2,2% под показателя за същия месец на 2015 г.

Продажбите на мляко за пряко потребление през декември са се увеличили с 5,2% на годишна база до 43,8 млн. литра, а производството на масло е нараснало с 4,7% до 847 хил. тона, отчитат от статистическата служба.

Публикувана в Бизнес
В понеделник, 23 януари, фермери от страните членки на Европейския млечен борд (ЕМБ), проведоха мащабна акция-протест пред сградата на Европейския съвет в Бюксел. С помощта на огромни вентилатори протестиращите разпръснаха 1 тон сухо мляко. Те искат да се спре продажбата на сухо мляко, суровината за направата на което е била купена от същите тези фермери, когато изкупните цени са били много ниски. 
Ето и изявлението на Ервин Шопжес, представител на ЕМБ: Огромното количество сухо мляко, което ЕС иска да пусне на пазара на преференциални цени, е сериозна заплаха, надвиснала над производителите от страните в Европа и Африка. Това ще доведе до нови убийствено ниски цени на млякото. Днес фермерите в Брюксел протестират срещу продажбата на сухо мляко и разработването на постоянна система от антикризисни мерки. Производителите на мляко в цяло Европа все още се намират в лапите на сериозна криза. Продажбата на сухо мляко на преференциални цени ще доведе до сериозни проблеми на пазара. Убедени сме, че това ще има разрушителни последствия както за Европа, така и за пазара в Африка, която ще бъде залята от евтино сухо мляко от ЕС. Съкращаването на производството на мляко в края на миналата година доведе до ръст на цените на млякото. Сегашните цени от 32 евроцента на литър не покриват разходите за производство, които в страните от ЕС се движат между 40 и 50 евроцента за килограм сурово мляко. Ето защо цените трябва да продължат да растат, за да достигнат нива, които биха направили млечното говедовъдство рентабилно. Това ни показва, че е необходимо да се намали натиска върху пазара и да се търсят такива мерки за подкрепа, които не убиват бизнеса ни. Разработването на адекватна пазарна програма би помогнало да се избегнат опустошителните последици за производството. Тя трябва да  включва стимулиране на намаляването на производството на мляко в ЕС. Проблемите е невъзможно да бъдат решени, ако продължаваме да купуваме и складираме сухо мляко и масло. Свръхпроизводството продължава да спира растежа на цените на млякото. Разбира се,  контролът върху пазара успява да укроти колебанията в цените на мляко и млечни продукти и не може да бъде изключен от списъка с мерките за подпомагане. Тези мерки обаче трудно биха разрешили хроничните последствия от кризата в отрасъла. Трябва да се спре продажбата на сухо мляко и започнете да работите по законодателни иниациативи, съставете постоянни инструменти за борба с кризата и ги представете пред  Европарламента! - настояват от ЕМБ - Ние нямаме време за губене! Фермерите са толкова угнетени от кризата, че единственото нещо, което може да ги спаси от изчезване е справедлива цена и дългосрочни перспективи за стабилност. Балансираното производство на мляко е много важно и за перспективите на африканския пазар. Спрете да се захвърляте сухото мляко от ЕС на пазара на развиващите се страни. Ние трябва да дадем шанс на африканските фермери да спечелят.

Публикувана в Животновъдство

За да спасят стопанството си, френската двойка Кристел и Себастиян Бабен от департамента Шарант-Маритим прекратиха млечното си производство и се ориентираха към месодайното говедовъдство

Мила Иванова

ВМЕСТО УВОД. България няма традиции в месодайното говедовъдство и секторът има по-скоро символичен характер в структурата на селскостопанската продукция – сочи проучване на пазарите и перспективите на това производство у нас, публикувано през юни м. г. Продукцията на говеждо месо идва масово от животни, които практически не са отглеждани за месо. А като прибавим и наличието на значителен сив сектор, става ясно защо изкупните цени на животните за месо в страната са най-ниски в целия Европейски съюз. Потребностите от говеждо месо у нас се задоволяват главно от вноса. Месодайното говедовъдство в България обаче има потенциал за развитие – ако се увеличи производствената база и се приложат различни стимули от страна на държавата, вътрешният пазар може да бъде задоволен на 100% – това е един от изводите в същото проучване. И още: икономически ефективни могат да бъдат стопанствата с 40 – 50 и повече месодайни крави. Стимулите трябва да мотивират по-малките стопанства да увеличават броя на животните, производството да излезе на светло и да се полагат целенасочени усилия за развъдна дейност.

На този план репортажът на френското сп. France Agricole за фермерско семейство, което промени профила на стопанството си в полза на месодайното говедовъдство, може да заинтересува и родните фермери.

-----

Френският департамент Шарант-Маритим се радва на умерен морски климат – с мека зима и прохладна лято, благодарение на широкия си излаз на Атлантически океан и делтата на река Жиронд. В селцето Сен-Ксандр, което отстои на 6 километра навътре от пристанищния град Ла Рошел, се намира фермата „Канде” на семейство Кристел и Себастиян Бабен. Плетеница от селски пътища извежда до стопанството в равнината, чиято голяма желязна врата е практически винаги отворена. По-надолу се виждат оборите на кравите, а в непосредствена близост са лабораторията и магазинът за млечни продукти, които от няколко месеца са със спуснати кепенци. „Надяваме се в скоро време да отворим магазина, в който обаче вече няма да продаваме млечни продукти, а говеждо и телешко месо” – разкрива плановете си младото френско семейство, което, за да омекоти ударите на кризата в млечния сектор, преориентира стопанството си към производството на месо – говеждо и телешко. Ето как се промени съдбата на Кристел и на нейния съпруг Себастиян.

16 години, посветени на млечното производство

Кристел пое стопанството в наследство от баща си през 2000 година. То обхваща площ от 110 хектара – 35 хектара са естествени пасбища, а 65 хектара са засадени с различни култури – 30 ха напоявана царевица, 25 ха пшеница, 6 ха пролетен ечемик, 4 ха люцерна. Във фермата се отглеждаха (доскоро) 60 млечни крави Холщайн и 15 техни посестрими Блонд д’Акитен (BlondedAquitaine) – порода с отлични угоителни качества, създадена в Югозападна Франция. Кристел бе решила да се посвети на производството и преработката на млякото. През годините младата жена непрекъснато разширяваше и разнообразяваше млечната гама на фермата: йогурти, десертни кремове, сурово и пастьоризирано мляко в бутилки, бяло сирене, прясно сирене, изтънчени сирена, извара... Амбициозната фермерка продаваше тези продукти както в магазина на фермата си, така и на местните пазари, в хотели и детски заведения в Ла Рошел и дори на няколко вериги супермаркети. При годишно производство 600 000 литра мляко, преработваните бяха от 100 000 до 110 000 литра.

„Взехме решение да спрем млечното си производство на 31 март, след като теглихме калема – обяснява фермерката пред сп. FranceAgricole. А на въпроса каква е причината за това трудно решение, Кристел отговори с въздишка, истински вик от сърцето й:

За да се опитаме да живеем, а не да оцеляваме, както досега!

Фермерското семейство си дава сметка, че ако досега е успявало да се задържи на повърхността, то е било само благодарение на затворения цикъл на млечното си производство. „Ако не преработвахме нашите продукти, щяхме да попаднем сред фермерите, които фалираха при сегашните изкупни цени на млякото. Или сред онези, които едва оцеляват, защото губят по 5000, 6000 евро на месец. Как се печели при цена 30 цента на литър мляко”– възмущава се младата жена. „Стопанството ни е автономно по отношение на фуражите, но не печелим много – допълва Себастиян Бабен. – Дори изборът ни – преработката на мляко, и търговският ни успех се оказаха недостатъчни, за да стабилизираме стопанството си, без да изразходваме колосална енергия.” „Имаме 20-месечно момченце, почти не го виждаме как израства. Работим през цялата седмица, рядко почиваме през уикендите. Трябваше да променим приоритетите си” – разказва за трудното си всекидневие Кристел.

Проблем се оказал и намирането на квалифициран персонал. Стопанството е наемало до пет души на постоянна работа – четирима за преработката на млякото и един пастир на стадото. Но екипност не се получила, а един от работниците, когото стопанката обучавала в продължение на месеци, отишъл при друг работодател...

Смяна на породите – Салерс вместо Холщайн

За да излязат от този омагьосан кръг, Кристел и Себастиян Бабен решават да обърнат гръб на млечното производство и да се заемат с месодайно говедовъдство. След последния счетоводен отчет всички работници в стопанството са освободени. Малката къща, която семейството е давало дотогава под наем на персонала, вече е приспособена във вила за гости. Фермерите започват да разпродават 60-те холщайнки от стадото, като определят и финалния срок за тази операция – края на миналата година. „Тъй като много от производителите фалираха, пазарът бе пренаситен с животни за продан. Не можахме да продадем всичките крави и някои от тях заминаха за кланицата” – разказва Себастиян, като не скрива, че е изпитвал жал към животните на стадото си. Фермерите се разделят дори с кравите Блонд д’Акитен, защото залагат на друга месодайна порода Салерс , която според тях е по-издържлива и отговаря по-добре на нуждите им. Първите 6 крави с теленцата им фермерите закупуват през май, през есента се сдобиват с още 10, а до края на годината стадото им от крави майки се увеличава на 40. „Нашата цел е да продаваме цялото количество месо директно и да останем автономни при изхранването” – споделя фермерското семейство.

Говеждото и телешкото месо фермерите ще продават разфасовано в магазина на фермата. Кристел планира да предложи новото производство на старите си клиенти – например в яслите и училищата в областта Ла Рошел. „Хората ни познават. Винаги сме се старали да им предложим качествени млечни продукти с първокласни суровини – подчертава фермерката . – А сега ще направим същото с месото.”

БОКС

Месодайните породи

имат своя специфика на отглеждане
Спецификите на отглеждане на месодайни и млечни говеда са много различни. Млечните говеда искат 100% постоянни грижи – 365 дни в годината, 24 часа на ден – животните трябва постоянно да се доят, телят се през цялата година. При месодайните говеда има или пролетно, или есенно отелване. Животните се заплождат в рамките на 2-3 месеца, след което се отелват. Телетата бозаят от кравите. Кравите не се доят. След това между 6-ия и 8-мия месец телетата се отбиват на пасища. Ако се използва и технологията електропастири (изграждането на ефективна електрическа ограда), която в България все още не е толкова разпространена, фермерите ще намалят грижите за кравите. Животните се отглеждат на пасище, необходимо е да се наглеждат на 2-3 дни и при необходимост да се подхранват.

Публикувана в Животновъдство

Светлана Боянова

Председател на Институт за агростратегии и иновации

През изминалата 2016 година Министерство на земеделието и храните направи някои предложения за съществени промени и въведе нови моменти в схемите за обвързана подкрепа на производството. След по-задълбочен поглед обаче, много от тях изглеждат нелогични, като на моменти дори застрашават допустимостта на схемата и нейното прилагане от България като страна-членка.

Схемите за обвързана подкрепа се прилагат по желание от страните-членки, като всяка една от тях сама преценява дали ще ги използва и в какъв размер. Единствените две условия, които са нормативно поставени пред държавите-членки, когато решават дали и как да прилагат тази схема, са залегнали в чл.52, ал. 3 и ал.5 от Регламент 1307/2013 г., а именно:

  • Обвързано с производството подпомагане може да се отпуска само на онези сектори или онези региони от дадена държава-членка, в които отделни видове селскостопански практики или отделни селскостопански сектори, които са особено важни по икономически, социални или екологични причини, претърпяват определени трудности;

  • Обвързаното с производството подпомагане може да се отпуска само в степента, необходима да се създаде стимул за поддържане на настоящите равнища на производство във въпросните сектори или региони.

Много е важно да се отбележи, че за разлика от останалите схеми по директните плащания, където може да се прави евентуален паралел и сравнение между държавите-членки, при обвързаното подпомагане такова не може да има, защото то отразява проблемите и спецификите на съответната държава-членка. Само за пример може да се посочи, че спецификите при изготвяне на анализа по отношение на обвързаната подкрепа могат да варират от географско положение и климат, да се премине през покупателна способност на населението и се стигне до Брутен национален продукт на конкретната държава-членка.

Подкрепените у нас сектори

Към настоящия момент Р България е избрала да предоставя обвързана подкрепа в секторите „говеждо и телешко месо”, „плодове и зеленчуци”, „мляко и млечни продукти”, „протеинови култури” и „овче и козе месо”.

В своя анализ Министерство на земеделието е разделило обвързаната подкрепа най-общо в две направления - растениевъдство и животновъдство. Настоящия материал се фокусира по-конкретно върху направлението животновъдство, поради факта, че от общо 10 схеми, 6 са посветени на него. Останалите четири са за протеинови култури, за зеленчуци, за оранжерийни зеленчуци и за плодове.

Промените

Прави впечатление, че на страницата на Министерство на земеделието и храните липсва текстови файл с аналитична част относно причините довели до нотифициране на измененията в обвързаната подкрепа Единствената информация се съдържа във файла Презентация - Икономически анализ и оценка на влиянието на обвързаната подкрепа с европейски средства в сектор животновъдство. Там в графичен вид е показана тенденцията по отношение на изменението на структурата на стопанствата в годините 2010 – 2015, разделени най-общо по категория ферма и категория животни. В последните слайдове се намеква, че анализът е изготвен единствено на база сравнение на данните до момента. За съжаление обаче, никъде не се посочва целта на подпомагането и това какво ще се постигне към края на бюджетния период - 2020 г. Интересна е таблицата на страница 8 във файла Презентация_животновъдство_обвързана подкрепа-прилагане 2015-2016. Там в табличен вид е показано сравнението между 2015 г. и 2016 г. за всяка една от схемите в направление животновъдство. Последната колона озаглавена „Тренд 2016/2015 в %” показва стряскащи резултати. По пет от шестте схеми се отчита значително увеличение както в броя на подадените заявления (съответно самостоятелни бенефициенти), така и в броя на животните. Този „тренд” обаче е в пълно противоречие с чл.52, ал.5 от Регламент 1307/2013 г., съгласно който „Обвързаното с производството подпомагане може да се отпуска само в степента, необходима да се създаде стимул за поддържане на настоящите равнища на производство във въпросните сектори или региони.” Отделно в ал.3 на същата разпоредба Регламентът казва, че за да получат подкрепа, въпросните сектори трябва да претърпяват трудности. Показаното в тази таблица увеличение обаче показва точно обратното. Показва изкривяване в подпомагането. Показва наличие на материален стимул за започване на производство с цел получаване на субсидия, което не само че ще бъде за сметка на реалните животновъди, но може да постави под въпрос допустимостта на самата обвързана подкрепа. Изключение правят данните по отношение на схемата за млечните крави, където цифрите все пак са с отрицателен знак и трендът може да покаже запазване на производството. Проблемът е, че намаление с 0,34 процента в бенефициентите (22 броя заявления за подпомагане по-малко на фона на 6 368 общо подадени заявления) е пренебрежително малко и по никакъв начин не отчита намалението в броя на млечните ферми в Р България, свързано с отпадане в края на 2015 г. на дерогацията за производството на неотговарящо на стандартите мляко. Един анализ на броя на фермите, които произвеждат отговарящо на стандартите на ЕС мляко по отношение на хигиенните изисквания може да покаже точно обратен тренд в схемата от показания. Защото подпомагане по схемата имат право да получат само производители, които произвеждат мляко в съответствие с изискванията на Регламент 853/2004 г., като следва да се има предвид, че дерогацията в чл. 10, ал.8 от същия регламент е по-скоро с инцидентен и временен характер. За съжаление обаче, публични данни по този въпрос ще има по-късно през настоящата година, когато се публикува Аграрния доклад за 2016 г. Ако се направи сравнение с данните в Аграрния доклад за 2015 г. ще се види, че тенденцията за годишно намаление в броя на млечните крави е сравнително стабилна и ръстът е около 4% от 2013 г. насам.

Имайки предвид горното, е нормално да се очаква, че с предложените изменения Министерство на земеделието и храните цели премахване на изкривеното подпомагане в схемите на обвързаната подкрепа. А такова несъмнено има. Няма логика при повишаване на броя на бенефициентите да няма повишаване в търсенето на пасища.

Странно е защо след като измененията бяха широко презентирани още през месец август 2016 г. Министерство на земеделието и храните публикува проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания пет месеца по-късно - в последните дни на 2016, а именно на 29 декември.

Ето и какво по-конкретно гласят промените и моментите, които е важно да се отбележат в тях:

  • Изменението в схемата за обвързано подпомагане на млечни крави представлява въвеждане на горна граница на броя подпомагани животни – 250 крави и въвеждане на изискване за минимален размер на произведено годишно количество мляко от крава – 1500 кг. за крава в планински район и 2000 кг. за крава в равнинен район. Въведените две нови изисквания, макар и обидно малки по отношение на количеството мляко, по своята същност са ограничителни. А въвеждането на условия, които ще ограничат достъпа до финансиране при една схема, целта на която е да запази нивото на производство и анализа на която показва отрицателен тренд в броя на фермите и животните, е меко казано странно. Няма нито икономическа, нито политическа логика да въвеждаш ограничения, които ще намалят броя на подпомаганите животни в сектор, в който от 2014 г. насам се твърди, че има сериозни затруднения.

  • Изменението в схемата за обвързано подпомагане на месодайни крави и/или юници представлява въвеждане на горна граница в броя подпомагани животни – 250 крави и/или юници. Тук въведените ограничения са отново нелогични. С предложения прогнозен бюджет, въпреки приложените ограничения, за 2017 г. ще се подпомогнат 125 000 животни (страница 8 от файла „Презентация - Проект за нотификация на обвързаната с производството подкрепа в сектор животновъдство”, а това е с 2 211 животни повече от заявените през 2016 г. (страница 8 от файла „Презентация_животновъдство_обвързана подкрепа-прилагане 2015-2016”). Де факто с въведените ограничения се постига увеличение на подпомаганите животни. Тук логиката отново е меко казано странна.

  • Изменението в схемата за обвързано подпомагане на млечни и/или месодайни крави под селекционен контрол представлява разделяне на схемата на две (млечно и месно направление), въвеждане на минимална долна граница от 20 животни от една порода, вписани в главния раздел на родословната книга, въвеждане на изискване за минимално годишно произведено количество мляко в размер на 4000 кг. от крава и въвеждане на модулирана ставка. Логиката за въвеждане на ограничение от минимум 20 животни в схема, основната цел на която е да се запази производството в един сектор, в който се твърди, че има икономически проблеми, няма да бъде коментирана. Странно е, че въпреки въведените ограничения, след въвеждане на измененията за 2017 г. очакването е да бъдат подпомогнати с 20 552 животни повече спрямо заявените през 2016 г. (референтните данни от сайта на МЗХ са същите като данните посочени в предходното изменение).

  • Изменението в схемата за обвързано подпомагане на овце майки и/или кози майки представлява промяна на условията по схемата за планински райони - общо 6 000 ферми с около 120 000 овце и/или кози майки, като ограничението е 10-49 животни. Отново логиката тук е странна, защото предложеното ограничение ще доведе до намаление на броя бенефициенти от 6 528 през 2016 г. на 6 000 през 2017 г. Това означава намаление с 528 стопанства или с около 8% от заявеното през 2016 г., което съотнесено с процента увеличение за 2016 г. – 53,96% е пренебрежително малко.

  • Изменението в схемата за обвързано подпомагане на овце майки и/или кози майки под селекционен контрол представлява въвеждане на минимална долна граница от 50 (респективно 20 кози) овце от една порода вписани в главния раздел на родословната и въвеждане на модулирана ставка. Тук отново за 2017 г. въпреки въведените ограничения се предвижда подпомагане с 16 342 животни повече отколкото през 2016 г.

  • Изменението в схемата за обвързано подпомагане на биволи представлява подпомагане само на женски животни, въвеждане на минимално количество произведено мляко в размер на 400 кг. и въвеждане на модулирана ставка. Това е единствената логически и икономически издържана промяна с оглед заложените 8 660 животни за подпомагане.

  • Въвежда се нова схема за обвързано подпомагане на млечни крави в планински райони. Съгласно предложената схема ще се подпомагат 6 653 ферми с около 120 000 крави или ферми със средно около 5-9 крави. Предложението е резонно т.к. е напълно в духа на чл.52 от Регламент 1307 от 2013 г. Все пак е редно да се направи препратка и по отношение на спазването на изискванията на Регламент 853/2004 г. относно хигиенните изисквания.

Заключение

В заключение може да се каже, че предложените изменения в схемите за обвързаната подкрепа в направление животновъдство въпреки, че по своята същност изглеждат ограничителни, реално водят до увеличение в броя както на фермите, така и на животните. Това може да постави под съмнение самата допустимост на схемите. Реалният проблем обаче не е в допустимостта, а в евентуалното създаване на „нови” животновъди, които са такива единствено заради субсидията. Такъв вид фермери не се интересуват от производителността на своите животни, нито от икономическото състояние на фермата си, нито от земята която ползват, а единствено от броят животни, който им е необходим за целите на схемите и мерките, по които могат да получат финансиране. Техният „бизнес“ почива на логиката, че колкото повече животни притежаваш, толкова по-голяма субсидия ще получиш. Въвеждането на изискване за количество произведено мляко през предходната година е стъпка в правилната посока, но заложените количества реално са нищожни.

Изкривяването в подпомагането на животновъдите е факт. И направените досега промени в политиката по отношение на животновъдството като цяло по никакъв начин не кореспондират с проблема – дори напротив, създават условия за конфронтация с другите сектори и производства. 

Публикувана в Бизнес

Изкупната цена на суровото мляко бързо навакса част от изгубените си позициите през втората половина на 2016 година. Предлагането в два от основните производствени района в света се сви в момент, в който търсенето от Китай отново се активизра. Големият въпрос е дали млякото ще продължи да поскъпва и през 2017 година?

Две години на спад в цените най-сетне сложиха спирачка на предлагането през 2016 година. Производството на краве мляко в Нова Зеландия (№1 износител на пълномаслено мляко на прах в света) се сви с 5,5% на годишна база през октомври, а това в Австралия (№4) – с над 11%. Дори производството в ЕС, което бележеше постоянен ръст през последните шест години, се понижи с 2% през третото тримесечие на 2016 г., а програмата за ограничаване на производството (част от т.нар. „кризисен пакет“ за сектор мляко) ще действа през първото тримесечие на 2017 година. Въпреки че се очаква данните за производството на мляко в Нова Зеландия през ноември да не са толкова лоши, колкото октомврийските, а кризисният пакет в ЕС вероятно няма да бъде подновен, потенциалът за ръст на цените изглежда още не е изчерпан.

Причината е най-вече във търсенето за внос от Китай, което се повиши с 27% в края на лятото на 2016 г., спрямо година по-рано. Потреблението на пълномаслено мляко на прах расте с 1,8%, като изпреварва вътрешното производство и достига 2 млрд. тона. Счита се, че натрупаните запаси в страната ще бъдат изчерпани напълно до края на 2017 година. Това ще доведе до нов ръст на вноса - с 15% през тази година до 460 000 тона, според Бюрото на Американския департамент по земеделие в Пекин. Ниските изкупни цени през изминалата година се превърнаха в сериозен проблем и за част от китайските фермери. Броят на млекодайните крави е спаднал с 10% през 2016 г. и не се очаква да бъде напълно компенсиран през настоящата, което ще доведе до спад на производството на мляко с близо 2%.

Расте също търсенето в останалата част от Източна Азия и в Латинска Америка. Може да се каже, че азиатските пазари напълно компенсираха ефекта от затварянето на руския пазар за европейска продукция.

Всичко това кара Централната банка на Нова Зеландия и мнозина анализатори в САЩ и Европа също да бъдат оптимистични за цените на суровото мляко. За първото полугодие прогнозният ръст на цените е в диапазона 6-7%. За българските производители това означава цена малко над 60 ст./литър средно за страната.

Разбира се, не всичко е толкова розово. Натрупаните огромни складови запаси в Европа и САЩ ще служат като естествен буфер още дълго. Ръстът на цените ще започне да възпира търсенето, когато се пренесе до крайните потребители, а производителите ще започнат да увеличават продукцията. Всичко това ще доведе до охлаждане на ценовия устрем с напредването на 2017 година.

 

ИнтелиАгро

Публикувана в Животновъдство

 Здравето, дълголетието, продължителността на използване и млечната продуктивност на кравите в голяма степен зависят не само от генетичния потенциал на животните (породата), но и от условията на отглеждане и експлоатацията им. Добре развитите юници са основа (база) за високата продуктивност в стадото. Затова и всеки стопанин трябва да се стреми да създаде, отгледа и получи максимална продуктивност от своите животни. Създаването на високопродуктивни здрави животни е било приоритетна задача по всяко време на селекционерите от цял свят.

Използвайте тестирани бици

За генетично подобряване на животните в стадото, използвайте само тестирани бици (преценени по потомство). Оценените бици с висока развъдна стойност са важен момент в цялостната генетична оценка на животните с цел получаване на висока продуктивност, продължително използване и подобряване жизнеността им.

Оптимална хигиена и профилактика на животните

- и двете са задължителни още в най-ранна възраст до съзряване на организма, за да отгледате здрава юница. Хигиеничната среда през и след отелването са съществени за развитието на младия организъм, за да не се допуска появата на болести. Трябва да знаете, че в помещението за новородени телета се държат от раждането до 15-дневна възраст, когато са изложени най-много на заболявания. Първите 10-15 дни от живота на телето са най-трудният и отговорен период от отглеждането му.

Трябва да храните с коластра

Първата и незаменима храна на новороденото е коластрата, която трябва да приема 4-5 пъти дневно за най-малко 3 дни. Ако преминаването от една храна към друга става постепенно, в развитието на телетата не настъпват смущения.

Млечният заместител е по-добре от цяло мляко

3-4 дни след раждането на телето трябва да се дава млечен заместител - 2 пъти на ден вместо коластра, с температура на тялото, по 5-6 литра на ден неколкократно. През този период то трябва да получава чиста и хладка вода и концентрати с добро качество.

Свежият въздух е важен за добрия растеж

Сгради, отоплени, светли, с добра вентилация предотвратяват и предпазват телетата от много респираторни заболявания (пневмония).

Хранителният период между 3 и 10 месец е много критичен

През този период за правилното развитие на телето е необходимо да му се дава: 180-320 кг пълноценно мляко; 500-600 кг обезмаслено (бито) мляко; 140-160 кг концентриран фураж; 200-300 кг сочен фураж; 250-300 кг сено. Развитието на организма се счита за оптимално, ако среднодневният прираст не е по-малко от 900 грама на ден.

Внимавайте за тегловното развитие на животните

Ежедневно следите за среднодневния прираст и в зависимост от това как се развива вашата бъдеща юница, поддържайте структурата на дажбите й (в обемно и енергийно отношение).

Първото осеменяване да става при живо тегло около 370 кг

Трябва да се използва семенна течност от тестирани бици (преценени по качеството на потомството). Не забравяйте да регистрирате датата на отелване.

Членувайте в развъдни дружества и асоциации. 

Те ще ви подпомагат, информират и ангажират в бъдещата ви производствена дейност.

 

Farm journal

Публикувана в Животновъдство

Може да се очаква запазване на тренда на повишение на изкупните цени за кравето мляко в първите месеци на 2017 г., сочи прогноза на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA).

Средните изкупни цена на кравето мляко през 2016 г. са около 0,52-0,53 лв./л, а през т.г. ще достигнат 0,58-0,60 лв./литър.

Причина за тази прогноза е намаляването на предлагането мляко в ЕС и последвалото увеличение на суровината и свързаните с нея производни.

Най-уязвими остават стопанствата, които имат между 10  и 100 крави, с високи производствени и постоянни разходи, действащи на пазар с ограничени потребителски възможности.

Според Млечната обсерватория на ЕК изкупеното краве мляко в Съюза през септември е намаляло до 12 милиона тона т.е. близо до нивото през същия месец на 2014 г.

Според представители на Главна дирекция „Земеделие„ към ЕК, средната цена на суровото краве мляко не се очаква да премине 32 евроцента за килограм до 2018 г., тъй като освобождаваните количества сухо мляко от резерва ще действат ограничаващо на растежа.

Между две и три години ще трябват да бъдат освободени складираните 355 000 тона сухо мляко.

Все пак положителни остават перспективите през следващите години заради покупките на Китай и засилващото се търсене в страните в Африка.
Очаква се потреблението на млечни продукти в ЕС да се увеличи с 8 милиона тона до 2027 г. Консумацията на пакетирано мляко ще намалява.

Повишението на курса на щатският долар (което се очаква да продължи и през 2017 г.), ще има позитивно въздействие на износа на млечни продукти от ЕС в сравнение с основните конкуренти като САЩ и Нова Зеландия.

За нашите производители е проблем, че млякото  не се плаща на база компоненти – млечна мазнина и протеин. Част от продукцията не изпълнява изискванията за чистота, което прави невъзможно производството на продукти с високо качество.

Специалистите съветват:

България трябва да се съсредоточи в по-целесъобразно използване на публичния финансов ресурс по инвестиционните и други мерки в млечното животновъдство.

Усилията трябва да бъдат насочени към подобряване на текущото състояние в средните стопанства,от 50 до 200 млечни крави. Тези стопанства да имат достъп до финансиране на не много скъпи проекти за оборудване, както и до закупуване на подходящи високопродуктивни животни.

Да се поощряват директните продажби, които подобряват достъпа до пазара, засилват конкуренцията, увеличават избора на потребителите и стабилизират доходите на малките и средни стопанства.

Публикувана в Животновъдство
Четвъртък, 15 Декември 2016 13:58

Повече крави - повече мляко

След премахването на квотите през изминалата година, следната млечност на кравите в Холандия е 10 тона, а в България средната млечност едва достига 3,74 тона. Каква е формулата на оцеляването след края на субсидиите?

Лили Мирчева

Ще се издавят ли българските животновъди в морето от мляко, в което се къпе Европа и светът? Колкото и да не им се вярва на българските фермери, цената на млякото се катери нагоре през последните седмици от изминаващата година. Цените на основните млечни продукти, търгувани на електронната платформа Global Dairy Trade (GDT), отбелязаха ново повишение и запазиха възходящия тренд, съобщиха наблюдателите на пазара.

В първата за декември сесия на GDT при изтъргувани 22 472 тона мляко, средният ценови индекс на млечните продукти отбеляза ново повишение с 3,55% до 3 622 долара за тон. Най-голямо повишение от 4,8% регистрира пълномасленото сухо мляко, достигайки 3 593 долара за тон, което е с над 1 000 долара повече в сравнение с цената през миналата година по това време, когато се е търгувало при 2 304 долара за тон. По информация на специализирания немски портал agrarheute.co през октомври ценовият индекс на млякото (със стандартна масленост от 4%), е достигнал 34,2 евроцента за килограм (+3,5 цента/кг през септември).

„Ноемврийските цени за България показват, че цената твърдо е в рамките на 65 стотинки за по-голямата част на страната. Дори и в райони славещи се с ниски цени – Плевен, Благоевград, Добрич – цените също вече са добри. В Хасковска област например фермерите се отърваха от монопола на изкупвачите и сега директно доставят на мандрите и вземат много добри пари за млякото. По-големите ферми вече минават седемдесетте стотинки, а имаме и ферма която получава и по 85 ст, но предава изключително качествено мляко, съобщи изпълнителният директор на Съюза наговедовъдите в България Михаил Михайлов.

Добри ли са новините за повишаване цената на млякото

за българските животновъди? Поскъпването на суровината неминуемо ще доведе и до поскъпване на млечните продукти в магазините. Но с прокъсания джоб на средния български потребител, едва ли печалбите и на фермерите ще тръгнат нагоре. По-скоро – обратното, за пореден път редовият купувач ще затегне колана и ще свие потреблението. Но най-лошият сценарий вещае появата на вносни стоки на по-ниски цени. Дъмпингът на по-евтините млечни продукти вероятно ще „удави“ повечето българските производители. Както прогнозираха от съюза на говедовъдите цените на млякото догодина вероятно ще бъдат в рамките на 70-75 стотинки, със спад до 60 стотинки през летния сезон.

Вече е налице трайна тенденция на увеличаване на изкупните цени на млякото, отчетоха и от фондация ИнтелиАгро. Спадът бе пречупен още през юли и вече четвърти месец кравето мляко бележи малък, но постоянен ръст, коментира Николай Вълканов на форум на животновъдите в Сливен. По думите му през октомври суровината е поскъпнала с малко над 8% спрямо юни тази година. Подобна е тенденцията в 28-те държави на Европейския съюз, но интересно е, че у нас поскъпването изпреварва доста средното за Общността.

Причина за повишаването на цените е недостигът на мляко в Русия и Китай. Но докато в първата държава се предприемат специални мерки за засилване на производството, в Поднебесната империя търсенето далеч надхвърля предлагането. По време на последните два аукциона на новозеландския млекопреработвателен гигант Фронтера, цената на пълномасленото сухо мляко е скочила на световните пазари с почти 20% само за две седмици. Причината е в изключително силен интерес на клиенти от Северна Азия. В резултат - достигнатите ценови нива са най-високите от юли 2014 година. Поскъпват с 6,5% обезмасленото мляко на прах и с 4% маслото.

Докато икономистите вещаят увеличаване на цените, наблюдателите на пазарите отчитат

свиване на млекопроизводството в световен мащаб

Производството на прясно мляко в Нова Зеландия през 2016/17 година се очаква да бъде с 4% по-ниско спрямо първоначалните прогнози на Фронтера, заради лошите климатични условия. Прекалено влажното време през последните месеци доведе до понижение на производството на мляко в Австралия с 9%. Очаква се спадът да се задълбочи с напредването на есента и това определено подхранва настроенията за ръст в цената, коментират от Интелиагро. Но и при другия основен играч в сектора – държавите от Общия пазар, също се очаква спад в производството. През август то е намаляло с 1,9% на годишна база. Към това трябва да се добави и т. нар. субсидирано свиване на производството в ЕС, чрез което фермерите получиха субсидии, за да произведат по-малко мляко между октомври 2016 г. и март 2017 година. (От тази мярка се възползваха много малко български животновъди и тя бе преждевременно затворена, заради изчерпване на бюджета.) Но както отчитат икономистите, търсене от Китай и свиващото се производство ще са в основата на възстановяването на цените на млякото през идващата година.

Потреблението на млечни продукти през 2017 г. ще се увеличи до 7% в глобален мащаб

Какъв ход трябва да предприемат фермерите в такъв случай? Ако погледнем практиката в държавите, които са по на запад от нас, ще видим, че там се предприемат специални селекционни програми, насочени към увеличаване на кравите и техните здравни показатели - продължителност на живот, заздравяване на краката и предпазване от болести по вимето, каквито са маститите. Както пише специализиранотов говедовъдството холандско списание VeeproMagazine, формулата е повече (здрави, бел. ред.)крави - повече (качествено) мляко.

„Сега е моментът фермерите да разиграят много добре картите си – да използват всякакъв вид полезни добавки и премикси, да балансират дажбите, за да получават добро мляко, да проведат наказателна акция срещу маститите и да си направят къде са им резервите за

снижаване себестойността на продукцията

коментира Михаил Михайлов пред животновъди.

Анализаторите от ИнтелиАгро питат - ако временният шок с отпадането на млечните квоти, съчетан с ограничено търсене на международните пазари, постепенно отминава, готови ли са нашите производители за новите реалности? Отговорът е не. Причините за това са много дълбоки и също са коментирани многократно през последните години. Неминуемо първата констатация е, че българското млечно говедовъдство е неефективно. Средната производителност е близо два пъти по-ниска от тази за ЕС 28, а ако се сравним с отличници като холандските фермери, ще видим, че

следната млечност на кравите в Холандия е 10 тона, а в България средната млечност едва достига 3,74 тона. От друга страна у нас изрядните фермери страдат от огромен сив сектор, който надминава 50% при суровото мляко. Парадоксално е, но мерките на държавата по-скоро стимулират това състояние. Въпреки кампаниите срещу „палмата в сиренето“, липсва адекватен контрол върху преработвателите и млечните продукти, които се предлагат в търговската мрежа.

Но най-големите

изкривявания в животновъдния сектор идват от субсидиите

Т. нар. обвързано подпомагане стимулира притежаването на животни, но не и животновъдството. Вместо поощряване на конкурентноспособните стопанства, субсидират се едва оцеляващи ферми, които нямат бъдеще, т.е. европейските субсидии и държавната подкрепа отиват за социални нужди, а не за производство и стимулиране на продуктивността. Безхаберното харчене на субсидии стана причина и за създаване на развъдни организации, които се нароиха като гъби след дъжд. При тях се отчита тотална липса на контрол и отчетност над развъдната дейност. Вместо да помагат на фермерите да подобряват стадата си, те по-скоро станаха символ на членския внос и вид „субсидирана заетост“ за определени хора.

„Съществуват безброй асоциации, сдружения, национални дружества, регионални, развъдни асоциации и не знам какви си“, коментира Михаил Михайлов. По думите му в говедовъдството има основно два вида организации - едните се занимават с браншова дейност, с други думи - защитават правата на своите членове, и то най-вече икономическите, а другите, които се наричат развъдни организации, се занимават със селекцията.

Развъдните асоциации имат бюджет и от тях зависи много дали фермера ще получи субсидия. Всъщност фермерите не могат да осъзнаят, че тези асоциации са техни, те са ги създали, те могат винаги да искат отчет от ръководствата, защото те са ги избрали. Получава се точно обратното, фермерите ги чувстват като държавни служители и освен това те плащат такса за обслужване и членски внос.

Само в говедовъдството развъдните асоциации са 12

обобщи председателят на браншовия съюз. В същото време в Европейските страни се извършва обединение на развъдните организации и една от причините за това е намаляване на разходите на фермерите. Но докато на запад от нас се търси ключът за увеличаване продуктивността на животните, „техниката ни за замразяване на спермата е за музеите от осемдесетте години на миналия век“. Развъдните асоциации в България съществуват в пълен мрак или по-точно - в сянката на субсидиите, и по никакъв начин не може да се измери свършената от тях работа. Липсва информация какво става реално в сектора на животновъдството, а оттам - не може да се направи нито анализ, нито реална преценка на ситуацията, нито прогноза за бъдещето.

Въпреки пълния мрак в статистиката, вече се отчита тенденцията за

намаляване на малките непазарни и полупазарни стопанства

и производството за собствени нужди. При това остава положението България да е нетен вносител в млечния сектор. През 2015 г. износът ни е за 113 млн. евро, а вносът за 173 млн. евро. И докато внасяме предимно сухо мляко, от което преработвателите правят своите продукти, при износа надделява сиренето.

Как ще се спасяват българските животновъди след 2020 г. когато субсидиите най-вероятно ще отпаднат? Ясно е че дотогава големите стопанства ще стават още по-големи, средните имат малко време за реакция, а повече от малките постепенно ще отпаднат от пазара. Все още у нас няма рецепта за успешна кравеферма. Но пък в Холандия основите на успешното стопанство са добре познати - селекция, правилно хранене, добро управление.

Как ще ги стигнем холандците щом сега българското млечно говедовъдство е сред най-неефективните в ЕС заедно с румънското? „Както по отношение на средния брой животни в стопанство, така и по производителност на глава добитък и производство средно във фермата показателите изостават значително не само спрямо тези в старите страни-членки, но и спрямо десетте държави, присъединили се през 2004 година. По най-важния показател – средна млечност на глава животно на година, България е на последно място в ЕС, като изостава близо два пъти от средната производителност в старите страни-членки“, става ясно от анализ на ИнтелиАгро. Формулата за успех е три в едно: генетика, т.е. повишаване възможностите на стадото с внасянето на расови юници за разплод и на качествен семенен материал, образование и квалификация на фермерите, и храненето на животните. Който успее да я приложи, ще успее и без субсидии да преплува морето от мляко.

 

До 2026 г. ЕС ще е лидер в млекопроизводството

До 2026 г. Европейският съюз ще надмине Нова Зеландия като лидер в производството на прясно мляко. Въпреки това прогнозата е за умерен ръст с 1,3 млн. тона на година в производството на мляко в следващите 10 години. Това се казва в дългосрочния анализ на Европейската комисия за развитието на пазарите на основни земеделски продукти в ЕС

Въпреки очакванията за силен ръст в износа на мляко и млечни продукти, консумацията в ЕС ще се увеличи с 85% до 2026 г. Намалението в консумацията на мляко ще продължи, но употребата на сирене и масло от домакинствата ще се увеличава. Броят на населението в ЕС се очаква да нарасне.

.

Публикувана в Бизнес

От 25 ноември бе открита тръжна процедура по освобождаването на първите количества от 22 150 тона обезмаслено мляко на прах, което бе изтеглено от пазара като част от мерките за преодоляване на кризата в млечния сектор, съобщи електронното издание TheCattleSite. Операторите на пазара ще имат възможност до 13 декември да подадат офертите си до националните власти.

Настоящите действия бяха предприети след одобрение от страна на държавите-членки на предложение от Европейската комисия и отразява насърчаващите признаци на възстановяване на пазара на млечни продукти в ЕС, включително повишаване на изкупните цени за производителите с около 10% през последните 3 месеца. След постепенното намаляване на количествата, предлагани за изтегляне от пазара чрез публични интервенции, от септември насам не е постъпило нито едно предложение въпреки продължаващото действие на мярката.

За да бъде изпробвана реакцията на пазара, освободеното количество е ограничено до само 6% от изтеглените от пазара 355 хил. тона обезмаслено мляко на прах след влизането в действие на мярката през септември 2014 г.

„За мен е удоволствие да заявя, че наблюдаваме известни признаци на възстановяване на тези най-тежко засегнати пазари, макар всички да сме наясно колко крехко може да е едно възстановяване на пазарите на селскостопанска продукция. Да постигнем устойчивост на това възстановяване и да работим за постигане на баланс на пазара на млечни продукти остава наш приоритет”, заяви европейският комисар за земеделието и развитието на селските райони Фил Хоугън.

Същевременно всички мерки за подкрепа на млекопроизводителите, предприети от ЕК, включително частното складиране и публичните интервенции на пазара, продължават да действат.

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта