Сряда, 03 Юли 2019 12:13

Хай-тек в полята на Израел

Възходът на селското стопанство в тази малка, разположена предимно в пустинята, страна не се дължи само на парите, а на умната и интелигентна организация на производството

Мнозина ще се изненадат, че малката по площ държава Израел, разположена предимно в пустинята, която няма плодородна земя и изпитва силен воден дефицит, изнася зеленчуци и плодове по света. Елементарното обяснение за възхода на израелското селско стопанство е, че за него се отделят много пари. Но всъщност успехът на този отрасъл на Израел не се дължи на могъщата помощ на държавата, а на компетентната и умна организация на труда. Много полезен опит можем да почерпим от тази страна, която въпреки ограничените си природни ресурси е развила интензивно селско стопанство и задоволява нуждите на населението си от храни, с изключение на зърното и месото…

Преди 60 години храната в тази полупустинна страна се е разпределяла с купони. Днес по-малката от България израелска държава с територия 20 770 кв. км (без да се включват областите, завладени през Шестдневната война от 1967 г.) и население 8,8 милиона се е превърнала в основен доставчик на храни: зеленчуци, плодове, риба, както и на декоративни растения, семена и разсад.

1 а Ферма в Израел използваща капково напояване

Два примера за илюстрация на продуктивността в израелското селско стопанство:

. Добивът на домати, отглеждани в оранжерии с компютърно контролиран климат, достига астрономическата стойност от 50 т/дка (за сравнение на открито могат да бъдат събрани не повече от 6-8 т/дка).

. Годишният млеконадой от крава надминава 11 хиляди литра, или рекордите на израелските крави конкурират холандските…

Закономерно възниква въпросът: как хората, живеещи в държава, където от април до ноември не пада капка дъжд и половината от площта е пустиня, успяват да се самозадоволят с 95% собствени храни? Израелците твърдят, че пробивът на страната в аграрно-промишления комплекс се осъществява благодарение на компетентната организация на работата на фермерите и на научноизследователските центрове.

Когато фактите говорят

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) индексът на държавна подкрепа за аграрно-промишления сектор през последните години в Израел е 17%. ( У нас помощите идват от Европейския съюз, но разликите в технологичното развитие на селскостопанския отрасъл на нашата страна и израелското земеделие, са драстични – б. ред.). Пак според данни на ОИСР селското стопанство в Израел представлява едва 2,5% от БВП, в отрасъла работят не повече от 2-3% от израелците. И въпреки че те са подпомогнати от около 23-26 хиляди работници мигранти, предимно от Тайланд, броят на заетите в агроиндустрията все още не е голям: около 47 хиляди души. За сравнение, в селското стопанство на Белгия са заети 60 хиляди души.

2

Радикални реформи в аграрния сектор

От 90-те години на ХХ век досега производителността в израелското селско стопанство и доходите на земеделските производители са се увеличили около два пъти, като повишението е по-голямо, отколкото в другите отрасли. Този ръст бе постигнат, след като държавата се отказа от натрапчивата си подкрепа за земеделието. И още: броят на земеделските производители намаля, а стопанствата се уедриха. През този именно период се утвърди тенденцията за активно преминаване на фермерите от производство на цитрусови плодове към отглеждането на зеленчуци. Така земеделците реагираха по-лесно на промените на пазара – градина не се изсича, но през всеки сезон могат да се отглеждат различни зеленчуци.

Разбира се, премахването на субсидиите не протече гладко. Според ОИСР броят на земеделските производители от 44 хиляди през 1990 г. е намалял до 19 хиляди през 2008 г.  Образованието, науката и новите технологии помогнаха на земеделските стопани да намерят изход от трудната ситуация. 

От 1990 година насам

Израел започна да се превръща в нация „хай-тек“

В страната се научиха бързо и ефективно да внедряват нови технологии в практиката, да подготвят добре класни специалисти, да реагират на нуждите на потребителите от нови разработки. В резултат държавата се превърна във втора Силиконова долина и лидер в областта на информационните технологии и хай-тека. Това не можеше да не се отрази на селското стопанство, в което още преди премахването на държавните субсидии бяха създадени държавни контролни и консултантски фирми, които подпомагаха фермерите със съвети за технологиите и икономиката на производството. В същото време Израел предприе активно обучение на своите фермери, с цел да поставят стопанствата си на пазарна основа и да осъществят по-тясна връзка между селскостопанската наука и практиката.

3 Аlgoculture au kibboutz Ketura

Според ОИСР ръстът на производството в отрасъла след 1990 г. е повече от 60% (най-голям от развитите страни) и далеч надхвърли прираста на населението. Реформите помогнаха износът на селскостопански продукти да се увеличи с 80 – 90% в сравнение с 1990 г. Освен в експорта на зеленчуци, цветя и семена (на стойност $2 милиарда средно годишно), Израел преуспя и в износа на технологии (над $2 млрд. годишно, от които $1,5 млрд. за водни технологии). Така страната застана на много високо стъпало с конкурентното си селско стопанство. В същото време благодарение на нарастващия жизнен стандарт, вносът от 1990 г.досега се увеличава с бързи темпове (130 – 170% за целия период). Но за разлика от нас,

Израел внася само това, което не може да отглежда

– зърно, захар, чай, кафе и говеждо месо. За производството на тези продукти се изисква или тропически климат, или огромна площ. В Израел няма нито едното, нито другото. Затова пък развива наука и създава компании, които инвестират в изследвания и разработки. На тях се дължи главното и едва ли не единственото предимство на израелското селско стопанство.

Само бизнес

Ще уточним, че в страната е имало изследователски центрове и преди 90-те години на миналия век. Главният държавен аграрен научен център „Волкани“ (Volkani Institute в град Бейт Даган) е бил основан още през 1921 г., или 27 години преди появата на Израел. Но до 1990 година тук не са съществували организации, занимаващи се с изследвания и разработки в частния сектор. С лансирането на държавната програма за технологични инкубатори, или оранжерии, както ги наричат в Израел, бе положено началото на развитието на високите технологии.

4. Оранжерия в Лос Пинос Мексико с капкова напояване по израелси проект

С инкубаторите започна „хай-тек” в земеделието на страната. Замисълът за тяхното създаването бе и си остава да се разработят и изпробват иновативни, рискови технологични идеи с помощта на специално създадени за тази цел компании. Инкубаторите трябва да създават нови възможности за частния бизнес и да трансферират технологии от научноизследователските институции към практиката, в помощ на предприемачеството в Израел. 

Какво се случи.

Днес в страната има 26 оранжерии, специализирани в няколко отрасъла и една специална, с приоритетно значение, занимаваща се с биотехнологии. Всички инкубатори са приватизирани от 2009 г. Въпреки това те получават финансиране от държавата, която инвестира средства в техните стартъпи. Така доходът на инкубаторите зависи изцяло от избора на компаниите. В крайна сметка, оранжериите печелят от комерсиализацията на разработките на компаниите.

Правите грешка при прогнозирането – губите пари

„Никой не принуждава никого да се занимава специално със земеделие или, да речем, с нанотехнологии. Основният критерий при избора на проект, който ще попадне в оранжерията и ще се превърне в нов продукт, е възможната печалба“, обяснява Андрей Лопатухин, директор на компанията Alecon в Йерусалим. Той уточнява, че перспективни направления за инкубаторите са тези, които са близки до АПК: водоспестяващите технологии (капковото напояване, системите за контрол на разходите на вода), зелените технологии като алтернативна енергетика и биотехнологиите (например опресняването и пречистването на водата с помощта на бактерии).

Всяка компания може да влезе в инкубатора, ако докаже, че качественият продукт, който разработва, е търсен и на световния пазар. Вътрешният израелски пазар, уточнява директорът на Alecon, не се взема предвид – той е твърде малък. Мисли се преди всичко за глобалния пазар. Но това не е всичко. Тъй като инкубаторът финансира само 85% от стартъпа, създателите на проекта ще трябва да намерят инвеститор или сами да съберат 15% от средствата, необходими за завършване на изследването. И резултатите са налице. По данни на Министерството на промишлеността, търговията и труда на Израел местните компании заемат 50% от световния пазар за капково напояване. И всичко това е постигнато благодарение на частните предприятия и държавните инвестиции в науката. Според Американско-израелския фонд за селскостопански изследвания (BARD) държавата ежегодно инвестира 300 млн. долара за агротехнически проучвания и разработки, като голяма част от тях отива за селекция и генетика.

Светът е малък

Самите израелски учени и агробизнесмени са убедени, че тайната на успеха е във връзките между учените и фермерите. Аял Кимхи, професор по селскостопански науки в Еврейския университет в Ерусалим, твърди, че взаимодействието идва от две страни: фермерите могат да експериментират с нови технологии, а учените, получили от практиката оценка за своите разработки, могат да ги подобрят. „Израелските фермери са винаги готови да поемат рискове, за да използват най-новите разработки, а освен това са добре образовани, за да оценят правилно необходимостта от експеримент и ползите от технологиите за себе си“ – хвали ги проф. Кимхи. Според учения благодарение на любовта към иновации е станало възможно разпространението на такава технология като капковото напояване, а също и това, че Израел изнася не само хранителни продукти, но и селскостопански технологии.

Предаване на опит, но не на всяка цена

Разбира се, чужденците също искат да се възползват от израелските постиженията и да се поучат от организацията на работата на високотехнологичната нация. В Израел е изградена добре обмислена система за поощрения, която заставя изследователските центрове да вникват в проблемите на фермерите и да се съсредоточават върху разработки за нуждите на пазара.Освен това значително са опростени бюрократичните съгласувания и получаването на разрешителни. Затова и пътят за внедряването на иновации е много по-кратък..

Проучването и усвояването на полезния опит може да стане и на място – в самия Израел. Но при определени условия. Според служителите, разработили програмата за технологичните инкубатори, бизнесмените с гражданство на други страни „могат да бъдат приети в технологични оранжерии само ако имигрират в страната”. Това означава, че без израелски паспорт не можеш да попаднеш в инкубатора. 

Съществуват обаче програми, създадени специално за чуждестранни компании, с цел организиране на съвместни предприятия. Една от тях е Matimop, неправителствена организация, която се занимава с изграждането на връзки между израелски и чуждестранни компании за създаване на съвместни предприятия в областта на нанотехнологиите. 

Условия за влизане н инкубатор

В инкубатора може да се влезе само с иновативна технологична идея със “значителен потенциал за износ”. Идеята се описва в заявлението, подадено до инкубатора от бизнесмен или екип от разработчици, които често са учени. Одобреното предложение се прехвърля в офиса на Главния учен на Израел – човека с решаваща дума за подбора на проектите и управлението на инвестициите. Окончателното решение се взема от специална комисия начело с Главния учен, която следи и контролира развитието на проекта. Годишният бюджет на кабинета на главния учен е $300–400 милиона, $200-250 милиона са държавно финансиране, $100-150 милиона са постъпления от роялти на вече създадени компании. След одобрението проектът може да започне реализация в избран инкубатор. В зависимост от резултата на преговорите, инкубаторите получават собственост от 30% до 70% в проекта. На въпроса – ако проектът се провали, ще трябва ли неговите автори да върнат парите в технологичната оранжерия? Оказва се, че парите се връщат само в случай на успех. Разбира се, това условие принуждава частните инкубатори да контролират внимателно разходите и да се стремят да постигнат успех във всеки проект.

Инж. Алекс Петров

Публикувана в Агроновини

Октомври месец ще стартира Подмярка 4.3 „Инвестиции в инфраструктура“. Това гласуваха по време на Комитета за наблюдение на Програмата за развитие на селските. Вече е започнала работата по изготвяне на насоките за кандидатстване и скоро ще има работна група, която да обсъди проект за тях, съобщи зам.-министър Лозана Василева.

Общият бюджет по подмярката ще бъде в размер на 50 465 860 евро. Максималният размер на помощта за един проект ще бъде 15 000 евро, а за „Напоителни системи“ – 6 млн. евро.

Допустими кандидати по процедурата са оператори, предоставящи услугата „Доставяне на вода за напояване“, които са собственици или ползватели на хидромелиоративна инфраструктура. Това са Напоителни системи, юридически лица, учредени и регистрирани по реда на Закона за сдружения за напояване (ЗСН) и юридически лица, учредени и регистрирани по реда на Търговския закон (ТЗ) или Закона за кооперациите (ЗК).

Допустими дейности ще бъдат инвестиции за намаляване загубите на вода, свързани с реконструкция/рехабилитация на съоръжения, модернизация и механизация на оборудване, включително и съоръжения за съхранение на вода за напояване в съществуващи мрежи извън стопанствата. Също така ще могат да се правят инвестиции в машини и съоръжения за напояване, включително и такива, пряко свързани с подобряване на енергийната ефективност и опазване на околната среда.

Разходи ще могат да се правят за рконструкция/ рехабилитация на сгради и друга недвижима собственост, използвана за дейността, включително такава, използвана за опазване на околната среда, както и закупуване и/или инсталиране на нови машини, съоръжения и оборудване, необходими за подобряване на дейността, включително свързани с опазване на околната среда и подобряване на енергийната ефективност.

Нематериалните инвестиции включват общи разходи, свързани със съответния проект за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултантски услуги, консултации за екологична и икономическа устойчивост на проекти, проучвания за техническа осъществимост на проекта. Общите разходи по проекта не могат да надхвърлят 12 % от общия размер на допустимите инвестиции по проекта.

Публикувана в Новини на часа

Различните зеленчукови култури имат различна потбеност от напояване. Затова интервалите на поливане са различни. В таблицата са посочени критичните фази за напояване на основните зеленчукови растения.

Култура Особенности на поливането Частота на поливането
Краставица Влаголюбива култура. При недостиг на влага краставиците стават горчиви и се деформират, изкривяват. Растенията се нуждаят не само от поливане, но и дъждуване, защото големите листа бързо изпаряват влагата.

Ако няма дъжд, краставиците се поливат един път на 7-10 дни. На младите растения е необходима 20 л/м2 вода.

В началото на цъфтеж е нужна 30 л/м2.вода.

Домати Липсата на влага влияе негативно на количеството и качеството на добива.

До цъфтеж доматите се поливат всяка седмица по 20 л/м2.

При поява на завързи обемът на водата се увеличива до 30 л/м2.

Патладжан

Пипер

Кореновата система на тези култури не е дълбока, но с много допълнителни коренчета. Затова се поливат не често, но обилно. Ако влагата е недостатъчна, плодовете стават уродливи и не са сочни.

По време на образуване на зелена маса са нужни 15 л/м2 вода на 10-12 дни.

При образуване на завръзи – до 30 л/м2 вода ва всеки 7-10 дни.

Зеле Влаголюбива култура. При недостигът на вода зелките остават дребни и некачествени. Без дъжд зелето се полива всяка седмица.

От разсад до образуване на кочан са нужни 15 л/м2 вода.

При формиране на кочан –30 л/м2 вода.

 

Моркови

Ако по време на узряването влагата е недостаточна, кореноплодите остават малки, вдървесинени. При застояване на вода кореноплодите се нацепват, такива моркови трудно се съхраняват.

Почва постоянно трябва да е влажна (но не мокра) на дълбочина 30 см.

След сеитба и по време на образуване на зелена маса се полива с 15 л/м2 вода ежеседмично.

Когато започне образуването на кореноплода – 30 л/м2.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

По-добре да спрат субсидиите на декар площ, искаме специално подпомагане за техника

 По този лаконичен начин арендаторът Веселин Димитров от Силистренско определя част от проблемите в българското земеделие. Но преди да стигнем до тази тема, разговаряме за друго. Срещам г-н Димитров на тазгодишното изложение БАТА АГРО. Веселин обработва около 8 хиляди дка земя в региона на Силистра и до сега не е пропускал нито една БАТА, както популярно наричат българските фермери изложението край Стара Загора.

Свиждане с умрелите – това е напояването у нас

Да изкарам документ, за да прекарам ток на блока – цялото това упражнение ми отне 2 години и 7 месеца. Толкова време се чака разрешителното. След това се чака още – дали някой няма да обжалва поредното решение на поредната инстанция. И така нататък – до следващия документ. Просто е ад“, казва в заключение Веселин Димитров. Наша справка показва, че в Кампания 2018, по мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от Програмата за развитие на селските райони“ близо 86 млн. и 300 хиляди лева са изплатени на 33 150 земеделски стопани. По Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ са изплатени близо 76 млн. лв. (75 898 249 лв.) на 57 977 производители. Всеки може да направи аритметиката и да прецени – има ли смисъл от субсидиите на декар площ или е по-добре подкрепата да се дава целево – за закупуване на земеделска техника, например. Защото бъдещето принадлежи на модерното земеделие. Едва ли някой се съмнява в това.

Публикувана в Бизнес

Кога, как и колко да е водната доза?

Отсега нататък предстоят няколко важни поливки. Ако времето е дъждовно, някоя от тях може да бъде отменена.

Вдворове и вилни места, при овощните дървета най-често практикуваният начин на поливане е в околостъблени чаши или околостъблени кръгове.

Още с окопаването на младото дръвче около стъблото се оформя басейн с издигнат в кръг тир. Диаметърът на чашата трябва да е 1,5 пъти по-голям от диаметъра на короната, за да се овлажни почвата в зоната на нарастващите корени. При по-възрастните дръвчета се изкопават канавки в кръг (пръстени) със същите изисквания към диаметъра.

Честото поливане с малко вода не е желателно, защото водата не стига до активната част на кореновата система, а се изпарява и дръвчетата страдат от суша. При чести поливки с малко вода младите дръвчета разполагат плитко корените си и стават податливи на летните суши.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Повечето процедури, по които ще се кандидатства през тази година са нови, но се предвижда и втори прием по подмярка 6.3, която е насочена към малките земеделски стопанства. Освен това отново ще се приемат проекти за ремонт на религиозни храмове. Това съобщи Милен Кръстев, експерт в Дирекция „Развитие на селските райони“ по време на семинар във Велико Търново при представяне на предстоящите приеми през 2019 година.

„Работи се също така по широколентовия интернет в селските райони, както и по внедряване на иновации в селското стопанство и хранителната индустрия. Предоставянето на възможност за обучение на земеделски стопани също е акцент в предстоящия прием. През есента е предвиден прием за къси вериги на доставки и местни пазари. Мярката е изключително интересна и не е прилагана до момента у нас. Предстоят и две процедури в рамките на подхода ЛИДЕР.“, уточни Кръстев.

Мярката за иновации,  има бюджет в размер на 20 млн.евро. Допустимите кандидати по тази подмярка са оперативни групи, които представляват сдружения по Закона за задълженията и договорите. Разходите, които може да бъдат подпомогнати по тези проекти са най-разнообразни. Идеята е да се стимулира този тип дейност, за да се постигнат резултати и да се поемат възможно най-много разходи, които да не минават за сметка на одобрените бенефициенти, тъй като крайният резултат от проекта е един експеримент, чийто изпълнение и резултат трябва да се установи накрая дали е успешен или не, за да се мултиплицира и в други стопанства. Максималния размер на разходите по тази процедура е в размер на 450 хил. евро. Тази сума е предмет на петото изменение на програмата, тъй като предишният таван беше значително по-голям.

Предстои да стартира прием и по подмярка 1.1 за професионално обучение. Там целта е да бъдат подпомогнати организации, провеждащи курсове за обучение на земеделски стопани. Предвиденият финансов ресурс е 8 млн. евро, като приемът ще бъде през май и юни.

Чака се петото изменение на ПРСР за мярката за  напояване. За възстановяване на част от напоителната структура ще спомогне подмярка 4.3, която е насочена към инвестиции в селскостопанска инфраструктура. Допустими кандидати са „Напоителни системи, сдружения за напояване, както и юридически лица, които са собственици или ползватели на хидромелиорационна инфраструктура. Бюджетът по тази мярка е 50 млн. евро. Текстът на мярката, включително условия за допустимост са предмет на пето изменение на програмата, което се очаква в скоро време да получи одобрение.

Подмярката за малки земеделски стопанства – 6.3 е включена в тематичната програма за малки стопанства. 77 хил. стопанства попадат в тази категория. Те са с икономически размер между 2 000 и 7 999 евро стандартен производствен размер. Предвижда се бюджет на приема е 22 млн. евро, като финансовата помощ е 15 хил. евро и се предоставя на два транша.

През есента е предвиден прием с остатъчния ресурс от 12 млн. евро на подмярка 7.6, която е насочена към възстановяване на религиозни храмове.

Също в периода септември – октомври се очаква прием по подмярка 16.4 „Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригите на доставки“. Помощта е насочена към къси вериги на доставки и местни пазари. Разликата е, че за пазар има определено условие в програмата, според което „пазар е в диапазона на максимум 75 км от производителя“, докато късите вериги на доставки предвиждат максимум един посредник между производителя и крайния потребител на стоката. И те не са ограничени с териториален диапазон. Предвиденият размер е 8 млн. евро. Подпомаганите дейности са два типа – подготвителни дейности и възможност за привличане на земеделски стопани, а втората фаза включва преки инвестиционни и неинвестиционни разходи. Максималния размер на разходите е 500 хил. евро.

В края на годината се предвижда прием за местни инициативни групи, които не са успели да получат финансиране за стратегиите си, уточни още Кръстев.

Публикувана в Бизнес

До края на месеца плащат вторите ставки по обвързаната подкрепа и акциза върху горивата. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите (МЗХГ) Румен Порожанов на на годишния национален семинар на Националния съюз на земеделските кооперации в България.

До 1-2 месеца ще бъде готова и новата държавна помощ за малки хладилни камери за съхранение на плодове и зеленчуци. Такава вече има за минимандрите, а в момента се съгласува с ЕК подобна схема и за малки кланици, както и за мобилни доилни апарати.

Коопераците продължават да имат своята перспектива в земеделието и хранително-вкусовия бранш. Професионалният и експертен момент в нашата работа е изключително позитивен, коментира  Порожанов.

Министърът допълни, че рпез цялата 2017 г.  е имало много добра комуникация със земеделския бранш, особено по дебата за позицията ни за Общата селскостопанска политика- къде е България и какво искаме да направим.“Смея да твърдя, че браншът и екипът на министерството знаят какво искат“, заяви още министър Порожанов. Той припомни, че по време на българското председателство на Съвета на ЕС започна дебатът по ОСП и в началото на юни бяха представени от ЕК драфтовете на 3 регламента- най-важният от които е за  стратегическите планове. Всяка страна е дала позициите си по тях и се очакват коригираните  предложения на регламентите, но за съжаление вече 6 месеца това не става. За да не се губи време България вече е стартирала изработката на т.нар. SWOT анализ, който да изведе приоритетите и инструментите. Вероятно през месец май ще започне и публичното му обсъждане с бранша.

Кооперациите са допустими бенефициенти по мярката за напояване, очаква се прием по нея между май и юни, заяви председателят на НСЗКБ Явор Гечев.

Публикувана в Бизнес

При използване на вода за напояване, земеделският стопанин трябва да притежава съответния документ за право на ползване (разрешително, договор и други). Изискванета е приложимо, когато във вашето стопанство използвате вода за напояване за производствени нужди.

В такъв случай трябва да имате документ за ползване на водата от оторизиран орган и да спазвате разрешителните процедури за това. В обхвата на изискването на стандарта се включват и всички собствени водоизточници (кладенци, сондажи и др.).

За целта следва да се обърнете към съответния териториален офис на една от четирите басейнови дирекции в страната, за да получите точна информация за Вашия случай. Министърът на околната среда и водите издава разрешителни само за комплексните и значими язовири. За водовземане и ползване на водите на общинските язовири и микроязовири - публична общинска собственост, разрешителните се издават от кмета на общината след решение на Общинския съвет.

Публикувана в Бизнес

Приехме доклад в ЕП за пчеларския сектор, но смятам, че ние трябва да продължим и това да бъде финансово подплатено в новата Обща селскостопанска политика /ОСП/. Предлагам да има директно плащане на пчелно семейство за опрашване.“ Това заяви снощи евродепутатът от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Момчил Неков по време на обсъждане на бъдещата ОСП в Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП.

Евродепутатът обърна внимание на своите колеги и експерти, да се вземе под внимание липсата на финансова подкрепа за опрашването в бъдещата ОСП.

Близо 80% от растителните видове отглеждани в Европа имат нужда от опрашване, затова смятам, че е съвсем естествено да има директни плащания за опрашване“, коментира Неков.

При обсъждане на новата ОСП, евродепутатът се обяви за целенасочена политика към подпомагане на напояването. „Необходимо е да има развойна дейност в областта, както и финансово подпомагане на държавите-членки, за да може селското стопанство в страните да бъде осигурено с воден ресурс.“, заяви Момчил Неков.

Той постави и въпроса за перспективите на овцевъдството и козевъдството в ЕС.

Какво правим с чувствителни сектори, като овцевъдството в Европа ?“, попита колегите си Неков.

При условие, че се отваряме към целия свят, сключваме споразумения с трети страни, и премахнем квотите, това означава, че ще има голям натиск към животновъдите в определени държави-членки и така ние обричаме на фалит цели отраслови сектори, които са били традиционни за тези държави. Смятам, че тук трябва да има много ясна и обоснована политика за подпомагане“, подчерта Момчил Неков.

Публикувана в Бизнес

Доставяната вода за напояване от сдружанията за 2018 година ще варира в широки граници, става ясно от заповед на министър Порожанов.

0,003 лв на кубик ще плащат фермерите, обслужвани от сдружението за напояване "Герена 2001" в хасковското село Долно Войводиново, а 0,35 лв. за кубик тези производители, които получават услугата ог сдружение "Камчия" в бургаското село Планиница.

На 20 юни тази година министър Румен Порожанов одобри цената на услугата за доставяне на вода за напояване, извършвана от сдруженията за поливен сезон 2018.

Утвърдени са постоянни цени на декар за първа и всяка последваща поливки, както и цени за доставен обем вода в лева на кубичен метър.

Фермерите могат да видят в заповедта, публикувана на сайта на МЗХ, какви са определените цени от 50 сдружения в страната.

Най-високата цена на декар за първа поливка е при сдружение "Бистра" в търговищкото село Бистра - 44,17 лв на декар, а най-ниската е отново в търговищко - от сдружение "Вардун" в село Вардун.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 7

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта