Често стайните растения се нападат от различни неприятели. Борбата с тях лесно може да се проведе с препоръчани инсектициди от селскостопанските аптеки. Ако обаче не желаете да използвате химия у дома и да спазвате карантинни срокове, ви препоръчаме следните извлеци за борба с неприятелите по цветята.

  • Половин килограм кори от лимони, портокали или мандарини се смилат и получената каша се налива в тъмна бутилка от 1,5 л. Допълва се догоре с топла вода с температура около 40°С и се затваря веднага. Сместа се оставя за 5 денонощия на тъмно и топло. Прецежда се и се прехвърля веднага в по-малки съдове, които се държат на тъмно и хладно. За приготвяне на работен разтвор 100 мл от концентрата се разреждат с 8-10 л вода и се добавя 10 мл течен сапун. Този извлек от кори от цитрусови плодове може да се използва за борба с листни и щитоносни въшки, акари и други вредители при цветните растения и при ябълка, слива и ягода. Пръскането се редува с екстракт от люти чушки.
  • 100 г люти чушки се накисват в 2мл топла вода за 5 дни. Извлекът се прецежда и се добавят 3-4 мл течен сапун. Пръска се през интервал от 7 дни.
    Извлекът е ефикасен срещу листните и щитоносните въшки при цветята и някои овощни култури.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Гъсениците на царевичния пробивач повреждат различни части на пипера. Първите възрасти скелетират листата, по-късно ги нагризват в различна степен. Нагризват също и кората на стъблото. Освен това те се вгризват в стъблото и неговите разклонения. Гъсениците се вгризват в плодовете на пипера и унищожават семената и месестата част.

Неприятелят има разтегнат период на излюпване и краткото време от излюпване до вгризване, при това положение използването на инсектициди за борба с неприятеля при пипера е недопустимо. Провеждането на борбата да става с нехимични средства. Препоръчва се засяване на царевица в близост до лехите с пипер, с цел привличане на пеперудите за яйцеснасяне върху нея. Използването на бактериалните продукти за растителна защита на база Bt също могат да се използват.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Четвъртък, 23 Май 2019 14:26

Какви неприятели нападат граха?

Граховата листна въшка - Acyrthosiphonpisiе повсеместно разпространен вид. Масовото намножаване е през май. Ако грахът се нападне от листните въшки във фаза на цъфтеж, добивите намаляват значително. Вредата е по-малка, когато заразяването става в по-късна фаза на развитие. Със застаряването на растенията въшките напускат растенията. При граха, засяван като втора култура, въшките отново се появяват масово.

При силно нападение в началото на цъфтежа растенията изостават в развитието си, връхните листа силно издребняват и се завиват надолу. Цветовете окапват и бобовете остават по-дребни.

Най- подходящ момент за провеждане на борба е до фаза бутонизация.

Добре е борбата да се изведе до началото на цъфтежа. Препоръчва се пръскане преди или в началото на цъфтежа.

Неприятел при граха е и граховата листозавивачка - Laspeyresianigricana.

Гъсениците на граховата листозавивачка се вгризват в чушките през шевовете и се хранят със зърната, като ги нагризват външно.

Нападнатите растения са с нисък добив.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Месец май плодовите червеи напускат зимните си убежища и търсят благоприятна среда за развитие на новото си поколение.

Сливовият плодов червей развива от две до три поколения годишно.                                                                                                                     Неприятелят напада предимно сливата и по-рядко джанката, кайсията и прасковата. Гъсениците му презимуват в почвата около основата на стъблото, а по-рядко и под старата напукана кора. Развива две, а при топла есен и три поколения.                                                                

Летежът на пеперудите от зимуващото поколение на сливовия плодов червей в повечето райони в страната започна в края на април. Пеперудите на сливовият плодов червей летят привечер и през нощта. Летежът на пеперудите от отделните поколения се застъпва и продължава до август включително. Гъсеницата вреди от май до беритбата на плодовете при отделните сортове сливи. Червивите плодове от първото поколение на сливовият плодов червей придобиват виолетов оттенък, опадват заедно с намиращите се в тях гъсеници и отделят смола. Повредените от второто поколение плодове узряват по-рано и окапват. За пълното си изхранване една гъсеница поврежда от 1 до 3 плода.  

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Неделя, 24 Март 2019 20:09

По повредите ще ги познаете

Изменение на бутон, цветове и завързи
Изменения Симптоми Причинител

Покафеняване и изсъхване на бутона

повреденият бутон не се разпуква, пъпките изсъхват, но не опадват, отделя се смола

ябълков цветояд, ябълков цветопробивач

Повреди по цвета

отвори в осноьвата на цвета, покафеняване на цвета

ябълкова плодова оса

нагризвания и напълно унищожени цветове

гъсеници,

мъхнат бръмбар

цвета покафенява, изсъхва и окапва брашнеста мана
цвета покафенява, изсъхва, но не окапва

огнен пригор

Повреди и петна по завърза

нагризване на плода гъсеници
дъговидни повреди, които хлътват ябълкова плодова оса
неправилни тъмни петна струпясване

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Лозова пъстрянка е опасна пеперуда за лозята. Първата двойка крила на пеперудата са тъмно синкаво-кафяви до почти черни, с метален блясък. Тялото е тъмносиньо, също с метален блясък. При разперени крила достига 18-24 мм. Гъсеницата е светлосива, дълга 15-20 мм, с тяло гъсто окосмено с жълти и белезникави космици. На гърба има четири реда кафяви брадавици с оранжеви космици. В състояние на покой гъсеницата е завита дъговидно.

Лозовата пъстрянка зимува като гъсеница в пукнатините, по кората на лозата и под нея. При повишаване на температура на въздуха над 10°С гъсениците започват да напускат местата на зимуване и в продължение на една до три седмици се придвижват до пъпките (зимните очи), с които се хранят. При температура над 18-20°С, каквито са в момента, всички гъсеници мигрират по пъпките само за 6-10 дни. При температура под 10°С гъсениците преустановяват придвижването си, укриват се отново под кората и изчакват ново повишаване на температурите.

Презимувалите гъсеници изгризват вътрешността на пъпките, които най-често не се развиват, остават черни и приличат на измръзнали. Една гъсеница поврежда от 4 до 15 пъпки, в зависимост от сорта и температурата през периода на развитие на пъпките. При по-ниска температура, която забавя развитието на пъпките, повредите са по-големи. При силно нападение, лозите приличат на измръзнали от зимните студове!

По-късно гъсениците започват да се хранят с листата. Гъсениците от първите две възрасти изгризват долния епидермис и паренхима на листата, а по-възрастните изгризват отвори или скелетират листата, като остават неповредени само дебелите жилки. Гъсениците нагризват още ресата, ягоридата и леторастите на лозата.

Преди разпукване на пъпките се извежда борба при 1 гъсеница на 2 лози, а след началото на разпукването им - при 1 гъсеница на 1 лоза при десертни сортове, а при винените сортове съответно 1 гъсеница на 1 лоза и 2 гъсеници на 1 лоза. Може да се използват контактни инсектициди от всички групи - органофосфорни, карбаматни, пиретроиди и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

В борбата с ранните неприятели в овощната градина се прилагат различни методи за борба, които повечето любители овощари познават – механични, агротехнически и химични.

Механични мерки

Окопаването на почвата около дръвчетата помага да се унищожат голям процент от зимуващия запас неприятели. Събиране и унищожаване на неприятелите чрез стръскване на дръвчетата сутрин рано, като преди това се постеле найлон под короната.

Агротехническите мерки включват редовна резитба, торене, напояване, окопаване. Добре гледаните дръвчета са много по-малко зависими от неприятелите.

Химичната борба, която се провежда през различните фази и сезони от развитие на дръвчетата, ограничава популацията на неприятелите. Тъй като в случая тя е насочена срещу възрастните бръмбари преди яйцеснасяне – от набъбване на пъпките до начало на цъфтеж, най-важни са предцъфтежните пръскания с инсектициди.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

В ранна пролет преди цъфтежа на дръвчетата в градината излизат няколко вида хоботни бръмбарчета.

Един от тях е ябълковият цветопробивач. Този неприятел напада основно ябълката, но се среща и при крушата. Вреди главно в насаждения, в които растителната защита е инцидентна. Хоботниците се появяват при разпукване на пъпките и при температури над 6°С. Хранят се с плодните и листните пъпки, а по-късно и с цветните бутони на ябълката. Хоботникът снася яйцата си в цветните пъпки. Ларвата се храни с плодника и тичинките, като изгризва и основата на венчелистчетата.

Повредените цветни бутони не се разтварят, покафеняват и изсъхват. Силното нападение води до унищожаване на голяма част от цветните розетки.

Червенокрилият плодов хоботник и ябълковият златист хоботник са

неприятели разпространени в цялата страна, като в някои райони преобладава червенокрилият, а в други златистият хоботник. Освен семковите култури (ябълка и круша), нападат и костилковите видове - череша, слива, кайсия. Напролет бръмбарите се появяват края на март – началото на април.

Ябълковият златист хоботник отначало се концентрира по сливата, а по-късно преминава по ябълката. Масовото появяване по ябълката приключва до цъфтежа й. Бръмбарите се хранят с листните, цветни или смесените пъпки, като изгризват в тях кръгли отвори до основата. В мястото на повредата често се отделя смола, която се втвърдява. Повредените пъпки изсъхват. След разлистването и по време на цъфтежа нагризва листата и цветовете, но тази повреда няма голяма икономическа стойност.

Силното нападение редуцира голяма част от пъпките и младите плодчета.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Бичът за костилковите е ранното кафяво гниене

При ябълки и круши най-вредоносно е струпясването

При костилковите

От болестите това са ранното кафяво гниене, гъбна и бактериална съчмянка, къдравост и брашнеста мана при прасковата, и други. Заплаха за тези овощни видове са неприятелите сливовата плодова оса, анарзията, листните и щитоносни въшки, листозавивачките и листогризещите гъсеници.

При семковите

Най-опасни болести за семковите овощни видове са струпясване по ябълка и круша, брашнеста мана по ябълка, загиване завръзите по дюлята и огненият пригор. В този сезон те трябва да се защитят и от листните и щитоносни въшки, крушовата листна бълха, хоботници по ябълката, листозавивачки и листогризещи гъсеници.

Зимният запас от неприятели се разпълзява и започва да се развива при температура на въздуха около 8˚С. Това е важно да се знае, защото в този период те са и най-уязвими на въздействие от инсектициди.

Затова при предцъфтежното пръскане за едноавременна борба и с неприятелите, към фунгицидният разтвор за предцъфтежно пръскане прибавете и инсектицид.

Използват се препарати от всички групи, но предвид нестабилността на времето през пролетта и фазата на развитие на дръвчетата, за предпочитане е да се използват продукти с по-дълъг карантинен срок.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Неделя, 17 Февруари 2019 20:53

Времето събужда неприятелите

Малък Сечко се държи като Баба Марта в края на пролетта! Да, въпреки че сезонът е зимен, времето има типичния характер на пролет. Доказателство за това са обилното слънце и високите температури, които в средата на февруари стигнаха до 17°С.

Това до известна степен ни радва, че е топло и приятно за разходка, но от друга страна е благоприятно и за неприятелите. Някой от тях са готови за старт само след няколко дни положителни температури. Такъв е случаят с чесновата муха. Тя започва летеж и бързо след това яйцеснасяне, когато 7-8 дни има температури от 8-10°С. А тези температури в момента са налице и съвсем скоро този неприятел ще започне яйцеснасяне. След излюпване, ларвите се вгризват в основата на поникналите растения от зимен чесън. След този момент, каквото и да правим, щетата е непоправима и не може да се предотврати.

Затова сега е моментът за третиране на зимния чесън с инсектицид, за да може в момента на излюпване и вгризване, ларвите да загинат.

В зависимост от предназначението на продукцията се избират и препаратите. Когато чесънът няма да се консумира на зелено, може да се използват инсектициди с дълъг карантинен срок като Нуреле Дурсбан, Дурсбан 4Е, Релдан, Агрия 1050 и др. Когато чесънът ще се консумира на зелено, преценете добре срока и ако скоро продукцията ще е готова за ядене, третирайте с пиретроидни инсектициди, които са с кратък карантинен срок – Фюри, Децис и др.

При покупка на препарати от селскостопанските аптеки задължително изисквайте продавачът да ви консултира за дозата и карантинния срок. Спазвайте и указанията от инструкциите, които са задължителен елемент към опаковката на закупения продукт.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 9

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта