За Кампания 2019 г. земеделските стопани получиха директни плащания от близо 1,9 млрд. лева (1 884 000 840 лв.). При повечето от схемите и мерките оторизацията на средствата беше изтеглена по-рано от миналата година, като плащанията бяха извършени при стриктно спазване на заложения индикативен график.

Най-голямото плащане, което получиха стопаните, е по схемата за единно плащане на площ ( СЕПП). Над 714 млн. лв. (714 125 843 лв.) бяха разпределени между 60 159 земеделски производители.

Втората по размер на бюджета е Схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП). По нея бяха изплатени близо 455 млн. лв. (454 590 954 лв.). Подпомагане получиха 60 143 земеделски стопани, които спазват изискванията за зелените плащания.

По схемата за преразпределително плащане (СПП) над 60 хиляди производители получиха 106 млн. лв. (106 144 223 лв.).

Преводът на субсидиите по Схемите за обвързана подкрепа в сектор „Плодове и зеленчуци” беше извършен в средата на март - с половин месец по-рано от миналата година. Овощарите и зеленчукопроизводителите получиха общо над 77 млн. лв. (77 303 098 лв.). Средствата се разпределиха между 13 800 стопани, сред които и биопроизводители. Общият размер на изплатените средства по схемите за обвързано подпомагане за плодове е над 39 млн. лв. Преведените субсидии за зеленчуци са над 29 млн., а оранжерийните производители получиха над 8 млн. лв.

По осемте схеми за обвързана подкрепа за животни по банковите сметки на фермерите постъпиха общо над 114 млн. лв.

По ПНДЖ1 бяха разпределени над 35 млн. лв. между 4 479 животновъди, а по ПНДЖ 3 – над 28 млн. лв. - на 6 984 стопани, като и двата транша бяха платени в рамките на календарната 2019 г.

Тютюнопроизводителите за първи път получиха субсидиите си през февруари месец. Плащането беше преведено с два месеца по-рано от миналата година. Финансовата помощ, в размер над 75,6 млн. лв. (75 678 249 лв.), достигна до 40 510 земеделски стопани.

По всички направления на мярка 10 „Агроекология и климат“ са преведени близо 62 млн. лв. Най-очакваните плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. също бяха извършени в рамките на обявения индикативен график за директните плащания.По сметките на земеделски стопани с одобрени заявления по направление „Биологично растениевъдство“, „Биологично животновъдство“ и „Биологично пчеларство“ за Кампания 2019 постъпиха над 38 млн. лв.

Плащанията по мярка 12 „Натура-2000” и Рамковата директива за водите” бяха изтеглени с 13 дни по-рано спрямо 2019 г. Изплатени са близо 46 млн. лв. (45 926 147 лв.) на 11 502 земеделски стопани.

По мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ (НР1/НР2) са изплатени над 92 млн. лв. на 32 801 кандидати.

113 памукопроизводители бяха подкрепени с близо 5 млн. лв. (4 820 156 лв.) по Схемата за специално плащане за памук за Кампания 2019 г.

ДФЗ преведе близо 30,5 млн. лева по Схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) за Кампания 2019. Средства получиха 17 070 производители на територията на цялата страна, които отглеждат фасул, леща, нахут, грах фъстъци, соя, бакла, люцерна и др.

Над 4,7 млн. лв. подпомагане получиха стопаните по схемата за млади земеделски стопани (МЗС) и по схемата за дребни земеделски стопани (ДЗС), подали заявления за Кампания 2019.

Публикувана в Бизнес

Ключът към решаването на проблема е само един: контрол, контрол, контрол, казва Георги Василев, организационен секретар на асоциация „Български пипер“

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Василев, разединен ли е браншът „Плодове и зеленчуци“ - след скандала с видео записа от консултативния съвет? Как ще коментирате заявената подкрепа на ваши колеги към министър Танева?

- Браншът е разделен на плодове, зеленчуци и оранжерийно производство. Но това не означава, че е разединен. Ние просто сме различни. Проблемът със злоупотребите по обвързаната подкрепа касае основно зеленчуците. При овощарите той не стои така остро. Ще дам пример, за да стане по-ясно. Няма как тази година да регистрираш 200 дка с череши, а на следващата да заявиш 2 хиляди. При зеленчуците обаче е възможно – тази година очертаваш 200 дка с картофи, а следващата година - 4 хиляди. Лъжата в сектор „Зеленчуци“ е много по-голяма и ние затова толкова силно настояваме да бъдат направени 100% проверки - за да се извадят чертожниците и парите да отиват при реалните производители. Възнамеряваме да създадем конфедерация „Зеленчуци и картофи“. За да стане ясно, че трябва да се подхожда диференцирано към всеки бранш.

- Битката за прилагането на схемата по обвързаната подкрепа не е ли обща – за българските производители на плодове и зеленчуци и за земеделското министерство?

- Тази подкрепа остана във всички европейски държави, в които се прилагаше до момента. В този смисъл да се говори за битка е малко пресилено. За нас, производителите, не е важна подкрепата, а какъв е ефектът от нея. За България този ефект се оказва развращаващ. Схемата по обвързаната подкрепа научи българските фермери да крадат. Научи ги да не произвеждат и да получават пари. Всяка година между 40 и 60% от парите по обвързаната подкрепа се ограбват. Към момента нашите изводи са такива.

- Тогава не трябва ли да се промени механизмът на прилагане на схемата – за да има ефект от нея?

- Ключът към решаването на този проблем е само един: контрол, контрол, контрол. Но в него задължително трябва да участват и представители на бранша, дори не е задължително да са членове на браншова организация. Това към момента ни се отказва. А хората вече са отвратени. Защото от години се краде като за световно. Едни работят от сутрин до вечер на полето, други не знаят къде са им градините, но карат скъпи джипове, защото крадат европейски пари. Не можем да си мълчим за това, искаме пълно изкореняване на проблема. Това може да стане със 100% контрол. И той може да бъде ефективен само през сателитно обследване и наблюдение, а не с ходене на място. Имат ли капацитет МЗХГ и ДФЗ да проверят 34 хил. регистрирани производители на плодове и зеленчуци на място? Аз мисля, че нямат такъв капацитет. Затова данните, които изнасят за проверките са манипулативни. По наши разчети, проверките не са 50%, всъщност са 10 на сто. Нека от министерството публикуват списък с проверените бенефициенти по схемата, които са хванати в нарушение – да стане публично ясно за колко чертожници става дума и за колко площи. И колко проверки реално са извършени. Ако е вярно, че са проверени 50% от производителите, трябва да има 17 хиляди протокола.

- Тъжна е цялата тази картина, г-н Василев – Европа ли ни е крива или ние просто сме си такива?

- Европейското подпомагане в земеделието работи като „Бюро по труда“ – раздава социални помощи. Ако спрем измамите у нас, субсидиите на реалните български производители ще се доближат до тези на европейските им колеги. Нали всички това искаме.

- До къде ще стигне тази битка?

- За мен МЗХГ и ДФЗ трябва да бъдат закрити и да се отвори Агенция към министерството на финансите – и без друго се говори само за пари. Никой обаче не казва какъв е ефектът от тях. Защо се наляха толкова милиарди в българското земеделие, ако резултатът е плачевен? С какво да се похвалим днес? Не виждам с какво.

Публикувана в Интервюта
Понеделник, 08 Юни 2020 23:41

Всички сме в кюпа – обвързани!

Повече от ясно е, че държавата се клати. Горчивата чаша не подмина и земеделския министър Десислава Танева.

Скандалът избухна след като електронна медия публикува в интернет мрежата видео запис от преди два месеца, в който аграрният министър заявява /не цитираме точно думите, а контекста/, че не е уместно да разлайваме кучетата, като се навираме в очите на Брюксел като опитни схемаджии в усвояването на европейски пари.

Ама никак не е уместно - тъкмо когато ще се водят битки за общата многогодишна финансова рамка. Тъкмо когато сме извоювали т. нар. обвързана подкрепа да се прилага в страната ни през следващите 2 години /бюджетът по нея в рамките на 1 година е 121 млн. евро за сектор „Плодове и зеренчуци“/. Тъкмо измолихме от Брюксел да остане и преходната национална помощ, която е солидно перо за родните животновъди и за тютюнопроизводителите. А голямата ни гордост е извънредната хоризонтална мярка „Ковид - 19“.

И плащанията тази година се правят навреме, че и по-рано. И още малко – ще вземат най-накрая и да се електронизират българските фермери и да се свърши с тия пусти бумащини. И хоп – скандал! Стига де, не е честно, нали така!

Честно, нечестно - всички сме в кюпа – обвързани! Това е истината. Българските схемаджии от няколко години смело и безотговорно подават заявления за подпомагане, лъжат с фалшиви фактури за продадени плодове и зеленчуци. Съвестните алармират, че има проблем, но докато се задвижи тромавата административна машина за проверки, програмният период взел, че се изнизал.

Права е министър Танева, изобщо не е за хвалба, че у нас се проверяват 50% от заявените площи за подпомагане – заради съмнения за злоупотреби. И те даже изобщо не спират, щом при последната проверка се оказва, че от 307 подадени заявления за финансово подпомагане за борба с теления червей по картофите – при 200 проверени полета, в 40% от тях не само, че няма телен червей, ами и картофи никакви не се намират.

А в цивилизованите европейски държави проверяват едва 5% от своите фермери и нарушенията там са изключение, а не правило. Какво тогава да си мисли човек за останалите 50%, които от МЗХГ и ДФЗ изобщо не са проверили? При такива драстични злоупотреби някак естествено е да се запита човек, нали?

Срам, пълен срам – и за българските фермери, и за институциите, и за медиите. Каква файда да търкаляме едни и същи локуми в няколко аграрни сайта, да се надпреварваме кой ще се вреди пръв за интервю с аграрния министър или с шефа на ДФЗ, а после да се бием в гърдите наравно с браншовиците и да викаме: Ние нали предупреждавахме! За кое сме предупреждавали – май за ланския сняг и за нищо повече.

Колко години наред слушаме за нарушения – то не бяха пъдпъдъци, то не бяха тикви, то не бяха къщи за гости, то не бяха картофи – и така до края на света.

Затова от МЗХГ и от ДФЗ да започнат със 100% проверки – колкото по-скоро лъсне истината, толкова по-бързо ще стане ясно кой кой е в българското земеделие. Пък ако ще и кучетата в Брюксел да ни се смеят. Стига и това да не се превърне в политическа игра. Както често се случва. Тогава на ход идват активните мероприятия.

Бедно ми бедно, българско земеделие, що ти трябваше да си обвързано?

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Анета Божидарова

За поредна година драмата в сектор „Розопроизводство“ е покъртителна. Всички гледат към държавата и чакат подпомагане. То е ясно, че тя ще го даде, въпросът е до колко това ще реши трайно проблемите в сектора.

Механизмите на свободния пазар са безпощадни. Има ли свръхпроизводство, цената пада по цялата верига. На всичкото отгоре и пандемия. Ами сега?

Истината трябва да бъде сложена на масата. Законът за розата закъсня и хаосът в бранша трудно ще бъде оправен. Защото българинът така прави – като види, че в нещо има сметка, юрва се да произвежда. И до съвестните розопроизводители и преработватели веднага се нареждат и едни тарикати. Преди няколко години тъкмо те компрометираха на външния пазар качественото българско розово масло. Днес от това страда целият сектор. И Турция тихомълком завзема досегашните български територии на този пазар.

Ако в условията на свободна пазарна икономика е мираж да се мисли за солидарност, значи каузата е изгубена. Между производители, преработватели и работна ръка може да бъде постигнато съгласие – всички тази година ще спечелят по-малко. Това е положението. Лакомията няма да помогне на никого. То не ни ли връхлетя тъкмо поради нея пандемията?

А ако държавата иска да помогне, да го направи реално – не като даде пореден Deminimis или закъсняла обвързана подкрепа по неясни правила, а като постави розопроизводството на мястото, което му се полага – то е национално богатство, защото по целия свят сме прочути с българското гюлово масло. И подкрепата трябва да отиде при реалните производители, а не при схемаджиите.

В противен случай ще си останем с един хубав, но тъжен рефрен „Една българска роза за мен…“. И нищо повече.

Публикувана в Коментари

В годините назад съм отглеждал до 4 хил. дка със зеленчуци. Днес съм принуден да намалявам площите драстично. Защото сме свидетели на абсолютно непоследователна национална политика на подкрепа в земеделието. Всеки бяга от думата плановост, но без плановост как се прави земеделие – нали един програмен период, в който се прилага Общата селскостопанска политика, обхваща 7 години? У нас обаче правилата се сменят всяка година и това създава усещане за несигурност пред аграрния бизнес.

Мога да дам хиляди примери, особено по отношение на подпомагането чрез обвързаната подкрепа. Най-болният въпрос за нас, тук, в Плевенско, е свързан с организацията на производители, която създадохме. Чувстваме се подведени. Закупихме бобокомбайн, оборудвахме се с хладилни витрини, учредихме организация на производители, която беше призната от МЗХГ. Първата година трябваше да получим като подкрепа 10% от общия оборот, втората - 9,5%, третата година – 9% и т. н.

Какво обаче се получи на практика? Мярката не беше отворена в годината, в която ни признаха като организация на производители и ние изгубихме първите 10-те процента подкрепа. Не трябваше ли обаче отварянето на мярката да се обвърже с периода на съществуването на организациите на производителите, а не с влязлото в сила нейно административно действие? Ами ако мярката не беше отворена още 2 години? Щеше ли изобщо да има смисъл да се учредяваме? Тази

непоследователност в политиките

ни принуди да продаваме земя, да намаляваме площите със зеленчуци. От 270 дка с пипер, тази година няма да засеем нито един стрък. Доматите от 1000 дка паднаха на 200, намалихме и патладжана. Отказахме се от броколито, от карфиола, от зелето. И така ще я караме, защото не знаем какво ни очаква като организация на производители. Чувстваме се излъгани.

Когато стартирахме през 2015 година, имаше обвързано подпомагане за всички зеленчуци, без ограничение на площите. Сега много от културите са изключени, има ограничение за първите 300 дка и аритметиката просто не излиза. Тези дни се зарадвах на нисколихвените кредити, които се отпускат от ДФЗ на сектор „Плодове и зеленчуци“ - като мярка на подкрепа в извънредното положение, но после като разгледах условията, пресметнах, че парите, които могат да ми бъдат отпуснати, едва ще стигнат за 40 лева дневна надница на работниците. Ами другите разходи? Такава е картината, отчайваща и плачевна.

Парите по обвързаната подкрепа бяха източени

от хора, които не са реални земеделски производители. Не може да се дава подпомагане срещу кантарна бележка или подписан протокол с предприятие, субсидии трябва да се дават само срещу данъчна фактура. Много пъти съм казвал това – и на работни групи в МЗХГ, и на срещи с колеги браншовици. Такива мними фермери източват парите, а ние, които сме призната организация на производители и се отчитаме с данъчни фактури, не получаваме никакво подпомагане. Три години си чакаме и парите от преработвателните предприятия, трета година не ни плащат и субсидиите. Драги управляващи, така организации на производители не се правят! Просто е абсурдно.

Втората причина да се чувстваме обезсърчени е свързана с трудното намиране на работна ръка, там също аграрното министерство действа неадекватно. Сегашната ситуация е извънредна и изисква извънредни мерки. Какви обаче са реалностите? Богатите европейски държави дори и в тази извънредна ситуация ще плащат по-добре на сезонната работна ръка в земеделието и нашите качествени и кадърни работници отново ще отидат дам, независимо, че сме в пандемия. И ще прибират чуждите плодове и зеленчуци, които после ще заливат нашия пазар. А нашият производител пак ще изнемогва. Ако не се вземат адекватни мерки, отново ще се чувстваме излъгани.

Защо схемата 60/40 да не се прилага и при наемането на сезонна работна ръка

в земеделието? Това ще бъде добър стимул за сектора. Въпреки, че това би била мярка в кризата, ако тя има добър ефект, защо да не се прилага и след това? Трудно ще догоним стандарта на Франция от 10 евро ставка на час, но можем да направим усилия да се приближим до по-справедливо плащане. Трудът на полето е тежък. Започва се по тъмно и се работи най-много до 11-11.30 часа, особено в жегите. За да няма прегряване, топлинни удари, не дай си Боже и смъртни случаи. Затова този труд трябва да бъде изключително на доброволни начала. Няма как да е задължителен. И той трябва да бъде достойно заплатен. На полето никой не отива за удоволствие, работата там изисква умения и усилие.

Диалог по проблема със сезонната заетост в земеделието трябва да има, но в него е важно да участват хора, които знаят какво е мотика. И най-важното – трябва да има правила. За да може честните и трудолюбивите да се захванат за работа, да увлекат и други хора около себе си и като има предвидимост и ясни правила, всички да се радват на спечеленото от своя труд. А не да се чувстват излъгани.

Публикувана в Коментари

Земеделските стопани ще получават с 25% по-висока ставка за първите 50 животни по Схемите за обвързано подпомагане на животни в Кампанията по директни плащания 2020. Това предвиждат промени в Наредба № 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. По този начин се въвежда завишена модулация в ставката за подпомагане по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави, Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол, по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници и по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол и Схемата за обвързано подпомагане за биволи. Предвижда се промяна в модулацията и по Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол. При нея за първите 200 животни те ще получават с 25% по-висока ставка отколкото за останалите животни.

Проектът на Наредба въвежда облекчение в изискването за доказване на реализацията на мляко по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави за стопаните на млечна крава в преход или преминала период на преход към биологично производство. Вместо досега изискваните количества от 2000 кг., те ще трябва да докажат реализация на по-ниски количества от 1 500 кг. мляко. Към момента кандидатите по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци със сертифицирано биологично производство и площи в преход към биологично земеделие също удостоверяват по-ниски добиви, спрямо конвенционалното производство. Третата промяна в Наредба№ 3 се отнася за възрастта на биволите, допустими за подпомагане по Схемата за обвързано подпомагане за биволи, а именно женски животни на 27 месеца и повече.

При извършване на теренни проверки в сектор „Плодове и зеленчуци“ МЗХГ ще осъществява и контрол на площите, заявени за подпомагане с култура, несъответстваща на актуалния начин на трайно ползване на физическия блок. Ще се следи и за стриктното спазване на минималните агротехнически мероприятия.

От 2020 г. периодът на задържане на полето на междинните култури за целите на изпълнение на изискванията за екологично насочени площи ще бъде от 1 септември до 1 ноември на годината на кандидатстване. Досега прилаганият период беше от 1 октомври до 1 декември. Добавя се изискване междинните култури да бъдат засети преди 1 септември на годината на кандидатстване. Промяната е в резултат от проведено допитване до земеделски стопани през месец юли 2019 г. от областните дирекции „Земеделие“. То показва, че от 591 земеделски стопани, 487 (82.4%) са изразили становище, че периодът от 1 септември до 1 ноември на годината на кандидатстване е по-подходящ предвид националната специфика на страната. За периода от 1 октомври до 1 декември на годината на кандидатстване са отговорили 104 земеделски стопани (17.6%).

Сред промените в Наредбата по Схемата за специално плащане за културата-памук е да бъдат предоставени единствено официалните етикети от опаковките на семената, използвани за посев, като се заличава изискването за предоставяне на сертификат. Официалните етикети остават към екземпляра на заявлението за подпомагане, което се изпраща на съответната областна дирекция на ДФЗ-РА. Официалните етикети са документи с уникални номера и могат да бъдат проследявани, за разлика от сертификатите, които се издават за цяла партида.

Преди старта на Кампанията по директни плащания 2020 г. се предвиждат и промени в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми. Най-съществените изменения са свързани с въвеждането на подмярка 13.3. „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от специфични ограничения“. Комитетът по наблюдение на ПРСР 2014-2020 одобри включването на новата мярка в програмата. Регламентира се и изискване към кандидатите по Схемата за единно плащане на площ, които използват площите за производство на коноп. Те трябва да представят всички оригинални етикети от използваните опаковки семена. ДФЗ-РА ще маркира етикетите и ще ги върне на кандидатите.

Промените в Наредба № 3 и Наредба № 5 са обсъдени с бранша. Те са публикувани за обществено обсъждане.

Публикувана в Животновъдство

Парите са по схемите за обвързана подкрепа за Кампания 2019

ДФ „Земеделие“ продължава изплащането на финансовата подкрепа на земеделските стопани за Кампания 2019. Днес близо 22 млн. лева бяха разплатени на 2 042 животновъди по Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол (ДПЖСК).

Ставката за плащането на едно допустимо за подпомагане животно по ДПЖСК е 80,11 лв. за първите 100 броя животни включително и 72,83 лв за над 100-ното допустимо животно, съгласно заповед № РД09-1142 от 09.12.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите. 

До момента от ДФ „Земеделие“ са разплатили над 106 млн. лева по схемите за обвързано подпомагане за дребни и едри животни за Кампания 2019.

Публикувана в Животновъдство

Първата десетдневка на декември ще се изплатят всички животновъдни схеми за обвързана подкрепа, а после следват големите плащания за единица площ, необлагодетелстваните райони и текущите плащания по програмата, стана ясно още от думите му.

„Поработихме за автоматизация на плащанията по “Млад фермер” и в рамките на следващата седмица, всички наши бенефициенти, които сключиха договори ще си получат първия транш без никакво усилие от тяхна страна, без допълнително изискване на документация, процесът е напълно автоматизиран”, каза още шефът на фонда.

Земеделските стопани ще получат през тази година до 84 млн. лв. по схемата „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“, реши през август Управителният съвет на ДФ „Земеделие“. Приемът на документи стана през септември.

Право на финансова подкрепа по схемата имат всички, които са регистрирани като земеделски производители и имат заверена регистрационна карта за годината на кандидатстване и предходната на нея. Важно условие е кандидатите да имат и валидно заявление за подпомагане по схемата за единно плащане на площ и схемите за обвързано подпомагане за животни за годината, предхождаща годината на кандидатстване по схемата за държавна помощ. През 2019 г. може да бъде заявен за възстановяване акциз по фактури за закупен газьол (дизелово гориво) през 2018 г.

Постоянно расте интересът към мярката, констатират от ДФЗ. За Кампания 2016 са били подпомогнати 6 716 фермери, за Кампания 2017 финансиране са получили 8 250 стопани, а за Кампания 2018 – те са били 9 597.

Публикувана в Бизнес
„Плащания, в размер до 1 млрд. лв. ще получат до края на годината българските земеделски производители. Сумата включва плащанията по схемите за директни плащания, както и очакваните плащания по инвестиционните мерки от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.)“. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време откриването на 15–тото юбилейно ,,Национално животновъдно изложение Сливен 2019”, което се провежда в с. Мечкарево. Тя и премиерът Бойко Борисов разгледаха животните на Изложението. 
Министър Танева посочи, че е планирано на 18 октомври Държавен фонд „Земеделие“ да започне плащанията  по Националната преходна помощ за говеда, овце-майки и кози-майки, които не са под селекционен контрол. През ноември ще бъдат изплатени средствата по de minimis, както и държавната помощ за зимните пръскания, чиито прием е отворен и в момента. „На 1 декември ще започне изплащането по всички схеми по обвързаната подкрепа за животни на 100%. Планираме това да приключим до 9 декември. След това ще стартира най-голямото плащане за всички земеделски стопани – по Схемата за единно плащане на площ“, обясни Десислава Танева. Тя увери, че работата по картата за допустимия слой върви по график и именно това ще направи възможни плащанията.  
Министърът на земеделието подчерта, че е планирано за първи път до 20 декември да се изплатят средствата по мярка 13.1 "Компенсационни плащания в планински райони" – НР 1 и НР 2. 
Десислава Танева каза още, че предстои финализирането на  първия SWOT анализ, а до края на годината ще бъдат представени другите два. „Благодаря на браншовите организации за добрата комуникация и предложенията, които получихме от тях за първия анализ. Вярвам, че в режим на такъв креативен диалог ще постигнем полезни мерки в новата Oбща селскостопанска политика“, допълни министърът. 
Министърът на земеделието приветства участниците в Изложението и подчерта, че това е празник за българското елитно животновъдство. „Радвам се, че независимо от трудностите, можем ежегодно да се срещаме тук, за да покажем най-доброто от селекционните животни у нас“, каза още министър Танева.
15–тото юбилейно ,,Национално животновъдно изложение Сливен 2019”. Събитието се организира от Министерство на земеделието, храните и горите и Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството.
На изложението се представят над 600 селскостопански животни, демонстриращи богатото биологичното разнообразие на страната ни и достиженията на селекцията, провеждана от развъдните организации в областта на говедовъдството, овцевъдството, козевъдството и коневъдството.
Публикувана в Бизнес

Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева се срещна с френския си колега Дидие Гийом в рамките на неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие в град Хелзинки. Министър Танева заяви, че за България най- важната тема е бюджетът по обвързаната подкрепа в Реформата на Общата селскостопанска политика 2021-2027г. Страната ни настоява за осигуряването на адекватни нива на обвързана подкрепа. ,,За да запазим настоящата подкрепа към фермерите трябва да се даде възможност на държавите да прилагат схемата на нива от 18%+2% за протеинови култури, при условие, че няма да може да продължим преходната национална помощ, както предвижда предложението на ЕК”, посочи българският министър.

Десислава Танева запозна френския си колега с анализ на Института по аграрна икономика за прилагането на обвързаната подкрепа в периода 2015-2019г. ,,Той показва, че нямаме изкривяване през последните 5 г. и подкрепата е насочена към малките и средни земеделски стопани”, отбеляза Танева. Тя изтъкна, че България и Франция винаги имат единомислие по важните теми.

По време на срещата двамата министри обсъдиха и търговското споразумение Меркосур. Десислава Танева коментира, че документът ще се отрази негативно на пчеларите в България. ,,Отчитайки интересите на евентуалните засегнати сектори, България не би могла да подкрепи изцяло ратифицирането на търговското споразумение в частта, касаеща селскостопанските стоки. Споделям притесненията на бранша”, допълни Танева. От своя страна министър Гийом заяви, че Франция също не приема в този вид търговското споразумение.

Дидие Гийом посочи, че Франция настоява за приемане на законодателство за етикетиране на продуктите с посочена страна на произход. От своя страна българският министър заяви, че в България предстои промяна на законодателството в областта на храните и темата ще бъде предложена по време на обсъждането.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта