„За България обвързаната подкрепа е един от приоритетите в Реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2021-2027 г. Тя е средство за осигуряване на предвидимост в нивата на доходите на земеделските производители, за предпазване от ценовите колебания и пазарната несигурност“. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург. По думите й, въпреки настоящото изменение на проекта на регламента за Стратегическия план за запазване на настоящите финансови нива на обвързаната подкрепа (13%+2%), позицията на България е, че трябва да се прояви по-голяма амбиция за приемане на по-високи нива на този вид подпомагане. Това се налага поради използването на по-голям финансов ресурс, който ще има положителен ефект за развитието на селските райони, запазването и създаването на работни места.

Обвързаната подкрепа и преходната национална помощ са взаимно свързани. Това са схеми, които гарантират социалната и икономическа устойчивост на земеделските стопани в секторите „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“. Съчетани с високата екологична амбиция, те водят до цялостното изпълнение на целите на Общата селскостопанска политика (ОСП).

По отношение на екосхемите, позицията на България до момента е била в полза на доброволното им прилагане. Земеделският министър обясни, че бихме могли да проявим гъвкавост и да подкрепим задължителността на екосхемите за държавите членки. Целта е постигането на екологична устойчивост, но настояваме и за достигане на по-амбициозен компромис по въпросите, които водят до икономическа и социална устойчивост на сектора.

Министър Танева е категорична, че е необходимо е да продължим да обсъждаме условията за малките стопани, отчитайки уязвимостта им. За политиката на България е важно да се запази съществуващият подход малките ферми да бъдат изключени от контрола по условността.

По отношение на секторните интервенции, България оценява усилията в търсене на компромис по отношение определянето на екологичния праг за организации на производителите (ОП) на плодове и зеленчуци. Този амбициозно екологизиран подход не е ефективен за характерните за България ОП с ниски обороти. Причината е, че ще доведе до намаляване на интереса към сдружаване в страната и затова трябва да бъде запазен настоящият праг от 10 %.

Публикувана в Новини на часа
„Плащания, в размер до 1 млрд. лв. ще получат до края на годината българските земеделски производители. Сумата включва плащанията по схемите за директни плащания, както и очакваните плащания по инвестиционните мерки от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.)“. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време откриването на 15–тото юбилейно ,,Национално животновъдно изложение Сливен 2019”, което се провежда в с. Мечкарево. Тя и премиерът Бойко Борисов разгледаха животните на Изложението. 
Министър Танева посочи, че е планирано на 18 октомври Държавен фонд „Земеделие“ да започне плащанията  по Националната преходна помощ за говеда, овце-майки и кози-майки, които не са под селекционен контрол. През ноември ще бъдат изплатени средствата по de minimis, както и държавната помощ за зимните пръскания, чиито прием е отворен и в момента. „На 1 декември ще започне изплащането по всички схеми по обвързаната подкрепа за животни на 100%. Планираме това да приключим до 9 декември. След това ще стартира най-голямото плащане за всички земеделски стопани – по Схемата за единно плащане на площ“, обясни Десислава Танева. Тя увери, че работата по картата за допустимия слой върви по график и именно това ще направи възможни плащанията.  
Министърът на земеделието подчерта, че е планирано за първи път до 20 декември да се изплатят средствата по мярка 13.1 "Компенсационни плащания в планински райони" – НР 1 и НР 2. 
Десислава Танева каза още, че предстои финализирането на  първия SWOT анализ, а до края на годината ще бъдат представени другите два. „Благодаря на браншовите организации за добрата комуникация и предложенията, които получихме от тях за първия анализ. Вярвам, че в режим на такъв креативен диалог ще постигнем полезни мерки в новата Oбща селскостопанска политика“, допълни министърът. 
Министърът на земеделието приветства участниците в Изложението и подчерта, че това е празник за българското елитно животновъдство. „Радвам се, че независимо от трудностите, можем ежегодно да се срещаме тук, за да покажем най-доброто от селекционните животни у нас“, каза още министър Танева.
15–тото юбилейно ,,Национално животновъдно изложение Сливен 2019”. Събитието се организира от Министерство на земеделието, храните и горите и Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството.
На изложението се представят над 600 селскостопански животни, демонстриращи богатото биологичното разнообразие на страната ни и достиженията на селекцията, провеждана от развъдните организации в областта на говедовъдството, овцевъдството, козевъдството и коневъдството.
Публикувана в Бизнес

„За България е важно да се запази ежегодното подпомагане на земеделските стопани в рамките на Общата селскостопанска политика (2021-2027г). Необходимо е да се предостави правна сигурност на плащанията за периода до приемане на новото законодателство.“ Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на срещата на министрите на земеделието на страните от Вишеградската група и България, Хърватия, Румъния, Словения и Финландия в Прага.

Тя посочи, че в рамките на директните плащания е необходимо да се продължи прилагането на настоящите схеми, включително опцията за подпомагане на преходната национална помощ. Страната ни ще отстоява правото, ако не като национална преходна помощ, то като възможност с този бюджет да бъде увеличен пакетът обвързана подкрепа. По думите й двата пакета помощи са насочени към чувствителните сектори „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“, където са и малките стопанства. Без това финансиране няма да може да се осигури социалната устойчивост на земеделските производители в тези области.

По отношение на предложените еко-схеми за доброволно участие от страна на стопаните, земеделският министър посочи, че България оценява подхода като положителен метод за осигуряване на допълнителен стимул за по-високия принос към околната среда и климата. „Ние застъпваме доброволността, но тази тема я разглеждаме като неделима с останалите чувствителни въпроси по пакета на реформата на ОСП, тъй като искаме справедливо насочване на подпомагането“, обясни министър Танева.

Публикувана в Новини на часа

България и Германия са на различни позиции по отношение на обвързаната подкрепа в новата ОСП

Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева се срещна с Юлия Кльокнер, федерален министър на земеделието, храните и защита на потребителите на Германия в рамките  на неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие в град Хелзинки.  По време на срещата двете обсъдиха хода на дебата за реформата на новата ОСП и позицията на Германия за отхвърляне на обвързаната подкрепа в следващия програмен период. Министър Танева посочи, че ако се намали финансовият ресурс за обвързаната подкрепа за България, това ще засегне над 13 хил. фермери в сектор "Животновъдство" и  над 13 хил. стопани, отглеждащи плодове и зеленчуци. По думите й, тези сектори изпитват значителни икономически трудности.  Българският министър подчерта, че земеделският сектор у нас е най-силно зависим от природните условия и фактори в сравнение с другите икономически дейности. Десислава Танева каза още, че поради нарасналите предизвикателства се налага осигуряването на стабилен бюджет за адекватно финансиране в рамките на новата ОСП.

Министърът на земеделието, храните и горите обясни, че обвързаната подкрепа в страната ни е насочена към малките и средни земеделски стопанства, които имат завишени потребности от подпомагане, за да бъдат конкурентоспособни. ,,Това сочат данните в анализа на схемите в сектора за 2015-2019 г., изготвен от Институпа по аграрна икономика", каза още българският министър. Тя допълни, че секторите на животновъдството и плодовете и зеленчуците, които са обект на обвързаната подкрепа, осигуряват заетост за 38.5% от общо заетите в земеделието в страната. Те предоставят възможности за работа и доходи на уязвими групи в селските райони, където възможностите за заетост са ограничени.

България ще изпрати  SWOT анализът на Германия, за да се запознае детайлно със ситуацията в страната ни. По време на срещата министър Танева запозна германския министър със структурата на стопанствата в България.

Публикувана в Агроновини

Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева се срещна с френския си колега Дидие Гийом в рамките на неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие в град Хелзинки. Министър Танева заяви, че за България най- важната тема е бюджетът по обвързаната подкрепа в Реформата на Общата селскостопанска политика 2021-2027г. Страната ни настоява за осигуряването на адекватни нива на обвързана подкрепа. ,,За да запазим настоящата подкрепа към фермерите трябва да се даде възможност на държавите да прилагат схемата на нива от 18%+2% за протеинови култури, при условие, че няма да може да продължим преходната национална помощ, както предвижда предложението на ЕК”, посочи българският министър.

Десислава Танева запозна френския си колега с анализ на Института по аграрна икономика за прилагането на обвързаната подкрепа в периода 2015-2019г. ,,Той показва, че нямаме изкривяване през последните 5 г. и подкрепата е насочена към малките и средни земеделски стопани”, отбеляза Танева. Тя изтъкна, че България и Франция винаги имат единомислие по важните теми.

По време на срещата двамата министри обсъдиха и търговското споразумение Меркосур. Десислава Танева коментира, че документът ще се отрази негативно на пчеларите в България. ,,Отчитайки интересите на евентуалните засегнати сектори, България не би могла да подкрепи изцяло ратифицирането на търговското споразумение в частта, касаеща селскостопанските стоки. Споделям притесненията на бранша”, допълни Танева. От своя страна министър Гийом заяви, че Франция също не приема в този вид търговското споразумение.

Дидие Гийом посочи, че Франция настоява за приемане на законодателство за етикетиране на продуктите с посочена страна на произход. От своя страна българският министър заяви, че в България предстои промяна на законодателството в областта на храните и темата ще бъде предложена по време на обсъждането.

Публикувана в Бизнес

Запазват се схемите за обвързана подкрепа за Кампания 2020 в сектор „Плодове и зеленчуци“. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на днешното заседание на Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство. Тя припомни, че в настоящия програмен период към днешна дата няма възможност за промяна на бюджетите по схемите. „Най-добрият и справедлив подход е да има убеденост в еднаквия подход към всички производители. До новия програмен период имаме две години работа по програмирането му. Първата стъпка беше представеният миналата седмица анализ на състоянието на селското стопанство, изготвен от Институт по аграрна икономика, който в момента се дебатира“, посочи още министър Танева. По думите й, България е страната от всички държави-членки в Европейския съюз, които прилагат обвързана подкрепа с толкова схеми и в такъв висок размер. „Във всички останали страни те са значително по-малко на брой“, каза още тя. 

Заместник –министърът на земеделието, храните и горите  Вергиния Кръстева припомни, че с цел ограничаване на нереалните заявители, е направена промяна в Наредба №3, така че заявената култура да съответства на начина на трайно ползване на физическия блок. „При анализ на всички площи, които са подадени в кампания 2018 г., с начин на трайно ползване на парцели в системата за идентификация, се установи разминаване в 4 780 парцела с близо 3 000 ха площ. Тези парцели ще бъдат проверени допълнително на място“, обясни Кръстева. Тя посочи, че другата стъпка са допълнителни проверки на място и завишен контрол, свързани с риск-анализ, който се изготвя в Държавен фонд „Земеделие“.  При обвързаното подпомагане на плодове и зеленчуци през миналата година проверките на място са били 5%, а през 2019 г. са завишени на 20%.

„Със заповед на министър Танева се извършиха и допълнителни проверки по отделни критерии. Един от тях е да се направи извадка на културите, при които има нарастване спрямо предходната година.  Друг критерий е за кандидати, които са отглеждали едни култури, след това се ориентират към друго производство. Целта на тази проверка е да се извърши контрол по отношение на реколтирането“, категорична бе Вергиния Кръстева. По думите й, с тези мерки  се покриват около 50% от заявителите. Проверява се също дали трайните насаждения са започнали плододаване и дали няма изсъхнали дървета.

Зам.-министър Кръстева обобщи, че това са рискови критерии, и ако се установи, че няма реколтиране, съответно няма да има плащане по конкретното заявление.

По време на заседанието заместник-министър Чавдар Маринов представи анализ на разпределението на заявените площи с плодове. По думите му,  данните показват,че при всички заявени за подпомагане култури не се наблюдава сериозна динамика спрямо 2018 г. Общо заявената площ с плодове през 2019 г. е 33 474 ха, което е с 0,52% повече. С най-високи променливи разходи на декар при плодовете са ябълките, крушите и черешите, а с най-ниски – ягодите, десертното грозде и кайсиите.

„На база на изнесените показатели и направените изчисления при плодовете не се установяват големи разлики в делът на подпомагането по обвързаната подкрепа от разходите за производство и на нормата на рентабилност“, каза заместник-министърът. Той подчерта, че към момента няма икономически мотиви от промяна на досега съществуващите схеми. „Това твърдение се подкрепя и от факта, че въпреки, че при малините, ягодите и крушите се отчитат най-високи стойности на променливи разходи, при същите видове плодове се отчитат и най-високи нетни приходи и съответно най-висока рентабилност“, каза още той.

При зеленчуците общо заявените за подпомагане площи през 2019 г. са с 6,7% по-малко в сравнение с 2018 г. Значително намаляват заявените площи с картофи - 34% или почти 4 000 ха, моркови с около 400 ха и лук – 900 ха. Увеличават се площите с домати – полско производство  - 1 100 ха, краставици – полско производство – 1 000 ха, дини 850 ха и пипер – 242 ха. С най-високи променливи разходи на декар при полските зеленчуци са пипера, доматите и патладжана, а с най-ниски – дините, зелето и морковите.При оранжерийните зеленчуци има незначително увеличаване на заявените за подпомагане площи от 726 ха до 765 ха, основно при пипера – 23 ха.

„По настояване на представителите на бранша ще се засили контролът, упражняван от Държавен фонд „Земеделие“ при прилагане на схемите за обвързана подкрепа в сектора. Целта е подпомагане да получат само земеделските стопани, които са реални производители на плодове и зеленчуци и ги предлагат на пазара“, посочи още зам.-министър Маринов.

Друга обсъдена тема по време на срещата бе и липсата на работна ръка в овощарството и зеленчукопроизводството. През месец август предстои да бъде проведе експертна среща с Министерство на труда и социалната политика за предприемане на стъпки за решаване на проблема.

Публикувана в Растениевъдство

Предложения за промени в нивото на модулация по схемите за обвързаната подкрепа за Кампания 2020 г. бяха обсъдени на заседание на Консултативния съвет по животновъдство днес. Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева заяви, че промените са на база на проведените в цялата страна Областни консултативни съвети. Тя уточни, че са взети под внимание постъпили предложения, анализи на данните и възможностите по отношение на отделни схеми.

По данни на заявяването за кампания 2019 г., единствено при биволите се бележи ръст. При говедата има намаление от 4 %, а при овцете с 9 %. По схемите за обвързана подкрепа за млечни крави, месодайни крави и юници, млечни крави под селекционен контрол, месодайни крави под селекционен контрол и биволи, се предлага да бъде увеличен броят на животните от 30 на 50, които да имат по-високо ниво на подпомагане. Ставката за тях да бъде повишена от 10 на 25 % за първите 50 животни. По отношение на схемата овце-майки и кози-майки под селекционен контрол на база на размера на стопанствата, се предвижда да бъде увеличен броят на животните от 100 на 200, които ще получат по-високо подпомагане, като процентът да бъде увеличен от 10 на 25 %. По схемите за животни в планински райони няма да бъде направена промяна в условията.

На заседанието стана ясно, че до 31 юли 2019 г. (сряда), продължава приемът на документи за кандидатстване по държавната помощ за “Инвестиции за закупуване на съоръжения за добив и съхранение на сурово мляко и съоръжения за изхранване на едри и дребни преживни животни“. Приемът започна в началото на месеца, като до момента има подадени 78 заявления. Бюджетът на проекта за помощ е в размер 2 млн. лева. За 2019 г. е утвърден финансов ресурс в размер на 1 000 000 лв.

Очаква се одобрение от Европейската комисия за прием по помощта „Инвестиции за изграждане на кланични пунктове” . Бюджетът на проекта за помощ е в размер 2,5 млн. лева. Той се определя ежегодно с решение на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ и се разпределя до изчерпването му за съответната година по реда на кандидатстване. Максималният интензитет на помощта е до 50% от приемливите разходи за един инвестиционен проект на един бенефициент, но не повече от 90 000 лева без ДДС. Помощта е нотифицирана и се очаква одобрение от ЕК.

Публикувана в Животновъдство

Въпреки инфарктните преговори по структурирането на Европейската комисия, на Европейския съвет и на Европейския парламент, вече са ясни параметрите на парите, с които Брюксел ще подкрепи българските фермери през 2019 г.

 В края на юни, на последното съвместно заседание на Комитета по директни плащания и Комитета за развитие на селските райони в Брюксел, е обсъден проект на Регламент за изпълнение на Комисията за установяване на бюджетни тавани за 2019 г. Те касаят фермерите в европейските държави-членки, в това число и в България. 

119 444 000 евро е размерът на сумата, определена за България по схемите за доброволна обвързана подкрепа. 

По схемата за единно плащане на площ, за България е заложена сума в размер на 378 884 000 евро, а по схемата за преразпределително плащане – 55 900 000 евро. 

За агроекологични практики, за страната ни е определена сума от 238 888 000 евро. По схемата за млади земеделски стопани, средствата са в размер на 3 176 000 евро. 

Средствата за схемите за доброволна обвързана подкрепа са в рамките на максимално допустимия по Регламент 1307/2013 процент - 15 на сто. 

Проектът на Регламент за установяване на бюджетни тавани за 2019 г. е подкрепен от България и от останалите европейски държави. 

Информацията е на Национална селска мрежа.
 

Публикувана в Новини на часа

Българският евродепутат откри 17-ото международно изложение по пчеларство
в Плевен

Плевен, 7 февруари 2019 г. – „Щастлив съм да открия това специално
събитие, което вече 17 години дава възможност на пчеларския сектор да
обменя опит, да комуникира проблеми и най- вече да изисква. Радвам се, че
секторът е обединен и има амбиция да се развива, това може да се каже за
много малко земеделски сектори в България“, с това Момчил Неков приветства
многобройните посетители на изложението „Пчеларство -Плевен 2019“, което
беше открито от него.

Българският евродепутат обяви, че ЕП застава на страната на българските
пчелари и след негово настояване, институцията изисква производството на
мед да бъде включено сред програмите за обвързана подкрепа. „Новината за
финансовата помощ за пчеларите е добра, подкрепата е силно необходима. Но
не можем да се заблуждаваме, че нещата ще се оправят само с това. Секторът
има много проблеми, а хората заети в него протестираха преди по- малко от
два месеца, и не само заради невъзможността да се справят с определените
към момента помощи.“, каза по повода Неков.

„От друга страна през миналата година в ЕП приехме Доклада за
пчеларството, където бяха включени мерки за по- добро финансиране,
справяне с наличието на фалшив мед на пазара, проблемите с етикетирането и
запазване на разнообразието от регионални видове пчели. В този доклад,
както и в този, който приехме за пестицидите, държах специално внимание да
се обърне на справянето на проблема с нелегалните препарати, внос от
страни извън ЕС, които влияят върху смърността и тровят пчелите. Важно е
да следим ситуацията и да подпомагаме сектора, защото дори сега на
средностатистическия гражданин на Европа, да му се струва маловажен
проблемът със съхраняването на пчелите и тяхното видово разнообразие,
техните проблеми повлияват цялата екосисистема.“ каза Момчил Неков.

На изложението Неков се срещна с представители на сектора и взе участие  в
пресконференция. Той коментира, че 84% от растителните видове и 76% от
производството на храни в Европа зависят от опрашването от пчели. В
икономически параметри, това са 14,2 милиарда евро годишно. „Това не бива
да се пренебрегва, важно е да има такива форуми като този, за да се
срещаме с хората, които се справят с тези проблеми всеки ден и да ги
подкрепяме. Комуникирам с тях от години, знам, че те извършват много важна
работа за биоразнообразието. Трябва да полагаме усилия в подпомагането на
сектора, защото той влияе и върху много други земеделски сектори.“

През декември 2018 Момчил Неков внесе поправки в ОСП специфично свързани с
опрашването и на сектор Пчеларство като цяло.

Публикувана в Пчела и кошер

 МЗХГ публикува  проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, като с това стартира възможността да се запознаят всички заинтересовани и да започне т.н. обществено обсъждане. Когато наредбата бъди приета, тя ще важи за  заявления за подпомагане, подадени след 1 март 2019 г. С проекта на Наредбата се предлага промяна в чл. 18 от Наредба № 3/2015 г., отразяваща измененията в наименованията на част от схемите, както и въвеждането на нови схеми за обвързана подкрепа. 

Промените  в обвързаното подпомагане за животни 

  1. Промяна в модела на диференцирано подпомагане, която се изразява в отпадането му при Схемата за обвързана подкрепа за биволи и регламентирането в чл. 28 на прилагането на модулиран размер на подпомагането:
  • За първите 30 (включително) допустими животни на всички стопанства и за над 30-ото допустимо животно при спазване на съотношението между двата размера на подпомагане: 1,1:1 по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави, по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол, по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници и по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол. Съответно модулацията по чл. 19, ал. 5 и чл. 20, ал. 5 се отменя, а в чл. 28, ал. 2 референцията към чл. 18, т . 8 се заличава;
  • за първите 100 (включително) допустими животни за всички стопанства и за над 100-ото допустимо животно при спазване на съотношението между двата размера на подпомагане: 1,1:1 по Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол;
  • 2. Промяна в начина на доказване на реализация при схемите за обвързана подкрепа на месодайни животни – досегашното изискване за наличие на новорегистрирани приплоди в стопанството на кандидата се заменя с изискването по чл. 20 за реализация на животни на пазара, съответстващи най-малко на 0,2 животни на допустимо за подпомагане по схемата животно по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници, по чл. 21 за реализация на животни на пазара, съответстващи на най-малко на 0,25 животни на допустимо за подпомагане по схемата животно по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол, както и по чл. 23, ал. 4, т. 2 за месодайни породи овце и кози за реализация на животни на пазара, съответстващи на най-малко 0.5 животни на допустимо животно, за периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември на годината на кандидатстване. За целта се въвеждат и съответните дефиниции в §1, т. 15-19 от Допълнителната разпоредба;
  • 3. Промяна в изискваните добиви от мляко от допустимо животно, респективно изискване за реализация на пазара на допустимо животно по отношение количеството мляко/брой животни и по отношение породите и предназначението на животните:
  • – по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол се предвижда реализация от поне 1 500 кг. мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко за застрашените от изчезване породи и породите с комбинирано използване;
  • по Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол по чл. 23, ал. 4, т. 1 се предвижда реализация на пазара за млечни породи овце и кози най-малко на 70 кг. мляко и/или еквивалентни млечни продукти на допустимо животно, или най-малко на 35 кг мляко и/или еквивалентни млечни продукти и реализирани на пазара 0.2 животни на допустимо животно, а за автохтонните породи овце и кози по чл. 23, ал. 4, т. 3 – най-малко на 0.2 животни на допустимо за подпомагане животно или 35 кг мляко и/или еквивалентни млечни продукти.
  • 4. От 2019 г. се въвежда и завишен размер на подпомагането с 10 % за първите 100 животни (овце-майки и/или кози-майки – млечни и месодайни) от всички стопанства, допустими за подпомагане по Схемата за обвързано с производството подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол. Чрез адаптирането на модела на подкрепа 55 % от земеделските стопанства ще получат по-високо ниво на подпомагане. 17 Изключение от тази възможност са животните в планинските райони, за които е обособена самостоятелна схема, чрез която се осигурява необходимото ниво на подкрепа. Прагът и размерът на подпомагането са съобразени със структурата на стопанствата и необходимото ниво на подкрепа за запазване на прага им на устойчивост, при условията на обвързването им с пазарната реализация.
  • С чл. 27б от проекта се определя кои са допустимите документи за доказване реализация по схемите за месодайни животни. Съгласно ал. 1 от същия реализация по чл. 20, чл. 21 и чл. 23, ал. 4, т. 2 ще се доказва с: - фактури, когато земеделските стопани са търговци по смисъла на чл. 1 от Търговския закон; - документи с реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, когато земеделските стопани са лица по чл. 9, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица; - приемно-предавателни протоколи между земеделския стопанин и кланица с реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството за клане на ишлеме и фактури за услуга, издадени от кланицата. На основание ал. 2 гореизброените документи няма да се изискват при затворен цикъл на производство.
  • С проекта се създава чл. 27в, с ал. 1 от който се въвежда изискването кандидатите по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави, Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол, Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници, Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол, Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол и Схемата за обвързано подпомагане за биволи да удостоверяват реализираните количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко или реализираните на пазара животни, като 6 към документите по чл. 27а, ал.1 и чл. 27б, ал.1 представят декларация и опис на документите по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ – РА. На основание ал. 2 от същата правна норма когато земеделските стопани кандидатстват едновременно по повече от една от горепосочените схеми, следва да отбележат в декларацията по ал. 1 по коя схема представят всеки документ.
  • Алинея 3 от тази разпоредба постановява кандидатите по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници, Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол, Схемата за обвързано подпомагане за овцемайки и/или кози-майки под селекционен контрол да описват документите по ал.1, като към всеки документ посочат номер на ветеринарномедицинското свидетелство за придвижване на животни, за което документът се отнася

В сектор Плодове и зеленчуци с проекта се предлагат следните изменения и допълнения:

1. Променя се обхватът на културите в схемите за обвързана директна подкрепа за зеленчуци, без да се променят условията за подпомагане, като за кампания 2019 ще се прилагат Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан), Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (пипер), Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, кромид лук и чесън) и Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши);

 2 . Съгласно Приложение 5 се занижават изискваните добиви при част от схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци по чл. 29, чл. 29а и чл. 31, а именно изискваните за реализация на пазара добиви за ябълки, круши и вишни по Схемата за обвързано подпомагане за плодове (основна група), изискваният за реализация на пазара добив за сливи по Схемата за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде), както и изискваните за реализация на пазара средни добиви за домати и краставици по Схемата за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци.

 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта