Неделя, 22 Декември 2019 11:27

Златното руно на Добруджа

Изчезващата „североизточна тънкорунна” порода овце се съхранява в Добруджанския земеделски институт

Габриела Събева

30 797 е броят на овцете, регистрирани по Наредба 3 за 2019 г. в Добричка област, сочат данните на ОД „Земеделие”. Три години по-рано броят им е бил 37 429. А ако се върнем десетилетия назад, виждаме почти десет пъти по-големи числа. Преди години почти във всяко добруджанско село са се отглеждали по 3000 - 5000 овце. Основите на старите овцекомплекси с многобройните сгради, предназначени за овце-майки, малки, шилета и мъжки животни все още стоят край по-големите населени места в Добричка област.

Породата „североизточна тънкорунна овца” е символ на овцевъдството в Добруджа през миналия век. Така както е определяла бита на българина от Шумен до Карнобат и от Силистра до Русе, така днес породата е обявена за застрашена. В момента най-голямото стадо с тези животни се отглежда в Добруджанския земеделски институт. Стопаните там се грижат за 1700 овце.

Свикнали сме да възприемаме научния център в гр.Ген.Тошево като място за селекция на български сортове от различни полски култури. Някак встрани остава ангажиментът за опазване на генофонда на породата. 1080 глави е основното стадо от овцете-майки, 70 коча и над 500 малки се помещават днес в бившия чифлик Орлово в землището на Добруджанския институт.

Десет пъти повече овце е имало преди години в тази ферма. Десет пъти повече са били и в цяла Добруджа. „От шест години съм в овцефермата, овцете са все толкова – около 900-1100. Преди години обаче са били до 10 000. Всички са взимали оттук животни”, разказва Пламен Ташев, бригадир към овцевъдната ферма на Добруджанския земеделски институт. Според фермера овцевъдството загива и дава пример за частно стопанство в съседство, в която са ликвидирани преди няколко месеца над 500 овце.

„Ние имаме най-голямото племенно стадо от североизточна тънкорунна порода и наше задължение е да го размножаваме и поддържаме чистотата на породата”, категоричен е Стефан Димитров, ръководител на производството в научния център. Тази задача обаче не е от лесните. Племенното стадо връзва двата края с помощта на субсидиите и още нещо – растениевъдната дейност на института.

Въпреки че продажбата на животните трябва да е приходно перо, от него идва все по-малка печалба за фермата. Причината е в цената. „Чакаме пролетните празници, за да си реализираме продукцията и да можем до някаква степен да обезпечим производството. Тогава интересът към агнетата е най-голям по обясними причини”, допълва специалистът. През пролетта на тази година агнетата са вървели по около 4,60 до 4,80 лв./кг живо тегло. Тези цени са успели да покрият само част от себестойността на агнетата, произведени във фермата. Изводът за пореден път е ясен - от животновъдство трудно се излиза на печалба. Задачата за опазване на генофонда на „североизточната тънкорунна порода” си остава.

При продажба на агнета Добруджанският земеделски институт не може да излезе на свободния пазар, а трябва да спазва редица правила. Едно от условията е да се търгува с лицензирана кланица. „Трябва да спазваме изисквания, които много ни спират пазара и така кланиците ни диктуват цените. Ако частните лица продават например на 6 лв., при нас ни се извиват ръцете и виждате – по Великден давахме агнета за 4,60-4,80 лв. Но няма как, трябва да ги реализираме някак. Ние не можем да задържим животните извън определения минимум, тъй като това е свързано с разходи”, допълни Пламен Ташев.

Сериозен проблем през последното десетилетие се оказва тоталният срив на цената на вълната. Трудностите са много, споделя още Ташев. „Изискват се кадри, няма пазари, никой не те подкрепя от никъде. Няма пазар за вълната. Овцете ни са за вълна, а тя е без пари днес. Хората я изхвърлят и са съгласни някой да я остриже, но да се поддържат животните. Преди години 7-8 лв. струваше килограм вълна, а сега? На нас дават по 2 лв./кг, защото имаме количества. Но на други хора е под 1 лев, по 0,80 лв./кг”, обяснява ситуацията на пазара Пламен Ташев. Той показва колко са фини влакната от овчето руно, но за съжаление този природен продукт никъде не се използва. У нас текстилната промишленост вече не търси вълна. Овцефермата произвежда редовно по 5-6 тона, които трябва някак да бъдат реализирани.

Намирането на кадри за работа в овцефермите е проблем за цяла Добруджа, който не подминава института. Вече става въпрос изобщо за работна ръка, а не за квалифициран персонал, уточнява още бригадирът. „Нито един ученик от селскостопански техникум не е дошъл при нас. Другото е, че почти никой не гледа животни в къщата си и не знае какво прави. Сложно е, хващаш човек от пътя и тепърва го учиш”, посочва още Ташев.

Въпреки всички трудности, стадото със североизточна тънкорунна овца трябва да бъде опазено – за по-добри времена, когато овцевъдството отново ще бъде доходен занаят. „Дано не изгубим овцевъдството”, не крият притесненията си фермерите от института. Те поясняват, че преди години ние сме учили френски и испански животновъди на овцевъдство, а сега е обратното. В страните от Европа науката е развита, подкрепя се и е силно застъпена в животновъдния сектор. „Просто е жалко, при милиони овце сега останаха хиляди. Трябва да има ясна държавна политика спрямо животновъдството. Няма регламент. Ние топлата вода няма как отново да я открием. Нашите предци са го измислили, от нас се искаше да усъвършенстваме”, жалва се още Пламен Ташев.

Началото на породата е поставено през 1954 г., когато започва създаването и въвеждането на родословна книга с цел извършване на селекционна дейност. Така в процеса на селекция през 1974 г. с Министерско постановление тънкорунната овца е призната у нас. Основното направление на породата е за вълна, тъй като тогава текстилната индустрия е процъфтявала. По-късно, преди 20 и повече години, селекционерите започва да акцентират върху добива на месо, за да задоволят търсенето. Създават се кръстоски с помощта на друга порода – Ил дьо Франс. Основното направление обаче – за вълна, си остава.

„Всички тънкорунни и мериносови овце са създадени само за вълна. Това е заради специфичността на самото влакно, което е невероятно фино. Така наречения габардин едно време се е правел само от такава вълна”, разказва още Стефан Димитров.

Някога, в древността вълната е била равностойна на злато. Не е случайно, че още Омир е описал бродещите тънкорунни стада, символ на богатство. Не е случайно, че в древна Колхида са скрили Златното руно и го пазели като очите си. Поне така е в митологията.

Днес рухналите основи на големите овцевъдни комплекси, побирали от 3000 до 5000 животни, все още стоят в Добруджа. Те реално показват състоянието на един изчезващ български поминък.

Публикувана в Животновъдство
Понеделник, 28 Октомври 2019 18:32

СТЕКСПО 2019 - с поглед към овцевъдството

Международното животновъдно изложение СТЕКСПО 2019 обръща поглед и към сектор “Овцевъдство”.

Асоциацията за развъждане на породата “Лакон” (АРПЛБ) в България е съорганизатор на събитието, което ще се проведе на 1 и 2 ноември в Международен панаир - Пловдив.

Овцете от млечно направление ще бъдат представени на  СТЕКСПО 2019 от АРПЛБ. Участие в събитието ще вземе и ферма Верде от гр. Съединение с най-елитни чистокръвни животни от породата Лакон.

Специално за СТЕКСПО, по покана на Асоциацията, у нас пристигат: Благе Цветковик – заместник-министър на земеделието на Северна Македония; Моме Младеновски и Ирфан Аземов от министерство на земеделието на Северна Македония; Илир Карай – директор на автохтонно животновъдство и земеделие – Република Албания; както и партньори от Гърция и Турция.   

Специален гост-лектор на АРПЛБ е Bruno Crassous, изпълнителен директор на GID LACAUNE – Организацията за репродуктивни технологии и генетичен прогрес. 

GID Lacaunе обединява 200 животновъдни ферми, които развъждат породата Лакон във Франция и наброяват над 100 000 овце. Последните резултатите от контрола на млечната продуктивност показват средна млечност от 317,9 литра за 170 дневен доен период (данни към 2016 година). 

Експертът ще изнесе лекции на тема: "Съвременно управление на млечна овцеферма" и "Организация на селекцията на Lacaune Milk във Франция (геномна селекция и селекция по потомство)".

Асоциацията за развъждане на породата “Лакон” в България се стреми да засили интереса на повече животновъди към добрите производствени практики в овцевъдството. В тяхното прилагане се крият значителни резерви за подобряване на плодовитостта, продуктивността и икономическото състояние на овцевъдството. Приоритет на АРПЛБ е да се  насърчи производството и отглеждането на породата Лакон в България. Основна цел на асоциацията е изграждане на национална реклама и стратегия в защита на родната продукция. 

Регистрациите за СТЕКСПО са вече отворени! Можете да резервирате своето участие на http://steakspo.bbab.bg/form.html или на касите на мероприятието на Международния Пловдивски Панаир в дните на изложението.

Публикувана в Животновъдство
Четвъртък, 25 Април 2019 11:47

Вкусът на българското…

-         Откриваме го в овцефермата с автохтонни породи овце, кози и говеда в село Доброглед

-         От няколко години към фермата е изградена мандра за преработка на продукцията от редките животни

Габриела Събева

В дните преди пролетните празници – Великден и Гергьовден, погледите на всички са отправени към кошарите. Не че ги има много, но все пак се намират. Стана традиция не само да се слага на трапезата вкусно и крехко агнешко месо, стана традиция да се говори за овцевъдите само по това време, през пролетта. А как живеят, как се справят, как успяват да са на линия 24 часа всеки ден? Това са въпроси, на които трудно се намират отговори, ако не ги получиш от първоизточника. А той, фермерът, много не обича да говори. Той се е втурнал в едно обречено приключение, наречено животновъдство и прави невъзможното, за да отгледа животните и да оцелее. Особено когато говорим за автохтонни породи животни – древни, забравени, но присъствали трайно в бита на българина през вековете. Отглеждани за мляко или месо, тези породи са оцелели през трудните времена, за да ги изгубим днес.

d r D Nikolov ferm pazar 1

Варненското село Доброглед е разположено на 13 км от Варна. Въпреки близостта до морето, селото е далеч от глъчката, шума и замърсяването, все „белези” на цивилизацията. Кристално чист въздух, гъста гора наоколо, богато биоразнообразие, скали, тишина – едно невероятно кътче от природата. Точно там се намира семейната ферма „Овчарника”, която е собственост на ветеринарния лекар д-р Данаил Николов. Няма да крием, че до фермата „стигнахме” благодарение на млечните продукти от автохтонните породи, отглеждани от семейството и предлагани по фермерските пазари в Добрич, Варна, дори Бургас.

„В „Овчарника“ отглеждаме 500 овце от породата медно-червена шуменска, 30 родопски крави и 100 кози от калоферска дългокосместа коза. И трите са автохтонни породи, по-ниско продуктивни, но дават суровина с много високо качество, с високо съдържание на протеини и масленост”, разказва в Добрич д-р Николов. После в разговора се връща назад и си припомня: „Обичам животните, мисля, че заради дядо ми, който беше овчар. Исках да имам свое стадо и поставих началото през 2004 г. Започнахме с един кредит и 150 овце. През 2007 г. закупих първите медно-червени шуменски овце”. През следващите десет години семейството успява да увеличи броя на овцете до 500. Постепенно добавят и други животни, отново автохтонни породи, т.е. истински, първични, български.

Ovze D Nikolov 1

„Спрях се на родопското говедо преди 6-7 години заради качеството на млякото. Какво да разказвам – гъсто, с висока млечност, вкусно. Сиренето от него става жълто на цвят. Самите животни са много симпатични, но най-вече са български”, разяснява д-р Николов предимствата на родопското говедо. Що се отнася до дългокосместите кози, тях докторът ги забелязва на съборите в Калофер и така решава да си вземе и от тях. За да е истински обликът на фермата, в нея се отглеждат десетки каракачански кучета, котки, кокошки, гъски…

Трудностите обаче не закъсняват и за да се справят с тях, семейството решава да изгради мандра, чрез която да преработва продукцията от животните. Така се раждат истинските млечни продукти като мляко, сирене, сметана, масло, кашкавал, дори телешки суджук – суров и сушен. „Все повече хора искат да опитат натуралното и го ценят. Има и желаещи, които искат на място да видят както животните, така и производствените процеси”, обяснява д-р Николов и допълва: „Всеки може да дойде и с очите си да се увери как работим, какво правим, как гледаме животните, да проследи всеки цикъл. Всички са заинтригувани”. На фермерските пазари вече не стигат продуктите на фермата, бързо се изчерпват и ако не си направил поръчка, може и да не успееш да си купиш.

За добрия вкус спомага и пашата на животните между селата Доброглед и Калиманци. През зимата се добавя зърно, сено и люцерна към менюто на говедата, овцете и козите. „Ние сме малки производители и трудно намираме място по големите търговски вериги. Затова категорично това е начинът да произвеждаме, а фермерските пазари – начин да предлагаме стоката си. Така можем не само да оцеляваме, но и стъпка по стъпка, бавно да се развиваме”, категоричен е фермерът.

Той допълва, че субсидиите за автохтонните породи имат значение, важни са за животновъдите. „Определено обаче не могат да наваксат доходността. Автохтонните породи са нископродуктивни, разбира се, за сметка на качеството. Смятам, че субсидиите за нашия отрасъл закъсняха. Много животновъди фалираха и ликвидираха стадата си. Как се възстановява сега цял един отрасъл?”, пита д-р Николов.

Ние също търсим отговора на въпроса какво държи млади хора като Данаил и съпругата му в овцефермата. Питаме се дали от любов, дали от инат, дали просто защото това е начин на живот. На българина!

Публикувана в Животновъдство

Георги Ценов от село Цар Асен отглежда близо 200 овце, но само меракът дали е достатъчен

Репортаж на Калина Стефанова

Малките овцевъди у нас носят различни имена, но техният профил е един и същ – ревниво пазят бащината заръка за вярност към дома и корена, и сърце не им дава да продадат стадото. Такъв е младият Георги Ценов от пазарджишкото село Цар Асен. Той отглежда близо 200 овце и не смята да променя живота си.

56466280 574407786402888 1856561615843885056 n 1

27-годишният чобанин е доволен от съдбата си – привързан е към животните и към земята. Въпреки, че може да си позволи да живее в града, Георги не би го направил. „Какво, да отида да работя на някой за 300 лева – просто няма как да стане“, отсича младият фермер. И въпреки, че е щастлив със своите 200 овце, никак не е доволен от политиката в животновъдството – субсидиите са мизерни, проектите не били за случайни хора, смята Георги. Затова и не се опитва да кандидатства по Програмата за развитие на селските райони. „То са един милион документи, кой да ти се разправя с това. Аз достатъчно работа си имам с овцете“, казва фермерът от Цар Асен. За субсидиите обаче се ядосва – не стига, че са малко, ами и никога не е ясно кога ще ги получи човек – та да си направи по-добре сметката.

Пустите му субсидии – що народ се захвана да гледа животни само заради тях! Все по-често обаче се чуват и гласове против субсидиите – тогава на терен щели да останат реалните фермери. Онези, които имат истински мерак за работата. А и

без субсидии, всеки животновъд ще започне да прави реалната пазарна аритметика на своето стопанство

„То по-добре да не ги дават тези субсидии – после ни ги взимат като такси, като осигуровки и какво ли още не“, разсъждава фермерът. Колоритният животновъд от Цар Асен минава от проблем на проблем. „И ветеринарната система е сбъркана, разсъждава Георги – докторите само пари ни искат“. То тъкмо системата май е виновна - не превърна ли тя лекарите в еднолични търговци и не постави ли фермери и ветеринари от двете страни на барикадата? Ситуация, повече от абсурдна – нали всичките са в един сектор и грижата за здравето на животните трябва да е обща.

А държавата – никаква я няма. „Кой ни мисли нас, дребните фермери – никой! Оправяме се както можем! Кърпим положението, имаме какво да сложим на масата, с пари разполагаме, но не смеем планове да правим за по-големи работи“, изрежда стопанинът.

Според Георги Ценов, един от най-болните въпроси пред българския животновъд остава липсата на пасища. Този проблем е знак за сбъркания модел на българското земеделие. Вярно е, че производителите на зърно пълнят държавната хазна, защото са сред първенците в експорта, но всички сме наясно: наближило е времето да се разбере

какви плодове ще берем от монокултурния модел на земеделието у нас

„Абе, лоша държава, не помага на истинските животновъди – това е истината“, обобщава 27-годишният стопанин.

Гледам този чуден овцевъд Георги, верен на бащиния занаят и на семейните традиции. Вярвам, че ще намери своето момиче, защото още е ерген. А той ме гледа и се смее: „Че коя ще дойде тука, при овцете? Те сега жените искат да са лакирани, парфюмирани и по молове да ги водиш, а не в кошарата....“

Чудя се обаче какви са другите млади хора в селото? „Аз и още един овцевъд има в Цар Асен – чичо ми“, обяснява младият мъж. „Другите ги мързи да работят. Предпочитат да седят в кръчмата на по едно кафе и да чакат на социални помощи. Ама нали са ми приятели – все ги черпя, какво да ги правя?“

Тия, дето чакат някой да ги почерпи, са ясни. Какво да правят обаче онези, другите – дето от сутрин до вечер се бъхтят подир стоката. И не знаят нито делник, нито празник. „На такива като мене държавата трябва да помага – защото аз от тука няма да мръдна и все овце ще гледам. Друго и не искам“, казва Георги. И макар, че не се оплаква от живота си, оцеляването в бранша никак не е лесно: пазарът на агнетата е случаен, изкупната цена на млякото – ниска. А на управниците Георги казва: да се стягат и да работят за хората, а не само за себе си. Усещам колко е кротък Георги, кротък е, даже когато се ядосва. И съм сигурна, че даже и след 10 години да отида, пак там ще го намеря – при верните кучета, в топлата и суха кошара, до новородените агънца. Едно е сигурно – с хора като Георги Ценов малкото овцевъдство ще го бъде. За да се модернизира обаче този сектор, държавата трябва да има специална политика към него. На прага на европейските избори и на новата ОСП, въпросът е повече от уместен.

 

Публикувана в Животновъдство

Форум: “Визия за овцевъдството и козевъдството в България 2018-2027“ организират Национална овцевъдна и козевъдна асоциация /НОКА/ и евродепутатът Момчил Неков. Целта на срещата е да се обсъдят проблемите в сектора, да се очертае визия за развитието му, както и да се оформят конкретни предложения и тези за изготвяне на Национална стратегия  за сектора за периода 2018-2027 г., съобщиха организаторите. По този начин ще се даде възможност за запазване на поминъка и използване потенциала на продуктите от овче и козе мляко, и месо.

„През месец май Европейският парламент подкрепи увеличаването на помощи за секторите овцевъдство и козевъдство в новата Обща селскостопанска политика /ОСП/. Заради по-малкото средства в новата ОСП и евтин внос отвън трябва нов подход към овцевъдството и козевдъството в ЕС. За тези сектори е необходима не само европейска, но и държавна подкрепа. Нашите производители трябва да се подкрепят, но за целта е нужна земеделска политика и стратегия за развитие“, коментира евродепутат Момчил Неков.

„Правим тази среща във връзка със задълбочаващите се разминавания в нуждите на бранша и ситуацията в момента. На нея ще бъдат дискутирани и новите препоръки от Европейския парламент (ЕП) във връзка с чувствителността на секторите „Овцевъдство“ и „Козевъдство“, обясниха от НОКА.

Публикувана в Новини на часа

Бозайният период при агнетата продължава средно 60 дни. Агнетата, които ще се бракуват, се отбиват по-рано (на 30 45-ия ден) с цел да се добие повече мляко от майките. Агнетата, определени за разплод, се оставят да бозаят по-дълго (33,5 месеца).

Отбиването става постепенно

с отпадане на второто и третото бозаене, така че последните дни агнетата да бозаят само веднъж през деня. Не се препоръчва рязко отбиване. В същото време овцете се раздояват. Трябва да се направи плавен преход между бозания и дойния период при овцете майки. Много важно е овцете да се раздоят правилно, за да се не допусне мастит. В началото на дойния период овцете се доят обикновено 3 пъти рано сутрин, на обяд и вечер. С напредване на лактацията и намаляване на млякото се преминава към двукратно доене: сутрин и вечер.

Преминаване от оборен към пасищен режим на отглеждане

Разликата в режима на хранене през оборния и пасищния период е много голяма, поради което е нужен внимателен преход. През това време овцете са изтощени след майчинството, а младата зелена трева съдържа много вода и малко хранителни вещества. Трябва да се знае, че когато овцете опитат млада зелена трева, те престават да ядат зимната дажба. Освен това младата трева предизвиква диарии и подувания.

Основни правила при прехода към пасищно отглеждане:

* Животните се пускат на паша след сутрешното даване на сено. Ако запасите от сено са привършили, се дава концентриран фураж – по 0,3- 0,4 кг на глава. Преходният период продължава около 2 седмици.

В първите дни животните се пасат по 2-3 часа, като се пускат на пасища близо до фермата.

* Колкото по-млада е тревата, толкова по-голяма е нуждата от сол. Затова трябва винаги да има крупи с каменна сол за лизане.

* В началото на пасищния период трябва да се прегледат копитата на овцете и своевременно да се изрежат прекомерно и неправилно израсналите.

Добре е животните да се острижат около и по опашките, за да не се зацапва вълната с изпражнения, които от младата трева са редки. При овцете майки застригването става не по-късно от месец преди началото на

раждането, а при останалите животни – около 2 седмици преди началото

на пасищния период.

Публикувана в Животновъдство

У нас оптималните ферми имат около 250-350 животни. Имаме няколко, които са с над 500 животни, но повечето са под 200 животни. Това казва

Ил дьо Франс са

Кланичният рандеман е над 52%, а съотношението на месо – кости е 3,7 към едно. Продължителността на използване на овцете е 6 години. Плодовитостта варира от 130 до 160 агнета от 100 оагнени овце-майки, в зависимост от сезона. Един от големите позитиви е ранното полово съзряване, като животните могат да се заплождат на 10-месечна възраст. Овцете от породата Ил Дьо Франс са незаменими за промишлено кръстосване с породи от други продуктивни направления.

Ил дьо Франс

Вълнодобивът при тази порода варира от 4,5 кг при овцете и 5 - 6 кг при кочовете. Вълната е бяла, с дължина 12 - 14 см. 

Животни може да си купите от

Публикувана в Животновъдство

Профилактиката на заболяването струва значително по-малко от щетите, които са в състояние да съсипят фермера

Д-р Валентин ИВАНОВ, квмн

Копитният гнилец представлява едно от най-сериозните заболявания в овцевъдството у нас. Когато се говори за копитен гнилец, трябва ясно да се разграничи тази болест от некробацилозата (некробактериоза). На много места се говори за едно заболяване, но натрупаните през последните години данни показват, че всъщност се касае за две различни болести с някои общи причинители.

В етиологията на копитния гнилец се посочват множество причинители: няколко вида бактерии, между които и стафилококи, бацили, гъбички, вируси и др. Цялата тази смес от различни патогенни агенти води до появата на много упорито и трудно поддаващо се на лечение заболяване. При това обикновено с хроничен характер. Тук е мястото да споменем и за разликата от некробацилозата. При последното като виновник се сочи само един вид бактерия. Двете заболявания много често протичат като смесена инфекция или едното отключва другото.

Копитния гнилец се появява най-често в края на лятото, началото на есента и рано напролет. Като правило

зачестят ли валежни дни – очаквайте да се появи куцота по стоката

При наличие на кал в овчарника и в района около него в копитната цепка на овцете се задържат малки кални парченца, които на практика са основната причина за гнилеца. Когато тези малки кални отломки изсъхнат, те стават твърди като камъчета, трият между пръстите (където кожата е много тънка и нежна) и създават малки, невидими ранички – микротравми. Именно през тези ранички навлизат причинителите. Входната врата на инфекцията се поддържа от влагата, която силно благоприятства процеса. Когато е непрекъснато във влажна и кална среда, копитният рог се размеква (мацерира), става пропусклив, тънък и вече не може да осигури защита на копитото. За всички е пределно ясно, че в калта има всякакви микроорганизми, вируси, гъбички, яйца на паразити и какво ли още не. Така причинителите на гнилеца лесно навлизат през междукопитната цепка, а по-късно и през размекнатата рогова капсула и бързо се намножават. Друг често срещан момент е след жътвата овцете да се пускат да пасат в стърнищата или по каменисти терени. Старите опитни овчари знаят, че

пасането по стърнища може да им струва много скъпо,

тъй като овцете нараняват копитата, а след това идва и гнилецът. Паленето на стърнища у нас е забранено, защото крие големи рискове от пожари, така че внимавайте.

Копитният гнилец може да обхване до 30-40 на сто от стадото.

Основният симптом е куцотата с един или повече крайници

Копитото и венецът на засегнатия крак са топли, болезнени, появява се отток в междукопитната цепка и венеца. По-късно се отварят язви с гъсто, неприятно миришещо изтечение. Болестният процес се развива бавно, като в дълбочина могат да се засегнат сухожилията и дори да се стигне до отпадане на роговата капсула, развитие на деформиращо възпаление на ставите и др. Финансовите щети от копитния гнилец могат просто да съсипят фермера. Животните силно отслабват, млечната продукция спада с 20%, а вълнодобивът с около 25 на сто, влошава се качеството на вълната, младите животни изостават в растежа и развитието си, често се стига до клане по необходимост, раждат се слаби и недъгави агнета, а разходите за лечение са много големи.

Лечението е трудно, много продължително

и невинаги дава добър резултат. Използват се антибиотични спрейове, които се нанасят след внимателно изрязване на увредения копитен рог. Инжективно се прилагат антибиотици (най-често тетрациклинови) в продължение на поне 7 дни. Добрата новина е, че през последните години на пазара се появиха ваксини, които надеждно предпазват животните от тази упорита и тежка болест. Ваксината

Овикон се оказа надежден щит

срещу копитен гнилец и некробактериоза. Поставя се двукратно през интервал 25 – 30 дни в доза 5 мл подкожно в областта на шията и имунитетът продължава шест месеца. Последващите реваксинации се правят еднократно на всеки шест месеца в доза 5 мл. Ваксината няма карентен срок и странични ефекти.

Профилактиката на болестта, освен ваксинация на всички здрави и болни животни, включва още цял комплекс от действия. Болните и съмнително болни животни се изолират. Копитата на болните животни е добре да се обработят чрез изрязване на прорастналите заразени участъци. На копитата се правят лечебни вани с разтвор на формалин или друг силен дезинфектант. Тежко болните животни се лекуват. Всички помещения, дворове и инвентар периодично се дезинфекцират. Труповете, отпадъците и оборският тор са потенциален източник на инфекция и затова трябва щателно да се обезвреждат. Където е възможно, пасищата трябва да се санират чрез отводняване. Не на последно място трябва да се помисли за подобряване храненето на животните, чрез включване на достатъчно витамини и минерали. Ваксинирането на животните и прилагането на гореописаните мерки са гаранция за подобряване здравния им статус и недопускане на болестта в стадото. Профилактиката на копитния гнилец струва значително по-малко от щетите, които заболяването би нанесло на животните.

Публикувана в Животновъдство

Такъв е и Васил Вазов, който в съвременната си овцеферма отглежда хуманно 545 овце от породата Лакон в с. Огнен, община Карнобат

Рая Петрова,

С. Огнен, Карнобатска община

Пътят на потомствения овцевъд е дълъг – още от прадядо му. С голям мерак

и много труд Васил Вазов става професионалист. Животновъдите са търпеливи и спокойни и макар понякога на вид да са сериозни и твърди мъже, душите им са нежни. Такъв човек е и домакинът ми Васил Чанев Вазов от с. Огнен, община Карнобат. Сега Васил ръководи собствена модерна овцеферма с 545 овце, но трябва да преодолее много трудности, докато реализира мечтата си –

да изгради модерна овцеферма със затворен цикъл на производство

Овцевъдството в неговото семейство е наследствен занаят. Васил е потомствен животновъд, наследил обичта към овцете от прадядо си Нико Кехая, който през XVIII век на територията на с. Вълчин, тогавашното Курткоджа, е отглеждал големи стада овце. В Карнобатския край за него се говори, че е бил достоен човек, мераклия животновъд, чийто стремеж е да отглежда хубави животни. Може би затова и Васил Вазов тръгва по трайната следа, оставена от прадядо му, израства покрай и с животните на баща си. С овцевъдство Васил се занимава много години -

от 33 г. всеки ден става и ляга с грижите по животните

Но за това си има и по-сериозна причина от потомствения занаят. Васил завършва средното си образование със специалност ветеринарна медицина. И през далечната вече 1983 г. започва със стадо от 60 овце. През 1988 г. вече са 180 - Черноглава плевенска и Карнобатска местна подобрена. През цялото това време плътно до него са трите му деца. Сега самите те са земеделски производители.

Васил Вазов знае много за животновъдството, вещ е по въпросите за овцевъдството и иска да се занимава професионално, както трябва. Овцефермата му е с обща застроена площ от 1450 кв. м. Състои се от кошара за овцете майки и кочове, кошара за агнетата и кошара за агнета-близнаци с 30 отделни бокса. Изградена е и отделна кошара за шилета за ремонт на стадото. Овцете се отглеждат оборно-пасищно.

Важно е да се отбележи, че овцефермата отговаря на всички изисквания за хигиена, хуманно отношение към животните и ветеринарномедицинските нормативи. А за да е факт всичко това, Васил има и

завършен курс за хуманно отношение към животните

който е 3 месеца в Института по животновъдство в Стара Загора.

Овцевъдът се насочва към отглежането на най-високомлечните овце в света. Затова преди 6 години реализира голямата си мечта: купува първите 6 коча от породата Лакон. Породистите животни взима от Янко Митев - вносител на чистопородни мъжки разплодници от породата Лакон със сертификат за произход.

Освен за поддържане на генетичните породни качества в стадото

Васил продължава да подобрява и оборудването на фермата

Тя се почиства механизирано с челен товарач Bobcat thomas. А транспортирането на фуражите се извършва с трактори Масей Фергюсън.

С много грижи за стадото - начин на отглеждане и хранене, през 2014 г. овцевъдът успява да

реализира средната млечност от 203,8 л за доен период

Както вече споменах, стадото на Васил е от 545 овце, от които 440 овце-майки от шесто поколение на породата Лакон.

Агнетата във фермата се отглеждат с много грижи. Първите три дни след раждането те са в индивидуални боксове. Вече потораснали, са в общо заграждение на несменяема постеля. Храненето и наблюдението им е денонощно, защото ги продават за разплод.

Овцефермата се изхранва целогодишно с фуражни смески собствено производство

За да е независим и да си гарантнира качествен фураж, Васил наема и обработва 770 дка земя, засята с пшеница, царевица, ечемик и люцерна. Коси 80 дка собствени естествени ливади. Поддържа в добро земеделско състояние 985 дка пасища и мери.

За да гарантира качество на добитото овче мляко, през 2014 г. Васил изгражда в овцефермата си

0 доилна зала с централен млекопровод и

0 автоматично зареждане на фуража.

Доставена и инсталирана от Филсон-Милк - един от основните производители на доилна техника в България,

доилната зала е гордостта и бижуто на Васил

Представлява млекосъбирателен съд, който изпраща млякото във ваните. Има индивидуално обслужване както на доилната зала, така и на извеждане на овцете и зареждане на фуража.

Доилната зала е за 48 овце

- две по 24 броя, с бърз изход. Преди да се монтира доилната залата, стадото се дои от 7 работници за 3 часа и половина. Сега с инсталацията 4 човека доят стадото за 1 час и половина.

И още - помещението за съхранение на млякото - хладилни вани с обща вместимост 960 л.

Във залата има

команден пункт

от който се изпълняват всички операции по доене и измиване на инсталацията. Компресорното помешение разполага още с машини, вакуум помпи, компресор.

Задължително трябва да се спомене и за

условията за персонала

- 5-има души, работещи в овцефермата. За тях са осигурени необходимите условия за работа и почивка: стая за отдих на персонала, гардеробна, баня.

Васил вазов е щастлив човек, защото е реализирал мечтата си. А тя е:

0 да създаде една много добра ферма от животни с добри качества;

0 да гарантира пълноценното им хранене с произведени в стопанството му фуражи и преди всичко с фуражните ресурси на фермата;

0 да реализира интензивен растеж на агнетата;

0 да постигне дълъг доен период на овцете майки;

0 да увеличи млечната продуктивност и плодовитост.

Но мечтите никога не свършват

Васил успява да изгради фуражна пътека, фуражът се разнася със фуражосмесител - миксер. И идва ред на следващата цел - да създаде минимандра и така да види завършен един много дълъг, труден и изпълнен със съдържание път. Това е пътят на овцевъда, който помни миналото си, който се гордее със своя бит и поминък и е изпълнил със съдържание живота си.

 

Публикувана в Животновъдство
Вторник, 07 Февруари 2017 09:13

В овцефермата през февруари

Агнилната кампания е едно от най-важните мероприятия в овцевъдството.

От успешното и провеждане зависят до голяма степен доходите на фермерите – овцевъди и затова тя се отъждествява с жътвата в растениевъдството. Не забравяйте, че за постигане на добри резултати е необходимо предварителна подготовка, включваща: уплътняване на всички отвори /врати, прозорци/, почистване и дезинфекция на помещенията с варно мляко, застилане на пода с чиста и суха слама, изграждане на индивидуални боксове, осигуряване на необходимият  инвентар  (поилки,  хранилки,фенери,  биберони), осигуряване  на  нощни  дежурства  при  започване  на  кампанията,  чисти  кърпи  за избърсването и подсушаването на агнетата, чиста ножица и йодна тинктура за прерязване на пъпната връв, часовник. Не  забравяйте, че едно раждане протича за 30-40 мин., а появата на близнака 10-15 мин. след първото. Оказването на помощ при оагването трябва да става при строго спазване на хигиенните правила, а при по-тежки случаи и да се потърси и ветеринарна помощ, ни съветват от Националната служба за съвети в земеделието.
Не подценявайте първите грижи за новороденото агне изразяващи се в почистване на дихателните пътища от попадналата  в тях слуз, стерилно прерязване и дезинфекция на пъпната връв с йодна тинктура, подсушаване и масаж на новороденото, чрез облизване от майката или избърсване с чиста кърпа и забозаване на коластра до 40 мин. след раждането. Погрижете се и за оагнените майките - предоставете им топла вода за пиене, острижете вълната около вимето, почистете замърсените след раждането части, 2-4 дни сред раждането дажбата е същата както преди това, след това концентрирания фураж се увеличава, а сеното се дава на воля, сочните фуражи включете в дажбата след 7-10 ден от раждането, наблюдавайте вимената за изсукване, подуване, зачервяване, излишното мляко се издоява и ли се храни още един приплод.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта