Ася Василева

Че се краде от Държавен фонд „Земеделие“ отдавна е известно до болка на българските земеделци. И никой не може да ги убеди в противното. Те най-добре виждат къде отиват парите, които Европа ни отпуска за земеделие. Но никой не ги пита.

Не е тайна, че субсидиите в Европа се дават за развитието на селските региони. Не че управляващите са много загрижени за благополучието на тези затънтени местности, но парите се дават, за да се развие поминъкът там, и за да не се втурнат тълпи обеднели селски жители с революционни намерения към столиците и да развалят охолния живот на осигурените политици, които в тези селски райони най-много да имат някоя вила или шато.

Но нека да се върнем към темата, за която говорим – а именно милиардите, дадени от ДФЗ на бизнесмена Миню Стайков. Какво общо има той със земеделския труд само един Господ може да каже. С още по-голяма трудност е въпросът какъв поминък ще създаде той на селяните в райна. По-скоро, след някоя и друга година, ще видим там да се трудят молдовци и виетнамци. А според духа на европейската директива там би трябвало да има десетки стопанства, отглеждащи лозови масиви със собствена преработка и малък ресторант с домашна кухня или хотел за селски туризъм.

Е, тя Европа не е далеч. Не че и там всичко е чисто и непорочно. И там управляващите слугуват на големите бизнеси. Но все пак всичко е по-прилично някак. Когато се разбра, че един български олигарх е внасял машини втора употреба за фабрика за преработка на патици, а ги отчел като нови, веднага се взеха мерки. Докато у нас делото се точеше десетки години, неговият немски партньор бе осъден и отдавна излежал присъдата си. А нашият бизнесмен бе оправдан.

Така е в западния „цивилизован“ свят. У нас действат други правила. Какви бонуси трябва да са дадени на служителите от ДФЗ, които са превели част от милионите на Миню Стайков след като дори и прокуратурата се е усъмнила в тази сделка и я е забранила? Явно обещаното е било много примамливо. А и очевидно гърбът зад чиновниците е много голям и силен.

Та като стана дума за прокуратурата, естествено възниква въпросът защо чак сега се е задействала, след като според нея, за този случай се е знаело отдавна. Защо изчака министърът на земеделието да бъде отправен в оставка по сравнително незначителен повод? За него се знае, че не е член на ГЕРБ и че дори Бойко Борисов не може да го уволни без нечие друго съгласие. А зам. директорката на Фонда да бъде изпратена като евродепутат в Брюксел. Сега очевидно вината ще бъде прехвърлена върху гърбовете на по-дребни чиновници. Не че те са невинни, но известно е, че в нашите условия най-често те изпълняват заповеди на своите началници.

Най-обидното е, че под светлините на прожекторите сега попада един от най-свестните министри на земеделието - Десислава Танева, чийто жизнен и професионален път е свързан с този отрасъл и никога не се е чуло за нейни „забежки“. Иска или не иска, тя трябва да отговори на въпроса как така е назначила за шеф на комисията, проверяваща аферата за къщата с гости, арестуваният сега заместник директор на фонда. От къде да знае какво е правил преди, след като на този пост тя е от един месец?

Но какво се чудим? Не е ли подобен случаят – шефът на КПКОПИ, който разследва случаят с друг, по-голям нарушител - Цветан Цветанов и го обяви за невинен. А и какво да очакваме – един нарушител прикрива друг. Но лошото е че все управляващите са нарушители, а от тях зависи съдбата на хиляди земеделски производители.

Силно обидно ми е, че тези обикновени земеделци, като биопроизводители, пчелари, зеленчукари, се молят за малко субсидии, които биха могли да се намерят веднага, ако не са вече откраднати. И жалко е, че обвиняват своите колеги – зърнопроизводителите, за липсата им. Колко ли са им се смели от Фонд „Земеделие“, където знаят истината и са искрени само в едно – парите ги няма. А вече се разбра и къде са. Но това е служебна тайна. И както са тръгнали окончателно ще досъсипят българското земеделие, защото в него едва ли има място за разни мутри извън този бизнес, на които просто е хрумнало, че има едни пари, които трябва да бъдат взети.

„Доброволна“ оставка в интерес на работата подаде и шефът на фонда Живко Живков.

Не е тайна, че по времето, когато Живков оглавяваше фонд „Земеделие“, не чухме нито една негова стратегия или концепция за работата и развитието на тази структура, през която минават милиарди евро за българското земеделие. Запомнихме го само със спортния факт, че беше съотборник на Бойко Борисов в отбора на „Бистришките тигри“. А това не стига ли?

Спомням си за един друг съотборник – корумпиран митничар от Летище „София“, който само след едно позвъняване от Олимп бе възстановен на работа, след като беше уволнен.

Но какво да се прави! Нашият пръв партиен и правителствен ръководител просто няма откъде да набере качествени кадри. Във Франция има Национална школа по администрация (ENA), в него учи елитът на нацията, и оттам идват министрите и висшите държавни чиновници. В САЩ администрацията излиза от елитните университети от т. нар. Бръшлянова лига.

Бойко Борисов обаче е учил за пожарникар и е бил активен спортист. Иска, не иска, от тази среда се налага да подбира и кадрите си. Това познава, това му е близко.

Спомняме си назначението на една „калинка“, която беше дъщеря на негов колега – бивш пожарникар. Тя представи фалшива диплома от Висшия институт по техника и икономика в Берлин, откъдето я разобличиха, че никога не била посещавала лекции в него. А Калинката управляваше милиардите на България за земеделие. Освен че нищо не разбираше от финанси, се оказа, че е и „малко“ бременна. Поне ние, журналистите, разбрахме защо винаги носеше една голяма папка на корема си. А за колорит на всичко това се оказа, че е била агент на ОЛАФ (Европейска служба за борба с измамите). Тази информация не бе потвърдена, но такива служби не дават информация за своите агенти.

Сега за началник на ДФЗ е назначен Васил Грудев. При кабинета „Борисов 1“ Грудев беше заместник-шеф на фонда с началник Румен Порожанов, на когото стана дясна ръка, въпреки че той бе постъпил на работа там при Тройната коалиция и остана вече като титуляр при Орешарски.
Грудев беше и ресорен заместник на Десислава Танева, докато Порожанов беше шеф на Фонда при кабинета „Борисов 2“ – период, през който България веднъж беше глобена със 160 млн. евро, а сега, преди дни, с нови 30 млн. евро за нарушения по селската програма.
Пак по това време се пуснаха парите и за скандалните „къщи за гости“, от които, доказано, се облажиха с милиони политици, въпреки че проверките на МЗХГ не откриха много такива.
Искам обаче да спомена един факт – дългогодишната заместничка на Порожанов и Грудев Атидже Вели, вече евродепутатка от ДПС, не беше допусната до ресорната земеделска комисия в Европарламента, което показва като доверие има Брюксел на ДФ "Земеделие" и ръководството му през последните 10 години.

В деня на назначението си Грудев каза пред журналистите, че първите проблеми, които ще реши, ще са свързани с актуализиране и с въвеждане на по-стегнати мерки относно оторизацията, изплащането и разглеждането на проекти. Много ми се ще да му вярвам, но имайки предвид действителността, съм скептична...

Трудно е да прогнозирам една непрогнозируема среда. Ясно е, че без съответните кадри може да разчитаме само на случайни хора и назначения по принципа на „нашите хора“. Такива хора обаче трудно могат да градят една дългосрочна държавническа стратегия. Е, и едва ли това е целта им...

Публикувана в Бизнес

Тя е един безкраен процес, от който обаче в България малцина разбират

Ася Василева
Дигитализацията е направлението, по което ще се дават пари в ЕС оттук нататък. Това е нормално. В условията на все по-голяма липса на качествена работна ръка, застаряване на населението и т.н., работата трябва да е максимално автома тизирана. Данните са разменната валута на новия век, те стават по-ценни от парите и струват милиарди. Затова всяка политическа власт е заинтересована да владее информацията, а за целта трябва да я вкара в информационни системи. Както се казва, които владее информацията, владее света.
В България, ако някой иска да владее информацията в цифров вид, ще удари на камък. Ние не просто няма да я вкараме в никаква система, но и ще похарчим парите за това. Всеки, който си направи труда да прочете наскоро приетата Стратегия за цифровизация на земеделието, и е малко от малко технически грамотен, ще умре от смях с това четиво. Явно е написана от амбициозен ученик втори курс в селскостопански техникум. В нея става дума за елементарни неща като датчици за влага и метеостанции, създадени от наш научен институт. Говори се и за блокчейн в МЗХГ, но тук явно пишещите стратегията са се пошегували.
Най-вероятно на практика ще се случи една част от стратегията – създаването на още десетина сайта, гръмко наречени хъбове, които, разбира се, никой чичо на село няма да чете. А те реално ще струват една стотна от цената, която ще се плати за тях, като се проведат и няколко семинара. Нашите хора обичат семинари, през тях лесно се усвояват пари. Но всичко това е без значение, защото едва ли някой ще седне да я чете тази стратегия. Тя, така или иначе, е писана проформа. Процедурите по получаване на европейски пари са много стриктно разписани и контролът върху формалната част е строг. Трябва да има стратегия на хартия. И я има. Няма кой за какво да се заяде. Качеството на написаното е друг въпрос. Явно не е ставало дума за привличане на чуждестранни консултанти по цифровизация за съвети, каквито в България няма, защото те, естествено, вземат хонорари.
А ВСЪЩНОСТ ЗЕМЕДЕЛИЕТО СЕ НУЖДАЕ ОТ ЦИФРОВИЗАЦИЯ И ТОВА Е ЕДНА СЕРИОЗНА ОБЛАСТ ЗА РАБОТА

Accenture Evolution Precision Agriculture Background.1140x600Аграрният бизнес е базиран на огромен обем данни. Доскоро цялата тази информация се натрупваше от агронома. Той определяше какво ще е добро за стопанството през следващата година – какъв сеитбооборот да се приложи, какви сортове и хибриди да се закупят, какви да са нормите на торене, за да се получат оптимални добиви.
Дълги години работеше формулата: има агроном, той знае! Но човешкият мозък не може да задържи и анализира толкова информация, колкото може един компютър. Особено що се отнася до въпроси, свързани със статистически анализ, оценка, корелация на различни събития помежду им.
Дигитализирането на земеделието е вкарването в информационна система на огромен масив от данни, описващи характеристиките на всички площи, на които се работи: агрохимични, физико-химични, историята на климата, историята на добивите, историята на внасянето на средствата за растителна защита, нормите, получените добиви... Това е огромен масив от данни. И това е само информацията, която трябва да се използва, за да създаде системата производствения план, например.
Правилното боравене с данните е залог за ефективност в агробизнеса. Дигитализацията в същността си е нов формат за използване на данните с цел вземането на правилни решения за бизнеса.
Процеси, данни, алгоритми – всички те са важни съставки на съвременния модел на работа на агрокомпаниите. Достоверната история на полята, качествените справочници и алгоритми помагат на системата по-добре от всеки човек да анализира резултатите и да планира действията за постигането на ефективни показатели.
Внедряването на такава система изисква голямо количество нови устройства и гаджети, които позволяват проектът да се реализира. Например, полските датчици са в състояние да сигнализират за съдържанието на влага в почвата, а това е много важно в рамките на пролетната сеитбена кампания. Земеделецът вижда онлайн динамиката на показателите на конкретното поле.
От друга страна, когато става въпрос за мониторинг, вече има достатъчно много стартъп компании и технологии, които позволяват по нов начин да се анализират спътниковите снимки или тези, получени от дрон. За сметка на натрупаните знания и алгоритми на машинното обучение по снимки вече могат да се разпознаят първите симптоми на заболявания или появата на плевели. Може предварително да се идентифицира проблем, да се планират и реализират превантивни мерки.
Аграрният бизнес се превръща все повече в работа, която изисква максимална точност, максимално внимателно боравене с данните. Това ще помогне за постигането на две много важни цели – отглеждането на повече реколта и по-качествено управление на разходите, постигайки оптимална ефективност на всяко отделно поле.
Максималните добиви зависят от конкретната климатична зона, конкретните почви. Всички поля имат собствен предел и ако този предел не е известен, земеделецът може да „заравя“ в него суперскъпи хибриди, торове и препарати, и пак да не постигне повишаване на добивите.
В условията на настоящата икономическа ситуация, когато цените на земеделските продукти не растат, качественото управление на разходите е много важен аспект. Но ако всички данни не се прехвърлят в цифров формат, не се вкарат в съответната система, то няма как да говорим за някакъв пробив, увеличаване на производството и ефективността на земеделието.
Разбира се, дигитализация е необходима на всички. И на малките, и на средните, и на големите агрокомпании. Всички те са заинтересувани да отглеждат повече, да харчат по-малко, при внимателно отношение към земята.
Но процесите на работа на малкия земеделски стопанин и голямото стопанство имат своите особености, поради това тук
ЩЕ ПОГОВОРИМ ЗА МОДЕЛА НА ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА СРЕДНИ И ГОЛЕМИ СТОПАНСТВА

Колкото повече е обработваемата земя, толкова по-критична е необходимостта от анализиране на данни. Голямата структура означава и много работници. А колкото повече са хората, толкова по-голяма е вероятността от появата на грешки. Дори и идеалното планиране може да бъде обезсмислено от допускането на твърде много грешки при реализирането му. Необходимо е да се променят процесите и начинът на мислене.
За големите стопанства цифровата трансформация е не толкова нов качествен софтуер, колкото трансформация на колектива – как хората подхождат към работата, която вършат, как реализират поставените им задачи. Една от най-важните задачи, които трябва да бъдат решени, е минимализирането на човешките грешки.
Що се отнася до по-малките стопанства, то на тях са им необходими базови услуги за планиране на посевите и мониторинг на площите. Ако в стопанството има 10-15 поля, агрономът, естествено, може да ги познава като пръстите на ръката си, но мозъкът на агронома има своите ограничения. А такива малки стопанства има много. И за да се повиши качеството на производството в цялата страна, всички те трябва да бъдат обхванати от дигитализираните системи.
ОТКЪДЕ ЗАПОЧВА ЦИФРОВАТА ТРАНСФОРМАЦИЯ

Всички земеделски стопанства са на различно ниво от технологичното си развитие. Но ако говорим за първите, елементарни крачки, то в началото трябва да се събере информация за площите. После тези данни трябва да се внесат в карта в някоя от системите.
Земеделският производител трябва ясно да разбира къде са неговите поля, какви са контурите им, каква е историята им. Също така той трябва да осигури поне базов мониторинг – това са спътникови снимки, индекс NDVI, който показва колко добре или зле се развиват културите, какви проблеми има на полето.
Следващата стъпка е техниката, която се използва. С какво оборудване за прецизно земеделие тя е окомплектована на завода? Как фермерът може да „източва“ данните, къде може да ги анализира? Ако производителят не вижда данните от техниката – това вече не е прецизно земеделие. Плюс е оборудването за прецизно земеделие, с помощта на което може да се изпълняват точните операции, да се намали количеството на работните операции на полето, и да се увеличи крайната ефективност, свързана с това как се развива растението.
Това е базовото ниво. Земеделският производител трябва да вижда как растат културите, какви проблеми има на определен участък.
По-нататък към таза елементарна база трябва да се прибавят по-специализирани услуги, директно свързани с прецизното земеделие. Формирането на карти за работа на земеделската техника със запазване на историята. Как е протекла сеитбата през настоящата година, внасяни ли са торове, как трябва да се сее следващата година – отдясно наляво или отляво надясно, север-юг или запад-изток? Сеитбена норма, торене – това са показатели, които влияят върху крайния резултат. Съществуват различни технологии и всичко това е важно да се помни.
Следващата стъпка е мониторингът. Тази сфера се развива много интересно. Проекти, като израелския Taranis, вече дават възможност да се разпознават фотографии и да се определят вредоносни обекти, които се появяват на полето. Да се следи състоянието на културите, е възможно по различни начини: малките площи – визуално, големите – с помощта на дрони и по-нататъшно разпознаване на снимките. Това позволява навреме да се провеждат превантивни действия, свързани с грамотната растителна защита.
Днес почти всеки фермер използва мобилни устройства. Вече има много прости мобилни приложения, с помощта на които може да се прави елементарен мониторинг. Тетрадките и тефтерите все повече остават в миналото.
Следващото развитие е точковото внасяне на средствата за растителна защита. Вече има варианти, когато първо се създава карта на огнищата на заболяването, а след това умна пръскачка внася необходимото вещество само в рамките на поразената зона.
Всяко голямо поле може да бъде нееоднородно от гледна точка на хранителните вещества. Ако това не се вземе предвид, то ще се внася една норма на цялата площ. В този случай на картата на добивите след жътва ще се получат „дупки“, където добивите силно падат.
Съществува термин zone management — полето се разделя на определени зони на продуктивност. И при формирането на технологията може да се се вземат предвид индивидуалните норми във всяка зона. След това данните отиват в работните карти на машините.
Смятам, че следващата технологична стъпка ще бъде разпознаването и едновременното внасяне на средства за растителна защита.
След прибирането на реколтата се получават всички фактически данни. Те може да се сравнят с прогнозните и планираните. Това позволява да се направят изводи – какво сме получили и колко точно сме работили с нормите в различните зони. Не всички полета са различни, но има много участъци с различни зони на запасеност.
Големите стопанства вече вземат предвид всички тези аспекти, тъй като те означават и оптимизиране на разходите, и повишаване на добивите. Малките – все още не. Това е обусловено от факта, че трябва да се изпращат проби в лаборатории, необходима е техника със съответното оборудване.
ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА Е ЕДИН БЕЗКРАЕН ПРОЦЕС
Да допуснем, че стопанството е внедрило определени базови технологии. Вече съществува система, в която са заредени площите, техните граници, поземлената собственост. Има история и лабораторни данни. Тези данни вече правилно се използват при планирането. Има техника с оборудване за прецизно земеделие. Внедрени са работни карти за променливо торене или диференцирана сеитба, и се събира информация за извършените работи.
Но всяка от тези части продължава да се развива. Скоро ще се използва техника без механизатори. Ще се усъвършенстват алгоритмите за разпознаване на заболяванията или за определяне на нивото на хранителните елементи в листната маса. Усъвършенстват се датчиците на полето и се появяват хранителни елементи с много продължително действие. Ще се развиват специализираните мрежи за предаване на данни от типа LoRaWAN, с помощта на които може да се събира информация от полето и техниката, дори и в зони без GSM покритие. Определено ще продължи развитието на алгоритмите за обработка на големи масиви от данни. Колкото повече качествена статистика има в една система, толкова повече храна за обучение ще имат алгоритмите. И толкова по-добре ще работи.
В Европейският съюз, който е заинтересуван от развитието на дигиталното земеделие, е изграден модел за работа с формиране на центрове в посока работа по направленията IoT, farm management, big data и т.н.
Във Великобритания в държавно-частно партньорство в областта на прецизното земеделие работят Agri-EPI Centre и държавната агенция Innovate UK, която притежава част от тази структура, инвестира в развитието на иновациите, в това число и в земеделието. Една от интересните разработки в тази посока е създаването на 3D-карта на почвите във Великобритания.
В България няма дори обикновена карта на почвите, нито такава е заложена в приоритетите на Стратегията за дигитализация на българското земеделие, по която в най-скоро време ще се похарчат милиони, за да се създадат поредните интернет сайтове, които никой не чете, и да се сложат български метеостанции на полето, за които изобщо не става ясно с кого и дали ще бъдат свързани.
А създадената във Великобритания 3D-карта на почвите освен всичко останало позволява да се правят интересни корелации при налагането на различни пластове данни върху почвата. Това е огромен обем работа. И там държавата има водеща роля при внедряването на подобни проекти, тъй като разбира ценността на тази инвестиция. Освен това частно-държавното партньорство в тази страна работи не само по отношение на усвояване на държавните пари в частни джобове. Там има работещ модел. Всеки роден внедряващ дигитализацията чиновник може да отиде и да види R&D центровете им.
(Повече може да прочетете във в. "Гласът на Земеделеца")

Публикувана в Агротехника

Одобрението на регламентите за Общата селскостопанска политика след 2020 г. е малко вероятно да стане в мандата на този Европейски парламент. Но дори и да има забавяне в изготвянето им, това няма да забави плащанията към земеделския сектор. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов при откриването на Петата среща на земеделските камари от регион „Три морета“. За първи път България е неин домакин в лицето на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Във форума участват представители на земеделските камари и организации от Литва, Полша, Румъния, Словакия, Чехия, Унгария и Хърватия.

ОСП е най-трудната и обхватна политика на ЕС. Неслучайно една от темите е нейното опростяване, но на този етап страните-членки не го виждаме, коментира министър Порожанов. Той припомни, че България стартира още през 2017 г. дебат по инициатива на бранша за приоритетите и какво да съдържа ОСП.  Продължават разговорите да се запази бюджета за земеделие и през следващия програмен период. Направени са и първите стъпки за т.нар. външна конвергенция или сближаване на нивата на плащания между страните-членки. Конкретните финансови параметри ще са ясни след приемането на Многогодишната финансова рамка, което се очаква да стане до края на годината.

Публикувана в Новини на часа
Кабенетът одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2018 година за извършване от "Напоителни системи" - ЕАД на аварийно-възстановителни дейности за предпазване от вредното въздействие на водите.
Заради създалата се през 2018 г. тежка обстановка по обектите за предпазване от вредното въздействие на водите (ОПВВВ) се наложи спешно предприемане на аварийно-възстановителни дейности. В резултат на усложнените климатични процеси беше засегната техническата инфраструктура от национално и местно значение, както и пътища, поземлени имоти и земеделска продукция, се казва в правителственото прессъобщение.
С приемането на постановлението се цели възстановяване на разрушените 74 обекта - участъци от корекции на реки, предпазни диги, отводнителни системи и други съоръжения по ОПВВВ. С промените ще се осигурят допълнителни средства в размер на 5 000 000 лв. по бюджета на МЗХГ за 2018 г. за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет.
Публикувана в Бизнес

Правителството одобри преразпределение на отпуснатите допълнителни разходи по бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) за изпълнението на неотложни мерки за предотвратяване появата на африканска чума по свинете. В началото на месец юли тази година Министерски съвет отпусна 4,5 млн. лева за борба с болестта.

МЗХГ проведе информационна кампания за запознаване със заболяването и превенция от проникването му на територията на страната. Бяха обособени места за първична обработка на дива свиня и съоръжения (ями) за отпадни животински продукти към ловните дружинки, поради което отпадна необходимостта за разходване на бюджетни средства за целта. Първият случай на заболяването в страната беше регистриран на 30 август 2018 г. Поради откриването на ловния сезон за групов лов на дива свиня се наложи закупуване на допълнителни консумативи и диагностикуми от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за откриване и доказване на заболяването. Преразпределението на средствата ще обезпечи и ремонта, оборудването и изграждането на дезинфекционни съоръжения по Граничните контролно-пропускателни пунктове в страната.

Публикувана в Новини на часа

ПП АБВ анализира средствата, които българската държава пилее в заплащане на бордове, съобщи на пресконференция в Бургас председателят на партията Румен Петков.

Петков даде пример с енергетиката, където бордовете са девет, в тях участват 34 човека, а годишният фонд „работна заплата“ там надхвърля 800 000 лева, като в тази сума не влиза. Той припомни, че президентът Първанов настоя още през 2008 година бордовете на бъдат премахнати, да се спре с непрофесионалното и политическо кадруване в тях и да се изкорени тази порочна и грозна практика партийни представители да бъдат хранени по такъв циничен за сметка на обществото.

Румен Петков каза, че в момента АБВ анализира ситуацията в този контекст в министерствата на икономиката, на земеделието и храните, на транспорта, на здравеопазването и други звена. „Ще кажа само, че в Министерството на здравеопазването има, да речем, 80 държавни болници. Да приемем, че във всеки борд има три, има болници и с по пет, но ние така приемаме. Да приемем, че член на борд взима по 2 000 лева на месец. 80 по 3 е 240. 240 по 3 е почти 500 000 лева месечно. 5-6 милиона лева на месец, без упоменатите екстри, от бюджета на Министерството на здравеопазването заминават по бордовете“. Петков е категоричен, че тези бордове нямат почти никакво отношение в оперативното управление на болничните звена, а само им тежат на бюджета. И това е за сметка на българските граждани. Румен Петков каза също, че ПП АБВ обмисля позиция, с която ще настоява за забрана на бордовете.

Публикувана в Бизнес

Правителството одобри допълнителни разходи в размер на 5 760 000 лв. по бюджета на Министерство на земеделието, храните и горите за 2018 година. Със средствата ще бъдат закупени противоградови ракети, във връзка с усложнената метеорологична обстановка в страната.

Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ извършва дейности по защита на земеделската продукция от градушки в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Сливен на площ от 17 милиона декара. В началото на 2018 г. Агенцията разполага с 3 608 броя противоградови ракети, представляващи остатък от предходната 2017 г. Съгласно действащ договор през месец април 2018 г. са заявени и доставени за дозареждане 5000 броя ракети, като общата наличност към началото на активния сезон е 8 608 броя. През месеците май и юни е извършена доставка на още 6 000 ракети.

От началото на активния сезон по градозащита за 2018 г. - 24.04.2018 г., до 22.06.2018 г. са осъществени 194 активни въздействия, обработени са 1 009 градоопасни облака и са изстреляни 9 785 ракети. Към настоящия момент изпълнителната агенция разполага с 4 823 броя ракети.

Публикувана в Новини на часа

Ако африканската чума по свинете влезе в България, само за обезщетяване на свиневъдитеще ще бъдат нужни 300 милиона лева. Това каза директорът на Североизточно държавно предприятие инж. Веселин Нинов на стопански съвет. Той разпореди да се организират срещи с председателите на ловни дружини във всички стопанства до средата на месец юли, за да може планираните мерки да се приложат възможно най-бързо и да дадат резултат, съобщават от предприятието.

До момента са проведени срещи с ловни сдружения в граничните райони Генерал Тошево и Балчик, а през следващата седмица подобни събирания ще има в Добрич и Тервел. За пореден път инж. Веселин Нинов акцентира върху това, че максимално трябва да се ускори отстрела на диви свине, при спазване на сегашните нормативни изисквания. Той посочи, че това е единствената превенция, която ще даде добри резултати, защото в противен случай държавата ще търпи загуби в големи размери.

Утре от 10.00 часа в залата на предприятието в Шумен ще се състои среща на експерти със стопанисващите дивеча в дивечовъдните участъци към Държавните горски стопанства. Подобна среща ще има и във Варна в 14.00 часа, а в 17.30 часа в Балчик е поредното събиране с председатели на ловни дружини, за да се обсъдят мерките за борба с АЧС.

45% е общият процент на изпълнение на реализацията на дървесина от стопанствата в обхвата на СИДП към днешна дата. Резултатите са повлияни от тежките метеорологични условия през първото шестмесечие на тази година, но въпреки това изпълнението към момента е добро. Отлично са се справили през първата половина на годината ДГС-Омуртаг, ДЛС-Паламара, ДГС-Търговище, ДГС-Провадия и ДГС-Добрич. Изпълнението при тези пет стопанства е над 50% спрямо годишния план.

На събирането беше отчетено и изпълнението на лесокултурните дейности, като директорите посочиха колко декара с нови гори ще залесят до края на годината и какво се прави за младите насаждения.

Публикувана в Новини на часа

„Искам коректни отношения със земеделския бранш. Заедно да си направим приоритетите и бъдещия национален стратегически план и да ги внесем в Брюксел“, заяви Румен Порожанов на общото събрание на Националния  съюз на земеделските кооперации в България (НСЗКБ). Той увери присъстващите, че кооперациите не трябва да  се притесняват, че няма да има пари след 2020 г., доброто финансиране и приоритет на ОСП ще останат и в новия програмен период. Министърът на земеделието, храните и горите поздрави организацията за 25-годишния й юбилей.

„Високо оценявам работата на българските кооперации. Имаме ползотворен диалог по всякакви теми“, заяви министър Порожанов. И коментира, че въпреки предизвикателствата с общи усилия се справят добре.

„Имаме много добра комуникация с министър Порожанов “, каза от своя страна председателят на НСЗКБ Явор Гечев. 

 Земеделският министър разказа пред годишното общо събрание на НСЗКБ за дебатите по новата Обща селскостопанска политика на ЕС след 2020 г., включително и на приключилия във вторник Неформален съвет на министрите, който се проведе в София. Предвижда се минимално намаление за България на директните плащания от само 0,7% при средно 3,9 на сто за целия ЕС.

Убеден съм, че може много по-ефективно  да се управляват средствата, каза още Порожанов. След първите официални дебати по новите законодателни предложения на ЕК, които ще се проведат на съвета на министрите в Люксембург на 18 юни, министърът ще ги представи пред най-големите  браншови асоциации у нас.

Публикувана в Новини на часа

За последните 10 години (2007 – ноември 2017 г.) българските емигранти са изпратили на близките си в страната близо 16.7 млрд. лв. Това показват данните на БНБ, които се базират на направените преводи през банки и специализираните компании. Само за миналата година се очаква сумата да надхвърли 1.7 млрд. лева.

Данните са цитирани от в. “24 часа”, който е изискал справката от БНБ, пише "Дневник".

Изданието посочва, че парите през последните 3 г. са повече от чуждите инвестиции и се равняват на 1.6% от брутния вътрешен продукт на страната. За последните три години данните в платежния баланс отчитат преки инвестиции съответно 1.22 млрд. лв. за 2017 г., 1.33 млрд. лв. за 2016 г., за 2015 г. са били 3.2 млрд. лв.

Челните позиции на държавите, откъдето идват най-много пари, държат САЩ, Испания, Гърция, Англия, Италия и Германия.

 

Обичайно пикът на емигрантските пари е в последните летни месеци и в края на годината, преди новогодишните и коледните празници.

Вестникът цитира неназовани експерти, според които тези пари не се пестят, а се използват за покупки основно на вносни стоки – бяла и черна техника, леки автомобили и др.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта