За да се предпазят набраните плодове за съхранение от вторична инфекция е необходимо да се вземат предварителни мерки. Те се изразяват в обеззаразяване на инвентара, в който ще се съхраняват.

За тази операция не е необходимо нещо специално, а най-обикновен син камък (меден сулфат), който всички познават и използват за приготвяне на бордолезов разтвор. Самоче в този случай не се налага неутрализиране на разтвора с вар. Използва се 3%-ов разтвор на син камък – 3 кг за 100 литра вода.

Най-добре е да разтвора от син камък да се направи в голям варел – 100 литра например, в който да се потапят празните съдове – касетки, щайги и др., в които ще се съхраняват плодовете. След потапянето, съдовете се оставят да изсъхнат на слънце. Тази мярка е много важна за дървените касетки, защото при тях винаги може да има спори на гъби, които се запазват от предишната година. При поставяне на плодовете и при наличие на влага те са в състояние да ги заразят, и плодовете ще загният.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Обработката на семената позволява да се постигне отглеждането на здрави, силни растения за по-кратко време и да се увеличи устойчивостта на растенията към болести в бъдеще.
Обеззаразяване на семена и почва
Закупените семена са обеззаразени, така че този етап на подготовка за сеитба е от значение за семената, събрани от собствената реколта.

Калиев перманганат: Разтвор 0,5-1%, време на накисване - 15-20 минути.
Дървесна пепел: 2 супени лъжици се разтварят в 1 литър топла вода. Време на накисване - моркови и лук - 6 часа, останалите култури - 3 часа.
Сода за хляб: 1 г сода се разтваря в 1 чаша вода. Време за накисване - до 24 часа.
3% кислородна вода: Семената от домати и патладжан се накисват в 3% разтвор за 25-30 минути, а на пипера за 20-25 минути, след което се промиват в продължение на половин час на течаща вода.
Кори от върба:Кората на върбата съдържа салицилова киселина, тя ефективно унищожава патогенни микроорганизми.
За приготвяне на инфузия кората от върба се събира от млади клони и се залива с вряла вода. Семената се киснат в продължение на 24 часа.

Условия за прилагане:
• семената се третират непосредствено преди сеитба;
• готовият разтвор не се съхранява и трябва да се използва незабавно;
• за удобство семената могат да бъдат опаковани в марля преди накисване.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

През януари започва подготовка за разсадопроизводството. Оранжериите и парниците, определени за разсад трябва да се почистят, дезинфекцират и прекопоят. Подготвя се и торопочвена смес: в съотношение 1:1:1 се смесват угнил оборски тор, горска почва и градинска почва, към които се добавят минерални торове и сместа се обеззаразява.

Към средата на месеца започва сеитбата на семената за ранните домати и пипер, зелето и карфиола. Сроковете на сеитба за ранно производство зависят не само от културата, но и от района на отглеждане. В Южна България сеитбата на ранни домати се прави от 25 януари до 5 февруари, а в Северна България - между 1 и 10 февруари. По-ранната сеитба може да доведе до получаването на разсад, с ниско качество и слаба закаленост, което ще е причина за по-ниски добиви.

Семената на пипера и патладжана е най-добре да се засеят между 25 януари и 5 февруари, на ранното зеле - от 1 до 10 февруари, а на карфиола - през втората половина на януари. Необходимо е сеитбата в парниците да се осъществява 3 до 5 дни след зареждането им, след загряването на почвата и поддържане на температурата около 25 - 28°С. В случай, че по време на сеитбата почвата е прекалено влажна, трябва да се разкопае неколкократно, за да изсъхне до оптимална влажност. При повишаване на температурата в парниците над 30°С се прави проветряване - рамките се вдигат няколко пъти до понижение на температурата до оптималната и тогава се пристъпва към сеитба. Ако в парниците се появят огнища (отделни места) с много висока температура се налага пробиването на дупки с колове, в които се наливат 1 до 2 кофи студена вода.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

На въпроса "Кога да започнем да подготвяме розите за зимуване“, отговорът е само един – „през май“! В крайна сметка само здравите, силните и обгрижвани растения са способни да устоят на сложните условия на провокиращо дълга есен, сурова зима и коварна пролет.

Как да направим това?

Всеки любител на рози решава проблема с покриване на розите за зимуване по свой начин, опирайки се на своя опит и съвети на опитни цветари.

На вашето внимание предлагаме 10 неща за подготовка на розите за зимуване, които в никакъв случай не бива да правите:

  1. Не избързвайте с покритията преди да настъпят студовете, възможно е да провокирате нова вълна вегетация.
  2. Не огъвайте към почвата леторастите на розите при мразовито време, защото са чупливи.
  3. Не бързайте с есенната резитба на недоузрелите леторасти.
  4. Не използвайте за привързване на розовите леторасти естествени превръзки, защото бързо се разлагат от влагата.
  5. Не оставяйте за зимуване листа по леторастите на розите.
  6. Не загърляйте розовите храсти при влажно време и мокра почва.
  7. Не загърляйте розите с опадалите от тях листа.
  8. Не поставяйте клоните на катерливите рози директно на земята.
  9. Не покривайте розите с полиетеленови платна.
  10. Не избързвайте напролет с откриване на розовите храсти.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Старите дървета в градините се готвят по различен начин за суха и влажна зима. По листопада дори може да се предсказва каква ще бъде есента и зимата.

Ако листопадът започва рано и няма засушаване, това е добър признак в повечето случаи. Листата при черешите никога не опадват ако хранителните вещества не са се оттекли в корените. Падайки, такива листа бързо изгниват и почти не пренасят инфекция. Ако края на лятото не позволи на листата да узреят, то първия мраз ги опърля. Те изсъхват направо на дървото и опадват в снежно време.

Късният листопад може да означава веднага настъпване на ранна зима с неприятни изненади, но и с големи «прозорци» със затопляне до настъпването на Нова година. Такова време при плододаващите дръвчета, а още повече при зимуващи, не е никак полезно.

При късен листопад асмите не се затрупват с дебел слой почва, за да се избегне запарване в началото и в края на зимата. При ранен листопад се затрупват срещу студ. Същите критерии важат и за обвиване стъблата на овощните дръвчета.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Приспособяването на дърветата към ниски температури се извършва още в края на лятото и началото на есента, когато вегетацията приключва, листата опадват и растенията преминават към покой. След прибирането на плодовете в растенията се натрупват резервни хранителни вещества, които благоприятстват растежа на кореновата система, узряването на дървесината и повишават устойчивостта им към ниски температури през зимата.

За преодоляване на неблагоприятните климатични условия през зимата, растенията са изградили своеобразен механизъм за защита. Той се изразява в преминаване на растителния организъм от вегетация в период на покой, характеризиращ се със спиране на растежа и фотосинтезата, и значително отслабване на дишането и обмяната на веществата. Видимо периодът на покой започва с листопада и завършва с разпукване на пъпките. Окапването на листата през есента е едно от приспособленията за презимуване, което предпазва дървесните видове от прекомерно изпаряване.

Критична температура през дълбок покой, над която се наблюдават поражения при овощните видове у нас:

Ябълка -29°С, Круша -25°С, Дюля -23,-25°С ,Слива-27°С , Праскова-20°С, Кайсия-25°С, Череша   -24°С,   Вишна-28°С, Орех -28°С, Смокиня -15°С, Нар -15°С, Актинидия -15°С, Бадем -20°С, Райска ябълка         -21°С , Маслина -9° С  .

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Добре е мястото предвидено за засаждане на зимен чесън да се подготви 10-15 дни преди самото засаждане. Преди обработка на почвата, площта се тори с комбиниран минерален тор, съдържащ всички необходими хранителни вещества – азот, фосфор, калий. Количеството е 3-4 кг за 100 кв. м. Най-добре е да са обогатени и със сяра и магнезий, както и някой микроелементи. Може да се внесе и оборски тор в доза 400-500 кг на 100 кв.м, но той трябва да бъде много добре угнил.

Важна предпоставка за получаване на качествена продукция от зимен чесън е предварителната, основна обработка на почвата. Мястото трябва да е чисто от многогодишни коренищни и кореновоиздънкови плевели. В случай, че има такива е нужно предварително да се третира с хербицид , например раундъп . В този случай плевелите трябва да са зелени, в активна вегетация и след пръскането да изчакаме 20-ина дни.

В случай, че мястото е чисто от многогодишни коренищни и кореновоиздънкови плевели обработката трябва да се извърши на дълбочина 20-25 см. Това може да стане както с мотокултиватор, така и с права лопата или вила. Ако мястото е много сухо, предварително трябва да се полее с по 20-30 литра вода на кв.м. Това освен, че ще улесни обработката, ще подпомогне и дружното и навременно поникване на чесъна. След основната обработка мястото се подравнява, ако има буци те се разтрошават.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Подготвителните работи за създаването на нови насаждения включват почистване и подравняване на мястото и дълбока обработка на почвата. Те трябва да се извършат минимум 1-2 месеца преди засаждането, за да може почвата да улегне и да се улесни прихващането на дръвчетата. Преди обработката на дълбочина 50-70 см се разхвърлят 80-150 кг троен суперфосфат и 50-100 кг калиев сулфат на декар, а след това се внасят от 3 до 5 тона оборски тор на декар, които се заорават с плитка обработка. При вкислена почва преди основната обработка трябва да се извърши варуване със сатурачна вар, смлян варовик, пепелина от варопроизводството и други. На по-леки, песъкливи почви се внасят 150-300 кг, при средно тежки - 200 до 400 кг, и при тежки - от 300 до 500 кг/дка варови материали. Подравняването на терена се извършва при необходимост, тъй като то улеснява мероприятията свързани с отглеждането на дърветата.

Необходимо е силно наклонените терени да се терасират. При силно заплевеляване с многогодишни плевели (троскот, балур и др.), може да се използват и хербициди.

За създаване на малинови насаждения на площите се извършват същите мероприятия за предпосадъчна подготовка, както при овощните дървета, но количествата тор, внесен предпосадъчно са по-ниски: 3-4 т оборски тор на декар, 70 до 120 кг троен суперфосфат и 15-30 кг калиев сулфат. Почвата се обработва на по-малка дълбочина - 40-50 см при почви с мощен хумусен хоризонт и се оре на дълбочина 25-30 см с плуг с продълбочител.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Подготовката на мястото за засаждане на лозички може да се направи по различни начини. Някой копаят кубични ямки, други заравят само корените на 50-60 см в земята. Изкопаването на кубични ямки е доста трудоемък и тежък физически процес. За зелени (вегетиращи) лозички със закрита коренова система, отглеждани в контейни с почва могат да се правят цилиндрични дупки със свредел. Но ако растенията са с открити, свободни корени това не може да стане, защото те не могат да се разположат правилно в пространството, а ще бъдат преплетени, което ще забави техният растеж.

Преди да се пристъпи към засаждане на лозичките за тях трябва да се избере подходящо място. Там, където климатичните условия са по-хладни е добре да се избере място, което е защитено от ветрове – южната страна на домовете, вилите или други постройки. Стените на сградите са своего рода акумулатори на топлина, нагрявайки се от слънцето денем, те отдават тази топлина на земята и лозичките нощем. Мястото трябва да е и добре проветриво и осветено от слънцето, като е желателно в близост да няма овощни дървета. Подпочвените води да не са по-плитко от 1 метър. Не са подходящи и местата, където дъждовната вода дълго се застоява. 

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 02 Февруари 2018 11:27

Рътене на картофи

Изборът на материал за засаждане на картофи е само половината от работата. Оставеният материал за засаждане трябва да покълне. За тази цел семето от картофи трябва да бъде подготвено 2-3 седмици преди засаждането. Това не е задължително мероприяти, но е препоръчително.

Рътенето ускорява вегетацията с около 10-15 дни. Рътеният материал по-добре използва пролетната влага и тези посеви по-рано покриват и засенчват почвата и я предпазват от изпарение и пренагряване.

След „рътене“ на посадъчния материал от картофи се получават максимален брой кълнове от всеки клубен, добре оцветени, дебели и здраво закрепени. Това ги прави пригодни както за ръчно така и за машинно засаждане. Растенията се вкореняват по-бързо и по-леко преодоляват неблагоприятните климатични условия.

Начини за рътене на картофи

Една от възможностите е посадъчният материал да се постави в проветриво помещение, без светлина. Температурата в помещението трябва да бъде + 10-12°С.

Друг начин за рътене на картофите за засаждане е в полиетиленови торбички.
В тях се праварително се правят отвори, след това картофите се изсипват, за да запълнят 2/3 от торбата и краищата им се завърват. В торбата има свободно пространство, което ще позволи да се разпределят кълновете на картофите.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта