„За България е важно да се запази ежегодното подпомагане на земеделските стопани в рамките на Общата селскостопанска политика (2021-2027г). Необходимо е да се предостави правна сигурност на плащанията за периода до приемане на новото законодателство.“ Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на срещата на министрите на земеделието на страните от Вишеградската група и България, Хърватия, Румъния, Словения и Финландия в Прага.

Тя посочи, че в рамките на директните плащания е необходимо да се продължи прилагането на настоящите схеми, включително опцията за подпомагане на преходната национална помощ. Страната ни ще отстоява правото, ако не като национална преходна помощ, то като възможност с този бюджет да бъде увеличен пакетът обвързана подкрепа. По думите й двата пакета помощи са насочени към чувствителните сектори „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“, където са и малките стопанства. Без това финансиране няма да може да се осигури социалната устойчивост на земеделските производители в тези области.

По отношение на предложените еко-схеми за доброволно участие от страна на стопаните, земеделският министър посочи, че България оценява подхода като положителен метод за осигуряване на допълнителен стимул за по-високия принос към околната среда и климата. „Ние застъпваме доброволността, но тази тема я разглеждаме като неделима с останалите чувствителни въпроси по пакета на реформата на ОСП, тъй като искаме справедливо насочване на подпомагането“, обясни министър Танева.

Публикувана в Новини на часа

Битката за голямата баница ОСП започна. Крехкият земеделски министър Десислава Танева трябва да убеждава аграрните министри на развитите европейски икономики колко много страната ни се нуждае от запазване на досегашните схеми на подпомагане и в новата Обща селскостопанска политика. Дали е така?

Първо да погледнем в нашата собствена градина. Близо 19 млрд. лева е общият финансов ресурс, който страната ни получава за земеделие в рамките на един програмен период от 5 години – европейски субсидии и национални доплащания. С тези пари до сега да сме станали райска градина. Да, ама не.

Според данните на първия swot-анализ, изготвен от Института по пазарна икономика, българското земеделие не само, че не е мръднало и на йота, а напротив – то се свива и заема все по-малка част от икономиката на страната. Показателен в това отношение е фактът, че

страната ни е на опашката по брутна продукция

Ако средната за ЕС е 940 евро от хектар, то у нас тя е 350 – близо три пъти по-ниска. Единственият безспорно рентабилен и пазарно ориентиран сектор е зърнопроизводството. Критични остават плодовете, зеленчуците, животновъдството.

На фона на тази картина всички реват за пари и искат колкото се може по-голямо парче от баницата. Хубаво, но какъв ще е ефектът?

На човек може свят да му се завие от десетките схеми за подпомагане в земеделието. Има ли схеми, появяват се и схемаджиите. Ако и в следващия програмен период плащанията към българските земеделски стопани продължат да се определят въз основата на подадени документи, трудно ще се похвалим с по-различна картина на родното селско стопанство след 5 или 7 години.

Преди да се създават схеми, трябва да се изработят успешни модели. Да се работи по опростени и ясни правила. С минимален риск от изкривяване.

Държавата трябва да си подреди политиките. Няма логика големите и рентабилни големи стопанства да бъдат пренебрегвани, защото са печеливши. Те обаче трябва

да бъдат стимулирани да диверсифицират

да отглеждат плодове и зеленчуци, както и животни. Да създават нови работни места. И без друго селата обезлюдяват, ще бъде глупаво на устойчивите зърнопроизводители в тях да се гледа като на бездушни земеделски капиталисти. По-умно е да се помисли как те да бъдат полезни за създаването на цялостен и работещ модел в селата. Как около тях да се завихрят съответните дейности, които ще имат и социален ефект – инфраструктура, образование, местни пазари на земеделска продукция, създаване на затворен цикъл на производство, къси вериги към крайни клиенти. Този модел може да сработи първо на местно ниво и това не би било трудно.

Първо обаче трябва да се намерят съответните стимули. Малцина са зърнопроизводителите днес, които се занимават и с животновъдство. Примерите се броят на пръсти. Затова не е трудно от тях да се потърси акъл като как да се изработят въпросните стимули, които да мотивират хората в тази посока да се увеличават.

От години секторите „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“ са в графата „чувствителни“. Ако погледнем обаче докладите на аграрното ведомство, повече от ясно е, че т. нар. чертожници са превзели тази територия.

Казахме вече –

има ли схеми, появяват се и схемаджиите

Затова е резонно предложението на Националния съюз на градинарите в България подпомагането да се опрости – да бъде базово, за вид стопанство. Така то има шанс да е по-прозрачно и по-честно. И в него да е заложен един единствен критерий – ефективност, добавена стойност. Но не на документи, а след проверка на терен. Лесно може да се случи – като се намали излишната бумащина в работата на местната администрация.

И без друго новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова бъдещия еврокомисар по земеделие Януш Войчеховски да се работи за модерна и опростена ОСП. Ключови думи са климатичните промени и технологиите. Новата ОСП няма как да бъде поставена извън този контекст.

В него и България трябва да намери своето място. Като определи ясни приоритети и заложи дългосрочни политики. В поредна битка за по-голямо парче от баницата няма да стане. С гледане в паницата на другите – също. Всеки бранш прекрасно познава собствените кривици. Затова промяната трябва да започне от там. Вместо т. нар. работни групи и консултативни съвети да се превръщат в говорилни, нека всеки има доблестта да признае първо каква е картината в собствената му къща, кое има смисъл да се подпомага и с каква цел.

Да се мисли за само за днешния ден не е достатъчно. Стратегии дал Господ, стига да има кой да ги прочете и да ги приложи. С предварително постигнато съгласие и заявена воля обаче от страна на всички браншове, че трябва и може да се върви в една посока – към ефективно и модерно българско земеделие. Иначе, за пореден път всеки ще се натъпче с отреденото му парче от баницата, наречена ОСП, но накрая мнозина ще останат гладни, а на други ще им приседне.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Г-н Вълканов, как ще коментирате годишния доклад на ОЛАФ, според който в България има опит за злоупотреби в размер на 10 млн. евро при усвояването на европейски средства от страна на земеделски дружества?

Не съм запознат с доклада, но това за мен не е новина и не съм изненадан. Докато има едни пари, които се подаряват на хората, защото гледат земя, тези практики няма как да бъдат избегнати. Има ли пари за „усвояване“, българинът ще намери начин да ги вземе. И няма никакво значение какви са изискванията, винаги ще се намери начин те да бъдат заобиколени.

Къде е проблемът, това въпрос на манталитет ли е?

Проблемът е в хората. У нас лисва съзнанието, че европейските пари се дават с някаква определена цел. У нас се мисли на ниво: тези пари щом ги дават, ние трябва да намерим начин да ги вземем. Държавата каквито и перфектни условия да се опитва да измисли, злоупотребите не могат да бъдат избегнати. Те се правят от хората и да, това е въпрос на манталитет. Ние не правим земеделие, ние усвояваме пари.

Това означава ли, че изцяло е сбъркана философията на подпомагане, която е заложена в Общата селскостопанска политика?

Докато има субсидии, докато има европейски средства, които просто се дават, независимо по какви правила, злоупотребите няма да спрат. И това изобщо не е проблем само в селскостопанския сектор. По оперативна програма „Конкурентоспособност“ например, злоупотребите са доста по-грозни и по-брутални. Огромният български проблем е, че хората вместо да мислят и да разсъждават върху въпроса как да творят блага, как да правят бизнеса си по-добър и да печелят повече, те единствено мислят как да вземат едни пари.

В каква степен държавата като национални политики може да участва в решението на този проблем?

Държавата винаги е била наясно, че подобни неща се случват. Понякога не е можела, друг път не е искала да предприеме някакви мерки. Пак казвам, докато има пари наготово, ще има кой да ги вземе – по един или по друг начин. Държавата трябва да работи за това европейските средства да се харчат разумно и плодотворно. Начинът, по който се харчат в момента не е такъв.

Има ли изгледи да се промени европейският модел на подпомагане?

След 20 години, може би. Ако нещата са по-неутрални, примерно както в Щатите, където вместо директно подпомагане има силно развито застраховане, тогава няма да има злоупотреби и хората просто ще си гледат работата.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Новини на часа

Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) публикува актуализираната индикативна годишна работна програма на ПРСР 2014-2020 г., която бе гласувана на 20 юни 2019 г. по време на дванадесето заседание на Комитет по наблюдение на програмата, предава ruralnet.bg.

Очакваните периоди на прием до края на 2019 г. по подмерки на ПРСР 2014-2020 са:

  • юни 2019 г.- август 2019 г.

 подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“ с бюджет до левовата равностойност на  14 532 817 евро;

  • юли 2019 г.- септември 2019 г.

подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ (ТПП) с бюджет до левовата равностойност на 22 000 000;

  • август 2019 г.

подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ с бщджет за 2019 г. 1 000 000 евро;

  • август 2019 г.- септември 2019 г.

подмярка 1.1 „Професионално обучение и придобиване на умения“  с бюджет до левовата равностойност 8 000 000 евро;

  • септември 2019 г.- октомври 2019 г.

подмярка 4.2.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ с бюджет до левовата равностойност на 1 685 121 евро;

подмярка 16.4. „Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки“ с бюджет до левовата равностойност на 8 000 000 евро за втора фаза;

  • септември 2019 г.- ноември 2019 г.

подмярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“ с бюджет до левовата равностойност на 20 000 000 евро;

  • октомври 2019 г.- декември 2019 г.

подмярка 4.3 „Инвестиции в инфраструктура“ с бюджет до левовата равностойност на 50 465 860 евро;

  • ноември 2019 г.- декември 2019 г.

подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“  с бюджет остатъкът по подмярка 19.1 + остатъци от другите подмерки на мярка 19, чиято стойност предстои да се уточни.

Публикувана в Бизнес

- Г-жо Йорданова, в обществото битува мнението, че българското земеделие днес е силно дебалансирано и вие, зърнопроизводителите, имате основна вина за това. Как ще отговорите на този упрек?

- Много пъти съм коментирала този въпрос. За мен това е по-скоро популизъм, некомпетентно говорене, изопачаване на фактите. Общата селскостопанска политика в двата предходни програмни периода завари един добре структуриран и работещ зърнен сектор в България, с успешно администриране в усвояването на европейските инвестиции по различните програми. Това не означава, че на сектора е бил даден специален приоритет – въпрос на ситуация и на пазар. На мен ми се иска разговорът да бъде в друга посока – не дали сектор „Зърно“ изкривява картината в земеделието, не дали то е монокултурно или прекалено окрупнено и добре развито. На мен ми се иска да говорим за баланс – цялата земеделска общност да направим така, че да изравним със сектор „Зърно“ и другите отрасли, които са губещи или не толкова привлекателни. Иска ми се останалите браншове да се съизмерват със зърнопроизводството и да искат да се изравнят с него. За мен това е нормалната логика – целият стопански сектор да се стреми към единство. Не е толкова важно какво се говори срещу един работещ и развиващ се отрасъл, по-важното е да направим и другите такива. От друга страна, всичко е въпрос на пазар. Нашата стока е борсова. Всичко обаче зависи от световната конюнктура, от геополитиката. И ние никога нямаме докрай яснота и пълно спокойствие за това какъв ще бъде пазарът на зърно.

- При силни играчи като Русия и Украйна, какви са шансовете на българските зърнопроизводители да се наложат в Черноморския регион?

- Натискът върху нас е изключително голям. От една страна, нараства цената на ресурса, на консумативите, които ние купуваме на европейски цени. От друга – изключително силното субсидиране и разрастване на сектора в страните от Черноморския регион – Русия, Украйна, Казахстан. Те произвеждат далеч по-рентабилно и с далеч по-ниска себестойност. Имат и добри експортни мощности, каквито ние не притежаваме, за разлика от една Румъния, например.

- Как тогава се доказвате на пазара?

- Нашият изход е да бъдем по-конкурентни, като понижаваме себестойността. Това означава да въвеждаме нови технологии, а това изисква нови инвестиции. Задължително е да повишаваме своята квалификация. И , разбира се, да мислим в посока на намаляване на износа на суровина и да увеличаваме сегмента на преработване. Тук е мястото да кажем, че освен отвън, българското зърнопроизводство е под натиск и отвътре – проблемно и често променящо се законодателство, липса на работна ръка, липса на устойчивост в администрацията.

- Неясна е бъдещата Обща селскостопанска политика, но е ясно, че всяка държава трябва да изработи Национален стратегически план. Какво трябва да бъде заложено в него по отношение на сектор „Зърнопроизводство“?

- В предишния програмен период 2007-2013 година, в инвестиционната част на Програмата за развитие на селските райони, по мерките за модернизация и инвестиции в дълготрайни материални активи, зърнопроизводството и останалите сектори имаха гарантирани бюджети. За нас това е удачен и разумен вариант на подпомагане. Когато конкуренцията е само между земеделските производители от един бранш, това поставя процесите в естествена и справедлива конкурента среда. Би било добре такъв механизъм на подпомагане да се заложи предварително в националния стратегически план, но още няма яснота дали това ще бъде възможно. Още не са тръгнали преговорите на ниво Европейска комисия, нямаме яснота каква ще бъде общата финансова рамка, дали ще бъде радикално променена. В стратегическия план би следвало да бъдат заложени реални, измерими и изпълними цели – за всички сектори. Те трябва да стъпят не на някакви имагинерни и виртуални реалности, а върху действителната и истинската структура на земеползването. Нови структури заради новата ОСП и ПРСР лесно ще се създадат, но те няма да бъдат устойчиви във времето и няма да бъдат полезни за икономиката на страната. За нас, зърнопроизводителите, е важно всички сектори да бъдат национално отговорни, устойчиви, да създават заетост и да имат принос към фиска на държавата. Ако този базов механизъм не залегне в стратегическия план, ако се създадат самоцелни мерки и програми, това е все едно да наливаме вода в пясък.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

За да бъде изработен националният стратегически план, всички чакат т. нар. swot анализи. Зад това сложно и неразбираемо на пръв прочит словосъчетание се крият 4 простички индикатора за определяне на рамката на всяка бизнес идея. S (Strengths) – силни страни, W (Weaknesses) – слаби страни, O (Opportunities) – възможности, T (Threats) – заплахи. Хубаво, всички внимателно ще четат въпросните swot анализи. Колко реално националният стратегически план ще стъпи на тях, не е особено ясно. Притеснителен е и друг момент: всяка институция работи със собствена методика по събирането на данни. Коректното им засичане се оказва сложен процес и поставя под съмнение яснотата за общата картина в земеделието у нас.

Аграрният министър Десислава Танева обяви, че дебатите по националния стратегически план започват в края на юли и обеща откритост и прозрачност по темата.

Къде обаче е скрит верният ключ към написването на добър национален стратегически план? Ключовата дума е устойчивост. И тотална промяна на философията на подпомагане.

Вече се чуват разумни гласове от различни земеделски браншове по темата. Ако отново ще си играем на разкрояване на новата ОСП на схеми и мерки, изкривяването е неизбежно. Безусловно устойчиво у нас е зърнопроизводството, няма две мнения по въпроса. „Зърнопроизводителите наистина изглеждат горди фермери. Единни са, образовани са, работят на светло“, каза един от месодайните говедовъди у нас, който се бори заедно със свои колеги да промени мисленето на българските животновъди. Защото гледането в една посока е от съществено значение за всеки бизнес.

До момента такова мислене липсва и до голяма степен субсидирането е „виновно“ за това. Всеки гледа в паницата на другия, всеки дебне обявяването на схемите и мерките с една единствена цел – да се докопа до максималните субсидии. И често остава излъган, защото колкото повече са кандидатите по една схема, единичната ставка за всеки фермер намалява. Аритметиката е проста: бюджетът е конкретен и се разпределя според броя на подадените заявления.

Изкривена е картината и в сектор „Плодове и зеленчуци“. Няма нужда да се влиза в конкретика, всички я знаем. Достатъчно е да припомним, че или сме рекордьори по отглеждане на тикви, или на нещо друго – според моментната конюнктура в подпомагането.

В този смисъл, гарантираните бюджети за всеки сектор изглеждат разумно решение. Ако предварително са ясни парите за животновъдите, за овощарите, за зърнопроизводителите и т. н., няма ли да бъде далеч по-честно отделните браншове сами да вземат решението как да бъде разпределен този финансов ресурс? А и така ще поемат една споделена отговорност, после ще се сърдят първо на себе си. Не прави ли така всеки предприемач, независимо с какъв тип бизнес си слага главата в торбата? Защо в земеделието да не е така? Отговорите ще търсим след няколко години. Когато ще чакаме поредния swot анализ. Ще бъде тъжно обаче отново да се налива от пусто в празно. И да не се заложи на устойчивост.

По време на един животновъден форум, разговарях с израелец, експерт-консултант по високопродуктивно овцевъдство. Попитах го как държавата може да намери баланс в подпомагането към малките и към големите овцевъди. Експертът от Израел ме погледна учудено и попита: в България бизнес ли искате да правите или социална политика, като отглеждате овце? Разбирам логиката на подобен отговор. Не разбирам защо българската политика в сектор „селско стопанство“ продължава да куца. Дали пък всъщност няма твърде много политика в този сектор?

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Консултативният съвет по животновъдство е обсъдил предложените от министерството условия за подпомагане през 2019 г. по схемата de minimis за  фермите, отглеждащи едри и дребни преживни животни от млечното направление. В обхвата на тази схема не попадат месодайните животни под селекционен контрол (Абердин ангус, Лимузин, Херефорд, Симентал, Галоуей, Обрак и Шароле) получили помощ de minimis  през 2019 г., припомнят от министерството на земеделието.

Основно изискване за кандидатстването по тази схема е стопаните да са регистрирани като земеделски стопани по наредба 3 и да са подали валидно заявление за директни плащания по схеми за обвързана подкрепа за животни или по преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, или по преходната национална помощ за овце-майки и/или кози-майки за 2019 г.

Всички те трябва да имат заявени не повече от 15 дка постоянно затревени площи на животинска единица или пък да нямат подобни пасища и ливади.

Те задължително трябва да имат животни, одобрени за субсидиране през 2018 г. по схемите за директни плащания, за обвързана подкрепа за животни или по преходната национална помощ за говеда необвързана с производството, а също и по преходната национална помощ за овце-майки и/или кози-майки.

Ако стопанството гледа от 5 до 250 крави или биволи, помощта ще бъде 60 лв. на животно. Според изчисленията тук попадат 5 963 стопанства.

При стадата от овце и кози помощта се дава за ферми с брой на животните от 10 до 300 помощта е 15 лв. на бройка, като тук попадат 8 688 стопанства. Фермите с над 300 овце или кози ще получат по 7 лв. на животно. Според регистъра ВетИс става въпрос за 331 стопанства.

Публикувана в Животновъдство

Днес е крайният срок, в който фермерите могат да правят промени в заявленията си за субсидии, без да бъдат санкционирани за това.

По данни на Министерството на земеделието в тазгодишната кампания за субсидиране са се включили повече от 105 000 земеделски стопани.

Заявените за подпомагане обработваеми площи са повече от 38 милиона декара. В края на май в Държавен вестник бяха публикувани промени в наредбата за условията и реда за директни плащания, от които стана ясно, че до 10 юни фермерите могат да правят корекции във вече подадените заявления, без да бъдат глобявани.

Възможно е земеделските производители да добавят и допълнителни схеми и мерки към вече заявените.

Ако стопаните не успеят да коригират заявленията си днес, могат да го направят и до 17 юни, включително, но ще понесат санкции от 1% от сумата, която им се полага за всеки работен ден закъснение.

Публикувана в Бизнес
Ставката за плащането за един допустим за подпомагане хектар по схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури за 2018 г.  е определена на  135,64 лева за хектар, пише в заповедта на министъра. 
За миналогодишната кампания по Схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури стопаните получиха по 157,53 лв. /ха.
Публикувана в Бизнес

Тази година приемът на проекти по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023 е рекорден. Още в първата седмица след пускането на приема на заявления. Подадени са заявления за над 25 000 декара с лозя, посочи Красимир Коев, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното. 

Европейската субсидия по програмата е в размер на 75% за обновяване на лозови насаждения, което ги прави по-конкурентоспособни с по-високодобивни сортове. Благодарение на новата програма, лозарите могат да станат по-гъвкави и да печелят на пазарите, за които са воювали, посочи още Коев, като допълни, че програмата, която в момента е в ход е 4 годишна и включва 76 млн. EUR отделени специално за нови лозови насаждения; 43 млн. евро за инвестиции в предприятията; 5 млн. евро за застраховки на продукцията. 

В рамките на програмата са предвидени и промоционални програми и реклама на вино с общ бюджет от 10 млн. евро.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 7

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта