Китайските учени са разработили метод за промишлено производство на плодородна почва от пясък. Те заявяват: новата технология е „нетоксична, евтина и предназначена за масово промишлено производство“.
Същността на технологията се състои в добавяне на специална съставка в пясъка, произведена от дървесен пулп. Тази специална съставка запазва в пясъка водата, въздуха и хранителните вещества. Учените са провели вече тестове на изкуствената почва на открити площи в град Чунцин и автономната област на КНР Вътрешна Монголия. Тестовете са показали, че при изкуственото напояване на почвите количеството вода е същото, добивите са по-високи, а изискванията за тор по-малко. Наблюдавана е и повишена устойчивост на атмосферните влияния.
Цената за покриване на един хектар изкуствена почва според климатичните и топографски условия варира от 22 500 до 40 000 юана. Благодарение на тази технология КНР очаква да се преодолее опустиняването. По данни за 2013 г., 27,4% от териториите на Китай (2,6 млн. кв.км) са обект на опустиняването. От това, по един или друг начин са засегнати почти една трета от населението - 400 милиона души по статистиката на Китайското министерство на земните ресурси. До 2020 г. страната очаква да отвоюва от пустинята 10 млн. хектара земя.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Равната повърхност се прилага при отглеждане на много ранни и много късни зеленчуци при неполивни условия. Затова отглеждането на културите трябва да съвпадне с период, когато има достатъчно влага в почвата. Затова сеитбата при този начин трябва да е възможно най-рано напролет.

На равна повърхност се отглеждат лукът, чесънът, баклата, грахът, морковите, репичките и др.

Дългите бразди и лентипредставляват профилирана повърхност на почвата, за отглеждане на култури на поливни площи.

На дълги бразди могат да се отглеждат домати, пипер, грах, фасул, лук, зеле, моркови и др. При този начин на отглеждане се засаждат от 40-60 процента повече бройки растения на декар, от където се получава и повече продукция.

Високите лехи позволяват получаване на по-ранна и по-голямо количество продукция, защото подобряват въздушно-газовия режим на почвата и предполагат по-малко развитие на болести и неприятели. Поливането при тях се извършва по гравитачен път, като водата се подава в браздата между две ленти.

Високите лехи са подходящи за отглеждане на зеле, домати, моркови, магданоз и др.

Лехо-браздова повърхност съчетава браздите с дългите лехи, върху които растенията се засяват или засаждат ленточно. Лентите могат да имат различен брой редове, в зависимост от културата, която се отглежда. Ширината на лехата и браздата са съобразени с това колко реда ще има от съответната култура и могат да бъдат от 1,20 до 1,50 м.

Тозиначин на засаждане е удобен с това, че растенията могат да се поливат по два начина – чрез браздите и вътре в лехата. Когато растенията са още малки и имат нужда от по-малко вода се поливат в лехата. Когато са вече големи и в плододаване и имат нужда от повече вода се поливат по браздата, като водата стига до корените чрез инфилтрация. По този начин се предпазват и плододаващите растения от директен досег с водата и се предотвратява развитието на болести.

На лехо-браздова повърхност могат да се отглеждат почти всички зеленчукови култури, които изискват поливане.

Фитариите са подходящи за култури, които изискват чести и обилни поливки, както и въздушна влажност. Те са подходящи за сеитба или засаждане на воден лук, подправки – чубрица, целина, магданоз и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

За да получим добра реколта много важно е каква подготовка ще направим на почвата. Част от тази подготовка е на какви лехи ще засадим зеленчуците. За да направим съответният избор трябва да знаем начините за оформяне на почвената повърхност и кой начин е най-подходящ за отглеждане на различните зеленчуци.

Кои са начините за оформяне на почвената повърхност:

  • Равна повърхност
  • Дълги бразди и ленти
  • Високи лехи
  • Лехо-браздова повърхност
  • Фитарии

Какво представляват отделните начини на оформяне на почвената повърхност

Равна повърхност

При нея няма специално оформяне на почвената повърхност. Тя се обработва до довеждане до градинско състояние – чрез култивиране и брануване, което в малката градинка се прави с наличните инструменти – мотика и гребло.

Дълги бразди и ленти

При този начин площта предварително се набраздява на съответните разстояния, след което се засяват или засаждат растенията. Когато сеитбата или засаждането ще са на ленти, браздите се прокарват през една, а растенията се засаждат на оформената лента между двете бразди.

Високи лехи

Високите лехи се оформят върху предварително добре обработена и подравнена почва. Те са с ширина 1-1,2 м и височина 20-30 см. Пътеките (браздите) между тях са широки 55-60 см.

Лехо-браздова повърхност

Тя е комбинация между браздовият начин и този на високите лехи. Предимството и е, че се подобрява поливането и въздушно-газовият режим при отглеждане на растенията.

Фитарии

Този начин на оформяне на почвената повърхност е стара градинарска практика, която в малките градинки е най-подходяща за много зеленчуци. Тя представлява ниска леха с правоъгълна или квадратна форма, която от всички страни е ограничена от високи 20-30 см тирове.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Колкото повече треви са включени в пасището, толкова по-високи добиви се получават – този емпиричен факт получи научно обяснение

Отдавна се е смятало, че по-голямото количество видове фуражни растения в пасището позволяват да се получи по-голямо количество фураж. Едно ново изследване на учени от Университета в щата Пенсилвания за пръв път дава научно обяснение на това предположение.

Експериментите, показващи ефективност при отглеждане на няколко вида фуражни култури, силно се различават по продължителност. Поради това е било невъзможно точно да се определи как такава технология влияе на производителността на фуражите в дългосрочна перспектива. За да изяснят проблема, учени от Пенсилвания са изследвали в продължение на девет години пасища с много видове фуражни култури.

В експеримента са били включени осем пасища. Четири от тях били засети с ежова главица и бяла детелина. Останалите са били засети с различни съчетания от пет вида треви: ежова главица, бяла детелина, цикория, ливадна власатка и люцерна. Когато растенията достигали нужната височина, кравите били пускани в пасищата.

Учените събирали проби от фуражните треви до и след пускането на кравите, за да оценят добива и състава на тревите. Освен това те събирали почвени проби, за да установят състоянието на корените и да определят количеството на въглерода. Последният показател е важен, защото той позволява на почвата да задържа повече влага.

Както се и очаквало, с течение на времето част от тревата изчезвала от пасището, измествана от по-силните и агресивни видове. Въпреки това изчезването на видовете не означавало влошаване качеството на почвата и намаляване на добивите, както са предполагали учените, а напротив, подобрявало плодородието. По този начин смеските от пет треви се оказали по-ефективни за повишаване на добивите. Средно те давали с 31% повече фураж, отколкото пасищата с двукомпонентни тревни смески. Освен това 5-видовите смески позволявали в почвата да се натрупва по-голямо количество въглерод.

Впрочем този експеримент още не е приключил: учените ще го продължат още десет години, за да могат напълно да възпроизведат реалната ситуация в паищата. Съветът на учените е да се сеят по-голямо количество фуражни треви в пасищата, особено ако регионът е засушлив и почвите губят плодородието си.

Публикувана в Растениевъдство

Ако киселинността на почвата в градината не е много висока, вместо вар може да се използва дървесна пепел. С внасянето й значително ще съживите почвените микроорганизми (полезни бактерии и др.), които обогатяват земята с азот. С внасянето на дървесна пепел се подобрява и почвената структура.

Препоръчително е дървесната пепел да се внася късна есен или рано напролет. Затова през зимните месеци събирайте дървесната пепел в съдове, които да бъдат задължително затворени, защото на открито дървесната пепел губи много от ценните си вещества. След внасяне я заровете с прекопаване на почвата. Ориентировъчната норма е 7 кг пепел на 10 кв. метра. Положителното й действие продължава до 4 години!

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 24 Ноември 2016 12:23

Ако почвата в градината е уморена

Причина за умората на почвата в овощната градина е натрупването на продукти от полуразпада на растителните остатъци в нея – листа, малки клончета, плодове, а след изкореняване на дърветата и големи корени.

В почвата под стари ябълки, се намират множество вредни за плодните дървета вещества. Ето защо в течение на четири-пет години на мястото на изкоренени дървета трябва да се отглеждат само едногодишни култури или ягоди.
За съкращаване на времето за почивка на почвата, от четири-пет на три години, след изкореняване на дървото на освободената площ могат да се засяват смеси от
житно-бобови треви, като червена детелина и ливадна власатка иличервена детелина и тимотейка.

Есента на втората година тревата се разорава. В началото на следващата година се засяват сидерати, като рапица, синап, овес и др., които се разорават по време на цъфтежа. В този случай на четвъртата година вече може да се засаждат отново плодни дръвчета.

Вместо двугодишно отглеждане на тревни смески, на мястото на изкоренените дървета, могат да се настанят и зеленчучи, но тогава е задължително да ги отглеждате с внасяне на тор.

За максимално съкращаване на срока за сеитбообръщение е необходима частична замяна на почвата. При изкореняване на дървото се изкопава яма дълбочина не по-малко от 70-80 см и с диаметър около 1 м. Ямата запълваме със свежа почва, към която сме добавили органични и минерални торове. Почвата вземаме от своята градина, но от места не по-близки от 12-15 м от растящи дървета от същия вид.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Подгответе лехи за зимно засяване на семеначета от ябълки, круши, сливи, кайсии и други видове. При обработка на почвата внесете компост (угнил оборски тор), фосфорни и калиеви торове. След това прекопайте, разрохкайте почвата и очертайте браздички дълбоки два см. Пригответе торф или суха почва за покриване на семената при сеитбата, която съхранявайте в чували в мазето. Подгответе лехите преди почвата да е замръзнала.

Към сеитба на семената пристъпете, когато почвата е замръзнала. Ако е паднал сняг, го сметете встрани. Подредете семената на 15-20 см при семковите и на 20-25 см при костилковите видове. Покрийте ги предварително с подготвената почвена смес. Семената засейте декември или януари, при трайно настъпване на студовете. Важно е те да не покълнат до настъпването на пролетта.

Ако искате да отгледате повече семеначета за окулиране, направете повече от един ред бразди. Разстоянието между два реда трябва да е от 70 см до 1 метър.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

За да се намали киселинността на почвата може да се варува със смлян варовик, хидратна вар, травертин, доломитно брашно, креда, дървесна пепел.
Варуването на почвата трябва да стане година преди предполагаемото засаждане на културите, а след това процедурата да се повтори след седем-осем години.
Ако намаляване киселинността на почвата е трудно, на нуждаещите се растения може локално есента да се внесат посочените по-горе вещества за варуване.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Петък, 11 Ноември 2016 09:22

Киселинност на почвата

Нивото на киселинност на почвата се определя от показателя рН със съответни числени значения. Съществува следната градация за киселинност:

. силнокисели почви – рН 3-4;

. среднокисели почви – рН 4-5;

. слабокисели почви – рН 5-6;

. неутрални почви - рН 8-7;

. алкални почви - рН 7-8.

Ако почвата е кисела растенията трудно усвояват хранителните вещества от почвата. След пролетното снеготопене киселата почва съхне много по-бавно, отколкото другите видове почва ,а след това се покрива с дебела и твърда кора. Това от своя страна води до недостатъчно развитие на полезните микроорганизми и натрупването на вредни вещества за растенията, влошаване на снабдяването с кислород на кореновата системата на растенията.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Четвъртък, 10 Ноември 2016 09:59

Подобряване плодородието на почвите

Почвата в градините и на вилата не винаги е добра - или е прекалено рохкава, или песъчлива или тъкмо обратно, прекалено сбита и глинеста.

Подобряването на физичната структора на почвата е дейност, която не е свързана с много трудности и разходи.

Недостатъкът на песъчливите почви е в това, че лесно пропускат вода и растенията страдат от засушаване. Тези почви са с ниско съдържание на хумус.

За подобряване на почвената структора на песъчливите почви преди есенната обработка се разхвърля оборски тор, компост или торф, който след това се заравя в почвата с обръщането.

Глинестите почви трудно пропускат вода и имат ниска порьозност. След дъжд са трудни за обработка, но пък съдържанието на хумус е по-високо.

Структората на глинестите почви може да се подобри, като през есента се внася оборски тор , компост или пясък (подходящ е речния кварцов пясък).

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта