Аргументи „за“ и „против“ No-Till се публикуват достатъчно често. Но само малка част от тях са балансирани и отделят достатъчно място не само на предимствата, но и на недостатъците на системата.


Поради несъвършенства на технологиите земеделието всяка година губи 23 млрд тона плодородна почва. Ако това продължи, то след 150 години на Земята няма да остане плодородна почва. Една от основните причини за загуба на плодородна почва е оранта. Тя от една страна осигурява заораването в почвата на растителните остатъци, плевелите и органичните вещества, както и оздравява почвата посредствам аерирането и. Но от друга – постепенно намалява здравето и плодородието на почвите.


За

1. No-Till пести средства

Изключвайки оранта от списъка на полските работи, земеделците пестят от гориво и работни заплати. Едно работно преминаване на полето увеличава разходите с до 50 щатски долара на хектар. Големите стопанства могат да постигнат забележими икономии.

  1. Намалява необходимостта от вода за отглеждане на културите

    При No-Till растителните остатъци не се заравят в почвата, за да изгният и да запасят почвата с хранителни вещества, а се оставят на повърхността. Наличието на такова органично вещества водш до това, че влагата се поглъща по-интензивно от почвата. По този начин намалява изтичането на водата от склоновете. Поради това, колкото по-често в местността има засухи, толкова по-ефективно ще бъде преминаването на No-Till.


    3. При No-Till по-малко хербициди попадат в околната среда

    Това е характерно не само за хербицидите, но и за пестицидите и торовете. Съответно, намалява замърсяването на подпочвените води с химически вещества. Ако повече стопанства преминат на No-Till, то това може да спомогне за оздравяване на околната среда.


    4. Повишават се добивите

    Когато в дадена местност обичайно не достига влага, то преминаването на No-Till може да доведе до съществен ръст в добивите. Например, в щатите Канзас, Небраска и Айова не е рядкост и 50-процентно увеличаване на добивите след преминаването на стопанството на No-Till. Това ускорява възвръщането на допълнителните инвестиции, необходими за подмяната на машинно-тракторния парк при преминаването на нулева почвообработка.


    5. Сформирано общество на фермери, работещи по No-Till, готови да споделят опит

    Масовото внедряване на нулевата почвообработка в САЩ започва в края на 70-е години на миналия век. През 1988 г. тази технология са прилагали 5 % от стопанствата, а днес – 30 %. И всички тези фермери са готови да споделят своя опит, което помага на новаците да избягват проблемите на етапа проба-грешка, през който са преминали пионерите на тази технология.

    6. No-Till способства за нарастването на количеството на полезните микроорганизми и насекоми

    След преминаването на No-Till е фиксиран ръст на популацията на полезните насекоми и почвени микроорганизви. Особено видим е той, там където No-Till се прилага в комбинация с почвопокривни култури.

    7. Цената на техниката за No-Till е съпоставима с тази на цената на останалите земеделски машини

    Капиталните разходи за No-Till зависят от няколко фактора, но всеки от тях може да се контролира. Цената на повечето машини е съпоставима с аналогичната техника за традиционното земеделие, ако се пресметне за срока на служба на машината и ако той не превишава 10 години. Например, за площ от 800 ха царевица или соя са необходими две директни сеялки, а цялата техника е на стойност над 100 000 щатски долара. Но пресметно на всяка година експлоатация на техниката това е едва 10 000 щатски долара.

    8. No-Till спира ерозията на почвата

    При оран горният пласт почва губи влагата, особено при вятър. А при проливни дъждове почвата не може бързо да попие влагата, и тогава възникват ерозия и наводнения. Но мулчирането със слой от растителни остатъци предпазва от студове и стабилизира поглъщането на водата.

    Против

    1. Цената на специализираната техника може да е непосилна за някои фермери

    Преминаването на No-Till изисква специална директна сеялка, способна да сее в миналогодишни растителни остатъци. Цената на такава сеялка често превишава 100 000 долара. Дори с оглед на икономията от оранта, такива разходи не могат да си позволят всички фермери.


    2. На полето може да има по-активно разпространение на гъбните заболявания

    Въпреки, че задържането на влага в почвата се отнася към предимствата на No-Till, то също така може да благоприятства разпространяването на различни плесени и гъбни заболявания. Тези проблеми по-лесно се контролират при оран. Фермерите трябва да вземат мерки, ограничаващи потенциалните загуби от гъбни заболявания, например, подобряващи аерирането без загуба на плодородна почва. Проблемът е особено остър в места с влажен климат.


    3. Увеличаване на необходимостта от хербициди

    Оранта унищожава плевелите, а при No-Till те растат по-интензивно, отколкото културните растения. Това принуждава земеделците да засяват устойчиви към хербициди ГМО сортове.


    4. Положителните резултати може да се забавят

    Ако земята е орана повече от 100 години, то пълното й възстановяване може да продължи 15-20 години. Така растежът на добивите може да не изплати разходите за нова техника. По тази причина търпението е неизменна част от прехода към No-Till. Фермерът трябва да дава всичко от себе си, и въпреки това няма стопроцентова гаранция, че преминаването към No-Till ще повиши доходите на стопанството. Може да минат 3-4 години, преди земеделцът изобщо да види някакви резултати. Технологията може да повиши рентабилността на стопанството само при дългосрочно виждане за преминаване на стопанството към нулеви почвообработки.

    5. Технологията изисква адаптиране към всяко конкретно поле

    Технологията No-Till може да се опише с израза: „Докато си жив, се учиш“. И въпреки, че днес тя е много по-лесна за усвояване отколкото преди 40 години, работата по No-Till предполага постоянно учене. В процеса на работа се появяват много нюанси в зависимост от условията на полето, влагата и т.н. Много фермери се разочароват, тъй като мислят, че само промяна в технологията ще бъде достатъчна за решаването на всичките им проблеми. А успех постигат тези, които непрекъснато адаптират начина си на работа.

    6. При някои почви фермерите никога не постигат предимства от преминаването на No-Till

    Към тях се отнасят тежките глинести, както и силно преуплътнените почви. Силно преуплътнените почви изискват обратно разуплътняване и разкъсване на плужната пета. И въобще е добре фермерите да се посъветват с консултанти и агрономи относно възможните ползи от преминаването на No-Till на всяко конкретно поле.

    7. No-Till ограничава възможностите за използване на земята

    В Средния Запад на САЩ обикновено не се практикува отглеждането като междинни култури на фуражни треви. Без оран е невъзможно да се отглеждат овощни култури. Най-голяма полза от растителните остатъци фермерът получава тогава, когато те са равномерно разпределени по повърхността на полето. Поради това стопанствата с ограничени площи може да нямат полза от преминаването на No-Till.

    8. Понякога растителните остатъци могат да станат развъдници на болести

    Рискът от акумулиране на патогени на растителните остатъци е един от най-големите проблеми при No-Till. Това е основната причина поради която при тази технология не се препоръчва да се отглежда една култура повече от 2 години поред на едно и също поле. Поради тази причина консултантите препоръчват да се практикува сеитбооборот въпреки по-ниските доходи от реализиране на продукцията.

Публикувана в Растениевъдство

Добрата технология е в основата на успеха на зърнопроизводството. Икономическите закони казват, че печалбата на зърнопроизводителите винаги ще е от порядъка на 15 %. Но рискът е огромен. No-till изисква по-малко време на полето и много повече време пред компютъра и книгите.

Интервю на Ася Василева

  • Господин Вукодинов, каква е 2020 г. за българското земеделие?

  • Годината, както всяка година в земеделието, е предизвикателна. В различните региони тези предизвикателства са по-големи или по-малки. Имахме много трудна есен. В Южна България нямаше почти никакви валежи. Дъждовете заваляха през ноември и точно тогава поникнаха есенниците. В Северна и Източна България тогава имаше малко по-добри валежи, но после нещата се смениха. През зимата в нашия район имаше нормални валежи, а понякога дори и по-добри. В част от районите, обаче, имаше много оскъдни валежи и там има доста сериозни проблеми в момента.

  • Тази година предизвикателствата са от една страна сушата. От друга страна общественият катаклизъм, който настъпи с коронавируса. Вярно, че пандемията не рефлектира пряко върху земеделското производство. Нашата работа е сред природата, хората са много по-изолирани така или иначе, и Слава Богу до момента няма сериозни проблеми в земеделските фирми. Но независимо от това, ние сме една свързана система, а нещата в обществото се наслагват, проблемите рефлектират и върху нашия сектор.

  • Според мен, очакванията в България в момента са доста полюсни. В райони, които през годините се славят като Житницата на България, тази година има доста проблеми. Миналата седмица бях на обиколка в Централна Северна България и наистина видях недобри картини. При нас е по-шарено, но на фона на колегите Господ е по-благодатен към нас.

  • Имате ли вече някакви очаквания за цени?

  • Трудно може да се каже. Ние работим с борсови стоки. При тях цените се определят на световните борси, а цените в България са следствие. За момента има индикации за част от реколтата, че ще бъде на малко по-добро ценово равнище. Но нека да изчакаме жътвата, да видим как ще тръгне пазара и тогава ще правим прогнози.

  • По отношение на дежурния въпрос, който ми задават винаги, за зърнения баланс, мисля, че тук няма никакво място за притеснение. Ние работим и живеем в пазарна икономика и всеки дефицит винаги може да бъде компенсиран с внос от друго място.

  • От друга страна, дори и да има проблеми с реколтата, те ще бъдат за сметка най-вече на отделните производители, които евентуално ще приберат по-малко реколта и е възможо някои от тях да не могат да си върнат дори себестойността на производството. Но балансът в държавата винаги ще се върже, защото на нас ни трябват 1,7-2 млн. тона за хлебопроизводството и животновъдството. При всички положения ние ще произведем поне 2-2,5 пъти повече зърно.

  • Но пак повтарям – тежко и горко на този, който не успее да прибере нормална реколта. Говори се, че на места въобще няма да се прибира пшеницата от някои площи. На тези колеги трябва да се намери начин да се помогне.

  • Трудната година ще се отрази ли на инвестиционните намерения на българските земеделци?

  • Предполагам, че да. От една страна са климатичните промени. От друга – трябва да видим какъв ще бъде пазара. Защото в края на краищата нашите приходи са произведение от количеството на продукцията, която прибираме умножено по цената, по която продаваме. Понякога дори и добрата реколта не е гаранция, че ще имаме добри приходи, ако цената е много ниска. А някога дори средна реколта с по-добра цена може да даде по-добър резултат.

  • При зърнопроизводителите има общо-взето четири възможни варианта. Единият е много добра реколта с много добра цена, което аз в моя 30-годишен опит почти не съм преживявал, да се е случвало 1-2 пъти. Другото, което се случва най-често, е добра реколта с нормална цена. Или с малко по-ниска, но все пак компенсирана от добрата реколта. Имало е случаи, в които реколтата е по-ниска, но цената е по-добра. И това е положение, което се преживява. И много тежко положение, когато се случи, е ниска реколта с ниска цена. А има опасност, ако се срутят цените, колегите от районите, които страдат в момента да попаднат точно в тази ситуация. Това не го пожелавам на никого.

  • Доколко добрата техника е фактор в рентабилното земеделско производство?

  • Аз бих казал – добрата технология. Защото техниката е елемент от технологията. Българските зърнопроизводители спокойно можем да кажем, че стоим на едно добро световно равнище. И това се дължи именно на добрата технология, която се прилага. В последните десетилетия тази технология се разви много и не случайно резултатите в нормални от климатична гледна точка години, вече са доста прилични. Ако преди си мислехме, че при пшеницата добиви от 500-600 кг/дка са възможни само в Житницата на България, в момента това е стандарт за добив. А на места, където има добри условия, с добрите технологии се постигат много по-високи резултати, съпоставими с европейските и световните. Независимо от хаоса, в който се развиваше земеделието през тези години, знаете, че и тези дни има доста брожения около Министерството на земеделието, около това как се развиват различните подсектори, зърнопроизводството е изключение и се разви наистина добре. То се разви добре от една страна, благодарение на това, че стоката е борсова и се продава на световни цени. От друга страна, без да е нескромно, се разви и благодарение на нас земеделците и търговците на техника, които ни дадоха възможност не само да се докоснем, а и да внедрим всички световни технологии. Да, техниката е много важна. Всичко това, което ние преди виждахме само по панаири и в пресата, сега вече го има и в България.

  • Каква технология използвате във вашето стопанство?

  • От 2 години прилагаме минимални почвообработки. По-скоро No-Till. Ние сме изхвърлили оранта от около 10 години. В началото го направихме поради това, че една голяма част от земите ни са в необлагодетелствани полупланински райони със силно абразивен характер на почвите. Каменисти, песъкливи. Традиционните технологии, особено в сухи години, водеха до огромни разходи и амортизация на машините. Беше ни неизгодно да продължаваме да произвеждаме продукция по наложената технология – оран, дисковане, култивиране, засяване, уплътняване и т.н. В един момент това стана много скъпо. Още повече, че на тези бедни почви ние не успявахме да произведем добра реколта. И тогава се принудихме да минем на стърнищни култиватори, с които да заменим оранта. Разходите по амортизация на машините и директно на инвентара паднаха около 3 пъти. От сегашна гледна точка се оказва, че това е бил един добър ход. Защото това е една добра предпоставка за преминаване към последващи, още по-минимализирани технологии. Както казах, от 2 години прилагаме технологията No-till. Закупихме специализирана сеялка. Миналата година вече прибрахме някакви реколти. Тази година сме на по-големи площи, около 70 процента от стопанството. Засега нещата се развиват нормално, но времето ще покаже.

  • Доволни ли сте от добивите при No-till?

  • По-скоро човек трябва да си отговори по другия начин. Дали може да направи добра оптимизация на производството. Добивите са важно нещо, но те не решават доходността на едно стопанство. Ако добивите са постигнати с прекомерно високи разходи, може да се окажат безмислени. Лично аз преди няколко години прочетох една статия за двама братя, фермери от Русия. Те бяха правили различни експерименти и бяха получили много висока за онова време в Русия реколта. Обаче единият брат, който разказваше своите наблюдения и опити, каза една мисъл, която до ден-днешен ми е в главата: „Накрая като теглих чертата, се оказа, че съм нахранил всички освен себе си“. Не е важно колко са добивите, важно е каква е разликата между приходи и разходи.

  • Истината е, че през годините, в които правим производство, забелязваме, че ние никога не можем да спечелим повече от едни нормални около 15 процента. Независимо дали сме правили производство със себестойност 60 лв, както беше преди 15 години и сега, когато себестойността в зависимост от културата е 150-180 лв. Ако тогава сме печелили 10 лв, сега при 150 лв разходи имаме възможност да спечели 20-25-30 лв., не повече. И то само при благоприятни условия. Икономическите закони казват, че ние винаги ще печелим от порядъка на този процент. Но рискът е огромен.

  • А когато прилагаме минимални обработки, или в нашия случай No-till, ние имаме възможност да си намалим риска. И вместо да влагаме 150-180 лв до 200 лв в зависимост от културата, ние може да влагаме 120 лв. или 100 лв. Тогава рискът за мен е 100 лв. И ако се запазят същите 15 % печалба, дори и малко по-малко да са, е по-добре. Естествено, че ние се целим в печалбата, ако не печелим, няма да можем да се разплащаме с партньорите си. Но в един момент ще се окаже, че ние сме в по-благоприятна ситуация.

  • Не на последно място, в света се говори усилено за вредните емисии. Въглеродът е главната съставка на вредните емисии. С всяка обработка, която ние правим на полето,отделяме от 80 до 400 кг въглерод обратно в атмосферата. Всеки от нас знае, че основната функция на фотосинтезата на растението е да акумулира въглерода, да го обработи, да изхрани себе си, да го транспортира до корените си и до почвата и да го складира там. И след това да нахрани добрите микроорганизми. Защо трябва да го връщаме обратно във въздуха? Още много може да се говори за биоразнообразие, за живи корени, за микориза, за бактерии и т.н.

  • За да реши да прилага минимални технологии човек трябва да почете 2-3 години и вътре в него нещо да му трепне и да си каже – да аз мога да направя толкова рентабилно или по-малко рентабилно производство, но за сметка на това ще спестявам повече ресурси, ще рискувам по-малко, ще пазя повече природата и евентуално ще оставя по-добра почва като наследство за следващите поколения. Всеки от нас трябва да бъде и еколог. Но ние сме принудени първо да помислим през джоба си, защото трябва да спечелим. Ако не спечелим, ние ще фалираме. Но ако можем да печелим и да пазим донякъде природата, какво по-хубаво от това...

  • Казват, че No-till е повече работа с главата, отколкото на полето...

  • В никакъв случай да си купиш една сеялка за No-till не означава, че вече си но-тилър. Първо трябва да прилагаш всички необходими изисквания. А те са - никакво безпокоене на почвата; максимално дълго време да има живи корени; максимален растителен остатък да има върху почвата, за да може да се осигури храна за микро- и макрофауната и чрез това да постигнем вече намаляване на използването на пестициди, торове и изобщо на химизацията в производството. Но за да се постигне това трябва първо, както казахме, технология. И второ – малко по-малко време на полето и много повече време пред компютъра и книгите.

  • Тоест намаляване на химизацията при No-till е възможно...

  • Възможно е, но изисква път. Трябва да се мине този път и да възвърнем естественото плодородие на почвата.

Публикувана в Бизнес

Д-р агроном Ани Попова

Повече от всякога до сега, земеделските производители са изправени пред предизвикателствата на климатичните промени и постоянно нарастващите производствени разходи. Това от своя страна изисква прилагането на най-добрите практики в земеделието, за да бъдат успешни и печеливши. В последно време много фермери преоценяват прилаганите до момента практики за обработка на почвата и въвеждат промени в тях. Някои преминават директно към безоранна система (No-till), докато други предпочитат не толкова крайната Strip-till. Без значение коя система за поддържане на почвата ще изберете, важно е да подходите информирано и с достатъчно внимание към детайлите, за да може да вземете максимума за вашите посеви и поле.

KV Kultistrip 6000 Ferti 2017 field 0005

КАКВО Е STRIP-TILL?

Буквално STRIP означава лента, а TILL - обработка на почвата или иначе казано, STRIP-TILL е система, при която почвената повърхност се обработва на ивици с различна ширина, а зоната между тях се оставя покрита с растителните остатъци на предходната култура.

ПРЕДИМСТВА НА STRIP-TILL СПРЯМО ОСТАНАЛИТЕ ТЕХНОЛОГИИ?

Strip-till съчетава предимствата на безоранната технология (no-till) с тези на конвенционалната (оранна) обработка на почвата. Чрез strip-till почвата се предпазва от ерозия, а торовете от механично изнасяне. Посредством оставянето на растителни остатъци върху почвата между лентите се подобрява почвената структура, запазва се повече влага за по-дълъг период и едновременно с това имаме добре обработено семенно легло, което се затопля по-бързо през пролетта. Насоченото внасяне на торове повишава тяхната ефективност, което позволява намаляване с до 30 % на торовите норми. Обработване на почвата, торене и сеитба се извършват с едно минаване, което от една страна намалява разходите ни за гориво, а от друга намалява необходимостта от работна ръка. И всичко това без да се компрометират резултатите по време на жътва.

KV Kultistrip IMG 9101

КОИ КУЛТУРИ СА ПОДХОДЯЩИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ ПРИ STRIP-TILL?

Strip-till е приложима при почти всички редови култури – царевица, сорго, соя, слънчоглед, рапица, захарно цвекло и др.

ЗА КАКВО ДА ПОМИСЛИМ, ПРЕДИ ДА ПРЕМИНЕМ КЪМ STRIP-TILL?

Информацията в днешно време е всичко и ако я имаме навреме, бихме си спестили много проблеми или най-малкото затруднения. А проблемите и затрудненията обикновено имат сериозен негативен отпечатък върху финансите ни. Затова, първите въпроси, които трябва да си зададем, без значение каква технология прилагаме или към каква сме се насочили, са:

КАКЪВ Е ТИПЪТ НА ПОЧВАТА?

Типът на почвата има пряка връзка с храненето на растенията, с възможността да задържа вода и хранителни вещества. В зависимост от това с каква почва разполагаме се определя стратегията за осигуряване на адекватно хранене на растенията. Типът на почвата се определя и от нейните физико-механични свойства, а от тях зависи кога ще можем да я обработваме и с какво време ще разполагаме за това. При тежки почви, с по-голямо съдържание на глина е препоръчително да оформяме ивиците през есента. Заради прекомерна влага през пролетта, при такива почви съществува вероятност да не успеем да обработим полетата навреме. Обратно на тежките, при по-леки и песъчливи почви, е препоръчително ивиците да се оформят през пролетта.Типът на почвата е и фактор при избора на подходящ инвентар, като едно от най-адаптивните решения на пазара в България е това на Kverneland. С него настройките се извършват лесно, което позволява работа в полета с различен почвен тип, структура и характеристики.

Strip till minesota

КАКВА Е ПРЕОБЛАДАВАЩАТА ПОЧВЕНА РЕАКЦИЯ (pH)?

Както при киселите, така и при алкалните почви са налице проблеми с усвояването на редица хранителни елементи. От една страна се затормозява развитието на кореновата система, а от друга се засилва фиксацията на част от тях.

При почви с pH > 8,0 обикновено има наличие на много калций в почвата, който се свързва с фосфора и образува неразтворими съединения, а при pH< 5,5фосфорът се свързва с желязото и алуминия. Колкото по-кисела е почвената реакция, толкова по-силна е фиксацията, като едновременно с това се проявява и токсичното действие на тези метали.

КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ, АКО ПОЧВЕНАТА РЕАКЦИЯ СЕ ОТКЛОНЯВА ОТ ОПТИМАЛНАТА?

Първо, при кисели почви можем да вземем решение да варуваме, за да подобрим качеството на почвата, а от там и условията за хранене на растенията. Второ, ще знаем какви торове са подходящи или не за нашите почви. Трето, има подходящи начини на внасяне на торовете при неблагоприятна почвена реакция. Например, насоченото внасяне в реда е за предпочитане, тъй като се повишава концентрацията на даден хранителен елемент (обикновено фосфор) в по-малък обем от почва и се забавя фиксацията му.

КАКВА Е ЗАПАСЕНОСТТА НА ПОЧВАТА С ХРАНИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ?

Преди да преминем към strip-till, а и ако вече практикуваме тази технология, е добре да знаем каква е запасеността на почвата с хранителни елементи в различните слоеве. Много често при консервационните технологии, хранителните вещества се разполагат в повърхностните 10-15 см, докато в дълбочина те са крайно недостатъчни. Важно е да знаем колко хранителни вещества има и къде са разположени, защото корените на растенията се стремят да достигнат зоните, където са разположени хранителните запаси. Ако те са в повърхностния слой, корените ще се разположат в него, а това не е добре, особено в условия на засушаване. Това се установява само чрез качествено извършен почвен анализ, който служи за отправна точка. Най-добре е да изградим запас от хранителни вещества по-дълбоко в почвата, където се запазва и по-голямо количество влага. По-този начин се осигурява по-голяма устойчивост на растенията при продължителна суша и по-дълъг период на хранене. Това е от особено голямо значение за бавно подвижните фосфор и калий. При подвижни елементи, каквито са азот и сяра, за предпочитане е по-плиткото им разполагане.

Запасяването на почвата е продължителен процес, който се извършва най-ефективно с помощта на променливо торене, прилагано година след година.

IMG 0322

ЗА ТОВА КАК ТЕОРИЯТА СРЕЩА ПРАКТИКАТА, ЗА СВОЯ ОПИТ СЪС STRIP-TILL И ПОЛЗИТЕ ОТ НЕГО, РАЗКАЗВА АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ, КОЙТО ОБРАБОТВА ОКОЛО 12 000 ДКА В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. БРЪШЛЕН

Започнах да прилагам strip-till преди четири години и към момента близо 90 % от пролетниците, основно слънчоглед и царевица, отглеждаме по тази система. За втора година изпробваме strip-till и при рапица. В стопанството ни има различни типове почва. Преобладават черноземи, но има и сиви горски. Благодарение на почвените анализи, определихме подходящите торови продукти. Почвено-климатичните условия при нас налагат да оформяме ивиците през есента, което комбинираме с внасяне на фосфор. Така получаваме добре обработена почва и не губим натрупаната през зимата влага.

Финансовите предимства на strip-till в сравнение с конвенционалната, оранна технология са значителни поради няколко причини. Първо, за обработките ни е нужно по-малко гориво в сравнение с обработките при конвенционалната технология. За период от три години значително намалихме разхода на гориво, като вместо необходимите ни 11 л/дка от преди промяната, сега използваме около 6 л/дка. Поради по-малкия брой обработки, ни е нужно по-малко време за тях, а те се извършват и от по-малко механизатори. За всички дейности (обработки, сеитба и пръскане) върху цялата площ със strip-till са достатъчни трима. Сега работим с по-малко инвентар, като успяваме да спазим агротехническите срокове. Намалихме торовите норми, като фосфора внасяме през есента, съгласно препоръките за торене, базирани на почвени пробипрез всяка стопанска година. При азота отчитаме намаляване на нормата с до 50 %. Сега при царевицата използваме само около 10 кг/дка  активно вещество, с насочено в реда  приложение, в точния момент. След преминаване към strip-till,  добивите се запазиха на същите нива, но при значително намаляване на производствените разходи.

Инвестициите в нова система за почвообработки са стратегическо решение, чиито ползи стават видими във времето и след извършването на правилните анализи и сравнения. Своят опит може да споделите във Facebook групата „Добри практики в Strip-till обработките“, в която и нашият екип откри ценни съвети и полезна информация от опитът на фермерите с този тип технология.  

Публикувана в Агротехника

Украйнският земеделец и блогър Руслан Нерод, който има и фирма за продажба на земеделска техника,  записа емоционално видео в което реагира на създаването на фалшив имидж на No-till като образ на борец за справедливост и спасител на света

Винаги съм ценял и уважавал различните гледни точки и чуждото мнение, започва видеото си Руслан Нерода. Много ми харесва технологията на земедеие без обработка на почвата. Тя развива креативността и открива нови хоризонти, както за нотилърите, така и за класиците и за традиционалистите. Но не разбирам тези, които казват, че тази технология на отглеждане на земеделските култури е най-правилната, а останалите бързо трябва да се спрат от практиката. При това хората философстват, показват фокуси и чудеса, заострят вниманието върху отделни предимства, забравят да споменат недостатъците...

Само до преди няколко години всички дружно се присмивахме на фирмите, които за да продават повече но-тилни сеялки ни разказваха всякакви небивалици за предимствата на технологията No-till. При някои след първите 3-4 години на нотил се повишаваше хумусът по 2-3 пъти, при някого добивите се вдигаха 3-4 пъти. А днес в аграрното медийно пространство наблюдавам, че както фермери, които работят по технологията No-till, така и някои медии започнаха да създават определен култ и пропаганда на тази технология. Ако преди казвахме, че излишната категоричност е враг на всичко добро, а най-добрата технология е тази, по която стопанството успява да работи най-ефективно, то днес вече наблюдавам откровено надсмиване, неприкрита ирония и дори определено презрение към онези, които използват почвообработващи машини. И дори повече – нотилърите изведнъж започнаха да смятат, че почвообработката унищожава създаденото от природата и разваля екологията. Вие сериозно ли?

Нека тогава да поговорим за химическо натоварване, което даваме на почвата с No-till. Сигурни ли сте, че глифозатът и останалите препарати са на 100 процента безопасни и няма да доведат до проблеми след време? Защо в Европа, която не е най-изостаналият по отношение на науката континент, днес не се наблюдава масово приложение на технологията No-till? А за предотвратяването на деградацията на почвата се смята достатъчно на законодателно ниво да се въведат в сеитбооборота сидерати и да се ограничи използването на химически препарати и торове. Нима европейците са толкова глупави и не разбират, че всички проблеми могат да се решат само с една технология?

Днес ни натрапват мнението, че в No-till химически вещества не се използват повече отколкото при класическата почвообработка. Пълни глупости! Нека да забраним напълно използването на химически препарати и да видим къде ще изчезнат всички нотилъри. Ако в традиционното земеделие има начин да се пребориш с плевелите и други проблеми с помощта на машини, то при No-till далеч не всеки успява да реши тези проблеми дори с използването на химия. И нито едно научно общество, институт, университет или академия в света не твърди, че край, светът спешно трябва да се откаже от традиционното земеделие и да премине на No-till, за да се спаси природата. Разпространението на тези технология в света също не се случва с бързи темпове, а по-скоро дори е обратното – забавя се. И дори се наблюдава определен спад в интереса.

Заедно с всичко това аз, като земеделец, работещ и по технологията No-till, и по класическата технология, определено смятам, че тази технология заслужава внимание. Тя е абсолютно работеща, интересна, но има както маса предимства, така и недостатъци. Също толкова ме дразнят хора, които никога не са пробвали да работят по No-till, но яростно доказват, че технологията не работи, необходима е специфична почва, или че No-till работи само там, където има много влага. Ядосват ме и тези, които са преминали на нулева почвообработка и започват да разказват на всички, че едва ли не иконите в църквата са почнали да плачат от радост. Че дори млеконадоят при кравите им се е вдигнал! Тази технология има нужда от практически индивидуално адаптиране не просто за определен район, а фактически за всяко стопанство и за всяко поле!

Не споря, че има страхотни фермери, на които всичко им се получава без проблеми. Те просто са внимателни към детайлите и имат някакъв талант, така че не са се сблъскали с проблеми при преминаването на нулева почвообработка. Има и хора, които са правили всичко 5 за 4 досега, но с преминаването си към No-till започват да посещават конференции и семинари, където освен технологията се разказва и как да се организира храненето, защитата на растенията, как да се смесват препаратите и т.н. Такива хора сменят технологията и не могат да повярват – преди зърнените култури ми даваха по 300 кг, а при No-till-а – по 400 кг от дка! Чудо! Не, приятелю! Просто, най-накрая си отишъл на училище, започнал си да учиш, да подхождаш по-отговорно към работата. Защото No-till изисква определена концентрация и засилена мозъчна работа! Тази технология не е за глупаци! Грешките при нея не се прощават!

А това са усетили на свои гръб други фермери. Тези, които браздяха година-две полетата със суперскъпи сеялки, стигнаха с незнанието си до непреодолими препятствия и край! Почват да обясняват на всички, че No-till не работи, това е глупост за наивници! Такива също има колкото искаш!

Именно заради това тази технология еволюира, видоизменя се, нуждае се от изучаване, експериментиране, нетрадиционен подход. Разбира се, аз съм благодарен на всички, които честно и откровено споделят своя опит в прилагането на технологията. Но не бива да се забравя, че No-till е само една от технологиите! Нито най-добрата, нито най-лошата! Тя е просто различен път. И този път е просто друг. Той не е особен, не е богопомазан, не е уникален. И нека се отнасяме към тези, които изкарват хляба си по друг път като към равни, а не като към някакви неуки люде! Защото въпроси има към всички, ако вникнем в нещата по-дълбоко!


Например, скоро гледах видео на нотилър, който показваше трактора си, отработил за 5 години едва 800 моточаса с коментар – О, чудо! Благодарение на No-till моят трактор никога няма да умре! И се замислих. През лятото си купих трактор, с него работя само на сеитба и за по-малко от година вече е отработил почти 500 моточаса. Нещо тук не е наред! Ако 800-те моточаса на нотилъра се разделят на 5 години ще получим 160 моточаса годишно. Ако разделим това на 8 часа работен ден, то значи тракторът работи едва 20 дни в годината. А това като че ли не говори за чудесата на No-till, а по-скоро за това, че човекът е натоварил правилно своите енергосредства с прикачна техника. А може би просто има малко земя за обработка. Или отлична организация на работата. Но не всеки фермер може да си позволи от началото да си купи нов верижен мощен трактор за 160 моточаса на година. При всеки условията са различни и подходът на работа – също.

Ако си припомним старите времена, ни препоръчваха за преминаване към No-till да култивираме 5 години! Днес подходите вече са тотално различни. А какво ще бъде след 20 години? Може би ще има плуг за No-till? Не знаем! Никой не знае. И почти никой днес реално не сравнява различните технологии. Колко фермери, като мен например, работят едновременно по няколко технологии – и по класическата, и по нулева? А този, който го прави вижда нагледно, понякога на едно и също поле, че понякога No-till радва много и дава неочаквани резултати, а понякога имаме пълен провал даже в сравнение със съседа, който не е чувал за нови технологии!

А колко от вас реално правят почвен анализ всяка година? Колко измерват уплътняването и разуплътняването на почвата? Според моите данни, от датчиците на сеялките, не всичко е толкова еднозначно. Промени в почвата има, но на всяко поле ситуацията е различна. Само веднъж тракторът или комбайна да мине по нотилно поле и отново – до тук! Отново всичко е сбито!

Всички си показваме един на друг структурна като извара почва. И какво от това? Какво ни дава това, за какво ни говори? Колко плюс килограма в добивите ни дава това или в долари. Къде са данните? Къде е математиката? Къде е икономиката? При това не за година, а за няколко години. С оглед на всички инвестиции. Ако преди се смяташе, че за No-till трябва да се инвестира само в сеялка, тоест продавате плуговете и култиваторите и купувате сеялка, и ще бъдете щастлив нотилър. Но вече е очевидно, че е необходим добър съвременен комбайн, желателно със стрипер хедер, сеялка за сидерати, желателно с вграден хедер, трябва да се купуват или приготвят коктейли от покровни култури, да умееш да ги управляваш. Еднозначно е необходим различен подход към сеитбооборота и много друго. Кой е изчислил всичко това? И какво е доверието към цифрите, които представят блогърите и продавачите на техника за минимална почвообработка?

Затова просто призовавам – престанете да ни правите на глупаци! Престанете да продавате на хората страх от необратими последствия от почвообработката. Твърде малко време от прилагането на минималните почвообработки е минало, за да се правят категорични изводи! Просто не сте срещали нормални, грамотни опоненти на тези технологии. Но започнах да забелязвам, че тях вече никой и не иска да ги слуша! Много по-лесно е да се правим, че противоположно мнение не съществува. И да се правим на рицари на тайния орден на No-till, които знаят нещо, което другите не знаят! Нека както преди да правим експерименти, да изучаваме, да анализираме данни, да споделяме опит и да работим над общото развитие, каквато и технология да прилага всеки един от нас! Пропагандата на конкретен начин на мислене никога не е водила до нищо добро! Колкото повече представяме желаното за истина, толкова повече се отказват от нас сериозните хора, които действително биха желали да изпробват нещо ново! А повярвайте ми – като на фермер и на блогър – зад всичко, което снимат и показват блогърите има огромно количество неща, които не се показват! Това са и грешки, и купища дългове, кредити, проблеми... Затова нека не делим хората и технологиите на правилни и неправилни!

Публикувана в Растениевъдство

През месец февруари в България се проведе второто издание на форума „Успешните практики от Vaderstad”. Много земеделски производители, както и специалисти от Тайтън Машинъри Българияи Vaderstad се събраха да обменят опит в работна среща в Правец.

Един от ключовите фактори за устойчивия успех както в производството, така и в продажбите на Vaderstad, е на база постоянната комуникация и съгласуване със земеделците - за това от какви специфични технически решения имат нужда.

Именно ползотворните дискусии с всички земеделски производители бяха оценени високо от експертите на Vaderstad –Магнус Самюелсън, Маркетинг и концептуални разработки и Питър Люнгстед, Регионален мениджър продажби, които дадоха на родните фермери съвети за избор на технология за почвообработка - конвенционална, с минимална обработка, ултра плитка, плитка или директна сеитба. Всички с налични решения от Vaderstad!

По време на събитието разговаряхме с г-н Магнус Самюелсън, Маркетинг и концептуални разработки във Vaderstad, който беше един от лекторите на събитието:

Magnus Samuelson Vaderstad

Г-н Самюелсън, срещаме се след второто издание на форума „Успешните практики от Vaderstad” в България, на което бяхте водещ лектор, как премина той, какво е вашето впечатление?

Наистина съм щастлив, че бях тук. Това е много професионалноорганизирано събитие. Нонай-доброто от всичко бяха добрите дискусии с всички земеделски производители след събитието. Те показаха високо ниво на агрономни знания и това ми достави голямо удоволствие.

Събитието бе посветено на темата „Предизвикателствата днес при почвообработка и сеитба“ бихте ли ни споделили какво бихте посъветвали българските производители при избора на технология за почвообработка - конвенционална, с минимална обработка, ултра плитка, плитка или директна сеитба?

Мисля, че на първо място този избор зависи от културата, която засяват. Съществен фактор е и сеитбооборота. При ротацията на някои култури е невъзможно да се мине, например, без плуг. Зависи от това какви са предизвикателствата с насекомите и болестите по растенията, така че това е определящото. През следващите години един от основните фактори в земеделието ще бъде намирането на система за запазване на влагата, в което ние от Vaderstad сме наистина добри.

Vaderstad CrossCutter Disc

Винаги се опитваме да бъдем максимално ефективни, защото виждаме, че всички стопанства растат и се развиват, а на фона на това има голяма липса на обучени кадри. Машините стават все по-скъпи - комбайните, тракторите, инвентара... И това изисква доста обучение, за да може тези хора да ги използват правилно. В международен план се наблюдава същата тенденция - намирането на добри кадри е проблем, така че трябва да станем по-ефективни.

Виждате ли допирни точки между предизвикателствата, пред които са изправени фермерите в България и в Швеция?

Да, определено. В Швеция много се набляга на управлението на влагата. Често е различно, тъй като там имаме излишък от вода и тя трябва да бъде усвоена. Имаме много влажни години. Тук в България има много, много сухи години, същата ситуация беше и през 2018 г. в Швеция. Тогава имаше изключително суха година. Затова мисля, че всички усилия трябва да са насоченикъм намирането на системи, чрез които земеделците да имат решения и през суха, и през влажна година. Машината трябва да бъде много, много гъвкава, за да устоява на климатичните промени.

Как се справят почвообработващите машини на Vaderstad за различните типове обработки и каква технология използват фермерите в Швеция?

През влажните години трябва да мислите за отводняване. Трябва да отнемете от влагата. И винаги е добре това да се направи с култиватор, защото култиваторът оформя конично дъно. Тогава доста бързо може да се натрупа вода в горната част, което увеличава налягането и бързо намалява влагата на полето. Трябва да сте внимателни, но да не преуплътнявате почвата. Ако годината е наистина влажна и е нужно изпаряване на водата - не уплътнявайте почвата.

Vaderstad Photos Final4

Vaderstad e световен лидер във високоскоростното и прецизно изсяване на пролетни култури, разкажете повече за технологията, която използвате? Какво я прави уникална?

Това, което наистина прави нашите сеялки уникални, е поставянето на семето прецизно независимо от скоростта. Изстрелваме семето с въздух под налягане надолу по къса тръба, за да можем да поддържаме контрола и скоростта през цялото време. Няма значение колко са вибрациите по време на работа, накрая доставяме точното количество семена в почвата. Това прави нашите сеялки много специални.

Ултра плитката обработка, която вие въведохте с CrossCutter Disc набира все по-голяма популярност сред земеделците в България, на какво се дължи тя?

Ние открихме нов хоризонт в култивирането с CrossCutter Disc. Това беше невъзможно преди - да изчистите всичко, като запазите 3 см. дълбочина на обработката. Това прави нашите машини много ефективни при определени култури, например покривни култури или рапица, където е нужна плитка обработка. След сеитба на зърнени култури, често голямо количество семена остават в полето и се появяват като плевелна култура дори след 20 години. С нашата технология с CrossCutter Disc успяхме да накараме семената на самосевките да покълнат и съответно да оставим чисто поле.

Тези нови технологии тествате ли ги в реални български условия?

Да, ние тестваме непрекъснато в България нашите машини. Например тестваме новото поколение сеялки Tempo. Имаме много добра комуникация с местните земеделци и съм щастлив от това.

Публикувана в Агротехника

Всеки, който иска да успее в използването на технологията, трябва да знае колкото е възможно повече за нея.

Organic Farming


No-till или нулевата технология на почвообработка е термин, който е родом от Северна Америка. В България той е от сравнително скоро. Във Великобритания за описването на тази технология е възприет терминът директна сеитба. У нас се използват и безорно или ресурсоспестяващо земеделие, които обаче са малко по-широки по своя обхват. Методът No-till трябва непрекъснато да се изучава.

Хората орат почвата с плуг вече 250 години и до днес се правят сериозни научни разработки в тази посока. Всеки, който иска да успее в използването на системата No-till, трябва да знае колкото е възможно повече за нея. За да се избегнат неуспехите, земеделците, изследователите и учените, занимаващи се с внедряването на тази система, трябва да притежават необходимото ниво на знания и да са сигурни, че всички аспекти на производствените системи на No-till са разгледани преди внедряването на системата.

Недостатъчната и повърхностна информация за системата No-till и въпреки това продължаването на прилагането й, е пряк път към провала! Вместо да обвиняват себе си за недостатъчното изучаване на технологията, земеделците и дори учените, виждат причината за неуспехите си в технологията. Усъвършенстването на знанията и уменията в тази система е необходимо както за земеделците и агрономите, така и за механизаторите.

Задълбочавайте знанита си!

  • Направете почвен анализ на площите и вземете мерки за постигане на баланс между хранителните елементи и стойностите на рН;

  • Не използвайте за земеделски цели почва с лош дренаж и разберете със сигурност дали вашите почви са подходящи за метода No-till или не;

  • Изравнете почвата;

  • Отстранете уплътняването на почвата преди да започнете да внедрявате системата No-till;

  • Създайте голямо количество мулч на повърхността на почвата;

  • Снабдете се със сеялка за No-till;

  • Внедрете системата първоначално на 10 % от площите;

  • Използвайте сеитбообороти на култури и сидератни покровни култури.

  • Постоянно учете и следете новостите в системата.


1. Задълбочавайте знанията си за системата

  • В системата No-till почвата се възприема като жив организъм, който на всяко едно поле има индивидуални характеристики. Прилагането на определени начини на почвообработка е довело до това, че към началото на внедряването на новия метод за различните полета е характерна различна степен на структурна стабилност и различно ниво на съдържанието на органичното вещество. Почвоведите различават 3 основни вида на органичното вещество на почвата:
  • 10-15% – лесно разпадащо се органично вещество; на 20-40% съставено от живи организми: бактерии, лишеи, гъби, дъждовни червеи и т.н. и на 60-80% – от добре разпадащо се органично вещество: растителни остатъци и кора, мъртви микроорганизми.

  • 40-45% – органично вещество със средно ниво на разпадане (възраст наразпадане 20-50 години);
    40-45% – много стабилно органично вещество или хумус (1000 години).

  • В процеса на оранта в горния слой на почвата попада кислород от въздуха, който способства за интензивното развитие на аеробни микроорганизми и бързата минерализация на органичното вещество в резултат на тяхната дейност. Ако оранта се повтаря година след година, то се губи органичното вещество със средно ниво на разпадане, а след това и много стабилното органично вещество – хумуса. Ако в условията на неразорана степ има биомаса на живите обитатели на почвата в количество 27,5 т/ха, то на изорани почви, то може да намалее до 500 кг/ха.
  • Видовият състав на микроорганизмите се променя, обеднява. Това може да се сравни с горски пожари, след които на местата на опожаряването остава много малко от предишните обитатели на горите. Представителите на автохтонната микрофлора в почвата се запазват в минимално количество, азотофиксиращите свойства на почвата, поради загубата на свободноживеещи азотофиксатори-анаероби, падат практически до нула. Дефицитът на азот за растенията при оранта трябва основно да се компенсира за сметка на разпадането на хумуса или чрез внасянето на минерални торове.
  • При отказ от оран започва бавен процес на възстановяване на биологичната активност на почвата. Основно условие е натрупването в почвата на въглерод (въглеродни съединения – продукти на разпадането на растителните остатъци), които са източник на хранителни вещества за микроорганизмите. Това е толкова важно, че може да се каже, че значителна (ако не и основната) част от ползата на системата на директната сеитба се постига за сметка на запазването на органичните остатъци, и само малка част за сметка на нулевата обработка.

  • При внедряването на новата система за няколко години се случва в голяма степен количествена смяна на видовия състав на микроорганизмите. Анаеробните свободноживеещи азотофиксиращи бактерии заемат своето ниво в почвата и при наличието на достатъчно храна могат да свързват годишно на различни почви от 60 до 400 кг. активно вещество азот, което е еквивалентно на внасянето на 200-1300 кг амониева селитра на хектар.

    Една от основните причини за неудачното внедряване на новата система е прилагането на обичайните норми на торене с азотни торове (или пълния отказ от тях) с цел спестяване на разходи през първите години от внедряването на системата. Това води до рязко падане на добивите (до 700-1000 кг/ха) и съответно- до много ниско количество на растителните остатъци, които се разглеждат като основен хранителен източник за почвените микроорганизми, определящи формирането на почвеното плодородие.

  • В световната наука и практика е изучен процесът на натрупване на органичен въглерод в динамиката на естественото възстановяване на микробиоценоза във времето. В някои страни на пазара се предлагат и няколко щама на полезни почвени микроорганизми.

    Друг проблем, който учените едва наскоро започнаха да разбират, е в това, че при заораването на растителните остатъци основни деструктури стават гъбичките, които конкурират целулозолитичните бактерии. Ръстът на техния брой провокира ръст на гъби от рода Fusarium и други патогенни или условно патогенни гъби. Бичът на нулевата и минималната почвообработка стана разпространението на сложни смесени бактериално-гъбични коренови загнивания, загубите на добиви при които достигат до 50 на сто, а полученото зърно е с крайно ниско качество. Причина за епифитотията се оказа Pseudomonas syringae –аеробна бактерия, причинител на кореново гниене и бактериози на зърното и листата, обитаваща в горните слоеве на почвата. Тя зае нишата на един от най-опасните причинители на фузарийно кореново гниене.

Заедно с това тя доведе до паразитирането на редица нискоопасни гъби от рода Fusarium. Опитът на южноавстралийските фермери показва, че фитосанитарната обстановка при внедряването на No-till се подобрява с времето. При използването на подбрани фунгициди и растежни стимулатори, способни да неутрализират токсините на патогенните батерии и гъбички, оздравяването на почвата става достатъчно бързо (от 2 до 5 години) с гаранция за получаването на реколта с добро качество.

И пак трябва да се разбира, че първоначалните условия при всички ще бъдат различни. Почвите може да имат различна степен на деградация и различно количество органично вещество, поради това всяко стопанство ще търси и ще намери собствен път към успех.

  • Последната операция преди преминаването към постоянно внедряване на системата No-till трябва да бъде посветена на изравняването на почвата. Избраната култура трябва да се сее върху растителните остатъци на предшестващата култура. Трябва да се определи редуването на културите в сеитбооборота. Обикновено е много по-лесно да се предприеме преминаване към системата No-till с отглеждане на култура, при която не е трудно да се контролират плевелите. Това може да бъде или фуражна култура от типа на люцерната, или сидератна покровна култура, или царевица.

  • Зърноприбиращияг комбайн трябва да бъде оборуван със сечка, при това ширината на полосата, покривана с раздробена слама, задължително трябва да съответства на ширината на хедера на комбайна. Ако комбайнът не разполага с раздробител, то сламата трябва да се балира и да се изнесе от полето. Но това, а още повече паленето й, са двата най-лоши варианти за започване на работа по системата No-till.

    No-till e съвършено различна система, и една от най-важните промени е в усъвършенстването на борбата с плевелите. В системата на No-till за агронома не е достатъчно просто да знае името на всеки плевел, появяващ се на неговото поле, и съответният хербицид за отстраняването на конкуренцията между растенията и плевелите. Агрономът трябва да изучи литературата за плевелите в неговата местност с фотографии на различните стадии на растежа им, цъфтеж и плододаване. Да познава хербициди със степента на чувствителност на плевелите към тях, техните особености, предпазни мерки и дозировки, културните растения на топлия и студения периоди.

  • При преминаване към системата No-till пръскачките стават вторите по важност машини в стопанството след специализираните сеялка. Най-трудната задача днес е в регулирането на пръскачката по такъв начин, че да има точен разход на химическия продукт и водата в процеса на пръскането. Това се отнася и за настройването на сеялките за равномерно поставяне на семената на точно зададена дълбочина и много друго. Неуспехите при борбата с плевелите често се приписват на хербицидите, но всъщност те могат да се случат вследствие на лошо регулираната пръскачка.

    Твърде високи дози водят до фитотоксичност на културите, намаляват добивите, което автоматично означава увеличаване на производствените разходи. А много ниските дози водят до неудовлетворителни резултати в борбата с плевелите и дори към загуби на реколтата. А в случай, че бъде взето решение за повторно опръскването на културите, то това ще увеличи разходите.

  • Качеството на водата също е важен фактор при пръскането. Тя не трябва да съдържа редица соли, които могат да деактивират някои видове хербициди. Преди се препоръчваше да се използват 400-600 л вода на хектар за разреждане на хербицида, но днес се използва значително по-малко вода. Глифозатът действа по-ефективно при използването на 50-100 литра вода на хектар. Някои хербициди работят по-добре при ниски стоности на рН, и ако водата има високи такива, се препоръчва тяхното намаляване.

    Следващата важна стъпка е регулирането на машините за No-till така, че те по-малко да разрушават почвената повърхност и да поставят семената равномерно на зададената дълбочина.


    Направете почвен анализ и вземете мерки за постигане на баланс между хранителните елементи и стойностите на рН. Анализът на почвата е необходим за стремежа към постигането на балансиран показател на рН и е важен компонент в постигането на оптимални резултати в системата No-till. Ако е установено ниско ниво на някои елементи в почвата, тогава е необходимо да се внесат някои видове торове, включително да се направи варуване, за постигането на поне средни стойности в началото, и с времето високи нива на хранителните вещества в почвата.

  • Ако анализът показва ниски стойности на фосфор, то се препоръчва нивото му да се увеличи над средното. Канадският опит показва, че плодородието на почвата при недостиг на фосфор може отчасти да се компенсира за сметка на ленточното му внасяне при сеитбата.

  • Почви, които в продължение на много години се обработват с помощта на метода No-till, показват по-висока концентрация на фосфор в повърхностния слой на почвата. Очевидно, протичат процеси, свързани с растежа на растенията, водещи до акумулирането на фосфор по цялата дълбочина на обитавания слой на почвата. Този факт не оказва негативно въздействие върху добивите на културите и след няколко години прилагане на системата No-till торенето на почвата с фосфор може да се намали.

    Обикновено при прилагането на тази система на земеделие повърхностният слой на почвата има високо съдържание на влага и ниска температура, което позволява на корените добре да усвояват повърхностния слой под мулча и да потребяват повече фосфор в този слой.

    Съвършено непродуктивно е да се следват съветите на учените, които от теоритични съображения ще предлагат да се смесва този концентриран фосфор, разположен на повърхността на почвата, с долните пластове на почвата с помощта на плуг. Големият контакт с почвените частици ще доведе към силното му свързване и намаляването на достъпността му за растенията.

  • Не използвайте почва с лош дренаж и разберете дали вашите почви са пригодни за No-till или не. Широко известно е, че методът No-till не се практикува на почви с лош дренаж и на заблатени почви. Ако този метод все пак се практикува на такива, то ще има намаляване на добивите. Ако проблемът с дренажа, то няма да има проблем да се приложи No-till.

  • Изравнете почвената повърхност. За идеална сеитба е необходимо да се изравни микрорелефа на полята. Съществуват няколко причини за неравна повърхност на почвата. Но каквито и да се те, ако почвата не се изравни, скоро ще се изясни, че сеялките не работят ефективно на неравни почви. За да е ефективно земеделието семената трябва да се разполагат на еднаква дълбочина, а това може да се постигне само на равна почва.

Публикувана в Растениевъдство

През последното десетилетие и в България активно се внедрява нова система на земеделие, която кардинално се отличава от традиционната оран, с пълен отказ от каквато и да е почвообработка

Organic Farming

Науката и практиката казват, че ако се спазват всички агротехнически изисквания, при прилагането на No-till намалява почвената ерозия, повишава се съдържанието на хумус, възстановява се микробната маса в почвата, подобрява се структурата й и тя става по-плодородна. Намаляват инвестициите в техника, спестява се гориво и се повишава ефективността на работа. При всички тези предимства, технологията продължава да предизвиква много въпроси от страна на земеделците. Опитахме се да намерим отговор на някои от тях. No-till e технология за отглеждане на земеделски култури без почвообработка. Тоест, това е система на земеделие, при която е изключена всякаква обработка на почвата при всякакви култури в течение на продължителен период (не по-малко от 4 години).

Лидери в развитието на технологията No-till в света са Америка, Бразилия, Аржентина. В Аржентина, която е сред първите страни в света по производство на земеделска продукция, площите, които се обработват по технологията No-till, рязко нараснаха през последните 15 – 20 години. В България те също се увеличават с всяка година. Сеитбата при No-till се прави в необработена почва с растителни остатъци на повърхността й. Поради тази причина технология, при която се обработва половината почва, не може да се нарече No-till.

Технологията No-till включва:

 Система на сеитбооборот

Торене

 Растителна защита

 Ефективно използване на земята

 Опазване на почвата и т.н.

No-till технологията е съвременен модел за почвообработка, при който почвата не се обработва по традиционен, механичен или познатия на земеделците начин чрез оран, а се покрива с мулч (наситнени растителни остатъци). Нулевият метод на земеделие не бива да се възприема опростено, само като отказ от оран, тъй като този метод е, на първо място, сложен технологичен модел, който изисква и особени знания, и наличието на висококвалифицирани специалисти, и специална техника. Поради това положителен ефект от прилагането на No-till може да се получи само ако се използва комплексен и системен подход.

ПРЕДИМСТВА НА NO-TILL

Според различни данни системата за нулева обработка намалява разходите за труд 1,6 пъти, за техника – 1,5 пъти и за гориво 2,2 пъти. Добивите при No-till може да се повишат, а производствените разходи намаляват с около 10 – 12%. С помощта на No-till може да се намали ерозията на плодородния слой почва както ветровата, така и водната. Растителните остатъци след жътва остават на полето, в почвата се повишава съдържанието на органични вещества, и като следствие се образува хумус, запазва се влагата и се повишава запасеността с хранителни вещества. Благодарение на това, че разходите за гориво при работа по системата на нулева обработка намаляват, съществено се намалява и отделянето на вредни газове в атмосферата.

НЕДОСТАТЪЦИ НА NO-TILL

Ако почвите не са добре дренирани, съществува опасност от преовлажняване на орния слой, а следователно и намаляване на биологичната му активност. Това трябва да се вземе предвид, когато се решава на кои площи може да се приложи технологията. При неправилна стратегия на растителна защита, наличието на растителни остатъци създава благоприятни условия за развитие на вредители и запазване на огнищата на инфекции, могат да възникнат благоприятни условия за успешно презимуване на фитофагите, може да се увеличи популацията на гризачите.

Необходимо е закупуването на специална техника – сеялка за директна сеитба. Също така технологията No-till изисква висока квалификация на персонала и агрономите. Системата изисква промяна в подхода към химическата защита на растенията, особено към борбата с плевелите. Възможно е увеличаване на количеството на използваните пестициди. Това изисква обмислен подход към управлението на рисковете от развитие на резистентност на вредните организми.

НАМАЛЯВАТ ЛИ ДОБИВИТЕ ПРИ NO-TILL?

Като цяло относно нарастването на добивите при внедряването на нулевата почвообработка мнението на специалистите е единодушно – ако се изпълняват всички технологични изисквания и не се допускат грешки, добивите от културите не намаляват, а дори се увеличават. Това не е трудно да се обясни, тъй като при Notill почвата възстановява плодородието си – в нея се натрупва органична маса, създават се запаси от хранителни вещества, микро- и макроелементи, повишава се биологичната активност (възстановява се микробиотата). Опити в Русия са показали, че стопанства, приложили No-till през последните 2-3 години, получават от всеки хектар по 100 – 150 кг пшеница повече от съседите си, които работят по конвенционалната технология.

Днес земеделците нямат възможност да влияят върху цените на произведената от тях продукция, но имат много начини да въздействат върху разходите. Един от митовете, които специалистите опровергават, е, че: No-till е технология само за хора с дълбоки джобове, тъй като при нея намалява количеството на внасяните торове, могат да се намалят и разходите за техника, гориво, работна ръка. Освен това запазването на влагата в почвата, намаляването на ерозията, възстановяването на почвеното плодородие – всичко това води до намаляването на рисковете в агробизнеса.

NO-TILL И ПЛУЖНАТА ПЕТА

Кореновата система на растенията е естествен разрохквач. Корените на растенията растат на дълбочина 3 – 6 м, където не достига никой плуг, чизел или култиватор. Само трябва да се почака две-три години и корените на културите сами ще разрушат плужната пета, създадена преди това от земеделската техника. Единственото изключение, което е установено отново в Русия, е след преминаването на трактори „Кировец“. В този случай не се случва естествено разуплътняване.

ПОЧВА И РЕЛЕФ

Пригодността на почвата към намаляване на дълбочината и интензитета на нейната обработка зависи от плодородието и влагоемността й. Смята се, че най-голям ефект се постига на дренирани, устойчиви към уплътняване леки или средни почви с достатъчно високо плодородие. Към почвите, пригодни за нулево земеделие се отнасят чернозема, сивите горски и псевдодподзолисти почви, запасени с хумус и калий. Безструктурните песъчливи почви с ниско съдържание на хумус (< 2%) са склонни към уплътняване и са непригодни за директна сеитба. Най-лоши резултати в сравнение с оранта, директната сеитба показва на преовлажнени почви.

При наличието на пригодни почви в засушливи райони с изравнен релеф обемите на внедряване на директната сеитба могат да бъдат по-значителни. В условията на хълмисти местности, поради водната ерозия, обработката на почвата трябва да е насочена към дълбоко разрохкване, продълбочаване, за да се акумулират запаси от влага вътре в почвата и да се намали повърхностното изтичане на водата. В този случай наличните на пазара сеялки са най-малко пригодни за директна сеитба.

Трябва ли да се опасяваме от натрупване на болести и вредители при прилагането на технологията No-till? Балансът на болестите и вредителите в природата се поддържа за сметка на механизмите на естествената саморегулация. За поддържането на такова равновесие отговаря биологичното разнообразие, което и опровергава скептиците. Как този баланс се създава в природата? Например, при нарастване на популацията на полските гризачи се появяват хранителни излишъци за животните и хищните птици. Техните популации също се увеличават. По такъв естествен начин става регулирането на видовите предимства. Същото се случва с всички представители на мирко- и макробиологичния свят на обработеното по No-till поле. Така че специалистите не смятат, че тази технология е предпоставка за някакви огнища на болести или рязкото увеличаване на вредителите. Но тук дебатите още продължават.

Фермер, който повече от 10 години практикува Notill, казва: „ За цялото време, през което работим по нулева технология, не сме наблюдавали увеличаване на вредителите и плевелите. Нещо повече – 2010 г. показа, че именно нулевата технология ни помогна да имаме реколта. Тогава за целия вегетационен период паднаха едва 20 мм влага! Температурите бяха обичайните за нашия континентален климат — +30 – 35 ºС. И въпреки че добивите не бяха кой знае какви, все пак бяхме по-добре от останалите, които не прибраха почти нищо“.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПЕСТИЦИДИ В БОРБАТА С ПЛЕВЕЛИТЕ ПРИ NO-TILL

В началото на внедряването на нулевата почвообработка нивото на заплевеност на посевите обикновено се увеличава, особено с многогодишни плевели. Това изисква допълнително прилагане на хербициди, както и по-внимателен подход при избора им. Хербицидите с почвено действие частично губят фитотоксичността си в мулч от растителни остатъци, което налага увеличаването на нормите на прилагане. Това увеличава разходите за борба с плевелите с 30 – 40% и повече. Но с течение на времето, при правилно провеждане на безорните технологии, разходите за хербициди постепенно намаляват.

ПРИ NO-TILL ИМА ПОВЕЧЕ РАЗХОДИ ЗА ТОРОВЕ?

Обработката на почвата, променяйки нейния водно-въздушен и топлинен режими, въздейства върху насочеността, интензивността и характера на микробиологичните процеси, протичащи в почвата. Много от тях оказват съществено влияние върху достъпността за растенията до хранителните елементи, на първо място азота. Директната сеитба води до намаляването на съдържанието на нитратен азот в почвата и растенията в сравнение с оранта, което изисква коригиране на дозите на торовете за получаването на добиви от културите на нивото на традиционните технологии. Опити с ечемик в Германия са показали, че необходимостта от азот за получаването на еднакви добиви при директната сеитба е била с 40 кг акт. в-во/ха повече, отколкото при оран.

Според английски данни, при сеитбата на пролетен ечемик и пшеница в необработена почва дозата на азота трябва да се увеличи с 51 – 66 кг акт. в-во/ха в сравнение с оранта. Опити в Беларус са показали, че при смяна на оранта с директна сеитба за получаването на еднакви добиви при зимно тритикале дозата на азота трябва да бъде повече – след зърненобобови предшественици – с 20 кг акт. в-во/ха, след рапица и зърнени култури – с 40 кг акт. в-во/ха. След няколко години работа по технологията No-till обаче, органичното вещество се натрупва само в почвата. Това става в течение на 2 – 4 години от запазените растителни остатъци. Тогава те стават достъпни и за растенията. 

Цялата статия четете само в новия брой на вестник "Гласът на земеделеца"

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 06 Февруари 2020 11:56

Да орем или да не орем...

Всеки знае, че добивите от която и да е култура зависят от подготовката на почвата. По отношение на есенниците това е особено вярно. Така че проблемът с избора на оптимална технология за почвообработка за есенната кампания стои пред всеки земеделец. Но универсално решение няма

Ася Василева

Основните фактори, които трябва да се вземат под внимание при избор на технология за почвообработка, са сортовите особености на засяваната култура, предшественикът, типът на почвата. Изборът, разбира се, зависи най-вече от почвено-климатичните особености на конкретното стопанство. В южните райони, където почвите са плодородни, а климатът е по-сух, е за предпочитане минималната почвообработка. Специалистите смятат, че рационалността за използване на повърхностната обработка нараства от север на юг и от изток на запад. Подобна е ситуацията и с качеството на почвата – колкото е по-плодородна, толкова по-подходяща за нея е минималната технология.

Специалистите смятат, че оранта в южните райони не е толкова важна при отглеждането на есенна пшеница и ръж. Тези култури отлично се адаптират на черноземни почви и растат добре и дават нормални добиви и без нея. Но начинът за подготовка на почвата зависи основно от региона и предшественика.

Днес съществуват три основни технологии за обработка на почвата – нулева, минимална и традиционна. Но на практика основният фактор при избор на използваната технология са реалните възможности на конкретното стопанство, особено машинният парк, с който то разполага.

Не всички са на това мнение. Има специалисти, които смятат, че оранта не е подходяща и при тежки глинести почви, тъй като там е трудно да се създаде пълноценен слой за поставяне на семената. Получават се буци, а осядането на почвата поврежда кореновата система на растенията.

Разбира се, изборът на технология е лично решение. Много по-важно е точното и навременно спазване на всички конкретни етапи на избраната технология. А тук решаващ е човешкият фактор.

No-Till

За най-прогресивна технология за подготовка на почвата се смята т.нар. нулева технология, известна още като No-Till. Същността й в отказа от традиционната предварителна оран преди сеитба, което позволява да се постигне значителна икономия на гориво и да се избегнат негативните последствия от излишни повреди на почвата. Но при всичките очевидни плюсове, внедряването на тази технология е съпроводено и с доста трудности. Нулевата технология, несъмнено, е висш пилотаж. От една страна, тя представлява опростен вариант на работа с есенници. От друга – изисква мислене и ясен план на всички необходими операции. Обработката на полето преди сеитба по нулевата технология е научен процес – трябва да се направи комплексен анализ на почвата с оглед на конкретните почвено-климатични условия, да се има предвид заплевелеността и степента на заразяване с патогени. Тъй като внедряването на тази технология изисква наличието на изключително грамотен агроном в стопанството, то тя не може да бъде приложена навсякъде. А и след като се започне работа по No-Till, не трябва да се очакват бързо да дойдат положителните резултати.

Несъмнено, No-Till е върхът в почвообработката и позволява отглеждането на пшеница и други култури да се изведе на качествено ново ниво. Но за да се получи възвръщаемост от отглеждането на пшеница по тази технология, тя трябва да се въвежда постепенно в продължение на 2-3 години. Например, да се изравнят площите (прекрасни резултати могат да се получат при използването на обръщателни плугове, при използването им почвата се изравнява дотолкова, че по нея може да се кара с лек автомобил на скорост 90 км/ч), да се създаде мулчиращ слой (заораване на раздробената слама, сидератни култури) и т.н.

Минималната, или нулевата технология трябва да се избират не поради недостиг на материални ресурси или от желание да се спести, а да бъде следствие от сериозна подготвителна работа. Най-подходящата култура за отглеждане по тази технология е пшеницата, благодарение на своята пластичност, висока адаптивност и невзискателност.

Особено внимание трябва да се обърне на избора на техника. Най-важната почвообработваща машина е директната или комбинираната сеялка.

Бавното разпространение на технологията No-Till се обяснява с факта, че често земеделците не разбират нейната специфика. Тук не става дума просто да засееш и да не правиш нищо повече. Налага се използването в по-големи обеми на пестициди, минерални торове, всички работни операции трябва да се провеждат точно и обмислено последователно.

Но въпреки че при No-Till се наблюдава намаляване на добивите, като правило около 10%, то в замяна технологията позволява значително (до 4 пъти) да се намалят разходите.

Пълноценна оран

За разлика от No-Till класическата технология за почвообработка е разпространена достатъчно широко. В някои райони оранта е оптималният, а понякога и единствено възможен вариант за подготовка на почвата преди сеитба. Но често влияние оказва и наличната в стопанството техника.

Привържениците на традиционната почвообработка казват, че ако полето не е изравнено както трябва, то ще има проблеми в случай на засуха, тъй като влагата трябва да се изпарява равномерно. Ако има неравни участъци, то влагата от високите такива ще се изпарява повече, а съответно и културите в пределите на едно и също поле ще се развиват неравномерно.

След оранта трябва да се обърне внимание на борбата с плевелите. Голямо значение има и внасянето на торовете, които при традиционната обработка трябва да се внесат през есента, за да презимуват по-добре посевите. Какви торове да се внесат се определя с почвен анализ. Много е важно точно да се пресметне количеството на внасяните торове с оглед на планираните добиви.

Необходимият минимум

Разпространена е и т.нар. минимална почвообработка, предполагаща обработката само на горния пласт почва, на дълбочина не повече от 12 см. Заравянето на растителните остатъци при нея позволява да се натрупва хумус и да се запазва влагата в почвата.

Преди сеитбата на пшеница през есента се прави разрохкване с дискови брани. А веднага след прибирането на предшественика се минава два пъти с дискови брани, които разрохкват почвата на дълбочина 6-7 см. След 2-3 седмици, когато се провокира поникването на плевелите, обработката се повтаря. При това се внасят торове на дълбочината на сеитбата – 4-5 см. Такава схема е оптимална за тежки и глинести почви. Ако почвата е по-рохкава, може да не се отделя толкова внимание на обработката.

Този метод е много икономичен. Добивите при него не се различават съществено от традиционната почвообработка. Минималната технология позволява да се спести гориво. Ако само при оранта се изразходват над 20 литра гориво на хектар, то при минималната почвообработка целият процес на отглеждане на зърнени култури заедно с жътвата и превоза излиза около 35 литра на хектара.

Но важен разход при минималната обработка остават торовете. Според специалистите тяхната стойност е до 30% от себестойността на готовата продукция. А от тях е по-добре да не се пести, съветват агрономи.

В защита на плуга

Всяка технология на почвообработка през есенната кампания има свои изисквания към машинния парк. Класическият вариант предполага оран, а основната машина е плугът. Съществува мнение, че най-добрият начин да се спести гориво е да се откажем от плуга. Но много специалисти смятат това за заблуда и призовават да не се вземат прибързани решения. Стойността на горивото при оран е едва 5 на сто от себестойността на пшеницата. Но ако фермерът, опитвайки се да си спести тези разходи, се откаже от плуга,то плевелите и болестотворните спори ще останат незаорани, което ще доведе до неизбежно увеличаване на разходите за хербициди и препарати за борба с болестите. Средно тези разходи са от 10 до 15% от общата цена на производството.

Една от основните насоки, в която производителите непрекъснато усъвършенстват плуговете, е икономията на гориво за сметка на намаляването на съпротивлението на корпусите. Много от съвременните качествени плугове харчат не повече гориво от популярните днес дискови машини. Специалистите призовават фермерите да вземат предвид почвено-климатичните особености на своето стопанство при решаването на въпроса дали ще използват плуг, тъй като в много райони именно традиционната обработка е най-рационална и изгодна.

Според спецовете за предпочитане са онези машини, които предоставят на земеделците максимални възможности за контрол на процеса на почвообработката. Към тях спадат плуговете с променлива работна ширина и възможност за коригиране на ъгъла на наклона на плужните дъски, дисковите машини с променлив ъгъл на атака на дисковете.

Перспективни за работа при минимална технология са директните сеялки, позволяващи с едно работно минаване да се подготви почвата и да се засее. Важно е да се знае, че идеален вариант, подходящ за абсолютно всички, не съществува. Всяко решение за използването на една или друга техника трябва много внимателно да се обмисли и да се преценят всички плюсове и минуси.

Публикувана в Агротехника

Тази технология е била предназначена в началото само за окопни култури, но вече не е така

Ася Василева

Днес по технологията Strip-till може да се сеят практически всички разпространени земеделски култури, в това число и зърнените. И въпреки че тeхнологиятавече е позната и на българските фермери, все пак си струва да поговорим за нея. Според теорията, тя е идеална за земеделските производители, които работят в засушливи райони, където остро не достига влагата.

Компаниите, които произвеждат машини за работа по Strip-till технологията, заострят вниманието на фермерите върху редица икономически предимства от използването на тези машини. Първоначално това е намаляване на нормата на торене с 30 на сто, благодарение на лентовото внасяне на препаратите в реда, намаляването на експлоатационните разходи с 34 на сто и икономия на гориво и смазочни материали с 40 на сто. Всичко това, взето заедно, позволява съществено да се повиши рентабилността на производството.

Смята се, че началото на технологията Strip-till е поставено с опитите на американския фермер Джим Кинсел, който не бил удовлетворен от технологията No-till, която имала недостатъци като бавно нагряване и изсъхване на почвата и съответно, по-късни срокове на сеитба. Поради това той решил да съвмести двете известни по онова време технологии, за да получи максимален ефект. Тоест, технологията Strip-till съчетава преимуществата и отстранява недостатъците на традиционната и нулевата почвообработки. Благодарение на ленточната обработка, в зависимост от ширината на междуредията, около две трети от цялото поле остават необработени, а внасянето на торове се съсредоточава в мястото на развитието на кореновата система на растенията. Технологията осигурява рационално използване на площта, редувайки обработваеми участъци с такива, които се възстановяват.

Но докато американските фермери прилагат технологията на ленточната почвообработка само при отглеждането на окопни култури, то европейските активно я адаптират за сеитбата и на зърнени култури. На пазара вече има редица сеялки, способни да провеждат и сеитба, и ленточна обработка на почвата с едно преминаване на полето.
 
Когато обаче се разглежда тази технология, трябва да се има предвид, че тя не е чак толкова евтина, особено в началния етап на внедряването й. Например, задължително трябва да се закупи специализирана комбинирана сеялка. Трябва да се вземе предвид, че за агрегатирането й ще е необходим мощен трактор. Дори при работна ширина от 3 метра е необходим трактор с мощност минимум 200 к.с. Трябва добре да се обмислят всички „за“ и „против“, преди да се вземе решение.
 
За да може да се разкрие напълно потенциалът на технологията Strip-till, трябва да се спазват четири основни правила, а именно:

- Качествено да се раздробяват растителните остатъци (до 20 см) при прибирането на предшественика и те равномерно да се разпределят по цялата повърхност на полето; да се предотвратява изпаряването на влагата от повърхността на почвата и да се препятства прорастването на плевелите. Оставените на полето растителни остатъци ще противодействат на водната и ветровата ерозия на почвата, а това, както знаем, е един от основните мелиоративни проблеми.

-       Почвообработката да се провежда едновременно с нарязването на полоси с дълбочина до 15 см и ширина 18 и 13 см (в зависимост от вида на културата), да се прилага локално внасяне на минералните торове в семенното ложе на зададена дълбочина (в прикореновата зона или заедно със семената), а самата сеитба да се прави на дълбочина до 6 см със заравяне на семената от задните подравняващи органи на машината

-       Да се прилагат пестициди в течение на вегетационния период на растенията и извънкореново подхранване

-       Да се прибира реколтата с последващо качествено наситняване на растителните остатъци преди сеитбата на следващата в сеитбообращението култура.


Horsch Focus: универсална ефективност

focus 8 75 st 025fc

Horsch представи на пазара машина от нов тип – универсален сеитбен комплекс за технологията Strip-till Focus 6 TD. Моделът има работна ширина 6 м, а благодарение на модулната си конструкция може да работи с рапица, зърнени култури, соя и царевица. Focus 6 TD осигурява дълбоко разрохкване, точково внасяне на торовете, подготовка на семенното ложе и сеитба с едно работно преминаване.

-       Главното предимство на комбинираната сеялка е нейната универсалност при работа и гъвкавост на окомплектовката. Horsch Focus може да се използва за работа по технологията Strip-till, за работа по минимална технология, а различните комбинации на оборудването позволяват да се сформира такава машина, каквато е необходима на фермера за конкретните му задачи – за сеитбата практически на всяка култура на всякаква почва.

-       Дълбокото разрохкване на почвата машината прави непосредствено под редовете със семената, качествено освобождавайки зоната на корените от растителни остатъци. Новост от компанията е възможността за поставянето на тесни анкерни ботуши за още по-точно спазване на дълбочината на засяването и по-добър контакт на семената с почвата. Както обясняват представители на компанията, при използването на дискови ботуши понякога може да възникне ефект на заравяне на растителните остатъци в сеитбеното ложе, а анкерният ботуш е напълно лишен от такъв ефект, което е гаранция за сигурен контакт на семената с почвата. Анкерните ботуши може да се използват за сеитбата на практически всички култури, но най-значим е ефектът им за тези с дребни семена.

Тази сеялка е универсална – има възможност за замяна на почвообработващите органи, може да се сменя изсяващия комплекс за зърнени култури, например с модул за сеитба на окопни култури, който се закрепва към основната рама с помощта на триточковата навесна система.

Основната почвообработваща част на комбинираната сеялка Focus е блок с масивни работни органи, което позволява почвообработка на дълбочина до 35 см. Но блокът със стойки може да бъде заменен с блок с дискове или машината може да работи въобще без тях. При използването на стойки за дълбоко разрохкване е възможно внасянето на торове в два хоризонта на почвата – горен и долен (или едновременно в пропорция 50:50). За точното спазване на дълбочината на почвообработката страничните крила на почвообработващите органи се опират на четири широки опорни колела (по две от всяка страна). Наличието на опорни колела също така дава възможност да се нивелира натоварването на рамата на машината, което способства за дългия и живот.

Сеялката има пластмасов бункер с обем 5 куб. м, който е разделен на две части в съотношение 40/60. За да не зависват торовете и семената над засяващите апарати и да има непрекъснато подаване на материала в съответния съд, резервоарът се затваря херметически и към него се подава въздух. Тоест, семената и торовете винаги се намират под налягане.

Комбинираната сеялка Horsch Focus е предназначена за сеитбата на широк спектър култури и и заменя няколко почвообработващи и засяващи машини. От началото на сеитбената кампания чак до края й винаги има работа за Horsch Focus. Трябва да се спомене и изключително лесното настройване на нормите на сеитба и торене. Тази операция се осъществява от бордовия компютър. За да се зададе сеитбената норма, в менюто просто трябва да се избере културата и да се зададе показателят на масата на хиляда семена, а всичко останало компютърът прави сам.

-      

Публикувана в Агротехника

Тази машина присъства в стопанството на всеки растениевъд. Как да я изберем правилно, на какво да обърнем внимание при покупката, за какво да се погрижим при настройките и екплоатацията?

Ася Василева

Дори и в стопанствата, където се практикуват минимални технологии за почвообработка (mini-till и no-till), няма как да се мине съвсем без използването на плуг. По статистика веднъж на няколко години тези машини дори и в такива стопанства излизат на полето. Плугът е необходим и за фермерите, които въвеждат в експлоатация пустеещи земи. А окопните и овощните култури технологично могат да се отглеждат само с използването на плуг.

Максимално натоварване

Като определящи фактори при избор на плуг специалистите посочват възможностите на наличния в стопанството машинно-тракторен парк, геометрията и размера на площите, както и видовете почви, с които машината ще работи. Ако в стопанството има мощни трактори, те може да се натоварят с прикачни или полунавесни плугове с голяма работна ширина от 10-13 корпуса. Експертите обръщат внимание, че в базовата окомплектовка на мощните трактори често липсва триточков навесен механизъм. Поради това в стопанството трябва предварително да се помисли за поръчването на тази опция на завода или да се намерят други решения за агрегатирането на такива трактори с плуга. Например, съществува специална количка преходник, позволяваща да се използват с такива трактори големи производителни плугове.

258b11600f9d820a9507be0b7d7254c0

Експертите подчертават, че трябва внимателно да се подходи към пределните мощности, препоръчвани за работа с конкретния плуг. Ако номиналната мощност на трактора надминава тези стойности, то той не може да се агрегатира с конкретния плуг. Машината ще чувства лошо инвентара. А това води до нарастване на пиковите натоварвания и като следствие съществува риск от повреда на рамата, както и други неприятни последствия. Но се случва и обратната ситуация – поради недостиг на мощност на трактора ще страдат качеството на обработката и производителността.

При съставянето на агрегата трактор-плуг спецовете препоръчват ориентир от 40 к.с. на корпус. Съответно, за осемкорпусен плуг е необходим трактор с мощност около 230 к.с. (плюс минус 20 „коня“).

Не е само ширината

Плуговете с голяма работна ширина ще работят оптимално далеч не на всички големи по площ поля. Понякога поле със среден размер 800 дка може да се изоре по-бързо с деветкорпусен плуг, отколкото с дванадесеткорпусен, тъй като първият губи по-малко време за обръщане. Освен това след работата на такъв „монстер“ е необходима допълнителна оран на полосата за обръщане с малки навесни плугове. Което означава, че в стопанството ще има нужда от още един допълнителен плуг. Или – осемкорпусен полунавесен плуг по производителност губи от седемкорпусен навесен, тъй като последният е по-маневрен (при обръщане трябва само да се вдигне навесът) и след него оран на полосите за обръщане практически не е необходима.

Като цяло за големи площи с правилна геометрия, специалистите препоръчват да се избират машини с голяма ширина, за малки площи със сложна геометрия – малки 3-4-корпусни машини, а за основната маса стопанства, обработващи площи със средни размери – 7-8-корпусни плугове.

Според наблюденията на производителите най-популярни сред фермерите остават именно 7-8-корпусните плугове.

5407ed6d1f4741d223abf40e670848cf

Както обясняват те, работната ширина на корпусите при различните модели плугове може да бъде фиксирана (непроменяема), степенно регулируема (като правило на стъпки от 5 см) или хидравлично променяема от кабината на трактора. И ако в стопанството е актуална промяната на ширината на захвата на корпусите в процеса на работата (например, при работа на различни видове почви, на хълмисти местности, при оран в различни сезони), то си струва да се поръча машина с хидралично регулиране.

В противен случай трудоемкостта на процеса в края на крайщата ще накара механизатора да игнорира тази необходимост, което ще доведе до повишено износване на машините, излишен разход на гориво и други нежелани последици.

В браздата и извън

Днес все по-често се използват трактори с гуми с ширина 710 мм и повече, както и верижни модели и трактори със сдвоени гуми. Както обясняват специалистите, в този случай стопанството трябва да избере плугове със система on-land, тоест работещи извън браздата. Според експертите плуговете, които не са снабдени с тази система, имат недостатък – оранта в браздата има влияние не само върху ресурса на трактора (в това число двигателя и трансмисията), но и върху здравето на оператора. При работата в браздата тракторът през цялото време е наклонен на една страна, което се отразява зле върху стойката и работоспособността на човека.

579292a9d90a3a4457f82394526f0dd0

Освен това при условия на засуха, оранта в браздата води до необходимост от ежегодна смяна на гумите, тъй като те се изтъркват в края на браздата до метал. Според наблюденията на практиците възможността да се работи  on-land има още по-широки перспективи – може да се задействат повече трактори, качеството на оранта се подобрява, операторът се изморява по-малко. Все повече клиенти, купувайки обикновен плуг, в процеса на работа искат той да се преоборудва в универсален – за работа както в браздата, така и извън нея. Поради това експертите препоръчват направо да се купува универсален плуг, тъй като това ще спести на стопанството излишни разходи за преоборудване.

Защита

При избора на защита на корпуса е препоръчително да се съобразят условията на работа и типът на почвата в стопанството. Експертите препоръчват на фермерите, работещи на каменисти и преуплътнени почви, да купуват плугове с пружинна, ресорна или хидравлична защита на корпусите. Иначе честото сработване на традиционната болтова защита ще доведе до повишен разход на резервни части, или което е още по-лошо, използването на неоригинални такива. Често защитният болт се сменя със съмнителен метален профил, параметрите на който значително се отличават от оригиналния болт, дават пример експертите. Това води до повреди в стойките на плуга при среща на корпуса с препятствие. Експертите съветват да се обърне внимание на хидравличната защита, освен всичко останало в нея няма сложни триещи се детайли, които с времето започват да се износват. И още повече усилието на сработване на хидравличната защита на плуга лесно се регулира така, че да се защити работният орган, без при това да се обръщат всички камъни на повърхността на полето.

Ако плугът работи на твърди, каменисти почви, както и често се използва за разораване на пустеещи площи, то най-добре е да се заложи на усилени модели с увеличени стойки и корпуси и специална износоустойчива гума на колелата. Ако почвите в стопанството са лепкави, тежки или каменисти, то експертите препоръчват да се използват не стандартни (плоски), а нарезни дъски. По тях почвата полепва по-малко, което прави плуговете подходящи за използване по всяко време на годината. Освен това износените компоненти на плужната дъска по-лесно и по-евтино се сменят. А и показателите на раздробяване на почвата при плугове с нарезни дъски са по-високи.

На полета с обилни растителни остатъци, например след царевица и слънчоглед, е по-добре да се работи с плуг с увеличени дъски. Също при оран на такива площи е препоръчително да се използват предплужни тела. Така растителните остатъци се заорават по-добре на дъното на браздата и в същото време се прави профилактика срещу задръстване.

Искайте тест

Общ тренд в селското стопанство става автоматизирането на процесите. На пазара вече се появиха  ISOBUS-съвместими плугове. Това означава, че всички настройки за идеалната бразда може да се правят директно от кабината на трактора, което значително облекчава работата на механизатора.

Работата с навигация вече е норма при оран. Такава автоматизация значително облекчава труда на механизатора и намалява натоварването, свързано с контрола върху работата. И ако в стопанството има значително текучество на кадри, което се случва често, или се работи със сезонни механизатори, специалистите съветват задължително да се поставя навигационно оборудване в трактора, работещ с плуг.

Специалистите съветват също при избор на плуг да се пресметне стойността за притежаване на машината, тоест цената на резервните части и поддръжката, да се обърне внимание на теглото на плуга, тъй като то ще оказва влияние върху работната скорост, производителността, разхода на гориво и смазочни материали и т.н. Винаги трябва да използвате възможността, която предлагат някои дилъри, като предоставят своите плугове за тест в конкретното стопанство, където те могат да бъдат сравнени с машини на други производители.

Настройки: започнете от трактора

Плугът е доста трудоемка за настройване машина. И според спецовете половината от успеха на неговата работа зависи от настройките на трактора. При това настройването трябва да започне именно от трактора, а не от плуга, убедени са те. Но доста често фермерите постъпват точно наопаки. Или работят без система, настройвайки ту едното, ту другото. А това не бива да се прави, предупреждават инженерите. Трябва методично да се следва последователността – първо тракторът, после плугът. Иначе ще възникнат проблеми по време на оранта и настройването ще стане безкраен процес на дотъкмяване и дозавъртване.

Преди всичко тракторът трябва да се донатовари с баластите, които са представени от завода производител. Според инструкцията баластирането на трактора с традиционна окомплектовка е в съотношение 40/60, но при машините с шарнирно-съчленена рама съотношението е друго и това не бива да се забравя.

След това трябва да се проверят налягането в гумите на трактора, като е важно то да бъде еднакво във всички гуми, както и дължината на ръкохватките на задния навес. Което често не се прави. От това директно зависи правилността на по-нататъшните настройки.

Ширина на браздата

Също много важна настройка за тракторите, които работят в браздата – поставяне на еднаква ширина между задните и предните колела (разликата в ширината не бива да е повече от 5 см.)

Правилно настроената ширина на предната бразда създава ефект за непрекъснатост, а значи границата между отделните преминавания няма да се вижда. Ширината на предната бразда трябва да съответства на работната ширина на плуга (на всеки корпус). Изместването на първия корпус относително към центъра на плуга ще помогне да се адаптира машината към конкретната колея на трактора. Тази настройка се пресмята по специална формула, вземаща предвид ширината на колеята и работната ширина на корпусите на плуга (вътрешното разстояние между колелата на трактора, разделено наполовина, минус работната ширина на един корпус дава разстоянието от дъската на предния корпус до центъра на плуга).

Например, ако разстояните между вътрешните стени на колелата на задната ос на трактора е 120 см, а плугът е настроен на ширина на корпуса 50 см, то ще се получи следната сметка: 120:2−50=10 см. 

Разполагайки с тази стойност, може да се настрои ширината на предната бразда и да се адаптира плугът към дадената колея на трактора, измествайки първия корпус относно центъра. Ако ширината на първата бразда не е настроена вярно, тракторът ще излиза от браздата, ще го тегли настрани, и няма да има непрекъснатост между отделните преминавания.

Процесът на настройването се улеснява, ако ширината на браздата може да се регулира хидравлично и има индикация (скала).

Навесване

Важно е и да се осъществи правилно настройката на навесната система на трактора, като се регулират симетрично лявата и дясната страни. Ако навесите са с различна дължина, няма да получите качествена оран, тъй като приложеното усилие ще бъде различно. Но при правилна настройка (ако мислено продължите горната и долната тяги с прави линии), те трябва да се срещнат около предната ос на трактора.

При навесните плугове навесването трябва да е закрепено стегнато. Преди излизане на полето при навесните машини се подстроява линията на тягата.

При навесването на плуга, за навесните машини е необходим свободен ход на долните съединения настрани (около 10 см), за да може плугът да се самонасочва. А горната ръкохватка на предния навес трябва да има по-плавен ъгъл, за да се създава усилие, насочено надолу. В противен случай съществува риск от задълбаване на плуга по време на работа.

Не задълбавайте

Преди излизане на полето трябва да се регулира дълбочината на работа на предплужните тела, която е 5-7 см от основната, както и предварително да се настрои вертикалността на стойките на корпуса, да се регулира дълбочината на работа посредством опорно-транспортното колело на задната част на плуга, напомнят специалистите.

Доста често поради неправилна настройка на предплужните тела (по някаква причина фермерите обичат да ги настройват на максимална дълбочина) се чупят стойките. Но предплужникът не бива да поема върху себе си основното натоварване, той не трябва да се спуска на дълбочината на обработката.

Всички основни настройки на плуга, разбира се, се правят на полето. В процеса на обработката се правят първоначално две контролни преминавания, които показват равно ли се оре браздата, еднаква ли е дълбочината на предните и задните корпуси. После се коригират усилието на сработването (ресорната защита), положението на опорно-транспортното колело. Специалистите напомнят, че оптималното съотношение на работната ширина на корпуса към дълбочината на оранта е около 1:4. И колкото по-близо до това значение са настройките на машината, толкова по-добри са показателите на икономичността на работата на трактора и толкова по-малко се износват работните повърхности на плуга. Често поради някаква причина не се пресмята точката на прилагане на теглителното усилие, което води до повишено износване на работните органи и неоправдано високи разходи на гориво при оран.

Ако плугът е нов, е задължително да се направи проверка на затегнатостта на болтовите съединения и при необходимост те да се дозатегнат в процеса на работа.

Навреме и правилно

Препоръчителната работна скорост по време на оран е 7-8 км/ч. При такава скорост се прави качествена оран и има минимално износване на работните органи. Ако се работи по-бавно, се губи производителнотта, а ако скоростта е над 9 км/ч, износването на работните органи се увеличава с 15 на сто. Не бива да се пести и от оригинални резервни части. Резултатът от използването на имитации са повредени стойки и скъсани рами. 

Специалистите наблюдават, че понякога с цел икономия на сдвоените колела се поставят тесни гуми с профил 520 мм. Тогава при оран, особено в браздата, сдвоените колела се махат. И остават 4 колела. Но да се работи с трактор с мощност 300 к.с. с гуми с толкова малко контактно петно, води до лошо сцепление с почвата и висок процент буксуване, което се отразява зле на машината, качеството на почвообработката и на самите гуми. Процентът на буксуване при работа в полето не бива да надвишава препоръчания от производителя за конкретната машина.

Специалистите препоръчват преди излизане на полето да се помни за такова понятие като зрялост на почвата. Като правило, земеделците, които започват работата на полето рано напролет, когато то все още прилича повече на блато, или през есента преди дъждовете, когато то е като каменна пустиня, обясняват действията си с дефицита на време. Но всъщност, сражавайки се с природата, те губят повече време за ремонт на машините, отколкото за реална оран, а желаният агрономически ефект обикновено не се постига.

Специалистите съветват и задължително да се запечатва влагата не по-късно от 24 часа. А именно да се дискова почвата веднага след жътва, което почти никога не се прави. Но ако сте го направили, то може да орете дори в условията на суха есен, тъй като влагата остава и почвата е по-мека.


Публикувана в Агротехника
Страница 1 от 5

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта