Плодовият ивичест прасковен молец наречен още анарзия, напада редица овощни видове - кайсия, слива, бадем, вишня, джанка, череша. Пеперудите от зимуващото поколение летят през май привечер и нощем, а денем се крият под листата, в пукнатините на дърветата и т.н. Те снасят яйцата си по младите плодчета. Гъсеницата на анарзията е сиво-кафяво оцветена със светли междусегментни полета. От начало гъсениците се хранят с пъпките като повреждат 2-3пъпки, като предпочитат листните. След развитието на леторастите се вгризват в тях и ги тунелират от върха към основата. Една гъсеница поврежда 5- 6 летораста. Повредените леторасти увяхват, върховата част увисва надолу, изсъхва и на мястото на повредата се появява смола.

Една гъсеница на анарзията унищожава 1-2 млади плодчета. След средата на юли летят пеперуди от трето поколение, а гъсениците им причиняват червясване на плодовете на прасковата. Пръсканията през вегетацията срещу гъсениците на източния плодов червей се отнасят и за гъсениците на анарзията.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Къдравостта е болест, която при нашите условия заема първо място по разпространение и вредност по прасковата. При нападение от нея в повечето случаи листат опадват, а това се отразява върху устойчивостта към измръзване, жизнеността на дърветата и плододаването през следващата година.

Болестта се развива по всички зелени части, но най-силно е нападението по листата, по които признаците са най-характерни. Първите симптоми се откриват около месец след цъфтеж по листата във вид на аленочервени деформирани зони. Болните листа губят еластичност и са трошливи, по-късно некротират и опадат.

Заразените цветове прегарят и бързо опадат, поради което тази повреда минава почти незабелязано. По плодовете се наблюдават пришковидни нараствания, деформации и напуквания с променен цвят, както при листата. Повреди могат да бъдат открити и по леторастите, макар и рядко. Те са във вид на надебеляване от обезцветени или розови изприщвания. Леторастите са по-къси, с подтиснат растеж, имат хлоротичен изглед и розетъчност.

Болестта се причинява от гъба, която зимува между люспите на пъпките и по кората на клоните. Оптимални за заразяване са температури от 10 до 21оС. Температура над 26оС спира развитието на гъбата.

Борбата основно е насочена срещу зимуващата форма.

За борба с къдравостта по прасковата може да се приложи един от медсъдържащите продукти – Фунгуран ОН 50ВП в концентрация 0,15%; Шампион – 0,3%. Препоръчително е да се проведе и още едно третиране след 10 дни с: Браво 500 – 0,3%, Дитан М 45 – 0,3%, Скор 250 ЕК – 0,02%, Санкоцеб 80 ВП – 0,3%; Тирам 80 ДГ – 0,3%, Калтир ВП – 0,25%, Шавит Ф 72 ВДГ – 0,2% и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Къдравостта по прасковата е с най-голямо разпространение и вредност сред болестите по вида. Къдравостта може да се развие по всички зелени части. Най-силни са проявите й по листата във вид на подутини и почти няма стопани, които да не са ги виждали.

Причинител е гъбата Тaphrina deformans, която презимува между люспите на пъпките или по кората на нападнатите леторасти. Оптимални за заразяване са температури от 10 до 21°С.

Зимни пръскания при прасковата се провеждат първо по време на листопада в късна есен, но ако сте го пропуснали направете късно зимно пръскане преди набъбването на пъпките с Шампион ВП, Фунгуран ОН 50 ВП, Тирам 80 ВГ.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Неделя, 02 Декември 2018 19:18

Прасковата обича светлината

На сенчести места дървото остава голо, а плодовете са бледи

Прасковата се чувства прекрасно на нашата географска ширина и при нашите почви. Тя обаче е много светлолюбива и ако я засадите на засенчено място обрастващата дървесина ще загине и цялата корона ще се оголи. Плодовете пък ще са по-бледи и безвкусни.

Изберете за засаждане на праскова най-слънчевото място в двора. При засаждане съобразете и възможността дървото да може да се полива. Прасковата е сравнително по-сухоустойчиво растение, но за да имате едър плод, трябва да я полеете поне два пъти. Ако задържи дълго време суша, тогава плодовете не само ще останат дребни, но и преждевременно ще окапят.

Прасковата не понася и големи мразове през зимата. Плодните пъпки загиват под -20-21°С. В някои райони поражения от измръзване има и при под -17°С.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

При прасковите стопаните трябва да знаят, че според последните тенденции в отглеждането им, цяло лято могат и трябва да правят така наречените леки летни резитби.

Често лятото короните на дърветата стават много силно сгъстени - това трябва да избегнете като изрежете много буйно растящите клони, а също и тези, които виждате, че започват да пречат на скелетните клони.

Според специалистите това е абсолютно задължително за онези дръвчета, които не са рязани през пролетта

Знайте, че при прасковата, когато не натоварите оптимално дадена зона с плодове, започват да излизат излишни лакомци - а не е необходимо да произвеждате излишна дървесина.

А знаете ли как науката нормира добива на база дебелината на ствола?

Това става по следната формула:

Брой плодове на дървото = брой плодове на кв. см х 3,14 х радиуса на напречното сечение на стъблото. Ако ви се занимава с математика – пресметнете сами, колко да натоварите дръвчето, за да се радвате на качествени плодове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Плодове на прасковата наедряват максимално и се обагрят красиво само, когато са оптимално разположени по клонките.

. На по-силните дървета се оставят повече плодове, отколкото на по-слабите.

. При по-обилно плододаващите сортове се прилага по-силно прореждане, отколкото при по-слабо плододаващите.

. Първо стръскваме клонът, чийто плодове ще прореждаме, за да опадат тези плодчета, които не са здраво свързани с него.

. След това прореждаме детайлно всяка клонка, където останалите плодове са много, като ги оставяме единично разположени през 7-8 листа.

. На смесените клонки се оставят по 3-4 плода.

. На майските букетчета и цветните клонки по един, най-много по два плода.

. Добре е плодчетата, които оставяте да бъдат на разстояние около една педя едно от друго.

. Излишните плодчета откъсвайте, като ги завъртате с ръка, за не съборите и предвидените за оставяне.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Болестта къдравост по прасковата се развива по всички зелени части, но най-силно е нападението по листата, по които признаците са и най-характерни. Първите симптоми се откриват около месец след цъфтежа по листата във вид на аленочервени деформирани зонивъв вид на изприщване. Засегнатите тъкани са груби, плътни и вълнообразно накъдрени. Цветът им е червен или бледозелен при старите листа. Болните листа губят еластичност и стават трошливи, а по-късно некротират (прегарят) и опадват.

Къдравостта напада и цветове, плодовете и леторастите.

Къдравостта при прасковата се причинява от гъба (Taphrina deformans), която зимува между люспите на пъпките и по кората на клоните. При благоприятни условия през зимата и рано през пролетта (влажно време и атмосферна влажност 95-100%), гъбата започва размножаване чрез пъпкуване. Тази особеност в развитието на патогена е причина за силни нападения на къдравостта по прасковата, дори при много слаба зараза от предната година.

Пролетта пъпкувалите аскоспори попадат в разпуканите вече пъпки и заразяват още слабо диференцираните тъкани, преди показването на листата. През този период обикновено температурите са ниски (около 10°С), а това благоприятства масовото проявление на болестта.

За да не се изненадвате от повредите причинени от къдравостта по прасковата изведете пръскане преди набъбване на пъпките. За тези пръскания са подходящи Шампион ВП – 0,3%, Тирам 80 ВГ – 0,3%, Фунгоран ОН 50 ВП- 0,15% и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Първия метод за резитба на прасковата е формирането на корона тип храст. Максималната височина на стъблото е 60 см. При втората формировка короната е тип шпалир. Разположението на клоните е по направление запад-изток. Прасковата е нужно да се реже ежегодно. Леторастите на прасковата са три вида - плодоносещи (със здрави клонки с големи плодни пъпки, разположени по клонката), лъжеплодоносещи, по-тънки, с лъжливи цветни пъпки, разположени по единично, а така също и неплодоносещи, на тях цветни пъпки изобщо няма. При резитбите трябва да се оставят плододаващите клонки.

След първата година трябва да се премахват всички клонки от стъблото на височина 60 см. Клонките над 60 см трябва да се съкращават, за да се разклонят. Стъблото се прерязва на височина 80-90 см. На следващата година се избират три-четири скелетни клонки. За да се подпомогне растежът им се премахват всички вертикални клонки, които растат на тях нависоко. Хоризонталните клонки се прореждат, като се оставят само по-здравите, по такъв начин ще се допуска светлина. На следващата година се премахват вертикалните клонки на майчината клонка, растящи от скелетната. Оставят се плодоносещите клонки, намиращи се под ъгъл 30˚, това позволява да се получи най-висок добив, а на 5 години прасковите са с височина 3 м.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 27 Юли 2017 09:27

Брашнеста мана по прасковата

Болестта се среща и развива при условия на висока въздушна влажност и широк температурен диапазон (продължително засушаване не спира развитието на патогена).

По младите нарастващи плодове се образуват брашнести петна, под които месото потъмнява и вдървесинява. През втората половина на лятото по листата и върховете на леторастите се появяват многобройни, най-често ъгловати, хлоротични локални петна, покрити от долната страна с брашнест налеп. Нападнатите листа се деформират силно, а при висока плътност некротират и опадват.

При откриване на петна от болестта да се провеждат комбинирани пръскания с тези срещу неприятелите. Разрешени за борба са : Скор 250 ЕК-0,02%; Топаз 100 ЕК-0,03% и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 20 Юли 2017 15:54

Подложки за кайсия и праскова

Кайсията основно се присажда върху кайсиеви семеначета, получени от семена на дребноплодната кайсия и от културни сортове. Кайсиевите подложки се отличават с по-голяма сухоустойчивост и студоустойчивост. Особено подходящи са за по-сухи и добре аерирани песъчливи почви. Понасят сравнително добре повишено съдържание на активни карбонати в почвата, каквито са варовитите почви. Неподходящи са за тежки и преовлажнени почви, в които корените се задушават и често растенията загиват. За такива почви трябва да се използва джанка. Кайсията може да се присажда и върху праскова, но това се практикува много рядко.
За размножаването на прасковата най-широко се използват семенни прасковени подложки. Тя може да се присажда и върху почти всички подложки, които се използват при сливата, а също така и върху кайсия и бадем. Последните две подложки са подходящи, когато прасковата ще се засажда на по-варовити почви. Прасковената подложка добре се сраства със сортовете на прасковата и им придава добър растеж и максимално дълголетие. Най-подходяща е за по-отцедливите, топли и влагоемки почви. Не понася варовитите почви, тъй като пряовява хлороза, а също и по-тежките и преовлажнени почви, където по-успешно се развива джанковата подложка.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта