До две седмици могат да бъдат сключени договорите по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти”. Това съобщи пред Националното радио изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ Васил Грудев. Припомняме Ви, че приемът по подмярката беше проведен през февруари 2018 г. „Имахме забавяне, но се надявам, че в рамките на следващите две седмици ще сключим договорите“.

Стана ясно още, че допълнителни 114 проекта ще бъдат финансирани по подмярка 6.1 “Стартова помощ за млади земеделски стопани”. Става въпрос за проекти, които са одобрени на етап комисия, но за тях няма наличен бюджет в момента. „Техните шансове са много големи и ще сключим договор и с тях, тъй като работим с колегите от МЗХГ за осигуряване на необходимия ресурс, който е около 3 млн. евро. Това е втори прием и няма как да има вътрешен трансфер. Затова ще прехвърлим този неналичен ресурс от неработещи мерки“, коментира Грудев.

През миналата седмица беше затворен приемът по подмярка 6.1. Подадените проекти бяха 1837, а 880 са одобрени. В петък предстои да бъдат връчени и  договорите на бенефициенти, съобщи Грудев.

Третият приоритет на ДФЗ са горските подмерки. „Там забавянето е още по-голямо. След като приключим приема по 4.2 ще започнем и с тях“.

Васил Грудев обеща, че  ще се постарае да се усвоят всички евросубсидии въпреки закъсненията. По програмата за най-малките земеделски производители обаче няма да се усвоят изцяло финансовите средства до края на годината.

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 20 Юни 2019 12:03

Увеличен е бюджетът по Мярка 4.2

Средствата са достатъчни за финансирането на 89 проекта

Бюджета по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ ще бъде увеличен с 38 319 652  евро, което ще позволи сключването на договори за изпълнението на още 89 проекта, свързани със секторите „Мляко“, „Месо“, „Плодове и зеленчуци“, „Растителни и животински масла и мазнини“, „Технически и медицински култури“, „Производство на фуражи“ и „Гроздова мъст, вино и оцет“. Това ще стане по време на утрешното заседание на Комитета по наблюдение по Програмата за развитие на селските райони.

При втория прием на проекти по подмярка 4.2 бяха подадени общо 593 проектни предложения със заявени разходи в размер на 1 414 368 193 лева и заявена субсидия в размер на 703 676 087 лева. Безвъзмездна финансова помощ по процедурата за този прием в размер на 85 000 000 евро или 166,243,000 лева. Тази сума беше с четири пъти по-малка от заявения размер на финансова помощ.

Очаква се допълнително отпуснатите средства да достигнат за финансиране на проектните предложения, оценени до 70 точки.

Публикувана в Новини на часа

Европейската комисия одобри нотифицираната от България схема за държавни помощи „Инвестиции за закупуване на съоръжения за добив и съхранение на сурово мляко и съоръжения за изхранване на новородени животни с мляко“. Това стана ясно по време на редовно заседание на Консултативния съвет по животновъдство, който се проведе днес. Схемата ще се прилага до 31.12.2020 г. Заявления за кандидатстване се приемат до един месец преди изтичане срока на прилагане на схемата.


Помощта има за цел да подпомогне малки и средни фермери, както и обединения от фермери, отглеждащи едри и дребни преживни животни, в процеса по добиване и съхранение на сурово мляко, особено в сезона на пашуване на животните. Бюджетът  за помощ е в размер 2 млн. лева. Максималният интензитет е до 50% от приемливите разходи за един инвестиционен проект на един бенефициент, но не повече от 25 000 лева.


Инвестициите имат за цел подобряване на общата производителност и устойчивост на стопанството, по-специално чрез намаляване на производствените разходи или подобряване и пренасочване на производството.


По време на срещата се обсъдиха резултатите от извършените проверки за идентификация на едрите преживни животни и пчелните семейства. Министър Румен Порожанов коментира, че със съвместни усилия в най-кратък срок несъответствията трябва да се отстранят. "Всички животни трябва да бъдат регистрирани. По този начин ще се прекрати изплащането на субсидии на недобросъвестни животновъди", категоричен бе министърът. Засегнат бе въпросът за изчистване на информационната системата „ВЕТИС“ от виртуални животни.


Сред дискутираните теми, по време на заседанието на Консултативния съвет по животновъдство, беше и изпълнението на Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите. Представена беше и актуална  информация за епизоотичната обстановка в страната, както и предприетите действия за контрол и превенция.

Публикувана в Бизнес

ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция приключи оценката за административно съответствие и допустимост на 175 проекта, подадени от бенефициерите. Инвестиционните предложения са обявени чрез ИСУН. Процедурата, по която е извършена оценката, е за „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г.По процедурата се подпомагат проекти, които водят до подобряване на цялостната дейност на предприятията.

На интернет страницата на ДФ „Земеделие“ е публикуван списък с проектите, които не преминават на последващ етап – техническа и финансова оценка. Списъкът обхваща инвестиционните предложения, подадени по процедура с № BG06RDNP001-4.001.

ДФЗ - РА ще изпрати предложенията за отказ на кандидатите и чрез ИСУН. В едноседмичен срок след получаването им, кандидатите могат да подадат възраженията си пред изпълнителния директор на ДФЗ – РА.

След приключване на процедурата по обжалване, допустимите кандидати ще бъдат поканени за подписване на договори.

Публикувана в Бизнес

редимство на кандидатите с история и износ, по-малка стойност на проектите и за първи път използване на ИСУН са сред ключовите предложени промени

До средата на месец септември ще продължи общественото обсъждане на измененията в наредбата по подмярка 4.2, насочена към преработката и маркетинга на селскостопански продукти. Наредбата е публикувана и достъпна за всички на страницата на Министерство на земеделието, храните и горите (тук), в интернет портала за обществени консултации (тук), а можете да я намерите и в приложения към публикацията документ. Това означава, че всякакви забележки и препоръки във връзка с правилата и критериите за подпомагане, трябва да бъдат споделени в близките две седмици чрез официално становище до МЗХГ.

Както ИнтелиАгро писа по-рано тази година (материалът може да видите тук), предвидените промени, които касаят потенциалните бенефициенти в най-голяма степен, са свързани с критериите за оценка, приоритетните култури и животни и с максималната стойност на проектите. Последната е намалена от 3 на 2 млн. евро. Що се отнася до критериите – основната разлика между предходния прием на проекти и този, който очакваме сега, е че този път съществуващите преработвателни предприятия имат реални шансове да се преборят за финансиране. С въвеждането на 2 нови критерия, насочени към фирми, регистрирани преди 3 и повече години, с наличен персонал (минимум 5 души) и/или реализиран износ, средствата от вероятно последния прием по подмярка 4.2 ще достигнат до друг тип бенефициенти, в сравнение с тези от приема през 2015 г. (по който междудругото все още се работи и преговаря, а много кандидати се чудят дали да чакат „точките да паднат“ достатъчно, за да получат одобрение в предходния прием или да подават наново по време на приема обявен за тази година).

Вратичката обаче остава отворена и за земеделските производители, които също попадат в хипотезата с 3 годишна история и наличен персонал. В случай, че някога във времето те имат одобрен проект, насочен към преработка, ще могат да вземат 10 точки по този критерии, но ако нямат, получават 15 т.

Електронно подаване на проектите – най-сетне!

Покрай еуфорията с критериите, много малко внимание се обръща на една основна разлика, с която предстои да се сблъскат бенефициенти и консултанти в новия прием по преработвателната мярка. Заявленията вече ще се подават по електронен път през системата на ИСУН. Тази дългоочаквана промяна безспорно ще доведе до повече прозрачност при оценяването на проектите, като освен това ще направи сериозна „цедка“ на консултантите, много от които са частни лица, за които това не е основен бизнес, още по-малко легален такъв. Припомняме, че всички други оперативни програми, включително и тази за рибарство и аквакултури, отдавна работят с ИСУН.

Други важни и позитивни промени, които се очакват са свързани отново с осигуряване на по-голяма публичност и прозрачност, както и улесняване на бенефициентите. Така например в проектонаредбата е добавено условие, че най-малко веднъж на шест месеца Разплащателна агенция трябва да публикува информация за одобрените кандидати и проекти: място на изпълнение и наименование на доставчиците/изпълнителите по проектите. Също така, с цел намаляване на административната тежест, се премахват част от изискуемите за кандидатите документи, доказващи обстоятелства, които ще се проверяват по служебен път.

Актуалните критерии за оценка са както следва:

  • инвестиции в преработка на суровини от чувствителни сектори (животновъдство, плодове и зеленчуци, етерично-маслени и медицински култури, съгласно списък) - 30 точки – обратно в играта са временно низвергнатите бадеми, лешници, орехи и маточина.
  • инвестиции за постигане стандартите на ЕС (2 конкретни стандарта) - 5 точки
  • въвеждане на нови и енергоспестяващи технологии - 5 точки
  • иновации в преработвателната промишленост - 5 точки
  • преработка на био суровини и производство на био-продукт  - 10 точки
  • преработка на собствена продукция (поне 65% + 2 години регистрация като ЗП) - 10 точки
  • инвестиции, изпълнявани в селски район - 8 точки
  • създаване на нови работни места  - 7 до 12 точки
  • инвестиции, изпълнявани в северозападна България  - 1 до 5 точки
  • проекти на земеделски производители със средносписъчен брой на персонала за всяка от последните 3 години минимум 5 човека и:

-      не е получавал помощ по мярка 123,  мярка 121 (ПРСР 2007-2013 г.) за преработка или подмярка 4.2 (ПРСР 2014-2020 г.) - 15 точки

-      е получавал помощ по мярка 123,  мярка 121 (ПРСР 2007-2013 г.) за преработка или подмярка 4.2 (ПРСР 2014-2020 г.) - 10 точки         

  • проекти на преработвателни предприятия със средносписъчен брой на персонала за всяка от последните 3 години минимум 15 човека и:

-      не е получавал помощ по мярка 123,  мярка 121 (ПРСР 2007-2013 г.) или подмярка 4.2 (ПРСР 2014-2020 г.) - 15 точки

-      е получавал помощ по мярка 123,  мярка 121 (ПРСР 2007-2013 г.) или подмярка 4.2 (ПРСР 2014-2020 г.) - 10 точки                                                        

  • проекти на ЗП и преработвателни предприятия с реализиран приходи от износ и/или вътрешно общностни доставки на произвежданата от тях продукция, за последните 3 години:

-        от 2 % до 10 % от приходите - 8 точки                            

-        от 10% до 25% от приходите - 10 точки

-        от 25% - 50 % от приходите - 12 точки

-        над 50% от приходите - 13 точки             

Пример за успешен проект

Кандидат с история от минимум 3 години и средносписъчен брой на персонала за всяка от тях минимум 5 души, развиващ дейност в селски район и в някой от приоритетните сектори (важно тук е да се обърне внимание на конкретния продукт, който ще се преработва и дали той попада в Приложение 5 към наредбата), има реални шансове за успех по тази подмярка. Извършването на енергиен одит напоследък се оказва задължително условие, въпреки спорните ползи от него. Същото се отнася и за наемането на поне 1 човек допълнителен персонал. Така с 63 точки (в случай, че до момента не е кандидатствал за преработка по мерки от ПРСР) подобен кандидат има значителни шансове за успех.

При липса на история обаче, кандидатът е добре да преработва минимум 65% собствена продукция, а условията за приоритетен сектор, селски район, енергиен одит и наемане на персонал стават задължителни. 60 точки са една добра основа, но опитът, както и огромният интерес към мярката до момента показват, че всяка допълнителна точка е от значение.

 "ИнтелиАгро"

Публикувана в Бизнес

В проекта на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 20 от 2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. „Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се предвижда възможност кандидатът да е еднолично дружество с ограничена отговорност. Признават се обстоятелствата бенефициентът по подмярката да е физическо лице – едноличен собственик на капитала. За да има равнопоставеност на земеделските стопани, които кандидатстват по подмярката, се допуска бенефициентите да са ЕТ и ЕООД, но е необходимо кандидатите да са регистрирани по Търговския закон, обясняват експерти от земеделското министерство. За целта се създава алинея 7, която гласи:

„За едноличните дружества с ограничена отговорност, които не са регистрирани или са регистрирани през годината, предхождаща годината на кандидатстване, като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, се признават обстоятелствата по ал. 1, т. 1, ал. 3 и 4 на физическото лице, което е едноличен собственик на капитала“.

В проекта на наредбата се предлага и въвеждане на

Най-общо новият проект на подмярка 4.2 предлага въвеждането на двата нови приоритета. Единият е за кандидати, които извършват селскостопанска дейност или преработка на селскостопански продукти, най-малко три години и не са получавали финансова помощ за сходна дейност. Вторият е за проекти, насърчаващи интеграцията на земеделските производители и преработвателни предприятия с разширен достъп до пазари за произвежданата от тях продукция, включително експортна активност.

Уточняваме, че това все още е проект на наредбата и че общественото обсъждане на текста в него ще продължи до 17 септември 2017 г.

Публикувана в Бизнес

До 2 млн. евро ще бъде намалена максималната субсидия, която кандидатите по схемата за инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти ще могат да получат. Това става ясно от проектонаредба за прилагане на схемата, публикувана за обществено обсъждане. Очаква се приемът на проекти да започне през есента, като отделеният бюджет ще бъде 100 млн. евро, съобщава "Капитал ".

Досега преработвателите можеха да кандидатстват за субсидия от 3 млн. евро, но този таван се очаква да бъде намален. Земеделското министерство вече е публикувало за обществено обсъждане проект на наредба, според която максимално получената сума може да бъде 2 млн. евро, като основният мотив за намаляването на субсидията е, че по този начин ще се подпомогнат повече кандидати. Отделно от това предстои да се въведат и два нови приоритета, които ще дават предимство при кандидатстването с проекти, се вижда от документа.

От една страна, повече точки в крайното класиране ще получават фирми, които досега не са получавали средства по схемата и имат поне тригодишна история, а от друга, ще се насърчават онези от тях, които реализират износ. Основните сектори, които имат приоритет по програмата, остават животновъдство, плодове и зеленчуци, етеричномаслени култури, биологично производство.

Според графика на земеделското министерство приемът на проекти трябва да започне през септември и да продължи осем седмици - до края на октомври. Прогнозният бюджет е 100 млн. евро, с което се изчерпват средствата, планирани по схемата. Същевременно обаче по неофициална информация на "Капитал" на последния комитет за наблюдение на програмата, който се проведе на 20 юли, е взето решение към схемата за преработка да бъдат прехвърлени 70 млн. евро от други по-слабо атрактивни мерки. Причината за това е, че към момента България изостава значително с постигането на междинните цели на програмата за селските райони, според които към края на следващата година трябва да има над 260 изпълнени проекти в това направление, обясни участник в заседанието.

Данните към момента показват, че одобрените проекти от предходния прием през 2016 г. са 190, а тези, които са получили плащане към юли - под 40, сочи неофициална информация. Така, ако не се навакса със закъснението, България може да се изправи пред риск от загуба на средства в края на 2018 г.

Проблемите с усвояването на средствата за преработка на селскостопански продукти се дължат на работата на администрацията. По време на предходния прием при отпуснат бюджет от около 200 млн. лв. бяха подадени проекти на стойност на инвестициите 1.6 млрд. лв. По неофициална информация одобрените към юли около 190 проекта са основно в секторите животновъдство и плодове и зеленчуци, които са сред приоритетите по схемата. Около 15% от одобрените проекти пък са за етеричномаслени култури, който е също сред приоритетните сектори, сочат данните, предоставени на "Капитал".

Публикувана в Бизнес

 Окончателните резултати от проведено от Министерството на земеделието, храните и горите чрез отдел „Агростатистика“ статистическо изследване на дейността на млекопреработвателните предприятия показват, че през 2016 година са постъпили 544 милиона литра мляко за преработка. Преработеното краве мляко е 93.6%, овчето – 4.0%, козето – 1.9% и биволското – 0.5%. Увеличение спрямо 2015 година се отчита при количествата преработено краве мляко с 3.1%, при козето – с 28.9%, при овчето – с 15.3%. Само при биволското има намаление с 2.6%.

Най-голямо е количеството преработено мляко в Южния централен район – общо 177  млн. литра мляко, като се наблюдава ръст за района от 4.5 % спрямо предходната година. Следва Северният централен район, съответно със 142 млн. литра мляко общо и увеличение от 25.7% спрямо 2015 година. Количеството на преработеното краве мляко в Южния централен район е 165 млн. литра и в Северния централен район - 138 млн. литра.

През 2016 година са произведени 134 410 тона заквасени млека, 65.3 милиона литра течни пакетирани млека, 53 034 тона бели саламурени сирена и 20 960 тона кашкавал. Заквасените млека са с 4.7 % повече спрямо 2015 година. Бялото саламурено сирене – с 3.8% повече, а кашкавалът е с 4.4% повече. Най-съществено е увеличението при овчето сирене (+29.1) и при кашкавалът от овче мляко (+59.5%). Течните пакетирани млека са с 12.3% по-малко спрямо 2015 година.

През 2016 година по данни, предоставени от млекопреработвателните предприятия, освен посочените по-горе количества сурови млека, в производството на млечни продукти са вложени допълнително 38.5 милиона литра сурово мляко, постъпило от държави членки на ЕС и трети страни, 475 тона концентрирано мляко, 3 860 тона мляко и сметана на прах, 5 613 тона млечен концентрат и 1 138 тона други междинни продукти (сметана, суроватка, закваски).

Публикувана в Животновъдство

Предстои прием по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на земеделски продукти" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г., по който ще може да се кандидатства само за технологична модернизация - закупуване на машини и оборудване. Приемът се очаква да отвори през май, преди официално обявения за края на годината прием по подмярката, по който ще се отпускат субсидии за всички допустими дейности по 4.2. Такива включват инвестиции за строително-монтажни работи - изграждане, придобиване и модернизиране на сгради и други недвижими активи, необходими за производството и маркетинга, инвестиции, свързани с внедряване на системи за управление на качеството и др. Според източници бюджетът за извънредния прием ще бъде 50 милиона, като предстои да бъде потвърдено дали става въпрос за лева или евро.

Решението дава възможност на преработватели, които възнамеряват да инвестират единствено в технологична модернизация, да кандидатстват отделно. По този начин биха имали по-голям шанс да получат субсидия, предвид по-малкия брой кандидати.

Публикувана в Бизнес

Нашето животновъдство се затри и трябва да има специална политика, която да насърчава младите хора да отглеждат български животни, каза инж. Живка Георгиева, собственик на фирма „ЖИКА” и председател на фондация „Българска месна традиция”

Интервю на Лили Мирчева

Визитка

Инж. Живка Георгиева е собственик на фирма „ЖИКА” и председател на фондация „Българска месна традиция”. Има близо 40 годишен технологичен опит в производството на традиционни български месни деликатеси. Притежава сертификат за дегустатор от Първа сензорна категория.

  • Г-жо Георгиева, бихте ли ми казала като председател на фондация „Българска месна традиция” и като производител с дългогодишна практика – колко от колбасите у нас се правят от българско месо?

  • Споделям с болка, че нашето животновъдство се затри и трябва да се тръгне оттам. Този сектор трябва да стане привлекателен за младите хора. Да се стимулира те да започнат да отглеждат български животни. Аз съм един „бутиков“ производител и работя само с българско охладено месо. Моят мащаб е малък и аз мога да си го позволя, но големите преработватели просто няма откъде. Огромният проблем на България е липсата на суровина. Това е първото нещо, към което трябва да се насочи Министерството на земеделието и храните – така да стимулира младите хора, че да започнат да отглеждат животни.

  • Виждате, че вече сме в средата на втория програмен период на ОСП и досега няма реални доказателства че се работи в тази посока. Защо не бяха използвани възможностите на европейското финансиране за възраждане на този толкова важен сектор?

  • Това е политика. Аз като производител апелирам – това е неистово необходимо да се случи – да произвеждаме суровина. Не е толкова непревлекателен труда в една кравеферма или в едни свинекомплекс. Вече има толкова много нови технологии. Дори с компютъра може да ги храниш и отглеждаш животните. Въпросът е да се стимулират младите предприемачи, които имат желание да работят.

  • Как на практика може да стане това?

  • На първо място трябва да се организират просветителни мероприятия, ако мога така да се изразя, да се насърчават младите и да им се дадат стимули, за да започнат действително. Ако така продължаваме – просто е пагубно.

  • Ръководената от Вас фондация ежегодно провежда национална конференция „Достъп до добра храна“. За каква добра храна говорим, щом нямаме суровина да я произвеждаме?

  • Аз заставам с достойнство зад продукцията си, защото съм бутиково предприятие. Така съм го проектирала, това ми е концепцията, създадена преди 25 години.

  • Какъв е капацитетът на предприятието ?

  • Обработваме по 500 кг месо на ден и имаме пълната гама колбаси. Притежавам сертификат за производство на традиционни месни храни, както и удостоверение за регистрация в списъка на контролираните оператори.

  • Къде търгувате продукцията си – в България или навън?

  • В България безусловно. Този специфичен вкус на сурово-сушените колбаси не се възприема много-много от чужденците. Затова изнасям минимални количества в Европа, но основният пазар е тук.

  • По време на конференцията спонтанно казахте, че сте готова да експериментирате с производството на колбас с...рози. Как се роди тази идея?

  • Провокираха ме сестрите Росица и Ина Паунови, които не само произвеждат шоколад с рози, но експериментират с традиционни храни, в които включват вкуса на уникалната Роза Дамасцена. Тези две вдъхновяващи млади момичета са започнали да правят нещо много смело. Затова бяха отличени в категорията „Младежко предприемачество“ в годишните награди „Достъп до добра храна – 2016“. За мен е предизвикателство – идеята ми дойде в момента, в който те представяха своето начинание.

  • А това не е ли една от целите на националната конференция „Добра храна“ - да се събират бизнес идеи и предприемачи, които да ги осъществят?

  • Да, но основната ни цел е да развием и съхраним българското, традиционно производство на храни. Да подготвим кадри, които ще въвеждат иновативните неща, новостите при храните. Нещата се в по-голям мащаб, не е само до обмяна на опит с производители. Целта ни е да ангажираме научната общност към проблемите на добрата храна и достъпа на хората в България въз основа на местните традиции. Нашата мисия е да внесем в Европейския съюз усещането за традиционния български вкус, като елемент от нашата културна единтичност.

  • Фирма „ЖИКА” е сред първите български производители, които доказаха пред Европейската комисия, че производството на сурово-сушени деликатеси по традиционни български технологии може да бъде безопасно. Как постигнахте това?

  • През 2004 година ""ЖИКА" бе първото предприятие в Хасковски регион, което въведе проследяемост при производството на месни храни в пълно съответствие с Регламент 178 на Европейския съюз. Но на практика прилагам моите разбирания за качеството като стандарт, т.е. въвеждане на отлични производствени практики и постигане на 100% автентичен български вкус.

  • Как тръгнахте към този нелек занаят - месопреработката?

  • Да произвеждаш добра храна не е израз, който да сложиш на етикета. За мен това е начин на мислене, на професионално поведение, на гражданска култура, на биография, на морал...Философията на храните, които произвеждаме, е насочена към търсенето, развиването и съхраняването на добри практики. Постигане на златното сечение между традицията и професионалния опит и знание. Преди 22 години поех инициативата, основах моята фирма и стартирах проектирането на моето предприятие. Тази година ще се навършват 21 години от държавното приемане и пускане в експлоатация на нашето интегрирано предприятие за месни храни. Но ще разкажа малко от историята. Не е случайно, че на Олимп за месото се говори преди Oгъня. Първият Олимпийски спор между Зевс и Прометей не е за Огъня, а за месoто. Преди Огъня, наред с тракийските вина на Дионис, Олимпийските богове са се наслаждавали на сурово-сушените деликатеси. От втората половината на 18 век датират сведения за зараждането на СОВАТИТЕ – пионерите на колбасарството по българските земи. В началото на 19 век турските власти разпореждат в по-големите градове по българските земи да се построят САЛХАНИ за клане на животни. През 19 век колбасарството се развива в домашни условия, като се произвеждат традиционни сурово- сушени месни продукти – луканки, суджуци, пастърми и филета. Затова вече близо 40 години пазя и развивам семейната колбасарска традиция.

  • Да се върнем към днешния ден. С какво надграждате идеята за достъп до добра храна през тази година?

  • Беше даден старт на националната инициатива „Достъп на децата до добра храна“. В периода от 2017-та до 2020 г. предвиждаме организирането на редица събития в тази посока. Ще инициираме регионални форуми за насърчаване на общинските политики за детско хранене и присъединяването на Декларацията за достъп на децата до добра храна и приемането й от местните власти в България. Правим всичко възможно за включването на професиите в хранителната промишленост в списъка на защитените професии. Не на последно място ще спомена множеството събития, които ще организираме в рамките на проекта „Да се храним заедно“. Целта е да популяризираме кулинарните и архитектурни стандарти за детското хранене. Ще подпомогнем клубове „Да готвим заедно“, ще създадем специален интернет портал, където ще има информация и експертна помощ за общини, училища, производители, родители и всички, които са съпричастни към идеята за изпълнение на високия стандарт, койтотрябва да достигне храненето на българските деца.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта