Щандът на НИК традиционно е мястото, където може да се запознаете първи с новостите в областта на прецизното земеделие, умните инвентари и решенията за автоматизация и ефективно управление на всички процеси в стопанството.

По време на земеделското изложение Агра 2020 в град Пловдив, експертите на НИК предоставят повече информация за най-новия дисплей за навигация с марка Trimble – GFX-350, софтуерните решения за по-лесно администриране на стопанството, прецизните машини и инвентари с марка Kverneland, комплексните агрономски услуги в помощ на българския фермер и много други.

Новият дисплей Trimble GFX-350

По време на Агра 2020, НИК представя най-новия дисплей от семейството на Trimble – GFX-350. Дисплеят се откроява с компактен размер, който спестява ценно място в кабината и с ISOBUS – съвместимост за ефективно управление на инвентара.

GFX-350 е с Android операционна система, която го превръща в лесен за работа и дава възможност за бързо адаптиране на механизаторите към него. Подходящ е за основните операции в едно стопанството като дисковане, пръскане, торене.

Софтуерни решения за ефективно управление на стопанството

Новият модул Склад на земеделския софтуер TechnoFarm прави своята премиера на АГРА 2020. Той предоставя възможност за работа със складовите наличности в стопанството и помага за контрола на входящи и изходящи операции, касаещи материали, готова продукция, резервни части и др.

Модулът предлага редица нови функционалности, свързани със създаване на йерархична складова структура, заприхождаване, изписване и генериране на справки за наличности и движение на стоки и материали.

При софтуерните решения ще може да видите и една от последните функционалности, които предлага системата за проследяване на машини и гориво FarmTrack – Анализ на данни.

Благодарение на пълния и навременен анализ на данни, получени от машините в автопарка вече можете да сравните ефективността на водачите, машините и инвентара, като прецизирате обработената площ, сравните работата на машините в движение и на място или прегледате заработките на механизаторите.

Ако жъна различно, защо да торя еднакво?

На щанда на НИК ще разберете как извършваме почвеното пробовземане, анализа на пробите и препоръките и как може да проследите целия процес посредством платформата GeoScan, а нашите агрономи ще ви демонстрират как можете да торите успешно с променлива норма за да оптимизирате резходите за торене и да подобрите запасеността на почвата.

Умни инвентари за прецизни обработки

Тази година НИК демонстрира на АГРА 2020 интелигентната торачка Kverneland Exacta TL GEOSPRED, която ви осигурява:

- равномерно торене, благодарение на системата за изтласкване на гранулите CentreFlow

- спестяване на разходите за торене с до 15% благодарение на секционния контрол от 1 метър и приложението на променлива норма при торене с едновременно отчитане на до 8 клетки от VRA картата.

Високопроизводителни сеялки за моментите, когато времето за сеитба е малко!

Посетителите на щанда на НИК ще могат да видят 2 вида изсяващи апарати с марката Kverneland и No-till сеялка за пролетни култури, които осигуряват изключително висока дневна производителност.

Kverneland Optima SX, който осигурява сеитба със скорост от 18 км/час, а семената се изстрелват от въздух със скорост 70 км/ч към браздата. Негативните влияния, като вибрациите между точката на освобождаване на семето и контакта с почвата са елинимирани, благодарение на високата скорост на въздуха.

Kverneland HD-II I-drive

Kverneland Optima RS с изсяващ апарат HD-II e-drive ви дава възможност за максимална продуктивност и ефективност с до 16 редова конфигурация и работа до 12 км/ч. Разстоянията на сеене се регулират безстъпково и може да се променят по време на работа.Всеки от изсяващите апарати може да се изключи индивидуално, а всички данни се въвеждат и прочитат на ISOBUS терминала.

Harvest International row unit Standard

No-till сеялка за пролетни култури с усилена американска рама Harvest Interenational, която гарантира добро следване на терена с оборудване за прецизна сеитба Precision Planting включващо мотор на всяка секция с електрическо задвижване, vSet за точно полагане на семената и DeltaForce за автоматично определяне на натиска на изсяване спрямо плътността на почвата.

Вече утвърдени решения за автоматизация и оптимизация на работните процеси, както и информация за всички актуални оферти за сезона може да намерите от 19 до 23 февруари на щанда на НИК в Палата 13!

Публикувана в Агротехника
Четвъртък, 16 Януари 2020 20:03

Невиртуална реалност

Крава с очила за виртуална реалност... Тази новина се завъртя по всички агросайтове напоследък. Първо си помислих, че е фалшива новина. Но не изглежда така – новината за експеримента в подмосковната ферма е публикувана от Министерството на земеделието на Русия. А освен това животновъдите едва ли ще се учудят от някакви си очила – те отдавна доят кравите, чистят оборите и раздават фуражите с роботи, GPS-системи им помагат да позиционират животните на пасището, а за здравословното състояние на добичетата научават от датчици.

В растениевъдството има също големи постижения в науката и техниката – спътникови данни и резултати от облитане на площите с дрони помагат за оценяването на състоянието на посевите, съвременни машини са обединени в една цифрова мрежа с метеостанции и всевъзможни датчици и са в състояние да планират и работят в зависимост от ситуацията на полето във всеки конкретен момент. Зърноприбиращите комбайни сами се настройват за оптимална жътва в зависимост от избраната стратегия и конкретните условия на полето; силажокомбайните определят влажността на прибираните култури и в зависимост от обема на масата регулират оборотите на двигателя, спасявайки го от претоварване или работа на празен ход. Все по-често се говори за роботи, които плевят овощни и окопни култури, има концептуални модели на роботи пръскачки и работещи варианти на автономни трактори. Всичко това в голямо количество беше представено на изложението Агритехника в Германия.

Само преди три години световният пазар на интелигентни решения за селското стопанство, според оценките на аналитиците от Future Market Insights, беше около 10 млрд. щщатски долара. Под внимание са били взети пазарите на селскостопанските роботи, устройства и решения за прецизно земеделие, всевъзможни умни сензори, AIot- платформи/приложения (контрол на данни, постъпващи от датчици, техника и други устройства) и Big Data. Интересно е, че по 17 % от тази „торта“ се падат на Big Data и средствата за прецизно земеделие (без дронове). Огромната част (38 %) формират роботите за полевъдство и животновъдство, но отново без дроновете. Дроновете са отделно – на тях се падат едва 6 % от пазара. Почти равни са дяловете на сегментите за производство на датчици (12 %) и AIoT-платформи/приложения (10%). Сред основните играчи на пазара са добре познати компании като John Deere, CLAAS, AGCO и по-малко познати като Ag Leader, Autonomous Solutions и Farmers Edge.

Според различни оценки през 2020 г. пазарът на интелигентни решения за агросектора ще нарасне 2,5 пъти – до 26,8 млрд щатски долара, а към 2026 г. ще достигне почти 40 млрд. щатски долара. И докато основните пазари за умното земеделие остават страните от Северна Америка и Западна Европа, то най-важното са тенденциите. При такива цифри започва да ти се струва, че земеделците работят в отрасъл, където кипи и ври от внедряването на новости, облаци, цифровизация, роботизация...

Но експертите на пазара на digital продуктите бързо ни връщат на земята – преходът на земеделието към smart ерата се случва доста бавно – средногодишните темпове на растеж се оценяват от 11,2 до 14, 3 %. А в България сигурно и по-малко...

Затова ми се струва, че е време да свалим очилата за виртуална реалност от собствените си носове и да оценим реалната реалност. Защото за неготовността на внедряването на цфровизацията говори не само липсата на нито един подаден проект по отворения вече месец прием по мярката за иновации, но и липсата на достатъчно квалифицирани кадри в селата. И въпреки, че вече се правят опити за привличането на такива, като първият Агрохакатон, организиран от фирма НИК, то все още програмистите не разбират спецификата на земеделието, а земеделците не са специалисти в IT-технологиите.

Следващият проблем е липсата на инфрастуктура. Струва ни се, че в съвременния свят вече няма места извън обхват, където да не достига спътников сигнал. Но истината е, че на полето и извън населените места има маса „бели петна“, където никаква мрежа не лови. И това може да го потвърди всеки земеделец. А при липса на мрежа кой ще се довери на изкуствения интелект и ще се гмурне в цифровото море. Такава е нашата невиртуална реалност. И затова подмосковните крави с виртуални очила още дълго ще си останат повод за сензационни новини. Има доста по-земни средства животът на кравите да стане по-приятен...

Ася Василева

Публикувана в Агротехника

Все повече производители осъзнават ползите от модерните технологии и иновациите, които им помагат да постигат по-добра ефективност и добиви. Репортаж от френско стопанство в Шампан, където от три години прилагат прецизно торене с променлива норма

Алекс Петров

 Торенето, по определение корекция на загубите на хранителни вещества в почвата, е алфата и бетата в съвременното земеделие. Прилагането му е научнорегламентирано и зависи от множество фактори: при недостатъчна снабденост на почвата с азот и минерални вещества се стига до т. нар. канибализъм при растенията и обратно – при пренасищане с азотни съединения се получава вкисляване на почвата, при денитрификация нитратите взаимодействат с анаеробните бактерии и се отделя азот.... Така се създават екологични усложнения с подпочвените води и въздушното пространство около нас. Тъй като в процеса на своето развитие растенията променят своите потребности от химични елементи, то е необходимо да знаем в коя фаза какви са техните нужди, а когато се появят признаци за липса на даден елемент, да се предприеме специално торене за коригирането му. Също така е важно да изчислим влагането на торове до грам, което е свързано с прецизното земеделие. Френското аграрно сп. LaFranceagricole публикува репортаж за млад фермер, който предприемчиво използва последните достижения на тази модерна технология за правилното отглеждане на своята растителна продукция. Наблегнато е на определянето на точната дозировка и разпределение на азотните торове по земеделските площи. От полезната симбиоза между френския фермер и държавната подкрепа могат да се поучат и възползват и нашите стопани.

2 Електронното табло

Стопанството на френския фермер Дамиен Блондел се намира в селцето Люд в долината на река Марна, в подножието на Планината на Реймс, която всъщност е плато с височина 288 метра. Областта е Шампан, известна с плодородието си и преди всичко с прочутите си лозя. Дамиен отглежда други култури: от владенията на стопанството му 220 хектара са под екологична защита, тъй като са във вододайната зона на град Реймс; на 163 хектара са засадени пшеница (63 ха), ранен ечемик (29 ха), пролетен ечемик (12 ха), рапица (16 ха), захарно цвекло (28 ха) и грах (16 ха). За биопродукция са отделени 57 ха – лимец (11 ха), тритикале (10 ха), елда (8 ха) и люцерна (28 ха). „Теренът включва голямо разнообразие на почви на всеки от моите участъци, като се започне от варовиково-сулфатни, премине се през глинести и се стигне до песъчливи. Анализите на почвите са съвсем различни, дори при два съседни парцела, разказва той и обобщава: – Моите усилия са насочени към това да внеса във всяко растение толкова тор, колкото му е необходимо – ни повече, ни по-малко. Това е много важно, тъй като стопанството ми е във вододайна зона и спазването на екологичните норми се следят под лупа” – разкрива фермерът.

 

3. Shema torene

Когато през 2013 година тороразпръсквачката на Дамиен започва да се задъхва, той

решава да попълни машинния си парк с модерна автоматика

„Вече имах трактор, снабден с автоматично управлениe RTK (RealTimeKinematic, сателитна техника за позициониране и навигация) , за по-лесно засяване и прекопаване на рапицата и цвеклото. Исках да имам тороразпръсквачка, която да осигурява променлива норма на наторяване и по система Isobus, за перфектна съвместимост с техническите възможности на трактора.”

Същата година стопанинът започва облагородяването и наторяването на изолирани и крайни парцели с основните елементи (P, K, Mg). При това Домиен се допитва и ползва постоянно специализираните съвети на групата COMIFERPKMg* и дружеството Agro-Conseil, които подпомагат аграрните дейности във Франция. „Картографирането на различните видове почви във всички мои парцели беше реализирано най-напред чрез съпоставяне и оценка на сателитните снимки, направени през четирите сезони. Тази картография бе потвърдена по-късно от Agro-Conseil.” Направен бе ефективен анализ на всеки вид почва: той ще се подновява на всеки четири години. Във връзка с бъдещата ротация, дозите от P, K и Mg (фосфор, калий и магнезий), които ще се внасят, са изчислени за всеки тип почва на всеки парцел. „Agro-Conseil ме снабди с карта в електронен вариант за нуждите на всяка зона, които предавам от стационарния си компютър на електронното табло за управление на трактора само с едно USB. Заложената програма управлява работата на тороразпръсквачката, която разнася точно където трябва, необходимите дози за всеки парцел.”  

През 2014 г. Домиен Блондел започва да наторява с азот рапицата, като ползва карти, заснети от дрон. На следващата година той разширява наторяваните площи със зърнени култури, но с информациите от сателит.. За изчисляване на биомасата на рапицата     са му необходими две заснемания, независимо дали са направени от дрон или сателит – през есента и през пролетта. „Информацията за нуждата от азот се предава веднага и се записва на карта с предписания.

Получавам картата с предписания на информационен език

адаптиран към моите устройства за променлива норма на торене – разказва Домиен. – Важно е да получа картите с предписанията навреме, защото всяко забавяне за внасянето на тор при рапицата и зърнените култури се отразява на реколтата. Моите карти са винаги точни до час” – уточнява той.

Тъй като грижите по отглеждането на рапицата и житните са различни, торенето също е индивидуално, с две или три внасяния с променлива норма. „Така например върху един парцел през 2016 г. , където рапицата беше избуяла, разпръснах азотни торове като начална доза по 110 кг/ха в началото на март. При второто торене с променлива норма дозите ми варираха от по-малко от 100 кг/ха до 180 кг/ха при средна норма 160 кг/ха. Ако насажденията от рапица не бяха пораснали достатъчно, първоначалната дозировка се разделя на две части. Корекциите се правят при третото преминаване с тороразпръскачката” – обяснява фермерът технологията на прецизното торене с променлива норма.

.. При житните култури сателитът прави снимки на биомасата през пролетта, които след това се „превеждат” в препоръчителни за внасяне дози тор. „През 2016 г. за един блок от пшеница променящото се количество азот варираше от 51 кг/ха до 73 кг/ха.” (Ще допълним, че дозите в България са 50 –60 кг/ха.)

Невидими последици

„За да се проследят резултатите от прецизното торене с променлива норма, е необходимо да се изчакат няколко години”, допълва Домиен. Той ще продължи наторяването с променливи норми при житните култури, рапицата и цвеклото. „А когато настъпи времето за подмяна на моята редосеялка, ще инвестирам в машина, способна да променя дозата за посев на пшеницата, в зависимост от типа и качеството на почвата. Не бива да се засява с еднаква гъстота” – убеден е младият френски фермер.

Спомената в репортажа на Franceagricole група COMIFER PKMg се занимава предимно с изследвания на влиянието на минералните вещества от фосфор (P), калий (K) и магнезий (Mg) върху развитието на селскостопанските култури. Състои от около петдесет членове (27% за изследвания и образование, за развитие - 40%, 33% за селскостопански пособия и техника). Групата заседава два пъти годишно, за да направи преглед на научните постижения, за обмяна на информация и мнения, за установяване и актуализиране на правила и практики за наторяване. Интересното е, че такива подпомагащи организации във Франция са създадени за многобройни сектори за развитие на селскостопански дейности и райони и от техните съвети се ползват ефективно фермери и аграрни труженици. Практиката и резултатите доказват ползата от нововъведенията.

Прецизното торене с променлива норма

Прецизното торене с променлива норма (от английски Variable-rate aplication – VRА) се базира върху променливостта на насажденията и почвеното разнообразие. Този технология за прецизно земеделие дава възможност за прилагане на променлива норма на торене от селскостопанските производители. Прилагането й стана възможно благодарение на високоскоростни компютри, сателити и дронове, точните приемници за позициониране (GPS), географските информационни системи (ГИС), дистанционното наблюдение, картите на почвата и насажденията, информациите от електронните сензори, които могат да измерват и дори да прогнозират свойствата на културите в реално време. След като се идентифицират критичните почви или хранителните свойства, се разработват карти с препоръчителни мерки за справяне с проблемите за всяко местоположение. Полето може да бъде разделено на зони за управление, където да се влагат торове с променлива норма в зависимост от предписанието.
Разпръсквачките за изкуствен тор, пригодени за променлива норма на торене, придобиват все по-голямо значение за подобряване управлението на хранителните вещества в селскостопанските култури. С тях се усъвършенства разпръскването и се увеличава ефективността на поглъщане на хранителните микроелементи от растенията. Съчетавайки прилагания тор с изискванията за наторяване, фермерът получава значителна икономия на вложените количества, като в същото време се намаляват потенциалните замърсители.

Публикувана в Растениевъдство
Краят на годината винаги е време за прогнози. Те може би не винаги се сбъдват, но все пак ето какво предвиждат специалистите с лека доза хумор, че ще са тенденциите в сферата на прецизното земеделие през 2020 г.

- Ще нарасне търсенето на знания в областта на прецизното земеделие. Ще се търси всичко - от теориите за различията в почвата и растителността до приципите на работа на клапаните в торачките. При това ще се търсят базови знания, а не тези, предоставяни от отделни фирми.

- Farm Managment Sytems. Информационните системи за управление на фермите ще никнат като гъби след дъжд. Пазарът ще се пренасити, а фермерите ще се давят в него още повече. Засега всеобхватна такава програма няма, а цифровизацията на аграрния сектор ще се случва бавно и на базата на отделни програмни продукти поне още 15 години.

 - Повече работа, по-малко приказки. Всички говорят за прецизно земеделие, но с качеството му въплъщаване в реалността все още има проблеми. Практическият контент е лесен и много интересен. Бордовата електроника е отворен прозорец в удивителния свят на on-farm research. Фермерът може сам да си задава, анализира и отговаря на въпросите, които го вълнуват.
 
- Най-добрите датчици са просто датчици.  Ще настъпи ренесанс на различните  on line, on the go, crop based бордови системи, работещи на физическа основа. Защо? Те са по-близо до земята, а значи са по-точни, те са много поумняли, те могат да се интегрират през ISOBUS и т.н. А и не изискват наличието на опитни кадри, нуждаят се само от алгоритми.
 
- Big data, изкуственият интелект, машинното обучение в земеделието и през следващата година ще останат само модни думи в презентациите на лекторите.
 
- Евтини монитори и съпътсващо софтуерно и хардуерно оборудване. Техническото оборудване на електронното земеделие все не може да повтори пътят на ценообразуването на плоските телевизори и смартфоните - не става по-достъпно за фермерите вече толкова време. А на пазара за по-евтино оборудване има търсене.
Публикувана в Агротехника
Понеделник, 09 Декември 2019 12:28

Една обикновена презентация

НИК НА ДЕВЕТИЯ АГРОСЕМИНАР НА НАЗ
Ася Василева, Пловдив
НИКе компания, която всички в България добре познават. Тя помага на земеделците да повишават своята ефективност на полето. През последната година компанията затвърди позициите си на иноватор в прецизното земеделие с поемането на представителството на бранда Kverneland в България. Това, което прави НИК, е предоставянето на абсолютно цялостни решения за земеделието. На Деветия годишен агросеминар на Националната асоциация на зърнопроизводителите управителите на НИК Иво и Калоян Куманови представиха накратко дейността на компанията. Което обаче не бе лесно, защото посоките, в които НИК работи, са много. И затова тази презентация, наречена обикновена, се оказа доста необикновен разказ за пътя на една млада българска компания към успеха.
А с какво може да започне една обикновена презентация, освен с фойерверки. Защо с фойерверки?


Ето какво сподели Иво Куманов пред земеделците:
- Освен че 2019-а е юбилейна година за един от основните партньори на НИК – Kverneland, тя е и първата година, в която работим с тях. Но през тази една година усещането за време за нас беше съвсем различно, защото всичко се случваше много бързо. Kverneland е създадена през 1879 г., или една година след Освобождението на България. Тогава Оле Габриел Квернеланд е започнал да произвежда първите инструменти за земеделие в своята ковачница. И досега неговите наследници работят в производството. По повод на юбилея Kverneland предоставиха за България една много специална серия от 140 юбилейни машини. Много от тях вече работят по българските полета.

IMG 3899
През тази една година ние научихме много. Например научихме, че умните торачки се изплащат бързо с 65-те продадени торачки само за една година. Убедихме се, че Kverneland Optima SX може да сее с 18 км/ч. Брандът Accord и есенните сеялки са познати над 40 години в България, а новите 30, които от тази година започнаха работа по полетата у нас, затвърдиха качеството и традициите на бранда в есенната сеитба. Научихме, че земеделците бързо разпознават добрия инвентар. Те знаят, че освен плуговете, и дисковите брани на Kverneland правят добра обработка. Научихме, че добрият плуг е лек и здрав. Че броят откоси на люцерната зависи и от качеството на косене. Научихме всичко това, благодарение на нашия екип. Вярваме, че той е най-важното и затова инвестираме в него.

Когато започнахме по-сериозно да се занимаваме със земеделска техника, ние се запитахме: след като на пазара вече има достатъчно компании, които продават земеделска техника, дали наистина има нужда от още една, поредната? Очевидно, отговорът беше – не. И това ни наведе на мисълта, че ние не искаме и няма да бъдем поредната компания, продаваща земеделска техника, а по-точно – железа.
НИЕ ИСКАМЕ ДА ПРОДАВАМЕ ДИГИТАЛНИ МАШИНИ
И точно тук идва симбиозата между текущите ни до края на 2018 г. продукти и новите такива. Дяволът е скрит в детайлите. Нашата цел е да поглеждаме всеки един проблем под различен ъгъл, до най-малкия детайл.
Например, знаете ли кое е общото между ловеца и земеделеца? Балистиката! Това е наука, която изучава движението на един предмет в пространството след тласък от първоначална сила. В случая говорим за торене. И при торенето има значение с каква скорост се изхвърля гранулата. Тук земеделците ще възразят, че ако гранулата се изхвърли с много висока скорост, тя ще се разпраши. Да, така е. И именно затова Kverneland са изобретили система, която придава първоначална скорост на гранулата вътре в цилиндър, а след това я подава към лопатките. Така тя се изстрелва с много по-висока скорост, като достига много по-бързо и точно до целта, без да се разпрашава. С този пример лесно можем да обясним на всички защо
ТОРАЧКИТЕ НА KVERNELAND НЯМАТ РАВНИ ПО РОДА СИ
И очевидно сме успели, защото по данни на CEMA, Асоциацията на производителите на земеделска техника в Европа, тази година статистиката за торачки за България сочи следното - НИК са продали повече торачки, отколкото всички западни торачки взети заедно.

IMG 3922
Вторият пример е свързан с нашата силна страна – управлението на почвените карти. За първа година ние приложихме най-новата технология на Kverneland при торенете - Multirate. Това означава, че много зони от картата се прочитат и се взимат под внимание при определяне на торовата норма на секцията. При картите за променливо торене досега, точката, от която се четеше информацията от картата, беше винаги една. С Multirate ние имаме 4 точки от едната страна и 4 от другата, които дават средна аритметична стойност за нормата вляво и вдясно. Това е много важно за нас, защото ние правим прецизни карти за променливо торене и ако няма машини, които да ги изпълняват, то няма голяма полза от тях. Много сме доволни, че тази технология вече я има, тя работи и се е доказала.
НАШИТЕ НАЙ-
ЛЮБИМИ ПРОДУКТИ СА ПЛУГОВЕТЕ
Ние дълго време казвахме, че никога няма да продаваме плугове. Но след като Kverneland произведоха първия ISOBUS плуг, нещата се промениха. Но и тук подходихме различно. Оборудвахме нашите сервизни специалисти с термокамери. По една много проста причина. Металът се износва, когато има триене. А когато има триене, има повишаване на температурата. Какъв по-лесен начин да видиш къде плугът ще се износи след определено количество обработени декари още преди това да се случи? Защото един недобре настроен плуг води до неправилно износване. И защо да не го видим след първите няколкостотин метра? Това, което научихме, е, че в оранта и в плуговете има много ноу-хау и никак не е проста работа.


За втора поредна година ние сме лидер на пазара по продажби на самоходни пръскачки. Те са не само надеждни, но и високотехнологични. България беше първата държава в Източна Европа, в която проведохме демонстрация на селективно пръскане чрез камери. Вече сме внесли две пръскачки – една в Алфатар, Силистренско, и една във Вълчидол, които имат камери за селективно пръскане на посева. Със сигурност това е бъдещето, но ние вече го имаме налично и работещо.
ПОЛИВАНЕТО
ЗА НАС, В НИК,
Е СТРАСТ
Всяка една поливна система е уникална. При нея вариант да не влезеш в детайла няма. Всеки един водоизточник и всяко едно поле си имат собствени специфики. До момента сме изградили 32 поливни системи на около 16 000 дка поливни площи. Начинът, по който го правим, е изключително модерен.
Но как да влезеш в детайла, ако нямаш правилните хора? Точно по тази причина ние се фокусирахме върху два търговски екипа – един с фокус: прецизно земеделие и софтуер, а другият с фокус: умни машини. В НИК на всеки един търговец има минимум двама сервизни специалисти.


С това широко портфолио от продукти и услуги има още едно важно нещо, за да се навлезе в детайлите. А какво е то, обясни Калоян Куманов:


- Дадохме си сметка, че в различните звена, в които работим – машини, дисплеи, пробовземане и анализи, ние винаги спазваме един и същи стандарт, именно ISO. Машините и дисплеите ни са ISOBUS, почвените анализи също. Ние сме единствените, които правим пробовземане и анализи по този стандарт в България. А нашите данни имат сертификат за сигурност.


Наскоро ние представихме новата платформа FarmTrack Analytics. В зърнопроизводството управителят трябва да прави много нещa и невинаги му остава време за анализиране на данните от различните системи. Платформата показва най-важните индикатори, на които трябва да се обърне внимание.


Освен 140-годишния юбилей на Kverneland, ние в НИК имаме още един повод за празнуване. 10 години от създаването на дъщерната ни компания НИК Агро Сървис. Тя е специализирана в анализирането на почва и растения и изготвянето на препоръки за торене, като разполага със собствена акредитирана лаборатория за анализ на проби и квалифициран екип от химици, пробовземачи и агрономи. През тези 10 години лабораторията е анализирала 350 000 почвени проби и е извършила над 600 000 индивидуални анализа.


По повод годишнината НИК Агро Сървис организира интересна игра на сцената. С помощта на председателя на НАЗ Костадин Костадинов изтеглиха двама земеделски производители и ги включиха в надпревара. По-бързият – Атанас Стайков от Силистренско, спечели награда на стойност 10 000 лв. за почвено пробовземане, анализи, препоръки за торене и изговяне на карти за променливо торене от НИК Агро Сървис.


Краят на годината традиционно е и време за равносметка за всеки един човек. НИК се включиха в тази традиция, като споделиха част от тяхната равносметка пред членовете на НАЗ.


„За 1 година заменихме 238 дисплея за навигация с оборудване Trimble. За 10 години картирахме 12 млн. дка. Това е доста работа. За 1 минута нашата система за следене на машини изпраща 5 млн. и 400 хиляди съобщения за това къде са машините, какви индикатори имат, ниво на гориво и т.н. От 2015 г. досега сме направили сателитни снимки Geoscan на 1 млрд. и 900 хиляди квадратни километъра, което се равнява на 4 пъти площта на Земята“.


И това съвсем не е всичко ... Но засега ще приключа тази статия с няколко определения за фирма НИК, дадени от самите фермери. Ето как те характеризираха компанията: „спокойствие“, „голямо семейство“, „хората, които са готови да ти помогнат по всяко време на денонощието“, „хората, на които разчитам“, „фирмата, с която дигитализирам стопанството“, „повече свободно време“, „цялостен поглед върху стопанството“.
Мисля, че повече от това няма какво да се добави...
Снимки Тодор Петров

Публикувана в Агротехника

Студенти от Аграрния университет в Пловдив бяха поканени на този специален рожден ден

НИК Агро Сървис отпразнува 10 години от първата извършена почвена проба с Ден на отворените врати в своята лаборатория. За гости на този специален ден компанията покани студенти от Аграрния университет в Пловдив. Те бяха посрещнати от Калоян Куманов, съдружник и управител на НИК, който запозна младите хора с работата на компанията. Техен своеобразен гид по време на посещението беше Албена Мирчева, оперативен управител на НИК Агро Сървис. Студентите имаха възможност да разгледат всички звена от работата на компанията, както и да зададат своите въпроси. Производителят на семена Христо Христов запозна младите момчета и момичета със своята дейност и разказа защо е избрал да работи с НИК – първата компания у нас, която предлага модерни технологии в областта на прецизното земеделие. Рожденият ден на НИК Агро Сървис завърши с томбола и с почерпка – както се полага на всеки празник. „Получихме най-ценния подарък – да имаме възможност да се докоснем до най-новите технологии в земеделието“, вълнуваха се студентите. Развълнувани бяха и служителите на НИК Агро Сървис. Защото разговорът за бъдещето на прецизното земеделие започва от днес.

Н8 1

Калоян Куманов, съдружник и управител на НИК:
ИСКАМЕ ДА ЗАПАЛИМ ПОВЕЧЕ ХОРА ДА РАБОТЯТ В ЗЕМЕДЕЛСКИЯ СЕКТОР
- Г-н Куманов, защо избрахте да отпразнувате 10 години НИК Агро Сървис със студенти от Аграрния университет в Пловдив?
- Какво по-хубаво от това да празнуваме с хора, които тепърва ще навлизат в нашия сектор. Искаме да покажем на студентите какво правим ние като компания. И ако успеем да запалим повече хора да работят в сферата на земеделието с помощта на новите технологии и на прецизното земеделие, това за нас би било страхотен успех.
- По време на представянето на компанията пред студентите казахте, че в момента аграрният сектор не се радва на голяма популярност у нас, но тъкмо страните от Източна Европа имат шанса много по-бързо да внедряват модерни технологии в областта на прецизното земеделие.Какъв е приносът на НИК в този процес?
- Ние работим от 17 години и нашето дълбоко убеждение е, че земеделието е много добър сектор за правене на бизнес. Смятам, че хората в тази част на Европа сме отворени за иновациите. Бързо приемаме новостите, не робуваме на спомени от преди десетилетия. Съдейки от опита с нашите партньори и с нашите клиенти, виждам, че скоростта на възприемане на иновациите е доста добра – в България, в Румъния и в другите държави около нас. Ние трябва да се възползваме от този шанс и да вземе най-доброто от бързия растеж в сектора.
- В каква степен българският фермер е отворен към иновациите?
- В много по-голяма, отколкото фермерите в други държави. Без да генерализирам, мога да кажа, че повечето фермери в България са предприемачи. Те си правят добре сметката и когато видят, че нещо се възвръща като инвестиция, че нещо облекчава тяхната работа и прави така, че стопаните да печелят повече, те му вярват и бързо го възприемат като технология, която да внедрят в своето стопанство.
- Няколко пъти акцентирахте пред студентите, че за НИК най-важният ресурс са хората – защо е така?
- Мисля, че това е правило във всеки бизнес. Не можеш да променяш даден сектор, не можеш да го дигитализираш, ако нямаш до себе си хора, които вярват в идеята и са запалени да правят тази промяна. Това за нас наистина е най- важно.
Н8 2Албена Мирчева, оперативен управител на НИК Агро Сървис:
АКО ФЕРМЕРИТЕ ПОЗНАВАТ ПОЧВАТА, ТЕ УСПЕШНО ЩЕ УПРАВЛЯВАТ РЕНТАБИЛНОСТТА В СВОЕТО СТОПАНСТВО
Изминаха точно 10 години от извършването на първия лабораторен анализ от НИК Агро Сървис и това е много специален ден за нас. Спряхме се на идеята да го отпразнуваме с млади хора – студенти, които се обучават в областта на земеделието, за да споделим с тях нашия опит в областта на новите технологии, да им покажем, че земеделието е много атрактивен, иновативен и бързоразвиващ се сектор. Лабораторията на НИК е едно от нашите най-големи постижения. Студентите ще могат да видят как сме започнали преди 10 години - с едно куфарче с инструменти и с реактиви и къде сме днес, след 10 години. Нашата лаборатория вече е акредитирана по най-новия стандарт за почвени и растителни анализи. Това е едно от големите постижения на НИК Агро Сървис за тези 10 години. Ние сме в топ 20 от 500 лаборатории, с които се сравняваме – по най-точни анализи и по най-добри методологии за измерване.
В нашата лаборатория се извършват анализи на хранителни елементи и на хранителен запас в почвата. Това е изключително важно за фермерите, защото ако те познават почвата, могат да управляват както своите добиви, така и рентабилността на цялото стопанство. НИК Агро Сървис не е само лаборатория, а комплексна услуга, която предоставя на фермерите пълно обслужване и цялостна визия за това как трябва да управлява стопанството си с помощта на технологиите и решенията за прецизно земеделие.
Н8 3Маргарита Аветисян, ръководител „Лаборатория“ - НИК Агро Сървис:
ПРЕВРЪЩАМЕ ЦИФРИТЕ В ПРЕПОРЪКИ КЪМ ФЕРМЕРИТЕ
През 2018 година лабораторията на НИК Агро Сървис получи своята акредитация по Стандарт 17025. Ние сме най-голямата специализирана агролаборатория на Балканския полуостров и сме в топ 20 на европейско и на световно ниво.
Всяка година участваме по 4 пъти в междулабораторните изпитвания за пригодност, които се организират от акредитиран провайдер – Института „Вагенинген“. И лабораторията на НИК Агро Сървис винаги е със 100% правилни резултати.
Нашата работа започва от полето. Взимат се проби – почвени и растителни, които предварително се обработват в пробоподготвителното звено на лабораторията. След това отиват в аналитичното звено и се изготвят съответните анализи.
Всички процеси в нашата лаборатория са роботизирани, автоматизирани. Използваме много високо технологично оборудване, което ни дава възможност да изследваме 500 проби на ден и да правим по 2 хиляди и 500 анализа дневно. Въз основа на тях, нашите агрономи изготвят препоръки към фермерите, с което да им бъдем полезни в пряката работа. С това нашата фирма е иновативна и ориентирана към земеделските стопани.
Н8 6Христо Козаров, студент в Аграрен университет – Пловдив:
В ЛАБОРАТОРИЯТА НА НИК АГРО СЪРВИС ВИДЯХМЕ НАЙ-МОДЕРНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ ПРИ ИЗСЛЕДВАНЕТО НА ПОЧВИТЕ И НА РАСТЕНИЯТА
Изключително интересно беше да видим как е започнала работа лабораторията на НИК Агро Сървис преди 10 години и на какво ниво е сега. Видяхме най-модерните технологии при изследването на почвите и на растенията. Голямо впечатление ми направи, че процесите са силно систематизирани и роботизирани, кадрите, които работят в лабораторията, са хора с възможно най-високите компетенции. Впечатляващ е огромният брой проби и анализи, които лабораторията има капацитета да обработи в рамките на един ден. Неслучайно тя има такава акредитация – защото върши изключително качествено своята работа. И аз, и моите колеги за първи път виждаме земеделие на толкова високо ниво и това е много мотивиращо за нашето бъдеще. Ние сме студенти от различни специалности и в това посещение всеки ще намери какво да открие за себе си, за собствените си познания и за своята реализация. Благодарни сме на НИК, че ни покани на рождения ден на лабораторията и най-вече – че успяхме да се докоснем до модерното земеделие.
Н8 4Христо Христов, производител на семена:
ВНЕДРЯВАНЕТО НА ТЕХНОЛОГИИ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО Е ВЪПРОС НА ЛИЧНО УЗРЯВАНЕ

Нашето стопанство е около 20 хил. дка. Основният ни фокус е семепроизводство за зърнени култури. С НИК работя повече от 10 години по въвеждането на технологии, свързани с прецизното земеделие. Избрах тях, защото освен технологии, те предлагат и услуги по тяхното внедряване и поддръжка, а това е изключително важно. Аграрният бизнес днес не може да бъде успешен без новите технологии. Моето лично узряване в този процес е повлияно от цифрите и от техния анализ. Когато проумееш, че с въвеждането на иновации спестяваш разходи и време за работа в стопанството, правиш тази крачка. Страхът от новото е естествен, но аз бих посъветвал българските фермери да са смели. И да започнат с нещо малко. За да се убедят в ефекта от внедряването на модерните технологии. Студентите бих призовал да сменят гледната точка – първо да се опитат да се информират максимално добре и след това да формират обективна представа за земеделието и за своето бъдеще в него.
Анета Божидарова

Публикувана в Агроновини
Claas, John Deere и 365FarmNet съобщиха, че представят първата директна, независима от производителя cloud-to-cloud връзка за обмяна на данни за агроиндустрията. Тази огромна крачка ще бъде от полза за много фермери.

Съобщението стана голямата изненада на събитие, организирано от Германското селскостопанско общество DLG (организатор на Агритехника) и VDMA (Германска асоциация на производителите на земеделска техника) по повод на предстоящата Агритехника в Хановер. Проектът е наречен ‘DataConnect’ и по него със съвместни усилия са работили  Claas, John Deere и 365FarmNet.

Решението свързва облачните хранилища на данни от Claas (Claas Telematics), John Deere (John Deere Operations Center) и 365FarmNet. Собствениците на смесени машинни паркове вече могат да изберат предпочитаната от тях платформа на всяка от трите компании, като имат достъп и могат да прехвърлят данни от платформите на останалите производители.

Това означава, че данните са налични в JD Operations Centre, Claas Telematics и могат да бъдат разменени в реално време между всяка една от платформите.

Тази изненадваща стъпка, предприета от гигантите в земеделското машиностроене, още веднъж потвърждава важността на данните в аграрния сектор. Компаниите нарекоха проекта DataConnect - нова ера в прецизното земеделие.

Решението позволява обмяната на всички данни, събрани от машините, включително настояще и минало местоположение на машините, настоящ работен статус и скорост на движение. Основната полза за потребителите е, че всички необходими за машината, независимо от марката, настройки са налични в една от платформите. Възможен е и трансферът на агрономични данни.

Официалната премиера на решението ще се състои на изложението Агритехника 2019, а за потребителите ще бъде то ще бъде достъпно от следващата година.

Публикувана в Агротехника

АгроХакатон е сложна дума, която може би повечето земеделци в България не разбраха. Обяснението зад нея обаче е просто. А идеята е важна.

Става дума за отбори от компютърни специалисти, които търсят решения на проблеми, с които земеделците се сблъскват ежедневно. Разбира се, с помощта на новите технологии.

Компанията, която стои зад идеята и която се нагърби с нейното реализиране също е логична – лидерът в прецизното земеделие у нас – НИК. А мястото, където всичко това се случи е НИК АКАДЕМИ в с. Изгрев, Шуменско. Мястото, което все повече се превръща в център на дигиталното земеделие в България, в сърцето на реално стопанство, където се изпробват на практика всички нови технологии. Мястото, където се формира общност от прогресивно мислещи специалисти с мисия да направят българското земеделие още по-дигитално и прецизно.

IMG 0343

28 часа, шест отбора от програмни специалисти, които търсят реални решения на реални проблеми в земеделието. Екипът на „Гласът на земеделеца“ стана част от това събитие, което беше колкото вълнуващо, толкова и емблематично в новите условия, когато все повече се говори за дигитализация.

А всичко започва с една идея на Свилен Костов - експертът по софтур в компания НИК преди малко повече от година. Негова е идеята в България, където имаме толкова добри компютърни специалисти, те да бъдат срещнати с реалните земеделци, за да се намерят решения за нерешени още проблеми.

IMG 0373

„В полето на развитието на технологиите в земеделието има още много какво да се прави, обясни пред нас идеята си самият Свилен Костов. Целта на АгроХакатона е точно това - да срещнеш специалистите, които са много добри у нас, с реалното земеделие. Искахме да извадим инженерите от естествената им градска среда и да ги поканим на село в една истинска ферма, където да ги срещнем със земеделци, които да им кажат своите проблеми. България има голям потенциал да развива подобни технологии“.

Една година по-късно идеята е реалност след огромната работа по организацията, извършена от НИК в партньорство с посолството на Холандия в България. А благодарение на чаровната Марияна Вучева маркетинг мениджър Прецизно земеделие в НИК, организацията бе перфектна, а настроението - високо.

IMG 0353

Ето какво сподели Иво Куманов, управител на НИК за решението да проведат първият български АгроХакатон и какви точно са целите му: „Инвестираме време и финанси в развитието на НИК Академи по една много проста причина. Виждаме, че основният проблем на нашите клиенти в агросектора са хората. И този проблем може да бъде решен единствено чрез инвестиции в тази посока. Решенията, които търсихме на АгроХакатона - софтуерни и хардуерни трябва да имат много точна посока какво и как решават. А наградите не са малко - благодарение на нашите партньори наградният фонд достигна 22 000 лв. Събитието е първо по рода си в България, а не е тайна, че ние в НИК обичаме да сме първи, като знаем какво ни коства това и сме готови да платим цената.

IMG 0328

 

Истината е, че ако ние не инвестираме в разработване на нови технологии и стимулиране на интереса на младите хора в посока земеделие, няма как да очакваме сериозни успехи. А всички ние в НИК работим и се борим за едно нещо - проспериране на новите технологии в земеделието. Защото това е в нашето ДНК.

Ние доведохме софтуерните девелопъри на полето, защото няма как да очакваме някой да реши проблеми, с които не се е сблъсквал. А всеки търси решение на конкретен проблем, с които се сблъсква в ежедневието. И това беше най-важният урок, които участниците в Хакатона трябваше да научат.

IMG 0482

В Агрохакатона се включиха повече от 80 специалиста в сферата на новите технологии. Едни от най-талантливите разработчици в България са тук“.

Калоян Куманов, управител на НИК добави: „За нас е много важно да организираме такива събития, защото реално това е място, на което се събират различни хора и идеи и екипите, които се формират се опитват да решат проблеми, които да помогнат на нашия сектор. За всички е очевидно, че дигитализацията вече е навсякъде. За нас, като компания, е важно да участваме в този процес. Защото развивавйки сектора, ние работим върху изграждането на една екосистема за устойчиво и модерно земеделие“.

IMG 0326

ПОБЕДИТЕЛИТЕ

Кой спечели първо място с парична награда от 15 000 лв.?

Първият по рода си АгроХакатон у нас приключи след 28 часа неуморна работа от над 60 IT специалисти. Всички те се бориха за куп награди, но основната цел на събитието беше една – програмистите да разработят и представят идея или цялостни решения, които да са в полза на земеделските производители в страната.

IMG 0441

В рамките на два дни участниците имаха уникалната възможност да обменят опит и знания, и да работят под менторството на топ-експерти в сферата на технологиите и тяхното приложение в агро-хранителния сектор.

Голямата награда грабна екипът на ONE – двама братя. Техният идеен проект е за проследяване на производството на продукти. По този начин потребителите лесно ще могат да разберат дали купуват местна продукция и дали тя е прясно произведена. А в същото време, производителят ще може да печели повече заради добрата си репутация. Братята Александър и Борис Брестнички получават парична награда в размер на 15 000 лв.
IMG 0682
Второ място зае TehnoLogica. Техният проект е за open source инструменти за данни, които да идват от трактора. Ще се анализират голям брой от данни за голям период от време, за да се даде информация, например, колко време е стояла дадена машина на полето, без тя да бъде използвана. Тяхната награда е 5 000 лв.

На трето място са специалистите от BeVine. Те печелят и парична награда от 2 000 лв., с което да подпомогнат доразработването на проекта си.
На четвърто място е отборът на The Bees. Тяхната идея за приложение, което да засича аномалиите при данни в пчелни кошери и метеостанции, с цел превенция, грабна журито. Благодарение на това те ще имат възможност да представят идеята си в Министерство на земеделието, храните и горите.

IMG 0585
На пето място са специалистите от BеVine. Те печелят участие в WUR Life Sciences Farm Hack в Холандия, където победителят ще може да спечели допълнителни 10 000 евро.  Проектът на BeVine е за софтуерен и хардуерен анализ на данни от лозови масиви. Специалистите са открили база данни на болести по листата и са я интегрирали в проекта си. Чрез снимане на листата и чрез автоматично снимково разпознаване, лозарите ще могат да получават информация дали дадено насаждение е болно и от какво.

IMG 0610
„Много сме доволни. Състезанието беше изключително оспорвано, а на нас като жури ни беше много трудно да изберем победителите. Но основната ни цел беше да се роди едно жизнеспособно решение на конкретен проблем“, коментира наградите Иво Куманов.

IMG 0418

Ася Василева, Тодор Петров

Публикувана в Бизнес

Прецизното земеделие е комплекс от технологични операции за различна обработка на различните части на полето, вземаща под внимание условията на развитието на растенията. Основна роля в този подход има високата степен на автоматизиране на труда и дигитализацията.

Не е лесно да се проследи историята на прецизното земеделие. Първо, поради факта, че в специализираната литература през годините то се е наричало с различни термини – точно, прецизно, координатно, програмиране на добивите и т. н. Второ, това не е методика, а подход, отделните елементи на който, или техните първообрази, са се използвали още от средата на миналия век. Най-ранните трудове по темата могат да се намерят при Elliot (1987), Schueler and Bae (1987) и Searsy (1989).

Предшественици на прецизното земеделие

За да се разбере защо в Западна Европа се е стигнало до прецизното земеделие, трябва да се проследи развитието на земеделието след Втората световна война. Поради тоталната разруха добивите били плачевни – от 1 ха събирали 2, 5 тона зърно. След това, през следващите 35 години, в аграрния сектор са правени редовни финансови инвестиции, в резултат на което добивите се повишавали средно с 0,1 тона от хектар ежегодно.

В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век ситуацията се променя. Това е свързано с повишеното внимание към екологията и появата на хранителни излишъци на пазара. Започват да се разработват и да се внедряват отделни елементи на прецизното земеделие, въпреки че самият термин все още не съществува. Земеделците престават да изливат просто така в почвата огромни количества подхранващи вещества. След изучаване на потребностите на растенията и съдържанието в почвата на хранителни елементи, общите норми на химичните препарати започват да се внасят на части. В Германия, Холандия и други страни все повече започва да се говори, че в пределите на полето плодородието трябва да е еднакво на различните участъци. Такова земеделие се е наричало поддържащо, интензивно и т. н. То е предвестник на прецизното земеделие.

През 70-те и 80-те години в бившия СССР, и най-вече в Украйна, става популярно програмирането на добивите (основоположници И. С. Шатилов и В. П. Кузьмичев). В основата на този метод са заложени достиженията на аграрната химия, аграрната физика, агрометеорологията, информатиката и математическото моделиране. През този период получават научна обосновка климатичното, потенциалното и реално възможното ниво на добивите. В зависимост от очакваните климатични условия са дадени различни принципи на агротехнологията. Факторите, определящи добивите, на първо място свойствата на почвите, с оглед на тяхната промяна в дълбочина и по площта на полето, се вземат предвид при създаването на имитационно-експертни системи, в хода на моделирането на производствения процес.

Това е времето на полагането на информационните и научните основи за развитието на прецизното земеделие в недалечното бъдеще. Знанията стават търсени, след като се появяват геоинформационните технологии и компютри, позволяващи да се използват данни от спътници на ниво отделно стопанство.

Темелите на успеха. Хронология

Бурните 80

От самото определение на прецизното земеделие става ясно, че максимални добиви с високо качество и при ниска себестойност на производството може да има, при положение че на всички участъци на полето за растенията са създадени еднакви условия. За да се реализира това на практика, са необходими не само спътници и компютри. Необходими са земеделски машини, оборудвани с електронни прибори.

picture prec1 2538 p0

Първите образци на такава техника, излезли на полето, показали, че въпросът е по-сложен, отколкото изглеждало на пръв поглед. Скъпата електроника бързо се чупела в условията на повишена влажност и запрашеност. Към това се добавяли дефицитът на резервни части и необходимостта от висококвалифицирано обслужване по места.

Но трябва да се признае, че производителите успели да решат трудните въпроси достатъчно бързо. Микропроцесори и други електронни прибори, адаптирани за работа на полето, започнали да се появяват още през средата на 70-те години на миналия век. На международното изложение SIMA 1976 пръскачката Hydroelectron (компания Tecnoma) получила златен медал. Тя била оборудвана с електронен регулатор, който променял подаването на работния разтвор в зависимост от скоростта на трактора. Подобна техника тогава представила и Agmet (Великобритания). Нормата на внасяне на работния разтвор на хектар зависела от оборотите на коляновия вал и избраната предавка. Под внимание се вземало дори и буксуването на колелата. Икономията на химически препарати достигала до 25 на сто.

picture prec4 2541 p0

През 1982 г. на международно изложение в Мюнхен е показана експериментална сеялка, оборудвана със система за точно засяване.

През 1982 г. комбайн Massey Ferguson излиза на полето, оборудван със система FiеldStar. По това време тя се използвала само в качеството си на датчик за добивите. Все още не съществувала система за позициониране, затова се налагало да работят двама души – комбайнер и нормировчик, записващ добивите на отделните участъци на полето. След това по тези цифри в онлайн режим правели карта на добивите на полето. По-късно системата FiеldStar е доработена и нейните функционалности са разширени. Аналогичната Green-star (най-добрата в тази категория, но значително по-скъпа) с максимален обем на паметта картографирала полето в течение на вегетационния период и давала информация за влажността на зърното.

picture prec2 2539 p0

През 1985 г. на изложението SIMA в Париж е показан серийният модел сеялка Blanchot, оборудвана с електронен регулатор. Сеялката Saxonia (Германия) се оказала още по-прогресивна. В нея освен разстоянието между семената се е променяла и дълбочината на тяхното засяване.

Компаниите Rotina, Diadem, Lely, Amazone и други тръгват по пътя на създаването на електронни торовнасящи машини от центробежен тип. Внасяната доза на хектар не зависела от скоростта на трактора. Операторът можел да вижда на монитора броя на оборотите на разпределящите дискове. Както и фактическата доза, която можело да се регулира направо по време на движение. Благодарение на тази система неравномерността на внасянето намалявала с 15 на сто.

През 1985-1986 г. Massey Ferguson създава торовнасяща машина и сеялка за зърнени култури. И двете машини можели да работят по предварително зададена програма. В резултат се появява възможността да се съгласуват нормите за торене и засяване с картата на добивите.

През 1986 г. се разпространява нова тенденция. На земеделските машини започват да се монтират унифицирани датчици. А многоканалният процесор вече се поставял на трактор. В резултат, трактор Case IH с микропроцесор, можел да обслужва торовнасяща машина Rotina, почвообработваща техника на Landsberg, пръскачка Holder, сеялка Saxonia и друг инвентар. При това електронният блок, освен проследяване и оптимизиране на работните параметри, показвал скоростта на работа, характеристиките на двигателя, обработените площи и разхода на гориво.

Към 1988 г. торовнасящите машини с променлива норма на торенето се използвали в САЩ (SoilTeq), Германия (CAF) и Дания (AgriMatic). През следващата година в Германия на комбайн Deutz започва експериментално да работи система с GPS, предназначена за мониторинг на добивите. През същата година германците прилагат глобалното позициониране в техниката на Phenmedipham за внасянето на хербициди в количества, съответстващи на съдържанието на органични вещества в почвата.

Активните 90

През 1991 г. Massey Ferguson отново напомня за себе си. Компанията излиза на пазара с оборудвана с GPS система Fieldstar. Вярно, разделителната способност била много ниска, едва 100 метра. Въпреки това системата станала много популярна в цял свят. През същата година датската Dronningborg A/S и T&O A/S, Randers поставя на комбайн Case комерсиален GPS-монитор на добивите.

Практикува се и обмяната на опит. През януари се провежда семинар по използването на компютри в земеделието Computer Aided Farming.

Друг семинар, но вече в САЩ, Минесота, се провежда през 1992 г. Това е първият в света научно-практически форум по прецизно земеделие.

През същата година страните членки на ЕС приемат програма за усилено финансиране от бюджета на перспективни разработки за компютъризиране и автоматизиране на земеделската техника. Впоследствие към тях се присъединяват някои страни от Източна Европа и Балтика. Резултатите се оказват отлични. Качеството на новите машини по отношение на точността и производителността се получило много по-добро, отколкото при американските и канадските им аналози.

През 1995 г. в университетите на Сидни, Австралия, и Минесота, САЩ, се откриват Precision Agriculture Center –центрове за прецизно земеделие. Програмното осигуряване LORISTM –информационна система с местни ресурси, започва да излиза в комерсиална версия.

Публикувана в Агротехника

Първият български AgriTechHack предстои да се случи в с. Изгрев, обл. Шумен, на 13 и 14 септември 2019 г. Хакатонът се организира в NIK Academy с общите усилия на НИК и Посолството на Кралство Нидерландия в Република България, FarmHack.NL

Целта на събитието е създаването на интерес и разбиране сред земеделските производители за възможностите и предимствата на дигиталните технологии, както и за ангажиране на ICT специалистите при решаването на съвременните предизвикателства в агросектора.

Форматът и задачите са разработени със съдействието на опитни холандски експерти от организацията FarmHack.NL. Участниците в хакатона ще имат на разположение внимателно подбрани ментори, които ще подпомагат процесите по разработка на проектни предложения в рамките на 28-часовото събитие.

Хакатонът дава възможност за индивидуално или отборно участие. Най-добрите идеи ще получат парични награди от наградния фонд на обща стойност 22 хил. лева.

Подбраните от организаторите теми, по които ще се разработват решения са следните:

Технологии в пчеларството – приложения за опазване на пчелни семейства; приложения за сигнализация при предприети действия от земеделци при пръскане и други; пастири за пчелни семейства и т.н.

Интернет на нещата и Автоматизации в земеделието - приложения за подпомагане земеделци и фермери, като кога е най - подходящото време да се извършват различните операции в полето; основни култури и най-подходящо време за техните обработки; мониторинг на язовири в земеделски територии и превенция от преливане и т.н.

Обработка на данни от земеделска техника - IOT Mapping, Анализ на данни от земеделска техника, проследяване и т.н.

Изкуствен интелект в земеделието - роботи в земеделието, мониторинг на култури и почви и др.

„В Холандия подобни хакатони се провеждат често в различни сектори на икономиката и производството. През годините този вид събития са се доказали като изключително ефективни, а разработените по време на тях решения, често намират реално приложение в практиката.“ – заяви Дориана Миленкова от посолство на Кралство Нидерландия в България – инициатор на събитието.

„Вярваме, че заедно можем да докажем, че българското земеделие може и трябва да бъде много по-ефективно, конкурентоспособно и успешно. Убедени сме, че в България има изключително грамотни и инициативни специалисти, както от агро-, така и от IT сектора и именно тях ще разчитаме да срещнем на АгроХакатона!“, подчерта Иво Куманов, управител на НИК, организатор на събитието.

Първият Агро Хакатон е най-голямото събитие, свързващо IT и агросектора, провеждано някога у нас. Неговите инициатори са убедени, че то е само началото на пътя към следващото ниво в земеделското производство, а обединените усилия ще доведат до постигане на реални резултати, подкрепени от високите технологии, които вече не са част от бъдещето, а работят за нас тук и сега.

Можете да се регистрирате за участие на: https://www.nik-academy.bg/events

*Хакатон (от англ. Hackathon – хакерски маратон) - е състезателно събитие, в което компютърни програмисти и други софтуерни разработчици, включително графични и интерфейс дизайнери, мениджъри на проекти и други експерти, си сътрудничат интензивно в софтуерни проекти.Целта на хакатона е създаването на концептуални софтуер или хардуер решения по предварително зададена тема, в рамките на фиксиран период от време.

Публикувана в Агротехника
Страница 1 от 5

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта