За трудния пазар, за капана на проектите, за липсата на дългосрочни политики в земеделието на макро ниво – гледните точки на Постолови – баща и син

Анета Божидарова

Преди повече от 10 години Даниел Постолов затръшнал вратата на банковия офис и се завърнал в родното село Еремия – за да стане градинар. Споменът, който пазел от дете за черешовите градини, се оказал по-силен от прагматичните житейски решения. Фамилията посрещнала с разбиране избора на Даниел и веднага застанала зад гърба му, начело с неговия баща Кирил Постолов.

106351272 674162569801430 3207126364675803289 nДнес фамилията стопанисва 50 дка градини. С удивителен мерак баща и син Постолови година след година развиват своето стопанство. Попитахме и двамата - лесно ли е да бъдеш овощар у нас? „Лесно е ако го гледаш на картинка“, смее се Кирил Постолов. Даниел признава, че в началото тръгнали почти любителски, но още в началото на пътя разбрали, че

пазарът в този бизнес е най-важен

Затова заложили на черешите за прясна консумация – ранни, средноранни и късни сортове – от традиционни до най-популярните на пазара днес. „Имам чувството, че някаква сила ни помага“, казва Даниел. Вероятно така се чувства човек, когато е убеден в правотата на своя избор.

Градините на фамилия Постолови са невероятни със своята изрядна подредба. В тях веднага се вижда един необясним педантизъм в работата. „Просто сме си такива хора“, казва Даниел Постолов и с това изчерпва целия въпрос.

Проблемите обаче в сектора са хронични. Всяка година черешопроизводителите от Кюстендилско срещат трудности с наемането на работна ръка и най-вече с реализацията. „Липсва анализ и планиране от страна на МЗХГ. В тази посока трябва да ни се помогне, защото сами не можем да се справим“, коментира бившият банкер. Веднага питам дали пазарът няма да е по-успешен, ако малките градинари се сдружават. Даниел признава, че този процес е труден. „Когато става дума за пари, малко хора издържат на това изпитание“, смята той. И затова

днес всички берат горчивите плодове на тази незрялост – неумението да се сдружаваме

Щом пазарът се наводни с череши за прясна консумация, цената пада. Като се прибави и евтиният внос, картината става още по-критична. Затова е трудно всички по веригата да са доволни и да печелят. При изкупна цена на черешата от 1.00 - 1.50 лева и 60 ст. надница за берачите, къде му излиза на човек аритметиката?, пита бащата Кирил Постолов. Той е ядосан и заради друго – трудно е за млади и мераклии градинари да правят бизнес в България –

земя трудно се наема за повече от 10 години – как да инвестира човек в трайни насаждения

Овошките влизат в силата си едва след 5-6 години, до тогава е само работа и инвестиции, възвращаемостта е малка.

Постолови недоумяват защо е толкова трудно да се извършва контрол върху сектора, след като има сателитно наблюдение и цялата картинка може бързо да лъсне – като на длан. А че има чертожници и схемаджии, повече от ясно е. Топката обаче по тази тема е в полето на държавния контрол.

Даниел има какво да каже по темата проекти по ПРСР. Той е одобрен по подмярката 6.1,` популярна като „Млад фермер“. Бизнес-планът му включва и биологични площи с джанки. Постолов син обаче не е доволен от методологията на работа на Държавен фонд „Земеделие“. Опитът на бившия банкер показва, че

за един бенефициент политиката на смяна на правилата в движение никак не е удачна

„От ДФЗ често изискват от нас реакция с документи относно промени в кратък срок и с леко ултимативен тон, а когато ние имаме въпроси – чакаме с месеци“, казва Даниел. Постолов син обаче е изключително благодарен на екипа на НССЗ – Кюстендил, и по-специално на своя персонален консултант Ивона Новакова. „Ако фермерите не са чували за Националната служба за съвети в земеделието и че тя работи абсолютно безплатно за българските земеделци, значи не са се интересували достатъчно от аграрен бизнес“, казва Даниел. От НССЗ-Кюстендил не просто са помогнали на черешопроизводителя от Еремия да подготви своя бизнес – план. Те следят цялата процедура по кандидатстването, одобрението и изпълнението на проекта, като своевременно уведомяват всеки бенефициент, който работи с тях, за всяка промяна, ако има такава от страна на ДФЗ.

Финансирането по подмярката 6.1 е 50 хил. лева и то покрива едва около една трета от инвестициите, които Даниел прави в своя бизнес. „За стартова помощ – става, за повече и за нещо по-сериозно – няма как, това са жълти стотинки“, лаконично обяснява градинарят от Кюстендилско. Според него липсват дългосрочни стратегии и политики в земеделието на макро ниво и това носи несигурност за малките и средните стопани. Особено по отношение на пазара. Достатъчно е няколко градинари от региона, за които това не е основен бизнес, да започнат да продават на ниска изкупна цена черешата, това веднага се оказва пагубно за останалите. Няма обаче механизъм или регулация, които да контролират този процес. В този смисъл Даниел смята, че държавата трябва да има специални

политики към сектор „Плодове и зеленчуци“ – дългосрочни и обвързани с пазара

Сега усещането за подкрепа към сектора прилича на това да се опитваш да обяздиш и да подкараш умрял кон. Каквото и да правиш – няма смисъл, нищо не се получава, казва с горчивина Даниел.

Питам го дали има вариант отново да се върне в банковия офис. „Всичко е възможно и животът непрекъснато го доказва. Сърцето ми обаче днес е в тази уникална черешова градина, която сме създали с моята фамилия. Където и да отида – ще работя по същия начин“, казва Даниел Постолов. И отново повежда екипа ни към място, от което да ни покаже поредната красива гледка. Защото така правят истинските мераклии – изграденото с труд ги радва всеки ден.

Публикувана в Бизнес

За поредна година кандидатите с одобрени проекти по Националната програма по пчеларство (НПП) могат да кандидатстват за кредити, отпуснати пряко от ДФ „Земеделие“. Със свое решение Управителният съвет на ДФЗ утвърди условията, при които бенефициерите по НПП 2020-2022 г. ще имат възможност да реализират проектите си чрез кредит.

Възможността за кредитиране ще позволи на пчеларите да получат предварително финансов ресурс за реализиране на одобрените им проекти по мерки А, Б, В и Д от Програмата – за закупуване на нови кошери, отводки, пчелни майки, ветеринарно-медицински препарати, както и за закупуване на пчеларско оборудване и прикачен инвентар за подвижно пчеларство.

Схемата допринася за значително увеличение в усвояването на средствата по НПП. Максималният размер на отпусканите средства е до 95% от размера на полагащата се безвъзмездна финансова помощ. За първи път през настоящата година отпада еднократната такса за обработка и управление, която беше 0,5 % от размера на кредита. Погасяването на заема се осъществява чрез прихващане на полагащата се субсидия по Програмата.

Днес Управителният съвет на ДФ „Земеделие“ преутвърди годишна лихва в размер на 3% за отпусканите пряко от Фонда кредити за 2020 година.

Публикувана в Пчела и кошер

С цел постигане на заложените цели в ПРСР 2014-2020 г. се предоставя възможност на кандидатите, подали заявления за подпомагане по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“, в периода на прием съгласно Заповед № РД 09-781 от 06.11.2015 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, за които  към днешна дата не е издадена заповед за одобрение или отказ, да продължат участието си по програмата.

След кореспонденция с Управляващия орган (УО) на ПРСР 2014-2020 г. относно наличния бюджет по мярка 4 „Инвестиции в материални активи“, се предостави възможност на ДФ „Земеделие“ – РА да договори наличните проекти получили между 45 точки и 42 точки.

В тази връзка в срок до 30 дни от публикуване на настоящото съобщение и уведомителното писмо от УО на ПРСР 2014-2020 г., кандидатите със заявления за подпомагане, подадени в периода на прием от 30.11.2015 г. до 18.12.2015 г., получили между 45 точки и 42 точки включително, които желаят да потвърдят участието си, следва да го направят официално - в писмен вид. В случай, че заявеният размер на разходите, надвишава левовата равностойност на 2 000 000 евро, следва да се подаде и Предложение за намаляване на размера на допустимите разходи (по образец).

Обръщаме внимание на заинтересованите кандидати, че при сключването на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, крайният срок за изпълнение и отчитане на одобрения проект не може да е след 15 септември 2023 г.

Писмата, с които се потвърждава участието по конкретният прием, както и предложенията за намаляване на размера на допустимите разходи (по образец) се подават в съответната областна дирекция на ДФ „Земеделие“ по място на извършване на инвестицията. Кандидатите с предложения за намаляване на размера на допустимите разходи имат право да заявят единствено активи и дейности, идентични с посочените в „Таблица за допустими инвестиции“ към заявленията за подпомагане, подадени в периода на прием съгласно Заповед № РД 09-781 от 06.11.2015 г. на Министъра на земеделието, храните и горите.

Не се допуска замяна на активи или дейности, заявени за подпомагане в рамките на периода на прием, съгласно Заповед № РД 09-781 от 06.11.2015 г., в това число замяна на строително-монтажни работи със закупуване на оборудване. Към предложенията за намаляване не се представят запитвания за оферти, оферти или договори с избрани доставчици и изпълнители. За улеснение на кандидатите, Предложението за намаляване на размера на допустимите разходи е публикувано в информацията за подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти” от ПРСР 2014-2020 г.

Източник: МЗХГ

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 10 Февруари 2020 15:06

Финансират още 260 проекта по подмярка 6.1

 

Увеличават бюджета по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ с 6 600 000 евро или 12 908 280 лева. Това гласи доклад на МЗХГ, който предлага издаването на заповед за финансиране на отпадналите до момента проекти. С увеличението се осигурява възможност за сключване на административни договори с над 260 млади земеделски стопани, подали проектни предложения в рамките на процедурата, които са оценени с висок брой точки съгласно критериите за оценка, в т.ч. проектни предложения, попадащи в обхвата на сектор „Животновъдство“.

В доклад се посочва, че в периода 15 март – 14 юни 2018 г. са подадени общо 1 658 броя проектни предложения, представени от млади земеделски стопани, по които е заявена финансова помощ в размер на левовата равностойност на 41 450 000 евро.

При  окончателния етап от предварителната оценка на проектните предложения стана ясно, че на по-нататъшно разглеждане подлежат общо 1145 проектни предложения. Те са оценени с най-малко 35.96 точки съгласно критериите за подбор на проекти по процедурата.

Към 6 януари 2020 г. са сключени общо 853 брой административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

Държавен Фонд „Земеделие“ също така информира, че от подадените 1 145 проектни предложения в рамките на процедурата 27 са одобрените проекти, по които кандидатите са отказали да сключат договор, 33 е броят на оттеглените проектни предложения, а общо 126 са проектните предложения, които не преминават на етап „Техническа и финансова оценка“.

В тази връзка, общо 106 е броят на проектните предложения, които са преминали успешно на етап „Технически и финансова оценка“, но за които не е наличен бюджет след извършената оценка от страна на ДФ „Земеделие“. Общо 30 от съответните проектни предложения са представени от кандидати, в чиито стопанства се отглеждат животни.

Общо 214 проектни предложения, които попадат извън списъка за финансиране, са оценени с над 35 точки съгласно критериите за подбор. 137 пък са проектните предложения, представени от кандидати в чиито земеделски стопанства се отглеждат животни.

Вносителите на промените коментират, че към настоящия момент сключените административни договори обхващат 51 % от подадените проектни предложения. Въз основа на големия интерес към подмярката и в частност процедурата от страна на потенциалните кандидати към настоящия момент е на лице недостиг на финансови средства за подпомагане на общо 106 проектни предложения, които отговарят на условията за административно съответствие и допустимост (успешно преминали на етап ТФО) и за още 513 проектни предложения, които попадат извън списъка за финансиране.

Според анализите 42 % от проектните предложения се делят със стотни от единица по критериите за оценка от проектните предложения, които подлежат на разглеждане.

Публикувана в Новини на часа
Сряда, 22 Януари 2020 01:13

Греховете на ПРСР

И третият swot анализ е готов - за ефекта от прилагането на Програмата за развитие на селските райони. И без да сме го прочели, греховете на т. нар. Селска програма са известни.

Мнозина от онези, които са се излъгали да кандидатстват с проекти по нея, горчиво съжаляват. Капаните в ПРСР са безброй. Първият е свързан с периода на изпълнение на един проект. Ако си мислите, че ще грабнете едни пари и ще устискате фронта в рамките на 5 години, а после ще си питате шапката, дълбоко сте сгрешили. Проверките започват близо година преди подписването на договор с Държавен фонд „Земеделие“, а последващият мониторинг е също близо година, след като срокът на същия този договор е изтекъл. Така че годините, в които ви гледат под лупа, са близо 7, а не 5.

Една пчеларка от поречието на Дунав ми разказа, че направо си съкратила живота, докато изпълнявала бизнес-плана си по подмярката 6.3, по която получила финансиране от 30 хил. лева. Вместо да вади мед, единствената й грижа била да поддържа бройката на пчелните семейства. За да може да е изрядна при проверките от фонда. И така – 7 години.

Това ли е голямата идея за подкрепа на малките и средните стопани? Да треперят заради някакви измислени критерии, вместо да развиват стопанството си, да търсят път за производство на качествен продукт и най-вече – да търсят добър пазар за него. И как няма да ти излязат през носа въпросните 30 хил. лева?

Администрирането на един проект вероятно няма да затрудни що годе компютърно грамотните млади фермери. Онези, обаче, които хал хабер си нямат от компютър и от интернет, нямат никакъв шанс. И по-добре изобщо да не се захващат с тая работа. Ловя се на бас, че доста фермери не знаят какво означава ИСУН.

Големият грях на Селската програма, е че тя изобщо не мисли глобално за селата. По нея се дават пари на едни фермери, но никой не си прави труда да постави тези хора в контекста на една по-голяма картина. ПРСР е програма на парче. А с такива кърпежи трудно се постига обществен смисъл и благо за една цяла общност. Затова и селата ни продължават да обезлюдяват. Как да стигнат парите до тях, като няма път, няма училище, няма аптека. Къде са тези малки и средни стопани, решили да се борят с неволята, напук на реалностите? Такива почти няма, такава е истината. А последните останали земеделски мохикани сигурно не са и чували за ПРСР. Кажете им само, че за да тръгнат да изпълняват един проект, първо трябва да изтеглят банков заем, пък после, ако са изрядни, ще си получат парите и те ще ви се изсмеят в лицето. Защото така работят проектите.

За нарушенията няма смисъл да говорим. Печално известни са на всички. И къщите за тъщи, и неслучилите се проекти, свързани с преработване, иновации и т. н. Явно и в общините ПРСР не работи ефективно. Погледнете един Перник. Днес безводието там е господар, утре мълчаливо ще нагази и в други градове.

Пари, пари, пари - грешно наляти в ялови проекти и в още по-ялови политики. Вероятно единствените доволни са консултантите.

Ако утре ще пишем национален стратегически план, трябва по-честно да се говори за Програмата за развитие на селските райони. Ако и през следващите 7 години ще я прилагаме по подобен начин, ефектът ще е никакъв. Само ще натрупаме още политически грехове.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Сряда, 21 Август 2019 09:59

Козевъди напук

Какво да прави с живота си едно младо семейство, когато получи като сватбен подарък стадо кози? Започва да ги гледа, какво друго. В началото е трудно, после се привързваш към тези своенравни животни, дето една с друга не си приличат и накрая ги обикваш. Така се случило с Анелия и Николай Ковачки, единствените козевъди в пернишкото Старо село. Не че нямали и други възможности, даже опитали. Заминали за Гърция на гурбет. Анелия обаче издържала точно една седмица. На чуждо място хлябът присяда, а тъгата всеки ден невидимо те стиска за гърлото. Хванали си Ковачки куфарите и се върнали с първия автобус. А Нели като видяла табелата на Старо село, идвало й с глас да ревне. И в София опитала да работи, защото е с икономическо образование, но навикналата й на простор душа не понесла премерения въздух в офиса. Нито премерените думи.

Сред козите е друго. Говориш им, а те сякаш те разбират, смее се Нели. До нея мълчаливо се усмихва и съпругът Николай. Той е пестелив на думи, от онези мъже, дето без много приказки просто си вършат работата. Отстрани човек може и да се почуди на младото семейство – имат ли акъл, та близо 200 кози отглеждат? Тичат с тях на паша по баирите, защото парите не стигат да се наеме пастир, всеки ден доят на ръка, чудят се как да разпределят парите от млякото. Мандрата го изкупува на 60 стотинки, по-евтино от една минерална вода. „Нямаме избор, казва Нели. Малко мандри изкупуват козе мляко, никой не го иска. Затова продаваме на каквато цена ни предложат“.

И понеже са грамотни хора, Анелия и Николай Ковачки отишли в Пернишкия офис на Националната служба за съвети в земеделието, където им подготвили безплатно проект по малката инвестиционна мярка 4.1.2 от Програмата за развитие на селските райони. Тя нали за такива като тях е направена? Ковачки имат нужда от челен товарач, за да си вършат по-бързо и по-ефективно работата в стопанството. Кандидатстват и по 6.3, по която подпомагането отново е за малки стопанства. „Засега европейски пари не сме видели“, обяснява Нели, но вярва, че нещата ще се подредят. Как така едни единствени козевъди ще има в Старо село и държавата няма да ги види? Не бива.

С малко помощ, фермата ще се модернизира и Ковачки най-после ще изпълнят едно обещание пред децата си – цялото семейство да отидат на лятна почивка на море. Засега това е невъзможно, защото козата не признава зима, не признава лято. А живата стока не можеш на всеки да повериш. Все едно да си оставиш децата на чужд човек.

Такива са Нели и Николай. И да ви кажа, хич не ги мислете. Те се борят с обстоятелствата от сутрин до мрак и отстрани изглеждат козевъди напук. Ковачки обаче обичат живота си. Здраво са го хванали за рогата и вярват, че това е единственият правилен избор. Колко от нас могат да се похвалят с такава увереност?

Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство

Осигурен е бюджет за проектите от първия прием на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства”, получили 33, 34 и 35 точки ранкинг по критериите за подбор (съгласно Наредба №9 от 21.03.2015 г.). ДФ „Земеделие” подготви 133 анекса за отпадане на клаузите по договорите под условие, сключени с бенефициентите, подали заявления за подпомагане в периода на прием от 14.04.2015 г. до 08.06.2015 г. Общата сума на одобрената субсидия на проектите, получили 33, 34 и 35 точки,е в размер на близо 41 млн. лв. (40 740 642,69 лв. или 20 830 679,36 евро).

Припомняме, че ДФ „Земеделие” сключи договори под условие с бенефициенти, чиито заявления за подпомагане са оценени с 33 до 37 точки. В договорите е записано, че проекти ще получат финансиране при наличие на неусвоен бюджет по подмярката. Съгласно спецификата на договаряне в съответния програмен период, за да отпадне условната клауза по договорите, трябва да е наличен финансов ресурс за всички проекти, получили равен брой точки.

Подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ има за цел да повиши конкурентоспособността на земеделието в Република България чрез преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата, насърчаване въвеждането на нови технологии в производството и модернизация на физическия капитал, опазване на компонентите на околната среда, спазване стандартите на Европейския съюз (ЕС), подобряване на условията в земеделските стопанства, както и насърчаване на сътрудничеството между земеделските стопани.

Публикувана в Бизнес

Общо 1900 кандидати са заявили желание за подпомагане по време на двата приема по Национална програма по пчеларство за финансовата 2019 г. Готово е първото класиране на проектите за закупуване на кошери и за закупуване на отводки по мярка Д „Мерки за подкрепа на подновяването на пчелните кошери в ЕС". Предварителното класиране по двете дейности е направено, защото подадените заявления надхвърлят разпределения бюджет за тях. Списъците на класираните пчелари са качени на сайта на ДФЗ съоиха от пресцентъра на ведомството.

Общо 682 пчелари са кандидатствали за финансиране по дейност 1 „Закупуване на нови кошери за подмяна на стари негодни кошери и/или за увеличение на пчелина“. Предвидените средства за дейността са в размер на 1 287 451 лв., а подадените заявления са за 1 313 271 лв.

По дейност 2 „Поддържане или увеличаване броя на пчелните семейства“ за приема са заделени 990 069 лв. Документи за участие са депозирали 350 пчелари на стойност 1 046 591 лв.

За третата дейност, за закупуване на пчелни майки, бюджетът от 782 166 лв. е достатъчен да покрие подадените 771 заявления за подпомагане. Класирането е направено според критериите за оценка, определени в Наредбата за условията и реда за прилагане на пчеларската програма.

Общо за двата приема за финансовата 2019 г., проведени през ноември и януари, най-голям интерес се наблюдава по мярка Б „Борба срещу агресорите и болестите в кошера, особено срещу вароатозата”, която е с бюджет в размер на 1 262 278 лв., с подадени 1 302 заявления. Подпомагане по мярка Г „Мерки за подпомагате на лабораториите за анализ на пчелните продукти“ очакват 380 земеделски стопани. Разполагаемият ресурс по мярката е 73 922 лева. За техническа помощ по мярка А бяха приети 279 заявления. Бюджетът за този прием е 354 267 лв., а стопаните, които отглеждат от 20 до 100 пчелни семейства, могат да получат финансова помощ за закупуването на центрофуги, ножове за разпечатване, матуратори, восъкотопилки, вани за разпечатване. За подвижно пчеларство по мярка В са приети 4 заявления. Мярката предвижда 8 435 лева за закупуването на пчеларски ремаркета, платформи и системи прикачен инвентар.

Одобрените кандидати ще бъдат поканени за подписване на договори в областните дирекции на фонда, където са подали документи за участие.

Националната програма по пчеларство (НПП) 2017-2019 г. е с общ бюджет от приблизително 14.28 млн. лева, от които 50% са осигурени от ЕС и 50% - от националния бюджет. Определеният за 2019 година ресурс е 4 758 590 лева.

Публикувана в Пчела и кошер

Правителството прие допълнения на ПМС № 162/2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за периода 2014 — 2020 г.

Въвежда се допълнително основание за удължаване на сроковете за подаване на проектни предложения при възникнали непредвидени обстоятелства. Това важи само в случаите на пълно или частично нефункциониране на информационни системи или регистри, данните от които са необходими при кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ от ЕС.

Мерките целят спазване на принципа за равнопоставено третиране на кандидатите в процедурите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ дори в създалата се ситуация на временно преустановен достъп до Търговския регистър през август 2018 г.

Публикувана в Новини на часа

Максималният размер на субсидията за един земеделски стопанин е 25 хил. евро

Младите земеделски стопани на възраст между 18 и 40 години могат да получат подпомагане по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 (ПРСР 2014-2020). Приемът на проекти е отворен, а срокът за подаване на проектни предложения е 14-и юни, 17:30 часа. Максималният размер на субсидията за един земеделски стопанин е 25 хил. евро, а бюджетът, който ще бъде разпределен, е 22 млн. евро.

6.1 снимка в текстаОсвен физически лица, по подмярката могат да подават проектни предложения и еднолични търговци и еднолични дружества с ограничена отговорност (ЕООД), регистрирани по Търговския закон. Подаването на проекти е електронно чрез ИСУН 2020 на интернет адрес: http://eumis2020.government.bg/.

Новост за този прием е, че периодът, през който може да се кандидатства по подмярката, от първата регистрация като земеделски стопанин, както и от началото на отглеждането на животни или стопанисването на земя, се удължава от 18 на 24 месеца. Друг нов момент е, че бизнес планът задължително трябва да включва поне една инвестиция в дълготрайни материални и/или нематериални активи с единична цена не по-малка от 700 лева. Към условията за кандидатстване е публикуван списък с растителни култури и животни, чието отглеждане дава приоритет на проекта.

Условие за допустимост е икономическият размер на стопанството в стандартен производствен обем да е между 8000 евро и 16 000 евро включително. Изисква се младите стопани да са собственици, наематели и/или арендатори на цялата налична в земеделското стопанство земя, а ако работят в сферата на животновъдството – да са собственици и/или наематели на животновъдните сгради и помещения.

Важен критерий за допустимост за кандидатите е да не са одобрени за подпомагане по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ и/или подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ и/или подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“. Условие е да не са получавали средства и по мерките и подмерките, включени в Тематичната подпрограма за развитие на малки земеделски стопанства от ПРСР 2014 – 2020 г. Не се допуска и участието на фермери, които имат сключен договор по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ и по мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране“ от предходния програмен период.

Фермерите ще получат подпомагането на два етапа като първото плащане е в размер на левовата равностойност на 12 500 евро и се изплаща до два месеца след сключване на административния договор. Вторият транш е до 12 500 евро, той се изплаща след като проверка на Разплащателна агенция установи точното изпълнение на бизнес плана.

Безплатна помощ за подготовка на бизнес плана и на необходимите документи младите стопани могат да получат от Националната служба за съвети в земеделието. Въпроси се приемат и до 3 седмици преди крайния срок за подаване на проекти на електронен адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

6.1 след текста

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта