Произвеждаме годишно едва 46 кг месо от крава срещу над 200 кг в европейските страни

Доц. Въто Христов

Добре известен е големият срив в животновъдството, станал след промените от 1989 г. Много аграрни специалисти определят този срив като катастрофа. Изводите са въз основа на конкретни числа от статистиката. През изминалите 30 години, броят на различните видове животни и птици, както и на продукцията от тях, са намалели от два до осем пъти. От износители на животни и животински продукти се превърнахме във вносители. При производството на говеждо и телешко месо спадът е най-голям. Да направим анализ на данните.
 

                   Брой крави и произведено месо (*)                                                  

Показатели 1989 г. 2018 г. Намаление в пъти
Крави - хил. броя 659 351 1,8
Месо - кл. тегло, хил. т 130 16 8,0
Месо от крава - кг 197 46 4,3



* В броя на кравите и произведеното месо са включени за 1989 г., 11 хил. биволици и за 2018 г.,10 хил. биволици и месото от тях.
Източници: Статистически годишник на РБ, 1991г.
                       Аграрен доклад на МЗХГ, 2019г.


     Очевидно и доста голямо е намалението през 2018 г. в сравнение с 1989 г.: на кравите – 1,8 пъти; на произведеното месо – 8 пъти; на месото, изчислено на крава – 4,3 пъти. Страните членки на ЕС произвеждат от крава от 200-240 кг., ние само 46 кг. Изводите оставям на читателите.
     Нека се спрем и анализираме по-подробно числата за 2018 г. При наличието на 351 хил. крави (в т.ч. 10 хил. биволици), ако сме нормална държава е логично да произведем около 70 хил. тона месо в кланично тегло, а отчетеното е само 16 хил. тона. Далеч по-малко от възможните 54 хил. тона.


                                           Какво показват изчисленията?


     При 20% годишен ремонт на основните стада (крави и биволици) ще се осигури производството на около 14 хил. тона (70 хил. х 200 кг). При плодовитост от 95 %, годишно се раждат над 333 хил. телета. От тях 70 хил. остават (се отглеждат) за подмяна на бракуваните крави, за ремонт. За производство на месо чрез угояване остават 262 хил. (в т.ч. 96 хил. женски), като ресурс за 52 хил. тона.
     Повече и интересна информация за произведеното месо през 2018 г. ни дават данни от Аграрния доклад за 2019 г. По числата могат да се направят много коментари, изводи и да се поставят важни въпроси.

  • Съотношението на месо. Млади: Възрастни говеда е 43:57%, а би трябвало да бъде приблизително 75:25%.

Производство на говеждо месо през 2018 г. – кланично тегло                                  

Месо от Промишлено производство В стопанствата Всичко
  тона                                            % тона                  % тона                  %
Телета и млади говеда 592                                      8,1 6530               73,4 7122             42,8
Възрастни говеда 6665                                  91,9 2369               26,6 9034             57,2
Всичко 7257                                   100,0 8899             100,0 16156           100,0
  • • От възрастните говеда липсват 5 хил. тона месо или 35,5% от възможното производство, докато при телетата и младите говеда липсата е 46 хил. т или 86,5% от възможното производство.
    • Основния извод е, че от двата вида месо липсват повече от 50 хил. тона месо. Резонният въпрос е - къде е месото? Да потърсим отговора.
  •   При положение, че разполагаме с ресурс от 263 хил. телета с възможност за производство на повече от 53 хил. т месо от млади говеда сме произвели (отчели) само 7 хил. Това количество, разделено на броя на телетата означава, че от едно животно сме получили само по 27 кг. Това число обаче скрива истинската картина, тъй като макар и неголяма част от телетата се угояват до по-голямо тегло и по този начин се завишава средното кланично тегло. За това, че по-голямата част от телетата се колят наскоро след отелването, се потвърждава и от данните за структурата на говеждото стадо. Към 01.11.2018 г. кравите заедно с биволиците са 65% от общия брой на животните. При угояване на телетата той ще бъде под 45%. Общия брой на говедата и биволите към посочената дата е бил 542 хил., а би трябвало да бъде над 750 хил.

Затруднявам се да намеря подходящи думи, за да охарактеризирам отношението към създадения и похабен (неизползван) ресурс за производство на месо. В целия свят се счита за икономически грях подобно действие - за да бъдат задоволени, макар и скромните ни консумативни нужди, сме принудени да внасяме всяка година 15-20 хил. тона говеждо месо. Някои могат да възразят, че направените от мен изчисления не са точни – висока е заложената плодовитост на кравите или, че не е отразена смъртността при телетата, която често е висока при някои стада. Подобни въпроси ще отворят теми за друг разговор, който няма да е излишен и ще добави още аргументи за обяснение на лошите резултати.

Преди няколко години с проф. Трифон Дарджонов (вече покойник) се опитахме да убедим един зам. министър – зооинжинер за необходимостта от угояване на телета, изключени от разплод. По този начин можеше да бъде преустановен вноса и дори да разполагаме с количества за износ. Изненадахме се от отговора. Той дословно беше – ние не угояваме телета, защото те произхождат от крави, специализирани за мляко и са със слаби месодайни качества. Европа подлага на угояване всички телета. Това сме правили и ние. В Аграрния доклад на МЗХГ за 2019 г. стр. 36, ще видим, че от посочените 341 хил. крави, 107 хил. са месодайни. Само от тях би могло да се произведе над 20 хил. тона месо – повече от произведените 16 хил. тона от всичките крави. Тук изниква въпросът - толкова ли са реално месодайните крави и наистина ли са от това специализирано направление?

От първата таблица се вижда още, че производството на месо е достигало 130 хил. т – повече от 14 кг на човек, износът е 15-20 хил. тона, а консумацията е възлизала на 12-13 кг. Сега, при намалено по брой население, произведеното месо на човек е по-малко от 2,5 кг., а с вноса консумацията се движи около 5 кг.

Числата във втората таблица показват и други тревожни факти. Промишленото производство на месо от телета и млади говеда е едва 8,1 % от всичкото добито месо в тези кланици и само 3,7% от общото производство. В стопанствата се добива по-голямото количество. Явно е, че там разцъфтява сивия сектор, но няма кой да види тази дейност.

 През 2018 г. в 8 оторизирани кланици са класифицирани 10 785 говежди трупа на животни над 8 месечна възраст. Основната част на класифицираното месо по скалата на общността EUROP е добито от животните с млечно направление, чийто кланични трупове са с нисък рандеман и слаба конформация Р (слаб) – 71,3% и залоеност 2 (слаб) – 56,2%. Тези показатели дават оценка слаб 2 и на работата ни по качествено месо от говедовъдството.

     От националния бюджет ежегодно се изплащат около 90 млн. лв - за кравите за мляко и за месо, за селекционна дейност и за биволите. Тук е големия парадокс. Плащаме за женските разплодни животни, за да се заплодят и отелят, а в млада възраст ликвидираме новородените. Някои ще ми възразят, като кажат, че на нас ни трябва мляко. Годишното производство на краве мляко след присъединяването ни към ЕС е намаляло с 416 хил. т , това на месото със 7 хил. тона при почти запазен общ брой на кравите. Кравите за мляко са сведени до 234 хил., а тези с месодайно направление са достигнали 107 хиляди. Въпреки това, пропускаме възможността да произведем още 50 хил. тона месо. С какво разполагаме?

  • Налице е основният ресурс – телета и крави
  • Достатъчно фуражи. Всяка година изнасяме огромни количества зърно и белтъчни фуражи. Много от грубите фуражи се похабяват чрез изгаряне или биват заоравани. При необходимост може да се промени структурата на растениевъдството.
  • Добре укрепнали производствени структури, част от които могат да се заемат с тази дейност. Могат да се създадат и нови специализирани предприятия.
  • Имаме значителен опит в угояването на телета. Богат е опитът на европейските страни, който можем да използваме
  • Налице са научни институти, ВУЗ-ове и проектантски организации, които могат да разработят съвременни технологии за угояване на телета и окажат научно – техническа помощ за тяхното внедряване.
  • Не са необходими големи инвестиции. При желание могат да се осигурят от европейските субсидии (по Втори стълб) и от националния бюджет.

                                                        Какво липсва?

  • Управленски капацитет на най-високо равнище в отрасъла, придружен с безхаберие и безотговорност

  • Икономическа изгода, която да стимулира фермерите и личните стопани да угояват телетата. Кратко и ясно казано, това са ниските изкупни цени на угоените животни. От тази дейност печелят прекупвачите и месопреработвателите. Това принуждава голяма част от собствениците да заколят преждевременно животните и да ги реализират в сивия сектор. ДФЗ през тази година ще плати за земеделието близо 3 млрд. лв. (2,899 млрд.) по различните програми, но за угояване на телета не се дава и лев. Няма защо да се чудим, че резултатите са плачевни.

         В отрасъл “Животновъдство” няма по-добра икономическа ниша от угояването на телетата. Ще се увеличи работната ръка заета с тази дейност, с производството и преработката на фуражите, транспорта и натоварването на кланиците. Брутната продукция ще нарасне с повече от 200 млн., а успоредно с нея и брутната добавена стойност. Ще осигурим достатъчно говеждо и телешко месо за вътрешна консумация и за износ.

         Министър Танева, вие повече от 10 години сте начело в управлението на земеделието, храните и горите – в Народното събрание - като председател на ресорната комисия, два пъти сте министър. В състояние ли сте да промените трагичното състояние в производството на говеждо месо или ще продължавате да бъдете първи съучастник в това безхаберие и икономическа безотговорност? Надявам се да вземете мерки.



Публикувана в Животновъдство

Светът стремително се преформатира. Дори и в такава консервативна сфера като земеделието, вече не може да се работи както сме свикнали. Да бъдеш успешен вече не означава просто да можеш да правиш това, което правят всички останали. Да спазваш технологията и да събираш хубави картофи. Или да произвеждаш качествено мляко в картонени опаковки. Това вече не стига - разходите нарастват, маржът на печалба намалява, конкурентите те притискат, а и потребителите вече не са същите. В съвремения свят няма стабилност - в него постоянни са само промените. Разбирането за това кое и как ще се променя не е гаранция за успех в бизнеса, но е задължително условие за този успех. Мисля си, че има поне 8 стратегически тренда в отрасъла, с които на земеделието ще му се наложи да живее и в настоящата година, и през следващото десетилетие. Ще ги представя нагледно, във формата на списък, съзнателно изоставяйки литературното представяне на текста. Информацията също вече не се възприема и употребява както досега.


1. Резервите за растеж при наситените (свинско, птиче месо), пренаситените (яйца, брашно) и нискомаржовите (мляко) пазари ще бъдат в сферата на новите продукти и потребителски категории. Това не е задължително преработка, въпреки, че тя също присъства. Това са традиционни продукти, представени по нов начин - като замразените млечни десерти. Нови продукти от традиционни компоненти (крема сирене). Сегменти, надградени над обичайните (стейкове от говеждо, не парчета, а именно - стейкове).


2. Консолидиране и специализация на производителите. През изминалите години и двете се случиха в сферата на производство на мляко и масло. Играчите в тях създадоха много мощности и всеки от тях заложи на някакво ключово направление: базов продукт (масло), мазнини или нещо трето (майонеза или сметана). Големият млекопроизводителен бизнес консолидира по-дребния, натовари всички мощности, достигна предела и застана пред избор - да расте за сметка на развиването на немлечни производства, да започне скъп кръг от закупуване на други производители или да излиза от бизнеса. Много от малките производители станаха собственост на големите световни концерни. Следващият етап на консолидация очаква месния сектор - на първо място производството на свинско и птиче месо.

3. Външна експанзия, най-простата форма на която е експортът. По-сложната е закупуването или създаването на производство на тези продукти, в страните, които се нуждаят от наша продукция. В този смисъл залагането на Китай е плоска и достатъчно неочевидна тактика. Доста по-далновидно е да се погледне към пазарите, където отидоха или ще отидат големите пари. Освен условните "западни" пари, източниците на свободен капитал в света са само два. Това са Китай и ислямските финанси. В този смисъл перспективни пазари са тези, към които са насочени тези пари. Например, Нигерия, Индия и Пакистан.


4. Цифровата трансформация, която се формира от две страни. Държавата се опитва да изсветли пазара, решавайки фискални и контролни задачи, от където произтичат знаците за качество на продукцията и намерението да се проследява цялата верига от полето до масата. Бизнесът се учи да използва големите обеми данни и друга нова аналитика за анализиране на предпочитанията на потребителите и търсене на резерви за ръст на ефективността на производството.

5. B2b-аутсорсинг. Очевиден пример - животновъдството. Предаване на партньорски стопанства на телета за доугояване, например. Не знам дали това е бъдещето, но определено е открояваща се тенденция.

6. Запазване на исторически и географски обусловения ресурсен модел на развитие на земеделието с фокус върху производството на борсови стоки. Имаме големи площи, подходящи за отглеждане на зърнени и маслодайни култури. Трябва да се възползваме от тях. Дълбоката преработка и иновациите, при цялата необходимост от тяхното развитие, ще останат важен, но второстепенен тренд, който сам по себе си няма да осигури нито хранителна безопасност, нито потенциал за износ.

7. Увеличаване на търсенето на алтернативни хранителни продукти, където има много възможности за създаване на добавена стойност, както b2b, така и b2c. Имам предвид линия - продължение на базовите продукти. Например, млякото, брашното и растителното масло, стават все повече компоненти и все по-малко самостоятелни продукти. Но нишата за развитие е не просто сирене, а сирене за пица или чиизкейк. Не просто ориз, а ориз за сърми. Не обикновено олио, а дресинг за салати, за приготвяне на кебап или пуканки.

8. Промяна в модела на поведение на потребителите. Не на всички, а на платежоспособните, тези, които формират трендовете, които рано или късно ще последват и останалите. Някога така се формира модата на йогурта. В близкото десетилетие те ще формират тенденции като продукти за поддържане на активния образ на живот, обогатено (например, с пробиотици или високо съдържание на белтъчини) спортно и диетично хранене.

Ася Василева

Публикувана в Бизнес

В селското стопанство предстои огромен технологичен прогрес и хората трябва да са готови за това, който остане на едно място, реката ще го отнесе, казва анализаторът

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Вълканов, защо още сме толкова далеч от единното пазарно мислене в българския земеделски сектор?

- Ще отговоря с пример - с Италия. Тя е световен лидер в посадъчния материал, световен лидер в износа на плодове и т. н. Там стопанствата са дребни, особено на фона на българските. И въпреки това, производителите в Италия, заради изключително високата степен на работа един с друг, която се нарича коопериране, договарят количества и цени за своята продукция. И стоят стабилно на пазара, за разлика от българските. У нас все още има една степен на недоверие в тези отношения. По-младите колеги, с които работим в ИнтелиАгро, са по-отворени към всякакъв тип сътрудничество. Тяхното мислене не е исторически обременено. Затова си мисля, че без една подмяна в поколенията, този процес в България трудно ще се случи.

- В кои стопанства у нас наблюдавате унаследяване на бизнеса, семейно земеделие?

- Това са естествени процеси. По-силна е тази тенденция в сектор „Зърнопроизводство“, има я и при производителите на плодове и зеленчуци. От друга страна, не може в 21 век, в този динамичен свят човек да се чувства на 100% ангажиран с нещо, само защото това е семеен бизнес. Аз съм фен на това хората да остават и да продължават с онова, което са направили техните родители. Само така се трупа истинско познание и истинско благосъстояние. Само така се пораства. Ако вземем пример от една Германия или от една Холандия – това са стопанства и бизнеси, които са се развивали в рамките на 4-5 поколения, това са стари, семейни компании. И това е причината те да управляват търговията и света, ако щете, особено в земеделския сектор. Има обаче една съществена разлика в мисленето. Те са сложили карането на мерцедес на 6-то място в своите нужди, а не на първо. Ние още се учим кое след кое следва. Материалното е последващо успехите в бизнеса, а не го предшества. И когато върху такава философия се конструират едни бизнес отношения, няма как да не бъдат успешни.

- Това узряване от какво зависи – от манталитет, от аграрни политики?

- Хората сами ще започнат да осъзнават, че всяка една стотинка, която бизнесът им носи, трябва да бъде влагана обратно в него. За да може той да расте и да бъде успешен. Много бързо се променят технологиите, много бързо светът се променя. И ако човек иска да се задържи и да става все по-печеливш, той трябва непрекъснато да инвестира – и в себе си, и в това, което произвежда. Не можем да си позволим да стоим на едно място. Тези, които остават на едно място, реката ги отнася.

- Вие сте познавач на пазарите – как ще анализирате България в сектор „Селско стопанство“ – можем ли да бъдем по-рентабилни, да изнасяме по-висока добавена стойност? Зърнопроизводството ще запази ли своята водеща роля?

- Всичко, свързано с българския агробизнес, може да бъде по-рентабилно. Дали зърнопроизводството ще продължи да играе толкова голяма роля в структурата на селското стопанство – по-скоро да. Но нека уточним - още не сме минали през редица структурни промени, които наблюдаваме в останалите стопански направления. Животновъдството, например, още има да се изчиства от неефективни стопанства. Подобно е положението и в овощарството. Трябва да се осъзнае, че при що годе разпределената вече земя, от тук насетне онези, които разполагат с по-малко площи и искат да останат ефективни, да останат в бизнеса, трябва да се стремят към по-висока добавена стойност от всяка единица земя. Това няма как да стане със зърнопроизводство. Цели части от страната не са оптимални за зърнопроизводство – Хасковска област, Южна България. Те са по-подходящи за друг тип производство – по-интензивно, със значително по-висока добавена стойност.

- Субсидиите ли изкривяват картината?

- Ако се ръководим от чисто пазарни принципи, субсидиите са капка в морето от парите, които могат да бъдат спечелени в аграрния бизнес. За да се направи обаче някаква структурна промяна и за да видим развитие и в другите сектори, първото което трябва да дойде, е едно осъзнаване от страна на производителите: пазар има, глад за продукция има. За да се задоволи той обаче, трябва да се отговори на определени изисквания. Те не са толкова трудни и страшни. Да, изискват инвестиции, но в крайна сметка затова има европейски фондове, банково финансиране. Всичко това се отплаща, когато се работи. Другото, което трябва да се разбере, е свързано със спекулативните инвестиции, на които понякога ставаме свидетели в нашето селско стопанство. Агробизнесът е бизнес като всеки друг, но с малко по-голяма цикличност на риска. И ако някой е решил, че ще влезе в този бизнес и за 3 години ще забогатее, много се е объркал. Всяко едно от направленията в нашето селско стопанство носи определен процент доходност на капитала. Между 5 и 15, в отделни години – до 20 %, но в крайна сметка – това е една нормална доходност на капитала. Това е бизнес, в който се влагат пари и той носи дългосрочна възвръщаемост. Той не носи краткосрочни печалби.

- В този смисъл каква е вашата прогноза за развитието на българското земеделие, ще настъпят ли промени в неговия характер и структура?

- Почти няма производители, които да са ориентирани само в едно направление. Има зърнопроизводители, които отглеждат животни или плодове и зеленчуци. Не мисля, че някой трябва да се опитва да провежда твърде активна политика в някаква посока, защото много често се получава така, че политиката изостава от пазарните реалности. Правят се излишни неща, надуват се едни балони, от които после няма измъкване. Подобна картина в момента имаме при етерично-маслените култури. Нека всеки да намери своята ниша – там, където се чувства най-добър и там, където може да бъде ефективен и успешен. Това, че някой сега гледа зърно или гледа зеленчуци, не означава, че след 2 години не може да промени това. Всеки може да си намери място, където наистина се чувства най-добър и най-полезен като производител – ориентиран обаче към своите клиенти. Тогава ще се проумее, че и с отглеждането на картофи могат да се вадят страхотни пари, и с пипер, и с патладжан, и със салата айсберг, да не говорим за овощните видове. Но трябва да се прави както трябва. Не може да се прави едно нещо просто колкото да го имаме и да усвоим едни пари. Една част от големите стопанства, които диверсифицират, със сигурност се справят добре и стават по-устойчиви. Но това в никакъв случай не е панацея, не е решение за всеки. Не бива да повтаряме соц модели – да превръщаме сегашните мащабни стопанства в едни големи АПК-та, които се занимават с всичко, но на практика нищо не се прави както трябва и в нито едно от направленията няма достатъчна ефективност. Това е голямата опасност, до която води диверсификацията. Можеш да отглеждаш 4-5 култури, колкото да си покриеш изискването за сеитбооборот и да ги реализираш добре на пазара. Но не можеш да гледаш 10-15 култури, 2-3 вида животни и всичко това да го правиш добре. Просто не е устроен така светът, нещата не работят по този начин. Затова хората учат икономика, специализация на труда и т. н. Всеки прави това, в което е добър. И затова трябва да се мисли по друг начин – как например да гледаш един или два сорта ябълки на 2-3 хил. дка, да го правиш по един холандски или италиански да го кажем начин. И тогава не ти е нужна диверсификация. Ще бъдеш достатъчно успешен и стабилен и с два сорта ябълки, ако си инвестирал в необходимата защита на риска. И ще бъдеш един успешен ябълкопроизводител, чиято продукция се търси на пазара, а не един голям човек, който бълва всякаква земеделска продукция, но тя трудно се реализира.

- Климатичният фактор ли е най-голямото предизвикателство пред земеделците?

- Поради нашите географски особености, винаги сме страдали от климатичния фактор. Но това не е новина. Да си припомним литературата, историографията. „Градушка“ на Яворов, разказите на Елин Пелин, фалитите в България от края на 19 век, които са свързани с едни сушави години и т. н., примери много. Така че, не ни се случва за първи път, че да се чудим какво да правим. Днес обаче светът и технологиите са ни дали много начини и възможности ние да се справим с климатичните аномалии. Ние трябва да мислим как да правим земеделие въпреки тези проблеми. Климатичните промени няма да унищожат нашето производство. Ще го унищожи нашият мързел и ако не гледаме какво прави света, за да се справи с тях. Това означава да сме наясно с новите сортове и семена, които са устойчиви на климатични промени – градушки, слани, засушаване, съответно и на определен тип болести. В днешно време повечето климатични рискове могат да бъдат контролирани и това е въпрос на познаване на технологиите на инвестиции в тях.

- Традиционни български сортове или вносни – какво да избере един производител?

- Ако някой вижда и намира пазарна ниша в старите български сортове – нека ги произвежда. Ако за тях има търсене, той ще бъде успешен производител. Ако някой иска да изнася навън, да търгува с големи обеми продукция, трудно ще го направи със сортове, които са морално остарели. Вижте какво се случва с едно черешопроизводство, в което имаме традиции. Там половината от насажденията са със сортове, които са отпреди 100 години. Една трета са отпреди 40 години. Ако хората, които произвеждат череши, искат да изнасят за Германия, Холандия, Франция или Италия и да получават вместо 1.20 лв. 4.20 лв. за килограм, няма как да стане с такива сортове. Защото никой не ги търси, не ги купува. Морално остарели са.

- В пазарната картина какъв дял заема биопроизводството?

- В биопроизводството има потенциал. Дори и в държава като САЩ, където всичко в главите на хората често се свързва с ГМО, с хормони и със съвсем друг тип производство, Америка всъщност е най-големият пазар на биологични продукти в световен мащаб. Те са хората, които налагат тази тенденция. Също и Европа, Скандинавието – Швеция, Дания, Холандия, Австрия. Но трябва да се направи едно много важно разграничение – всеки, който е тръгнал да прави био заради субсидиите, много е сгрешил. От друга страна, мисля, че у нас нямаме като познание и като наука достатъчно знания как да отглеждаме успешно определени култури по биологичен начин. До влизането на България в Европейския съюз през 2007 г., близо 30 години сме в една летаргия в чисто технологичен план, ужасно сме изостанали. Научните звена се разбиха, специалистите напуснаха страната, опитните станции бяха занемарени, забави се внедряването на нови сортове. Всичко това ще ни съпътства още дълги години. Но призовавам онези, които наистина искат да се занимават със земеделие – да четат постоянно, да се интересуват, да ходят на различни аграрни изложения в чужбина, да посещават свои колеги и да обменят опит. Всички са отворени да споделят знания и опит, стига човек да ги търси. И ние, от ИнтелиАгро, където видим добра практика навън, се опитваме най-малкото да я покажем на производителите в България. Лежането на стари лаври не работи.

- Селско стопанство и туризъм – може ли българската икономика основно да стъпи върху тях? И как повече млади хора да бъдат привлечени в тези сектори?

- И двата сектора са преекспонирани като важни за икономиката. Истината е, че те създават между 4-5% от брутния вътрешен продукт, земеделието дори по-малко. Дали могат да правят повече – могат. Това обаче означава и двата сектора да започнат да се развиват с по-бързи темпове в сравнение с останалата част от икономиката. Говорим за търговия, IT-сектор, аутсорсинг услуги – сектори с много висока добавена стойност. За да се случи това, ние трябва да направим един технологичен скок и в двете направления. И това ще бъде ролята на младите. Няма да го направят старите поколения, които дори не могат да си включат компютъра. Но не бива да страдаме от заблуди. Има един такъв разпространен въпрос: Как да върнем младите на село? Какво значи това? Първо – кои са младите, второ – каква част от тях трябва да върнем на село, защо да ги връщаме, ако те никога не са били там? Това са ред въпроси, на които подобна философия не може да отговори. Държавата има една основна функция и тя е да изгражда добра и качествена инфраструктура, да поддържа услугите в определени райони. Когато това е направено, когато има достъпна среда в селските региони, хората сами ще поискат да живеят на по-спокойни места, на по-чист въздух, вместо да са набутани в тесни пространства. По цял свят хората живеят извън големия град, в къщи, но комуникацията и инфраструктурата там са лесни и достъпни. А който иска да е в центъра на големия град, в активния живот, той прави този избор, но си плаща съответната цена за него – мръсен въздух, стрес и т. н.

- Светът в момента е тревожно място. До колко обаче тази международна пазарна конюнктура влияе на малка България, на нашите производители?

-Всичко влияе. Ние сме част от Европейския съюз. А в него все повече отпадат търговските ограничения към други части от света. Направиха се търговски споразумения с Канада и с Япония, на път е да се възбудят процесите на световна търговия със САЩ, с Южна Америка. Световната икономика става все по-обвързана. Ако някъде има проблем, той неминуемо се отразява и на други места. При нас е видно от цените на млякото, на месото. Това не бива да ни плаши. Наред с негативите, този процес има и съответните плюсове – от чисто потребителска гледна точка светът никога не е живял в такова изобилие от достъпни стоки, от здравословни стоки. Наблюдаваме огромен бум при ядките, при горските плодове. Кога е можела вашата баба да яде боровинки или ягоди? Само в техния сезон. Но сега целогодишно можете да си ги купите от магазина. И те стават все по-евтини и все по-вкусни. В този глобален проспект трябва да намерим нашето място. Аз мисля, че то е в по-бутикови, по-нишови производства, които обаче са обърнати към потребителя. Не можем да произвеждаме заради самото производство или заради това, че дават субсидии. Трябва да произвеждаме заради хората, които ще го купят и ще оценят труда ни - с парите, които ще дадат за нашия продукт.

- Какъв пазарен играч е българският?

- Темата е дълга. Този, който спекулира, вече не печели. Това особено добре се вижда на пазара на слънчоглед – от 2014 г. насам. Този, който стои отсреща и купува, той не спи. Работата на производителя е да произведе качествена продукция и да се договори – сам или в комплект с други производители – за цена, която го удовлетворява. Която му дава достатъчно пари да издържа себе си и своя бизнес. Производителят не може да иззема функцията на търговеца. Или на преработвателя. Нагърбвайки се с все повече функции, той става слаб по цялата верига. Започва да губи почва под краката си. Мисля, че в близкото бъдеще ще видим и големи зърнени стопанства, които просто няма да успеят да се справят. А и нека не забравяме, Русия и Украйна далеч не са дали всичко, което могат да дадат на света в областта на зърнопроизводството. За Южна Америка да не говорим. Там се вадят по няколко реколти на година. В сравнение с обемите и мащабите, с които се работи там, нашите зърнени „барони“ са нищожни. У нас, ако човек няма напояване, каква царевица ще произведе, как ще печели от нея? А по цял свят най-много се печели от царевица. И затова не е толкова важно човек да гледа мащаба, важно е да бъде ефективен. Вече наблюдаваме такива тенденции сред зърнопроизводителите. Гледат да се посъберат на по-малко земя, но да са по-ефективни. Така че интересни времена се задават. Ще дам пример и с овощарството – не можеш да имаш градина от 70 дка, в която 50 от тях да са с 5 сорта сливи, а на останалите 20 дка да отглеждаш череши, праскови и нещо трето. На кого и какво ще продаваш? То просто няма как да стане. В една Холандия, които на ниво държава са много силни в производството на ябълки и на круши, 98% от площите са засадени само с два сорта. Хората правят обеми, правят качество и продават в целия свят.

- У нас мисленето е обратно – ако едното не стане, ще продам от другото и ще закърпя положението…

- То трябва да се мисли как да стане, а не как да не стане. В това е същината на пазарния успех. Защото ако едното не стане, то и другото няма да стане. Мина времето, в което имаш гарантиран пазар. Или някой идва на място, товари две щайги и си заминава. Този начин на правене на бизнес отмира.

- Българският фермер готов ли е за промени?

- Наистина призовавам хората да учат и да четат. Не всичко е на полето, не всичко е в кръчмата с приятелите и колегите. Процесите се развиват супер динамично и технологиите напредват, а в селското стопанство тепърва ще има огромен технологичен прогрес. И хората трябва да са готови за това. В противен случай, един ден ще се събудят и ще видят, че по начина, по който правят бизнес, вече не могат да печелят и да издържат семействата си. Просто не трябва да го допускат. И това не зависи от държавата. Нека всеки, който има съзнание за това, което прави, да се поинтересува кои са и къде са лидерите в технологично отношение, кои са най-продуктивните стопанства, кои са държавите с подобни на нашите географски и климатични характеристики и защо тамошните производители се справят по-добре от нас? Знания, опит, внедряване на новите технологии в земеделието – това е пътят. Може да не го правим едно към едно, можем да го адаптираме към собствените нужди и условия, но човек трябва да се учи от най-добрите. За да не се окажем в един момент безнадеждно изостанали.

Публикувана в Интервюта

За да кандидатствате за подпомагане, задължително трябва да сте регистриран като земеделски производител по Наредба 3. Това автоматично означава, че трябва да се осигурявате върху минимален доход от 420 лева.

Възможностите за получаване на подкрепа са по три линии. През Първи стълб – това са така наречените плащания на декар площ, по линия на обвързаната подкрепа – там доказвате количества реализирана продукция с документи или като кандидатствате с проект по някоя от мерките от Програмата за развитие на селските райони, което е подпомагане по Втори стълб.

Подробна информация за всички тези възможности можете да получите в местната служба „Земеделие и гори“, както и да се информирате от интернет страницата на Държавен фонд „Земеделие“.

Друга възможност е да потърсите услугите на Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ). Те са безплатни за фермерите. НССЗ има териториални офиси във всички областни градове, за точен адрес можете да се информирате от интернет страницата на службата. Нейните експерти работят на място със земеделските стопани, съдействат в целия процес на регистрация, подготовка на бизнес-план, кандидатстване по ПРСР, както и по време на целия срок на изпълнение на договора, ако бъдете одобрени за финансиране. НССЗ съдейства за кандидатстване по подмярката 4.1.2. "Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства", която е с бюджет от 5 млн. евро. Таванът на помощта е до 25 хил. евро за проект. Експертите на НССЗ изготвят и проекти по подмярката 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ (ТПП), където бюджетът е 6 млн. евро. В последното изменение на Индикативния график на МЗХГ, приемът е заложен като целеви - за малки животновъдни стопанства, които отглеждат свине, овце, кози или птици. Помощта за един проект е 15 хил. евро.

Друга възможна опция е да потърсите Местна инициативна група или т. нар. ВОМР (Водено от общностите местно развитие). Такива регистрирани групи има над 100 на територията на страната. Те също оказват съдействие на местните фермери – в изготвянето на проект за получаване на финансиране, както и за всички административни процедури, свързани с този процес.

Можете да потърсите и услугите на частна консултантска фирма, но те са платени.

Публикувана в Бизнес

В Нидерландия текат опити по производство на концентрирани торове буквално из всичко – от оборски тор до дъждовна вода

На промишлена площадка в Ос, Нидерландия е готова изпитателна инсталация за переработка на азот от оборски тор до висококачествен тор.

Това оборудване са изобретили специалисти от консорциума на европейските учени - NEWBIES. В съответствие с концепцията на инсталацията азотът се извлича от тора с помощта на електрохимичен процес. След това се съхранява в концентриран вид, който може да служи като основа за получаване на тор.

Инсталацията представлява мобилен мини-завод, способен да акумулира и възстановява различни хранителни вещества за растенията от всевъзможни отпадъци. Такъв отпаден източник може да бъде оборския тор от животновъдните стопанства, човешката урина и дори дъждовната вода. А от тях може да се извличат амоняк, нитрати и фосфати.

Първоначално консорциумът планира да произвежда торове от животински оборски тор. Това ще помогне на фермерите от една страна да се справят с големите количества обоски тор, а от друга – да намалят потребността си от торове, произведени с използването на изкопаеми източници на енергия. Разработката и строителството на мобилния завод са се осъществили миналата година.

Първите тестови изпитвания на реални отточни води са планирани в Испания, а експерименти с преработка на урина – в Нидерландия.

Петър Кръстев

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 22 Април 2019 14:40

Да произвеждаш повече от по-малко

Това е девизът, към който се придържа в практиката фермерът Ким Краг. Той прилага безорно земеделие с техниката на Claas и Horsch

Датският фермер Ким Краг, на 48 години, живее на юг от град Хадерслев със съпругата си и трите им деца. През 1994 г. той купува ферма на датското крайбрежие на Балтийско море, наречена Braerra, и днес обработва около 6000 дка земя, на които отглежда пшеница, ечемик и рапица. Освен това в стопанството има няколко свинарника за 3000 животни. Но Ким Краг ги дава под аренда. Той е убеден, че неговото призвание е земеделието. 

2 5 1

До 2011 г. квалифицираният фермер обработвал два пъти повече земя. Но след това решил, въпреки актуалната тенденция в земеделието, да намали размерите на стопанството си. Причини за това имало много и решението му било взето съвсем съзнателно. Крим Краг разглежда намаляването на размерите като увеличаване на богатството: "Ръстът невинаги означава просто увеличаване на количеството декари, машини или обороти. За мен това означава по-качествено изпълняване на задачите и получаването на повече от по-малко. И разбира се, развитието ми като личност."

Ким Краг смята себе си за перфекционист и семеен човек. Това са двата решаващи фактора, които го подтикват за неговото решение. След намаляването на размерите на стопанството работата вече му носи повече радост. "Сега мога да прекарвам повече време на полето и да се занимавам с растениевъдство. Освен това станах много по-уравновесен – с усмивка споделя той. И добавя: – Жена ми смята така."

Само един проблем не му дава мира, както и на много негови колеги в Дания – изискванията в страната са доста строги в сравнение с останалите държави на ЕС. "Ние искаме да защитим природата и да си взаимодействаме с нея. Убедени сме, че управляваме стопанствата си напълно професионално и ни се иска държавата да ни се доверяваше повече".

Дания се смята за новатор по отношение на високите европейски стандарти в опазването на животните, природата, околната среда и потребителите. В много отрасли националното законодателство предявява по-високи изисквания, отколкото директивите на ЕС. „Датският растениевъд например може да внася в почвата максимум 140 – 160 кг азот на хектар, докато в останалите европейски страни тази норма е 170 – 230 кг на хектар в зависимост от културите и вида на почвите" – разказва Ким.

3 3 1

Датското селско стопанство днес е едно от най-ефективните и съвременните в света и е важен отрасъл в икономиката на страната. Повече от 60 на сто от 4,3-те млн. хектара от общата площ на страната са земеделски земи. Само зърнопроизводството заема около 1,5 млн. хектара. Дания е известна и като важен производител на свинско месо. Годишното производство надхвърля 13 млн. глави. Произвежданата продукция надвишава вътрешните потребности на страната. Това се отнася преди всичко за свинското и птичето месо, зърното и млечните продукти. Делът на селскостопански стоки е около 20 на сто от целия износ на Дания. Оттук произтича и повишеното внимание на политиците и обществото към селското стопанство, за което е характерна ориентацията към опазването на ресурсите и екологичността.

"За да отговорим на различните условия и изискванията на ЕС и на Дания е необходимо административна работа и много документация. Колкото по-голямо е стопанството, толкова по-големи са и тези разходи" – описва Ким причините, поради които е решил да преосмисли размерите на стопанството си. Изготвянето на документация му е коствало много време и нерви и не му е позволявало да се грижи пълноценно за това, което е най-важно за него, а именно земята и продукцията. "Това не е за мене – откровено признава фермерът, – да седя в офиса, да се правя на чиновник и само да давам задачи на работниците. Освен това много е вероятно, когато се увеличава размерът на стопанството, да не можеш да успееш навреме навсякъде. И да стане така, че зърнените култури да бъдат напръскани в неподходящо време. Тук, на крайбрежието, при често променящите се климатични условия и при нашите тежки почви е изключително важно да си на нужното място именно в точното време, ако искаш да постигнеш успех" – обобщава Ким.

4 1 1

Способността да се реагира бързо и ефективно е друго основно правило на Ким Краг по отношение на ежедневната работа. "От търговците на машини очаквам добро обслужване и бързо решаване на всякакви възникнали проблеми. Така работя аз в моето стопанство – описва фермерът изискванията си и пояснява: – Това е важно, тъй като ние не можем без машините."

Дълги години на неговите поля работят зърноприбиращи комбайни на CLAAS. Фермерът винаги е бил доволен от обслужването и сервиза. "По тази причина избрах и тракторите да са на CLAAS. Разбира се, отначало имаше трудности и проблеми, но те винаги са се отстранявали бързо и професионално."

Днес Ким се грижи през повечето време за стопанството си сам, а срещу допълнително заплащане обработва около 200 хектара в съседната ферма, където извършва почти всички сезонни работи, освен торенето. По време на кампания понякога наема двама работника срещу заплащане на час.

Опитът на Ким Краг показва, че своевременното провеждане на всички операции е важно при безорната обработка на почвата. Датчанинът е преминал напълно към през 2002 г. след няколко успешни експеримента на отделни площи. "Въпреки че тази система изисква повече организация и внимание при контрола върху плевелите и тревните растения и по време на почвообработката трябва да бъдеш на нужното място в нужното време, особено важно е да осигуриш необходимата мощност и производителност – обяснява Ким. – Но аз получавам по-добра реколта, икономисвам време и гориво, а и ми се струва, че състоянието на почвите ми се е подобрило."

5 1 1

Веднага след прибирането на реколтата той обработва почвата с култиватор Horsch Terrano FM на дълбочина 5 – 10 см, в зависимост от условията. На площите, където две години подред са отглеждани пшеница и ечемик, за последваща култура той сее междинни култури. Сеитбата се прави с поставената на Terrana сеялка едновременно с почвообработката. Около седмица преди сеитбата на пролетния ечемик се внася глифозат. На площите, където зимната пшеница се засява след рапица, почвата се обработва още веднъж с култиватор Terrano. Това е механична мярка против налягането на шнека, което възниква при отглеждането на рапица.

За сеитбата Ким Краг използва Horsch Focus TD. Тази навесна машина комбинира дълбокото разрохкване на почвата от култиватор с внасянето на торове, подготовка на сеитбеното ложе и сеитба в едно минаване при работна ширина 6 метра. Ким регулира работната дълбочина на култиватора в зависимост от семената в диапазона 15 – 30 см при сеитбата на рапица.

Работата трябва да е спорна, но най-важното за Ким Краг е неговото семейство. Датските фермери са убедени, че в бъдеще успех ще постига този, които от по-малко ще може да произвежда повече.

6 1 1

Стопанство Braerra, Хадерслев, Дания

Година на основаване: 1780 г. Купена от Ким Краг през 1994 г.

Площ: до 2012 г. – 12 000 дка, днес – 6000 дка

Сеитбооборот: зимен ечемик, зимна рапица, зимна пшеница, пролетен ечемик

Почви: тежки, частично глинести

Годишно количество влага: 800 мм

7 1

Техника в стопанството

AXION 810

AXION 840

Публикувана в Бизнес

Нито един от тях не може да бъде прескочен, ако искате да успеете.

Иновациите са едва последната стъпка по пътя

Ася Василева

Световната практика на земеделското производство през последните 20 години показва, че технологичното развитие на всяко стопанство се случва на етапи. И разликите в резултатите на фермите, освен на човешкия фактор, често се дължат и на това, че някои стопанства са заседнали на началните етапи на технологичното си развитие и не могат да се придвижат напред. Също така специалистите отбелязват, че опитите да се прескочат няколко етапа от развитието на стопанството не носят желаните резултати.

Технологичните и финансовите резултати във всяко конкретно стопанство силно се различават. Има губещи, а има и такива, които получават фантастични доходи. Самите фермери често обясняват тези разлики с човешкия фактор или с инвестиционните си възможности. Но някои, които са се охарчили за определени препарати или машини, получават забележим резултат, а други не постигат очакваното. Защото човешкият фактор в края на краищата е просто съвкупност от действията и постъпките на конкретен човек. И много зависи от това дали тези действия са последователни, или се извършват без някаква системност. За да се повишава ефективността на стопанството, трябва на първо място да се постигне някакво базово ниво и ясно да се разбира на какво технологично ниво се намира то в момента. Например, ако не могат да се стабилизират добивите, или те значително се различават през годините, или ако мероприятията в стопанството никога не успяват да се извършат в оптималните срокове, то каквито и супериновативни препарати или технологии да се приложат, те няма да дадат желаните резултатите.

Западни специалисти са забелязали, че има 4 еволюционни етапа в развитието на земеделското стопанство, каквото и да е то.

Първият етап е, разбира се, създаването на стопанството. Моментът, в който то се сдобива със земя и започва да формира машинния си парк и работния колектив.

Вторият етап е стабилизирането на добивите. Разбира се, стабилизацията е относителна, тъй като неблагоприятните климатични условия са еднакви за всички. Но практиката показва, че при различни стопанства в една и съща местност те могат да бъдат различно неблагоприятни. Има стопанства, които прибират нелоши реколти дори и в години, в които съседите им се оплакват, че са загубили всичко. Специалистите обясняват това с прилагането в стопанството на цяла система от различни мероприятия, сред които са правилният избор на сортове и предшественици в сеитбооборота, използването на антистресови продукти, различни мероприятия за намаляването на загубите на влага и транспирационния коефициент.

Специалистите отбелязват, че съществуват стопанства, които вече 20 години са заседнали на този етап и все не могат да стабилизират добивите. А според тях за стабилизирането са необходими средно 5 години.

Стабилизирането на добивите започва с навременното извършване на всички работни операции и задачи. Специалистите обръщат внимание, че ако в стопанството всички работи не се вършат в оптималните срокове, то от летящи наоколо дронове полза няма да има.. Те съветват да се анализира зависимостта на ефективността на агротехническите мероприятия от сроковете на тяхното провеждане, за да се определят оптималните срокове за индивидуалните условия на конкретното стопанство.

Сред като е решен въпросът с времето, трябва да се поработи и върху въпроса с качеството. За това може да е необходимо доста време. За да се постигне сеитба на царевица с равномерност над 90 на сто и с пропуски или двойно поставени семена от 2%, работниците трябва да „тренират“ поне три години. Но преди да се заемат с въвеждането на стандартите за качество, стопанствата трябва ясно да определят какви точно са те – каква работа се смята за качествена и каква – не.

Паралелно с качеството на работата трябва да се обърне внимание на качеството на семената, преди всичко на характеристики като енергия за покълване, натура, тегло на 1000 семена.

На този етап трябва да се въведе непрекъснат анализ на производството. Той включва наблюдение върху ефективността на торовете и средствата за растителна защита, добивите и използваните сортове, кога е най-добре да се сее и т.н.

Да вземем например сортовете. Печелившите стопанства обикновено отглеждат 3 сорта от една култура, при това – прецизно изучени. Стопанствата знаят кои сортове се сеят по-рано, кои – по-късно, кои се нуждаят от повече защита, кои – от по-малко.

Стабилизирането на добивите включва и оптимизиране на храненето и растителната защита. При това особено внимание специалистите съветват да се обърне именно на храненето на културите, тъй като торовете са едни от най-скъпите ресурси, които се използват в едно стопанство. Разходите за подхранване са от 100 щ.д. на хектар. А могат да достигнат до 200 щ.д. Това е горе-долу 15-20% от всички разходи в едно стопанство. Понякога дори е повече от разходите за семена и средства за растителна защита.

Специалистите обаче посочват, че много трудно се намират стопанства, които използват торовете прагматично. Обикновено всичко се случва на око – 100 кг на ха торове са малко, за 200 кг няма пари, значи нормата ще е 150.

Що се отнася до храненето на земеделските култури, то няколко момента тук се нуждаят от особено внимание. Първият е да се допълва класическият анализ на почвата с листен анализ. Както показва практиката, листният анализ може да идентифицира такива неща, за които не се предполагали нито агрономите в стопанствата, нито учените. Например, недостиг на елемент, който преди го е нямало в определена област. Ако се установи, че на царевицата не ѝ достига бор, то с неговото внасяне може значително да се повишат добивите.

Вторият момент е задължително да се прави анализ на почвения разтвор, тъй като растението се снабдява с хранителните си елементи не от почвата, а именно от разтвора.

Третият е използването директно в стопанствата на портативни прибори за определянето на азотното съдържание. Пазарът предлага голям асортимент от тях.

Четвъртият важен момент е гъстата на растенията и степента на развитие на есенната пшеница при подхранването. Често гъстота на растенията е твърде висока и не се налага допълнително да се стимулира братенето с внасяне на селитра.

Петият момент е внасянето на сяра при пшеница. Внасянето на разтворима сяра е станало стандартна практика в Северна Америка още преди 50 години. Препоръчва се използването на амониев тиосулфат като източник на сяра. Той се разтваря лесно и инхибира потреблението на азота, така че то да продължи във времето.

Специалистите са изчислили, че за сметка на оптимизиране на храненето, добивите могат да се увеличат с 15 на сто без увеличаване на разходите.

С храненето на растенията е тясно свързано подобряването на състоянието на почвата. Голям проблем е уплътняването на почвите. Според някои специалисти то обхваща до 95 на сто от всички земеделски земя. Но само дълбокопродълбочаването няма да е достатъчно за решаването на този проблем. Необходими са допълнителни мерки. Като използването на покривни култури, целенасоченото управление на растителните остатъци, вертикална почвообработка. Това обаче заема много време. Опитът показва, че подобряването на почвата в едно стопанство отнема 7-8 години.

Плодородието на почвата зависи в голяма степен и от сеитбооборота. Но често на него не се отделя необходимото внимание и фермерите отглеждат само най-печелившите култури. Но има прагматични сеитбообороти, които позволяват и стопанството да спечели, и да се запази плодородието на почвата.

Относно оптималната растителна защита е препоръчително да не се забравя и за качеството на водата, в която се разтварят препаратите. Обикновено тя е с твърде високо рН или твърдост.

Третият етап е управлението на себестойността. Експертите смятат, че докато не се стабилизират добивите, не е възможно да се постигне успех със себестойността. Но когато добивите са стабилизирани, вече може да се пристъпи към анализ на себестойността, в частност бюджетирането и изобщо построяването на система на качествена финансова аналитика. Това трябва да се прави от специалисти, които разбират добре земеделските технологии, а не агрономите да направят технологична карта, а счетоводителят да я ореже според планираните разходи.

И едва след като е създадена качествена финансова аналитика на стопанството и управление на себестойността на производството, може да се пристъпи към четвъртия етап – иновациите. Именно този етап включва използването на дрони, цифровизация на данните, дистанционен монитор на вредителите и т.н., а след това обединяването на всички тези масиви от данни и техния анализ с последващо вземане на решения въз основа на тях, както и внедряването на компютърен мониторинг върху изпълнението на задачите. Тук влиза и внедряването на автономните земеделски машини.

Разбира се, днес фермерите нямат друга алтернатива за бъдещето си освен технологичното развитие. Но технологичното развитие изисква правилна стратегия, иначе няма да донесе желаните резултати.

Публикувана в Бизнес
Неделя, 17 Март 2019 20:05

Разсадите също се торят

Едно от важните звена за правилното отглеждане на разсадите е торенето. От това как ще стартираме растенията до голяма степен зависи и каква реколта ще получим.

При всички култури отглеждани чрез разсад, най-важно е да се отгледат силни растения със здрави стъбла и много добре развита коренова система. За тази цел те трябва задължително да имат на разположение два от основните хранителни елемента – азот и фосфор.

Освен основните хранителни вещества, младите растения се нуждаят и от определени микроелементи. Наличието на цинк в хранителната среда прави растенията по-устойчиви на стресови фактори, като температура, влага, рН на почвата и др. Борът е микроелемент, който е необходим в много малки количества, но в същото време с много голямо значение. Той подпомага придвижването на всички хранителни вещества до всяка точка на растението, както и залагането на повече цветове. Всичко това показва, че с торенето на разсадите се залага и успеха на реколтата.

Торенето само с оборски тор, който не е балансиран по отношение на съдържание на хранителни вещества не е достатъчно.

При пикиране на разсадите, могат да се ползват готови формулации торове със съответните за различните видове норми.

В случай, че използвате еднокомпонентни торове най-общо може да се прилагат следните норми: 1,5 кг амониев тор (от посочените), 2,5 кг суперфосфат, и 0,75 кг калиев сулфат за 1 куб. м. торо-почвена смес. Задължително условие е торовете да се използват като се размесят много добре със субстрата.    

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

По предварителни оценки на Института за икономически изследвания в селското стопанство /САРА/ производството на краве мляко през 2019 година ще бъде на нива около 960 хил.т, като изкупеното от мандрите мляко ще е около 609 хил.т. 

Производството на овче мляко през 2019 г. се очаква да достигне 89 хил.т. Това ще представлява с около 2% по-малко отколкото е добитото мляко през 2018 г. Доставеното до мандрите овче мляко се очаква да остане в диапазона 25-27 хил.т. 
Изкупните цени на млякото у нас ще бъдат детерминирани от движението на европейските цени. Очаква се средногодишната изкупната цена на краве мляко за 2019 г. да бъде 0,59-0,60 лв/кг. Това представлява с около 7% под нивата от 2018 г. Изкупната цена на овчето мляко ще остане на нива 1,10-1,15 лв/кг.
През м.декември изкупеното мляко в ЕС намалява с 0,9% сравнено със същия период на предходната година (184 хил.т.). Това е четвърти последователен месец с намаление на производството на мляко. Половината страни са намалили производството - Холандия (74 хил. т.), Франция (69 хил. т.) и Германия (36 хил. т.), вероятно поради проблеми с фуражите. Значителен ръст се отчита при Ирландия (52 хил. т.), Полша (27 хил. т.) и Румъния (7,9%). 
Общото изкупено сурово мляко за 2018 г. в Съюза нараства по-малко от прогнозите. Заради по-ниските доставки, цените на свободните количества краве мляко в Западна Европа през м.февруари, 2019 г. се търгуват на едни от найвисоките равнища за последните 5 години – 0,37 евро/кг. Корекции надолу се очаква да настъпят в следващите 2-3 месеца. • Намалението на изкупеното мляко се отразява на производството, водейки до намаление с 5% на произведеното пълномаслено сухо мляко и 2% спад на обезмасленото сухо мляко. 
Износът за Китай на годишна база през 2018 г.отчита увеличение по всички категории. С найголям ръст са лактозата (+33%), казеинатите (31%), маслото и млечните мазнини (24%). Облекчаване условията за внос на млечни продукти в Китай през настоящата година съчетано с влизането в сила на споразумението за свободна търговия с Япония дава надежди за увеличение на износа на млечни продукти от ЕС.
Публикувана в Новини на часа

Министерството на земеделието на Полша иска да увеличи биологичното производство, тъй като търсенето рязко надвишава предлагането. Биологични продукти се произвеждат много в страната, но те обикновено отиват за износ. Пазарът на биологични храни в Полша е в състояние на постоянна криза и в него има предимно вносни стоки.
Въпреки че обемът на биологичното земеделие в отделните стопанства се разраства, повечето продукти се изнасят като суровини за Франция или Германия и се връщат обратно като преработени продукти, казва Карол Краевски, съветник на министъра на земеделието. В същото време, по-голямата част от полското население е готово да плати по-скъпа цена за натурални продукти без изкуствени добавки и съставки.
Повече от половината купувачи внимателно четат и изучават етикетите на продуктите, според статистическо проучване. В резултат на това нараства търсенето на биологични и натурални продукти. Според доклад на IMAS Органични продукти и храни в Полша 2017 г. този пазарен сегмент расте с 10-20% годишно.
Площите с биологично земеделие в Полша понастоящем са 500 000 хектара и са намалели спрямо 2013 г., когато са били около 670 000 хектара.
„Различни изследвания показват, че биологичните храни съставляват само около 3% от селскостопанското производство на страната. В страни като Германия той е 10%, а в Дания - 20%. Следователно има голям потенциал за растеж. Струва ми се, че сме само в началото. Трябва да преодолеем тази пасивност и да работим за развитието на пазара на биологични храни“, споделя Карол Краевски.
Цената на полския пазар за биологични продукти през 2017 г. достигна 1 млрд. злоти (около 233 млн. евро).
Средно поляците харчат 7 евро на година за биологични храни. За сравнение, в Германия където се харчат около 100 евро, а в Дания дори 200 евро годишно. Средно в Европа се харчат 44 евро годишно.

„-Министерството работи в съответствие с „Плана за селото”, една от целите на която е да развива производството на висококачествени хранителни продукти, включително органични, натурални храни, произведени в съответствие с принципите на опазване на околната среда. Биологичните храни са основният сегмент на този пазар, планираме да подкрепим развитието на производството, възможността за съфинансиране и създаването на по-добри условия за производителите. Включително и "скъсяване" на веригата за доставки, така че земеделските производители да получават част от печалбата, която получават посредниците, да увеличим директните продажби в селското стопанство“, казва представителят на министерството.
Малките стопанства ще могат да разчитат на реална помощ, когато искат да преминат към биологично производство.
Преходът от конвенционално към биологично производство може да бъде проблематичен за земеделските производители. Неизползването на торове означава по-високи разходи.
За да стане фермата пълноправна органична ферма, трябва да мине през процес на сертифициране, който отнема няколко години. За земеделските производители това означава, че трябва да понесат по-високи разходи без гаранция за връщане. Министерството обещава да улесни процеса на сертифициране и да опрости процедурите, както и да създаде необходимата правна рамка.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 12

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта