Подпомагането в началото на пчеларската година дава силен положителен ефект при иззимуването на пчелите. Два практически резултата

Д-р Илиян Гечев, двм – експерт „Болести по пчелите и биологично сертифициране”
Вече сме в началото на новата пчеларска година. Стоковият мед е изваден и предстои подготовка на семействата за следващия пчеларски сезон. За заболяванията обаче сезон няма, особено за нозематозата, причинена от Nosema ceranae. Заболяването протича целогодишно, а това определя и начина за воденето на борба.
Препоръчвам през м. август в пчелини, в които имате съмнение или показват признаци на нозематоза, семействата да се третират с Ноземат херб или с Ноземат херб плюс. Добре е това да се направи 4 пъти през интервал от 5-7 дни. Още по-добри резултати се получават, ако тези продукти се комбинират с Имуностарт херб. В тези пчелини ефектът от прилагането на продуктите ще се наблюдава през зимата и през следващата пролет. Третираните семейства зимуват успешно и се развиват добре през пролетта.
В пчелини, в които семействата не показват признаци на нозематоза може да се използва само Имуностарт херб, който подпомага яйценосната дейност на майката, укрепва имунната система на пчелите, въздейства благоприятно върху физиологичното им развитие и спомага за тяхното добро зимуване. В тези случаи е необходимо 4-кратно третиране през интервал от 5-7 дни.
Пчелни семейства, които през пролетта или лятото са третирани с Ноземат херб, с Ноземат херб плюс или с Имуностарт херб отново трябва да се третират през м. август с тези продукти. Това е утвърдена от практиката схема, доказана като работеща и от пчеларите, и във времето. Ако по някаква причина сте пропуснали третирането през м. август, Ви препоръчвам да го направите през м. септември.
Като експерт по болестите по пчелите и биологичното сертифициране съм посeтил много пчелини, провел съм много разговори с пчелари на място и по телефона и са ми изпратени стотици снимки и видеа. Тук ще си позволя да включа два цитата на пчелари, които са част от многобройните позитивни мнения за продуктите от пчелари от цялата страна:
- „Драги пчелари, искам да споделя с Вас резултатите, които се получиха в моя пчелин след използването на Ноземат херб плюс и Имуностарт херб. Още през лятото и есента на 2017 г. забелязах пълзящи пчели пред кошерите, на прелката, не прибираха крилата до тялото си. Вътре в кошера пълзяха върху рамките с разперени като ножица крилца. Всичко това беше загадка за мен. През зимата на 2017/2018 г. започна измиране на пчелните ми семейства. След като за една седмица ми умряха 6 семейства бях много разтревожена и се обърнах към д-р Илиян Гечев за помощ. Пчелинът ми беше включен експериментално в изпитването на новите продукти за пчели на билкова основа - Ноземат херб плюс и Имуностарт херб. Започнах третиране по схема 4 пъти по 200 мл сироп + 10 мл от продукт. Така през 2018 г. успях да спра измирането на семействата и да възстановя загиналите.
През настоящата година започнах още през м. февруари, като продуктите смесвах с медно-захарно тесто. През м. април третирах семействата с продуктите и със сироп още 4 пъти. Резултатите не закъсняха. Семействата се развиха много бързо. За да предотвратя роене правех отводки и закупувах пчелни майки. И ето още един проблем. Две от купените майки заработиха много бавно и последва прошарено пило. В продължение на 5 последователни дни ги третирах с по 10 мл Имуностарт херб + 200 мл захарен сироп. В момента и този проблем е решен – майките работят перфектно.
Ако имате тези проблеми използвайте продуктите Ноземат херб плюс и Имуностарт херб – ще останете доволни. Благодарение на тях аз имам силни семейства, от които извадих и пчелен мед.” - Иванка Вълчева
Да не забравяме и вароатозата - заболяване, широко разпространено сред пчелните семейства. Сега е времето, в което трябва да преценим с кой ветеринарномедицински продукт (ВМП) да третираме. Основното правило е към този ВМП да не е създадена резистентност (чувствителност) на акара и да се спазват препоръките на производителите за дози и начин на прилагане.
Очевидно е, че билковите продукти оказват своето положително влияние върху организма на пчелите. Това са продукти от природата, като компонентите им са правилно подбрани и комбинирани. С тях може да се осигури добро здраве на пчелите. Използването на билкови продукти при хората отдавна е тенденция. Пчелите също се нуждаят от подкрепа, особено когато искаме да получим от тях чиста продукция, без замърсители. Чрез опазването на пчелите ние опазваме живота около нас. ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ ПРИ ПЧЕЛИТЕ СА БЪДЕЩЕ БЕЗ АЛТЕРНАТИВА!

Публикувана в Пчела и кошер
Понеделник, 10 Юни 2019 11:57

Отстраняване на излишната влага

Когато искате да поддържате здрави и силни семейства е необходимо да използвате опита, натрупан в годините

Петър Бонев, Горна баня
За успешното иззимуване, освен качествена храна и достатъчна като количество, от гнездото, в което зимуват пчелите, е необходимо да отстраним и излишната влага. При консумацията на хранителните запаси се отделя влага, която нараства неимоверно при появата на пило. Допустимата влага в гнездото е 65-85%. Над тази стойност дъното на кошера се покрива с умрели влажни пчели. Препоръката, през зимата входът да се оставя отворен на толкова сантиметра, колкото са питите, а отворът на хранилката да се закрие с пропусклива материя, невинаги създава условия за отделяне на излишната влага, особено при по-силните семейства. При отворен горен и долен вход се отделя до голяма степен излишната влага, но заедно с това се отделя и голяма част от топлината, която трябва да се компенсира с консумация на хранителни запаси. Напоследък много се говори за прилагане на мрежесто дъно вместо плътното такова. По такъв начин независимо от вида и положението на покривните материали, които също са елемент от вентилацията, влагата ще бъде напълно отстранена на принципа на изравняване с външната влага. Обаче поради големия отвор отдолу, обменът или движението на въздуха от гнездото и външната среда става по-бързо и колкото външната температура е по-ниска, толкова по-бързо температурата в гнездото извън кълбото, ще се изравни с външната.
ВЪЗНИКВА ВЪПРОСЪТ ЗА ГОЛЕМИЯ РАЗХОД НА ХРАНА

Знаем, че при зимуването независимо от външната температура, в кората на кълбото се подържа 8 градуса, а вътре в центъра където е майката – около 24. Ако външната температура падне примерно минус 15-20 градуса, независимо от уплътняване на кълбото, необходимата температура на кората и вътрешността, пчелите ще постигнат с усилена консумация на зазимената храна. Ако тя е недостатъчна, пчелите няма да умрат от влага, но ще загинат от глад, ако не се подхранят своевременно, което обикновено, ако се извършва, става със захарни питки. Пчелите в такъв случай, много се изтощават, защото за разграждане на захарта от питката, по това време, ще ползват мастното си тяло.
В естественото жилище - хралупата, при наличие на изгнил чеп по височината на гнездото, ако през лятото поради топлината, пчелите не го запрополисват, то през есента преди зазимяването обезателно го затварят, при положение, че има вход под образуваното кълбо. Привържениците на горния вход обосновават ползата от затворен долен вход с това, че въглеродният диоксид, отделящ се при издишването на пчелите, се разполага в долната част на кошера, понеже е по-тежък от въздуха. По този начин се забавят жизнените процеси на пчелите и зимуването протича по-добре. Това е вярно, но се отнася за въглеродния диоксид, който се намира вътре в кълбото, а не за този на дъното. Колкото температурата е по-ниска, толкова повече кълбото се свива и кората му се уплътнява, като се увеличава концентрацията на този газ в него. Затова жизнените процеси в организма на пчелите се забавят. Затопли ли се времето, кълбото се разпуска, излишният газ излиза и се наслагва по дъното, откъдето се извежда навън през прелката.

(Следва)

Публикувана в Пчела и кошер
Вторник, 21 Май 2019 09:42

Малките големи отровители

ВМЕСТО УВОД: Темата с отравянията на пчелите става все по-болна и тревожна и при сегашната ситуация на държавническо бездействие, не се знае още колко години ще продължи тази агония, ако не се намери един отговорен държавен мъж да тропне силно по масата и да изгърми гласа му: „ Така повече не може да продължава. Ние убиваме пчелите, ние убиваме природата, ние убиваме хората!”

Петър Тонев
В края на април и началота на май се нагледахме, наслушахме и начетохме на масови отравяния на пчели в различни райони на страната. И в същото нагледахме, наслушахме и начетохме на чиновнически измивания на ръцете по Пилатовски.
На втори май една добре охранена чиновничка от БАБХ се изтъпани пред една национална телевизия и даде „висше” експертно мнение, че
било трудно да се докаже причинителя и причините за отравянията
Като че ли живеем в осемнадесетия или деветнадесетия век, а не в двадесет и първия – века на високите технолигии във всяко отношение!
После друг телевизионен канал ни показа в няколко репортажа от Бургаска област за масово натравяне на пчелни семейства. Разбира се, тове вече не беше новина за българския зрител. Новина беше родния правен абсурд, че потърпевшите пчелари са снимали с камера самия процес на пръскане и отравяне на пчелите. За да се събере и документират неопревержими даказателства. Само че според нашето правосъдие това заснемане (като доказателствен материал) не се признавало от съда, тъй като нямало... писмено прокурорско разрешение!
И накрая един от най-чиновническите министри на земеделието Румен Порожанов се размърда (когато се разклати стола му) и отиде лично при хората от Плевенско след опустошителната градушка. И разбира се, за пръв път след двегодишно бездушие и бездействие, взе критично отношение към отравянията на пчелите, като нарече арендаторите - отровители арогантни.
Но през тези дни на пчеларски стрес и тревоги се пропусна да се акцентува на една друга не по-малка заплаха на „фронта на отровителите” – малките овощари. Вероятно с кризата и липсата на много пресни и сочни плодове е дало подтик на много хора с големи дворове, каквито ги има в много пловдивски села, да тръгнат да правят овощни градини. Дотук чудесно! Но какво се прави по-нататък? Започват пръсканията. Някои хора ги правят интелигентно, с пълно спазване на технологични правила и разбиране към най-добрите им опрашители. Но за съжаление, при не малко собственици на малки овощни градини цари пълна безотговорност и безхаберие към живота на пчелите. Купуват евтини и максимално отровни препарати и си пръскат градините по всяко врема на деня. Просто както на тях им е удобно.и без чувство за престъпление към някого!
Но това може ли да продължава повече?
Нека сме наясно, че дори половин или един декар овощна градина може да нанасе същите поражения както десет или двадесет декара. А решението е много просто. Първо, трябва да се регистрират всички малки овощни градини по дворовете и нивите в землището на селото. След това да им се дадат точни и ясни инструкции за технологиите, процесите и режима на пръскане. И трето, да се правят системни проверки и към нарушителите да се налагат сериозни и отчайващи глоби. Това е една проста и лесно изпълнима задача от всяко кметство. Но някой трябва да я зададе, като задължителна задача за изпълнение. Крайно време е да се наложат цивилизовани отношения между пчелари и малки овощари. (И не само малки!?)

Публикувана в Пчела и кошер

На 15 март 2019 г.„, екипът на Областен информационен център - Добрич ще проведе информационно събитие в партньорство с Областен пчеларски съюз "Добруджа".

Срещата ще бъде с начален час 18:00 часа и ще се проведе в клуба на сдружението в гр. Каварна.

По време на събитието ще бъдат представени възможности за финансиране на дейности за отглеждане на пчели и биопроизводство на мед за земеделски производители и организации.

Публикувана в Новини на часа
Понеделник, 09 Юли 2018 09:53

Третиране с билки

Блатен аир в ролята на средство срещу акара

Петко Пурчев, Плевен
Не трябва да се забравя, че презимувалия акар Varroa destructor е застарял, слабо се фиксира на пчелите и количеството броят му може да бъде намален с билки, комбинация от етерични масла и органични киселини. От голямо значение е, че използването на билки за третиране на пчелните семейства срещу голяма гама от заболявания не изисква големи финансови разходи, а също така адаптивността на акара към тях е слаба.
Блатният аир (Acorus calamus), познат още като акорус, ароматна тръстика, е многогодишно тревисто растение, достигащо метър и половина на височина. Аирът има дебело, „брадавично“, пълзящо, цилиндрично коренище, отвън – жълто-зелено, а отвътре – поресто. Стеблото е изправено, с вдлъбнатина от едната страна, неразклонено, високо до 120 сантиметра. То е оцветено червеникаво в основата си. Цветовете на аира са незабележими на вид: жълто-зелени, събрани в дебел, до 10 сантиметра дълъг кочан. Цъфти от края на май до юли. Има пикантно-горчив аромат.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Блатният аир произхожда от Северна Азия. През средните векове е отглеждан и на Балканския полуостров. Сега се среща рядко, явно подивял, по блатистите, мочурливи места, в бавнотечащи води. У нас плодовете не узряват, поради което се размножава вегетативно. Находищата има в Софийско, Самоковско, Казанлъшко, край р. Искър, р. Дунав. В диво състояние е разпространен в много райони на Азия и в приатлантическите части на Северна Америка.
ВРЕМЕ И НАЧИН НА БРАНЕ И ЗАГОТОВКА
Използват се корените. Те се събират късно на есен или на пролет. Корените е най-добре да се откопаят с вили, измиват се в хладна вода, режат се на парчета с 10-15 сm дължина, изсушават се на въздух, а след това се доизсушават на температура под 30оС в проветриви помещения или в сушилня. Това се прави с цел да не се изпари етеричното масло. Правилно приготвената дрога е жълтокафява отвън, а отвътре - бяла.
Коренищата се използват за приготвяне на лекарствени запарки.
Запомнете: след откопаването на коренището трябва да се оставят неговите тънки леторасти, за да може от тях да израснат нови растения!
ХИМИЧЕН СЪСТАВ
Етерично масло от блатния аир (Oleum calami), се получава от коренищата на рестението, което се състои от d-α-пинен, d-камфен, d-камфор, борнеол, евгенол, метилевгенол, азарон, кариофилен, куркумен, гвайен, селинен, каламен, калокорен, изоакорон, каламендиол, калорен, проазулен и въглерод с неизучен състав. В коренището се съдържат още горчивият гликозид акорен, алкалоидът каламин, дъбилни вещества, витамин С, скорбяла, слузни вещества, смола и др.
Носителя на етеричното масло от блатния аир е азариновия алдехид. Маслото се получава от надробените пресни или сухи корени на аира с помощта на дестилационна система под въздействието на пара, като рандема е 1.5-2.5%. Етеричното масло от блатния аир притежава антимикробна активност в отношение на ред микроорганизми.
Основните производители на етерично масло от блатен аир са Русия и Франция.
БИЛКА И ПОДПРАВКА
Внимание! Някои европейски и азиатски разновидности на блатния аир (без диплоидния) съдържат канцерогенното и плодоувреждащо вещество асарон, което представлява до 80% от 9-те % етерично масло в коренището.
Още индийските лекари го използвали, а древните гърци и римляните научили за него от арабските и финикийските търговци. Споменава се и по време на походите на Александър Македонски в Индия.
БЛАТЕН АИР И ПЧЕЛАРСТВОТО
Аира съдържа горчивия гликозид акорин, етирично масло (~ 1.5%), дъбилни вещества. Освен това, както корените, така и листата му са богати на фитонциди. Действа противобактериално и противопаразитно, подобрява дейността на пчелите. Етеричното масло, което се съдържа в корените му има аромат към който акара проявява непоносимост.
Голяма част от пчеларите смятат, че повечето от билковите препарати слабо действат върху биологията на Varroa destructor. Неправилно се смята провеждането на третирания в студено и влажно време, когато растенията не издват своята специфична миризма. Желателно е на дъното но кошера да се сложи мрежесто дъно с лепкаво мазило за прихващане на акара.
За борба с вароатозата се използва настойка или отвара , приготвени от корените на аира. Дават се на пчелите заедно със сиропа. Рецептата е следната: вземат се 25 грама сухи корени и се заливат с 250 грама спирт (60о). Отлежава 7-8 дни. На един литър сироп се добавя 1 супена лъжица от получената настойка.
МЕТОДИ ЗА БОРБА СРЕЩУ ВАРОАТОЗАТА С ПОМОЩТА НА БЛАТЕН АИР
За успешната борба се използва настойка или отвара от корените на блатния аир. Етеричното масло (Oleum calami) също действа върху акара Varroa destructor. Някои руски пчелари съобщават, че с успех използват блатния аир за борба с акара, като акарацидната активност е в пределите на 48-72%.

РЕЦЕПТИ
1 За приготвянето на настойката се вземат 20 g сухи корени и се заливат с 200 ml 60о етилов спирт (Spiritus Aethylicus) и се оставят в продължение на две седмици да се получи съответната екстракция. На 1 L сироп се добавя по 25 ml от настойката. 
2 За приготвянето на настойката се вземат 20 g сухи корени и се заливат с 200 ml вода, загрята до 90°С, като се оставя да отлежи на тъмно в продължение на три дни. Към 1 L от сиропа се добавя по 50 ml от настойката. С подобен сироп пчелните семейства се подхранват през пролетта, започвайки от 15 март, като на едно пчелно семейство се дава по 5-7 L сироп. 
3 Към 20 g от дрогата се заливат с 200 ml вода, загрята до 90°С, като се оставя да отлежи на тъмно в продължение на три дни. Към 1 L от сиропа се добавя по 30-60 ml от настойката. Третирането се извършва в продължение на един месец, използвайки по 0.5-0.8 L от лекарството на пчелно семейство. 
4 Към 20 g от дрогата се заливат с 200 ml вода, загрята до 30-35°С, като се оставя да отлежи на тъмно в продължение на три дни. Към 1 L от сиропа се добавя по 50 ml от настойката. Третирането се извършва в продължение на един месец, използвайки по 0.5 L от лекарството на пчелно семейство.

Публикувана в Пчела и кошер
Вторник, 06 Март 2018 10:44

От личен опит

В.Б. Новиков, превод от „Пасека Росии“
ОТ РОЯ В КОШЕРА
При заселването на роя в кошер винаги използвам разделителна решетка, закрепена към долната част на магазина. При заселването на два и повече роя, още в роевите сандъчета, преди заселването, опръсквам пчелите с няколко капки валериана или валокордин за придаването на обща миризма. Хващам и поставям майката на първия рой под капак (или чаша), след това вкарвам втория рой, и когато остават малко пчели, проверявам каква е втората майка. По-добрата поставям в клетка и слагам в кошера, а по-лошата използвам според обстоятелствата. На сутринта пускам майката от клетката.
РЕШЕТКА ПОД МАГАЗИНА
При отглеждането на пчелите в многокорпусни кошери с магазини препоръчвам периодично да се поставят магазини с едновременна смяна на двата гнездови корпуса. Всички би било добре, ако не беше упоритото желание на майката да снася яйца по-нависоко, където е по-топло. В резултат в магазинните надставки вместо мед се оказва пило. Ако то е снесено в периода на паша, възниква проблем с центрофугирането на меда. В своята практика съм намерил радикално начин да се избавя от този проблем. Преди поставянето на магазина върху корпуса, поставям разделителна решетка, така майката не може да попадне там.
ЗА КОШЕРА
От собствената си практика мога да твърдя, че най-удачната конфигурация на кошера за нечерноземните райони е трикорпусния кошер с рамка 450х230 с три магазина. Корпусът на 10 рамки, магазин – на 8 рамки с ширина 34 мм. Този комплект е достатъчен за всякакво развитие на събитията.
ПРЕДИ ЗАСЕЛВАНЕТО НА РОЯ
Препоръчително е да се държи сваления рой до вечерта на прохладно място, а вечерта да се засели в кошера. Препоръчва се кошера отвътре да се натърка с мента и да се постави там рамка с открито пило, за да не отлети роя. В продължение на дълго време практикувам друг метод. Поставям хванатия рой в зимник и го оставям там за не по-малко от 3 дни. Пчелите със запас от мед в коремчетата понасят лесно такава карантина, а отлитания не съм имал. (ПиК)

Публикувана в Знания и технологии
Понеделник, 19 Февруари 2018 09:44

Устойчивост на акарацидите (Varroacides)

Проблем за пчеларите в цяла Европа, чието разрешаване изисква специално внимание

Петко Пурчев
Устойчивост на акара към акарацидите има сложна природа в своето развитие. Литературните данни сочат, че в началото на 90-те години е забелязано намаляване ефективността на доста акарациди, което доведе до епизоотическа ситуация по вароатозата почти във всички страни където масово се отглеждат пчели. Голяма роля в появата на подобна устойчивост имат презимувалите самки на Varroa, които са успели да презимуват даже след няколкократните третирания през есента. През пролетта, същите тези самки започват вече отглеждат устойчиви поколения към всички акарациди, които са били използвани при заключителното третиране. За бързото разпространяване на устойчиви форми на акар способства подвижното пчеларство, когато например в някой отдалечен район няма устойчиви популации на акар, внасят се с отделни пчелопакети или пчелни семейства устойчиви индивиди на Varroa destructor, които започват да завземат все нови и нови пчелини. За голямо съжаление, устойчивостта на един акарацид се разпространява към близкородствени вещества, каквито могат да бъдат и киселините. Това явление има и своето наименование
Кръстосана устойчивост
Често явление е, когато на един пчелин има по-големи загуби от акар на определени стойки заети с кошери, т.е. същият този „активен“ акар се пренася от пчели-крадци, търтеи или от самите пчели.
Съгласно някои научни публикации на руски и западноевропейски автори, устойчивостта на акара към мравчената киселина е довела до неговата устойчивост и към оксаловата киселина в някои пчеларски региони наситени с пчелни семейства, където не е провеждана на добро ниво борбата с Varroa destructor. В края на 80-те, началото на 90-те година доста пчелари от Франция, Италия, Германия, Испания, Русия са отчитали подобно намаляване на ефективността на тези две киселини. Първоначалната концентрация е била 1,5-2,0%, а тя е давала добър ефект при борбата с акара, но впоследствие резистентността е довела до използването вече на 3,0 и даже 4,0-4,5 % разтвор.
Не трябва да се допуска развитие на устойчиви към акара химически акарациди. Поради тази причина, от голямо значение е своевременното третиране през есента, когато в пчелното семейство цялото пило е излюпено. През пролетта, когато семействата започват да се развиват, се провеждат профилактични противовароатозни третирания с препарати с друга химическа формула и действащо вещество.

Публикувана в Пчела и кошер
Петък, 08 Септември 2017 09:29

Медоносни източници

Пчелите в ранна есен използват най-умело всички източници на прашец и нектар

Горещото лято и настъпващата безводна есен създават сериозни затруднения на пчелните семейства относно запасяването с храна за зимата. В този момент насочването на работещите пчели към източниците на хранителни запаси е затруднено и от намаляващия брой работнички в кошерите. Отделно проблеми могат да създадат поставените ветеринарно-медицински препарати или различни дезинфектанти в кошера. Оскъдицата на храна пчелите преодоляват с изключителна работоспособност и умение да намират цъфтящи растения, отдалечени площи със запазено нектароотделяне (детелина, люцерна, поливни площи със зеленчуци или тикви например).

Всеизвестно е приспособяването на пчелите към събиране на сладкия сок от гроздето, сливи и джанки, праскови и т.н.
Mакар и в много по незначителни количества отколкото класическите основни паши, тези източници на нектар са много важни и всъщност основни за есенното развитие на пчелните семейства. Добавянето на различни изкуствени подсладители и дори инвертната захар не могат изцяло и пълноценно да осигурят нужната за пчелите храна в този период.
Бодили
Те цъфтят продължително време, не изискват много вода и привличат много пчелите. Особеното при тях е това, че растат предимно на необработвани площи и са сухоустойчиви. Понякога бодилите придават на пчелния мед в кошера неповторимото си нежно ухание и правят меда много търсен от познавачите. Освен това в повечето случаи този мед има нежна, фина консистенция при кристализиране и това допринася за неговото търсене.
Детелина, люцерна
Тези медоносни растения имат способността да цъфтят няколкократно и продължително, особено при поливни условия. Нектарът и прашецът, събирани от пчелите имат много важно въздействие за подготовката на младите пчели за зимните условия и натрупване на мастно тяло. Медът, който узрява в питите е бистър, приятен на вкус, с фина кристализация.
Плодни дръвчета
В края на лятото много от плодовете започват да зреят. Такива са Джанките, сливите, круши, праскови и др. Още в процеса на зреене, при част от тях кожицата се пробива от оси, стършели или други насекоми със здрави челюсти, както и от червеи или птици. В „пробойните“ с удоволствие се вмъкват медоносните пчели, които с помощта на близалцето си поемат нектарния сок, предимно от лесно усвоима фруктоза.  Стопаните винят пчелите за дефектирането на плодовете но в повечето случаи инициативата имат не медоносните пчели. Недостатък на този източник на храна е сравнително бързото кристализиране на меда в питите.
Грозде
също както при плодните дръвчета и тук първичните продуценти са насекоми със здрави челюсти, които отварят път на пчелите. Гроздето е сериозен източник на нектарен сок за насекомите и те буквално воюват с хората и птиците при неговото събиране. Най-много ужилени хора има в периода на зреене и бране на лозята. Независимо от това, попълването на запасите в кошерите са благоприятни за устойчивото развитие на пчелното семейство.
Тикви, дини...
Това са растения, отглеждани както на големи площи, така и в градинките по селата. Макар и в ограничено количество, те влияят благоприятно в условията на нектарен и прашецов недоимък.
В много райони на страната процесът продължава до края на октомври, а около морето и в най-южните части дори до ноември. Тази особеност на българското пчеларство позволява да се поддържат силни пчелни семейства не само с подхранване със захарни сиропи или твърда кърмова маса, но и да се ползват даденостите на региона.
(ПиК)

Публикувана в Пчела и кошер
Вторник, 31 Януари 2017 08:50

Дългосрочна и най-вярна прогноза

ЗА ТЕЖКАТА И СУРОВА ЗИМА дават пчелите, според военния метеоролог-пчелар Атанас Атанасов

Петър Тонев
Вероятно за много скептици от една страна и високи учени от друга, че пчелите могат да правят най-вярна дългосрочна прогноза за предстояща тежка и сурова зима да изглежда несериозно, но се оказа факт именно тази зима. Много, да не кажа почти всички супер центрове и институти в света с най-високо технологично въоръжение се оказват безпомощни и се провалят при дългосрочни и при краткосрочни прогнози, при резки студени вълни, големи снеговалежи или наводнения. Виждаме какви природни катаклизми спохождат и САЩ и Япония почти всяка година, без да могат да ги хванат дори като краткосрочна прогноза при тяхното завидно ниво на научно развитие. А колко райони бяха катастрофално наводнени през последните две години във Франция, Германия и Италия, без да могат да ги предвидят като очаквани в най-близко време.
Вече при нерегулярните климатични амплитуди и най-мощните и супермодерни лаборатории и центрове по света, свързани с прогнозирането на природни бедствия и катаклизми вече не могат да се ангажират с твърди и точни прогнози в близко или далечно време. Естествено, това важи и българската метеорологична наука. Нито пък се сбъдват някои знаци от поведението на някои птици, животни и растения от народни поверия.
Затова, когато моят приятел Атанас Атанасов от Пловдив, бивш военен метеоролог и активно действащ пчелар, изказа мнение на една пчеларска сбирка /17 декември 2016 година/, че ще имаме тежка и сурова зима, вероятно малцина от стотината присъстващи пчелари го взеха като сериозна „научна прогноза”. Той изрази една лична прогноза от наблюденията, които е правил на поведението и действията на неговите пчели няколко години и разбира се, обменяйки опит с други наблюдателни пчелари. Знаците, които са му дали повод, за да стигне до заключението, че пчелите се готвят за тежка и сурова зима през 2017 година, са били необичайно многото струпване на пластове от прополис около прелките. Ако пчеларят няма информация, знания и опит каква точно да бъде пролуката на прелката, то инстинктът за прогноза на пчелите веднага влиза в действие. Естествено, картината от прополисови натрупвания и градеж е била съвсем различна през по-миналите години, пак поради прогностичния инстинкт на пчелите.
Без да абсолютизирам доказания резултат на практика от Наско, все пак бих насочил вниманието на учени и изследователи, които работят в съвременната сложна материя на глобалните климатичните проблеми  да насочат своите научни изследвания към реакциите и поведението на животинския свят около нас и специално към все още толкова загадъчните пчели. Инстинктите на живите организми, развивали се милиони години могат да ни дадат много повече и по-ценна информация дори и от най-сложните /но неодушевени/ уреди, апаратури и високи технологии.

Публикувана в Пчела и кошер
Понеделник, 29 Август 2016 12:18

Смяна на пчелни майки

За предпочитане е осиротяването (отнемането на старата майка) да стане по обедно време. За резултата се информираме след два-три дни. Подобно е придаване през входа на кошера, когато пък самата майка се намазва с мед или захарен сироп. Във входа се пускат няколко силни струи дим от пушалката и се възползваме от стреса, настъпващ в семейството. След няколко минути постепенно вътрешното пространство се проветрява, пчелите почиствайки майката от меда свикват с нея и я приемат. Подобно е придаването с помощта на захарен сироп.
- вторият основен начин за придаване е чрез клетка. Клетката й осигурява защита от пчелите на семейството в което се придава. Тази временна защита е необходима докато пчелите привикнат с новата майка. По форма и големина клетките биват различни видове.
Пригодени са така, че след вкарване на майката отворите им се затварят. Прикрепват се между горните летвички на рамките или направо върху плоскостта на питата.
След подготовката на семейството за придаване на майка, тя се поставя в клетка, като отворът се затваря плътно и клетката се закрепва в средата на гнездото в горния му край. На следващия ден кошерът се отваря без да се подпушват пчелите, отворът на клетката се освобождава и се запълва плътно с кърмова маса (твърда храна за пчелите), така че пчелите да освободят сами майката след няколко часа. Два - три дни след това се проверява за наличие на прясно снесени яйца в средата на питите. Ако има яйца, това означава, че майката е приета и повече не я търсим.
- най-сигурен начин за придаване на майка е с голяма четвъртита или кръгла клетка, която временно изолира майката на по-голяма площ (около 400 килийки). В тях тя продължава да снася яйца, вследствие на което и приемането й е почти сигурно. Придаването на майка в такава клетка става по следния начин:
Отворът на клетката се запушва с твърда запушалка, за да не могат пчелите да я проядат. От нуклеуса се изважда питата на която се намира майката, която ще се придава. Изчаква се тя да се придвижи на площ, където няма пило и снесени яйца и се захлупва заедно с намиращите се там пчели. Клетката се притиска, за да се забият краищата и здраво в питата, като е добре вътре да има и килийки с мед. Останалите пчели се смитата с четка или перо обратно в нуклеуса или кошера, а питата с клетката и майката се отнася и придава в семейството без майка. На следващия ден се отстранява твърдата тапа и вместо нея се слага кърмова маса/тесто. Няколко дни след това се премахва клетката, без да се безпокои семейството. Резултатите винаги са добри.
За други начини четете в следващия брой.
Агенция Хоби ПиК

Публикувана в Знания и технологии
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта