Понеделник, 30 Септември 2019 13:58

Субсидирането изкривява пчеларския сектор

  • Подпомагането на кошер води до злоупотреби и не стимулира развитието на пчеларството
  • Субсидиите да се дават на произведена продукция, предлага пчелар от Добруджа

Габриела Събева

От години проблемите в пчеларския сектор стоят нерешени. Засягат се козметично, на парче, ден за ден. Пчеларските организации се роят като пчелите в кошер, но чуваемостта за трудностите им остава спорна. Да не говорим за конкретни решения на проблемите.

Как вижда основните „препъни камъни” в сектора и какви са конкретните стъпки за преодоляването им – предлагаме ви откровената позиция на Красимир Костадинов, пчелар от Добруджа, който повече от 20 години отглежда пчели и добива мед от 240 кошера, разположени по поречието на Суха река.

„Българското пчеларство е на изчезване. Казвам го с болка. В бранша ще се задържат само тези колеги, които се борят едва ли не с вятърни мелници. Наблюдавам процесите у нас и виждам какво се случва” – така започва срещата ни с Красимир Костадинов. „Имам колеги, които изоставиха собствените си пчелини си и отидоха да работят в Турция и Норвегия. На тях им е по-изгодно да работят там като пчелари, отколкото сами да произвеждат мед у нас, да имат собствена продукция. Този тормоз в пчеларския сектор продължава вече над 20 години”, категоричен е стопанинът. Той добавя, че младите пчелари у нас или изчезват, бягат в чужбина, или се преориентират. По думите на Красимир излиза по-изгодно да работиш на заплата, вместо да отглеждаш 200 пчелни семейства. „Ако си някъде на робота не се тревожиш за пчелите, зимата, арендаторите, пръскането, търговците или цената. Тези тревоги си ги спестяваш. А проблемите са много – първо при производството на качествен мед, второ - за опазването на пчелите, трето - за това колко струва килограм мед, а да не говорим каква издръжка остава за семейството ти”, разяснява младият мъж. Той е убеден, че ако трябва да се издържа само с пчеларство, ще трябва да ликвидира пчелина си и да остави само 20-на кошера.   

Тук се иска държавна политика, категоричен е още Красимир. „Отговорно заявявам, че не е добре да се дават субсидии. Това е нещо лошо за сектора. Субсидирането изкривява отрасъла”, смята още пчеларят. Той уточнява, че от субсидията се ползват най-много големите пчелини, т.е. с голям брой кошери. Субсидирането отваря врата и за други процеси - появяват се фиктивни пчелари, които имат само на документи кошери. „Целта е усвояване на помощите. Създава се един пчелин с 2-3 рамки пчелни семейства и се имитира дейност. Това го имаше по „Млад фермер”, допълва още Красимир. „Аз не можах да участвам в програмата, защото се оказва, че години наред съм си плащал осигуровки и данъци, т.е. фирмата ми не е новорегистрирана. Предложиха ми да прекратя регистрация, да обявя ликвидация на пчелина и след година пауза да започна наново и така да участвам в мярката „Млад фермер”. За мене това е абсурдно. В същото време има и знам за хора, които създадоха пчелини именно по тази причина. Те имитираха пчеларство, за да вземат субсидията и след като изтекоха нужните години, просто приключиха. Това е абсурдът в сектора”, продължава с разказа си Красимир. Затова той е убеден, че субсидията сама по себе си не е предпоставка за развитието на пчеларството у нас. Нужно е подпомагането да бъде на произведена продукция, а не на брой кошери. В същото време обаче при сблъсъка с ниските изкупни цени, пчеларите виждат субсидирането като единствен изход. Така омагьосаният кръг се върти, върти…

Българският пчелен мед е качествен, стига пчеларят да не е приложил недобри практики. А тези практики ги налага пазарът. „Започва един цикъл, който вече е извън „ръцете” на пчеларя. Например от Германия искат качествен мед, но ако може на ниска цена. Нашите търговци също искат да печелят и в резултат при пчеларя остава малка, да не казвам никаква печалба. С парите след реализацията на меда ние трябва да покрием всички разходи. Така обаче се поставя основата на още недобри практики, например подхранване със захар и т.н. Този кръг води до влошаване на качеството”, категоричен е още пчеларят.  

Още преди година той излиза с предложение за създаване на стандарт „Български пчелен мед”. Този продукт трябва да е произведен и добит у нас и задължително да отговаря на определени качествени показатели. Съответно доказателствата за това трябва да се издават от сертифицирана лаборатория и достъп до нея да имат и самите пчелари. „По този начин няма да се допусне в продукта „Български пчелен мед” да се влагат украински или китайски пчелен мед и да се срива както качеството, така и реномето на родния”, смята Красимир. Той допълва, че пчелният мед, който съдържа примеси от захар, антибиотици и пестициди, може да бъде категоризиран като „индустриален пчелен мед”. Така ще се направи разграничение не само в качеството, но и в цената на продукта.

„Всичко това вече се случи в Словения. Словенските пчелари са защитили понятието „Словенски пчелен мед” с определени качества. Ако това нещо беше станало у нас, щеше да бъде ясно и категорично, че този мед е качествен и отговаря на строги показатели. Така на външните пазари цената на българския мед щеше да е друга. Така какво се получава – търговецът купува некачествена стока на ниска цена и се опитва да излъже след това и другия купувач по веригата. В резултат цената и на българския качествен мед се срива”, подчертава пчеларят.

„Годината беше оскъдна откъм прашец, прополис и мед. От доста години за първи път се случва да изкараме по-малко прополис. От 240 кошера сме извадили общо около 100 кг мед от акация, което е почти нищо”, прави равносметка пчеларят. Добил е малки количества мед от липа, от лавандулата е извадил що-годе някакво количество. От всички видове мед отчита редуциране на добивите. Най-много прашец и съответно най-много мед е имало по време на слънчогледовата паша, както и букет от седем вида растения. „Пчеличките направиха и невъзможното да съберат прашец, ние също дадохме от себе си максималното, за да ги обгрижим. Доволен съм, тъй като имам колеги, които почти нищо не успяха да извадят”, не крие положителната равносметка пчеларят. Категоричен е, че продукцията ще се реализира само на дребно, тъй като в момента офертите на прекупвачите вървят по 3,60-3,80 лв./кг.

Публикувана в Пчела и кошер

От 7 до 18 октомври 2019 г. пчеларите могат да кандидатстват за държавна помощ de minimis в областните дирекции на ДФ „Земеделие“. За обезпечаване на финансирането е разпределен бюджет в размер на 4,5 млн. лв., реши Управителният съвет на ДФ „Земеделие".

Финансова подкрепа имат право да получат пчелари, които притежават най-малко 20 пчелни семейства. Те трябва да са реализирали качествен пчелен мед през 2018 и/или през 2019 г. Продукцията им следва да отговаря на изискванията, заложени както в Закона за пчеларството, така и на Наредба за изискванията към пчелния мед, предназначен за човешка консумация.

Финансовото подпомагане, което пчеларите ще получат по линия на минималната държавна помощ, ще покрие част от годишния им разход за отглеждане на пчелно семейство. Подкрепата има за цел да компенсира направените от стопаните разходи за зазимяването на кошерите и за справяне с последствията от неблагоприятните климатични условия, довели до ниски добиви на пчелен мед.

Общият размер на подпомагането за един земеделски стопанин, както и за едно и също предприятие по схемата de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895.75 лв.) за период от три данъчни години (2017– 2019 г.).

Помощта се предоставя на земеделски стопани, занимаващи се с първично производство на селскостопанска продукция – физически лица, еднолични търговци, юридически лица и кооперации, отглеждащи пчелни семейства, които са регистрирани земеделски стопани, по реда на Наредба №3 от 1999 г.

Размерът за подпомагане на пчелно семейство ще бъде определен след приключване на кандидатстването за помощта. Предстои ДФ „Земеделие” съвместно с Министерството на земеделието, храните и горите да изготвят указания за предоставяне на помощта.

Публикувана в Пчела и кошер
Понеделник, 05 Август 2019 11:42

Лятно-есенни грижи

Какви плодове ще берем следващата години зависи от работата с пчелите в края на лятото

Величко Величков
Всяка година в българското пчеларство се повтаря една и съща картина – масова зимно-пролетна смъртност, безкрайни грижи по възстановяване на семействата и слаби резултати в оползотворяване на пашите. Предлагаме една статия, публикувана преди повече от 35 години, която може би дава отговор на въпросите около загубите на пчели през зимата и пролетта. Бел. ред.
Грижите за пчелните семейства са целогодишни. През първата половина на сезона те са насочени към подготовката им за най-пълно използване на пашата, а през втората половина – за лятно-есенното развитие. Съчетано с правилното зазимяване, то гарантира успешно презимуване.
Подготовката на пчелните семейства за следващата година трябва да започне веднага след главната паша. В какво се състоят лятно-есенните грижи, ще опишем по-долу.

Още при центрофугирането на меда, независимо от системата на кошера, се оставят минимум 6-7 кг мед, с който да се гарантира храна на семейството до есенното подбудително подхранване. Обща грешка на пчеларите е, че не проверяват има ли мед в плодниците или няма, центрофугират всичкия мед от магазините (корпусите).
В нормални години през юли все още има поддържаща паша за пчелите, затова след като им се отнеме меда от магазините, семействата продължават да се развиват без намесата на пчеларя и се подготвят за зимуването. Но случват се и сушави години, каквито бяха например 1973, 1974 г. В някои райони не само че нямаше развитие на семействата през юли и август, но значителна част от семействата останаха с малко пчели и то физиологично остарели. През есента по необходимост на тези семейства трябваше да се дават големи количества захарен сироп за зимно запасяване, тъй като липсваше храна в кошера. Преработката на сиропа изтощи пчелите и през зимата и особено през пролетта загинаха голяма част от семействата.
Ето защо, ако в гнездото няма поне 6-7 кг мед, той трябва да се допълни с мед от магазните и тогава да се центрофужи останалия. За всяко семейство се запазват по 3 пити с мед за зазимяването.
Особено важно е да се осигурят условия на майката за активно снасяне на яйца през лятно-есенния период
В полските райони след прецъфтяването на слънчогледа, а в полупланинските след окосяването на ливадите, пашата почти прекъсва, а развитието на семействата започва да се ограничава. Календарно това настъпва по различно време, но най-често към средата на юли. Изключение правят само високопланинските райони, където косенето приключва по-късно и пчелите използват пашата и в първата половина на август. За да продължи активното развитие на семействата през този период, когато няма нектар, в кошера трябва да има млади, физиологично неизтощени и с добре развити яйчници майки. С много по-малко грижи от страна на пчеларя за семействата такива майки активно снасят яйца и през юли, август и септември и осигуряват голям брой пчели – гаранция за успешно зимуване.
Както през ранна пролет, така и в края на лятото и есента, майките избягват да снасят яйца в питите, в които не е люпено пило.. Това налага всички новоизградени пити, в които да средата на юли не е отглеждано пило, да се извадят от гнездото и да се изместят в двата края. В центъра се поставят светлокафяви пити с малко мед към горната летва. Това позволява на майката да снася яйца в горната половина на питите, където през храдните вече нощи по-добре се поддържа оптималната температура за развитието на пилото. Особено подходящи за това са, както вече споменахме, светлокафявите пити. На всяко семейство трябва да се осигурят от 3 до 5 такива пити, в зависимост от свободните площи по останалите пити в гнездото и от силата на семейството. Ако повече от 1/3 от площите на питите в центъра на гнездото е запълнена е целесъобразно да се подберат подходящи пити без пило, да се центрофугират и да се поставят в средата на семейството.
Голямо значение за активно снасяне на яйца има и наличието на източници на нектар и прашец. В години с по-чести валежи пчелите почти във всички райони от страна се осигуряват сами с храна и през юли и август семействата се развиват нормално. Поради засушавания се случва обратното – радстителността е почти прецъфтяла, пчелите събират по малко прашец, но нектар изцяло липсва.
Това налага да се извърши есенно подбудително подхранване
Трудно може да се определи момента на есенното подбудително подхранване, тъй като той зависи от валежите и температурите, но обикновено подхранването трябва да започне през третата десетдневка на юли или най-късно от началото на август. Колкото по-скоро слезд последната паша започне, толкова по-добър е ефектът от неговото прилагане. В първите 20 – 25 дни на семействата се дават през вечер по 0,5 – 0,6 л силно разреден сироп (2 части вода, 1 част мед). Ако хранителните запаси са недостатъчни и след този период (20-25 дни), концентрацията на сиропа се увеличава до 1:1, а към края на август, ако се налага, запасите се допълват с още по-гъст сироп.
Есенното подбудително подхранване е по-ефективно, когато в кошерите постъпва по-голямо количество прашец и майката не е намалила или прекъснала да снася. Именно това налага то да се извършва по-рано и по-продължително време.
През втората половина на сезона и особено след август, пчелите не бива да се принуждават да преработват големи количества захарен сироп, дори и за зимно запасяване. Особено вредно е това през годините, когато е имало лятно засушаване и пчелите почти не пренасят прашец през периода на усиленото хранене.
През последните години много обществени и любителски пчелини пострадаха в значителен размер от късното хранане и изтощаване на пчелите, затова крайнто време е да се преустанови тази погрешна практика.
Независимо от това какво количество захар се дава на пчелните семейства, тя трябва да се преработи до средата или края на август от пчелите, които се вече физиологично стари и няма да останат до зимата. Излюпените през втората половина на август и следващите месеци не бива да участват в преработката на захарен сироп.
Към края на лятото и през есента подхранването се съчетава и с профилактика срещу заболявания на пилото и на възрастните пчели. Важно е още през текущата година да създадем условия за силни и високопродуктивни пчелни семейства през следващата година.
Бел.ред.: В следващия брой продължаваме темата за подготовката на семействата.

Публикувана в Пчела и кошер

Европейската комисия одобри Националната програма по пчеларство на България за периода 2020-2022 г. Общият й бюджет е в размер на 6,4 млн. лв. за всяка една от трите години на прилагането. 50% от средствата са от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и 50% от националния бюджет. Всички мерки, прилагани до момента са включени в Програмата, и са предвидени и нови мерки за подпомагане.

За първи път ще се финансират разходи за подвижно пчеларство. Това ще гарантира разнообразна паша за пчелните семейства и ще повиши добива на пчелен мед и пчелни продукти. Освен това, ще се запази съществуващото биоразнообразие от растителни и дървесни видове у нас. Ще продължи и подпомагането за закупуване на нов прикачен инвентар за подвижно пчеларство (ремаркета, платформи), прилагано и в предходната програма. Включени са и дейности за обучения на пчелари.

По Програмата ще се финансира и провеждането на базари, на които местни пчелари ще могат да предлагат продукцията си, с цел популяризиране и увеличаване на потреблението.

Отново ще се подпомага ефективната борба с икономически значимите заболявания по пчелите - вароатоза и нозематоза, като ще се финансират изследванията.

Проверките за остатъчни количества вещества от пестициди в хранителните запаси /мед, прашец/ и пестициди в пчели от райони с интензивно земеделие също ще бъдат допустими.

По Националната програма ще се предоставят средства за инвентаризация на съществуващата у нас медоносна растителност, с цел по-равномерно разпределение на броя на пчелните семейства според вида паша.

Публикувана в Пчела и кошер

УС на Държавен фонд „Земеделие“-РА утвърди финансов ресурс в размер на 600 000 лв. по схема de minimis на земеделските стопани в сектор „Пчеларство" за компенсиране на разходи, възникнали в резултат на подмор на пчелни семейства, в следствие на проведени растителнозащитни мероприятия.

    Целта на помощта е възстановяване на пчелните семейства, смекчаване на последствията от отравянията и стабилизирането на засегнатите стопанствата.

    Бюджетът ще бъде разпределен както следва:

    • при подмор на пчелното семейство между 61 - 100% - 118 лв. за пчелно семейство;

     • при подмор на пчелното семейство между 30 - 60% - 50 лв. за пчелно семейство.

    Предстои ДФ „Земеделие” съвместно с Министерството на земеделието, храните и горите да изготви указания за предоставяне на помощта.

Публикувана в Пчела и кошер

Това са трите най-важни характеристики на днешното организирано пчеларство в България

Независимо от все по-обогатяващата се пчеларска програма, независимо от добре финансираните линии за поддържане и развитие на биопчеларството и пчеларството въобще, напоследък в България някак си затихнаха пчеларските разговори и обсъждания. Прокрадва се тягостното чувство за:

О безсмислието на всичко, което се прави и обречеността на пчеларския сектор;

О пчеларите не само се отдръпнаха от пчеларските организации (не без помощта и активното безучастие на земеделската администрация), но и замлъкнаха в споделянето на проблемите си;

О по мероприятията, макар и оскъдни в ранна пролет, както и помежду си нашите пчелари тихо роптаят, съжалявайки се и с разбирането, че и самите те са виновни някак си за ситуацията. Печален тих ропот, който никога не може да има ефект, освен върху самата пчеларска психика;

О от ден на ден в семействата на пчеларите, бавничко но неотстъпно се търсят нови пътища за осигуряване на насъщния, нови варианти за работа на някой от членовете на пчеларската фамилия. Бизнесът с пчели от свръхперспективен преди няколко години, вече е в обратния край на махалото. Производителите се отчуждават от всичко – помежду си, от другите пчеларски организации, от пазара, който вече не ги влече за нови продукти, етикети, цени и реализация, от печатните издания в сектора. Даже в социалните мрежи настъпва тишина...

Ако тези отчетливи тенденции не се забелязват от администрацията, толкова по-зле!

Идва следващият програмен период и парите за агроземеделие и биопчеларство няма да са по-малко. Тогава кой ще ги УСВОЯВА? Кой ще измива лицето на родната администрация, както това правиха десетина години биопчеларите? Вече няма да е така лесно чрез скрити неработещи фирми да се разпределят огромните потоци финансови средства, напротив трябва да се активизират именно дребните производители, които да вдигнат производството и да го направят по-производително и по-печелившо. Как ли ще стане това, като вече десетина години не можем да отгледаме организация на производители с истински ефективна дейност.

Май е време в нашето министерство на земеделието, храните и горите сериозно да се замислят какво и колко е необходимо на истинските дребни производители. Да помислят и за възможностите на вече съществуващите служби за съвети в земеделието как да навлязат наистина в работата на фермерите. И това да стане само за няколко години, защото иначе всички вкупом ще станем излишни – производители, контрольори и инспектори и управленческа администрация! След украинския, на вратата „тропа“ турския мед и турската организация в производството и реализацията.

(ПиК)

Публикувана в Пчела и кошер
Четвъртък, 18 Април 2019 13:38

Те избраха българското село

Поля и Венцислав Попови напускат Плевен и близо 15 години живеят в с. Дъбован

Репортаж на Калина Стефанова

Как изглежда една съвременна аграрна приказка? Може ли градският човек да се завърне към своите корени и смело да следва мечтите? Може. Такова е семейството на слънчевите Поля и Венцислав Попови от плевенското село Дъбован. Въпреки доходните си професии, те напуснали града и близо 15 години живеят на село.

57024100 382041549054442 5310367418122502144 n 1

Крехката наглед Поля се справя с повече от 200 кошера. Пчеларството си е висш пилотаж, няма какво да се лъжем. Дядото на Поля бил пчелар. „Крушата не пада по-далече“, смее се дребната, но неуморна жена. „Докато не хванеш в ръце рамката, докато не те ужили една пчела, занаят не се учи“, категорична е стопанката.  

Страстта на Венци е рибата. Първият развъдник направил в бащиния си двор, още като бил момче. Днес има собствен водоем, в който развъжда риба и има големи планове за красивото място, което е в края на селото – да построи малки вили, в които да отсядат туристи и да практикуват спортен риболов. Вече и изкупил няколко стари къщи в Дъбован, само здраве да е, тепърва ще ги стяга.

Поля и Венци имат двама сина - големият е Георги – работливо и скромно момче. След като завършил професионална гимназия в Плевен, Георги работил 1 година в Словакия, изкарвал добри пари, но нещо му стягало душата – оказало се, че се чувства най-щастлив у дома, със семейството. Масивните дървени маси, на които седим и разговаряме край водоема, са дело на неговите ръце. Може би трудолюбието се предава по наследство – от баща на син и така нататък.

Георги не просто помага на своите родители – на баща си в изграждането на водоема за спортен риболов, а на майка си – в пчелина. Младият мъж увлича и своите приятели в тези занимания. Те често се въртят край кошерите. Някои от тях вече са се захванали с пчеларство.

Напук на статистиката за умиращите български села

Дъбован просто не попада в тази категория. А семейство Попови са едно от доказателствата, че душата на българското село е жива.

Приказливата съпруга Поля Попова е професионален фермер, както се казва. Тя е с приключен проект по мярката „Млад фермер“ от предишната Програма за развитие на селските райони. И като човек, извървял трудната пътека на европейските проекти, има какво да разкаже на онези, които тепърва ще кандидатстват. Първата илюзия, с която трябва да се разделят, е свързана с времето за изпълнение на проекта. Изобщо не става дума за 4 или 5 години. „7 години ходене по мъките е – близо 10 месеца е предварителният период на подготовка и още 1 година след приключването на проекта бенефициентът е длъжен да покрива изискванията по него“, разказва Поля. „Втори път не бих се хванала", категорична е пчеларката.

57032114 377789269505419 3619272724481835008 n 1

Финансирането по „Млад фермер“ е 50 хил. лева

– сериозно подпомагане, биха казали мнозина. „Всичките пари до стотинка отидоха в пчелина. Как се поддържа непрекъснато бройка, за да се покрият изискванията в бизнес-плана“, риторично пита Поля. Седем години тя е треперила да не направи погрешна стъпка и да се наложи да връща пари по проекта. Както се случва с мнозина.

Венци не е обикновен мечтател. Венци наблюдава, анализира и планира. Това всъщност са белезите на предприемчивия българин. Погледнато отстрани – да му се чуди човек на акъла защо близо 15 години се бори да облагородява един водоем, за да го превърне в привлекателно място за туризъм? Венци обаче има своя отговор. „Защото

камъкът си тежи на мястото

Защото тук съм щастлив“, простичко отговаря той.

Научавам още, че в Дъбован има закупени къщи от англичани и украинци. И все повече вярвам, че дунавското село има бъдеще. Щом още се срещат хора като семейство Попови. Ще останат ли обаче децата при тях – големият син Георги и малкият Ангел, дете от компютърното поколение.

Всеки път се питам: каква е мотивацията на тези хора да се захванат със земеделие. Оцелялата и здрава връзка с корените, идеята за спокоен живот или мисълта за печалба? „Ако някой си мисли, че със земеделие лесно се забогатява, хич да не се захваща“, смее се Поля. Венци мълчаливо кима в знак на съгласие. И допълва: „Работа от сутрин до вечер, иначе резултати няма“.

Публикувана в Пчела и кошер

Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов одобри петата Национална програма по пчеларство за периода /НПП/ 2020-2022 г., с бюджет в размер на 6 400 000 лв. за всяка от трите години на изпълнението й. Същата е разработена с участие на представители на браншовите организации в пчеларския сектор.

Новото в програмата са дейностите по мярка А „Техническа помощ за пчелари и сдружения на пчелари”, в които за първи път се финансират разходите за обмен на знания и добри технологични практики при отглеждане на пчелните семейства, както и провеждането на базари, на които ще се предлагат пчелни продукти от местни пчелари.

Специално внимание се отделя за две нови дейности по мярка Б „Борба срещу вароатозата”, свързани с проучване за наличие на резистентност на причинителя на вароатозата към финансираните от програмата ветеринарномедицински продукти, както и за наличие на заболяването нозематоза и разпространението му на територията на страната.

По отношение на Мярка В „Рационализиране на подвижното пчеларство“ нов момент е финансирането на разходи за придвижване на пчелните семейства по време на паша.

Нова дейност е включена и в мярка Г „Мерки за подпомагане на лабораториите за анализ на пчелните продукти с цел да се помогне на пчеларите да продават своите продукти и да увеличат тяхната стойност“. Чрез осигуряване на средства за изследване на хранителните запаси /мед, прашец/ на пчелните семейства за остатъчни количества вещества от пестициди над пределните норми ще се установи качеството на хранителните запаси, като част от факторите за доброто презимуване на семействата.

Важно място заема и мярка Е, чрез която се финансират приложни изследователски програми в областта на пчеларството. Като част от тази мярка е мониторинга на остатъци от пестициди в пчели от райони с интензивно земеделие. Той ще помогне при решаване на проблемите свързани с евентуално хронично отравяне на пчелните семейства, което е честа предпоставка за отслабване на имунитета им, с последващо влошаване на здравословното състояние.

По четири от новите дейности, както и темата свързана с мониторинг на остатъците от пестициди в пчели, допустими кандидати са сдружения на пчелари, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза. По този начин ще се засили ролята на неправителствения сектор в практическото решаване на част от проблемите в сектора, като свързващо звено между пчеларите и държавните институции.

Публикувана в Новини на часа

Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов одобри петата Национална програма по пчеларство за периода /НПП/ 2020-2022 г., с бюджет в размер на 6 400 000 лв. за всяка от трите години на изпълнението й. Същата е разработена с участие на представители на браншовите организации в пчеларския сектор.


Новото в програмата са дейностите по мярка А „Техническа помощ за пчелари и сдружения на пчелари”, в които за първи път се финансират разходите за обмен на знания и добри технологични практики при отглеждане на пчелните семейства, както и провеждането на базари, на които  ще се предлагат пчелни продукти от местни пчелари.


Специално внимание се отделя за две нови дейности по мярка Б „Борба срещу вароатозата”, свързани с проучване за наличие на резистентност на причинителя на вароатозата към финансираните от програмата ветеринарномедицински продукти, както и за наличие на заболяването нозематоза и разпространението му на територията на страната.
По отношение на Мярка В „Рационализиране на подвижното пчеларство“ нов момент е финансирането на разходи за придвижване на пчелните семейства по време на паша.


Нова дейност е включена и в мярка Г „Мерки за подпомагане на лабораториите за анализ на пчелните продукти с цел да се помогне на пчеларите да продават своите продукти и да увеличат тяхната стойност“. Чрез осигуряване на средства за изследване на хранителните запаси /мед, прашец/ на пчелните семейства за остатъчни количества вещества от пестициди над пределните норми ще се установи качеството на хранителните запаси, като част от факторите за доброто презимуване на семействата.


Важно място заема и мярка Е, чрез която се финансират приложни изследователски програми в областта на пчеларството. Като част от тази мярка е мониторинга на остатъци от пестициди в пчели от райони с интензивно земеделие. Той ще помогне при решаване на проблемите свързани с евентуално хронично отравяне на пчелните семейства, което е честа предпоставка за отслабване на имунитета им, с последващо влошаване на здравословното състояние.


По четири от новите дейности, както и темата свързана с мониторинг на остатъците от пестициди в пчели, допустими кандидати са сдружения на пчелари, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза. По този начин ще се засили ролята на неправителствения сектор в практическото решаване на част от проблемите в сектора, като свързващо звено между пчеларите и държавните институции.

Публикувана в Пчела и кошер

Иван Дудеков от с. Поибрене получи приза за производител на най-вкусния мед за 2018 година. Прецизната дегустация на 5 вида мед извърши петчленно квалитетно жури по време на традиционното честване, организирано от Общинско пчеларско сдружение „Акация” на 10-ти февруари, по случай Деня на Св. Харалампий. Разликата между класираните на първите три места беше минимална. На втора позиция бе класиран меда на Георги Лютаков, а на трета този на Стоимен Чуклев. „Трудният избор е поредното доказателство, че местните пчелари произвеждат вкусен и качествен мед”, категорични бяха членовете на журито. Вечерта беше изпълнена с добро настроение, танци, тематична викторина и томбола. Пожелание за пълни кошери с мед отправи председателят на сдружението Стоимен Чуклев. Той сподели със задоволство, че в организирания за поредна година конкурс съвместно с ЦЛРП - Панагюрище конкурс под надслов

„Пчеларството – екология и плодородие, пчелният мед – здраве и дълголетие”

Са се включили над 200 млади таланти. Присъстващите на празничната вечер имаха възможност да чуят три от наградените творби. Сутринта в неделя местните пчелари осветиха меда в църквата „Свето Въведение Богородично”, след което посетиха мястото в околностите на Панагюрище, където някога се е помещавал параклис, носещ името на св. Харалампий, който панагюрските пчелари са се заели да построят отново. Там беше извършен водосвет, като за първа година беше раздаден и курбан за берекет, здраве на пчеларите и пчелите. Хубавото време беше предпоставка над 200 човека да присъстват на събитието. Към момента в Общинско пчеларско сдружение „Акация“ членуват 72 човека, от които 33 са млади хора, посветили се на пчеларството.

Публикувана в Пчела и кошер
Страница 1 от 10

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта