През изминалия период развитието на земеделските култури протичаше при наднормени температури. Само на отделни места в Южна България паднаха валежи със стопанско значение (Кюстендил – 16 l/m2, Пазарджик – 15l/m2, Гоце Делчев – 34l/m2, Сандански – 48l/m2), които подобриха почвеното овлажнение и условията за протичане на вегетационните процеси при есенните посеви. В останалите райони на страната, където паднаха незначителни валежи, липсата на влага в почвата ограничаваше нормалното развитие на културите.

През следващите седем дни агрометеорологичните условия ще продължат да се определят от температури около и над климатичните норми. Отново валежи и подобрение на почвените влагозапаси се очакват в южните райони на страната предимно през първата половина на периода. Отсъствието на валежи със стопанско значение в Северна България ще бъде ограничаващо за началните вегетационни процеси при зимните житни култури и зимната рапица.

През периода при пшеницата и ечемика ще протичат различни фази – поникване (агростанции Павликени, Казанлък), първи – трети лист (агростанции Долни чифлик, Силистра, Търговище, Новачене), преход към фаза братене и фаза братене предимно в източните райони на страната (Карнобат, Главиница).

Периодът е подходящо време за варосване на стволовете и по-дебелите скелетни клони на овощните дървета. Чрез това мероприятие се намалява риска от напукване на кората и слънчев пригор по стволовете на овошките през зимния период причинени от температурните амплитуди на въздуха през денонощието (затопляне и разширяване на кората на дърветата през слънчевите дни и свиване през студените нощни часове). Варосването се извършва с 20 % варов разтвор ( 2 кг гасена вар на 10 л вода) чрез намазване на стволовете с четка или напръскване с машина. Предварително дърветата се почистват от старата и напукана кора като се отстраняват образувалите се лишеи и мъхове.

Условия за извършване на сезонните агротехночески мероприятия в овощните насаждения и провеждане на растителнозащитни пръскания при есенните посеви ще се създават в дните от втората половина на периода, когато се прогнозира сухо време без превалявания.

Драгомир Атанасов

Агрометеоролог в НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Подхранването на зимните житни култури и рапицата преди настъпване на зимата е гарант за тяхното успешно презимуване и залагане на висок добив

Агр. Петър Кръстев

Периодът на зимен покой е времето, когато при зимуващите култури протича забавяне на всички важни функции и процеси на жизнена дейност. В зависимост от продължителността и условията през зимата, след възобновяване на вегетацията растенията могат да се намират в различно състояние. Това състояние е не само резултат от абиотичните фактори, на които не можем да влияем. То може да бъде предопределено и от грижите, които производителите са положили още есента, за да осигурят безпроблемно презимуване на културите.

За да се улесни пролетният старт на зимните култури, още есента за тях трябва да се положат грижи, с които растенията да бъдат осигурени с най-важните хранителни вещества. Това не е екстра, а обоснована необходимост, защото бъдещата реколта при зимните култури се залага още в периода на есенната вегетация.

Листното подхранване през есента става все по-разпространена и популярна практика и у нас, защото земеделците се убеждават в положителния ефект от използването на листни торове, съдържащи бор, фосфор, калий и др. хранителни елементи. С всяка следваща година интересът към есенното подхранване на зимните житни култури и рапицата преди настъпване на зимата расте.

Есенно подхранване на зърнено-житните култури

Зърнено-житните култури залагат своя добив в есенния период. Те трябва да се отглеждат така, че да влязат в зимата частично формирани, което е от решаващо значение за бъдещата реколта. Колкото по-рано растенията формират листна маса и стъбла, толкова повече те имат шанс за формиране на силен флагов лист и добър клас.

Съществено значение за зимните житни култури в този период имат фосфорът и калият, а също манганът и молибденът. Фосфорът влияе за ускоряване скоростта на растеж на кореновата система, благодарение на което растенията се снабдяват по-добре с вода и хранителни вещества от почвата. Напролет такива растения бързо започват вегетация и растат много по-добре. Фосфорът (подаден чрез листно подхранване) също влияе на формирането на класа, което води до увеличаване на добива при зърнените култури. Калият въздейства на водния обмен на растенията, презимуването, а заедно с фосфора регулира обмена на захарите и протеините. Калият, заедно с фосфора, сярата и магнезия, влияе съществено на ефективността на усвояване на азота от растенията. Манганът (чрез листно подхранване) играе огромна роля в повишаване устойчивостта на растенията срещу гъбни заболявания, особено в условия на топла есен, каквато е в момента, а също така стимулира растежа и на кореновата система. Този микроелемент също участва в процеса на фотосинтеза и формирането на биомаса. Молибденът (чрез листно подхранване) участва в синтеза на съединенията, отговарящи за увеличаване устойчивостта на растенията към ниски температури.

Есенно подхранване на рапица

При отглеждането на зимна рапица, каквато основно се отглежда у нас, много важен, влияещ на презимуването елемент е срокът на сеитба. Той трябва да бъде достатъчно ранен (2-ра – 3-та декада на август в зависимост от региона), което създава на растението условия за непрекъсната 9-10 седмична вегетация. Само при такива условия рапицата може да се отправи в периода на зимен покой с оптимално количество листа (8-10), дебела коренова шийка и добре развита коренова система (може да достигне 40-50 см в дълбочина на почвения профил). В този период (от фаза 4-та – 5-а двойка листа), започва формирането на страничните разклонения, а от фаза 8-а двойка листа започва формирането на съцветията. Т.е. още есента рапицата залага основата на бъдещата реколта. Този процес може много лесно да бъде подпомогнат чрез оптимално листно подхранване.

В периода на есенната вегетация на рапицата не бива да се допуска при подхранването да се внасят прекомерни количества азот, който, в съчетание с прекалено гъсти посеви, става причина вегетативният връх (връхният бутон) да израства доста високо над повърхността на почвата. Това води до неговото измръзване в периода на зимен покой. Освен това прекомерното внасяне на азот предизвиква увеличаване съдържанието на вода в клетките на рапичните растения, в резултат на което се намаляват студоустойчивостта и устойчивостта им към болести.

За да може в есенния период рапицата да достигне необходимата фаза за презимуване, трябва да е осигурена с фосфор, калий и магнезий, а от микроелементите – преди всичко с бор (чрез листно подхранване). Ако до настъпване на зимата културата не е достигнала оптималната фаза за презимуване и не е била осигурена с необходимите хранителни вещества, през пролетта тя няма време и възможност да навакса и постигне същия добив като растенията в посевите, които са били добре подхранени през есента. Фосфорът влияе съществено за правилното развитие на кореновата система на рапицата (добре развитите и достатъчно дълги корени осигуряват по-добро презимуване и достъп на вода и хранителни вещества).

Калият има ключова роля във формирането на розетка при рапицата и нейното презимуване. Елементът концентрира клетъчния сок, благодарение на което се повишава студоустойчивостта на растенията. Освен това той влияе на водния обмен на растенията, което е особено важно в периоди на засушаване и подобрява азотното хранене. Още един важен хранителен компонент при подхранването на рапицата е борът. Есенното подхранване на рапицата с този микроелемент влияе на правилното формиране на кореновата шийка и на успешното й презимуване.

Публикувана в Растениевъдство

През настоящия селскостопански сезон държавите-членки на Европейския съюз внасят по-активно рапица, отколкото продукти от преработката й като рапичен шрот и масло, каквато бе тенденцията през миналия сезон, сочат данни на Европейската комисия.

През периода 1 юли – 27 октомври в общността са внесени общо 2,56 млн. тона рапица – с 90% повече, отколкото за същия период на сезон 2018-2019 г. Най-силно е търсенето на маслодайната култура в Холандия, която е внесла 719,8 хил. тона, следвана от Германия с 519 хил. тона, Франция с 483 хил. тона и Белгия с 459 хил. тона. Основен доставчик пък е Украйна с над 2 млн. тона, или над 80% от цялото внесено в ЕС количество рапица.

Същевременно през първите 4 месеца на сезона държавите-членки са свили вноса на рапично масло с 2% до 100,9 хил. тона и на рапичен шрот с 20% до 150,1 хил. тона. Най-търсен е рапичният шрот в Испания, където са доставени 37% от общото количество, внесено в ЕС от трети страни. При рапичното масло лидер по внос е Полша с 31% от общото количество. Доставките на продуктите от преработката на рапицата пък се осъществяват основно от Украйна и Русия.

Публикувана в Бизнес

В специално интервю за читателите на „Гласът на земеделеца“, Иван Костадинов - търговски мениджър Corteva Agriscience™ България, даде своята експертна прогноза за предстоящия сезон при маслодайните култури.
Специално искам да подчертая, че прогнозата, която експертът направи е максимално точна, защото се потвърди още на следващия ден, след като разговаряхме с него - цените на слънчогледа се покачиха значително.

Ето и част от блиц интервюто, което ще имате възможност да прочетете в следващия брой на „Гласът на земеделеца“:

„Специално искам да отбележа тенденциите за търсенето на слънчоглед за следващата година. Тъй като изкупните цени бяха сравнително ниски, на места добивите бяха малко по-ниски от оптималните - земеделците са леко разочаровани за следващата година. Наблюдават се намерения за намаляване на площите със слънчоглед. Но информацията, която имаме е, че не само в България, но и в цяла Европа, площите засети с маслодайна рапица силно се редуцират. Това означава, че запасите от зърнено-маслодайни култури ще намалеят и по всяка вероятност това ще доведе до увеличаване на изкупната цена на слънчогледа за следващата кампания, както при високоолеиновите слънчогледи, които традиционно имат малко по-висока изкупна цена, така и при линоловия слънчоглед.

Затова моята препоръка към фермерите е да разпределят риска за следващата година, да не залагат само на една култура, а да засеят възможно най-широко портфолио от култури, които в годините са били печеливши за тях. По този начин ще могат да намалят риска от движението на цените, върху които те не могат да влияят, също така и върху климатичните условия.“

Цялото интервю с Иван Костадинов четете в следващия брой на „Гласът на земеделеца“.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 03 Октомври 2019 12:36

Има ли шанс за рапицата в Добруджа?

  • Маслодайната култура е на път да отпадне от сеитбооборота
  • Трайните засушавания и жегите отказаха фермерите от рапицата
  • Сушата застрашава и сеитбата на пшеница

Габриела Събева

Рапицата е една от културите, която през последните 10 години породи бурни страсти и емоции в Добруджа. Рязко засилване на интереса към тази култура заради търсенето на биодизел и бързата й реализация още след жътва, благоприятни климатични условия през няколко поредни стопански години, довели до високи добиви и добра цена – това бяха само част от причините за нарастването на декарите с маслодайната култура. През 2010 и 2011 г. площите с рапица в Добричка област достигнаха 330 000 дка. Само за една стопанска година беше отбелязан скок от над 100 000 дка. Разбира се, медалът винаги има две страни. Първите знаци дойдоха след една люта, ветровита и типична за Добруджа зима, през която посевите с рапица измръзнаха. От засетите 328 000 дка с маслодайната култура в Добричка област загинаха над 90 %. Така „любовта” към рапицата продължи да се движи на приливи и отливи. Поредният „минус” дойде точно преди година. Тогава природата реши да се покаже немилостива и заложи на силно и жарко слънце без дъжд в продължение на месеци. Така семената от 189 000 дка с рапица си останаха в почвата без дори да покълнат. Около 60 000 дка бяха разорани и презасети с пролетни култури.

Seitba

Средните добиви от рапица в Добричка област през това лято достигнаха 256 кг/дка, а общото произведено количество – близо 33 000 тона.

„В момента сме на път да се повтори ситуацията от преди година”, коментира Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. „Проблемът се задълбочава, тъй като ние имаме „натрупан” недостиг на влага още от есента и зимата на 2018 г.”, посочи дамата и уточни, че именно липсата на сняг направи още по-сериозен проблема както с рапицата, така и с пшеницата. „Сега ни трябва много дъжд, за да си наваксаме загубите. За съжаление дългосрочните прогнози показват, че до средата на октомври ще има суша и високи температури. Ето, в края на септември паднаха дъждове, но те бяха по 5-6 литра – крайно недостатъчни”, допълни Радостина Жекова.

„Няма никакъв шанс за рапицата. Имаме сериозно редуциране на площите заради липсата на дъжд през последните месеци в Добричка област. Почти нямам колеги, които да са рискували и да са засели рапица”, обобщи още стопанката.

Един от потърпевшите през годините, който е претърпял загуби от маслодайната култура, включително и през тази стопанска година, е Иван Балабанов. Фермерът обработва 16 000 дка в община Ген. Тошево. „Няколко години поред се опарихме от рапицата. Това е хубава култура, но тя е синтетична, създадена от човека. Затова смятам, че рано или късно ще дойде нейният край”, прогнозира фермерът. „Изменят се вкусовете, изменят се тенденциите, променят се пазарите, особено в северните държави. Пада консумацията на рапичното олио. Виждате настроенията срещу дизела. Има още какво да се изброява, има още проблеми при отглеждането на рапица. Със забраната на редица продукти за растителна защита, невъзможност за пръскане по време на цъфтеж – всичко това води до сваляне на стопанските резултати”, категоричен е Иван Балабанов. „В крайна сметка това е скъпа култура, която е супер интензивна, изисква висока степен както на механизация, така и на растителна защита и торове, на енергоснабдяване и в същото време е много рискова. Единственият бонус на рапицата беше бързият й пазар през юли, бързите свежи пари, които носеше. Това обаче също отпадна, тъй като борсовите сесии вече са през септември и това налага да мислим складово място и за нея. Поради всички тези причини рапицата полека-лека отстъпва мястото си”, обобщи стопанинът.

В стопанството му вече е започнала сеитбата на пшеница. Използват падналите около 25 литра дъжд в региона. „Това е късмет и трябва да го оползотворим максимално, за да може поне тази година да се порадваме още през октомври на поникнала пшеница. През миналата нямахме такива. Първите пшеници поникнаха декември, тогава паднаха и първите дъждове при нас. Те бяха оскъдни, недостатъчни, а през януари имахме летеж на мухи и трябваше дори да пръскаме. Това беше невиждано”, връща се назад фермерът. Иван Балабанов е категоричен, че за да се получат добри стопански резултати от полските култури, трябва да се полагат сериозни грижи за почвата. „Трябва да престанем варварски да палим полетата и да унищожаваме органичната материя. Почвата е богатство, което е наследено от нашите предци и това е преди всичко биология. Трябва да се грижим за нея с добри мерки и мероприятия. Тогава ще имаме прекрасни резултати, ще си гарантираме бъдещето!”, категоричен е още земеделецът.

Hristo Hursev agronom

„Нямаме рапица. През миналата година се стигна до много разорани площи. Затова взехме решение ако към момента на сеитба в края на август няма нужната влага, изобщо да не сеем, защото няма да има смисъл” – това заяви Христо Хърсев, старши агроном в „БГ АГРО” АД. Фирмата обработва 120 000 дка земя, разположени в областите Шумен, Разград, Силистра, Добрич, Варна. Тъй като нивите са в различни региони и културите се отглеждат при различни почвено-климатични условия, това дава възможност за по-реални преценки и изводи за прякото производство. Навсякъде обаче рапицата е била културата, породила много притеснения и загуби. „Сега нямаме рапица, тъй като нямаше дъжд. При едно изчакване на евентуална влага и закъсняване от нормалните срокове за сеитба, редуцирането на добивите е много сериозно. Всяко изместване на сроковете напред във времето увеличава рисковете за презимуване на рапицата”, обобщи още старши агрономът. Въпреки сушата, сеялките за пшеница вече са в полетата и сеят зърното за новата реколта. „В момента няма влага, но при голямо производство като нашето трябва да сме напред със сеитбата. През последните години климатичните условия постоянно ни провокират. От засушаване се преминава към рязко застудяване и това подлага на риск по-късните сеитби. Затова вече сме заложили над 40 % от пшеницата”, разясни Христо Хърсев.

Една млада дама от община Тервел е решила обаче да рискува и избира отново да заложи рапица през тази есен. „Предходната година беше много трудна, отново заради засушаването. Засяхме рапица, после я разорахме. Сега обаче напук на всичко отново засяхме от маслодайната култура и се надяваме в близките дни да завали”, не крие надеждите си Вероника Чалъкова, агроном във фирма „Рай Мег Агро”. Фирмата е малка, семейна, със седалище в тервелското село Кладенци. Сеитбата е извършена в оптималните за тази култура срокове, които започват около 25 август. „За мене е предизвикателство и удоволствие да работя, да съм на полето, да наблюдавам растенията и развитието им и на финала да жънем”, не крие ентусиазма си младата и чаровна дама. Не крие обаче и притесненията си заради продължителните засушавания през последните години и предизвикателствата, пред които е изправен всеки агроном. „Условията за сеитба на пшеница към момента не са добри. Твърде голяма суша е. През последните две седмици паднаха общо 10 литра дъжд. Това е абсолютно недостатъчно за нормална подготовка на полето и за нормална кампания”, смята Вероника.

Veronika agronom 1

Оптималните срокове за сеитба на пшеница в Добричка област са до 20-25 октомври. До тогава масово ще се сее по полетата. „Трябва ни дъжд. Много дъжд, за да имаме шанс!”, подчерта още веднъж Радостина Жекова. Ежегодно в Добруджа се залагат 1,200-1,300 млн.дка със зърнено-житни култури.

Публикувана в Бизнес

При топла и влажна есен плевелите бързо поникват и започват да конкурират културата за хранителни вещества, вода и светлина. Доказано е, че при нормално поникване наесен, рапицата формира 30% от потенциала за добив. Отделно при поникване на плевелите през есента, те силно конкурират и подтискат културата, която изостава в развитието си и трудно достига оптималната фаза за презимуване – розетка.

Практиката и времето доказаха, че е задължително използването на хербицид при отглеждане на маслодайна рапица, но борбата с част от плевелите е изключително трудна и е препоръчително борбата с тях да бъде изведена в ранни фази.

Плюсовете на есенното хербицидно третиране са:

- Борбата с плевели се води в ранни стадии, което води до пълното им унищожение

- Избягва се ранната конкуренция между рапицата и плевелите, като по този начин младите растения получват всички хранителни елементи, вода и светлина, от които имат нужда, което е гаранция за нормалното развитието на културата

- Рапицата се развива при оптимални условия и по този начин безпроблемно достига до фаза розетка, при която културата е най-устойчива на измръзване при ниски зимни температури

- при липса на заплевеляване се намалява и нападението от вредители

- не на последно място третиране с хербицид наесен е организационно по-лесно, предвид слабото натоварване на техниката в този сезон

За да се изведе правилно есенната борба с плевелите при рапица, трябва да се избере и точният хербицид. Перфектна работа ще ви свърши най-широкоспектърният вегетационен хербицид срещу широколистни плевели в конвенционална рапица – Галера™ Супер.

Галера™ Супер е базиран на три активни вещества от три химични групи, които имат комплиментарно действие. Може да бъде прилаган от втори лист до девет и повече оформени междувъзлия ВВСН 12-39, като може да се прилага както напролет, така и наесен при наличие на плевели. За оптимална защита е небходима температура от 8°С – 10°С.

Приложен в доза 25 мл/дка с количество работен разтвор 10-40 л/дка, Галера™ Супер дава отличен контрол срещу синя метличина, лайка, паламида, подрумче, пача трева, щир, бяла лобода, черно куче грозде, звездица, мъртва коприва, див мак, лепка, великденче, виола, овчарска торбичка, самосевка слънчоглед и др. Благодарение на допълнителното почвено действие Галера™ Супер се справя с късно поникващите и вторично поникващите плевели.

В случай на пропадане на културата, третирана с Галера™ Супер поради каквато и да е причина -    увреждане на културата поради замръзване на почвата, слана, болести, неприятели, на същото място могат да се засеят най-малко 1 месец след приложението и след извършване на предсеитбена обработка (оран) пролетна маслодайна рапица, синап, зеле от разсад, пшеница или царевица.

Практическите предимства, които открояват Галера™ Супер са:

  • Абсорбира се едновременно от листата и корените, като се транслоцира в цялото плевелно растение
  • Допълнително почвено действие
  • Широк прозорец на приложение
  • Ефикасен срещу самосевка слънчоглед и грах
  • Трикомпонентен с активни вещества от три различни химични групи
  • Селективен вегетационен системен хербицид
  • Много бързо абсорбиране от плевелите - до 1 час
  • Ефектът е видимо по-бърз при влажни и топли условия
  • Лесно приложима течна формулация - разтворим концентрат (СЛ)
  • Може да се прилага както наесен, така и напролет
  • Различен механизъм на действие на активните вещества и взаимно допълващо се действие
Публикувана в Растениевъдство

Английски и германски производители търсят алтернативни методи за ускоряване на равномерното зреене на културата, без използване на десиканти

Сред критериите, на които трябва да отговарят хибридите рапица, е възможността за лесно прибиране. За тази цел най-важните качества, които те трябва да притежават, са дружното зреене и неразпукването на шушулките. Важно е също и зреенето на сламата, за да може културата да се жъне без загуба. Дори най-високодобивните хибриди не могат да достигнат потенциала си, ако голяма част от продукцията се разпилее и остане на полето по време на жътвената операция. Фермерите от Германия и Англия са осъзнали този факт и се съобразяват с него, когато избират кой хибрид рапица да засеят. За да заострим вниманието на българските производители на рапица, предлагаме настоящия материал от британското аграрно сп. Farmers Weekly – в него са изложени основните показатели, с които се съобразяват немските и английските им колеги, за да постигнат максимално лесна жътва. (Бел. ред.)

Производителите на рапица трябва да знаят, че подборът на хибрид е особено важен за добрата и лесна жътва. Той може да се превърне в един от съществените фактори, както и управлението на самата жътва. Заплахата за бъдещето на глифозата в Европейския съюз и вероятността от по-големи рестрикции за употребата на преджътвени десиканти означава, че производителите вече търсят алтернативни методи да ускорят равномерното зреене на рапичните посеви преди жътва. За тази цел те се обръщат към селекционерите за решение, тъй като някои специалисти вече изследват лесната жътва на растенията като характеристика, която може да бъде измервана и класирана. Тя зависи сериозно от количеството биомаса и зрелостта на сламата, както и от редица други фактора. Очаква се тази характеристика на лесната жътва да става все по-важна в бъдеще.

Количество биомаса и зрялост на сламата

Нека разгледаме биомасата: сортовете рапица с по-ниско стъбло са по-лесни за прибиране, просто защото през комбайна преминава по-малко материал и съответно почистването е по-лесно. Що се отнася до зрелостта на самата слама, знае се, че по-зелената и влажна слама по-трудно преминава през машината. В този случай има и по-голяма загуба на зърно, а и почистването на семената в последствие става по-трудно. Макар че национални изследвания в Германия класират късното стареене на сламата, резултатите са противоречиви. Това е така, защото колкото по-добър и здрав е сортът, толкова по-зелено е самото стъбло през лятото. Но това не е непременно лошо, когато става дума за реколта.

Разпукване и устойчивост на полягане

В момента текат и дебати около устойчивостта към разпукване на шушулките, тъй като се счита, че колкото разпукването е по-високо, толкова по-отрицателен ефект има върху жътвата, съответно и върху добива. Естествено, лесната жътва зависи тясно от устойчивостта на полягане. Силно полегналите посеви са най-трудни за жътва, докато неполегналите са най-лесни. Селекционерите очакват, че ранното зреене ще става все по-важно, ако глифозатът бъде забранен в ЕС. В Германия само в 10-15% от посевите се внася десикант, така че ранните сортове са много по-популярни, отколкото например в Англия.

Растителна популация (гъстота)

Германският опит също показва, че ниската популация на посевите създава проблеми, тъй като растенията са по-трудни за прибиране. Отделните растения са много гъсти, защото се разклоняват прекалено много и не съзряват равномерно, докато високата гъстота на посева от 30 – 45 растения на кв. м улеснява значително процеса на жътва. Сортовете джуджета също помагат според специалистите и в момента започват да си проправят път. Структурата на растенията от тези сортове определено ги правят по-лесни за прибиране. Височината на рапицата може да не е проблем, ако се жъне с големи комбайни с широка вършачна повърхност. Глифозатът невинаги е най-доброто решение през някои от сезоните, тъй като може да действа твърде бавно върху рапицата. По тази причина селекционерите смятат, че трябва да се фокусират върху сортове, които узряват по естествен път.

Фактори, които влияят върху лесната жътва:

*Биомаса

*Стареене на сламата

*Ранно зреене

*Устойчивост на полягане

*Устойчивост на разпукване

*Растителна популация

Надвисналата опасност от забраната на глифозата бе една от причините, които накараха английския производител Ричард Сътън в Линкъншир да остави 36 ха рапица да узрее по естествен път миналата година. Освен това земеделецът бе узнал от изследване в Германия през 2015 г., че там е стандартна практика да не се внасят десиканти. „В Германия се смята, че употребата на такива средства преди жътва може да има негативен ефект жърху добива“, споделя г-н Сътън. След жътвата се установява, че нетретираното поле има подобрение в добива от 0,5 т/ха. Полето е ожънато седмица след тези, в които е бил внесен десикант. Единствената разлика е, че е използван химичен препарат, потискащ разпукването на шушулките. Не е сигурно обаче дали има ефект от тези препарати при сортове, които притежават устойчивост към разпукване. Фермерът планува да увеличи площта с посев, на който да не се прилага десикант, през следващата година.

Публикувана в Растениевъдство

Синергия на две активни вещества гарантираща отлична дълготрайна защита на културата. 

Рапицата е една от важните култури, отглеждани у нас. Дългият период на растеж и неблагоприятните атмосферни условия, често правят това растение особено чувствително към плевелите. За постигане на оптимален ефект и гарантиране на чист старт за развитие на културата, третирането с хербициди трябва да се извършва преди или след сеитба на рапицата, още през есента. Третиранията през пролетта са като цяло по-слабо ефективни и трябва да се извеждат по-скоро с коригираща цел. 


Адекватната борбата с плевелите е един от основните фактори, които определят равнището на добива при рапицата, тъй като плевелите имат конкуриращо влияние по отношение на жизнено важните фактори за развитието й и предизвикват силно понижение на биологичния й потенциал. Правилното отглеждане трябва да започне още с подготовката на полето и да премине през избора на подходящ хербицид, който отговаря на най-новите тенденции в растителна защита при тази култура.

Nero Untreated

Нетретирана контрола

Вредата от плевелите е комплексна и е най-силно изразена в ранните фенофази от развитието на рапицата през есента -  месеците октомври и ноември, като силното ранно заплевеляване може да доведе до значителни загуби на добив.


НЕРО™ ЕК е патентована комбинация от две активни вещества с различен начин на действие – петоксамид и кломазон. Взаимодействието на тези активни вещества гарантира отлична дълготрайна защита на културата. 

Nero Effect

Ефект на Неро ЕК

Петоксамид е ново активно вещество в рапицата от групата на хлорацетамидите.  Поема се от кореновата система и листата на поникващите плевели и спира образуването на мастни киселини и клетъчното делене в плевелните растения.


Кломазон се абсорбира от корените и кълновете на плевелните растения и потиска синтеза на хлорофил и каротеноиди, необходими при фотосинтезата.


НЕРО™ ЕК се прилага в доза 300 мл/дка след сеитба, преди поникване на култура. За да се постигне добър ефект от приложението на продукта се препоръчва третиранията да се извършват при достатъчна почвена влага. Влажната почва допринася за ускоряване на ефекта от приложение, а внасянето в суха почва може да доведе до забавена ефикасност.


Синергизмът в действието на петоксамид и кломазон разширява спектъра на действие на продукта и повишава ефикасността при контрол на ключови плевели при маслодайната рапица.


НЕРО™ ЕК отлично контролира обикновена ветрушка (Apera spica-venti), видове райграс (Lolium sp.), просо (Panicumtex anum), едногодишна метлица (Poa annua) от житните плевели, както и голям брой широколистни плеви като подрумче (Anthemis arvensis), здравец (Aphanes arvensis), обикновена овчарска торбичка (Capsella bursa-pastoris), поветицовидно фасулче (Fallopia convolvulus), лепка (Galium aparine), видове мъртва коприва (Lamium spp.), видове лайка (Matricaria spp.),видове великденче (Veronicaspp.), както и много други. /на снимките по-долу - нетретирана контрола; ефект на Неро™ ЕК/


След третиране на маслодайната рапица с НЕРО™ ЕК могат да се отглеждат всякакви култури в рамките на обичайния сеитбооборот. 
Като се имат предвид трудностите, пред които са изправени производителите на рапица при борбата с плевелите и все по-голямото значение на качеството на добива върху себестойността на продукцията, НЕРО™ ЕК се появява точно на време като един високоефективен инструмент за борба с ключовите плевели при маслодайна рапица.  


Използвайки НЕРО™ ЕК  земеделските производители получават едно надеждно решение за контрол на плевелите и сигурност за постигане на добри резултати. 

   


Публикувана в Растениевъдство

При използване на съвременните хибриди и спазване на агротехническите условия при отглеждане, добивите от зимна маслодайна рапица могат да достигнат до над 700 кг/дка. Въпреки това, стопанствата прибират значително по-малко. Това се дължи на климатичните условия, болести и неприятели, и типични грешки, които допускат земеделците.

1. Лоша подготовка на почвата. Резултатите са лошо поникване и неравномерно развити растения. На един и същ посев има прерасли и недоразвити растения, съществува голям риск от измръзване през зимата.

2. Некачествено раздробяване на сламата след прибиране на зърнените култури и лошото й заравяне в почвата. Това води до запълване на почвата с въздушни кухини. Лошият контакт на семената с почвата води до лошото им покълване, което по-късно води до изтегляне на растенията. Такива растения обикновено са слаби, което повишава риска от тяхното загиване през зимата.

3. При лошо раздробяване и заравяне на сламата от предшественика пониците биват изкривени и неравномерни. Микроорганизмите, участващив разлагането на сламата, поглъщат от почвата азот, необходим за началното хранене на растенията на рапицата.Това води до допълнителни разходи при сеитбата за внасяне на азотни торове (средно по 10 кг/дка във физическо вещество амониева селитра).

4. Прекаленодълбоката сеитба води до продължително поникване на растенията. Те поникват слаби и изтощени, което увеличава вероятността от измръзване.

5. При завишенасеитбена норма, растенията в гъстите посеви се конкурират помежду си за влага, светлина и хранителна площ. Те се развиват лошо, изтеглят се и лошо презимуват. Стъблата им са тънки и изнежени, което води до значително полягане на посева.

6. Неспазване сроковете на сеитба. При раннасеитба растенията прерастват, при късна остават недоразвити, кореновата шийка към момента на влизане в зимата остава под 8 мм. Всичко това завършва с измръзване.

7. При излишек на азотно хранене растенията прерастват, стават крехки и чупливи.

8. Високи и стабилнидобиви от зимна рапица обикновеносе получават при внедряване в стопанствата на специализиран рапичен сеитбооборот (делът на рапицата да заема до 20-25%) с максимално насищане със зърнени култури. Насищането на сеитбооборота с рапица води до увеличаване на пораженията на растенията от бяло гниене, фома и алтернария. Връщането на културата в сеитбооборотане по-рано след 4-5 години на същото поле позволява оздравяване на почвата и значително намаляване на инфекционния фон на причинители на болести в нея.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Редуването на културите е основна предпоставка задобъризборна предшественик за зимна рапица. Смята се, че максимално допустимият дял на тази култура в сеитбооборота е 20—25% от общата площ на стопанството, като тя може да идва след себе си след спазване на 4—6-годишна пауза в отглеждането й.

Ето схема на 5и 6-полен сеитбооборот, който е подходящ да се прилага в стопанства, където се отглежда рапица:

  • 5-полен сеитбооборот: 1. Пролетен ечемик. 2. Зимен ечемик. 3. Рапица. 4. Зимна пшеница. 5. Окопни културицаревица, картофи).
  • 6-поленсеитбооборот: 1. Окопни култури (картофи, цвекло, царевица). 2. Пролетенечемик + детелина. 3.Детелина. 4. Зименечемикь. 5. Зимна рапица. Зимна пшеница.

Практиката е доказала, че рапицата може да се отглежда във всяко едно сеитбообръщение, стига в отглеждането й да има прекъсване най-малко от три, а най-добре от 4-5 години. Разбира се пак при спазване на гореизброените условия за отсъствие в ротацията на кръстоцветни култури и слънчоглед.

Често при недобре обмислен подход към избора на площ и предшественик при рапицата (в резултат на нисък добив или разораване на пропаднали при различни обстоятелства посеви от други култури), тази ценна за селското стопанство култура се компрометира. Не на последно място от това произтичат и колебанията през последните години на площите у нас, заемани от зимната рапица.

Рапицата е добър предшественик за всички зърнени култури, повишава тяхната продуктивност със 17-34%, остава в почвата органично вещество, равностойно на 1-1,5 т/дка хумус. Тя може да се върне след себе си на предишното поле в сеитбооборота не по-рано след 4-5 години, затова площта й в едно стопанство не бива да надвишава 20-25%.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 14

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта