Спазването на 4-5 полна ротация осигурява устойчиво отглеждане на маслодайната култура

Агр. Петър Кръстев

Особено място в сеитбооборотана рапицата заемат предшествениците. Те определятдобивите и качеството нареколтата от маслодайната култура. Рапицата екапризно растение и се влияе много от това след каква култура ще се отглежда.

Сеитбооборот: правилен избор на предшественик

Добри предшественици на рапицата са културите, които рано освобождават полето: едногодишни треви за зелен фураж, многогодишни треви след първия откос, рано прибрани зърнени култури, ранни картофи, сеитбооборот с многогодишни треви. В условия, при които прибирането на зърнените предшественици забавя сеитбата на рапицата, е необходимо да се предвиди внасянето на 3 – 4 кг/дка акт. в-во азот.

Не трябва да се сее рапица след кръстоцветни култури

Нежелателно еотглеждането близо един до друг на семепроизводни посеви с рапица и детелина, тъй като периодът на цъфтеж на тези култури съвпада и насекомите-опрашителиса по-склонни да посещават рапичните цветове.

Зимната рапица трябва да се разполага след предшественици, които изключват такова опасно заболяване на растенията като некроза по кореновата шийка. Понякога, когато не са предприети необходимите мерки за отглеждане на културата, болестта може да унищожи целия посев. Тя се появява при разполагане на рапица след рапица, слънчоглед, цвекло, зеле, други кръстоцветни култури, които имат общ с рапицата вредител — нематода.

Редуването на културите е основна предпоставка задобъризборна предшественик кактозазимна, така и за пролетна рапица. Смята се, че максимално допустимият дял на тази култура в сеитбооборота е 20 – 25% от общата площ на стопанството, като тя може да дойде отново след спазване на 4 – 6-годишна пауза в отглеждането й.

Ето примерна схема на 5-и 6-поленсеитбооборот, използван в стопанство:

  • 5-полен сеитбооборот: 1. Пролетен ечемик. 2. Зимен ечемик. 3. Рапица. 4. Зимна пшеница. 5. Окопни култури (царевица, картофи).
  • 6-поленсеитбооборот: 1. Окопни култури (картофи, цвекло, царевица). 2. Пролетенечемик + детелина. 3.Детелина. 4. Зименечемик. 5. Зимна рапица. Зимна пшеница.

Според немски учени рапицата може да се отглежда във всяко едно сеитбообръщение, стига в отглеждането й да има прекъсване най-малко от три, а най-добре от 4 – 5 години. Разбира се, пак при спазване на гореизброените условия за отсъствие в ротацията на неподходящи култури – кръстоцветни видове и слънчоглед.

Често при недобре обмислен подход къмизбора на участък и предшественик при рапицата (в резултат на нисъкдобив или гибел на посеви) тази ценназа селското стопанство култура се компрометира. Не на последно мястоот това произтичат иколебанията през последните години на площите у нас, заемани от зимната рапица.

Рапицата е добър предшественик за всички зърнени култури, повишава тяхната продуктивност със 17 – 34%, остава в почвата органично вещество, равностойно на 1 – 1,5 т хумус. Тя може да се върне на предишното си място в сеитбооборота не по-рано след 4 – 5 години.

Торене в аванс

Целесъобразно е органичнитеторове да се внасят под предшественика на рапицата. Самата тя е много отзивчива на внасянето на органични торове. но за да се избегне заплевеляването на почвата, по-добре е те да се внасят преди предшестващата култура.

Нормите на фосфорни и калиевиторове се изчисляват според планирания добив, изхождайки отизноса на хранителни вещества с добива от семена и количеството на достъпнитехранителни елементи в почвата.

Фосфорните и калиевитеторове се внасят есента, преди последната обработка на почвата, а азотните –през пролетта: при зимната рапица като подхранване при възобновяване на вегетацията напролет, а при пролетната – заедно със сеитбата. И зимната, и пролетната рапица са отзивчиви към внасянето на микроелементи, особено на бор. При внасянето му в доза 200 г/дка активно вещество протича по-дружно и ускорено узряване на семената.

Борнитеторове се прилагат съвместно с азотните, при предпосевната обработка на почвата или при подхранването на културата.

Фактори, които ограничават нарастването на площите с рапица у нас

До известна степен увеличаване производството на рапица у нас е възпрепятствано от техническата база на земеделските стопанства. В резултат на нарушения в точността на сеитбата, внасяне на торовете и неспазване сроковете на прибиране, стопанствата понякога търпят загуби от 30 – 50% от потенциалния добив. Това, от своя страна, автоматично повишава себестойността на производството на единица продукция. В някои стопанства провеждането на агротехническите мероприятия не е на необходимото ниво, вследствие на което добивът от рапица се формира само за сметка на естественото плодородие на почвата. Известно е, че рапицата е култура, която е чувствителна към условията на отглеждане и изисква точно спазване на елементите на технологията.

Още един от факторите, който също ограничава отглеждането на рапицата, е недостатъчно високото качество на продукцията, а следователно оттам и по-ниските изкупни цени. Ценообразуването и прогнозирането на цените на рапичното семе са свързани и с количеството и качеството на рапичното масло. Новите приоритети за използване на рапичното масло се определят от ниското съдържание на глюкозинолати и отсъствието на ерукова киселина, което налага използването на специални хибриди (00 и 000). То се използва за получаване на висококачествено хранително масло, за производство на биологично дизелово гориво, а след преработката се получава допълнителна продукция от евтин фураж за животновъдството.

За повишаване добивите от тази култура е необходимо в производството да се внедряват ресурсоспестяващи, адаптирани към определените почвено-климатични условия технологии, които осигуряват не само висок добив от семена, но и масленост от 45 – 50%.

Главното условие за решаване на тези въпроси е прилагането на достатъчно високо и качествено ниво на всички агротехнически мероприятия, които са в основата на технологията на отглеждане. Те трябва да са насочени към повишаване добива от семена и увеличаване добива на масло от декар. Именно от тази позиция е необходимо да се подхожда при избора на технологии, формиращи устойчив и рентабилен стопански добив от рапица.

Публикувана в Растениевъдство

Спазването на 4-5 полна ротация осигурява устойчиво отглеждане на маслодайната култура

Агр. Петър Кръстев

Особено място в сеитбооборотана рапицата заемат предшествениците. Те определятдобивите и качеството нареколтата от маслодайната култура. Рапицата екапризно растение и се влияе много от това след каква култура ще се отглежда.

Сеитбооборот: правилен избор на предшественик

Добри предшественици на рапицата са културите, които рано освобождават полето: едногодишни треви за зелен фураж, многогодишни треви след първия откос, рано прибрани зърнени култури, ранни картофи, сеитбооборот с многогодишни треви. В условия, при които прибирането на зърнените предшественици забавя сеитбата на рапицата, е необходимо да се предвиди внасянето на 3 – 4 кг/дка акт. в-во азот.

Не трябва да се сее рапица след кръстоцветни култури

Нежелателно еотглеждането близо един до друг на семепроизводни посеви с рапица и детелина, тъй като периодът на цъфтеж на тези култури съвпада и насекомите-опрашителиса по-склонни да посещават рапичните цветове.

Зимната рапица трябва да се разполага след предшественици, които изключват такова опасно заболяване на растенията като некроза по кореновата шийка. Понякога, когато не са предприети необходимите мерки за отглеждане на културата, болестта може да унищожи целия посев. Тя се появява при разполагане на рапица след рапица, слънчоглед, цвекло, зеле, други кръстоцветни култури, които имат общ с рапицата вредител — нематода.

Редуването на културите е основна предпоставка задобъризборна предшественик кактозазимна, така и за пролетна рапица. Смята се, че максимално допустимият дял на тази култура в сеитбооборота е 20 – 25% от общата площ на стопанството, като тя може да дойде отново след спазване на 4 – 6-годишна пауза в отглеждането й.

Ето примерна схема на 5-и 6-поленсеитбооборот, използван в стопанство:

  • 5-полен сеитбооборот: 1. Пролетен ечемик. 2. Зимен ечемик. 3. Рапица. 4. Зимна пшеница. 5. Окопни култури (царевица, картофи).
  • 6-поленсеитбооборот: 1. Окопни култури (картофи, цвекло, царевица). 2. Пролетенечемик + детелина. 3.Детелина. 4. Зименечемик. 5. Зимна рапица. Зимна пшеница.

Според немски учени рапицата може да се отглежда във всяко едно сеитбообръщение, стига в отглеждането й да има прекъсване най-малко от три, а най-добре от 4 – 5 години. Разбира се, пак при спазване на гореизброените условия за отсъствие в ротацията на неподходящи култури – кръстоцветни видове и слънчоглед.

Често при недобре обмислен подход къмизбора на участък и предшественик при рапицата (в резултат на нисъкдобив или гибел на посеви) тази ценназа селското стопанство култура се компрометира. Не на последно мястоот това произтичат иколебанията през последните години на площите у нас, заемани от зимната рапица.

Рапицата е добър предшественик за всички зърнени култури, повишава тяхната продуктивност със 17 – 34%, остава в почвата органично вещество, равностойно на 1 – 1,5 т хумус. Тя може да се върне на предишното си място в сеитбооборота не по-рано след 4 – 5 години.

Торене в аванс

Целесъобразно е органичнитеторове да се внасят под предшественика на рапицата. Самата тя е много отзивчива на внасянето на органични торове. но за да се избегне заплевеляването на почвата, по-добре е те да се внасят преди предшестващата култура.

Нормите на фосфорни и калиевиторове се изчисляват според планирания добив, изхождайки отизноса на хранителни вещества с добива от семена и количеството на достъпнитехранителни елементи в почвата.

Фосфорните и калиевитеторове се внасят есента, преди последната обработка на почвата, а азотните –през пролетта: при зимната рапица като подхранване при възобновяване на вегетацията напролет, а при пролетната – заедно със сеитбата. И зимната, и пролетната рапица са отзивчиви към внасянето на микроелементи, особено на бор. При внасянето му в доза 200 г/дка активно вещество протича по-дружно и ускорено узряване на семената.

Борнитеторове се прилагат съвместно с азотните, при предпосевната обработка на почвата или при подхранването на културата.

Фактори, които ограничават нарастването на площите с рапица у нас

До известна степен увеличаване производството на рапица у нас е възпрепятствано от техническата база на земеделските стопанства. В резултат на нарушения в точността на сеитбата, внасяне на торовете и неспазване сроковете на прибиране, стопанствата понякога търпят загуби от 30 – 50% от потенциалния добив. Това, от своя страна, автоматично повишава себестойността на производството на единица продукция. В някои стопанства провеждането на агротехническите мероприятия не е на необходимото ниво, вследствие на което добивът от рапица се формира само за сметка на естественото плодородие на почвата. Известно е, че рапицата е култура, която е чувствителна към условията на отглеждане и изисква точно спазване на елементите на технологията.

Още един от факторите, който също ограничава отглеждането на рапицата, е недостатъчно високото качество на продукцията, а следователно оттам и по-ниските изкупни цени. Ценообразуването и прогнозирането на цените на рапичното семе са свързани и с количеството и качеството на рапичното масло. Новите приоритети за използване на рапичното масло се определят от ниското съдържание на глюкозинолати и отсъствието на ерукова киселина, което налага използването на специални хибриди (00 и 000). То се използва за получаване на висококачествено хранително масло, за производство на биологично дизелово гориво, а след преработката се получава допълнителна продукция от евтин фураж за животновъдството.

За повишаване добивите от тази култура е необходимо в производството да се внедряват ресурсоспестяващи, адаптирани към определените почвено-климатични условия технологии, които осигуряват не само висок добив от семена, но и масленост от 45 – 50%.

Главното условие за решаване на тези въпроси е прилагането на достатъчно високо и качествено ниво на всички агротехнически мероприятия, които са в основата на технологията на отглеждане. Те трябва да са насочени към повишаване добива от семена и увеличаване добива на масло от декар. Именно от тази позиция е необходимо да се подхожда при избора на технологии, формиращи устойчив и рентабилен стопански добив от рапица.

Публикувана в Растениевъдство

Оптимистичните прогнози не бяха разколебани дори от лошото поникване на културата в Германия и Франция

Експертите от Европейската служба за мониторинг на селскостопанските ресурси (MARS) констатират, че добивът от маслодайна рапица в ЕС тази година ще бъде над средния в сравнение с 2018 година. Те очакват средно 3,19 тона от хектар (319 кг/дка), което е с 12% повече от миналата година.

Вземайки под внимание посевните площи в ЕС, очакваното производство от рапица е около 19,92 млн. тона, което е с 20 000 тона или 0,1% повече от миналогодишните показатели.

За рапичната реколта в Германия тази година MARS очаква ръст на добива с 18% до 3,54 т/ха (354 кг/дка), което ще доведе до производство от 4 млн. тона след последните оценки на посевните площи.

Във Франция, другия голям производител на рапица в ЕС, MARS прогнозира увеличение на средния добив с 9,2% до 3,34 т/ха (334 кг/дка). Планираният общ добив съответно е на ниво 4,49 млн. тона рапица, което е по-малко от миналогодишните показатели, когато френските фермери са прибрали общо 4,95 млн. тона рапица.

В Румъния поради драстично намаляване на посевните площи производството на рапица се оценява едва на 1,21 млн. тона при среден добив от 2,48 т/ха (248 кг/дка). В Чехия фермерите вероятно ще приберат с 50 000 тона рапица по-малко, а реколтата общо ще е около 1,31 млн. тона.

Публикувана в Растениевъдство

Най-често културата не достига до потенциалния си добив поради неспазване на агротехническите изисквания

Агр. Петър Кръстев

При използване на съвременнихибриди и спазване на агротехническите изисквания при отглеждането на зимна маслодайна рапица могат да се достигнат добиви от 700 кг/дка. Въпреки това на практикастопанстватаприбират значително по-малко. Вина за това имат климатичните условия, вредителите, болестите и пропуски, коитофермерите, волно или неволно, допускат. В помощ на земеделците и като превенция предвид предстоящата сеитба на рапица, ще посочим седемте най-често срещани грешки.

1. Лоша подготовка на почвата. Резултатите сатрудно и лошо поникване,както и неравномерно развитие на растенията. На полето едновременно има както прерастнали, така и недоразвити растения. Съществува голям риск отизмръзване на части от посева през зимата.

2. Некачествено раздробяване на сламата следприбиране на зърнените култури и лошото й заравяне. Това причинява формирането на въздушникухини в почвата. Лошият контакт на семената с почвата води до трудно покълване и поникване на семената, което по-нататък предизвиква изтегляне на растенията. Такива растения обикновено са по-слаби, което е предпоставка за голяма вероятност от загиване.

3. При лошо обработенаслама семената поникват неравномерно и пониците са неизравнени. Микроорганизмите, участващи в разлагането на сламата, поглъщат азот от почвата, необходим за начално хранене на рапичните растения. Това налага да се направят допълнителни разходи при сеитбата за внасяне на азотниторове (средно10 кг/дка амониева селитра във физическо тегло).

4. Прекалено дълбоката сеитба води до продължително прорастване на пониците на зимната рапица, докато поникнат. Те се появяват на повърхността на почвата доста отслабени, което увелича вероятността от тяхното измръзване.

5. При повишена сеитбената норма растенията формират сгъстени посеви. В тях те се конкурират помежду си за влага, светлина и хранителна площ. Не се развиват добре, изтеглят се и лошо зимуват. Стъблата стават тънки, което води до значително полягане на посевите.

6. Неспазване сроковете на сеитба. При ранни срокове растенията в посевите прерастват, а при късни са недоразвити, кореновата шийка към момента на влизане в зимата е дебела по-малко от 8 мм. Всичко това завършва с измръзване.

7. При излишно азотно хранене растенията прерастват, стават крехки и чупливи. Лошо зимуват и са уязвими на болести.

Високи и стабилни добиви от зимна рапица обикновено се получават при внедряване в стопанствата на специализиран рапичен сеитбооборот (делът на рапицата трябва да заема до 20 – 25%), максимално наситен със зърнени култури. Насищането на сеитбооборота с рапица води до увеличаване на пораженията на растенията с бяло гниене, фома и алтернария. Връщането на културата в сеитбооборота на предишното полеслед 4-5 години позволява оздравяване на почвата, съществено намаляване инфекциозния фон от причинителите на болести.

Публикувана в Растениевъдство

Дъждът, който падна през последните няколко дни в област Добрич, зарадва зърнопроизводители и експерти и върна надеждите на хората за съдбата на есенниците.

„Това беше дъждът, който чакахме! Важен е и за есенниците, и за пролетните култури. Ако продължи да вали и през следващите няколко дни, както обещават синоптиците, сумарно ще се съберат около 40 л на кв метър, което ще се отрази благоприятно върху развитието на земеделските култури”

– коментира за ПроНюз Добрич Радостина Жекова – председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

Дъждът ще повлияе добре върху есенниците, смята и проф. д-р Иван Киряков – зав. секция „Селекция на зърнено-житните и бобовите култури” в Добруджанския земеделски институт. „Посевите, които бяха започнали да пожълтяват, започват да зеленеят. Дъждът е идеален и за пролетниците, тъй като влагата и добрата температура на въздуха ще се отразят добре върху поникването на растенията. Този дъжд ще помогне и на рапиците, които започват да цъфтят” – каза проф. Киряков.

Все още е рано за окончателна оценка на влиянието на падналия дъжд, посочи Десислава Иванова, директор на Областна дирекция „Земеделие” в Добрич. Тя добави, че през следващата седмица предстои повторно обследване на 10% от площите с есенни култури в областта, за да се установи състоянието на житните посеви.

Публикувана в Агроновини

Разораха част от рапицата в Добричка област, едва 10 % от пшеницата е в добро състояние

Габриела Събева

Пролетната кампания в Добруджа започна и на много места в района вече приключва сеитбата на слънчоглед. Земеделските стопани подготвят площите за царевица. Тревогите на всички обаче са свързани с продължителното засушаване. Фермерите се опасяват, че ще се повтори ситуацията с есенната сеитба, когато семената от пшеница и рапица останаха в почвата без да поникнат.

Влагата в почвата е със 120 до 180 литра на кв.м. по-малко в сравнение със същия период на миналата година, коментира Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

Виновник за това е не само продължителната липса на валежи в края на лятото и през цялата есен на 2018 г., но и липсата на снежна покривка. Зърнено-житните култури в Добруджа не поникнаха дружно през есента, на места дори не братиха. Едва сега пшениците възобновиха развитието си.

Rapitsa Dobrich mart

Наблюденията на Радостина Жекова показват, че културата е започнала да се възстановява и да брати след стресовите засушавания през есента и зимата. През декември м.г. фермерите дори се опасяваха, че ще се наложи разораване на площи с жито.

„Условията за сеитба са добри, но в почвата липса влага, а това е най-важното. Виждате, че и пшениците не вървят както трябва. Заради сушата развитието им е забавено”, коментира Кирил Комитов, председател на Областния съюз на земеделските кооперации в Добричка област.

В момента експертите от ОД „Земеделие” и учените от Добруджанския земеделски институт дават след обследване оценка „среден” на 48 % от пшениците. Други 40 на сто са в добро състояние, а едва 10 % - в много добро. Общо 1 млн. 300хил.дка са площите със зърнено-житни култури в Добричка област. Фермерите се опасяват, че през новия стопански сезон реколтата от пшеница ще бъде по-слаба. Според учените 15 – 20 % от добива при пшеницата се залага през есента.

„Пшениците, които са поникнали едва сега, нямат нужната коренова система и изглеждат зле”, обобщи проф.Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт, гр.Ген.Тошево. „Между 50 и 60 % от площите вече пожълтяват. Трябва дъжд”, категоричен е ученият и подчерта, че толкова силно изразено зимно засушаване не е наблюдавал.

Добивите от пшеница през 2019 г. ще бъдат редуцирани. „Имахме една суха есен и мека зима, но без сняг. В момента влагозапасяването е много зле почти в цялата страна”, коментира Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Голяма част от рапиците се реколтират и ще се презасеят с друга култура, поясни браншовикът. „Картината не е добра. В момента не можем да определим точно какви ще са икономическите загуби, защото ако евентуално падне дъжд сега, ще има някакво възстановяване”, допълни Костадинов. Той е категоричен, че реално се очаква редукция на добивите спрямо миналата година.

Близо 50 000 дка с рапица са пропаднали заради продължителното засушаване в Добричка област. За тези площи са постъпили заявления в ОД „Земеделие” в Добрич и предстои да се съставят протоколи. Още в началото на зимата много земеделски стопани разораха блокове от по 500 и 1000 дка, тъй като културата не поникна. Общо 189 000 дка с рапица са заложени през есента в Добруджа. Основната причина за предстоящото разораване на по-малко от една трета от посевите са лошите условия по време на сеитба, когато рапичните растения не можаха да покълнат в продължение на месец-два. Към това се прибави безснежната зима и липсата на достатъчно запаси от почвена влага.

Прогнозите на експертите от семенарските компании сочат, че през пролетната кампания върху разораните рапични полета ще се засее повече слънчоглед. Тази култура става по-атрактивна, особено при високоолеиновия сегмент. При царевицата очакванията са да се заложат по-малко площи, тъй като липсата на почвена влага може да компрометира културата.

Публикувана в Бизнес

Обезщетенията за пораженията от суша ще получат и фермерите от  област Перник. Това стана ясно от нова заповед министърът на земеделието Румен Порожанов.  Документът увеличава компенсациите за пропадналите площи през 2018 г., за които министерството ще отпуска обезщетения. Самата заповед беше подписана на 16 ноември 2018 г., но с днешните промени в заповедта е решено към обезщетенията за пораженията от суша да се добави и област Перник.

Промени има и за вида култури, поразени от сушата. Към деветте култури, обявени през миналата година, се добавя и рапицата. Ще припомним, че доказаните поражения от суша бяха за слънчоглед, грах, нахут, лайка, кориандър, резене, копър, арония и касис.

Валежите тогава поразиха площи с пшеница, ечемик, ръж, овес, рапица, слънчоглед, грах, зелен фасул, нахут, полски фасул, картофи, моркови и звездан.

В 17 от областите на страната – Благоевград, Бургас, Велико Търново, Видин, Враца, Кърджали, Монтана, Пловдив, Силистра, София-област, Стара Загора, Сливен, Шумен, Хасково и Ямбол, са 100% са унищожени площи от пшеница, лимец, тритикале, ечемик, ориз, рапица, слънчоглед, царевица за фураж и сладка царевица, нахут, соя, грах за зърно, лук, пипер, домати, дини, пъпеши, череши, ябълки, сливи, праскови, орехи, винени и десертни лозя, кориандър, лавандула и тютюн.

Публикувана в Бизнес

Европейската организация на търговците със зърнени храни, маслодайни семена, растителни масла и шротове (COCERAL) прогнозира 3,7 на сто спад в производството на слънчогледово семе в ЕС през 2019 г. в сравнение с 2018 г., достигайки 9,44 млн.т. Според европейските анализатори редуцирането на европейския добив е главно вследствие на влошената перспектива за производството на маслодайната култура в страните от черноморския регион – Румъния и България.

Слънчогледовата реколта в Румъния съгласно разчетите на COCERAL ще възлезе на 2,59 млн.т, а в България – 1,67 млн.т, като намалението е съответно с 11% и 16% спрямо високия резултат от предходния сезон. Експертите акцентират, че в Румъния основният фактор за спада на производството е почти двойното редуциране на засетите площи - от 600 хил. хектара през 2018 г. на 310 хил. хектара за реколта 2019 г.

В рамките на Съюза негативният ефект от слабите реколти в Румъния и България частично се компенсира от разширението на площите и по-високите добиви във Франция, като френското производство на слънчоглед през 2019 г. ще нарасне с 25,1% - до 1,56 млн.т.

Производство на слънчогледово семе в ЕС -28 в хил. тона

2013

2014

2015 г.

2016

2017

2018

2019

оценка

прогноза

ЕС-28

8911

9065

7818

8309

9636

9783

9422

в това число:

Румъния

2009

2044

1804

1948

2573

2888

2588

България

1925

2010

1714

1710

1872

1979

1665

Унгария

1473

1647

1588

1894

1888

1836

1845

Франция

1627

1579

1242

1188

1620

1249

1563

Испания

981

958

920

712

858

906

796

Перспективата за реколтата от рапица в ЕС през 2019 г. е неблагоприятна - 18,5 млн.т, с 6,3 на сто по-малко спрямо предходния сезон и 16 на сто под нивото на 2017 г. 

Производство на рапично семе в ЕС -28  в хил. тона                           

2013

2014

2015

2016

2017

2018

2019

оценка

прогноза

ЕС-28

20758

24099

21803

21555

21944

19710

18475

в това число:

Германия

5832

6264

5023

5180

4280

3651

3132

Франция

4315

5516

5265

5405

5379

4911

4573

Полша

2557

3204

2669

2508

2699

2200

2504

Великобритания

2152

2507

2547

2146

2164

1993

1919

Чехия

1411

1533

1266

1376

1143

1384

1307

Румъния

715

1102

1091

1120

1950

1482

910

Експертите коментират, че сухите и горещи  лято и есен попречиха на фермерите да засеят всички набелязани  площи и според разчетите на COCERAL засетите за реколта 2019 г. масиви бележат спад с 15% спрямо 2018 г. Драстично са намалени  площите в страните, основни производителки на рапица в ЕС, – Франция (-17%) и Германия (-29%), но най-големият спад е в северната ни съседка Румъния – от 600 хил. хектара до 350 хил. хектара. И в трите държави се прогнозират по-високи средни добиви от рапица от хектар, но това не може да компенсира рязкото намаление на засетите с тази култура площи.

Публикувана в Бизнес

През изминалия седемдневен срок агрометеорологичните условия се определяха от наднормени температури спрямо климатичните норми. В полските райони на страната средноденонощните им стойности бяха около и над биологичния минимум необходим за възобновяване и протичане на вегетация при пшеницата и ечемика. Така се увеличи делът на зимните житни култури встъпили във фаза трети лист.

През първата половина от следващия период се очаква понижение на температурите и ниски средноденонощни стойности, което ще доведе до затихване и частично прекратяване на вегетацията при пшеницата, ечемика и рапицата. Прогнозираните отрицателни минимални температури ще са над критичните за зимните земеделски култури. През периода при пшеницата и ечемика ще се наблюдават фазите листообразуване (начало на фаза трети лист – Казанлък, Бъзовец, Кнежа и масово – Хасково, Пазарджик), начало на фаза братене (Пазарджик, Николаево) и масово фаза братене (Новачене, Павликени, Силистра, Карнобат). При рапицата наблюдаваната фаза е образуване на розетка. Семковите и костилковите овощни видове са във фаза набъбване на пъпките. В югозападните райони на страната (Сандански) е регистрирано начало на сокодвижението при лозата.

През втората половина от предстоящия период и първите дни от месец март се прогнозира съществено повишение на температурите, които ще достигат биологичния минимум необходим за протичане на вегетационните процеси при зимните житни култури и рапицата.

През по-голямата част от следващия седемдневен срок условитя ще са подходящи за извършване на почвообработки на свободните площи, за подхранване на есенните посеви с азотни минерални торове, за провеждане на резитби при овошките. През по-топлите и слънчеви дни в края на периода ще се създадат условия за извършване на растителнозащитни пръскания в овощните насаждения.

            Драгомир Атанасов

Публикувана в Агропрогноза
Понеделник, 28 Януари 2019 13:56

Разорават площите с рапица в Добруджа

Земеделските стопани са притеснени за състоянието на пшеницата

Масово не поникнаха посевите с рапица в крайморските общини Каварна и Шабла. На 100 % има провалени площи, коментира Ивайло Цанев, агроном в земеделската фирма ЕТ „НАВА” със седалище в с.Захари Стояново. Като причина за това младият земеделец посочи липсата на дъжд в продължение на два месеца след сеитбата на рапица. Условията са се утежнили и заради продължителната суша през лятото на 2018 г. В стопанството на фирмата се обработват 25 000 дка земя. „От 5-6 години не сеем рапица, но тази стопанска година решихме да опитаме отново и заложихме малко площи. Нито едно растение не поникна през есента”, коментира още Ивайло Цанев. Тези посеви напролет ще бъдат разорани и върху тях ще се сее слънчоглед. Общо 189 000 дка са площите с рапица в Добричка област, сериозна част от които са компрометирани от климатичните условия. „Близо два месеца след сеитбата в Добруджа имаше полета без поникнала рапица. В момента също има такива. Там, където рапичните растения успяха да се развият, сега едва оцеляват”, допълва картината Ивайло Цанев.

Ivailo Canev 1

Рапицата е атрактивна, но специфична култура, интересът към която е на приливи и отливи в Добруджа. През годините площите са достигали от30 000 до 330 000 дка. Преди шест години над 90 % от маслодайната култура в Добричка област се провали заради измръзване и изтегляне. Последва разораване на посевите. Така климатичните условия изиграха ролята на естествен регулатор и през последните години на Североизток се сеят от 160 000 до 190 000 дка с рапица.

Иван Балабанов е сред земеделските производители, които са претърпели сериозни загуби от рапицата през годините. През настоящия стопански сезон фермерът е заложил 2700 дка от маслодайната култура. От тях вечее развалил 500 дка, предстои разораването на още 200 дка. „При останалите 2000 дка развитието засега е сравнително добро. Какво ще се случи оттук нататък с рапицата обаче, зависи от главния агроном”, коментира Иван Балабанов. Той припомня ситуацията през миналата стопанска година, когато в края на март паднаха обилни снегове и рязко застудя. Това се е отразило на растенията и съответно е свалило добивите.

rapitsa 1

Според земеделския производител в момента по-притеснително е състоянието на пшеницата. Той отглежда 7500 дка с житни култури, които представляват половината от обработваемите площи в стопанството му, базирано в добруджанското село Изворово. „Днес обикалях полетата. Някои сортове изобщо не са добре, има дори непоникнали. Видях пшеници западна селекция, които едва сега се показват, едва сега никнат”, не крие притесненията си фермерът и допълва: ”Оттук насетне дали сортовете ще оцелеят, дали ще направят коренова система, дали ще преодолеят закъснението, е твърде сложно за прогнозиране”. По думите на Иван Балабанов най-малко 14 % от добива при пшеницата се залага през есента. „Това означава, че сега влизаме в годината с 14 % по-ниски добиви в сравнение с 2018 г. Това ще рече с 200 кг/ дка по-малко зърно”, изчислява земеделецът. Според него остава да се разчита на пролетното развитие на пшеницата. Ако обаче сега падне студ без сняг, при прословутите добруджански ветрове и ниски температури, няма да има нужда дори от прогнози за добиви. Иван Балабанов смята, че някои от сортовете ще успеят да компенсират изоставането в развитието си, породено от невъзможността да поникнат и да братят навреме. Това обаче зависи от характеристиките и качествата на дадената селекция. „Подобна беше 2001 г.”, спомня си Иван Балабанов, „тогава прибрахме по 300-400 кг пшеница от декар”. Фермерът се е захванал със земеделие през 1992 г., когато е основана семейната фирма. В нея са ангажирани две поколения от фамилия Балабанови – баща му и брат му.

Различна е картината при пшеницата в стопанството на Ивайло Цанев в община Шабла. „Наблюдаваме подобрение спрямо ситуацията месец назад. Вече 90 % от житните посеви се гарнираха и подредиха”, споделя още фермерът. Той уточнява, че високите януарски температури са изиграли положителна роля. Все още обаче притесненията остават, тъй като културата трябва да навакса в развитието си. „Два месеца след сеитбата установихме, че пшениците са поникнали на 60 %, което е изключително слаб резултат. Неизравнените посеви станаха предпоставка за загуби, които ще бъдат налице без значение какви ще бъдат условията оттук нататък”, уточнява Ивайло Цанев. Дългата, суха и гореща есен става причина за заболявания по пшеницата и за нападения от неприятели. „Третиранията срещу тях допълнително оскъпиха една може би с 10 % по-слаба реколта”, пресмята още фермерът. Той е категоричен, че условията през първите месеци на тази стопанска година определено вече са редуцирали бъдещия добив.

„Като агроном съм учил, че най-важното за един посев със слята повърхност е дружното поникване и дружното развитие на самия посев. Тогава той е конкурентен на условията на средата”, допълва Ивайло Цанев.

Близо 1,300 млн.дка са площите със зърнено-житни култури в Добруджа. Дали ще останат толкова, ще стане ясно най-рано след месец-месец и половина, когато тръгне активната вегетация на пшеницата. Остава открит въпросът какви ще бъдат добивите.

Габриела Събева

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 13

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта