Събота, 03 Август 2019 08:33

Живот след фосфора

Или защо трябва да преосмислим досегашните практики за торене на земеделските култури

Доктор Ахим Шмаленбергер, лектор по микробиология към факултета по биологични науки в университета в Лимерик, Ирландия, прави проучвания свързани с почвена микробиология, растителни растежни регулатори, връзката между микроорганизмите и растенията в почвата, цикъла на сяра в почвата, микробиологичната „ерозия“. Той твърди, че земеделието в Европа е силно зависимо от фосфора в почвата и фосфорното хранене на растенията, но и че източниците на усвоим фосфор са на изчерпване. Решението според него е да променим отношението си към отпадъците и да започнем да ги третираме като ценен ресурс.

Когато говорим за хранителните елементи, които внасяме на полетата си, за да отглеждаме растения с цел добив на продукция, трябва да имаме предвид, че фосфорът е уникален. За разлика от азота, който можем да извлечем от атмосферата на цената на огромни количества енергия, фосфорът съществува като природен ресурс в шепа региони на нашата планета.

Фосфорът не може да бъде синтезиран или заместен. А някои от районите с фосфатни залежи са разположени в конфликтни зони като Западна Сахара или са изключени от международния пазар за задоволяване на националните изисквания, като например фосфатните мини в Китай. Други пък се очаква да бъдат изчерпани в срок до 30 години. Но най-важното е, че нито един от тези източници не се намира в Европа. Земеделието тук е крайно зависимо от фосфатните скали, които се внасят от Мароко. Очакванията са, че до края на това хилядолетие ще изчерпим залежите на скален фосфат, подобно на залежите от нефт.

Ако това се случи...

Без торене в земеделието, добивите рязко ще спаднат и е твърде възможно да се стигне до глад, подобно на този в Ирландия от едно време. И тук изскача въпроса: какво са използвали хората преди зелената революция със синтетичните торове. А отговорът е прост, но казан по сложен начин: „кръгова икономика на растителните нутриенти“ или произведената продукция се консумирала от хората и животните, а т.нар. растителен отпадък отивал обратно на полето, за да подхрани новата реколта. Така „отпадъкът“ се рециклира в почвата и намалява загубите на нутриенти в подпочвените води, реките и големите водни басейни. В момента, половината от фосфорът, който използваме за торене на полетата не е рециклиран, но се губи.

Най-вероятно няма да доживеем момент, в който скалният фосфор да се възстанови по естествен път. Затова трябва да се подсигурим, като спрем загубите на тази ценна суровина и променим значението на думичката „отпадък“.

И така, какво е решението? Да използваме всички животински и битови отпадъци на полето? Отпадните продукти от животновъдството и утайките от пречистването на водите не са най-подходящите суровини за минимизиране на загубите на хранителни вещества, особено що се отнася до подпочвените води и водните басейни. Затова се разработват редица начини за подобряване на свойствата им като торове. Индустриалното компостиране е само един от тях. Новите методи и тхнологии не са „големи препъни камъни“, но е необходимо и знание как най-правилно и ефективно да се прилагат. Ключов фактор е и самия подход на фермерите към рециклирания фосфор. На места дори не е необходимо да се внася този хранителен елемент, защото почвите ни не са лишени от него. Въпреки това, наличието му в почвата не е гаранция, че той е усвоим от растенията. И тук на помощ идват микроорганизмите. Тези форми на живот преработват заключеният в почвените частици фосфор и го правят достъпен за кореновата система. Огромната потенциална полза от живите организми в почвата се похабява от интензивните практики в земеделието.

За да предотвратим надвисналата криза за фосфор, трябва да направим всичко възможно да рециклираме и съхраняваме колкото е възможно повече от елемента, като използваме естествените залежи само като резерв за крайни случаи. Освен това сме длъжни да преосмислим и да спрем да пренебрегваме идеята, че почвата е жива система. Микроорганизмите превръщат в достъпна форма хранителните елементи много по-бързо, от която и да е от сегашните интензивни практики. Ако ги има, разбира се.

Системата на земеделие, от която се нуждаем трябва да следва естествените процеси в екосистемата, а функцията ѝ да увеличи продукцията, използвайки възобновяеми продукти произведени по устойчив начин. ЕС вече е започнал финансиране на изследователски проекти, които да изучават производството и използването на преработени торове като Phos4You, Nutri2Cycle and Renu2Farm. Необходими са обаче допълнителни изследвания. Изследвания, свързани с обмена на фосфор в почвата. А с това задължително са свързани редица организми- бактерии, гъби, нематоди, протозои и т.н. Изучаването на разнообразието, взаимодействията помежду им и техните функции е необходимо и отчасти известно, но в лабораторни условия. А всички знаем, че почвата е може би най-сложната среда на живот на нашата планета. Само в една чаена лъчичка се съдържат над 100 000 различни микроорганизми, както и повече бактерии, отколкото хора на Земята.

Бъдещото селско стопанство трябва да внедри употребата на рециклирани торове и да осъзнае необходимостта от живи и работещи почвени микроорганизми. Само така ще осигури стабилни добиви и ще преодолее евентуална фосфорна криза.

В подкрепа на казаното до тук още през 2013 година Европейската комисия прави консултативно съобщение към парламента, съвета и комитетите на съюза. Следват цитати:

„Запасите от фосфор са относително богати в световен мащаб и резервите са значителни. Съществуват обаче няколко фактора, които взети заедно показват, че въпросите, засягащи сигурността на доставките за ЕС, трябва да бъдат следени отблизо. На първо място, в рамките на ЕС има твърде малки резерви на фосфатни скали. На второ място, напоследък се наблюдаваше нестабилност на цените — през 2008 г. цените на фосфатните скали нараснаха със 700 % за малко повече от година, допринасяйки за увеличение на цените на торовете. На трето място, няма голяма възможност за промяна при по-маловажните употреби на фосфора, тъй като основната му употреба за фуражи и торове вече поглъща около 90 % от всички добити ресурси.“

„Сегашното използване на фосфор е неефективно в много от етапите на жизнения цикъл, което причинява проблемно замърсяване на водите и разхищение на широк спектър от свързани ресурси. Замърсители като кадмий и уран в суровината могат също да причинят здравословни и екологични проблеми. Поточни анализи от Франция сочат например, че 50 % от общия използван фосфор там се губи — около 20 % в отпадъчните води, същото количество чрез ерозия и излужване и 10 % под формата на хранителни отпадъци и други биологични отпадъци“

„Най-значителният понастоящем замърсител във фосфатните торове (освен когато се отстранява чрез технологии за премахване) е кадмият, въпреки че може да е необходимо да се наблюдават и други тежки метали. След като веднъж се появи в почвата, кадмият не може да бъде лесно отстранен, а може да се прехвърля и да се натрупва в растенията. Някои растения (слънчоглед, рапица, тютюн и др.) проявяват тенденция към натрупване на по-големи количества кадмий.“

„Ефективното земеделие означава наличие на достатъчно фосфор в почвата, който да удовлетвори потребностите на растенията през цялото им развитие, но не повече от това. Няколко инициативи в рамките на ЕС вече доведоха до по-ефективна употреба на фосфор и намаляване на загубите на фосфор в селското стопанство. Те включват кодекси на добри практики и програми за действие съгласно Директивата за нитратите, както и схеми за агроекология в рамките на политиката за развитие на селските райони. Въпреки това все още съществува значителен потенциал за по-нататъшни подобрения в употребата на фосфор и ефективността на равнището на земеделско стопанство. Това включва техники за „прецизно земеделие“, като например инжектиране на оборски тор и включване на неорганични торове, въпреки че измерването на нивата на фосфора и оборския тор в обработваемите земи също е важно за гарантиране използването на точното количество тор на правилното място и в точното време, като по този начин съдържанието на фосфор се повишава до достигане на критичното ниво. По-големите усилия за намаляване на ерозията от вятъра и водата, както и повишаването на сеитбообращението биха спомогнали като цяло за намаляване на загубите на почвите и фосфора, който съдържат. Използването на торове в градинарството може също така да се подобри, по-специално чрез затворени системи.“

И отново в подкрепа на гореизложеното стои твърдението „Всяко намаляване на хранителните отпадъци в етапите на производството и потреблението ще намали необходимостта от въвеждане в системата на нови количества фосфор от скалния ресурс. Ситуацията с хранителните отпадъци беше обстойно проучена. Всеки човек в ЕС ежегодно генерира средно 180 кг хранителни отпадъци. Начинът, по който произвеждаме и потребяваме храни, видът и количество на храната, която консумираме, както и количествата генерирани хранителни отпадъци имат значително въздействие върху устойчивото използване на фосфор, което означава, че в тази област е възможно да се постигне голямо подобрение.

Пълният текст можете да намерите тук:

https://ec.europa.eu/environment/consultations/pdf/phosphorus/BG.pdf

Публикувана в Растениевъдство

При трансгенната култура добивите са по-високи и не се използват инсектициди, което води до повишаване на доходите в стопанствата. Учени твърдят, че генетично модифицираните култури са безопасни за използване и носят огромни изгоди за селското стопанство.

Така, отглеждайки ГМ царевица, земеделците могат да увеличат своите доходи в размер на €173 ха/година за сметка на увеличение на добива и икономиите на средства за инсектициди, които няма да са им необходими. Направеният неотдавна икономически анализ на историята на генетично модифицираната устойчива на насекоми (IR) царевица в Испания и Португалия дава нова дългосрочна представа за това, доколко генетично модифицираните организми могат да бъдат полезни за земеделието.

Новото изследвание е показало, че използването на ГМ растения намалява замърсяването на почвата, намалява разхода на вода и газовите емисии в атмосферата. Аграрикономистът Грем Брукс анализирал използването на ГМ царевица на Пиренейския полуостров в продължение на 21 години. За целта на проучването в Испания и Португалия е била отглеждана царевица, устойчива на неприятелите Ostrinia nubilalis (европейски царевичен стъблопробивач) и Sesamia nonagroides (средиземноморски царевичен стъблопробивач).

Според Грем Брукс за 21-годишния период - между 1998-а и 2018 година, земеделците, които са използвали технология с ГМО, увеличили своите общи доходи на €285 400 000 за сметка на увеличение на добивите и икономията на средства за инсектициди, които в случая не са им били необходими. Тази сума съответства средно на прираст в дохода на едно земеделско стопанство в размер на €173 ха/година.

Science Alert

Публикувана в Растениевъдство

Преминаването към микроагрономия ражда търсене и предлагане

Микробиолозите предлагат да проучат микробния профил на почвата и ако в нея няма достатъчно полезни бактерии, да могат се добавят чрез покупка.

Група американски микробиолози се обедини за създаване на принципно нова система за защита на растенията, твърдейки, че съществува индивидуален микроорганизъм за всяко хранително вещество и минерал, съдържащи се в почвата.

При това в днешно време само 5% от всички микроорганизми от околната среда могат да бъдат култивирани и идентифицирани и е възможно всички в оставащите 95% да имат определящия потенциал за решаване на основните проблеми в земеделието.

„Микробиологията на почвата е катализатор за оптималното здраве на растенията и максимален добив. Известно е, че почвените микроби играят важна роля в здравето на почвата, но способността да се размножават и използват с търговска цел в селското стопанство е била затруднена поради неуспех в отглеждането на каквито и да е видове в лаборатории, разказва Марк Родригес, микробиолог и президент на компания Sentinel Biologics. – Ние действително сме радостни, че разработихме нова, уникална по рода си технология, която преодолява тази бариера и ни позволява да изолираме, идентифицираме и отглеждаме микроби, които досега никога не сме могли да отглеждаме и размножаване в лаборатории.“

„Знаем, че много хранителни вещества се свързват с почвата в неразтворими форми дори съвсем скоро след внасянето на торовете. Знаем също, че всяко отделно хранително вещество има организъм, обикновено бактерия, отговорна за освобождаването му, и знаем оптималния праг на тези бактерии за балансираната почва. В днешно време в агропрактиката няма добър начин за идентифициране и измерване на тези полезни организми. Нашата технология запълва тази празнина и позволява откриване, изолиране и определяне на микробните популации в пробите от околната среда, предоставяйки важна информация и данни за нейния микробен профил“, казва още Родригес.

Микробиологът уточнява, че техният тест не проверява количеството и съотношението хранителни  елементи. Той само оценява наличието и количеството макро- и микроелементи и предоставя на агронома достоверни данни. Ако нивото е под допустимия праг, предоставя препоръки.

Компанията същотака може да предложи нужните микроорганизми, ако това е необходимо. Тези микроорганизми могат да се прилагат в браздите при сеитба/засаждане или по време на предсеитбената обработка. Те могат също да бъдат част от обработката на семената или да се прилагат в сухи торове.

„Полезните микроби са абсолютно необходими за здравето на почвата и растенията чрез пренасяне на хранителните вещества в кореновата зона, казва Родригес. – Без здрава микробна популация в почвата здравето на растенията ще пострада.“

През изминалите години традиционната практика на торене и  обработка  постепенно лишаваше почвата от основното органично вещество, богато на хранителни вещества, и микробния баланс, необходими за оптималното здраве на растенията. Растенията могат да растат само ако съответстващите видове бактерии колонизират кореновата зона и активно преобразуват недостъпните хранителни вещества в достъпни за растенията форми.

„Използването на полезните микроби е основа на устойчивостта на почвата. Ние можем да върнем живота в почвата и да я възстановим, като едновременно намаляваме разходите за торове“, отбелязва експертът.

Родригес смята, че в селското стопанство е налице фундаментален преход към практиката на микроагрономията, която обединява микробиологията с агрономството, за да се разбере напълно сложността на микробното здраве на почвата.


Публикувана в Растениевъдство

Най-важните за компанията хора – земеделските производители, получиха ценна информация за иновациите в предстоящия сезон

Агр. Петър Кръстев

РИУ Правец

В началото на февруари в РИУ Правец Байер България Дивизия КропСайанс проведе традиционната си среща с най-важните за бизнеса на компанията хора, а именно земеделските производители. Събитието съчетаваше техническа информация, демонстрирана от изведените опити от екипа на Байер и пакетни предложения от атрактивни продукти на компанията при различните култури. При откриването на срещата Жечо Мурзов – търговски мениджър Байер България, подчерта, че за производителите са важни както качествените продукти, така и добрите цени.
За първи път на срещата с клиенти присъстваше и екипът на фирма Декалб – новата придобивка на Байер, която прави компанията световен лидер в агроиндустрията. „Наред с модерните решения за растителна защита вече ще ви предлагаме и най-добрите семена царевица и рапица“, информира гостите на фирмата г-н Мурзов. Той представи екипа на Байер за Централна Северна и Западна България – независимо от това, че регионът не е най-голям по площ, там се генерира най-съществената част от бизнеса на компанията. Регионалният мениджър за региона Милен Мильов изтъкна, че главната цел на неговия екип и на фирмата е да направят производството по-рентабилно и по-успешно през 2019 година. Земеделските производители очакват от специалистите на Байер винаги да бъдат на ниво и да защитават по най-добрия начин не само продуктите, които предлагат, но и да им дават ценни препоръки.

Габор Равицки – управител Байер България Дивизия КропСайанс, очерта най-важните моменти от глобалната стратегия на фирмата, която има заслужено реноме като носител на иновации.

Предизвикателствата, с които Байер се справя глобално

През 2050 година се очаква населението на планетата да достигне 10 милиарда. Освен храна, тези 2,5 милиарда души население повече ще очакват да има и повече енергия. Ще се увеличи нуждата от биокомпоненти, което ще увеличи и нуждата от повече вегетиращи култури. Голямо предизвикателство пред човечеството е да успее с по-малко земя да се изхранят повече хора. Байер се подготвя да се справи с две глобални предизвикателства:

. първо – да помогне за изхранването на нарастващото население;

. второ – да способства за здравето на това население чрез медикаментите на фирмата.

Байер със 120 хиляди числен състав изразходва около 6 млрд. годишно за иновации, за да превърне агросектора в печеливша индустрия, със запазени позиции и в бъдеще. Фирмата, като глобален лидер, е призвана да даде решения за всички тези предизвикателства. Нейните решения се фокусират върху устойчивото производство, осигуряването на печалби и предоставянето на здравословна храна на хората.

Достъп до иновации и инструменти за най-добри решения

Г-н Равицки изтъкна доверието, което имат земеделските производители към фирмата. „Вече 80% от населението счита, че с иновациите, които ще донесем, ще помогнем за решаване на предизвикателствата.” Променило се е отношението към пестицидите, дигитализацията в земеделието, генномодифицираните организми. Ето защо е много важно да бъде много добре обяснено на потребителите на храна какво е необходимо за бъдещето, за да се решат глобалните проблеми на човечеството, подчерта г-н Равицки.

Байер има решения за бъдещето

От една страна, това е изключително иновативната растителна защита, комбинирана със селекцията и генетиката, която компанията придоби от Декалб. От друга страна – използването на дигиталните инструменти помагат на земеделците да вземат най-правилните решения и да направят точна преценка кога и по какъв начин да се използват тези продукти прецизно.

„Ние ще използваме всяка възможност, за да ви информираме докъде сме стигнали като развитие и какво бихме могли да ви предложим. За нас е изключително важна комуникацията както помежду ни, за да сме наясно от какво точно имате нужда, така и с обществеността, за да можем да защитим нашите иновации и да ги използваме за в бъдеще“, завърши речта си пред земеделците на срещата в Правец Габор Равицки.

Публикувана в Растениевъдство

При спазване на правилата и особеностите на приложение,

бързо може да се коригира хранителен недостиг, както и да се повиши качеството на продукцията

Петър Кръстев, агроном

Нормалният растеж и пълноценното развитие на земеделските култури се осигуряват с консумираните от тях хранителни вещества. Те могат да постъпват в растенията не само чрез кореновата система, но и по пътя на усвояването им от надземните части на растенията – листа, стъбла, дръжки, генеративни органи. Едно от предназначението на листата е да осъществяват газовия обмен между растенията и околната среда, но те могат да служат и като орган за извънкореново хранене на растенията. Поглъщащата способност на листата на вода например първо е била проследена от френския физик Едмон Мариот през 1676 година. Процесът на адсорбция на разтворените минерални соли от листната повърхност е описан през 1877 година, а след това е потвърден научно през 1909 – 1912 г. от немския учен, агроном Лоренц Хилтнер. Подобен вид хранене е получило названието извънкореново или листно.

Листата поемат и превръщат абиотичния материал в клетъчен компонент
Потреблението на хранителни вещества представлява процес на постъпване на необходимите химични съединения от околната среда непосредствено в самото растение, включващ качествени изменения, свързани с преобразуване на абиотичен материал в клетъчен компонент, който е способен на по-нататъшни асимилационни процеси. Аналогично, по този начин повечето растения получават кислород и въглерод в молекулярна форма от атмосферния въздух, (където те се намират във вид на СО2), както и други хранителни вещества, в това число N, P, K, Ca, Mg и микроелементи, намиращи се в солевите разтвори в определена концентрация. Такъв вид хранене съществува паралелно с кореновото, при което хранителните вещества и водата, намиращи се в почвата, постъпват в растението чрез кореновата система.

Листното подхранване е само допълнително и не може да замени кореновото

Листното подхранване следва да се възприема като допълнително хранене, което позволява оперативно бързо да се реагира на недостига на един или друг елемент не само по визуални признаци, но и въз основа на анализ на растителна биомаса. В същото време корекцията в храненето чрез листата може да се направи в кратки срокове, позволяващи икономия на труд и консумативи. Получаването на необходимите минерални вещества чрез листно подхранване не може да замени кореновото хранене, тъй като обемът на поглъщаните от надземните части торове и техният качествен състав са доста малки. Чрез опити е установено, че културите, получаващи хранителни елементи само през листата, осезаемо изостават в развитието си, особено в образуване на генеративни органи (цветове). Несъмнено, достойнство на извънкореновото хранене е достъпната йонна форма на торовете, които лесно се усвояват от растенията и са много по-ефективни от веществата, постъпващи от почвата. Минералните вещества от тях се включват непосредствено в състава на протеините, ензимите, пигментните пластиди на културата и др., образувайки органоминерални съединения. В същото време листното подхранване може да се приложи едновременно с третирането на културата с пестициди, а също и заедно с азотните торове, изключвайки вариантите за комбиниране в разтвори с несъвместими компоненти.

Фактори за ефективност на листното хранене

Ефективността на минералните торове за листно подхранване зависи от три основни фактора: почвен, растителен и екологичен.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Органични семена са семената, получени от екологично чисти растения, т.е. тези, които се отглеждат без използване на химични торове, пестициди и стимулатори на растежа или други агрохимикали

Според нов доклад на "Grand View Research", световният пазар на биологични семена ще достигне 4,59 млрд. долара до 2022 г.
Популярността на биологичното земеделие и нарастващата екологична информираност на обществото доведоха до промяна в потребителските предпочитания в храните.

Анализатори прогнозират, че тези тенденции ще допринесат за развитието на пазара на биологични семена в близко бъдеще, особено в развиващите се пазари на Азиатско-тихоокеанския регион и Централна и Южна Америка.
Очаква се, че високата цена на органични семена и липсата на информираност на потребителите ще бъдат основните фактори за задържане растежа и развитието на индустрията. Липсата на висококачествени и сертифицирани биологични семена е друг важен момент, който се очаква да има отрицателно въздействие както на регионалния, така и на световния пазар през следващите седем години.
Технологичниите достижения, по-добро управление на стойността и широка дистрибуторска мрежа – на това експертите съветват да се обърне внимание от участниците в отрасъла за постигане на рентабилност през прогнозруемият период.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Предлагаме качествени продукти на изгодни цени и затова хората ни се доверяват, споделя Ваня Горчева, мениджър „Растителна защита” в компанията, пред читателите на в. „Гласът на фермера“

Интервю на агр. Петър Кръстев

Г-жо Горчева, какъв беше акцентът на представянето ви пред фермерите, членове на Националната асоциация на зърнопроизводителите?

  • Направихме премиерата на новия продукт за растителна защита Приаксор – първия SDHI и стробилурин от групата на новите фунгициди на БАСФ за опазване на житни култури. Много силно подчертахме, че през следващите няколко години очакваме динамична промяна в растителната защита и по-специално за БАСФ, обновление на листата ни фунгициди, с която ще надградим отново производителността и печалбите на българското земеделие.

  • Кое е активното вещество от групата на SDHI на новия ви продукт?

  • Ксемиум е новият SDHI фунгицид на БАСФ. Той се отличава с уникалната си мобилност, а именно със способността си да преодолява много ефективно восъчните и хидрофилни бариери на клетките на гъбните заболявания. Познат е вече на българския пазар с премиерата на продукта Систива – първия и единствен засега фунгицид за борба с листните болести по житните култури, който може да бъде прилаган заедно със семената.

  • Как българските земеделци приемат подобен род иновации?

  • Не всички хора решават да започнат още от самото начало с този тип продукти. Всъщност най-добрата растителна защита е растенията да се опазят превантивно от болести и от абиотичните фактори, т.е. да засилваш тяхната физиология още от самото начало, от сеитбата. Ако започнем със Систива и по-нататък през вегетацията – било рано напролет или по-късно при изкласяване, се приложи Приаксор – новият ни фунгицид, там вече имаме надграждането на Ксемиум. Той отново ще ни даде дълга защита и ефикасна борба с болестите за опазване на културата и борба с абиотичните фактори, защото е надграден с F500. F500 е най-новият стробилурин на БАСФ и комбинирането на тези две активни вещества на практика формира новия клас растителна защита, от който вече се нуждаем.

  • Какво налага внедряването на нов клас растителна защита?

  • През последните 3-4 години при пшеницата в България имаме нова генетиката и сортовете, които се отглеждат, вече са на 70% западноевропейска селекция, едва 30% остана българска. Тези нови сортове се характеризират с нови заболявания, с нови трудности и за тях се изисква съответно и нов клас растителна защита. Аз изключително много се радвам, че БАСФ са инвестирали много в откриването на нови формули и нови молекули. На пазара вече излизат новите продукти и новите фунгициди, с които ние можем да опазваме все по-ефективно и по-успешно житните култури. Освен това всички се стремим към едно – предлагаме качествена растителна защита. Разбира се, на цени, които производителите могат да си позволят, защото сме наясно, че през последните 2-3 години земеделието е доста предизвикателно. Срещаме все повече и по-различни трудности, особено с реализиране на продукцията. В началото на следващата година ще обявим цената на Приаксор и отсега мога да ви уверя, че тя ще бъдат изключително съобразена с българските условия, което е много съществено.

  • Предвиждате ли друга промяна в портфолиото на БАСФ, има ли продукти, които ще отпаднат?

  • Към момента планираме тази промяна да бъде плавна. Внедрихме Систива, влизаме с Приаксор, очакваме в следващите няколко години да лансираме и новия триазол на БАСФ, който е с много големи очаквания на фирмата. На този етап през 2018 година българските земеделски производители ще имат достъп до цялата ни листа, което е много важно, защото новите неща изискват време. Предвиждаме в рамките на 2-4 години новите продукти да заемат значително място в производството, както се случи със сортовете. Но и в този смисъл ние ще си запазим основната линия продукти.

  • Кой от досега познатите фунгициди на БАСФ е фаворит на пазара?

  • Танго Супер е нашият най-силен, доказан в практиката, фунгицид, на който може да се разчита във всякакви климатични условия за познатите болести в България.Характерно за него е, че успяхме да свалим цената на нива, които го направиха икономичен фунгицид за масови посеви. Танго Супер е много пластичен, може да бъде прилаган във всички фази от развитие на културата от пролетта до края на вегетацията.

  • Кои продукти са най-търсени от производителите?

  • Предвид големите площи, които обработват, сред българските земеделци има всякакви групи. Има и традиционалисти, и новатори, и икономисти, които много се съобразяват с цената на продукта. Но тези хора, които правят добро земеделие, не се интересуват дали нещо струва с 20 или 30 стотинки повече. Те се съобразяват само с това, какво получават срещу тази цена. Добавена стойност може да имаш в различните групи фунгициди – в икономичната, в средната група и разбира се, с иновациите. Но иновациите изискват време и моето лично впечатление е, че българинът е готов и отворен да ползва нови неща, харесва и подкрепя новото.

  • Бихте ли се ангажирала с някаква прогноза за фитосанитнарното състояние на зимните житни култури?

  • Както знаем, няма година с година еднакви, особено в борбата с болестите. Тази година беше с най-нисък фон на нападение от болести и въпреки това имахме изненади в по-късни етапи – ръжди. Какво можем да очакваме, никой в момента не може да прогнозира. Виждаме обаче по прогнозите, че се очаква една по-мека зима. Сеитбата на пшеницата премина при добри условия, така че има всички условия тя да се развива добре и в началото на следващата година.

  • Това означава ли, че не е препоръчително да се правят профилактични пръскания срещу болести?

  • Много характерно е, че голяма част от българското земеделие е интензивно, т. е. употребата на фунгициди не се свързва само с климатичните условия – дали има влага, или няма. Свързва се с това какво си вложил, какво торене си направил, така че в този смисъл ние смятаме, че добро интензивно производство може да се прави и само с един фунгицид. И тъй като болестите се контролират най-добре превантивно, аз смятам че от листата на БАСФ хората могат да си позволят два фунгицида при всякакви климатични условия, на много добри цени в зависимост от това, в коя група влизат. Например Капало не се избира с калкулатор, но Диамант Макс може да се избере с калкулатор, защото ако сравниш голяма част от нашите стробилурини с конкурентни продукти и с подобни качества, се вижда, че нашите цени са много изгодни. Затова изпитахме голямо удовлетворение, когато видяхме, че българските земеделци разпознаха тези усилия от наша страна. На изключително качествени продукти, с които се работи в Германия, успяхме да направим цени, адекватни за българската реалност. Една от моите основни задачи е да работя много активно с цените, защото колкото и да е хубав даден продукт, трябва да можеш да си го позволиш.

  • Идват ли в България чужденци, които да се интересуват от нашето земеделие?

  • Тази година имахме голяма група французи – фермери и дистрибутори. Имаме посещения от всички държави и чужденците, идвайки в България, разпознават и виждат, че тук се прави качествено земеделие. В областта на земеделието ние наистина се развиваме добре и това, което успяват да постигнат българските фермери в българските условия, сблъсквайки се с всякакъв тип проблеми – логистични, законодателни и други, е забележително. То е разпознато от големите пазари и от фермерите, които работят на Запад.

  • Кой е най-големият успех на БАСФ за 2017 година?

  • За 2017 година най-голям успех имаме с Пулсар Плюс и Систива – новите ни продукти. Разпознавам ги като голям успех, защото когато един продукт още от първата година навлиза толкова масово, както се случи с Пулсар Плюс, това означава, че хората ти вярват и ти се доверяват. Наложи се да направим нов внос на продукта с 50% повече от планираните. И естествено, резултатите, които получихме от новите Clearfild хибриди, бяха изключително добри. Цената на Пулсар Плюс беше много добре съобразена и много конкурентна.

Систива също беше един невероятен успех за нас. Досега фермерите никога не са третирали семената на пшеницата с фунгицид, от който очакват да се справи по-късно с листните болести, но много хора ни се довериха. Затова сега ние имаме специален проект с хората, които третираха със Систива. Правим парцелки, където прилагаме различни дози Систива, за да можем следващата година да излезем с много ясно подкрепена от българските полета информация – кой е икономически ефективният начин, коя доза да се приложи и какво да очакваш от нея. Успехите ни, разбира се, са с цялата листа фунгициди и с всички наши продукти. За мен е огромен успех, че хората ни се доверяват, доверяват се на продуктите ни, което се вижда от факта, че всяка година успяваме да повишим продажбите си. Какво по-хубаво от това!

Публикувана в Растениевъдство
Фермерът Дерек Шафер от източната част на щата Вашингтон само за година е спестил 70 000 щатски долара от хербициди. Той използва технология, която съчетава инфрачервена светлина, сензори и специални дюзи. Тази технология открива плевелите и разпръсква хербицидите локално на участък с размер на монета от 5 цента. Технологията за автоматична идентификация на растенията  WEEDit позволява хербицида да се разпръсква точно върху растението със скорост от 24 км/час както през деня, така и през нощта.
Сензорите с помощта на флуорисцентна светлина откриват живите растения и активират клапани, насочени към плевелите. Подобна технология е била достъпна и досега, но тя изисква точно колибриране от оператора.
WEEDit се калибрира автоматично с честота 50 пъти в секунда, което е впечатляваща крачка напред в сравнение със старата технология.
Разработената в Холандия технология  WEEDit може да бъде поставена на всяка една пръскачка. И докато традиционно се прилага непрекъснато разпръскване на хербицидите,  WEEDit активира дюзите само, когато те откриват плевел. По думите на Дерек Шафер икономията може да бъде повече от впечатляваща. За новото оборудване той е похарчил над 100 000 щатски долара, но както твърди фермерът, тези разходи напълно са се изплатили за 2 години.
Да внедри новата технология в стопанството си го е накарала резистентността на плевелите, която той открил в пшеницата, граха и рапицата на своите площи. През настоящата година икономията на хербицидите в стопанството е достигнала 90 на сто. "Наливам 60 галона (227 литра) глифозат в пръскачката, оборудвана със системата WEEDit, и това количество ми стига за два дни. Преди използвах същия обем за 2 часа пръскане", разказва Шафер. Той провежда пръскането на скорост 13-16 км/час и споделя, че работата с новата система е съвсем лесна. "Тя се стартира с едно натискане на бутона. Това е самодостатъчна технология, която не се нуждае от помощ от страна на механизатора. През нощта хербицидите се внасят също толкова прецизно, както и през деня, тъй като се използва инфрачеврена светлина", казва фермерът.

 

Публикувана в Растениевъдство

Световноизвестни концерни преживяват епоха на сливане и поглъщане и това се отразява негативно на броя на провежданите от тях изследвания, а също така и на цената на ПРЗ за потребителите

Агр. Петър Кръстев

Към настоящия момент пазарът на препарати за растителна защита (ПРЗ) претърпява сериозни промени. Фирмите-производители се консолидират, текат процеси на сливания и поглъщания. Пускането в оборот на нови активни вещества става все по-трудно и сложно, а много от разрешените препарати вече не са достатъчно ефективни. В същото време растителната защита е основен елемент от съвременните технологии по отглеждане на земеделските култури и без нея бъдещето на растениевъдството в световен мащаб е обречено. Накъде върви светът и какво е бъдещето на земеделието?

Тенденции на пазара на ПРЗ

Световният пазар на ПРЗ преживява сериозни промени. Особено бурен е европейският пазар. Все по-трудни правила ограничават разрешаването за използване на нови активни вещества, а в правителствените кръгове се обсъжда въвеждането на специален данък. На този фон действието на много от сега използваните препарати се влошава – цели групи активни вещества се сблъскват с проблема на устойчивостта, а препоръките по предотвратяване развитието на резистентност често се пренебрегват и дори напълно се игнорират. Световноизвестни концерни преживяват епоха на сливане и поглъщане и това се отразява негативно на броя на провежданите от тях изследвания, а също така и на цената на ПРЗ за потребителите. Нека разгледаме актуалните мегатенденции на пазара за препарати за растителна защита от три позиции и да се спрем на някои от тях.

Агрохимия, промишленост и търговия

Промишлеността частично съкращава обема за финансиране на изследователските работи и разработки на нови активни вещества, съсредоточава се повече в производството на масови продукти. Провежда се консолидация на концерни и дистрибутори. Производството в Китай и Индия води до свръхпроизводство. Пазар на бъдещето наричат страните от Азия и Африка. Положението е нестабилно.

Селскостопанските производители

Менят се формулации: от прахове (ВРП – водоразтворими прахове) и гранули (ВРГ – водоразтворими гранули), към маслени дисперсии (МД), капсулни суспензии (СК) или микроемулсии (МЕ). Ко-формулации откриват нови хоризонти. Продукти на биотехнологиите често не се търсят, остават неизползвани. За защита на растенията от патогени и вредители се прибягва към използване на нанотехнологии. С все по-голямо търсене се ползват биопрепаратите. Внедряването на достиженията на точното земеделие и дигитализацията позволяват да се намалят разходите за ПРЗ с 15%, особена роля тук играят сензорните технологии.

Регулиращи органи

Разрешение за използване получават все по-малко активни вещества. Сред причините са високата стойност на досиетата, изисквани при оформление на разрешенията, и несъответствието cut-off – критериите, сред които например е влияние на ендокринната система на човека. Отделен пример – глифозат, съдбата на който Еврокомисията не е решила до този момент и дискусията още продължава.

Мащабна трансформация: сливания на гиганти

Смущенията, които търпи през последните две години пазарът на ПРЗ, който е обвързан и разбира се, се влияе от неблагоприятната обстановка на аграрния пазар. За да остане този пазар привлекателен за своите акционери, се демонстрират растящи, без оглед на конкретни резултати, печалби, а “химиците“ започнаха да генерират идеи за сливания и поглъщания.

Интересна ситуация се оформя около американския Monsanto, делът на който е малко повече от 4% от световния пазар на ПРЗ. Monsanto през 2015 година дръзна да направи предложение на лидера на пазара с 10%-н дял и резидентство в Швейцария – Syngenta. Предложението на американската компания се оказа в този момент непривлекателно за Syngenta и последната насочи интереса си към китайската държавна корпорация ChemChina. Оценена на 43 млрд. долара, Syngenta твърде скоро представи и двете компании в Еврокомисията за одобрение на сделката. В края на март 2017 г. дойде новината, че това съгласие е получено. При подготовката на своята резолюция Еврокомисията обърна внимание на ChemChina, че закупената от нея година по-рано израелска AdamaAgriculturalSolutions трябва да намали бизнеса си с пестициди и растителни регулатори и постави някои условия и на Syngenta. Сега Syngenta и Adama под “крилото“ наChemChina, според различни прогнози, могат да претендират за 13,3% от световния пазар, а сумарният оборот с ПРЗ се оцeнява на 14,8 млрд. евро.

През март 2017 година Еврокомисията одобри още една сделка по сливане, този път по отношение на Dow и DuPont. Тук обаче беше поставено изискване за продажбата на част от активите на DuPont на още една химическа компания – FMCCorporation. Според условията на споразумението FMC придоби от DuPont линия хербициди за борба с широколистни плевели в посеви на житни култури и инсектициди за борба с листогризещи насекоми. Към тях се прибави и научно-изследователското подразделение “Препарати за растителна защита“ (с изключение портфолиото с обеззаразители, нематоциди и разработки, намиращи са на финални етапи). В арсенала на новата обединена компания трябва да останат препарати за борба с широколистни и житни плевели в посеви царевица и соя, “силно портфолио“ хербициди за зърнени, линия фунгициди на DuPont и инсектициди на Dow. Като се има предвид семепроизводственото подразделение DuPontPioneer, новата компания обещава на растениевъдите от цял свят широк избор от качествени продукти на конкурентни цени и достъп до ефективни решения. Успешното завършване на сливането TheDowChemicalCompany (Dow) и E. I. DuPontdeNemours & Company (DuPont) беше обнародвано на 1 септември 2017 година. Обединената компания DowDuPont™ заема почти 8% от световния пазар, а сумарният й оборот с ПРЗ възлиза на 17 млрд. евро.

Но да се върнем към Monsanto, която внезапно от купувач се превърна в обект на търговия. Интерес към покупка на компанията прояви Bayer, като още през 1974 година имаше домогвания към патента за препарати на основата на глифозат (Roundup). Преговорите по стойността на покупката се проточиха много, но в края на септември 2016 година беше анонсирана цена от 66 млрд. Долара. Сделката обаче изисква мащабно съгласуване не само в Еврокомисията, но и в регулиращите търговията в цял свят организации, защото става дума за прогнозируем дял от пазара в размер на 14%. В резултат, Bayer трябваше да продадат линия свои продукти LibertyLink (семена и ПРЗ). Сливането на Monsanto (с оборот 13 млрд. евро) и Bayer (оборотът на подразделението CropScience е 10 млрд. евро) трябва да завърши в края на 2017 година.

Не остана извън надпреварата в покупко-продажби на конкуриращи се компании и още една известна компания – лидерът в световната химическа промишленост BASF (оборот в сферата на ПРЗ през 2015 година 5,8 млрд. евро). Особен интерес за тази корпорация представляваха отделни линии продукти (соя, памук, рапица), продавани от Bayer и Monsanto.

Със завършването на сливането на двете последни компании се образува четвърта силна корпорация, под контрола на които ще се окажат 74% от световния пазар на ПРЗ.

Точност на приложение

Но не само стратегиите за окрупняване на химическите компании са бъдещето на отрасъла. Както показва анкета, повечето специалисти в Германия смятат, че в близко бъдеще селскостопанското производство ще стане немислимо без използване на сензори, в частност при внасяне на хербициди и фунгициди. Пазарът днес вече предлага решения, позволяващи да се намали разходът на хербицид с 20 – 60%. Такива показатели са получили изследователи от Университета Вагенинген (Нидерландия) при провеждане на изпитвания на система сензорни дюзи AmaSpot на компания Amazone, разработени съвместно с фирма Rometron и производителя на разпръсквачи agrotop. За системата, монтирана на пръскачките на немския производител, се заговори през 2015 година. Принципът на нейното действие се състои в това, че флуоресцентни датчици GreenSence реагират на наличие на хлорофил, разпознават плевелните растения или покълващите самосевки, в резултат на което работният разтвор от разпръсквачите се подава именно на разпознатите растения и не се разпръсква по цялата повърхност на полето.

Своята лепта в намаляване товара на околната среда внася и Bayer, обединявайки усилия с известния производител на технически решения Bosch. На световното изложение Agritechnica 2017 в Хановер (12-18 ноември) бе представена “технология на умното разпръскване“. Тя се отличава от предшестващите системи, които различават само наличие или отсъствие на растения, но не ги разделят на плевели и посев.

Умното пръскане“ по Bosch и Bayer предполага използването на множество камери на щангата с разпръсквачи, които правят голямо количество фотографии на плевелната растителност. Снимките се анализират от система, в резултат на което става възможно идентифицирането на вида плевел и тогава се взема решение за “оптимален метод на въздействие“ върху него. Интересно е, че системата може да отчита предшестващите обработки, да анализира съвместимостта на активните вещества и да изчислява най-ефективната доза за изпръскване на работния разтвор.

Цената на забраната

Ако говорим за бъдещето на отрасъла, не може да не засегнем въпроса за по-нататъшната съдба на глифозата. Най малкото, защото в света почти 400 млн. ха се обработват с препарати именно на базата на това активно вещество. Хербицидите на основата на молекулата, открита през 1950 г. от швейцарския химик Хенри Мартин, са получили широко разпространение в селското стопанство в началото на 70-те години на миналото столетие и все още са доста популярни. Според обнародваните през август т. г. изследвания, проведени от компания Kleffmann, през 2015 година в света са били използвани над 850,57 хил. т глифозат, като 90% от тях се падат на отрасъла селско стопанство. Примерно 361 млн. ха са били обработени с хербициди на основата на глифозат.

Напомняме, че горещите дискусии около това активно вещество се разгоряха преди няколко години във връзка с пререгистрацията му в Евросъюза. Тогава обществеността беше възбудена от отделни изследвания, предполагащи, че глифозатът провокира развитие на онкологични заболявания, оказва влияние на ендокринната система на човека, вреди на екологията. В края на 2014 г. се появиха опровержения на тези хипотези, но въпреки това Еврокомисията до този момент не е приела окончателно решение дали да продължи срока на прилагането на глифозата на територията на ЕС (технически продълженият срок изтича на 15 декември 2017 година).

Агенция Kleffmann реши да защити ползването на глифозата, като анализира икономическите последствия за немските фермери от евентуалната забрана на това активно вещество. Отказът от хербицида с тотално действие ще изисква по-интензивни почвообработки, в резултат на което ще се увеличава броят на преминаванията в полето, ще нарастват разходите за ГСМ, ще се изостри проблемът с почвената ерозия, често ще се регистрират случаи на резистентност при плевелите, ще намалеят добивите от културите. Така например при отглеждане на пшеница разходите за дизелово гориво ще нарастват с 20%, на хербицидите – с 10%. Доходността на селскостопанското производство в рамките на едно стопанство съществено намалява, в отделни случаи и култури фермерите от хектар губят до 523 евро. Разходът на дизелово гориво в разчета на хектар ще бъде 10 – 23 л/ха, което ще се влее впоследствие в околната среда – емисията от въглеродния диоксид от един хектар ще бъде 28 – 61 кг.

Въпреки че Европа отчита само 4% от използвания в света глифозат, тя не е склонна да води диалог и дискусия и да се вслушва в мнението на водещи специалисти на пазара именно в страните от ЕС. Въвеждането на извънреден данък за използване на ПРЗ в Германия може да доведе до съществено колебание на пазара за храни, без да говорим за забраната на отделни групи препарати. От ограничения в използването са застрашени фунгициди от групата на азолите. Ако тази забрана влезе в сила, химическите начини за борба с полягането на стъблата, фузариума по класа, септориозата, жълтата и кафявата ръжда по пшеницата или мрежестата петнистост по ечемика ще останат невъзможни. Това се отнася и за фомата по рапицата и церкоспорозата по захарното цвекло.

Да вземем за пример активното вещество епоксиконазол. Според изследване на д-р Стефан Нолеп от Хумболтския форум по въпросите на продоволствието и селското стопанство HFFA (HumboldtForumforFoodandAgriculture) забраната ще се отрази на обработката с фунгициди на посевите с пшеница в 45 от 100 случая, и в 28 – при ечемика. В сравнение с необработените контроли прилагането на препарати на основата на епоксиконазол благоприятства увеличаването на добивите при пшеницата с 18, а при ечемика – с 20%. Без тези активни вещества приходите на селскостопанските производители ще намалеят почти с 50 млн. евро.

Или друг пример – неоникотиноидите. Без тях рентабилността при отглеждане на рапица съществено ще намалее, по данни на учени от HFFA. В рамките на ЕС забраната на обеззаразителите от тази група при рапицата ще доведе до огромен ръст от допълнителни издръжки – до 880 млн. евро. Оборотът при културата ще намалее с 350 млн. евро, за борба с рапичната бълха се изискват 120 млн. евро, а срещу зелевите мухи е безполезно да се провежда пръскане. Д-р Нолеп оценява загубите от качеството на маслодайните семена на 50 млн. евро, загубите на селекционерите и семепроизводителите –на 360 млн. евро.

Какво остава в арсенала?

Скъпоструващи решения, разширени сеитбообороти, по-интензивна почвообработващ, използване на сортове, устойчиви към едни или други патогени. Не е изключено измененията на пазара в крайна сметка да доведат до това, че в сеитбооборота културите на интензивното земеделие да се заменят от култури, изискващи по-малки разходи за ПРЗ, например царевица. При такъв сценарий практикуването на земеделие в отделни региони ще стане съвсем неизгодно.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 18 Септември 2017 20:40

Китайските учени създадоха умен пестицид

Китайските учени създадоха умен пестицид, който при попадане в почвата  контролира сам себе си, за да бъде внесена точната доза от препарата.
Учените от Китайската академия на науките са използвали смес от диатомит, железен окис и магнезий плюс хитозан, за да получат съединение, което може да бъде променяно чрез промяна на рН на почвата.
"Отделянето на пестицида, смесен с тази добавка, се регулира с помощта на промяна на рН на почвата. Добавката "обгръща" препарата и действа като отваря вратата, през която пестицидът се разтваря в кисела среда", обясняват действието учените.
Те отбелязват, че изобретението им е много подходящо за едносезонни култури и помага в пъти да се намали употребата на пестициди. Отчетът им е публикуван в авторитетното международно списание Chemical Engineering Journal.
Освен това, учените отбелязват, че китайското земеделие в много голяма степен зависи от използването на пестициди, пазарът на които се оценява на повече от 1 млн. т. годишно. Но по-малко от 40 на сто от тези количества действително оказват влияние върху добивите, а останалото просто се отмива, замърсявайки почвата и водата. Докато новият умен пестицид има рециркулационен ефект, тоест се възстановява от почвата и водата.
"Ефектът на рециркулация в нашите опити показва, че 30 на сто от остатъците на пестицидите могат да бъдат възстановени", казват учените и добавят, че още е твърде рано да се изведе тяхното изобретение на пазара, тъй като нано материалите са твърде скъпи за фермерите.
"Приемаме това като нов етап на успешното мадернизиране на пестицидните продукти и ще продължим да работим, за да направим препарата по-ефективен и икономически изгоден", завършват създателите на изобретението.
Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта