Неделя, 22 Септември 2019 21:53

Ваксина за растенията: възможно ли е?

Новият метод за ваксинация на растенията е базиран на процеси за молекулярна защита в самите растения, които се задействат при наличие на вирусни инфекции

Учените са разработили ваксина срещу вируси, която дава възможност за бързо идентифициране и производство на точно определени вещества, които се борят с различни патогени. В експеримента участват университета Мартин Лутър, Хале- Витенберг (MLU), Института по биохимия на растенията в Лайбниц (IPB) и Националния съвет за научни изследвания в Италия (CNR).

По време на вирусна инфекция, клетките на растенията служат като удобен хотел за намножаване и спокоен живот на вируса, което в резултат води до създаването на молекули вирусна рибонуклеинова киселина или т.нар. РНК. Растенията могат да открият и „отрежат“ тези молекули посредством продуцирането на специални ензимни „ножици“. В този процес се произвеждат малки интерфериращи молекули РНК (интерференция е система в живите клетки, която контролира кои гени са активни и до каква степен най-общо казано). Те се разпространяват в организма на растението и могат да провокират втори етап на защита. Интерфериращите молекули РНК се прикрепят към протеинови комплекси и ги водят към вирусната РНК. В последствие последните могат да бъдат „разглобени“ до безобидни съединения.

„В този процес заразеното растение се опитва да се защити от вируса, както в мястото на инфекция, така и в цялата си структура. Проблемът е, че процесът не е особено ефективен. Когато се появи вирусна инфекция се произвеждат много и различни интерфериращи молекули РНК, но малко от тях имат защитен ефект. Повечето просто насищат протеиновите комплекси и ги правят неактивни.“ споделя проф. Свен-Ерик Беренс от Института по биохимия и биотехнология на МЛУ.

Екипът на проф. Беренс е открил начин да идентифицира малкото ефективни антивирусни молекули и да ги използва като растителни ваксини. Те са разработили методика за подбор, основана на клетъчни екстракти от растенията, което им спестило време и полагането на сложни усилия за намножаване.

За да се класифицират като потенциална ваксина, антивирусните молекули трябва да отговарят на две ключови изисквания: Да се свързват с протеиновите комплекси лесно и бързо, както и да ги отвеждат до мястото на инфекцията, където вирусната РНК да бъде разрушена.

Екипът вече е доказал ефективността на новия метод. Те са провели опити върху две групи тютюневи растения (N. benthamianа), които били заразени с вирус, засягащ и доматите. Едната група от тестовите растения била ваксинирана с защитни РНК молекули, които учените открили, докато другата служела за контрола. След 6 седмици 90% от ваксинираните растения вече нямали симптоми на заболяване, а тези в контролната група загинали от инфекцията на вируса.

Вирусите заемат второ място (след гъбните патогени) що се отнася до икономическа ефективност при растенията. Регистрирани са над 600 растителни вируса и голям брой техни щамове. За разлика от човешките или животинските вируси, растителните могат да проникнат в организма само посредством рани. Голяма роля в разпространението им играят насекомите, които се считат за вектори, преносители. Инфектираните растения може да не покажат симптоми дълго време, но предават заболяването в поколението си. Най-често това става при размножаване по вегетативен път, работа с непочистени инструменти, чрез полени, дори допир. Много често симптомите на вирусна инфекция са маскирани, проявяват се само в определени части или засягат целите растения. Вирусите са отговорни за появяването на мозайки, хлорози, некрози, изменения в растежа и т.н.

Лечението на вирусните инфекции при растенията става само чрез превенция, тоест няма лечение, а само предпазни мерки. Обикновено заразените растения се унищожават. Точно затова антивирусната ваксина би била много полезна за всички ангажирани с растениевъдство, овощарство, лозарство, цветарство и т.н.

Публикувана в Растениевъдство

Валежите не могат да осигурят необходимата за дръвчетата влага в почвата, затова се налага поливане. Почти всички овощни са влаголюбиви и силно реагират на напояването.

Ябълката, дюлята, крушата върху дюлева подложка се нуждаят от повече поливки в сравнение със сливата, кайсията и прасковата.

Овошките се нуждаят от по-малко вода в началото на вегетацията - тогава леторастите и листата са още недоразвити, а и запаса от зимна влага все още е налице. Но във фаза на цъфтеж от водата до голяма степен зависи качеството и количеството на плодовете им.

Овошките пият най-много вода от края на цъфтежа до узряването на плодовете, затова при засушаване в този период трябва да се поливат .

Напояването на млади дръвчета се спира в края на август, иначе се причинява късен вегетативен растеж на леторастите и те са застрашени от измръзване.

Дърветата, присадени върху вегетативни подложкиискат по-често поливане от тези върху семенни подложки, защото корените им са по-плитко разположени.

За дръвчета на възраст от 1 до 5 години са достатъчни 4-5 поливки в активния сезон, а по-възрасатните искат 5-6 пъти вода.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

При по-високи дози торене с азот се образуват повече летливи вещества, но плодовете узряват по-бавно, поради което положителен ефект не се получава.

Калият действа много добре на вкусовите качества и аромата на плодовете, фосфора също засилва образуването на летливи вещества. Недостига на манган пък ги прави слабо ароматни.

Не мислете, че колкото повече тор внесете, толкова по- голям добив ще получите. Излишекът от минерални вещества понижава вкусовите качества на плодовете и трайноста им. На растенията трябва да се подаде такова количество елементи, колкото се изразходва за добивите, като се смятат само плодовете, тъй като листата отново връщат елементите чрез листопада в почвата.

Азотното торене е добре да се прави при трайните насаждения в момента на естественото опадване на завързите.

Безразборното внасяне на торове не само не помага, а даже напротив, вреди на растенията.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Нитратите влизат в растението от почвата, наторена с азотни торове. Колкото по-малко са нитратите в почвата, толкова по-малка е вероятността да се “предозират” културите с нитрати. Освен това трябва да се обърне внимание не само на количеството, но и на качествения състав на торовете.

Нитратите се съдържат в амониевата селитра, така че не се препоръчват тя да се внася на зеленчуци, склонни към натрупване на нитрати - това са различни видове салати, подправки като магданоз, копър, босилек, мащерка, мента, зеле и др.   При тях за предпочитане са амониев сулфат, карбамид, амониев фосфат, амонячна вода. Припомняме ви, че азотните торове се внасят непосредствено преди сеитба/засаждане, не по-рано.

Но, трябва да се знае, че само селитрата е причина за натрупването на нитрати в зеленчуците. Ако азотните торове или карбамид не се абсорбират от растенията непосредствено след внасянето в тяхната първична форма, микроорганизмите ги преработват в нитрати след сравнително кратък период. Това се отнася и за азота, доставян от органичните торове (оборски тор, птичи тор, билкови екстракти).


Често задаван въпрос е: колко азотни торове трябва да се прилагат, за да не се натрупват в растенията нитрати? Това вмного зависи от почвата. Например, ако редовно са внасяни торове, а не са отглеждани култури, микроорганизмите превръщат целия азот в нитратна форма.

Можете обаче да се ориентирате по следните препоръки:

- при растения, склонни към интензивно натрупване на нитрати се внасят максимум 5 г азот в активно вещество на квадратен метър в леха;

- при растения, които са по-малко склонни към натрупване на нитрати - 8–10 г в активно вещество на квадрат в леха, но не и в нитратна форма.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Кошмарът на всеки градинар – възвратните студове. Ниската температура вреди на всички насаждения в градината - зеленчуци, плодни дръвчета, ягодоплодни храсти.

Какво да правим в оранжерията при падане на температурите

Всичко, което е необходимо за това е метален варел (голяма кофа, резервоар и т.н.) и въглища. Изсипват се въглищата във варел и се поставят в оранжерията. За да се спазват всички правила за пожарна безопасност горещият метал не трябва да влиза в контакт с дърво, пластмаса или други горими материали. Температурата е достатъчно да е по-висока от външната, със 7-10. Докато огънят гори, можете да загреете камъни или кофи с вода, които в оранжерията ще действат като допълнителни отоплителни устройства.

Бутилки, дъждуване и димки
Много градинари разполагат в оранжериите между разтенията бутилки пълни с вода. През деня те се нагряват, а през нощта излъчват топлина - по този начин се регулират дневните температурни колебания.

Тази година на много места в страната от пролетните студове по време на цъфтежа много овощни дървета пострадаха. За разлика от зеленчуците, дърветата не могат да се покрият с пласмасови бутилки или с нетъкана материя за защита от студа. Използват се старите методи - около дървото или храстите се поставят димни купчини (един обект за производство на дим защитава 2-3 дървета).

По-простият начин е растенията се пръскат с вода. Водата има достатъчно голям топлинен капацитет. Ако повърхността на растенията е покрита с капчици, тогава тяхното критично охлаждане ще отнеме повече време.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Калцият е макроелемен, необходим през целия период на растеж на растенията при деленето на клетките и фотосинтезата. Обратно на калия той изпълнява дехидрираща функция при растенията, с което осигурява физическа здравина на тъканите и повишава устойчивостта им към болести. Освен това калцият регулира химичната среда на почвата от кисела към неутрална и неутрализира вредното действие на магнезиевите, водородните, амониевите,натриевите и железните катиони, когато те са в прекомерни количества в почвения разтвор.

Калцият е от елементите, които не се придвижват от по-старите органи към младите, в резултат на което се проявява дефицит в нарастващите органи – младите листа и растежните точки на стъблата и корените.В резултат на това се наблюдават различни болестни симптоми при различните растения. Най-често те се изразяват в хлорози и некрози по периферията на листата, деформация на листните дръжки, слаб растеж на растенията и на корените и др. При овощните култури се появява върхово гниене по плодовете, картофите не образуват клубени, а доматите развиват върхово гниене на плода.

При такива симптоми е налице недостатъчно количество усвояем калций в почвата, който би могъл да се предостави на растенията чрез листно подхранване. За тази цел се произвеждат течни разтвори на калциев окис, които са изключително ефикасни и безопасни за приложение по листен път.

Прилагат се за предотвратяване и лекуване на горчиви ядки по ябълка,напукване плода на череша, праскова, нектарина и слива, пригор по върховете на марулята и др. листни зеленчуци, върхово гниене по доматите, черна сърцевина по цветното зеле и целината, черни петна по морковите и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Йодът е един от многобройните микроелементи, които са доста разпространени в природата, но се срещат в много малки концентрации, поради това са сравнително редки вещества.

Въпреки малките количества в повечето почви йодът е напълно достатъчен за нормалното развитие на растенията. В последно време опитите са показали, че йодът е:
. Способен да увеличава съдържанието на витамин С в някои култури, в частност, при пипера.
.Оказва благотворно влияе на добива, тъй като стимулира растежа и развитието на културите.
. Положително влияе на размера, оцветяването, а също и на вкуса на плода.

Такова многостранно въздействие на йода върху растенията се обяснява преди всичко с това, че с негова помощв растенията се подобрява усвояемостта на азота. А азотът е един от главните елементи, от който се нуждаят растениятаза по-добро развитие.

Така че използването на йода, за подхранването на пипера е напълно научно обосновано. Нуждите за нормалното развитие на растенията от йод са съвсем малки, затова отделни разновидности на тор съдържащи елементане се произвеждат. Йодът се съдържа в оборския тор, в дървесната пепел и така чрез тях се използва за торене на растенията.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Важно да се определи коя част от зеленчука съдържа по-голямо количество нитрати. В края на краищата, ще бъде ли възможно да ги отстраним преди употреба и така да намалимвредата?
Къде се натрупват нитратите?
   при краставици и тиквички - в кората;
   при домати – в бели ивици и дебела кожа;
   при картофите- под кожата и в сърцевината на клубена;
   при зеле - в горните листа и дръжката (кочана);
   при кореноплодни култури - в корите и плодовото стъбло;
   в листните зеленчуци - във нерватурата и дръжките на листата.
Какво количество нитрати натрупват различните растения?

Натрупват малко нитрати Натрупват средно количество Натрупват над средното ниво Натрупват се много нитрати
Грах, домати, сладки пиперки, чесън, картофи, лук, късни моркови Краставици, късно бяло зеле, зелен лук, тиква, тиквички,   праз, ранен морков, лук, киселец, магданоз Ранен цвят и бяло зеле, цвекло, алабаш, коренова целина, ревен, репички, ряпа, хрян Салата, савойско и пекинско зеле, къдраво зеле, копър, спанак, магданозени листа, целина
       

 Петър Кръстев

 

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Макар че способността на растенията да преодоляват зимните несгоди е заложена в гените на всяко дърво или храст, много зависи и от състоянието на растението в момента. Какво е здравното състояние на растението - нападение от болести и неприятели, водена ли е борба с тях навреме и успешно, достатъчно и навреме ли са постъпвали хранителни вещества, влагозапасеност и др. Добре гледаните растения през годините естествено проявяват максимална студоустойчивост.

Ако растението е отслабено в резултат на нападение от болести, прекалено много плод, лошо хранене или други усложнения, студоустойчивостта му значително се намалява.

Студоустойчивостта на растенията започва да пада (намалява) след месец януари. Това обикновено става постепенно и независимо от времето, като по-рязко се губи при всяко затопляне. Колкото затоплянето е по-силно и по-топло, толкова повече спада студоустойчивоста. Този процес е частично обратим и устойчивостта може да се усили отново, но само в случаите, когото затоплянето и захлаждането стават постепенно, а не рязко. Това е причината поради която една и съща ябълка може да издържи на студ до -25°С в началото на декември, но след това може да измръзне при -15°С в началото на март. А в края на април например, при разпукване на пъпките може да измръзне и при -6°С.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Неделя, 10 Февруари 2019 15:46

Как действа студът при растенията

На практика, страдание на растенията причинява не толкова студа, колкото образуващите се в резултат на ниските температури ледени кристали в тъканите. Те повреждат клетките на растението. Тук значение има също така и процеса на размразяване.

Студоустойчивостта се влияе от скоростта на процесите

Ако растенията се охлаждат при условия, при които няма бързо образуване на лед (няма резки замръзвания), а след това затоплянето става много бавно те биха могли да издържат големи студове. В продължение на много години учените са успели при лабораторни условия да замразят успешно ягодоплодни храсти до -235°С. След това, при бавно размразяване, претърпелите такива замръзвания растения се възстановяват и развиват абсолютно нормално – цъфтят и плододават. Успехът се състои в това, че тези сортове дори не са били студоустойчиви.

Какво още включва студоустойчивостта

Студоустойчивостта представлява температури в градуси, които дадено растение е способно да издържи без загуби. Например в определена овощна градина, веднъж при температури до -25°С през зимата, ябълките растящи в нея не са пострадали от ниските температури. Това означава, че отглежданият сорт е със студоустойчивост -25°С.

Студоустойчивостта не е просто възможността на растението да издържа на ниски температури. В понятието студоустойчивост в случая се включват и други определения – растението понася още много неудобства, поднесени му от зимата. Това са например рязко спадане на температурите, рязко затопляне, разко преминаване от топло в студено и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 21

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта