Сухото и необичайно горещо време в Европа и най-вече в северната част на Стария континент драстично влоши перспективите за производство на пшеница в Евросъюза. Според актуализираните разчети на Германската асоциация на фермерите DBV(Deutscher Bauernverband ) в резултат на силния дефицит от влага и много високите температури (най-горещия май от 1881 г. насам) добивът от пшеница в страната ще спадне с 25 на сто – до 18 млн.т.

Експертите споделят, че традиционният голям износител на качествена пшеница Германия, през 2018/19 г. вероятно ще внася мелничарско зърно. Международният съвет по зърното прогнозира, че през 2018/19 г. производството на пшеница в ЕС ще намалее до 139,9 млн.т, в това число мека пшеница – 131,2 млн.т, в сравнение с 147,3 млн.т и 138,4 млн.т съответно през 2017/18 г.

На 3 август мелничарската пшеница се търгува на борсата в Париж по EUR 213/т, в сравнение с EUR 182/т на 3 юли 2018 е г. и EUR 166/т на 2 август 2017 г.

Ситуацията в ЕС непрекъснато се влошава, което води до паническите настроения на пазара. Търговците изтъкват, че ценовото рали на пазара на пшеницата съживява спомените за 2007/08 маркетингова година, когато нарастващите цени на зърното предизвикаха продоволствена криза. Според по-опитните анализатори обаче повторение на кризата от 2007/08 г. „изглежда малко вероятно предвид рекордните преходни запаси от предходния сезон и значителни наличности от други зърнени култури, които биха могли да компенсират част от недостига от пшеница”.

Все пак да припомним, че през месеците февруари-март 2008 г. мелничарската пшеница на борсата в Париж достигната исторически връх от EUR 295/т , а пиковите стойности през 2012 г. бяха около EUR 285/т.

Публикувана в Бизнес

В края на миналата седмица европейският зърнен пазар беше разбунен от слухове, че украинското правителство възнамерява в най-скоро време да ограничи износа на мелничарско зърно поради слабата тазгодишна реколта. Анализаторите коментират, че тази сензационна новина беше пусната на пазара в момент на масово редуциране на оценките за производство на пшеница в ЕС и Русия и провокира допълнителен плюс в цените на пшеницата на фючърсния и експортния пазар от 8-10 евро за тон. Още при откриването на търговията на 6 август френската мелничарска пшеница се търгуваше на борсата в Париж по ЕUR 210-212,75 за тон, в сравнение с ЕUR 200-203 за тон в края на юли.

Още в петък властите в Киев категорично опровергаха подобна възможност и призоваха да не се вярва на слухове, целящи да дестабилизарат пазара. Участниците в зърнената търговия споделят, че повод за напрежението най-вероятно е станало предстоящото подписване на традиционен меморандум между основните компании експортьори и Министерството на аграрната политика на Украйна. В документа всека година се определят максимално допустимите обеми за износа на хлебно зърно от страната.

Ограниченията са възможни само при доближаване на реалните показатели на експорта до пределно допустимите и предварително съгласувани параметри. Според украинските власти и независимите местни експерти подобна опасност няма. Нещо повече.

Още в петък министърът на аграрната политика на Украйна Максим Мартинюк за изненада на западните експерти оповести по-висока от предишната прогноза за тазгодишния добив от пшеница в страната - 24 млн.т, в сравнение с 22-23 млн. т, очаквани само допреди няколко дни.

Министерството на аграрната политика на Украйна информира, че към 3 август в страната вече са ожънати 20,1 млн. т пшеница.

По данни на Министерството на аграрната политика през първия месец на 2018/19 маркетингова година Украйна натовари за износ около 2,21 млн.т. зърнени храни, в това число: 930 хил. тона пшеница, 686 хил. тона царевица и 592 хил. тона ечемик.

Публикувана в Бизнес

Ранният старт на кампанията по прибиране на реколтата в Германия, както и повсеместно установените стабилни летни температури са предпоставки за  нестабилни добиви при зърнените култури, пише специализираният портал topagrar.

По информация на Германския земеделски съюз дори зимната пшеница и рапица също почти са прибрани. Заради продължителното засушаване на места се наблюдават загуби на зърно, като в някои региони  има опасност и за сериозен процент пропаднали площи. Метеоролозите не очакват край на горещата вълна преди средата на август.

„През 2018 година реколтата ще е най-лоша от началото на 21-и век при всички култури”, заяви пред АФП Удо Хемерлинг. Земеделският бранш вече поиска правителството в Берлин да компенсира фермерите за загубите общо с 1 млрд. евро.

Ситуацията според президента на браншовата организация Йоаким Рюквид е тежка и по отношение на фуражните култури заради почти изчерпаните запаси и факта, че засушаването ще окаже негативно влияние и върху добивите от царевица. От друга страна фермерите са под натиск, защото ще се наложат допълнителни разходи за закупуване на фуражи. Ето защо в най-застрашените региони на федералната република според него ще се наложи дори финансово подпомагане на фермерите, като освен това според Рюквид ликвидността на стопанствата трябва да се подпомогне и с известни данъчни облекчения. На фона на резултатите средните добиви от зимен ечемик в Германия към момента са 600 кг/декар, което е спад с 18% спрямо миналогодишното ниво от почти 700 кг/дка. Общата реколта се очаква да достигне до 7,3 млн. тона спрямо 9 млн. тона през 2017/18 година. „Нивото и качеството на добивите през тази година са много различни, и в две съседни стопанства дори могат да се получат различни резултати”, коментира  Рюквид. Засушаването според него ще окаже  влияние и върху реколтата от ръж, която може да е с до 40% по-слаба в сравнение с миналата година. Кампанията по прибиране на  две от най-важните култури за фермерите - зимната пшеница и рапицата в редица региони на страната започна с до три седмици предварително. Засушаването възпрепятства и работата на фуражопроизводителите, особено в северните и източни части на страната.

Публикувана в Растениевъдство

Прогнозите за суша обаче все още могат да попречат
Асоциацията на картофопроизводителите NEPG, която включва редица страни в Северозападна Европа, включително Великобритания, Франция, Белгия, Германия и Холандия, изчисли общата площ, засадена с картофи в тези страни. През този сезон площите с картофи общо са 595 587 хектара, което е с 1% повече от миналия сезон.
От Асоциацията заявиха в прессъобщение, че в тези райони може да има " прекомерно предлагане" на картофи .
Крайните добиви от картофите ще зависят от сухото време, което се наблюдава в петте страни NEPG. И от това какви добиви ще получат от картофите в Полша. Полша е един от най-големите играчи на пазара на при тази култура.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Намаляването на продукцията ще доведе до ръст в цените и глобален дефицит на най-отглежданата селскостопанска култура

Царевицата е най-широко отглежданата култура в света. Тя се използва като хранителен продукт, от семената й се добива масло, фураж за животните, от нея дори се произвежда биогориво.

Изследвания, проведени във Вашингтонския университет, показват какви последствия за световния добив на царевица ще повлекат след себе си измененията на климата. Към края на това столетие по-високата температура ще повлияе за намаляване на добивите в целия свят. Изследването също показва рязко повишаване на нестабилността в показателите за добива от царевица с всяка изминала година, както и вероятността от едновременно намаляване добива от царевицата в няколко високопроизводителни региона. Всичко това може да доведе до ръст в цените и глобален дефицит на царевично зърно.

„Предишните изследвания често са били фокусирани само върху климата и растенията, а сега ние изследваме климата заедно с хранителните продукти и международните пазари. Открихме, че вследствие на повишаване на температурата на Земята в различни страни се наблюдава едновременна значителна загуба на добив, което има големи последствия за цените на продоволствието и продоволствената безопасност“, казва ръководителят на изследването, научен сътрудник в областта на атмосферните науки Мишел Тигчелаар.

В ново изследване са разгледани добивите и променливостта в цените на царевицата. Това зърно се продава на международните пазари. На четири страни — САЩ, Бразилия, Аржентина и Украйна, се падат 87% от световния експорт.

Резултатите от изследването демонстрират, че при повишаване на температурата с повече от 4°С, което се предполага, че ще е факт към края на това столетие, и в случай че текущите темпове на емисиите на парникови газове не се забавят, съществува 86%-на вероятност тези четири страни, основни износители на царевица, да бъдат изправени пред значителен спад в добивите.

„Вариациите в добива са важни за определяне стойността на хранителните продукти на международните пазари, което, от своя страна, има голямо значение за продоволствената безопасност и способността на бедните хора да купуват храна. Високите температури са много вредни за селскостопанските култури: отчасти защото топлината увеличава нуждата на растенията от вода. В допълнение, немаловажен фактор е и това, че високата температура влияе отрицателно на етапите на растеж на растенията, започвайки от стадий цъфтеж и завършващи в стадий наливане на зърното, отбелязва г-н Тигчелаар.

Според научните сътрудници по-високите температури в значителна степен влияят на намаляване на добива от царевица в югоизточните части на САЩ, Източна Европа и Африка на юг от Сахара и повишават колебанията в добивите от културата в САЩ и останалите страни износители.

„Дори в случаите на намаляване емисиите на парникови газове, резултатите от изследванията показват, че тенденцията към намаляване на добива от царевица в САЩ ще се удвои към средата на настоящото столетие от повишението на температурата по време на вегетационния период. Същото ще се случи и в другите страни големи износители на царевично зърно. Изменението на климата ще доведе до безпрецедентна промяна в стойността на царевицата както вътре в страните, така и зад граница“, съобщава съавторът на изследването, професорът по атмосферни науки Дейвид Батиста.

Публикувана в Растениевъдство

С това песимистично заглавие в края на миналата седмица излезе „Кратък преглед на търсенето и предлагането на зърно” на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО). След Международния съвет по зърното (IGC) и тази авторитетна  международна организация редуцира своята прогноза за производството и предлагането на зърнени храни през 2018/19 г.

Като се има предвид сегашното състояние на посевите, ФАО прогнозира, че дори при благоприятни климатични условия през периода на вегетация, производството на зърнени храни в света (включително ориз в еквивалент на бланширан ориз)  през 2018/19 г. ще спадне с 2,4 на сто (64,5 млн.т) 2,57 млрд. т. „Това намаление  се дължи на очаквания спад в производството на царевица, а освен това през 2018 г. и производството и предлагането на пшеница се очаква да намалее”, коментират водещите експерти. Ако през 2017 г. обемът на производството на зърнени култури в света надхвърли дори по-оптимистичните предварителни разчети, то сега ситуацията е обратна и вече няколко поредни месеца прогнозните данни само се  влошават.

В новата редакция на световния баланс виждаме, че прогнозата за глобалния добив от зърнени храни през 2018/19 г.  е намалена с 24 милиона тона, в сравнение с данните отпреди един месец. Основните фактори за тази негативна корекция са очакваното намаляване на производството на пшеница в  ЕС, както и влошените изгледи за реколтата от царевица и ечемик в Русия и Украйна.

Световен баланс на зърнени храни (в млн.т)

2014/15 г.

2015/16 г.

2016/17 г.

2017/18 г.

2018/19 г. прогноза

оценка

Юни

Юли

Общо зърно

Производство

2570,2

2543,8

2612,7

2650,8

2610,0

2586,2

Предлагане

3204,1

3258,6

3356,0

3429,8

3426,6

3384,2

Потребление

2492,2

2512,2

2571,3

2614,9

2646,6

2641,4

Търговия

377,9

392,1

405,3

410,9

409,6

412,1

Крайни запаси

714,8

743,3

779,0

807,9

772,1

748,9

Запаси/потребление

28,5

28,9

29,8

30,6

27,8

27,7

Пшеница

Производство

732,2

734,4

757,2

756,8

754,1

736,1

Предлагане

929,4

951,5

994,0

1013,1

1031,6

1009,5

Потребление

712,6

709,5

734,8

738,2

743,5

741,1

Търговия

156,7

167,1

176,4

173,5

175,0

175,0

Крайни запаси

217,1

236,8

256,3

273,4

283,4

264,2

Запаси/потребление

30,6

32,2

34,7

36,9

35,4

34,9

Обемът на потребление на зърно в света се очертава да възлезе на 2,641 млрд. тона, 26,5 млн. тона  повече в сравнение с 2017/18 г.

Основната характеристика на 2017/18 г. беше превишаване на нивото на производството (2,65 млрд.т) над обема на потреблението (2,61 млрд.т)  и натрупване на рекордни преходни запаси от хлебно и фуражно зърно в глобален мащаб, което обуслови запазване на ниските цени на основните зърнени култури на международния пазар.

Потвърждение на сегашната прогноза на ФАО означава промяна на основното съотношение в зърнения баланс през 2018/19 г. – превишаване на потреблението над равнището на производството, което води до стопяване на преходните наличности от зърно.

При така прогнозираните параметри  на баланса, съотношението на глобалните запаси към потреблението ще намалее от 30,6% през сезона 2017/18 г. до 27,7% през сезона 2018/19 г.  Това ще бъде първият такъв спад през последните четири години, въпреки че той не изглежда  толкова голям, в сравнение с ниските стойности от 2007/08 г. - 20,4%.

Въпреки спада в производството, търговията със зърно през сезона 2018/19 г.  ще продължи на доста високо равнище  и дори ще надвиши обемите от предходния сезон – 412,1 млн.т спрямо 410,9 млн.т. Според ФАО това се обяснява с очаквания ръст в световната търговия с пшеница – 175,6 млн.т в сравнение с 173,5 млн.т през 2017/18 г.

Всъщност увеличението на търговията е за сметка на рекордния начален запас (273,4 млн.т), като в края на 2018/19 г. глобалните преходни наличности от пшеница се стопяват до 264,2 млн.т  (283,4 млн.т очаквани само допреди  един месец).

Публикувана в Бизнес

Едно от най-важните агротехнически мероприятия при ягодите е подхранването им след беритба с трите хранителни елемента: азот, фосфор и калий. Количествата от тях се определят в зависимост от потребностите на почвата и от внесените преди това торове при отглеждане на културата.

След като осигурите подходящия тор, разхвърлете го равномерно по почвената повърхност. На квадратен метър дозата не бива да надвишава 60-80 г за комбинираните формулации или 25-30 грама на всеки един от еднокомпонентните торове. След разхвърляне на тора насаждението се окопава, а ако е налице засушаване и задължително се полива. Това е необходимо, за да могат хранителните вещества да стигнат максимално близо до кореновата система на растенията.

Със следберитбеното подхранване на ягодите, благодарение на азота се провокира интензивен растеж и развитие на растенията. Фосфорът е основният елемент за залагането на възможно най-голям брой цветни пъпки в растенията, което е необходимо условие за бъдеща богата реколта. Калият пък е елементът, който регулира водният баланс на растенията, осигурява тяхното здраве и им помага да презимуват успешно.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

В последните дни Южна България е по-облагодетелствана, няма данни за наводнени площи. В предходните месеци имаше сериозни градушки, тогава имаше нанесени щети. 

Това заяви земеделският министър Румен Порожанов в сутрешния блок на Нова тв.

Климатичните промени са много сериозни, каза той. Има засегнати кайсиеви насаждения в Северна България, заяви Порожанов. И птичият грип, и африканската чума по свинете не са опасни за хората, потвърди земеделският министър. Сериозен е проблемът с африканската чума по свинете - за нея няма ваксина и е смъртоносна за заразените животни, заразата е тръгнала от Грузия, обясни още Порожанов.

Публикувана в Новини на часа

Началото на май е време, когато плевелите в цялата градина растат буйно. Започнете своевременно борбата с тези конкуренти преди да са нанесли поражение. Те не само развалят добрия вид на градината, но и отнемат от почвата хранителните вещества, предназначени за растенията. На новозасадените овощни дръвчета не е за препоръчване да оставяте плодове през първата година. Те само биха отслабили растежа.

. Прихващането и развитието на засадените през пролетта овощни дръвчета трябва да се стимулира чрез поливане. Тази мярка е особено необходима, ако през месеца има засушаване.        

. Редовно преглеждайте културите и следете за поява на болести и неприятели. При необходимост реагирайте с подходяща мярка или потърсете съвет от специалист.

. Прегледайте отново всички овощни дръвчета, за да проверите дали при основната резитба не сте пропуснали някой болен или изсъхнал клон. Тъй като в тях най-често се крият и презимуват повечето причинители на болести. Не оставяйте дори и най-малките изсъхнали клончета, защото те застрашават цялото дърво.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Не трябва да се дават наведнъж големи количества от елемента, защото той е силно подвижен и подложен на загуби

Агр. Петър Кръстев

Азотът е един от най-важните хранителни вещества за растенията, които се нуждаят от него в сравнително големи количества. Успешното управление на елемента може да оптимизира добивите на селскостопанските култури, да повиши рентабилността и да минимизира загубите. Но управлението на азота е доста сложен процес.

  • Дефицитът на азот може да доведе до слаб растеж на растенията, хлоротични листа и значително намаление на добивите.

  • Излишъкът на азот води до лошо развитие на кореновата система, отслабване на имунитета (растенията стават податливи на болести) и ниско качество на реколтата.

Източници на азот и техните достъпни форми

Поведението на азота е сложно и се определя от редица физически, химически и биологични процеси, които протичат под влияние на различни фактори на околната среда. В природата азотът присъства основно във въздуха и в почвата.

Атмосферен азот

Атмосферният азот е важен източник, но за съжаление, е недостъпен за повечето растения. Само бобовите растения могат да използват атмосферния азот посредством биологични процеси с помощта на бактерии. Известно количество атмосферен азот се депозира в почвата с дъждовете, но той е прекалено малко.

Азот в почвата

Голяма част от азота в почвата се съдържа във вид на органични вещества. Те са относително стабилни и не са непосредствено достъпни за растенията.

Кога и как растенията могат да поглъщат азот

Растенията могат да поглъщат азот само в неорганични форми, NO3 (нитратен) и NH4 (амониев). Само около 2 – 3% от азота, съдържащ се в органичното вещество, се превръща в достъпен за растенията азот в процес, наречен минерализация.

В този процес се задействат бактерии, преобразуващи органичния азот в минерален, който е достъпен за растенията. На процеса на минерализация влияят факторите на околната среда като температура, влажност, аерация и рН на почвата.

Например, излишъкът на влага забавя минерализацията и ограничава достъпността на азота. Минерализацията е оптимална при температура 30ºC и при неутрално или слабокисело pH на почвата.

Загуби на азот

Азотът може да бъде загубен от почвата по няколко начина.

  • Измиване – нитратната форма (NO3) много лесно се придвижва с водата, тъй като тя не се задържа в почвата. Затова тя може да се промие в по-дълбоката коренова зона с потока вода.

  • Волатилизация – загуба на азот във вид на газообразен амоняк (NH3). Това може да се случи при разхвърляне на повърхността на почвата на торове, съдържащи урея.

  • Денитрификация – това е процес, при който азотът в съчетание с микробиологичните процеси се преобразува от нитрати в нитрити, превръща се в газ и се връща в атмосферата. Този процес възниква, когато почвата е пренаситена с азот или е много влажна.

Управление на азота

Успешното управление на азота оптимизира добивността на селскостопанските култури, повишава рентабилността и минимизира загубите на този елемент в околната среда.

Факторът време е един от основните при вземане на решения за прилагане на програми за внасяне на азотни торове. В системата на интензивно растениевъдство идеално би било честото внасяне на азотни торове, но в строго ограничени дози в съответствие с потребностите на всяка култура. Не е излишно да припомним, че при отглеждане на зърнено-житни култури, когато се правят сравнително малко на брой внасяния на азотни торове, именно времето на внасяне има решаващо значение.

Внасянето на азот прекалено рано води до риск от неговата загуба чрез измиването. Внасянето на азотни торове трябва да става до дъждовете и то така, че най-високата доза да е внесена до началото на стадия на максимално поглъщане на елемента от културата.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта