Правителството на Беларус се стреми към значително разширяване на свиневъдството в страната за следващите няколко месеца. Земеделският министър заяви, че до 2015 година броят на животните трябва да се увеличи на 3,03 милиона , което ще бъде ръст от 12% на база сегашния им брой. В тази връзка министърът спомена и нарастващото търсене на свинско месо. В допълнение, президентът Александър Лукашенко наскоро призова за действия за подобряване на предлагането на свинско месо на вътрешния пазар. Междувременно, правителството обяви, че през следващата година още 15 големи свинеферми ще започнат производство.

Плановете на правителството може да бъдат възпрепятствани от африканската чума по свинете (ASP). Според сведения, в села близо до границата с Русия, е трябвало да бъдат умъртвени голям брои прасета поради заразяването им с вируса ASP. Според официалните данни от земеделските служби в Минск, руските ветеринарни власти не са успели да "победят" това заболяване в западните части на страната.

Източник: https://www.topagrar.com

Публикувана в Бизнес

Броят на отглежданите в стопанствата в България свине се е увеличил с 10,4% до 586,4 хиляди през 2013 г. в сравнение с през предходната година, когато е отбелязан близо 13% спад. В сравнение с 2012 г. броят на стопанствата, в които се отглеждат свине се е увеличил двойно. Това показват данните в доклад на Министерство на земеделието и харните. Най-голям принос за увеличението имат малките стопанства с до 9 животни и най-вече тези с по 1 – 2 животни, което може да се обясни със значителното понижение на цените на фуражните култури от втората половина на календарната 2013 г. Тези стопанства обаче произвеждат главно за собствена консумация и не оказват съществено влияние на пазара на свинско месо в страната.

Така, към края на 2013 г. средният размер на свиневъдните стопанства намалява до 9,8 броя животни (при 17,1 броя през 2012 г. и 9,9 броя през 2011 г.). Въпреки това, свиневъдството остава силно концентриран сектор, като над 75% от всички свине в страната се отглеждат в стопанства с 1 000 и повече животни.

Към ноември 2013 г. броят на отглежданите прасета за угояване над 80 кг бележи ръст от над 73% на годишна база, предполагащ нарастване на предлагането на свинско месо в края на 2013 г. и началото на 2014 г. Същевременно, броят на женските свине за разплод намалява с 5,2%, което не дава основание през 2014 г. да се очаква съществено увеличение на поголовието от свине в страната.

През 2013 и 2014 г. продължава да се прилага стартиралата в края на 2012 г. схема на държавна помощ за реализиране на доброволно поети петгодишни ангажименти за хуманно отношение към свинете. Субсидиите се предоставят годишно и покриват допълнителните разходи или пропуснатите доходи, свързани с тези ангажименти. През 2013 г. по схемата са изплатени общо 21,5 млн. лева на 105 бенефициенти.

По предварителни данни на отдел „Агростатистика” на МЗХ, през 2013 г. общото производство на свинско месо възлиза на 71,5 хил. тона (69% от общия добив на червено месо в страната). Общото количество е с 2,2% по-малко в сравнение с 2012 г., като се наблюдава увеличение на производството на свинско месо в кланиците, докато добивът в стопанствата намалява. В резултат, делът на промишленото производство на свинско месо нараства до 73% от общия добив на свинско месо, при 66% през 2012 г.

Предварителните данни сочат, че през 2013 г. в кланиците са заклани 800,8 хил. броя свине, с 9,3%, повече на годишна база. При малко по-ниско средно живо тегло (104 кг), промишленото производство на свинско месо през годината се увеличава с 8,2%, до 52,3 хил. тона кланично тегло.

Същевременно, добивът на свинско месо директно в животновъдните стопанства бележи спад от 23% до 19,2 хил. тона кланично тегло, при 24% по- малко заклани свине и малко по-високо средно живо тегло от 133 кг. Месото, добито в животновъдните стопанства, не се предлага на пазара, а остава за собствена консумация.

Публикувана в Животновъдство

Ако млечността на свинята майка е недостатъчна, още на 10-15-ия ден на бозаещите прасета започва да не им достига мляко. Но във всички случаи още от 5-7-ия ден от раждането започнете да ги приучвате към подхранване с краве мляко. То е най-близко до свинското по състав.

Давайте краве мляко на малки дози - по 3-4 пъти дневно. Ако прасенцата не искат краве мляко (наблюдава се при висока млечност на свинята майка), приучавайте ги към него, като им потапяте зурличките в съд с мляко. Като се облизват, прасенцата привикват към кравето мляко и започват да го пият самостоятелно.

Изхранвайте млякото затоплено. То може да е свежо или пък сухо. До отбиването на едно прасе ще ви трябват около 5-6 л мляко. Обезмасленото мляко се използва свежо или след изсушаване като компонент в млекозаместители и предстартерни смески.

Давайте свежото мляко на воля като поило. Обезмасленото мляко се изхранва отначало смесено с пълномаслено, а след това с концентрати и други фуражи. За едно прасе-кърмаче ще ви трябват около 15-25 кг обезмаслено мляко. Започнете да давате от него по 100-150 г, а преди отбиването се стига до 700-1000 г дневно.

За подхранване използвайте царевично, ечемично и пшенично зърно след като сте ги запекли до получаване на кафяв цвят. Не допускайте зърното да загаря.

Публикувана в Животновъдство

Проф. Ангел Мотовски
Свинският парвовирус (PPV) предизвиква репродуктивни нарушения при свинете, характеризиращи се с инфекция и смърт на ембрионите и фетусите обикновено при отсъствие на клинични признаци при майката. Обикновено заболяването се развива, когато неимунни ремонтни свине бъдат заразени и плодовете се инфектират трансплацентарно, преди да станат имунокомпетентни през първата половина от бременността. Инфекцията с парвовирус извън бременността няма клинично и икономическо значение. Вирусът е широко разпространен сред свинете и предизвиканото от него заболяване е ензоотично в много свинеферми.
Задълбочените проучвания на Cartwright и Huck доказаха, че не ентеровирусите, а парвовирусът предизвиква т.нар. SMEDI–синдром. Смята се, че парвовирусът е най-важната причина за репродуктивни нарушения при свинете. Към тази роля на PPV трябва да се добави и това, че той може да стане потенциална причина за активиране на свинския цирковирус тип 2 (PCV2) в клиничното протичане на мултисистемното линеене след отбиване (PMWS). Разпространението на парвовируса и участието му в репродуктивните нарушения при свинете у нас е доказано през осемдесетте години. След проникването на репродуктивния и респираторен синдром (PRRS) в страната значението на парвовирусните инфекции нарасна на основата на синергистичния ефект на двата вируса.
Парвовирусът е широко разпространен при свинете в цял свят
Инфекцията присъства в повечето стада, а свинете, с малки изключения, имат имунитет. Ремонтните свине се заразяват естествено преди заплождането и изграждат имунитет, който продължава вероятно през целия живот. Серологичните изследвания показват, че всички животни са заразени. Рискът съществува при ремонтните свине, които не са изградили имунитет преди заплождането. Най-честият начин на заразяване на прасетата е ороназално и трансплацентарно. Прасетата получават висок титър на антитела от майките чрез коластрата, който постепенно спада и достига неоткриваеми нива между 3 и 6-месечна възраст. До 50 на сто от ремонтните свине могат да бъдат серонегативни в момента на заплождането. Заразените помещения са основният резервоар на инфекция, тъй като вирусът е термостабилен и резистентен към много дезинфекциращи препарати. Прасетата излъчват вируса около 2 седмици след заразяването, но помещението, в което са държани, остава инфектирано най-малко 4 месеца. Предполага се съществуване на имунотолерантно вирусоносителство. Когато инфектирането стане преди 55-ия ден от бременността, малките се раждат инфектирани, но без антитела. Нерезите могат да играят значителна роля в разпространение на инфекцията, тъй като излъчват вируса с всички секрети и екскрети, включително и семенния материал. В малките стада вирусът може да изчезне постепенно сам и свинете стават чувствителни.
Свинете са чувствителни към репродуктивни нарушения, предизвикани от инфекция с парвовирус по всяко време в първата половина на бременността. Необходими са 10-14 дни от инфекцията до проникването на вируса вътре в матката. Пренасянето на вируса от матката на плодовете става чрез макрофаги и виремия на майката.
Последствията от инфекцията на майката са ембрионална или фетална смърт
последвана от резорбция и мумификация на фетусите. Трансплацентарната инфекция става и във втората половина на бременността, но фетусите обикновено преживяват без явен клиничен ефект, тъй като след 70-ия ден от бременността те могат да изграждат антитела. Често трансплацентарно се заразява само част от прасилото, след което следва вътрематочно разпространение на вируса. Вътрематочното разпространение на вируса е необичайно при заразяване в ранния ембрионален период, тъй като след смъртта ембрионите се резорбират бързо. Ролята на заразената с вирус сперма в репродуктивните нарушения не е напълно изяснена. Механизмът на вътрематочно заразяване не е изяснен, но се предполага участието на макрофагите. Ако фетусът се зарази преди 35-ия ден от бременността, той се резорбира и тогава свинята се разгонва или ражда малък брой прасета. Смъртта в такива случаи настъпва от общото действие на вируса върху различни органи и плацентата. Ако това стане между 30 и 55-дневна бременност, фетусът умира и се мумифицира.
Острата инфекция при свинете обикновено е субклинична, независимо от това, че вирусът се размножава много активно в тъканите. Главните и единствени клинични признаци от инфекцията с парвовируса са репродуктивните нарушения, чиято последователност зависи от момента на зарязаване по време на бременността. Свинете могат да се разгонят (повторки), да не се опрасят, независимо от това, че не показват еструс, да опрасят малък брой прасета или да родят голям брой мумифицирани фетуси. Всичко това е израз на ебрионална или фетална смърт или и на двете. Единственият външен белег може да бъде намаляването на корема на свинята, когато фетусите умрат по средата на бременността или по-късно. Наблюдава се и безплодие, раждане на мъртви и нежизнеспособни прасета. Присъствието на мумифицирани фетуси в прасилото може да доведе до удължаване на бременността. Аборти, свързани с РРV, са необичайни. Няма данни за намаляване на плодовитостта и либидото на нерезите.
Макроскопските промени при
фетусите
се изразяват в резорбция на течностите и се наблюдават при фетуси, които са заразени, преди да са станали имунокомпетентни. Могат да се забележат изпъкнали кръвоносните съдове по повърхността, препълване на кръвоносните съдове, едем и хеморагии със събиране на серозна кървава течност в телесните кухини. Много от тези промени могат да се наблюдават и при плацентата. Микроскопските промени се състоят в обширна клетъчна некроза и мононуклеарна клетъчна инфилтрация в много тъкани и органи. Възпаление и интрануклеарни включения също са описани. Макроскопски промени не се установяват при фетусите, заразени след като са станали имунокомпетентни. Микроскопските промени се състоят в хипертрофия на ендотела и мононуклеарна клетъчна инфилтрация, съвпадаща с имунния отговор. Менингоенцефалитът се смята за пагогномичен признак.
Инфекция с парвовирус трябва винаги да бъде подозирана, когато се наблюдава ембрионална и фетална смърт или и двете при липса на заболяване на свинята, но тя трябва да бъде потвърдена чрез лабораторни изследвания. В лабораторията трябва да се изпратят няколко мумифицирани фетуси (<16 cm дължина) или бели дробове от тях, както и матка от заклана свиня, която не се опрасва независимо от това, че не се разгонва, за търсене на засегнати фетуси или остатъци от тях. Доказването на вирусния антиген в срези от органите чрез имунофлуоресцентната микроскопия е надежден метод за диагностика. За това може да послужи и доказването на хемаглутинин в органни суспензии. Изолирането на вируса е по-малко подходящо, тъй като инфекциозността му се загубва след смъртта на фетуса. Разработена е и полимеразна верижна реакция (PCR) и in situ хибридизация.
Серологичното
изследване се
препоръчва,
когато няма подходящи материали за вирусологично изследване. Резултатът от него е показателен, когато в серума на свинята не се установят антитела (означава отрицателна диагноза) или се установи сероконверсия в чифтни кръвни проби. Установяването на антитела във фетуси и мъртвородени прасета и новородени прасета, преди да са засукали коластра, е доказателство за интраутеринна инфекция, тъй като антителата не преминават през плацентата. За тази цел могат да се изследват и телесни течности. За доказване на антитела се използува инхибиция на хемаглутинацията. Вируснеутрализационната реакция се използува понякога за доказване и измерване на хуморалните антитела. За доказване на антитела са използувани и имунодифузия, РСК и ELISA.
Превенция и
контрол
Няма разработено лекуване на инфекциите със свинския парвовирус. Веднъж преболедувало, животното остава имунно за целия си останал живот. Ремонтните свине трябва или да бъдат естествено инфектирани или ваксинирани преди заплождане. За естествена имунизация се прилага събиране на серонегативните ремонтни свине със серопозитивни свине, които се очаква да излъчат вирус, както и поставянето им в контаминирани помещения. Доколко тези процедури са ефективни обаче, все още не е изяснено. Използуването на ваксина е единственият сигурен начин за създаване на активен имунитет и за тази цел има както инактивирани, така и живи модифицирани ваксини. Те трябва да се прилагат няколко седмици преди заплождането на ремонтните свине, но след като са се изчерпали коластралните антитела. Ваксинацията се препоръчва и на серонегативните свине и нерези. Продължителността на имунитета след ваксинация не е добре изяснена, но се смята, че е повече от 4 месеца с инактивирана ваксина. Смята се също така, че след като имунната система веднъж е сензибилизирана, последващата среща с вирулентния вирус по време на бременността не може да предизвика трансплацентарна инфекция дори и да няма откриваеми антитела от ваксинацията. Ваксинацията на нерезите намалява участието им в разпространението на инфекцията. Ако не се провежда ваксинация, репродуктивните проблеми се появяват всеки 3-4 месеца. При акутно избухване трябва веднага да се проведе ваксинация – ефектът идва след 10 дни.

Публикувана в Животновъдство

Стресът и нараняванията водят до загуби в живо тегло и повишена смъртност

Натоварването, транспортирането и разтоварването на разплодните и угоени свине са важни звена за рентабилността на подотрасъла. Във всички страни се наблюдава увеличаване на случаите на стрес при транспортираните животни, на наранявания и дори на смърт или загуба на живо тегло. Тези случаи се отчитат при превозването от фермите до кланиците или до пазарите.
Проучванията върху загубите от транспортирането на свинете в Германия, Дания и Холандия показват, че смъртните случаи се движат от 0,5 до 1 на сто и са най-много през летните месеци при температура на въздуха над 30 градуса.
Според Ханс Лендерс от Дрезденския университет
ГЛАВНИТЕ МОМЕНТИ ЗА
ПОЯВАТА НА СТРЕСА
са били натоварването и разтоварването, борбата между свинете и внезапното спиране на камиона. Германски специалисти обясняват голяма част от смъртните случаи при транспортирането с факта, че свинете са били нахранвани непосредствено преди превозването. Те установяват, че дори ако на животните е било дадено минимално количество храна, храносмилането се разстройва в момента, когато напускат бокса и започват да се движат.
Съвременният усъвършенстван тип свине имат не само по-малко подкожни тлъстини, но и по-ниски приспособителни възможности. Отгледани без паша и разходка, те не могат едновременно да смилат храната и да се движат. Учените подкрепят това твърдение с данни, “че смъртните случаи при транспортирането на животни до пазарите в Германия са повече, отколкото смъртните случаи до кланиците”. По-вероятно е свинете да бъдат нахранени, преди да бъдат изкарани до пазарите, отколкото преди да бъдат изпратени до кланиците.
Разбира се, смъртността не е единственият проблем при транспортирането. Загубите в живо тегло и нараняванията също намаляват печалбите на свиневъдите. Френско изследване показва, че свинете, подложени над 10-часово пътуване, могат да загубят до 10% от живото си тегло.
В доклада на британската Комисия по месото и животновъдството за главни повреди по месото на свинете се посочват: нараняванията и драскотините, получени при борбата, контузиите около таза от хлъзгав под, промените в цвета на кожата, абсцесите и кървавите петна. Над половината от проверените кланични половинки са били повредени от посочените признаци. Повече от 40% са резултат от борба между животните, особено в областта на главата и раменете. Избледняването и неравномерното оцветяване на кожата се дължи на въздействието на урината от неадекватната постеля по време на транспорта или дълго държане на животните в помещенията преди клането. В някои случаи избледняването се дължи на употребата на дезинфекционни разтвори с концентрация над препоръчваната.
Повечето от наблюдаваните абсцеси са били причинени от ухапвания на опашките. Кървавите петна и ивици, наблюдавани от специалистите на комисията, в диафрагмата и хълбоците са кръвоизливи, причинени вероятно от зашеметяването преди клането.
КАКВИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
МОГАТ ДА СЕ ВЗЕМАТ:
 За предотвратяване на загубите и уврежданията се използват специални автоколи с прегради и леснодостъпни за животните отделения. Използват се също камиони със здрава каросерия и заоблени вътрешни ръбове.
 Товарната гъстота при транспортирането трябва да е такава, че да осигурява достатъчно място, за да могат животните спокойно да лягат и стават и да се осигури необходимата вентилация на въздуха. На 100 кг жива маса се предвижда 0,6 кв. м площ през лятото и 0,5 кв. м през студените дни.
 Свинете, които ще бъдат заклани в деня на превозването им, не се хранят същата сутрин. На онези, които ще бъдат заклани следващия ден, трябва да им се даде малко количество фураж. Предназначените за пазар или за изложби свине не се товарят и превозват при пълен стомах.
 Осигуряване на нехлъзгав под. Най-добре е да се заковават дървени летви напряко на камиона по цялата му дължина.
 Внимателно се извършва и разтоварването на животните в кланичните обори. Неумелото използване на електрически остени може да предизвика стрес при свинете или те се разбягват и самонараняват.
 Осигурява се предкланична почивка - 12 часа на свинете, когато са пътували над 60 км. Басейните за къпане са с леко наклонени до 5 градуса пътеки, с дълбочина до 35 см и монтирани душове.

Публикувана в Животновъдство

Те могат да участват с около 70-80% при приготвянето на смеските за различните категории свине. Чрез тях се осигуряват около 90% от необходимата енергия, около 70% от протеина и 60% от лизина в комбинираните фуражни смески. Тези параметри трябва да се имат предвид при съставянето на смеските и дажбите за различните възрастови и технологични групи.
 
Доброкачествените зърнени фуражи се отличават с нормален цвят и вкус, приятна миризма, пълнота и високо хектолитрово тегло на зърното. Преди изхранването фуражите от тази група се подлагат задължително на предварителна преработка - смилане, флейкуване, запарване и др.
 
От зърнено-житните фуражи при храненето на свинете се използват главно царевица, ечемик, пшеница, овес, ръж, тритикале и сорго.
 
От тях царевицата има най-голямо значение при храненето на свинете. Интересът към царевицата се увеличава поради нейните неоспорими предимства и разпространение. Няма друга земеделска култура с такъв висок генетичен потенциал за продуктивност като царевицата. За нашата страна тя е основната житна култура и нейното широко разпространяване се определя от високите продуктивни възможности, безспорни хранителни достойнства на новосъздадените сортове, хибриди и благоприятните почвено-климатични условия.
 
Със 147 милиона хектара царевицата за зърно е на второ място по площ в света след пшеницата, която заема 210 милиона хектара и е на първо място по обем на произведената продукция пред пшеницата и ориза.
 
В Европейския съюз царевицата заема почти 11 хиляди хектара. Ако ЕС успява да задоволи нуждите си от царевица, то в световен мащаб производството е по-ниско от търсенето с около 25 млн. тона. Търсене продължава да се увеличава3 както за производството на фураж, така и за индустриални цели

Публикувана в Животновъдство

Страните, които отглеждат най-голям брой свине, имат най-нисък процент на отглеждани по биологичен метод животни, сочат данните на Евростат.
 
В Испания, където се отглеждат 25 млн. броя свине, само 11 хил. броя се отглеждат по биологичен метод. Пак там се наблюдава темп на нарастване - с цели 26%
 
В Дания - от общо 12,6 млн. броя свине само 55 хил. броя се отглеждат биологично. През последните години обаче отчитат спад с 8%.
 
В Италия само 0,3% от броя на свинете се отглеждат по биологичен метод.
 
Във Великобритания - около 0,6%, което е еквивалентът на около 30 хил. броя.
 
Гърция бе на първо място доскоро по брой на биологично отглежданите свине - 13% от всички свине или около 126 хил. броя.

Публикувана в Животновъдство
Страница 3 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта