Понеделник, 29 Юли 2019 16:32

След кои култури да сеем рапицата?

Рапицата екапризно растение и се влияе много от това след каква култура ще се отглежда. Затова предшествениците заемат особено място в сеитбооборота при маслодайната култура. От тях до голяма степен зависи добива и качеството на рапицата, както и фитосанитарното й състояние.

Добри предшественици на рапицата са културите, които рано освобождават полето: едногодишни треви за зелен фураж, многогодишни треви след първия откос, рано прибрани зърнени култури, ранни картофи, сеитбооборот с многогодишни треви. В условия, при които прибирането на зърнените предшественици за рапица забавят нейната сеитба, е необходимо да се предвиди внасянето на 3-4 кг/дка азот в активно вещество.

Рапицата не трябва да се сее след кръстоцветни култури. Нежелателно е отглеждането близо един до друг семепроизводни посеви с рапица и детелина, тъй като периодът на цъфтеж на тези култури съвпада, и насекомите-опрашители са по-склонни да посещават рапичните цветове.

Зимната рапица трябва да се разполага след предшественици, които изключват такова опасно заболяване на растенията, като некроза по шийката. Понякога, когато не са предприети необходимите мерки за отглеждане на културата, болестта е способна да унищожи целия посев. Тя се появява при разполагане на рапица след рапица, слънчоглед, цвекло, зеле, други кръстоцветни култури, които имат общ с рапицата вредител — нематода.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Американско изследване потвърждава важността от редуването на културите

Както е известно, много агрономи препоръчват спазването на сеитбооборота. Например редуването на царевица със соя и/или пшеница.

Първото и очевидно най-важното за земеделците предимство на такъв сеитбооборот е възможността да прекъснат цикъла на размножаване на болестите и неприятелите, характерни за монокултурата.

Вторият важен фактор е съхраняване на екологията. Ученият от Университета Илинойс Хевън Банк е намерил допълнителни доказателства, че сеитбооборотът намалява емисиите на парникови газове в сравнение с непрекъснатото отглеждане на царевица например.

„Мисля, че съвременните земеделски производители трябва да направят избор в посока на сеитбооборота отчасти поради опасения, свързани с околната среда, а също и затова, че ротацията на културите може да доведе до значително увеличение на добивите“, казва Хевън Банк, който е провел уникални по рода си проучвания.

Американският учен е проучвал и съпоставял показателите на емисиите парникови газове на полета, където непрекъснато са отглеждани царевица или соя, с полета със сеитбооборот (царевица-соя или пшеница-царевица-соя) на обработваеми площи и на площи, където културите са отглеждани по технологията No-till в продължение на 20 години.

Сравнението на сеитбооборота царевица-соя с този на постоянно отглеждане само на царевица е показало средна доходност на добива, по-висок с 20%, и намаление на емисиите на азотния окис примерно с 35%. Азотният окис представлява парников газ с изключително силен ефект върху глобалното затопляне. Това е страничен продукт от процеса на денитрификация, по време на който бактериите в почвения слой превръщат нитритите в инертен газообразен азот.

Не е изненадващо, че емисиите на азотен оксид са свързани с времето на внасяне на азотните торове. „Нивата на азотен оксид в нивите само с царевица бяха постоянно високи в началото на сезона и намаляваха към края му. Земеделските производители обикновено използват торове през пролетта, така че резултатите при царевицата бяха напълно очаквани“, казва Банк. В същото време, в случай на сеитбооборот царевица-соя, ротацията увеличава добива на соя с около 7%“.

Според Хевън Банк начинът на обработка на почвата не влияе по никакъв начин на емисиите на парникови газове, но практикуването на технологията No-till е дала допълнително около 38 кг/дка зърно царевица.

Включването на пшеницата в сеитбооборота на царевицата и соята е увеличило добива от царевица с 25 кг/дка и добива на соя с 15 кг/дка. Въпреки че отглеждането на пшеница не е така изгодно, както на царевица или на соя, сеитбооборотът с нея нарушава цикъла на плевелите, което е особено важно при появата на видове плевелни растения, устойчиви на хербициди. 

Публикувана в Растениевъдство

Спазването на 4-5 полна ротация осигурява устойчиво отглеждане на маслодайната култура

Агр. Петър Кръстев

Особено място в сеитбооборотана рапицата заемат предшествениците. Те определятдобивите и качеството нареколтата от маслодайната култура. Рапицата екапризно растение и се влияе много от това след каква култура ще се отглежда.

Сеитбооборот: правилен избор на предшественик

Добри предшественици на рапицата са културите, които рано освобождават полето: едногодишни треви за зелен фураж, многогодишни треви след първия откос, рано прибрани зърнени култури, ранни картофи, сеитбооборот с многогодишни треви. В условия, при които прибирането на зърнените предшественици забавя сеитбата на рапицата, е необходимо да се предвиди внасянето на 3 – 4 кг/дка акт. в-во азот.

Не трябва да се сее рапица след кръстоцветни култури

Нежелателно еотглеждането близо един до друг на семепроизводни посеви с рапица и детелина, тъй като периодът на цъфтеж на тези култури съвпада и насекомите-опрашителиса по-склонни да посещават рапичните цветове.

Зимната рапица трябва да се разполага след предшественици, които изключват такова опасно заболяване на растенията като некроза по кореновата шийка. Понякога, когато не са предприети необходимите мерки за отглеждане на културата, болестта може да унищожи целия посев. Тя се появява при разполагане на рапица след рапица, слънчоглед, цвекло, зеле, други кръстоцветни култури, които имат общ с рапицата вредител — нематода.

Редуването на културите е основна предпоставка задобъризборна предшественик кактозазимна, така и за пролетна рапица. Смята се, че максимално допустимият дял на тази култура в сеитбооборота е 20 – 25% от общата площ на стопанството, като тя може да дойде отново след спазване на 4 – 6-годишна пауза в отглеждането й.

Ето примерна схема на 5-и 6-поленсеитбооборот, използван в стопанство:

  • 5-полен сеитбооборот: 1. Пролетен ечемик. 2. Зимен ечемик. 3. Рапица. 4. Зимна пшеница. 5. Окопни култури (царевица, картофи).
  • 6-поленсеитбооборот: 1. Окопни култури (картофи, цвекло, царевица). 2. Пролетенечемик + детелина. 3.Детелина. 4. Зименечемик. 5. Зимна рапица. Зимна пшеница.

Според немски учени рапицата може да се отглежда във всяко едно сеитбообръщение, стига в отглеждането й да има прекъсване най-малко от три, а най-добре от 4 – 5 години. Разбира се, пак при спазване на гореизброените условия за отсъствие в ротацията на неподходящи култури – кръстоцветни видове и слънчоглед.

Често при недобре обмислен подход къмизбора на участък и предшественик при рапицата (в резултат на нисъкдобив или гибел на посеви) тази ценназа селското стопанство култура се компрометира. Не на последно мястоот това произтичат иколебанията през последните години на площите у нас, заемани от зимната рапица.

Рапицата е добър предшественик за всички зърнени култури, повишава тяхната продуктивност със 17 – 34%, остава в почвата органично вещество, равностойно на 1 – 1,5 т хумус. Тя може да се върне на предишното си място в сеитбооборота не по-рано след 4 – 5 години.

Торене в аванс

Целесъобразно е органичнитеторове да се внасят под предшественика на рапицата. Самата тя е много отзивчива на внасянето на органични торове. но за да се избегне заплевеляването на почвата, по-добре е те да се внасят преди предшестващата култура.

Нормите на фосфорни и калиевиторове се изчисляват според планирания добив, изхождайки отизноса на хранителни вещества с добива от семена и количеството на достъпнитехранителни елементи в почвата.

Фосфорните и калиевитеторове се внасят есента, преди последната обработка на почвата, а азотните –през пролетта: при зимната рапица като подхранване при възобновяване на вегетацията напролет, а при пролетната – заедно със сеитбата. И зимната, и пролетната рапица са отзивчиви към внасянето на микроелементи, особено на бор. При внасянето му в доза 200 г/дка активно вещество протича по-дружно и ускорено узряване на семената.

Борнитеторове се прилагат съвместно с азотните, при предпосевната обработка на почвата или при подхранването на културата.

Фактори, които ограничават нарастването на площите с рапица у нас

До известна степен увеличаване производството на рапица у нас е възпрепятствано от техническата база на земеделските стопанства. В резултат на нарушения в точността на сеитбата, внасяне на торовете и неспазване сроковете на прибиране, стопанствата понякога търпят загуби от 30 – 50% от потенциалния добив. Това, от своя страна, автоматично повишава себестойността на производството на единица продукция. В някои стопанства провеждането на агротехническите мероприятия не е на необходимото ниво, вследствие на което добивът от рапица се формира само за сметка на естественото плодородие на почвата. Известно е, че рапицата е култура, която е чувствителна към условията на отглеждане и изисква точно спазване на елементите на технологията.

Още един от факторите, който също ограничава отглеждането на рапицата, е недостатъчно високото качество на продукцията, а следователно оттам и по-ниските изкупни цени. Ценообразуването и прогнозирането на цените на рапичното семе са свързани и с количеството и качеството на рапичното масло. Новите приоритети за използване на рапичното масло се определят от ниското съдържание на глюкозинолати и отсъствието на ерукова киселина, което налага използването на специални хибриди (00 и 000). То се използва за получаване на висококачествено хранително масло, за производство на биологично дизелово гориво, а след преработката се получава допълнителна продукция от евтин фураж за животновъдството.

За повишаване добивите от тази култура е необходимо в производството да се внедряват ресурсоспестяващи, адаптирани към определените почвено-климатични условия технологии, които осигуряват не само висок добив от семена, но и масленост от 45 – 50%.

Главното условие за решаване на тези въпроси е прилагането на достатъчно високо и качествено ниво на всички агротехнически мероприятия, които са в основата на технологията на отглеждане. Те трябва да са насочени към повишаване добива от семена и увеличаване добива на масло от декар. Именно от тази позиция е необходимо да се подхожда при избора на технологии, формиращи устойчив и рентабилен стопански добив от рапица.

Публикувана в Растениевъдство

Спазването на 4-5 полна ротация осигурява устойчиво отглеждане на маслодайната култура

Агр. Петър Кръстев

Особено място в сеитбооборотана рапицата заемат предшествениците. Те определятдобивите и качеството нареколтата от маслодайната култура. Рапицата екапризно растение и се влияе много от това след каква култура ще се отглежда.

Сеитбооборот: правилен избор на предшественик

Добри предшественици на рапицата са културите, които рано освобождават полето: едногодишни треви за зелен фураж, многогодишни треви след първия откос, рано прибрани зърнени култури, ранни картофи, сеитбооборот с многогодишни треви. В условия, при които прибирането на зърнените предшественици забавя сеитбата на рапицата, е необходимо да се предвиди внасянето на 3 – 4 кг/дка акт. в-во азот.

Не трябва да се сее рапица след кръстоцветни култури

Нежелателно еотглеждането близо един до друг на семепроизводни посеви с рапица и детелина, тъй като периодът на цъфтеж на тези култури съвпада и насекомите-опрашителиса по-склонни да посещават рапичните цветове.

Зимната рапица трябва да се разполага след предшественици, които изключват такова опасно заболяване на растенията като некроза по кореновата шийка. Понякога, когато не са предприети необходимите мерки за отглеждане на културата, болестта може да унищожи целия посев. Тя се появява при разполагане на рапица след рапица, слънчоглед, цвекло, зеле, други кръстоцветни култури, които имат общ с рапицата вредител — нематода.

Редуването на културите е основна предпоставка задобъризборна предшественик кактозазимна, така и за пролетна рапица. Смята се, че максимално допустимият дял на тази култура в сеитбооборота е 20 – 25% от общата площ на стопанството, като тя може да дойде отново след спазване на 4 – 6-годишна пауза в отглеждането й.

Ето примерна схема на 5-и 6-поленсеитбооборот, използван в стопанство:

  • 5-полен сеитбооборот: 1. Пролетен ечемик. 2. Зимен ечемик. 3. Рапица. 4. Зимна пшеница. 5. Окопни култури (царевица, картофи).
  • 6-поленсеитбооборот: 1. Окопни култури (картофи, цвекло, царевица). 2. Пролетенечемик + детелина. 3.Детелина. 4. Зименечемик. 5. Зимна рапица. Зимна пшеница.

Според немски учени рапицата може да се отглежда във всяко едно сеитбообръщение, стига в отглеждането й да има прекъсване най-малко от три, а най-добре от 4 – 5 години. Разбира се, пак при спазване на гореизброените условия за отсъствие в ротацията на неподходящи култури – кръстоцветни видове и слънчоглед.

Често при недобре обмислен подход къмизбора на участък и предшественик при рапицата (в резултат на нисъкдобив или гибел на посеви) тази ценназа селското стопанство култура се компрометира. Не на последно мястоот това произтичат иколебанията през последните години на площите у нас, заемани от зимната рапица.

Рапицата е добър предшественик за всички зърнени култури, повишава тяхната продуктивност със 17 – 34%, остава в почвата органично вещество, равностойно на 1 – 1,5 т хумус. Тя може да се върне на предишното си място в сеитбооборота не по-рано след 4 – 5 години.

Торене в аванс

Целесъобразно е органичнитеторове да се внасят под предшественика на рапицата. Самата тя е много отзивчива на внасянето на органични торове. но за да се избегне заплевеляването на почвата, по-добре е те да се внасят преди предшестващата култура.

Нормите на фосфорни и калиевиторове се изчисляват според планирания добив, изхождайки отизноса на хранителни вещества с добива от семена и количеството на достъпнитехранителни елементи в почвата.

Фосфорните и калиевитеторове се внасят есента, преди последната обработка на почвата, а азотните –през пролетта: при зимната рапица като подхранване при възобновяване на вегетацията напролет, а при пролетната – заедно със сеитбата. И зимната, и пролетната рапица са отзивчиви към внасянето на микроелементи, особено на бор. При внасянето му в доза 200 г/дка активно вещество протича по-дружно и ускорено узряване на семената.

Борнитеторове се прилагат съвместно с азотните, при предпосевната обработка на почвата или при подхранването на културата.

Фактори, които ограничават нарастването на площите с рапица у нас

До известна степен увеличаване производството на рапица у нас е възпрепятствано от техническата база на земеделските стопанства. В резултат на нарушения в точността на сеитбата, внасяне на торовете и неспазване сроковете на прибиране, стопанствата понякога търпят загуби от 30 – 50% от потенциалния добив. Това, от своя страна, автоматично повишава себестойността на производството на единица продукция. В някои стопанства провеждането на агротехническите мероприятия не е на необходимото ниво, вследствие на което добивът от рапица се формира само за сметка на естественото плодородие на почвата. Известно е, че рапицата е култура, която е чувствителна към условията на отглеждане и изисква точно спазване на елементите на технологията.

Още един от факторите, който също ограничава отглеждането на рапицата, е недостатъчно високото качество на продукцията, а следователно оттам и по-ниските изкупни цени. Ценообразуването и прогнозирането на цените на рапичното семе са свързани и с количеството и качеството на рапичното масло. Новите приоритети за използване на рапичното масло се определят от ниското съдържание на глюкозинолати и отсъствието на ерукова киселина, което налага използването на специални хибриди (00 и 000). То се използва за получаване на висококачествено хранително масло, за производство на биологично дизелово гориво, а след преработката се получава допълнителна продукция от евтин фураж за животновъдството.

За повишаване добивите от тази култура е необходимо в производството да се внедряват ресурсоспестяващи, адаптирани към определените почвено-климатични условия технологии, които осигуряват не само висок добив от семена, но и масленост от 45 – 50%.

Главното условие за решаване на тези въпроси е прилагането на достатъчно високо и качествено ниво на всички агротехнически мероприятия, които са в основата на технологията на отглеждане. Те трябва да са насочени към повишаване добива от семена и увеличаване добива на масло от декар. Именно от тази позиция е необходимо да се подхожда при избора на технологии, формиращи устойчив и рентабилен стопански добив от рапица.

Публикувана в Растениевъдство

Редуването на културите и биологичното разнообразие при системата на земеделие с почвопокривни култури осигурява здравословно взаимодействие между растенията, корените и организмите в почвата, казва американският фермер от Небраска Кейт Бърнс, създателят на теорията

No-Till Farmer

Оприличаването на видовете биологически активности при системата на No-till земеделие на здрава индустриална икономика не е плод на въображението.

„Така както всички разбираме икономиката, така трябва да се научим да разбираме и почвената икономика. И да пресмятаме не само в долари и тонове произведено зърно“, казва американският фермер Кейт Бърнс.

.Кейт е бивш учител и заедно с брат си Брайън отглеждат в щата Небраска по системата No-till 2500 акра (почти 11 000 дка ) на поливни и неполивни площи царевица, соя, ръж, тритикале, грах, слънчоглед, овес, ечемик и пшеница. Те също така притежават съвместно Green Cover Seed – компания, основана през 2009 г., която произвежда семена за почвопокривни култури.

Братята Бърнс вярват, че след като земята е най-голямата инвестиция на фермера, то тя трябва да бъде защитена и разбрана в своята цялост. А със системата No-till, която включва разнообразие от почвопокривни култури, тяхната земя е винаги покрита с растителни остатъци, като по този начин е защитена от вятърна и водна ерозия, докато растителните остатъци създават органична материя и добра почвена структура.

Кейт контролира плевелите с интегрирана програма за разнообразна ротация на културите и ефективно използване на химичните вещества.

„Все още имаме много да учим, но се опитваме да ставаме все по-разнообразни, което е ключът към здравата почвена икономика“, казва той.

Бърнс създават теорията за Въглеродната почвена икономика, когато забелязват паралелите между силната държавна икономика и жизнеспособните и здрави въглероднонаситени почвени системи. В почвената екосистема, също както и в икономиката, има производители и консуматори, има валута и капитални инвестиции, енергия и ресурси, инфраструктура, комуникации и защита.

Фермерите казват, че общата нишка, преплитаща тази здрава почвена икономика, е въглеродът. Този елемент произвежда, консумира и обменя, а също така изгражда и защитава здравата почвена среда.

Cowpea Nodules

 Основните играчи

„Освен слънцето, което осигурява слънчева енергия, има три основни компонента, или играчи в почвената икономика – растенията, почвата и животните, казва Кейт. – И когато казвам животни, аз не говоря само за големите животни като крави, овце или кози, но основно за малките, живеещи в почвата живи организми, като микроби, бактерии и гъби.“

Когато водата се комбинира с енергията от слънцето, растенията произвеждат захари и кислород посредством фотосинтеза, която по същество е процес на абсорбиране на въглеродния диоксид. Растенията са много важни за почвената икономика, те произвеждат въглерод за цялата система.

Почвата осигурява хранителни вещества, които са жизнената среда за корените и биологичната активност, както и резервоар за водата. Почвените хранителни вещества са много повече от макровеществата и минералните елементи, които са важни за балансираната екосистема.

Почвената биота освен че произвежда вещества за фиксация, също така играе важна роля в защитата и предпазването на цялата система.

“Когато имаме всички тези елементи – биологията, растенията и почвата, и всички те работят заедно, ние разполагаме сс потенциал за много силна почвена икономика, твърди Кейт. – Пак повтарям – разнообразието е важно. Наличието само на един вид растения или биологични видове е предпоставка за икономическа криза, когато нещо се промени.“

Изисквания на природата

„Трите главни играча в почвената икономика – растенията, почвата и биологията, също имат своите потребности, отбелязват Бърнс. – Ние, фермерите, знаем, че растенията се нуждаят от хранителни вещества и вода, но те се нуждаят и от грижи като защита и подкрепа. Почвата се нуждае от въглерод. Почва без въглерод не функционира добре и също има нужда от защита. Почвата е невероятно нещо, но тя не може да защитава сама себе си. Тя е подложена на водна и ветрова ерозия, ако не се предпази. Така че за нейната защита трябва да се погрижат другите участници в почвената икономика“ – твърдят братята.

Когато става дума за почвена икономика, живите организми са подобни на човешките същества.Също като тях, те се нуждаят от основни неща като храна и подслон. „Ако дадете на почвената биология храна и място, където да живее, тя ще работи доста евтино за вас. Тези организми с радост ще направят невероятни неща за вас“, казват Бърнс.

“При икономиката на хората, един от водещите индикатори за нейната сила и ефективност е, че нивата на безработицата са много ниски. Когато всички работят, те допринасят за благото на системата. Същото е и в почвената система“, споделя Кейт.

Rock and Hyphae

Благосъстояние

Бърнс също така сравняват съдбата на почвите, които са зависими от външни източници, с предизвикателството в социалната държава, към която се стремят някои от индустриализираните страни.

“Когато винаги задоволяваме растението с всичко, от което то се нуждае, отвън – основно с внасянето на торове и препарати за растителна защита, ние отслабваме икономиката, казват фермерите. – Всъщност ние подменяме биологията с нещо, което разбива системата. Когато почвената биология не съществува в нашата система, растението страда, и ние трябва да осигурим благосъстоянието му с помощта на препарати в бутилки.“

Бърнс не защитават тезата такива вещества изобщо да не се използват, но предупреждават да не се прекалява с употребата им. „Трябва да сме сигурни, че не предлагаме твърде много благосъстояние на нашата агросистема“, казват те.

Въглеродната валута

В сърцевината на почвената икономика на Бърнс е въглеродът. Валутата е важна, защото позволява размяната на стоките и услугите между всички участници в икономиката. Транзакциите са лесни, благодарение на тази обща валута.

“В почвената икономика имаме перфектна валута и това е въглеродът, затова се нарича Въглеродна икономика на почвата. Въглеродът движи системата. Той е това, което растенията използват, за да се разплащат с останалите участници“.

Растенията произвеждат въглерод чрез фотосинтезата, издърпвайки CO2 от атмосферата и конвертирайки го в захарни молекули. Така молекулите на въглерода се рекомбинират в много други компоненти, които се използват от почвената система, за да се снабдява със стоки и услуги.

“Растенията използват въглерод, за да извършват плащания с веществата, отделяни от корените им. Те всъщност правят плащания на почвената биология, а в замяна получават услуги. Сред тези услуги са порциите хранителни вещества, влага и защита. Почвената биология не работи безплатно, плаща се с въглерод“, казват Бърнс.

Братята обясняват, че въглеродът е един от най-важните елементи на почвата. Същевременно той е и най-подценяваният от всички почвени компоненти, тъй като във фокуса на вниманието на земеделците продължават да бъдат азотът (N), фосфорът (P) и калият (K).

„Кога за последен път седнахте с вашия агроном и си казахте: трябва да планираме от колко въглерод ще се нуждаем за следващата реколта?“, питат Бърнс.

Кейт твърди, че въглеродът е основният хранителен източник за почвената биология и че бедна на въглерод почва също ще страда от бедна почвена биология. Увеличаването на почвената въглеродна валута нормализира почвеното рН, увеличава капацитета на катионния обмен на почвата, както и наличието на много от важните макро- и микроелементи и намалява нивото на някои вредоносни елементи, като натрий или алуминий.

яжифщ

Въглероден капитал

„Течната форма на въглерода е това, което се движи през растенията и почвата. Сравняваме я с кеш, тъй като работи незабавно. Течните отделяния от корените са най-добрата форма на течния въглерод, казват Бърнс. – Твърдият въглерод, който се намира в живите организми и се трансформира в хумус и органична материя, е като спестовен влог за дългосрочни, сигурни инвестиции.“

Капиталните спестявания не могат да растат без допълнителни парични приходи, а органичната материя не може да бъде увеличена без допълнителна въглеродна валута в почвата, обосновават се Бърнс.

“Ротацията царевица – соя не е достатъчна за създаване на органична материя в почвата (SOM). Сеитбооборотът царевица – царевица, или включването на пшеница в ротацията, може да създава SOM много бавно без покривни култури, докато с покривни култури, това става много по-бързо. Въглеродът, който влиза в почвата през корените, е по-ефективен по отношение на изграждането на SOM,отколкото въглеродът, който влиза в системата по пътя на разлагането на растителните остатъци.“

Бърнс оприличават отглеждането само на комерсиални култури без покривни култури с начин на живот от заплата до заплата. Въпреки че този избор може да изглежда стабилен, при него не остава никакъв капитал за инвестиране. Няма марж за грешки. Същото се отнася и за почвата.

“При положение че не произвеждаме повече въглерод, отколкото е необходим на растенията, то ние просто го изхвърляме в камионите със зърно, казва фермерът. – Това е красотата на No-till земеделието с покривни култури. Ние произвеждаме целия този въглерод за почвата и не изхвърляме нито грам от него. Това е начинът, по който започваме да градим органична материя и да пълним нашите банкови сметки, като укрепваме устойчивостта на почвата.“

Енергия и ресурси

При братята Бърнс икономиката на екосистемата на растенията и почвата се управлява от слънчевата енергия. Фермерите сеят семена и се появяват малки слънчеви колектори, които имат огромно предимство при използването на този безплатен източник на енергия.

Здравата икономика на почвата не изисква значителни количества закупени енергийни суровини, както се вижда от дълбоките почви на местните прерии, казва специалистът.

Ако погледнете енергийния бюджет на типична традиционна ферма, то няма как да не забележите колко много гориво се изразходва. Но най-големият енергиен разход на фермерите са азотните торове, тъй като азотът изисква много разходи на енергия, за да се произведе, транспортира и внесе в почвата.

„Ако искаме да намалим консумацията на енергия в нашата ферма, то трябва да гледаме не само дизела, но и торовете“, споделят американските фермери.

Що се отнася до ресурсите, според Бърнс основният ресурс, от който се нуждае планетата ни, е въглеродът. Вторият е азотът. Докато растенията улавят необходимия въглерод от 0,04% от наличния CO2 в атмосферата на Земята, растенията не могат да използват повече от 76% наличен N във въздуха.

“Добрата новина е, че азотът в атмосферата е инертен и ние не сме мъртви, казват Бърнс. – Но лошата е, че трябва да купуваме азот, а това е доста скъп производствен процес.“

И докато хората са създали индустриален процес за производството на азот, според Бърнс съществуват и биологични заводи за неговото производство, които фиксират азота в корените на растенията.

Rhizobia са специфични видове бактерии, които колонизират растенията и формират тези азотофиксиращи фабрики в корените на бобовите растения. И въпреки че са необходими специфични видове бактерии за конкретните видове бобови култури, те формират колонии, които са основни източници за производството на азот.

“Бактериите Rhizobia обаче не работят безплатно, казват Бърнс. – Те не могат сами да произвеждат собствената си храна и са напълно зависими от растенията за своето изхранване. Така че растенията трябва да заплащат на бактериите с въглерод посредством захарите в отделяните от корените сокове, за да получат азот от бактериите.“

Фермерите твърдят, че този процес не се ограничава с бобовите растения и бактериите Rhizobia. Други свободно живеещи почвени организми, като  Azosprillum и Azotobacter,нямат необходимост да се кооперират със специфични бобови растения.

„Те не са толкова активни фиксатори на азот и могат да фиксират само 20 – 40 паунда. Ако се опитвате да отгледате реколта от 200 бушела царевица, това няма да ви стигне за дълго. Но ако само отглеждате покривни растения, 40 паунда азот са доста нещо“, обясняват Бърнс.

Връщайки се към аналогията с осигурителната система, те отбелязват, че за да се случи това производство, почвените бактерии и растенията трябва да са свързани, за да могат да разменят азот срещу въглерод. Тези свободно живеещи бактерии няма да работят, ако вече има излишен азот в почвата, тъй като растенията няма да искат да търгуват въглерод, след като нямат нужда от заплащане с азот.

DSCN9073 resize1

“Когато прекалим с торенето или имаме излишен азот в почвата, тези организми няма да присъстват в икономиката на растенията, тъй като растенията и без това вече са свикнали да получават подаръци“, обясняват Бърнс.

Растителна мрежа

Друга форма на биологията на почвата, която се включва във физическата форма на почвата, са микоризните гъби. Доказано е, че гъбичните хифи могат да пробиват дупки в скалите и да извличат например желязо и магнезий. И също като Rhizobia, тези организми трябва да се кооперират с растенията, за да разменят минерални вещества и вода вътре в кореновата система.

Микоризните гъби също имат ключова роля в инфраструктурата на почвената икономическа система, казват Бърнс.

Главните корени на растенията наподобяват магистралната мрежа. Добавете системата на микоризните гъби, и вече получаваме магистрали и второстепенни пътища, по която се транспортират стоки и услуги до локалните потребители.

„Тези гъби са много ефективни при транспортирането на фосфора, който е един от най-трудните за извличане от почвата елементи, казват специалистите. – Но те също така могат да транспортират азот и калий и основни минерали. В сухи времена те могат да доведат и вода. Наистина може да защитите от засуха вашите растения, ако имате здрава популация от микоризни гъби.

Но почвена система без микоризни гъби е като страна без пътища, железници и пристанища.“

Дъждовните червеи също имат важна роля в почвената транспортна система, добавят Бърнс. Техните тунели позволяват на големи количества вода, кислород и растителни остатъци да се придвижват през почвения профил.

„Дъждовните червеи са отговорни за транспортирането на голяма част от биологичните вещества през цялата система, също както обществения транспорт, казва Кейт. – Те ядат растителните остатъци, храносмилат някои микроорганизми и според движението си по почвата, ги транспортират на друго място.“

Как почвената биологична система разбира от какво има нужда растението? С комуникация.

Бърнс казват, че растенията подават различни химически сигнали – базирани на въглерод съединения посредством отделяните от корените вещества, когато имат нужда от макро- или микроелементи. Почвената биология прочита тези сигнали и връща необходимите вещества. Въглеродните съединения могат да бъдат въглехидрати, захари, протеини, мазнини, липиди или масла.

“Мислете за това, като че ли растенията дават поръчки. Растенията също така могат да комуникират помежду си посредством мрежата на микоризните гъби, които растат не само от растенията към почвата, но и от корените на едно растение до корените на друго, създавайки нещо като тръбопровод между тях. Поради тази причина разнообразните растителни общности са по-здрави от монокултурните“, твърди Кейт.

Растителна защита

Почвената икономика на растенията трябва да бъде защитена от много опасности, казват Бърнс. Водата например, е жизненонеобходима за растежа, но твърде много или твърде малко от нея води до стрес на растенията. Освен водата, почвата трябва да бъде защитена от вятър, горещина, студ, уплътняване, плевели и вредители.

“Първата линия на защитата е почвената броня, която пази почвата покрита, акцентират Бърнс. – Разрушителният механизъм на оранта премахва растителните остатъци и оголва почвата, което води до физическо разрушаване на нейната структура. Оставянето на почвата покрита предпазва от водна и вятърна ерозия, от екстремни прегрявания и измръзвания и я предпазва от много патогени, които могат да полепнат по растенията при силни дъждове.“

Бърнс използват соево-царевичната ротация като пример. „Задължително е да се засеят покривни култури след прибирането на соята, тъй като тя не оставя много растителни остатъци след жътва, а това, което остане, се абсорбира бързо, тъй като има ниско съотношение на въглерод към азота. Покривните култури помагат на почвата да се възстанови преди засяването на следващата култура.“

Има и други средства за защита на здравата почвена икономика, но Бърнс акцентират на важността да се поддържа голямо разнообразие от растения, корени, сезонни видове, полезни насекоми и биологични вещества.

“Много от враговете, които атакуват почвата, избират целите си много специфично. Ако имате покривни култури, които наподобяват джунгла – с високи и ниски растения, с дълбоки и плитки корени, топлолюбиви и студолюбиви култури, бобови, тревни и зелеви, то вредител, който напада един вид култури, може да не разбере къде е следващото растение от тази култура. Когато наблягаме само на царевица или соя, това не е много разнообразно. Така не само сме изложени на колебанията в цените на пазара, но и на болести и вредители“ – твърдят фермерите.

8 ключови момента в почвената въглеродна икономика

  1. 1.Почвените системи са взаимосвързани и взаимозависими. За да разберете как да възстановите почвите, е необходимо да си представите почвената биология като една преплетена мрежа. Ако една част от система страда от негативни въздействия, например поради оран или прекомерно торене, цялата система ще страда.
  2. Намалете благата, които давате на почвената икономика. Уверете се, че всеки компонент от почвената биология работи с предоставянето на само тези външни ресурси, които са необходими за здравословния баланс на биологичната активност
  3. Увеличете потоците на въглеродните капитали. Мислете извън сеитбооборотите от две култури и ротации, които работят с почвата само през половината от годината. Разнообразните ротации и почвопокривните култури увеличават използването на слънчевата енергия и продукцията на течен въглерод.

4. Инвестирайте в дългосрочни въглеродни активи и не ги продавайте. Органичната материя, получена от отглеждането на покривни култури и паша на животните, е капитална инвестиция. Заораването или премахването на растителните остатъци е като да продадеш дългосрочните си инвестиции.

5.Печелете от малките неуморни работници. Микроорганизмите в необработената почва осигуряват ценна работна сила, като произвеждат азот, добиват минерали и осигуряват транспорт, комуникация и защита. Хранителното биологично разнообразие е много важно, за да осигурите присъствието на тези работници

6.Изградете почвена инфраструктура, не я разрушавайте с оран. Живите организми в необработената почва са транспортната и комуникационната мрежи, които осигуряват трансфера на жизненоважни хранителни вещества, вода и кислород за здравата почвена биология.

7.Защитете вашата икономика с броня върху почвата. Поддържането на почвата покрита през цялата година помага да се поддържат почвената влага и температура, което осигурява биологичната активност да бъде предпазена и да остане активна

8. Разнообразието е най-важният аспект в здравословната почвена икономика.Здравословната връзка между растенията, корените и биологичните организми зависи от разнообразието.

Публикувана в Растениевъдство

Американско изследване потвърждава важността от редуването на културите

Както е известно, много агрономи препоръчват спазването на сеитбооборота. Например редуването на царевица със соя и/или пшеница.

Първото и очевидно най-важното за земеделците предимство на такъв сеитбооборот е възможността да прекъснат цикъла на размножаване на болестите и неприятелите, характерни за монокултурата.

Вторият важен фактор е съхраняване на екологията. Ученият от Университета Илинойс Хевън Банк е намерил допълнителни доказателства, че сеитбооборотът намалява емисиите на парникови газове в сравнение с непрекъснатото отглеждане на царевица например.

„Мисля, че съвременните земеделски производители трябва да направят избор в посока на сеитбооборота отчасти поради опасения, свързани с околната среда, а също и затова, че ротацията на културите може да доведе до значително увеличение на добивите“, казва Хевън Банк, който е провел уникални по рода си проучвания.

Американският учен е проучвал и съпоставял показателите на емисиите парникови газове на полета, където непрекъснато са отглеждани царевица или соя, с полета със сеитбооборот (царевица-соя или пшеница-царевица-соя) на обработваеми площи и на площи, където културите са отглеждани по технологията No-till в продължение на 20 години.

Сравнението на сеитбооборота царевица-соя с този на постоянно отглеждане само на царевица е показало средна доходност на добива, по-висок с 20%, и намаление на емисиите на азотния окис примерно с 35%. Азотният окис представлява парников газ с изключително силен ефект върху глобалното затопляне. Това е страничен продукт от процеса на денитрификация, по време на който бактериите в почвения слой превръщат нитритите в инертен газообразен азот.

Не е изненадващо, че емисиите на азотен оксид са свързани с времето на внасяне на азотните торове. „Нивата на азотен оксид в нивите само с царевица бяха постоянно високи в началото на сезона и намаляваха към края му. Земеделските производители обикновено използват торове през пролетта, така че резултатите при царевицата бяха напълно очаквани“, казва Банк. В същото време, в случай на сеитбооборот царевица-соя, ротацията увеличава добива на соя с около 7%“.

Според Хевън Банк начинът на обработка на почвата не влияе по никакъв начин на емисиите на парникови газове, но практикуването на технологията No-till е дала допълнително около 38 кг/дка зърно царевица.

Включването на пшеницата в сеитбооборота на царевицата и соята е увеличило добива от царевица с 25 кг/дка и добива на соя с 15 кг/дка. Въпреки че отглеждането на пшеница не е така изгодно, както на царевица или на соя, сеитбооборотът с нея нарушава цикъла на плевелите, което е особено важно при появата на видове плевелни растения, устойчиви на хербициди.

Публикувана в Растениевъдство

Развитите страни извличат максимума от растителните остатъци, като така осигуряват съхранението на плодородието на почвата и правят икономия на минерални торове

Раздробяването и равномерното разпръскване на следжътвената маса повишават плодородието на почвата и спестяват средства

Агр. Петър Кръстев

Опитът на фермерите от развитите страни по света, специализирани в производството само на растителна продукция, показва, че те отглеждат ограничено количество култури, като правило – в кратки сеитбообороти (известна е например американската соево-царевична „двуполка“). При такива условия на производство, именно постоянното използване на допълнителната, вторична продукция (растителните остатъци) от предшественика осигурява съхранението на плодородието на почвата и икономия на минерални торове.

Известно e, че научнообоснованото редуване на културите се реализира по-лесно и пълно в многополни сеитбообороти с продължителност

на ротацията 7 – 11години. В краткосрочните сеитбообороти разполагането на културите след добри предшественици се усложнява, дори става невъзможно. В пазарните отношения в аграрния сектор, влиянието на икономическите фактори върху сеитбооборота се увеличава значително и те често преобладават в сравнение с агроекологичните фактори.

През последните години все повече се говори за възможностите и необходимостта от концентриране на посевите от водещите стокови култури при краткосрочни сеитбообороти с малък ротационен ред. При такова интензивно производство на растителна продукция основната задача е интензификацията на селското стопанство, по-специално прилагането на високи нива на торене, интензивно обработване на почвата, вторични продукти от предшествениците и интензивна химична растителна защита.

В последните десетилетия широко се прилага прибиране на предшествениците с раздробяване и разпръскване на листно-стъблената маса на растенията. Този метод на комбиниране е лесен за осъществяване и е икономически целесъобразен, защото чрез него се намаляват разходите за транспортиране и съхраняване на слама или листно-плевелна маса.

Допълнително тези процеси играят голяма роля в биологизацията на земеделието, повишаване плодородието на почвата и съхранение на околната среда.

Наред с положителните свойства, използването на растителните остатъци има и някои особености, свързани с отглеждането на следващите в сеитбооборота култури. При наличие на голямо количество растителни остатъци (над 50% покрита почвена повърхност) загряването на повърхностния слой почва напролет се задържа с 0,5 – 1°С в сравнение с чистите от остатъци полета. От начина на разпределение на растителните остатъци зависи и влажността на почвата. Интензивно изпарение на влага се наблюдава на площи, където е направено заораване на стърнищните остатъци на дълбочината на обработка на хумусния хоризонт, а при разпределението им по повърхността на полето, без обръщане на почвения пласт – загубата на влага е значително по-малка. Във връзка с това посевите започват добре началното си развитие на полета с минимални количества растителни остатъци на повърхността на почвата, а по-добре завършват на тези почви, където тяхното количество е максимално.

Вторичната продукция, раздробена от комбайните и равномерно разхвърлена по полето, ускорява инфилтрацията на влага в почвата, намалява повърхностния отток, отслабва скоростта на вятъра в повърхността на полето, снижава температурата на почвата. По този начин тя намалява загубата на влага чрез изпаряване, поема кинетичната енергия на дъждовните капки, възпрепятства преовлажняването на почвата и образуване на повърхностна кора, отслабва ерозията и не по-малко важно – поглъща остатъчния, неизползван за формирането на добива азот, като предотвратява неговата загуба и замърсяване на подпочвените води.

Систематичното използване на сламата като органичен тор съживява жизненоважната активност на микрофлората на почвата и интензивността на нейното дишане.

Това на свой ред способства за подобряването на хранителния режим на почвата. Внасянето на слама, богата на въглерод и бедна на азот (с широко съотношение С:N, равно на 80-100), води до фиксирането на леснодостъпния азот в почвата, поради повишената микробиологична активност, и до намаляване добива на следващата култура.

Положителните последствия от прилагането на технология на прибиране на културата с раздробяване и разпръскване на листно-стъблената маса на растенията са биологизация на земеделието, повишаване плодородието на почвата и опазване на околната среда. В състава на сламата влизат всички необходими за растенията хранителни вещества, които след минерализацията стават леснодостъпни за растенията. Научно е установено, че съдържанието на хранителни елементи в сламата е по-голямо, отколкото в зърното. Средно в сламата на пшеницата и ечемика се съдържат 0,5% азот, 0,2% фосфор, 0,9 -1% калий и 30-40% въглерод, а в листно-стъблената маса на слънчогледа – 1,56% азот, 0,76% фосфор, 4,52% калий, а също и сяра, калций, магнезий и различни микроелементи (бор, мед, манган, молибден, цинк, кобалт и др.). Листно-стъблената маса на слънчогледа е значително по-богата на макро- и микроелементи.

По отношение възвращаемостта на хранителните вещества в почвата с растителните остатъци спрямо изнесените с добива при основните полски култури, показателите са: при зимна пшеница – 35% азот, Р2О5 – 34,6%, К2О – 28,8%; при царевицата – 33%, 29,3% и 42,2% съответно. Най-високият процент на възвръщане на хранителни елементи със следжътвени остатъци е отчетен след прибиране на слънчоглед и многогодишни треви.

В агрономията традиционно съществува мнението, че интензивното отглеждане на слънчоглед и разширяването на неговите площи в структурата на посевите изтощават почвата, намаляват нейното плодородие, водят към влошаване на структурата й, а така също и към намаляване на количеството на агрономически ценните почвени агрегати. Но много производители, ръководейки се от своя опит и наблюдения, поставят такива твърдения под съмнение и то не без основание.

Също така е важно да не се нарушава екологичното равновесие поради риска от влошаване на показателите за плодородие на почвата. Ето защо земеделците трябва да се съсредоточат върху дейности, които повишават ефективността на производството и допринасят за икономичното и балансираното използване на минерални торове и други ресурси.

Слънчогледът, в сравнение със зърнено-житните култури, реагира по-слабо на торене.

Цялата статия четете само в хартиеното или електорнното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Сеитбооборотът на културите в градината е необходим! Той помага за поддържане равновесието на съдържанието на хранителни вещества в почвата и ограничава до определена степен вредителите и болестите.

Как да се направи опростен сеитбооборот на културите?

За да направите това, разделете всичките си зеленчуци на четири основни групи:

  • плодове (с добив от културата - плодове): домат, пипер, патладжан, краставици, тиквички, тиква, царевица и други;

  • листни: всички листни зеленчуци, също и всички видове зеле;

  • зеленчуци, отглеждани за кореноплоди, клубени или луковици: моркови, цвекло, картофи, лук, чесън;

  • бобови : грах, боб, бакла и др.

Във всяка група се оказват представители на различни семейства, но това не е толкова страшно. Сега следва проста схема на сеитбооборот:


1-ва година: зеленчуци с добив от културата на плодове;

2-ра година: листни зеленчуци;

3-та година: кореноплодни, клубени и луковици;

4-та година: бобови.

Тази е последователността, в която зеленчуците трябва да се отглеждат. Важно е група от бобови растения винаги да предхожда зеленчуци, чийто добив са плодове. По този начин всяка група се връща на същото място след 3 години. Остава да се раздели парцела на 4 и да се пристъпи към работа.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Германският опит: фермерът Фридрих Хофман обяснява кои са мотивите и факторите за решението му да приведе стопанството си на площ от 280 хектара на екологични релси

Д-р Улрих Клишат

Селскостопанска палата на Долна Саксония, Германия

Във време, когато цените на традиционното зърно намаляват, търсенето на органични продукти се повишава, цените растат, а и размерът на премиите за селско стопанство в съответствие с екологичните принципи е увеличен. Преди да направи първата крачка в това направление, фермерът Фридрих Хофман бе преценил целесъобразността на прехода към органично земеделие и се бе обърнал за помощ към консултанти.

Идеята да се занимава с органично земеделие е обсебила не само предприемача Хофман. Търсенето на консултантски услуги за преминаване на производството на екологични релси никога не е било толкова високо, както в последно време. През миналата пролет този начин на производство е бил характерен за много млечни предприятия, които са се опитвали да си спестят проблемите на пазара за традиционно мляко за сметка на производството на органично. В момента все повече растениевъдни стопанства се стремят да поемат по аналогичен път.
Преходът на земеделските стопанства от традиционно земеделие към екологично означава за тях не толкова внедряване на нови технологии в производството, а изменение на подхода към производството като цяло. В растениевъдството протича замяна на няколко звена в сеитбооборота с краткосрочна зависимост от пазарните цени на широкия сеитбооборот, в който на преден план излиза осигуряването на почвата с хранителни вещества и регулиране растежа на плевелната растителност.

Целта на екологичното земеделие е осигуряване на постоянен кръговрат на хранителни вещества. Изнасянето на хранителни вещества с реколтата е необходимо да се компенсира чрез отглеждане на бобови култури (за постъпване на азот), прилагането на органични торове от собственото стопанство или разрешените за употреба торове от търговската мрежа. Освен това пред фермерите стои въпросът преди да приведат предприятието към производство на органична продукция, да се погрижат за насищане на почвата с хранителни вещества, преди всичко с фосфор, особено в стопанства без животни.

Времето е пари

Централен елемент в органичното земеделие е сеитбооборотът. На ротацията на културите влияе не само наличието на животни в стопанството и тяхното количество. Следва да се изготви такъв сеитбооборот, който би позволил да се отглеждат растения в съответствие с потребностите на почвата, насищането й с хранителни вещества. Грешката в сеитбооборота се проявява в нарушение на нейната структура, едностранно заплевеляване или натрупване на различни причинители на болести, както и вредители, които на свой ред водят до намаляване ефективността на производството.

Земеделските стопанства се стремят да намалят преходния период за сметка на един вид подобрен сеитбооборот, различен за всеки метод на селскостопанско производство.

Според Директивата на ЕС (Постановление за екологично земеделие) фермерът Хофман трябва да се занимава със земеделие по екологичните правила минимум една година до прибиране на реколтата, за да може отгледаната продукция да бъде реализирана като „преходна стока“.

Така, ако в стопанството е взето решение за отглеждане на органични култури от 1 ноември 2017 година, то реколтата от пшеница, прибрана до септември 2017 година, ще се счита произведена по традиционна технология, дори ако всички норми на екологичното земеделие са били спазвани още до получаване на тази продукция. Следващата култура, засята до 31 октомври 2018 година, също ще се смята за традиционна до прибиране на реколтата през септември 2019 година, тъй като и в този момент още няма да са изминали необходимите 12 месеца. Затова целта на „преходния“ сеитбооборот е комбинация от съответстващи полски култури и благоприятен срок за начало на прехода, така че да се направи максимално кратък период на висока издръжка на екологично производство при по-ниски цени на обикновената продукция.

Началото на преходния период следва да се планира така, че към момента на прибиране на реколтата земята да се обработва в съответствие с екологичните директиви вече 12 месеца. Само при такива условия продукцията може да бъде декларирана и реализирана като „преходна“.

За пример сеитбооборот (поле 2), където преходният период е започнал на 1 ноември 2016 година, Хофман може да реализира ечемика като екологичен едва в 2021 година (Табл. 1). Това говори какъв икономически потенциал е заложен в преходния сеитбооборот.

Започваме през лятото

Повечето селскостопански предприятия, които планират да преминат на органично производство, започват да отглеждат своите площи по екологични норми в летния период, когато всички обработки по традиционната технология вече са завършени, а културите изискват още известно време до узряване и прибиране. Благодарение на това за следващата култура е спазен 12-месечният интервал и тя може да се продава като преходна. Алтернатива може да стане отглеждането на детелина в продължение на този период, за да се възстанови структурата на почвата, да се обогати тя с азот и като цяло да се подготви за по-нататъшно използване.

Средната добивност на пшеницата в органичното земеделие се очаква на ниво 400 кг/дка. Ако реализирането на пшеницата по цени на „органична“ продукция не се получава, фермерът може да я продаде като обикновена пшеница. Разликата в цената на органичната и традиционната пшеница представлява примерно 20€/ц (1 центнер = 100 кг), което като сума е 800€/ха. Това се отразява съществено на ликвидността и естествено на приходите.

Планиране на сеитбооборота

Фридрих Хофман се интересува от въпроса как ще се измени ликвидността на неговото стопанство, ако той започне прехода към екоземеделие към 1 юли 2017 година. За прехода той трябва още пролетта да подаде съответното заявление и в органа по екологичен надзор да подпише договор за осъществяване на контрол. До началото на юли 2017 г. в стопанството следва напълно да е завършено провеждането на всички мероприятия по обработка на посевите със средства за растителна защита и внасянето на торове. 

Цялата статия може да прочетете само във вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

 Държавен фонд „Земеделие“ преведе 20 854 803 лева по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. Плащане получиха 192 земеделски стопани с одобрени заявления по направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“.

 Заедно с изплатените до момента направления „Биологично растениевъдство”, „Биологично пчеларство” и „Опазване на застрашени от изчезване местни породи”, общата сума на финансовото подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ за Кампания 2016 достигна 34 милиона лева.

 Ставките, по които се извършва оторизацията на субсидиите, са регламентирани в Наредба 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Подпомагането по мярката е във вид на годишно компенсаторно плащане за земеделски стопани, които доброволно извършват агроекологични практики. 75% от средствата се осигуряват от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), а 25% - от националния бюджет.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта