Иван Панайотов, Dr. Sci., Професор,

Управител на „Опитна станция по земеделие – Дунав”, с. Алеково, общ. Свищов

През 2019 г. бяха изведени два опита с пшеница – в гр. Лозница под ръководството на Стефан Пенев, един от водещите арендатори, и в землището на с. Българско сливово, общ. Свищов, при Людмил Тодоров, млад арендатор. Опитът в Лозница включва сортове, представени от различни фирми, сортове от ДЗИ – Ген. Тошево и сортове и нови линии от ОСЗ – Дунав. Реализирането на опита протече при стандартна технология, при отсъствие на болести и неприятели и късно поникване – през февруари –март, така, както беше почти в цялата страна. Влажната и прохладна пролет спомогна за нормалното развитие на растенията и формиране на оптимално плътен посев. Класът беше отлично развит и озърнен. До прибирането нямаше критични явления, почти без полягане, зърното беше с нормалния си цвят и плътност. Резултатите от опита са представени в следната таблица, като данните са за най-представителните сортове:

Сорт кг/дка Произход
Авеню 790 Лимагрейн
Анапурна 760 Лимагрейн
Алхамбра 690 Лимагрейн
Алкантара 700 Лимагрейн
Балитус 720 Саатбау
БалиУрбанус 700 Саатбау
Албертус 720 Саатбау
Софру 760 Косад Семанс
Изалко 660 Косад Семанс
Мерилин 780 ДЗИ- Ген. Тошево
Калина 780 ДЗИ- Ген. Тошево
Пчелина 800 ДЗИ- Ген. Тошево
Драгана 760 ДЗИ- Ген. Тошево
Енола 780 ДЗИ- Ген. Тошево
Младен 762 ОСЗ - Дунав
Роки 2 848 ОСЗ-Дунав, ЕТ „Ст. Георгиев-НИМ”
А-66/18 850 ОСЗ-Дунав, ЕТ „Ст. Георгиев-НИМ”
А-67/18 810 ОСЗ-Дунав, ЕТ „Ст. Георгиев-НИМ”
А-75/18 840 ОСЗ-Дунав, ЕТ „Ст. Георгиев-НИМ”

От   данните се вижда, че сортовете от ДЗИ и ОСЗ-Дунав превишават по добив всички останали сортове. Това се дължи на по-добрата приспособителна възможност на българските сортове по отношение на братимост, развитие на класа и плътното зърно. Тук не става въпрос за качеството на зърното, по отношение на което българската селекция е на високо ниво. Крайно време е в България да се произвежда хляб от качествена пшеница, без химически подобрители. Данните показват, че при използване на българските сортове производството на пшеница ще бъде повече и по-качествено. С тях ще бъде постигнато получаването на 5,6 милиона тона, както беше казано преди жътвата.

Вторият опит беше изведен на поле с надморска височина над 500 метра, върху слънчогледов предшественик, при пълно засушаване и поникване в края на февруари- начало на март. Всичко зависеше от способността на сортовете да развият вегетативна маса, да формират отличен клас и охранено зърно. Прибирането беше извършено в сухо време, зърното беше с нормалните си показатели. Основните и показателни резултати са представени в следващата таблица:

Сорт/линия кг/дка Изкласяване
ОСЗ-Дунав 42/19 1032 13.05
ОСЗ-Дунав 45/19 1003 19.05
ОСЗ-Дунав 7/19 993 18.05
ОСЗ-Дунав 23/19 982 22.05
ОСЗ-Дунав 9/19 965 17.05
ОСЗ-Дунав 53/19 958 15.05
ОСЗ-Дунав 39/19 951 13.05
Младен – 2/19                     863 11.05
Авеню - 5/19                     782 12.05

Вижда се, че разликите в добива между стандарта Авеню и новите селекционни линии са значителни, надхвърлят 200 кг/дка. Една от линиите, ОСЗ-Дунав 23/19, ще бъде представена като кандидат сорт за изпитване в ИАСАС през 2019-2020 г. под името Роки 3 и съвместно с ДЗИ –Ген Тошево. Това е нова форма на сътрудничество, надяваме се, успешно. Вероятно първите семена от него могат да бъдат предоставени след две години.

Тези резултати категорично показват, че българската селекция навлиза в период на възход. Тук отново не говорим за качество, за българските сортове то е високо, без съмнение. При тях терминът „фуражна пшеница” не съществува, това са качествени хлебни пшеници от група А и Б плюс. Тяхното превъзходство по добив и качество над всички останали сортове се дължи на вековната селекционна традиция и че са създадени тук, в България.

Публикувана в Растениевъдство

Селекционерът проф. Иван Панайотов е амбициран да опази и подобри постиженията в генетиката и селекцията на свои именити предшественици

Агр. Петър Кръстев

Проф. Иван Панайотов e селекционер на пшеницата от 1968 година. През всичките тези над 50 години той е трупал опит, като негови учители са били Норман Борлаук – Нобелов лауреат (наречен Бащата на зелената революция – бел. ред), Коичиро Тсуневаки – Япония, изследвал генетиката на пшеницата, големите български селекционери Тодор Рачински, Александър Караиванов и др. Резултатите от всички свои изследвания проф. Панайотов е събрал и публикувал в книгата си „Пшеница– Генетични и селекционни изследвания“. В нея той отразява както предходните, така и най-новите тенденции в селекцията на пшеницата в България.

IMG 2004

 

Най-важните два показателя при пшеницата са добив и качество, каза проф. Иван Панайотов в началото на нашия разговор. Според него времето на вносните сортове преминава и новите български сортове категорично ще покажат превъзходството си пред западноевропейската селекция.

Частна опитна станция по земеделие край Свищов

През последните години известният селекционер регистрира частната Опитна станция по земеделие „Дунав“, където вече е създал три признати сорта пшеница. Двата от тях са с високи хлебопекарни качества – Нове и Младен, а третият – Роки 2, е от продуктивната средна група с повишена сила на хлебопекарни качества.

Проф. Панайотов работи с генетичен материал с изключителни качествени показатели. В геномния състав на линиите, с които работи, са включени руски, украинските и канзаски (САЩ) сортове. В резултат на това опитният селекционер е получил линии с висока продуктивност, много по-добра от най-качествените западни пшеници. Тази есен той ще предложи още два сорта от качествената и от продуктивната група за изпитване в ИАСАС. В тях са включени нови генни източници за ниско стъбло и за братимост, които в същото време съчетават и класа, и качеството на българската селекция.

Линии с висок генетичен потенциал от цял свят

Проф. Панайотов беше любезен да ме заведе на селекционното си поле, близо до Свищов. Там видях забележителни линии, които впечатляваха с мощния си хабитус, здравина на стъблото, размери на класа и озърняването му. Попитах кога от тези линии ще излязат сортове за масовата практика. „Това ще се случи през следващите няколко години“ – отговори селекционерът, убеден, че българската селекция скоро ще доминира, защото ще съчетава западноевропейската селекция с нашия биотип пшеници. При това високите добиви не са изключително постижение, защото още през 90-те години ние сме имали сортове (Чародейка, Пряспа), от които са получавани над 1000 кг/дка.

IMG 2002

 

Високите добиви не са нещо ново за българската селекция на пшеница

Професорът припомни, че селекцията на пшеница у нас има над 120-годишна история. Този натрупан капитал трябва да бъде използван, защото се състои не само в растителен генотипен вид, а и в знания, в опит, които се предават от поколение на поколение. Заслуги за това имат селекционери от по-старото поколение – Таньо Шарков, Павел Попов, Тодор Рачински, Александър Караиванов, Георги Петров и други, създали оригинален български биотип пшеници, които съчетават качествата на руската и украинската селекция и продуктивността на западноевропейската селекция.

Проф. Иван Панайотов характеризира нашите сортове – те са много добре приспособени към условията на страната – суша, киша и др., и в същото време от тях може да се получи висок добив с минимални вложения – малко торове, по-малко фунгициди и т.н. Не е важно какъв добив ще получиш, а каква печалба ще имаш от декар от пшеничното производство, подчерта събеседникът ми и даде пример: „В Австралия, в Нова Зеландия и в Англия има съобщения за 1650 кг/дка, но фермерите масово се отказват от пшеницата и се обръщат към рапицата. Защо? Отговорът е логичен и очевиден – финансовата ефективност на пшеничното производство е нулева“.

Тъй като пшеницата в България е основна култура, затова е логично тук да се разработват наши сортове, които ще бъдат приспособени към нашите условия, съветва проф. Панайотов. Препоръката му е да се използват родителски линии от украински и руски произход, защото в световен мащаб те са с най-висока устойчивост на стресови фактори – суша, суховеи и студ. Разбира се, климатичните тенденции са към затопляне, но това не означава, че през зимата няма да има стресови фактори, дори да са за къс период от време като минусови температури (-18, -20) и др., които могат тотално да увредят пшеницата.

Проф. Панайотов коментира и настоящата картина при пшеницата. След сухата есен, сухата зима и късното поникване на културата, в случай че сушата беше продължила и през пролетта, западните сортове щяха да бъдат катастрофално провалени, докато нашите сортове се възстановяват бързо, защото са приспособени към тези условия. Чуждите сортове искат добра температура, по-добра влажност, по-добро хранене с азотни торове и т.н., което оскъпява производството.

Производителите искат нискостъблена пшеница

Предадох заръката на нашите читатели към проф. Панайотов – „Нека да направи по-ниски сортове!“ В тази връзка събеседникът ми отбеляза, че нашата над 100-годишна селекционна практика е доказала оптималната височина на стъблото за българските условия – тя е между 80 и 95 см. И поясни, че един от най-ниските, масово използвани западни сортове в момента в България е вече на критичната височина на стъблото, защото растение с височина под 70 см е силно изложено на стресовите фактори, особено на суша. Изследванията на бележития ни селекционер Тодор Рачински са доказали, че височината трябва да бъде 80 – 90 см. Но старите ни сортове Чародейка, Пряспа, Аглика и др., имат един основен недостатък – нямат здраво стабилно стъбло и полягат при валежи и при ветрове. Новият материал, с който работи проф. Панайотов, притежава устойчивост на полягане. Независимо от условията, стъблото трябва да е здраво, твърди селекционерът и подкрепи думите си с демонстрация: след като оказа силен натиск върху пшеничните растения, те пружинираха и се връщаха обратно в изправено положение.

Стабилността на добива е важен показател за пшеничното производство

Не е важно една година да получаваш висок добив, а другата година той да падне, продължи разказа си проф. Панайотов. Трябва ежегодно да се получава стабилен добив, независимо от условията. А българските условия в резултат на степно-континенталния климат се характеризират с много голяма изменчивост – засушаване, суховеи и др., които възпрепятстват нормалното функциониране на пшеничното растение.

Абсолютно сигурно е, че условията за отглеждане на пшеница в България и в Западна Европа се различават, посочи българският учен – защото в Западна Европа има над 700 литра валежи през вегетацията, докато у нас те са около 450 – 500 литра.

Професорът изказа своята неудовлетвореност, че в страната ни няма приемственост в селекционната дейност, която сега е много слаба. И изтъкна една от причините: младите хора трудно издържат на такъв дълъг период, какъвто е процесът на селекция, на ниски заплати.

„В Института в Генерал Тошево имах голямото желание да оставя последовател, но това не се получи“ – с болка сподели селекционерът. И допълни, че той самият няма никаква държавна, обществена и каквато и да било подкрепа, а работи със собствени средства и по своя инициатива.

В същото време в съседна Турция нашите сортове са предпочитани и вече тотално са изместили използваните доскоро западноевропейски сортове. Това е така, защото търсенето на качествена пшеница там е много високо, докато в България няма интерес да се произвежда качествено зърно – изтъкна селекционерът.

Чуждата селекция ни прави зависими

Използването на вносна селекция пшеница е голям риск за държавата, убеден е проф. Панайотов. И поясни, че ако в чужбина се случи провал в семепроизводството, у нас ще трябва да сеем отсевките от хамбарите. Затова България трябва да има собствена селекция, собствено семепроизводство и да развива земеделската си наука. Липсата им поставя страната ни във високо рискова ситуация, с тревога сподели професорът.

„Аз работя с разнообразен генетичен материал, събрал съм най-доброто от света, за да повишавам продуктивността и качеството на пшениците, които създавам. Новите линии, които в момента са на моето селекционно поле, ги няма в Европа“ – заяви проф. Панайотов. И уточни, че пшеницата не е фуражна култура. За тази цел се отглеждат царевица, ечемик и др. Понятието „фуражна“ е въведено от изкупвачите, за да купуват зърното на ниска цена, смята събеседникът ми. Освен това високодобивните пшеници, към които основно е насочена чуждата селекция, не могат да бъдат с високи хлебопекарни качества.

Българските пшеници ще заемат над 50% от площите, но трябва да минат поне 5 – 6, че и повече години, прогнозира селекционерът. Но за да се случи това, много важно е да се промени и съзнанието на българските земеделски производители, които смятат, че щом нещо е чуждо, значи е много добро.

Цената е един от факторите, които могат да стимулират производството на качествено зърно, убеден е проф. Панайотов. Според него тя трябва да е поне с 25% по-висока от тази на зърното с ниски качествени показатели. Тези пари могат да бъдат от европейските субсидии, но трябва да има разбиране от министъра на земеделието, от фонд „Земеделие“ – отправи препоръката си моят събеседник.    

Снимка

Голяма е надеждата на проф. Панайотов в малкия му син Младен, който проявява подчертан интерес към делото на баща си и заявява, че иска да бъде откривател

Публикувана в Растениевъдство

В изследователския център на селекционерите в САЩ – Rutgers, са получени пет нови сорта праскова. Очаква се те да са много полезни за отрасъла, тъй като са устойчиви на студ и болести.
Проектът за подбор на нови сортове праскови и нектарини се финансира от Съвета за промоция на праскови в Ню Джърси (NJPPC).
Новите сортове - Бригантин, Евелин, Силвъргло, Селена и Тиана, наскоро са получили американски патент за лицензиране на разсадника на Адамс Каунти в Асперса, Пенсилвания. За да ги предостави на производителите, изключителният притежател на лиценза, Адамс, е лицензирал още няколко градини по света.
Новите насаждения ще започнат да плододават след няколко години.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

В следващите 5 години световният пазар за селекция на растенията ще нарастне с 20%

Ръстът в пазара на селекция на растенията ще се стимулира чрез методите на хибридното и молекулярно размножаване – тази прогноза направи в доклад изследователската компания Marketsand Markets.

Търсенето на високодобивни разновидности на културите е много високо

Във връзка с растящото търсене на по-качествени и високодобивни сортове зърнени култури в този сегмент се наблюдава значителен технологичен прогрес. Потребностите на производителите да намаляват загубите от добив благоприятстват развитието на иновативни методи на селекция.

Биотехнологичните методи в размножаване на земеделските култури ефективно намаляват времетраенето на процесите, а така също помагат да се извлече повече информация за функциите на търсените гени. Тъй като стойността на генетичните услуги във всички отрасли намалява, очаква се стойността на методите на генното инженерство и селекцията на растенията да бъде по-малка, отколкото при традиционните методи на селекция.

Предимствата за земеделците, които са крайните ползватели, варират от ниска себестойност до по-висока добивност, разнообразие в избора и намаляване загубите при отглеждане на подобрените култури.

Дебатите около генетично модифицираните култури и редактирането на гените CRISPR в Европа станаха основни ограничаващи фактори за растежа на този пазар. Затова генното инженерство и методите на редактиране на генома са концентрирани в Америка.

През последните три десетилетия най-важна част в изследванията на учените стана молекулярната селекция, защото за разлика от генетично модифицираните растения, тази технология на размножаване все още в много страни не е засегната от регулаторна гледна точка.

Селекцията на хербицид-толерантните култури ще бъде все по-мащабна

Устойчивите към хербициди култури имат особени свойства, които ги правят устойчиви към действието на определени активни агрохимични вещества, което осигурява на земеделците по-гъвкава и значително опростена система за борба с плевелите.

Устойчивите към хербициди признаци широко се използват за отглеждане на соя, след която следват памук и царевица.

Министерството на селското стопанство на САЩ (USDA) също така е склонно да допусне на пазара още няколко сорта селскостопански култури, устойчиви на 2, 4-D и други хербициди.

Bayer, DowDuPont и DLF Trifolium са от основните играчи, заемащи водещи позиции на световния пазар в селекцията на културите. Присътствието на тези ключови компании и мощната изследователска база за селекция на растенията в такива страни като САЩ, Франция, Великобритания, Нидерландия и Германия, поддържат доминирането на Северна Америка и Европа на световния пазар.

Публикувана в Растениевъдство
Според учените от Ланкастърския университет във Великобритания, културата може да трансформира слънчевата енергия с 21 на сто по-ефективно
Фотосинтезата има силно влияние върху формирането на добивите от земеделските култури. Затова управлението на този процес е важно не само за научни цели, но и за практиката.
 
За съжаление, все още не е възможно да се използва на 100 процента потенциала на процеса на фотосинтезата. Проблемът е там, че след настъпването на утрото или излизането на листа от сенчестата зона е необходимо известно време, преди процесът на трансформиране на слънчевата енергия да достигне пика на своята ефективност. И в течение на този период ценната енергия на слънцето е загубена за растението.
 
Фактът, че това намалява ефективността на растенията е известен, но преди провеждането на тези експерименти не беше известно за мащабите в загубите на добивите по тази причина.
При опитите си, учените са използвали инфрачервени газови анализатори, съединени към миниатюрна капсула с контролирана среда. В нея са симулирани внезапни проблясци на светлина, редуващи се с неочаквани затъмнения. Измервало се е колко време е необходимо на растението, за да достигне пика на активната фотосинтеза. При експериментите е използвана пшеница, като най-важната земеделска култура.
В резултат на тези опити е изяснено, че на пшеницата са й необходими около 15 минути, за да достигне максимума на фотосинтезата.
 
Използвайки тези данни, учените са успели да пресметнат колко по-малко въглеоден диоксид растението консумира за ден поради забавянето на процеса на фотосинтезата. И въпреки, че се е смятало, че смяната на деня и нощта не оказва голямо влияние върху добивите, то в реалността се получава, че растенията биха могли да бъдат с 21 на сто по-продуктивни.
 
Ботаниците от университета смятат, че това са много значителни загуби, поради което следващата им стъпка ще бъде търсенето на видове пшеница, които се адаптират по-бързо към смяната на деня и нощта с цел селекция на сортове за повишаването на добивите.
 
Според тях, това откритие може да спомогне за повишаване на добивите от земеделските култури навсякъде по света. През 20-и век добивите от пшеница се увеличиха драстично, но през 21-и ръстът в продуктивността на тази култура, въпреки значителният прогрес в селекцията и генното инженерство, остана незначителен. Но това може да се промени. Още повече, че повишаването на ефективността на фотосинтезата не изисква използването на вода и торове, което е добра новина.
Публикувана в Растениевъдство

Препоръчваме производителят да си закупи базови семена и в свой семенен участък да си направи първо размножение. Това е икономически по-изгодно, коментира проф. д-р Дарина Вълчева, ръководител секция Селекция в Институт по земеделие Карнобат

Интервю на Лили Мирчева

–   Проф. Вълчева, Вие сте ръководител на Бюрото за научно обслужване и маркетинг в института по земеделие в Карнобат. Какви нови разработки представихте на тазгодишното Международно изложение за селско стопанство АГРА в Пловдив?

–    Новото, което представихме на производителите, е сортът Захир. Това е двуреден зимен ечемик. Най-впечатляващото е неговата висока студоустойчивост. Това е характерното и иновативното в този сорт, чиято студоустойчивост като краен резултат рефлектира и върху продуктивността. Добивът му достига до 993 кг от декар по данни на Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) към министерството на земеделието. Това е независима организация и за нас това са представителни данни. Наред с това има високо качество на зърното и много добра устойчивост на ленточна болест и на брашнеста мана.

–    Достъпен ли е този сорт ечемик за фермерите? Могат ли да си купят семена от института?

–    Сортът вече е достъпен. Имаме семена, но от следващата реколта ще продаваме на фермерите.

–    Започнахте ли да събирате поръчки?

–    Рано е още за поръчки, но се надявам реколтата да е добра и да имаме базови семена. Като институт, който прави сортоподдържане и семепроизводство, предлагаме на производителите високи категории семена – предбазови и основно базови. Препоръчваме производителят да си закупи базови семена и в свой семенен участък да си направи първо размножение. Това е икономически по-изгодно.

–    А в института правите ли първо размножение на семена?

–    Произвеждаме и първо размножение, но някак си не е логично производителите всяка година да влагат нови и нови средства за семена. Така че това е нашата препоръка.

–    Какви други сортове предлагате на пазара?

–    Предлагаме зимен овес Кехлибар. По принцип овесът в България е познат като пролетна култура. Ние създадохме зимни сортове.

–    Защо го направихте?

–    Защото от зимните форми добивът е почти двойно по-висок. Всъщност идеята е да произведем повече добро и с много високо качество зърно. Растението не е много високо, с прибрана метлица, което прави сорта по-устойчив на полягане.

–    За фураж ли е предназначен този овес или може да се използва и в хранителната промишленост?

–    Може да се използва и в двете направления. Основно производителите, които купуват семена от нас, казват, че ще го използват за фураж, но има интерес и за производство на детски храни, овесени ядки и други продукти от хранителната промишленост, тъй като овесът е култура, която е много подходяща за подрастващите организми – както животински, така и човешки.

–    Какви зърнени сортове са създадени в института през последните години?

–    Предлагаме семена от още много нови сортове. На изложението АГРА се представяме с 11 нови сорта. От тях сме произвели семена и ги предлагаме на пазара. Интересното е това, че през последните 2-3 години предлагаме на фермерите многореден ечемик, който е за фураж. За разлика от традиционните многоредни сортове, които са 4-редни, ние предлагаме 6-редни сортове.

–    Каква е разликата между тях?

–    Два реда повече зърно прави повече добив от декар. На АГРА представихме сортовете Загоре, Земела и Божин, които са значително по-високодобивни в сравнение с традиционните фуражни сортове. Ценното при тях е качеството на зърното, тъй като протеинът е от порядъка на 15%-17%, което означава много добра хранителна дажба за фуражите.

–    На пазара се отчита ръст на пивоварния ечемик. Има ли по-голямо търсене на български семена от страна на фермерите или предпочитат чуждестранните сортове?

–    По-скоро има предпочитания на земеделските производители към двуредни сортове. Аз избягвам да ги наричам пивоварни. По принцип от двуредния ечемик се произвежда и пивоварно зърно, но при спазване на строга технология. Имам предвид определени посевни норми, значително по-редуцирани норми на азотно торене, което ако е завишено, повишава протеина и влошава качеството не зърното от гледна точка нуждите на пивоварите. По-скоро бих казала, че фермерите търсят не пивоварен ечемик, а търсят повече двуредни сортове.

–    Защо е така?

–    Защото двуредният ечемик не поляга. Дава много висок хектолитър, зърното е изравнено, процентът на отсявката е много малък, а това е добре дошло за производителите. Освен това селекцията при двуредните сортове изпревари в някаква степен многоредните и ако трябва да говорим като съотношение, ние предлагаме повече двуредни сортове, отколкото многоредни. Може би точно тези предимства наложиха създаването на такива сортове. Още едно предимство – от двуредните сортове създадохме сортове, които са устойчиви на абиотичен стрес.

–    Какви са техните характеристики?

–    Създадохме първите сортове, които са сухоустойчиви, имаме и студоустойчиви, а наред с това има и един великолепен сорт, който вероятно ще е следващият хит в зърненото производство и това е сортът Одисей. Той съчетава студо- и сухоустойчивост. Това неминуемо рефлектира и върху добива, но най-голямото предимство е, че пред последните години метеорологичните условия се влошиха значително. Непрекъснато сме свидетели на резки промени: топло – студено, сухо – дъждовно време. По този начин ние отговаряме със сортове, които по-леко преодоляват тези климатични стресове и в крайна сметка дават много добра реколта.

Публикувана в Растениевъдство
Сряда, 27 Февруари 2019 11:19

Сбъдването на една мечта

Проф.Димитър Генчев, селекционер в Добруджанския земеделски институт, променя технологията за отглеждане и производство на фасул

fasul Genchev 5 13847

- Ученият създава нови сортове с изправен храст, подходящи за директна жътва

Габриела Събева

41 години, посветени на селекцията на фасул – това е равносметката, която прави проф. Димитър Генчев от Добруджанския земеделски институт – гр.Ген.Тошево за професионалния път, който е изминал. Първият му работен ден е на 1 декември 1978 г. От тогава се занимава със селекцията на фасул, грах, леща, нахут. Въпреки че от 3 години е пенсионер, отново е на полето. В необичайно топлите февруарски дни ученият обикаля подготвените за сеитба на първите протеинови култури площи. „В периода 10-15 март предстои да се сеят грах, леща и нахут”, уточнява професорът. „Трябва да огледам как върви подготовката на почвата, какви са обработките, какви са изобщо условията. След тези култури към 1 май ще започне и сеитбата на фасул”, допълва още проф.Генчев.

Ученият оглавява секция „Селекция на бобови култури“, в която се разработват нови сортове фасул, леща, грах, нахут. Още в началото на трудовия си път си поставя задачата да създаде сортове, подходящи за механизирано прибиране. Мечтата му се сбъдва – създава четири сорта фасул, предназначени за директна жътва и механизирано прибиране, с изправен храст и с нужните вкусови качества. Така дългогодишните усилия на учения дават резултат. Смело може да се каже, че неговите селекционни постижения са истинска революция в производството на фасул. Създадените от проф.Генчев сортове Блян, Устрем и Скития вече може да се сеят по българските полета. Първите два са одобрени, за третия – Скития, през 2019 г. се очаква сертификат от патентното ведомство, уточнява още селекционерът. Разбира се, усилията му не спират до тук и вече има подаден четвърти сорт фасул за одобрение, който е на изпитание за втора година.

„Най-трудният момент от отглеждането на фасула е прибирането му, което изисква много ръчен труд и наемане на работна ръка. Затова насочих усилията си в тази посока – първо да създам изправен храст”, разказва селекционерът за работата си. „Демонстрационните жътви през лятото в полетата на института, на които присъстваха земеделски производители от цялата страна, показаха чисто, бързо и рентабилно прибиране с комбайн. Няма загуби, разпиляване или пропуски. Мечтата ми е осъществена!”, не крие радостта си проф.Генчев.

Много са предимствата на новата селекция. Храстът е изправен, не поляга, а чушките са разположени в горната половина на растението, на 10-15-20 см от почвата, т.е. при валежи нямат контакт с почвата и остават сухи. Механизираното прибиране вече не е мираж. Чушките издържат и не се разпукват. Това позволява изчакване на подходящо време за прибиране. „Не трябва да пропускам и много добрата устойчивост на основните бактериални болести. Посевите изглеждат много добре, без петна по листата”, допълва още ученият. Трудно е да си спомни на колко сорта фасул е автор, предполага, че наближават 20. Но сериозните му усилия през последните години са към създаването на нова, качествено различна селекция. „Това е продължителен процес – веднъж да изправиш храста, втори път да не се разпукват чушките. Работихме и върху едрината на зърното и я увеличавахме бавно, тъй като тръгнахме от сорт с дребни семена. Искаме да бъде с едрината, с която българинът е свикнал и която му допада за консумация”, разкрива част от процесите проф.Генчев. Изпитанията на водна баня показват, че сорт Скития се сварява бързо и се разварява за 105 минути. При останалите сортове времето е до 160-170 минути.

Потребление на бобови култури у нас има, смята професорът. Има и сериозни традиции в това отношение. През последните години се засили интересът към протеиновите култури по обясними причини – изискванията за залагането им на определен процент от площите във всяко стопанство. Проблемите при производството и отглеждането на фасул у нас са другаде, категоричен е проф.Димитър Генчев. „В сектора няма държавна политика, няма стимул”, смята той и уточнява: „Няма пазар, няма цена и при тази несигурност фермерите не знаят какво да правят. Стихийното насочване към дадена култура – било фасул, било нахут, не е решение. Нужни са икономически лостове от страна на държавата, за да се насочи интересът на производителите и да се гарантира някаква сигурност в това, което правят”. Всичко това е свързано и с работата на научните институти. Селекционерът дава за пример масовото насочване към фасул преди няколко години, когато не стигнаха семената и дори и Добруджанският земеделски институт не можа да отговори на завишеното търсене. „Това е продължителен процес – да заготвиш семена за сеитба. Не става от днес за утре”, подчерта отново проф.Генчев. „Управниците трябва да осъзнаят, че не трябва да се внася фасул от чужбина, а да се стимулира родното производство и родната селекция. Нашите сортове са качествени, а се внася боб отвън”. Защо?”, недоумява още ученият.

Новите сортове фасул бяха представени на Борсата за семена и посадъчен материал в Добрич през февруари. Проф.Генчев очаква те да се приемат добре от земеделските стопани, независимо от несигурния пазар и нестабилната държавна политика. Земеделците обаче трябва да имат нужните познания, когато се насочват към отглеждането на фасул и изобщо към протеинови култури. Факт е, че растенията са полезни както за почвата, така и като храна, но са специфични култури. „Изискват проучване и познания. Стига обаче да искат, фермерите могат да научат какво е нужно както за културата като цяло, така и за спецификите на всеки сорт”, смята професорът. Според него зрелият фасул е една от най-доходните култури, които се отглеждат в нашата страна. При неполивни условия могат да се получат средни добиви до 150 кг/дка. За района на Добруджа, който е най-подходящ за тази култура, средният добив надхвърля 180 кг/дка. Честотата на годините с метеорологични условия, обуславящи добиви над 200 кг/дка, е 40%, показват анализите на селекционера.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 11 Февруари 2019 14:56

Пшеницата в Добруджа се възстановява

От ИАСАС подкрепят българската селекция с над 1 млн.лв. държавна помощ

Поради продължителната суша през лятото и есента на 2018 г., на много места в Добруджа зърнено-житните култури не можаха да поникнат и да братят. „В момента има засушаване в дълбочина. Нужен е сняг. Ако не падне, ще имаме проблеми и при самата вегетация, и през май, и през юли, когато кореновата система се развие”, прогнозира проф.Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт, гр.Ген.Тошево. По думите му в момента състоянието на посевите е отлично. „Ако не беше сушата, така щяха да изглеждат в края на ноември - началото на декември. За съжаление обаче есенните засушавания създадоха доста проблеми и пшеницата не можа да поникне навреме”. Според учения затоплянето през януари и високите температури са благоприятствали закъснялото развитие на културата и по полетата се наблюдават растения във фаза 4-6 лист и братене.

Borsa otkr 1

Проф.Киряков подчерта, че полезна в момента се оказва повърхностната влага. В дълбочина обаче има сериозно засушаване, което се среща рядко през годините. Дефицитът на зимен запас от дъждове в почвата може да попречи на развитието на културите в дългосрочен план. Промените на температурите и затоплянето водят обаче до още един проблем – бързо изпаряване дори и на наличната повърхностна влага.  

„Реално погледнато запасът долу в почвата не е толкова, колкото дъждове са паднали, защото се изпарява. Имаше един период от втората десетдневка на септември до втората десетдневка на ноември, когато отчетохме едва 30 литра дъжд. Затова нямахме поникване. Това са два месеца без валежи. После имахме 40 литра без сняг, а сега през януари -10-12 литра”, коментира данните от метеорологичната станция на Добруджанския институт проф.Киряков. Падналите през тази есен и зима валежи са под нормата за последните 60 години. Категорично е нужен сняг, за да натрупа влага в дълбочина, тъй като пролетните и летните дъждове не са толкова ефикасни след стресирането на старта. Нужният зимен запас е от порядъка на 220-230 литра. Точно толкова са отчетени

през предходната зима, припомня още ученият. Въпреки това засушаването през април и май 2018 г. се е отразило негативно на развитието на пшеницата. Така че дефицитът от зимни валежи може да донесе със себе си много неприятности, обобщава още проф.Киряков.

Ivan Kirqakov 1

Половината от обработваемите близо 3, 600 млн.дка в Добричка област се заемат от зърнено-житни култури – пшеница, ечемик, тритикале, твърда пшеница. Има ли опасност за развитието им при евентуални студове без снежна покривка и северен вятър?

„Краткосрочната прогноза е за постепенно захлаждане. Няма опасност от резки промени на температурите. Т.е. дори и леко разкалени в момента, посевите ще могат отново да се закалят”, смята ученият и допълва: ”За да имаме такива проблеми с бързо замръзване, се искат много фактори. Първо трябва да имаме поне седмица температури от около 20 градуса, а после да паднат рязко до минус 10 градуса. Това го няма като прогноза и дано не се получи”.

Все още състоянието на посевите с рапица буди много тревога сред фермерите в Добричка област, тъй като част от маслодайните растения не поникнаха. В отделни стопанства дори започна развалянето на рапицата. „Тези растения, които са поникнали през есента, са добре. Тези, които обаче не са, няма и да поникнат. Има слънчоглед, има царевица, ще се сеят тези култури”, прогнозира още проф. Киряков. Той допълва, че са поникнали тези посеви, които са засети веднага след жътвата. При една влажна есен обаче те щяха да прераснат и да имат проблеми с презимуването. „Проблемът с рапицата тази година не е презимуването, а поникването заради засушаването през август и септември”, обобщи професорът.

Pcheniza Institut 1 1

Около 30-35 % е делът на българската селекция при пшеницата по полетата у нас. Сортовете пшеница, създадени в Добруджанския земеделски институт, са пригодени към родните почвено-климатични условия. Могат да издържат на много ниски температури и стрес. Спецификата при тях е в начина на торене и подхранване, коментират от научния център. Дали все пак българската генетика ще устои на климатичните изпитания? „Иска ми се земеделските стопани да се откажат от чуждата селекция не защото климатичните условия не са добри за нея, а да се откажат, защото българската пшеница има по-високо качество и носи по-добри доходи”, подчерта проф.Киряков.

С постиженията на Добруджанския земеделски институт фермерите се запознаха по време на 25-то издание на Борсата за семена и посадъчен материал, организирано от Добрички панаир АД. 65 фирми от страната и чужбина подредиха щандове, за да представят иновациите при полските и зеленчуковите култури. Учените от Института излизат на пазара с 9 сорта пшеница, 2 ечемик, 3 тритикале.

Над 300 нови сорта полски и зеленчукови култури се представят всяка година за изпитване, съобщи на откриването на Борсата Бистра Павловска, изпълнителен директор на ИАСАС /Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол/. През настоящата година Министерството на земеделието предвижда държавна помощ за семена и посадъчен материал. Офисите на Агенцията са отворени за прием на заявления. „Държавната помощ помага на фермерите да се ориентират към производство към по-добри и по-търсени сортове от по-високите групи с по-добро хлебопекарно качество. Предстои определянето на размера на подпомагането”, уточни още Бистра Павловска. Тя допълни, че през миналата година са усвоени 1, 096 млн.лв. държавна средства за селекция на зърнено-житни и зеленчукови семена. Производството на качествен посевен материал е един от приоритетите на държавната политика в сектора. Според Бистра Павловска това е тенденцията и при земеделските стопани: „Напоследък търсенето е ориентирано не само към добив, но и към качество. В сравнение с преди десет години, когато от последната В група имаше значително количество семена, които се сертифицираха, произвеждаха и предлагаха на пазара, то сега това количество силно намалява. Ориентацията на пазара е към по-високото качество и по-добрите хлебопекарни качества”.

Новите сортове трябва да отговарят на редица показатели, но най-вече да са в унисон с предизвикателствата на природата, разкрива част от изискванията към селекцията Бистра Павловска: „Новите семена трябва да са добри и да отговарят на критериите за качество и добър добив, за да покриват икономическите изисквания на стопаните и да отговарят на предизвикателствата на климата, да са устойчиви на икономически важните болести и да имат добри условия за съхранение”.

По полетата у нас се срещат пшеници, зеленчуци и овошки с произход от различни европейски държави. При пшеницата фермерите вече разчитат на френски, немски или сръбски сортове, които заемат 65-70 % от площите. „От 2010 година ние сме страна-членка на ЕС и българските фермери имат огромен избор от пшеница. Всеки един български фермер може да внесе семена от която и да е страна и това е факт. Внасят се и категории базови семена, и категории първо размножение”, обобщи Бистра Павловска. Тя допълни, че българските институти и частни фирми селекционират качествени продукти. По думите й зърнопроизводството е сектор, в който е запазен сериозен дял българска селекция за разлика от други сектори в земеделието. От ИАСАС са категорични, че родната пшеница има място по полетата у нас.

Габриела Събева

Публикувана в Бизнес

Селекционерите от Университета в Гьотинген и сдруженията на Agrecol представиха съвместна инициатива за защита на семената, като общо благо за производството на зеленчуци.
Agrecol разработи „лиценз за отворени изходящи кодове“, който защитава семената и сортовете растения от превръщането им в „частна собственост“, съобщава списание PLoS Biology.
„Ние отбелязваме с голяма загриженост, че достъпът до репродуктивни материали по целия свят все повече се ограничава до частни интереси. Патентите не позволяват по-интензивно използване на важни свойства за отглеждане”, казва д-р Бернд Хорнебург от отдела за размножаване на растения на Университета в Гьотинген. "През последните шест години все по-често стои въпросът, семената да се разглеждат като обща собственост заради растежа на приватизацията и концентрацията на пазара в сектора на семената".
Тези тенденции са особено силни в Германия, САЩ, Индия и Източна Африка. Последната идея: да се лицензират нови сортове по такъв начин, че всеки да ги използва и да ги подобрява безплатно при едно условие - разработването трябва да остане достъпно за всички и да не бъде защитено от изключителни права. Все повече и повече продавачи предлагат патентовани сортове домати.
АсоциациятаAgrecol насърчава по-специално производството на зеленчуци в развиващите се страни. Заедно с Университета в Гьотинген и компанията Culinaris-Seed for Food, тя тества лиценза на семената с отворен код, използвайки програмата OpenSourceSeeds.
Коктейлният сорт домати Sunviva от проект за биологично отглеждане на домати са първите, които получиха лиценз с отворен код през 2017 г.
Sunviva е подходящ за частни градини и балкони, жълтите плодове узряват в началото на сезона.

Проектът за отглеждане на домати на открито е мрежа от обмен на опит, при който хората със сходни възгледи развиват нови, оптимално адаптирани сортове чрез свободния обмен на материал за отглеждане и знания.

 Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

В България селекция на пшеница се прави от 100 г. , но от всички 10 млн. декара, засети с пшеница, само върху 1 млн. дка се сеят наши сортове. Маржът в цените на зърното от различните групи трябва да е 60-70 лв. на тон, твърдят учените - селекционери от Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево

Лили Мирчева

Наше научно изследване показа, че от 26 български и 50 чужди сортове пшеница, само един чужд сорт се равнява на нашите по издържливост при лоши метеорологични условия. Това обяви проф. д-р Иван Киряков, фитопатолог, завеждащ отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“ в Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево пред в. „Гласът на фермера“. „Аз не твърдя, че чуждата селекция е лоша, но българската селекция отговаря на условията в страната. Западните семена навлязоха при нас от 2010 година насам и това не е достатъчно време да се докаже, че тази пшеница е стабилна у нас”. Според учения няма търсене на българската селекция като цяло, а продължава тенденцията да се сеят чужди сортове семена – предимно френски, но и австрийски, сръбски.

проф Иван Киряков 1

 

Приключилата стопанска година в България бе доста стресираща за фермерите. „Заради валежите стопаните малко позакъсняха със сеитбите, но пък зимата беше мека и даде възможност на пшениците да влязат във вегетация и братенето им да продължи. Нещата вървяха много добре, но само до април месец, когато започна суша и проливни дъждове с градушки на места в страната“, обясни проф. Киряков. По думите му откакто е прибрана пшеницата, е станало ясно, че имаме 20-25% по-нисък добив и цената на зърното се повиши, а оттам - и цената на хляба. „После започна да се говори, че причината е в малкото количество качествена пшеница. Не може, грубо казано, при 10 млн. дка пшеница, да имаме само1 млн. дка, които да са покрити от пшеници от качествените групи, говоря за А и Б1 група, а да очакваме поне половината количество от добитата пшеница да е качествена. Според статистиката около 5.6 млн. тона е прибраната пшеница. Когато сортовете са от по-ниските групи, като качество за хляб, когато имаме резки климатични условия, особено по време на прибирането на реколтата - какво да очакваме“, попита риторично професорът.

Той с горчивина сподели, че в 30-годишната си научна и професионална практика в Добруджанския земеделски институт, наблюдава оттеглянето на фермерите от българските сортове зърно. „Не може да не искате нашите сортове, защото били нискодобивни, без да отчитате качеството и после да казвате, че хлябът ще скочи, защото видите ли, няма да има достатъчно качествена пшеница. Аз искам да питам – откъде точно ще я вкараме качествената пшеница в хляба. От години твърдя, че за да започнем в България да ядем хляб, който не мухлясва на втория ден, е необходимо държавата да регулира по някакъв начин пазара. Вярно – ние сме пазарна икономика, но трябва като в Турция, Чехия, Полша, да има минимална изкупна цена за качествена пшеница. А маржът в цените на зърното от различните групи трябва да е 60-70 лв. на тон“, коментира професорът пред няколко добруджански фермери.

„Трябва да кажа, че маржът в цените в Турция е от 90 до 100 лв. разлика, но никой не си позволява да сее пшеници от т. нар. групи на фуражките. В науката термин фуражна пшеница няма. Има нискокачествени сортове“, заяви ученият. По думите му селекция в Добруджанския институт се прави от 60-70 години, а в В България селекция на пшеница има над 100 години.

Доц Илия Илиев 1

 

„Всички изследвания показват, че от генетична гледна точка връзката между висок добив и качество много трудно се преодолява. Затова навремето, когато са определяли групите на пшеницата, са направили висококачествени сортове, които са подобрители на по-ниските групи. Според мен тази година в България, независимо, че институтът в Генерал Тошево разполага с 4 сорта пшеница с много високо качество, надали има и 10 хил. дка засети с тези сортове. Ако имаше повече декари от силните групи, то тогава добитата от по-ниски сортове, може да се допълни с качествените, за да имаме добро брашно, което не се нуждае от изкуствени глутенини, набухватели и други подобрители на хляба“, категоричен е проф. Киряков. Той добави, че въпросът с количеството и качеството на произведеното зърно е основополагащ в българското земеделие. По думите му ако метеорологичните условия станат още по-тежки, тогава българските фермери, избрали да отглеждат зърно от чужда селекция, ще бъдат поставени на колене.

„За съжаление сортовете на Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево са високо оценени в Турция, където има дори по-тежки метеорологични и почвени условия от нашите. Същото е и при сортовете памук, селектирани от колегите в Института по полски култури - Чирпан, който е единственият на Балканите институт за памука“, заяви проф. д-р Маргарита Нанкова, завеждащ секция „Агрохимия и торене“ в института в Генерал Тошево. По думите й фермерите използват неконтролируемо количество торове и препарати за растителна защита, за да спасят добивите от зърно, чужда селекция, и така силно увреждат плодородния слой на почвата. Проф. Нанкова предложи държавата да предприеме радикални мерки като позволи само 45% внос на чужд генетичен материал. „Не бива да затриваме нашите сортове и да оставяме да ги оценяват само в чужбина. Но трябва да има минимална изкупна цена за качествената пшеница, да има сериозен марж между различните категории“, допълни проф. Нанкова. По думите й недопустимо е при 10 млн. дка засети с пшеница, само 1 млн. дка да са качествени и да очакваме да имаме качествена реколта. Тя подкрепи идеята на колегата си проф. Киряков държавата да регулира пазара на пшеница.

„Докато разликата в цените между едната и другата пшеница е само 2 стотинки за килограм, няма да има качествена пшеница в България“, заяви фермерът Георги Балабанов, чието семейство обработва16 000 дка земя в различни землища в Генерал Тошево.

„Земеделците казват, че нашите сортове дават по 500 - 600 кг от декар, а вносните фуражки дават 800 килограма“, включи се в разговора директорът на Добруджанския земеделски институт доц. д-р Илия Илиев. На места нашите сортове дадоха по-високи добиви от вносните. Идеята е с разумни инвестиции да се отгледат посевите, като не се гонят максималните добиви, които науката е постигнала до момента“, каза директорът на института доц. Илиев.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 5

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта